Публикувано на: 17 октомври, 2009

Тео Ван Гог, правнук на прочутия холандски художник Винсент Ван Гог, също като своя прародител води доста необикновен живот. Тео е виден, свободомислещ холандски режисьор, писател, журналист, актьор, продуцент и защитник на свободното слово, който използвал медиите като отворена трибуна, от която да запознава света със своите скандални гледни точки по въпросите за религията, политиката и моралните стойности на обществото. Прямият и често провокативен начин, по който изразява идеологиите си, бързо го прави популярна фигура в Холандия.

Неговите критични възгледи и безцеремонен подход обаче го правят непопулярен в очите на доста хора. Тео изразявал мнението си без да го е грижа дали то няма да обиди някого. А мнозина се обиждали. Той рязко критикувал християнството и юдеизма. Най-засегнато обаче се почувствало мюсюлманското общество, когато веднъж той нарекъл мюсюлманските имигранти в Холандия „е*ачи на кози“.

Гневът срещу Ван Гог достига връхната си точка, когато на 29 август 2004 г. по телевизията е излъчен неговият скандален филм „Покорност“. Сценарият за филма е дело на холандската феминистка и политически деец Аян Хирси Али. Лентата изобразява четири полуголи жени, облечени в дълги прозрачни воали, върху чиято кожа са изписани текстове от Корана, описващи физическите наказания, полагащи се на непокорните жени. По гърба и краката на някои от тях се виждат червени следи от камшик. Не е изненадващо, че десетминутният филм предизвиква вълна от ярост сред мюсюлманската общност.

Скоро след излъчването на „Покорност“ Тео започва да получава смъртни заплахи. Загрижени за безопасността му, неговите колеги го подтикват да си наеме охрана. Тео намирал тази идея за доста забавна. Той не вярвал, че някой ще иска да му навреди.

Убитият Тео Ван Гог

Убитият Тео Ван Гог

В 8:45 ч. на 2 ноември 2004 г. един непознат, облечен в традиционна мароканска „джелеба“, напада Тео в центъра на Амстердам, докато той отивал с колелото си на работа. Нападателят прострелва Тео Ван Гог и го наръгва многократно в гърдите с нож, като остава равнодушен към молбите за милост на жертвата си. Въпреки смъртоносните си рани, Тео успява някак да пресече улицата, но убиецът го застига и отново го прострелва и намушква. След това прерязва гърлото му с касапски нож, докато минувачите гледат случващото се зяпнали от ужас.

Накрая убиецът забива ножа си, на който е нанизано писмо, в гърдите на Тео. Нападателят хуква да бяга към Оостерпарк, където попада в престрелка с полицията, в която са ранени сериозно един полицай и един случаен минувач.

Полицаите го пресрещат точно когато излизал от другата страна на парка и го прострелват в крака. Атентаторът е арестуван незабавно и закаран в близката болница. Впоследствие той е идентифициран като 26-годишния Мохамед Буйери – ислямски екстремист с холандско и мароканско гражданство, за който се смятало, че има връзки с други ислямски военни групировки. Буйери бил мотивиран за убийството от филма „Покорност“ и от своята омраза към западния свят и онези, които отказват да приемат ценностите на Исляма.

Аян Хирси Али

Аян Хирси Али

Тридесет и седем годишната Аян Хирси Али има живот, който трудно се поддава на описание. Тя е родена в Сомалия, но е принудена да напусне страната със семейството си, понеже баща й е политически дисидент. Семейството се мести постоянно, като пребивава временно в Саудитска Арабия, Етиопия, Кения и Канада. Макар Али да е възпитана според Исляма, тя се бунтува на неговите учения. Според нея Ислямът е „назадничав“, а неговият пророк Мохамед е педофил, тъй като се бил оженил за 12-годишно момиче.

Али напуска Канада и заминава за Холандия, спасявайки се от религиозните окови и брака, който семейството й уреждало с един неин далечен братовчед. При пристигането си тя получава временен статут на бежанец и няколко години по-късно получава холандско гражданство. Тя изучава политически науки в реномирания Лайденски университет и след завършването си поема ръководството на научно изследване под шапката на Партията на труда, сред чийто основни цели е „интеграцията на жени от чужда националност (предимно мюсюлманки) в холандското общество“. През 2002 г. Али напуска Партията на труда, тъй като не смятала, че тя отстоява достатъчно твърдо позициите си за правата на жените.

Тя намира истинското си място в Холандската либерална партия, която я изстрелва в парламента. Като депутат, Али привлича общественото внимание към „широко разпространеното, но скрито насилие над мюсюлманските жени“, като например обрязването на гениталии и домашното насилие. Голям брой холандски мюсюлмани са вбесени от нейния критицизъм към Исляма, понеже смятат, че тя не интерпретира правилно тяхната религия и грубо омаловажава тяхната вяра. Впоследствие тя получава многобройни смъртни заплахи и е принудена да наеме въоръжена охрана.

Недоволството срещу Али достига безпрецедентни висини след излъчването на филма „Покорност“, за който тя написва сценария. По време на заснемането на филма Али и Тео решават да използват силата на визуалния „шок“, за да привлекат вниманието на зрителите и да предадат посланието си, а именно, че мюсюлманските религиозни практики „се подчиняват на средновековни обичаи“ и поощряват насилието срещу жените. Не всички били съгласни с това гледище.

Филмът предизвиква смесени реакции сред холандската публика, вариращи от отвращение и гняв, до одобрение и възхвала. Въпреки противоположните реакции, Тео и Али успяват да предадат посланието си и да предизвикат фурор по въпроса за правата на жените в мюсюлманската общност в Холандия.

Макар и двамата да знаели, че изразявайки мнението си могат да очакват опасни последици, те избират да поемат този риск, за да предизвикат промяна. Двамата плащат невъобразимо висока цена. Тео пожертвал живота си за своите идеи, а Али продължава да живее в непрекъснат страх да не бъде застигната от подобна съдба.

Мохамед Буйери

Мохамед Буйери

Мохамед Буйери е роден в западен Амстердам на 8 март 1978 г. Той е единственият син от четирите деца на родителите си – марокански имигранти. Като дете Буйери е усърден ученик и получава високи оценки. По-късно той започва да се интересува от счетоводителство, което изучавал в продължение на пет години. След това се премества в технически институт, където изучавал бизнес и ИТ. След няколко години обаче, напуска без да вземе дипломата си.

Буйери прекарвал доста време в мотаене по улиците на Амстердам и в един момент бил арестуван и пратен в затвора за тежко престъпление. Смята се, че в затвора Буйери се е обърнал към ученията на Исляма. След освобождаването си започва работа като доброволец в социален център. Той бил харесван от колегите си, които го считали за приятен и умен млад мъж. Но скоро започва да има проблеми в работата си, тъй като преминава през радикална трансформация.

Внезапната промяна у Буйери вероятно била предизвикана от неговия интерес към политиката и терористичните атаки в Съединените Щати от 11 септември 2001 г. Смъртта на майка му, която умира от рак в есента на 2002 г., също засилила радикализма му. Той започва да се облича в традиционни мюсюлмански дрехи и да посещава джамията Ал-Тахид, в която се предполага, че са се срещали терористите от 11 септември.

Буйери започва да се отдръпва от работата и колегите си и накрая напълно прекратява доброволния си труд в центъра. Не се знае дали след това е започнал нова работа, но е сигурно, че е отделял по-голямата част от деня си за религиозни дейности.

Буйери заформя нови приятелства с хора, които споделяли неговите екстремистки възгледи. Един от тях е 18-годишният ислямски фундаменталист Самир Азуз, който бил арестуван за планирането на бомбен атентат над летище „Схипхол“ и холандския парламент. Смята се, че Буйери е завързал приятелство и с други опасни ислямски екстремисти, наблюдавани от правителството.

По онова време Буйери се присъединява към военна ислямистка групировка, известна като Мрежата Нофстад. Духовен водач на движението е роденият в Сирия 43-годишен Ридуан ал Исар, познат още като „Абу Халед“. Макар първият известен акт на тероризъм на Мрежата Хофстад да е покушението над Тео Ван Гог смята се, че групата е планирала и други атентати. Сред вероятните бъдещи мишени на Мрежата били Аян Хирси и ултранационалистът и член на парламента Геерт Вилдерс.

Когато Буйери е арестуван в него е открита една поема, озаглавена „Пречистен с кръв“, която подсказвала, че той вероятно е очаквал да се превърне в светец след престъплението си.

Писмото, забито в гърдите на Ван Гог

Писмото, забито в гърдите на Ван Гог

Буйери също бил оставил писмо от 5 страници на тялото на Тео, което съдържало заплахи към Аян Хирси и други холандски политически фигури. Писмото обвинява Али за това, че е обърнала гръб на истината и се е съюзила със силите на злото. Тя, заедно със Съединените Щати, Европа, Холандия и останалите невярващи в Исляма щели „да се срещнат с нещастието си“.

Експертите, които изучават писмото, заявяват, че неговият „стил говори, че то идва от екстремистка ислямска групировка, която е свързана с терористичната мрежа на Ал-Кайда“. Но връзката на Буйери с прочутата терористична организация не може да бъде официално потвърдена. След залавянето си той отказва да даде информация за убийството и отношенията си с други ислямистки фундаменталисти.

Полицията претърсва апартамента на Буйери в Амстердам и конфискува неговите компютри, филми и радикална ислямистка литература. Във връзка с убийството са обискирани още четири къщи. Полицията арестува осем заподозрени, за които се смята, че са свързани с Мрежата Хофстад и заговора за убийство. Предполагаемият водач на групата Ридуан ал Исар успява да избяга и местонахождението му е неизвестно.

Двама от задържаните заподозрени са освободени няколко дни след убийството на Тео, поради липса на доказателства. Останалите шестима, всичките от които са ислямистки радикали със северноафрикански произход, и на възраст между 19 и 27 години, останават в ареста. Холандските тайни служби съобщават, че „заподозрените са били в контакт с мозъка, стоящ зад терористичните атаки в Казабланка от 16 май 2003 г. – ислямисткият екстремист Абделадим Акудад“.

Убийството на Тео Ван Гог предизвиква буря от недоволство сред гражданите на Холандия. В нощта на бруталното покушение, за да отдадат почит на Тео и да покажат подкрепата си към свободата на словото, на централния площад Дам Скуеър в Амстердам се събират 20 000 души, които вдигат шум в продължение на седем минути. Тълпата била екипирана с барабани, свирки, тенджери и тигани, които използвала, за да изрази гнева си от трагедията. Седемте минути шум били последвани от седем минути мълчание в памет на убития Ван Гог.

Напрежението срещу мюсюлманската общност в страната достига най-високите си нива от атаките над Световния търговски център през 2001 г. насам. Виждайки това, мюсюлманското общество побързва да заклейми убийството и се заклева да смаже всяка следа от военен екстремизъм в редиците си.

Правителството от своя страна увеличива полицейското присъствие по улиците и ключовите сгради, като правителствени институции, чуждестранни посолства и местата за поклонение. Отнето е холандското гражданство на някои проявени индивиди и са затворени джамии, в които се проповядва омраза и насилие.

Седмици след убийството на Тео се наблюдават инциденти на вандализъм и серии от жестоки палежи в цялата страна, повечето от които са насочени към мюсюлманската общност. При една от тези атаки избухва бомба в ислямското начално училище в Айндховен. За щастие нямало пострадали, тъй като терористичният акт се случил в ранните утринни часове, но училището претърпява огромни поражения.

Веднага след ареста на Буйери Аян Хирси Али и Геерт Вилдерс се укриват, надявайки се да избегнат съдбата на Ван Гог. Според списъка, намерен на тялото на Тео, те били следващите мишени, както и други видни холандски личности, които открито критикували Исляма.

Али намира временно убежище в една американска военноморска база, където остава в продължение на 75 дни под непрекъсната охрана, преди да се върне на работа в Холандия. Когато не работи, тя прекарва по-голямата част от времето си, сменяйки различни сигурни убежища, като военни бази и хотели.

Мохамед Буйери

Мохамед Буйери

На 11 юли 2005 г. Буйери е изправен пред съда за убийството на Тео Ван Гог. Той е обвинен и в опит за убийство, притежание на смъртоносно оръжие и в това, че бил нарушил нормалния живот и работа на Аян Хирси Али.

През по-голямата част от процеса Буйери стоял безучастно, заявявайки на адвоката си, че не иска да участва в делото. Той дори се обърнал с гръб към съдиите, защото не признавал съдебната власт.

На втория ден от процеса Буйери се обръща към съда: „Поемам пълна отговорност за действията си. Действах изцяло в името на моята религия“.

Обвинението се борело за доживотна присъда. Отговорът на Буйери бил: „Мога да ви уверя, че някой ден, ако бъда освободен, бих направил абсолютно същото, абсолютно същото“.

В последните си думи към съда Буйери почувствал, че дължи някакво обяснение на майката на Ван Гог:

„Трябва да си призная, че не ви съчувствам, не усещам вашата болка, не мога… Не знам какво е да загубиш дете. Не мога да ви съчувствам… защото вярвам, че вие сте неверница. Аз действах заради убежденията си, а не защото мразех сина ви“.

На 26 юли 2005 г. съдът в Амстердам намира Мохамед Буйери за виновен по всички обвинения и го осъжда на доживотен затвор.

Холандският парламент полага всички усилия, за да се увери, че докато е в затвора Буйери ще бъде държан в пълна изолация, за да му се попречи да се превърне в един вид „затворнически пророк“, който вербува останалите затворници да се бият за неговия джихад.

3 Коментари за “Убийството на известния холандски режисьор Тео Ван Гог”

  1. AvatarРодолюбец

    Бих искал да покажа един превод на български език на видеото от Тео ван Гог -“Submission“ /Покорност/. Добре е авторът на статията да използва този превод. Според мен – преводът е много добър.

    http://vbox7.com/play:8eebf484

  2. AvatarСилвия

    Благодаря ти, Родолюбец. Сложих новото видео с българския превод!

  3. AvatarРодолюбец

    Има и един филм на Герд Вилдерс /приятел на Тео ван Гог/, който го направи като отговор за убийството на Тео ван Гог. Казва се „Фитна“ и на времето единствено „Лив Лиик“ намериха смелост да го покажат. Сега го има и в превод на български език.

    http://vbox7.com/play:533754b113

    Очакваше се да има покушение и върху неговия живот, но въпреки всичко – Вилдерс не се поколеба да покаже филма си.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –