Публикувано на: 8 август, 2009

След смъртта на Майкъл Джексън през юни 2009 г. се развихриха слухове, че той е бил пристрастен към лекарствата си. Тялото на певеца още не бе изстинало, когато плъзна клюката, че в имението му са намерени лекарства от рода на Пропофол (също познат като Диприван), които обикновено се използват от анестезиолозите при хирургически операции. Лекарите на Джексън д-р Конрад Мъри и д-р Арнолд Клайн също станаха храна за жълтата преса, но за съжаление сагата на Джексън е само последният от многото случаи на знаменитости пострадали или загинали заради пристрастеността си към лекарствата.

Звездите по начало са склонни към злоупотреба с лекарства; те не могат да идат до ъгъла на улицата и да си купят дрога, както правят анонимните наркомани, и вместо това разчитат на отстъпчиви доктори, които са твърде замаяни от близостта си със звездите, за да са в състояние да откажат на своите могъщи, богати и прочути клиенти, или пък са твърде алчни, за да престанат да им изписват лекарства, когато виждат, че те не им влияят добре. Такива лекари понякога работят с така наречените „фабрики за хапчета“ – клиники като тази, с която бе свързан д-р Конрад Мъри по време на практикуването му в Тексас – които специализират в осигуряването на лесен достъп до силни болкоуспокояващи. Други доктори пък просто действат самостоятелно. Но както и да се погледне, лекарите, обслужващи несигурните и нарцистични знаменитости, често стоят в основата на тяхното пристрастяване. Някои от звездите, като лейди Елизабет Тейлър, успяват да се спасят; други, като Хийт Леджър и Мерилин Монро, нямат този късмет.

Елизабет Тейлър

Елизабет Тейлър

Елизабет Тейлър

Също като много други звезди от нейната ера Елизабет Тейлър е индоктринирана в света на Холивуд още от ранна детска възраст. Като дете-актьор тя е менажирана от своята майка ветеран в шоубизнеса, която я освобождава от първоначалния й договор с „Юнивърсъл“ и бързо я урежда в „Метро Голдуин Майер“, където Елизабет получава главна роля във филма „Ласи си идва у дома“. След като „Национално кадифе“ вдига активите й, тя се превръща в една от водещите звезди в онази епоха и се впуска в своята скандална поредица от широко обсъждани неуспешни бракове.

През 1954 г. нейният трети съпруг Майк Тод загива в самолетна катастрофа. Скръбта засилва нейната първоначална употреба на предписани медикаменти, които тя започва да взима редовно след едно сериозно падане от кон по време на снимането на „Национално кадифе“. Освен това си пийвала повечко, състояние, което се влошава с времето. Докато е омъжена за четвъртия си съпруг Еди Фишър, тя участва във филма „Клеопатра“ заедно с непостоянния Ричард Бъртън, с когото започва една доста публична любовна афера. Объркването в любовния й живот я докарва до опит за самоубийство през 1962 г. Впоследствие тя се омъжва, развежда, отново се омъжва и отново се развежда с Бъртън, преди да премине към следващите си два брака, които също приключват с раздяла.

В публикуваната през 1995 г. книга на С. Дейвид Хейман „Лиз: Интимна биография на Елизабет Тейлър“ са каталогизирани лекарствените неволи на актрисата. Книгата разкрива, че понякога тя поглъщала „достатъчно медикаменти, които биха могли да заредят цяла армия“. През 1981 г. на звездата са  изписани над 300 рецепти, за 30 различни хапчета. Нейните близки отношения с Майкъл Джексън също са отбелязани в биографията: на неговия рожден ден през 1982 г. тя получава рецепта за 600 хапчета.

Тя предпочитала успокоителните: барбитурати и опиати, но понякога взимала и стимуланти.

През 1983 г. Елизабет постъпва за първи път в клиниката „Бети Форд“ заради алкохолна зависимост, новината за което се появява по първите страници на пресата. Звездите тогава не били толкова открити по отношение на рехабилитациите си, както са сега. Но година по-късно, когато умира бившият й съпруг Ричард Бъртън, тя пропада отново. Тейлър постъпва за втори път в клиниката „Бети Форд“, където среща още един бъдещ съпруг, Лари Фортенски. През 1994 г. Калифорнийската медицинска комисия, в отговор на оплакване подадено през 1990 г., порицава трима от нейните лекари за това, че са изписвали твърде много лекарства на Тейлър. Разкритията покрай този случай – например, че тя е получавала хапчета по рецепти повече от един път на ден от различни аптеки – бяха наскоро трагично повторени в случая с нейния починал приятел Майкъл Джексън.

За ирония, Тейлър, за която сега се смята, че не злоупотребява с лекарства, попада в светлините на прожекторите като човека, който е запознал Джексън с един от лекарите, за които се предполага, че са го снабдявали с лекарства – д-р Арнолд Клайн.

За разлика от историите на други звездни любители на хапчета, тази има щастлив край, тъй като Тейлър успява да се измъкне от своята зависимост и да остане чиста до ден днешен.

Хийт Леджър

Хийт Леджър

Хийт Леджър

Когато на 20 януари 2008 г. новината за смъртта на младия австралийски актьор Хийт Леджър за първи път се появи в клюкарските сайтове, тя изглеждаше като фалшив интернет слух. Леджър, чиято кариера беше във възход след номинацията му за Оскар за филма „Планината Броукбек“ и, който скоро щеше да се появи по кината като Джокера в „Черния рицар“, не се радваше на славата на типичния холивудски плейбой, купонясващ по клубовете до ранни зори, нито пък имаше навика да бъде арестуван от полицията като Робърт Дауни Джуниър.

Но неговата смърт бе потвърдена и в последвалите седмици аутопсията разкри, че Леджър е взимал лекарства, като е използвал различни лекари по целия свят – получавайки рецепти от Европа, двете Америки и Австралия – подвиг, който е много по-лесно изпълним за един актьор от световна класа, който непрекъснато е в движение. В последните си интервюта той се оплаква, че е имал проблеми със съня по време на снимките на „Черния рицар“, и е цитиран да казва, че взима по повече от едно мощно приспивателно хапче (Амбиен), тъй като се будел след по-малко от час.

През ноември 2007 г. той казва за Ню Йорк Таймс: „През последната седмица вероятно съм спал по около два часа на нощ“.

Полицията намира до безжизненото му тяло диазепам и алпразолам (транквиланти), както и Амбиен, лекарството против безсъние Зопиколон и антихистамина Донормил. Токсикологичният доклад приписва причината за смъртта му, която бе обявена за нещастен случай, на откритите в тялото му следи от оксикодон, хидрокодон, диазепам, темазепам, алпразолам и доксиламин.

За разлика от много други знаменитости, които използват предписани лекарства, е спорен въпрос дали Леджър е бил наистина пристрастен. Макар да е известно, че се е заигравал с наркотици, той не изглеждал като човек страдащ от зависимост; напротив, смъртта му изглежда е резултат от твърде много различни медикаменти, които влияят по сходен начин на централната нервна система и я подчиняват. Това е грешка, която мнозина съвсем неизвестни хора по света допускат всеки ден.

Елвис Пресли

Елвис Пресли

Елвис Пресли

В апогея на славата си той бе привлекателен, подвижен и харизматичен певец, женен за красива млада невеста, и известен по целия свят. Неговата смърт на 16 август 1977 г., на 42-годишна възраст, далеч не бе така бляскава. Кралят бе намерен в тоалетната на своето имение „Грейсленд“, лежащ в локва от собственото си повръщано. Макар първоначалната аутопсия да приписва смъртта му на „сърдечна аритмия“ (по желание на семейството), впоследствие се разкрива, че това не е така и истинската причина за гибелта му е бил коктейл от 14 различни лекарства, открити в кръвта му.

Жаждата на Пресли за предписани лекарства изглежда започва по време на службата му в армията в края на 50-те години, а през 60-те тази нужда излиза напълно извън контрол. Той взимал стимуланти по време на нощните си участия и успокоителни, за да може да заспи след това. Той бил отчаяно зависим до такава степен, че изучил „Лекарските указания за изписване на рецепти“ и често симулирал симптоми, когато посещавал лекари в различни градове, измъквайки рецепти от всеки от тях. През 70-те години на два пъти постъпвал в рехабилитационни клиники, поради изтощение; в действителност при тези случаи той бил почти фатално предозиран с лекарства.

По времето на смъртта си той бил приел в организма си невероятно количество от различни лекарства: болкоуспокояващите Морфин и Демерол; транквиланти, Валиум и Пласидил; антихистамин, хлорофенирамин; Кодеин, Етинамат (сънотворно), Quaaludes и още един неидентифициран барбитурат.

За ирония, както пише в биографията му в RollingStone.com: „Той си оставаше все така одухотворен, никога не пиеше алкохол и публично заклеймяваше употребата на наркотици“.

Също като други зависими и Елвис имал доверен лекар в лицето на д-р Джордж Никополус, познат като „д-р Ник“. През 1977 г. лекарят му изписва около 10 000 рецепти, макар често да му давал плацебо, тъй като осъзнавал, че апетитът на Елвис към лекарствата е чудовищен, и редовно проверявал здравето му. През 1980 г. той е обвинен официално в злоупотреба с лекарските си права. Макар да е оправдан, случаят отново е отворен след 12 години и д-р Никополус загубва докторските си права. През юни 2009 г. д-р Ник организира търг в Лас Вегас, на който продава шишенцата с лекарства на Пресли, карайки мнозина да се замислят кой в действителност е болният измежду тях двамата.

Джуди Гарланд

Джуди Гарланд

Джуди Гарланд

Родена като Франсис Етел Гъм, певицата преоткрива себе си под името Джуди Гарланд и е погълната от холивудската система на тригодишна възраст. Тя се превръща в международна звезда с ролята си на Дороти в „Магьосникът от Оз“, филм, в който е едва на 16 години. Зад сладката й външност се криела една преуморена звезда, която още като тинейджър се  пристрастява към стимуланти и успокоителни с помощта на студийните си менажери.

Неприятностите й с лекарствата се задълбочават с възрастта; тя ги използва, за да контролира теглото си, но изпада в нервен срив, което довежда до освобождаването й от договора с „Метро Голдуин Майер“. По-късно прави опит за самоубийство. През третата част от своята кариера Гарланд се връща на сцената, постигайки смесени резултати; записът от нейното изпълнение на живо „Джуди в Карнеги Хол“ от 1961 г. се превръща незабавно в класика, но по-късните й участия в Австралия са помрачени от очевидно пиянско упоените й изпълнения и тя е жестоко освиркана. Тя съвсем съзнателно приема свръхдоза, когато прочита едно ревю за изпълнението си в Мелбърн, и изпада в кома, от която се възстановява. За кратко се възражда по телевизията със своето вариететно шоу „Шоуто на Джуди Гарланд“, но то е свалено от ефир само след един сезон, тъй като неговият конкурент, сериалът „Бонанза“, бил твърде силен.

В момента, в който нейният съпруг Мики Дийнс я открива мъртва на 22 юни 1969 г., тя се била преместила за постоянно в Лондон, където живеела в Челси. Резултатите от токсикологичните изследвания показали наличието на десет барбитурата, но смъртта й не е счетена за самоубийство, понеже тя била изпила хапчетата в разстояние от няколко часа. Причината за смъртта й е обявена като „свръхдоза по непредпазливост“.

Мерилин Монро

Мерилин Монро

Мерилин Монро

Кестенявата Норма Джийн Бейкър, с нос като картоф, се преобразява в руса сексбомба по старомодния начин: с малко пластична хирургия и много боя за коса. Но нищо не може да прикрие болезнената самота останала у нея след травматичното й детство. Майката на Монро Гладин била непрекъснато хоспитализирана заради умствената си болест, а малката Мерилин израснала в домовете на 12 приемни родители. Страхът от изоставяне и други психатрични проблеми щели да преследват Монро през целия й живот.

Във върха на кариерата й, след филмите „Седемгодишният сърбеж“ и „Автобусна спирка“, тя вече си била спечелила репутацията на нестабилна личност. Тя била или толкова зашеметена от барбитуратите, че не идвала на работа, или толкова ентусиазирана от амфетамините, че вбесявала колегите си със своите странни реакции.

В момента, когато се омъжва за прочутия драматург Артър Милър, нейната зависимост и придружаващите я психиатрични проблеми вече се вихрели с пълна сила. Тя е приемана в болници на няколко пъти заради „изтощение“ и претърпява два спонтанни аборта; поне едно от помятанията й било причинено от злоупотребата с барбитурати.

Нейната пристрастеност я осакатява до такава степен, че тя прекарвала утрините в леглото си, пиейки „Блъди Мери“ за закуска, прокарвайки го с шампанско, а гримьорите работели над полузаспалата звезда, докато тя ту се унасяла, ту се свестявала отново. По средата на нейния последен филм „The Misfits“, режисьорът Джон Хюстън я изпраща да изтрезнее в една клиника; това за кратко дава резултат, но скоро тя се връща отново към своята диета – инжектиране на барбитурата Амитал.

След развода си тя се премества обратно в Лос Анджелис. Тъкмо щяла да започне снимки в „Something’s Got to Give“, когато научила, че Артър Милър ще се жени повторно, при което отново се спуснала в бездната на своята зависимост, изпълнявайки по един завален, но и доста сексапилен начин, своя прочут поздрав по случай рождения ден на президента Кенеди.

В края на живота си тя въртяла на малкия си пръст своя психиатър и своя лекар. Д-р Ралф Грийсън й давал успокоителни, но тя имала стриктна забрана да не приема успокоителното Нембутал. Тя лъжела лекаря си д-р Хайман Енделбърг и така се сдобивала с него. В нощта, когато Грийсън, който бил започнал да я държи под постоянно наблюдение, отишъл на вечеря, тя поглъща 25 Нембутала и 40 капсули хлоралхидрат. В замаян ступор тя успява да каже сбогом по телефона на своя приятел Питър Лоуфорд, преди да потъне в забвение на 4 август 1962 г.

Майкъл Джексън

Майкъл Джексън

Майкъл Джексън

Драмата покрай зависимостта на Майкъл Джексън към лекарствата все още се разплита. Макар първоначално на 25 юни 2009 г. съдебният лекар да обяви причината за смъртта му като сърдечен арест, скоро стана ясно, че лекарствата са изиграли голяма роля в кончината на Краля на Попа. Зависимостта на Джексън е известна още от началото на 90-те години, когато той бе разследван за детски сексуален тормоз. Говори се, че му е бил даван Валиум, който сам по себе си е пристрастяващ, в опит да му се помогне да прекрати взимането на болкоуспокояващото DF-118. „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че от известно време Джексън е взимал Демерол по един път на ден, което накарало семейството му да се разтревожи и да предприеме мерки. Според една статия в „Таймс“, той се бил съгласил с тях и посещавал някаква рехабилитационна програма.

Също като други знаменитости и Джексън разполагал с лекари под ръка. Той наема д-р Конрад Мъри – който в момента се разследва от прокуратурата и лосанджелиската полиция за участието си в смъртта на Джексън – за 150 000 долара на месец. Мъри трябвало да отпътува с него в Лондон за началото на предстоящото му турне. Няколко източници твърдят, че д-р Мъри бил казал на полицията, че е дал на Джексън инжекция с Пропофол в нощта преди смъртта му. Ако това е така, то лекарят е използвал лекарството неправомерно. Обикновено то се използва единствено от анестезиолози; пациентите, които го получават са под непрекъснато наблюдение с ЕКГ апаратура, която очевидно е липсвала в случая на Джексън. Освен това ABC News съобщават, че в кръвта на Джексън са открити следи от Демерол и Оксиконтин. Полицията открива около 20 различни лекарства в лосанжделиския дом на Джексън, сред които метадон, перкосет, дилаудид, викодин и фентанил.

Още по-тъжна е възможността смъртта на Джексън да е била причинена от небрежна грешка: предполага се, че Мъри е заспал след прилагането на Пропофола. Може би, ако бил останал буден, Кралят на Попа щеше още да бъде жив.

Ана Никол Смит

Ана Никол Смит

Ана Никол Смит

В много отношения животът на Ана Никол Смит наподобява този на нейния идол Мерилин Монро: и двете били модели на „Плейбой“ – Ана се появява на една от кориците с визията на Монро – и двете са новоизпечени руси сексбомби, които създават нови самоличности, за да се превърнат в холивудски звезди. Но Смит, родена като Вики Лин Маршал, вероятно не би избрала финалната си прилика с Монро: смърт от свръхдоза лекарства на 8 февруари 2007 г. Също като Монро и тя погълнала хлоралхидрат. За разлика от идола й, нейната смърт е приписана на инцидентна свърхдоза.

Смит не е смятана за толкова талантлива като Монро и никога не успява да се издигне от кралица на кориците до легитимна актриса. Нейният втори брак, широко приеман за златотърсаческа афера, с почти 90-годишния милиардер Дж. Хауърд Маршал, за когото се омъжва на 26 години, бе предмет на доста присмех и критични погледи. Макар да имаше кратък успех като лицето на дънки Гес и Плейбой Плеймейт на годината, скоро тя предизвика планина от клюки, заради пиянските си появявания на наградите на МТV и в собственото си риалити шоу.

На 10 септември 2006 г. Смит преживява лична трагедия, когато нейният 20-годишен син от първия й брак Даниел Смит умира неочаквано, малко след като я посещава в болницата след раждането на неговата доведена сестра Данилин. Докладът от токсикологичните анализи разкрива, че в кръвта му има метадон и антидепресантите Золофт и Лексапро – една фатална комбинация.

Също като други знаменитости и зависимостта на Ана вероятно е била подхранвана от податливи и покварени лекари. През март 2009 г., почти две години след смъртта й, д-р Сандип Капур, д-р Хауърд Стърн (който имал връзка с Ана) и д-р Кристин Ерошевич бяха обвинени в осем углавни престъпления, сред които незаконно предписване на контролирани субстанции на зависим човек.

Обвиненията срещу бившите лекари на Смит, казва Марша Кларк, прокурорът от делото срещу О Джей Симпсън, може да постави основите в случая с Майкъл Джексън. Кларк пише в сайта си за случая на Смит: „Доказателството, че някои от рецептите са подправени и фалшиви беше един от основните фактори за повдигането на криминално разследване“.

Когато някой умре от свръхдоза, обикновено се казва, че е умрял напразно. Ако щатът Калифорния успее в обвинението си в случая с Ан Никол Смит, нейната смърт, заедно с шума около смъртта на Майкъл Джексън, биха могли да поставят началото на края на „фабриките за хапчета“ и „рецептите за смърт“, които погубват толкова много известни личности.

3 Коментари за “Рецепта за смърт: Звезди пристрастени към лекарства”

  1. Avatarnikolai

    lipsva djeni makkartni sashto seks bomba pochinala ot svrahdoza mislq …:)

  2. AvatarHanna Montana

    Джени Макарти е мъртва…?
    Тя знае ли?!

  3. Avatarpeter

    Има още какво да се добави ….клуб 27
    ———————————————————————–
    Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –