Публикувано на: 20 февруари, 2012

В следобедните часове на 6 май 1993 година Уест Мемфис е разтърсен от новината за откриването на осакатените тела на три осемгодишни момчета. Слуховете за естеството на убийствата плъзват из града като прериен пожар. Скоро става ясно, че момчетата са били рязани с нож, изнасилени и поне едно от тях било с отрязани гениталии. Много от тези слухове се базирали на неточни предположения на полицията. До пладне на следващия ден властите вече разпитвали първия си заподозрян, Деймиън Еколс. Няколко седмици по-късно предполагаемият съучастник на Еколс, Джеси Мискели, признава за убийствата, уличавайки Еколс и неговия приятел Джейсън Болдуин. Скоро след това тримата тинейджъри са арестувани и обвинени в убийствата на Джеймс Майкъл Мур, Стивън Бранч и Кристофър Байърс.

Джеси Мискели

Джеси Мискели

Жителите на Уест Мемфис въздъхват облекчено с мисълта, че чудовищата ще бъдат изправени пред съда и справедливостта ще възтържествува. В общественото пространство бушувал гняв към тримата непълнолетни, за които се предполагало, че са забъркани в сатанински култ и са извършили убийствата като част от някакъв зловещ ритуал. Слуховете за сатанински сборища се появявали в тази предимно баптистка общност от десетилетия. Подробности за сатанински подвизи имало в изобилие, макар досега да нямало доказателства за извършено убийство. От момента на ареста на тримата до началото на процеса им, местните вестници подхранвали жаждата за кръв на обществото с постоянни истории за сатанински извращения.

Джеси Мискели е изправен пред съда на 19 януари 1994 година след като опитът му да отмени самопризнанията си отпада. Две седмици по-късно той е признат за виновен по едно обвинение в предумишлено убийство и две обвинения в непредумишлено убийство. Получава доживотна присъда без право на помилване. Тогава бил на 17 години.

Джейсън Болдуин

Джейсън Болдуин

Процесът срещу Джейсън Болдуин и Деймиън Еколс започва на 4 февруари 1994 година. На 18 април те са намерени за виновни по три обвинения в особено тежко убийство. На следващия ден 16-годишният Джейсън Болдуин получава доживотен затвор плюс 40 години. Осемнадесетгодишният Деймиън Еколс е осъден на смърт чрез летална инжекция.

Много години след произнасянето на тези присъди тримата младежи продължават все така да твърдят, че са невинни и настояват за провеждането на нови процеси. Това само по себе си не е нещо необичайно. Много виновни успяват да забавят съдебната система, обжалвайки присъдите си години наред. Необичайното в този случай е, че младежите не са сами в своето убеждение за невинност. Хиляди американски граждани вярват, че Джеси, Джейсън и Деймиън са осъдени несправедливо и им предлагат подкрепата си в тяхната борба за правосъдие. Зад каузата на трите момчета застават със своите знания и опит мнозина криминални и правни експерти.

Деймиън Еколс

Деймиън Еколс

Деймиън Еколс твърди, че е бил признат за виновен дълго преди началото на процеса, защото бил считан за странен от голяма част от обществото, понеже практикувал религията Уика и слушал музика, харесвана от сатанистите, като „Металика“ например. Джеси Мискели пък заявява, че признанията му са били изтръгнати, защото казвал на полицията онова, което искали да чуят, само за да го оставят на мира.

Спорното в този случай не е дали Джеси, Джейсън и Деймиън са виновни или невинни, а дали са спазени правилните правни процедури, за да се осигури тяхното осъждане. Спазена ли е била основната догма в американската правосъдна система – презумпцията за невинност – или е била захвърлена, за да утоли жаждата за отмъщение на обществото за страховитите убийства на три невинни деца?

Жертвите

Според семействата на трите жертви те били видени за последно между 17:30 и 18:00 часа на 5 май 1993 година. Трите момчета свършили училище в 15:00 часа. Стивън Бранч се прибрал вкъщи малко след това, според неговата майка Памела Хобс. Вторият баща на Кристофър Байърс, Джон Марк Байърс, пристигнал у дома в 15:10 ч. Кристофър не бил там, а неговият доведен брат Райън се прибрал в 15:30 ч. Крис нямал ключ от къщата и трябвало да чака отвън, докато Райън се прибере да му отключи.

Джон Марк Байърс

Джон Марк Байърс

Джон Марк Байърс откарва сина си Райън в съда, за да свидетелства в дело за безразсъдно шофиране, в 16:00 часа. Оставя го там и прибира съпругата си Мелиса от работа. Двамата пристигат вкъщи в 17:20 ч. и виждат, че Крис не е там, но имало следи, че се е прибирал. Скоро след това Марк Байърс тръгнал да прибере Райън и по пътя се натъкнал на Крис, който карал скейтборд. Откарал момчето у дома, където го дарил с „2-3 близвания“ с колана в присъствието на Мелиса, като наказание, че не си е останал вкъщи, както му било казано. Преди да се върне в съда да прибере Райън, Байърс наредил на Крис да почисти мястото за паркиране. Момчето било видяно за последен път от пастрока си да прави точно това в 17:30 ч.

В 18:00 часа Даян Мур видяла сина си Майкъл да кара велосипед със Стивън Бранч и Кристофър Байърс, но не могла да ги спре. Крис се возел на велосипеда на Стивън.

Марк Байърс се прибрал заедно с Райън в 18:30 часа и установил, че Крис отново не си е у дома. Мелиса говорела по телефона с шефа си и не знаела, че Крис отново е изчезнал. Тримата тръгнали да обикалят квартала да го търсят. Междувременно Марк уведомил един полицейски служител за изчезването на сина си. Казали му да изчака до 20:00 часа преди да подаде официален сигнал. Байърс обяснил на служителя, че причината да е толкова разтревожен била, че Крис никога не е изчезвал така. Това негово изказване е опровергано по-късно от Мелиса, която казва на полицията по време на разпита, състоял се на 25 май, че Кристофър няколко пъти бил изчезвал с часове.

Марк Байърс се обадил на полицията в 20:00 часа, за да съобщи за изчезването на Кристофър. В отговор на неговия сигнал в дома на семейството пристига полицай Рийган Мийк. Петнадесет минути по-късно Даян Мур разговаря с Марк, информирайки го, че е видяла трите момчета в 18:00 часа. Заедно с Даян Мур, Мелиса и Райън, Марк тръгва да търси децата в района на местността Робин Худ Хилс, където били видени за последно. Навън вече било тъмно. По някое време между 20:30 и 22:30 часа Марк се върнал вкъщи, за да се преоблече в работни дрехи и ботуши.

Когато Марк Байърс се върнал у дома в 23:00 часа, той се обадил на шерифа, за да поиска екип за издирване. Казали му да се обади на Денвър Рийд, лидерът на екипа в окръг Критендън, на следващата сутрин. Той и Райън отново напуснали дома си и потеглили към автомивката за камиони „Блу Бийкън“. Там той казал на служителите, че търси Крис и още две момчета. После се качил в колата и двамата с Райън обикаляли наоколо, викайки и натискайки клаксона. Накрая се прибрали вкъщи без да намерят децата. Там ги чакали Мелиса, дядото и вторият баща на Стивън Бранч Тери Хобс, и Даян Мур. След кратък разговор групата решила да направи още един опит да намери момчетата в горите.

В 1:30 часа на 6 май 1993 година сержант Бол от полицията в Уест Мемфис пристига в дома на семейство Байърс, за да ги информира, че в района се провежда издирване на момчетата. Той си тръгва в 2:00 часа, когато в къщата идва приятелят на Марк Байърс, Тони Хъдсън. Двамата тръгват да огледат сградата „Мид Континънт“, която в момента била в ремонт. Смятали, че момчетата може би се крият там. Пристигайки, забелязали наблизо черен микробус. Той бил заключен и те предположили, че принадлежи на някой от строителите. Продължили да търсят още час преди да се приберат вкъщи с намерението да подновят издирването на сутринта.

Зловеща находка

Ровът, в който са открити момчетата

Ровът, в който са открити момчетата

Следващият ден започнал рано за Марк Байърс. В 6:30 часа той се обадил на Денвър Рийд и двамата си уредили среща за 8:00 ч. Междувременно търсенето било подновено в района на Робин Худ Хилс с участието на Тери Хобс, Даян Мур, семейство Байърс и други доброволци. След срещата с Рийд провели още едно търсене до 13:45 часа, когато сержант Майк Алън намерил първото тяло на изчезналите момчета. Макар неговият неподписан доклад да не разкрива точното място, от него става ясно, че тялото е открито в плитък поток. Час по-късно останките са отнесени от служители на полицията. Малко след това на 7 метра на юг е открито и второто тяло, а на 2 метра от него и третото.

Двайсет минути след намирането на третото тяло полицията се свързва със съдебния лекар на окръг Критендън д-р Кен Хейл. Той научава, че телата са открити близо до автомивката „Блу Бийкън“. При пристигането му и трите тела вече били извадени от водата от полицаите. Доктор Хейл обявява трите момчета за мъртви преди 16:00 часа.

Официалният доклад от аутопсията, предаден от д-р Франк Перети от щатската криминална лаборатория в Арканзас и д-р Кент Хейл, описва състоянието на момчетата. Първоначалното заключение на полицаите, присъстващи на местопрестъплението е, че момчетата са били изнасилени, но аутопсията не потвърждава това. Разширяването на ануса погрешно се смята за признак за изнасилване, но всъщност е естествено явление след смъртта. Макар да не съществуват доказателства, че трите момчета са били жертва на сексуално насилие, д-р Хейл заявява в доклада си, че това би могло да е възможно.

Джеймс Майкъл Мур

Джеймс Майкъл Мур

Джеймс Майкъл Мур, роден на 27 юли 1984 година, бил умрял от многобройни травми по главата, торса и крайниците, в комбинация с удавяне. Той бил открит в отводнителна канавка, удавен в 60 см вода близо до телата на другите две жертви. Момчето било намерено напълно голо, с китки вързани за глезените му с връзки за обувки. Нямало много признаци, че Майкъл се е защитавал срещу нападателя си, а липсата на наранявания от връзките подсказвала, че той не се е съпротивлявал след връзването си. Вероятно момчето е било в безсъзнание още в началото на нападението. Нямало следи от сексуално насилие.

Стивън Бранч

Стивън Бранч

Стивън Бранч, роден на 26 ноември 1984 година, също бил умрял от многобройни травми по главата, торса и крайниците, както и от удавяне. Той бил открит в рова край телата на Майкъл Мур и Кристофър Байърс в 60 см вода. Той също бил открит гол, с китки вързани за глезените му с връзки за обувки. По главата и лицето на Стивън имало много жестоки наранявания, както и няколко повърхностни рани, охлузвания и контузии по останалата част на тялото. Макар раните му да били подобни на тези на Майкъл, те били много по-дълбоки. В основата на черепа му имало 7-8-сантиметрова фрактура. Доктор Перети не забелязал наличието на защитни наранявания. Макар да нямало доказателства в подкрепа на това, д-р Хейл заявил, че Стивън може да е бил изнасилен.

Кристофър Байърс

Кристофър Байърс

Кристофър Байърс, роден на 23 юни 1984 година, бил получил най-жестоките и явно изразени сексуални наранявания. Той бил умрял от многобройни травми по главата, а пенисът, скроталната торба и тестисите му бил премахнати с изключителна жестокост. В областта на гениталиите му се наблюдавали и порязвания и прободни рани. Той бил открит в същата канавка, в 60 см вода, напълно гол, с китки вързани за глезените му с връзки за обувки. Токсикологичният доклад установил в кръвта му наличието на високи, нетерапевтични нива на лекарството Карбамазепин. По тялото му имало и голям брой зараснали рани. Д-р Перети забелязва наличието на отбранителни рани. По задните части на детето имало три групи наранявания. Макар нападението да било сексуално по природа, нямало следи за изнасилване, въпреки че д-р Хейл не изключвал тази възможност. Кристофър Байърс не се бил удавил, тъй като вече бил мъртъв, когато е попаднал във водата.

Докладът на д-р Хейл твърди, че при всяка от трите жертви се наблюдавала ливидност, с побеляване при натиск. Ливидността показва какво се случва с кръвта на човека след като умре. Сърцето спира, кръвното налягане спада до нула, кръвта се оттича до най-ниските части на тялото единствено по силата на земното притегляне. След известно време кожата започва да се оцветява в лилаво. Ливидността започва около 30 минути след смъртта и след 4-5 часа, в зависимост от условията на околната среда, вече не се наблюдава побеляване. Според това времето на смъртта би могло да бъде изчислено приблизително някъде на зазоряване на 6 май, макар че това е трудно да се потвърди, тъй като не била измерена температурата на тялото на жертвите.

Установява се, че ригор мортис – вцепеняването на мускулната тъкан, което започва след смъртта – се наблюдавало и при трите жертви. Ригор мортис започва около 2-4 часа след смъртта и обхваща тялото напълно след 6-12 часа, в зависимост от външните влияния. Според д-р Хейл е трудно да се установи дали ригор мортис е завършил, поради начина по който били вързани момчетата, но д-р Перети твърди в своя доклад, че вцепеняването присъствало равномерно във всички крайници.

На мястото където са открити момчетата не са намерени следи от кръв или оръжие. Велосипедите на децата и дрехите им били захвърлени в близкия канал, ефективно отстранявайки всяка евентуална следа. Дрехите били потопени с помощта на клони, които не били събрани от полицията в онзи момент. Шест месеца по-късно те щели да намерят два клона в гората, заявявайки че те са били намерени на местопрестъплението. Липсвали два чифта от бельото на момчетата. Единствената следа от кръв на мястото е открита там, където били положени телата след изваждането им от водата. Част от брега била умишлено почистена, но все пак бил открит отпечатък от тенис обувка.

Главен заподозрян

В деня след откриването на телата на момчетата лейтенант Джеймс Съдбъри от полицията в Уест Мемфис се свързва със Стив Джоунс от Отдела за детска престъпност в окръг Критендън. По време на разговора си Съдбъри и Джоунс изразяват общото мнение, че в убийствата се наблюдават преобладаващи нюанси на ритуално жертвоприношение. Тогава Джоунс споделя със Съдбъри, че му е известно едно лице, което се занимава с окултни действия и би могло да извърши подобно престъпление. Двамата се съгласяват да посетят заедно дома на Деймиън Еколс, за да разговарят с него.

Деймиън Еколс

Деймиън Еколс

В 12:00 часа на 7 май 1993 година Съдбъри и Джоунс пристигат на улица „Саут Гроув“ 2706 в парка за каравани „Бродуей“ в Уест Мемфис, където живее Еколс. Разговаряли за кратко с неговата майка Памела Хътчисън и с баща му Еди, които им разрешили да разпитат Деймиън. Първият им разговор се провежда в спалнята на младежа. Лейтенант Съдбъри прави полароидна снимка на Еколс и забелязва, че той има татуировка на пентаграм на гърдите си и друг неопределен татус на рамото или ръката си. Два дни по-късно се провежда официален разпит на Деймиън, по време на който той бил попитан дали едно от момчетата е било нападнато по-жестоко от другите две. Деймиън отговорил, че доколкото му е известно едно от тях е било обезобразено повече от другите и гениталиите му са били отрязани. Полицията счела, че тази информация би могла да бъде известна единствено на убиеца (или убийците), но всъщност този слух вече се носел из целия град. Впоследствие обвинението използва изявлението на Деймиън, за да подкрепи теорията си, че той е знаел неща за престъплението, които не са били пуснати в общественото пространство. Разпитът завършил без повдигане на обвинения и Деймиън бил пуснат да си върви.

Деймиън Еколс е роден като Майкъл Уейн Хътчисън на 11 декември 1974 година. Преди развода им, родителите му непрекъснато се местели заради работата на баща му. Застоявали се на едно и също място съвсем за кратко преди да потеглят отново, обикновено без никакво предизвестие. Деймиън се научава да се наслаждава на собствената си компания и нямал много приятели. Когато майка му се омъжила повторно, той бил осиновен от втория си баща Джак Еколс и се преместили да живеят в неговия дом в Уест Мемфис. На 13 години той се отказва от името на баща си, когото не бил виждал цели пет години и приема фамилията на своя пастрок. Новото име е само една от многото промени, които се случват на Деймиън през следващите няколко години. В основното училище някога високите му оценки се влошават и това продължава в гимназията. На 15 години отношенията с майка му, с която някога били много близки, започнали да страдат от всекидневни спорове и караници.

Връстниците на Деймиън го смятали за различен и той споделял и целенасочено засилвал това им впечатление. Черното облекло било негова запазена марка, както и дългият черен балтон, който носел без значение от времето. Облеклото му отразявало неговото емоционално състояние на изолация и депресия, засилващи се през следващите две години. По онова време неговият стремеж към духовна истина и значимост, проявил се още в ранна възраст, се превръща в основен фокус в живота му. Той бил опитвал с течение на много години да намери това значение в Петдесятническата църква на Джак Еколс без никакъв успех. Изследвал много други религии, сред които Будизъм, Индуизъм и Ислям, преди да открие Католицизма. За малко почувствал, че е намерил това което търси, но без значение колко отдадено учел, празнотата оставала. Точно по онова време променил името си, вдъхновен от католическия свещеник от 19-и век отец Деймиън, който се грижел за прокажените на хавайския остров Молокай. Мелницата за слухове в Уест Мемфис обаче твърди, че той бил избрал новото си прозвище, запленен от демоничното момче във филма „Поличбата“.

Депресията му се задълбочавала, а Деймиън все още не намирал утеха в религията или момичетата. Скоро се отказал от католицизма и го заменил с езичеството (паганизъм), който открил, изучавайки Стоунхендж и друидите. Тук Деймиън най-сетне открил нещо смислено за себе си. Преклонението пред природата и вярата в кармата изглеждали логични и истински за него, макар и да не помогнали много на депресията му. В периода 1991-93 година той направил няколко опита за самоубийство чрез най-различни методи, сред които обесване, свръхдоза и дори удавяне.

Деймиън Еколс

Деймиън Еколс

Неговият първи контакт с полицията се случва когато е на 17 години. Той и приятелката му решават да избягат заедно от къщи. В първата си нощ като бегълци те проникват в една изоставена къща. Полицията пристига на мястото само след час. Деймиън е арестуван и подложен на многобройни психологически тестове. След това е изпратен в болницата „Чартър“ в Моумел. Там е диагностициран с маниакална депресия и му е предписан антидепресанта Трофанил, който продължава да приема и след осъждането си. Точно след този арест Деймиън за първи път среща надзорника на деца в изпитателен срок Джери Драйвър, който е партньор на Стив Джоунс. Според едно по-късно интервю на Деймиън, Драйвър бил убеден, че сатанинските култове стоят зад множество престъпни дейности в района и бил твърдо решен да докаже тази си теория. Пътищата на двамата щели да се пресичат още много пъти занапред, тъй като Драйвър разследвал Деймиън във връзка с най-различни престъпления в областта, без да успее да го уличи в нито едно от тях.

В първите месеци след излизането си от болницата Деймиън преживява множество травматични промени. Неговата майка и Джак Еколс се развеждат и тя се омъжва отново за биологичния му баща, премествайки се с него в Портланд щата Орегон. Тъй като Деймиън бил все още в пробация, неговите родители уведомили властите в Уест Мемфис за преместването си. Тези промени не помогнали с нищо за състоянието на Деймиън и той започнал да злоупотребява с алкохола. Състоянието му се влошило до такава степен, че родителите му се обадили в полицията, когато той се заключил в стаята си, заплашвайки че ще се самоубие с нож. Отново получил лечение за депресията и алкохолизма си, но скоро го освободили, след като споделил с докторите, че не биха могли да направят нищо, за да го накарат да се почувства по-добре.

След изписването си той незабавно напуска Портланд и се връща в Арканзас. Властите в Портланд били надлежно уведомени за тази промяна и от своя страна съобщили за преместването му на Драйвър, обаче няма данни тази информация да е постъпвала при властите в Арканзас. Деймиън отсяда при свой стар приятел съученик при условие, че ще се върне в училище. В деня, в който подава молба за приемане, училищната управа му казва да се върне с писмо от родителите си. Драйвър го арестува в момента, в който напуска пределите на училището на основание, че е нарушил условията на пробацията си, напускайки родителските си грижи в Портланд и защото бил заплашвал живота на родителите си.

Деймиън е върнат незабавно обратно в болницата „Чартър“, където прекарва две седмици. Когато излиза, открива че депресията му е много по-добре, защото лекуващият го лекар не му позволил да се замисля над проблемите си и настоявал да общува с останалите пациенти. През декември 1992 година Деймиън минал успешно изпитите си за средно образование, изпълнявайки по този начин условията на пробацията си. Скоро след това родителите му се връщат в Уест Мемфис. По времето на убийствата, според собствените му думи, Деймиън разделял вниманието си между тях и своята бременна приятелка Домини.

Свидетели

Уверена, че е пипнала главния си заподозрян, полицията се фокусира върху откриване на доказателства, които да им помогнат за ареста на Деймиън Еколс. Разпитани са всички негови познати и е обявена награда за информация. Той и близкият му приятел Джейсън Болдуин получават много посещения от властите, които често паркирали колите си край домовете им с надеждата, че ще ги сплашат и пречупят.

Аарън Хътчисън води полицията и майка си към местопрестъплението

Аарън Хътчисън води полицията и майка си към местопрестъплението

На 6 май 1993 година, когато са открити телата, полицията в Уест Мемфис получава обаждане от Дон Брей от полицията в окръг Марион, който ги информира, че при тях има някакво момче, твърдящо че знае нещо за убийствата. Аарън Хътчисън (няма роднинска връзка с Деймиън) посетил полицията заедно с майка си Вики и казал на Брей, че убитите момчета са били в някаква „къщичката за игра“. Властите в Уест Мемфис казват на полицай Брей, че мястото на тази „къщичка“ е близо до мястото, където са открити жертвите. Но когато полицаите отвеждат Аарън на местопрестъплението, там няма никаква „къщичка за игра“. Впоследствие Аарън твърди, че в действителност бил станал очевидец на убийствата, като първо заявил че бил видял в гората някакви наконтени мъже, говорещи на испански, а по-късно споделил, че бил видял Марк Байърс да убива момчетата.

Въпреки очевидните несъответствия в многото истории на момчето, полицията се опитва да го накара да идентифицира Джейсън и Деймиън чрез снимки, но той не успява да го направи. Всъщност той не познава никого от тримата младежи чак до по-късен етап, когато Джеси Мискели прави самопризнанията си в полицията. Джеси често играел ролята на бавачка на Аарън и го познавал добре. В крайна сметка прокуратурата решава да не използва показанията на Аарън, тъй като историята му се променяла твърде често, а други очевидци го поставяли далеч от местопрестъплението по времето на убийствата. Въпреки това медиите бързо научили, че полицията разполага с очевидец, което драстично се отразило на непредубедеността на евентуалните съдебни заседатели.

Разочарована, че няма да получи никаква награда за показанията на Аарън, неговата майка Вики Хътчисън се съгласява да позволи на полицията да постави подслушвателни устройства в дома й в опит да запишат Деймиън да говори за убийствата. Тя не познавала Деймиън лично, затова помолила Джеси Мискели да уреди идването му в дома й. Макар Джеси да твърди, че не е познавал Деймиън, той успява да уреди срещата му с Вики точно преди неговия арест. Целият разговор се записвал, но нищо от него не се оказало от полза за полицията. Според властите на касетата не се чувало нищо, но Вики Хътчисън твърди, че била изслушала записа в полицията и всичко се чувало ясно.

На следващия ден Вики Хътчисън направила изявление в полицията, че две седмици след убийствата е отишла с Джеси и Деймиън на ритуала Есбат (ритуално наблюдение на пълната луна в религията Уика и други повлияни от Уика форми на неопаганизма) в град Турел, Аризона. Тя твърдяла, че Деймиън бил закарал неговия червен Форд Фиеста в едно пусто поле, където се състоял ритуала. Макар Деймиън да няма шофьорска книжка, нито притежава или има достъп до Форд Фиеста, и Вики да не била в състояние да назове другите участници в Есбата, както и да намери мястото, тя все пак била използвана в процеса, за да потвърди участието на Деймиън и Джеси в сатанински ритуали. След процеса Вики признава, че е измислила цялата история.

Полицията се убеждава още повече в участието на Джеси Мискели, когато Уилям Уинфред Джоунс им казва, че пияният Деймиън му се бил похвалил за убийството на момчетата. Но преди да може да свидетелства на процеса срещу Джеси, Джоунс оттегля показанията си, казвайки на полицията, че просто е чувал слухове за Деймиън. Показанията на тези двама свидетели карат полицията да прибере Джеси Мискели за разпит. Изглежда някои хора просто не можели да устоят на предложената от полицията награда за помощ в залавянето на убийците.

Признание

Джеси Мискели е доведен в управлението за разпит на 3 юни 1993 година. По време на разпита, продължил няколко часа, той е подложен на детектор на лъжата и полицията успява да се сдобие със самопризнанията му за собственото му участие в убийствата на трите момчета. Той назовава Джейсън Болдуин и Деймиън Еколс като свои съучастници.

Даниел Стидхам

Даниел Стидхам

Според адвоката на Джеси, Даниел Стидхам, клиентът му твърдял, че първоначално полицията се била обърнала към него и неговите приятели с предложение за награда за информация за убийствата. Впоследствие Джеси бил отведен в полицейското управление за разпит, въпреки че властите не разполагали с подписан от баща му отказ от права по Правилото Миранда – задължително изискване при разпитването на непълнолетни. Обикновено подобно нарушаване на конституционните права на непълнолетно лице би било достатъчно за отхвърлянето на самопризнанията му в съда. Поради някаква причина обаче съдия Дейвид Бърнет решил да ги допусне.

В самопризнанията си Джеси твърди, че Джейсън Болдуин му се бил обадил много рано сутринта на 5 май. Помолил го да придружи него и Деймиън Еколс в местността Робин Худ Хилс. Първоначално Джеси заявил, че бил отишъл край канала в около 9:00 часа, където се срещнал с Деймиън и Джейсън. Тогава се появили трите момчета на велосипедите си. Болдуин и Еколс започнали да ги бият жестоко. Джеси твърди, че е бил просто наблюдател, казвайки че поне едно от момчетата е било изнасилено и заставено да прави орален секс на Болдуин и Еколс. Междувременно Майкъл Мур се опитал да избяга, но Джеси го настигнал и го върнал при двамата си приятели.

Джеси твърди, че Болдуин използвал нож, за да реже лицата на момчетата и да отреже пениса на Кристофър Байърс. Еколс използвал голяма пръчка, с която удрял едно от тях и притискал с нея шията му, за да го задуши. След нападението те свалили дрехите на момчетата и ги завързали, а Джеси напуснал мястото. Той бил сигурен, че Кристофър Байърс е вече мъртъв. Когато се прибрал у дома се обадил на Болдуин, който му казал „Направихме го!“ и „Какво ще правим, ако някой ни е видял?“. Джеси казва, че можел да чуе в телефонната слушалка, че Еколс също е там.

Когато го запитали дали някога е участвал в култ, Джеси отговорил, че е бил замесен за около три месеца. Казал на полицията, че обикновено се срещали в горите, където правели оргии и ритуали за приемане, изискващи убийството и изяждането на кучета. Заявил, че на една от тези сбирки бил видял снимка на трите момчета, направена от Еколс, който според показанията му наблюдавал децата от известно време.

Джеси Мискели

Джеси Мискели

Когато го помолили да опише облеклото на Болдуин и Еколс в момента на убийствата, Джеси казал, че Джейсън е носил сини дънки, черни кубинки и тениска с череп и името на групата „Металика“. Деймиън бил облечен в черни панталони, ботуши и черна тениска.

По време на разпита Джеси променил времето на убийствата от 9:00 на 12:00 часа и обяснил, че трите момчета били избягали от училище. Той отново променя тези часове в други записани показания, взети два часа след първите. В тях Джеси казва, че Болдуин и Еколс били пристигнали в района на Робин Худ Хилс между 17:00 и 18:00 часа, но след подсказване от страна на един детектив отново ги променя на между 19:00 и 20:00 часа. Последното време, което дава е, че съучастниците му били пристигнали в 18:00, а жертвите когато било почти тъмно.

В тези свои втори показания Джеси дава още повече подробности за сексуалното насилие над момчетата. Той заявява, че децата са били държани за главата и ушите и били заставени да правят орален секс на Джейсън и Деймиън. Назовал Стивън Бранч и Кристофър Байърс като двете жертви, които били изнасилени. Казал, че момчетата били вързани с кафяво въже.

Дан Стидхам успява да осигури експертните показания на доктор Ричард Офши и Уорън Хоумс. Носителят на наградата Пулицър и експерт във фалшивите и принудителни показания д-р Офши прочита историята на Джеси и изслушва касетата с разпита му. Той стига до заключението, че самопризнанията му са били взети насилствено и са угоднически и фалшиви. Той дава следните причини за своето заключение:

  • Разпитващите офицери много често подсказвали на Джеси, особено за времето на събитията и идентифицирането на Кристофър Байърс като кастрираното момче.
  • Почти три часа от разпита не са записани.
  • Разпитващите използвали заплашителни методи по време на разпита.
  • Много области от признанието на Джеси не са подкрепени от фактите.

Примери за неправилна информация в самопризнанията на Джеси:

  • Джеси заявил, че жертвите и Джейсън Болдуин не са били на училище, но в действителност е доказано, че са присъствали в часовете.
  • Джеси заявил, че жертвите са били вързани с въже, докато всъщност те били вързани със собствените им връзки за обувки.
  • Джеси заявил, че едно от момчетата е било душено с пръчка, но докладът на патолога твърдял, че няма признаци за удушаване.
  • Джеси заявил, че момчетата са били изнасилени анално, но патологът не открил никакви признаци за подобно нещо.
  • Джеси описал, че убийствата са се случили на мястото, където са открити телата, но там не била открита никаква кръв.

Доктор Офши не получил разрешение да изложи докрай своето мнение по време на процеса, понеже съдия Бърнет вече бил постановил, че самопризнанията на Джеси са доброволни, а твърденията на доктора в тази връзка щели да влязат в директен сблъсък с предишното решение на съда. Бърнет заявил също, че подобни показания биха дали на експертния свидетел властта да определи дали обвиняемият е виновен или невинен, което е изцяло работа на съда. В крайна сметка, съдебните заседатели чули само, че д-р Офши има много опит с фалшивите самопризнания и е възможно полицията да е изтръгнала признания от невинен човек.

Уорън Хоумс, експерт по разпити и тестове с детектора на лъжата с 30-годишен опит в областта, се съгласява да свидетелства за защитата, въпреки знанието, че няма да получи пари за услугите си, а само за разходите си.

На едно предварително заседание съдия Бърнет решава, че Уорън Хоумс не може да свидетелства във връзка със самия тест с полиграф. Тъй като резултатите от подобен тест не се приемат като доказателство, той позволил на Хоумс да свидетелства единствено за своя опит и квалификация и да направи анализ на техниките за разпит, използвани върху Джеси Мискели.

Когато Хоумс анализирал теста с полиграф, направен от полицията, открил, че отговорите на Джеси на въпросите, свързани с убийствата, показвали, че той е искрен в отговорите си и всъщност не знае нищо. Но един от детективите си позволил да каже на Джеси по време на разпита, че е излъгал на теста. Това показвало, че тестът не е бил проведен правилно, или резултатите от него не са интерпретирани както трябва. Ако му е било казано, че е излъгал, това би довело до засилване на чувството за безпомощност у Джеси и вероятно би го накарало да се съгласява с настояванията на полицията за самопризнание.

Според Хоумс съществуват определен брой показатели, които биха могли да затвърдят увереността на разпитващите, че самопризнанията на даден заподозрян са истински:

  • В едно истинско самопризнание заподозряният често дава на полицията все още неизвестна информация за престъплението.
  • Ако самопризнанието е истинско, заподозряният дава информация, която съвпада с реалните доказателства от престъплението.
  • Едно истинско самопризнание обикновено се дава в разказвателна форма и е изпъстрено с множество инцидентни детайли за ситуацията заобикаляща престъплението, които биха могли да бъдат проверени и потвърдени от полицията по-късно.
  • В едно истинско самопризнание, ако разпитващите направят невярно предположение, свързано с престъплението, заподозряният ще ги поправи.
  • В едно истинско самопризнание няма нужда заподозряният да бъде поправян за неточностите в собствената му история.
  • В едно истинско самопризнание няма нужда от подсказки или насочващи въпроси, за да се измъкне информация.

Хоумс вярва, че на много места в самопризнанията на Джеси тези критерии не са спазени. Особено го тревожи това, че Джеси е сгрешил времето на престъплението и вида на използваната връв. И двете неща би трябвало да са много важни за него. Той също така не споменава нищо за това как се е чувствал по време на убийствата или след това, нито пък говори за казаното по време на престъплението от самия него, от извършителите или от жертвите. Самопризнанията на Джеси, според Хоумс, са били изтръгнати чрез серия от силно насочващи въпроси и не са дадени в разказвателна форма.

Показанията на тези двама свидетели са най-силното доказателство, с което разполагала защитата, за да разбие случая на обвинението, построен единствено върху тежестта на самопризнанията на Джеси. Без тяхното експертно мнение да бъде допуснато в съда, случаят на Джеси пострадва значително.

Доказателства

Когато властите арестуват Деймиън и Джейсън, те пристигат със заповеди за обиск на домовете им. От дома на Джейсън Болдуин конфискуват един червен халат, собственост на майка му, петнайсет черни тениски и една бяла. От дома на Деймиън си тръгват с две тетрадки, в които изглежда имало сатанински или сектантски бележки, червена тениска, сини дънки и чифт ботуши. Водолази претърсват езерото зад къщата на Болдуин и намират на дъното един нож.

Деймиън Еколс, Джеси Мискели и Джейсън Болдуин

Деймиън Еколс, Джеси Мискели и Джейсън Болдуин

Щатската криминална лаборатория открива влакна по дрехите на жертвите, подобни на четири влакна, намерени в домовете на Джейсън и Деймиън. В дома на Джеси нямало такива. Червено влакно от халата на майката на Джейсън приличало под микроскоп на влакна намерени по ризата на Майкъл Мур. Зелено полиестерно влакно от шапката на Майкъл имало структура сходна с онези, намерени по една синя риза в дома на Деймиън, която се оказала собственост на някакво роднинско дете.

Влакна от същата риза съвпадали и с едно памучно-полиестерно влакно, намерено на сините панталони на Майкъл. Защитата призовала свой собствен свидетел за влакната, който оспорил сходността на червеното влакно. Той показал, че тези влакна биха съвпаднали с дрехите в който и да е местен магазин. Въпреки факта, че влакната показвали незадоволителни резултати, те все пак били представени като доказателство, свързващо Деймиън и Джейсън с престъплението.

Дрехите на Джейсън били използвани в процеса срещу Джеси, за да се докаже, че първият наистина притежава облекло, като описаното в самопризнанията на обвиняемия. Нито една от дрехите не могла да бъде свързана с престъплението чрез влакна или кръвни проби. Единствената им цел изглежда била да потвърдят историята на Джеси и да наблегнат върху предпочитанията на момчетата към черните дрехи, които уж показвали индикация за сатанински влечения у тях. Книгите и записките на Деймиън, сред които „Сатанинската библия“ на Антон Лавей и романи на Стивън Кинг, са използвани като доказателство за неговото затъване в окултното – важен аспект от случая на обвинението в процеса срещу Деймиън и Джейсън, понеже единственият мотив, който можели да им лепнат бил, че убийствата са част от сатанински ритуал.

Ножът, открит в езерото зад дома на родителите на Джейсън Болдуин през ноември 1993 година, има назъбено острие. Доктор Франк Перети свидетелства, че някои от раните на трите жертви съвпадат и биха могли да бъдат причинени от подобен нож. Но освен показанията на бившата приятелка на Деймиън, че той някога бил притежавал такъв нож, само че с компас на дръжката, няма съществени доказателства, че някои от двамата обвиняеми е собственик на ножа.

В нощта на ареста на Деймиън огърлицата която носел била взета като доказателство и изпратена за тестове, тъй като по нея изглежда имало кървави петна. Резултатите все още не били готови, когато другите доказателства се представяли в съда, затова обвинението помолило за отсрочка, за да се сдобие с тях. Съдът се събрал два дни по-късно. Незначителните количества генетичен материал означавали, че е възможно определянето само на кръвните групи. Установено било, че едното петно съвпада с кръвната група на Деймиън, а второто с кръвната група споделяна от Джейсън Болдуин и жертвата Стивън Бранч, както и от 11% от човечеството.

Съмнително

Без почти никакви доказателства, свързващи Джейсън, Деймиън и Джеси с местопрестъплението или жертвите, освен съмнителното самопризнание на Джеси, полицията продължава да разпитва всички познати на тримата тинейджъри, които може да намери. Никой от разпитаните не могъл да каже, че е виждал тримата заедно когато и да било в миналото. Деймиън и Джейсън наистина били много близки приятели, но и двамата твърдели, че познават Джеси Мискели съвсем бегло и никога не са излизали заедно.

Тази дупка скоро била запълнена от надзорника Джери Драйвър, който свидетелствал под клетва, че веднъж бил видял Деймиън, Джейсън и Джеси да вървят заедно, облечени в дълги черни роби и с тояги в ръце. Дори това да успява да убеди съдебните заседатели, в светлината на собствените признания на Драйвър, че често бил преследвал Деймиън за неразкрити престъпления през изминалата година, показанията му са доста съмнителни. Фактът, че Драйвър се изправя срещу обвинения в присвояване на средства през 1997 година и подава оставка като надзорник още повече съсипва достоверността му в ретроспекция.

Полицията успява да намери трима свидетели, които поставят Деймиън и Джейсън на местопрестъплението. Нарлийн Холингсуърд и нейният син и осъждан сексуален насилник Антъни свидетелстват на процеса срещу Деймиън и Джейсън. Нарлийн карала колата си в нощта на 5 май, когато видяла Деймиън и неговата приятелка Домини Тиърс да вървят по пътя близо до автомивката „Блу Бийкън“ около 21:30 часа. Деймиън бил облечен в тъмна на цвят риза и дрехите му били мръсни. Домини носела черни панталони с кръпки на бели цветя. Дъщерята на Нарлийн повтаря историята на майка си на процеса срещу Джеси.

В онази нощ в колата на Нарлийн имало седем души, но само четирима от тях успяват да свидетелстват, че са видели Деймиън и Домини. Съпругът на Нарлийн, Рики Холингсуърт, заявил, че не е могъл да различи чии са фигурите. Навън било тъмно, но четиримата свидетели твърдели, че не само са били в състояние да разпознаят хората, но и да установят, че черната тениска е мръсна. Версията на Антъни противоречи на тази на майка му. Той казва, че били видели Деймиън и Домини час по-късно.

За да укрепи още повече случая си в умовете на заседателите обвинението призовава още трима свидетели, които заявяват, че са чули Деймиън и Джейсън да признават на глас вината си в убийствата. Първите две свидетелки разказали, че били дочули Деймиън да казва:

„Убих трите момчета и преди да се предам ще убия още две, а едното вече съм го избрал“.

Тази забележка била дочута по време на софтбол мач. Според свидетелките, Деймиън бил направил коментара пред група свои приятели. Защитата поставила под въпрос достоверността на тези показания при кръстосания разпит. Станало ясно, че момичетата не са чули нищо друго, казано от Деймиън преди или след тази реплика, както и не били в състояние да назоват хората към които била отправена. Освен това една от датите, в която казали, че са видели Деймиън на играта по софтбол, се падала след неговия арест. Въпросната игра се провела в началото на май, но момичетата отишли в полицията чак когато видели съобщение за ареста на Деймиън по телевизията.

Третият свидетел Майкъл Карсън разказал, че Джейсън Болдуин му бил признал, че е убил момчетата. Карсън казал на съда, че бил говорил с Джейсън по време на краткия си престой в затвора. Карсън свидетелствал:

„Казах му: „Между нас да си остане, направи ли го? Няма да кажа думичка“. Той каза „да“ и се впусна в подробности. Бяхме само аз и Джейсън. Каза ми, че е нарязал децата, не знам точно колко деца. Само каза, че ги е нарязал. Смукал кръвта от пениса и скротума и поставил топките в устата си“.

Съдия Бърнет

Съдия Бърнет

Съдия Бърнет решава, че защитата не може да каже на съдебните заседатели, че Майкъл Карсън е наркоман, тъй като злоупотребата с наркотици не е основателен довод, да се оспорва истинността му като свидетел. Той забранява използването и на съобщенията от Дани Уилямс, изпратени както на обвинението, така и на защитата. Уилямс е терапевт в същия център за задържане където били Джейсън и Майкъл. Той признава, че бил обсъждал случая с Майкъл Карсън. Причината Уилямс да се свърже с адвокатите е, че вярвал, че ако Карсън се яви в съда, той ще лъжесвидетелства, че е чул подробностите от Джейсън, когато всъщност ги бил чул от Уилямс. Съдия Бърнет решава, че ако позволи на съдебните заседатели да чуят тази информация, това би нарушило правото на Карсън на тайна между лекар и пациент. Никога не е доказано, че Карсън и Джейсън са осъществявали контакт помежду си в центъра за задържане.

Култово ченге

Д-р Дейл Грифис

Д-р Дейл Грифис

За да докаже предумишленост и мотив, обвинението призовава д-р Дейл Грифис, получил дипломата си по пощата от Университета Колумбия Пасифик през 1984 г. Той се провъзгласява за „Култово ченге“ и дава лекции и семинари за опасностите от участието на младежите в сатанински дейности. Трудно е да се установи неговата квалификация на „експерт“, тъй като според ФБР съществуват много малко доказателства, потвърждаващи историите за сатанински ритуални убийства в Съединените Щати. Изглежда че съдия Бърнет, който погледнал скептично на валидността на дисциплината социална психология, изучавана от д-р Офши, нямал никакъв проблем с доста съмнителните акредитиви на д-р Грифис и позволил приемането на показанията му.

В основата на свидетелските показания на д-р Грифис лежало мнението му, че местопрестъплението носи „атрибутите на окултното“. Според него най-очебийните аспекти от това престъпление, каращи го да вярва, че убийците са сатанисти по природа, са:

  • Убийствата са извършени на дата близка до езически празник и при пълнолуние.
  • Малките деца често са предпочитани за жертвоприношение, защото осигуряват „по-добра жизнена сила“.
  • Броят на жертвите отразява значението на числото три в окултизма.
  • Възрастта на жертвите отразява значението на числото осем като вещерско число.
  • Жертвоприношенията често се правят край вода в подобен на кръщаване ритуал, или просто за да се измие кръвта.
  • Начинът на връзване на жертвите спомага за разкриването и по-лесния достъп до техните гениталии.
  • Премахването на тестисите на Кристофър Байърс е от значение, защото в сатанинските ритуали те се отрязват заради семето.
  • Отсъствието на кръв на мястото е от значение, защото членовете на един култ често я съхраняват за бъдещи ритуали, в които я пият или се къпят в нея.
  • Твърде жестокото убиване или многобройните рани биха могли да отразяват окултни нюанси.
  • Значението на това, че повечето от нараняванията са от лявата страна на телата на жертвите е, че хората, практикуващи окултизъм вярват, че дясната страна служи на християнството, а лявата на сатанизма.
  • Изчистеното място на брега би могло да е било мястото на церемонията.

Интересно е да се знае на какви научни и емпирични данни базира мненията си д-р Грифис. Според Конференцията по религиозна търпимост в Онтарио много от неговата информация е неточна. Наистина на 1 май се празнува езическият празник Валпургиева нощ, но той се провежда само на този ден, а не четири дни по-късно, а и сатанистите не извършват ритуали при пълнолуние. Не са открити доказателства, че деца са били убивани ритуално през изминалия век от последователи на която и да е религия. Числото три няма някакво особено значение в никоя езическа религия, християните му отдават повече значение заради вярата си в Светата троица. Числото осем няма значимост в Уика или други езически религии. Кръщението е християнски ритуал, който не се споделя от никоя езическа религия и със сигурност не се практикува от сатанистите. Твърдението, че от детски тестиси би могла да се събере сперма издава пълна липса на знания по биология, тъй като производството на семенна течност започва чак в пубертета. Идеята че сатанистите пият кръв се разпространява още от 16-и век, макар за това да няма доказателства. Логично е да се очаква при един сатанински ритуал на мястото да бъдат намерени и други ритуални принадлежности, като например олтар, нарисуван на земята кръг и восък от свещи.

Съмнителните показания на д-р Грифис са повторение на множеството митове и страхове, които отдавна се ширят сред крайно религиозните жители на Уест Мемфис, свързани с вещерството и сатанизма. Неговите думи погалват дълбоко вкоренените суеверия и опасения на съдебните заседатели и всеки опит да бъдат опровергани вероятно би срещнал глуха съпротива.

В процеса срещу Джеси Мискели се набляга изключително слабо върху предполагаемото сатанинско естество на убийствата. Майката на Кристофър Байърс, Мелиса, разказала, че шест седмици преди смъртта си нейният син й казал, че е бил сниман от някакъв мъж в черни дрехи. Тези показания са дадени след като вече било широко известно, че Деймиън е заподозрян и не са подкрепени с никакви други доказателства, нито някога е потвърдено че именно Деймиън е бил този мъж в черно.

Други заподозрени

Въпреки фокуса на полицията върху Деймиън като техен главен заподозрян, имало и други възможности, които обаче не били разследвани задълбочено. Това кара мнозина да се съмняват, че властите нарочно игнорират всяко доказателство, което би отклонило разследването им от Деймиън Еколс.

Още в самото начало на разследването полицията за кратко проявява интерес към двама тинейджъри от Уест Мемфис. Крис Морган и Брайън Холанд, и двамата известни наркомани нарушители, били напуснали внезапно щата, заминавайки за Калифорния четири дни след откриването на телата. Морган познавал бегло трите убити момчета, понеже преди време продавал сладолед в техния квартал.

Двамата са арестувани на 17 май 1993 година и полицията в Калифорния ги подлага на тест с полиграф. Резултатите от теста показвали, че в графиките на отговорите им се наблюдават индикации за измама, когато отричали участието си в убийствата. На последвалия разпит Морган предлага дълга история, разказваща за злоупотреба с алкохол и наркотици, както и припадъци и загуба на паметта. Освен това заявил, че „би могъл“ да е убил жертвите, но бързо оттеглил тази част от показанията си.

Полицията в Калифорния изпраща проби от кръвта и урината на Морган и Холанд на властите в Уест Мемфис, но няма никакви данни те да са разследвали двамата тинейджъри след ареста им в Калифорния. Половинчатото признание на Морган не било допуснато като доказателство в последвалите процеси срещу Тримата от Уест Мемфис.

В нощта на убийствата в 20:42 часа полицията получава обаждане от Марти Кинг, управител в ресторанта „Мистър Боджангълс“ край Робин Худ Хилс. Той съобщил, че някакъв чернокож „замаян и покрит с кръв и кал“ мъж е бил в женската тоалетна около час. Полицай Рийган Мийк се отзовала на сигнала, но единственото което направила е да надзърне през прозорчето за поръчки за вкъщи. По-късно тя свидетелства, че не била влязла в ресторанта, тъй като той не се намирал в нейния район. Тя се съгласила, че заведението се намира съвсем близо до мястото, където момчетата били видени за последно. След намирането на телата полицията проверява отново сигнала и взима кръвни проби от стената в тоалетната. Тези проби обаче изчезват мистериозно и резултатите от тях остават загадка. Този инцидент придобива още по-голямо значение, когато лабораторните доклади показват, че по дрехите на жертвите са открити два човешки косъма, един от които на човек с негроидна кръв.

Марк Байърс

Марк Байърс

През ноември 1993 година Марк Байърс е разпитан от полицията след като подарява нож на екипа на телевизия HBO, снимащ документалния филм „Изгубен рай„. Байърс заявява, че ножът бил подарък за Коледа от съпругата му Мелиса отпреди две или три години и той никога не го бил използвал. Държал го в най-горното чекмедже на скрина в спалнята си, за да го пази далеч от момчетата. Когато го запитали дали някой би могъл да се пореже с този нож, Байърс отговорил че е сигурен, че това не е възможно. Тази история се променя, когато водещият разпита му казва, че по ножа е открита кръв. Тогава Байърс си спомня, че бил използвал ножа да реже еленско месо. Когато го осведомили, че кръвта съвпада с кръвната група на Кристофър, Байърс заявил, че няма никаква представа как тя би могла да се озове на ножа.

Впоследствие, след провеждането на тестове върху Мелиса, Райън и Марк Байърс се установява, че кървавите петна съвпадат с ДНК типа както на Кристофър така и на Марк. Повече тестове, които биха могли да установят с по-голяма сигурност чия точно е кръвта, не са направени.

По време на този разпит запитали Байърс какви лекарства приема, на което той отговорил Ксанакс и Зоринал, които описал като антидепресанти. Когато го попитали дали има някакви други лекарства, казал не, но все пак заявил, че друг път е взимал Тегретол, което е марковото име на лекарството Карбамазепин. Това е същата субстанция, открита в кръвта на Кристофър след смъртта му. Според медицинския картон на детето, то също имало предписание за Тегретол, но Байърс твърдял, че Крис не бил взимал лекарството в деня на изчезването си.

Допълнително доказателство, което би могло да свърже Марк Байърс с убийствата не по-зле от което и да е доказателство срещу Деймиън, Джейсън и Джеси, е присъствието на другия човешки косъм по дрехите на жертвите. Това бил черен косъм на бял човек, носещ прилики както с Марк, така и с Деймиън. За съжаление, не е установено нищо по-специфично от това.

Години по-късно Марк Байърс се съгласява да бъде подложен на тест с полиграф по време на заснемането на филма „Изгубен рай 2″. Той минава теста успешно, но филмът набляга изрично на факта, че по време на провеждането му Байърс, който страда от тумор в мозъка, бил под влиянието на няколко психоактивни предписани лекарства, които биха могли да повлияят на резултатите.

Мелиса Байърс

Мелиса Байърс

Това не са единствените съмнителни елементи, витаещи около Марк Байърс. През март 1996 година неговата съпруга Мелиса умира при загадъчни обстоятелства. Нейният бивш съпруг и биологичен баща на Кристофър твърди, че тя била зависима от хероина още от 12-годишна възраст. Аутопсията разкрива следи от лекарства в организма й, но не достатъчно силни за да предизвикат смъртта й. До ден днешен не е ясно каква е причината за смъртта й.

Марк Байърс

Марк Байърс

Известно време след убийствата Байърс изважда всичките си зъби и ги заменя с протеза. Той предлага няколко истории за тази промяна – първо твърди, че били извадени от зъболекар после, че били опадали заради лекарствата които взимал, и накрая че били избити в юмручен бой.

Макар да съществуват много улики, сочещи към Марк Байърс, полицията никога не го приема като заподозрян, нито го разследва задълбочено. Интересно е да се отбележи, че Марк е в много приятелски отношения с разследващите и бил нарко информатор за полицията по време на убийствата. Възможно ли е пристрастието в полза на Байърс и срещу Еколс от страна на властите да са ги направили слепи за всякакви доказателства, които биха могли да отклонят разследването в друга посока?

И накрая, отпечатъкът от тенис обувка, открит на брега на потока близо до телата, не съвпада с нито една от обувките на Деймиън, Джеси и Джейсън. Този факт отново навежда на мисълта, че може би полицията е трябвало да насочи усилията си в друга посока.

Нови доказателства

Преди процеса срещу Джеси неговият адвокат Даниел Стидхам попитал полицията дали е направила криминален профил по този случай. Казали му, че такъв не е правен. След процеса Стидхам разбира, че са го излъгали. ФБР било предоставило на полицията повърхностен профил под формата на проучване, което да бъде проведено в района, за да се провери дали по време на убийствата в областта е имало ветерани от Войната във Виетнам. Това решение било взето единствено въз основа на естеството на нараняванията по гениталиите на Кристофър Байърс, тъй като ФБР не било получило всички доклади от местопрестъплението, необходими за съставянето на по-обстоен криминален профил.

Брент Търви

Брент Търви

Всички усилия на Стидхам да се добере до услугите на уважаван и квалифициран криминален профайлър преди процесите се оказват безплодни. Чак след осъждането на тримата младежи той успява да осигури услугите на Брент Търви, който се съгласява да поеме случая безплатно. Брент Търви е магистър на науките и високо квалифициран и опитен криминален учен и криминален профайлър. Когато Стидхам се свързва с него той живеел в Калифорния и не бил чувал за случая.

Криминалният профил на Търви разкрива много области на веществени доказателства, пропуснати или криворазбрани от съдебните лекари, и отхвърля много от предположенията на полицията за естеството на убийствата. Ако цялата тази информация била на разположение в началото на разследването, неговият изход би бил много по-различен.

Търви базирал доклада си на изучаването на всички налични снимки от местопрестъплението и аутопсиите, видеозапис от местопрестъплението, докладите на разследващия екип, свидетелските показания, показанията на семействата и докладите от аутопсиите.

Следите от ухапване по лицето на Стивън Бранч

Следите от ухапване по лицето на Стивън Бранч

Изучавайки наличните материали, Търви открива голям брой доказателствени пунктове, останали незабелязани при по-ранните проучвания. Най-важният от тях е неговото мнение, че фигуралните наранявания по цялото лице на Стивън Бранч не са резултат от нападение с назъбен нож, както първоначално се смятало, а всъщност са следи от ухапване. Това мнение е подкрепено от криминалния одонтолог д-р Томас Дейвид, който идентифицирал следите като захапка на възрастен човек. Сравнявайки тези следи със зъбните отпечатъци на Джеси, Джейсън и Деймиън, д-р Дейвид дава експертното си мнение, че те не съвпадат. Отпечатъците от зъби са изключително полезни в идентифицирането на извършител на престъпление, тъй като биха могли да са не по-малко уникални от пръстовите. Още следи от „смучещи“ захапвания са открити по вътрешната страна на бедрото на Кристофър Байърс.

Също при него се наблюдава и отпечатък от дръжка на нож от дясната страна на раната в областта на гениталиите му. Търви описва тези наранявания като нанесени чрез силни, жестоки тласъци, в никакъв случай прецизни, но пълни с ярост, небрежност и решителност.

Отпечатъкът от подметка по тила на Стивън Бранч

Отпечатъкът от подметка по тила на Стивън Бранч

Друга неидентифицирана шарка от сбити охлузвания е открита в задната част на главата на Стивън Бранч. Според Търви те съвпадат с отпечатък от подметка. Той препоръчва експерт по обувни отпечатъци да изследва следата и да направи по-точна преценка.

Последната част от не добре анализирани веществени доказателства е парчето скъсан плат, открито в ръката на Майкъл Мур, на което никога не е обърнато особено внимание. Търви вярва, че то би могло да е потенциална връзка между жертвите и техния нападател и поради тази причина следва да бъде изследвано от квалифициран специалист.

Заключенията, които Търви прави от наличните доказателства, са следните:

  • Мястото, където са открити телата, не е първичното местопрестъпление, те само са били изхвърлени там. По вероятно е в това престъпление да присъстват четири места на действие: място на отвличането, място на нападението, превозно средство, използвано за транспортирането на момчетата и техните колела, и накрая мястото на изхвърляне в гората.
  • Степента на наранявания по жертвите, особено кастрацията на Кристофър Байърс, би довела до огромно количество кръв на местопрестъплението. В гората обаче нямало буквално никаква кръв.
  • Хайки търсачи обикаляли района, което не би дало на нападателя достатъчно време да извърши нападението си без да бъде обезпокояван.
  • Естеството на нараняванията на Кристофър Байърс би го накарало да крещи от болка. Търсачите и местните жители не били чули никакви писъци.
  • По никое от телата няма ухапвания от комари, които биха били логични, ако децата са прекарали в гората времето, необходимо за извършване на нападението.
  • При Майкъл Мур се наблюдава необяснима шарка от одрасквания точно под дясното рамо. Тези одрасквания са създадени от насилствен контакт с нещо, неоткрито на местопрестъплението.
  • Естеството на нападението изисква светлина, време и необезпокояване. В гората било тъмно. По вероятно е местопрестъплението да е изолирана сграда или къща, намираща се далеч от непосредствената зона на внимание.
  • Жертвите са познавали и са имали доверие на нападателя си. Веществените доказателства, местопрестъплението и виктимологията в този случай са най-сходни с класификацията за „деца, жертви на домашно насилие или битово убийство“.
  • Фактът, че става въпрос за три деца накуп предполага, че нападателят би срещнал трудности да се справи с тях едновременно, освен ако е бил в състояние да спечели доверието им.
  • Децата вероятно са били отведени на друго място преди самото нападение, което предполага наличието на известно доверие към извършителя. Сплашването и страхът също биха били фактори за упражняване на контрол, което навежда на мисълта, че нападателят е бил много по-едър и силен от жертвите.
  • Жестокостта и яростта на това нападение са наказателни по природа. Вероятно извършителят е наказвал момчетата за някакво истинско и измислено провинение.
  • Разликата в естеството на нараняванията при трите момчета показва, че нападателят е имал различни взаимоотношения с всяко от тях. Търви описва Майкъл Мур като „косвена жертва“, защото вероятно е бил атакуван само защото е бил с другите двама. Жестокостта на ударите по главата му и липсата на следи от връзване по глезените и китките му показват, че той е бил в безсъзнание по време на нападението. Яростта на извършителя, проявяваща се в телесни повреди и сексуално осакатяване, е насочена главно към Стивън и Кристофър, което предполага по-лична връзка с тях.
  • Мястото на изхвърляне на телата е близо до мястото на отвличане, което предполага, че нападателят познава добре района, живее наблизо и би могъл бързо да се върне в безопасната си зона. Освен това той би трябвало да е бил скоро на мястото, за да знае, че там ще има вода в онзи момент.
  • Следите от ухапвания са най-често срещани в случаите на „убийства на малтретирани в дома си деца“.
  • Наличието на зараснали рани по тялото на Кристофър Байърс, опасенията на Мелиса Байърс, че синът й е сексуално малтретиран, които тя споделя с училищния съветник преди смъртта му, медицинските доклади за поведенчески проблеми и диагнозата на Крис за Синдром на дефицит на вниманието и други поведенчески разстройства, са силни индикатори, че Кристофър Байърс е бил жертва, ако не на сексуално, то поне на физическо насилие преди нападението.
  • Стивън Бранч имал охлузвания по пениса си, които вероятно са самонанесени. Това понякога се среща при деца, жертви на сексуално насилие.
  • Вероятно става въпрос за двама нападатели. Главният нападател може би е мъж, чийто фокус е насочен основно към Кристофър Байърс. Неговият съучастник би могъл да бъде както мъж, така и жена.
  • Естеството и диапазонът на нараняванията по Стивън и Кристофър говори за двама отделни нападатели с много различни начини на изразяване на гнева им.
  • Ухапванията в случаите с „деца, жертви на домашно насилие“ по-често се свързват с насилник от женски пол.
  • Нападението над Стивън Бранч е по-наказателно по природа, отколкото сексуално.
  • Следите от „смучки“ по Кристофър Байърс са по-сексуално ориентирани. Нападението над гениталиите му сочи към извършител, срамуващ се от собствената си сексуалност и вероятно объркан и гневен от собствените си сексуални импулси към мъжкия пол. Нападателят наказвал Кристофър за неговата сексуалност и за да установи, или поднови, своят сексуален контрол над него.

Главният нападател в тези убийства е описан от Брент Търви като човек вероятно притежаващ следните характеристики:

  • Проявява жестоко и егоистично сексуално поведение.
  • Много егоистичен и раздразнителен индивид с потенциално агресивен нрав.
  • Иска да бъде смятан за човек, който не се интересува от чуждото мнение.
  • Би бил описан като враждебен, гневен и злопаметен.
  • Би защитавал имиджа на хетеросексуален мъжкар, държащ нещата под контрол.
  • Егоцентричен индивид, който не може да толерира критиките и недостатъците на околните.
  • Изисква незабавно удовлетворяване на импулсите си и може да реагира яростно, ако тези импулси не бъдат задоволени.
  • Би могъл да бъде убедителен, повърхностен и манипулативен.
  • Доминираща фигура във връзките си с жени.
  • Много собственически настроен и нерационално ревнив в сексуалните си връзки, което поведение вероятно се проявява в агресия към жените в живота му.
  • Притежава някакво ниво на знания и опит в криминална дейност, постигнати чрез многократни нарушения, обучение в органите на реда или предишни арести за подобни престъпления. Може да е прекарал известно време в затвора или да извършва дребни престъпления, за да се издържа. Вероятно има минали арести за наркотици, агресивно поведение и нападения.
  • Много е вероятно да има повече от един брак. Той е женомразец и е възможно миналите му връзки да са свързани с физически и психически тормоз.
  • Ако е бил женен по време на нападението, бракът му сигурно е бил в криза. Съпругата му би могла да е негов сервилен партньор в това престъпление.
  • Много е възможно нападателят да е участвал в търсенето на момчетата, вероятно изхвърляйки телата им с намерението да ги намери и по този начин да отстрани подозренията от себе си.
  • Извършителят вероятно притежава колекция от ножове и изпитва не по-малък интерес към огнестрелните оръжия.
  • Сигурно има проблем с пиенето или наркотиците, подкрепен от криминалната му дейност.
  • Вероятно е безработен, неспособен да се задържи за дълго на една работа заради най-различни поведенчески проблеми.
  • Най-вероятно е използвал собственото си превозно средство в това нападение, което сигурно е мъжкарска кола, като например джип.

Този профил не подкрепя виждането на полицията в Уест Мемфис за престъплението и дори всички тълкования на Търви да бъдат пренебрегнати, веществените доказателства които той разкрива биха направили буквално невъзможно за което и да е съдебно жури да намери Джеси Мискели, Джейсън Болдуин и Деймиън Еколс за виновни извън всякакво съмнение. Подробностите в самопризнанията на Джеси нямат отношение към фактите по случая. Доказателствата, че децата не са били убити на мястото където са намерени преобладават, а описанието на Джеси, че лицата на децата са били рязани с нож е отхвърлено от мнението на одонтолога, който определя нараняванията като отпечатъци от зъби.

Тъй като самопризнанията на Джеси са крайъгълния камък в случая на обвинението срещу тримата тинейджъри, тяхното публично опровержение ефективно би унищожило значението на всякакви подкрепящи ги доказателства.

Но работата на обвинението е улеснена не само от решенията на съдия Бърнет и от небрежно проведеното разследване, но и от огромното медийно отразяване на случая, подкрепящо в голяма част становището на полицията, на което били подложени съдебните заседатели преди началото на процесите.

Присъдата виновен била единственият начин да се успокои обществото и да накара хората да почувстват, че имат силата да победят злото.

Развития

Полемиката около случая на Тримата от Уест Мемфис продължава почти две десетилетия, които те прекарват в затвора, загубвайки безвъзвратно младостта си в безкрайни обжалвания, всяко от които бива отхвърлено от същия съдия Бърнет. Документалните филми на телевизия HBO – „Изгубен рай“ и „Изгубен рай 2″ – привличат на тяхна страна хиляди привърженици от целия свят. Трима техни привърженици от Калифорния създават сайта wm3.org от тяхно име, чрез който събират дарения в помощ на каузата им.

Телевизия HBO заснема два документални филма, които излъчва през 1996 и 2000 година. Властите реагират с изявлението, че филмите са пристрастни и непълни. Жителите на Уест Мемфис се чувстват лично засегнати. Те твърдят, че чужденците просто не ги разбират, а много от тези така наречени „чужденци“, отвратени от невежеството и религиозния фанатизъм, показани във филмите, засипват с обиди лицемерието на тази общност, в която хората все още буквално вярват в дявола.

С нарастването на шума около случая с тримата осъдени, водещи адвокати и известни личности, сред които Джони Деп, „Металика“ и режисьорът Питър Джаксън, изказват подкрепата и вярата си в невинността на Еколс, Болдуин и Мискели. През 2007 година Еколс подава молба за провеждане на нов процес на базата на указ, позволяващ провеждането на ДНК тестове след произнасянето на присъда, тъй като технологичният напредък след 1994 година би могъл да осигури помилване на несправедливо осъдени лица. Съдия Дейвид Бърнет обаче не позволява представянето на тази информация в съда си. Това негово решение е отхвърлено по-късно от Върховния съд на Арканзас.

Тери Хобс

Тери Хобс

През 2007 година са направени тестове на ДНК-то, събрано от местопрестъплението. Не е намерено никакво съвпадение с Еколс, Болдуин и Мискели. За сметка на това е открито „известно съвпадение“ между косъм, намерен в един от възлите, използвани за връзване на жервите, и Тери Хобс – вторият баща на Стивън Бранч.
През 2010 година съдът нарежда на Тери Хобс да заплати обезщетение в размер на 17 590 долара на певицата от групата „Дикси Чикс“ Натали Мейнс. На тази сума възлизат разходите по делото за клевета, което той завежда срещу нея заради изказването й, че е замесен в убийството на доведения си син.
Благодарение на това провалено дело, лъсват доста обезпокоителни елементи от характера на Хобс. Оказва се, че той е упражнявал физическо насилие върху бившата си жена Памела Бранч и дори бил ранил брат й, който дошъл да я защити от поредния побой. Сестрата и майката на Памела дават показания под клетва, че убитият Стивън Бранч им бил разказвал за някакво наказание с „умрели хлебарки“ и за сексуалните игри, които Тери го карал да играе заедно със сестра си Аманда, докато той ги гледал отстрани. Пам казала, че Тери е биел Аманда и Стивън с колан, като ги карал да си държат ръцете вдигнати високо горе, за да не оставя следи по тях. Освен това бил извадил зъбите си след убийствата и ги заменил с протеза. Същото бил направил и другият доведен баща – Джон Марк Байърс.

На 29 октомври 2007 година адвокатите на Деймиън Еколс подават молба към Върховния съд за преразглеждане на процеса или незабавното му освобождаване от затвора. Молбата цитирала новите ДНК доказателства, свързващи Тери Хобс с местопрестъплението и нови показания от вече бившата му съпруга и майка на Стивън Бранч. В документацията присъствали и нови експертни мнения, според които предполагаемите нарези от нож по жертвите са всъщност резултат от ноктите на дребни хищници.

През юли 2008 година става ясно, че председателят на съдебното жури в процеса срещу Еколс и Болдуин, Кент Арнолд, бил обсъждал случая с адвокат преди началото на делото, пред когото бил изказал изричното си убеждение във вината на Тримата от Уест Мемфис и намерението си да направи всичко възможно те да бъдат осъдени. Правните експерти се съгласяват, че е напълно възможно това да доведе до отхвърлянето на присъдите на Джейсън Болдуин и Деймиън Еколс.

На 10 септември 2008 година окръжният съдия Дейвид Бърнет отхвърля искането за нов процес, цитирайки ДНК тестовете като неубедителни. Неговото решение е оспорено пред Върховния съд в Арканзас, който изслушва устни аргументи по случая на 30 септември 2010 година.

На 4 ноември 2010 година Върховният съд в Арканзас нарежда на по-нискостоящ съдия да прецени дали новите анализи на ДНК доказателствата биха могли да оправдаят тримата младежи. По-низшият съд трябвало да проучи и твърденията за зле свършена работа от страна на съдебното жури, осъдило Деймиън Еколс на смърт и Джеси Мискели и Джейсън Болдуин на доживотен затвор.

В началото на декември 2010 година съдия Дейвид Бърнет най-сетне отстъпва мястото си на съдия Дейвид Лейзър.

Сделката „Алфорд“

След седмици на преговори и дълги години зад решетките, на 19 август 2011 г. Еколс, Болдуин и Мискели напускат завинаги стените на затвора. Това се случва благодарение на решението им да приемат така наречената сделка „Алфорд“ – рядък правен механизъм, в който осъдените се съгласяват да не оспорват вината си, но въпреки това им е позволено да поддържат тезата, че са невинни. Това означава, че те приемат, че обвинението разполага с достатъчно доказателства за осъждането им, но си запазват правото да отстояват своята невинност. Според условията на тази сделка, съдия Дейвид Лейзър анулира предишните им присъди и нарежда провеждането на нов процес. Всеки от тримата младежи се изправя пред съда и обявява на глас, че се признава за виновен, но продължава да отстоява своята невинност. Съдия Лейзър ги осъжда на вече излежаните им присъди в размер на 18 години и 78 дни и те получават условна присъда от 10 години. В случай, че престъпят закона отново, те могат да бъдат върнати в затвора за 21 години.

Сделката „Алфорд“ означава, че заседанието, насрочено от Върховния съд за декември 2011 година, ставало излишно. Причините, изтъкнати от обвинението за приемането на тази сделка включват фактите, че две от семействата на жертвите били взели страната на защитата, майката на свидетелката, която твърдяла, че е чула Еколс да си признава за убийствата, се съмнявала в искреността на дъщеря си, а служителят на Щатската криминална лаборатория, който бил събрал влакната от домовете на Еколс и Болдуин вече бил починал. Освен това част от сделката гласи, че Тримата от Уест Мемфис не могат да съдят щата за несправедливото си осъждане, което спестява да държавата милиони долари.

Мнозина от поддръжниците на тримата младежи обаче, както и техните противници, са възмутени от необичайната сделка. Привържениците оказват натиск върху губернатора на Арканзас да помилва Еколс, Болдуин и Мискели на база на тяхната невинност.

Семействата на трите жертви са разделени в мненията си за тяхната вина или невинност. През 2000 година биологичният баща на Кристофър Байърс, Рик Мъри, споделя съмненията си за техните присъди на сайта на тримата. През 2007-а майката на Стивън Бранч, Памела Хобс, се присъединява към оспорващите присъдите и призовава за нов процес и ново разследване на доказателствата. В края на 2007 година един от най-заклетите врагове на Тримата от Уест Мемфис – Джон Марк Байърс, също обявява, че вече вярва в невинността им.

Бившият профайлър от ФБР Джон Дъглас заявява, че убийствата на трите момчета от Уест Мемфис не са дело на трима наивни тинейджъри, а на един единствен човек, чиято цел е била да унизи и накаже жертвите си. Той казва също, че няма никакви доказателства за сатанински ритуал в това престъпление и се съгласява с обяснението, че одраскванията по телата са всъщност дело на животни, а не са оставени от нож. Според Дъглас извършителят има и предишни прояви на насилие и е добре запознат с жертвите и географията на района.

Живот на свобода

След освобождаването си всеки от Тримата от Уест Мемфис се опитва, макар и късно, да започне живота си от начало. Джеси Мискели се сгодява за своята приятелка от гимназията и се записва в обществен колеж, с намерението да стане автомеханик.

Деймиън Еколс, Джеси Мискели и Джейсън Болдуин дават пресконференция след освобождаването си

Деймиън Еколс, Джеси Мискели и Джейсън Болдуин дават пресконференция след освобождаването си

Джейсън Болдуин първоначално не искал да приеме сделката „Алфорд“, настоявайки че за него е въпрос на принципи да не пледира за виновен в нещо, което не е извършил. Но в крайна сметка осъзнал, че отказвайки сделката, може би осъжда Деймиън на смърт. След освобождаването си той се премества в Сиатъл, където живее с приятели и има връзка с жена, с която се сприятелява още в затвора. Джейсън възнамерява да се запише в колеж и да стане адвокат, помагащ на несправедливо осъдените да докажат своята невинност. Той разказва в едно интервю, че в момента работи на строителен обект и се учи да кара кола.

През 1999 година Деймиън Еколс се оженва в затвора за една от своите поддръжнички, Лори Дейвис. След освобождаването си се премества заедно с нея в Ню Йорк и няма никакво намерение да се връща в Арканзас. Той казва в едно интервю, че възнамерява да търси кариера в писането и визуалните изкуства.

Гледайте онлайн филма „Изгубен Рай: Детските убийства в Робин Худ Хилс“ (с български субтитри)

———————————————————————————————————————————————
Материалът е написан по идея на Kpaxian
Източници: trutv.com, wm3.org, jivepuppi.com, blinkoncrime.com, wikipedia.org

Филми и книги по случая:
Документалната поредица на телевизия HBO „Изгубен рай“, 1-а и 2-а част, в Пиратския залив.
Трета част на „Изгубен рай“ (2011), номиниран с Оскар за най-добър документален филм, в Пиратския залив.
Предстои излизането на филма „Devil’s Knot„, вдъхновен от едноименната книга на Мара Левърит, с участието на Рийз Уидърспуун в ролята на Памела Хобс и Колин Фърт в ролята на частен детектив.

26 Коментари за “Тримата от Уест Мемфис: Сатанински убийци или жертви на лов на вещици?”

  1. Avataravangard

    „Значението на това, че повечето от нараняванията са от лявата страна на телата на жертвите е, че хората, практикуващи окултизъм вярват, че дясната страна служи на християнството, а лявата на сатанизма.“
    Боже мили, няма такава върховна глупост. И това от човек, който твърди, че е запознат с окултизма. В окултното има т.нар. „Път на дясната ръка“ и съответно „Път на лявата ръка“, което няма никаква връзка с ръцете, а по – скоро с това, което се определя като черна и бяла магия, още по – малко с християнството. Изобщо тоя човек е фул от суеверия без никакъв опит или познания по отношение на окултното.

  2. AvatarGattaNegra

    Моля долното ми изказване да се приеме като градивна критика.
    Много харесвам този сайт и винаги, когато има нова статия веднага я отварям.
    Обаче:
    Преди статиите бяха информативни и интересни, съдържащи точното количество информация.
    Сега, колкото и да ми е интересно, ми е много трудно да прочета някои от новите статии до край. Струват ми се адски дълги и понякога ми е трудно да следя мисълта в изречението.
    Може би ако биографичните данни за лицата се отделят някак в отделна секция … не знам, просто споделям мнение..

  3. AvatarДеси

    За мен също статиите са доста дълги и неподредени – казвам го без НИКАКВИ лоши чувства – все още смятам този сайт за един от най-дбрите правени в Бг. Подкрепям идеята за отделяне на биографиите от самото събитие, убийството и процесът на разследване и осъждане. Би било доста по-подредено ако първо се описват лицата замесени в случая – от-до и след като вече сме се запознали с тях да се разкаже събитието.
    Просто предлагам де…
    Статиите остават безкрайно интересни и любопитни!

  4. AvatarСилвия

    GattaNegra и Деси, благодаря и на двете ви за градивната критика. Признавам си, че имам склонност да прекалявам с подробностите – просто сърце не ми дава да изпусна нещо – а това не винаги се отразява добре на крайния резултат. Особено в случаи като този с много действащи лица и огромно количество информация. В тази статия съм спестила още много факти, защото щеше да стане цял роман. Ще имам едно наум в бъдеще и ще се постарая да поднасям историите по-увлекателно ;)

  5. Avatarraquel

    Статията беше много интересна но въпреки това е дразнещо да насочиш цялото внимание в/у човек различен от останалите в населеното място и то от органите на реда които трябва да бъдат безпристрастни към които и да е в района.Това е нарушаване на човешките права.И да игнорират следи които неуличават момчетата в престъплението си,е чист непрофесионализъм от тяхна страна,а уликите сами по себе си разкриват кой е и те да не им обърнат внимание!?УЖАС!!!!Това са много тесногръди хора,които считат за нечестиво абсолютно всичко различно и далечно от тяхното вярване,и техните възгледи.Непростимо е да затвориш невинен и да го лишиш от възможността да изживее младостта си заради предпочитанията,и приятелските отношения с които и да е било.Не е честно това.

  6. AvatarЕкскурзии Скандинавия

    Това си е направо готов сюжет за филм! Като гледам такива филми и не ми се вярва, че може да има такава варващина, но явно всъщност реалността надминава филмите понякога.

  7. Avatarpa6ata

    Гледайте линка с филма на HBO,доста неща ще ви станат ясни.Тези момчета са невинни.

  8. Avatarbleak

    Като свърши филма помислих,че ще екзекутират Еколс и ми стана супер гадно,защото всъщност не е виновен,както другите двама(или поне така смятам аз),а просто защото е различен от обществото и на овцете от стадото не им изнася…Статията е твърде дълга,но днес си я дочетох и мисля,че колкото и да са лежали в затвора – важното е,че сега са свободни.

  9. Avatarls

    А кой ще им плати изгубената безвъзвратно младост?!
    Това не са 5 дни, или 5,8 месеца в затвора..! Та те са невинни!
    Това споразумение, което са подписали няма ли начин да се обжалва?
    Много несправедливо ми се струва. :(

  10. Avatarzimmer55

    Не знам,как ще ви прозвучи странният ми въпрос,но въпреки това ще го задам!Имам няколко идеи за статия,която съответно модератора или аз може да напише!! Опитах се да пиша на Силвия ЛС,но нищо не стана,така че,ще я помоля,ако прочете това да ми пише ЛС!!!Благодаря предварително!!
    ПП:Знам,че тук не е подходящото място,за написването на такова съобщение,но както казах по-горе не мога да и изпратя ЛС

  11. AvatarСилвия

    Здравей, писах ти във форума на лични, а можеш да ме намериш и на [email protected] ;)

  12. AvatarItatvs

    Уоу! Благодаря на екипа на Криминални досиета за превода, това беше много интересно дело, прочетох и статия и се запознах с последствията от него!
    Всъшност, наистина е странно как можеш да станеш жертва на собствените си хобита. Нима всички ние посещаващи този сайт редовно и създателите му не сме някакви зарибени по серийните убийци и значи ли това, че сме потенциални такива?..

  13. AvatarЛора

    Разбирам, че има суеверни хора, разбирам страха от непознатото, но не разбирам да осъждаш нещо, което не познаваш!
    Много лошо впечатление ми направи свързването на сатанизма с уика. Явно на някои места времето изобщо не тече и легендите за лошите и грозни вещици още се приемат за чиста монета.
    Тежко и горко на „различните“ хора родени в градчета с остарели виждания, особено, ако тези хора са фенове на Стивън Кинг.

  14. AvatarDark_Side

    Странно. Имах тук коментар, даже го помня. До скоро седеше, а сега е изтрит. Не, че е нещо важно, но ми е странно защо, след като не беше нищо обидно.

  15. AvatarСилвия

    Странно наистина, не съм трила нищо, да не е тук при филма по случая: http://kriminalnidosieta.com/videos/izguben-ray-detskite-ubiystva-v-robin-hud-hils/

  16. AvatarDark_Side

    Ами тук е. ИЗВИНЯВАЙ! :) Понеже сега си свалих Devil’s knot и го гледам, се зарових и в твоята статия да видя някои подробности. И си спомням, че бях писала нещо, но съм се объркала – не е било тук.
    Този случай много ме грабна, когато прочетох материала на тази страница и изгледах филмите. Така и така съм почнала на тази тема, ще си кажа мнението. Според мен двамата втори бащи на 2 от момчетата – Тери Хобс и Марк Байърс са основните заподозрени по случая. Дали са извършили убийствата сами, или с помощ, е трудно да се каже. Само глупаво проведеното разследване ги е отървало. Според мен нещата са ясни, не знам другите какво мислят. Моето мнение е това.
    И още нещо ми се иска да кажа, като четях „градивната критика“. Моята работа е свързана с това да чета научни статии на английски, да превеждам и пиша, плюс това да добавям и нещо от нашите резултати, та ми е ясно колко трудоемко е да напишеш един такъв материал, сглобен от много „парчета“. За мен сайтът е много добър, материалите са написани достъпно и грамотно, и много интересно. Нямам какво повече да кажа :)

  17. AvatarСилвия

    Радвам се, че се намери! Съгласна съм с теб за бащите на момчетата. И аз съм склонна да ги подозирам. Благодаря ти за хубавите думи!

  18. AvatarDark_Side

    Моля:)
    Не ми беше за коментара, а се почудих да не би да съм казала нещо обидно за някого. Но стига за тази тема, изясни се :) .
    Относно случая, то е повече от ясно, че са замесени, има достатъчно доказателства ПОНЕ да се повдигне разследване – двата ножа (единия с кръв на жертвата, притежание на Байърс и ножчето на Стиви, намерено у вещите на Тери); смъртта на съпругата на Байърс при странни обстоятелства (сигурно е заподозряла нещо); зъбните импланти, които Байърс си поставя (не помня дали и Хобс не прави същото – не съм чела сега цялата статия), когато откриват, че наранявания по жертвите не са от нож, а са ухапвания; и най-важната улика – ДНК анализът, уличаващ Тери Хобс. То е ясно защо не се повдига обвинение – сделката „Алфорд“. Обвинят ли тези двамата изроди, трябва да признаят за невинни тримата досега обвиняеми, с което да им дадат право да съдят щата и да загубят милиони. Що за изроди са тези Американци??? Като малка им се възхищавах, исках да живея там. Напоследък много ми падат в очите, не само с правосъдната си система…

  19. AvatarСилвия

    Точно така е, представи си Тримата за колко десетки, че дори и стотици милиони биха могли да осъдят щата. Много гадно и лукаво са им пробутали тази сделка. Ако не я бяха приели, имаше вероятност смъртната присъда на Еколс да бъде изпълнена. Другите двама просто са му спасили живота. И, да, май и двамата бащи си бяха сменили зъбите. Що се отнася до Щатите, има голямо значение къде живееш. Кракът ми не искам да стъпва в подобни градчета, населени с бели боклуци, дето вярват повече на Библията, отколкото на здравия си разум.

  20. AvatarМедунка

    Силве, Dark_Side, абсолютно и на 100% съм съгласна със всичко казано от вас! Аз също смятам, че двамата бащи определено имат нещо общо със извършеното зверство над тези невинни малчугани! Дано Почиват в Мир! И двамата са малтретирали децата си физически и психологически много преди инцидента, смятам дори, че е имало и сексуално насилие, което е било постоянно и просто в един момент нещата са загрубели още повече, още повече са излезли от контрол, което мигновено е наложило трите момченца да бъдат премахнати по най-ужасяващият, садистичен и извратен метод.
    ЗАЩО, питам аз, двамата бащи премахват зъбите си и ги заменят с импланти, ЗАЩО???!!! Някой ще каже, че е някакво съвпадение, е, съжалявам, но моя милост не вярва в подобни съвпадения!!! А, г-н Байърс, твърде много отговаря на профила, изготвен от Профайлъра……..
    Не мога и не знам как да изкажа колко много ме боли за опропастените животи, за отнетата младост, за хилядите безсънни нощи на тези невинни момчета – Деймиън Еколс, Джеси Мискели, Джейсън Болдуин, станали жертва на едно малодушно общество, чиито разбирания се ограничават до пределите на местното Паство……..а съдя Бърнет олицетворява всичко, което не бива да е един съдя, всичко, което не бива да е изобщо един човек!
    Искам също да споделя, че съм твърдо „за“ градивната критика, но Силве, ако орежещ публикациите си, то това няма да си ти! Обичам да чета всичко, написано от теб, именно, защото е толкова подробно и се стараеш да не изпуснеш нищо важно, пиши, пиши на воля! Обожавам сайта и попивам всяка твоя статия. Аз също пиша и също съм изключително многословна, дори и, когато говоря, за което са ме критикували не веднъж, в добрия смисъл де :-) За това смятам, че не трябва да изневеряваш на себе си! :-)
    Благодаря за страхотната статия, която бе поднесена изключително добре, подробно, изчерпателно и не на последно място бе повече от интересна и поучителна.
    От мен много прегръдки и много топли усмивки за всички! Благодаря още веднъж. До скоро! :-)

  21. AvatarАтанас

    все повече съм убеден че трите момчета имат общо със случая
    - повечето от свидетелските показания срещу тях отпадат поради разминаване на точни дати и времена което е несериозно имайки предвид умствения багаж на повечето там пък и чесно казано и аз трудно бих определил ден и дата на нещо случило се преди повече от две седмици, да не говориме за часове….
    ножа в езерото зад къщата на едно от момчетата, самопризнанието на едното, четирима от седем човека в една кола виждан единия същата вечер
    - и най важното къде са били тримата през времето на убийството
    и куп други неща.
    двамата бащи са си сменили зъбите – защо не се спомене калко напр. в този град си сменят зъбите и слегат изкуствени ченета там е повсемество
    и където намерили косъм от бащата
    напълно нормално е да има косъм от бащата по детето – нали са едно семейство живеят в една къща прегръщат се, общуват, сигурно го облича, дава му дрехи, хавлии и т.н. аз по моите деца като ги пребличам често намирам мои косми и от майка им….

  22. AvatarАтанас

    забравих да посоча, че както Джеси е описал – той е гонел и хванал Майкал Мур които е искал да избяга – и после го е върнал при останалите момчета
    и действително Майкъл Мур е намерен малко по встрани от другите.
    те са убийците със сигурност

  23. AvatarАтанас

    и последен коментар
    когото разпитват Деймиън за това което е написал в затвора, а именно
    тренирал е да пише на различни азбуки за да не могат да се прочетът определени имена и то на два три листа
    и познаите чии имена
    - на сина му
    на приятеля му Джейсън
    и на Алистър Краули – някакъв автор ..сатанист, който описва че за жертвоприношение децата са най подходящи
    …в предходния по темата разговор Деймиън на няколко пъти без да го питат натърти, че е чувал за Краули но нищо не е чел от него…..
    Верно много грешки в разследването – сигурно има и нагласени неща
    на тримата са си в кюпа беспорно
    - и се чуде защо никои не е направил профил на самото място където са намерени труповете /само като погледна местотото и се вижда че е идеално за игра на тинейджъри малка горичка с рекичка и стръмно но немного/ – не виждам как възрастен ще спре колата ще изкарва децата, ще минава по тръбите през реката и ще ги изхвърли до реката – той или ще ги закопае или ще ги изхвърли на недостъпно место надалече/пр. свършва пътя и пропаст/ а не на 4 км. от вкъщи при положение, че всички са с коли и т.н.
    тинейджърска работа.

  24. AvatarАли

    Атанасе нищо не си чел, нищо не си гледал като хората.

  25. AvatarАли

    Значи ако се интересувам от Алистър Краули, могат и мен да изкарат виновна за убийствата :D
    Тримата са невинни, но властите няма да го признаят, защото целия свят ще види колко калпави са всъщност и как никаква работа не са свършили, и как са хвърлили вината върху тях, защото спешно им е трябвало някой, който да поеме вината.

  26. AvatarNIkoleta

    Това е най-заплетения случай, който съм виждала. И то странното е, че е заплетен, благодарение на властите и лудите репортери, които са се побъркали по този случай тогава. Ако не е бил медийния отзвук, властите щяха да си свършат работата добре и това разследване отдавна да е приключило успешно. Трите момчета изобщо не са виновни, а са били натопени от убиеца и са били угодни на полицията, за да излезе от ситуацията с измити ръце. Бащите също не са виновни. Знам едно нещо, от всички криминални филми, които съм изгледала и то е, че това,което изглежда очевидно, много често лъже. И двамата са участвали в издирването, когато децата са били убити. Интересно,защо никой не се е поинтересувал,какъв е този черен бус, забелязан край стар строеж. Щом е изключено, убийствата да са извършени в гората, то тогава е логично, да се извършат на място, където няма да се чуе нищо и където никой не ходи. Защо този полицай Драйдън, толкова се опитва да уличи Деймиън Еколс в някакво престъпление и да го вкара в затвора? Защо? Какво му е направил, че да го мрази толкова? И дали омразата му, не е толкова силна, че да извърши убийство, по ритуални стандарти и да го натопи? Защо никой не е задавал тези въпроси, а се хващат за очевидното? Защо полицията не е взела клоните? Защо онази полицайка, не е влязла в заведението, при сигнал за човек, покрит с кръв, в нощ, в която се издирват изчезнали деца? Защо не е бил направен фоторобот, на този мистериозен чернокож мъж? Толкова не добре свършена работа, която не позволява, нито живи, нито мъртви, да получат покой. Какъв е смисъла, че са свободни, след като продължават да бъдат осъдени? Какъв е смисъла, от това, че принудително са ги накарали да се признаят за виновни в убийството? Някой ще получи удовлетворение ли? Единственият отговор е, че по този начин, държавата си измива ръцете, за нескопосаното разследване и неправомерния затвор на тези три момчета. 18 години не са малко… Не дай си Боже, да бяха извършили смъртната присъда на Еколс. Това е абсолютен абсурд! Ако аз имах право да разследвам, щях да стигна до убиеца. И още нещо. В твърдението, че кръвта има божествена сила, е вярно. Също и лафа „Не може да измиеш, кръвта от ръцете си“. Кръвта има свойството да се запазва. Дори, повърхността, върху, която е попаднала, да се измие 1000 пъти, генетичният материал остава, освен, ако не е било третирано с белина, кръв не може да се измие и остава с години, даже и векове. Ако тези три момчета са убийците, то по тях, все още ще има кръв, макар да са минали 23 години. Но разбира се, на американското правителство не им е угодно, това убийство да бъде разкрито, а да има виновници. Жертвени агънца. За мен, три невинни деца са убити, за да може, трима невинни тийнейджъри, да влязат в затвора, защото са различни и не са приемали законите на „праведните християни“ в тази общност, А майката на Кристофър е стигнала до отговора, на въпроса „Кой?“ и за това е трябвало да замълчи за винаги.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –