Убийството на Ани Деуани: Красота, богатство и мъртва невеста

През юни 2010 година Ани и Шрин се сгодяват и на 28 октомври се оженват в Мумбай, Индия

Умната и красива Ани Деуани е застреляна по време на медения й месец в покрайнините на Кейптаун в Южна Африка. На 13 ноември 2010 година двамата с нейния съпруг милионер Шрин Деуани са отвлечени от група местни мъже, но сякаш по чудо той се измъква невредим. Тримата похитители, осъдени за убийството, твърдят, че младият богаташ ги е наел да убият жена му.

Мъртва невеста

Имената на местностите звучат екзотично – Гугулету, Лингелету, Кейлича, Читуа Читуа – и създават представата за африкански племена, танцуващи под ритъма на барабани в гореща лятна нощ.

Но ченгетата, наобиколили белия фолксваген „Шаран“, изоставен в района на Лингелету, не намирали нищо екзотично в младата жена, просната на задната седалка на автомобила. Двете дупки между раменете й и другата във врата й, от която била изтекла толкова кръв, че вътрешността на колата представлявала червена локва, им подсказвали, че младата жена е мъртва.

Властите отцепват местопрестъплението
Властите отцепват местопрестъплението

Те знаели името й: Ани Деуани.

Чудели се как ще кажат на съпруга й Шрин, който тази сутрин я бил обявил за изчезнала и чакал нетърпеливо новини в луксозния си хотел, какво са открили.

Тези събития се развиват в неделя, на 13 ноември 2010 година, малко след 7 часа сутринта, но денят вече бил започнал преди два часа, защото това е Африка, където слънцето изгрява рано, а мракът се спуска бързо.

И по точно Южна Африка – страната, която неотдавна изплува свободна и щастлива от тривековна расова сегрегация – Апартейдът – но която все още се бори с едно от най-високите нива на престъпност в развиващия се свят. Според статистиките, публикувани от южноафриканското правителство през септември 2010 г., в периода април 2009 – март 2010 г. са извършени над 2 милиона сериозни престъпления. От тях 68 332 изнасилвания, 17 410 опита за убийство, 16 834 убийства, 14 542 незаконни притежания на оръжие, 16 791 отвличания и 256 577 влизания с взлом в частни имоти.

Ани и Шрин Деуани пристигнали тук за медения си месец от Англия.

След сафари в северната част на страната се настанили в луксозния петзвезден хотел „Кейп Грейс“ в парламентарната столица на Южна Африка, Кейптаун.

Около полунощ в нощта преди убийството рецепционистката на хотела се обадила в полицията по настояване на разстроения Шрин Деуани, за да съобщи, че таксито, в което са пътували младоженците, е било похитено от двама въоръжени мъже, които отвлекли съпругата на милионера, 28-годишната Ани.

Полицията бързо пристигнала в хотела.

Офицерите преценили, че е по-добре да не казват на Деуани какъв късмет има, тъй като подобни случаи винаги свършват със смъртта на пътниците в автомобила.

Също така не му казали, че вероятността похитителите да са изнасилили жена му е 99,99 процента. А после вероятно са я застреляли или убили с нож.

Какво се случило

Шрин Деуани разказал историята си на полицията.

Предишната вечер около 20:30 часа таксито пристигнало пред хотела, за да откара него и съпругата му в ресторант в луксозния плажен курорт „Странд“, намиращ се на 50 км югоизточно от Кейптаун.

Ани искала да види „истинската Африка“, затова Шрин помолил шофьора Зола Тонго да ги откара до едно от многобройните гета около Кейптаун, където живеят местните. Тези населени места датират от годините на Апартейда, когато единствено белите хора можели да живеят в градовете, а черните, както и тези от азиатски или смесен произход, били задължени от закона да живеят в гетата. Въпреки че Апартейдът свършва през 1994 г., комбинацията от недостиг на жилища и крайна бедност възпрепятства тези етнически групи да се преместят в градовете.

Животът в гетата е крайно несигурен и мизерен; хората живеят в колиби без електричество, топла вода и отопление. Все пак поселищата се превръщат в туристическа атракция, понеже чужденците вярват, че това са единствените места, където биха могли да почувстват „истинската Африка“. Тук могат да похапнат африканска храна, сготвена в трикраки гърнета над огъня, да пият пенлива африканска бира и да танцуват цяла нощ под звуците на ритмичната африканска музика.

Животът в гетата е крайно несигурен и мизерен; хората живеят в колиби без електричество, топла вода и отопление
Животът в гетата е крайно несигурен и мизерен; хората живеят в колиби без електричество, топла вода и отопление

Гугулету, Лингелету и Кайлича са примери за такива поселища. И трите са близо до Кейптаун.

Гугулету, намиращ се на 16 км югоизточно от града на път за курорта „Странд“, бил изборът на шофьора Тонго за „истинска Африка“. Името означава „наша гордост“ на Кхоса – езикът, говорен от 95% от почти 400 000 жители на поселището. За каква гордост точно става въпрос е спорно, понеже според статистиките 730 души били убити в гетото в периода 2005-2010 година. Това означава, че през тези пет години на всеки 60 часа е бил убиван човек.

Деуани продължил с историята си.

Той казал, че след като минали с колата през гетото, продължили към „Странд“, където вечеряли в суши ресторант. Тонго ги чакал отвън в колата си.

В 22:30 часа напуснали ресторанта и на път за Кейптаун решили да минат отново през Гугулету. След около половин час на едно кръстовище двама въоръжени мъже скочили на капака на таксито и заставили Тонго да спре. Изкарали шофьора под дулото на оръжията си от колата и един от похитителите скочил зад волана. Колата отпрашила с Деуани и пищящата Ани на задната седалка. Двайсет минути по-късно, около 23:20 часа, нападателите избутали Шрин през един от задните прозорци и продължили в тъмната нощ, отвеждайки ужасената Ани.

Впоследствие той разказва на пресата: „Бях изхвърлен през прозореца в движение. Приземих се на купчина пясък”.

Шрин се опитал да вдигне тревога, като тропал по вратите на хората, но никой не отворил. Накрая успял да спре една минаваща кола и бил откаран в хотела, където подал сигнал в полицията.

Съчувствие и подозрения

Докато богатият баща на Деуани – 62-годишният Пракаш от Бристол – и бащата на Ани – заможният електроинженер Винод Хиндоча, 61-годишен гражданин на Швеция от индийски произход – се качвали на самолета на лондонското летище „Хийтроу“, за да отлетят за Кейптаун, любовната история на Шрин и Ани се превърнала в гореща новина не само в Южна Африка и Англия, но и по целия свят.

Шрин и Ани Деуани
Шрин и Ани Деуани

Ани Хиндоча е родена в Швеция и е дете на индо-угандийски родители. Винод Хиндоча и неговата съпруга избягали от Уганда през 70-те години на XX век, когато тогавашният президент на африканската държава Иди Амин прибягва до серия от антиазиатски погроми. Швеция им предложила убежище. Ани израснала в Мариестад, на три часа път с влак от шведската столица Стокхолм. Тя била отлична ученичка, завършила електроинженерство и работила за компанията „Ериксон“.

През 2009 година красивото тъмнокосо момиче заминало във Великобритания на гости при своя братовчедка в Лутън.

Приятели я запознали с Шрин Деуани. Привлекателният младеж бил не само син на милионера Пракаш, но сам се радвал на огромно богатство.

Шрин Деуани учил за счетоводител, но впоследствие се присъединил към фармацевтичния бизнес на баща си и брат си Прейен, за да открие верига от 10 старчески домове в Югозападна Англия и Южен Уелс. Смята се, че компанията му „PSP Healthcare“ е на стойност 24 милиона долара.

Ани се преместила в Бристол и започнала работа в PSP. Освен това се занимавала и с моделство.

През юни 2010 година Ани и Шрин се сгодили и на 28 октомври се оженили в Мумбай, Индия. На сватбата, която продължила три дни и струвала 310 000 долара, пристигнали 300 гости, главно от Англия и Швеция.

През юни 2010 година Ани и Шрин се сгодяват и на 28 октомври се оженват в Мумбай, Индия
Ани и Шрин се оженили в Мумбай, Индия

На 3 ноември двамата се върнали в Бристол, за да празнуват индийския фестивал Дивали със семейство Деуани. Младоженците щели да живеят в огромна, елегантна къща в богато предградие.

В неделя на 7 ноември влюбените заминали за Йоханесбург на меден месец. Те били женени само от 10 дни. От международното летище в Йоханесбург потеглили на север за град Нелспройт, а оттам пътували 45 минути до резервата „Саби Санд“, граничещ с най-големия резерват в Южна Африка, Национален парк „Крюгер“. Двамата мързелували край басейна на хотела или ходели на фото сафари, тъй като ловът в резерватите е забранен.

Четири дни по-късно, на 12 ноември, младоженците заминали за Кейптаун. На летището на крайокеанския град избрали съдбовното такси фолксваген „Шаран“, вместо да използват хотелски трансфер.

Докато южноафриканската полиция се питала защо туристите са толкова глупави да минават през гетата през нощта, и то два пъти, а много от тях се съмнявали във версията на Деуани за случилото се, английските медии публикували истории за това колко опасна е Южна Африка. Старите колониални рани и предразсъдъци избили на преден план.

Южна Африка е холандска колония от 1652 до 1795 година, когато Британската империя я превзема, за да попречи на Наполеон да го стори пръв. Англичаните по принцип не вярват, че която и да е от бившите им колонии е способна да се управлява сама и вече били изразили съмненията си за домакинството на Южна Африка на Световното първенство по футбол 2010. Страната е опасана от много дълги самотни пътища, а нападенията над автомобили са нещо обичайно. Но преди всичко, натъртвали английските медии, Южна Африка се слави с извънредно висока престъпност.

Така че за англичаните убийството на Ани Деуани било доказателство, че Южна Африка не е мирната „нация на дъгата“, както твърдял лауреатът на Нобелова награда за мир и бивш президент на страната Нелсън Мандела, а диво и опасно място.

Медиите в Южна Африка отвърнали на критиките и задали много въпроси. Защо Шрин Деуани останал жив? Защо, ако е бил изхвърлен от прозореца на движеща се кола, няма нито една драскотина? Защо шофьорът на таксито не е бил убит? Двамата похитители със сигурност са били наясно, че Тонго и Деуани ще могат да ги опишат на полицията и да ги идентифицират. И най вече, медиите подложили на съмнение здравия разум на човек, съгласил се два пъти да бъде прекаран през гетото посред нощ, и то заедно с красивата му съпруга.

Всяка година милион и половина чуждестранни туристи посещават Кейптаун, което прави града една от най-бързо растящите туристически дестинации в света. Както посочват местните вестници, ако туристите престанат да идват, препитанието на милиони хора в страната, от различни етнически групи, ще бъде застрашено.

Докато полицията се занимавала с аутопсията на тялото на Ани, Шрин се обърнал към услугите на известния адвокат от Йоханесбург Били Гунделфингер. Но той не останал задълго негов съветник и подал оставка на 4 декември. Гунделфингер отказал да сподели причините за решението си, тъй като трябвало да спазва конфиденциалността между клиент и адвокат.

Всичко, което южноафриканската полиция си позволила да каже за аутопсията на Ани е, че тя не е била изнасилена.

Всичко, което казали за убийството й е, че тялото й било намерено в похитената кола в район на Гугулету, известен като Лингелету Запад. Похитителите били изхвърлили Шрин от колата край близкото поселище Кeйлича. Това означава „нов дом“ на езика Кхоса и приютява над 400 000 хиляди души, 40 процента от които са под 19-годишни. Това е едно от най-бедните поселища в страната, но в нивото на престъпността се наблюдавал спад в последните няколко години. Според полицията това се дължало на съдействието на гражданите в борбата срещу престъпността. Смятало се, че някой от жителите е видял таксито с тялото вътре и е извикал полицията.

На 16 ноември Деуани и двамата бащи заминали обратно за Англия. Тялото на Ани също отишло с тях – в товарното отделение на самолета.

Никой в Южна Африка не разбрал защо полицията позволила на Шрин да напусне страната. Според медиите той би трябвало да остане в Кейптаун, за да помага на полицията в разследването, защото със сигурност бил в състояние да разпознае убийците.

“Той не е заподозрян, така че не можем да го държим против волята му“ – обяснил полицейският комисар.

Разследване

Докато медиите продължавали да спекулират с убийството, южноафриканската полиция оставала все така тайнствена, отказвайки да дава информация, докато тече разследването.

На 6 ноември, когато тялото на Ани летяло към Англия, капитан Фредерик ван Уик от полицията в Кейптаун съобщил, че хората му „работят по следа“, без да каже нищо повече.

Ден по-късно в поселището Лингелету бил задържан 26-годишен мъж на име Золиле Мнгени. Той и по-малкият му брат спели в къщата на баба си, когато ченгетата нахлули.

Золиле Мнгени
Золиле Мнгени

В следващите 24 часа Мнгени бил отведен в белезници в съда и обвинен в „убийство, отвличане и грабеж“. Той отричал да има нещо общо с убийството на Ани, макар че полицията намерила оръжие, празни гилзи и открадни вещи на Ани в дома на баба му – ръчен часовник, гривна от бяло злато с диаманти, дамска чанта и мобилен телефон. Адвокатът на Мнгени твърдял, че полицията го била „полузадушила“ с найлонова торба по време на разпита.

След два дни били арестувани още двама мъже. Мзиуамадода Куобе (25 г.), също от Лингелету, и 31-годишният таксиметров шофьор Зола Тонго.

Мзиуамадода Куобе
Мзиуамадода Куобе

Куобе също се оплакал чрез адвоката си, че полицията се е държала грубо с него по време на ареста и разпита. Твърдял, че са го били и ритали.

Колкото до Тонго, първоначално той заявил, че е не по-малко жертва на Мнгени и Куобе от младоженците. Но много бързо променил историята си. Щял да говори, казал той на полицията. След като сключил сделка Тонго не просто проговорил, а запял като птичка. Разказал, че Деуани му е платил няколко хиляди долара да организира убийството на Ани.

При появата на това шокиращо разкритие по вестниците в целия свят, Шрин Деуани пламенно отрекъл да е поръчвал убийството на обичната си съпруга.

За да му помогне да предаде това съобщение по-убедително, той наел английския PR гуру Макс Клифърд.

Клифърд, известен с работата си за оскъдно облечени изгряващи звезди и политици, замесени в секс скандали, казал:

„Срещнах се Деуани. Говорих с него. Погледнах го в очите. Зададох му всички въпроси, които задаваха журналистите досега и напълно му повярвах”.

Междувременно Ани Деуани била кремирана в Бристол според индуистката религия, а опелото било извършено в родния й град Мариестад в Швеция.

Историята на Тонго

Според историята на шофьора Тонго той бил видял семейство Деуани за първи път на 12 ноември, когато ги взел от летището, за да ги закара в хотела. Докато пътували, те го попитали дали би им показал някои туристически забележителности. Щели да му платят в брой за допълнителните екскурзии.

Зола Тонго
Зола Тонго

Половин час по-късно той вече бил оставил влюбените в хотела и докато ги чакал отвън, в случай че им потрябва ненадейно, Шрин Деуани дошъл при него и го попитал дали познава някого, който би могъл да премахне човек.

Планът за убийството бил разработен на следващия ден, докато Тонго карал Деуани към дилър на черната борса, който да обмени доларите му в южноафрикански рандове.

Човекът, който Деуани искал да премахне, била Ани. Тя щяла да бъде убита във фалшиво отвличане. Деуани казал на Тонго, че вече бил използвал този метод веднъж.

Самият Тонго не притежавал уменията и куража да премахне младата жена, нито пък познавал някой, който би могъл да го направи. Но все пак познавал някого с връзки в подземния свят и отишъл да говори с него.

Този човек бил 31-годишният Монде Мболомбо, рецепционист в хотел „Колизеум“.

“Казах на Мболомбо, че ще получи 2500 долара за работата. Той каза, че иска 1000 долара да намери наемник, на когото ще плати 1500″, казал Тонго на полицията.

Мболомбо наистина познавал човек, който би могъл да извърши убийството. Всъщност познавал двама: Мнгени и Куобе.

В 20:30 часа Тонго взел двойката от хотела в таксито си и фалшивото отвличане, което били замислили с Деуани, влязло в ход.

Той закарал младоженците до уреченото място в Гугулету, където щели да ги чакат двамата убийци. Но тях ги нямало. Закарал ги до курорта „Странд“ за вечеря. Преди да стигнат до ресторанта изпратил СМС на Деуани да му напомни да не забрави за парите. Шрин му отговорил от задната седалка, че парите са в плик на предната. После Деуани излязъл при Тонго пред ресторанта, за да го попита какво става и да му каже, че иска работата да бъде свършена тази нощ. Докато двойката вечеряла, Тонго се обадил на убийците, за да узнае къде са били по-рано и да се увери, че ще бъдат на уговореното място след 23:00 часа.

Заплашен

„Заплашиха ме с пистолет“, защитавал се Шрин Деуани в Бристол, със зачервени от плач очи.

Той разказал друга история за отвличането.

Шрин Деуани
Шрин Деуани

„Не искам да навлизам в подробности за случилото се, защото вероятно ще заплача. Те бяха толкова безчувствени. Опряха пистолет в главата ми и дръпнаха предпазителя. Точно като във филмите. Двамата повтаряха: „Няма да ви нараним. Само искаме колата“. Това беше лъжа. Молехме се да ни изхвърлят заедно. Прегръщах Ани, когато им казах: „Щом няма да я нараните, защо не ни пуснете?“.

Но тази история се променила леко.

По-късно Деуани казал, че Тонго бил предложил да минат през Гугулету. Освен това заявил, че той и жена му са били държани в колата 40 минути преди да бъде изхвърлен, а не 20. Шрин оказал съпротива на двамата убийци, но те били по-силни и го изхвърлили. Запазили телефона му, но той се опитал да се свърже безуспешно с телефонния оператор на Ани, за да ги помоли да проследят телефона й. Когато никой не могъл да му помогне, Шрин умолявал полицията да изпрати хеликоптер над Кейптаун в търсене на колата.

За мъртвата си съпруга казал, че обичала живота и била много щастлив човек.

А за версията на Тонго за случилото се отбелязал: „Търсих толкова дълго идеалния спътник в живота… защо ще искам да я убия?”.

Двамата, казал той, отишли на романтична разходка по плажа след вечерята. Държали се за ръце.

PR гуруто Клифърд също отхвърлил версията на Тонго за нощта на убийството. Нарекъл я възмутителна.

Както и семейство Деуани.

Също и семейство Хиндоча.

Чичото на Ани Ашок Хиндоча смятал, че южноафриканската полиция трябва да се разрови по-дълбоко в убийството. Освен това заявил, че Шрин трябва да се върне в Южна Африка, за да изчисти името си.

Разговор

Докато медиите в Южна Африка не криели факта, че вярват повече на Тонго, отколкото на Деуани, хората, които познавали младоженците, започнали да говорят за тях.

Прейен Деуани описала брат си като човек с много силен характер. Бивш негов учител го обрисувал като впечатляващ млад мъж, извънредно талантлив, много дипломатичен и роден лидер. Всички били на мнение, че двамата младоженци са били лудо влюбени  и щастливи един с друг.

Бащата на Ани Винод Хиндоча изразил съмнения за начина, по който южноафриканската полиция разследва случая. Той се чудел, защо са позволили на зет му да напусне страната четири дни след убийството на дъщеря му и защо не са извършили втора аутопсия; появили се слухове, че Ани все пак е била изнасилена. Английските власти също не извършили аутопсия.

Винод Хиндоча също изразил желанието си зет му да се върне в Южна Африка, за да идентифицира официално двамата убийци и таксиметровия шофьор. Той се свързал с лондонския таблоид „Мейл“, за да им каже, че дъщеря му е била потънала в сълзи по време на полета и дори отказала да седне до съпруга си в самолета.

Той казал на вестника: „Чухме, че стюардесата е забелязала, че седят отделно, а Ани плаче. Стюардесата попитала Ани дали иска да седне до Шрин, но тя отказала”.

Междувременно южноафриканската полиция също вече настоявала Шрин да се върне в Кейптаун, за да им помогне в разследването. Дори заявили, че ако не се върне доброволно Южна Африка ще поиска екстрадицията му от Англия.

Отказвайки да се върне обаче, Шрин Деуани наел лондонския адвокат Клеър Монтгомъри.

Той казал на английската преса: „Твърденията, че съм замесен по някакъв начин просто отричат всякаква логика. Ани нямаше застраховка живот, нито завещание. Нямам мотив – финансов или друг. Обичах я и все още я обичам”.

Процесът срещу Тонго

В понеделник на 6 декември, само 24 дни след убийството на Ани, започнал процесът срещу Зола Тонго.

Той пристигнал в сградата на съда в полицейска кола и отчаяно се опитвал да скрие лицето си с бялата си риза.

Зола Тонго
Зола Тонго

В претъпканата съдебна зала прокурор Родни де Кок изложил случая, намеквайки за участието на Шрин Деуани.

Тонго потвърдил историята, която бил разказал на полицията. Той и Деуани се били договорили, че ще бъдат изхвърлени от колата невредими, но Ани ще бъде убита. Неговата част от парите, които Деуани предложил, била 700 долара.

Съдия Джон Лофи казал: „Предполагаемото похищение на колата в действителност представлява част от плана на съпруга на починалата Шрин Деуани. Обвиняемият решава да скрие истинските факти, а именно, че починалата е била убита по искане на съпруга й”.

Прокурор Де Кок изложил условията по сделката, която Тонго бил сключил с властите. До 1997 година, когато Южна Африка отменя смъртната присъда, наказанието не само за убийство, но и за съучастие в такова, е смърт чрез обесване, но в наши дни максималната присъда за убийство е доживот, което означава 28 години зад решетките, преди осъдения да има право на помилване. Като съучастник в убийството Тонго щял да получи доживотна присъда, но заради сключената сделка му дали само 18 години затвор.

Той все още криел лицето си, когато го извели от сградата на съда.

Процесът срещу Мнгени и Куобе бил насрочен за февруари 2011 година.

Колкото до Мболомбо, той бил освободен от отговорност, при условие че продължава да съдейства на полицията и да даде честни показания на делото срещу Мнгени и Куобе. Както и на процеса срещу Шрин Деуани, ако такъв изобщо някога се състои в Южна Африка.

В признанията си пред полицията Мболомбо казал, че в деня след убийството на Ани бил попитал Куобе какво се е случило предната нощ. Отговорът бил: „Не чу ли новините? Само за това говорят”.

Истини или неистини?

Макар Тонго да бил признат за виновен, а Мнгени и Куобе очаквали процеса си зад решетките, където вероятно щели да останат поне за следващите 28 години, името на Деуани не слизало от първите страници.

Някои лондонски вестници съобщили, че са попаднали на записи от камера, които показват как Ани минава през лобито на хотела, с очи вторачени в лаптопа й. Според пресата полицията в Южна Африка вярвала, че този лаптоп би могъл да съдържа ценна информация, която да хвърли светлина върху взаимоотношенията на двойката. Дали са се карали или пък са осъзнали, че бракът им е грешка. Лаптопът обаче липсвал.

Според редакторите имало още един запис от охранителните камери в хотел „Кейп Грейс“, който показвал как Деуани подава на Тонго плик, който последният пъха под дрехите си и изчезва в тоалетната. Полицията смята, че той е отишъл там да преброи парите си; може би да ги раздели на четири, за да плати на съучастниците си. Тази сцена е записана два дни след убийството на Ани и потвърждава твърденията на Тонго, че Деуани му е платил в онзи ден.

Вестниците съобщили и за друга изтекла информация по случая.

Само един от сигналите бил потвърден със сигурност – че Деуани е прибегнал до хитрост, за да получи отстъпка от хотела, казвайки им, че е високопоставен туристически служител от Англия.

Информацията, която не е потвърдена, е:

  • Деуани поискал да му бъдат върнати парите за неизползвания самолетен билет на Ани.
  • Бизнесът на Деуани имал дългове за 10,3 милиона долара.
  • Бракът на Шрин и Ани не бил по любов, а уреден от семействата им.
  • Човекът, за когото споменава Деуани, казвайки на Тонго, че веднъж вече е убивал някого в Южна Африка, е доктор Покс Рагавджи. Докторът бил застрелян през 2007 година в похитената си кола в град Кинг Уилямс, на около 965 км от Кейптаун.
  • Деуани е скрит хомосексуалист.

Последният слух започнал да придобива достоверност, когато германец, подвизаващ се като мъжка проститутка, известен сред хомосексуалните среди в Англия като „Немския господар“, докладвал на полицията в Лондон, че Шрин Деуани му бил платил за три извратени секс сеанса в периода септември 2009 и април 2010 г.

Полицията не назовала германецът, но лондонските таблоиди публикували негова снимка в кожена униформа и военна шапка. Тъй като в Англия не се смята за провинение да си вземеш момче под наем, освен ако уговорката не се състои на публично място, полицията не можела да повдигне обвинения срещу германеца. Полицията в Южна Африка обаче изразила желание да си поговори с него относно сексуалността на Шрин.

Немският господар
Немския господар

Но информацията, която се оказала най-унищожителна за репутацията на Деуани и неговите твърдения, че не е виновен за смъртта на съпругата му, били слуховете за убийството на доктор Рагавджи. Смъртта на доктора останала неразкрита, но полицията в Южна Африка отхвърлила версията за грабеж, тъй като портфейла на жертвата не бил откраднат, както и неговият златен часовник и мобилен телефон.

Съпругата на доктора г-жа Рагавджи се притекла на помощ на Деуани, описвайки всяка връзка между убийството на съпруга й и това на Ани като нелепа, защото двамата мъже дори не се били срещали. Въпреки това южноафриканската полиция отворила наново случая.

Южноафриканският правен консул в Англия Бен Уотсън настоял английската полиция да арестува Шрин Деуани и да го държи зад решетките, докато не се проведе изслушване за екстрадицията му в Южна Африка. Полицията в Кейптаун не само искала да го разпита за убийството на съпругата му, но и за това на доктор Рагавджи.

Във вторник на 7 декември Шрин Деуани се предал на полицията в Бристол. Южноафриканският полицейски комисар Беки Келе го нарекъл „маймуна“. Това не помогнало особено за изглаждането на старите колониални рани и предразсъдъци.

На следващия ден Деуани се явил пред съда. Получил право на освобождаване под гаранция, но преди да може да напусне съдебната зала, консул Уотсън успял да убеди съдията да промени решението си. Деуани, видимо шокиран и разстроен, бил откаран в лондонския затвор „Уондсуърт“. Щял да остане там, докато бъде решен въпросът с екстрадицията му. Негов съкилийник бил не друг, а скандалният основател на Уикилийкс Джулиан Асанж, който също очаквал решение за екстрадиция.

Ден по-късно Деуани в крайна сметка получил право на освобождаване под гаранция.

Семейство Деуани платили 388 000 долара и прибрали сина си, екипиран с електронна гривна на глезена, обратно в Бристол. Той щял да бъде под домашен арест, който можел да нарушава само веднъж на ден, за да се разпише в местното полицейско управление.

PR гуруто Макс Клифърд казал, че семейството е много доволно от решението за пускане под гаранция и че Деуани ще продължи да ходи на терапевт, заради травмата, преживяна от тежката му загуба.

Шрин дал ясно да се разбере чрез адвоката си, че ще се бори срещу екстрадиция в Южна Африка. Нямал никакво намерение да се връща там доброволно.

А сега какво?

Сестрата на Ани, 32-годишната Ейми Денборг, казала за пресата, че ако Деуани е виновен, то „неговата постъпка е непростима“. Тя обаче отказала да бъде въвлечена в дебат за това дали нейното семейство смята, че той е виновен. Семействата Хиндоча и Деуани не поддържали вече никакъв контакт; последното им общуване било преди Тонго да обвини Шрин, че е организирал убийството на Ани.

Винод Хиндоча казал: „Ако не го е направил, от какво се страхува? Ако я е обичал толкова много, колкото казва, трябва да се върне в Южна Африка и да идентифицира убийците й”.

Ейми Денборг
Ейми Денборг

Минала първата Коледа след убийството на Ани, а после и Нова година.

Шрин Деуани никога не напускал своя луксозен дом в Бристол, а електронната му гривна никога не подавала сигнал.

В края на януари 2011 година, в красивия стар колониален град Кейптаун, нажежен от безмилостното африканско слънце, се провело предварително съдебно заседание. Двамата обвинени Мнгени и Куобе не се явили, а били представлявани от своите адвокати.

В писмената клетвена декларация, прочетена в съда от капитан Хендриксе, Куобе признал, че докато са карали похитената кола след изхвърлянето на Шрин през прозореца, е чул един единствен изстрел от задната седалка, където седели Мнгени и Ани. Куобе се стреснал, отбил от пътя и слязъл от колата. Видял Мнгени да търси гилзата на четири крака. Отишъл да му помогне, намерил гилзата и я изхвърлил в канавката.

Капитан Хендриксе не споменал в съда факта, че Куобе бил отрекъл в показанията си да е имало заговор, замислен от Шрин Деуани, за убийството на Ани. Този пропуск бил отбелязан от лондонския „Дейли Мейл“:

„Когато оръжието стреляло внезапно, той (Куобе) бил шокиран. Ако са планирали да я убият, със сигурност са щели да го направят на място, където да могат да се отърват както трябва от оръжието. А и да скрият трупа“. Вестникът бил очевидно на страната на Шрин Деуани.

Шрин отново попаднал в полезрението на медиите в средата на февруари 2011 г., когато го откарали в болницата, след като припаднал в дома си. Разчуло се, че е направил опит за самоубийство. Това обаче било незабавно отречено от семейството му. PR-ът Мак Клифърд заявил, че той страда от посттравматичен стрес. Скоро пресата обявила, че Шрин бил погълнал 46 хапчета от предписано лекарство с намерението да умре. Но заседанието, решаващо неговата екстрадиция, щяло да се проведе въпреки всичко на 3 май.

На 21 март, реагирайки на психиатричния доклад за състоянието на Шрин, съдът му наредил да постъпи на лечение в клиника. Шрин се настанил в петзвездната лечебница „Прайъри“, където са се лекували знаменитости като супермоделът Кейт Мос, певецът Роби Уилямс и Рони Ууд от групата Ролинг Стоунс. Трябвало да продължи да носи електронната гривна.

Междувременно в Южна Африка полицията казала на медиите, че разследването им за смъртта на Ани е „почти завършено“. Изразили убедеността си, че Шрин ще бъде екстрадиран и изправен на съд в Кейптаун.

Престоят на Шрин в клиниката не продължил дълго. На 11 април той се преместил, очевидно по собствено желание, в строгоохраняваната болница за умствено болни „Сигнет“.

Какво се случи в клиника „Прайъри“?

„Не беше много щастлив. Случиха се някои неприятности“ – обяснил PR-ът Клифърд на медиите.

Но медиите скоро разбрали, че истината е малко по-различна.

Шрин Деуани
Шрин Деуани

Шрин бил станал буен и шумен и според служител в клиниката бил замерил с чиния друг пациент по време на спор. Хвърлил възглавница и по медицинска сестра. „Другите пациенти се страхуват от него. Казаха ми, че се чувстват в опасност“, казал здравният работник за лондонския „Сън“. Вестникът съобщил също, че Шрин бил напуснал клиниката на своя глава и се бил прибрал у дома, нарушавайки условията по гаранцията си.

Престоят му в „Сигнет“ бил също толкова кратък.  След две седмици, по решение на съда, той бил изпратен в строгоохранявания блок на болница „Блекбъри Хил“ край Бристол. Служителите в „Сигнет“ се оказали неспособни да се справят с нарастващо агресивното му поведение.

На 3 май 2011 година се провело заседанието за екстрадиция, но без присъствието на Шрин. То било отложено за месец юли или за по-късна дата, когато бъдело решено, че Шрин е здрав психически.

Медиите в Южна Африка започнали да се готвят за 1 юни, когато щял да започне процесът срещу Мнгени и Куобе.

Но Куобе пристигнал сам в сградата на съда от затвора с максимална сигурност „Полсмур“ и бил затворен в килия до началото на заседанието.

Къде е Мнгени?

Никой – полиция, адвокати и прокурори – не знаел къде е Мнгени.

Докато всички в съда били вцепенени от ужас, че полицията е могла да „загуби“ затворник, властите се заели да претърсят сградата. Мнгени го нямало никъде.

Час по-късно прокурорите съобщили, че са открили Мнгени, след като са се обадили в затвора. Мнгени се бил разболял и бил откаран в болницата на затвора със силно главоболие и нарушена ориентация.

Делото било отложено за 13 юни.

Медиите в Южна Африка и Англия не закъснели да разкрият фактите около „внезапното“ заболяване на Мнгени.

То изобщо не било внезапно.

В средата на март Мнгени започнал да се оплаква от главоболия и да се държи като пиян. Откарали го в болницата на затвора, а оттам в болница „Гроте Шур“ в Кейптаун, където професор Кристиан Барнард извършил първата сърдечна трансплантация в света през 1967 г. Мнгене бил подложен на операция за изтегляне на течност от мозъка. Ядрено-магнитният резонанс разкрил, че страда от злокачествен мозъчен тумор. Докато го чакали в съда за процеса, той все още бил в болницата, очаквайки да бъде опериран.

Золиле Мнгени след операцията в съда
Золиле Мнгени след операцията в съда

Процесът бил отложен за 13 юни, но малцина вярвали, че Мнгени изобщо ще бъде съден. По-вероятно било да умре в болницата.

След гафа на полицията в Южна Африка с Мнгени мнозина били убедени, че никой британски съд няма да се съгласи да екстрадира Шрин Деуани, за да бъде съден там.

Семейството и приятелите на Ани в Англия, Швеция и Индия обаче хвалели южноафриканската полиция за разследването им, но били разстроени и ядосани от това, че Шрин крие истината за случилото се в Кейптаун. Някои от тях открито изразили мнението си пред медиите. Други го направили анонимно.

От онова, което казали, изглеждало, че новоомъжената Ани е била притеснена от нещо, което щяла да сподели със семейството си, когато се върнела от медения си месец.

Един от пожелалите да останат анонимни била приятелка на Ани, която живеела в Мумбай, Индия, където се състояла сватбата им.

Тя казала на лондонската преса, че двете си били разменили СМС-и на 7 ноември – шест дни преди убийството. Тя попитала Ани: „Как си? Как върви?“, а Ани й отговорила: „Добре съм, плаченето се превърна в новото ми хоби”.

Същата приятелка споделила, че Ани била хвърлила годежния си пръстен по Шрин осем дни преди сватбата. После Ани й казала: „Радвам се, че свърши“ и че тя и Шрин са „просто несъвместими“.

Заговорило се и за чувствата на Шрин.

Немският садомазохист, идентифициран от полицията като родения в Мюнхен Леополд Лейсер, споделил как Шрин му бил казал, че иска да се „измъкне“ от брака с Ани.

Според него през април 2010 г., седем месеца преди великолепната сватба в Мумбай, Деуани му казал, че Ани е „добро, чудесно момиче“, за което не искал да се ожени, но не можел да разтрогне годежа, защото семейството му щяло да се откаже от него. Шрин вече бил разтрогвал един годеж. Преди да срещне Ани бил сгоден за дъщерята на индийския самолетен магнат Бупендра Кансагра. Не се знае как точно е приключила тази връзка.

На 14 май 2011 година пепелта на Ани била разпръсната във водите на езеро край родния й град Мариестад в Швеция. Семейство Хиндоча дало ясно да се разбере, че семейство Деуани не са поканени на церемонията.

На 13 юни, както се очаквало, в съдебната зала в Кейптаун се явил единствено Куобе. По-рано съдът бил получил уверение от болницата, че Мнгени е преминал операция за премахване на мозъчен тумор и все още е пациент там. Той щял да бъде в състояние да се яви в съда след около два месеца.

Делото било отложено за 2 август 2011 година.

Полицията била уверена, че на този ден Шрин Деуани, вече екстрадиран, ще бъде под ключ в затвора в Кейптаун.

Няма процес

2 август дошъл.

Полицията и прокуратурата в Кейптаун посрещнали новината с удължени лица – в съдебната зала отсъствали двама – Шрин Деуани и Золиле Мнгени.

На 19 юли лондонският съд изслушал адвокатите на Шрин, които го описали като склонен към самоубийство. Според тях той щял със сигурност да отнеме живота си, ако го екстрадират. Шрин бил в съда с подпухнал и нездрав вид. Съдията решил да отложи заседанието за 10 август.

Колкото до Мнгени, въпреки операцията и химиотерапията, неговият тумор го убивал. Имал проблеми със зрението, халюцинации и дори лечението да премахнело рака, нямало да бъде в състояние да отговаря на обвиненията в съда.

Куобе бил откаран обратно в килията му, а новата дата за процеса насрочена за 20 септември 2011 г., макар никой да не вярвал, че Мнгени ще може да се яви.

Въпреки всичко роднините и приятелите на Ани и десетките хиляди хора от целия свят, съпричастни към нейната злочеста участ, продължили да таят надежда, че на 10 август съдията ще реши, че Шрин трябва да бъде екстрадиран в Южна Африка.

На 10 август 2011 година той го направил.

След двучасово заседание съдията обявил, че Шрин може да бъде екстрадиран. Не приел аргументите на адвокатите, че клиентът им страда от посттравматичен стрес, депресия и дори може би умствено заболяване, като причина. Съдията пренебрегнал и аргумента, че „хубавият, млад и физически зрав“ Шрин би могъл да бъде насилен от затворници, страдащи от СПИН. Той изразил увереност, че Шрин ще бъде държан в единична килия в един от най-добрите затвори в Южна Африка.

Но радостта от присъдата бързо утихнала, когато станало ясно, че решението на съдията не е крайно. Държавният секретар Тереза Мей трябвало да вземе последното решение, а това можело да отнеме седмици и дори месеци. Дори тя да потвърдяла присъдата на съдията, адвокатите на Шрин можели да обжалват във Върховния съд, а после и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Освен това той нямало да бъде екстрадиран, за да бъде съден, а само да бъде разпитан от полицията, която трябвало да установи извън всякакво съмнение, че е организирал смъртта на невестата си. Едва тогава можело да се говори за процес.

Докато случаят се проточвал, слуховете около сексуалността на Шрин продължавали. Един от южноафриканските следователи разпространил показанията на предишната му годеница – Рани Кансагра. Той бил сложил край на връзката им само няколко дни след годежа. Казал й, че е импотентен.

Съдебни решения

В утрото на 20 септември 2011 година все още лекуващият се Мнгени пристигнал заедно с Куобе на заседание в съда, на което било решено, че е годен да бъде изправен пред правосъдието, въпреки болестта му. Куобе пледирал виновен през август 2012 година и бил осъден на 25 години затвор, а на 19 ноември 2012 г. Мнгени бил осъден за убийство и получил доживотна присъда.

На 26 септември 2011 година държавният секретар Тереза Мей съобщила решението си на адвокатите и семейството на Шрин, но новините достигнали до медиите чак след четири дни. Шрин Деуани щял да бъде екстрадиран в Южна Африка.

Но британските закони позволявали това решение да бъде обжалвано. И Деуани не закъснял да го направи. Адвокатите му изтъкнали колко много се е влошило здравословното му състояние и как животът му щял да бъде в опасност в Южна Африка. На 30 март 2012 година съдът решил временно да преустанови разглеждането на екстрадицията му.

Ани Деуани
Ани Деуани

Запознатите със случая се съмняват, че Шрин Деуани някога ще се възстанови достатъчно, за да бъде изправен пред правосъдието в Южна Африка. Той продължава да твърди, че е невинен, а семейството му нарича твърденията на шофьора Тонго „напълно абсурдни“.

——————————————————————————————————————————————

Източници: crimemagazine.com, wikipedia.org, bbc.co.uk,

 

The following two tabs change content below.
Подкрепи ме, за да мога да пиша редовно:
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

10 коментара on “Убийството на Ани Деуани: Красота, богатство и мъртва невеста

  1. Благодаря за хубавата статия,живея в Южна Африка от 20 години и наистина престъпността тук е много висока.Много шум се вдигна по този случай,жалко,че един човешки живот е прекъснат завинаги и истинският престъпник няма да получи заслуженото наказание.

  2. Преди дни лондонският съд потвърди решението си за екстрадация на Шрин Деуани,за да бъде съден в Южма Африка ,крайно време е колелото на съдебната система да се задвижи !

  3. Ето и пресен линк информация развитие по този случай. Сега ще го чета, но по заглавието виждам, че семейството на момичето се е пробудило от дълбок зимен сън и са взели да искат справедливост !!!
    http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/news/5039149/Family-of-murdered-bride-Anni-Dewani-pledge-to-give-her-justice.html

  4. Последни новини по случая- Шрин Деуани най-после беше екстрадиран в Южна Африка,пристигна вчера сутринта( 08.04 ) При явяването си пред съда,делото беше отложено за 12 май,поради здравословното му състояние,в момента се намира в психиатрична клиника.

  5. Това е „правосъдието“ в Южна Африка,убиеца е на свобода,“невинен“,поради липса на доказателства ! “ Western Cape High Court deputy Judge President Jeanette Traverso on Monday read out her judgment in an application to have British businessman Shrien Dewani discharged of the killing of his wife.“

  6. Според мен не е той ,няма мотив да го направи нито ще вземе пари от нейната смърт,нито нищо. Има някаква вероятност да са го натопили,той няма как да не е знаел че в хотела има камери и ще го запишат има нещо друго . Или ако той е убиеца ,може да се прави на луд цял живот само и само да не влиза в затвора

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *