Народът срещу Лари Флинт

Народът срещу Лари Флинт

Този човек внася нов смисъл в думата „полемика“. Той се появява по-често в съдебните зали, от който и да е окръжен съдия, срещу него има повече повдигнати обвинения за нарушение на благоприличието от тези срещу Майкъл Джексън и е по-осъждан от обществото дори от О Джей Симпсън. Лари Флинт изгражда цяла порно империя, като междувременно си създава врагове при всеки възможен контакт, а понякога и от разстояние.

Неговото списание става все по-неприлично с годините и дори се стига до там, че през 1978 г. Лари Флинт и неговият адвокат са простреляни пред сградата на съда в Лорънсвил, където се водел процес точно за аморалността на „Hustler“. Атентаторът е мъж на име Джоузеф Пол Франклин, който признал, че е искал да убие Флинт, защото бил вбесен от междурасова фотосесия в неговото списание.

Горещ ръжен в стомаха

В понеделник сутринта на 6 март 1978 г. издателят на списание „Hustler Лари Флинт пристигнал заедно с адвокатите си в сградата на съда в Лорънсвил, щата Джорджия, за да се изправи пред обвинения за нарушение на благоприличието. Това не бил първият му сблъсък със закона, свързан с незаконно разпространение на порнография, така че той бил добре подготвен. Флинт чувствал, че Исус е на негова страна, защото миналата година бил станал евангелист в духовенството на Рут Картър Стейпълтън, сестрата на тогавашния президент на Щатите Джими Картър. Между Флинт и Стейпълтън възникнало близко приятелство.

Когато съдът се оттеглил в обедна почивка, Флинт и неговите адвокати Джийн Рийвс и Пол Камбриа, отишли в ресторант наблизо, където той си поръчал две чаши сок от грейпфрут. Неговият приятел, комедийният актьор и политически активист Дик Грегъри наскоро го бил убедил да стане вегетарианец и му помогнал да свали 11 килограма, така че Флинт се стараел да се поддържа в добро здраве.

След като приключили с обяда си, тримата мъже се запътили обратно към съда. Когато стъпили на тротоара пред сградата внезапно се чул изстрел. Флинт се обърнал точно навреме, за да види как куршумът пронизва ръката на Рийвс. Адвокатът паднал на земята и тогава се чул втори изстрел. Флинт се почувствал така, сякаш горещ ръжен“ пронизал стомаха му. В своята автобиография Непристоен човек той разказва, че когато погледнал надолу е видял как вътрешностите му висят от корема. Куршумът от „Магнум“ 44 кал., според неговите думи: почти отнесе предната част на стомаха ми“.

Мъчителна болка

Абдоминалната му артерия била прекъсната и кръвта му изтичала. Линейката го откарала в болницата, където лекарите отстранили 2 метра от червата му и направили всичко възможно да спрат кръвоизлива, но не успели да локализират една утечка. Непрекъснато му преливали кръв, но лекарите знаели, че така няма да оцелее дълго. Наложило се медицински хеликоптер да го закара в по-голяма болница в Атланта, където претърпял 11 операции, за да се открие източникът на кръвоизлива. Накрая използвали CAT скенер, който бил сравнително нова технология по онова време и открили къде е проблемът. Парче от шрапнел било заседнало на около 2 см. от сърцето му и лекарите успели да отстранят повредата, но проблемите на Флинт едва сега започвали.

Куршумът бил повредил нервен сноп в основата на гръбнака му, оставяйки краката му парализирани, но пронизвани от мъчителна болка. Ако изстрелът бил прекъснал гръбнака му, краката му пак щели да бъдат неподвижни, но поне нямало да има болка. Болката била неуморима и той се чувствал като потопен във вана с вряща вода.

Неспособен да приеме един Бог, който допуска такива безмилостни мъки, Флинт се отрекъл от християнството и се преместил да живее в Лос Анджелис, където купил имение, построено от актьора Ерол Флин, което в миналото било дом на знаменитости като актьора Робърт Сак, актьора Тони Къртис и Сони и Шер. В безкрайните си опити да намери облекчение за болката, Флинт развил зависимост към лекарства, приемайки взривоопасна смес, обикновено предписвана на болни от рак в последен стадий, наречена коктейл „Бромптън“, която съдържала 60% морфин, 30% кокаин за медицински цели и 10% алкохол с малко ментов сироп.“ Освен това му били предписани всички известни обезболяващи на пазара и като резултат той бил в непрекъснат наркотичен транс. Но сърцето му било силно, а и винаги бил успявал да оцелее. Може би това, което го крепяло, била отдадеността му към двете неща, които имали най-голямо значение в живота му: Първата поправка и порнографията. Тази двойна страст донесла на Лари Флинт почетно място в аналите на американското криминално правосъдие: той е не само знаменит престъпник, но и знаменита жертва на престъпление.

От селско момче до Принца на порното

Сексуалната одисея на Лари Флинт започнала на 9-годишна възраст с една от кокошките на баба му. По-големите от него момчета му били казали, че усещането е подобно на това да бъдеш с жена, но опитът не се оказал онова, което очаквал. Страхувайки се, че баба му ще разбере какво е направил, когато види поруганата птица, Лари извил врата на пернатото и го хвърлил в потока.

Флинт е роден в Лейквил, щата Кентъки, през 1942 г. Детството му било помрачено от бедност и от отсъствието на баща му, който участвал във Втората световна война и след завръщането си започнал да пие. Родителите му се развели, когато бил на десет години и Лари се преместил с майка си в щата Индиана. На 15 години се записал в армията, лъжейки за възрастта си, но тъй като били мирни времена го освободили след по-малко от година. Не успявайки да си намери добра работа, той се записал във Военноморските сили през 1959 г. и учил за радист. Впоследствие бил назначен в Бойния информационен център на борда на първия американски атомен боен кораб „USS Enterprise“. Позицията му била доста престижна – под негово командване имало 95 моряка, а той едва бил навършил 20 години.

С парите спечелени във флота Флинт купил от майка си нейния бар в Дейтън, щата Охайо. Той променил името му от „Кийуий“ на „Рай за селяците“, искайки да привлече работниците придошли от земеделските щати Кентъки, Тенеси и Западна Вирджиния, за да изкарват хляба си във фабриките на Охайо. Познавал пазара и направил добър бизнес, отваряйки още няколко барове в района. Когато чул за „стриптийз баровете“, които процъфтявали по Западния бряг, решил да отвори първия такъв на изток. Флинт имал предчувствието, че идеята ще пожъне успех в Дейтън. Жени в мини-полички и високи ботуши щели да танцуват на бара, а срещу $100 всеки клиент можел да накара момиче по свой избор да свали горнището си и да покаже гърдите си. Решил да нарече своя първи стриптийз бар „Хъслър Клуб“. В периода от 1968 до 1971 г. отворил още „Хъслър“ клубове в Клийвланд, Синсинати, Кълъмбъс, Ейкрън и Толедо.

Списанието „Хъслър, което се превръща в основен стълб на неговата секс империя, започнало като обикновени брошурки за клиентите в неговите клубове, които станали толкова популярни, че Флинт решил да ги превърне в лъскаво списание. Първият брой излиза през юли 1974 г. Верни на грубоватия вкус на Флинт, голите снимки в „Хъслър били вулгарни и доста по-образни от онези, публикувани от конкурентите му. За разлика от нагласените, физически съвършени жени в „Плейбой или артистично позиращите модели на „Пентхауз„, жените, които позирали за „Хъслър, изглеждали точно като момичетата, които можеш да забършеш в някои от баровете на Флинт. Той искал жените в списанието му да изглеждат лесни и често поставял ясен фокус върху гениталиите им.

Списанието не пожънало незабавен успех, но с всеки следващ брой ставало все по-дръзко и интересът към него започнал да расте. Тогава през 1975 г., Флинт шокирал и вбесил нацията, когато публикувал в „Хъслър пет илюстровани страници, посветени на бившата първа лейди Джаки Кенеди Онасис, хваната от папараци да се пече гола. Продажбите скочили неимоверно и достигнали до 3 милиона броя. Продавайки на високата за онова време цена от 2.25 долара, селското момче от затънтените гори на Кентъки открило златна мина и се превърнало в Принца на порното.

Научи повече за:   Еди Гийн: Гробокопача от Плейнфийлд

Алтеа и Рут

През 1973 г. Върховният съд на САЩ, в делото „Милър срещу Калифорния“, отменя необходимостта от национален консенсус по въпроса за морала и дава правото на всяка индивидуална общност сама да определя стандартите, засягащи безнравствеността. Обвинението вече нямало нужда да доказва, че дадена книга, филм или списание са неприлични. Ултраконсервативните „Граждани за благоприличие чрез закона“, начело с Чарлс Х. Кийтинг младши, (който впоследствие влиза в затвора за измама и рекет в нашумял скандал със спестявания и заеми), набелязали Лари Флинт и през 1976 г. притиснали окръжната прокуратура да повдигне срещу него обвинения за безнравственост, сводничество и организирана престъпност, заради разпространяването на списание „Хъслър в окръг Хамилтън, щата Охайо. За Флинт нямало съмнение, че съдията и обвинението са твърдо решени да го хвърлят на лъвовете.

В своя драматичен преразказ на процеса, той описва как главният прокурор Саймън Лийс извадил тебешир от джоба си и начертал линия на пода в съдебната зала. „Време е да сложим черта на безнравствеността“, заявил той.

Не било изненадващо, че Флинт бил признат за виновен по всички обвинения, окован на място с белезници и изправен пред съдията, за да чуе присъдата си. Той пожелал да се обърне към съда и съдията му позволил. Флинт бил толкова ядосан, че не можел да се въздържа: „По време на целия процес Вие не взехте нито едно разумно решение“, нахвърлил се той на съдията, „и аз не очаквам, че сега ще го направите“.

След това изказване съдията го наградил с максималната присъда – от 7 до 25 години затвор, без възможност за условно освобождаване и глоби в размер на 11 000 долара.

Флинт бил хвърлен в затвора, но неговите адвокати подали молба за обжалване и успели да го освободят условно само след шест дни. Впоследствие присъдата му била отхвърлена официално.

Докато се борел за свободата си в съда, Флинт се оженил за своята четвърта съпруга, 24-годишната Алтеа Лийжър, която била момиче на броя в „Хъслърза юли 1975 г. и впоследствие се изкачила до главен редактор на списанието. След поредица от неуспешни връзки Флинт най-сетне намерил любовта на живота си в лицето на бисексуалната Лийжър.

През същата тази година Флинт развил странна близост с евангелистката Рут Картър Стейпълтън. Двамата били привлечени един към друг от общата им нетърпимост към насилието над деца и скоро Стейпълтън станала близък личен съветник на Флинт, привличайки го към нейното паство от преродени християни. От своя страна Флинт дал на Стейпълтън възможността да хвърли поглед отблизо в света на порнографията и да придобие по-добра представа срещу какво точно проповядва. За кратък период Флинт сякаш бил готов да се поправи и да обърне нова страница, заявявайки че е отегчен от порнографията„. Според автора Джон Хийдънри: „Флинт се заклел, че ще промени визията на списанието, внасяйки нов, по-здравословен поглед към секса и религията“. Но флиртът на Флинт с християнството бил кратък: той приключил, докато лежал пронизван от болките, вследствие от огнестрелната му рана.

Нищо не е неприлично за „Хъслър“

Осакатен за цял живот и прикован в инвалиден стол, Флинт живял дълги години в невъобразима болка. Постоянно търсейки лекарство, което да му донесе облекчение, той станал пристрастен и често надвишавал дозите. Неговата съпруга Алтеа също станала зависима, неспособна да устои на изкушението от винаги достъпните законни и незаконни наркотици. Флинт живеел в мъгла от болка и наркотици, но с помощта на своя дългогодишен партньор, по-малкият му брат Джими, продължил да публикува „Хъслър, като изданието ставало все по-дръзко, разкривайки нови хоризонти в света на мъжките списания. „Хъслър публикували неща от сорта на голи плакати в цял ръст, снимки на бременна жена, участваща в лесбийски секс, снимки на хермафродит и най-различни фетиши. Нищо не било твърде безвкусно за „Хъслър„. Списанието дори си позволило, под формата на карикатура, да се подиграе с мастектомията на Първата лейди Бети Форд. Кастрация, разчленяване, скатология и содомия често можели да бъдат открити по страниците на списанието.

Физическото страдание на Флинт като че ли зареждало неговата страст към Първата поправка на Конституцията, която гарантира на американските граждани свобода на словото. В своята автобиография той прави разграничение между порнографията и безнравствеността. Ако фотографиите са сексуални по природа, това не ги прави автоматично безнравствени, изтъква той, а онези, които твърдят това, всъщност се страхуват и отричат секса.

Още от 1983 г. Флинт непрекъснато бил призоваван в съда и в много случаи обръщал процесите в изпитания за Първата поправка, правейки се на шут в залата. Едно от делата, което го преследвало от 1976 г., го отвело чак до Върховния съд. Кати Кийтън, приятелката на издателя на „ПентхаусБоб Гучионе, съдела Флинт за публикувана от него карикатура, според която тя била пипнала венерическа болест от Гучионе. Гучионе от своя страна завел отделно дело за друга карикатура, в която бил нарисуван как прави секс с мъж. Той спечелил обезщетение в размер на 39,6 милиона долара, което по-късно било отменено при обжалване на процеса. Кати Кийтън завела делото си в Ню Хемпшир, но щатът го прекратил под предлог че няма юрисдикция по този въпрос, така че тя се принудила да отнесе делото до Върховния съд. Флинт изплувал от своята изпълнена с болка уединености решил да се представлява сам пред най-висшия съд в страната.

„Мамка му на съда!“

Противно на неговото желание, съдът му назначил служебен защитник. Флинт пожелал да говори от свое име, но му било отказано. Вилнеейки из кулоарите на съда, Флинт чувствал, че е лишен от конституционното си право да се защитава сам. Той изкрещял към съдиите: „Вие сте просто осем задника, с една путка за цвят!“.

Главният съдия Уорън Бъргър го посочил и извикал: „Арестувайте този човек!“.

Съдебният пристав изкарал Флинт с инвалидната количка от залата, но тъй като никой досега не бил арестуван за обида на Върховния съд, не били сигурни какво да правят с него. Нещата били допълнително усложнени от обстоятелството, че Флинт трябвало да ходи по малка нужда, а тоалетните на Върховния съд не били пригодени за инвалиди. Наложило се да се отбият в близката болница, където той се облекчил и после бил отведен в друг местен съд. Докато чакал в килията, Флинт скъсал ризата си, за да покаже тениската, която носел отдолу. На нея с големи печатни букви било написано: „МАМКА МУ НА СЪДА“. След разгорещен спор с разпоредителите, той все пак успял да влезе с тениската в залата. Съдията се въздържал от коментар и набързо прочел обвиненията срещу него и обявил гаранцията му.

Адвокатът на Флинт Алън Айзъкман, който го представлявал на повечето от делата, преместил процеса в Калифорния и обещал да призове като свидетели всичките девет съдии от Върховния съд. Съдът впоследствие преместил процеса на Кийтън обратно в Ню Хемпшир, където той се протакал с години„.

Капан за Делорейн

В своята автобиография Флинт разказва как се сдобил с неудобно доказателство, свързано с клопка на ФБР. Читателите на „Хъслър имали навика да му изпращат любителски видеокасети и снимки на „богатите, известните и скандалните, хванати на местопрестъплението“ и Флинт си признавал, че изпитва огромно удоволствие да публикува някои от тези материали, с цел да унизи известни публични фигури, особено политиците от дясното крило. Но през 1983 г. той получил една необичайна видеокасета, изпратена анонимно от офисите на адвокатите, представляващи производителя на коли Джон Делорейн.

Научи повече за:   Черната Далия: Убийството на Елизабет Шорт

Делорейн бил създал луксозен автомобил, последен писък на техниката, който кръстил на себе си и отчаяно се опитвал да го наложи на пазара. Автомобилът бил единствен по рода си, с изчистен метален екстериор – купето било взаимствано от филмовата поредицата Завръщане в бъдещето – но колата нямала успех на пазара и скоро компанията се озовала на ръба на фалита. Твърдо решен да спаси мечтата си, Джон Делорейн прибегнал до някои отчаяни бизнес начинания, при което бил арестуван от ФБР за притежание и разпространение на наркотици. Според тях намерението на Делорейн било да закрепи бизнеса си чрез парите от продажбите на дрога.

Но охранителният видеозапис, който получил Лари Флинт, показвал ареста на Делорейн и предшестващите го събития. Агент на ФБР под прикритие, преструвайки се на дилър, предложил кокаина на ДеЛорейн с увещанието, че това ще го измъкне от финансовите проблеми.

Ясно било, че става въпрос за клопка и Флинт бил твърдо решен да покаже на нацията, колко далече може да стигне правителството, за да осъществи подобен високопрофилен арест. Той показал касетата на продуцента на предаването 60 минутиДон Хюит, който се съгласил да излъчи записа. Правителството се опитало да възпре телевизията от показването на касетата чрез съдебно разпореждане, но опитът му се провалил и тя била излъчена, предизвиквайки широк негативен отзвук в цялата общественост.

Повит в стари лаври

Междувременно Флинт се сдобил и с аудиокасета от клопката на Делорейн. (В книгата си той не обяснява как се е добрал до нея). На доста лошия запис се чувало как Делорейн се опитва да отклони сделката с наркотици, но агентът под прикритие го заплашва, че ще нарани дъщеря му, ако се откаже. Флинт свикал пресконференция в двора на имението си в Калифорния и пуснал записа на репортерите. Впоследствие обаче касетата изчезнала и той твърди, че под влияние на замайващите го лекарства не помни какво се е случило с нея.

Съдия Робърт Такасуги, назначен за процеса на Делорейн, призовал Флинт да се яви като свидетел с касетата. Чувствайки се зле от непрекъснато измъчващите го болки, Флинт умишлено пренебрегнал призовката и впоследствие бил арестуван от 15 федерални агенти на 41-я си рожден ден. В съда Такасуги му заповядал да предаде касетата, но Флинт заявил, че тя е загубена. Тогава съдията му заповядал да разкрие от кого я е получил. Флинт вярвал, че правителството няма право да иска от един журналист да издаде източника си и отказал да отговори на съдията. Такасуги загубил търпение и заплашил Флинт с глоба от 10 000 долара на ден, ако не издаде източника си. Той му наредил да се яви пред съда на следващия ден.

На следващия ден Флинт се явил пред съда облечен в памперс, скроен от американското знаме. Той решил, че щом ще го третират като голямо дете, тогава ще се държи като такова. Съдията изненадващо се въздържал от коментар за памперса, но Флинт бил арестуван веднага щом излязъл от залата по обвинение в поругаване на националния флаг.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

Делото му се прехвърлило в залата на съдия Мануал Рийл, където Флинт отново се изправил в открит двубой със съдията. В един момент дори го наплюл и съдията наредил на съдебния пристав да му запуши устата. Флинт обещал, че ще се държи прилично, но веднага щом му отпушили устата, продължил да сипе обиди по съдията.

„Осъждам Ви на шест месеца затвор във федерално заведение за психично болни!“, изкрещял съдия Рийл,„Сега напуснете залата ми!“.

„Копеле – само това ли можеш?“, отговорил Флинт.

„Не! Нека бъдат дванайсет!“.

Флинт изкрещял в отговор: „Слушай, кучи сине, само това ли можеш?“.

„Петнайсет месеца!“,  обявил съдията и бързо напуснал залата.

Флинт излежавал присъдата си в два затвора: Спрингфийлд, Мисури и Бътнър, Северна Каролина. Той далеч не бил примерен затворник и федералната система си отдъхнала с облекчение, когато дошло време да излезе на свобода.

Проповедник срещу смутител на реда

Докато Флинт излежавал присъдата си след сблъсъка със съдия Рийл, списание „Хъслър публикувало в броя си от ноември 1983 г. сатирична пародия на широко известна по онова време рекламна кампания. Производителят на алкохол „Кампари“ имал реклами във всички по-големи списания, в които най-различни знаменитости описвали първия си път с „Кампари“. Гъделичкащият двоен смисъл на посланието бил очевиден и направо плачел за осмиване. От „Хъслър съчинили забавна версия на първия път с „Кампари“, с главно действащо лице преподобният Джери Фолуел, лидер на политическата организация Морално болшинство“. Флинт смятал Фолуел за един от най-големите лицемери в Америка и пародията на „Хъслър изобразявала как този свят човек описва първия си път – във външен клозет с майка си, „скъсвайки богобоязливите си задници от пиене на Кампари, Джинджър ейл и сода“, а „Мамчето изглежда по-добре от баптиска курва със 100 долара дарение“. В дъното на страницата с дребен шрифт било написано: „Пародия на реклама – да не се приема сериозно“.

Но преподобният Фолуел го приел много сериозно. Той бил толкова обиден, че подал иск за 45 милиона долара срещу Флинт и неговото списание. За ирония, свещеникът наел за адвокат Норман Рой Грътман, нюйоркски адвокат, който редовно представлявал Гучионе и „Пентхаус„. Грътман подал жалба в щатския окръжен съд на Западния район на Вирджиния. В жалбата си Фолуел заявявал, че в пародията са използвали името и образа му без негово съгласие, че съдържанието й го е очернило и злонамерено му е причинило емоционални вреди. За изслушване на делото в Роаноук бил избран съдия Джеймс Търк.

Флинт трябвало да даде показания под клетва, докато все още излежавал присъдата си и според собствените му думи билболен, упоен, ядосан и погълнат от болка„. Това било потвърдено от неговите неадекватни отговори. Опасявайки се че това ще навреди на делото, адвокатът на Флинт Алън Айзъксън поискал от съда да отхвърли показанията му на база, че Флинт е в маниакално-депресивно състояние, подсилено от силните медикаменти.

В същото време Айзъксън подава и втора молба, в която твърдял, че адвокатът на Фолуел е платил 10 000 долара на един от бившите бодигарди на Флинт, за да се закълне, че е бил свидетел как издателят на „Хъслър е обявил, че възнамерява да пипне Фолуел. Съдия Търк отхвърлил и двете молби.

Плясване през китката

На процеса преподобният Джери Фолуел се изправил на свидетелската скамейка и се обрисувал като дълбоко религиозен въздържател с мила и свята майка. С помощта на въпросите, задавани му от Грътман, Фолуел разкрил дълбочината на страданието, причинено му от пародията на рекламата на „Кампари“. По-късно в процеса консервативният сенатор Джеси Хелмс свидетелствал за характера му, давайки го за морален пример.

Когато дошъл редът на Флинт да даде показания, болката му била под контрол и той нямал нищо общо с френетичния човек отпреди. Отговарял на въпросите спокойно и рационално. Айзъксън го попитал дали е имал намерение да навреди на Фолуел с пародията на рекламата.

„Ако исках да навредя на преподобния Фолуел“ ,заявил Флинт, „щяхме на напишем сериозна статия, да направим журналистическо разследване и да говорим за частния му самолет или за банковата му сметка в Швейцария. Ако наистина искаш да навредиш на някого, трябва да използваш неща, които са правдоподобни„.

Давайки наставленията си на съдебните заседатели, съдията отхвърлил обвиненията за незаконно използване на името и образа на Фолуел. Журито заседавало само един ден и излязло с раздвоено решение. Въпреки че пародията била нанесла емоционални вреди на ищеца, тя не го била очернила. На Фолуел се присъдили 100 000 долара за компесаторни вреди и 100 000 долара за наказателни.

Научи повече за:   Джон Дилинджър: Робин Худ от 30-те

Флинт си отдъхнал с облекчение. Глобите били плясване през киткатав сравнение с онова, което можело да се случи и сумата била капка в морето за един издател мултимилионер. Но тъй като според него въпросът бил принципен, той незабавно обжалвал решението, рискувайки още веднъж да се съсипе финансово в защита на правата си по Първата поправка.

„Пълен с глупости“

Апелативният съд на Четвърти съдебен окръг в състав от трима съдии разгледал жалбата на Флинт, но на 5 агуст 1986 г. отказал да отхвърли решението по делото на Фолуел. Флинт бил бесен. Както пише в автобиографията си: „За първи път в един такъв голям случай съдът прие концепцията, че може да търси отговорност за неволно причинена емоционална вреда, въпреки че публикуваният материал не е нито клеветящ, нито представлява нахлуване в личното пространство“. Ако това решение бъдело оставено така, то на пресата щяло да се наложи да подхожда по-внимателно, когато публикува материали за публични фигури и да отстранява част от информацията под заплахата от съдебно преследване. Флинт нямал никакво намерение да допусне това, затова упражнил правото си да поиска ново изслушване, което да бъде разгледано от всички членове на Четвърти съдебен окръг, но съдът решил с един глас разлика да не преразглежда делото.

На Флинт му оставало само едно: да се отнесе до  Върховния съд, където миналата година бил арестуван заради лудориите си. Адвокатите му подали молба за преразглеждане на решението на Апелативния съд и тя била одобрена на 20 март 1987 г.

Сега председател на съда бил Уилям Ренкуист, известен с решенията си против правата на журналистите по Първата поправка. Осъзнавайки важността на процеса на Флинт, пресата – отначало неохотно – застанала на негова страна. Зад каузата на Флинт се изправили в качеството си на amicus curiae (консултант на съда), първо „Ричмънд Таймс-Диспач“ и „Ричмънд Нюз Лийдър“, последвани от компаниите „Таймс Мирър“ и „Ню Йорк Таймс“, Американската вестникарска асоциация, Сдружението на издателите на списания, Сдружението Вирджиния Прес, Сдружението на американските карикатуристи, Американският писателски съюз, Американският съюз за граждански свободи, HBO, и политическият сатирик Марк Ръсел.

Съдебната зала била препълнена със зрители в деня на изслушването. Фолуел и Флинт също присъствали, но този път Флинт се държал прилично и позволил на адвоката си Алън Айзъксън да говори. Както е обичайно, всяка от страните разполагала с по 30 минути да изложи случая си, като съдиите отпрявали въпросите си към адвокатите в същото време.

„Съществува обществен интерес в полза на правото на „Хъслър“ да заяви, че твърденията на Джери Фолуел са… глупост.„, изтъкнал Айзъксън, „И „Хъслър“ има пълното право да обяви всеки, който не е съгласен с това, казвайки че… тровим умовете на Америка… за пълен глупак“.

Решението на съда било обявено година по-късно, на 24 февруари 1988 г. То било единодушно – 8 гласа в полза на Флинт.

Съдия Ренкуист обяснил решението си така: „Фактът, че обществото възприема дадено изказване като обидно, не е достатъчна причина то да се забрани. Ако човек изразява личното си мнение, то той трябва да получи защита от конституцията. Защото в основата на Първата поправка е заложено, че правителството трябва да остане неутрално на пазара на идеи“.

Решението ясно показвало, че публичните фигури, представяни в пародии и сатири, не могат да съдят авторите им, само защото чувствата им са наранени.

Семеен мъж

Докато Върховния съд вземал решението си, съпругата на Флинт, 33-годишната Алтеа, която била болна от СПИН, се удавила във ваната в дома им в Калифорния. Флинт я погребал в семейната гробница в Лейквил, Кентъки. Тяхната връзка била  много специална. Според автора Джон Нийдънри Флинт понякога я биел. В интервю заХъслър“ Алтеа казва: „Не виждам нищо лошо в това един мъж да удари жена. Всъщност, доста жени се възбуждат от това“. По време на брака си с Флинт тя имала няколко връзки с други жени.

В своята книга Това диво ЕкстъзиХийдънри твърди, че смъртта на Алтеа всъщност е убийство, поръчано от мафията в южна Флорида за неизплатени дългове. Според него Флинт бил дълбоко обвързан с мафията, която решила, че Алтеа знае твърде много и трябва да бъде елиминирана.

Флинт, баща на пет деца, се оженил за петата си съпруга Лиз Бериос през 1998 г. Бериос била негова медицинска сестра.

Впоследствие една от дъщерите на Флинт, Тоня Флинт-Вега, го обвинява в сексуален тормоз и през 1998 г. публикува книга за преживяванията си от детството и по-късното си духовно пробуждане. Бивш зет на Флинт дал интервю за „Пентхаус, в което го обвинявал в сексуално насилие и над друга негова дъщеря. Официални обвинения срещу него никога не били повдигнати.

Ако не морал, то скрупули

Докато хулителите на Флинт виждат в негово лице най-вулгарния порнограф в страната, той самият предпочита да носи мантията на защитник на Първата поправка и разобличител на двуличните политици и самопровъзгласили се спасители. През 1998 г., когато преобладаващият от републиканци Конгрес надал вой за импийчмънт на президента Бил Клинтън, размахвайки лъжелицемерно пръст срещу аферата му с Моника Люински, Флинт предложил 1 милион долара награда на всеки, който му предостави доказателства, касаещи любовните лудории на републиканските законодатели. Той публикувал същата оферта и през 2007 г. в „Уошингтън Поуст“, търсейки доказателства за сексуалните забежки на правителствените служители и членовете на Конгреса.

Възкачен на позлатения си инвалиден трон, Флинт носи своята лоша слава със същата гордост, с която носи крещящите си ризи и безвкусните си бижута. Както самият той неведнъж е заявявал, лошата слава не е престъпление и американците имат конституционното право да пишат и четат за нея, ако искат. За мнозина той е човек без морал, но Флинт показал, че дори той има скрупули. По стечение на обстоятелствата се сдобил  с голи снимки на редник първа степен Джесика Линч, която била драматично спасена от иракските си похитители през 2003 г. Първоначално възнамерявал да ги публикува, но после размислил. Флинт и други критици на администрацията на Буш смятали, че момичето е било нечестно използвано от правителството, за да събере подкрепа за войната. Въпреки че според неговите думи бил платил 750 000 долара за снимките, Флинт решил да не ги публикува, заявяйки че Линч е добро хлапе„, неволно попаднало в пропагандната машина на правителството.

През 1996 г. режисьорът Милош Форман създаде филм за неговия живот, наречен Народът срещу Лари Флинт, с участието на Уди Харълсън в ролята на Лари Флинт и рок-звездата Къртни Лав, в ролята на Алтеа.

източник: crimelibrary.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме