Случаят на Оскар Слейтър

Случаят на Оскар Слейтър

Очевидно била допусната съдебна грешка, когато Оскар бил осъден за убийството на пребита до смърт старица в Глазгоу през 1908 г. Слейтър изобщо не отговарял на описанието, дадено от очевидците, и присъдата виновен предизвикала гнева дори на сър Артър Конан Дойл, който написал книга в защита на Слейтър.

Смъртта на старицата

На 21 декември 1908 г. 82-годишната мис Марион Гилкрайст била пребита до смърт в апартамента си в Глазгоу от неизвестен нападател. Полицията установила, че от голямата й колекция бижута липсва малка диамантена брошка. Нейната прислужница Хелън Ламби била излязла само за десет минути, за да купи вестник. Семейство Адамс, което живеело в апартамента отдолу, чуло някакъв шум и г-н Адамс се качил да провери какво става. Той и Ламби видели как някакъв мъж излиза от жилището на Гилкрайст. Влезли вътре и заварили тялото й да лежи пред камината с размазана глава.

Слейтър и неговата приятелка французойка живеели в Глазгоу от около шест седмици. Той твърдял, че е шлифовчик на диаманти, но полицията и обществото го считали за мошеник основно защото бил едновременно германец и евреин.

На 22 декември 14-годишната Мери Бароуман разказала на полицията, че по времето на убийството се била сблъскала с мъж, който бързал да напусне сградата на Гилкрайст. Адамс и Ламби били описали мъжа, когото видели, като висок „около 1,70 м, тъмен, облечен със светлосиво палто и черна шапка“. Бароуман казала, че той е бил „висок, млад, със сиво-бежово наметало и кръгла шапка“.

Полицията открила, че Слейтър се е опитал да продаде квитанция от заложна къща за диамантена брошка четири дни след убийството, след което той и приятелката му заминали за Америка на борда на кораба Лузитания. Решили, че той е изкупителната жертва. След като телеграфирали на американската полиция да го арестува, показали снимката му на тримата свидетели. Двете момичета го разпознали, но Адамс не успял. Бароуман и Ламби получили безплатни билети за пътуване до Америка, където да се явят на процедурата по екстрадирането на Слейтър.

Научи повече за:   Шотландски хотелиер снимал любителско порно със скрити камери

Да бъде обесен

Първото заседание на британския съд се състояло на 3 май 1909 г. във Върховния съд в Единбург. До този момент полицията вече била решила, че малкият чук, който бил притежание на Слейтър, е оръжието на убийството. Също така били намерили дузина очевидци, които твърдели, че са видели Слейтър близо до адреса на Гилкрайст в деня на убийството (нищо странно при положение, че той живеел само на четири пресечки оттам).

Процесът представлявал чиста подигравка с правосъдието. Въпреки че защитата успяла да докаже, че квитанцията е от друга брошка, заложена цял месец преди убийството, и че Слейтър е организирал пътуването си до Америка шест седмици преди престъплението, властите решили, че той трябва да бъде осъден, тъй като е „опасен елемент“.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275

Алибито на Слейтър, според което бил у дома с приятелката и прислужницата си по време на убийството, било отминато като неправдоподобно. Кралският прокурор Александър Ър бил твърдо решен да го окачи на бесилото. Съдебните заседатели не били единодушни, но мнозинството от тях го намерили за виновен и той бил осъден на обесване на 27 май.

Почти незабавно била организирана петиция за помилване, която събрала 20 000 подписи. Един ден преди планираната екзекуция присъдата му била намалена на доживотен затвор. Приятели на Слейтър се свързали с писателя Артър Конан Дойл и го помолили за помощ и съдействие. Той прочел за случая в учебника „Забележителни съдебни дела в Шотландия“ и останал потресен, че Слейтър е бил осъден единствено на базата на голи подозрения и крехки косвени доказателства.

Помилван

Да се предизвика някакъв интерес към случая се оказало дълъг и бавен процес. Мнозина смятали, че Слейтър е замесен в убийството и че е неприятен човек с доста гъвкави морални ценности. След като разследвал случая в продължение на три години сър Артър Конан Дойл предизвикал голям шум, публикувайки книгата си „Случаят на Оскар Слейтър“. Сега започнали да валят многобройни искания за неговото помилване или за повторно разглеждане на делото, но властите отказвали.

Научи повече за:   Журналист на смъртта: Виенския удушвач Джак Унтервегер

В крайна сметка, в продължение на период от 15 години изплували най-различни факти. Бакалин на име МакБрейн потвърдил алибито на Слейтър, казвайки че го е видял на прага на къщата му по време на убийството. Мис Бароуман и мис Ламби си признали, че са били подкупени, за да разпознаят именно Слейтър. Детектив на име Тренч заявил, че никога не е вярвал на идентификацията на мис Ламби. Заради тази си откровенност той бил тормозен от колегите си, бил обвинен в укриване на доказателства и изгонен позорно от органите на реда. Когато всички тези нови доказателства били публикувани във вестниците, Слейтър бил освободен, след като бил лежал в затвора цели 18 години. Новосъздаденият Шотландски съд за криминални обжалвания го помилвал на основание, че предишният съдия е подвел журито. Слейтър никога не получил някаква компенсация, а Артър Конан Дойл бил отчаян от злината на властите, които винаги отказвали да признаят грешките си.

Кой е убиецът?

За самоличността на убиеца съществуват най-различни теории, но никоя от тях не е убедителна. Но все пак са известни някои неща, от които можем да си направим съответните изводи. Първо, знаем, че мис Гилкрайст е била заможна дама. Тя събирала бижута от доста години и до смъртта й нейната колекция вече се оценявала на 3000 паунда (най-малко 60 000 паунда по днешните стандарти). Често купувала ценности от подземни и съмнителни дилъри. Слугинята мис Ламби казала по-късно, че когато господарката й очаквала подобен ювелир у дома, тя „трябвало да се изпари“. Второ, можем да предположим, че убиецът си е отключил вратата сам или е бил пуснат да влезе от мис Гилкрайст. Това означава, че той е бил или неин познат или очакван посетител.

The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Научи повече за:   Библейския Джон от Глазгоу

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Таня Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Таня
Гост
Таня

Луда работа! Нали един напълно невинен е „опрал пешкира“ какво ги интересува властите и така чак, до наши дни.