Публикувано на: 25 октомври, 2010

Странният случай на сестрите Папен е прочут не само заради шокиращата си жестокост, но и защото извършителките и техните жертви са жени. Престъплението се превръща в медийна сензация във Франция благодарение на зловещите си отсенки на лесбийство и кръвосмешение;  мотивът за убийствата никога не е изяснен напълно – дали те са били продукт на буйна лудост или представляват едно пресметнато (и някои биха казали справедливо) отмъщение на две момичета от работническата класа срещу техните самозабравили се господарки?

Семейство Папен

Сестрите Папен

Сестрите Папен

Дори по мизерните стандарти на селския живот във Франция от началото на 20-и век Кристин и Леа Папен преживяват едно изключително печално детство. Техният баща Густав бил жесток алкохолик, а майка им Клеменс вятърничава и лековата жена с нищожен майчински инстинкт, която през 1901 г. била заставена да се омъжи за баща им само защото била бременна с първото им дете Емилия. След раждането на втората им дъщеря Кристин през 1905 г. Клеменс решила, че не може да се справи с две деца, и изпратила бебето да живее при сестрата на Густав. През 1911 г. Клеменс родила третото си дете, Леа. Скоро след появяването на Леа Клеменс открила, че съпругът й е изнасилвал най-голямата им дъщеря Емилия, която тогава била само на 10 години.

Клеменс незабавно подала молба за развод и напуснала Густав. Нейните действия обаче не били продиктувани от загриженост за добруването на дъщеря й, а от желанието да накаже съпруга си за неговата изневяра. Клеменс очевидно вярвала, че малката Емилия е съблазнила баща си и, решавайки да я накаже, я изпратила в един приют за сираци, управляван от манастира „Льо Бон Пастьор“, който е известен със своите сурови възпитателни методи. Майката изтръгнала и другата си дъщеря Кристин от грижите на лелята и също я изпратила в манастира. Освен това се освободила от „непосилното“ тегло на току-що проходилата Леа, като я предала на грижите на един свой чичо.

Емилия и Кристин се привързали силно една към друга в сиропиталището. Когато Емилия навършила достатъчно години и станала монахиня, Кристин имала твърдото намерение да тръгне по нейните стъпки. Но Клеменс, която разчитала, че дъщерите й ще я издържат, когато пораснат достатъчно за да работят, се вбесила от факта, че е загубила една-трета от потенциалния си приход в лицето на Емилия, и забранила на Кристин да стане монахиня. Тя незабавно прибрала момичето от манастира и му намерила работа като слугиня в богаташките домове в Льо Ман. Монахините в „Льо Бон Пастьор“ я били обучили добре в „изкуството“ на чистенето, поправянето и готвенето и Кристин бързо се пригодила към слугинския живот. Но момичето често сменяло работодателите си в първите години на своята кариера, защото надниците, които й плащали, никога не били достатъчни, за да угодят на майка й. Подобно на по-голямата си сестра, Леа също била изпратена да работи веднага щом навършила достатъчно години, и двете сестри, макар да били разделени от дълго време, все още били много близки и се стремели да работят заедно винаги, когато това било възможно.

Живот със семейство Ланселин

Сестрите Папен

Сестрите Папен

През 1926 г. 22-годишната Кристин си намерила работа в дома на семейство Ланселин в град Льо Ман. Семейството се състояло от пенсионирания адвокат Рене Ланселин, неговата съпруга Леони и двете му пораснали дъщери, едната от които – 27-годишната Женевиев, все още живеела с родителите си. Те били скромно, уважавано семейство с хубав дом на улица „Бруйер“ №6. След като Кристин прекарала при тях два месеца, те решили да наемат и сестра й. Кристин била готвачката, а Леа прислужница. Двете работели по 12-14 часа на ден и получавали само половин ден почивка в седмицата, за да отидат на църква в неделя. Понякога сестрите посещавали една квартална врачка. Впоследствие Кристин споделила вярването си, че в предишния си живот е била съпруг на сестра си – една идея, която вероятно й е била втълпена от местната гледачка. Освен посещенията в църквата и при врачката, двете прекарвали всяка друга свободна минута от времето си в тяхната малка стаичка на третия етаж в дома на Ланселин. Те никога не ходели на кино или на танци, нито имали ухажори или каквито и да е приятелства с другите слуги в района.

Професионалната им репутация била отлична и семейство Ланселин се превърнало в обект на завист за останалите буржоазни семейства, чиято прислуга прахосвала времето си в скитосване и флиртове с млади мъже. Местните магазинери обаче, с които двете сестри общували ежедневно, ги намирали за странни и сдържани. Макар, като цяло, работодателите на сестрите Папен да превъзнасяли трудолюбието им, една от бившите господарки на Кристин изпитвала резерви към характера й. Дамата, при която момичето било работило само 15 дни, я описвала като изключително докачлива и толкова надменна и непокорна, че тя се притеснявала да й нарежда да прави каквото и да било. Семейство Ланселин обаче изглеждали предоволни от нея и на последвалия съдебен процес мосю Ланселин заявил, че чак до деня на убийствата не е имал никакви оплаквания от работата на двете сестри в дома му.  Но той също така признал, че не е разменил и една дума с тях през седемте години, в които те са работили за него. Всичките заповеди идвали от неговата съпруга, която общувала единствено с Кристин, и то обикновено чрез бележки, а не лично.

Макар този метод на общуване с прислугата да изглежда странен, той трудно би могъл да се счита за жесток, и като че ли сестрите Папен били третирани сравнително добре в дома на Ланселин. Като типичното „малко буржоазно семейство“ те се отнасяли със слугините си по същия начин, по който го правели и другите от тяхната класа, и дори може би по-добре от тях. Освен оскъдната си, но стандартна заплата (3 000 франка на година, което прави по-малко от 2 000 долара в днешни пари), Кристин и Леа получавали не само достатъчно храна, но и топла стая. Когато Леони Ланселин разбрала, че сестрите изпращат всичките си надници на своята майка, тя незабавно настояла на това да се сложи край. Тя ги окуражила да пазят парите за себе си и да уведомят майка си, че повече няма да я издържат. След този инцидент сестрите започнали да наричат помежду си мадам Ланселин с гальовното обръщение „Маман“, а когато говорели за собствената си майка използвали „онази жена“.

Отношението на мадам Ланселин към момичетата не винаги било приятно. Тя имала високи стандарти за чистотата и редовно извършвала „теста с бялата ръкавица“, за да провери дали мебелите са избърсани както трябва от прах. Тя проявила лошата си страна в един инцидент, в който Леа пропуснала да вдигне някаква хартийка от пода. Мадам Ланселин я сграбчила за ръката и, стискайки я като с клещи, я заставила да падне на колене и да вдигне злополучния къс хартия. След този случай обикновено кротката Леа казала на сестра си:

„По-добре да не се опитва да го прави отново или ще се защитя“.

Престъплението

На 2 февруари 1933 г. Кристин била на 28, а Леа само на 21 години, но на фотографиите, заснети в същия ден от пресата, двете изглеждат с няколко десетилетия по-стари.

В онзи ден жените от семейство Ланселин излезли на пазар. След това щели да отидат на вечеря право в дома на брата на мадам Ланселин, където щял да ги чака и главата на семейството. Цялото семейство щяло да отсъства през целия ден и слугините не очаквали никой от тях да се завърне преди късните часове на вечерта. Сестрите Папен  прекарали деня в изпълнение на обичайните си задължения и задачи. Леа занесла на поправка счупената ютия. Когато се върнала и я включила, за да изглади, уредът дал на късо и спрял електричеството в цялата къща. Кристин решила, че няма смисъл да си прави труда да оправя бушона веднага, тъй като семейството така или иначе нямало да се прибере скоро.

Жертвите на сестрите Папен

Жертвите на сестрите Папен

Но, някъде между 17:30 и 19:00 ч., мадам и мадмоазел Ланселин неочаквано се прибрали у дома. Кристин ги посрещнала на вратата и им казала, че токът е спрял и че ютията отново се е повредила. Според показанията й, господарката й побесняла при тази новина. Уж при самозащита, слугинята грабнала една оловно-калаена кана и ударила с нея господарката си по главата. Притичвайки се на помощ на майка си, Женевиев се нахвърлила върху Кристин, която крещяла: „Ще ги заколя“. Тогава Леа, която чула суматохата от другата стая, се присъединила към боя, нахвърляйки се върху мадам Ланселин, която вече започвала да се осъзнава след удара по главата. Това било началото на така цветисто и уместно наречения от френския психоаналитик Жак Лакан „брутален кадрил“.

Кристин крещяла на Леа: „Разбий й главата (на мадам Ланселин) в земята“ и „Извади й очите!“. Леа направила точно това, а Кристин сторила същото с Женевиев.

Жертвите им се свлекли безпомощно без очи, а сестрите Папен тръгнали да събират оръжия. Те използвали нож, чук и оловната кана. Първо пребили жените до смърт, редувайки чука и каната помежду си. Според Кристин, жените пищели, но тя не можела да си спомни дали са казвали нещо и, ако да, какво. След като преценили, че двете им господарки са най-сетне мъртви, сестрите започнали да приготвят телата, според описанието на Кристин, така както се подготвят зайци за яхния. (Наистина в готварската книга, по която работела Кристин, имало такава рецепта). Като последен зловещ щрих, те покрили вече неузнаваемите глави на жените с техните поли и дълбали с нож в задните им части и бедрата им. Женевиев Ланселин била в цикъл и те намазали с менструалната кръв нейната майка така, сякаш поливали печено със сос.

След като свършили работата си сестрите Папен почистили създадената бъркотия, приготвили се за спане и си легнали заедно.

Зловеща находка

Междувременно мосю Ланселин чакал съпругата и дъщеря си да дойдат на вечерята, на която били поканени. След известно време той решил да се върне вкъщи, за да види защо се бавят толкова. Когато пристигнал в къщата, не могъл да влезе, защото вратите били заключени и залостени. В този момент мосю Ланселин предположил, че съпругата и дъщеря му вече са излезли и че двете слугини вероятно са твърде заети с домакинската работа и не чуват звънеца. Той решил да се върне в дома на зет си, очаквайки, че ще завари семейството си там. Но, когато пристигнал, тях все още ги нямало. Мосю Ланселин отново се върнал в дома си, този път придружен от един свой приятел. Къщата била напълно тъмна, с изключение на една свещ, грееща на третия етаж в стаичката на слугините. Двамата мъже безуспешно се опитали да влязат и накрая отишли за помощ и се върнали с двама полицаи. Един от тях се прехвърлил през оградата в задния двор. Впоследствие Кристин щяла да заяви, че тя и сестра й били барикадирали вратите от загриженост към чувствата на мосю Ланселин. Двете сестри не искали той да бъде човекът, който ще открие телата на съпругата и дъщеря си.

Влизайки в къщата през кухненската врата, всичко изглеждало чисто и подредено, докато първият полицай не осветил с фенерчето си една очна ябълка, лежаща на стълбището към втория етаж. В този момент полицаите наредили на мосю Ланселин да не прави нито крачка по-навътре в къщата. На втория етаж открили двете жени – с извадени очи и пребити до неузнаваемост. Очите на мадам били открити в гънките на шала, увит около шията й.

Предполагайки, че това е дело на някой побъркан психопат, полицаите продължили нагоре по стълбите, очаквайки да заварят слугините в същото зловещо състояние, но когато стигнали до стаята им, тя била заключена отвътре, а свещичката все още горяла. Мъжете разбили вратата и открили сестрите Папен живи и здрави, сгушени една до друга в общото им легло. На нощното шкафче до тях имало окървавен чук.

Процесът и последиците

Сестрите Папен след ареста си

Сестрите Папен след ареста си

Сестрите веднага си признали за престъплението, като Кристин се заела с говоренето, а Леа просто се съгласявала с казаното от сестра й. Те не показали никакво разкаяние и твърдели, че мотивът им е бил самозащита. „Въпросът беше тя или ние“ – описала простичко ситуацията Кристин.

На следващата сутрин новината за престъплението се разчула из цяла Франция и вестниците започнали да следят всекидневно случая. Гражданите били на противоположни мнения за това каква трябва да бъде съдбата на сестрите Папен; мнозинството искало главите им, но друга значителна част съчувствала на сестрите, проявявайки разбиране към мизерните работни условия, тъй често срещани при домашната прислуга. Сред тези симпатизанти били много хора от тогавашния интелектуален елит, включително Жан Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и Жан Жене, според когото това престъпление е ярък пример за войната между класите.

Погребението на двете Ланселин било посетено от много хора, а погребалната процесия била придружена от армейски части. На процеса на сестрите Папен, който започнал през септември, се явил още повече народ и се наложило полицията да контролира тълпите пред съда по време на 13-часовото заседание.

Леа Папен

Леа Папен

Кристин се държала престорено скромно през цялото време, избягвайки да гледа хората в очите, а Леа гледала с празен поглед в една точка и очевидно била в състояние на шок. Тяхната основна грижа изглежда била да се защитават взаимно.

Адвокатите на сестрите изградили защитата си върху тезата, че двете са невменяеми. Те разказали за майка им и баща им, за един техен братовчед, който бил починал в лудницата, за дядо им, който често изпадал в агресивни пристъпи на ярост, и за един техен чичо, който извършил самоубийство, опитвайки се да докажат, че двете имат наследствена склонност към лудостта. Но тримата медицински експерти, които свидетелствали за обвинението, заявили, че намират сестрите Папен за напълно нормални и следователно виновни. Съдебните заседатели възприели осакатяването на телата и факта, че двете слугини са почистили след убийствата и са отишли да си легнат сякаш нищо не се е случило, по-скоро като доказателство за „хладнокръвие“, отколкото за лудост.

Присъдите били готови. Кристин била осъдена да умре на гилотината на площада в Льо Ман на 30 септември 1933 г. По онова време във Франция било прието присъдите на осъдените на смърт жени да се намаляват автоматично преди екзекуцията им, но поради извънредно жестоката природа на това престъпление било решено, че Кристин Папен няма да получи никакво снизхождение.

Съдът проявил повече разбиране към Леа, която очевидно действала под влиянието на по-голямата си сестра, и тя била осъдена на 10 години тежък физически труд.

Леа Папен

Леа Папен

Очаквайки екзекуцията си в килията на смъртниците, Кристин изглежда започнала да губи все повече разсъдъка си. Тя изпадала в пристъпи на ярост и халюцинации, последвани от периоди на депресия, в които отказвала да се храни и да пие и желаела единствено да види сестра си. През юли 1933 г. тя направила опит да изтръгне собствените си очи, след което била прикована в усмирителна риза. Впоследствие тя заявила на мировия съдия, че е изпадала в същите пристъпи на лудост и по време на убийството. В един момент лудостта й станала толкова буйна, че управата на затвора й позволила да се види с Леа. По време на срещата им Кристин се държала по неуместно сексуален начин с по-малката си сестра, опитвайки се да разкопчае дрехите й с думите: „Кажи да, моля те!“.

На 22 януари 1934 г. президент Албер Льобрюн отменил екзекуцията на по-голямата сестра Папен. Тя получила доживотна присъда с тежък физически труд, но само след няколко години била преместена в една лудница в Рен. Тя прекарала там едва няколко месеца преди да почине от общо изтощение на организма, причинено от самоналоженото й гладуване. Кристин Папен умира на 18 май 1937 г. на 32 години.

Предполага се, че жената на снимката е Леа Папен през 1999г.

Предполага се, че жената на снимката е Леа Папен през 1999г.

През 1941 г. Леа била освободена преждевременно от затвора за добро поведение и се върнала да живее при майка си в Нан. Тя си намерила работа под чуждо име като камериерка в хотел. Датата на нейната смърт не е ясна. Някои източници твърдят, че Леа е починала през 1982 г., а други, че е живяла чак до 2001 г.

Случаят се превръща в предмет за дисекции за много психолози, сред които и Жак Лакан, който вярва, че сестрите Папен са страдали от folie à deux, споделена параноидна психоза, симптомите на която включват чуване на гласове, чувство на преследване, пристъпи на агресия към въображаеми опасности и неуместна проява на сексуалност. Страдащите от параноя често се фокусират върху майчинската фигура, като в случая на сестрите мадам Ланселин е заместила майка им в ролята на преследвача. Обикновено едната половина от двойката доминира над другата, точно както Кристин доминирала над Леа. Поставянето на диагноза за параноидна шизофрения понякога не е лесно, тъй като параноикът може да изглежда доста нормално на повърхността.

Един подобен случай на folie à deux е убийството на Паркър-Хюм в Нова Зеландия през 1954 г., по който е направен филма „Божествени създания“.

източник: crimemagazine.com

6 Коментари за “Сестрите Папен: Скандалното престъпление на две смъртоносни камериерки”

  1. Avatarlilia

    Голяма гнус…

  2. AvatarСилвия Русева

    Може да са били неуравновесени, но в по време на убийствата са били напълно с акъла си.

  3. AvatarНякой си

    Браво на момичетата,“работили“ са със замах! :D

  4. AvatarHanna Montana

    folie à deux е така наречената “лудост на двама“,където единият от двама тясно свързани индивида развива някаква психоза,при която другият автоматично се “заразява“.Механизма е такъв,че единият партньор,в случая едната сестра, е доминантен и именно той вярва в нещо налудничаво а другия започва да вярва във същото като логично следвсвие на тяхната неразривна връзка.Много интересно.Аз съм убедена,че те са били с ума си поради простия факт,че са почистили след себе си и са се погаврили преди това със жертвите.Това говори за трезва преценка.Доколкото им е възможна.Един убиец не винаги е луд,което не значи,че не е психично болен.Но последвалите грижи за заличаване на следи,укриване на тяло,обезобразяване преди или след смъртта и т.н говори за вменяемост.В случаите когато даден убиец е психотичен до такава степен,че наистина не се контролира той би извършил убийство без да почиства след себе си и едва ли би бил в състояние да напусне местопрестъплението.В известна степен се колебая дали тези две сестри са били все пак вменяеми.

  5. AvatarМосквич 412

    Леа се е отървала доста леко,но сестра и се е помъчила доста повече.Ако и бяха отрязали главата щеше да свърши за миг всичко.

  6. AvatarТаня

    Е, как да й отрежат главата, като е доказала, колко превъртяла е тази Кристин.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняСестрите Папен: Скандалното престъпление... { Е, как да й отрежат главата, като е доказала, колко... } –
  • User AvatarТаняКазахстанският канибал Николай Джумагалиев:... { Колко жени е погубил този изрод и да не получи... } –
  • User AvatarТаняМишел Фурнире: Чудовището от... { Така е, за съжаление! } –
  • User AvatarТаняСергей Головкин: Подмосковският кървав... { Много е трудно да не се отврати човек от тези... } –
  • User AvatarТаняЛари Джийн Бел: Кошмарът... { Надут пуяк! } –
  • User AvatarСимонаУбийството на Ясин Еге:... { В тази ситуация невинен няма. Докато единият е биел детето,... } –