Публикувано на: 22 март, 2011

През лятото на 1997 година Япония е разтърсена от случай, който опъва още повече и без това изопнатите от напрежение нерви на бързо променящата се страна. Четиринадесетгодишен ученик от град Кобе, който нарича себе си „Сакакибара“, убива друго десетгодишно момче. Жестокостта на престъплението му шокира нацията и особено по-чувствителното старо поколение.

Той избира името Сакакибара, заради неговото значение: „дяволският дух на розата“. Той удушава своята жертва, която била един от учениците в неговото училище, прерязва гърлото му от ухо до ухо, намушква го с нож и го пребива с камъни. След това обезглавява трупа и набучва главата на училищната ограда, за да могат да я видят всички. След като свършва чудовищното си дело, той пише писма до различни големи вестници, радиостанции и телевизии, за да рекламира зловещата си постъпка. В последвалите си самопризнания казва, че е убил момчето като акт на „отмъщение“ срещу безмилостната училищна система. Сакакибара е съден в град Кобе и е изпратен в изправително заведение за умствено болни младежи.

Най-лошото в случая на Сакакибара е това, че нещастието би могло да бъде предотвратено. Но нито семейството му, нито някой друг, забелязва предупредителните знаци. Японските деца се подлагат на изключително труден изпит на крехката възраст от шест години. Резултатите от него определят цялото им бъдеще, защото целта му е да прецени дали те ще отидат в добро основно училище, или ще попаднат в презираните държавни училища. Родителите нямат вяра в държавната образователна система и майката на Сакакибара не правела изключение. Тя притискала сина си да изпъква в училище, въпреки че социалните работници я били предупредили, че той е умствено нестабилен. Момчето вече измъчвало и убивало малки животни като „хоби“. Не след дълго започнал да напада физически и момичета.

 Джун Хасе

Джун Хасе

На 27 май 1997 г. няколко души забелязват нещо, което приличало на глава на манекен, забучена върху оградата на училище в пристанищния град Кобе. Когато училищният чистач най-накрая се осмелил да се приближи, осъзнал, че това изобщо не е фалшива глава. Тя принадлежала на Джун Хасе, 11-годишно умствено изостанало момче, което липсвало от три дни. Вътре в устата му била напъхана бележка, написана с червено мастило, която гласяла:

„Е, нека започнем една игра. Можете ли да ме спрете, полицаи? Изпитвам отчаяна нужда да виждам хората да умират. Мисля, че е забавно да убиваш хора. Кърваво правосъдие е нужно за моите години на ужасни мъки”.

В бележката също било написано на неправилен английски „училищно убийство“: „shooll kill [sic]„.

Полицията коментира,че стилът на убийството на Хасе и бележката напомнят за убийствата на Зодиака в Сан Франциско от края на 60-те години. Този убиец също използвал зачертан кръг, подобен на онзи, използван от прочутия американски злодей. Подобни знаци били нарисувани по стените край основното училище, където била намерена главата на жертвата.

Обезглавеното тяло на жертвата е открито по-късно в същия ден, под една къща в горичката близо до училището. Но това не било първото убийство на дете в този район.

В последно време тук се случвали доста нападения над деца. Десетгодишната Аяка Ямашита била пребита до смърт с желязна тръба на 16 март 1997 г., в същия ден било наръгано с нож едно 9-годишно момиче, а преди това други две ученички били нападнати с чук. Освен човешките жертви, близо до училището били намерени две убити животни. Една обезглавена птица и малко котенце с отрязани лапички.

Осъзнавайки, че си има работа с потенциален сериен убиец, полицията започва да издирва последния човек, който бил видян заедно с Джун. Това се оказва някакъв около 30-годишен мъж, но тази следа не води до никъде. През месец юни убиецът започва да изпраща писма до местните вестници. В тези писма той заявява, че убийството му е донесло вътрешен мир. Неизвестният злодей заплашва, че ще убива по три деца на седмица.

На 6 юни във вестник „Кобе Шинбун“ пристига писмо, в което Сакакибара поема отговорността за убийството на Джун Хасе и заплашва, че ще последват още убийства. Писмото, сложено в кафяв плик и с пощенско клеймо от 3 юни, нямало обратен адрес и име на подател. Вътре в плика имало три страници, изписани с 1400 думи в червено мастило, които включвали име, съставено от шест йероглифа, което би могло да се прочете като „Сакакибара Сеито“. Същите йероглифи, които означават алкохол, дявол, роза, светец и борба, били използвани и в първото съобщение, намерено в устата на жертвата. (Според други преводи, думите означават „оризово вино, роза и свещен господар“, или „апостол, саке, дявол, роза“.

Писмото започвало с фразата: „Това е началото на играта“. Авторът твърдял:

„Аз излагам живота си на опасност в името на тази игра… Ако ме хванат, вероятно ще бъда обесен… Полицията сигурно ме преследва гневно и упорито… Само, когато убивам, се освобождавам от постоянната омраза, която изпитвам, и съм способен да постигна мир. Само когато причинявам болка на хората, мога да потуша моята“.

Писмото съдържало гневни изблици срещу японската образователна система, наричайки я: „задължително образование, което ме превърна в невидим човек“.

В първоначалната си паника японските медии изписват погрешно името на автора като „Онибара“ – „Розата на демона“. Вбесен от грешката им, Сакакибара пише до управлението (или редакцията на вестника): „От сега нататък, ако сбъркате името ми или развалите настроението ми, ще убивам по три зеленчука на седмица… Ако смятате, че мога да убивам само деца, жестоко грешите“.

Полицията съставя списък от 10 холивудски филми на ужасите, убийствата в които наподобяват това на Джун. Властите разпространяват този списък във видеотеките в района на Кобе и се сдобиват с имената на хората, които са взимали филмите под наем.

Чудовището е заловено на 28 юни 1997 година. Вместо радост, неговият арест предизвиква шок. Убиецът се оказва 14-годишно момче и съдът забранява на медиите да разпространяват името му. Непълнолетният обвиняем е наричан за удобство „Момче А“. Задържаният навършва 15 години две седмици след ареста си.

Макар списъкът с филми да не е огласен публично, полицията казва, че 14-годишният заподозрян е притежавал един от тях. Източници близки до разследването идентифицират филма като „Петък 13-и“.

Японският министър Шизука Камеи призовава за ограничаване на жестоките и порнографски филми, след като в стаята на 14-годишния заподозрян са открити хиляди комикси и порнографски филми. Възмутеният министър заявява:

„… филми, които са лишени от всякаква художествена или образователна стойност, направени единствено, за да показват сцени на жестокост… Възрастните носят вината за това“.

Психиатрите, които преглеждат невръстния убиец, му поставят диагнозата „сексуален садист“. Подобно на много серийни убийци и той бил показвал признаци още в ранна възраст. Обичал да изтезава животни и да си играе с ловджийски ножове. Веднъж наредил няколко жаби на улицата и ги прегазил с колелото си. Водел подробен дневник на своите престъпления и ритуали. След като примамил Джун на един горист хълм, той го удушил и отрязал главата му с трион. След това отнесъл главата у дома, където я измил в пречистваща церемония, преди я забучи на портата на училището.

Сакакибара бил започнал да носи със себе си ножове още в основното училище. Той пише в дневника си: „Мога да успокоя раздразнението си, когато държа ловджийски нож или въртя ножици като пистолет“. На 12-годишна възраст вече осакатявал котки и обезглавявал гълъби.

След нападението на 16 март той пише в дневника си:

„Извърших свещен експеримент днес, за да потвърдя колко крехки са човешките създания… Спуснах желязото, когато момичето се обърна към мен. Мисля, че я ударих  няколко пъти, но бях твърде въодушевен, за да си спомня“.

Следващата седмица, на 23 март, той добавя:

„Тази сутрин майка ми ми каза: `Бедното дете. Нападнатото момиче изглежда е умряло`. Няма изгледи, че ще ме хванат… Благодаря ти, „Бамоидокишин“ (Bamoidōkishin), за това… Моля те, продължавай да ме пазиш“.

Измисленото божество, на което се моли невръстният маниак, представлява носеща се във въздуха глава, украсена със символ, подобен на свастика.

Според японските закони, убиецът не можел да лежи в затвора, заради възрастта си. При всички случаи се очаквало той да се върне на улицата, когато навърши 21 години през 2003 г.

Малка група хора, сред които един адвокат и директорът на училището на Сакакибара, вярват, че „Момче А“ е бил обвинен несправедливо. Те посочват някои противоречия в изявленията на разследващите органи.

През 2003 година той е обявен за „излекуван“. Убиецът от Кобе е освободен на 10 март 2004 г. и е изпратен в друга част на страната. Японското правителство прави два необичайни жеста, заради изключително жестоката природа на престъпленията. Неговото освобождаване е обявено публично и родителите на жертвите му периодично получават информация къде се намира той.

Шиничиру Азума

Според badboyinjapan.blogspot.com, това е снимката на Шиничиру Азума, която е била свалена от Wikipedia по настояване на съда

Заради сериозността на престъпленията и факта, че те са били извършени от непълнолетно лице, неговото име и местоположение и до днес се пазят в тайна. Въпреки това истинската му самоличност се разпространява в Интернет още от 29 юни 1997 година. Според непотвърдена информация малкият убиец се казва Шиничиру Азума.

Изпитателният срок на Сакакибара продължава само до 31 декември 2004 г. Скоро след като вече не бил длъжен да посещава надзорника си, той се премества два пъти в бърза последователност и накрая изчезва. Дори неговият баща, с когото все още са близки, твърди, че не е чувал сина си от една година и казва, че не желае да знае къде живее той. Неговата самоличност се пази в тайна и Убиецът от Кобе би могъл да е навсякъде, може би планирайки да направи поредния си удар.

Според източници близки до случая, освободеният Сакакибара бил казал, че възнамерява да плати обезщетение на близките на жертвите си. Той е цитиран да казва, че няма да забрави жестокостта на престъпленията си и би искал да прекара остатъка от живота си в тяхното изкупление. Освен това искал да живее „в обкръжението на мили и добри хора“.

Според някои блогъри той е бил забелязан за последно на остров Шикоку, където работел в интернет клуб. Предполага се, че преди това е работил в търговски център в Шимоносеки.

Мияко Хираока

Мияко Хираока

Някои японци са притеснени, че той може би се крие зад бруталното убийство на 19-годишната студентка Мияко Хираока, чийто разчленени останки бяха открити в Хирошима през ноември 2009 г. Гъбар се натъкнал на отрязаната глава на изчезналото преди месец момиче и впоследствие полицията открива на различни места и други части от тялото й – торс, ляв глезен и бедрена кост.

Също като в случая на Сакакибара полицията започва проверка във видеотеките, търсейки клиенти с предпочитания към определени филми с вярата, че филмите на ужасите може да играят някаква роля в това шокиращо престъпление.

Междувременно изникват зловещи подробности за състоянието на тялото на Хираока. Полицията разкрива пред медиите, че жертвата е била горена на места. По главата й имало следи от жестоки удари, двете й гърди били отрязани, а плътта й сякаш била свалена от бедрената кост.

Това жестоко убийство определено съвпада с начина на действие (модус операнди) на Сакакибара, който в момента е на около 30 години. Един неизлекуван и оставен без контрол убиец-социопат. Изгарянето на частите на тялото говори за изключително тежка психоза, а обезглавяването навява спомени за убийството на Джун Хасе.

Случаят на Сакакибара, както и поредица от други сериозни престъпления, извършени от деца, предизвикват дебат за това как да се подхожда към непълнолетни лица, които извършват жестоки престъпления и през 2000 година подтиква японското законодателство да преразгледа законите си, намалявайки възрастта за подвеждане под криминална отговорност от 16 на 14 години.

———————————————————————————————————————————————

Източници: deadsilence.wordpress.com, crimezzz.net, wikipedia.org, variety.com, japantimes.co.jp, weekly.ahram.org.eg, tositonaknife.blogspot.com, japantoday.com, badboyinjapan.blogspot.com