Публикувано на: 25 май, 2011

Кървава трагедия потресе пловдивското село Бяла река на 13 май 2000 година. В онази фатална нощ двамата бивши затворници и партньори в престъпленията Людовик Толумов и Иван Серафимов-Сладкото разрушиха завинаги живота и щастието на двама млади влюбени. Закоравелите бандити нападнаха и убиха младия Севгин Мюмюнов и жестоко изнасилиха неговата приятелка Руждие Зекирия, оставяйки я да умре на пътя премазана от бой и с многобройни прободни рани. Но момичето отказало да умре. Нейната силна воля за живот и последвалите й показания помагат на полицията на разплете случая. Съвсем скоро става ясно, че двамата безскрупулни злодеи са отговорни за много други престъпления.

Кървава трагедия

Началото на трагедията край с. Бяла река започнало с веселба. Деветнадесетгодишната Руждие от с. Православен и 20-годишният Севгин от с. Воден решили да отидат на дискотека в комплекса Могилата край димитровградското село Върбица. Заредили опела на бензиностанцията край с. Бяла река. Двайсетина минути след полунощ отбили край пътя и започнали да си приказват и да се целуват. Внезапно от тъмнината изплували силуетите на двама мъже.

„Най-много ме изплаши това, че те ни нападнаха, без да кажат една дума, сякаш предварително знаеха точно какво ще направят“ – припомня си Руждие началото на кошмара.

Бандитите разбили стъклото на опела и с шамари и ритници измъкнали навън Севгин и Руждие. Нахвърлили се върху момичето, а приятелят й се опитал да я защити. Тогава престъпниците го пребили жестоко и го простреляли в слепоочието и кръста. На Руждие казали, че са приспали годеника й и той щял да се съвземе след 3-4 часа. Пребъркали дрехите на убития, взели му масивните златни обици и пръстени, телефона “Ериксон” и радиокасетофона. После скрили трупа в храстите край пътя. Качили изпадналата в шок Руждие в своята кола и я закарали до параклиса „Свети Илия“. Там я премазали от бой, разкъсали й дрехите и я изнасилили един след друг.

След гаврата извергите наръгали жертвата си с нож 8 пъти в шията, гърдите и корема и изчезнали. Разчитали, че са ликвидирали единствения свидетел на престъплението. Надявали се, че когато телата на младежите бъдат открити, убийството и садистичните мъчения ще се изтълкуват като любовна драма между двамата. За неин късмет острието на ножа минало на милиметър от сънната артерия.

Изтезаваната Руждие известно време била в безсъзнание, но се съвзела. Няколко часа пълзяла, докато стигне до пътя.

Към 6:40 часа един полицай от Първомай случайно забелязал жертвата. Тя едва промълвила, че е била нападната, и отново изпаднала в несвяст. Униформеният я закарал в болница. При огледа на района полицаите открили трупа на младия мъж.

Руждие била поставена под охрана в болницата. Тя успяла да направи описания на извергите. По тях бил съставен компютърен портрет. По-късно се оказало, че този на Толумов е изключително точен. Лицето на втория било по-неясно, тъй като го криел от жертвата си.

„Те бяха като Ромео и Жулиета, толкова се обичаха, всички им се радваха“ – нарежда покрусената майка на Севгин. – „Чакахме да се оженят, да ни родят наследници, а то какво стана“.

Терор по пътищата

Полицията се впуснала в денонощна работа и стеснила кръга на заподозрените до двайсетина имена от криминалния контингент. В разследването се включила голяма група криминалисти от отдел “Убийства” на националната полиция. Те работели рамо до рамо с пловдивските си колеги.

„Докато другите хора бяха на море и почиваха, момчетата работеха по 24 часа, за да разкрият авторите на грабежа, придружен с жестокото убийство на момчето и опита за убийство на момичето“ – казва шефът на ДНСП ген. Васил Василев.

Междувременно тандемът Толумов-Сладкото продължил да безчинства.

На 6 юни двамата нападнали пътниците на спрял микробус в прохода Троян-Кърнаре. От тях ограбили ремъци, части за комбайни, лични вещи, пари на обща стойност 8265 лева. С оръжие в ръка заплашили собственика Таньо Бахчевански и му отнели микробуса “Мерцедес”. По-късно изоставили возилото.

Пет дни по-късно пребили таксиметрова шофьорка до хисарското село Беловица и й задигнали оборота.

На 17 юни нападнали софийски “Мерцедес” на магистрала “Тракия”. Три седмици по-късно ограбили мъж и жена в спрял “Москвич” край хисарското село Михилци. Стреляли по колата и принудили шофьора да легне по очи на земята. Мъжът обаче хукнал да търси помощ към близката бензиностанция. Людовик изоставил съучастника си, но Иван влязъл в автомобила при жената и я принудил да се съблече. Държал се с нея нежно и я карал да го милва. Жертвата подарила на Серафимов картичка с екипа на футболния отбор “Милан”, която по-късно била открита в дома му.

На 12 юли случайно бил открит трупът на германски гражданин до архитектурно-историческия паметник “Арка на победителите” на Беклемето.

Толумов и Сладкото спрели колата на двама немски туристи и ги нападнали. Убили Кристиян Херлем, а неговата придружителка Хайди Коломб отвели на друго място, където се смята, че е била изнасилена. Черепът й бил открит в една урва, а части от тялото й били пръснати в околността, вероятно от горските животни.

„Иван спомена, че има един червен голф, който не смеел да пипа“ – разказал по-късно Толумов, като се опитал да се дистанцира от нападението. – „Даже ме заведе да я видя, беше паркирана точно зад Съдебната палата. По-късно разбрах, че е на немски туристи, които Иван нападнал край Павел баня. Хвърлил мъжа в пропастта, а жената изнасилил и бутнал в дерето“.

Полицията направила допитване до немските власти за колата на жертвите и изпратила техни вещи на колегите си в Германия. За разкриването на бандата и идентифицирането на убитите германски туристи в разследването се включили и служители на Интерпол. Портретите, нарисувани по описание на оцелелите жертви от специално наети художници, показвали много точно външността на убийците.

Недоверие

През това време недоверието между двамата бандити започвало да расте. Развръзката настъпила на 15 юли, когато Толумов и Серафимов се скарали. Те пътували с откраднатия от немците автомобил към Хисаря. Толумов предложил да спрат. Той имал подозрение, че Сладкото възнамерява да го убие. Людовик решил да го изпревари, извадил оръжие и застрелял съучастника си. Качил трупа му в багажника и го изхвърлил в една крайпътна канавка. За да заличи следите, подпалил колата.

На 20 (или 19-и) юли 2000 г. мъж и жена от телевизия Евроком, Пловдив, които снимали филм, се натъкнали на труп на мъж с неустановена самоличност, облечен с моряшка фланелка и на приблизителна възраст около 40 години, в една канавка край село Царимир. Жертвата имала огнестрелни рани в областта на гърба и гърдите. По пръстовите отпечатъци било установено, че това е 44-годишният Иван Серафимов-Сладкото.

Полицията предприела серия от разпити на всички от приятелския му кръг. Последователно били привикани девет души, сред които две жени и един виетнамец. На външното описание, дадено от жертвата Руждие, отговаряли двама от тях. Единият се оказал Людовик Толумов…

Разследващите установили, че двамата са извършили много престъпления и че Толумов е убил съучастника си.

Людовик и Иван се познавали от деца. Двамата са от пловдивското с. Дуванлий. Пътищата им се разделили, когато Людовик отишъл да живее в Хисар при новата си жена. После заминал на гурбет в Германия и в Намибия.

Толумов и Серафимов се срещнали след години раздяла в Пловдивския затвор. Първият лежал за кражба, а вторият изтърпявал осма поред присъда за грабежи. Серафимов получил прякора Сладкото заради сладкодумието си и страстта към сладкиши. Той е прекарал общо 15 години зад решетките. Излязъл на свобода през март 2000 г., а през май същата година започнал двумесечният „възход“ в кариерата му – 4 убийства, три изнасилвания и шест грабежа. Людовик му бил съучастник в някои от престъпленията.

Людовик Толумов бил заловен от полицията в Хисаря без да окаже никаква съпротива. Той направил пълни самопризнания, но заявил, че е извършил убийството на Севгин, за да защити живота на семейството си и на други хора.

Куп доказателства

Властите разполагали с достатъчно неопровержими доказателства, като биологични и ДНК експертизи, за вината на Толумов, затова не се наложило да карат Руждие да разпознава престъпника.

Установило се, че убийствата на немския гражданин и на Иван Сладкото са извършени с пистолет със заглушител, а на Севгин – с шмайзер, произведен през 30-те години, за който са се снабдявали с боеприпаси. В различни ситуации, според обстановката, са използвали едно от двете оръжия. Шмайзерът бил открит на 10 август в дома на Толумов.

Иван Сладкото бил основният извършител на престъпленията, но Людовик също участвал в изнасилванията. Сладкото е заподозрян като вероятен извършител и на още едно убийство – това на Елена Филипова, извършено на пловдивския булевард „Марица“ през 1996 година.

Срещу двамата са възбудени цял куп следствени дела. Едното е за грабеж на автобус на Беклемето, 2-ото е за убийството на германския гражданин, 3-ото за убийството на немската гражданка на територията на РДВР Стара Загора, 4-ото – за убийството на Иван Сладкото, 5-ото – за кражба от американска гражданка на Беклемето, 6-ото – за убийството на Севгин и опита за убийство на Руждие до Бяла река, 7-ото – за изнасилване до с. Михилци, 8-ото – за опит за изнасилване на Иван Сладкото в ЖР “Тракия”, 9-ото – кражба на територията на Четвърто РПУ, 10-ото – въоръжен опит за грабеж край автомагистралата, и 11-ото – грабеж на таксиметрова шофьорка.

Според психопортрета, изготвен на Людовик Толумов, той е егоцентричен, самоуверен и изисква от другите подчинение. Чувства се добре само когато той определя хода на събитията и доминира над поведението на останалите. Лишен е от скрупули, склонен е към демонстрации. Отличава се с висока степен на самоконтрол. Характеристиката му е направена от екип висококвалифицирани психиатри и психолози.

Присъдата

Майката на Севгин - Ембие Мюмюнова

Майката на Севгин - Ембие Мюмюнова

По време на процеса адвокатът на Толумов заявил, че обвинението за умишлено убийство трябва да отпадне, защото е извършено при самозащита.

„Мръсник, изрод, никога покой да не намериш“ - изпуснала нервите си разстроената майка на Севгин – Ембие Мюмюнова, по време на едно от съдебните заседания.

Разтреперано като лист, до нея стояло момичето с детинско личице, което така и не успяло да й стане снаха. Ембие я чувства като дъщеря и я пазела далеч от журналистите, за да не я карат с въпросите си да изпитва отново нечовешкия ужас, изживян в колата на годеника й.

На 8 юли 2003 година разширеният състав на окръжния съд в Пловдив произнася доживотна присъда за Людовик Толумов. Това е най-тежкото наказание, предвидено в закона за престъпления, извършени с изключителна жестокост. Наказанието си Толумов трябва да излежи в Пловдивския затвор при специален режим.…

„Съжалявам за част от деянията, но не съм виновен за грабежа с убийството на Севгин“ – казал Людовик Толумов в последните си думи пред съда. - „Признавам за участието си в изнасилването на момичето, но бях заставен насила да го сторя от Иван, ако не бях аз, момичето нямаше да е живо“.

Магистратите признаха Толумов за виновен и за серия грабежи над туристи в района на Беклемето през юни 2000 г. За екзекуцията на партньора си той беше осъден отделно на 15 г. затвор.

Толумов трябва да плати и общо 44 000 лв. обезщетение на Руждие, на родителите на убития Севгин и на ограбена туристка в Беклемето.

„Дали съм удовлетворена? Това, че убиецът ще лежи в затвора, няма да ми върне сина, но поне доказа, че в България има правосъдие“ – казва Ембие Мюмюнова. – „Човешката душа не може да се примири с такова нещо. Надявахме се на Севгин в този живот, да ни помага, да ни подкрепя, а то какво стана… Мъжът ми почина от инфаркт на 59 години, не можа да преживее смъртта на момчето ни, аз съм сама. Не съм взела нито лев от тези 25 000 лева, защото Толумов е прехвърлил имотите си на синове и дъщери, в затвора не работи, какво да направя?“ – пита жената в черно.

През 2010 година в Пловдив бе основано сдружение  “Евро Темида” по инициатива на журналисти и юристи. В него се включи и майката на убития Севгин – Ембие. Тя, както и близките на жертви, които трябва да получат обезщетение от престъпниците, но го чакат с години, настояват за законодателни промени. Целта на сдружението е убийците да не бъдат пускани на свобода условно предсрочно, преди да са изплатили поне част от кръвнината, присъдена от съдиите на роднините.

„Такива изобщо да не ги пускат от затвора“ – смята Ембие.

———————————————————————————————————————————————
Материалът е осъществен по идея и благодарение на Анастасия
Използвани са материали от български новинарски сайтове. Тъй като голяма част от данните в тях бяха доста противоречиви, не гарантирам за точността на описаните събития. Ако някой открие някаква неточност, моля да съобщи за нея в коментарите – естествено, подкрепена доколкото се може с факти.
Източници: digsys.com, novinar.bg, marica.bg, standartnews.com

5 Коментари за “Смъртоносният тандем Людовик Толумов и Иван Серафимов-Сладкото”

  1. AvatarРисту

    Тази история е едно от доказателствата, че затворите не поправят хората. Не са малко случаите, в които обикновен хлапак, влязал заради грабеж, се научава как да краде майсторски, как да разбива каси, как да прикрива следите си от по-старите си колеги в затвора.

  2. AvatarJk

    Невероятно!Убийството в България се наказва само с 15 години затвор!Нямам думи!До сега изчетох няколко статий и определено се вижда огромната разлика в правосъдната система между другите държави и България.Надявам се управниците ни да се осъзнаят и да оправят тази абсурдна право(или криво)съдна система.Благодаря Силвия за чудесната статия!

  3. AvatarJudge

    Трябва да се върне смъртната присъда. Само тогава ще има оправия.Този идиот не стига че е убил толкова хора ами ни заставяте и да го храним цял живот ???Къде е логиката.По добре го пратете на небето и него…

    ————————————————-
    Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

  4. Avatarсъпричастен

    Мисля, че е редно в българакото медийно пространство да се показавт лицата на подобни изроди, а не само тези на жертвите.Наблюдавам една такава тенденция-лицата на убийците се скриват , не се разпространяват снимки, портрети.Утре този човек ще бъде оправдан или ще избяга от затвора и хората няма да имат ни най-малка идея какво е извършил.Считам , че обществото трябва да бъде подготвено по всеки един възможен начин да разпознава и да се защитава от подобни хора.Един от най-достъпните начини е хората да знаят кой кой е, ако решат да потърсят информация или имат съмнения да могат да направят връзка между описание и визия. Най-малкото изродите имат доста общи неща във физиономиите, което човек запомня и винаги може да се окаже животоспасяващо.Не са жертвите , които трябва да се разпространяват на снимки,нито техните скърбящи близки, а тези, които са ги убили.

  5. AvatarВойвода

    Как можеш да спиш нормално, знаейки че си извършил такива зверства? Нищо те ще си платят, единия вече си плаща в Ада.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –