Публикувано на: 28 април, 2010

Маркиз дьо Сад прекарва една трета от живота си зад решетките, благодарение на своите извратени перверзии и скандалните си творби. Той никога не приема, че прави нещо лошо, и хвърля вината за престъпленията си върху предразсъдъците на обществото и своите врагове. Той е вкарван в затвора от всеки политически режим, под който живеел – монархия, република и империя – тъй като никоя форма на управление не можела да толерира неговите провокации и изстъпления.

„Единственият път към сърцето на една жена минава през мъченията“ - маркиз дьо Сад.

Светотатство!

Натруфено облеченият млад благородник отвел хубавичката френска проститутка в една стая под наем, на втория етаж на безлично имение в покрайнините на Париж. Маркиз дьо Сад често посещавал подобни къщи по време на своето бизнес пътуване в столицата. Истинската цел на бизнеса му обаче била преследване на удоволствията, нещо, на което френската аристокрация се отдавала без свян от поколения наред. През октомври 1763 г. току-що ожененият маркиз организирал няколко градински оргии в наети от него имения в града. Сега обаче бил замислил по-усамотена среща за себе си и младата проститутка, на име мадмоазел Жана Тестард.

Влизайки в стаята, маркизът залостил вратата и незабавно поискал да узнае дали мадмоазел Тестард изповядва някакви религиозни убеждения, и дали е вярна последователка на ученията и практиките на Католическата църква. Когато тя отговорила утвърдително, маркизът се нахвърлил срещу нея с възможно най-нецензурните и унизителни обиди. За ужас на Тестард, той най-безсрамно мастурбирал пред нея в един бокал, нарекъл Бог „копеле“ и наврял в ужасената млада жена две нафори, преди сам да проникне в нея, като през цялото време крещял: „Ако съществуваш, Господи, накажи ме!“.

Мадмоазел Тестард, която получила много повече от първоначалната си уговорка с маркиза, била смразена от следващото му желание. Той поискал от нея да нагорещи до червено в огъня един бич с девет ленти с метални връхчета и да го бие с него. След това той щял да направи същото с нея. Когато тя отказала да бъде бита, той започнал да мастурбира с две разпятия, след което опрял сабята си в гърлото й и я заставил да извърши някои доста вулгарни и богохулствени неблагочестия.

В 9:00 ч. на следващата сутрин сводницата на мадмоазел Тестард пристигнала и заварила младата си повереница в почти истерично състояние. Двете незабавно отишли в полицията, където младата жена дала показанията си. Маркиз дьо Сад бил арестуван десет дни по-късно и за пръв, но не и за последен път в живота си, бил затворен заради своето развратно и нечестиво поведение.

Безнравствено детство

Донатиен Алфонс Франсоа дьо Сад е роден на 2 юни 1740 г. Неговият баща е Жан Батист, граф дьо Сад, а майка му Мари-Елеонор дьо Мале дьо Карман, графиня дьо Сад и далечна братовчедка на принц дьо Конд. Майка му била придворна дама на принцеса дьо Конд и гувернантка на нейното дете, младият принц дьо Конд, който бил с четири години по-голям от Донатиен. Първата поява на маркиза в историческите книги е резултат от спречкване между двете момчета. Принцът се опитал да вземе една от любимите играчки на тогава четиригодишния Донатиен, който вместо да се съобрази с кралския му ранг, започнал да го налага с завидна свирепост и жестокост.

В резултат на конфронтацията си с принца, Донатиен бил изпратен да живее при майката на баща си в Авиньон. Там, маркизът прекарал формиращите си години главно в женската компания на лелите и баба си, които го глезели и угаждали на всичките му капризи.

По онова време бащата на Донатиен, граф дьо Сад, бил посланик в двора на Електора на Бавария. Когато научил, че синът му расте изцяло в женска компания, графът решил да вземе строги мерки, за да го възпита по мъжки. Донатиен бил изпратен да живее при своя чичо, абат Жак-Франсоа дьо Сад, бележит учен и автор за своето време. Абатът разделял времето си между своята официална резиденция в Оверн и семейния замък в Соман, на 35 км. от Авиньон.

Абат дьо Сад бил съвременик и приятел на бележития философ Волтер, който окуражавал светската и чувствена природа на духовното лице.

Забавленията на френското духовенство

Забавленията на френското духовенство

Така, маркизът се намерил в компанията на възрастни, които третирали секса и чувствеността като способи за развлечение. Когато не изпълнявал църковните си обязаности, абатът прекарвал времето си в търсене на френски хубавици от всички кръгове на социалните сфери. В годините, в които дьо Сад живял с чичо си, абатът приютявал голям брой женски компаньонки, сред които майка и дъщеря, домашна прислужница и една местна проститутка.

Когато абатът бил лишен от човешка компания, той се потапял в многотомната си библиотека, където освен класиките на епохата, имало място и за литературни заглавия от сорта на „Книга на позите“, „Венера от метоха“, „Монахинята по нощница“ и „Джон Развратникът“. Донатиен можел да чете всичко, което си поиска, и тъй като му липсвали връстници, с които да контактува, той намирал убежище в страниците на книги, които според един френски евфемизъм са „предназначени да се четат с една ръка“.

Научавайки, че неговият брат възпитава сина му не по-успешно от жените в семейството, граф дьо Сад отново решил да го премести на по-подходящо за възрастта му място. На десетгодишна възраст Донатиен бил изпратен в Париж, където постъпил в колежа „Луи льо Гран“ – йезуитско подготвително училище за момчета от благородно потекло. Макар репутацията им на възпитатели да била ненадмината в цяла Европа, йезуитите се впускали в светски удоволствия не по-малко от абат дьо Сад. Содомията и телесните наказания били запазената марка във възпитателните методи на колежа. В следствие на това, като възрастен, маркиз дьо Сад рядко намирал удоволствие в „нормалния“ секс и изглежда неговите плътски предпочитания били спрели развитието си в зачатъчно анално ниво.

Друга важна бележитост на йезуитския учебен режим било признаването на греховете, като начин да се анализират и изкоренят несъвършенствата на съгрешилия. От изповядващия се се изисквало да изложи на показ своите най-неприятни и мрачни черти от характера, за да бъдат подложени на болезнен и унизителен разбор. Този аспект като че ли оказва най-голямо влияние върху дьо Сад, що се отнася до възприятието му към човешката природа и желанието му не само да я разбере, но и да изживее най-мрачните сенки, скрити в дълбините на човешкото сърце.

След четири години в йезуитския колеж бащата на дьо Сад го изпратил във военна академия. През 1755 г., на петнадесетгодишна възраст, Донатиен постъпил в Кралската лека кавалерия като младши лейтенант. Скоро, с избухването на Седемгодишната война, той бил изпратен на фронта, където се сдобил с репутацията на безстрашен и решителен лидер. Граф дьо Сад използвал последните си останали връзки, за да уреди сина си на служба при Кралските карабинери.

Храбростта, която демонстрирал в битка, в съчетание с неговата привлекателност, чар и умели обноски, довели до повишаването му в чин капитан, и на 18-годишна възраст маркизът бил разпределен в Германия, където започнал да освобождава своя нарастващ сексуален апетит. Въпреки успехите, той често получавал строги критики от баща си, който не одобрявал любовта на сина си към хазарта.

Суровите думи на баща му се отразявали тежко на младия маркиз, който се ужасявал от мисълта да загуби обичта на родителя си.

Граф дьо Сад

Нарастващата тревога на граф дьо Сад за единствения му син идвала от неговите собствени несполуки и надеждите, които хранел за кариерата на Донатиен. Собствената му кариера достигнала зенита си скоро след раждането на сина му, когато служел като посланик в двора на Електора на Бавария. По това време избухнала Войната за австрийското наследство и той бил хвърлен в затвора от верните войски на императрица Мария Тереза Австрийска. Той бил освободен, благодарение на отчаяните усилия на съпругата си, но когато се върнал в Париж, бил обвинен във финансова злоупотреба. В резултат на този скандал върху него се изсипали лични нападки и враждебност, които съсипали мечтите му за живот на благородник и бонвиван.

Роден в семейство, чийто престиж и политическо влияние залязвали от няколко поколения, единствената амбицията на младия Жан Батист дьо Сад била да се наслаждава на привилегиите на аристокрацията без да му се налага да работи за това. Въпреки далечната връка на семейството му във френската знатна йерархия, графът преследвал живота на плейбой. Бисексуалният развратник веднъж бил арестуван за прелъстяването на един агент под прикритие от кралската полиция на Луи XV. Той живеел в период от френската история, известен като Регентството, който често се сравнява с Римската империя, заради широко разпространения си разврат. Името на този период идва от Орлеанския дук, племеник на Луи XV и регент на Франция между петата и тринадесетата година на момчето-крал. Регентът се славел със своите вечери, след които всички благородници се събличали и пресъздавали сцени от класически еротични текстове. Груповият секс, оралната любов и хомосексуалните актове били сред най-популярните следвечерни занимания.

Осъзнавайки факта, че се нуждае от политически връзки, за да компенсира низшия си семеен статус, графът се съюзил с принц дьо Конд, чийто син след години щял да бъде свирепо атакуван от малкия Донатиен. Избирайки принца обаче, Жан-Батист се свързал с един от най-презираните благородници във Франция – една сериозна грешка, която щяла да доведе до падението на безгрижния граф.

Той не само си избрал лош защитник, но след това се обърнал срещу него и предал човека, на когото дължал възхода си. Принцът се оженил за една пленителна германска принцеса, към която Жан-Батист незабавно бил привлечен. Сглобявайки един от най-циничните планове в историята на разврата, графът се оженил за мадмоазел Мале дьо Карман, майката на Донатиен, за да може покрай нея да бъде постоянно с принцесата. Той пожертвал материалната си сигурност, оженвайки се за момиче без наследство, с единствената цел да бъде близо до любимата си.

Графиня дьо Сад може и да нямала пари, но компенсирала тази липса с висок социален статус. Точно нейните връзки със семейство Конд, осигурили поста на графа като посланик в Бавария. Но принц дьо Конд си бил създал доста врагове през годините и, когато починал през 1740 г., графът бил изложен на техния гняв. Сега граф дьо Сад се намерил в позицията да разчита на статуса на сина си.  Но маркизът вече бил извън всякакъв контрол.

Удобен брак

През 1762 г., след две години на сериозни преговори с няколко благородни фамилии, граф дьо Сад най-накрая попаднал на подходяща партньорка за брак на сина му. Не една потенциална булка била отказвала да се омъжи за маркиза, заради неговата репутация на развратник. Все пак, родителите на Рене-Пелажи дьо Монтрюел, членове на буржоазията с могъщи връзки в кралския двор, склонили на предложението на графа. Пелажи била жена с невзрачни черти и среден интелект, но с доста голяма зестра.

Донатиен обаче имал други планове. Той се бил влюбил в една жена от Прованса и дал на баща си ясно да разбере, че изобщо няма намерение да се жени за момиче, което никога не е виждал. Този романс страдал от доста усложнения, сред които присъствал и фактът, че маркизът се разболял от гонорея и хвърлил вината за това върху любимата си. Тогава тя го напуснала заради друг мъж.

Макар Донатиен да не се бил върнал все още в Париж, новината за неговата болест го изпреварила, хвърляйки в ужас баща му, който вече организирал сватбата му. Майката на Донатиен отказала да го приеме в дома си и той отседнал при баща си.

Двайсет и четири часа преди сватбения ден маркиз дьо Сад най-накрая склонил глава и пристигнал в Париж. Церемонията се състояла на 17 май в църквата Сен Рок. Маркизът се държал внимателно и любящо към новата си невеста, и показал очарователни маниери към нейните роднини. Впоследствие майката на Пелажи хранела известни съмнения към съпружеската вярност на зетя си, но ги отхвърляла настрана, тъй като обожавала Донатиен. Младоженците заживели у Монтрюел и животът им бил доста щастлив.

Но, както тъщата скоро щяла да разбере, тя била избързала с похвалите към младежа. Истинската природа на маркиз дьо Сад, неговата сенчеста страна, бързо излязла наяве и доказала, че първоначалните подозрения на тъщата са били абсолютно правилни.

Многото скандали на маркиза

Сблъсъкът на дьо Сад с младата проститутка го поставил в устата на хората за първи път след неговата женитба. Десет дни след инцидента Донатиен бил арестуван и затворен в тъмницата на историческата парижка крепост Винсен. Баща му бил извън себе си от ярост, а тъща му се опитала да предпази дъщеря си, спестявайки й подробностите около провинението на дьо Сад.

Самият дьо Сад, изненадан, че е бил затворен за поведение, което той смятал за нормално, надянал маската на разкаянието и се обърнал за милост към полицията.

Благодарение на молбите му и на лобирането в негова полза от страна на семейство Монтрюел, дьо Сад бил освободен след три седмици зад решетките. Макар да порицала строго провинението на маркиза, неговата тъща все още вярвала, че дълбоко в себе си той е добър и достоен за доверие човек. Това нейно мнение щяло да бъде многократно опровергавано през следващите няколко години. Само година след първия скандал дьо Сад започнал връзка с очарователната млада актриса мадмоазел Колет. Осемнадесетгодишната красавица била толкова умела в еротичното изкуство, че за една вечер „работа“ изкарвала по 720 ливри, или 2800 долара в днешни пари. Тя далеч не била по джоба на дьо Сад и той трябвало да се примири да я вижда само, когато графикът й позволявал това.

Инспектор Маре, който задържал дьо Сад след изпълнението му с проститутката, бил натоварен със задачата да наблюдава маркиза след освобождаването му. Той водел подробен отчет за честотата и мястото на срещите му с мадмоазел Колет, и докладвал за това пред тъща му. Тя поставила въпроса за изневярата пред зет си и го убедила да прекрати връзката. Двамата се съгласили, че ще е по-добре да запазят неговата афера в тайна от Пелажи. Но естествено маркизът не се променил и скоро тъща му се намерила в позицията да прикрива и останалите му забежки пред дъщеря си. Въпреки тези странни взаимоотношения, връзката между двамата останала силна още известно време.

Но дори щедрото търпение на тъщата на дьо Сад било поставено на изпитание. През пролетта на 1765 г. Донатиен пристигнал в своето наследствено имение в Ла Кост – средновековен замък на изток от Авиньон. Придружавала го някаква жена, която била представена на местните като негова съпруга. В действителност, тя била поредната му любовница. Без никакъв срам дьо Сад споделил семейното ложе с метресата си и дори организирал грандиозни партита, на които поканил благородници от целия район. Неговият чичо, абат дьо Сад, бил един от честите му гости, но духовникът предпочитал да се забавлява, вместо да укори племеника си за публичната му изневяра. В крайна сметка, слухът се разчул и абатът се притеснил, че името му е замесено в скандала. Тогова той отишъл и лично докладвал за изневярата на тъщата на Донатиен, чийто гняв от поредното предателство на зет й разбил и последните късчета от крехкото й доверие към него.

Маркиз дьо Сад се върнал отново в замъка Ла Кост през лятото на 1766 г., за да наблюдава възстановителната работа по застаряващата крепост. Донатиен напълнил една от стаите със своите потресаващи порнографски уреди, а библиотеката му съдържала многобройни заглавия от рода на „Сладострастният живот на Капуцините“ и „Развратни истории за свещеници и монаси“. Неговата съпруга Пелажи останала с родителите си, повалена на легло след загубата на мъртвороденото им дете, и Донатиен прекарал едно целомъдрено лято.

Бащата на Донатиен починал през януари 1767 г., но вместо това да хвърли маркиза в дълъг траурен период, събитието изглежда само освободило спящото му либидо. Той прекарал пролетта в компанията на най-различни жени, след което се върнал в Ла Кост за още едно целомъдрено лято. На 27 август 1767 г. Пелажи родила първият им син, Луи-Мари дьо Сад. Маркизът се върнал в Париж, за да бъде със съпругата си и тъща му за пореден път изпаднала в заблудата, че неговата природа може да бъде обуздана от бащинството.

Скоро надеждите й били попарени отново. На Великден 4 април 1768 г. дьо Сад нападнал още една нищо неподозираща млада жена. Той забелязал безработната готвачка и вдовица Роз Келор да проси милостиня пред една църква в Париж. Маркизът й предложил пари под предлог, че я наема като домашна прислужница. Тя се съгласила неохотно и била отведена в една вила в околностите на града, като дьо Сад през целия път я уверявал, че ще се погрижи добре за нея. Пристигайки във вилата, маркизът я завел в една от стаите и й наредил да се съблече. Изплашената и объркана млада жена попитала защо, а дьо Сад отговорил: „За забавление“. Тя свалила всичко, освен ризата си, но това само вбесило дьо Сад, който я разкъсал от тялото й. Той хвърлил момичето с лице надолу на леглото и започнал да бичува голия й задник. Без да обръща внимание на писъците й, той получил оргазъм, като сам надавал страстни викове.

След като дьо Сад излязъл от стаята, Келор накъсала чаршафите и направила от тях дълго въже, с което се спуснала от прозореца и побягнала към Париж. Селяните се отзовали на нейните писъци и отвели полуголата и покрита с кръв жена в местната полиция. Маркизът се върнал в дома на тъща си в неделя следобед, а новината за нападението му стигнала до семейството в понеделник. За първи път, откакто били женени, маркизът не спестил историята за блудството си на Пелажи. Вместо да се скандализира и отчая от неговия разказ, тя незабавно започнала да обмисля как да го предпази от правосъдието. С течение на времето Пелажи напълно узурпирала тази роля от майка си.

Оргиите на маркиз дьо Сад

Оргиите на маркиз дьо Сад

Благодарение на усилията на Пелажи и тъща му, дьо Сад получил едва четири месеца затвор. Успокоен от подкрепата на съпругата си, Донатиен решил да спретне една скандална оргия в Марсилия, в която участвали неговият слуга Латур и четири проститутки. Забавата се състояла на 27 юли 1772 г. и включвала употребата на афродизиака Испанска муха и сложни съчетания по тройки, в които маркизът бичувал една от проститутките, докато облекчавал слугата си, или правел секс с друга, докато слугата оправял него. Дьо Сад накарал компаньонките да погълнат огромно количество сладкиши, подправени с Испанска муха, и поискал да бичува младите жени с един особено зловещ уред, от който вече капела собствената му кръв.

Стреснати от странното и брутално естество на неговите желания, жените поискали да си тръгнат. Дьо Сад ги пуснал да си вървят, но той и слугата му скоро намерили тяхна заместничка, в лицето на младата Маргерит Кост. Маркизът освободил слугата си за вечерта и се опитал да прави анален секс с момичето, но тя твърдо му отказала, тъй като по онова време содомията се считала за престъпление във Франция. Маркизът си тръгнал, но момичето било погълнало цяла кутия от сладките на дьо Сад и скоро се почувствала страшно зле и започнала да повръща. Тя била отведена на лекар от загрижените си съседи и след като се окопитила, се явила в полицията и разказала за содомистките набези на маркиза. Нейните показания, заедно с тези на четирите травматизирани проститутки, били повече от достатъчни за властите, за да издадат заповед за ареста на дьо Сад и неговия слуга Латур. Полицията пристигнала в замъка Ла Кост, но някой вече бил предупредил двамата мъже за опасността и те се били изпарили.

Дьо Сад продължил да се крие от закона в продължение на няколко месеца, пътувайки из цяла Европа. През ноември маркизът, Латур и още двама слуги отседнали в една вила в Сардиния. По непонятни причини дьо Сад решил да изпрати писмо на тъща си, която в момента го ненавиждала повече от всякога и използвала цялото си влияние, за да го унищожи. Той направо й поднесъл главата си на тепсия и тя се възползвала от възможността. Властите в Сардиния арестували дьо Сад на 8 декември 1772 г. и той бил хвърлен в крепоста Мьолан. Макар че бил държан в доста удобни условия, за първи път в живота си дьо Сад бил лишен от най-основните си свободи: било му забранено да приема посетители, а пощата му била цензурирана по преценка на затворническите власти.

Лукавият ум на маркиза започнал незабавно да крои планове за бягство. Той хвърлил в боя най-силното си оръжие – своят чар и умението си да манипулира околните. За няколко месеца дьо Сад успял да убеди надзирателя на затвора, че се е поправил и се разкайва. Скоро маркизът получил позволение да контактува с останалите затворници и да се разхожда навън, а наблюдението над него станало просто символично. Най-сетне, в нощта на 30 април 1773 г., той се възползвал от новопридобитата си репутация на образцов затворник.

В онази вечер пазачът, който наблюдавал килията на дьо Сад, не си направил труда да се увери с очите си дали той е там, защото видял, че вътре гори свещ. Когато свещта продължила да гори с часове, пазачите най-накрая решили да проверят какво става само, за да установят, че маркизът е изчезнал. На масата, до почти изгорялата свещ, имало две писма до надзирателя: едното представлявало подробен списък на всичките му лични вещи, сред които имало доста ценни неща; другото било една дръзка декларация, в която той обявявал независимостта си от затвора. Дьо Сад благодарял на пазачите за приятния престой и дори се опитвал да ги предпази от наказание, заявявайки, че свободата му се дължи не на тяхната некадърност, а на собствената му интелигентност. Накрая, дьо Сад ги предупреждавал, че ако се опитат да го преследват, ще им отговори с насилие.

Маркизът прекарал следващата година и половина в нелегалност, бродейки из Западна Европа, без да се задържа за дълго на едно място. През декември 1774 г. той събрал достатъчно кураж, за да се върне тайничко в Ла Кост и да се събере със съпругата си. Съвсем скоро престанал да си играе на образцов съпруг и убедил Пелажи да му помогне в осъществяването на последната му сексуална фантазия – оргия, която била шокираща дори и по неговите стандарти и която щяла да предизвика събитията, довели до края на неговите плътски приключения.

Аферата с малките момичета

Оргията, замислена от дьо Сад в зимните месеци от престоя му в Ла Кост, представлявала значително и страховито отклонение от неговите и без това достатъчно брутални фетиши. Вече добре обигран в изкуството на прелъстяване на беззащитни френски проститутки, маркизът развил сексуален апетит към най-уязвимите – децата. Със съгласието и съдействието на Пелажи, той наел на работа като домашни прислужнички шест млади девойки. Представата на дьо Сад за слугинство щяла да остави страховити следи в психиката на тези млади момичета.

В миналото замъкът Ла Кост бил местният затвор, а сега се превърнал в тъмница за мъчения и тормоз за шестте момичета. Зад мрачните каменни стени на тази „лаборатория на садизма“ маркизът упражнявал властта си над всеки миг от живота на девойките. Макар че не съществуват официални документи за тези събития, не е трудно да се досетим с какво се е занимавал дьо Сад.

Оргииге на маркиз дьо Сад

Оргииге на маркиз дьо Сад

В продължение на шест седмици маркизът, с помощта на неговата съпруга, две домашни прислужници и неговия слуга, организирал всекидневни мероприятия за своите пленници: мастурбация, фелацио, содомия (хетеро и хомосексуална), секс на „влакче“, и, разбира се, бичуване.

Невъзможно е да знаем колко дълго биха продължили вакханалиите в замъкът, ако никой не се бил сетил да провери какво става. Немислимата оргия на дьо Сад продължила необезпокоявано цели шест седмици, докато родителите на някои от момичетата не подали оплаквания до властите, настоявайки да разберат къде са децата им и какво е тяхното състояние. Жителите на местното село започнали да шушукат за случващото се в Ла Кост. Въпреки легендарната си развратност, през годините дьо Сад бил успял да спечели доверието и обичта на своите селски работници. Повечето от тях обикновено не обръщали внимание на заниманията на благородниците, но посягането на маркиза към младите момичета надминавало всякакви граници. Научавайки за слуховете, Донатиен и Пелажи скроили план как да затворят устите на девойките. Една по една те ги отвели в няколко манастири и инструктирали нищо неподозиращите монахини да не обръщат внимание на бълнуванията им. Една от девойките била изпратена при абат дьо Сад. Първоначално той се възпротивил, но Пелажи му дала ясно да разбере, че ако не им съдейства, ще извади наяве достатъчно информация, с която да съсипе репутацията му.

Тази оргия задействала веригата от събития, които в крайна сметка довели до осъждането на маркиза. Тъщата, която се била заклела да отмъсти за погубената чест на семейството си, се свързала отново с инспектор Маре.

Донатиен съвсем не показвал примерното поведение, което е подходящо за човек, издирван за бягство от затвора. Той твърдо вярвал, че като член на аристокрацията има право да се държи както си иска и неговата собствена справедливост е по-силна от всякакви закони. Тази негова илюзия била разбита през юли 1775 г., когато полицията нахлула в замъка Ла Кост в опит да го залови. Дьо Сад се измъкнал на косъм, скривайки се под стряхата на покрива, и стигнал до заключението, че Ла Кост вече не е сигурно убежище за него. Той заминал за Италия, но опасностите го дебнели и там. По повеля на неговата тъща инспектор Маре дебнел всеки негов ход. В периода 1775-77 г. маркизът пътувал непрекъснато между Франция и Италия, наслаждавайки се на компанията на най-различни любовници, и посещавал културните събития в Италия като всеки друг любопитен турист.

В крайна сметка, както често се случвало в живота му, собствената арогантност и безкрайната самоувереност на дьо Сад допринесли за неговото падение. В края на 1776 г. той се върнал в Ла Кост, придружен от няколко млади жени, с които го бил свързал не друг, а един член на местното духовенство, отец Дюран. Събитията бързо се развили към зле: когато слуховете за неговите дела достигнали до абатството, отец Дюран незабавно бил изгонен. Междувременно бащата на едно младо момиче нахлул в Ла Кост, за да се саморазправи с маркиза. В последвалата схватка мъжете извадили пистолетите си. Макар никой да не бил ранен, тази близка среща със смъртта накарала дьо Сад най-накрая сериозно да се замисли над рисковия си статус във френското общество.

Правейки, както щяло да се окаже, огромна грешка, дьо Сад решил, че е крайно време да се помири с роднините си и с кралския двор. Действайки срещу съветите на своя адвокат, той заминал за Париж. Пелажи го следвала в друга карета и двамата отседнали в различни квартири при пристигането си. Тъщата на дьо Сад далеч не била в настроение за прошка. Точно обратното, тя планирала ареста на зет си от години, факт, с който самият маркиз бил добре запознат. Ето защо, той едва ли се изненадал особено, когато на 13 февруари 1777 г. отворил вратата на апартамента си, за да се изправи срещу инспектор Маре, въоръжен със заповед за арест, подписана лично от крал Луи XVI. До края на деня маркизът отново се превърнал в затворник, хвърлен зад стените на крепостта Винсен, в килия номер 11.

Епилог

Маркиз дьо Сад щял да лежи зад решетките цели 13 дълги години. Той бил преместван в няколко затвора и накрая се озовал в прочутата Бастилия. На 2 юли 1789 г. бил преместен в лудницата в Шарентон край Париж, откъдето бил освободен през 1790 г., благодарение на промените покрай Френската революция. Скоро след това съпругата му се сдобила с развод.

С течение на времето физическото състояние на маркиза се влошило и той напуснал затвора като дебела развалина, без никакви средства. Но дьо Сад притежавал завидни умения в изкуството на лицемерието и подмазвачеството. Той успял да се вкопчи в няколко по-заможни люде, които го издържали до смъртта му през декември 1814 г. Освен това, той съумял да получи работа в един от избирателните офиси на новосъздадените революционни райони в Париж, и така успявал да слага храна на масата си и да осигурява покрив над главата си.

Напук на многобройните несполуки и физически ограничения, либидото и сексуалното въображение на дьо Сад си оставали неизменни черти от неговия характер. Докато лежал в затвора, той написал тайно няколко порнографски текста, които публикувал след освобождаването си. Сред най-големите му творби са „120 дни на Содом“, „Жюстин (или Бедите на добродетелта), и „Философия в будоара“. Очаквайки гневна реакция от страна на обществото, дьо Сад мъдро издал книгите си под псевдоним, а критиците оправдали напълно неговите очаквания, оплювайки творбите му поколения напред.

През 1796 г. дьо Сад се принудил да продаде съсипания си замък Ла Кост, чийто руини бяха закупени през 2001 г. от модния дизайнер Пиер Карден, който сега организира там музикални фестивали.

През 1801 г. Наполеон Бонапарт подписва заповед за арестта на анонимния автор на „Жюстин“. Дьо Сад бил хвърлен в затвора без съд. След намесата на семейството му той бил обявен за невменяем и за втори път се озовал в лудницата в Шартерон.

Там, маркизът завъртял любовна афера с 13-годишната Маделин Леклерк, дъщеря на един от служителите в лудницата. Връзката им продължила 4 години, до неговата смърт през 1814 г. В завещанието си маркизът оставил инструкции, според които тялото му трябва да остане недокоснато в продължение на 48 часа, след което да бъде поставено в ковчег и погребано в един негов имот. Впоследствие черепът му бил изровен от гроба за френоложко проучване. Неговият син изгорил всичките непубликувани ръкописи на баща си.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

7 Коментари за “Приключенията на прочутият сексуален перверзник маркиз дьо Сад”

  1. AvatarЕМИЛИЯ

    ЖАЛКО, ЧЕ СИНА МУ Е ИЗГОРИЛ НЕПУБЛИКУВАНИТЕ РЪКОПИСИ

  2. AvatarАнтос

    НАЛИ xD

  3. AvatarSecret

    Надявам се скоро да бъде публикуван материал и за Мазох.

  4. AvatarDark_Side

    „Маркизът освободил слугата си за вечерта и се опитал да прави анален секс с момичето, но тя твърдо му отказала, тъй като по онова време содомията се считала за престъпление във Франция.“ – Содомията не е анален секс, а секс с животни.

  5. AvatarСилвия

    Не е точно така, ето цитат от уикипедия:
    „Най-често под „содомия“ се разбира анален секс, но също може да обозначава и орален секс, и друг вид непродуктивни сексуални действия“
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F

  6. AvatarСилвия

    Още малко инфо: Най-разпространеното тълкуване на библейската история за Содом и Гомор, които Бог унищожава заради греховете на жителите им, е, че мъжете в града (Содом) са били хомосексуалисти (тоест практикували са анален секс, а не секс с животни), оттам идва и терминът содомия.

  7. AvatarЛита

    Содомия е всеки секс извън мисионерската поза!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –