Публикувано на: 18 май, 2008

На 26 октомври 1965 година един тинейджър се обажда в полицията в Индианополис, за да съобщи, че на улица „Ист Ню Йорк“ 3850 има тяло на мъртво момиче. Там полицията открива трупа на 16-годишна девойка, бавно изтезавана и бита до смърт в продължение на няколко месеца. Пребитото й тяло било дамгосано. Мъртвото момиче било очевидно недохранено. Казвала се Силвия Лайкънс.

Силвия Лайкънс е средното от петте деца в семейството си. Нейните родители работели в карнавал и постоянно пътували заради професията си. Децата непрекъснато се местели и често били оставяни на грижите на други хора, докато родителите им отсъствали. През юли 1965 г. Лестър Лайкънс, бащата на Силвия, урежда тя и 15-годишната й сестра Джени (инвалид от детски паралич) да останат в дома на Гертруд Банишевски и нейните деца в Индианаполис. Семейство Банишевски били пълни непознати за Лайкънс, но отчаянието го принуждава да остави дъщерите си на грижите на госпожа Банишевски. Той се уговаря с нея да й плаща по 20 долара на седмица, с които да покрива издръжката на децата му. Лестър също така окуражил жената да налага строга дисциплина на момичетата.

Само след три месеца една от дъщерите му щяла да бъде мъртва.

Убито е момиче

На 26 октомври 1965 година полицията в Индианаполис получава обаждане за мъртво момиче. Обаждането е направено от обществения телефон пред една бензиностанция „Шел“ в бедната част на града. Гласът очевидно принадлежал на тинейджър. Той звучал много нервно и упътил полицията към 3850 „Ист Ню Йорк Стрийт“, където щели да намерят мъртвата.

Стаята, в която била открита Силвия

Стаята, в която била открита Силвия

Когато полицаите пристигнали в мръсната, запусната, облицована с дъски къща, към която ги упътило анонимното обаждане, открили тялото на мъртвата 16-годишна Силвия Мари Лайкънс. Тя била цялата в рани, синини и изгаряния, за които по-късно било установено, че са направени с цигари и клечки кибрит, и наброявали над 100. Големи участъци от горния слой на кожата й били обелени. На гърдите й била дамгосана буквата „3″. Най-забележителното от нараняванията бил надписа, жигосан с печатни букви на стомаха й: „АЗ СЪМ ПРОСТИТУТКА И СЕ ГОРДЕЯ С ТОВА!“.

Така изглеждало едно от най-ужасните престъпления, извършвани някога срещу една единствена жертва.

Престъплението било извършено от група тинейджъри и деца, някои от които едва на 11-12 години, под ръководството на една 37-годишна жена. Името на тази жена е Гертруд Банишевски. Силвия и нейната по-малка сестра, 15-годишната Джени Фей Лайкънс (която носела шина на крака си, заради детски паралич), били оставени на грижите на Банишевски от началото на месец юли.

Тогава родителите на момичетата ги поверили на г-жа Банишевски – те я познавали под името „г-жа Райт“ – за да могат спокойно да пътуват с карнавала, в който държали сергия на концесия.

Миналото на Банишевски

Животът на Гертруд Банишевски преди срещата й с Лайкънс е труден и тъжен, но в никакъв случай не бил престъпен (поне от нейна страна). Тя е родена като Гертруд Ван Фосан през 1929 г. и е третото от шестте деца на бедно семейство. Обичала баща си повече от майка си и страдала много, когато той починал от сърдечен удар, когато тя била едва на 11 години. Често се карала с майка си като тинейджърка и напуснала училище на 16 години, за да се ожени за 18-годишния Джон Банишевски – и оттогава насетне била непрекъснато бременна. Въпреки че Джон Банишевски бил полицейски служител, натоварен със съблюдаването на реда и закона, той често го нарушавал като биел жена си, когато го дразнела. Джон имал навика да разрешава споровете между него и Гертруд с юмруците си. Двамата се разделили след едно десетилетие.

Гертруд Банишевски

Гертруд Банишевски

Скоро след развода Гертруд се запознава и омъжва за Едуард Гътри, но бракът им продължава едва три месеца, защото Едуард не желаел да се натоварва с отговорността за прехраната на деца, които не са негови (тогава Гертруд имала вече четири). Тя и Джон отново сключват брак, после пак се развеждат след седем години и тя ражда още две деца през 1963 г. Тогава един доста по-млад от нея мъж, Денис Лий Райт, започва да проявява интерес към Гертруд. Той е на 23, а тя на 37 години, когато разцъфтява техният романс. Въпреки че това не било прието в онези години, те заживели заедно без да се женят. Денис понякога се държал грубо с партньорката си. Той забременява Гертруд два пъти. Тя претърпяла един спонтанен аборт и след това родила Денис младши, преди приятелят й да офейка.

По времето на съдбовната й среща със семейство Лайкънс, кльощавата Банишевски имала смесено излъчване на „старост и младост“. Лицето й било изхабено от тъга и белязано с преждевременни бръчки. Макар че нямала още 40 години, тя била забременявала около тринайсет пъти, била родила седем деца и била претърпяла шест спонтанни аборта. Като заклета пушачка страдала от астма, бронхит и нервно напрежение. Приходите й идвали от ненадеждните детски издръжки (и двамата от бащите на децата й били пълни хаймани) и малкото пари, които успявала да изкара от гладене и гледане на деца. Тъй като не желаела хората да разберат, че най-малкото от децата й е „незаконно“, тя се наричала „г-жа Райт“.

Бети Лайкънс, заедно с дъщерите й Силвия и Джени, наскоро се била нанесла в една от многото запуснати, подобни на кутии къщи в квартала. Бети и Лестър Лайкънс били отскоро разделени. Семейството често се местело, докато бащата си търсел работа, за да държи финансовото състояние на домочадието си над водата. Те и преди били живели в този район.

Силвия и Джени, заедно с тяхната нова приятелка Дарлийн Макгуайър, се разхождали безцелно по улицата, когато срещнали момиче на име Пола Банишевски. Пола била дебело, 17-годишно момиче, с недвусмислено подла жилка. Въпреки че все още не й личало, тя била бременна от краткотрайното заиграване с някакъв възрастен, женен мъж.

Групата младежи се насочила към дома на Банишевски, където се почерпили с газирани напитки и се посмели. Пола ги поканила да прекарат нощта у тях. На Силвия и Джени не им се налагало да питат майка си за разрешение, тъй като тя била в затвора.

Храненици

На следващия ден Лестър Лайкънс бил информиран за ареста на жена си и отишъл с най-големия си син, 19-годишният Дани, да прибере Силвия и Джени. След като не ги открил вкъщи той тръгнал да ги търси из квартала. Дарлийн Макгуайър му казала, че момичетата са у Банишевски.

Когато Лестър се добрал до дома на „г-жа Райт“ вече се стъмвало, а той бил изморен и разстроен. Той й разказал как двамата с Бети се били сдобрили и щели да тръгнат на пътуване с един карнавал. Г-жа Райт щедро му предложила да прекара нощта на дивана в нейната разхвърляна и прашна всекидневна.

На следващия ден Лестър попитал, или Гертруд предложила (версиите се разминават), да подслони Силвия и Джени. Без значение чия била идеята г-жа Райт да се грижи за тях, те сключили сделка за храна и подслон срещу 20 долара на седмица.

Повече от година по-късно, вече в съда, Лестър Лайкънс щял да бъде попитан дали е огледал добре дома, в който възнамерявал да остави децата си. Той отговаря: „Не съм си пъхал носа“ – странен начин да опишеш нехайството си да огледаш мястото, в което децата ти ще живеят. Ако го беше направил, щеше да открие, че домакинството не разполага с готварска печка, че леглата са по-малко на брой от децата, и че в кухненските чекмеджета се намират не повече от три лъжици. По време на трагичния престой на момичетата жалката бройка на лъжиците в къщата била сведена до една.

Ето така Лестър Лайкънс поверил своите непълнолетни дъщери на грижите на една жена, която познавал едва от два дни и която не му била препоръчана от никого. Все пак той знаел, че тя от доста време се е грижела за голямо семейство без да има подкрепата на съпруг или друг възрастен у дома.

Преди да си тръгне Лестър дал на г-жа Райт няколко съвета, за които след време щял дълбоко да съжалява: „Ще трябва да се грижите за тези момичета с твърда ръка, защото майка им ги оставяше да правят каквото си искат“.

Коя е Силвия?

Снимката на Силвия показва едно хубаво момиче с лунички и чуплива, тъмна коса, гледащо в далечината с изражение, което един от обвинителите в процеса срещу убийците й описва като „пълно с надежда и очакване“. Силвия обичала да ходи на църква и имала среден успех в училище. Обичала да кара кънки и да танцува. По прякор я наричали „Бисквитката“ и била известна с чувството си за хумор. Обикновено се усмихвала със затворена уста, защото се притеснявала от липсващия си преден зъб (резултат от детско сбиване с един от братята й).

Джени и Даян Лайкънс

Джени и Даян Лайкънс

Един неин познат си спомня, че Силвия се чувствала като „излишната в семейството, тъй като била родена посредата между два чифта близнаци“. Близнаците били двуяйчни и от различен пол. Дани и Даян били с две години по-големи от Силвия, а Джени и Бени с година по-малки.

Родителите й страдали от постоянна липса на пари и бракът им не вървял; Лестър и Бети се разделяли неведнъж и после се събирали отново. Като се имат предвид допълнителните грижи, които изискват близнаците и Джени с нейното увреждане, разбираемо е защо Силвия се е чувствала пренебрегната от родителите си.

През своя шестнайсетгодишен живот Силвия била живяла на повече от шестнайсет места, защото родителите й непрекъснато се местели. За известно време била оставена в дома на баба си, тъй като за Лестър и Бети било непосилно да вземат нея и Джени със себе си.

Като повечето тинейджъри и Силвия печела пари, извършвайки дребни услуги. Тя гледала деца и гладела. Нейната любима група била Бийтълс. Тя самата обичала да пее. В началото на престоя си в новото семейство пеела на Стефани Банишевски.

Силвия изглеждала много близка със сакатата си сестра. Когато момичетата отивали да карат кънки на лед, Силвия поставяла една кънка на здравия крак на сестра си и я теглела по пързалката, за да може и Джени да изпита удоволствието от това забавление.

Колеблив старт

Първата седмица на момичетата Лайкънс в дома на Банишевски минава без инциденти. Те се опознавали с другите деца и тръгнали в новото училище. Но през втората седмица плащането на родителите им се забавило. Гертруд крещяла на хранениците си: „Поех грижата за вас, двете кучки, за едното нищо!“. Двете момичета били принудени да легнат напряко на леглото и да си свалят гащите, така че Банишевски да може да ги напердаши.

Плащането пристигнало на следващия ден.

Следващата седмица донася ново наказание за сестрите, защото г-жа Райт била убедена, че Силвия кара останалите деца да крадат от магазините.

С времето срещу Силвия започват да се повтарят три основни обвинения. Едното от тях е, че е нечестна, другото, че е нечистоплътна, и третото, което става причина за жигосания на корема й надпис, е, че е сексуално активна.

Дали тези обвинения са били верни? Майката на Силвия била заловена в кражба от един магазин в Индианаполис и самата Силвия си била признавала, че е крала поне веднъж. Все пак, също така е вярно, че г-жа Райт обвинявала момичето в кражба и го наказвала дори когато то било напълно невинно. Момичетата често се ровели в боклука за празни бутилки, които връщали, за да изкарат пари, а Гертруд си вадела погрешните заключения, че лакомствата, които Силвия си купувала с тези средства, са крадени.

Няма никаква причина – преди да бъде принудена насила да изпадне в това състояние – да се вярва, че Силвия е била особено нечистоплътна.

Силвия по всяка вероятност е била девствена. Но също така е възможно да е обичала да флиртува.

Пола Банишевски

Пола Банишевски

Гертруд Банишевски вероятно е проектирала своите собствени вътрешни страхове в тези обвинения. Няма доказателства, че тя самата е извършвала кражба, но кражбата е била разбираемо изкушаваща в нейното икономическо положение. Нейната собствена хигиена и тази на къщата й не били на ниво, което е разбираемо, като се има предвид, че тя е хронично болна жена с купчина деца плюс едно бебе, за които да се грижи. Имала причини да се страхува за своята собствена и тази на дъщерите си целомъдреност при положение, че била забременявала два пъти без брак, а по времето, когато момичетата Лайкънс идват в дома й, нейната дъщеря Пола също била бременна.

В началото на престоя си Силвия ходела на църква всяка неделя с децата на Банишевски. Пола Банишевски се раздрънкала пред майка си, че Силвия е яла като прасе на една църковна вечеря, за което г-жа Райт и нейните деца й измислили наказание, което носи в себе си известна перверзна логика. Кренвиршът на Силвия бил предаден около масата и всеки го напълнил с различни боклуци. След това я накарали да изяде този буламач. Момичето се подчинило, но веднага повърнало, при което било заставено да изяде собственото си повръщано.

Известно време след този случай г-н и г-жа Лайкънс се отбили на посещение, както били направили и няколко дни след като дъщерите им били напляскани заради закъснялото им плащане. Сега, както и при предишните им посещения и тези, които щели да последват, нито едно от момичетата не се оплакало на родителите си за начина, по който се отнасяли към тях.

Мазохистка?

Този факт представлява една обезпокоителна психологическа загадка. В предговора си към „Мъчителното убийство в Индиана“, прокурорът Лирой К. Ню казва: „Много пъти ми беше задаван въпросът защо Силвия просто не е избягала“. Когато престъплението било разкрито, един репортер попитал „Тя мазохистка ли е била?“.

Съществуват няколко причини, освен мазохизма, които може би са довели до нейната пасивност. Първо, Силвия е имала ограничена представа за това, какво точно представлява строгата дисциплина. Както подчертава един автор, Силвия и Джени „били свикнали да бъдат наказвани и то често несправедливо“. Първият „пердах“, който двете момичета получават, може и да бил несправедлив, но все още не се вписвал в категорията садизъм.

Факт е, че поне един възрастен станал свидетел на част от жестокостите извършени над момичетата и, въпреки че бил разстроен от видяното, не го счел за достатъчно сериозно, за да се обърне към полицията.

Според „Мъчителното убийство в Индиана“, семейната двойка на средна възраст Реймънд и Филис Върмилион, които имали две деца, се нанасят в съседната къща в края на август 1965 г. Филис Върмилион работела нощна смяна и имала нужда от гледачка за децата си. Тя решила да посети Гертруд Банишевски, смятайки, че като майка на седем деца и две поверенички, тя би била идеалният човек, на когото да повери децата си.

Двете съседки седели на масата и пиели кафе, докато децата крещели едно на друго, а бебето Денис се тръшкало и пищяло. Върмилион забелязала едно слабо, хубаво, но боязливо и нервно момиче с насинено око. „Това е Силвия“ – въздъхнала Гертруд. Пола Банишевски добавила „Аз й насиних окото“. Точно преди да изрече тази хвалба, Пола напълнила една чаша с гореща вода и я хвърлила по Силвия.

Съвсем разбираемо, Филис Върмилион решила да потърси детегледачка някъде другаде. По-малко разбираем е фактът, че тя не счела за необходимо да съобщи на властите за чутото и видяното.

В началото на октомври Върмилион посещава за втори път голямото съседско семейство. Тя отново видяла Силвия, която изглеждала замаяна, дори зомбирана, и отново имала насинено око, плюс подута устна. „Аз я набих“ - с готовност обяснила Пола. Малко по-късно Пола започнала да налага изпадналото в апатия момиче с кожен колан.

И този път Филис Върмилион напуска къщата без да смята, че видяното трябва да бъде съобщено на полицията. Щом един привидно нормален и отговорен възрастен човек не е в състояние да определи тези действия като престъпни, как тогава това би могло да се очаква от неопитната тинейджърка Силвия?

Бягството може би никога не й е хрумвало като вариант. Къде е щяла да отиде? С времето животът на улицата със сигурност е станал за предпочитане пред този в дома на Банишевски, но тогава тя вече нямала тази възможност: била завързана и/или заключена в мазето.

Всъщност, има един момент, за който ще бъде разказано по-нататък в тази история, когато Силвия и Джени в действителност се оплакали за лошото отношение към тях. Но не им повярвали. Страхът от това неверие – който се оказва напълно обоснован – вероятно е допринесъл за мълчанието на Силвия.

Другата причина за нейното мълчание вероятно се дължи на въпроса, който обикновено се задава на едно тормозено от връстниците си дете – защо другите не те харесват? – а тя знаела, че не може да отговори.

Да се оплаче, щяло да означава да разкаже на хората какво й е било причинено. Много вероятно е Силвия да е мълчала от срам.

Силвия и Джени били ужасени от Гертруд и то с пълно право. Двете се страхували от нейния гняв, ако „кажат“.

И последно, вероятно Силвия пламенно е защитавала сестра си и се е страхувала, че ако „каже“ това би довело до отмъщение срещу Джени.

Бавно спускане в ада

Важно е да се отбележи, че животът на Силвия в дома на Банишевски не се превръща в ад за една нощ. Това бил бавен процес, който започва с леки, спорадични несправедливи наказания през юли, преминава към редовното и разнообразно физическо насилие през август и септември, и накрая завършва с безумните мъчения, които настъпват в последните седмици на октомври.

Къщата на Банишевски

Къщата на Банишевски

През първите седмици Силвия посещавала църквата с Банишевски, слушала грамофонни плочи с останалите деца, гледала телевизия и се разхождала в парка с приятели. Тя посещавала местната гимназия с Пола и Стефани. Хранела се с Гертруд и останалите деца.

Храненето в дома на Банишевски не представлявало особено вълнуващо изживяване за никой от обитателите му. Десет души трябвало да ядат без готварска печка. Те се хранели с неща като солети и сандвичи. Супата била основна част от диетата им, тъй като лесно можела да се стопли на подвижния котлон. Трябвало да се хранят на смени, тъй като разполагали само с три лъжици когато Силвия дошла при тях, след това две, и накрая останала само една. Единствената лъжица била използвана, след това я изплаквали на мивката и предавали на следващия гладен.

Някъде в края на август Силвия се изпуснала пред останалите деца, че веднъж е позволила на едно момче да се мушне под завивките й. „Значи си бременна!“ – обявила Гертруд. След това г-жа Райт изритала с всичка сила момичето в чатала. Впоследствие Силвия претърпява още много удари по гениталиите и аутопсията щяла да покаже, че срамната област на момичето е ужасно деформирана.

Въображаемата бременност на Силвия вбесила наистина бременната Пола Банишевски. Тя повалила Силвия на пода, с думите: „Не си достойна да седиш на стол“.

Очевидно като отмъщение, Силвия казала на няколко свои съученички в училище, че двете най-големи сестри Банишевски, Стефани и Пола, са „проститутки“.

Кой Хъбард

Кой Хъбард

Петнайсетгодишният приятел на Стефани, Кой Хъбард, чул този слух, изпаднал в ярост и пребил Силвия. Кой бил привлекателен младеж с тъмна, къдрава коса. Той бил едър за възрастта си и често имал дисциплинарни проблеми в училище. Както щял да направи много пъти след това, Кой упражнил върху Силвия своите умения по джудо, размятайки я по стените и пода. След това г-жа Райт също я набила за назидание.

Г-жа Райт окуражавала съседските деца да мислят лоши неща за Силвия и да й „отмъщават“. Набитата, тринайсетгодишна Ана Сиско харесвала Силвия, докато Гертруд не й казала, че Силвия е нарекла майка й „курва“. Ана ожесточено нападнала по-голямото от нея момиче. По време на боя, Силвия се хванала за корема с думите: „О, бебето ми!“.

Изглежда Силвия, макар и девствена, била убедена от останалите, че наистина е бременна. Вероятно момичето не е било наясно със свойствата на репродукцията.

Гертруд шепнела, че Силвия разпространява сексуални клевети за тях в ушите на дъщеря си Пола, както и на едно момиче на име Джуди Дюк, което довело до още побои.

Дали Силвия е поставяла под съмнение морала на жените в къщата? Възможно е. Тя била тормозена, заради собствената си предполагаема бременност и може би се е опитвала да насочи това негативно внимание в друга посока, за да го махне от себе си. Също така е възможно Гертруд просто да си е измисляла тези обвинения, за да насъска другите срещу любимата си изкупителна жертва.

Пола Банишевски скоро превръща в хоби това да замеря Силвия по главата с каквото й падне под ръка – чинии, шишета или консерви. Често, когато групичката се събирала да тормози Силвия, те карали сестра й Джени да я удря. Първоначално Джени боязливо отказвала. Тогава вбесената Гертруд я зашлевила през лицето. Джени се подчинила, но по-късно разказва, че е използвала лявата си ръка, вместо дясната, за да не нарани много силно сестра си.

Сексуално престъпление без секс

В началото на октомври се случва нещо, което кара г-жа Райт да нареди на Силвия да спре училище. Момичето нямало спортен екип за часа по физическо и Гертруд не желаела да й даде пари, за да си купи такъв. Силвия, обаче се прибрала вкъщи с чисто нов екип и казала, че го е „намерила“. Гертруд помислила, не без основание, че тя го е откраднала. След като била притисната до стената, Силвия си признала, че наистина е така. Жената започнала да й удря шамари, да я рита и накрая я набила с колан.

Г-жа Райт извъртяла нещата отново към нейната предполагаема сексуална активност и започнала да я рита в областта на чатала. По-късно през същия ден, чувствайки че момичето не е било достатъчно наказано за кражбата, тя запалила клечки кибрит под „лепкавите й пръсти“ и отново я набила с колана.

Огънят щял да се превърне в едно от основните мъчения на Силвия. Това се дължи вероятно на един инцидент, който Гертруд била преживяла със своя приятел Денис Райт, който бил изгасил цигара във врата й.

Разнородната група деца започнала да гори Силвия с цигари и кибритени клечки. Пола Банишевски си счупила ръката, удряйки Силвия и след това използвала гипса си, за да бие момичето. Любимо занимание през свободното време на няколко квартални деца било да отидат на гости при Силвия: те я ритали, удряли, размятали я наоколо, имитирайки джудо хватките на Кой Хъбард и я горяли с цигари.

Аутопсията разкрива два показателя за това, каква агония е изтърпяла Силвия: тя била счупила всичките си нокти от впиването им в юмруците си и била нахапала долната си устна толкова дълбоко, че тя била частично откъсната.

С влошаването си гонението на Силвия започва да придобива засилващо сексуален оттенък. Но това било едно особено „сексуално престъпление без секс“. Сексуалният аспект започва с непрекъснатите подигравки натякващи й, че е сексуално активна и ескалира в свирепите ритници, които г-жа Райт нанасяла по чатала на момичето. По-късно щяло да има и друго подобно на сексуално насилие, но не и действително такова. Не съществуват доказателства, че Гертруд някога е докосвала Силвия по какъвто и да е начин подсказващ лесбийство. Никое от момчетата, които взимали ентусиазирано участие в побоите и изтезанията над момичето, не я бил изнасилвал или принуждавал към орален или друг вид секс. Аутопсията щяла да разкрие гротескно подуване в областта на гениталиите на Лайкънс, дължащо се на ритниците, но не били открити никакви вътрешни вагинални разкъсвания говорещи за изнасилване, нито пък семенна течност.

При положение, че групичката била нанесла на момичето всевъзможни други наранявания, този пропуск изглежда странен. Вероятно г-жа Райт се е страхувала да не бъде сметната за „перверзна“. Може би Кой Хъбард се е опасявал да не обиди Стефани, защото тя можела да възприеме изнасилването като „изневяра“ от негова страна. Също така е възможно, всички те наистина да са вярвали, че Силвия е „мръсница“ и да са се страхували от болести предавани по полов път.

Жестокостите ескалират

През един ужасен ден г-жа Банишевски се изпълва с негодувание, когато разбира, че още в началото на гостуването си Силвия е разполагала с малка сума пари: тя била убедена, че момичето трябва или да е проституирало, или да е крадяло. Тя не повярвала на твърденията на Силвия, че парите са били изкарани от връщане на стъклени бутилки. Така, в присъствието на няколкото деца, които били на гости в къщата, Гертруд накарала обляната в сълзи Силвия да изпълни пред групичката един непохватен стриптийз. Когато момичето се съблякло чисто голо, г-жа Банишевски я принудила да завре бутилка от безалкохолно във вагината си.

В разгара на този кошмар, Стефани Банишевски се прибрала от училище. Виждайки как голата Силвия си завира бутилката пред група деца и без да знае, че майка й стои зад всичко това, вбесената Стефани се нахвърлила върху момичето и го зашлевила. След това ядосано й наредила да си върви в стаята.

През една октомврийска нощ Силвия подмокрила леглото си. Това било резултат от психическото й безпокойство – ако някой имал причина да бъде нервен, то това била тя – или може би се дължало на многобройните жестоки удари в стомаха и чатала й, който били отслабили контрола й в тази област. Както и да е, нейните мъчители решават, че сега тя трябва да обитава мазето, защото е твърде мръсна, за да съжителства с нормални човешки същества. Пола наказала Силвия за подмокрянето на леглото, като й забранила да ходи до тоалетната и по този начин я принудила да се изпусне отново.

Банята на Банишевски

Банята на Банишевски

В същото това време, нейните мъчители организирали режим на къпане, изразяващ се във връзване на „мръсното момиче“ в старомодната вана на Банишевски, напълнена с вряла вода. Тя била вкарвана във ваната от Гертруд и Пола, а в една от вечерите им асистирал 14-годишният Ричард (Рики) Хобс. Хобс бил едно симпатично момче с нежни черти, рогови очила и права руса коса, сресана на една страна, което често посещавало къщата на Банишевски.

Пола Банишевски натривала сол в раните на Силвия.

Силвия често била държана гола или почти гола с дни. Тя се била превърнала в забавление за кварталните деца, които я горяли, удряли и бутали надолу по стълбите в мазето, след което я изкарвали обратно, за да повторят всичко отначало.

Веднъж гладуващото момиче било пуснато от мазето и му било позволено да хапне супа… само че с пръсти. Изгладнялата Силвия се опитала да го направи, но Джон й измъкнал супата изпод носа. След това г-жа Банишевски и Джон заставили момичето да яде изпражнения и да пие урина.

Без надежда за изход

Един от най-депресиращите аспекти на случая Силвия Лайкънс е фактът, че на няколко пъти е съществувала реалната възможност тя да бъде спасена, само ако хората бяха действали по малко по-различен начин. Всеки задава въпроса „Защо не са казали на никого?“. През септември Силвия и Джени казват на някого. Този някой е тяхната по-голяма, омъжена сестра, Даян Шумейкър. Тя била слаба, привлекателна жена с гарваново-черна коса. Двете момичета й се оплакали, че Силвия е тормозена. Нищо, което правела тя не било както трябва, казала Силвия. Когато се ядосала, г-жа Райт викала „Пола, донеси дъската!“. Джени подкрепя твърденията на Силвия, че тя е постоянно наказвана за неща, които не е направила.

Даян не им обръща внимание. Никой не обича да бъде наказван, но те вероятно са си го заслужили, мислела си тя.

В дома на Банишевски понякога идвали посетители. Вече описахме посещенията на Филис Върмилион, насилието, на което тя става свидетел и това, че решава да не предприеме нищо, за да го предотврати.

Дванайсетгодишната Джуди Дюк разказва за някои от нещата, които се случвали със Силвия на майка си, докато тя миела чинии. „Те биеха и ритаха Силвия, беше ужасно“ – докладвало момичето.

„О, ами, те сигурно просто са я наказвали, нали?“ – попитала реторично г-жа Дюк.

Преподобният Рой Джулиън се опитвал да посещава всички членове на паството си. Банишевски ходели във Фундаменталистката християнска църква и той посещава дома им през септември. Той и г-жа Райт си побъбрили приятелски на износения диван във всекидневната.

Г-жа Райт се оплакала от съпруга си, който не й плащал детските издръжки, от многобройните си здравословни проблеми и всичките неприятности, които имала с децата. Тя изтъкнала, че досега Силвия се е оказала най-лошата от всички. Със страховит тон тя споделила с божия човек: „Силвия бяга от училище и се предлага на възрастни мъже – за пари!“.

Преподобният Джулиън си спомнял Силвия – хубавото момиче, което било дошло една неделя да се изповяда. Колко ужасно, че тя била изпаднала в такива страшни грехове! Той поискал да говори с нея.

Гертруд му казала: „Питайте сестра й“.

Джени, която била постоянно заплашвана от г-жа Райт, механично повторила някои от измислените простъпки на Силвия: „Тя лъже. През нощта, когато всички спят, тя става и напада хладилника“. Джени се надявала, че с това ще умилостиви Гърти и няма да се наложи да разказва за измислените сексуални прегрешения на сестра си. Така и станало.

Преподобният Джулиън се помолил заедно с Гертруд и си тръгнал.

След няколко седмици той дошъл отново на посещение. Г-жа Райт пак се оплакала от ужасните проблеми, които имала със Силвия. „Силвия е казала на цялото училище, че Пола ще си има бебе“ – заявила Гертруд. – „Но аз познавам дъщеря си, познавам и Силвия. Пола не е бременна; Силвия е тази, която чака дете“.

Свещеникът бил загрижен от враждебността, която Пола си признава, че изпитва към Силвия. „Пола ми сподели“ – казал той, – „че таи омраза в сърцето си към Силвия“.

Г-жа Райт го уверила, че всъщност е точно обратното и свещеникът напуснал дома й за последен път.

На косъм от спасение

По някое време през октомври Даян Шумейкър идва в къщата, за да посети сестрите си. Гертруд не можела  да допусне тя види състоянието на Силвия и отказала да я пусне вътре. Гертруд заявила, че родителите им са й дали правото да държи Даян далеч от сестрите й. Даян настоявала да ги види и г-жа Райт й наредила да се маха, заплашвайки я, че ще извика полиция и ще я арестуват като нарушител.

Много малко преди Силвия да умре Джени случайно се натъква на Даян на улицата. Тя казала на по-голямата си сестра: „Не мога да говоря с теб, защото ще си имам неприятности“ – и избягала от нея.

В една обществена здравна агенция бил получен сигнал, че в къщата на Банишевски има дете с многобройни сълзящи рани. На 15 октомври там е изпратена медицинска сестра. Тя била облечена в изкрящо бяла униформа. „Г-жа Райт?“ – попитала тя на вратата.

Гертруд кимнала и я поканила да влезе.

Непознатата информирала Гертруд, че е сестра от здравна агенция и иска да види децата й, защото е получено анонимно обаждане за момиче с многобройни язви.

В този момент Джени стояла в стаята, ужасена от Гертруд и изпълнена с надежда. Дали щели да се спасят?

Г-жа Райт погледнала към нея с очи пълни със заплаха и изричащи мълчаливо онова, което момичето било чувало хиляди пъти: „Ако кажеш нещо за Силвия те чака същото като нея“. На глас тя казала на Джени да върви в кухнята и да измие чиниите. Джени незабавно се подчинила.

Сетне г-жа Райт обърнала отново вниманието си към сестрата. „Знам кого търсите“ – започнала тя, – „сестрата на Джени, Силвия. Тя имаше рани по цялото тяло, защото беше много нечистоплътна. Накрая я изхвърлих от къщата си. Тя не заслужаваше да остане тук. Тя беше проститутка. Нямам представа къде може да е сега“.

Мазето на Банишевски

Мазето на Банишевски

Двете жени стояли точно над мазето, в което Силвия била заключена и завързана.

Сестрата се върнала в офиса на агенцията и закрила случая.

Само пет дни преди смъртта на Силвия, в дома на Банишевски пристига полиция. Гертруд била тази, която им се обадила. Според разказа на Джон Дийн: „Робърт Брус Ханлън тропаше по вратата и настояваше децата да му върнат някакви неща, които били откраднали от мазето му. Гертруд му каза, че чука на грешната врата… Тя се обади в полицията и им каза, че Ханлън се е опитал да влезе през прозореца й. Полицията го арестува за опит за влизане с взлом“.

Съседите Филис и Рей Върмилион стават свидетели на това събитие от колата си, която паркирали в този момент. Филис Върмилион се загрижила за Ханлън и говорила с полицията за него, помагайки му да бъде освободен. Можем само да гадаем защо тя не е споменала на полицията за насилието над Силвия, на което била станала свидетел преди това.

Последен уикенд

Последният уикенд от живота на Силвия започва тогава, когато г-жа Райт решава да й позволи отново да спи в леглото си. Но това било свързано с едно странно условие: Гертруд наредила на Джон, Кой и Стефани да завържат Силвия за леглото, така че да не може да отиде до тоалетната. „Няма да ходиш до тоалетната“ – казала Гертруд, – „докато не се научиш да не подмокряш леглото“.

Същата нощ Силвия се напикала в леглото.

Следващата сутрин започнала с втори принудителен стриптийз, който отново завършил с бутилка. Сетне, г-жа Райт решила да си отмъсти за пореден път на Силвия за това, че била наклеветила Пола и Стефани в училище. „Ти заклейми дъщерите ми и сега аз ще заклеймя теб!“ – казала тя на замаяната тинейджърка.

Ричард Хобс и Гертруд Банишевски

Ричард Хобс и Гертруд Банишевски

Тогава Гърти предложила на Рики Хобс да „татуира“ Силвия. Той ентусиазирано приел задачата си. Силвия била съблечена, завързана и й запушили устата. Гертруд нагорещила една игла и издълбала „Аз“, след което подала иглата на Хобс и му казала да довърши започнатото.

Рики започнал да пише и после спрял, за да попита г-жа Райт как се пише „проститутка“. Тя му написала думата на един лист и той я жигосал върху корема на Силвия.

След няколко минути Рики, Пола и десетгодишната Шърли Банишевски решили да сложат на Силвия още едно клеймо. Това щяла да бъде буквата „С“ за Силвия или робиня (slave) – версиите се различават. Рики прогорил първата извивка от буквата на гърдите й. След това той и Шърли извикали Джени и я накарали тя да довърши втората извивка на „S“-то. Джени се вкаменила. Когато се опитала да се измъкне от удрянето на Силвия, била зашлевена. Дали сега нямало да я изгорят, ако откаже да участва в мъчението? Въпреки всичко тя отказала. Шърли прогорила втората извивка, но се объркала и така се получила цифрата „3″ на гърдите на Силвия.

Пред Ранди Лепър, Шърли Банишевски, Ричард Хобс и Джени Лайкънс, г-жа Райт започнала да се подиграва на Силвия за думите дамгосани на стомаха й. „Какво ще правиш сега, а Силвия?“ – питала тя. – „Не можеш да се омъжиш, не можеш да съблечеш пред никого. Какво ще правиш сега?“.

Плачещото, обезобразено момиче задавено казало: „Няма какво да направя. То е там“.

През същата онази вечер Силвия отново била хвърлена в мазето, където Кой Хъбард я поблъскал в стените известно време. По-късно Джени посетила сестра си, която й казала: „Ще умра. Сигурна съм“.

Позволили й да спи на горния етаж през тази нощ, а на следващия следобед тя била изкъпана от г-жа Райт и Стефани; този път банята била нормална, а не щавещо гореща.

Писмо преди края

След това Гертруд и Пола заставили Силвия да напише писмо до родителите си. Силвия започнала бележката по начина, по който започнала и предишната, която я били накарали да напише: „Мили мамо и татко“, но г-жа Райт й наредила да спре и да започне отначало с неестественото обръщение „До г-н и г-жа Лайкънс“. След смъртта на Силвия, г-жа Райт предава писмото на един от полицаите. Тя му казала, че Силвия е отсъствала от дома й за няколко дни, след което я били намерили в задния двор, стиснала посланието в ръка. Неподписаната бележка гласяла отчасти следното:

Писмото на Силвия

Писмото на Силвия

„До г-н и г-жа Лайкънс,

Избягах с банда момчета посред нощ. Те ми казаха, че ще ми платят, ако им дам нещо и аз се качих в колата и те всички получиха онова, което искаха… и когато свършиха, те ме пребиха и оставиха рани по цялото ми лице и тяло.

Те също написаха на корема ми Аз съм проститутка и се гордея с това.

Направих всичко възможно да подлудя Гърти и й струвах много повече пари, отколкото тя имаше. Скъсах новия матрак й се изпиках на него. Освен това натрупах сметки за лекари, която тя не може да плати и превърнах в нервна развалина нея и децата й. . .“

Г-жа Райт предложила някой да хвърли Силвия на бунището. Тя наредила на Джон и Джени да го направят, но преди да успеят Силвия направила опит за бягство. Ужасно обезобразеното и слабо момиче се затичало към входната врата. Гертруд хукнала след нея и я хванала точно, когато Силвия излизала. Г-жа Райт я завлякла обратно в кухнята и й предложила няколко препечени филийки. Болното момиче казало, че не може да ги преглътне. Вбесена, г.-жа Райт я ударила през устата с корниз за пердета.

Дванайсетгодишният Джон Банишевски завързал Силвия в мазето. Очевидно не желаейки нейната малка повереница да умре – поне не и докато още била под нейните грижи – Гертруд слязла в мазето, носейки бисквити.

„Дай ги на кучето“ – казала Силвия на мъчителката си, – „то е по-гладно от мен“. Вероятно Силвия е чувствала, че вече няма какво да губи и затова се държала предизвикателно. Или може би думите дамгосани върху корема й били отнели желанието й да живее. Г-жа Райт започнала да я удря в стомаха.

Следващият ден бил неделя, 24 октомври. Гертруд и Джон нанесли заедно побой над момичето. Г-жа Райт замахнала към Силвия с един стол, но той се счупил преди да я удари. Тогава изтощената жена се опитала да я удари с гребло, но вместо това ударила себе си, насинявайки окото си. След това се отбил Кой Хъбард и удрял Силвия по главата с дръжка от метла до безсъзнание.

През нощта Силвия многократно удряла по пода на своето мазе-затвор с лопата; съседите били обезпокоени от шума и щели да извикат полицията, но не го направили.

На следващия ден Силвия била качена горе за последната си – нормална – баня. Тя била сложена във ваната с дрехите. Когато я извадили от нея, Стефани и Рики осъзнали, че тя не диша. Стефани се опитала да й направи изкуствено дишане. Но без резултат.

Силвия била мъртва.

Г-жа Райт казала на Рики да се обади в полицията. Той отишъл до един обществен телефон, тъй като в къщата нямало такъв. Когато полицията пристигнала в дома й, екзалтираната г-жа Райт им подала писмото, надявайки се, че то ще свали подозренията от нея за пребития труп, лежащ върху матрака. Но още преди полицаят да успее да го прочете, скърбящата и ужасена Джени му прошепнала: „Махнете му оттук и аз ще ви кажа всичко“.

Мъчителите пред съда

Гертруд Банишевски е арестувана за убийството заедно с Пола, Стефани и Джон Банишевски, Ричард Хобс и Кой Хъбард. Ана Сиско, Джуди Дюк, Ранди Лепър и Майк Монро са обвинени в „причиняване на телесна повреда“. Повечето от децата с готовност признават за престъпленията си, но когато им поискали обяснение за причините, казали „Гърти ме накара“.

Живеещата в нищета и хронично болна г-жа Банишевски далеч не представлявала харизматична гледка; тя не била нито хипнотизатор, нито контролираща личност, но децата очевидно вярвали, че нейният статус на „възрастна“ ще ги отърве от последствията за престъпленията им. Както се оказва впоследствие, те успяват да се скрият в полите й със завиден успех.

Обвиненията за телесна повреда били снети от най-малките обвиняеми. Адвокатът на Стефани Банишевски й урежда отделен процес и впоследствие обвинението за убийство срещу нея също е свалено.

На най-сензационния процес за убийство в Индиана са изправени петима души: един възрастен, Гертруд Банишевски, и четирима непълнолетни – Пола и Джон Банишевски, Ричард Хобс и Кой Хъбард. Джон току-що бил навършил тринайсет години.

Престоят на Пола в съда бил прекъснат от пътуването й до болницата, където родила бебето, чието съществуване и тя и майка й толкова упорито отричали. То било момиче. В израз на синовна преданост Пола нарекла детето Гертруд.

Съдебната зала била претъпкана от зрители всеки ден. Това било най-жестокото единично убийство, извършвано някога в щата, с най-голям брой обвиняеми съдени едновременно. Обвинението искало смъртна присъда за всички обвиняеми и всеобщото очакване било, че поне г-жа Банишевски ще я получи. Смъртното наказание в Индиана по онова време се изпълнявало посредством електрически стол.

Много години по-късно, Джон Банишевски щял да каже пред един репортер, че той наистина се е наслаждавал на процеса. Той коментира: „Намирах някакво удоволствие в него. Онова, което наистина исках бе обич, но вместо това се задоволявах с вниманието“.

Съдия на процеса е Саул Раб, един прошарен, оплешивяващ и очилат юрист, известен с хапливите си реплики. Представител на Гертруд Банишевски е Уилям Ербекер, уважаван, тежко-сложен адвокат, смятан за крещящо представителен. Психологът и юрист Джордж Райс става адвокат на Пола. Защитникът на Джон, Форест Боуман е известен със своята акуратност и отдаденост. Всеки от тях работел за сиромашките си клиенти без пари. Единственият платен адвокат, Джеймс Дж. Недеф, представлявал Ричард Хобс. Кой Хъбард първоначално бил представляван от Джоузеф Кил, но той напуснал след една седмица и Форест Боуман поел и неговия случай.

Екипът на обвинението е воден от Лирой Ню, висок и привлекателен, четиридесетгодишен адвокат, известен с своите умения при кръстосан разпит. Негов помощник е заместник-прокурор Марджъри Уеснър. Жените адвокати все още били рядкост през онези години, но се смятало, че е хубаво да присъства жена, когато се разглеждат случаи, в които има обвиняеми и свидетели от женски пол и деца.

Много от показанията били сензационни и прочувствени, понякога и двете наведнъж. Сред първите свидетели били шокираните полицаи, които първи се натъкнали на жестоко обезобразеното тяло на Силвия Лайкънс и докторите, които били преброили нейните необичайни рани. Главният свидетел на обвинението била Джени Лайкънс. Тя докуцукала до свидетелската скамейка в новата си рокля и с глас, понякога твърд, друг път заекващ и често задавян от сълзи, разказала с подробности за ужасите преживени от сестра й. Когато Уеснър внимателно я попитал защо не е потърсила помощ, Джени отговорила: „Беше ме страх. Гертруд непрекъснато ме биеше“. Адвокатите на защитата се заровили още по-дълбоко в този въпрос. Отговорът на Джени бил винаги един и същ: „Гертруд ме заплашваше, че ако кажа на някого ще свърша като Силвия“.

Жертвата е виновна

Въпреки че обвиняемите били съдени заедно, техните защитници често целенасочено си пречели един на друг. Защитата на Гертруд Банишевски твърдяла, че тя е била твърде болна и уморена, за да знае какви ужасни неща са се случвали в дома й. Децата са издевателствали над Силвия без нейното знание. Адвокатите на децата се опитвали да прехвърлят колкото се може повече вина върху Банишевски или върху някое от другите деца.

Г-жа Банишевски свидетелствала в своя собствена защита. Тя твърдо отрекла всичките ужасни обвинения. Тя не била „удряла, биела или ритала“ Силвия. Веднъж Гертруд се опитала да я „напляска“, но била твърде слаба и трябвало да повика Пола да довърши работата. Тя си спомняла само, че била пляскала Силвия през ръцете. С всички тези деца в къщата, и нейните и техните квартални приятелчета, често избухвали сбивания. Г-жа Банишевски понякога се опитвала да се намеси, но обикновено била твърде слаба и болна, за да се надигне.

Дори, когато Гертруд свидетелствала в своя защита, изглеждало така сякаш свидетелства срещу мъртвата Силвия. В своята версия за това как за първи път била чула за Силвия, тя отново намесва измислените сексуални похождения на момичето. Според Банишевски една жена била почукала на вратата й, търсейки Дарлийн Макгуайър, която често идвала на гости при децата й. Гертруд извикала Дарлийн и посетителката:

„… попита Дарлийн, дали знае къде може да открие Силвия Лайкънс… причината тази жена да търси Силвия беше подозрението, че Силвия излиза със съпруга й… Дарлийн доведе Силвия Лайкънс у дома след няколко дни и я представи като момичето, което онази жена търсеше. Ето така за първи път се запознах със Силвия Лайкънс“.

Обвиняемата се опитва да обвини жертвата си и когато описва как била направена уговорката за подслоняването на двете момичета:

„Силвия попита баща си, дали може да остане при нас… Аз веднага казах `Не, не мога да се грижа за вас, деца. Имам твърде много свои деца и проблеми, твърде много отговорности, за да поемам още`. Силвия каза, `Ние можем да се грижим сами за себе си, свикнали сме`.“ Твърдо решена да остане при Банишевски – или поне така твърдяла Гертруд – Силвия „се обърна към баща си и каза, `Татко, можеш да й платиш, за да ни позволи да останем тук`.“

При разпита на обвинението обвиняемата настоява, че Силвия е била ужасно непокорна:

Банишевски: Тя не правеше нищо, което й казвах, не.
Ню: Не се подчиняваше?
Банишевски: Не ме слушаше, не.
Ню: Бихте ли я с колан за това?
Банишевски: Мисля, че вече свидетелствах, че я бих. Или поне се опитах веднъж.
Ню: Колко пъти тя не ви се подчиняваше?
Банишевски: Казах ви, тя изобщо не ме слушаше.
Ню: Колко пъти.
Банишевски: Мисля, че отговорих на въпроса ви. Казах, че тя изобщо не ме слушаше.
Ню: Никога?
Банишевски: Поне аз не си спомням такъв случай.

Драма в съдебната зала

Мари Банишевски е призована на свидетелското място, за да подкрепи историята на майка си. Едва 11-годишната Мари била прекрасно момиченце с късоподстригана тъмноруса коса. Тя се появява в съдебната зала облечена в пастелно-синя рокля и печално изражение. Очите й били плувнали в сълзи и потекли по бузите й, когато Ербекер я попитал защо е тук. Мери отговорила: „Аз съм тук, за да свидетелствам дали мама е убила Силвия Лайкънс“.

Мари Банишевски

Мари Банишевски

Мари свидетелствала, че е виждала майка си да удря Силвия само, когато „тя беше лоша“. Тя се кълняла, че никога не е виждала майка си да рита и да гори момичето, нито да я третира по някакъв лош начин. Мари била виждала другите деца да правят тези неща, но майка й не била присъствала; тя лежала болна в леглото си.

На следващия ден Мари била подложена на кръстосан разпит от Ню. Малкото момиче се разревало още в самото начало. Когато прокурорът я попитал защо плаче, този път тя казала истината: „Нервна съм!“.

Мери повторила казаното от предния ден на прокурора, чийто въпроси към този крехък свидетел били относително безобидни. Накрая, той я попитал за деня, в който Силвия била дамгосана по корема. Както и преди Мери заявила, че нейната десетгодишна сестра Шърли била запалила кибритените клечки, за да нагорещи иглата, а майка й през това време лежала болна в леглото без да знае нищо за зверството.

Ню продължил с разпита, докато накрая хълцащото дете извикало, „О, Боже, помогни ми!“. Сетне, в стил Пери Мейсън, свидетелят на защитата изведнъж се превърнал в свидетел на обвинението: Мери била нагорещила иглата; майка й била там и била започнала „татуировката“. Тя била виждала майка си да гори Силвия и да я бие. Тя била чувала как майка й заповядва на Силвия да слиза в мазето.

В заключителното си обръщение към заседателите Ербекер разчитал на единствения възможен смекчаващ фактор за г-жа Банишевски – умствено разстройство – въпреки че официално тя била пледирала за невинна. „Упреквам я, че се е превърнала в убийца, наистина е така“ – казал Ербекер, – „но твърдя, че тя не е отговорна, защото не е с всичкия си!“ – и той посочил към главата си.

Останалите защитници се опитали да хвърлят колкото се може повече вина върху Гертруд и настоявали, че крехката възраст на техните клиенти ги прави по-малко отговорни.

Прокурор Ню изнеся една разпалена пледоария в полза на смъртното наказание за всички обвиняеми. Той казва:

„Тук става въпрос за… закон и ред. Ще позволим ли подобни деяния? Ще позволим ли подобна жестокост към човешко същество? Ако не обявите смъртна присъда в този случай, вие ще снижите цената на човешкия живот“.

Джон и Гертруд Банишевски се прощават след присъдата

Джон и Гертруд Банишевски се прощават след присъдата

Когато решението било взето единствено Гертруд е обвинена в убийство от първа степен. За изненада и ужас на много от зрителите, съдебните заседатели не я осъждат на смърт. По-късно тя обжалва присъдата си, но отново е обявена за виновна и осъдена на доживотен затвор.

Пола е призната за виновна в убийство от втора степен. Тя също обжалвала, но после решила да се признае доброволно за виновна в непредумишлено убийство. Тя е освободена след няколко години.

Обвинението в убийство срещу Стефани Банишевски било снето, както и обвиненията в „телесна повреда“ срещу Ана Сиско, Джуди Дюк, Ранди Лепър и Майк Монро.

Джон Банишевски, Кой Хъбард и Ричард Хобс са признати за виновни в непредумишлено убийство. Всеки от тях прекарва по 18 месеца в изправително заведение за непълнолетни.

Граждански протести

През 1985г., след като излежава две десетилетия в женския затвор в Индиана, комисията по помилванията решава да освободи предсрочно Гертруд Банишевски. Тогава, обаче съдът постановява, че изслушването на комисията не е било открито както трябва за обществеността и ще трябва да се проведе отново.

Две организации борещи се с престъпността – „Защита за Невинните“ и „Обществен съюз срещу насилието“ (ОССН) – моментално се мобилизират. Интересен факт е, че ОССН е основан от Пати Лайнбау, бабата на Ейми Сю Сайц – едно двегодишно момиченце, което е измъчвано и убито от осъдения насилник на деца Тиъдър Франк. Това престъпление, извършено в Калифорния, също е наречено „най-жестокото престъпление извършвано някога срещу една единствена жертва в историята на щата“.

Членовете на ОССН и „Защита на Невинните“ се изсипват по улиците на Индианаполис, събирайки подписи от гражданите за отмяна на помилването. Те не срещат проблеми в събирането им, защото дори и най-младите жители на града били чували името на „страшилището“ Гертруд Банишевски. Само за два месеца са събрани над 4500 подписи. Джени Лайкънс се появява по телевизията и призовава прочутата Банишевски да остане зад решетките.

Въпреки протестите, повторното гласуване на комисия донася същия резултат. Поведението на Банишевски в затвора било доста добро. Тя работела в шивашкия цех и правела добро впечатление както на служителите на затвора, така и на останалите затворнички. Много от по-младите затворнички наричали детеубийцата „Мамче“. Според „Чикаго Трибюн“ психиатрите на затвора „определят Банишевски като `здрава, стабилна, приятна и любезна` личност, която иска `да се опита да изкупи миналите си грехове и да направи света малко по-добър`“. Банишевски на няколко пъти се разплаква и изразява разкаяние пред комисията, но заявява, че има амнезия за престъплението. „Не съм сигурна каква е била ролята ми в него… защото бях на лекарства. Така и не успях да я опозная наистина. Но поемам пълната отговорност за онова, което се е случило със Силвия“. Тя напуска затвора на 4 декември 1985 г.

Убийцата изтезателка се премества в Айова, където изживява живота си под името Надин Ван Фосан. Заклетата пушачка умира през 1990 г. от рак на белите дробове.

Ричард Хобс, който свършва голяма част от мръсната работа по жигосването на Силвия, също умира от рак само на 21 години.

След краткия си престой в изправителен дом Кой Хъбард, който така ожесточено си отмъщавал на Силвия за опетнената чест на любимата си Стефани Банишевски, лежал няколко години в затвора за обир. След това си намерил работа като механик. По-късно той е съден за убийството на двама мъже, но е оправдан.

В памет

Джон Банишевски се появява на сцената няколко години след трагедията в Джоунсбъро, Арканзас, когато двама гимназисти засреляха четирима свои съученици и един учител. Той решава да се покаже, за да увери младите убийци, че за тях има надежда, и, ако искат, могат да преобърнат живота си. Той бил променил името си на Джон Блейк.

Когато говори за първи път публично за смъртта на Силвия, той казва, че все още не може да намери адекватно обяснение, защо той и останалите се били държали със Силвия по такъв начин. Той казва, че тогава е таял в себе си доста гняв, поради раздялата на родителите си и липсата на нормална храна и дрехи.

Блейк признава, че наказанието му не е било адекватно за това ужасно престъпление. „Едно по-сурово наказание щеше да е по-справедливо“ – коментира той. Той твърди, че животът му се е преобърнал след като е открил Бог. Като възрастен той нямал сблъсъци със закона. Работил като шофьор на камион, агент по недвижими имоти и бил ръкоположен за пастор. Той е щастливо женен и е баща на три деца, но страда от диабет и зрението му е влошено.

Стефани Банишевски става детска учителка. Тя също се омъжва и ражда деца, както и Пола, и се премества в Айова, където се говори, че живеела в една малка ферма. Не е известно дали е установявала контакт с майка си след освобождаването й.

Семейство Лайкънс продължават да изпитват значителни трудности. Джени Лайкънс се регистрира в бюро по труда през 1966 г. и по-късно си намира работа в една банка. Тя също се омъжва. Лестър и Бети се развеждат през 1967г . Бени Лайкънс, братът близнак на Джени, започва да показва признаци на жестоко умствено разстройство. Той става саможив, измъчван от гласове, които само той можел да чуе.

Бети Лайкънс умира през 1999 г. на 71 години. Сред вещите й е открита изрезка от един пожълтял вестник с некролога на Гертруд Банишевски и прикрепена към него бележка от Джени: „Добри новини. Проклетата стара Гертруд е умряла. Ха ха ха! Щастлива съм“.

Бени Лайкънс умира само четири месеца след майка си. Той бил на 49 години и умствено болен от доста време. Той бил само на 15, когато умира сестра му Силвия, бил служил в армията и работил в различни ресторанти като готвач. Започнал да чува гласове и бил диагностициран като шизофреник. Лестър Лайкънс разбира за смъртта на сина си, когато писмото, което му бил написал се върнало с печат „Починал“.

Жителите на Индианополис не са забравили Силвия. В нейна чест е издигнат мемориал, на който е гравирана следната поема от Айвън Роджърс:

„Виждам светлина; надежда. Чувствам полъх; сила. Чувам песен; облекчение. Пуснете ги да минат, защото те са добре дошли“.

Творби вдъхновени от случая

Убийството на Силвия Лайкънс е разгледано в поне пет-шест произведения. Най-лесно достъпното от тях е „Мазето“ на феминистката Кейт Милет. Преди да започне тази книга, Милет е представяла на изложби няколко свои скулпурни творби вдъхновени от случая.

„Мазето“ представлява една особена комбинация от глупост и гениалност, факт и измислица, подправени с личните чувства на авторката към престъплението. Милет безразсъдно приписва на случилото се някакви космически влияния и проектира върху мъртвото момиче своите собствени феминистки възгледи, което далеч не спомага за правдоподобността на труда й.

От друга страна, книгата съдържа доста могъща, поетична проза и проницателни наблюдения, които звучат логично. Описанието на Милет за показанията в съдебната зала е невероятно правдоподобно. Някои от измислените пасажи в „Мазето“ са толкова емоционално наситени и достоверни, че сякаш „прогарят дупка в страницата“ и ума.

Мнозина от читателите на „Мазето“, затварят книгата с желанието да научат „само фактите“ за случая. Тези факти са описани в малкото книжле на репортера Джон Дийн, „Мъчителното убийство в Индиана“, който бил призован да свидетелства на процеса. Милет използва голяма част от информацията в неговата книга и му отдава заслугите за това.

1966, годината на публикуването на тази книга, не била подходящото време за творби писани по истински случаи на убийство. Тя е издадена от „Бий-Лайн Букс“, издателство специализиращо в публикуването на евтина порнография, така че никога не успява да стигне до подходящата си аудитория.

Книгата  наскоро бе преиздадена и представлява една добра журналистическа творба, написана сдържано и умерено. И в тази книга има неточности, обаче. Мнозина недоволстват от това, че авторът „почти канонизира Стефани“, момичето, което неведнъж било завързвало Силвия и вероятно било правило и по-страшни неща.

Случаят Лайкънс вдъхновява и романа „Съседката“ от Джак Кечъм. Кечъм връща времето леко назад в книгата си, разказвайки историята през 50-те години. Хубавата Мег и нейната сестра Сюзан са осиновени и изпратени да живеят при леля си Рут Чандлър, майка на три момчета, чийто дом е магнит за кварталните деца. Кечъм придава на историята си натрапчив привкус, като я разказва от името на Дейвид, един тинейджър, който наблюдава изтезанията над Меги със смесено чувство на възбуда и отвращение. Кечъм много достоверно пресъздава обърканата съвест на момчето и неговото нежелание да се изправи срещу останалите и да прекрати шоуто – докато не става твърде късно. През 2007 г. излиза и едноименният филм по книгата на Кечъм „The Girl Next Door“, чийто рейтинг в IMDB е над 7 звезди.

През същата година излиза и филмът „Американско престъпление“ на режисьора Томи О`Хейвър и с участието на Елън Пейдж („Джуно“) в ролята на Силвия Лайкънс.

О`Хейвър описва „Американско престъпление“ като „интерпретация на фактите. Опитахме се да обясним как някой, който не е лош човек по начало, би могъл да премине границата и да извърши подобно жестоко престъпление“.

Мненията на критиците за филма се разминават, както и тези на зрителите. Рейтингът му в IMDB като цяло е доста висок, над 7 звезди, но хората запознати със случая чувстват, че фактите са доста смекчени, а играта на някои от актьорите неубедителна.

46 Коментари за “Американско престъпление: Убийството на Силвия Лайкънс”

  1. Avatarh

    Господи, това е отвратително! На моменти давах minimize на страницата, за да си почина – толкова гадно ми ставаше, докато четях.
    Тази г-жа Райт е заслужавала смъртно наказание, що за изверг?! Това не може човек да го е направил, както и малките идиотчета!
    Направо съм потресена и отвратена, толкова е жестоко и несправедливо, чак се запитах има ли Господ…
    Ако има не би трябвало такъв шибан урод като тая да бъде помилван.
    Нямам думи. Потресаваща история. Горкото момиче. Толкова невинно, да си замине по такъв начин, да изживее толкова мъка. ><
    Нямам думи!

  2. Avatarсилвети

    По-същият начин се чувствах като гледах филма The girl next door(2007). После прочетох и истинската история и направо останах като покосена от факта, че съществуват подобни изроди на този свят:(

  3. AvatarПандора

    Има филм по този случай от 2007г. „An american crime“Дори актрисата която играела Гертруд на моменти почти се е отказвала от ролята. Това е нещо наистина ужасно. Аз самата съм на 16г. не мисля,че някой като мен или друг на тази възраст е способен да е толкова лош, че да заслужи и една трета от това което е преживяла Силвия.

  4. Avatarkris

    жалка история,нямам думи.Милото момиче!Дъртата Гертруд направо си е била ненормална садистка,изрод нещастен при това жена и майка!!!О ,мили Боже,защо ги създаваш тези безмозъчни твари въобще!?!.Жалко,много жалко за Силвия,мир на душата й…

  5. Avatarwhatever

    Не мога да намеря никаква информация за нея в добре известният ни гуугъл и дори името и не излиза нито като г-жа райт, нито като гертруд банишевски..некви предполкожения защо?? Всъщност търся името и на латиница и го спелувам тка как то мисля,ч е трябва да бъде на английски….ам нз,просто искам да прочета още по темата..помощ, моля?/?

  6. Avatarwhatever

    намерих///ще ме прощавате ;)

  7. Avatarсилвия

    Ето за други, на които може да потрябва: Gertrude Baniszewski

  8. Avatarjoysana

    Когато прочетеш нещо такова,възгледите ти за света и човека,за Бог…напълно се променят.Това не е човешко,това дори не е зверство.Това е един неописуемо ненормален извратен и изкривен свят на мизерства и ужаси,които няма кой да спре.Няма…не може да има Бог,ако той позволява такова нещо.Не смърт,а вечни мъчения и ужас заслужават хората извършващи такива зверства.Ако може да ги наречеш хора…Как може някой учавствал в такива ужаси да създаде земейство… да е ръкоположен за ПАСТОР???Не не..това е ужас… просто нямам думи…

  9. Avatar[F]-[E]-[A]-[R]

    6то не пише как са я садили тая луда скарида силвия и онея болни копелджаци малките изрудчета. гледах тоя филм The girl next door и толкова се ядосах че чак потарсих да видя кво е станало с тея паляци след тва ма не видях никаде как са садени а само че са фанали плодчетата и тая тиква силвия. не сам от тея де се нерват на филми ма тва че по деиствителен случаи напраен мн се ядосах.Пратете един линк ако некои знае каде мога да видя кво е станало след тва с тея побарканяци сичките. пратете линка на [email protected]

  10. Avatar[F]-[E]-[A]-[R]

    а то имало много страници за четене не била само една :Д видях кво е станало с тея здуханяци мн странно че не е тва което заслужават уш америка ги праят такива на въглени или ги душат или ги боцкат а в тоя случаи никаф не са го напраели.като четях кво е станало с тях замалко се обарках че в българия са съдени :Д :Д :Д Еи затва треа такиа се трепат на място както в любимия ми филм Man On Fire :) при залавянето теглиш му куршума и после казваш твоята версия как се е случило и тва е :) :) :) Никав съд никви адвокати КУРШУМА ВИНАГИ КАЗВА ИСТИНАТА ( реплика от лубимия ми филм :Д )

  11. Avatarvanq

    prosto nqmah sili da go procheta do kraq :( ne moga da povqrvam che sashtestvuvat takiva xora:x

  12. Avatarbeti

    nqmam dumi.prosto sam potresena i az sam gledala filma i trqbva da kaja 4e trudno go izgledax do kraq.za filma mislex,4e e prosto poredniq film no sega kato razbrax 4e e po istinski slu4ai i sam otvratena kakvi xora sa6tastvuvat i kak ne po4itat 4ove6kiq jivot!!!

  13. Avatardimitur

    nqmam dumi v momenta use6tam samo bolka i
    tozi doklad promeni vijdaniqta mi za svetut
    ve4e ne mislq 4e ima bog kak bi mogul toy
    tozi koyto bdi nad nas koyto ni obi4a
    da pozvoli ne6to takova gledah 2 filma
    po tozi slu4ay edinstvenoto koeto izpitvam
    e nujdata da izmu4a Gertrude Baniszewski
    dokato ne se razcepi na 2 samo tova ni6to pove4e
    ne izkam da me 6tadqt da hodq v ada no da polu4a vuzmojnost
    TAKIVA KATO NEQ DA GI PALQ!

  14. Avatardesanka

    Милото момиче.Мир на праха му.

  15. AvatarNight Walker

    Тези „хора“ са за убиване.Как може да съществуват…
    А може ли линк за историята на The girl next door?

  16. AvatarDeni

    Kakvoto i da kaja, 6te se povtorq. Ujasnoto e, 4e vsi4ki samo si komentirame i nikoi ni6to ne vyr6i. Dale4 sym ot misylta, 4e nie tuk sme horata, koito trqbva da preobyrnat ne6tata s brytvejite si i bezsmislenite si komentari. Da, vsi4ko tova e mn ujasno, no za jalost go priemame samo za dnes, dokato trae filma, i sled tva vsi4ki zabravqme. Mislq 4e tova e nai-golemiq problem na 4ovecite.

  17. AvatarSecret

    Едно от най-садистичните престъпления , за което зная. За Гертруд Банишевски е било задължително да се приложи смъртно наказание , а за малките изродчета , които са й помагали при изтезанията , гаврите и убийството на Силвия – доживотен затвор! Как е възможно да има толкова зло по тази земя?!

  18. Avataralbul alhazred

    еми като не можеш да накажеш справедливо човек за такова деяние
    ще го прави пак отново и отново и така …

  19. AvatarGabiie

    Олеле това което прочетох по скоро ми се стори някаква ужасно страшна и гнусна история а не истински случай!Възможно ли е да е истина забога!? Тези малки коп*л*нца-децата на Гертруд са заслужавали да им се случи абсолютно същото както и на цялата им рода!Потресена съм!Горката Силвия.

  20. AvatarМосквич 412

    Ама и дъртата вещица се е отървала,трябвало е да я дерат на градския площад!

  21. AvatarLumpy

    нямах сили да я дочета тази статия, хем съм момче, а се насълзих от мъка и гняв!

  22. Avatarniako

    Дори и най-добрия писател и сценарист не може да измисли такова нещо. Никой звяр срещан някога не може да причини толкова болка и унижение. Не мисля, че тази жена може да е “ здрава, стабилна, приятна и любезна` личност, която иска `да се опита да изкупи миналите си грехове и да направи света малко по-добър`“ Винаги съм била против смъртното наказание, но за хора като нея даже ми се струва малко.

  23. AvatarВиктория

    Мисля,че в „Американско престъпление“ цялата история е описана изключително правдоподобно,страшно тежък филм.Всеки,който иска да разбере през какво точно е минало това момиче,може да го направи чрез този филм.Всъщност накрая просто ти се иска да ги избиеш всичките по възможно най-отвратителния и бавен начин..И все пак това – „Мненията на критиците за филма се разминават, както и тези на зрителите. Рейтингът му в IMDB като цяло е доста висок, над 7 звезди, но хората запознати със случая чувстват, че фактите са доста смекчени.“ – ако е вярно то не мога даже да си представя какво по-лошо е могло да и се причини..Реалността е далеч по-страшна от филмите,това е истината,явно дори добре замислен сценарии било то от най-добрия холивудски сценарист,не може да се сравнява с отвратителното съзнание на тези извратеняци и най-обезкуражаващото е,че даже и такива болни,гнусни убийства на ДЕЦА се забравят скоростно.Явно е било нужно тази побъркана маниячка да се разкае 2 пъти в затвора,за да решат,че искала да „направи света малко по-добро място“ пфф Това е смешно. Дано където и да е,да гние цяла вечност и да се мъчи хиляди пъти повече от момичето,както и всички глупави хлапенца,дано умрат в ужасни мъки ако не са..

  24. AvatarЖорката

    Защо никога няма възмездие…….?

  25. AvatarМихаела

    Това нищожество Гертруд е трябвало да иде на електрическия стол на по-слаб волтаж, че да се мъчи колко се може по-дълго време. Изверг долен, че и малките чудовища с нея е трябвало да ги изпържат. И аз съм против смъртното наказание, но за такива… не знам как да ги нарека… твари и това е твърде малко, ако може няколко пъти да я убият най-добре ще е. Не знам какви причини могат да намерят тия глупави заседатели, че да им дадат по няколко години на тия малки изроди, а пък нея да я освободят предсрочно. Много тъжно, че Силвия не е могла да изпита нито облекчението, нито надеждата, изписани на паметника в нейна памет.

  26. Avatarchelseafc

    аве аз тая я намеря цялата и рода няма да я познае аз докато го четох изпитвах гняв към тия дето са го направели направо ми идеше да отида и да им покажа кво мъка тез хора не заслужават дори и в ада да отидат напрао ше мъча така както те са мъчели силвия ко викат че тя е виновна те кат са виновни за земетресението в япония аз да не съм казал нещо :D

    ——————————————————————
    Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

  27. AvatarЧерешката

    Потресена съм!
    Ето и едно видео по темата: http://www.youtube.com/watch?v=mg9nIadyMHM

  28. AvatarA.

    ИЗРОДИ! Дори и смъртта ще им е малко… Не можах да си сдържа сълзите просто… това наричам аз болни мозъци. Не мога да повярвам , че са се разминали с толкова малко! Искренно им пожелавах смъртта, докато четях… Не знам какво да кажа просто…

  29. AvatarВеско

    Четейки за другите убийци и всякакви боклуци изпитвам само гняв.Но след това прочетено,вече изпитвам и гняв и дълбоко съжаление. Ако това момиченце ми беше дъщеря – Щях да ги обеся пред колибата им ,Мумията и цялата и челяд

  30. Avatarелена

    за мен смъртното наказание не е електрошок обесване или от познатите ми(които съм чувала).Това убийство не е справедливо към самите жертви макар и мъртви.Те са изпитали ужасни болки в продължение на дни,а техните мъчители ги слагат на стол и за по-малко от половин час те вече са мъртви.Те трябва да бъдат наказвани по начина,по който техните жертви са били изтезавани.По този начин те(или поне някой от тях)ще осъзнаят грешката,си макар че вече ще бъде късно.Нека всички жертви почиват в мир.

  31. Avatarдесислава

    Гледах филма „американско престъпление“ . това е най -трудният и тежък филм който съм гледала някога, а сега като прочетох материала се оказва че и нещата са предадени доста меко от действителността… нямам думи… не може да се опише това което гледах и прочетох…спирах филма на няколко пъти…не ми го побира ума как може да има такива хора…не мога да се успокоя…пред погледа ми все това момиче и обезобразеното му тяло…

  32. AvatarKrisBorisov

    Наскоро гледах един филм казваше се – The Girl Next Door http://www.imdb.com/title/tt0830558/?ref_=sr_2 в който историята беше съвсем същата и се води филм по действителен случай. Гледайте го

  33. AvatarKrisBorisov

    Дано гориш в ада сатанинска зган ! Ти и всички участвали в това престъпление ! Искрено се радвам че са мъртви ! Болни мозъци !

  34. AvatarСветлето

    Това наистина е ужасно!!!Тая Гертруд заслужава жива да я одерат.Ако някога отида в Индианополис ще открия къде е заровена и ще и оскверня гроба!Намерете историята за Фурута Джунко или Джунко Фурута,ако мислите,че това е зле вижте тази страница!:-(

  35. AvatarБубка

    Покъртителна история… Гледала съм и двата филма, но те са доста смекчени, особено „An American Crime“, доближава се съвсем леко до траелата няколко месеца, жестока зверщина. Не е истина на каква жестокост е способен човек, да не говорим, че и много деца са замесени.. Наистина сме едно много болно, сподобно на всякакви изродски деяния, общество. Нищо чудно, че израза „животните са по-добре от нас хората“ е верен, способни сме на неописуема жестокост и това е наистина болно, извратено и садистично.. А това, което са получили като присъда е наистина нищожно.. Не мога да опиша как ми влияе историята, която едва прочетох, няма думи описващи случилото се с клетото момиче. Мир на праха и душата й.

  36. AvatarАнджи

    Наистина ужасно тъжна история! Главата ми не го побира как е възможно момичето да стане жертва на такава несправедлива и нечовешки брутална жестокост!
    А и като се имам впредвид, че виновниците не са получили това,което заслужават,направо съм възмутена до дъното на душата си!
    Дано Силвия да е попаднала на място, далеч от всякаква болка и мъка,а убииците да са получили накзанието,което им се полага за извършените зверщини!
    Мир на прахта и!
    Има създадена страница в памет на Силвия Лайкънс, в която са публикувани доста снимки,както и показанията на обвиняемите в съда.Изпращам линк:
    http://www.sylvialikens.com/

  37. AvatarХриси

    Не мога да повярвам че това е станало…Аз съм на 15 и откакто се помня съм се чудела на човешката злоба но това…това е прекалено…Дори смъртната присъда би била малко за жена като Гертруд. Макар че съм твърдо против насилието, единственото справедливо наказание за което се сещам би било да и се причини това, което тя е причинила на Силвия. И все пак ще отбележа че не само тя е виновна, малко или много родителите на Силвия, след като са я оставили на непозната, а да не пренебрегваме и факта че е имало шанс момичето да бъде спасено… Само се надявам Силвия да е на едно по-добро място, където да опознае любовта, грижата и мира.

  38. AvatarKane

    Дано гориш в ада долен изверг.Rest in Peace Sylvia

  39. AvatarThe Undertaker

    Гори в ада Гърти,дано когато отида там,да ми възложат да те изтезавам

  40. AvatarДоротея

    Мда…все повече се срамувам от човешкия си род…то затова вървим към самозатриване…

  41. AvatarИво

    Чета коментарите..нормално е човек да е потресен. Но не един коментар изразява ярост – желание за раздаване на „правосъдие“. „Правосъдие“ от ярост са раздавали и извършителите на това престъпление, спрямо техните си разбирания за вина и наказание…А повечето са били непълнолетни и са израснали в среда, която ако не е толерирала, то поне е позволила да се случи престъплението. Бедност, глад, безотговорност от възрастни свидетели, безотговорност от училище, църква и социални институции…
    От повечето коментари човек би си помислил, че едва ли не тази Гертруд и децата участвали в изтезанията са единственото превъплъщение на злото..А съвсем не е така, знаете го – Инквизицията, Холокоста, безброй серийни убийци и психопати…Цялата човешка история е пълна с издевателства и извращения! А у нас и в наши дни – случаи на педофилия, изнасилени и убити старици по селата…А извършителите пак биват наричани изроди, изверги..и пак – „те заслужават да бъдат изгорени..избити..одрани живи“…Като че ли това ще реши проблема веднъж завинаги..Не, това ще реши само моментния ни пристъп на гняв, ще насити чувството ни за мъст..Проблемът ще остане, защото той е в нас самите..И затова трябва всеки ден да се борим със злото около нас..и вътре в нас!
    Най-лесно е човек да съди другите за техните грешки. А всички допускаме грешки – малки или големи, по една или друга причина..Вие, които съдите престъпниците…някой от вас живял ли е в техните кожи и техния живот, за да може да ги съди!? Дали вие на тяхно място бихте постъпили по правилния начин!?
    История като тази само ни напомня, че всеки от нас носи отговорност за себе си и за околните, и не трябва да го забравяме, а още по-важното, когато се наложи да действаме…Но не едва когато злото вече е дало плод, а още щом видим цветовете му..

  42. AvatarМихаела Янкова

    Яд ме е за непълнолетните копелета, трябвало е да ги пратят в някаква американска версия на Торгау и там да им разкажат играта , да видят дали е толкова забавно и дали доставя удоволствие ,когато ти си този ,когото измъчват и с чието тяло се гаврят !
    Яд ме е и че момичето за малко да бъде спасено , но тъпите й родители са искали „дисциплина“, сестра й не е вярвала, а свещеникът се е оставил да бъде манипулиран от и без това грозната и съсухрена Гърти !
    Ебаси !

  43. AvatarМихаела

    Между другото, аз съм гледала и двата филма-Съседката и Американско престъпление. И наистина съм съгласна с казаното в статията, първо, във филма са спестени много факти, които от части променят историята. Ясно е, че няма как всичко да се намести във филм, който е 2 часа, но все пак… Второ, ясно ми е, че са искали да покажат прехода на Гертруд Банишевски от обикновена самотна майка, в безмилостен мъчител, но режисьорът набляга прекалено много на нейните лични драми и проблеми, което едва ли не превръща нея в жертва. Нима нещо може да те оправдае да измъчваш невинно момиче и да настройваш хора срещу него ?
    Като прибавим и интерпретациите на режисьора върху случая, историята става…доста по-различна от написаното тук.
    Но въпреки това Американско престъпление е по-достоверната версия от Съседката. Но второто е по-брутално като филмирана версия.
    Колкото за самата история, не е нужно да казвам нищо. Знаете, че това е крайно жестоко, несправедливо, присъдите са смешни и не е трябвало да се случва. Но се е случило….

  44. AvatarМихаела

    Нещо последно. Истинското възмездие не може да просъществува в нашия свят. Има си Страшен съд и ад за това. Вярно, жалко е, че присъдите са несправедливи, но идеята на затвора трябва да е с цел не само наказание, а предпазване на хората от тези, които са опасни. Е, дано с децата на Банишевски това да се е случило…..

  45. AvatarSecret

    Пореден случай, в който се убеждавам, че смъртното наказание е наложително. Абсолютно вярвам, че такива „хора“ като мъчителите на Силвия, заслужават само едно – смърт. Няма друго по-справедливо наказание. Това е една от най-садистичните истории, която добива световна популярност. Тя доказва колко зло и жестокост могат да бъдат посадени в човешкото сърце. Също така ще добавя, че съм напълно съгласна с мнението на Михаела, изказано по-горе.

  46. AvatarТаня

    Абсолютно съм съгласна с горния коментар. Изключително страшна и покъртителна история, илюстрираща необходимостта от смъртно наказание.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняМери Бел: Най-малкият сериен... { Дяволско дете, семето на злото просто е било изначално в... } –
  • User AvatarТаняАмериканско престъпление: Убийството на... { Абсолютно съм съгласна с горния коментар. Изключително страшна и покъртителна... } –
  • User AvatarТаняБевърли Алит: Медицинската сестра... { Ами, убита как не. Жив и здрав си е този... } –
  • User AvatarТаняДоктор Харолд Шипман:... { Лудо, откачено старче! Никой никога няма да узнае кои са... } –
  • User AvatarТаняЧерната Далия: Убийството на... { Много жестоко и мистично убийство. Жалко за посеченият млад живот,... } –
  • User AvatarТаняСлучаят на Оскар Слейтър... { Луда работа! Нали един напълно невинен е "опрал пешкира" какво... } –