Публикувано на: 18 май, 2008

Елизабет Шорт е изобразявана по много различни начини през последните шест десетилетия, откакто тялото й бе захвърлено на две части в един незастроен парцел в Лос Анджелис: манипулативна кокетка, изгряваща звезда, наивна авантюристка, неспокойна душа.

Освен всичко това времето е обезсмъртило Елизабет Шорт като рекламно лице на лосанджелиската криминална драма. Черната Далия. Нейният живот и особено нейното жестоко и неразкрито убийство, продължават да вълнуват хората и до ден днешен.

Историята на тази 22-годишна, безработна сервитьорка вдъхновява десетки книги, сайтове, видео игра и дори един австралийски суинг бенд. През 2006 г. Елизабет Шорт изгрява и на големия екран, във филма режисиран от Брайън де Палма – „Черната Далия“, който бе заснет в България.

Полицията в Лос Анджелис отдавна вече е изгубила надежда, че някога ще успее да разреши случая; пък и убиецът вероятно е мъртъв от години. Но точно неизвестността около убийството на Елизабет Шорт придава на случая тази трайна привлекателност.

Зловеща находка

В утрото на 15 януари 1947 г. домакинята Бети Берсингър вървяла с 3-годишната си дъщеря по една улица в централен Лос Анджелис, когато нещо привлича погледа й. Сутринта била студена и мрачна, а тя отивала да прибере чифт обувки от обущаря.

Разполовеното тяло на Елизабет Шорт

Разполовеното тяло на Елизабет Шорт

Първоначално Берсингер помислила, че бялата фигура, лежаща на няколко сантиметра от тротоара, е счупен манекен. Вглеждайки се по-добре тя установява страшната истина: това е тялото на жена, разрязано на две и лежащо по очи в калта. Ръцете на жената били вдигнати над главата й под ъгъл 45 градуса. Долната част от тялото й се намирала на около 30 см.  от торса, а вкочанените крака били широко разтворени. По тялото нямало никаква кръв, а вътрешностите били прилежно натикани под трупа. Берсингър закрила очите на дъщеря си и хукнала към най-близката къща, за да се обади в полицията.

Двама детективи били натоварени със случая – Хари Хансън и Финис Браун. Когато те пристигат на местопрестъплението – на „Нортън авеню“, между 39-та улица и „Колизеум стрийт“ – то вече гъмжало от репортери и зяпачи, които безгрижно тъпчели по уликите. Детективите наредили на тълпата да се отдръпне и се захванали за работа.

От липсата на кръв по тялото и тревата наоколо детективите заключават, че жертвата е била убита другаде и е довлечена до тук, парче по парче. Под тялото имало роса, което означавало, че трупът е захвърлен на мястото след 2:00 часа, когато температурите навън падали до 3 градуса.

Обезобразеното лице на Елизабет

Обезобразеното лице на Елизабет

Лицето на жертвата било жестоко нарязано: убиецът бил използвал нож, за да направи 7-8-сантиметрови разрези във всеки ъгъл на устата й и мъртвата жена сякаш се усмихвала зловещо подобно на умопобъркан клоун. Следите от въжета по китките и глезените й показвали, че тя е била връзвана и вероятно изтезавана.

След като измерили двете половини на тялото детективите пресметнали, че височината на жертвата е 1,70 см., а теглото й 52 кг. Нейната кестенява коса била къносвана наскоро, а ноктите й изгризани до кокал.

След като повикали съдебния лекар да прибере тялото, на детективите им останала нелеката задача да открият коя е тази жена.

Криминална драма

През 40-те години на 20-и век полицията и пресата живеели в симбиоза. Репортерите използвали ченгетата за вътрешна информация, а ченгетата използвали репортерите, за да разпространяват информация, която смятали, че може да помогне за разкриването на даден случай.

В случая с Черната Далия детективите дават на „Лос Анджелис Екзаминър“ отпечатъците взети от мъртвата жена и репортерите използвали предшественика на днешния факс, за да изпратят уголемените отпечатъци в централата на ФБР във Вашингтон.

ФБР ги сравнява с 104-те милиона отпечатъци, които съхранява в своята база данни и бързо открива съвпадение с тези на Елизабет Шорт. Нейни отпечатъци били взимани, когато била започнала работа в пощенската служба на една военна база в Калифорния, както и когато била арестувана за употреба на алкохол при ненавършено пълнолетие в Санта Барбара.

ФБР изпраща на репортерите снимка на Елизабет. Когато журналистите виждат, че жертвата е привлекателно 22-годишно момиче, те разбират, че са попаднали на сензационен материал.

Бет и Фийби Шорт

Бет и Фийби Шорт

Новините се развихрят в стил криминална драма. За да направят материала още по-интересен, репортерите прибягват до не много почтени средства; те се обадили на майката на Елизабет Фийби Шорт и й казали, че дъщеря й е спечелила конкурс за красота. След като измъкнали колкото се може повече лична информация за Елизабет от г-жа Шорт, накрая те й заявили, че дъщеря й всъщност е открита мъртва.

Секс. Красота. Жестокост. Историята съдържа и трите елемента и скоро се появява по първите страници на вестниците в цялата страна. „Полицията издирва луд первезник, във връзка с убийството на момиче“ – гласяло заглавието в „Уошингтън Пост“.

Бети Шорт

Със своите закръглени форми и малко, чипо носле Елизабет Шорт въплъщавала идеала за красива жена от 40-те години. Тя боядисвала косата си черна и забождала в нея бели цветя. С ярко червените си устни, алабастрова кожа и светло сини очи, тя приличала на порцеланова кукла.

Елизабет Шорт

Елизабет Шорт

Произходът на прозвището й е неясен. Според някои източници приятелите й били започнали да я наричат „Черната Далия“, заради любовта й към черния цвят и като препратка към филма от 1946 г. „Синята Далия“. Пресата незабавно подхваща прякора и превръща Елизабет Шорт в легенда.

В родното си градче тя била известна просто като „Бети“, твърди нейната съседка и приятелка от детинство Мери Пейшъс.

Родена на 29 юли 1924 г., в Хайд Парк, Масачузетс, Елизабет е една от петте дъщери на Фийби и Клио Шорт. По-късно семейството се премества в Медфорд – градче известно като мястото, където е написана коледната песничка „Jingle Bells“.

Клио Шорт започва успешен бизнес, изграждайки игрища за мини голф, но през 1929 г. борсата се срива и той банкрутира. Отчаян от неспособността да издържа голямото си семейство той инсценира самоубийство, като оставя колата си на местния мост, така че да изглежда сякаш е скочил в реката. След няколко години жена му получава писмо от Калифорния, изпратено от него. Той пишел, че спестява пари, за да може да прибере семейството при себе си, но съпругата му заявила, че не желае да има нищо общо с него.

След напускането на Клио, семейство Шорт се премества в една бедна кооперация в съседство с Мери Пейшъс и Фийби си намира работа като счетоводител. Елизабет става като по-голяма сестра на Пейшъс, която била с 10 години по-малка от нея и често я водела за сладолед и на кино. Двете момичета били изгледали всичките популярни по онова време филми на Джинджър Роджърс и Фред Астер, както и дебюта на „Отнесени от вихъра“. Вероятно точно в онзи малък киносалон Елизабет е започнала да гради мечтите си за холивудска кариера.

Елизабет е родена с дихателни проблеми, които се развиват в астма и бронхит с течение на годините. Когато станала на 16, майка й я изпраща да прекара зимата при едно приятелско семейство в Маями, където тя си намира работа като сервитьорка.

На 19 години Шорт се качва на влака и прекосява страната, за да отиде да живее с баща си във Валехо, Калифорния. Той работел във военноморската база на остров Меър. Тя се надявала, че преместването в Калифорния ще й помогне да пробие в киното.

Войнишка сладурана

Още от самото начало преоткритата връзка между Бети и баща й била обречена на неуспех. Тя не го била виждала от години. Той бил изпълнен с разкаяние. Двамата живеели като пълни непознати под един покрив, непрекъснато спорейки за дребни неща. Клио Шорт очаквал дъщеря му да готви и чисти като някаква прислужница, но тя далеч не била заинтересована от домакинството.

Полицейска снимка на Шорт от ареста й в Санта Барбара

Полицейска снимка на Шорт от ареста й в Санта Барбара

Тя си намерила работа в пощенския отдел на военната база Кемп Кук в Ломпок, на два часа и половина северно от Лос Анджелис. На двете черно-бели снимки от служебната й карта – една в анфас и една в профил – тя не се усмихва. Устните й без червило са леко разтворени, а черната й коса небрежно разрошена. Въпреки това от снимките струи безпогрешно естествената й красота.

В Кемп Кук Шорт тя била обградена от цяла армия самотни войници, очакващи да бъдат изпратени на война. От където и да минела Елизабет оставяла след себе си влажни, копнеещи погледи. Младите мъже се борели за вниманието й, избрали я за „сладураната на лагера“ и я убеждавали, че притежава качествата на филмова звезда.

Тази идилия приключва след няколко месеца, когато Елизабет е арестувана в Санта Барбара за употреба на алкохол в непълнолетна възраст и е изпратена обратно у дома в Медфорд.

Обречена любов

През следващите няколко години Шорт пътувала напред-назад из страната, качвайки се на влака от Медфорд за Чикаго, Флорида, Калифорния и обратно в Масачузетс. Сервитьорската работа й осигурявала пари, с които да изследва нови места и хора. Жаждата й за живот била невероятна.

Елизабет Шорт

Елизабет Шорт

Тя често посещавала нощни клубове, където помитала дансинга във вихъра на суинга и бибоп-а. Харесвали й музиката, мъжете, атмосферата. Никога не оставала сама, освен ако не искала да бъде. Но безгрижният й живот се променя през последния ден на декември 1944 г., когато тя среща един млад мъж, чийто тестостерон изпъквал сред ордата на другите мъжкари. Той бил майор от „Летящите тигри“ – военновъздушен доброволен отряд от Втората световна война. Тя изпратила на майка си едно крайно възторжено и сантиментално писмо:

„Срещнах някого на Нова Година, един майор, казва се Мат Гордън. Толкова съм влюбена, че сигурно се вижда от далече. Той е толкова прекрасен, не е като останалите мъже. И ме помоли да се омъжа за него.“

След като Шорт се завръща у дома в Медфорд, тя започва да си стяга чеиза, пълнейки едно сандъче с ръчно изработени покривки, които той й пращал от Филипините. Освен това винаги носела забодена на блузата си неговата пилотска значка.

В края на август, обаче съдбата й нанася жесток удар. Японците капитулират на 14 август и тя най-сетне била престанала да се тревожи, че Мат ще загине в битка. Тя започнала да мисли за предстоящата сватба, копринената рокля, цветята и каква точно прическа да си направи за големия ден.

Но тогава пристигнала телеграма от майката на годеника й: „Мат убит в самолетна катастрофа на път към дома от Индия. Много съжалявам. Моли се да не е вярно.“

Шорт прекарва следващите няколко дни в шок, препрочитайки отново и отново писмата на Мат. Когато настъпва зимата, тя се връща в Маями, затъквайки копие от некролога му в куфара си.

Фиклинг

В Маями Шорт започва да лекува разбитото си сърце с купища мъже. Тя харесвала компанията на всички – войници, предприемачи, стари, млади – но най-много харесвала онези с достатъчно дебели портфейли.

Шорт осъзнавала цената на красотата си. Когато вървяла по тротоара на високите си токчета, с високо вдигната глава, тя била напълно наясно с ефекта, който предизвиква у мъжете минувачи. Те подвиквали, подсвирквали, канели я на вечеря. Често тя приемала поканите. Те плащали за храната, питиетата, наема и дрехите й. Давали й пари в брой. Какво били няколко зелени гущера пред привилегията да се огреят в ослепителната й аура? Според някои автори Шорт не просто е флиртувала, а направо е работила като високоплатена проститутка, но не съществуват доказателства в подкрепа на това твърдение.

Тя харчела всичките си спечелени от сервитьорството пари, за да увеличи дрехите в гардероба си. По-скоро би ходила гладна, отколкото облечена в излезли от модата и износени дрехи. Когато излизала навън, тя била винаги перфектно облечена, обикновено с шити по поръчка черни костюми, женствени блузи с жабо, обувки с висок ток и дълги ръкавици. Тя олицетворявала самоуверената изтънченост на работещо момиче от 40-те години.

Шорт имала слабост към мъжете в униформи. През юли 1946 г. тя се връща в Южна Калифорния, за да бъде по-близо до Гордън Фиклинг – един крайно привлекателен лейтенант от ВВС, с чувствени черни очи. Те се запознават две години преди това в Калифорния, малко преди той да замине на война. Връзката била трънлива още от самото начало. В писмата си – които са конфискувани от полицията и публикувани във вестниците след нейното убийство – Фиклинг изразявал недоволството си от флиртовете на Шорт с други мъже.

Очевидно тя не успяла – или не искала – да го убеди, че той е най-важен за нея. Той се преместил в Северна Калифорния, за да работи като пилот на граждански самолет, но двамата продължили да си пишат. Той продължил да й изпраща пари. Месец преди смъртта й той й бил изпратил 100 долара. Последното писмо, което Фиклинг получава от Шорт е с дата 8 януари 1947 г., седем дни преди убийството й. В него тя пишела, че ще се премести в Чикаго, където се надявала да пробие като модел.

Последни дни

През последните шест месеца от живота си Шорт постоянно се местела, сменяйки десетки хотели, апартаменти, пансиони и частни домове в Южна Калифорния. Където можела отсядала безплатно или плащала колкото се може по-малко. Тя непрекъснато била на червено с парите.

От 13 ноември до 15 декември Шорт живяла в един претъпкан апартамент с две спални в Холивуд, с още осем други момичета – сервитьорки, телефонистки, танцьорки – все амбициозни провинциалистки, надяващи се да пробият в шоубизнеса. Жените плащали по 1 долар на ден за походно легло и половин метър място в гардероба. Но Шорт не можела да си позволи да плати дори и тази мизерна сума, затова се измъкнала през задната врата, когато дошло време да плаща наема.

Нейните съквартирантки разказват за „Ел Ей Таймс“, че Шорт е излизала „всяка вечер с различно момче“ и не е имала работа.

„Тя обикновено търсеше плячка на бул. Холивуд“ - казва 22-годишната Линда Рор за вестника.

Шорт била неуловима както в живота, така и в смъртта. Тя нямала близки приятелки или приятели, а предпочитала компанията на непознати и непрекъснато сменяла обкръжението си.

Последният човек, който я вижда жива, е един неин скорошен познат – 25-годишният Робърт Манли, с прякор „Червеният“, получен заради ярко рижавата му коса. Според информацията в пресата Манли я срещнал на един уличен ъгъл в Сан Диего. Той забелязал, че тя е красива, сама и очевидно не се е запътила на никъде, затова спрял до нея и я попитал дали има нужда от превоз. Шорт се направила на недостъпна, врътнала се и отказала да го погледне. Но Манли продължил да говори, уверявайки я, че е безобиден и просто иска да я закара у дома.

По онова време Шорт била отседнала у едно семейство, което се било съжалило над нея, когато я срещнало в някакво денонощно кино, където тя смятала да прекара нощта. Но скоро те се уморили от нея. Тя по цял ден мързелувала в малката им къща и вечер излизала навън да се забавлява. В началото на януари 1947 г. те я помолили да се изнесе. Манли дошъл да я вземе.

Двамата отседнали в един местен мотел. По-късно Манли разказва на един репортер, че Шорт спяла с дрехите си и двамата не били правили секс. На следващия ден, 9 януари, той я откарал в Лос Анджелис и й помогнал да си занесе багажа си до автобусната спирка. Тя му казала, че заминава за Бъркли, за да живее при сестра си, с която имала среща в хотел „Билтмор“ в центъра. Манли я придружил до лобито на хотела и си тръгнал в 18:30 ч., за да се върне при семейството си в Сан Диего.

„Билтмор“ бил точно като местата, на които Шорт обичала да се подвизава. Хотелът бил точно толкова великолепен и луксозен, колкото тя очаквала да бъде и пълен с богати джентълмени. Построен в началото на 20-те години, това бил най-големият хотел на запад от Чикаго, разполагащ с 1000 стаи.

С огромните си, рисувани на ръка, катедрални тавани, кристални полилеи и мраморни настилки лобито било черешката на тортата. Контрастът между този елегантен мизансцен и калния парцел, където било захвърлено оскверненото й тяло седмица по-късно, едва ли би могъл да бъде по-голям.

Разследването

В утрото след убийството й 40 полицейски служители претършували квартала, минавайки от къща на къща в търсене на следи и улики. Те проверили канализацията и автоматите за пране за кървави дрехи, разпитали живущите в района, ровили се в боклука. Тези усилия не довели до нищо съществено.

Следователите издирили Клио Шорт, който живеел на по-малко от три мили от калния парцел. Той им казал, че не се е чувал с дъщеря от три години. Очевидно той все още й бил сърдит, че не тя не била пожелала да се грижи за дома му, а вместо това прекарвала времето си „в шляене“. Той отказал да разпознае тялото й.

Съдебният лекар определил, че Шорт е починала от масивен вътрешен кръвоизлив, причинен от удари по главата. По тялото не били открити следи от сперма. Аутопсията разкрила и един умело крит от Шорт недостатък: зъбите й били в ужасно изгнило състояние, като дупките в тях били запълнени с восък.

Те разпитали повече от 20 бивши „гаджета“ на Шорт, но това не донесло нови следи. Когато историята изтекла във вестниците се появили повече от 30 „изповедници“, които били от официално освидетелствани луди до копнеещи за внимание неудачници, търсещи своят звезден миг. Полицията пропиляла ценно време и усилия в доказване на тяхната невинност, докато продължавала да търси истинския убиец. Детектив Хансън се оплаквал в пресата, че отделът му губи време, занимавайки се с писмата на „шегаджии“ и „дървени философи“, пристигащи чак от Ел Пасо и Бронкс. Според него убиецът на Елизабет Шорт не бил някой, когото тя е познавала, а по-скоро случаен човек.

Полицията разпитала хиляди хора, които имали дори и бегли познания за Шорт и нейните познати и бързо натрупали цял шкаф със записки и доклади.

В един момент полицията в Ел Ей била толкова сигурна, че чистият разрез на тялото на Шорт е дело на професионалист, че убедила Университета в Южна Калифорния – който се намира в същия район, където било открито тялото – да им предаде списък със студентите по медицина.

ФБР било залято с писма до Дж. Едгар Хувър от хора, които твърдели, че познават убиеца или обвинявали за престъплението някого срещу когото имали зъб.

Липсващата седмица

Какво се е случило от момента, когато Шорт е забелязана да напуска „Билтмор“, до момента, в който тялото й е захвърлено в калния парцел, остава загадка. Едно нещо е сигурно: през един от тези седем дни тя е имала фатална среща с убиеца си, който я бил измъчвал и изтезавал, преди да пререже младия й живот по този ужасяващ начин.

Манли разпознава чантата на Шорт

Манли разпознава чантата на Шорт

На 25 януари черната дамска чанта на Шорт и една от нейните високи обувки били намерени на боклука, на няколко мили от местопрестъплението. Робърт Манли потвърдил, че вещите са нейни. Той разпознал обувките, защото бил платил на обущар за смяна на подметките им в Сан Диего, а чантата ухаела на тежкия парфюм на Шорт, който изпълвал колата му, докато я карал от Сан Диего за Лос Анджелис.

Петте всекидневника в Лос Анджелис се нахвърлили върху тази информация в свирепа борба кой ще създаде по-голяма сензация. Девет дни след смъртта на Шорт някой – може би убиецът – изпраща на „Екзаминър“ един пакет. Той миришел силно на бензина, който изпращачът бил използвал, за да заличи отпечатъците си от плика. Вътре в него имало вещи на Шорт, сред които фотографии, актът й за раждане, социалната й осигуровка и некрологът на Мат Гордън. Освен това пакетът съдържал и тефтерче с имената на 75 мъже. Полицията бързо ги издирила и всеки от тях разказал на следователите изненадващо подобна история: те се били запознали с Шорт на улицата или в някой бар, след това я черпили с питие или вечеря и никога повече не я били виждали отново, тъй като тя им заявявала, че не се интересува от физическа близост.

Заподозрените

Полицията в Ел Ей се въздържа от спекулации за самоличността на убиеца. Истината е, че убиецът на Елизабет Шорт е най-вероятно мъртъв – ако не от болест, то от старост – и никога няма да може да бъде изправен пред правосъдието. Този факт, обаче не пречи на многобройните детективи аматьори да продължават опитите си да разрешат случая. Техните хипотези варират от леко фантастични до направо абсурдни:

  • В книгата си по случая Мери Пейшъс (приятелката от детинство на Шорт), хвърля вината върху режисьора Орсън Уелс, понеже той някога бил изпълнявал един фокус, в който „разрязвал“ жена на две.
  • В една друга книга, „Татко беше убиецът на Черната Далия“, PR-специалистката Джанис Ноултън обвинява баща си за убийството. Тя пише как терапията й била помогнала да си възвърне забравени детски спомени, в които баща й я бил заставял да гледа как той измъчва и разсича Шорт. Ноултън обвинява баща си в още девет подобни убийства, включително и в това на сина й, който бил заченат от него. Книгата й претърпява провал, но тя продължава да спори с всеки, който не споделял възгледите й и през 2004 г. се самоубива чрез свръхдоза лекарства.

Ето още няколко заподозрени, които стоят начело в списъка с възможните извършители през последните 60 години:

  • Робърт Манли
    Манли на детектора на лъжата

    Манли на детектора на лъжата

    Манли е последният човек, който е виждал Шорт жива. Първоначално той е арестуван като заподозрян, но след като се подлага на детектор на лъжата го освобождават. Години наред той се борел с умствено заболяване и когато през 1954 г. заявява на жена си, че чува гласове, тя го изпратила в психиатрична клиника. Там, в опит да получат информация за убийството на Черната Далия, лекарите му слагат инжекция със натриев пентотал/тиопентал – известен като „серум на истината“. Манли издържа и този тест. Той умира през 1986 г. като съдебният лекар определя, че смъртта му е настъпила вследствие на инцидент с падане.

  • Марк Хансън
    Името на Хансън е щамповано на тефтерчето с адреси, което било изпратено на „Екзаминър“; не е ясно как то е попаднало в ръцете на Шорт. Петдесет и петгодишният датчанин бил управител на „Флорентайн Гардънс“, лъскав холивудски нощен клуб. Много от момичетата, които работели за Хансън, живеели в дома му, който се намирал зад клуба. Шорт също била живяла там за няколко месеца през 1946 г. Според слуховете, застаряващият донжуан се бил опитал безуспешно да спи с нея.
  • Джордж Ходел
    През 2003 г. пенсионираният детектив от лосанджелиската полиция Стив Ходел, публикува още една вариация на темата „татко-го-направи“, но този път книгата се превръща в национален бестселър. В „Отмъстителят на Черната Далия: Талант за убийство“, Ходел описва баща си като тиранин и извратен женомразец, който правел оргии в семейния им дом и бил съден за изнасилването на собствената си 14-годишна дъщеря (за което бил оправдан). След смъртта на баща му, през 1999 г., Стив Ходел намира личния му фотоалбум, в който имало две снимки на жена с черна коса. Ходел твърди, че тази жена е Шорт, но семейството на Елизабет опровергава това.
  • Джак Андерсън Уилсън
    Джак Андерсън Уилсън

    Джак Андерсън Уилсън

    В книгата „Посечена: Истинската история на Черната Далия“, актьорът и криминален писател Джон Гилмор обвинява в убийството алкохолика скитник Джак Андерсън Уилсън. Когато Гилмор го интервюира в началото на 80-те години, Уилсън му разказва подробности за убийството, които само убиецът би могъл да знае. Той разказва, че Шорт е имала някакъв вагинален дефект, заради който е отказвала да прави секс. Няколко дни преди да го арестуват, Уилсън загива при пожар в хотела. Истинността на книгата е подложена на съмнение от изследователите на Черната Далия, които не успяват да открият основните източници на информация на Гилмор – което ги кара да вярват, че тези хора изобщо не съществуват.

  • Уолтър Алонзо Бейли
    През 1997 г. журналистът от „Лос Анджелис Таймс“ Лари Харниш изважда наяве поредния заподозрян: д-р Уолтър Алонзо Бейли, хирург, чийто дом се намира на една пресечка южно от мястото, където било открито тялото на Шорт. Дъщерята на Бейли била приятелка на сестрата на Шорт Вирджиния. Харниш предполага, че Бейли е страдал от умствено разстройство, което го е накарало да убие Шорт. Въпреки че полицията смятала, че убиецът може би има професия свързана с употребата на нож – като хирург или касапин – Бейли бил на 67 години по време на убийството и нямало данни някога да е извършвал престъпление или да е прибягвал до насилие. Също така не е известно той някога да се е срещал с Шорт.

Полицията не подкепя нито една от тези хипотези. Тъй като повечето физически доказателства са изчезнали от досието на Черната Далия – сред тях и 13 вулгарни писма изпратени (вероятно от убиеца) до медиите и полицията – малко вероятно е този случай някога да бъде разкрит.

През 2006 г. – шест десетилетия след смъртта й – Елизабет Шорт най-сетне изгрява на големия екран, в продукцията на „Юнивърсъл Пикчърс“, създадена по книгата на Джеймс Елрой от 1987 г. „Черната Далия“

Филмът, с бюджет от около 50 милиона долара е режисиран от холивудския титан Брайън де Палма и беше заснет в България. Актьорският състав включва имена като Джош Хартнет, Аарън Екхарт, Скарлет Йохансън, Хилъри Суонк и др.

7 Коментари за “Черната Далия: Убийството на Елизабет Шорт”

  1. Avatarelinkataaaaaaaaaa

    iskam da go gledam tozi film mislq 4e e interesen no ybiistvoto e mnogo jestoko.i e vqrno 4e ot 40-te godini na 20 vek i do den dne6en xorata se interesyvat!

  2. AvatarЛилия

    Истината за живота и убийството на Елизабет Шорт можете на научите в книгата ПОСЕЩЕНИЯ ОТ ДРУГАТА СТРАНА от Силвия Браун

  3. Avatarpa6ata

    Liliq,ako moje da ni svetne6 nakratko za istinata za ubiistvoto i.Vse pak ne si struva da etem cqlata kniga samo zaradi tozi slu4ai.

  4. Avatarmlimma

    Strahotna statiq!!!!!!

  5. AvatarЛиско

    Здравейте. Няма смисъл да си купувате т.нар. „книга“ на Силвия Браун. Тази жена е пълен шарлатанин и всички писания в нея са плод на развинтеното й въображение. Ако не ми вярвате – има цял сайт посветен на нея и прочутата й „дарба“ да общува с мъртвите.

    http://www.stopsylvia.com/home/

    А относно Черната Далия искам и тук да се възмутя от гаврата, която си направиха с нейния персонаж в нов американски сериал – „American Horror story“. До сега не ми се беше случвало да намесят реално съществувала личност, с истинското й име и с начина по който е умряла да я изкарат жертва на призрак убиец от прокълната къща. Определено епизода е подвеждащ за хората, които не са запознати с историята на Черната Далия.

  6. Avatarpaceto

    Нещо си в грешка относно смъртта й в този сериала, защото там тя умира на зъболекарският стол, а не я убива призрака на онзи извратен хирург от 1922-ра година.
    Той само е „разфасова“ както е била намерена в действителност и това си е гледна точка на сценаристите и нищо повече.
    Просто навързаха и тази история с идеята на сериала както сториха и с другите смъртни случаи станали в миналото.

  7. AvatarТаня

    Много жестоко и мистично убийство. Жалко за посеченият млад живот, както и за красотата на момичето.Не съм гледала филма, но с удоволствие ще го направя заради гледната точка на сценаристите

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняДоктор Харолд Шипман:... { Лудо, откачено старче! Никой никога няма да узнае кои са... } –
  • User AvatarТаняЧерната Далия: Убийството на... { Много жестоко и мистично убийство. Жалко за посеченият млад живот,... } –
  • User AvatarТаняСлучаят на Оскар Слейтър... { Луда работа! Нали един напълно невинен е "опрал пешкира" какво... } –
  • User AvatarТаняПортрет на един сериен... { Да, точно така Хана Монтана, напълно съм "за" това, което... } –
  • User AvatarТаняДженийн Джоунс: Смяната на... { Още първия поглед на физиономията й издава невероятен изрод- душегубка.... } –
  • User AvatarТаняСмъртта на Джеймс Бълджър... { Браво Светла, много добре казано. Аз макар, че препрочитам почти... } –