Публикувано на: 22 април, 2013

Умната и красива Ани Деуани е застреляна по време на медения й месец в покрайнините на Кейптаун в Южна Африка. На 13 ноември 2010 година двамата с нейния съпруг милионер Шрин Деуани са отвлечени от група местни мъже, но, сякаш по чудо, той се измъква невредим. Тримата похитители, осъдени за убийството, казват че младият богаташ ги е наел да убият жена му.

Мъртва невеста

Имената на местностите звучат екзотично – Гугулету, Лингелету, Кайлича, Читуа Читуа, и създават представата за хора, танцуващи под ритъма на барабани в гореща лятна нощ.

Но ченгетата, наобиколили белия Фолксваген Шаран, изоставен в района на Лингелету, не намирали нищо екзотично в младата жена, просната на задната седалка на автомобила. Двете дупки между раменете й и другата във врата й, от която била изтекла толкова кръв, че вътрешността на колата представлявала червена локва, им подсказвали, че младата жена е мъртва.

Властите отцепват местопрестъплението

Властите отцепват местопрестъплението

Те знаели името й: Ани Деуани.

Чудели се как ще кажат на съпруга й Шрин, който тази сутрин я бил обявил за изчезнала и чакал нетърпеливо новини в луксозния си хотел, какво са открили.

Това се случва в неделя, 13 ноември 2010 година, малко след 7 часа сутринта, но денят вече бил започнал преди два часа, защото това е Африка, където слънцето изгрява рано, а мракът се спуска бързо.

И по точно Южна Африка – страната, която неотдавна изплува свободна и щастлива от тривековна расова сегрегация – Апартейдът – но която все още се бори с едно от най-високите нива на престъпност в развиващия се свят. Според статистиките, публикувани от южноафриканското правителство през септември 2010 година, в периода април 2009 – март 2010 година са извършени над 2 милиона сериозни престъпления. От тях 68 332 изнасилвания, 17 410 опита за убийство, 16 834 убийства, 14 542 незаконни притежания на оръжие, 16 791 отвличания и 256 577 влизания с взлом в частни имоти.

Ани и Шрин Деуани идват тук за медения си месец от Англия.

След сафари в северната част на страната, те пристигат в луксозния петзвезден хотел „Кейп Грейс“ в парламентарната столица на Южна Африка, Кейптаун.

В нощта преди убийството, около полунощ, рецепционистката на хотела се обажда по настояване на разстроения Шрин Деуани, за да съобщи, че таксито, в което са пътували младоженците, е било похитено от двама въоръжени мъже, които отвлекли съпругата на милионера, 28-годишната Ани.

Полицията бързо пристига в хотела.

Те преценили, че е по-добре да не казват на Деуани какъв късмет има, тъй като подобни случаи винаги свършвали със смъртта на пътниците в автомобила.

Също така не му казали, че вероятността похитителите да са изнасилили жена му е 99,99 процента. А после вероятно са я застреляли или убили с нож.

Какво се случва

Деуани разказал историята си на полицията.

Предишната вечер, около 20:30 часа, таксито пристига пред хотела, за да откара него и съпругата му в ресторант в луксозния плажен курорт „Странд“, намиращ се на 31 мили югоизточно от Кейптаун.

Ани искала да види „истинската Африка“, затова Шрин помолил шофьора Зола Тонго да ги откара до едно от многобройните гета около Кейптаун, където живеят местните. Тези населени места датират от годините на Апартейда, когато единствено белите хора можели да живеят в градовете, а черните, както и тези от азиатски или смесен произход, били задължени от закона да живеят в гетата. Въпреки че Апартейдът свършва през 1994 година, комбинацията от недостиг на жилища и крайна бедност възпрепятства тези етнически групи да се преместят в градовете.

Животът в гетата е крайно несигурен и мизерен; хората живеят в колиби без електричество, топла вода и отопление. Все пак, поселищата се превръщат в туристическа атракция, понеже чужденците вярват, че това са единствените места, където биха могли да почувстват „истинската Африка“. Тук могат да похапнат африканска храна, сготвена в трикраки гърнета над огъня, да пият пенлива африканска бира и да танцуват цяла нощ под звуците на ритмичната африканска музика.

Животът в гетата е крайно несигурен и мизерен; хората живеят в колиби без електричество, топла вода и отопление

Животът в гетата е крайно несигурен и мизерен; хората живеят в колиби без електричество, топла вода и отопление

Гугулету, Лингелету и Кайлича са примери за такива поселища. И трите са близо до Кейптаун.

Гугулету, намиращ се на 10 мили югоизточно от града на път за курорта „Странд“, бил изборът на шофьора Тонго за „истинска Африка“. Името означава „наша гордост“ на Кхоса, езикът, говорен от 95 процента от почти 400 000 жители на поселището. За каква гордост точно става въпрос е спорно, понеже, според статистиките, 730 души са убити в гетото в периода 2005-2010 година. Това означава, че през тези пет години на всеки 60 часа е бил убиван човек.

Деуани продължил с историята си.

Той казал, че след като минали с колата през гетото, продължили към „Странд“, където вечеряли в суши ресторант. Тонго ги чакал отвън в колата си.

В 22:30 часа напуснали ресторанта и на път за Кейптаун решили да минат отново през Гугулету. След около половин час, на едно кръстовище, двама въоръжени мъже скочили на капака на таксито и заставили Тонго да спре. Изкарали шофьора под дулото на оръжията си от колата и един от похитителите скочил зад волана. Колата, с Деуани и пищящата Ани на задната седалка, отпрашила. Двайсет минути по-късно, около 23:20 часа, нападателите избутали Шрин през един от задните прозорци и продължили в тъмната нощ, отвеждайки ужасената Ани.

Впоследствие, той разказва на пресата: „Бях изхвърлен през прозореца в движение. Приземих се на купчина пясък”.

Шрин се опитал да вдигне тревога, като тропал по вратите на хората, но никой не отворил. Накрая успял да спре една минаваща кола и бил откаран в хотела, където подал сигнал в полицията.

Съчувствие и подозрения

Шрин и Ани Деуани

Шрин и Ани Деуани

Докато богатият баща на Деуани, 62-годишният Пракаш от Бристол, и бащата на Ани, заможният електроинженер Винод Хиндоча, 61-годишен гражданин на Швеция от индийски произход, се качвали на самолета на лондонското летище Хийтроу, за да отлетят за Кейптаун, любовната история на Шрин и Ани се превръща в гореща новина не само в Южна Африка и Англия, но и по целия свят.

Ани Хиндоча е родена в Швеция и е дете на индо-угандийски родители. Винод Хиндоча и неговата съпруга бягат от Уганда през 70-те години на 20-и век, когато тогавашният президент на африканската държава Иди Амин прибягва до серия от антиазиатски погроми. Швеция им предлага убежище. Ани израства в Мариестад, на три часа път с влак от шведската столица Стокхолм. Тя е отлична ученичка, завършва електроинженерство и работи за компанията „Ериксон“.

През 2009 година красивото тъмнокосо момиче заминава в Англия на гости при своя братовчедка в Лутън.

Приятели я запознават с Шрин Деуани. Привлекателният младеж бил не само син на милионера Пракаш, но сам се радвал на огромно богатство.

Шрин Деуани учи за счетоводител, но впоследствие се присъединява към фармацевтичния бизнес на баща си и брат си Прейен, за да открие верига от 10 старчески домове в Югозападна Англия и Южен Уелс. Смята се, че компанията му PSP Healthcare е на стойност 24 милиона долара.

Ани се премества в Бристол и започва работа в PSP. Освен това се занимавала и с моделство.

През юни 2010 година Ани и Шрин се сгодяват и на 28 октомври се оженват в Мумбай, Индия. На сватбата, която продължава три дни и струва 310 000 долара, пристигат 300 гости, главно от Англия и Швеция.

През юни 2010 година Ани и Шрин се сгодяват и на 28 октомври се оженват в Мумбай, Индия

През юни 2010 година Ани и Шрин се сгодяват и на 28 октомври се оженват в Мумбай, Индия

На 3 ноември двамата се връщат в Бристол, за да празнуват индийския фестивал Дивали със семейство Деуани. Младоженците щели да живеят в огромна, елегантна къща в богато предградие.

В неделя, 7 ноември, влюбените отлитат за Йоханесбург на меден месец. Те били женени само от 10 дни. От международното летище в Йоханесбург заминават на север за град Нелспройт, а оттам пътуват 45 минути до резервата „Саби Санд“, граничещ с най-големия резерват в Южна Африка, Национален парк Кругер. Двамата мързелували край басейна на хотела или ходели на фото сафари, тъй като ловът в резерватите е забранен.

Четири дни по-късно, на 12 ноември, младоженците заминават за Кейптаун. На летището на крайокеанския град избират съдбовното такси Фолксваген Шаран, вместо да използват хотелски трансфер.

Докато южноафриканската полиция се питала защо туристите са толкова глупави да минават през гетата през нощта, и то два пъти, а много от тях се съмнявали във версията на Деуани за случилото се, английските медии публикували истории за това колко опасна е Южна Африка. Старите колониални рани и предразсъдъци избили на преден план; Южна Африка е холандска колония от 1652 до 1795 година, когато Британската империя я превзема, за да попречи на Наполеон да го стори пръв. Англичаните по принцип не вярват, че която и да е от бившите им колонии е способна да се управлява сама и вече били изразили съмненията си за домакинството на Южна Африка на Световното първенство по футбол 2010. Страната е опасана от много дълги самотни пътища, а нападенията над автомобили са нещо обичайно. Но преди всичко, натъртвали английските медии, Южна Африка се слави с извънредно висока престъпност.

Така че, за англичаните, убийството на Ани Деуани било доказателство, че Южна Африка не е мирната „нация на дъгата“, както твърди лауреатът на Нобеловата награда и бивш президент на страната Нелсън Мандела, а диво и опасно място.

Медиите в Южна Африка отвръщат на критиките и задават много въпроси. Защо Шрин Деуани остава жив? Защо, ако е бил изхвърлен от прозореца на движеща се кола, няма нито една драскотина? Защо шофьорът на таксито не е бил убит? Двамата похитители със сигурност са били наясно, че Тонго и Деуани ще могат да ги опишат на полицията и да ги идентифицират. И най вече, медиите подлагат на съмнение здравия разум на човек, съгласил се два пъти да бъде прекаран през гетото посред нощ, и то заедно със съпругата му.

Всяка година милион и половина чуждестранни туристи посещават Кейптаун, което прави града една от най-бързо растящите туристически дестинации в света. Както посочват местните вестници, ако туристите престанат да идват, препитанието на милиони хора в страната, от различни етнически групи, ще бъде застрашено.

Докато полицията се занимавала с аутопсията на тялото на Ани, Шрин се обърнал към услугите на известния адвокат от Йоханесбург Били Гунделфингер. Но той не остава за дълго негов съветник и подава оставка на 4 декември. Гунделфингер отказва да сподели причините за решението си, тъй като трябва да спазва конфиденциалността между клиент и адвокат.

Всичко, което южноафриканската полиция си позволява да каже за аутопсията на Ани е, че тя не е била изнасилена.

Всичко, което казват за убийството й е, че нейното тяло е било намерено в похитената кола в район на Гугулету, известен като Лингелету Запад. Похитителите били изхвърлили Шрин от колата край близкото поселище Крайлича. Това означава „нов дом“ на езика Кхоса и приютява над 400 000 хиляди души, 40 процента от които са под 19-годишни. Това е едно от най-бедните поселища в страната, но в нивото на престъпността се наблюдавал спад в последните няколко години. Според полицията, това се дължи на съдействието на гражданите в борбата срещу престъпността. Смята се, че някой от жителите е видял таксито с тялото вътре и е извикал полицията.

На 16 ноември Деуани и двамата бащи заминават обратно за Англия. Тялото на Ани също идва с тях – в товарното отделение на самолета.

Никой в Южна Африка не разбира защо полицията позволява на Шрин да напусне страната. Според медиите, той би трябвало да остане в Кейптаун, за да помага на полицията в разследването, защото със сигурност бил в състояние да разпознае убийците..

“Той не е заподозрян, така че не можем да го държим против волята му“ – обяснява полицейският комисар.

Разследване

Докато медиите продължавали да спекулират за убийството, южноафриканската полиция оставала все така тайнствена, отказвайки да дава информация, докато тече разследването.

На 6 ноември, когато тялото на Ани летяло към Англия, капитан Фредерик ван Уик от полицията в Кейптаун съобщава, че хората му „работят по следа“, без да каже нищо повече.

Золиле Мнгени

Золиле Мнгени

Ден по-късно в поселището Лингелету е задържан 26-годишен мъж на име Золиле Мнгени. Той и по-малкият му брат спели в къщата на баба си, когато ченгетата нахлули.

В следващите 24 часа Мнгени е отведен в белезници в съда и обвинен в „убийство, отвличане и грабеж“. Той отрича да има нещо общо с убийството на Ани, макар че полицията намира оръжие, празни гилзи и открадни вещи на Ани в дома на баба му – ръчен часовник, гривна от бяло злато с диаманти, дамска чанта и мобилен телефон. Адвокатът на Мнгени твърди, че полицията го била „полузадушила“ с найлонова торба по време на разпита.

Мзиуамадода Куобе

Мзиуамадода Куобе

След два дни са арестувани още двама мъже. Мзиуамадода Куобе (25 г.), също от Лингелету, и 31-годишният таксиметров шофьор Зола Тонго.

Куобе също се оплакал чрез адвоката си, че полицията се е държала грубо с него по време на ареста и разпита. Той твърдял, че са го били и ритали.

Колкото до Тонго, първоначално той заявил, че е не по-малко жертва на Мнгени и Куобе от младоженците. Но много бързо променил историята си. Щял да говори, казал той на полицията. След като сключил сделка, Тонго не просто проговорил, а запял като птичка. Разказал, че Деуани му е платил няколко хиляди долара да организира убийството на Ани.

При появата на това шокиращо разкритие по вестниците в целия свят, Шрин Деуани пламенно отрикъл да е поръчвал убийството на обичната си съпруга.

За да му помогне да предаде това съобщение по-убедително, той наема английския PR гуру Макс Клифърд.

Клифърд, известен с работата си за оскъдно облечени изгряващи звезди и политици, замесени в секс скандали, казва: „Срещнах се Деуани. Говорих с него. Погледнах го в очите. Зададох му всички въпроси, които задаваха журналистите досега и напълно му повярвах”.

Ани Деуани е кремирана в Бристол, според индуистката религия, а опелото е извършено в родния й град Мариестад в Швеция.

Историята на Тонго

Зола Тонго

Зола Тонго

Според историята на Тонго, той бил видял семейство Деуани за първи път на 12 ноември, когато ги взел от летището, за да ги закара в хотела. Докато пътували, те го попитали дали би им показал някои туристически забележителности. Щели да му платят в брой за допълнителните екскурзии.

Половин час по-късно той бил оставил влюбените в хотела и докато ги чакал отвън, в случай че им потрябва ненадейно, Шрин Деуани бил дошъл при него и го попитал дали познава някого, който би могъл да премахне човек.

Планът за убийството бил разработен на следващия ден, докато Тонго карал Деуани към дилър на черната борса, който да обмени доларите му в южноафрикански рандове.

Човекът, който Деуани искал да премахне, била Ани. Тя щяла да бъде убита във фалшиво отвличане. Деуани казал на Тонго, че вече бил използвал този метод веднъж.

Самият Тонго не притежавал уменията и куража да премахне младата жена, нито пък познавал някой, който би могъл да го направи. Но той все пак познавал някого с връзки в подземния свят и отишъл да говори с него.

Този човек бил 31-годишният Монде Мболомбо, рецепционист в хотел „Колизеум“.

“Казах на Мболомбо, че ще получи 2500 долара за работата. Той каза, че иска 1000 долара да намери наемник, на когото ще плати 1500″, казал Тонго на полицията.

Мболомбо наистина познавал човек, който би могъл да извърши убийството. Всъщност познавал двама: Мнгени и Куобе.

В 20:30 часа Тонго взел двойката от хотела в таксито си и фалшивото отвличане, което били замислили с Деуани, влязло в ход.

Той закарал младоженците до уреченото място в Гугулету, където щели да ги чакат двамата убийци. Но тях ги нямало. Закарал ги до курорта „Странд“ за вечеря. Преди да стигнат до ресторанта, изпратил СМС на Деуани да му напомни да не забрави за парите. Шрин му отговорил от задната седалка, че парите са в плик на предната. После, Деуани излязъл при Тонго пред ресторанта, за да го попита какво става и да му каже, че иска работата да бъде свършена тази нощ. Докато двойката вечеряла, Тонго се обадил на убийците, за да узнае къде са били по-рано и да се увери, че ще бъдат на уговореното място след 23:00 часа.

Заплашен

Шрин Деуани

Шрин Деуани

„Заплашиха ме с пистолет“, защитавал се Шрин Деуани в Бристол, с очи, зачервени от плач.

Той разказва друга история за отвличането.

„Не искам да навлизам в подробности за случилото се, защото вероятно ще заплача. Те бяха толкова безчувствени. Опряха пистолет в главата ми и дръпнаха предпазителя. Точно като във филмите. Двамата повтаряха: „Няма да ви нараним. Само искаме колата“. Това беше лъжа. Молехме се да ни изхвърлят заедно. Прегръщах Ани, когато им казах: „Щом няма да я нараните, защо не ни пуснете?“.

Но тази история леко се променя.

По-късно Деуани казва, че Тонго бил предложил да минат през Гугулету. Освен това, заявява, че той и жена му са били държани в колата 40 минути преди да бъде изхвърлен, а не 20. Шрин оказал съпротива на двамата убийци, но те били по-силни и го изхвърлили. Запазили телефона му, но той се опитал да се свърже безуспешно с телефонния оператор на Ани, за да ги помоли да проследят телефона й. Когато никой не могъл да му помогне, Шрин умолявал полицията да изпрати хеликоптер над Кейптаун в търсене на колата.

За мъртвата си съпруга казал, че тя обичала живота и била много щастлив човек.

А за версията на Тонго за случилото се, отбелязал: „Търсих толкова дълго идеалния спътник в живота… защо ще искам да я убия?”.

Двамата, казал той, отишли на романтична разходка по плажа след вечерята. Държали се за ръце.

PR гуруто Клифърд също отхвърля версията на Тонго за нощта на убийството. Нарича я възмутителна.

Както и семейство Деуани.

Също и семейство Хиндоча.

Чичото на Ани, Ашок Хиндоча, казва че южноафриканската полиция трябва да се разрови по-дълбоко в убийството. Освен това заявява, че Шрин трябва да се върне в Южна Африка, за да изчисти името си.

Разговор

Докато медиите в Южна Африка не криели факта, че вярват повече на Тонго, отколкото на Деуани, хората, които познавали младоженците, започнали да говорят за тях.

Прейен Деуани описва брат си като човек с много силен характер. Бивш негов учител го описва като впечатляващ млад мъж, извънредно талантлив, много дипломатичен и роден лидер. Всички били на мнение, че двамата младоженци са били лудо влюбени  и щастливи един с друг.

Бащата на Ани, Винод Хиндоча, изразява съмнения за начина, по който южноафриканската полиция разследва случая. Той се чудел, защо са позволили на зет му да напусне страната четири дни след убийството на дъщеря му и защо не са извършили втора аутопсия; появили се слухове, че Ани все пак е била изнасилена. Английските власти също не извършват аутопсия.

Винод Хиндоча също изразява желанието си зет му да се върне в Южна Африка, за да идентифицира официално двамата убийци и таксиметровия шофьор. Той се свързва с лондонския таблоид „Мейл“, за да им каже, че дъщеря му е била потънала в сълзи по време на полета и дори отказала да седне до съпруга си в самолета.

Той казва на вестника: „Чухме, че стюардесата е забелязала, че седят отделно, а Ани плаче. Стюардесата попитала Ани дали иска да седне до Шрин, но тя отказала”.

Междувременно, южноафриканската полиция също вече настоявала Шрин да се върне в Кейптаун, за да им помогне в разследването. Дори заявили, че ако не се върне доброволно, Южна Африка ще поиска екстрадицията му от Англия.

Отказвайки да се върне обаче, Шрин Деуани наема лондонския адвокат Клеър Монтгомъри.

Той казва на английските журналисти: „Твърденията, че съм замесен по някакъв начин просто отричат всякаква логика. Ани нямаше застраховка живот, нито завещание. Нямам мотив – финансов, или друг. Обичах я и все още я обичам”.

Процесът на Тонго

Зола Тонго

Зола Тонго

В понеделник, 6 декември, само 24 дни след убийството на Ани започва процесът срещу Зола Тонго.

Тонго пристига в сградата на съда в полицейска кола и отчаяно се опитва да скрие лицето си с бялата си риза.

В претъпканата съдебна зала прокурор Родни де Кок излага случая, намеквайки за участието на Шрин Деуани.

Тонго потвърждава историята, която разказал на полицията. Той и Деуани се били договорили, че ще бъдат изхвърлени от колата невредими, но Ани ще бъде убита. Неговата част от парите, които Деуани предложил, била 700 долара.

Съдия Джон Лофи казва: „Предполагаемото похищение на колата в действителност представлява част от плана на съпруга на починалата Шрин Деуани. Обвиняемият решава да скрие истинските факти, а именно, че починалата е била убита по искане на съпруга й”.

Прокурор Де Кок излага условията по сделката, която Тонго сключва с властите. До 1997 година, когато Южна Африка отменя смъртната присъда, наказанието не само за убийство, но и за съучастие в такова, е смърт чрез обесване, но в наши дни максималната присъда за убийство е доживот, което означава 28 години зад решетките, преди осъдения да има право на помилване. Като съучастник в убийството Тонго щял да получи доживотна присъда, но заради сключената сделка му дават само 18 години затвор.

Той все още криел лицето си, когато го извеждат от сградата на съда.

Процесът на Мнгени и Куобе бил насрочен за февруари 2011 година.

Колкото до Мболомбо, той бил освободен от отговорност, при условие че продължава да съдейства на полицията и да даде честни показания на делото срещу Мнгени и Куобе. Както и на процеса срещу Шрин Деуани, ако такъв изобщо някога се състои в Южна Африка.

В признанията си пред полицията Мболомбо казва, че в деня след убийството на Ани бил попитал Куобе какво се е случило предната нощ. Отговорът бил: „Не чу ли новините? Само за това говорят”.

Истини или неистини?

Макар Тонго да е признат за виновен, а Мнгени и Куобе очаквали процеса си зад решетките, където вероятно щели да останат поне за следващите 28 години, името на Деуани не слиза от първите страници.

Някои лондонски вестници съобщават, че са попаднали на записи от камера, които показват как Ани минава през лобито на хотела, с очи вторачени в лаптопа й. Според пресата, полицията в Южна Африка вярвала, че този лаптоп би могъл да съдържа ценна информация, която да хвърли светлина върху взаимоотношенията на двойката. Дали са се карали, или пък са осъзнали, че бракът им е грешка. Лаптопът обаче липсвал.

Според редакторите имало още един запис от охранителните камери в хотел „Кейп Грейс“, който показвал как Деуани подава на Тонго плик, който последният пъха под дрехите си и изчезва в тоалетната. Полицията смята, че той е отишъл там да преброи парите си; може би да ги раздели на четири, за да плати на съучастниците си. Тази сцена е записана два дни след убийството на Ани и потвърждава твърденията на Тонго, че Деуани му е платил в този ден.

Вестниците съобщават и за друга изтекла информация по случая.

Само един от сигналите бил потвърден със сигурност – че Деуани е прибегнал до хитрост, за да получи отстъпка от хотела, казвайки им че е високопоставен туристически служител от Англия.

Информацията, която не е потвърдена, е:

Деуани поискал да му бъдат върнати парите за неизползвания самолетен билет на Ани.

Бизнесът на Деуани имал дългове за 10,3 милиона долара.

Бракът на Шрин и Ани не бил по любов, а уреден от семействата им.

Човекът, за когото споменава Деуани, казвайки на Тонго, че веднъж вече е убивал някого в Южна Африка, е доктор Покс Рагавджи. Докторът бил застрелян през 2007 година в похитената си кола в град Кинг Уилямс, на около 600 мили от Кейптаун.

Деуани бил скрит хомосексуалист.

Немският господар

Немският господар

Последният слух започва да придобива достоверност, когато един немски мъж и мъжка проститутка, известен сред хомосексуалните среди в Англия като „Немския господар“, докладва на полицията в Лондон, че Шрин Деуани му бил платил за три извратени секс сеанса в периода септември 2009 и април 2010 година. Полицията не назовава германецът, но лондонските таблоиди публикуват негова снимка в кожена униформа и военна шапка. Тъй като в Англия не се смята за провинение да си вземеш момче под наем, освен ако уговорката не се състои на публично място, полицията не можела да повдигне обвинения срещу германеца. Полицията в Южна Африка, обаче, изразила желание да си поговори с него относно сексуалността на Шрин.

Но информацията, която се оказва най-унищожителна за репутацията на Деуани и неговите твърдения, че не е виновен за смъртта на съпругата му, са слуховете за убийството на доктор Рагавджи. Смъртта на доктора остава неразкрита, но полицията в Южна Африка отхвърля версията за грабеж, тъй като портфейла на жертвата не бил откраднат, както и неговият златен часовник и мобилен телефон.

Г-жа Рагавджи се притичва на помощ на Деуани, описвайки всяка връзка между убийството на съпруга й и това на Ани като нелепа, защото двамата мъже дори не се били срещали. Въпреки това южноафриканската полиция отваря наново случая.

Южноафриканският правен консул в Англия, Бен Уотсън, настоява английската полиция да арестува Шрин Деуани и да го държи зад решетките, докато не се проведе изслушване за екстрадицията му в Южна Африка. Полицията в Кейптаун не само искала да го разпита за убийството на съпругата му, но и за това на доктор Рагавджи.

Във вторник, на 7 декември, Шрин Деуани се предава на полицията в Бристол. Южноафриканският полицейски комисар Беки Келе го нарича „маймуна“. Това не помага особено за изглаждането на старите колониални рани и предразсъдъци.

На следващия ден Деуани се явява пред съда. Получава право на освобождаване под гаранция, но преди да може да напусне съдебната зала, консул Уотсън успява да убеди съдията да промени решението си. Деуани, видимо шокиран и разстроен, е откаран в лондонския затвор Уондсуърт. Щял да остане там, докато бъде решен въпросът с екстрадицията му. Негов съкилийник е не друг, а скандалният основател на Уикилийкс Джулиан Асанж, който също очаквал решение за екстрадиция.

Ден по-късно Деуани в крайна сметка получава право на освобождаване под гаранция.

Семейство Деуани плащат 388 000 долара и прибират сина си, екипиран с електронна гривна на глезена, обратно в Бристол. Той щял да бъде под домашен арест, който можел да нарушава само веднъж на ден, само за да се разпише в местното полицейско управление.

PR гуруто Макс Клифърд казва, че семейството е много доволно от решението за пускане под гаранция и че Деуани ще продължи да ходи на терапевт, заради травмата, преживяна от тежката му загуба.

Шрин дава ясно да се разбере чрез адвоката си, че ще се бори срещу екстрадиция в Южна Африка. Той нямал никакво намерение да се връща там доброволно.

А сега какво?

Ейми Денборг

Ейми Денборг

Сестрата на Ани, 32-годишната Ейми Денборг, казва за пресата, че, ако Деуани е виновен, то „неговата постъпка е непростима“. Тя, обаче, отказва да бъде въвлечена в дебат за това дали нейното семейство смята, че той е виновен. Семействата Хиндоча и Деуани не поддържали вече никакъв контакт; последното им общуване било преди Тонго да обвини Шрин, че е организирал убийството на Ани. Винод Хиндоча казва: „Ако не го е направил, от какво се страхува? Ако я е обичал толкова много, колкото казва, трябва да се върне в Южна Африка и да идентифицира убийците й”.

Минава първата Коледа след убийството на Ани, а после и Нова година.

Шрин Деуани никога не напуска своя луксозен дом в Бристол, а електронната му гривна никога не подава сигнал.

В края на януари 2011 година, в красивия стар колониален град Кейптаун, нажежен от безмилостното африканско слънце, се провежда предварително съдебно заседание. Двамата обвинени Мнгени и Куобе не се явяват, а са представени от своите адвокати.

В писмената клетвена декларация, прочетена в съда от капитан Хендриксе, Куобе признава, че докато са карали похитената кола след изхвърлянето на Шрин през прозореца, той е чул един единствен изстрел от задната седалка, където седели Мнгени и Ани. Куобе се стреснал, отбил от пътя и слязъл от колата. Видял Мнгени да търси гилзата на четири крака. Отишъл да му помогне, намерил гилзата и я изхвърлил в канавката.

Капитан Хендриксе не споменава в съда факта, че Куобе бил отрекъл в показанията си да е имало заговор, замислен от Шрин Деуани, за убийството на Ани. Този пропуск е отбелязан от лондонския „Дейли Мейл“: „Когато оръжието внезапно стреля, той (Куобе) е шокиран. Ако са планирали да я убият, със сигурност са щели да го направят на място, където да могат да се отърват както трябва от оръжието. А и да скрият трупа“. Вестникът бил очевидно на страната на Шрин Деуани.

Шрин отново попада в полезрението на медиите в средата на февруари 2011 година, когато го откарват в болницата, след като припада в дома си. Разчува се, че е направил опит за самоубийство. Това, обаче, е незабавно отречено от семейството му. PR-ът Мак Клифърд заявява, че той страда от посттравматичен стрес. Скоро пресата обявява, че Шрин бил погълнал 46 хапчета от предписано лекарство с намерението да умре. Но заседанието, решаващо неговата екстрадиция, щяло да се проведе въпреки всичко на 3 май.

На 21 март, реагирайки на психиатричния доклад за състоянието на Шрин, съдът му нарежда да постъпи на лечение в клиника. Шрин се настанява в петзвездната лечебница „Прайъри“, където са се лекували знаменитости като супермоделът Кейт Мос, певецът Роби Уилямс и Рони Ууд от групата Ролинг Стоунс. Трябвало да продължи да носи електронната гривна.

Междувременно в Южна Африка, полицията казва на медиите, че разследването им за смъртта на Ани е „почти завършено“. Те изразяват убедеността си, че Шрин ще бъде екстрадиран и изправен на съд в Кейптаун.

Престоят на Шрин в клиниката не продължава дълго. На 11 април той се премества, очевидно по собствено желание, в строгоохраняваната болница за умствено болни „Сигнет“.

Какво се случва в „Прайъри“?

Шрин Деуани

Шрин Деуани

„Не беше много щастлив. Случиха се някои неприятности“ - обяснява PR-ът Клифърд на медиите.

Но медиите разбират скоро, че истината е малко по-различна.

Шрин бил станал буен и шумен и, според служител в клиниката, бил замерил с чиния друг пациент по време на спор. Хвърлил възглавница и по медицинска сестра. „Другите пациенти се страхуват от него. Казаха ми, че се чувстват в опасност“, казал здравният работник за лондонския „Сън“. Вестникът съобщава също, че Шрин бил напуснал клиниката на своя глава и се бил прибрал у дома, нарушавайки условията по гаранцията си.

Престоят му в „Сигнет“ бил също толкова кратък.  След две седмици, по решение на съда, той бил изпратен в строгоохранявания блок на болница „Блекбъри Хил“ край Бристол. Служителите в „Сигнет“ се оказали неспособни да се справят с нарастващо агресивното му поведение.

На 3 май 2011 година се провежда заседанието за екстрадиция, но без присъствието на Шрин. То било отложено за месец юли, или за по-късна дата, когато бъдело решено, че Шрин е здрав психически.

Медиите в Южна Африка започнали да се готвят за 1 юни, когато щял да започне процесът срещу Мнгени и Куобе.

Но Куобе пристига сам в сградата на съда от затвора с максимална сигурност Полсмур и е затворен в килия до началото на заседанието.

Къде е Мнгени?

Никой – полиция, адвокати и прокурори – не знаел къде е Мнгени.

Докато всички в съда са вцепенени от ужас, че полицията е могла да „загуби“ затворник, властите се заемат да претърсят сградата. Мнгени го няма никъде.

Час по-късно прокурорите съобщават, че са открили Мнгени, след като са се обадили в затвора. Мнгени се бил разболял и бил откаран в болницата на затвора със силно главоболие и нарушена ориентация.

Делото е отложено за 13 юни.

Медиите в Южна Африка и Англия не закъснели да разкрият фактите около „внезапното“ заболяване на Мнгени.

То изобщо не било внезапно.

Золиле Мнгени след операцията в съда

Золиле Мнгени след операцията в съда

В средата на март Мнгени започва да се оплаква от главоболия и да се държи като пиян. Откарват го в болницата на затвора, а оттам в болница „Гроте Шур“ в Кейптаун, където професор Кристиан Барнард извършва първата сърдечна трансплантация в света през 1967 година. Мнгене е подложен на операция за изтегляне на течност от мозъка. Ядрено-магнитният резонанс разкрива, че той страда от злокачествен мозъчен тумор. Докато го чакали в съда за процеса, той все още бил в болницата, очаквайки да бъде опериран.

Процесът е отложен за 13 юни, но малцина вярвали, че Мнгени изобщо ще бъде съден. По-вероятно било да умре в болницата.

След гафа на полицията в Южна Африка с Мнгени, мнозина са убедени, че никой британски съд няма да се съгласи да екстрадира Шрин, за да бъде съден там.

Семейството и приятелите на Ани в Англия, Швеция и Индия обаче, хвалят южноафриканската полиция за разследването им, но са разстроени и ядосани от това, че Шрин крие истината за случилото се в Кейптаун. Някои от тях открито изразяват мнението си пред медиите. Други го правят анонимно.

От онова, което казват, изглежда, че новоомъжената Ани е била притеснена от нещо, което щяла да сподели със семейството си, когато се върнела от медения си месец.

Един от пожелалите да останат анонимни е приятелка на Ани, която живее в Мумбай, Индия, където се състояла сватбата им.

Тя казва на лондонската преса, че двете си били разменили СМС-и на 7 ноември – шест дни преди убийството. Тя попитала Ани: „Как си? Как върви?“, а Ани й отговорила: „добре съм, плаченето се превърна в новото ми хоби”.

Същата приятелка споделя, че Ани била хвърлила годежния си пръстен по Шрин осем дни преди сватбата. После Ани й казала: „Радвам се, че свърши“ и че тя и Шрин са „просто несъвместими“.

Заговорило се и за чувствата на Шрин.

Немският садомазохист, идентифициран от полицията като родения в Мюнхен Леополд Лейсер – споделя как Шрин му бил казал, че иска да се „измъкне“ от брака с Ани.

Според него, през април 2010 година, седем месеца преди великолепната сватба в Мумбай, неговият клиент Деуани му казал, че Ани е „добро, чудесно момиче“, за което не искал да се ожени, но не можел да разтрогне годежа, защото семейството му щяло да се откаже от него. Шрин вече бил разтрогвал един годеж. Преди да срещне Ани, той бил сгоден за дъщерята на индийския самолетен магнат Бупендра Кансагра. Не се знае как точно била приключила тази връзка.

На 14 май 2011 година пепелта на Ани е разпръсната във водите на езеро край родния й град Мариестад в Швеция. Семейство Хиндоча дава ясно да се разбере, че Деуани не са поканени на церемонията.

На 13 юни, както се очаквало, в съдебната зала в Кейптаун се явява единствено Куобе. По-рано съдът бил получил уверение от болницата, че Мнгени е преминал операция за премахване на мозъчен тумор и все още е пациент там. Той щял да бъде в състояние да се яви в съда след около два месеца.

Делото е отложено за 2 август 2011 година.

Полицията била уверена, че на този ден Шрин Деуани, вече екстрадиран, ще бъде под ключ в затвора в Кейптаун.

Няма процес

2 август идва.

Полицията и прокуратурата в Кейптаун посрещат новината с удължени лица – в съдебната зала отсъствали двама – Шрин Деуани и Золиле Мнгени.

На 19 юли лондонският съд изслушва адвокатите на Шрин, които го описват като склонен към самоубийство. Според тях, той щял със сигурност да отнеме живота си, ако го екстрадират. Шрин бил в съда с подпухнал и нездрав вид. Съдията решил да отложи заседанието за 10 август.

Колкото до Мнгени, въпреки операцията и химиотерапията, неговият тумор го убивал. Той имал проблеми със зрението, халюцинации и дори лечението да премахнело рака, нямало да бъде в състояние да отговаря на обвиненията в съда.

Куобе бил откаран обратно в килията му, а новата дата за процеса насрочена за 20 септември 2011 г., макар никой да не вярвал, че Мнгени ще може да се яви.

Въпреки всичко, роднините и приятелите на Ани и десетките хиляди хора от целия свят, съпричастни към нейната злочеста участ, продължили да таят надежда, че на 10 август съдията ще реши, че Шрин трябва да бъде екстрадиран в Южна Африка.

На 10 август 2011 година той го направил.

След двучасово заседание, съдията обявил, че Шрин може да бъде екстрадиран. Той не приел аргументите на адвокатите, че клиентът им страда от посттравматичен стрес, депресия и дори може би умствено заболяване, като причина. Съдията пренебрегва и аргумента, че „хубавият, млад и физически зрав“ Шрин би могъл да бъде насилен от затворници, страдащи от СПИН. Той изразил увереност, че Шрин ще бъде държан в единична килия в един от най-добрите затвори в Южна Африка.

Но радостта от присъдата бързо утихнала, когато станало ясно, че решението на съдията не е крайно. Държавният секретар Тереза Мей трябвало да вземе последното решение, а това можело да отнеме седмици и дори месеци. Дори тя да потвърдяла присъдата на съдията, адвокатите на Шрин можели да обжалват във Върховния съд, а после и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Освен това той нямало да бъде екстрадиран, за да бъде съден, а само да бъде разпитан от полицията, която трябвало да установи извън всякакво съмнение, че е организирал смъртта на невестата си. Едва тогава можело да се говори за процес.

Докато случаят се проточвал, слуховете около сексуалността на Шрин продължавали. Един от южноафриканските следователи разпространява показанията на предишната му годеница – Рани Кансагра. Той бил сложил край на връзката им само няколко дни след годежа. Казал й, че е импотентен.

Съдебни решения

В утрото на 20 септември 2011 година все още лекуващият се Мнгени пристига заедно с Куобе на заседание в съда, на което е решено, че е годен да бъде изправен пред правосъдието, въпреки болестта му. Куобе пледира за виновен през август 2012 година и е осъден на 25 години затвор, а на 19 ноември 2012-а Мнгени е осъден за убийство и получава доживотна присъда.

На 26 септември 2011 година държавният секретар Тереза Мей съобщава решението си на адвокатите и семейството на Шрин, но новините достигат до медиите чак след четири дни. Шрин Деуани щял да бъде екстрадиран в Южна Африка.

Ани Деуани

Ани Деуани

Но британските закони позволяват това решение да бъде обжалвано. И Деуани не закъснял да го направи. Адвокатите му изтъкнали колко много се е влошило здравословното му състояние и как животът му щял да бъде в опасност в Южна Африка. На 30 март 2012 година съдът решава временно да преустанови разглеждането на екстрадицията му.

Запознатите със случая се съмняват, че Шрин Деуани някога ще се възстанови достатъчно, за да бъде изправен пред правосъдието в Южна Африка. Той продължава да твърди, че е невинен, а семейството му нарича твърденията на шофьора Тонго „напълно абсурдни“.

——————————————————————————————————————————————

Източници: crimemagazine.com, wikipedia.org, bbc.co.uk,


 

10 Коментари за “Убийството на Ани Деуани: Красота, богатство и мъртва невеста”

  1. AvatarВаля

    Благодаря за хубавата статия,живея в Южна Африка от 20 години и наистина престъпността тук е много висока.Много шум се вдигна по този случай,жалко,че един човешки живот е прекъснат завинаги и истинският престъпник няма да получи заслуженото наказание.

  2. Avatarmal3chka

    Ето един случай, който е точно като този.
    http://radaronline.com/exclusives/2013/03/bruce-beresford-redman-family-restaurant-closed/

    Може пък да решите да направите статия. Мисля,че би било интересно да видим в този случай защо обвиненията падат върху съпруга

  3. Avatarmal3chka

    Пердон, грешен линк. Ето това е правилния
    http://www.huffingtonpost.com/2012/02/09/bruce-beresford-redman-murder_n_1264609.html

  4. AvatarВаля

    Преди дни лондонският съд потвърди решението си за екстрадация на Шрин Деуани,за да бъде съден в Южма Африка ,крайно време е колелото на съдебната система да се задвижи !

  5. Avatarmal3chka

    Ето и пресен линк информация развитие по този случай. Сега ще го чета, но по заглавието виждам, че семейството на момичето се е пробудило от дълбок зимен сън и са взели да искат справедливост !!!
    http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/news/5039149/Family-of-murdered-bride-Anni-Dewani-pledge-to-give-her-justice.html

  6. AvatarВаля

    Последни новини по случая- Шрин Деуани най-после беше екстрадиран в Южна Африка,пристигна вчера сутринта( 08.04 ) При явяването си пред съда,делото беше отложено за 12 май,поради здравословното му състояние,в момента се намира в психиатрична клиника.

  7. Avatarmal3chka
  8. Avatarmal3chka

    И така, сега намерих статия, в която пише, че Шриен е невинен поради липса на достатъчно доказателства. Ето линк

    http://www.mirror.co.uk/news/world-news/shrien-dewani-innocent-killing-honeymoon-4683127?ICID=FB_mirror_main

  9. AvatarВаля

    Това е „правосъдието“ в Южна Африка,убиеца е на свобода,“невинен“,поради липса на доказателства ! “ Western Cape High Court deputy Judge President Jeanette Traverso on Monday read out her judgment in an application to have British businessman Shrien Dewani discharged of the killing of his wife.“

  10. AvatarВанеса

    Според мен не е той ,няма мотив да го направи нито ще вземе пари от нейната смърт,нито нищо. Има някаква вероятност да са го натопили,той няма как да не е знаел че в хотела има камери и ще го запишат има нещо друго . Или ако той е убиеца ,може да се прави на луд цял живот само и само да не влиза в затвора

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –