Публикувано на: 23 януари, 2012

От трагичната смърт на принцеса Даяна на 31 август 1997 година са изписани и изговорени милиони думи за онова, което наистина случи в нощта, в която тя загина, и защо. Вероятно, подобно на убийството на американския президент Джон Кенеди, никога няма да разберем отговорите на всички въпроси, възникнали покрай разследването на онази фатална катастрофа.

Беше ли смъртта на принцеса Даяна наистина нещастен случай, или поръчково убийство? Мнозина все още твърдят, че тя е била убита. Малко преди трагичния си край, тя предрича в писмо до своя верен иконом, че ще бъде убита в автомобилна катастрофа.

Лоша новина

Телефоните на чуждестранните кореспонденти в Париж започват да звънят пронизително в един часа през нощта на 31 август 1997 година.

След едно много горещо парижко лято слънцето в онази скучна събота най-сетне се скрива зад гъсти облаци и градът си поема глътка свеж въздух. Гражданите на Париж били уморени, лятната ваканция била свършила, но все още никой не бил готов да се върне на работа, в училище или в университета.

Журналистите също се чувствали премалели; „мъртвият сезон“ идвал към края си и есента щяла да донесе нови политически скандали, бедствия и войни за отразяване.

На телефоните на спящите кореспонденти упорито звънели редактори от цял свят. Всички задавали един и същи въпрос:

„Чухме, че Ди е претърпяла автомобилна катастрофа в някакъв тунел. Можем ли да разчитаме на история в следващия половин час за нашето първо сутрешно издание?”.

Никой от тези журналисти не успява да мигне повече през следващите няколко дни, знаейки че може би работят по най-големия случай в кариерата си. Впоследствие, някои от най-нечувствителните от тях признават, че са спечелили толкова много пари от тази трагедия, че са могли да се отдадат на луксозна почивка след това.

Защото в онази августовска нощ Даяна, принцесата на Уелс, умря от раните си, получени в автомобилна катастрофа в един парижки тунел, само на 36 години.

А преди онази нощ, ако бяхте попитали някого – мъж или жена – коя е най-красивата и състрадателна жена в света, с която бихте искали да излезете на вечеря, те щяха да ви отговорят: принцеса Даяна.

Слава

Принцеса Даяна

Принцеса Даяна

Благородническите титли са изключително важни в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Те показват статуса на човек в британското общество – кой кого наследява, кой на кого се покланя и кой може да се ожени за член на кралското семейство. Такива неща.

Най-високата титла в блародническата йерархия е тази на Краля (понастоящем на Кралицата), а най-ниската е просто благородник. Даяна е Лейди (баща й е граф), което е само една титла над благородник, но все пак й позволява да се омъжи за най-големия син на кралица Елизабет, бъдещият крал принц Чарлз.

Макар да донася двама синове – наследник и резерва – техният брак, по думите на Даяна, не бил щастлив. Освен това в него участвали трима души: съпругът й обичал друга жена. Даяна се справяла с това унижение като повръщала след ядене и крещяла нецензурни думи под прозорците на двореца, хвърляйки в шок гостите на своята величествена свекърва.

През август 1996 година бракът им, сключен на 29 юли 1981 г., приключва официално. След известни преговори между нейните и адвокатите на принц Чарлз, Даяна получава тлъсто обещетение от 17 милиона паунда.

Отново неомъжена, тя била свободна да излиза на срещи и не пропуснала да го направи. Не че не се радвала на любовници дори по време на брака си. Както британската жълта преса често отбелязвала, ангелската Даяна – жената, която можела да прегръща дете, болно от СПИН в ръцете си с очи, плувнали в сълзи – можела да се похвали със завиден брой любовници. Дори се носели слухове, че Чарлз не е биологичният баща на по-малкия им син принц Хари, трети кандидат за трона след баща си и по-големия си брат Уилям.

Сред любовниците на Даяна присъствали заможен и женен търговец на изкуства от Лондон, капитан от армията, женен капитан от националния отбор по ръгби, поп певец, продавач на коли, капитан от Кралската гвардия, пакистански сърдечен хирург и един женен бодигард. Последният – полицейски сержант, бил свален от поста си на неин личен охранител, когато Чарлз забелязал, че тя прекарва твърде много време с него. Той умира в загадъчна катастрофа. Шофьорът на мотоциклета, на който се возел любовника й, се сблъсква с идваща насреща кола, чийто светлини го заслепяват. Тази кола никога не е открита и Даяна вярвала, че бодигардът й е премахнат, заради приятелството си с нея.

Доди ал Файед

Доди ал Файед

Тогава се появява Доди ал Файед и разлюлява почвата под краката й.

Цялото име на Доди е Емад ел-Дин Мохамед Абдел Монеим Файед. Роден в Александрия, Египет, през 1955 година, той е син на един от най-богатите мъже в Обединеното Кралство, милиардерът Мохамед Ал Файед, и на Самира Кашоги – сестра на милиардера и оръжеен търговец Аднан Кашоги.

По онова време Мохамед Ал Файед е собственик на луксозния търговски център „Хародс“ и на футболния клуб Фулъм. Притежава също хотел „Риц“ в Париж.

Доди, образован в престижно частно училище в Швейцария и в английската Кралска академия „Сандхърст“, е изпълнителен филмов продуцент и името му стои под успели заглавия, като „Chariots of Fire“ (1981). Той се развежда с американския модел Сюзан Грегард и оттогава името му се свързва с няколко красавици, сред които и актрисата Брук Шийлдс.

През онова лято на 1997 година отново се заговаря за него. На 42 години той се сгодява за друг американски модел – Кели Фишър. Двамата планират да плават в Средиземно море на една от яхтите на баща му, наречена „Куджо“.

Ди и Ди

„Английската роза“, както Елтън Джон щял да нарече Даяна на погребението й в песента си, посветена на нея, и елегантният Доди, с неговите тъмни очи, черна коса, загорял тен и свобода да харчи бащините милиони, вече се били срещали преди онова фатално лято на 1997 година.

Принц Чарлз играе поло

Принц Чарлз играе поло

За първи път се изправили лице в лице преди 10 години, в лятото на 1986-а, по време на турнир по поло в парка Грейт Уиндзор. Играта на поло е задължителна за всеки млад човек от висшето общество в Англия, така че Доди я играел. През онзи ден неговият отбор победил тима на принц Чарлз. Даяна подала на Доди купата на победителя. След ръкостискане и задължителния поклон от негова страна, двамата си разменили няколко думи и сетне той пристъпил назад, както се очаква от обикновен човек в присъствието на кралска особа.

Турнирът по поло може и да бил единственият път, в който Доди имал възможност да говори с Даяна, но неговият баща Мохамед ал Файед и нейният баща граф Джон Спенсър били приятели от много години.

По времето на онзи поло мач бракът на Даяна и Чарлз вече бил доста разклатен.

Камила Паркър-Боулс

Камила Паркър-Боулс

Според собствените признания на Чарлз в едно телевизионно интервю, в онази година той бил възобновил предбрачната си любовна афера с жената, която щяла да стане негова втора съпруга и вероятно бъдеща кралица – разведената Камила Паркър-Боулс. Даяна обаче твърдяла, че Чарлз бил подновил авантюрата си с Камила още през 1984-а, тоест две години по-рано. Тя казвала, че той се бил оженил за нея само заради нуждите на държавата; трябвало му „добро момиче, девица, без сенчесто минало“, което да го дари със син и наследник, и семейството му я било избрало за негова съпруга.

Все пак, въпреки нещастния си брак с Чарлз, щели да минат още 10 години преди тя да види в Доди нещо повече от син на приятеля на баща си.

Лятото на 1997 година

Замъкът Балморал в Шотландия

Замъкът Балморал в Шотландия

Месец юни. Всяка година кралското семейство се оттегля заедно на дълга лятна ваканция в замъка Балморал в Шотландия. Те яздят коне, ходят на риба, организират си пикници, разхождат кучетата си, играят на семейни игри, имитират гласовете и маниерите на държавните глави, с които са се срещали през годината, или обсъждат влажното планинско време над чашите с чай.

Пакистанският сърдечен хирург Хаснат Кан

Пакистанският сърдечен хирург Хаснат Кан

Даяна никога не се научила да се наслаждава на тези летни ваканции, но през 1997 година и без това вече не била член на кралското семейство. На 36 години и разведена от 10 месеца, тя се чувствала особено нещастна и се чудела къде ще прекара лятото. Този месец била скъсала с последния си любовник – пакистанският сърдечен хирург Хаснат Кан. Двамата държали връзката си в пълна тайна, понеже не само че британският народ не би искал да я види в обятията на мюсюлманин, но и семейството на хирурга не одобрявало аферата им; те искали да го видят женен за пакистанско момиче, което вече били избрали за него.

Нямайки къде да отиде, Даяна започнала да пита приятелите си дали би могла да се присъедини към тяхното летуване. Тъй като не получила покана от никого, решила да наеме къща в престижния район Хамптънс в Лонг Айлънд. Макар след развода й тя да не била вече Нейно кралско височество, а само „принцеса“, Кралската охрана все още била отговорна за сигурността й и сметнала, че Щатите представляват твърде голям риск. Посъветвали я да се спре на друга дестинация. Фактът, че двамата й сина щели да прекарат част от лятната ваканция с нея също оказал влияние върху решението на Кралската охрана.

Тук се появил Мохамед ал Файед. Той дочул, че дъщерята на приятеля му няма къде да отиде и поканил Даяна и момчетата й да се присъединят към него и семейството му в неговата вила в Сен Тропе. Вилата била сигурно пазена от собствените му бодигарди и Кралската охрана не намерила повод за възражение.

Даяна на яхтата Йоникал

Даяна на яхтата Йоникал

Когато получил потвърждение, че Даяна и двамата принца ще идват през юли, Ал Файед незабавно ремонтирал новопридобитата си 60-метрова яхта „Йоникал“, в случай че тримата високопоставени гости решат да плават на нея.

Даяна и синовете й били във вилата от три дни, когато пристигнал Доди. Той бил извикан от баща си да забавлява гостите. Кели Фишър също дошла с него, но не се присъединила към годеника си във вилата. Откарали я с хеликоптер на яхтата „Куджо“, закотвена край брега на Сен Тропе.

Две седмици по-късно Даяна отново била сама в апартамента си в Лондон и разказвала на приятелите си, че е прекарала най-хубавото лято в живота си. Според книгата на Тина Браун „Хрониките на Даяна„, тя казвала, че Доди я бил накарал да се чувства „обгрижвана“.

Преди лондонските вестници да надушат за новата й афера, тя и Доди прекарват един уикенд в парижкия хотел „Риц“, връщат се в Лондон за филмова премиера в частен киносалон в Сохо и се наслаждават на многобройни, осветени на свещи вечери в апартамента на Доди на „Парк Лейн“. Когато не били заедно, непрекъснато разговаряли по телефона.

На 7 август лондонските таблоиди най-сетне заподозрели, че нещо се случва с бившата снаха на кралица Елизабет и сина на Мохамед ал Файед. Знаейки че двамата са в Лондон, папараците заемат позиции пред апартамента на Доди. Тъкмо навреме, защото същата вечер Даяна, облечена в прилепнала синя рокля, пристига там и не излиза повече чак до 1 часа през нощта.

По-късно същия ден тя заминава за Босна, като част от кампанията против противопехотни мини. Десетки репортери и фотографи също се втурват натам.

Даяна и Доди на яхтата

Даяна и Доди на яхтата

На 15 август Даяна се връща в Лондон и отлита за Гърция, за да прекара няколко дни там. Взима със себе си приятелка. Двете жени пътуват в частен самолет, собственост на „Хародс“, или с други думи – на Мохамед ал Файед.

Шест дни по-късно, на 21 август, Даяна отново е в Лондон. Доди също се връща в града в този ден от Лос Анджелис. Според слуховете бил там, за да купи жилище за себе си и Даяна: щели да се женят и да се установят в Ел Ей.

На следващия ден двамата се качват на самолета; отлитат в Ница за поредната си ваканция. На летището се качват на хеликоптер, който ги отнася на яхтата „Йоникал“. Бащата на Доди, втората му майка и техните деца вече ги чакали там. Даяна и Доди се присъединяват към тях, за да направят това, което богатите и благородни европейци правят през лятото от край време: круиз на Средиземноморието.

На тази втора ваканция със семейство Ал Файед нямало и следа от Кели Фишър. През юли, докато стояла сама на яхтата „Куджо“, Фишър все още нямала представа за истинската роля на принцесата в живота на годеника й, но на 6 август, когато се върнала в Щатите, видяла снимките на двамата във вестниците.

Кели Фишър

Кели Фишър

Опитала се да говори с Доди, но той не си вдигал телефона. Когато се обадила в апартамента му в края на деня, вдигнал й Мохамед ал Файед и й казал, че между нея и сина му е свършено. На следващия ден тя все пак се свързала с Доди и записала разговора им. Той отрекъл да се е сгодявал за нея, но отрекъл и че има афера с Даяна. В един момент от разговора тя му казала: „Не се ебавай с мен, Доди. Бил си с нея в Сен Тропе по цял ден, а после ме чукаше през нощта“. Впоследствие Фишър съди Доди за нарушаване на обещанието му, но оттегля жалбата си след смъртта му.

Знаейки че Даяна и Доди са на яхтата, лондонските редактори, както на таблоидите, така и на сериозните издания, изпаднали в безпомощна лудост. Крещели за материал на репортерите и за снимки на папараците, които от своя страна също полудявали, но от радост; знаейки, че ще могат да поискат висока цена за каквато и да е новина, или кадър, които успеят да направят. Тъй като не се налагало вече да пази връзката си в тайна, Даяна решила да покаже на света, че наистина има нов мъж до себе си. Облечена в бели шорти и изрязана черна фланелка тя гордо крачела до Доди по крайбрежната ивица на Сен Тропе. Мохамед ал Файед споделил с репортерите, обсадили яхтата „Йоникал“:

“Давам им благословията си. И двамата са големи хора. Тя е прекрасно момиче, а той ми е син и аз много го обичам. Изглежда много се харесват и се радвам да ги виждам толкова щастливи”.

Тиражът на вестниците и списанията се удвоява, утроява, и даже учетворява. Поданиците на бившата свекърва на Даяна искали да знаят за всяко движение на влюбените.

"Целувката" на Даяна и Доди

"Целувката" на Даяна и Доди

Междувременно, Даяна оставяла впечатлението, че се наслаждава на вниманието; тя доближила с моторница една от лодките на папараците, обсаждащи яхтата, и им изкрещяла: „Скоро ще имам новини за вас! Ще се изненадате от това, което ще ви кажа!”.

 

Дошъл неизбежният момент, в който една сутрин заглавията на таблоидите обявили: „Целувката!“.

Снимката на първа страница показвала Даяна и Доди по бански на палубата на яхтата край брега на Сардиния, прегърнати и с почти доближени устни.

Но Доди бил син на Мохамед ал Файед и поданиците на нейната бивша свекърва не сметнали поведението й за правилно. Докато само флиртувала, се забавлявали, но да го прегръща и целува полугола било съвсем друга работа.

Фалшивият фараон

Мохамед ал Файед

Мохамед ал Файед

Британците изпитват смесени чувства към Мохамед ал Файед. Да, той имал пари, но те не били „стари“ пари, а той не бил чистокръвен британец. Идвал от Египет. Роден в Александрия през 1933 година като син на учител, той и неговите двама братя основават корабна компания. Когато президента Гамал Абдел Насър започва да национализира частната собственост в страната, Мохамед и братята му преместват офисите си в Геноа, Италия. Те откриват клон в Лондон през 60-те години. Осъзнавайки потенциала на малката заливна държава Дубай, Мохамед се сприятелява с нейния владетел, шейх Рашид ал Мактум, и започва да играе важна роля в развитието на кралството, окуражавайки британски предприемачи да инвестират в Дубай. Самият той основава там втора корабна компания, занимаваща се с ремонт на петролни танкери.

През 1972 година Мохамед вече е достатъчно богат, че да си купи замък в Шотландия, а през 1974-а – огромно имение в Съри, в южна Англия. Дотогава бил известен като Мохамед Файед, но сега се превърнал в Мохамед ал Файед. Британските медии го обвиняват, че е добавил „ал“ към името си, за да се накара да изглежда като член на благородна египетска фамилия от град Файед. Дори се сдобива със злъчния прякор: „Фалшивия фараон“.

Той купува търговския център „Хародс“ през 80-те години, след като вече бил горд собственик на хотел „Риц“ в Париж.

Макар френският президент Франсоа Митеран да го бил направил рицар на престижния френски Почетен легион, британците само го омаловажавали заради начина, по който бил купил „Хародс“. Магазинът притежавал „кралски грамоти“, което означавало, че някой член на кралското семейство пазарува там. В момента магазинът няма нито една грамота, понеже през 2000 година съпругът на Елизабет ІІ, принц Филип, оттегля своята, в резултат на което вбесеният Мохамед ал Файед връща и останалите.

Р. У. Роуланд

Р. У. Роуланд

Начинът, по който Мохамед се сдобива с търговския център, се струвал нередовен на британците. Първо той купил 30% от дяловете на холдинговото дружество през ноември 1984 година. Сетне, през март 1985-а купува останалите 70%, заплащайки 975 милиона долара. Сделката била оспорвана от човека, основал акционерното дружество, Р. У. Роуланд, който също искал да купи дяловия пакет, но не можел да се мери с предложението на Мохамед ал Файед. В следващите седем години г-н Роуланд, собственик на британския „Обзървър“, провежда безмилостна вендета срещу Мохамед, използвайки вестника си, за да очерни своя опонент, като пише, че тримата братя Файед са излъгали за миналото на семейството си и че всъщност са египетски селяни. Той дори успява да убеди тогавашния британски премиер Маргарет Тачър да проведе разследване на сделката с „Хародс“, под предлог че магазинът се счита за „британска институция“, която трябва да остане в ръцете на англичаните. Нищо не излиза от това разследване, но през 1995 година Роуланд обвинява Ал Файед, че е взел от сейфа му в „Хародс“ скъпоценни камъни, редки монети и пощенски марки. Срещу Мохамед и шестима служители на „Хародс“ са повдигнати обвинения, но през 1998 година Скотланд Ярд обявява, че няма да преследва седмината, заради слабата вероятност случаят да издържи в съда. Все пак Роуланд завежда граждански иск срещу тях, който е решен извън съда през 2000 година, когато Ал Файед се съгласява да заплати на вдовицата на вече покойния Роуланд 1,2 милиона долара, въпреки че продължава да отрича, че е взимал ценности от сейфа.

Има и друга причина за лошата репутация на Мохамед ал Файед сред британците. Точно по време на скандала със сделката за „Хародс“, той подкупва двама членове на парламента, които да повдигнат въпроса за неговия проблем. Очевидно се надявал, че парламентарният дебат ще покаже, че е постъпил почтено. Това обаче не се случва и, въпреки факта, че усилията му в Дубай донасят на Великобритания около 8 милиарда паунда, неговата лоша слава остава непроменена.

Славата му всъщност била толкова лоша, че до онова лято на 1997 година имиграционните служби вече два пъти били отхвърляли молбата му за британско гражданство.

Събота, 30 август

В 15:20 часа на 30 август частният самолет на Мохамед ал Файед докосва пистата на парижкото летище „Ле Бурже“.

На борда на самолета били загорялата от слънцето Даяна, Доди и неговите двама бодигарди, Тревър Рийс-Джоунс и Кес Уингфилд.

Чакали ги няколко коли: два наети Мерцедеса 600 и черен Рейндж Роувър, собственост на Доди, две черни Пежо-та и три мотоциклета. Мерцедесът щял да откара Доди и Даяна където искали да отидат; Рейндж Роувъра бил за техния багаж, а Пежо-тата и моторите – за полицаите от френската Служба за охрана на важни лица. Даяна не била уведомила британското посолство, че ще бъде в града, както трябвало да направи, но френският вътрешен министър знаел за пристигането им и бил уредил ескорта им.

Около колите стояли няколко мъже. Двама от тях били шофьорът на Доди, Филип Дурну, и шефът на охраната в хотел „Риц“ Анри Пол. По-далече вече се разполагали няколко папараци, с готови за щракане фотоапарати.

Пол натоварил багажа на Доди и Даяна в Рейндж Роувъра, който щял да шофира. Дурну насочил двойката към един от Мерцедесите, който той щял да кара.

Доди казал на Пол да закара багажа им в неговия апартамент в Париж на улица „Арсен-Усе“. Доди и Даяна нямало да ходят в апартамента веднага. Понякога Доди си позволявал да бъде нескромен, и този ден се оказал точно такъв.

Кралското имение в Париж

Кралското имение в Париж

През 1986 година неговият баща бил взел под наем за 50 години напред едно триетажно имение с 14 стаи на зелената улица „Шамп д’Онтренмо“, гледаща към Булонския лес. Имението навява горчиво-сладки спомени на английските кралски особи. Техният бивш крал Едуард VІІІ абдикира през 1936 година, за да може да се ожени за жената, която обичал – разведената американка Уолис Симпсън. Херцогът на Уиндзор избира да прекара живота си в Париж през 50-те и френските власти му предлагат това имение за по-малко от 30 долара годишно. Херцогът умира през 1972 година, а херцогинята Уолис Симпсън през 1986-а. В същата година тогавашният кмет на Париж и бъдещ президент на страната Жак Ширак предлага на Мохамед ал Файед 50-годишна рента на имота.

 

Кралица Елизабет не погледнала благо на факта, че този недолюбван чужденец ще живее в дома на нейния скъп чичо Дейвид. Но новият собственик не се нанесъл в имението. Казал, че e купил имота, за да го запази в историята.

Без съмнение Доди е бил наясно какво чувстват британците за бащината му придобивка и за нейното историческо значение за нацията, но не можел да устои да води приятелите си и да им показва имението. Особено обичал да води приятелките си там.

Така че, сдобивайки се с нова любов, Доди изпитал нуждата да разведе и нея в някогашното кралско имение.

Най-краткият маршрут от летище „Ле Бурже“ до Булонския лес е околовръстният път на Париж, булевард „Периферик“, и Дурну се насочил натам, предвождан от Службата за охрана и следван от двамата бодигарди във втория Мерцедес. Когато движението не е натоварено, разстоянието може да се вземе за 45 минути. Благодарение на официалния ескорт, Дурну пристига в имението за по-малко от половината време – в 15:45 часа, половин час след кацането на летището. Той дори успява да събори папараците от мотоциклетите им. Когато пристигат в имението, Доди го поздравява за това.

След половин час Даяна и Доди се качват отново в Мерцедеса и Дурну ги откарва в хотел „Риц“. Папараците чакали край главния вход на хотела на площад „Вендом“.

Двойката остава в хотела през следващите четири часа. Настанили се в Императорския апартамент. Докато фризьорът оправял изсветлялата от слънцето коса на Даяна, Доди се върнал в Мерцедеса. Дурну отново седнал зад волана, а отзад до Доди се настанил бодигардът Рийс-Джоунс.

Този път Дурну трябвало да измине по-малко от 100 метра. Доди искал да отиде в бижутерския магазин „Репоси“ срещу хотела.

Защо Доди отивал в „Репоси“?

Както по-късно чичото на Доди, Хюсеин Ясин, щял да каже на медиите, той бил получил телефонно обаждане от Доди, който му казал, че двамата с Даяна идват в Париж, за да може Доди да купи годежен пръстен. Той се готвел да направи предложение на принцесата.

Икономът на Доди също потвърждава впоследствие, че двамата влюбени са щели да се сгодят през онази нощ. Той разказал, че по-късно ги бил заварил във всекидневната – Доди бил на  колене пред нея, а тя гледала ръката си. Икономът я чул да казва „Да“.

Сгодените Даяна и Доди щели да отлетят за Лондон на следващия ден, където тя щяла да сподели новината със синовете си. След това щели да направят официално публично изявление.

Мерките за сигурност в „Репоси“ изискват всичко, случващо се в магазина, да бъде записвано на охранителните камери.

Доди (в средата) разглежда бижута в бижутерския магазин

Доди (в средата) разглежда бижута в бижутерския магазин

В онзи съботен следобед камерите заснемат първо пристигането на някакъв мъж в костюм. Няколко минути по-късно в магазина влиза небрежно облеченият Доди. Първият мъж бил заместник-управителят на хотел „Риц“ Клод Руле.

 

Камерите заснели също Алберто Репоси, неговата съпруга Анджела и няколко техни служители. Щом Доди и Руле влезли в магазина, персоналът окачил на вратата табелка „Затворено“. Часът бил 17:40.

Десет минути по-късно камерите заснемат излизането на Доди. В хотел „Риц“ също има охранителни камери и те засичат връщането на Доди. Той носел каталог за бижута, даден му от Алберто Репоси.

Руле бил останал в магазина и камерите продължили да го следят. Той си записал някакви бележки и също напуснал магазина, за да се върне в „Риц“ пеша, придружен от бодигарда Уингфилд.

Завръщането на Руле също било заснето. От лобито той се запътил право към Императорския апартамент, от който излязъл в 18:27 часа с каталога в ръце. Руле се върнал обратно в бижутерския магазин. След няколко минути отново напуснал магазина с каталога и някаква малка торбичка. В лобито на „Риц“ се спрял на рецепцията и написал нещо на лист хартия. След това се запътил към Императорския апартамент, носейки каталога, торбичката и бележката. Впоследствие става ясно, че на хартията била изписана цената на пръстен – 115 000 франка.

Руле влязъл в апартамента в 18:43 и излязъл в 18:46 часа – три минути по-късно. След това се върнал на рецепцията, отново носейки малката торбичка, но този път без каталога. Там попълнил някаква бланка и я подписал, след което отишъл в трезора на хотела. Когато излязъл, вече не носел торбичката.

Даяна и Доди излизат от хотела десет минути по-късно – в 18:56 часа. Те се качили в Мерцедеса и Дурну потеглил към апартамента на Доди на улица „Арсен-Усе“, следван от напористите папараци. Качвайки се в колата пред хотела, Даяна и Доди изглеждали видимо разстроени от присъствието на ордата раздърпани и крещящи фотографи.

Пръстенът

Алберто Репоси

Алберто Репоси

През 2000 г., две години и седем месеца след смъртта на принцеса Даяна, Алберто Репоси предоставя на медиите видеозаписите от охранителните камери в магазина си, заснели посещенията на Доди и Руле на 30 август. Показва им също и подписана касова бележка. Важно е да отбележим, че Мохамед ал Файед бил заплашил бижутера, че ще го съди, ако не публикува записите. Ал Файед искал света да узнае, че неговият син и принцеса Даяна са щели да се женят и считал купуването на пръстена за достатъчно доказателство за това.

Репоси споделил с пресата, че през август, докато бил в своята вила в Монте Карло, бил получил обаждане от „директор“ на хотел „Риц“, който му казал, че Даяна и Доди са харесали един от пръстените на витрината на неговия магазин в Монте Карло в събота на 23 август. Те искали да знаят дари могат да видят пръстена лично. „Няколко дни по-късно се срещнах с Доди и принцеса Даяна в Сен Тропе, за да им покажа пръстена. Той беше годежен пръстен от моята колекция „Dis Moi Oui“ (Кажи да)” – казва Репоси.

Но откъде Доди купува пръстена в действителност?

Последвалото разследване разкрива, че директорът на хотел „Риц“, който се бил свързал с г-н Репоси, е Франц Клайн. След разговора си с него Репоси изпратил факс до хотела с подробности и цената на три пръстена, както и на някои други бижута. Датата на факса била от събота 23 август – денят, в който според Репоси Даяна и Доди били видели пръстена на витрината в магазина в Монте Карло. Двамата наистина били в Монте Карло в онзи ден, както показвал корабният дневник на яхтата „Йоникал“.

Репоси пристигнал в магазина си в Париж, тъй като искал да обслужи двойката лично, а те му били казали, че ще вземат пръстена оттам на 30 август.

Касовата бележка, която показал Репоси, била предоставена на разследването. Номерът й бил 01554, датата – 30.08.97 г. Документът всъщност не е истинска касова бележка, а квитанция, която бижутерите обикновено дават на клиент, взел от магазина им скъпоценност за „проба“. Тази практика е често срещана, макар че понякога предоверяването от страна на бижутерите ги прави жертва на кражби.

Подписът на квитанцията бил на Клод Руле, като фамилията му била сгрешена. След името му пишело „хотел Риц“.

В квитанцията били записани два пръстена.

Първият, с номер 4/7014, бил описан като звезден пръстен с диаманти и бил задраскан с две черти.

Вторият, с номер 97/326, бил описан като годежен пръстен с триъгълни диаманти. Думите „годежен пръстен“ били обградени с червено мастило.

Цената на първия пръстен била 600 000 франка (124 000 долара), а на втория – 115 000 франка (24 000 долара). Същата сума била записана на бележката на Руле.

До първия пръстен било записано: даден на 30.08.97 – върнат на 03.09.97. С други думи, три дни след смъртта на Даяна и Доди.

В дъното на квитанцията било записано името на лицето, получило пръстените. Полетата за вписване на номер на паспорт и дали лицето е нов, или редовен клиент, били оставени празни.

Под думите „върнат на 03.09.97″ стои още един подпис, който е нечетлив.

Квитанцията вероятно означава, че първият, по-скъп пръстен е бил върнат на Репоси, а вторият, годежен пръстен е бил купен, или поне не е бил върнат в магазина заедно с другия на 3 септември.

Следователно, Доди вероятно се е готвел да даде този втори пръстен на Даяна в нощта на 30 август.

Мохамед ал Файед казва: „Да, със сигурност този пръстен беше годежен; синът ми и принцеса Даяна щяха да станат съпруг и съпруга“.

Репоси също казва да. После казва не. След това пак казва да. През октомври 2007 година той обяснява колебанията си пред италианските медии с тормоз от страна на Скотланд Ярд. Следователите го били разпитвали три пъти, като всеки разговор се записвал на няколко касети. На финала на разпита му казали направо, че най-добре за неговата репутация щяло да бъде, ако промени версията си за събитията. Естествено, на касетите не се чува нищо такова. Репоси смята, че Скотланд Ярд са изтрили тази част от записа.

Икономът Рене Делорм също казва, че Доди и Даяна са посетили бижутерски магазин в Монте Карло, макар да не си спомнял кой точно. Бодигардът Рийс-Джоунс обаче твърди, че двойката изобщо не е припарвала до такъв магазин. Тъй като чакал отвън, докато Доди бил в магазина в Париж, охранителят нямало как да знае дали той е купил нещо и какво.

Всички приятели на Даяна твърдят, че тя не е имала намерение да се омъжва за Доди. Нейната приятелка лейди Анабел Голдсмит заявява на разследването, че принцесата й била казала, че има нужда от брак, колкото от обрив по лицето.

Но никой не можел да отрече, че Доди е бил в магазина на Репоси в Париж и че Руле се е върнал оттам с някаква малка торбичка.

Дали Доди се е готвел да предложи на Даяна през онази нощ? Или вече го бил направил на яхтата и само трябвало да вземе пръстена от Париж? Двамата щели да останат в Париж само за една нощ.

Единствените двама души, които знаят истинската причина защо Доди бил взел годежен пръстен от Репоси са той самият и Даяна, но те вече няма как да разбулят загадката.

Фаталната нощ

Над Париж ръмял лек дъждец, когато в 21:35 часа Доди и Даяна пристъпват на тротоара пред неговия апартамент на улица „Арсен-Усе“ и попадат насред развълнувана глутница папараци.

Те се качват в Мерцедеса и Дурну потегля към следващата им дестинация: ресторант „Шез Беноа“, известен със своите традиционни френски ястия.

Дурну умело маневрирал с колата през натоварения съботен трафик по „Шанз-Елизе“ – двойката вече била освободила полицейската охрана – а медийните фурии го следвали плътно по петите. По средата на дългия около миля булевард Доди казал на шофьора да ги откара обратно в „Риц“; заради шумния цирк, който ги следвал, той бил решил двамата с Даяна да вечерят в хотела. Метр д’отелът на „Шез Беноа“ научава едва по-късно, че масата, която пазел за „мосю Руле от хотел Риц“, е била предназначена всъщност за Даяна и Доди.

В 21:53 часа Дурну спира пред „Риц“ и Даяна и Доди си пробиват път през тълпата папараци, за да стигнат до ресторанта на хотела. Според Тина Браун в „Хрониките на Даяна„, ядосан от това че папараците не ги оставят на мира, Доди се провикнал на служителя на охраната Франсоа Тендил, че цялото му посещение в Париж е „пре*бано“. Ресторантът бил пълен, двамата не искали да чакат поръчката си там и побързали да излязат. Няколко минути след 22:00 часа Доди и разплаканата Даяна се връщат в Императорския апартамент.

В 21:53 часа Дурну спира пред "Риц" и Даяна и Доди си пробиват път през тълпата папараци, за да стигнат до ресторанта на хотела.

В 21:53 часа Дурну спира пред "Риц" и Даяна и Доди си пробиват път през тълпата папараци, за да стигнат до ресторанта на хотела.

Междувременно, охранителят Тендил се обажда на шефа на охраната Анри Пол. Подобно на Руле, Пол също вече не бил на смяна, но се наложило да се върне, за да се увери, че всичко е наред със сигурността на важната двойка.

Какво са правили Даяна и Доди, освен да вечерят, не се знае, но 14 минути след полунощ двамата излизат от стаята си в коридора, където ги чакал бодигардът Рийс-Джоунс. Възнамерявали да се върнат обратно в апартамента на Доди на улица „Арсен-Усе“.

Впоследствие Руле щял да каже на френската полиция, че се бил обадил на шефа на охраната Пол в 23:15 часа, за да провери каква е ситуацията в хотела, и той го бил уверил със спокоен тон, че няма никакви проблеми. Пол не му споменал нищо за плановете на двойката да се върне в апартамента на Доди.

Планът бил Даяна и Доди да напуснат хотела през задния вход на улица „Камбон“, докато шофьорът Дурну и охранителят Уингфилд се преструват, че приготвят Мерцедеса и Рейндж Роувъра за оттеглянето им пред главния вход. Според Рийс-Джоунс, планът бил на Доди.

Но с каква кола щели да напуснат хотела?

„Риц“ разполагал с цял автопарк, нает от луксозната рентакар компания „Етоал Лимузин“. Собственикът на компанията Жан-Франсоа Муса някога бил шофьор в „Риц“ и понякога все още продължавал да вози важни клиенти. Късно този следобед шефът на охраната Пол му се обадил и го помолил да дойде в хотела, за да се качи на черния Рейндж Роувър на Доди – резервното возило на двойката. Затова Муса бил карал след тях до апартамента на Доди и след това обратно до хотела, когато двамата решили да не вечерят в „Шез Беноа“.

В събота вечерта около 23:50 часа Руле му се обадил и го попитал дали разполага с друг Мерцедес, който биха могли да използват. Той отговорил, че има един Мерцедес S 300. Всъщност, имал още шест коли на разположение, паркирани в подземния паркинг на хотела.

Муса разказва впоследствие, че е искал да остане в хотела, за да бъде на разположение да управлява Мерцедеса, но Руле му казал, че това няма да бъде необходимо. Трябвало само да закара колата до задния вход на улица „Камбон“. Тясната уличка пресича еднопосочната улица „Дьо Риволи“, която от своя страна преминава в площад „Дьо ла Конкорд“, откъдето почва булевард „Шанз-Елизе“, в чийто горен край, близо до Триумфалната арка, се намира улица „Арсен-Усе“.

До днес е спорен въпроса дали Руле е бил този, който е попитал Муса дали има друга кола, или това е бил Пол. Руле казва на полицията, че не е знаел нищо за размяната на коли. Рийс-Джоунс също твърди, че Доди бил решил Пол да закара него и Даяна до апартамента на ул. „Арсен-Усе“.

Муса бил в лобито на хотела, когато един от охранителите му казал, че Даяна и Доди са готови да тръгнат и че е време да закара Мерцедеса S 300 до задния вход. Рийс-Джоунс се свързал с Пол по станцията, за да го извика при задния вход.

Премятането на папараците изглеждало като перфектния план и Даяна, преоблечена в тесни бели панталони, черно сако и високи обувки на Версаче, и Доди били записани как влизат в малкия асансьор на техния етаж заедно с Рийс-Джоунс. Друга камера записала появата на Пол пред задната врата. Той се оглеждал за папараци и ги забелязал да чакат в края на улицата на мотоциклетите си. Даяна и Доди изчакали в коридора Муса да докара Мерцедеса. Пол се качил зад волана, а Рийс-Джоунс придружил Даяна до задната врата и й отворил да влезе първа. Доди се мушнал след нея, а Рийс-Джоунс заобиколил и седнал отпред. В крайна сметка Доди седял зад шофьора Пол, а Даяна – вдясно до него, зад Рийс-Джоунс. Никой не си сложил задължителните предпазни колани.

Междувременно, Муса се върнал в лобито, където той, Дурну и Уингфийлд продължили да се правят, че подготвят Мерцедеса 600 и Рейндж Роувъра за потегляне. Във Франция личните шофьори трябва да имат специална книжка, каквато Пол нямал. Муса го знаел, но не отворил дума за това през онази нощ.

Пол, който носел очила, потеглил от хотела в 00:17 часа с нормална скорост.

От улица „Камбон“ до улица „Арсен-Усе“ има няколко маршрута. Този, избран от Пол, не е най-прекият, нито най-сложният. Най-бързият и лесен път от улица „Камбон“ е по еднопосочната улица „Дьо Риволи“, през площад „Дьо ла Конкорд“ и оттам по булевард „Шанз-Елизе“. Но Пол избрал да игнорира „Шанз-Елизе“ и минал по пътя „Курс Албер 1″, минаващ край река Сена, успоредно на „Шанз-Елизе“.

Когато Мерцедеса вдигнал скорост на широкия площад „Дьо ла Конкорд“, бодигардът Рийс-Джоунс си сложил колана, а Даяна и Доди се обърнали назад, вероятно за да проверят дали папараците са зад тях. Дурну и Муса междувременно били потеглили от хотела и няколко фотографи ги последвали.

Бодигардът Рийс-Джоунс (вляво), Анри Пол (зад волана) и Даяна, обърната назад

Бодигардът Рийс-Джоунс (вляво), Анри Пол (зад волана) и Даяна, обърната назад

На „Курс Албер 1″ се намира двупосочния тунел „Понт д’Алма“, който минава под площад „Алма“. Единствената цел на тунела е да улесни натоварването на площада. Това означава, че не е нужно да се минава оттам, когато няма силен трафик. Но Пол избира този вариант. От тунела щял да излезе на булевард „Марсо“, като Айфеловата кула щяла да остане зад него, а отпред го чакала Триумфалната арка. Логичното продължение на този маршрут щяло да бъде минаване през Арката, завъртане около нея и след това навлизане в булевард „Шанз-Елизе“. Разстоянието е малко повече от миля и нямало да отнеме повече от 7 минути, но Пол така и не излязъл от тунела. Поне не жив.

В приблизително 00:20 часа Мерцедеса S 300 навлиза в тунела. Въпреки късния час и по двете платна имало коли. Според показанията на техните шофьори и пътници, дадени по-късно, Мерцедесът се движел с твърде висока скорост.

Доди и Даяна на задната седалка на Мерцедеса, минути преди катастрофата

Доди и Даяна на задната седалка на Мерцедеса, минути преди катастрофата

Впоследствие медиите предлагат различни версии за скоростта на колата. Някои журналисти пишат, че тя се е движила с около 170 км в час, а други казват, че не е вдигнала повече от 100. Трети, цитирайки полицейски източници, твърдят, че скоростомерът бил заседнал на 195 км в час; с други думи, това е била скоростта на автомобила в момента на катастрофата. Адвокатите на Мохамед ал Файед обаче настояват, че спидометърът е бил спрян на нулата. Ограничението за скорост в населените места във Франция е 50 км в час, но в лошо време става дори по-ниско. През онази нощ в Париж ограничението било 30 км в час.

Шофьорите и пътниците в другите коли казват също, че водачът на колата трудно я е контролирал. Тя се движела на зиг заг. На известно разстояние зад нея се задавали няколко мотоциклета.

Беноа Бура бил в тунела и точно щял да излезе от него, когато видял един Мерцедес S 300 да го застига по другото платно. Той разказва, че пред неговата кола се движели две Пежо-та и една „тъмна кола“ пред Мерцедеса. Вниманието му било привлечено от Мерцедеса и тъмната кола заради скърцането на гумите на първата. Тогава шофьорът на Мерцедеса загубил контрол над колата, която се ударила в един от стълбовете, разделящи двете платна и автомобилът се обърнал и спрял в посоката, от която бил дошъл. В този момент Бура забелязал мотор 125cc, близо до Мерцедеса. Той си помислил, че Мерцедесът и тъмната кола са се ударили и затова шофьорът бил загубил контрол. Моторът не спрял, а увеличил скоростта си и излязъл от тунела.

Катастрофиралият Мерцедес

Катастрофиралият Мерцедес

Мохамед Меджахди и неговата приятелка Суад Муфакир пътували в тунела, когато чули скърцането на спирачки за тях. В огледалото за обратно виждане Мохамед видял как Мерцедесът се носи през платното. Той казал на френската полиция, че точно преди да чуе спирачките, един мотор с двама души на него минал покрай колата му. Приятелката му не видяла мотора, но обяснила, че вероятно го е пропуснала, защото била твърде изплашена да не бъдат ударени от изгубилия контрол Мерцедес.

Катастрофиралият Мерцедес

Катастрофиралият Мерцедес

Намиращите се над тунела хора също видели мотоциклета. Те казали на полицията, че той бил излязъл от тунела с превишена скорост точно след като чули шума от разбиваща се кола. Не можели да кажат дали на него са се возили един или двама души, защото всичко станало много бързо. А и било тъмно.

Друг очевидец, 42-годишен финансист, познат само като Жорж Д., който шофирал през площад „Алма“ със съпругата си в колата, казал на полицията, че е видял някакъв стар, мръснобял, двуврат Фиат Уно да излиза с висока скорост от тунела. Фиатът криволичел толкова зле, че когато се изравнил с неговата кола, той се изплашил да не го удари. Жорж Д. разказал също, че Фиатът не бил с парижки номер; регистрацията му свършвала на 78 или 92. Номерата на колите, регистрирани в Париж, свършват на 75. 78 и 92 са номера на коли, регистрирани в парижките предградия. Шофьорът бил „европейски тип“ – бял мъж на възраст 40-50 години, с къса, кестенява коса. На задната седалка на колата имало голямо куче – черна Немска овчарка или Лабрадор. Кучето носело червен намордник.

Показанията на Жорж Д. за белия Фиат Уно, движещ се превишена скорост, са подкрепени и от други очевидци.

Платната на тунела се спускат доста остро за влизащите в него коли. Както показвали следите от спирачки, Пол бил започнал да натиска педала още в първите метри от тунела. Колата била спряла, обърната в обратна посока, удряйки се в 13-ата подпора. 12-ата била само одраскана.

Пол бил мъртъв още при спирането. Доди също. Бодигардът Рийс-Джоунс дишал, но бил в безсъзнание.

Даяна не само дишала, но и била в пълно съзнание.

Дурну, Муса и Уингфилд вече ги чакали живи и здрави пред апартамента на Доди.

Смърт

Районът на „Понт д’Алма“ в Париж е съвсем различен през нощта. През деня туристи обикалят наоколо – Айфеловата кула е само на няколко минути път. През нощта тук се връщат неговите обитатели – хора на средна възраст, които могат да си позволят високите цени на жилищата в квартала. Тишината на нощта се нарушава единствено от бръмченето на такситата и автобусите. Понякога тишината се нарушава и от сирените на полицейски коли, но неприятностите винаги се оказват някъде другаде в града.

В онзи първи час на неделния 31 август спокойствието на нощта било разтърсено по доста различен начин. Първо се появил звукът на автомобилни спирачки, а сетне тътенът на метал, удрящ се в бетон, последван от продължителен вой на клаксон. После, какофонията на полицейски сирени и линейки разкъсала нощта.

През 1997 година все още много малко хора във Франция разполагали с мобилни телефони, но папараците мотористи, следващи Мерцедеса S 300, имали и щом се окопитили, веднага почнали да звънят. Някои от тях впоследствие твърдят, че се били обадили на полицията, но онези, работещи за фото агенции, се обадили в редакциите си. В 00:31 часа Франс Прес съобщава новината за инцидента на целия свят. Тя гласяла:

„Лейди Ди е била тежко ранена в автомобилна катастрофа в тунела „Понт д’Алма“ в Париж. Арабският принц, който бил с нея в колата, също е ранен според полицията. Префектът на Париж е на мястото на инцидента. Според сведения от очевидци, тя е била преследвана от папараци, което е причинило катастрофата”.

Тогава телефоните на чуждестранните кореспонденти в Париж започват да звънят. Техните редактори също били получили новината за катастрофата от агенциите, за които работели папараците, и, разбира се, знаели, че въпросният арабски принц е Доди ал Файед. Но преди кореспондентите да могат дори да започнат да пишат материалите си, редакторите отново се свързват с тях, за да им кажат, че според папараците Доди е мъртъв. В резултат на това, заглавията в първите издания на неделните вестници съобщили, че Даяна е жива.

Първият човек, озовал се край смачкания Мерцедес, бил папаракът Ромуалд Рет. Той работел за фотографска агенция „Гама“. С него бил мотоциклетистът Стефан Дармон от същата агенция. Снимките, направени на колата в онази нощ, са на Рет. Той снима умиращата Даяна и мъртвия Доди и предлага фотографиите на лондонските медии още същата нощ. Британският редактор Кен Ленъкс от ежедневника „Сън“ свидетелства по-късно, че се бил съгласил да плати на Рет и неговата агенция 300 000 паунда за снимките. Ленъкс обяснил, че в онзи момент вестникът не е знаел, че Даяна също е мъртва, но когато разбрали, отменили сделката. Рет и „Гама“ предложили снимките на всички лондонски редакции. Тези снимки, които Рет измъква от тунела с помощта на друг папарак, показват Даяна да лежи на задната седалка на колата с окървавено лице. На някои от тях тя е с кислородна маска на лицето.

Снимка на ранената Даяна

Снимка на ранената Даяна

Полицията арестува Рет и неговия шофьор, както и други петима папараци, които били в тунела в онази нощ, и конфискува лентите им. Седмината са претърсени, фотографирани, но, въпреки че са разследвани по подозрение, че не са оказали помощ на застрашено лице – наказуемо деяние по френските закони – са освободени след 48 часа. Един от арестуваните – не папарак, а признатият фотограф Жак Лангевин от фото агенция „Сигма“, пристигнал на мястото 10 минути след катастрофата. Впоследствие той разказва на журналистите за унижението, което бил преживял в ареста.

По-късно Рет говорил с медиите и автори на книги за видяното и преживяното през онази нощ, но отказал да се яви като свидетел пред британското разследване. Той споделя пред телевизия „CNN“, че не бил започнал да прави снимки веднага, а чак когато пристигнала медицинската помощ. Шефът му се застъпва за него, казвайки че Рет се бил опитал да помогне на Даяна. Той имал свидетелство за оказване на първа помощ.

Френските власти в крайна сметка изчистват подозренията срещу седмината фотографи. Някои от тях продължават да снимат звезди и да печелят тлъсти суми. Но други се отказват от фотоапаратите си завинаги. Собственикът на вече несъществуващата агенция „ЛСПрес“ Лорен Сола споделя, че е бил толкова отвратен от действията си през онази нощ, че се отказал от професията си.

През 1998 година двамата разследващи журналисти от седмичното списание „Л’Експрес“ Жан-Мари Понто и Жером Дюпоа започват да работят по книгата „Разследването на смъртта на Даяна“, публикувана през юли 2001 година.

Докато все още проучвали случая, Понто и Дюпоа дават интервю за кореспондент на британския „Обзървър“. Те му казват, че първият човек, появил се при колата, е бил минаващ пешеходец. Този човек видял Даяна, без да осъзнава коя е, да лежи ранена в задната част на колата. Тя плачела и мълвяла: „Боже мой, Боже мой“. След това на мястото се появил папарак. Първият полицай, Себастиен Дорзи, не могъл да стигне до колата, заради тълпата от папараци и зяпачи, събрали се в тунела да проверят какво се е случило. Полицаят бил казал на двамата автори, че Даяна, която той също не познал в онзи момент, наистина била в съзнание и мълвяла нещо.

„Тя обърна глава и видя приятеля си. Очите й се отвориха широко и мисля, че каза „Боже мой!“. После се хвана за стомаха. Трябва да е чувствала болка” – разказал полицаят.

Докато се опитвал да я извади от колата, тя отново обърнала глава и погледнала към шофьора Пол, осъзнавайки че той също е мъртъв. „Това отново я разстрои. Тя ме погледна и после затвори очи“.

Според Понто и Дюпоа първата линейка пристигнала в 00:33 часа, 7-8 минути след катастрофата.

Д-р Фредерик Мелиез

Д-р Фредерик Мелиез

Първото медицинско лице, стигнало до Даяна, е д-р Фредерик Мелиез, който минавал наблизо с колата си, прибирайки се от рожден ден заедно със своя приятел. Той носел лекарската си чанта и се втурнал в тунела няколко минути след катастрофата. Задната врата на колата била отворена. Хвърляйки бърз поглед на четиримата пострадали вътре, той веднага се обадил на пожарникарската Бърза помощ.

След два месеца той разказва за „Таймс“: „Започнах да преглеждам младата жена на задната седалка. Виждах, че е хубава, но тогава не осъзнах коя е“. Изтичал обратно до колата си и се върнал с преносим резервоар с кислород и маска, но Даяна се дърпала. „Тя стенеше и махаше във всички посоки“ – разказва докторът. Той покрил Доди с одеяло, защото срамните му части се виждали.

В този момент на мястото се появил полицай Дорзи. Той и неговият партньор Лино Галиардоне минавали наблизо и били извикани от минувачите.

Бърза помощ пристигнала в червена линейка, специално оборудвана за подобни случаи, и пожарникарите поели случая от д-р Мелиез. Десетимата обучени огнеборци видели, че шофьорът на колата е мъртъв и затова насочили вниманието си към Доди и го изнесли от колата, положили го на земята и му направили сърдечен масаж. Това се оказало ненужно – той също бил мъртъв. Други двама се заели с бодигарда Рийс-Джоунс. Той лежал с глава опряна в предното табло. Те повдигнали главата му и поставили яка около врата му. Колата била толкова смазана, че пожарникарите знаели, че няма да могат да го повдигнат преди смачканата ламарина да бъде отстранена.

Междувременно, двама сержанти от пожарникарите работели върху Даяна. В този момент вече всички знаели коя е русата жена, благодарение на папараците. Сержант Ксавиер Гурмелон и сержант Филип Бойер покрили Даяна с изотермално одеяло. Докато го правели я чули да казва нещо на английски, вероятно „Боже мой, какво се е случило?”.

През цялото това време клаксонът на Мерцедеса продължавал да пищи, но се сливал с останалите звуци от сирените на полицейски коли и линейки, идващи от всички посоки.

Някои от линейките били на държавната Служба за медицинска помощ, стояща не по-долу от пожарникарската. Двете служби работят в унисон и коя се озовава първа на мястото на даден инцидент зависи от това коя първа ще получи сигнал за помощ. Общопрактикуващите лекари обаче обикновено съветват пациентите си да се обаждат на пожарникарската Бърза помощ, защото тя идва по-бързо. Но линейките и на двете служби са оборудвани с всичко, което е необходимо за спасяването на човешки живот. Когато получат сигнал, службите изпращат такава линейка и, ако преценят че има нужда, се обаждат допълнително на специалист, който идва на мястото на инцидента със специално оборудвана линейка за спешна помощ, в която даже биха могли да се извършват операции.

Почти незабавно изниква спор за това как френските власти се били справили със ситуацията. Обвинявали ги, че им е отнело твърде много време да стигнат в тунела.

Когато Медицинската служба пристига в тунела с линейка за спешна помощ, часът е 40 минути след полунощ. Пожарникарите били пристигнали осем минути след инцидента, а д-р Мелиез – след две. Французите били обвинени във фаталната грешка да не откарат веднага Даяна в болницата.

В линейката на Службата за медицинска помощ, предупредена за ситуацията от пожарникарите, присъствали докторите Арно Дероси и Жан-Марк Мартино. След бърз преглед на все още будната Даяна и оценка на състоянието й – тя все още била в съзнание, но неадекватна и те се притеснявали, че има вътрешен кръвоизлив – експертът по съживяване Мартино се заел да стабилизира кръвното й налягане и сърдечния й пулс. Междувременно, Дероси се обадил в центъра и обсъдил с други медицински експерти какво да прави. Решили да я откарат в болница „Питие-Салпетрие“, но първо да стабилизират състоянието й на място – в линейката за спешна помощ.

В 1:00 часа д-р Мартино успява да стабилизира кръвното налягане и сърдечния ритъм на Даяна чрез кардиопулмонална ресусцитация (КПР), насищане с кислород и интубация с 2 мг от наркотичния аналгетик Фентанил, и шестима пожарникари се заемат да я извадят от колата. Това била трудна и бавна задача, по време на която Даяна няколко пъти изпаднала в сърдечен арест. С помощта на специални ремъци и надуваеми възглавници, пожарникарите първо я полагат на изотермален матрак край колата, после я повдигат на носилка и я вкарват в линейката. Процесът отнема 18 минути.

Вече в линейката, двамата доктори свързват принцесата с респиратор, но кръвното й налягане отново тревожно пада. Тя отново изпада в сърдечен арест и й правят КПР, добавяйки допамин в системите й.

В 1:30 часа линейката най-сетне потегля към болницата, но д-р Мартино уведомява експертите в Службата за медицинска помощ, че ще трябва да се движат много бавно, защото и най-малкото сътресение би могло да причини поредно спиране на сърцето.

Университетската болница „Питие-Салпетрие“ е една от най-големите в Европа. Основана е по заповед на Луи XIV, Краля Слънце (1638-1715), и името й идва от думата „salpêtre“ – селитра – защото на мястото преди това имало фабрика за барут.

Линейката избрала най-прекия път до болницата. Разстояние от около 7 км, което щяло да отнеме на колата, движеща се с не повече от 30 км в час, около 10-15 минути. Но по пътя линейката спира внезапно. Даяна била претърпяла поредния сърдечен арест и д-р Мартино искал да увеличи допамина. Сърцето й започнало да бие отново и линейката можела да продължи пътя си. Тя била придружавана от полицейски ескорт от мотоциклети, но папараците въпреки това успявали да я следят и да направят снимки на спрялата линейка.

Линейката пристигнала пред болницата в 2:06 часа и Даяна незабавно била предадена на очакващия я медицински екип. Професор Бруно Риу накарал д-р Монсеф Даман да отвори гръдния кош на Даяна още на носилката. Вече на операционна маса професор Риу, асистиран от професор Пави, зашил разкъсаната й главна пулмонална вена. Те извадили сърцето от гръдния й кош и го масажирали с ръце, с надеждата да го накарат да бие отново. Но то си останало все така безмълвно.

С първите слънчеви лъчи, озаряващи покривите на Париж в малко след 5:00 часа сутринта, проф. Риу съобщил за смъртта на Даяна на десетките чуждестранни кореспонденти и телевизионни екипи, събрали се пред крилото на болницата. Тя била издъхнала в 4:00 часа, казал професорът. В болницата присъствали френският президент Жак Ширак и неговата съпруга Бернадет, френският вътрешен министър Жан-Пиер Шевенмо, британският посланик сър Майкъл Джей, както и заместник държавният прокурор мадмоазел Мод Кужард и елегантно облечената мадам Мартин Монтейл, началник на парижката криминална полиция.

Майор Жан-Клод Муле от парижката „Префектура на полицията“ бил издал смъртния акт на принцеса Даяна в 4:00 часа. Както обичайно се прави във Франция, в документа не била записана причината за смъртта.

Но Даяна всъщност не била починала в 4:00 часа. Франсиз Гилери, един от най-уважаваните разследващи журналисти във Франция, пише в своята книга, че журналистката Ан Корпи му била казала, че в 2:45 минути същата сутрин, докато събирала информация в тунела, получила обаждане от един от своите колеги в „Радио Франс“, който й казал, че бил получил обаждане от друга тяхна колежка, че Даяна е мъртва. Тази колежка от своя страна била научила това от своя роднина професор Л., работещ в същата болница. Този професор Л. току-що бил завършил някои козметични операции по лицето на Даяна – по лицето на вече мъртвата Даяна. Гилери пише, че по-късно се бил свързал с роднината на професор Л., но тя му казала, че професорът вече си имал достатъчно проблеми за това, че бил говорил с нея и нямало да каже нищо повече.

Тревор Рийс-Джоунс

Тревор Рийс-Джоунс

Чуждестранните кореспонденти също знаели дълго преди официалното съобщение, че Даяна е мъртва. Около два часа в онази сутрин техните редактори им се обадили да ги уведомят, че току-що са чули, че „Лейди Ди също е мъртва“, като Доди и шофьорът на Мерцедеса. Бодигардът бил от толкова малко значение, че дори не бил споменат. Как редакторите узнали това? Шефовете на папараците им се били обадили с новините. А те как знаели? Един папарак има контакти – персоналът в хотели, самолети, летища, болници и полицейски управления, адвокати и съдии – и вероятно някое ченге, медицинска сестра или лекар се бил разприказвал през онази нощ.

Но защо е това несъответствие между истинския и обявения час на смъртта на принцеса Даяна?

Обяснението е, че когато пациент издъхне в болницата, времето на смъртта му, което се записва в смъртния акт, е времето официално установено от лекаря, завеждащ въпросното отделение в този момент. Понякога се случва да мине време от момента на смъртта и пристигането на доктора край леглото на пациента. Това означава, че пациентът би могъл да умре в 20:00 часа вечерта, но докторът да обяви смъртта му официално в полунощ. Тогава часът на смъртта ще бъде записан като полунощ в смъртния акт. Малко вероятно е в случая на Даяна завеждащият лекар да е бил зает с нещо друго в болницата, но тялото й трябвало да бъде подготвено, да бъдат направени съответните телефонни обаждания, които да подсигурят, че няма да има изтичане на новини от болницата и семейството й да бъде уведомено за смъртта й. Членовете на кралското семейство спели сладко в замъците си отвъд Ла Манша и вероятно е отнело известно време да бъдат събудени.

Освен това, различните западни тайни служби също трябвало да бъдат уведомени, за да бъдат в готовност в случай, че смъртта на принцесата се окаже атентат и предстоят опити за убийство и на други кралски особи или държавни глави.

Шофьорът пиян?

Преди да излязат наяве всички подробности за инцидента, редакторите вече питали своите кореспонденти дали има някакви признаци, че „Ди е била пречукана“. Един журналист винаги търси конспирацията, затова, докато Даяна лежала в болницата под бял чаршаф, те звънели един на друг и на своите контакти в полицията, задавайки същия въпрос: „Убита ли беше принцеса Даяна?. Отстранена ли е, защото се е готвела да се омъжи за Доди ал Файед, арабин и, което е по-лошо, син на Мохамед ал Файед?”.

Анри Пол

Анри Пол

Докато полицията все още разследвала папараците, обвинявани от цялото общество за смъртта на Даяна, журналистите се опитали да открият повече за човека, стоял зад волана на Мерцедеса S 300. Освен че е мъртъв и че тялото му се намира в градската морга, не знаели нищо друго за него. Не знаели дори името му, което е разкрито от полицията 48 часа след катастрофата. Журналистите тогава задали въпроса: „Анри Пол? Кой е той?“. Той е, отговорила полицията, действащият шеф на охраната в хотел „Риц“. Това била следа, в която журналистите можели да забият зъби.

Някои от тях имали контакти в „Риц“, но опечаленият Мохамед ал Файед бил забранил на персонала на говори. Всеки разприказвал се щял да бъде уволнен. Но някои все пак го направили. От онова, което успели да научат от приятелите на Пол и от разбъбрилите се служители на хотела, журналистите успяват да разкажат на обществото за загадъчния мосю Пол.

Пол е роден през 1956 година в Бретан, северна Франция. Той имал диплома за пилот и два дни преди катастрофата бил минал през задължителния годишен медицински преглед. Тестът показал, че той е много здрав мъж, без слабост към алкохола или наркотиците. Пол работел в „Риц“ от 11 години. Колегите му го харесвали. Според тях, той бил затворен човек, но, както журналистите много добре знаели, затвореността не е типична френска черта.

Пол имал 15 банкови сметки. Това също не е необичайно; във Франция колкото повече сметки има една банка, толкова по-висока е класификацията на нейния персонал, което означава, че служителите на банковия клон се опитват да открият колкото се може повече сметки на един клиент, дори с по 15 евро в тях. Заради това е доста трудно за един клиент да закрие сметката си; банковият служител веднага го съветва колко неразумно би било това. Французите също така обичат да оставят парите си в различни банки, а не да слагат всички яйца в една кошница, така да се каже.

Пол държал голяма сума пари в тези 15 сметки. Точният им брой не е известен, но според някои сведения сумата достигала 1 700 000 франка (350 000 долара), а според други била далеч по-малко 170 000 франка (35 000 долара). През 1997-а с тези пари човек можел да си купи луксозен апартамент в Париж. Мъртвецът в Мерцедеса носел у себе си 12 565 франка (2 600 долара) в брой. Това са много пари за човек, който изкарва не повече от 5 000 франка (1 000 долара) месечно. Как би могъл да разполага с толкова пари в себе си? Това се обяснявало с факта, че гостите на хотел „Риц“ са богати хора и дават тлъсти бакшиши.

Никой не успява да открие източника на парите на Пол, макар неговите роднини и приятели да наблягат на факта, че той е бил ерген и е можел да спестява. Освен това имал няколко имота, които давал под наем. Но тук отново изниква въпросът откъде се е сдобил с пари да купи тези имоти? Едно от обясненията е, че той е получавал пари от най-различни тайни служби; информирал ги за гостуващите в хотела държавни глави, министри, петролни шейхове и принцове от Близкия Изток.

Пол бил прекарал съботата на 30 август като всяка друга. Започнал деня с тренировка по тенис с приятеля си Клод Гарек. Двамата играли в тенис клуб в парижките предградия и след играта отишли в бистро „Льо Пеликан“. Пол разказал на Гарек, че принцеса Даяна и Доди ще пристигнат от Сардиния този следобед и той трябва да ги посрещне на летището. Двамата обикновено пиели бира в бистрото, но в този ден Пол пил само Кока Кола. В 12:30 часа той напуснал бистрото без Гарек.

След като оставил багажа на Даяна и Доди в апартамента на последния, Пол се върнал в „Риц“, където останал до 19:00 часа. Има няколко версии за това какво е правил след това. Една от тях е, че бил отишъл право в „Харис Ню Йорк Бар“, където изпил „две-три уискита“, а после се отбил в лесбийския бар „Шампмесле“, чийто собственик му бил приятел. Докато бил там получил обаждане и казал на една от сервитьорките: „Трябва да ходя на работа. До скоро“. Тя казала на полицията, че Пол не бил пил никакъв алкохол. Руле обаче разказва друга версия. Той го бил видял в 19:30 часа в „Бар Бургон“, намиращ се на улицата, на която живеел Пол. Той не пиел и не бил пиян. Всички тези заведения са на няколко минути пеша от хотел „Риц“.

След като го привикват обратно в хотела Пол се качва в своя скромен черен Мини Купър и пристигането му в „Риц“ е записано от камерите на площад „Вендом“ в 22:08 часа. На видеото се вижда, че той прави няколко маневри напред-назад преди да успее да паркира колата.

Мненията за това какво е правил Пол от пристигането си до момента, два часа по-късно, когато се качил в Мерцедеса с Даяна и Доди, са доста спорни.

Бодигардът Кес Уингфийлд

Бодигардът Кес Уингфийлд

Според книгата на френския журналист Жан-Мишел Карадек „Лейди Даяна, Криминалното разследване“, Пол се присъединил към двамата бодигарди Рийс-Джоунс и Уингфилд в бара на хотела, където те вечеряли. Според книгата, охранителите похапвали омари и пиели Швепс, а Пол не пожелал нито да яде, нито да пие.

Но Карадек пише също, че метр д’отелът на бара казал на полицията, че един от барманите бил сервирал на Пол два двойни шота пастис „Рикар“. Когато станал от масата, Пол за кратко загубил равновесие и се ударил в друг барман.

Двамата охранители и Пол консумирали на сметката на Руле. Касовата бележка на стойност 1260 франка (260 долара) показва, че те си били поръчали за ядене две порции омар, пържени картофки, препечен хляб и десерт, а за пиене – 4 швепса, 2 кафета и два двойни пастиса „Рикар“.

„Рикар“, дестилирана за пръв път от швейцареца Анри-Луи Перно през 1797 година, е безцветна анасонова напитка, която става млечно бяла, когато в нея се добави вода. Традиционно се сервира с 5 части вода и 1 част „Рикар“. Чистият „Рикар“ е 45°, което означава, че разреден с пет части вода не би могъл да напие възрастен мъж, редовно консумиращ алкохол. Два двойни шота „Рикар“ също не биха били достатъчни, но не и ако преди това човек е пил някакъв друг алкохол. Двамата бодигарди заявили пред френските власти, че не са знаели, че това което пие Пол е „Рикар“.

Някои журналисти, опитващи се да помогнат на набедените за смъртта на принцесата папараци, съобщили че Пол е бил мъртво пиян и затова е загубил контрол над колата. Следователно той бил виновен за смъртта на принцесата. Полицията не прави нищо, за да изясни ситуацията; само казват, че Пол бил навлязъл в тунела с превишена скорост.

Дали Пол бил пиян и биха ли се качили Даяна, Доди и Рийс-Джоунс в кола с пиян шофьор? Рийс-Джоунс няма спомен за инцидента. Заради тежките травми на главата той бил поставен в изкуствена кома, а комата понякога изтрива спомените за събитието, довело до нараняването. Подобна загуба на паметта може да продължи седмица, месец, година и дори завинаги. Всичко, което си спомнял, било качването си в колата. Той обаче твърди, че Пол не е бил пиян в онази вечер.

Аутопсията на Пол е извършена от професор Доминик Леком. Тя изтегля общо 15 проби от кръв, тъкани, очна течност, урина и косми от тялото му. Пет от тези проби са кръвни – изтеглени право от сърцето на Пол. Тя изпраща шишенце с тази кръв, надписано „Образец 11 Код D.1306” на директора на Токсикологията в парижката полиция професор Иван Рикордел. Тя изпраща второ шишенце със същата проба и на д-р Жилбер Пепин в частна лаборатория в Париж. То било надписано „Образец 12 Код D.1307”.

По-късно същия ден професор Рикордел й съобщава, че в кръвната проба, която получил като „Образец 13 Код D.822″, има 1.87 промила алкохол. Д-р Пепин също изпраща своя доклад. Неговият анализ на пробата, получена като „Образец 14 Код D.828″, показал ниво на алкохола в кръвта от 1.74 промила.

И двете нива означавали, че Пол трябва да е изпил 12 алкохолни напитки в часа преди смъртта си, ако е приел храна, или 24 – ако не е ял нищо. Или да е изпил 10 нормални шота „Рикар“. Ограничението във Франция е 0.5 промила.

И двата анализа показали, че Пол има „терапевтично ниво“ (нормално предписваната доза) от антидепресанта Прозак и успокоителното Тиапридал в кръвта си. Неговата лекарка потвърдила пред френската полиция, че го е лекувала от две години от депресия, причинена от края на дълготрайната му любовна връзка. Тя също казала,че му била предписала и лекарството Аотал, което се дава на хора с проблеми с пиенето, които искат да спрат. Лекарството причинява повръщане при употреба на алкохол. Тя обяснила, че Пол не е бил зависим от алкохола, но се страхувал, че може да стане. Според нея, той не винаги приемал лекарството, за да може да пие. Празна опаковка от него била открита в коша за боклук в кабинета му, но в кръвта му нямало следа от лекарството. А черният му дроб не показал никаква следа от злоупотреба с алкохол.

Двете изследвания също така установили много високо ниво на въглероден едноокис в организма на Пол. Въглеродният едноокис е безцветен, безвкусен и отровен. Нивото на Пол било 20.7%, каквото е обикновено при самоубийците, отнемащи живота си чрез обгазяване с изгорели автомобилни газове. Когато въглеродният едноокис се комбинира с човешкия хемоглобин, се получава карбоксихемоглобин и симптомите са главоболие, гадене, замаяност, объркване, дизориентация, нарушаване на зрението, припадъци и гърчове. Ако човек през това време е зад волана, той неизбежно би загубил контрол над колата.

Но защо Пол бил изследван за въглероден едноокис?

За това никога не е дадено обяснение, но практика в много страни е, когато се тества за алкохол и лекарства в кръвта при фатални инциденти, да се проверява и за него. Във Франция практиката е същата, но не и законът. Според един патолог, пожелал да остане анонимен, възможно е тъканите на Пол да са имали яркочервен цвят, вместо нормалния кафяв, което е накарало патолозите да направят въпросния тест. По време на британското разследване присъствието на въглероден едноокис било обяснено с изтичането му от една от въздушните възглавници на Мерцедеса. Това, че Пол бил загинал на място при удара и не би могъл да погълне каквото и да е, било игнорирано. Два други факта също са игнорирани. Първо, компанията Мерцедес Бенц заявила, че въздушните възглавници не съдържат въглероден едноокис и, второ, френските пожарникари носели детектори за въглероден едноокис, но никой от тях не бил засякъл изтичане на смъртоносния газ. Даяна и Доди не били подложени на този тест. Следователно не се знае дали те също са погълнали газа. Бодигардът Рийс-Джоунс, който лежал на животоподдържащи системи в болницата, също не бил изследван.

Преди професор Доминик Леком да извърши аутопсията на тялото на Пол, тя преглежда това на Даяна в болницата, както и тялото на Доди в градската морга.

Професорката извършва аутопсията на Даяна малко след като докторите прекратяват опитите си да я съживят и приключва в 5:30 часа. В доклада си тя прави скица на предната и задна част на тялото на принцесата, на която отбелязва дори най-малките синини и рани.

Час по-късно, в 6:30, професор Леком се заема с прегледа на тялото на Доди. После си почива един час и се захваща с Пол.

В четвъртък на 4 септември човекът, назначен от префекта на Париж да води разследването на смъртта на Даяна, разследващият магистрат съдия Ерве Стефан, отива в градската морга и наблюдава как полицейски хирург изтегля още две кръвни проби от тялото на Пол. Тези проби били изпратени на д-р Пепин, който вече бил изследвал кръвта на шофьора на 31 август, за нов анализ. Кръвта този път била от бедрената артерия.

Шест дни по-късно, на 10 септември, д-р Пепин предава резултатите от второто си изследване. То показва, че кръвта на Пол съдържа 1.75 промила алкохол, докато предишните проби от август били показали 1.74 промила, а тези на колегата му д-р Рикордел – 1.87. Подобни колебания биха могли да се дължат на най-различни фактори, като замърсяване на кръвта, температурата на помещението, гниенето на тялото или грешка на лаборантите. Освен това съдържанието на алкохол в бедрената артерия е по-ниско от това в сърцето.

Причината за смъртта на Даяна била определена като масивен вътрешен кръвоизлив, причинен от изтръгването на сърцето и белите й дробове от гнездата им.

Доди бил загинал от масивен кръвоизлив в разкъсания му гръден кош и имал многобройни наранявания по цялото тяло, сред които четири на десния и три на левия крак.

Пол също бил умрял от масивен кръвоизлив в гръдния кош и също имал множество травми, като шийните му прешлени и гръбначния му стълб били счупени.

В ранния следобед на 31 август общинската морга предава тялото на Доди на баща му. Мохамед ал Файед искал синът му да бъде погребан преди падането на нощта, както се изисква от мюсюлманската вяра. Затова, когато хеликоптерът му излита от Париж за Англия, тялото на сина му било на борда. Погребението се състояло в семейното имение в Съри. Мохамед ал Файед бил уведомен от френската полиция, че тялото не може да бъде кремирано, в случай че се наложи ексхумация за провеждане на допълнителни изследвания.

Родителите на Пол погребват сина си в събота на 20 септември в Бретан, където живеели и където бил отгледан той. Неговото погребение първоначално било определено за 6 септември, докато родителите му не били уведомени, че това е датата за погребението на Даяна и ще изглежда неуважително от тяхна страна да го извършат в същия ден. Тогава двамата решили да го изместят за 13 септември, но тогава разследващият магистрат Ерве Стефан ги помолил да изчакат още една седмица в случай, че се наложат още изследвания на кръвта на сина им.

Принцеса Даяна е положена за вечен покой на остров в малко езерце в имението на нейното семейство в Алторп в събота на 6 септември, след предавана на живо църковна служба в Уестминстърското абатство, гледана от 2,5 милиарда души по целия свят.

Разследване

В 7 часа на неделната утрин на 31 август тунелът „Понт д’Алма“ бил отворен за движение. Обикновено по това време в неделя нямало голям трафик, но не и сега. Парижани искали да видят къде е умряла „Лейди Ди“.

В съгласие с френската правосъдна процедура, френското разследване щяло да бъде проведено от няколко висшестоящи офицери от парижката криминална полиция. Начело на екипа от детективи застанал Жозеф Ореа, а отделът бил официално наречен „Група Жозеф Ореа“. Ореа трябвало да докладва на полицейски майор Жан-Клод Муле, който присъствал, когато професор Леком извършвала аутопсията на Пол. Майор Муле от своя страна трябвало да докладва на комисар Жан-Луи Мартину. Комисар Мартину щял да състави досие, което да предаде на разследващия магистрат Ерве Стефан, който щял да реши дали има основание да бъдат повдигани криминални обвинения.

Екипът бил подложен на незабавни критики от английските редактори за бързината, с която решили да отворят тунела за движение. Редакторите се опасявали, че полицията може да е пропуснала някоя важна улика. Французите се защитили, казвайки че са прегледали мястото под лупа и нищо не са изпуснали. Те били измерили тунела и пилоните; измерили, заснели и сетне изнесли всичко, което лежало в тунела; преместили Мерцедеса и сега той седял заключен в полицейския паркинг в очакване да бъде проучен подробно.

Първото заключение на полицията било, че Мерцедесът, преследван от папараците, се е разбил в 13-ата разделителна колона с превишена скорост, а шофьорът на колата е бил под въздействието на алкохол.

Редакторите не били доволни. Нито британските и френските граждани. Всъщност, хората по целия свят вярвали, че френската полиция крие нещо, и то в заговор с колегите им от Скотланд Ярд. Говорело се и се пишело, че Даяна е жертва на атентат. Тя щяла да се омъжи за арабски мюсюлманин, който щял да стане втори баща на принцовете Уилям и Хари и някой ден – втори баща на краля на Англия. Това било немислимо – неприемливо. Официалната религия в Англия е протестантската. Следователно, единствено християнин протестант би могъл да наследи британския трон и ако някой не-протестант иска да се ожени за кралска особа, то той трябва да приеме протестантската религия.

Но кой бил убил принцесата?

Съдия Стефан изпълва досието си с 6000 страници и в края на 1999 година представя резултатите в парижката Съдебна палата.

Групата Жозеф Ореа била открила ивици бяла боя от дясната страна на Мерцедеса, където седели Даяна и бодигардът Рийс-Джоунс. Червеният преден мигач на колата бил счупен и намерен на входа на тунела. На мястото бил открит още един червен мигач. Дълго и старателно разследване идентифицира, че втория мигач е от Фиат Уно, произведен в периода май 1983 и септември 1989 година. Експерти установяват, че бялата боя от дясната страна на Мерцедеса е използвана от производителя на Фиат за модела Уно, който се правел в двата италиански автомобилни завода в Ривалта Торино и Мирафиори в периода 1983-89 година. Криминалистите заключават, че Мерцедесът се е одраскал във Фиат Уно. Следите от спирачки в тунела показвали, че Мерцедесът е пътувал с по-висока скорост от Фиата. Ударът между двете коли обаче не би могъл да е толкова силен, за да предизвика катастрофа. Тъй като Мерцедесът се бил разбил, това означавало, че шофьорът му не е бил в състояние да задържи колата на платното, докато шофьорът на Фиата е успял да запази контрол и да излезе от тунела. Мерцедесът не е могъл да го направи, понеже шофьорът му е бил под влиянието на алкохол и предписани лекарства.

Присъдата на френското дознание гласяла, че принцеса Даяна е умряла в резултат на автомобилна катастрофа, причинена от пияния и дрогиран Анри Пол. Папараците били действали неразумно, но не те били причинили инцидента.

Самоличността на шофьора на Фиата Уно не била установена, но той просто бил избягал след удара, нищо повече.

Следователно Даяна не е била убита.

Теории на конспирацията

Или пък е била, оспорват любителите на конспиративни теории.

Сред тях е и скърбящият Мохамед ал Файед. В следващите години той обвинява тайните служби на Франция, Великобритания и/или Съединените Щати, че са убили Даяна, сина му и Анри Пол. В един момент дори набеждава съпруга на британската кралица принц Филип, херцог на Единбург, за човека, наредил на тези тайни служби да убият принцесата. Той даже се опитва, неуспешно, да накара френските власти да преразгледат решението си за нещастен случай. Настоява, отново неуспешно, органите във Франция и Великобритания да изследват повторно пробите от кръв и урина на Пол. През 2009 година обвинява френската полиция, че е опорочила разследването и иска компенсация. Мохамед побеждава отчасти: съдът се произнася, че в разследването се наблюдават сериозни грешки, които обаче не са могли да повлияят на решението за нещастен случай. Мохамед получава само 6 800 долара за нанесени щети и 4 000 долара за разходи по делото от иска за 1,4 милиона, който бил подал.

Странното е, че има още един любител на теориите за конспирация: самата принцеса Даяна.

През октомври 1997 година, десет месеца преди смъртта си, Даяна пише писмо до Пол Бюрел – когото неофициално била издигнала от иконом до свой довереник и приятел – че ще бъде убита в автомобилна катастрофа. Бюрел пише в своята книга „Кралски дълг„, че Даяна му била казала, че ще напише това писмо, обяснявайки:

„Ще му сложа дата и искам да го пазиш. За всеки случай“.

Тя пъхнала писмото в плик и го надписала с „Пол“. Той запазил не само писмото, но и плика. Тя назовавала лицето, което щяло да я убие: всекидневникът „Мирър“ публикува част от писмото, но, опасявайки се от съдебно преследване, скрива въпросното име. Даяна пише:

„Седя тук на бюрото си през октомври, жадувайки някой да ме прегърне и да ме окуражи да бъда силна и да държа главата си високо. Тази определена фаза от живота ми е най-опасната“.

Сетне тя продължава с подробности как ще бъде убита и назовава името на своя убиец. Тя пише:

„[Име] планира „инцидент“ с колата ми, авария на спирачките и сериозна травма на главата, за да разчисти пътя си за женитба с Чарлз“.

Александра (Тиги) Лег-Бърк

Александра (Тиги) Лег-Бърк

Тя назовала тази жена, но трябва да се отбележи, че е грешила за нейната роля в живота на принца. Името й става известно по време на британското разследване – Александра (Тиги) Лег-Бърк. През 1993 година, малко след раздялата на Чарлз и Даяна, той назначава английската аристократка Лег-Бърк за бавачка на синовете му. Тя остава тяхна детегледачка до 1999 година, когато се омъжва за своята ученическа любов и днес е майка на две собствени деца. По времето на смъртта на Даяна се носели слухове, че Лег-Бърк е играла по-интимна роля в живота на тримата принцове – Чарлз, Уилям и Хенри – но днес се смята, че това са били просто злостни клюки.

След две проведени разследвания – френско и британско – и много книги все още има много въпроси без отговор за онази нощ. Дали принцеса Даяна е щяла да се омъжи за Доди ал Файед? Дали той вече й бил дал годежния пръстен на Репоси? Дали тя очаквала дете от него? Дали Анри Пол бил наистина толкова пиян? Какво означава необичайното ниво на въглероден едноокис в кръвта му? Дали наистина в тунела е имало бял Фиат Уно през онази нощ? Дали този Фиат е причинил катастрофата?

Въпроси без отговор

Пръстенът: Доди наистина ли е възнамерявал да даде на Даяна годежен пръстен?

Според Мохамед ал Файед, пръстенът бил намерен в апартамента на Доди. Баща му го открил там на 3 септември – денят, в който пръстен №4/7014 с цена 600 000 франка бил върнат в магазина на Репоси. Алберто Репоси вече бил потвърдил на полицията, че Доди е взел годежен пръстен от магазина му и му е казал, че двамата с Даяна ще се женят. Репоси също вече бил помолил Мохамед ал Файед да върне двата пръстена, или да ги плати, защото, ако пръстените били загубени, трябвало да уведоми застрахователите. Тогава Ал Файед върнал по-скъпия пръстен и платил за другия.

Това означава, че когато Руле депозирал малката торбичка в хотелския трезор, в нея е имало само един пръстен – по-скъпият, който не бил годежен.

Но, тъй като Даяна не носела пръстен по време на катастрофата, следователно Доди все още не й го бил дал. Дали вече й бил направил предложение и какъв е бил нейният отговор, знаят само те двамата.

Ако е обичала Доди, защо да не се омъжи за него? Тя вече била показала, че не я е грижа за произхода или религията на любимия си, когато се срещала с мюсюлманския пакистанец и сърдечен хирург Хаснат Кан; тя била толкова влюбена в него, че писала на южноафриканския пионер в сърдечните трансплантации професор Кристиан Барнард с молба да помогне на д-р Кан да си намери добра позиция в Южна Африка, за да могат двамата да се преместят там и да живеят заедно в мир и любов. Доди пък бил красив, богат и пръскал пари по нея като луд.

Бременността: В 48-те часа след обявяването на смъртта на Даяна чуждестранните кореспонденти в Париж започнали да получават по факс писмо, напечатано на бланка от болницата „Питие-Салпетрие“. Това писмо, с дата неделя 31 август, било написано от професор Пиер Кориа, началник на отдела по анестезиология, и било адресирано до френския вътрешен министър Жан-Пиер Шевенмо, плюс копия до френските министри на здравеопазването и външните работи.

Според доклада, кръвта на Даяна била показала наличието на ЧХГ – човешки хорион-гонадотропин или хормон на бременността, който се появява в кръвта и урината на жените 8-9 дни след забременяването. Нивото на ЧХГ в кръвта на Даяна означавало, че тя е бременна от около 9-10 седмици. Никой от журналистите не повярвал, че този доклад е истински – преди 9-10 седмици Даяна все още не излизала с Доди. Редакторите искали да видят въпросния факс от чисто любопитство, но не публикували историята във вестниците си.

Болницата незабавно отрекла, че Даяна е бременна и че е правен подобен тест на кръвта й. Писмото е груба фалшификация, пълна с граматически грешки, заявил говорителят на болницата.

В своята книга „Лейди умря“ Франсиз Гилери пише, че френският журналист Крис Лафейл от седмичника „Парис Мач“ му разказал за фалшификатора на факса, когото авторът нарича професор С. Според Гилери, двама папараци (за които той също няма имена) бързо открили къде живее този професор в Париж и се настанили пред вратата му. Тактиката им се оказала успешна: той излязъл и те го проследили. Дестинацията му била летище „Шарл де Гол“. Папараците го изгубили от поглед в огромното летище; той си купил билет от гишето на Ел Ал и папараците не можели да го следват по-нататък. Те убедили една от стюардесите да им покаже списъка с пасажери, но името на професора не било в него. Както казал Крис Лафейл на Гилери – да не бъде вписан един пътник в списъка на израелската авиокомпания Ел Ал означавало, че този човек разполага с влияние или силни контакти.

Нито френската, нито британската полиция предприели действия срещу фалшификатора и днес никой повече не говори за него.

Алкохолът: Анри Пол не изглеждал мъртво пиян – дори не изглеждал пиян – на записите от охранителните камери и на фотографията, направена от един папарак, когато Мерцедесът потеглял от улица „Камбон“.

Единствено Ален Виламез, барманът от хотелския бар „Хемингуей“ потвърдил, че онази вечер бил сервирал на Пол алкохол: два двойни шота „Рикар“. Дали барманите в другите заведения, които шофьорът посетил същата вечер, били излъгали полицията?

Родителите на Пол упорито твърдят, че техният син не е бил алкохолик. В интервю за Радио 4 те казват, че той дори не е пиел много.

Неговата майка Жизел казва:

„Ако се замислите, щяло е да бъде очевидно, ако е бил пиян. Доди е имал друг шофьор. Личният му шофьор. Би ли използвал човек, който е пиян, вместо професионалния си шофьор? А там също е имало и бодигард. Нима той би позволил на пиян шофьор да ги кара, когато е имало и друг вариант?”.

Двамата родители казват, че онази нощ в градската морга е имало 30 тела. Бащата Жан Пол казва:

„Можете да си представите как са могли да объркат нещата. Може да са допуснали грешка”.

Те признават, че не могат да докажат, че синът им не е алкохолик. Жизел Пол казва:

„Не можем да го докажем. Той е мъртъв. Лесно е да нападаш мъртвец. Те казват, че черният му дроб е бил в перфектно състояние. А ние щяхме да знаем, щяхме да видим, ако пиеше. На 28 август той мина на физически преглед за пилотската си книжка. Всичко беше наред. А три дни по-късно го обявиха за алкохолик”.

Двамата споменават също и въглеродния едноокис, открит в кръвта на сина им. Жизел Пол казва:

„Те откриха 20% въглероден едноокис в кръвта му. Ние не сме специалисти, но винаги когато говорим с хора, които разбират, ни казват, че това е невъзможно. Той не би могъл да се държи с такова ниво в кръвта си”.

Възможно ли е през онази нощ пробите на Пол да са били объркани с тези на някои от другите трупове? Жан Пол смята, че със сигурност би могло да е така.

„Никой не казва лесно, че е сгрешил. Особено, когато са замесени важни хора“ – казва той за BBC.

По време на това интервю родителите на Пол подемат съдебна битка с френските власти, настоявайки да получат кръвните проби, изтеглени от сина им, за да докажат чрез ДНК тест, че това не е неговата кръв. Две години по-късно, през 2006-а, такъв тест е направен с помощта на ДНК профила на Жизел Пол и кръв от сакото, което Пол носел в онази нощ. Други проби нямало, тъй като полицията не била запазила пробите, взети от него, а по закон, единствено кръвта по сакото му имала директна връзка с него. Тестът показал, че има 99.9997% вероятност за майчинска връзка между двата ДНК профила. Той показал също, че нивото на алкохол в кръвта на Пол е в законния минимум. Нужно е да се отбележи, че сакото било върнато на Жан и Жизел след като полицията приключила с него. Следователно е било в ръцете на мнозина и е било съхранявано без специална защита.

Тестът не показал никакви следи от въглероден едноокис. Френското разследване дотогава вече било обяснило нивото на въглероден едноокис в кръвта на Пол с това, че той живеел в силно застроен район и че бил пушач на пури, като бил изпушил поне една в хотелския бар.

Според един токсиколог, не е невъзможно да стане грешка с пробите, когато в моргата чакат 30 трупа. Лицето, което взима пробите от дадено тяло, не е лицето, което ги изследва; анализът се прави от лаборант, който тества проба след проба. Така че грешки се случват и, когато изследването засяга важна особа като принцеса Даяна, е повече от възможно да има опит за прикриване на гафа. Ако катастрофата се беше случила днес, принцеса Даяна и Рийс-Джоунс щяха да бъдат откарани във военната болница в Париж „Вал де Грас“, където се лекуват важни държавни лица, а телата на Доди и Пол също щяха да бъдат отнесени там за аутопсия. Животът на Даяна едва ли щял да бъде спасен, но резултатите от аутопсията на Пол сигурно щяха да са доста по-различни. Това не означава, че служителите в парижката градска морга са некомпетентни, а просто, че в онази нощ тялото на Пол вероятно е щяло да бъде единственото в болницата, което би елиминирало възможността за грешка.

Защо полицията не била запазила пробите на Пол? Нормална практика във Франция е да не се запазват подобни проби, веднъж щом разследването приключи и случаят се закрие. На първо място, съхраняването на всички проби изисква много място, а на второ – във Франция има закони, защитаващи самоличността на индивида, според които ДНК тестовете са незаконни, освен ако въпросното лице или негов наследник не получи официално разрешение за подобно изследване. Не запазвайки пробите, французите елиминират възможността за бъдещи изследвания, които биха могли да злепоставят тяхната компетентност.

Компетентност, която вече била злепоставена поради няколко аномалии. Първо, кодовете на шишенцата с проби, изпратени на професор Рикордел и д-р Пепин, били различни от кодовете, посочени от двамата доктори в докладите им. И второ, името на Пол не фигурирало в документите на градската морга, придружаващи въпросните шишенца. Нямало име, а само буквата Х, последвана от думата „мъжки“. Впоследствие „Х мъжки“ било задраскано на факсовете, разменяни между моргата и полицията, и на мястото му било записано името ПОЛ Анри. Когато медиите надушили тази аномалия, майор Муле я обяснил с „лоша компютърна манипулация“. Трето, професор Леком била поставила един и същи номер на докладите от аутопсиите на Пол и Доди – 2146. Когато в моргата забелязали това, номерът на Пол бил променен на 2147. Но в по-голямата част от онази неделя на 31 август и понеделникът на 1 септември двата доклада носели един и същи номер.

Белият Фиат Уно

Джеймс Андансон

Джеймс Андансон

Много рано сутринта на 31 август един френски папарак се качил на самолет за средиземноморския остров Корсика на летище „Орли“. Името на фотографа, богат мъж (описван от медиите и полицията като милионер), е Джеймс Андансон (54 г.). Пълният и оплешивяващ Андансон е французин, роден като Жан-Пол Гонин, но променя името си след брака си с англичанка. Той работел за агенция „SIPA Press“, но преди 30 години бил един от основателите на фотографска агенция „SYGMA“, една от най-големите в света по онова време.

Андансон е мъртъв. Според официалните данни, той се самоубива през 2000 година.

Той бил собственик на черно БМВ 3 и червен мотоциклет. Но притежавал също и бял Фиат Уно. Използвал червения мотоциклет и белия Форд, когато щракал с обектива си знаменитости в най-неподходящ за тях момент.

Около Коледа на 1997 година, четири месеца след инцидента с Даяна, Андансон започнал да се хвали на други папараци и на приятелите си, че има снимки на Даяна, заключени в таен сейф. Снимките, казвал той, щели да предизвикат нечуван скандал, ако някога реши да ги продаде. Как се бил добрал до тези снимки? Той казал, че е бил в тунела в онази нощ, но бил достатъчно хитър да остане по-назад и полицията не го арестувала с останалите папараци. Неговите твърдения стигнали до ушите на Групата Жозеф Ореа и нейния лейтенант Ерик Гигу се обадил на Андансон и го помолил да дойде в управлението, за да говорят с него. Според лейтенанта, Андансон отговорил, че няма време, което да губи в полицията. Казал, че изобщо не е бил в Париж на 30-31 август, а е бил в Сен Тропе. Казал също, че няма да допусне полицай в имението си.

Но по настояване на майор Муле на 12 февруари 1998 година – шест месеца след инцидента – Андансон все пак отишъл в полицията и историята, която разказал на майора, се различавала от онази, която разказал на лейтенанта. Той заявил, че в нощта на 30 август си е бил у дома в леглото със съпругата си; легнал си около 22:30 часа и „трябвало да излезе от къщи около 3:45 часа“, за да хване самолета за Корсика от летище „Орли“. Той доказал това с квитанции за платена магистрална такса и самолетен билет. Билетът бил купен от летище „Орли“ в 6:23 часа сутринта и бил платен с кредитната карта на съпругата му. В Корсика бил наел кола със същата кредитна карта, за да отиде на уговорената си среща с някакъв френски певец. После отново я използвал, за да си купи билет за връщане в Париж. Неговата съпруга потвърдила, че той си е бил вкъщи в онази нощ и че е трябвало да стане рано, за да хване самолет за Корсика.

В показанията си пред британското дознание майор Муле казал, че Андансон се бил извинил за държанието си към лейтенант Гигу. Майорът споменал, че Андансон си мисли, че стои „над закона“. Запитан от английския съдия какво означава това, майорът отговорил, че Андансон има много високопоставени приятели – политици и министри, което го кара да смята, че може да прави каквото си иска.

Андансон наистина имал впечатляващ брой важни приятели. Сред тях е дядото на Доди, Аднан Кашоги, френският премиер-министър Пиер Береговоа, който умира при съмнителни обстоятелства (с два куршума в главата) два месеца след като напуска поста си през 1993-а, и Фредерик Дард (1921-2000) – френски писател с над 300 криминални романа. Андансон бил казал и на него за снимките на Даяна.

Според показанията на вдовицата на писателя Дард, нейният съпруг й бил казал, че Андансон му е споделял за някакви „експлозивни“ снимки на катастрофата в тунела, които са скрити на сигурно място в таен сейф. Тя казва също, че Андансон е описал на мъжа й как се бил скрил от папараците и преследвал Мерцедеса от момента на потеглянето му от хотел „Риц“ до самия тунел. Той бил на мотоциклет в онази нощ, а не в своя бял Фиат Уно. Дъщерята на Дард също дала показания, според които Андансон бил голям фантазьор и не можело винаги да му се вярва.

Но френската полиция не повярвала на казаното от Андансон и продължили да го правят дори след като криминалистите изследвали неговия Фиат Уно. През онзи февруари 1998 година той вече не притежавал колата. В седмиците след катастрофата в тунела той бил пребоядисал автомобила в синьо и през октомври, два месеца след инцидента, го бил продал на фирма за скрап. Полицията намерила колата. Тя стояла на дървени трупчета и, според историята на Андансон, не била в движение от юни 1997 година – два месеца преди катастрофата. Полицията провела тестове. Те установили, че белите следи от боя, оставени по Мерцедеса, са идентични с предишния цвят на Фиата.

Въпреки това, френската полиция не сметнала, че Фиатът на Андансон е бил в тунела през онази нощ и това било заключението в официалния им доклад за катастрофата, макар смъртта на Андансон на 5 май 2000 година да била странна и да повдигала доста въпроси.

В 21:45 часа в онзи петък пожарникарите пристигат в горите край Нант. Военните от близката база били съобщили за черен пушек, издигащ се в небето от посока на гората. Пожарникарите карали две мили по неравен черен път и още една миля край пасище за крави преди да стигнат до горящо БМВ. Пожарът вече бил погълнал по-голямата част от колата, но първият пожарникар, Кристоф Пелат, озовал се при нея, все пак могъл да различи очертанията на горяща човешка фигура, превърнала се вече почти в скелет. Освен това Пелат видял дупка в лявото слепоочие на черепа. Криминалистите от полицията пристигнали на мястото и направили оглед на трупа. Но дотогава черепът се бил разпаднал и дупката вече не се виждала.

Остатъците от регистрационните номера показали, че тя е собственост на Жан-Пол Андансон, но минал цял месец преди съпругата му да получи потвърждение, че именно той е загинал в нея; полицията трябвало да идентифицира тялото с ДНК тест и денталния картон на мъртвеца.

Разследването заключило, че Андансон е извършил самоубийство, като се е полял с бензин вътре в колата и се е подпалил. В кръвта са открити високи нива на въглероден едноокис, които означавали, че той е бил жив в пламтящия автомобил известно време.

Въпреки това остават много въпроси за неговата смърт, за които все още няма отговори.

Според британския „Дейли Експрес“ кредитната карта на Андансон показвала, че той бил платил 600 франка (123 долара) за 100 литра дизелово гориво в хипермаркет „Жеон“, намиращ се близо до мястото с горящото БМВ 3. Но, според криминалистите, колата е била полята с бензин. БМВ 3 има дизелов двигател с капацитет 60 литра. Следователно, ако той бил напълнил резервоара, къде са останали другите 40 литра? Край колата не били открити никакви туби за гориво. (Тъй като хипермаркетите във Франция продават гориво на по-ниски цени от бензиностанциите, мотористите имат навик да купуват гориво от там в туби, въпреки предупрежденията на полицията и пожарната, че това е опасно).

Какво бил направил Андансон с дизела? Френската полиция не може да даде отговор, но след неговата смърт някои производители на коли обясняват на журналистите, че дизелът и бензинът горят различно, но не могли да определят кое от двете е било използвано в изгорялото БМВ. Те казали, че: (1) Димът от дизелов пожар е черен; пушекът, видян от войниците бил такъв; (2) Петролът избухва, когато се подпали; колата не експлодирала. (3) Дизелът има нужда от много висока температура, за да пламне и би било почти невъзможно да се запали от клечка кибрит или цигара. За целта е нужно нещо като горелка, а такава не била открита в колата. Въпреки това, полицията оставала все така убедена, че Андансон се е подпалил с кибрит или запалена пура.

Други два озадачаващи аспекта от смъртта на Андансон са защо той бил отишъл в непозната за него част на Франция, за да се самоубие, и, защо изобщо се е самоубил?

Неговата съпруга Елизабет Андансон казва за британския всекидневник „Експрес“ през юни 2000 г., че в сутринта на смъртта му той й бил казал, че отива да прави някакви снимки. Както обикновено тя не го попитала къде ще ходи. Елизабет не вярвала, че той се е самоубил.

Според британския „Сън“ френската полиция смятала, че Андансон е посегнал на живота си, защото бил открил, че жена му му изневерява. Елизабет отрича това.

Колкото и странна да е смъртта на Андансон и колкото и да изглежда като убийство, полицията не се заема да търси убиец. Вместо това обявяват, че пожарът е унищожил ценни веществени доказателства и затова няма да има по-нататъшно разследване. Из медиите се появили сигнали, че БМВ-то е било заключено, но в колата не бил намерен ключ, а някои дори твърдели, че колата е била заключена отвън.

Френската полиция не успяла също да установи дали в тунела е имало Фиат Уно.

В двете парижки предградия, чийто регистрационни номера свършват на 78 и 92, са регистрирани 113 000 автомобила Фиат Уно, а в останалата част на Франция са регистрирани още няколкостотин хиляди. Да бъдат проверени всичките би било непосилна задача, но полицията успяла да засече 30 000 от тях. Собственикът на една от тях изглеждал подозрително. Този Фиат Уно принадлежал на 22-годишен виетнамец. Той имал алиби за нощта на катастрофата. По колата му не били открити следи от одраскване, а левият му мигач не бил счупен или подменен.

С това приключило търсенето на Фиат Уно, защото полицията вече знаела, че няма да бъде в състояние да докаже със сигурност дали в тунела е имало такава кола. Те проверили камерите за наблюдение по маршрута на Пол в онази нощ и установили, че те не са насочени към пътя, а към сградите.

Авторът Карадек изброява тези камери в своята книга. Двете камери на „Риц“ гледали към задния вход на хотела, а не към улица „Камбон“. На площад „Де ла Конкорд“ има три камери, но те гледат към сградата на Военноморското министерство. На „Курс Албер 1″ няма камери за наблюдение. Противно на докладите, че камерата на входа на тунела е била изключена се оказало, че там изобщо няма такава.

Все пак, камера имало на площад „Д’Алма“, но тя била изключена в 23:00 часа. Наблюдателните камери по улиците във френските градове и села се контролират от специален отдел – Дирекция на обществения ред и движението (ДОРД). В голям град като Париж ДОРД има няколко контролни центъра, всеки от които наблюдава различен участък. Служителите в контролния център, отговарящ за площад „Д’Алма“, приключили работа в 23:00 часа и изключили камерите. Ако камерата не била изключена, тя щяла да запише приближаването на Мерцедеса и дали на мястото е имало Фиат Уно.

Абсурдно правдоподобно

За чуждестранните кореспонденти в Париж било невъзможна задача да смогнат на всичките слухове за атентат, които се носели наоколо.

Един от тях гласял, че принцеса Даяна не е умряла. Тя била изпълзяла от колата окървавена и объркана и после, вярвайки че някой се е опитал да я убие, се укрила. Според този слух сега тя живее някъде в Патагония, подобно на президента Кенеди и Елвис Пресли.

Друг слух твърди, че смъртта на Даяна е дело на религиозен култ. Вярващи в магии, вещерство и свръхестествени феномени от целия свят въодушевено обсъждали тази възможност.

Според техните обяснения името „Алма“ произлиза от латинските думи за душа – anima – и подхранване – almus. Тъй като думата мост, идваща от латинското pontis, би могла да означава преход, път – те обяснили името „Понт д’Алма“ като „път към подхранване на душата“.

Освен това, продължават вярващите в тази теория, през Периода на Меровингите (457-751 г.) там, където днес се намира “Понт д’Алма“, имало подземна зала, в която спорещите за короната монарси решавали кой ще седне на трона в битка. Това означава, че всички сегашни монарси са потомци на победителя – последния от Меровингите. Но кои са тези Меровинги? Според привържениците на тази теория, Меровингите са потомци на децата на Исус и Мария Магдалена, тъй като Исус не бил умрял на кръста, а бил избягал от римляните и живял дълго и щастливо с Мария Магдалена и децата, които тя му народила. Като кралска особа, принцеса Даяна също била потомка на Исус и Мария Магдалена и трябвало да бъде убита, защото щяла да се омъжи за мюсюлманин. Нейните убийци – таен Меровингски култ – били избрали тунела за място на смъртта й не само заради връзката с Исус Христос, но и защото някога последователите на римската богиня на лова Диана използвали подземната зала, за да й се покланят.

Вярващите в тази нелепа история пропускат факта, че Даяна не била кралска особа по рождение.

Те пропускат и факта, че името Алма идва от Битката при Алма (20 септември 1854 г.), считана за първото сражение от Кримската война (1853-1856). Мостът „Понт д’Алма“ е открит през 1856 година. Колкото до Меровингите, те са династия франкски крале, управлявали империя, която включвала днешните Франция, Холандия, Белгия, Люксембург, Швейцария, Германия, Австрия и северна Италия.

Кралският адвокат Майкъл Мансфилд, представляващ Мохамед ал Файед по време на британското разследване, написва книга през 2009-а, озаглавена „Мемоарите на един радикален адвокат“, в която твърди, че му е трудно да повярва, че смъртта на принцеса Даяна е „просто трагичен случай“. Той пише, че катастрофата не е била инцидент.

През 2010 година в едно интервю за испански всекидневник той потвърждава казаното в книгата си. „Не вярвам някой да е искал да я види мъртва. Мисля, че е имало план да се саботира връзката й и да се сложи край на поведението й“. Даяна участвала в кампания срещу противопехотни мини и казвала, че принц Чарлз не става за монарх. Адвокат Мансфилд твърди, че тя се е готвила да изобличи участието на Великобритания в продажбата на оръжия на страни, неуважаващи човешките права.

Великобритания наистина продавала оръжия на такива страни. Както и Франция и Съединените Щати.

Първите съобщения в медиите, според които Анри Пол бил на заплата при тайните служби, което обяснявало голямата сума пари у него, скоро били разкрасени от анонимни сведения, че Джеймс Андансон също е бил таен агент. Говорело се, че той е информатор за британското разузнаване MI6, или за френската Дирекция за териториално наблюдение (ДТН).

Ричард Томлинсън

Ричард Томлинсън

Шпионската теория за Андансон получава подкрепа, когато в годината след смъртта на Даяна бивш шпионин и издайник от MI6 – роденият в Нова Зеландия британец Ричард Томлинсън, започнал да говори, че папаракът е бил информатор за MI6. Томлинсън е противоречива фигура. По онова време живеел на таен адрес в южна Франция. През 1997 година, ядосан от освобождаването си от MI6, изпраща предложение на едно австралийско издателство да напише книга за британското разузнаване. С това нарушил британския Закон за поверителност на тайните и бил арестуван. На процеса признал вината си и бил осъден на 12 месеца затвор. Излязъл след 6 месеца за добро поведение и изчезнал в самоналожено изгнание. Неговата книга „Големият пробив“ все пак била публикувана през 2001 в Москва, а по-късно същата година и в Австралия.

Томлинсън повторил твърденията си на френското разследване за смъртта на Даяна и казал, че в нощта на катастрофата в Париж е имало двама офицери от MI6. Намекнал също, че MI6 са използвали специално „импулсно оръжие“ в тунела, чийто блясък е заслепил Пол. Някои от пешеходците наистина разказвали, че са видели много ярък проблясък на светлина в тунела. Френската полиция казва, че тя би могла да се дължи на светкавиците от фотоапаратите на папараците. Томлинсън казал, че Пол също е бил информатор за MI6.

През 2006 година британският ежедневник „Дейли Експрес“ съобщава, че Дирекцията за териториално наблюдение е нахлула в дома на Томлинсън в южна Франция. ДНТ конфискувала комютърни хард дискове, както и много документи от къщата. Томлинсън обаче не бил там по време на набега. Шест години по-рано, през 2000 година, френските медии също публикуват подобна новина; тогава обаче властите нахлуват в прес агенцията „SIPA“. Въоръжени, маскирани служители на реда нахълтват в офиса, прострелвайки охраната в крака. Операцията се случва няколко дни преди Андансон да бъде намерен изгорял в своето БМВ. Въоръжените, маскирани мъже иззели хард дискове, лаптопи и, според някои сведения, цялото портфолио на Андансон, в което били и тайнствените снимки на принцеса Даяна.

Пред британското разследване обаче Томлинсън се отмята от твърденията си, че Андансон и Пол са били информатори на MI6, както и от историята за „импулсното оръжие“. Според „Дейли Експрес“ той бил сключил сделка с MI6: Ако спре да говори за Даяна и да се оплаква за несправедливото си уволнение, щял да може да се върне в Англия, без да се страхува от преследване. Той наистина се върнал за кратко, но в момента местонахождението му е неизвестно. Съществуват няколко блога с неговото име, но те са неактивни от 2008 година.

Британското разследване, подобно на френското, решава, че Даяна е умряла, защото папараците са преследвали колата й и шофьорът е бил пиян. Смъртта на принцесата била наречена „противозаконна“ – с други думи непредумишлено убийство.

Мохамед ал Файед продава хотел „Риц“ и се премества за кратко в Швейцария, само за да се върне отново в Англия, която описва като свой дом. Той отрича британската присъда, както и френската. Той вярва, че Доди и Даяна са заедно на небето. И все още вярва, че двамата са били убити.

———————————————————————————————————————————————

Източници: crimemagazine.com, wikipedia.org, guardian.co.uk, dailymail.co.uk, coverups.com

8 Коментари за “Смъртта на принцеса Даяна: Убийство или нещастен случай?”

  1. AvatarСмешни картинки

    Според мен има нещо гнило като цяло в смъртта на Даяна, но какво е… никога няма да се разбере!
    Гонка с мотори, заслепявания и т.н. прекалено като филм на Джеймс Бонд са тези неща, убиха жената да прикрият нещо, но какво е… едва ли ще стане ясно!

  2. AvatarКатя

    Браво, чудесно написана статия, пълна с подробни факти и теории. Не можех да се откъсна от текста дори за минута. Поздравления, и продължавай в същия дух.

  3. AvatarПарфюми онлайн

    Жалко за Даяна, беше скромна и красива жена, както и истинска принцеса. Какво се е случило знаят само тези виновни за смъртта на Доди и Даяна. А че не е инцидент съм на 100% сигурен

  4. AvatarЧасовници реплика

    Съгласен съм с горните мнения, едва ли има нещо случайно в смъртта на Даяна. Дано почива в мир.

  5. AvatarДончо

    Убиха си я жената без капка съжаление! Нека почива в мир! Дано някой ден се разбере истината, бодигарда е жив казва, че не си спомня нищо, но може и да помни просто да са му казали да си мълчи иначе…

  6. Avatardv

    31 август, … черна дата. Точно тръгвах за море когато всички весници имаха отвратително заглавие. Помня само че ми се подкосиха нозете. Какво ли е изпитал един 14 годишен хлапак.

    При вида на снимките .. мога да кажа само че това е Мерцедес S300 SE. тежи около 2 тона и за да се откъсне по този начин, скоростта е била висока. Справка http://www.youtube.com/watch?v=AenIm5ljNBk
    Това е краш тест на този модел мерцедес при 90 км/ч. при челен удар в бетонена СТЕНА !. Читателите тук са много интелигентни и могат сами да преценят каква е била скоростта

  7. AvatarНадежда
  8. AvatarДончо Стражара

    Надке , незнам кой е писал тази статия в бургас нюс , но така ме разсмя , че щях да падна от стола :) )))))))))) … Достатъчно съм запознат с илюминатите , масоните и т.н. , но с тея рептили и нло-та направо неиздържате хахахахаха .

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarМихаилЕди Гийн: Гробокопачът от... { За домашно имах да правя проект по някое убиец и... } –
  • User AvatarАЛЕЛуис Върмилия: Гробарката отровителка { СТРАХОТНО Е ЧЕ ИМА НОВА СТАТИЯ. ТОВА СИГУРНО Е ЕДИНСТВЕНИЯТ... } –
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –