Тримата от Уест Мемфис: Сатанински убийци или жертви на лов на вещици?

В следобедните часове на 6 май 1993 г. Уест Мемфис е разтърсен от новината за откриването на осакатените тела на три осемгодишни момчета. Слуховете за естеството на убийствата плъзват из града като прериен пожар. Скоро става ясно, че момчетата са били рязани с нож, изнасилени и поне едно от тях било с отрязани гениталии. Много от тези слухове се базирали на неточни предположения на полицията. До пладне на следващия ден властите вече разпитвали първия си заподозрян Деймиън Еколс. Няколко седмици по-късно предполагаемият съучастник на Еколс Джеси Мискели признава за убийствата, уличавайки Еколс и неговия приятел Джейсън Болдуин. Скоро след това тримата тийнейджъри са арестувани и обвинени в убийствата на Джеймс Майкъл Мур, Стивън Бранч и Кристофър Байърс.

Джеси Мискели
Джеси Мискели

Жителите на Уест Мемфис въздъхват облекчено с мисълта, че чудовищата ще бъдат изправени пред съда и справедливостта ще възтържествува. В общественото пространство бушувал гняв към тримата непълнолетни, за които се предполагало, че са забъркани в сатанински култ и са извършили убийствата като част от някакъв зловещ ритуал. Слуховете за сатанински сборища се появявали в тази предимно баптистка общност от десетилетия. Подробности за сатанински подвизи имало в изобилие, макар досега да нямало доказателства за извършено убийство. От момента на ареста на тримата до началото на процеса им, местните вестници подхранвали жаждата за кръв на обществото с постоянни истории за сатанински извращения.

Джеси Мискели е изправен пред съда на 19 януари 1994 г., след като опитът му да отмени самопризнанията си отпада. Две седмици по-късно е признат за виновен по едно обвинение в предумишлено убийство и две обвинения в непредумишлено убийство. Получава доживотна присъда без право на помилване. Тогава е на 17 години.

Джейсън Болдуин
Джейсън Болдуин

Процесът срещу Джейсън Болдуин и Деймиън Еколс започва на 4 февруари 1994 г. На 18 април те са намерени за виновни по три обвинения в особено тежко убийство. На следващия ден 16-годишният Джейсън Болдуин получава доживотен затвор плюс 40 години. Осемнадесетгодишният Деймиън Еколс е осъден на смърт чрез летална инжекция.

Много години след произнасянето на тези присъди тримата младежи продължават все така да твърдят, че са невинни и настояват за провеждането на нови процеси. Това само по себе си не е нещо необичайно. Много виновни успяват да забавят съдебната система, обжалвайки присъдите си години наред. Необичайното в този случай е, че младежите не са сами в своето убеждение за невинност. Хиляди американски граждани вярват, че Джеси, Джейсън и Деймиън са осъдени несправедливо и им предлагат подкрепата си в тяхната борба за правосъдие. Зад каузата на трите момчета застават със своите знания и опит мнозина криминални и правни експерти.

Деймиън Еколс
Деймиън Еколс

Деймиън Еколс твърди, че е бил признат за виновен дълго преди началото на процеса, защото бил считан за странен от голяма част от обществото, понеже практикувал религията Уика и слушал музика, харесвана от сатанистите, като „Металика“ например. Джеси Мискели пък заявява, че признанията му са били изтръгнати, защото казвал на полицията онова, което искали да чуят, само за да го оставят на мира.

Спорното в този случай не е дали Джеси, Джейсън и Деймиън са виновни или невинни, а дали са спазени правилните правни процедури, за да се осигури тяхното осъждане. Спазена ли е била основната догма в американската правосъдна система – презумпцията за невинност – или е била захвърлена, за да утоли жаждата за отмъщение на обществото за страховитите убийства на три невинни деца?

Жертвите

Според семействата на трите жертви те били видени за последно между 17:30 и 18:00 часа на 5 май 1993 г. Трите момчета свършили училище в 15:00 часа. Стивън Бранч се прибрал вкъщи малко след това според неговата майка Памела Хобс. Вторият баща на Кристофър Байърс Джон Марк Байърс пристигнал у дома в 15:10 ч. Кристофър не бил там, а неговият доведен брат Райън се прибрал в 15:30 ч. Крис нямал ключ от къщата и трябвало да чака отвън, докато Райън се прибере да му отключи.

Джон Марк Байърс
Джон Марк Байърс

Джон Марк Байърс откарал сина си Райън в съда в 16:00 часа, за да свидетелства в дело за безразсъдно шофиране. Оставил го там и прибрал съпругата си Мелиса от работа. Двамата пристигнали вкъщи в 17:20 ч. и видели, че Крис не е там, но имало следи, че се е прибирал. Скоро след това Марк Байърс тръгнал да прибере Райън и по пътя се натъкнал на Крис, който карал скейтборд. Откарал момчето у дома, където го дарил с „2-3 близвания“ с колана в присъствието на Мелиса, като наказание, че не си е останал вкъщи, както му било казано. Преди да се върне в съда да прибере Райън, Байърс наредил на Крис да почисти мястото за паркиране. Момчето било видяно за последен път от пастрока си да прави точно това в 17:30 ч.

В 18:00 часа Даян Мур видяла сина си Майкъл да кара велосипед със Стивън Бранч и Кристофър Байърс, но не могла да ги спре. Крис се возел на велосипеда на Стивън.

Марк Байърс се прибрал заедно с Райън в 18:30 часа и установил, че Крис отново не си е у дома. Мелиса говорела по телефона с шефа си и не знаела, че Крис отново е изчезнал. Тримата тръгнали да обикалят квартала да го търсят. Междувременно Марк уведомил един полицейски служител за изчезването на сина си. Казали му да изчака до 20:00 часа преди да подаде официален сигнал. Байърс обяснил на служителя, че причината да е толкова разтревожен била, че Крис никога не е изчезвал така. Това негово изказване е опровергано по-късно от Мелиса, която казва на полицията по време на разпита, състоял се на 25 май, че Кристофър няколко пъти бил изчезвал с часове.

Марк Байърс се обадил на полицията в 20:00 часа, за да съобщи за изчезването на Кристофър. В отговор на неговия сигнал в дома на семейството пристигнал полицай Рийган Мийк. Петнадесет минути по-късно Даян Мур разговаряла с Марк, информирайки го, че е видяла трите момчета в 18:00 часа. Заедно с Даян Мур, Мелиса и Райън, Марк тръгнал да търси децата в района на местността Робин Худ Хилс, където били видени за последно. Навън вече било тъмно. По някое време между 20:30 и 22:30 часа Марк се върнал вкъщи, за да се преоблече в работни дрехи и ботуши.

Когато се върнал у дома в 23:00 часа, Марк Байърс се обадил на шерифа, за да поиска екип за издирване. Казали му да се обади на лидерът на екипа в окръг Критендън Денвър Рийд на следващата сутрин. Той и Райън отново напуснали дома си и потеглили към автомивката за камиони „Блу Бийкън“. Там той казал на служителите, че търси Крис и още две момчета. После се качил в колата и двамата с Райън обикаляли наоколо, викайки и натискайки клаксона. Накрая се прибрали вкъщи без да намерят децата. Там ги чакали Мелиса, дядото и вторият баща на Стивън Бранч Тери Хобс, и Даян Мур. След кратък разговор групата решила да направи още един опит да намери момчетата в горите.

В 1:30 часа на 6 май 1993 г. сержант Бол от полицията в Уест Мемфис пристигнал в дома на семейство Байърс, за да ги информира, че в района се провежда издирване на момчетата. Той си тръгнал в 2:00 часа, когато в къщата дошъл приятелят на Марк Байърс Тони Хъдсън. Двамата тръгнали да огледат сградата „Мид Континънт“, която в момента била в ремонт. Смятали, че момчетата може би се крият там. Пристигайки, забелязали наблизо черен микробус. Той бил заключен и те предположили, че принадлежи на някой от строителите. Продължили да търсят още час преди да се приберат вкъщи с намерението да подновят издирването на сутринта.

Зловеща находка

Ровът, в който са открити момчетата
Ровът, в който са открити момчетата

Следващият ден започнал рано за Марк Байърс. В 6:30 часа той се обадил на Денвър Рийд и двамата си уредили среща за 8:00 ч. Междувременно търсенето било подновено в района на Робин Худ Хилс с участието на Тери Хобс, Даян Мур, семейство Байърс и други доброволци. След срещата с Рийд провели още едно търсене до 13:45 часа, когато сержант Майк Алън намерил първото тяло на изчезналите момчета. Макар неговият неподписан доклад да не разкрива точното място, от него става ясно, че тялото е открито в плитък поток. Час по-късно останките са отнесени от служители на полицията. Малко след това на 7 метра на юг е открито и второто тяло, а на 2 метра от него и третото.

Двайсет минути след намирането на третото тяло полицията се свързва със съдебния лекар на окръг Критендън д-р Кен Хейл. Той научава, че телата са открити близо до автомивката „Блу Бийкън“. При пристигането му и трите тела вече били извадени от водата от полицаите. Доктор Хейл обявил трите момчета за мъртви преди 16:00 часа.

Официалният доклад от аутопсията, предаден от д-р Франк Перети от щатската криминална лаборатория в Арканзас и д-р Кент Хейл, описва състоянието на момчетата. Първоначалното заключение на полицаите, присъстващи на местопрестъплението е, че момчетата са били изнасилени, но аутопсията не потвърждава това. Разширяването на ануса погрешно се смята за признак за изнасилване, но всъщност е естествено явление след смъртта. Макар да не съществуват доказателства, че трите момчета са били жертва на сексуално насилие, д-р Хейл заявява в доклада си, че това би могло да е възможно.

Джеймс Майкъл Мур
Джеймс Майкъл Мур

Джеймс Майкъл Мур, роден на 27 юли 1984 г., бил умрял от многобройни травми по главата, торса и крайниците, в комбинация с удавяне. Той бил открит в отводнителна канавка, удавен в 60 см вода близо до телата на другите две жертви. Момчето било намерено напълно голо, с китки вързани за глезените му с връзки за обувки. Нямало много признаци, че Майкъл се е защитавал срещу нападателя си, а липсата на наранявания от връзките подсказвала, че не се е съпротивлявал след връзването си. Вероятно момчето е било в безсъзнание още в началото на нападението. Нямало следи от сексуално насилие.

Стивън Бранч
Стивън Бранч

Стивън Бранч, роден на 26 ноември 1984 г., също бил умрял от многобройни травми по главата, торса и крайниците, както и от удавяне. Той бил открит в рова край телата на Майкъл Мур и Кристофър Байърс в 60 см вода. Той също бил открит гол, с китки, вързани за глезените му с връзки за обувки. По главата и лицето на Стивън имало много жестоки наранявания, както и няколко повърхностни рани, охлузвания и контузии по останалата част на тялото.

Макар раните му да били подобни на тези на Майкъл, те били много по-дълбоки. В основата на черепа му имало 7-8-сантиметрова фрактура. Доктор Перети не забелязал наличието на защитни наранявания. Макар да нямало доказателства в подкрепа на това, д-р Хейл заявил, че Стивън може да е бил изнасилен.

Кристофър Байърс
Кристофър Байърс

Кристофър Байърс, роден на 23 юни 1984 г., бил получил най-жестоките и явно изразени сексуални наранявания. Той бил умрял от многобройни травми по главата, а пенисът, скроталната торба и тестисите му бил премахнати с изключителна жестокост. В областта на гениталиите му се наблюдавали и порязвания и прободни рани. Той бил открит в същата канавка, в 60 см вода, напълно гол, с китки вързани за глезените му с връзки за обувки.

Токсикологичната експертиза установила в кръвта му наличието на високи, нетерапевтични нива на лекарството карбамазепин. По тялото му имало и голям брой зараснали рани. Д-р Перети забелязал наличието на отбранителни рани. По задните части на детето имало три групи наранявания. Макар нападението да било сексуално по природа, нямало следи от изнасилване, въпреки че д-р Хейл не изключвал тази възможност. Кристофър Байърс не се бил удавил, тъй като вече бил мъртъв, когато е попаднал във водата.

Докладът на д-р Хейл твърди, че при всяка от трите жертви се наблюдавала ливидност, с побеляване при натиск. Ливидността показва какво се случва с кръвта на човека след като умре. Сърцето спира, кръвното налягане спада до нула, кръвта се оттича до най-ниските части на тялото единствено по силата на земното притегляне. След известно време кожата започва да се оцветява в лилаво. Ливидността започва около 30 минути след смъртта и след 4-5 часа, в зависимост от условията на околната среда, вече не се наблюдава побеляване. Според това времето на смъртта на момчетата би могло да бъде изчислено приблизително някъде на зазоряване на 6 май, макар че това е трудно да се потвърди, тъй като не била измерена температурата на тялото на жертвите.

Установило се, че ригор мортис – вцепеняването на мускулната тъкан, което започва след смъртта – се наблюдавало и при трите жертви. Ригор мортис започва около 2-4 часа след смъртта и обхваща тялото напълно след 6-12 часа, в зависимост от външните влияния. Според д-р Хейл е трудно да се установи дали ригор мортис е завършил поради начина, по който били вързани момчетата, но д-р Перети твърди в своя доклад, че вцепеняването присъства равномерно във всички крайници.

На мястото, където са открити момчетата, не са намерени следи от кръв или оръжие. Велосипедите на децата и дрехите им били захвърлени в близкия канал, ефективно отстранявайки всяка евентуална следа. Дрехите били потопени с помощта на клони, които не били събрани от полицията в онзи момент. Чак шест месеца по-късно полицаите намерили два клона в гората, заявявайки, че са от местопрестъплението. Липсвали два чифта от бельото на момчетата. Единствената следа от кръв на мястото е открита там, където били положени телата след изваждането им от водата. Част от брега била умишлено почистена, но все пак бил открит отпечатък от тенис обувка.

Главен заподозрян

В деня след откриването на телата на момчетата лейтенант Джеймс Съдбъри от полицията в Уест Мемфис се свързал със Стив Джоунс от Отдела за детска престъпност в окръг Критендън. По време на разговора си Съдбъри и Джоунс изразили общото мнение, че в убийствата се наблюдават преобладаващи нюанси на ритуално жертвоприношение. Тогава Джоунс споделил със Съдбъри, че му е известно едно лице, което се занимава с окултни действия и би могло да извърши подобно престъпление. Двамата се съгласили да посетят заедно дома на Деймиън Еколс, за да разговарят с него.

Деймиън Еколс
Деймиън Еколс

В 12:00 часа на 7 май 1993 г. Съдбъри и Джоунс пристигат на улица „Саут Гроув“ №2706 в парка за каравани „Бродуей“ в Уест Мемфис, където живеел Еколс. Разговаряли закратко с неговата майка Памела Хътчисън и с баща му Еди, които им разрешили да разпитат Деймиън. Първият им разговор се провел в спалнята на младежа. Лейтенант Съдбъри направил полароидна снимка на Еколс и забелязал, че той има татуировка на пентаграм на гърдите си и друг неопределен татус на рамото или ръката.

Два дни по-късно се провел официален разпит на Деймиън, по време на който той бил попитан дали едно от момчетата е било нападнато по-жестоко от другите две. Деймиън отговорил, че доколкото му е известно едно от тях е било обезобразено повече от другите и гениталиите му са били отрязани. Полицията счела, че тази информация би могла да бъде известна единствено на убиеца (или убийците), но всъщност този слух вече се носел из целия град. В последвалия процес обвинението използвало изявлението на Деймиън, за да подкрепи теорията си, че той е знаел неща за престъплението, които не са били известни в общественото пространство. Разпитът завършил без повдигане на обвинения и Деймиън бил пуснат да си върви.

Деймиън Еколс е роден като Майкъл Уейн Хътчисън на 11 декември 1974 г. Преди развода им родителите му непрекъснато се местели заради работата на баща му. Застоявали се на едно и също място съвсем закратко преди да потеглят отново, обикновено без никакво предизвестие. Деймиън се научил да се наслаждава на собствената си компания и нямал много приятели. Когато майка му се омъжила повторно, той бил осиновен от втория си баща Джак Еколс и се преместили да живеят в неговия дом в Уест Мемфис.

На 13 години Деймиън се отказал от името на баща си, когото не бил виждал цели пет години и приел фамилията на своя пастрок. Новото име е само една от многото промени, които се случили на Деймиън през следващите няколко години. В основното училище някога високите му оценки се влошили и това продължило в гимназията. На 15 години отношенията с майка му, с която някога били много близки, започнали да страдат от всекидневни спорове и караници.

Връстниците на Деймиън го смятали за различен и той споделял и целенасочено засилвал това им впечатление. Черното облекло било негова запазена марка, както и дългият черен балтон, който носел без значение от времето. Облеклото му отразявало неговото емоционално състояние на изолация и депресия, засилващи се през следващите две години. По онова време неговият стремеж към духовна истина и значимост, проявил се още в ранна възраст, се превърнал в основен фокус в живота му.

Той бил опитвал с течение на много години да намери това значение в Петдесятническата църква на Джак Еколс без никакъв успех. Изследвал много други религии, сред които будизъм, индуизъм и ислям, преди да открие католицизма. За малко почувствал, че е намерил това, което търси, но без значение колко отдадено учел, празнотата оставала. Точно по онова време променил името си, вдъхновен от католическия свещеник от XІX век отец Деймиън, който се грижел за прокажените на хавайския остров Молокай. Мелницата за слухове в Уест Мемфис обаче твърди, че той бил избрал новото си прозвище, запленен от демоничното момченце във филма „Поличбата“.

Депресията му се задълбочавала, а Деймиън все още не намирал утеха в религията или момичетата. Скоро се отказал от католицизма и го заменил с езичеството (паганизъм), което открил, изучавайки Стоунхендж и друидите. Тук Деймиън най-сетне открил нещо смислено за себе си. Преклонението пред природата и вярата в кармата изглеждали логични и истински за него, макар и да не помогнали много на депресията му. В периода 1991-93 година той направил няколко опита за самоубийство чрез най-различни методи, сред които обесване, свръхдоза и дори удавяне.

Деймиън Еколс
Деймиън Еколс

Неговият първи контакт с полицията се случил, когато бил на 17 години. Той и приятелката му решили да избягат заедно от къщи. В първата си нощ като бегълци проникнали в една изоставена къща. Полицията пристигнала на мястото само след час. Деймиън бил арестуван и подложен на многобройни психологически тестове. След това бил изпратен в болницата „Чартър“ в Моумел. Там бил диагностициран с маниакална депресия и му бил предписан антидепресанта „Трофанил“, който продължил да приема и след осъждането си.

Точно след този арест Деймиън за първи път срещнал надзорника на деца в изпитателен срок Джери Драйвър, който е партньор на Стив Джоунс. Според едно по-късно интервю на Деймиън Драйвър бил убеден, че сатанинските култове стоят зад множество престъпни дейности в района и бил твърдо решен да докаже тази си теория. Пътищата на двамата щели да се пресичат още много пъти занапред, тъй като Драйвър разследвал Деймиън във връзка с най-различни престъпления в района, без да успее да го уличи в нито едно от тях.

В първите месеци след излизането си от болницата Деймиън преживял множество травматични промени. Неговата майка и Джак Еколс се развели и тя се омъжила отново за биологичния му баща, премествайки се с него в Портланд, щата Орегон. Тъй като Деймиън бил все още в пробация, неговите родители уведомили властите в Уест Мемфис за преместването си. Тези промени не помогнали с нищо за състоянието на Деймиън и той започнал да злоупотребява с алкохола.

Състоянието му се влошило до такава степен, че родителите му се обадили в полицията, когато се заключил в стаята си, заплашвайки, че ще се самоубие с нож. Отново получил лечение за депресията и алкохолизма си, но скоро го освободили, след като споделил с докторите, че не биха могли да направят нищо, за да го накарат да се почувства по-добре.

След изписването си Деймиън незабавно напуснал Портланд и се върнал в Арканзас. Властите в Портланд били надлежно уведомени за тази промяна и от своя страна съобщили за преместването му на Драйвър, обаче няма данни тази информация да е постъпвала при властите в Арканзас. Деймиън отседнал при свой стар приятел съученик при условие, че ще се върне в училище. В деня, в който подал молба за приемане, училищната управа му казала да се върне с писмо от родителите си. Драйвър го арестувал в момента, в който напуснал пределите на училището на основание, че е нарушил условията на пробацията си, напускайки родителските си грижи в Портланд и защото бил заплашвал живота на родителите си.

Деймиън бил върнат незабавно обратно в болницата „Чартър“, където прекарал две седмици. Когато излязъл, открил, че депресията му е много по-добре, защото лекуващият го лекар не му позволил да се замисля над проблемите си и настоявал да общува с останалите пациенти. През декември 1992 г. Деймиън минал успешно изпитите си за средно образование, изпълнявайки по този начин условията на пробацията си. Скоро след това родителите му се върнали в Уест Мемфис. По времето на убийствата според собствените му думи Деймиън разделял вниманието си между тях и своята бременна приятелка Домини.

Свидетели

Уверена, че е пипнала главния си заподозрян, полицията се фокусирала върху откриване на доказателства, които да им помогнат за ареста на Деймиън Еколс. Разпитани били всички негови познати и била обявена награда за информация. Той и близкият му приятел Джейсън Болдуин получили много посещения от властите, които често паркирали колите си край домовете им с надеждата, че ще ги сплашат и пречупят.

Аарън Хътчисън води полицията и майка си към местопрестъплението
Аарън Хътчисън води полицията и майка си към местопрестъплението

На 6 май 1993 г., когато били открити телата, полицията в Уест Мемфис получила обаждане от Дон Брей от полицията в окръг Марион, който ги информирал, че при тях има някакво момче, твърдящо, че знае нещо за убийствата. Аарън Хътчисън (няма роднинска връзка с Деймиън) посетил полицията заедно с майка си Вики и казал на Брей, че убитите момчета са били в някаква „къщичката за игра“. Но когато полицаите отвели Аарън на местопрестъплението, там нямало никаква „къщичка за игра“. Впоследствие Аарън заявил, че в действителност бил станал очевидец на убийствата, като първо казал, че бил видял в гората някакви наконтени мъже, говорещи на испански, а по-късно споделил, че бил видял Марк Байърс да убива момчетата.

Въпреки очевидните несъответствия в многото истории на момчето, полицията се опитала да го накара да идентифицира Джейсън и Деймиън чрез снимки, но той не успял да го направи. Всъщност той не познал никого от тримата младежи чак до по-късен етап, когато Джеси Мискели направил самопризнанията си в полицията. Джеси често играел ролята на бавачка на Аарън и го познавал добре. В крайна сметка прокуратурата решила да не използва показанията на Аарън, тъй като историята му се променяла твърде често, а други очевидци го поставяли далеч от местопрестъплението по времето на убийствата. Въпреки това медиите бързо научили, че полицията разполага с очевидец, което драстично се отразило на непредубедеността на евентуалните съдебни заседатели.

Разочарована, че няма да получи никаква награда за показанията на Аарън, неговата майка Вики Хътчисън се съгласила да позволи на полицията да постави подслушвателни устройства в дома й в опит да запишат Деймиън да говори за убийствата. Тя не познавала Деймиън лично, затова помолила Джеси Мискели да уреди идването му в дома й. Макар Джеси да твърди, че не е познавал Деймиън, той успял да уреди срещата му с Вики точно преди неговия арест. Целият разговор се записвал, но нищо от него не се оказало от полза за полицията. Според властите на касетата не се чувало нищо, но Вики Хътчисън твърди, че била изслушала записа в полицията и всичко се чувало ясно.

На следващия ден Вики Хътчисън направила изявление в полицията, че две седмици след убийствата е отишла с Джеси и Деймиън на ритуала Есбат (ритуално наблюдение на пълната луна в религията Уика и други повлияни от Уика форми на неопаганизма) в град Турел, Аризона. Твърдяла, че Деймиън бил закарал неговия червен форд „Фиеста“ в едно пусто поле, където се състоял ритуала. Макар Деймиън да нямал шофьорска книжка, нито притежавал или имал достъп до форд „Фиеста“ и Вики да не била в състояние да назове другите участници в Есбата, както и да намери мястото, тя все пак била използвана като свидетел в процеса, за да потвърди участието на Деймиън и Джеси в сатанински ритуали. След процеса Вики признала, че е измислила цялата история.

Полицията се убедила още повече в съучастието на Джеси Мискели, когато Уилям Уинфред Джоунс им казал, че пияният Деймиън му се бил похвалил за убийството на момчетата. Но преди да може да свидетелства на процеса срещу Джеси, Джоунс оттеглил показанията си, казвайки на полицията, че просто е чувал слухове за Деймиън. Показанията на тези двама свидетели накарали полицията да прибере Джеси Мискели за разпит. Изглежда някои хора просто не можели да устоят на предложената от полицията парична награда за помощ в залавянето на убийците.

Признание

Джеси Мискели бил доведен в управлението за разпит на 3 юни 1993 година. По време на разпита, продължил няколко часа, той бил подложен на детектор на лъжата и полицията успяла да се сдобие със самопризнанията му за собственото му участие в убийствата на трите момчета. Той назовал Джейсън Болдуин и Деймиън Еколс като свои съучастници.

Даниел Стидхам
Даниел Стидхам

Според адвоката на Джеси Даниел Стидхам, клиентът му твърдял, че първоначално полицията се била обърнала към него и неговите приятели с предложение за награда за информация за убийствата. Впоследствие Джеси бил отведен в полицейското управление за разпит, въпреки че властите не разполагали с подписан от баща му отказ от права по правилото „Миранда“ – задължително изискване при разпитването на непълнолетни. Обикновено подобно нарушаване на конституционните права на непълнолетно лице би било достатъчно за отхвърлянето на самопризнанията му в съда. Поради някаква причина обаче съдия Дейвид Бърнет решил да ги допусне.

В самопризнанията си Джеси твърдял, че Джейсън Болдуин му се обадил много рано сутринта на 5 май. Помолил го да придружи него и Деймиън Еколс в местността Робин Худ Хилс. Първоначално Джеси заявил, че бил отишъл край канала около 9:00 часа, където се срещнал с Деймиън и Джейсън. Тогава се появили трите момчета на велосипедите си. Болдуин и Еколс започнали да ги бият жестоко. Джеси твърдял, че бил просто наблюдател, казвайки, че поне едно от момчетата е било изнасилено и заставено да прави орален секс на Болдуин и Еколс. Междувременно Майкъл Мур се опитал да избяга, но Джеси го настигнал и го върнал при двамата си приятели.

Джеси твърдял, че Болдуин използвал нож, за да реже лицата на момчетата и да отреже пениса на Кристофър Байърс. Еколс използвал голяма пръчка, с която удрял едно от тях и притискал с нея шията му, за да го задуши. След нападението свалили дрехите на момчетата и ги завързали, а Джеси напуснал мястото. Той бил сигурен, че Кристофър Байърс е вече мъртъв. Когато се прибрал у дома, се обадил на Болдуин, който му казал: „Направихме го!“ и „Какво ще правим, ако някой ни е видял?“. Джеси казал, че можел да чуе в телефонната слушалка, че Еколс също е там.

Когато го запитали дали някога е участвал в култ, Джеси отговорил, че е бил замесен за около три месеца. Казал на полицията, че обикновено се срещали в горите, където правели оргии и ритуали за приемане, изискващи убийството и изяждането на кучета. Заявил, че на една от тези сбирки бил видял снимка на трите момчета, направена от Еколс, който според показанията му наблюдавал децата от известно време.

Джеси Мискели
Джеси Мискели

Когато го помолили да опише облеклото на Болдуин и Еколс в момента на убийствата, Джеси казал, че Джейсън е носил сини дънки, черни кубинки и тениска с череп и името на групата „Металика“. Деймиън бил облечен в черни панталони, ботуши и черна тениска.

По време на разпита Джеси променил времето на убийствата от 9:00 на 12:00 часа и обяснил, че трите момчета били избягали от училище. Отново променил тези часове в други записани показания, взети два часа след първите. В тях Джеси казал, че Болдуин и Еколс били пристигнали в района на Робин Худ Хилс между 17:00 и 18:00 часа, но след подсказване от страна на един детектив отново ги променил на между 19:00 и 20:00 часа. Последното време, което дал е, че съучастниците му били пристигнали в 18:00 ч., а жертвите – когато било почти тъмно.

В тези свои втори показания Джеси дал още повече подробности за сексуалното насилие над момчетата. Заявил, че децата са били държани за главата и ушите и били заставени да правят орален секс на Джейсън и Деймиън. Назовал Стивън Бранч и Кристофър Байърс като двете жертви, които били изнасилени. Казал, че момчетата били вързани с кафяво въже.

Адвокатът на Джеси Дан Стидхам успял да осигури експертните показания на доктор Ричард Офши и Уорън Хоумс. Носителят на наградата „Пулицър“ и експерт във фалшивите и принудителни показания д-р Офши прочел историята на Джеси и изслушал аудиокасетата с разпита му. Той стигнал до заключението, че самопризнанията му са били взети насилствено и са угоднически и фалшиви. Той дал следните причини за своето заключение:

  • Разпитващите офицери много често подсказвали на Джеси, особено за времето на събитията и идентифицирането на Кристофър Байърс като кастрираното момче.
  • Почти три часа от разпита не са записани.
  • Разпитващите използвали заплашителни методи по време на разпита.
  • Много области от признанието на Джеси не са подкрепени от фактите.

Примери за неправилна информация в самопризнанията на Джеси:

  • Джеси заявил, че жертвите и Джейсън Болдуин не са били на училище, но в действителност е доказано, че са присъствали в часовете.
  • Джеси заявил, че жертвите са били вързани с въже, докато всъщност те били вързани със собствените им връзки за обувки.
  • Джеси заявил, че едно от момчетата е било душено с пръчка, но докладът на патолога твърдял, че няма признаци за удушаване.
  • Джеси заявил, че момчетата са били изнасилени анално, но патологът не открил никакви признаци за подобно нещо.
  • Джеси описал, че убийствата са се случили на мястото, където са открити телата, но там не била открита никаква кръв.

Доктор Офши не получил разрешение да изложи докрай своето мнение по време на процеса, понеже съдия Бърнет вече бил постановил, че самопризнанията на Джеси са доброволни, а твърденията на доктора в тази връзка щели да влязат в директен сблъсък с предишното решение на съда. Съдия Бърнет заявил също, че подобни показания биха дали на експертния свидетел властта да определи дали обвиняемият е виновен или невинен, което е изцяло работа на съда. В крайна сметка съдебните заседатели чули само, че д-р Офши има много опит с фалшивите самопризнания и е възможно полицията да е изтръгнала признания от невинен човек.

Уорън Хоумс, експерт по разпити и тестове с детектора на лъжата с 30-годишен опит в областта, се съгласил да свидетелства за защитата, въпреки знанието, че няма да получи пари за услугите си, а само за разходите си.

На предварително заседание съдия Бърнет решил, че Уорън Хоумс не може да свидетелства във връзка със самия тест с полиграф. Тъй като резултатите от подобен тест не се приемат като доказателство, той позволил на Хоумс да свидетелства единствено за своя опит и квалификация и да направи анализ на техниките за разпит, използвани върху Джеси Мискели.

Когато Хоумс анализирал теста с полиграф, направен от полицията, открил, че отговорите на Джеси на въпросите, свързани с убийствата, показвали, че той е искрен в отговорите си и всъщност не знае нищо. Но един от детективите си позволил да каже на Джеси по време на разпита, че е излъгал на теста. Това показвало, че тестът не е бил проведен правилно или резултатите от него не са интерпретирани както трябва. Ако му е било казано, че е излъгал, това би довело до засилване на чувството за безпомощност у Джеси и вероятно би го накарало да се съгласява с настояванията на полицията за самопризнание.

Според Хоумс съществуват определен брой показатели, които биха могли да затвърдят увереността на разпитващите, че самопризнанията на даден заподозрян са истински:

  • В едно истинско самопризнание заподозреният често дава на полицията все още неизвестна информация за престъплението.
  • Ако самопризнанието е истинско, заподозреният дава информация, която съвпада с реалните доказателства от престъплението.
  • Едно истинско самопризнание обикновено се дава в разказвателна форма и е изпъстрено с множество инцидентни детайли за ситуацията, заобикаляща престъплението, които биха могли да бъдат проверени и потвърдени от полицията по-късно.
  • В едно истинско самопризнание, ако разпитващите направят невярно предположение, свързано с престъплението, заподозреният ще ги поправи.
  • В едно истинско самопризнание няма нужда заподозреният да бъде поправян за неточностите в собствената му история.
  • В едно истинско самопризнание няма нужда от подсказки или насочващи въпроси, за да се измъкне информация.

Хоумс вярвал, че на много места в самопризнанията на Джеси тези критерии не са спазени. Особено го тревожело това, че Джеси е сгрешил времето на престъплението и вида на използваната връв. И двете неща би трябвало да са много важни за него. Също така не споменавал нищо за това как се е чувствал по време на убийствата или след това, нито пък говорел за казаното по време на престъплението от самия него, от извършителите или от жертвите. Самопризнанията на Джеси според Хоумс са били изтръгнати чрез серия от силно насочващи въпроси и не са дадени в разказвателна форма.

Показанията на тези двама свидетели са най-силното доказателство, с което разполагала защитата, за да разбие случая на обвинението, построен единствено върху тежестта на самопризнанията на Джеси. Без тяхното експертно мнение да бъде допуснато в съда, случаят на Джеси пострадал значително.

Доказателства

Когато арестували Деймиън и Джейсън, властите пристигнали със заповеди за обиск на домовете им. От дома на Джейсън Болдуин конфискували един червен халат, собственост на майка му, петнадесет черни тениски и една бяла. От дома на Деймиън си тръгнали с две тетрадки, в които изглежда имало сатанински или сектантски бележки, червена тениска, сини дънки и чифт ботуши. Водолази претърсили езерото зад къщата на Болдуин и намерили на дъното нож.

Деймиън Еколс, Джеси Мискели и Джейсън Болдуин
Деймиън Еколс, Джеси Мискели и Джейсън Болдуин

Щатската криминална лаборатория открила влакна по дрехите на жертвите, подобни на четири влакна, намерени в домовете на Джейсън и Деймиън. В дома на Джеси нямало такива. Червено влакно от халата на майката на Джейсън приличало под микроскоп на влакната, намерени по ризата на Майкъл Мур. Зелено полиестерно влакно от шапката на Майкъл имало структура, сходна с онези, намерени по една синя риза в дома на Деймиън, която се оказала собственост на някакво роднинско дете.

Влакна от същата риза съвпадали и с едно памучно-полиестерно влакно, намерено на сините панталони на Майкъл. Защитата призовала свой собствен експертен свидетел за влакната, който оспорил сходността на червеното влакно. Той показал, че тези влакна биха съвпаднали с дрехите в който и да е местен магазин. Въпреки факта, че показвали незадоволителни резултати, влакната все пак били представени като доказателство, свързващо Деймиън и Джейсън с престъплението.

Дрехите на Джейсън били използвани в процеса срещу Джеси, за да се докаже, че първият наистина притежавал облекло, като описаното в самопризнанията на обвиняемия. Нито една от дрехите не могла да бъде свързана с престъплението чрез влакна или кръвни проби. Единствената им цел изглежда била да потвърдят историята на Джеси и да наблегнат върху предпочитанията на момчетата към черните дрехи, които уж показвали индикация за сатанински влечения у тях. Книгите и записките на Деймиън, сред които „Сатанинската библия“ на Антон Лавей и романи на Стивън Кинг, били използвани като доказателство за неговото затъване в окултното – важен аспект от случая на обвинението в процеса срещу Деймиън и Джейсън, понеже единственият мотив, който можели да им лепнат бил, че убийствата са част от сатанински ритуал.

Ножът, открит в езерото зад дома на родителите на Джейсън Болдуин през ноември 1993 г., имал назъбено острие. Доктор Франк Перети свидетелствал, че някои от раните на трите жертви съвпадат и биха могли да бъдат причинени от подобен нож. Но освен показанията на бившата приятелка на Деймиън, че той някога бил притежавал такъв нож, само че с компас на дръжката, нямало съществени доказателства, че някои от двамата обвиняеми е собственик на ножа.

В нощта на ареста на Деймиън огърлицата, която носел, била взета като доказателство и изпратена за анализ, тъй като по нея изглежда имало кървави петна. Резултатите все още не били готови, когато другите доказателства се представяли в съда, затова обвинението помолило за отсрочка, за да се сдобие с тях. Съдът се събрал два дни по-късно. Незначителните количества генетичен материал означавали, че е възможно определянето само на кръвните групи. Установено било, че едното петно съвпада с кръвната група на Деймиън, а второто с кръвната група, споделяна от Джейсън Болдуин и жертвата Стивън Бранч, както и от 11% от човечеството.

Съмнително

Без почти никакви доказателства, свързващи Джейсън, Деймиън и Джеси с местопрестъплението или жертвите, освен съмнителното самопризнание на Джеси, полицията продължила да разпитва всички познати на тримата тийнейджъри, които можела да намери. Никой от разпитаните не могъл да каже, че е виждал тримата заедно когато и да било в миналото. Деймиън и Джейсън наистина били много близки приятели, но и двамата твърдели, че познават Джеси Мискели съвсем бегло и никога не са излизали заедно.

Тази дупка скоро била запълнена от надзорника Джери Драйвър, който свидетелствал под клетва, че веднъж бил видял Деймиън, Джейсън и Джеси да вървят заедно, облечени в дълги черни роби и с тояги в ръце. Дори това да успяло да убеди съдебните заседатели, в светлината на собствените признания на Драйвър, че често бил преследвал Деймиън за неразкрити престъпления през изминалата година, показанията му били доста съмнителни. Фактът, че Драйвър се изправил срещу обвинения в присвояване на средства през 1997 г. и подал оставка като надзорник още повече съсипва достоверността му в ретроспекция.

Полицията успяла да намери трима свидетели, които поставили Деймиън и Джейсън на местопрестъплението. Нарлийн Холингсуърд и нейният син и осъждан сексуален насилник Антъни свидетелствали в процеса срещу Деймиън и Джейсън. Нарлийн карала колата си в нощта на 5 май, когато видяла Деймиън и неговата приятелка Домини Тиърс да вървят по пътя близо до автомивката „Блу Бийкън“ около 21:30 часа. Деймиън бил облечен в тъмна на цвят риза и дрехите му били мръсни. Домини носела черни панталони с кръпки на бели цветя. Дъщерята на Нарлийн повторила историята на майка си в процеса срещу Джеси.

В онази нощ в колата на Нарлийн имало седем души, но само четирима от тях успели да свидетелстват, че са видели Деймиън и Домини. Съпругът на Нарлийн Рики Холингсуърт заявил, че не е могъл да различи чии са фигурите. Навън било тъмно, но четиримата свидетели твърдели, че не само са били в състояние да разпознаят хората, но и да установят, че черната тениска е мръсна. Версията на Антъни противоречала на тази на майка му. Той казал, че били видели Деймиън и Домини час по-късно.

За да укрепи още повече случая си в умовете на заседателите обвинението призовало още трима свидетели, които заявили, че са чули Деймиън и Джейсън да признават на глас вината си в убийствата. Първите две свидетелки разказали, че били дочули Деймиън да казва:

„Убих трите момчета и преди да се предам ще убия още две, а едното вече съм го избрал“.

Тази забележка била дочута по време на софтбол мач. Според свидетелките Деймиън бил направил коментара пред група свои приятели. Защитата поставила под въпрос достоверността на тези показания при кръстосания разпит. Станало ясно, че момичетата не са чули нищо друго, казано от Деймиън преди или след тази реплика, както и не били в състояние да назоват хората, към които била отправена. Освен това една от датите, в която казали, че са видели Деймиън на играта по софтбол, се падала след неговия арест. Въпросната игра се провела в началото на май, но момичетата отишли в полицията, чак когато видели съобщение за ареста на Деймиън по телевизията.

Третият свидетел Майкъл Карсън разказал, че Джейсън Болдуин му бил признал, че е убил момчетата. Казал на съда, че е говорил с Джейсън по време на краткия си престой в затвора. Карсън свидетелствал:

„Казах му: „Между нас да си остане, направи ли го? Няма да кажа думичка“. Той каза „да“ и се впусна в подробности: „Бяхме само аз и Джейсън“. Каза ми, че е нарязал децата, не знам точно колко деца. Само каза, че ги е нарязал. Смукал кръвта от пениса и скротума и поставил топките в устата си“.

Съдия Бърнет
Съдия Бърнет

Съдия Бърнет решил, че защитата не може да каже на съдебните заседатели, че Майкъл Карсън е наркоман, тъй като злоупотребата с наркотици не е основателен довод, да се оспорва истинността му като свидетел. Забранил използването и на съобщенията от Дани Уилямс, изпратени както на обвинението, така и на защитата.

Уилямс е терапевт в същия център за задържане, където били Джейсън и Майкъл. Той признал, че бил обсъждал случая с Майкъл Карсън. Причината Уилямс да се свърже с адвокатите е, че вярвал, че ако се яви в съда, Карсън ще лъжесвидетелства, че е чул подробностите от Джейсън, когато всъщност ги бил чул от Уилямс. Съдия Бърнет решил, че ако позволи на съдебните заседатели да чуят тази информация, това би нарушило правото на Карсън на тайна между лекар и пациент. Никога не било доказано, че Карсън и Джейсън са осъществявали контакт помежду си в центъра за задържане.

Култово ченге

Д-р Дейл Грифис
Д-р Дейл Грифис

За да докаже предумишленост и мотив, обвинението призовало д-р Дейл Грифис, получил дипломата си по пощата от Университета „Колумбия Пасифик“ през 1984 г. Той се провъзгласява за „Култово ченге“ и дава лекции и семинари за опасностите от участието на младежите в сатанински дейности. Трудно е да се установи неговата квалификация на „експерт“, тъй като според ФБР съществуват много малко доказателства, потвърждаващи историите за сатанински ритуални убийства в Съединените Щати. Изглежда, че съдия Бърнет, който погледнал скептично на валидността на дисциплината „Социална психология“, изучавана от д-р Офши, нямал никакъв проблем с доста съмнителните акредитиви на д-р Грифис и позволил приемането на показанията му.

В основата на свидетелските показания на д-р Грифис лежало мнението му, че местопрестъплението носи „атрибутите на окултното“. Според него най-очебийните аспекти от това престъпление, каращи го да вярва, че убийците са сатанисти по природа, са:

  • Убийствата са извършени на дата, близка до езически празник и при пълнолуние.
  • Малките деца често са предпочитани за жертвоприношение, защото осигуряват „по-добра жизнена сила“.
  • Броят на жертвите отразява значението на числото три в окултизма.
  • Възрастта на жертвите отразява значението на числото осем като вещерско число.
  • Жертвоприношенията често се правят край вода в подобен на кръщаване ритуал или просто за да се измие кръвта.
  • Начинът на връзване на жертвите спомага за разкриването и по-лесния достъп до техните гениталии.
  • Премахването на тестисите на Кристофър Байърс е от значение, защото в сатанинските ритуали те се отрязват заради семето.
  • Отсъствието на кръв на мястото е от значение, защото членовете на един култ често я съхраняват за бъдещи ритуали, в които я пият или се къпят в нея.
  • Твърде жестокото убиване или многобройните рани биха могли да отразяват окултни нюанси.
  • Значението на това, че повечето от нараняванията са от лявата страна на телата на жертвите е, че хората, практикуващи окултизъм вярват, че дясната страна служи на християнството, а лявата на сатанизма.
  • Изчистеното място на брега би могло да е било мястото на церемонията.

Интересно е да се знае на какви научни и емпирични данни базира мненията си д-р Грифис. Според Конференцията по религиозна търпимост в Онтарио много от неговата информация е неточна. Наистина на 1 май се празнува езическият празник Валпургиева нощ, но той се провежда само на този ден, а не четири дни по-късно, а и сатанистите не извършват ритуали при пълнолуние. Не са открити доказателства, че деца са били убивани ритуално през изминалия век от последователи на която и да е религия. Числото три няма някакво особено значение в никоя езическа религия, християните му отдават повече значение заради вярата си в Светата троица. Числото осем няма значимост в Уика или други езически религии.

Кръщението е християнски ритуал, който не се споделя от никоя езическа религия и със сигурност не се практикува от сатанистите. Твърдението, че от детски тестиси би могла да се събере сперма издава пълна липса на знания по биология, тъй като производството на семенна течност започва чак в пубертета. Идеята, че сатанистите пият кръв се разпространява още от XVІ век, макар за това да няма доказателства. Логично е да се очаква при един сатанински ритуал на мястото да бъдат намерени и други ритуални принадлежности, като например олтар, нарисуван на земята кръг и восък от свещи.

Съмнителните показания на д-р Грифис са повторение на множеството митове и страхове, които отдавна се ширят сред крайно религиозните жители на Уест Мемфис, свързани с вещерството и сатанизма. Неговите думи погалват дълбоко вкоренените суеверия и опасения на съдебните заседатели и всеки опит да бъдат опровергани вероятно би срещнал глуха съпротива.

В процеса срещу Джеси Мискели се набляга изключително слабо върху предполагаемото сатанинско естество на убийствата. Майката на Кристофър Байърс Мелиса разказала, че шест седмици преди смъртта си нейният син й казал, че е бил сниман от някакъв мъж в черни дрехи. Тези показания били дадени, след като вече било широко известно, че Деймиън е заподозрян и не били подкрепени с никакви други доказателства, нито някога било потвърдено, че именно Деймиън е бил този мъж в черно.

Други заподозрени

Въпреки фокуса на полицията върху Деймиън като техен главен заподозрян, имало и други възможности, които обаче не били разследвани задълбочено. Това накарало мнозина да се съмняват, че властите нарочно игнорират всяко доказателство, което би отклонило разследването им от Деймиън Еколс.

Още в самото начало на разследването полицията за кратко проявила интерес към двама тийнейджъри от Уест Мемфис. Крис Морган и Брайън Холанд – и двамата известни наркомани нарушители – напуснали внезапно щата, заминавайки за Калифорния четири дни след откриването на телата. Морган познавал бегло трите убити момчета, понеже преди време продавал сладолед в техния квартал.

Двамата били арестувани на 17 май 1993 г. и полицията в Калифорния ги подложила на тест с полиграф. Резултатите от теста показвали, че в графиките на отговорите им се наблюдават индикации за измама, когато отричали участието си в убийствата. На последвалия разпит Морган предложил дълга история, разказваща за злоупотреба с алкохол и наркотици, както и припадъци и загуба на паметта. Освен това заявил, че „би могъл“ да е убил жертвите, но бързо оттеглил тази част от показанията си.

Полицията в Калифорния изпратила проби от кръвта и урината на Морган и Холанд на властите в Уест Мемфис, но няма никакви данни те да са разследвали двамата тийнейджъри след ареста им в Калифорния. Половинчатото признание на Морган не било допуснато като доказателство в последвалите процеси срещу Тримата от Уест Мемфис.

В нощта на убийствата в 20:42 часа полицията получила обаждане от Марти Кинг, управител в ресторанта „Мистър Боджангълс“ край Робин Худ Хилс. Той съобщил, че някакъв чернокож „замаян и покрит с кръв и кал“ мъж е прекарал в женската тоалетна около един час. Полицай Рийган Мийк се отзовала на сигнала, но единственото, което направила е да надзърне през прозорчето за поръчки за вкъщи. По-късно тя свидетелствала, че не била влязла в ресторанта, тъй като не се намирал в нейния район. Съгласила се, че заведението се намира съвсем близо до мястото, където момчетата били видени за последно. След намирането на телата полицията проверила отново сигнала и взела кръвни проби от стената в тоалетната. Тези проби обаче изчезнали мистериозно и резултатите от тях остават загадка. Този инцидент придобил още по-голямо значение, когато лабораторните доклади показали, че по дрехите на жертвите са открити два човешки косъма, един от които на човек с негроидна кръв.

Марк Байърс
Марк Байърс

През ноември 1993 г. Марк Байърс бил разпитан от полицията, след като подарил нож на екипа на телевизия HBO, снимащ документалния филм „Изгубен рай„. Байърс заявил, че ножът е подарък за Коледа от съпругата му Мелиса отпреди две или три години и никога не го бил използвал. Държал го в най-горното чекмедже на скрина в спалнята си, за да го пази далеч от момчетата. Когато го запитали дали някой би могъл да се пореже с този нож, Байърс отговорил, че е сигурен, че това не е възможно. Тази история се променила, когато водещият разпита му казал, че по ножа е открита кръв. Тогава Байърс си спомнил, че е използвал ножа да реже еленско месо. Когато го осведомили, че кръвта съвпада с кръвната група на Кристофър, Байърс заявил, че няма никаква представа как тя би могла да се озове на ножа.

Впоследствие, след провеждането на тестове върху Мелиса, Райън и Марк Байърс се установило, че кървавите петна съвпадат с ДНК типа както на Кристофър така и на Марк. Повече тестове, които биха могли да установят с по-голяма сигурност чия точно е кръвта, не били направени.

По време на този разпит запитали Байърс какви лекарства взема, на което той отговорил „Ксанакс“ и „Зоринал“, които описал като антидепресанти. Когато го попитали дали има някакви други лекарства, казал не, но все пак заявил, че друг път е взимал „Тегретол“, което е марковото име на лекарството карбамазепин. Това е същата субстанция, открита в кръвта на Кристофър след смъртта му. Според медицинския картон на детето то също имало предписание за „Тегретол“, но Байърс твърдял, че Крис не е взимал лекарството в деня на изчезването си.

Допълнително доказателство, което би могло да свърже Марк Байърс с убийствата не по-зле от което и да е доказателство срещу Деймиън, Джейсън и Джеси, е присъствието на другия човешки косъм по дрехите на жертвите. Това бил черен косъм на бял човек, носещ прилики както с Марк, така и с Деймиън. За съжаление, не било установено нищо по-специфично от това.

Години по-късно Марк Байърс се съгласил да бъде подложен на тест с полиграф по време на заснемането на филма „Изгубен рай 2“. Той минал теста успешно, но филмът набляга изрично на факта, че по време на провеждането му Байърс, който страда от тумор в мозъка, бил под влиянието на няколко психоактивни предписани лекарства, които биха могли да повлияят на резултатите.

Мелиса Байърс
Мелиса Байърс

Това не са единствените съмнителни елементи, витаещи около Марк Байърс. През март 1996 г. неговата съпруга Мелиса умира при загадъчни обстоятелства. Нейният бивш съпруг и биологичен баща на Кристофър твърди, че тя била зависима от хероина още от 12-годишна възраст. Аутопсията разкрила следи от лекарства в организма й, но не достатъчно силни, за да предизвикат смъртта й. До ден днешен не е ясно каква е причината за смъртта й.

Марк Байърс
Марк Байърс

Известно време след убийствата Байърс изважда всичките си зъби и ги заменя с протеза. Той предлага няколко истории за тази промяна – първо твърдял, че били извадени от зъболекар, а после, че били опадали заради лекарствата, които взимал, и накрая – че били избити в юмручен бой.

Макар да съществуват много улики, сочещи към Марк Байърс, полицията никога не го приема като заподозрян, нито го разследва задълбочено. Интересно е да се отбележи, че Марк е в много приятелски отношения с разследващите и бил нарко информатор за полицията по време на убийствата. Възможно ли е пристрастието в полза на Байърс и срещу Еколс от страна на властите да са ги направили слепи за всякакви доказателства, които биха могли да отклонят разследването в друга посока?

И накрая, отпечатъкът от тенис обувка, открит на брега на потока близо до телата, не съвпада с нито една от обувките на Деймиън, Джеси и Джейсън. Този факт отново навежда на мисълта, че може би полицията е трябвало да насочи усилията си в друга посока.

Нови доказателства

Преди процеса срещу Джеси неговият адвокат Даниел Стидхам попитал полицията дали е направила криминален профил по този случай. Казали му, че такъв не е правен. След процеса Стидхам разбрал, че са го излъгали. ФБР било предоставило на полицията повърхностен профил под формата на проучване, което да бъде проведено в района, за да се провери дали по време на убийствата в областта е имало ветерани от Войната във Виетнам. Това решение било взето единствено въз основа на естеството на нараняванията по гениталиите на Кристофър Байърс, тъй като ФБР не било получило всички доклади от местопрестъплението, необходими за съставянето на по-обстоен криминален профил.

Брент Търви
Брент Търви

Всички усилия на Стидхам да се добере до услугите на уважаван и квалифициран криминален профайлър преди процесите се оказали безплодни. Чак след осъждането на тримата младежи успял да осигури услугите на Брент Търви, който се съгласил да поеме случая безплатно. Брент Търви е магистър на науките и високо квалифициран и опитен криминален учен и криминален профайлър. Когато Стидхам се свързал с него, той живеел в Калифорния и не бил чувал за случая.

Криминалният профил на Търви разкрил много области на веществени доказателства, пропуснати или криворазбрани от съдебните лекари, и отхвърлил много от предположенията на полицията за естеството на убийствата. Ако цялата тази информация била на разположение в началото на разследването, неговият изход би бил много по-различен.

Търви базирал доклада си на изучаването на всички налични снимки от местопрестъплението и аутопсиите, видеозапис от местопрестъплението, докладите на разследващия екип, свидетелските показания, показанията на семействата и докладите от аутопсиите.

Следите от ухапване по лицето на Стивън Бранч
Следите от ухапване по лицето на Стивън Бранч

Изучавайки наличните материали, Търви открил голям брой доказателствени пунктове, останали незабелязани при по-ранните проучвания. Най-важният от тях е неговото мнение, че фигуралните наранявания по цялото лице на Стивън Бранч не са резултат от нападение с назъбен нож, както първоначално се смятало, а всъщност са следи от ухапване. Това мнение е подкрепено от криминалния одонтолог д-р Томас Дейвид, който идентифицирал следите като захапка на възрастен човек. Сравнявайки тези следи със зъбните отпечатъци на Джеси, Джейсън и Деймиън, д-р Дейвид дал експертното си мнение, че те не съвпадат. Отпечатъците от зъби са изключително полезни в идентифицирането на извършител на престъпление, тъй като биха могли да са не по-малко уникални от пръстовите. Още следи от „смучещи“ захапвания са открити по вътрешната страна на бедрото на Кристофър Байърс.

Също при него се наблюдавал и отпечатък от дръжка на нож от дясната страна на раната в областта на гениталиите му. Търви описал тези наранявания като нанесени чрез силни, жестоки тласъци, в никакъв случай прецизни, но пълни с ярост, небрежност и решителност.

Отпечатъкът от подметка по тила на Стивън Бранч
Отпечатъкът от подметка по тила на Стивън Бранч

Друга неидентифицирана шарка от сбити охлузвания била открита в задната част на главата на Стивън Бранч. Според Търви те съвпадали с отпечатък от подметка. Той препоръчал експерт по обувни отпечатъци да изследва следата и да направи по-точна преценка.

Последната част от не добре анализирани веществени доказателства било парчето скъсан плат, открито в ръката на Майкъл Мур, на което никога не било обърнато особено внимание. Търви вярвал, че то би могло да е потенциална връзка между жертвите и техния нападател и поради тази причина следва да бъде изследвано от квалифициран специалист.

Заключенията, които Търви направил от наличните доказателства, са следните:

  • Мястото, където са открити телата, не е първичното местопрестъпление – те само са били изхвърлени там. По вероятно е в това престъпление да присъстват четири места на действие: място на отвличането, място на нападението, превозно средство, използвано за транспортирането на момчетата и техните колела, и накрая мястото на изхвърляне в гората.
  • Степента на наранявания по жертвите, особено кастрацията на Кристофър Байърс, би довела до огромно количество кръв на местопрестъплението. В гората обаче нямало буквално никаква кръв.
  • Хайки търсачи обикаляли района, което не би дало на нападателя достатъчно време да извърши нападението си без да бъде обезпокояван.
  • Естеството на нараняванията на Кристофър Байърс би го накарало да крещи от болка. Търсачите и местните жители не били чули никакви писъци.
  • По никое от телата нямало ухапвания от комари, които биха били логични, ако децата са прекарали в гората времето, необходимо за извършване на нападението.
  • При Майкъл Мур се наблюдавала необяснима шарка от одрасквания точно под дясното рамо. Тези одрасквания са създадени от насилствен контакт с нещо, неоткрито на местопрестъплението.
  • Естеството на нападението изисквало светлина, време и необезпокояване. В гората било тъмно. По вероятно е местопрестъплението да е изолирана сграда или къща, намираща се далеч от непосредствената зона на внимание.
  • Жертвите са познавали и са имали доверие на нападателя си. Веществените доказателства, местопрестъплението и виктимологията в този случай са най-сходни с класификацията за „деца, жертви на домашно насилие или битово убийство“.
  • Фактът, че ставало въпрос за три деца накуп предполагал, че нападателят би срещнал трудности да се справи с тях едновременно, освен ако е бил в състояние да спечели доверието им.
  • Децата вероятно са били отведени на друго място преди самото нападение, което предполагало наличието на известно доверие към извършителя. Сплашването и страхът също биха били фактори за упражняване на контрол, което навеждало на мисълта, че нападателят е бил много по-едър и силен от жертвите.
  • Жестокостта и яростта на това нападение са наказателни по природа. Вероятно извършителят е наказвал момчетата за някакво истинско или измислено провинение.
  • Разликата в естеството на нараняванията при трите момчета показвала, че нападателят е имал различни взаимоотношения с всяко от тях. Търви описал Майкъл Мур като „косвена жертва“, защото вероятно е бил атакуван, само защото е бил с другите двама. Жестокостта на ударите по главата му и липсата на следи от връзване по глезените и китките му показват, че е бил в безсъзнание по време на нападението. Яростта на извършителя, проявяваща се в телесни повреди и сексуално осакатяване, била насочена главно към Стивън и Кристофър, което предполага по-лична връзка с тях.
  • Мястото на изхвърляне на телата било близо до мястото на отвличане, което предполага, че нападателят познавал добре района, живеел наблизо и би могъл бързо да се върне в безопасната си зона. Освен това би трябвало да е бил скоро на мястото, за да знае, че там ще има вода в онзи момент.
  • Следите от ухапвания са най-често срещани в случаите на „убийства на малтретирани в дома им деца“.
  • Наличието на зараснали рани по тялото на Кристофър Байърс, опасенията на Мелиса Байърс, че синът й е сексуално малтретиран, които тя споделила с училищния съветник преди смъртта му, медицинските доклади за поведенчески проблеми и диагнозата на Крис за Синдром на дефицит на вниманието и други поведенчески разстройства, са силни индикатори, че Кристофър Байърс е бил жертва, ако не на сексуално, то поне на физическо насилие преди нападението.
  • Стивън Бранч имал охлузвания по пениса си, които вероятно са самонанесени. Това понякога се среща при деца, жертви на сексуално насилие.
  • Вероятно ставало въпрос за двама нападатели. Главният нападател може би бил мъж, чийто фокус бил насочен основно към Кристофър Байърс. Неговият съучастник би могъл да бъде както мъж, така и жена.
  • Естеството и диапазонът на нараняванията по Стивън и Кристофър говорело за двама отделни нападатели с много различни начини на изразяване на гнева им.
  • Ухапванията в случаите с „деца, жертви на домашно насилие“ по-често се свързват с насилник от женски пол.
  • Нападението над Стивън Бранч е по-наказателно по природа, отколкото сексуално.
  • Следите от „смучки“ по Кристофър Байърс са по-сексуално ориентирани. Нападението над гениталиите му сочи към извършител, срамуващ се от собствената си сексуалност и вероятно объркан и гневен от собствените си сексуални импулси към мъжкия пол. Нападателят наказвал Кристофър за неговата сексуалност и за да установи или поднови своя сексуален контрол над него.

Главният нападател в тези убийства бил описан от Брент Търви като човек вероятно притежаващ следните характеристики:

  • Проявява жестоко и егоистично сексуално поведение.
  • Много егоистичен и раздразнителен индивид с потенциално агресивен нрав.
  • Иска да бъде смятан за човек, който не се интересува от чуждото мнение.
  • Би бил описан като враждебен, гневен и злопаметен.
  • Би защитавал имиджа на хетеросексуален мъжкар, държащ нещата под контрол.
  • Егоцентричен индивид, който не може да толерира критиките и недостатъците на околните.
  • Изисква незабавно удовлетворяване на импулсите си и може да реагира яростно, ако тези импулси не бъдат задоволени.
  • Би могъл да бъде убедителен, повърхностен и манипулативен.
  • Доминираща фигура във връзките си с жени.
  • Много собственически настроен и нерационално ревнив в сексуалните си връзки, което поведение вероятно се проявява в агресия към жените в живота му.
  • Притежава някакво ниво на знания и опит в криминална дейност, постигнати чрез многократни нарушения, обучение в органите на реда или предишни арести за подобни престъпления. Може да е прекарал известно време в затвора или да извършва дребни престъпления, за да се издържа. Вероятно има минали арести за наркотици, агресивно поведение и нападения.
  • Много е вероятно да има повече от един брак. Той е женомразец и е възможно миналите му връзки да са свързани с физически и психически тормоз.
  • Ако е бил женен по време на нападението, бракът му сигурно е бил в криза. Съпругата му би могла да е негов сервилен партньор в това престъпление.
  • Много е възможно нападателят да е участвал в търсенето на момчетата, вероятно изхвърляйки телата им с намерението да ги намери и по този начин да отстрани подозренията от себе си.
  • Извършителят вероятно притежава колекция от ножове и изпитва не по-малък интерес към огнестрелните оръжия.
  • Сигурно има проблем с пиенето или наркотиците, подкрепен от криминалната му дейност.
  • Вероятно е безработен, неспособен да се задържи за дълго на една работа заради най-различни поведенчески проблеми.
  • Най-вероятно е използвал собственото си превозно средство в това нападение, което сигурно е мъжкарска кола, като например джип.

Този профил не подкрепял виждането на полицията в Уест Мемфис за престъплението и дори всички тълкувания на Търви да бъдат пренебрегнати, веществените доказателства, които той разкрива биха направили буквално невъзможно за което и да е съдебно жури да намери Джеси Мискели, Джейсън Болдуин и Деймиън Еколс за виновни извън всякакво съмнение. Подробностите в самопризнанията на Джеси нямат отношение към фактите по случая. Доказателствата, че децата не са били убити на мястото, където са намерени, преобладават, а описанието на Джеси, че лицата на децата са били рязани с нож е отхвърлено от мнението на одонтолога, който определя нараняванията като отпечатъци от зъби.

Тъй като самопризнанията на Джеси са крайъгълния камък в случая на обвинението срещу тримата тийнейджъри, тяхното публично опровержение ефективно би унищожило значението на всякакви подкрепящи ги доказателства.

Но работата на обвинението била улеснена не само от решенията на съдия Бърнет и от небрежно проведеното разследване, но и от огромното медийно отразяване на случая, подкрепящо в голяма степен становището на полицията, на което били подложени съдебните заседатели преди началото на процесите.

Присъдата виновен била единственият начин да се успокои обществото и да накара хората да почувстват, че имат силата да победят злото.

Развития

Полемиката около случая на Тримата от Уест Мемфис продължава почти две десетилетия, които те прекарват в затвора, загубвайки безвъзвратно младостта си в безкрайни обжалвания, всяко от които бива отхвърлено от същия съдия Бърнет. Документалните филми на телевизия HBO – „Изгубен рай“ и „Изгубен рай 2“ – привличат на тяхна страна хиляди привърженици от целия свят. Трима техни привърженици от Калифорния създават сайта wm3.org от тяхно име, чрез който събират дарения в помощ на каузата им.

Телевизия HBO заснема два документални филма, които излъчва през 1996 и 2000 година. Властите реагират с изявлението, че филмите са пристрастни и непълни. Жителите на Уест Мемфис се чувстват лично засегнати. Те твърдят, че чужденците просто не ги разбират, а много от тези така наречени „чужденци“, отвратени от невежеството и религиозния фанатизъм, показани във филмите, засипват с обиди лицемерието на тази общност, в която хората все още буквално вярват в дявола.

С нарастването на шума около случая с тримата осъдени, водещи адвокати и известни личности, сред които актьорът Джони Деп, грутата „Металика“ и режисьорът Питър Джаксън, изказват подкрепата и вярата си в невинността на Еколс, Болдуин и Мискели. През 2007 г. Еколс подава молба за провеждане на нов процес на базата на указ, позволяващ провеждането на ДНК тестове след произнасянето на присъда, тъй като технологичният напредък след 1994 г. би могъл да осигури помилване на несправедливо осъдени лица. Съдия Дейвид Бърнет обаче не позволява представянето на тази информация в съда си. Това негово решение е отхвърлено по-късно от Върховния съд на Арканзас.

Тери Хобс
Тери Хобс

През 2007 година са направени тестове на ДНК-то, събрано от местопрестъплението. Не е намерено никакво съвпадение с Еколс, Болдуин и Мискели. За сметка на това е открито „известно съвпадение“ между косъм, намерен в един от възлите, използвани за връзване на жервите, и Тери Хобс – вторият баща на Стивън Бранч.

През 2010 г. съдът нарежда на Тери Хобс да заплати обезщетение в размер на 17 590 долара на певицата от групата „Дикси Чикс“ Натали Мейнс. На тази сума възлизат разходите по делото за клевета, което той завежда срещу нея заради изказването й, че е замесен в убийството на доведения си син.

Благодарение на това провалено дело, лъсват доста обезпокоителни елементи от характера на Хобс. Оказва се, че той е упражнявал физическо насилие върху бившата си жена Памела Бранч и дори бил ранил брат й, който дошъл да я защити от поредния побой. Сестрата и майката на Памела дават показания под клетва, че убитият Стивън Бранч им бил разказвал за някакво наказание с „умрели хлебарки“ и за сексуалните игри, които Тери го карал да играе заедно със сестра му Аманда, докато той ги гледал отстрани. Пам казала, че Тери е биел Аманда и Стивън с колан, като ги карал да си държат ръцете вдигнати високо горе, за да не оставя следи по тях. Освен това бил извадил зъбите си след убийствата и ги заменил с протеза. Същото бил направил и другият доведен баща – Джон Марк Байърс.

На 29 октомври 2007 г. адвокатите на Деймиън Еколс подават молба към Върховния съд за преразглеждане на процеса или незабавното му освобождаване от затвора. Молбата цитирала новите ДНК доказателства, свързващи Тери Хобс с местопрестъплението и нови показания от вече бившата му съпруга и майка на Стивън Бранч. В документацията присъствали и нови експертни мнения, според които предполагаемите нарези от нож по жертвите са всъщност резултат от ноктите на дребни хищници.

През юли 2008 г. става ясно, че председателят на съдебното жури в процеса срещу Еколс и Болдуин Кент Арнолд бил обсъждал случая с адвокат преди началото на делото, пред когото бил изказал изричното си убеждение във вината на Тримата от Уест Мемфис и намерението си да направи всичко възможно те да бъдат осъдени. Правните експерти се съгласяват, че е напълно възможно това да доведе до отхвърлянето на присъдите на Джейсън Болдуин и Деймиън Еколс.

На 10 септември 2008 г. окръжният съдия Дейвид Бърнет отхвърля искането за нов процес, цитирайки ДНК тестовете като неубедителни. Неговото решение е оспорено пред Върховния съд в Арканзас, който изслушва устни аргументи по случая на 30 септември 2010 г.

На 4 ноември 2010 г. Върховният съд в Арканзас нарежда на по-нискостоящ съдия да прецени дали новите анализи на ДНК доказателствата биха могли да оправдаят тримата младежи. По-низшият съд трябвало да проучи и твърденията за зле свършена работа от страна на съдебното жури, осъдило Деймиън Еколс на смърт и Джеси Мискели и Джейсън Болдуин на доживотен затвор.

В началото на декември 2010 г. съдия Дейвид Бърнет най-сетне отстъпва мястото си на съдия Дейвид Лейзър.

Сделката „Алфорд“

След седмици на преговори и дълги години зад решетките, на 19 август 2011 г. Еколс, Болдуин и Мискели напускат завинаги стените на затвора. Това се случва благодарение на решението им да приемат така наречената сделка „Алфорд“ – рядък правен механизъм, в който осъдените се съгласяват да не оспорват вината си, но въпреки това им е позволено да поддържат тезата, че са невинни. Това означава, че те приемат, че обвинението разполага с достатъчно доказателства за осъждането им, но си запазват правото да отстояват своята невинност.

Според условията на тази сделка съдия Дейвид Лейзър анулира предишните им присъди и нарежда провеждането на нов процес. Всеки от тримата младежи се изправя пред съда и обявява на глас, че се признава за виновен, но продължава да отстоява своята невинност. Съдия Лейзър ги осъжда на вече излежаните им присъди в размер на 18 години и 78 дни и те получават условна присъда от 10 години. В случай, че престъпят закона отново, могат да бъдат върнати в затвора за 21 години.

Сделката „Алфорд“ означава, че заседанието, насрочено от Върховния съд за декември 2011 г., ставало излишно. Причините, изтъкнати от обвинението за приемането на тази сделка, включват фактите, че две от семействата на жертвите били взели страната на защитата, майката на свидетелката, която твърдяла, че е чула Еколс да си признава за убийствата, се съмнявала в искреността на дъщеря си, а служителят на Щатската криминална лаборатория, който бил събрал влакната от домовете на Еколс и Болдуин вече бил починал. Освен това част от сделката гласи, че Тримата от Уест Мемфис не могат да съдят щата за несправедливото си осъждане, което спестявало на държавата милиони долари.

Мнозина от поддръжниците на тримата младежи обаче, както и техните противници, са възмутени от необичайната сделка. Привържениците оказват натиск върху губернатора на Арканзас да помилва Еколс, Болдуин и Мискели на база на тяхната невинност.

Семействата на трите жертви са разделени в мненията си за тяхната вина или невинност. През 2000 година биологичният баща на Кристофър Байърс Рик Мъри споделил съмненията си за техните присъди на сайта на тримата. През 2007-а майката на Стивън Бранч Памела Хобс се присъединила към оспорващите присъдите и призовала за нов процес и ново разследване на доказателствата. В края на 2007 г. един от най-заклетите врагове на Тримата от Уест Мемфис Джон Марк Байърс също обявил, че вече вярва в невинността им.

Бившият профайлър от ФБР Джон Дъглас смята, че убийствата на трите момчета от Уест Мемфис не са дело на трима наивни тийнейджъри, а на един единствен човек, чиято цел е била да унизи и накаже жертвите си. Той казва също, че няма никакви доказателства за сатанински ритуал в това престъпление и се съгласява с обяснението, че одраскванията по телата са всъщност дело на животни, а не са оставени от нож. Според Дъглас извършителят има и предишни прояви на насилие и е добре запознат с жертвите и географията на района.

Живот на свобода

След освобождаването им всеки от Тримата от Уест Мемфис се опитва, макар и късно, да започне живота си от начало. Джеси Мискели се сгодява за своята приятелка от гимназията и се записва в обществен колеж, с намерението да стане автомеханик.

Деймиън Еколс, Джеси Мискели и Джейсън Болдуин дават пресконференция след освобождаването си
Деймиън Еколс, Джеси Мискели и Джейсън Болдуин дават пресконференция след освобождаването си

Джейсън Болдуин първоначално не искал да приеме сделката „Алфорд“, настоявайки, че за него е въпрос на принципи да не пледира за виновен в нещо, което не е извършил. Но в крайна сметка осъзнал, че отказвайки сделката, може би осъжда Деймиън на смърт. След освобождаването си той се премества в Сиатъл, където живее с приятели и има връзка с жена, с която се сприятелява още в затвора. Джейсън възнамерява да се запише в колеж и да стане адвокат, помагащ на несправедливо осъдените да докажат своята невинност. Той разказва в едно интервю, че в момента работи на строителен обект и се учи да кара кола.

През 1999 година Деймиън Еколс се оженва в затвора за една от своите поддръжнички Лори Дейвис. След освобождаването си се премества заедно с нея в Ню Йорк и няма никакво намерение да се връща в Арканзас. Той казва в едно интервю, че възнамерява да търси кариера в писането и визуалните изкуства.

Гледайте онлайн филма „Изгубен Рай: Детските убийства в Робин Худ Хилс“ (с български субтитри)

———————————————————————————————————————————————
Материалът е написан по идея на Kpaxian
Източници: trutv.com, wm3.org, jivepuppi.com, blinkoncrime.com, wikipedia.org

Филми и книги по случая:
Втора част от документалната поредица на телевизия HBO „Изгубен рай“ в Youtube.
Трета част на „Изгубен рай“ (2011), номиниран с Оскар за най-добър документален филм, в Youtube.
Филмът „Devil’s Knot„, вдъхновен от едноименната книга на Мара Левърит, с участието на Рийз Уидърспуун в ролята на Памела Хобс и Колин Фърт в ролята на частен детектив.

The following two tabs change content below.
Подкрепи ме, за да мога да пиша редовно:
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

26 коментара on “Тримата от Уест Мемфис: Сатанински убийци или жертви на лов на вещици?

  1. „Значението на това, че повечето от нараняванията са от лявата страна на телата на жертвите е, че хората, практикуващи окултизъм вярват, че дясната страна служи на християнството, а лявата на сатанизма.“
    Боже мили, няма такава върховна глупост. И това от човек, който твърди, че е запознат с окултизма. В окултното има т.нар. „Път на дясната ръка“ и съответно „Път на лявата ръка“, което няма никаква връзка с ръцете, а по – скоро с това, което се определя като черна и бяла магия, още по – малко с християнството. Изобщо тоя човек е фул от суеверия без никакъв опит или познания по отношение на окултното.

  2. Моля долното ми изказване да се приеме като градивна критика.
    Много харесвам този сайт и винаги, когато има нова статия веднага я отварям.
    Обаче:
    Преди статиите бяха информативни и интересни, съдържащи точното количество информация.
    Сега, колкото и да ми е интересно, ми е много трудно да прочета някои от новите статии до край. Струват ми се адски дълги и понякога ми е трудно да следя мисълта в изречението.
    Може би ако биографичните данни за лицата се отделят някак в отделна секция … не знам, просто споделям мнение..

  3. За мен също статиите са доста дълги и неподредени – казвам го без НИКАКВИ лоши чувства – все още смятам този сайт за един от най-дбрите правени в Бг. Подкрепям идеята за отделяне на биографиите от самото събитие, убийството и процесът на разследване и осъждане. Би било доста по-подредено ако първо се описват лицата замесени в случая – от-до и след като вече сме се запознали с тях да се разкаже събитието.
    Просто предлагам де…
    Статиите остават безкрайно интересни и любопитни!

  4. GattaNegra и Деси, благодаря и на двете ви за градивната критика. Признавам си, че имам склонност да прекалявам с подробностите – просто сърце не ми дава да изпусна нещо – а това не винаги се отразява добре на крайния резултат. Особено в случаи като този с много действащи лица и огромно количество информация. В тази статия съм спестила още много факти, защото щеше да стане цял роман. Ще имам едно наум в бъдеще и ще се постарая да поднасям историите по-увлекателно 😉

  5. Статията беше много интересна но въпреки това е дразнещо да насочиш цялото внимание в/у човек различен от останалите в населеното място и то от органите на реда които трябва да бъдат безпристрастни към които и да е в района.Това е нарушаване на човешките права.И да игнорират следи които неуличават момчетата в престъплението си,е чист непрофесионализъм от тяхна страна,а уликите сами по себе си разкриват кой е и те да не им обърнат внимание!?УЖАС!!!!Това са много тесногръди хора,които считат за нечестиво абсолютно всичко различно и далечно от тяхното вярване,и техните възгледи.Непростимо е да затвориш невинен и да го лишиш от възможността да изживее младостта си заради предпочитанията,и приятелските отношения с които и да е било.Не е честно това.

  6. Това си е направо готов сюжет за филм! Като гледам такива филми и не ми се вярва, че може да има такава варващина, но явно всъщност реалността надминава филмите понякога.

  7. Гледайте линка с филма на HBO,доста неща ще ви станат ясни.Тези момчета са невинни.

  8. Като свърши филма помислих,че ще екзекутират Еколс и ми стана супер гадно,защото всъщност не е виновен,както другите двама(или поне така смятам аз),а просто защото е различен от обществото и на овцете от стадото не им изнася…Статията е твърде дълга,но днес си я дочетох и мисля,че колкото и да са лежали в затвора – важното е,че сега са свободни.

  9. А кой ще им плати изгубената безвъзвратно младост?!
    Това не са 5 дни, или 5,8 месеца в затвора..! Та те са невинни!
    Това споразумение, което са подписали няма ли начин да се обжалва?
    Много несправедливо ми се струва. 🙁

  10. Не знам,как ще ви прозвучи странният ми въпрос,но въпреки това ще го задам!Имам няколко идеи за статия,която съответно модератора или аз може да напише!! Опитах се да пиша на Силвия ЛС,но нищо не стана,така че,ще я помоля,ако прочете това да ми пише ЛС!!!Благодаря предварително!!
    ПП:Знам,че тук не е подходящото място,за написването на такова съобщение,но както казах по-горе не мога да и изпратя ЛС

  11. Уоу! Благодаря на екипа на Криминални досиета за превода, това беше много интересно дело, прочетох и статия и се запознах с последствията от него!
    Всъшност, наистина е странно как можеш да станеш жертва на собствените си хобита. Нима всички ние посещаващи този сайт редовно и създателите му не сме някакви зарибени по серийните убийци и значи ли това, че сме потенциални такива?..

  12. Разбирам, че има суеверни хора, разбирам страха от непознатото, но не разбирам да осъждаш нещо, което не познаваш!
    Много лошо впечатление ми направи свързването на сатанизма с уика. Явно на някои места времето изобщо не тече и легендите за лошите и грозни вещици още се приемат за чиста монета.
    Тежко и горко на „различните“ хора родени в градчета с остарели виждания, особено, ако тези хора са фенове на Стивън Кинг.

  13. Странно. Имах тук коментар, даже го помня. До скоро седеше, а сега е изтрит. Не, че е нещо важно, но ми е странно защо, след като не беше нищо обидно.

  14. Ами тук е. ИЗВИНЯВАЙ! 🙂 Понеже сега си свалих Devil’s knot и го гледам, се зарових и в твоята статия да видя някои подробности. И си спомням, че бях писала нещо, но съм се объркала – не е било тук.
    Този случай много ме грабна, когато прочетох материала на тази страница и изгледах филмите. Така и така съм почнала на тази тема, ще си кажа мнението. Според мен двамата втори бащи на 2 от момчетата – Тери Хобс и Марк Байърс са основните заподозрени по случая. Дали са извършили убийствата сами, или с помощ, е трудно да се каже. Само глупаво проведеното разследване ги е отървало. Според мен нещата са ясни, не знам другите какво мислят. Моето мнение е това.
    И още нещо ми се иска да кажа, като четях „градивната критика“. Моята работа е свързана с това да чета научни статии на английски, да превеждам и пиша, плюс това да добавям и нещо от нашите резултати, та ми е ясно колко трудоемко е да напишеш един такъв материал, сглобен от много „парчета“. За мен сайтът е много добър, материалите са написани достъпно и грамотно, и много интересно. Нямам какво повече да кажа 🙂

    1. Радвам се, че се намери! Съгласна съм с теб за бащите на момчетата. И аз съм склонна да ги подозирам. Благодаря ти за хубавите думи!

  15. Моля:)
    Не ми беше за коментара, а се почудих да не би да съм казала нещо обидно за някого. Но стига за тази тема, изясни се :).
    Относно случая, то е повече от ясно, че са замесени, има достатъчно доказателства ПОНЕ да се повдигне разследване – двата ножа (единия с кръв на жертвата, притежание на Байърс и ножчето на Стиви, намерено у вещите на Тери); смъртта на съпругата на Байърс при странни обстоятелства (сигурно е заподозряла нещо); зъбните импланти, които Байърс си поставя (не помня дали и Хобс не прави същото – не съм чела сега цялата статия), когато откриват, че наранявания по жертвите не са от нож, а са ухапвания; и най-важната улика – ДНК анализът, уличаващ Тери Хобс. То е ясно защо не се повдига обвинение – сделката „Алфорд“. Обвинят ли тези двамата изроди, трябва да признаят за невинни тримата досега обвиняеми, с което да им дадат право да съдят щата и да загубят милиони. Що за изроди са тези Американци??? Като малка им се възхищавах, исках да живея там. Напоследък много ми падат в очите, не само с правосъдната си система…

    1. Точно така е, представи си Тримата за колко десетки, че дори и стотици милиони биха могли да осъдят щата. Много гадно и лукаво са им пробутали тази сделка. Ако не я бяха приели, имаше вероятност смъртната присъда на Еколс да бъде изпълнена. Другите двама просто са му спасили живота. И, да, май и двамата бащи си бяха сменили зъбите. Що се отнася до Щатите, има голямо значение къде живееш. Кракът ми не искам да стъпва в подобни градчета, населени с бели боклуци, дето вярват повече на Библията, отколкото на здравия си разум.

  16. Силве, Dark_Side, абсолютно и на 100% съм съгласна със всичко казано от вас! Аз също смятам, че двамата бащи определено имат нещо общо със извършеното зверство над тези невинни малчугани! Дано Почиват в Мир! И двамата са малтретирали децата си физически и психологически много преди инцидента, смятам дори, че е имало и сексуално насилие, което е било постоянно и просто в един момент нещата са загрубели още повече, още повече са излезли от контрол, което мигновено е наложило трите момченца да бъдат премахнати по най-ужасяващият, садистичен и извратен метод.
    ЗАЩО, питам аз, двамата бащи премахват зъбите си и ги заменят с импланти, ЗАЩО???!!! Някой ще каже, че е някакво съвпадение, е, съжалявам, но моя милост не вярва в подобни съвпадения!!! А, г-н Байърс, твърде много отговаря на профила, изготвен от Профайлъра……..
    Не мога и не знам как да изкажа колко много ме боли за опропастените животи, за отнетата младост, за хилядите безсънни нощи на тези невинни момчета – Деймиън Еколс, Джеси Мискели, Джейсън Болдуин, станали жертва на едно малодушно общество, чиито разбирания се ограничават до пределите на местното Паство……..а съдя Бърнет олицетворява всичко, което не бива да е един съдя, всичко, което не бива да е изобщо един човек!
    Искам също да споделя, че съм твърдо „за“ градивната критика, но Силве, ако орежещ публикациите си, то това няма да си ти! Обичам да чета всичко, написано от теб, именно, защото е толкова подробно и се стараеш да не изпуснеш нищо важно, пиши, пиши на воля! Обожавам сайта и попивам всяка твоя статия. Аз също пиша и също съм изключително многословна, дори и, когато говоря, за което са ме критикували не веднъж, в добрия смисъл де 🙂 За това смятам, че не трябва да изневеряваш на себе си! 🙂
    Благодаря за страхотната статия, която бе поднесена изключително добре, подробно, изчерпателно и не на последно място бе повече от интересна и поучителна.
    От мен много прегръдки и много топли усмивки за всички! Благодаря още веднъж. До скоро! 🙂

  17. все повече съм убеден че трите момчета имат общо със случая
    – повечето от свидетелските показания срещу тях отпадат поради разминаване на точни дати и времена което е несериозно имайки предвид умствения багаж на повечето там пък и чесно казано и аз трудно бих определил ден и дата на нещо случило се преди повече от две седмици, да не говориме за часове….
    ножа в езерото зад къщата на едно от момчетата, самопризнанието на едното, четирима от седем човека в една кола виждан единия същата вечер
    – и най важното къде са били тримата през времето на убийството
    и куп други неща.
    двамата бащи са си сменили зъбите – защо не се спомене калко напр. в този град си сменят зъбите и слегат изкуствени ченета там е повсемество
    и където намерили косъм от бащата
    напълно нормално е да има косъм от бащата по детето – нали са едно семейство живеят в една къща прегръщат се, общуват, сигурно го облича, дава му дрехи, хавлии и т.н. аз по моите деца като ги пребличам често намирам мои косми и от майка им….

  18. забравих да посоча, че както Джеси е описал – той е гонел и хванал Майкал Мур които е искал да избяга – и после го е върнал при останалите момчета
    и действително Майкъл Мур е намерен малко по встрани от другите.
    те са убийците със сигурност

  19. и последен коментар
    когото разпитват Деймиън за това което е написал в затвора, а именно
    тренирал е да пише на различни азбуки за да не могат да се прочетът определени имена и то на два три листа
    и познаите чии имена
    – на сина му
    на приятеля му Джейсън
    и на Алистър Краули – някакъв автор ..сатанист, който описва че за жертвоприношение децата са най подходящи
    …в предходния по темата разговор Деймиън на няколко пъти без да го питат натърти, че е чувал за Краули но нищо не е чел от него…..
    Верно много грешки в разследването – сигурно има и нагласени неща
    на тримата са си в кюпа беспорно
    – и се чуде защо никои не е направил профил на самото място където са намерени труповете /само като погледна местотото и се вижда че е идеално за игра на тинейджъри малка горичка с рекичка и стръмно но немного/ – не виждам как възрастен ще спре колата ще изкарва децата, ще минава по тръбите през реката и ще ги изхвърли до реката – той или ще ги закопае или ще ги изхвърли на недостъпно место надалече/пр. свършва пътя и пропаст/ а не на 4 км. от вкъщи при положение, че всички са с коли и т.н.
    тинейджърска работа.

  20. Значи ако се интересувам от Алистър Краули, могат и мен да изкарат виновна за убийствата 😀
    Тримата са невинни, но властите няма да го признаят, защото целия свят ще види колко калпави са всъщност и как никаква работа не са свършили, и как са хвърлили вината върху тях, защото спешно им е трябвало някой, който да поеме вината.

  21. Това е най-заплетения случай, който съм виждала. И то странното е, че е заплетен, благодарение на властите и лудите репортери, които са се побъркали по този случай тогава. Ако не е бил медийния отзвук, властите щяха да си свършат работата добре и това разследване отдавна да е приключило успешно. Трите момчета изобщо не са виновни, а са били натопени от убиеца и са били угодни на полицията, за да излезе от ситуацията с измити ръце. Бащите също не са виновни. Знам едно нещо, от всички криминални филми, които съм изгледала и то е, че това,което изглежда очевидно, много често лъже. И двамата са участвали в издирването, когато децата са били убити. Интересно,защо никой не се е поинтересувал,какъв е този черен бус, забелязан край стар строеж. Щом е изключено, убийствата да са извършени в гората, то тогава е логично, да се извършат на място, където няма да се чуе нищо и където никой не ходи. Защо този полицай Драйдън, толкова се опитва да уличи Деймиън Еколс в някакво престъпление и да го вкара в затвора? Защо? Какво му е направил, че да го мрази толкова? И дали омразата му, не е толкова силна, че да извърши убийство, по ритуални стандарти и да го натопи? Защо никой не е задавал тези въпроси, а се хващат за очевидното? Защо полицията не е взела клоните? Защо онази полицайка, не е влязла в заведението, при сигнал за човек, покрит с кръв, в нощ, в която се издирват изчезнали деца? Защо не е бил направен фоторобот, на този мистериозен чернокож мъж? Толкова не добре свършена работа, която не позволява, нито живи, нито мъртви, да получат покой. Какъв е смисъла, че са свободни, след като продължават да бъдат осъдени? Какъв е смисъла, от това, че принудително са ги накарали да се признаят за виновни в убийството? Някой ще получи удовлетворение ли? Единственият отговор е, че по този начин, държавата си измива ръцете, за нескопосаното разследване и неправомерния затвор на тези три момчета. 18 години не са малко… Не дай си Боже, да бяха извършили смъртната присъда на Еколс. Това е абсолютен абсурд! Ако аз имах право да разследвам, щях да стигна до убиеца. И още нещо. В твърдението, че кръвта има божествена сила, е вярно. Също и лафа „Не може да измиеш, кръвта от ръцете си“. Кръвта има свойството да се запазва. Дори, повърхността, върху, която е попаднала, да се измие 1000 пъти, генетичният материал остава, освен, ако не е било третирано с белина, кръв не може да се измие и остава с години, даже и векове. Ако тези три момчета са убийците, то по тях, все още ще има кръв, макар да са минали 23 години. Но разбира се, на американското правителство не им е угодно, това убийство да бъде разкрито, а да има виновници. Жертвени агънца. За мен, три невинни деца са убити, за да може, трима невинни тийнейджъри, да влязат в затвора, защото са различни и не са приемали законите на „праведните християни“ в тази общност, А майката на Кристофър е стигнала до отговора, на въпроса „Кой?“ и за това е трябвало да замълчи за винаги.

Вашият отговор на raquel Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *