Публикувано на: 12 ноември, 2018

”Тя беше толкова красива”, казва с пълни с неизразима мъка очи жена, скрила лицето си зад бурка. „Можех да я гледам цял ден, толкова беше хубава. Имаше прекрасни издължени очи и маслинена кожа. И беше кротка като агънце”. Жената е Бекал Махмуд, сестра на зверски изнасилената и удушена с гарота в името на „семейната чест” двадесетгодишна Баназ Махмуд.

Детство, преместване в Англия, Бекал, семейна чест

Баназ Махмуд е родена в Ирак на 16 декември 1985 година, в семейството на Махмуд Махмуд. Тя има един брат и четири сестри, една от които е Бекал, почти убита от същото това семейство, което брутално убива Баназ. По произход, семейство Махмуд са кюрди. Когато Баназ е на 10 години, семейството се мести да живее в Англия. Но донасят със себе си своите обичаи, религия и представа за „семейна чест”.

Като дете, на Баназ е даден прякорът „Назка”, което значи „мека”, „нежна”, „като агънце”. Такава е Баназ по характер. Мила, кротка и тиха, тя не обича, когато някой повишава тон, не се кара с брат си и сестрите си, не обича конфликтите и е покорна дъщеря на родителите си. Това е описанието, което дава за сестра си Бекал – по–голямата сестра на Баназ, която носи бурка и крие лицето си не защото иска, а защото се укрива от страх от семейството си. Защото се бои, че ще убият и нея, понеже свидетелства в съда срещу убийците на сестра си.

Бекал също страда от отношението на семейството си. Не ѝ позволяват да носи грим, не ѝ е разрешено да се облича като другите момичета, никакъв маникюр, козметични процедури, нищо. Такива са обичаите в кюрдската общност, независимо, че се намират в столицата на Англия.

Бекал Махмуд

Бекал Махмуд

Независимо, че ходят на училище и на пръв поглед изглеждат съвсем нормални, момичетата живеят под строгия контрол на баща си, чичо си, брат си и роднините си от мъжки пол. В кюрдската общност в Англия да наблюдават дъщерите си е считано за нещо нормално. Така че момичетата са под непрекъснато наблюдение. И не само това, тяхната съдба като цяло е в ръцете на мъжете от семейството. Те спазват традиции, които са не просто варварски, а и целят да унищожат всяка следа от сексуалност у жените, да ги подчинят завинаги. Баназ и три от сестрите ѝ са обрязани. Това е спестено само на най–малката ѝ сестра. При женското обрязване се унищожава и най–малкият шанс за получаване на сексуално удоволствие, което според мъжете прави изневярата по–малко вероятна. Но също така създава изключително сериозни рискове както при сексуален контакт, така и при раждане. Много момичета умират по време на самата процедура, която се извършва от немедицински лица, с подръчни материали като бръснарски ножчета и остри ножове, в домашни условия, без упойка.

Въпреки варварското отношение на семейството, Бекал и Баназ искат да се интегрират в английското общество. Искат да са като всички момичета в училището, на улицата. Влиянието на телевизията и обществото върху младите момичета е огромно. И въпреки че редовно ядат бой от баща си и брат си, и двете се бунтуват срещу архаичните разбирания на своето семейство. Което, разбира се, им донася още повече неприятности. Мюсюлманските жени трябва да раждат, да се подчиняват на съпруга си, да се омъжват млади и да правят само това, което им се нареди. И понеже това не е по вкуса на Бекал, тя бяга от къщи. Няколко пъти. Последният път е малко преди да научи, че сестра ѝ се омъжва. Махмуд Махмуд няколко пъти се опитва да убеди Бекал да се върне, защото трябва да я омъжи, тя да стане „порядъчна” жена, но Бекал е своенравна и независима и не се връща. Въпреки това, Бекал продължава да поддържа връзка по телефона с брат си, който един ден успява да я убеди, че иска да се видят. Бекал отива на срещата, на която брат ѝ я удря с гира по главата. Когато Бекал започва да крещи, брат ѝ се разплаква и започва да обяснява, че баща му му е дал пари, за да я върне вкъщи, или ако не успее, да я убие. „Плачеше като жена”, казва Бекал. „Не искаше да ме убива, но така повелява семейната чест – ако жена не се подчини, семейството може да изгуби честта си, може да бъде отхвърлено, той се опитваше да възстанови тази семейна чест”. Бекал не подава оплакване в полицията и заживява в страх, криейки се от роднините си.

Ари Махмуд

Ари Махмуд

И все пак, семейната чест трябва да бъде възстановена като се наложи контрол над останалите сестри. Така за Баназ е взето решение тя да се омъжи за свой братовчед, когото никога не е срещала и който специално затова пристига в Англия от Ирак. Той се казва Али Аб Асид и е доста по–възрастен от нея. По това време Баназ е на 17 години. Решението за това взима Ари – чичото на Баназ. Той е най–влиятелният мъж във фамилията, въпреки че бащата на Баназ – Махмуд е най–големият от братята си. Ари е най–богат и властен, затова всички се подчиняват на решенията му.

Брак, кошмар, бягство, връщане, полиция

Бракът на Баназ е много нещастен. Али е неграмотен, пристигнал е в Англия наскоро и не знае езика, тя го описва като „старомоден”, имайки предвид, че живее според обичаите на кюрдската общност, назадничав и нежелаещ да се промени. Баназ понася много побои, обиди и скандали. Самата тя разказва, че насилието в дома ѝ е нещо съвсем нормално – мъжът ѝ я принуждава да прави секс, независимо дали иска, ако откаже, я бие, ако не е в настроение, я бие, ако някой го е ядосал, я бие. Понякога изключително зверски – до степен да получава кръвоизлив от ушите, извива ръцете ѝ, докато не се изкривят.

Махмуд Махмуд

Махмуд Махмуд

Но според Махмуд Махмуд, той е уредил добър брак за дъщеря си – семейството на Али е богато, има добър статус в кюрдската общност и семейната чест е възстановена. Именно заради тази „Чест”, от Баназ се очаква да бъде послушна и покорна, но след две години нещастие и побоища, тя не издържа. Напуска Али и се връща в дома на родителите си. До този момент, Баназ е крила от семейството си тормоза, побоищата и насилието, но една от сестрите ѝ разбира какво се е случило и Махмуд Махмуд кани Али на среща, на която той обяснява, че да, бие я, но само когато не го слуша, да, принуждава я да прави секс, но само когато тя отказва, за него всичко това е нормално. Явно и родителите на Баназ смятат така, защото я връщат при съпруга ѝ с наставления да се държи покорно, да слуша повече съпруга си и да се опита да е по–добра съпруга, да му се подчинява, независимо дали ѝ харесва, да прави каквото се очаква от нея и да му роди деца.

Един ден, Баназ си е вкъщи, както се очаква от послушна съпруга, когато Али се прибира и я заварва да гледа телевизия. Към този момент, тя вече е депресирана и мрази съпруга си, но се старае да е добра съпруга, готви, чисти, пере, прави всичко, което се очаква от нея. Той е ядосан и я поглежда, след което прави коментар за външния ѝ вид: „Виж се, погледни се каква си станала, толкова си кльощава и грозна” и това прелива чашата на търпението на Баназ. Али излиза и тя се обажда на майка си, крещейки „Искам развод, днес! Не мога повече, не искам да живея с него”. След което събира малко багаж и се прибира при родителите си.

Напускайки съпруга си, Баназ става втората жена в семейството, която не се подчинява на баща си. Това е изключително срамно за него, но въпреки това, семейството ѝ я приема обратно. Семейството се опитва да убеди Баназ, че трябва да се върне при съпруга си, но тя е категорична, че не може повече да живее с него. Младата жена води дневник, в който описва редовните побоища, които ѝ нанася Али, прави си и снимки, но той ги намира и унищожава. Няколко месеца по–късно, Баназ решава да отиде в полицията и да помоли за подкрепа и помощ.

Баназ Махмуд

Баназ Махмуд

Там Баназ разказва за брака си. Как Али не приема „не” за отговор, как я насилва редовно. „Беше все едно съм обувката му, когато поиска, да ме носи”, с тези думи тя описва връзката със съпруга си. „Биеше ме, аз отивах в банята и плачех, а като излизах от банята, той се държеше все едно нищо не се е случило. Бях само на 17, не знаех, че това не е нормално, търпях много време, исках да съм добра съпруга, но накрая не издържах. Той ми беше казал, че семейството ми обича повече него от мен, че може да прави с мен каквото си иска, че ще ме убие ако избягам. Аз само плачех, това е”.

В следствие на редовните побоища, Баназ страда от загуба на паметта, Една от костиците на ръката ѝ изскача, когато той извива ръцете ѝ, когато почиства ушите си, те кървят, редовно има синини и рани, но Али я съветва да не казва на никого от какво са, а да казва, че е паднала в банята.

Когато Баназ напуска съпруга си окончателно, семейството изпада в криза. Отхвърлят ги, правят срещи с тях, убеждават ги, че това е изключително неприемливо, две жени от фамилията не се подчиняват на баща си – той е най–големият брат, трябва да наложи ред. На тези срещи понякога присъства и Баназ, която бива убеждавана, че е донесла срам на семейството си, че ги е унижила, тя трябва да се върне при съпруга си. Но нищо от това не успява да убеди Баназ да продължи да живее с Али. Тя едва ли ще може да се разведе, но не желае да се върне при съпруга си за нищо на света.

Рахмат – любов и грях, опит за убийство, бягство и смърт

Баназ остава да живее при родителите си, но те не са никак доволни от това положение. Непрекъснато някой я следи, винаги има кола, която се движи бавно зад нея, винаги има някой, който върви след нея в супермаркета, на улицата, в метрото. Дори, когато отива в полицията, Баназ знае, че я следят:
„Постоянно ме следят, даже сега, непрекъснато. Ако нещо ми се случи, да знаете, че са те, семейството ми, те ме следят”. Това казва в интервюто, чупейки пръсти от притеснение.

Рахмат Сюлеймани

Рахмат Сюлеймани

Малко след като напуска Али, Баназ среща Рахмат. Той е висок, смугъл, но е нежен, мил и внимателен. След кратък период на приятелство, Баназ се влюбва безумно в него, въпреки че това е абсолютно забранено. Рахмат също се влюбва в Баназ и те се срещат тайно, любовта им е огромна, но никой не бива да знае за нея, всичко трябва да остане скрито. А това е изключително трудно, защото младата жена наистина е под постоянно наблюдение. До момента, в който среща Рахмат, Баназ не е предполагала какво всъщност е любовта, как се обича, какво е да си обичан и как си готов в името на чувствата си да се изложиш на риск.

„Здравей, принце мой, как си?”, „Всяка сутрин ставам с мисълта за теб, всяка вечер си лягам с мисълта за теб”, „Обичам те, Рахмат, живот мой, ти си причината да се събуждам всеки ден, ти си причината да живея”. Това са малка част от съобщенията на Баназ до Рахмат. Двамата искат да се оженят, искат да имат деца, даже са измислили имена. Рахмат е прекрасен човек. Баназ се притеснява и за неговата сигурност. Това е и една от причините за подаването на сигнал в полицията. След смъртта ѝ, разследване показва, че никой нищо не е направил по повод на това оплакване. Изслушали са я, след което дори не е направено разследване по случая.

Това не е последното посещение на Баназ в полицията. След това тя отива още 4 пъти. Никога нищо не е направено. В полицията просто смятат, че макар и в риск, тя не е в толкова голям риск, че да предприемат мащабно разследване и да рискуват да си навлекат гнева на мюсюлманската общност.

Баназ и Рахмат са изключително предпазливи, но въпреки това, биват видяни да се целуват пред Мордън Тюб стейшън в Лондон. Човекът, който ги е видял, се обажда на чичото на Баназ – Ари и това окончателно решава съдбата на непокорната дъщеря и племенница. Ари събира семейния съвет, на който се решава, че Баназ трябва да умре, при това незабавно и главата на семейството нарежда на по–младите членове да я убият. В очите на Ари, Махмуд и останалите мъже, Баназ е донесла срам на семейството, тя трябва да умре, защото в противен случай, те ще бъдат отритнати от обществото. Тя трябва да умре за благото на останалите от семейството си.

На 31 декември 2005 година Махмуд подмамва дъщеря си да отиде в къщата на баба си в Уимбълдън, където възнамерява да я убие. Молбата му към Баназ е тя да носи куфар. Той самият носи бренди и я кара да пие, докато момичето не се замайва. Махмуд я кара да седне на дивана, да гледа към телевизора и да не се обръща назад, но Баназ отново не се подчинява и поглежда към баща си, който носи ръкавици и в този момент осъзнава, че той се кани да я убие. Баназ се паникьосва, хуква и успява да избяга през задната врата на къщата. В желанието си да привлече внимание, Баназ счупва прозореца на съседната къща с ръце и отново хуква по улицата боса, с кървящи ръце, ужасена влиза в едно близко кафене и припада. Хората, които я преглеждат в болницата казват, че никога не са виждали по–уплашен човек през живота си. От болницата по молба на Баназ, се свързват с Рахмат и той веднага пристига. Въпреки че самият той е изключително разтревожен, успява да я попита какво се е случило и да запише отговорите ѝ на телефона си.

„Дадоха ми да пия нещо, което преди не съм пила. Донесе ми питие в черна торба, аз го отворих и той ми каза „пий го бавно, бавно”. Завесите бяха спуснати, беше много тъмно. Той излезе от стаята, после се върна и като се върна, носеше маратонки Рийбок и ръкавици. Каза ми да седна, защото ще ми се доспи. Аз седнах, а той отиде в другата стая. Погледнах към вратата и там имаше ключ. Махнах ключа и избягах през задния двор.”

Това разказва Баназ, докато лежи, насинена, на кушетка в Бърза помощ. Случката е разказана пред жена полицай, която обаче изобщо не вярва в тази история. По–късно същата полицайка дава изявление: „Мислех си, че е поредната девойка, която се е напила, решила е, че ще ѝ се карат вкъщи и е измислила тази ужасна история”. Тя се обажда на Махмуд Махмуд, за да го осведоми, че дъщеря му е подала оплакване срещу него. След това Баназ е заведена обратно в дома на баща си, където пред цялото семейство, полицията иска от нея да разкаже как е малтретирана от същото това семейство. Ситуацията е повече от абсурдна.

След като е изписана от болницата, Баназ отива да живее при Рахмат, но това не трае дълго. Семейството ѝ успява да я убеди да се срещне с тях в близкия МакДоналдс.

Въпреки че се страхува, Баназ отива на срещата. Няколко дни по–късно, на 25 януари 2006 година, Рахмат обявява Баназ за изчезнала. Той е ужасно разтревожен, страхува се, че Баназ не е между живите и настоява за разследване.

Керълайн Гууд

Керълайн Гууд

Керълайн Гууд е инспекторът, който в този момент се запознава със случая на Баназ и той не ѝ дава мира. Тя е жената, която довежда разследването докрай и има основната заслуга за това убийците на Баназ Махмуд да бъдат зад решетките. Защото когато Рахмат обявява Баназ за изчезнала, тя вече е мъртва.

Семейна чест, изнасилване, брутално убийство

В кюрдската общност много хора знаят какво се е случило с непокорната дъщеря на Махмуд Махмуд. Въпреки това, полицията не среща никаква подкрепа от тях. Разследващите се сблъскват със стена от мълчание, страх, архаични представи за семейна чест и гордост. В убийството са замесени повече от 50 човека, в една или друга степен. Поне няколкостотин от останалите са наясно със случилото се. Но никой не смее да свидетелства, никой не смее да разкаже, никой не смее да се изправи срещу Ари и Махмуд.

Въпреки това, разследващите стигат до Бекал, която е избягала от семейството преди години и не живее в общността. Бекал осъзнава в минутата, в която ѝ казват, че сестра ѝ е изчезнала и никой не знае нищо, че се е случило нещо ужасно и че всъщност всички знаят за това. В телефонен разговор, Бекал казва, че тя ще е следващата убита. Тя е ужасена. Полицията този път успява да опази набелязаната жертва. Бекал е местена от къща в къща доста дълго време, с цел да не бъде открита от членовете на семейството си.

През декември, месец преди да бъде убита, Баназ прави опит да разкрие убийците си, тя е наясно, че ѝ е издадена смъртна присъда и се опитва да помогне на полицията в разследването на собствената си смърт. Тя пише писмо, което лично предава в полицията.

Писмото на Баназ

Писмото на Баназ

В това писмо, Баназ изброява няколко имена и твърди, че е чула чичо си Ари да казва в телефонен разговор с майка ѝ, че са готови да я убият, нея и Рахмат. Писмото е с дата 5.12.2005.

Омар Хюсеин

Омар Хюсеин

Мъжете, които Баназ споменава като свои убийци са Омар Хюсеин, Мохамад Хама и Мохамед Али. Тримата са братовчеди помежду си, братовчеди са и на Баназ. Мохамад Хама е незабавно арестуван, но полицията се състезава с времето, защото след ареста на Мохамад трябва да бъде повдигнато обвинение, а не могат да го обвинят за смъртта на Баназ, защото тя все още не е открита.

Полицията издирва тялото на младата жена в близост до фамилния дом на семейство Махмуд, но никой от роднините ѝ никога не отива да се поинтересува дали Баназ е намерена.

Колата на Мохамад Хама разполага с GPS и когато полицията научава това, те проследяват къде е била колата и изпращат хеликоптер да наблюдава околността, за да се види дали някъде има прясно разкопано място, където би могла да е погребана Баназ. В същото време се получава обаждане от неизвестен източник, че върху гроба на Баназ има разположен неработещ фризер. Когато Керълайн Гууд чува това, тя възкликва: „О, виждала съм този фризер!”. И веднага намира видеозаписа от камерата на хеликоптера. В задния двор на семейство Махмуд има неработещ фризер. Двама разследващи още същата вече отиват в дома на семейството и викат съдебен археолог. В задния двор, под фризера, те разравят наскоро разкопаваната земя и намират останките на Баназ Махмуд, натикани в куфар и погребани там. Баназ е сгушена във фетална позиция, като дете, каквото е, неизживяло и половината си живот.

Куфарът, в който е погребана Баназ

Куфарът, в който е погребана Баназ

Подслушан разговор, съд и присъди

Бекал е съкрушена, когато ѝ съобщават новината, че са намерили сестра ѝ, убита, натикана в куфар и погребана.

Полицията незабавно арестува Ари Махмуд и Махмуд Махмуд. Двамата братя твърдят, че нямат нищо общо с убийството и обвиняват останалите трима. Но Бекал се намесва и дава показания, че не е възможно тримата млади мъже да са убили сестра ѝ без нареждането на Ари и Махмуд.

Мохамад Хама

Мохамад Хама

От събраните доказателства става ясно, че Баназ е убита сутринта на 24 януари 2006 година в дома на баща си. Тримата братовчеди се събират в дома на Мохамад Хама и отиват в дома на Махмуд Махмуд, където е Баназ в този момент. Майката и бащата на Баназ излизат от дома си, оставяйки Баназ и една от сестрите ѝ сами. Сестрата на Баназ се намира на горния етаж, когато тримата убийци влизат в къщата и не посмява да слезе. От подслушан разговор на Мохамад Хама стават ясни последните минути от живота на Баназ. Той се смее, докато описва ужаса, изживян от младата жена точно преди да я убият.

„Те я удряха, чукаха я. Аз я чуках отзад. Душата на кучката не искаше да отлети, повече от половин час трябваше да я душим. Сестра ѝ беше горе. Заклевам се в Бога, не знаех, че и тя е там, мамка ѝ. Копелето Ари ни излъга, каза, че няма да има никой в къщата. Аз стъпих на гърба ѝ, а Мохамед на врата ѝ и той направи примка от корда. Аз ѝ държах ръцете и казах „Бързо, слагай я бързо”. Като чу, тя се уплаши ужасно, а той сложи кордата около врата ѝ. Тя повърна и Мохамед ми даде единия край на кордата. Аз я хванах и стъпих на врата ѝ, устата и носът ѝ бяха опряни в пода. Това беше в куфара. Виках „нека душата ѝ да отлети” и я ритах в главата. Но душата ѝ не искаше да отлети, кордата се впи много дълбоко в кожата ѝ. Тогава Мохамед стегна кордата още повече и след 4 – 5 минути, душата ѝ отлетя и тя не издаде и звук.”

Това са подслушаните думи на Мохамад Хама за ужасяващите последни минути от живота на Баназ Махмуд.

Мохамед Али

Мохамед Али

Още преди ареста на Мохамад Хама, Мохамед Али и Омар Хюсеин бягат от Англия в Ирак, надявайки се, че ще избегнат правосъдието. Те се чувстват добре там, хвалят се, че са изнасилили и убили Баназ, за тях това е повод за гордост. Което от своя страна вбесява Керълайн Гууд и тя решава, че за нищо на света няма да ги остави да се измъкнат. Но братът на Омар Хюсеин е полицай в Ирак и над него има полицейски чадър. Освен това, в Ирак почти никой не смята, че двамата са извършили нещо нередно, напротив – всички ги смятат за герои. Британските власти се опитват да накарат Ирак да екстрадира двамата престъпници, но оттам твърдят, че „не могат да ги намерят”. Но Омар един ден се скарва с един от братята си, който го прострелва в крака с АК47. В болницата Омар е арестуван. Тогава той се опитва да твърди, че не той, а друг Омар Хюсеин е замесен в убийството. Номерът не минава. Керълайн изпраща екипа си на място в Ирак, за да може да е сигурна, че ще го разпознаят.

През 2010 година Омар Хюсеин и Мохамед Али са екстрадирани в Англия. Те са съдени и получават доживотни присъди. Махмуд Махмуд получава 20 години, брат му Ари – 23, а Мохамад Хама – 17.

Равносметка

Рахмат Сюлеймани преживява изключително тежко смъртта на Баназ. За него тя е единствената любов. Той никога повече няма връзка и десет години по–късно, на годишнината от смъртта на Баназ, се самоубива в дома си. Той оставя бележка, в която казва, че повече не може да живее без нея, че за него животът е свършил, когато тя си е отишла и отива да се присъедини към нея.

Бекал още живее под различна идентичност, крие лицето си и често се мести от място на място, с надеждата да не бъде открита от роднините си и убита.

Керълайн Гууд редовно посещава гроба на Баназ и остава цветя. Пре 2011 година тя получава кралски полицейски медал за разкриването на убийството на Баназ Махмуд.

По случая има направен филм, наречен “Banaz, a love story”, който разказва за живота и смъртта на младата жена.

Автор: Стела Георгиева |
Източници: www.wikipedia.org, www.mirror.co.uk, www.independent.co.uk, www.dailymail.co.uk, “Banaz, a love story”.

 

 

3 Коментари за “Семейна „чест”: Убийството на Баназ Махмуд”

  1. AvatarКатя Колева

    Колко болка е трябвало да изтърпи милото момиче. Покъртителна и много тъжна история. Лошото е че това ще продължава в името на „вярата“.

  2. AvatarЙоанка-Барабанка

    Колко тъжно!

  3. AvatarЖелязко

    Отврат. Всички с доживотни присъди, заедно е с майката на убитата. Това е изключително гнусно деяние. Където и да се преместят ще си останат животни, ако ще и на Марс.
    Благодаря за статията!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЖелязкоСемейна „чест”: Убийството на... { Отврат. Всички с доживотни присъди, заедно е с майката на... } –
  • User AvatarДимитърНародният храм и масовото... { Нямаше да стане ако някой от избягалите бяха вдигнали самолетите } –
  • User AvatarЙоанка-БарабанкаСемейна „чест”: Убийството на... { Колко тъжно! } –
  • User AvatarЙоанка-БарабанкаИрина Гайдамачук: Блондинката с... { Пълен потрес! Алкохоличка , убийца ! } –
  • User AvatarКатя КолеваСемейна „чест”: Убийството на... { Колко болка е трябвало да изтърпи милото момиче. Покъртителна и... } –
  • User AvataravangardИзгубен рай: Детските убийства... { До Ваня. Не съвсем. Нямам спомен да съм изливала помия... } –