Сеито Сакакибара: Ученикът убиец от Кобе

През лятото на 1997 година Япония е разтърсена от случай, който опъва още повече и без това изопнатите от напрежение нерви на бързо променящата се страна. Четиринадесетгодишен ученик от град Кобе, който нарича себе си „Сакакибара“, убива друго десетгодишно момче. Жестокостта на престъплението му шокира нацията и особено по-чувствителното старо поколение.

Малкият убиец избира името Сакакибара, заради неговото значение: „дяволският дух на розата“. Той удушава своята жертва – ученик в неговото училище – прерязва гърлото му от ухо до ухо, намушква го с нож и го пребива с камъни. След това обезглавява трупа и набучва главата на училищната ограда, за да могат да я видят всички.

След като свършва чудовищното си дело, той пише писма до различни големи вестници, радиостанции и телевизии, за да рекламира зловещата си постъпка. В последвалите си самопризнания казва, че е убил момчето като акт на „отмъщение“ срещу безмилостната училищна система. Сакакибара е съден в град Кобе и е изпратен в изправително заведение за умствено болни младежи.

Най-лошото в случая на Сакакибара е това, че нещастието би могло да бъде предотвратено. Но нито семейството му, нито някой друг, забелязва предупредителните знаци.

Японските деца се подлагат на изключително труден изпит на крехката възраст от шест години. Резултатите от него определят цялото им бъдеще, защото целта му е да прецени дали ще отидат в добро основно училище или ще попаднат в презираните държавни училища. Родителите нямат вяра в държавната образователна система и майката на Сакакибара не правела изключение. Тя притискала сина си да изпъква в училище, въпреки че социалните работници я били предупредили, че той е умствено нестабилен. Момчето вече измъчвало и убивало малки животни като „хоби“. Не след дълго започнал да напада физически и момичета.

 Джун Хасе
Джун Хасе

На 27 май 1997 г. няколко души забелязват нещо, приличащо на глава на манекен, забучена върху оградата на училище в пристанищния град Кобе. Когато училищният чистач най-накрая се осмелил да се приближи, осъзнал, че това изобщо не е фалшива глава. Тя принадлежала на Джун Хасе, 11-годишно умствено изостанало момче, което липсвало от три дни. Вътре в устата му била напъхана бележка, написана с червено мастило, която гласяла:

„Е, нека започнем една игра. Можете ли да ме спрете, полицаи? Изпитвам отчаяна нужда да виждам хората да умират. Мисля, че е забавно да убиваш хора. Кърваво правосъдие е нужно за моите години на ужасни мъки”.

В бележката също било написано на неправилен английски „училищно убийство“: „shooll kill [sic]“.

Полицията коментирала,че стилът на убийството на Хасе и бележката напомнят за убийствата на Зодиака в Сан Франциско от края на 60-те години. Този убиец също използвал зачертан кръг, подобен на онзи, използван от прочутия американски злодей. Подобни знаци били нарисувани по стените край основното училище, където била намерена главата на жертвата.

Обезглавеното тяло на жертвата било открито по-късно същия ден, под една къща в горичката близо до училището. Но това не било първото убийство на дете в този район.

Научи повече за:   Джеси Померой: Демона с мраморното око

В последно време тук се случвали доста нападения над деца. Десетгодишната Аяка Ямашита била пребита до смърт с желязна тръба на 16 март 1997 г., в същия ден било наръгано с нож 9-годишно момиче, а преди това други две ученички били нападнати с чук. Освен човешките жертви, близо до училището били намерени две убити животни. Една обезглавена птица и малко котенце с отрязани лапички.

Осъзнавайки, че си има работа с потенциален сериен убиец, полицията започнала да издирва последния човек, който бил видян заедно с Джун. Това се оказал около 30-годишен мъж, но тази следа не довела доникъде. През месец юни убиецът започнал да изпраща писма до местните вестници. В тези писма заявил, че убийството му е донесло вътрешен мир. Неизвестният злодей заплашвал, че ще убива по три деца на седмица.

На 6 юни във вестник „Кобе Шинбун“ пристигнало писмо, в което Сакакибара поел отговорността за убийството на Джун Хасе и заплашил, че ще последват още убийства. Писмото, сложено в кафяв плик и с пощенско клеймо от 3 юни, нямало обратен адрес и име на подател. Вътре в плика имало три страници, изписани с 1 400 думи в червено мастило, които включвали име, съставено от шест йероглифа, което би могло да се прочете като „Сакакибара Сеито“. Същите йероглифи, които означават алкохол, дявол, роза, светец и борба, били използвани и в първото съобщение, намерено в устата на жертвата. (Според други преводи думите означават „оризово вино, роза и свещен господар“ или „апостол, саке, дявол, роза“.

Писмото започвало с фразата: „Това е началото на играта“. Авторът твърдял:

„Излагам живота си на опасност в името на тази игра… Ако ме хванат, вероятно ще бъда обесен… Полицията сигурно ме преследва гневно и упорито… Само когато убивам, се освобождавам от постоянната омраза, която изпитвам, и съм способен да постигна мир. Само когато причинявам болка на хората, мога да потуша моята“.

Писмото съдържало гневни изблици срещу японската образователна система, наричайки я: „задължително образование, което ме превърна в невидим човек“.

В първоначалната си паника японските медии изписали погрешно името на автора като „Онибара“ – „Розата на демона“. Вбесен от грешката им, Сакакибара писал до редакцията на вестника:

„От сега нататък, ако сбъркате името ми или развалите настроението ми, ще убивам по три зеленчука на седмица… Ако смятате, че мога да убивам само деца, жестоко грешите“.

Полицията съставила списък от 10 холивудски филми на ужасите, убийствата в които наподобяват това на Джун. Властите разпространили този списък във видеотеките в района на Кобе и се сдобили с имената на хората, взимали филмите под наем.

Чудовището било заловено на 28 юни 1997 година. Вместо радост, неговият арест предизвикал шок. Убиецът се оказал 14-годишно момче и съдът забранил на медиите да разпространяват името му. Непълнолетният обвиняем бил наричан за удобство „Момче А“. Задържаният навършил 15 години две седмици след ареста си.

Макар списъкът с филми да не бил огласен публично, полицията обявила, че 14-годишният заподозрян е притежавал един от тях. Източници близки до разследването идентифицират филма като „Петък 13-и“.

Научи повече за:   Пародия на невинността: Загадъчното убийство на Джонбеней Рамзи

Японският министър Шизука Камеи призовал за ограничаване на жестоките и порнографски филми, след като в стаята на 14-годишния заподозрян били открити хиляди комикси и порнографски филми. Възмутеният министър заявил:

„… филми, които са лишени от всякаква художествена или образователна стойност, направени единствено, за да показват сцени на жестокост… Възрастните носят вината за това“.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Plamen
350
22

Психиатрите, които преглеждат невръстния убиец, му поставят диагнозата „сексуален садист“. Подобно на много серийни убийци и той бил показвал признаци още в ранна възраст. Обичал да изтезава животни и да си играе с ловджийски ножове. Веднъж наредил няколко жаби на улицата и ги прегазил с колелото си. Водел подробен дневник на своите престъпления и ритуали. След като примамил Джун на един горист хълм, той го удушил и отрязал главата му с трион. След това отнесъл главата у дома, където я измил в пречистваща церемония, преди я забучи на портата на училището.

Сакакибара бил започнал да носи със себе си ножове още в основното училище. В дневника му пише: „Мога да успокоя раздразнението си, когато държа ловджийски нож или въртя ножици като пистолет“. На 12-годишна възраст вече осакатявал котки и обезглавявал гълъби.

След нападението на 16 март той пише в дневника си:

„Извърших свещен експеримент днес, за да потвърдя колко крехки са човешките създания… Спуснах желязото, когато момичето се обърна към мен. Мисля, че я ударих  няколко пъти, но бях твърде въодушевен, за да си спомня“.

Следващата седмица, на 23 март, добавя:

„Тази сутрин майка ми ми каза: „Бедното дете. Нападнатото момиче изглежда е умряло“. Няма изгледи, че ще ме хванат… Благодаря ти, „Бамоидокишин“ (Bamoidōkishin), за това… Моля те, продължавай да ме пазиш“.

Измисленото божество, на което се моли невръстният маниак, представлява носеща се във въздуха глава, украсена със символ, подобен на свастика.

Според японските закони убиецът не можел да лежи в затвора, заради възрастта му. При всички случаи се очаквало да се върне на улицата, когато навърши 21 години през 2003 г.

Малка група хора, сред които един адвокат и директорът на училището на Сакакибара, вярват, че „Момче А“ е бил обвинен несправедливо. Те посочват някои противоречия в изявленията на разследващите органи.

През 2003 година Сакакибара е обявен за „излекуван“. Убиецът от Кобе бил освободен на 10 март 2004 г. и изпратен в друга част на страната. Японското правителство направило два необичайни жеста, заради изключително жестоката природа на престъпленията. Неговото освобождаване било обявено публично и родителите на жертвите му периодично получават информация къде се намира той.

Шиничиру Азума
Според badboyinjapan.blogspot.com, това е снимката на Шиничиру Азума, която е била свалена от Wikipedia по настояване на съда

Заради сериозността на престъпленията и факта, че са били извършени от непълнолетно лице, неговото име и местоположение и до днес се пазят в тайна. Въпреки това истинската му самоличност се разпространява в интернет още от 29 юни 1997 година. Според непотвърдена информация малкият убиец се казва Шиничиру Азума.

Изпитателният срок на Сакакибара продължава само до 31 декември 2004 г. Скоро след като вече не бил длъжен да посещава надзорника си, той се преместил два пъти в бърза последователност и накрая изчезнал. Дори неговият баща, с когото все още са близки, твърди, че не е чувал сина си от една година и казва, че не желае да знае къде живее той. Неговата самоличност се пази в тайна и Убиеца от Кобе би могъл да е навсякъде, може би планирайки да направи поредния си удар.

Научи повече за:   Мъртвите разказват: Кървавото семейство Бендер

Според източници близки до случая освободеният Сакакибара бил казал, че възнамерява да плати обезщетение на близките на жертвите си. Той е цитиран да казва, че няма да забрави жестокостта на престъпленията си и би искал да прекара остатъка от живота си в тяхното изкупление. Освен това искал да живее „в обкръжението на мили и добри хора“.

Според някои блогъри той е бил забелязан за последно на остров Шикоку, където работел в интернет клуб. Предполага се, че преди това е работил в търговски център в Шимоносеки.

Мияко Хираока
Мияко Хираока

Някои японци са притеснени, че той може би се крие зад бруталното убийство на 19-годишната студентка Мияко Хираока, чийто разчленени останки бяха открити в Хирошима през ноември 2009 г. Гъбар се натъкнал на отрязаната глава на изчезналото месец преди това момиче и впоследствие полицията открила на различни места и други части от тялото й – торс, ляв глезен и бедрена кост.

Също като в случая на Сакакибара полицията започнала проверка във видеотеките, търсейки клиенти с предпочитания към определени филми с вярата, че филмите на ужасите може да играят някаква роля в това шокиращо престъпление.

Междувременно изникнали зловещи подробности за състоянието на тялото на Хираока. Полицията разкрила пред медиите, че жертвата е била горена на места. По главата й имало следи от жестоки удари, двете й гърди били отрязани, а плътта й сякаш била свалена от бедрената кост.

Това жестоко убийство определено съвпадало с начина на действие (модус операнди) на Сакакибара, който в момента е на около 30 години. Един неизлекуван и оставен без контрол убиец-социопат. Изгарянето на частите на тялото говори за изключително тежка психоза, а обезглавяването навява спомени за убийството на Джун Хасе.

Случаят на Сакакибара, както и поредица от други сериозни престъпления, извършени от деца, предизвикват дебат за това как да се подхожда към непълнолетни лица, извършващи жестоки престъпления, и през 2000 година подтиква японското законодателство да преразгледа законите си, намалявайки възрастта за подвеждане под криминална отговорност от 16 на 14 години.

———————————————————————————————————————————————

Източници: deadsilence.wordpress.com, crimezzz.net, wikipedia.org, variety.com, japantimes.co.jp, weekly.ahram.org.eg, tositonaknife.blogspot.com, japantoday.com, badboyinjapan.blogspot.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Plamen
350
22
The following two tabs change content below.

9
Напиши коментар

avatar
9 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
8 Автори на коментари
ха-ха-хаJKTTplastishoНякой сиklachiankata Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Да..да..правосъдната система в Япония(и навсякъде по света,според мен) е необходимо да преразгледа законите си за подвеждане под отговорност на непълнолетни и малолетни престъпници. Щом лудостта им е избуяла на такава крехка възраст..какво да говорим когато са вече на по 30 години.Бога ми,излекувани и ползващи се със имунитет срещу разкриване на истинските им имена… Разбира се,аз не вярвам в превъзпитанието на садистите и убийците. Това..същество зовящо се Сакакибара е извършило преднамерено убийство и за мен оправданието за престъпленията му със неговата възраст въобще не върши работа. Да,аз разбирам и отчитам личностните му характеристики,начина на живот и т.н в последствие и предупредителите… виж още »

Мария-Магдалена
Гост
Мария-Магдалена

Аз мисля,че сеито е ученик на японски,но като не виждам йероглифи не съм сигурна…Гадна история,но в сравнение с останалите от сайта не е кой знае какво.Поздравления за труда!

Мария-Магдалена
Гост
Мария-Магдалена

Хаха…радвам се,че помогнах!

klachiankata
Гост
klachiankata

Много интересна история,както винаги чудесно разказана :))

Някой си
Гост
Някой си

Очевидно е,че е искал да бъде хванат. Начинът на извършване на убийствата и тази гротесктна показност демонстративност от негова страна, цели да покаже на останалите колко е всесилен.Чрез тези актове той демонстрира мегаломанията си и огромното си его. Убийците,като него не се крият нощем,светейки с фенер в някоя отдалечена гора,заравйки остатъците от поредната си жертва, напротив те искат да шокират, до потресат обществеността и ако могат да направят така,че обществото да бъде сковано от страх,параноя и ужас,то те тогава биха се чувствали най-добре. Защото при тях главният емоционално зареден носител е именно наслаждението им над собствените си способности да шокират… виж още »

plastisho
Гост
plastisho

Нашето законодателство също би трябвало да преразгледа това нещо с възрастта и да се преразгледа наново случая от Пловдив http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/antoniya-mateva-i-mariya-drandarova-plovdivskite-udushvatchki/ Или поне аз така си мисля….

JKTT
Гост
JKTT

Офф олеле Боже какви пропаднали и отвратителни хора има на този свят никога,ама никога няма да се оправи както светът,така и България,супер „нормалната“ ни държава.Тея хора като тоя нехранимайко заслужават смъртна, не доживотна присъда,така хората ще са сигурни,че са в безопасност,той е един съдист който ама 100% ще се кефи и на смърта на собственото си семейство,просто вижте светът в какво се е превърнал една дупка пълна с боклуци.

ха-ха-ха
Гост
ха-ха-ха

ах….ах…ах тези японци….известни са във всичко дори и в убийствата….