Публикувано на: 18 май, 2008

Този човек внася нов смисъл в думата „полемика“. Той се появява по-често в съдебните зали, от който и да е окръжен съдия, срещу него има повече повдигнати обвинения за нарушение на благоприличието от тези срещу Майкъл Джексън и е по-осъждан от обществото дори от О Джей Симпсън. Лари Флинт изгражда цяла порно империя, като междувременно си създава врагове при всеки възможен контакт, а понякога и от разстояние.

Неговото списание става все по-неприлично с годините и дори се стига до там, че през 1978 г. Лари Флинт и неговият адвокат са простреляни пред сградата на съда в Лорънсвил, където се водел процес точно за аморалността на „Hustler“. Атентаторът е мъж на име Джоузеф Пол Франклин, който признава, че е искал да убие Флинт, защото бил вбесен от една междурасова фотосесия в неговото списание.

Горещ ръжен в стомаха

В понеделник сутринта, на 6 март 1978 г. издателят на списание „Hustler“ Лари Флинт пристига заедно с адвокатите си в сградата на съда в Лорънсвил, Джорджия, за да се изправи пред обвинения за нарушение на благоприличието. Това не бил първият му сблъсък със закона, свързан с незаконно разпространение на порнография, така че той бил добре подготвен. Флинт чувствал, че Исус е на негова страна, защото миналата година бил станал евангелист в духовенството на Рут Картър Стейпълтън, сестрата на тогавашния президент на Щатите Джими Картър. Между Флинт и Стейпълтън възниква близко приятелство.

Когато съдът се оттегля в обедна почивка, Флинт и неговите адвокати Джийн Рийвс и Пол Камбриа, отиват в един ресторант наблизо, където той си поръчва две чаши сок от грейпфрут. Неговият приятел, комедийният актьор и политически активист Дик Грегъри наскоро го бил убедил да стане вегетарианец и му помогнал да свали 11 килограма, така че Флинт се стараел да се поддържа в добро здраве.

След като приключват с обяда си, тримата мъже се запътват обратно към съда. Когато стъпват на тротоара пред сградата внезапно се чува изстрел. Флинт се обръща точно навреме, за да види как куршумът пронизва ръката на Рийвс. Адвокатът пада на земята и тогава се чува втори изстрел. Флинт се почувствал така, сякаш „горещ ръжен“ е пронизал стомаха му. В своята автобиография „Непристоен човек“ той разказва, че когато е погледнал надолу е видял как вътрешностите му висят от корема. Куршумът от Магнум 44 калибър, според неговите думи, „почти отнесе предната част на стомаха ми“.

Мъчителна болка

Абдоминалната му артерия била прекъсната и кръвта му изтичала. Линейката го откарва в болницата, където лекарите отстраняват 2 метра от червата му и правят всичко възможно да спрат кръвоизлива, но не успяват да локализират една утечка. Непрекъснато му преливали кръв, но лекарите знаели, че така няма да оцелее дълго. Наложило се медицински хеликоптер да го закара в по-голяма болница в Атланта, където той претърпява 11 операции, за да се открие източникът на кръвоизлива. Накрая използвали CAT скенер, който бил сравнително нова технология по онова време и открили къде е проблемът. Парче от шрапнел било заседнало на около 2 см. от сърцето му и лекарите успяват да отстранят повредата, но проблемите на Флинт едва сега започвали.

Куршумът бил повредил нервен сноп в основата на гръбнака му, оставяйки краката му парализирани, но пронизвани от мъчителна болка. Ако изстрелът бил прекъснал гръбнака му, краката му пак щели да бъдат неподвижни, но поне нямало да има болка. Болката била неуморима и той се чувствал като „потопен във вана с вряща вода“.

Неспособен да приеме един Бог, който допуска такива безмилостни мъки, Флинт се отрича от християнството и се премества да живее в Лос Анджелис, където купува едно имение, построено от актьора Ерол Флин, което в миналото било дом на знаменитости като актьора Робърт Сак, актьора Тони Къртис и Сони и Шер. В безкрайните си опити да намери облекчение за болката, Флинт развива зависимост към лекарства, приемайки една взривоопасна смес, обикновено предписвана на болни от рак в последен стадий, наречена „Бромптън коктейл“, която съдържала „60% морфин, 30% кокаин за медицински цели и 10% алкохол с малко ментов сироп.“ Освен това му били предписани всички известни обезболяващи на пазара и като резултат, той бил в непрекъснат наркотичен транс. Но сърцето му било силно, а и той винаги успявал да оцелее. Може би това, което го крепяло, била отдадеността му към двете неща, които имали най-голямо значение в живота му: Първата поправка и порнографията. Тази двойна страст донеся на Лари Флинт почетно място в аналите на американското криминално правосъдие: той е не само знаменит престъпник, но и знаменита жертва на престъпление.

От селско момче до Принца на порното

Сексуалната одисея на Лари Флинт започва на 9-годишна възраст с една от кокошките на баба му. По-големите от него момчета му били казали, че усещането е подобно на това да бъдеш с жена, но опитът не бил онова, което той очаквал. Страхувайки се, че баба му ще разбере какво е направил, когато види поруганата птица, Лари извил врата на пернатото и го хвърлил в потока.

Флинт е роден в Лейквил, Кентъки, през 1942 г. Детството му е помрачено от бедност и от отсъствието на баща му, който участвал във Втората световна война и след завръщането си започнал да пие. Родителите му се развеждат, когато той е на десет години, и Лари се премества с майка си в Индиана. На 15 години той се записва в армията, лъжейки за възрастта си, но тъй като били мирни времена, е освободен след по-малко от година. Не успявайки да си намери добра работа, той се записва във Военноморските сили през 1959 г. и учи за радист. Впоследствие е назначен в Бойния информационен център на борда на първия американски атомен боен кораб „USS Enterprise“. Позицията му била доста престижна – под негово командване имало 95 моряка, а той едва бил навършил 20 години.

С парите спечелени във флота, Флинт купува от майка си нейния бар в Дейтън, Охайо. Той променя името му от „Кийуий“ на „Рай за селяците“, искайки да привлече работниците придошли от земеделските щати Кентъки, Тенеси и Западна Вирджиния, за да изкарват хляба си във фабриките на Охайо. Той познавал пазара и направил добър бизнес, отваряйки още няколко барове в района. Когато чул за „стриптийз баровете“, които процъфтявали по Западния бряг, той решава да отвори първия такъв на изток. Флинт имал предчувствието, че идеята ще пожъне успех в Дейтън. Жени в мини-полички и високи ботуши щели да танцуват на бара, а срещу $100 всеки клиент можел да накара момиче по свой избор да свали горнището си и да покаже гърдите си. Той решава да нарече своя първи стриптийз бар „Hustler Club“. В периода от 1968 до 1971 г. той отворя още „Hustler“ клубове в Клийвланд, Синсинати, Кълъмбъс, Ейкрън и Толедо.

Списанието „Hustler“, което се превръща в основен стълб на неговата секс империя, започва като обикновени брошурки за клиентите в неговите клубове, които стават толкова популярни, че Флинт решава да ги превърне в лъскаво списание. Първият брой излиза през юли 1974 г. Верни на грубоватия вкус на Флинт, голите снимки в „Hustler“ са вулгарни и доста по-образни от онези, публикувани от конкурентите му. За разлика от нагласените, физически съвършени жени в „Playboy“ или артистично позиращите модели на „Penthouse“, жените, които позирали за „Hustler“, изглеждали точно като момичетата, които можеш да забършеш в някои от баровете на Флинт. Той искал жените в списанието му да изглеждат лесни и често поставял ясен фокус върху гениталиите им.

Списанието не пожънало незабавен успех, но с всеки следващ брой ставало все по-дръзко и интересът към него започнал да расте. Тогава през 1975 г., Флинт шокира и вбесява нацията, когато публикува в „Hustler“ пет илюстровани страници, посветени на бившата първа лейди Джаки Кенеди Онасис, хваната от папараци да се пече гола. Продажбите скочат неимоверно и достигнат до 3 милиона броя. Продавайки на високата за онова време цена от $2.25, селското момче от затънтените гори на Кентъки открива златна мина и се превръща в Принца на порното.

Алтеа и Рут

През 1973 г., Върховният съд в делото „Милър срещу Калифорния“ отменя необходимостта от национален консенсус по въпроса за морала и дава правото на всяка индивидуална общност сама да определя стандартите, засягащи безнравствеността. Обвинението вече нямало нужда да доказва, че дадена книга, филм или списание са неприлични. Ултраконсервативните „Граждани за благоприличие, чрез закона“, начело с Чарлс Х. Кийтинг младши (който впоследствие влиза в затвора за измама и рекет в нашумелия скандал с „Спестявания и заеми Линкълн“), набелязват Лари Флинт и през 1976 г. притискат областната прокуратура да повдигне срещу него обвинения за безнравственост, сводничество и организирана престъпност, заради разпространяването на списание „Hustler“ в област Хамилтън, Охайо. За Флинт нямало съмнение, че съдията и обвинението са твърдо решени да го хвърлят на лъвовете.

В своя драматичен преразказ на процеса, той описва как главният прокурор Саймън Лийс изважда тебешир от джоба си и чертае линия на пода на съдебната зала. „Време е да сложим черта на безнравствеността“ – заявява той.

Не било изненадващо, че Флинт е признат за виновен по всички обвинения, окован на място с белезници и изправен пред съдията, за да чуе присъдата си. Той пожелава да се обърне към съда и съдията му позволява. Флинт бил толкова ядосан, че не можел да се въздържа: „По време на целия процес, Вие не взехте нито едно разумно решение“ – нахвърля се той на съдията, – „и аз не очаквам, че сега ще го направите“.

След това изказване съдията го наградил с максималната присъда – от 7 до 25 години затвор, без възможност за условно освобождаване и глоби в размер на $11,000.

Флинт бил хвърлен в затвора, но неговите адвокати подават молба за обжалване и успяват да го освободят условно само след шест дни. Впоследствие присъдата му е формално отхвърлена.

Докато се бори за свободата си в съда, Флинт се жени за своята четвърта съпруга, 24-годишната Алтеа Лийжър, която е момиче на броя в „Hustler“ за юли 1975 г. и впоследствие се изкачва до главен редактор на списанието. След поредица от неуспешни връзки, Флинт най-сетне намира любовта на живота си в лицето на бисексуалната Лийжър.

През същата тази година, Флинт развива странна близост с евангелистката Рут Картър Стейпълтън. Двамата са привлечени един към друг от общата си нетърпимост към насилието над деца и скоро Стейпълтън става близък личен съветник на Флинт, привличайки го към нейното паство от преродени християни. От своя страна, Флинт дава на Стейпълтън възможността да хвърли поглед отблизо в света на порнографията и да придобие по-добра представа срещу какво точно проповядва. За кратък период, Флинт сякаш е готов да се поправи и да обърне нова страница, заявявайки, че е „отегчен от порнографията“. Според автора Джон Хийдънри: „Флинт се закле, че ще промени визията на списанието, внасяйки нов, по-здравословен поглед към секса и религията“. Но флиртът на Флинт с християнството е кратък: той приключва, докато той лежи пронизван от болките, вследствие от огнестрелната му рана.

Нищо не е неприлично за „Хъслър“

Осакатен за цял живот и прикован в инвалидния стол, Флинт живее дълги години в невъобразима болка. Постоянно търсейки лекарство, което да му донесе облекчение, той става пристрастен и често надвишава дозите. Неговата съпруга Алтеа също става зависима, неспособна да устои на изкушението от винаги достъпните законни и незаконни наркотици. Флинт живее в мъгла от болка и наркотици, но с помощта на своя дългогодишен партньор, по-малкият му брат Джими, той продължава да публикува „Hustler“, което става все по-дръзко, разкривайки нови хоризонти в света на мъжките списания. „Hustler“ публикува неща от сорта на голи плакати в цял ръст, снимки на бременна жена участваща в лесбийски секс, снимки на хермафродит и най-различни фетиши. Нищо не е твърде безвкусно за „Hustler“. Списанието дори си позволява, под формата на карикатура, да се подиграе с мастектомията на Първата лейди Бети Форд. Кастрация, разчленяване, скатология и содомия често можели да бъдат открити по страниците на списанието.

Физическото страдание на Флинт, като че ли зареждало неговата страст към Първата поправка. В своята автобиография, той прави разграничение между порнографията и безнравствеността. Ако фотографиите са сексуални по природа, това не ги прави автоматично безнравствени, изтъква той, а онези, които твърдят това, всъщност се страхуват и отричат секса.

Още от 1983 г., Флинт непрекъснато е призоваван в съда и в много случаи обръща процесите в тестове на Първата поправка, правейки се на шут в залата. Едно от делата, което го преследва от 1976 г., го отвежда чак до Върховния съд. Кати Кийтън, приятелката на издателя на „Penthouse“ Боб Гучионе, съди Флинт за публикувана от него карикатура, според която тя е пипнала венерическа болест от Гучионе. Гучионе от своя страна повежда отделно дело за друга карикатура, в която той е представен да прави секс с мъж. Той спечелва обезщетение в размер на $39,6 милиона, което по-късно е отменено при обжалване на процеса. Кийтън подава делото си в Ню Хемпшир, но щатът го прекратява под предлог, че няма юрисдикция по този въпрос, така че тя се принуждава да отнесе делото до Върховния съд. Флинт изплува от своята „изпълнена с болка уединеност“ и решава да се представлява сам пред най-висшия съд в страната.

„Мамка му на съда!“

Противно на неговото желание, съдът му назначава служебен адвокат. Той пожелава да говори от свое име, но му е отказано. Вилнеейки из кулоарите на съда, Флинт чувства, че е лишен от конституционното си право да се защитава сам. Той изкрещява към съдиите: „Вие сте просто осем задника, с една путка за цвят!“.

Главният съдия Уорън Бъргър го посочва и извиква: „Арестувайте този човек!“.

Съдебният пристав изкарва Флинт с инвалидната количка от залата, но тъй като никой досега не бил арестуван за обида на Върховния съд, те не били сигурни какво да правят с него. Нещата били допълнително усложнени от обстоятелството, че Флинт трябвало да ходи по малка нужда, а тоалетните на Върховния съд не били пригодени за инвалиди. Наложило се да се отбият в една болница наблизо, където той се облекчил и после бил отведен в друг местен съд. Докато чакал в килията, той скъсал ризата си, за да покаже тениската, която носел отдолу. На нея с големи печатни букви било написано: „МАМКА МУ НА СЪДА“. След разгорещен спор с разпоредителите, той все пак успява да влезе с тениската в залата. Съдията се въздържа от коментар и набързо прочита обвиненията срещу него и обявава гаранцията.

Адвокатът на Флинт Алън Айзъкман, който го представлява на повечето от делата, премества процеса в Калифорния и обещава да призове като свидетели всичките девет съдии от Върховния съд. Съдът впоследствие премества процеса на Кийтън обратно в Ню Хемпшир, където той се „протака с години“.

Капан за Делорейн

В своята автобиография Флинт разказва как се сдобива с едно неудобно доказателство, свързано с една клопка на ФБР. Читателите на „Hustler“ имали навика да му изпращат любителски видеокасети и снимки на „богатите, известните и скандалните, хванати на местопрестъплението“ и Флинт си признава, че изпитвал огромно удоволствие да публикува някои от тези материали, с цел да унизи известни публични фигури, особено политиците от дясното крило. Но през 1983 г., той получава една необичайна видеокасета, изпратена анонимно от офисите на адвокатите, представляващи производителя на коли Джон Делорейн.

Делорейн бил създал луксозен автомобил, последен писък на техниката, който кръстил на себе си и отчаяно се опитвал да го наложи на пазара. Автомобилът бил единствен по рода си, с изчистен метален екстериор – купето било взаимствано от филмовата поредицата „Завръщане в бъдещето“ – но колата нямала успех на пазара и скоро компанията се озовава на ръба на фалита. Твърдо решен да спаси мечтата си, Джон Делорейн прибягва до някои отчаяни бизнес начинания, при което е арестуван от ФБР за притежание и разпространение на наркотици. Според тях, намерението на Делорейн било да закрепи бизнеса си чрез парите от продажбите на дрога.

Но охранителният видеозапис, който получава Лари Флинт, показвал ареста на Делорейн и предшестващите го събития. Един агент на ФБР под прикритие, преструвайки се на дилър, предлага кокаинът на ДеЛорейн с увещанието, че това ще го измъкне от финансовите проблеми.

Ясно било, че става въпрос за клопка и Флинт бил твърдо решен да покаже на нацията, колко далече може да стигне правителството, за да осъществи един такъв високопрофилен арест. Той показва касетата на продуцента на предаването „60 минути“ Дон Хюит, който се съгласява да излъчи записа. Правителството се опитва да възспре телевизията от показването на касетата чрез съдебно разпореждане, но опитът му се проваля и тя била излъчена, предизвиквайки широк негативен отзвук в цялата общественост.

Повит в стари лаври

Междувременно Флинт се сдобива и с аудиокасета от клопката на Делорейн. (В книгата си, той не обяснява как се е добрал до нея). На доста лошия запис се чува, как Делорейн се опитва да отклони сделката с наркотици, но агентът под прикритие го заплашва, че ще нарани дъщеря му, ако се откаже. Флинт свиква пресконференция в двора на имението си в Калифорния и пуска записа на репортерите. Впоследствие, обаче касетата изчезва и той твърди, че под влияние на замайващите го лекарства, не помни какво се е случило с нея.

Съдия Робърт Такасуги, назначен за процеса на Делорейн, призовава Флинт да се яви като свидетел с касетата. Чувствайки се зле от непрекъснато измъчващите го болки, Флинт умишлено пренебрегва призовката и впоследствие е арестуван от 15 федерални агенти на 41-я си рожден ден. В съда, Такасуги му заповядва да предаде касетата, но Флинт заявява, че тя е загубена. Тогава съдията му заповядва да разкрие от кого я е получил. Флинт вярвал, че правителството няма право да иска от един журналист да издаде източника си и отказва да отговори на съдията. Такасуги загубва търпение и заплашва Флинт с глоба от $10 000 на ден, ако не издаде източника си. Той му нарежда да се яви пред съда на следващия ден.

На следващия ден Флинт се явява пред съда облечен в памперс, скроен от американското знаме. Той решава, че щом ще го третират като голямо дете, тогава ще се държи като такова. Съдията изненадващо се въздържа от коментар за памперса, но Флинт е арестуван веднага щом излиза от залата по обвинение в поругаване на националния флаг.

Делото му се прехвърля в залата на съдия Мануал Рийл, където Флинт отново се изправя в открит двубой със съдията. В един момент той дори го наплюва и съдията нарежда на съдебния пристав да му запуши устата. Флинт обещава, че ще се държи прилично, но веднага щом му отпушват устата, продължива да сипе обиди по съдията.

„Осъждам Ви на шест месеца затвор във федерално заведение за психично болни!“ – изкрещял съдията, според думите на Флинт - „Сега напуснете залата ми!“.

„Копеле – само това ли можеш?“ – отговорил Флинт.

„Не! Нека бъдат дванайсет!“

Флинт изкрещял в отговор: „Слушай, кучи сине, само това ли можеш?“.

„Петнайсет месеца!“ – обявил съдията и бързо напуснал залата.

Флинт излежава присъдата си в два затвора: Спрингфийлд, Мисури и Бътнър, Северна Каролина. Той далеч не бил примерен затворник и федералната система си отдъхва с облекчение, когато дошло време да излезе на свобода.

Проповедник срещу смутител на реда

Докато Флинт излежавал присъдата си, след сблъсъка със съдия Рийл, списание „Hustler“ издава в броя от ноември 1983 г. сатирична пародия на една широко известна по онова време рекламна кампания. Производителят на алкохол „Кампари“ публикува реклами във всички по-големи списания, в които най-различни знаменитости описват „първия си път“ с „Кампари“. Гъделичкащият двоен смисъл на посланието бил очевиден и направо плачел за осмиване. От „Hustler“ сглобяват една забавна версия на „първия път“ на „Кампари“, с главно действащо лице преподобният Джери Фолуел, лидер на политическата организация „Морално болшинство“. Флинт смятал Фолуел за „един от най-големите лицемери в Америка“ и пародията на „Hustler“ изобразява как този свят човек описва „първия си път“ – във външен клозет с майка си „скъсвайки си богобоязливите задници от пиене на Кампари, джиндър ейл и сода“, а „Мамчето изглежда по-добре и от баптиска курва с $100 дарение“. В дъното на страницата, с дребен шрифт било написано: „Пародия на реклама – да не се взима на сериозно“.

Но преподобният Фолуел го взима много на сериозно. Той бил толкова обиден, че подал иск за $45 милиона срещу Флинт и неговото списание. За ирония, свещеникът наема за адвокат Норман Рой Грътман, нюйоркски адвокат, който редовно представлявал Гучионе и „Penthouse“. Грътман подал жалба в Щатския областен съд на Западния район на Вирджиния. В жалбата си, Фолуел заявява, че в пародията са използвали името и образа му без негово съгласие, че съдържанието й го е очернило и злонамерено му е причинило емоционални вреди. За изслушване на делото в Роаноук е избран съдия Джеймс Търк.

Флинт трябвало да даде показания под клетва, докато все още излежавал присъдата си и според собствените му думи бил „болен, упоен, ядосан и погълнат от болка“. Това било потвърдено от неговите неадекватни отговори. Опасявайки се, че това ще навреди на делото, адвокатът на Флинт Алън Айзъксън поискал от съда да отхвърли показанията му на база, че Флинт е в маниакално-депресивно състояние подсилено от силните медикаменти.

В същото време Айзъксън подава и втора молба, в която твърди, че адвокатът на Фолуел е платил $10 000 на един от бившите бодигарди на Флинт, за да се закълне, че е бил свидетел как издателят на „Hustler“ е обявил, че възнамерява да „пипне Фолуел“. Съдия Търк отхвърля и двете молби.

Плясване през китката

На процеса Джери Фолуел се изправя на свидетелската скамейка и се обрисува като дълбоко религиозен „въздържател“ с мила и свята майка. С помощта на въпросите, задавани му от Грътман, Фолуел разкрива дълбочината на страданието, причинено му от пародията на „Кампари“. По-късно в процеса, консервативният сенатор Джеси Хелмс свидетелства за характера му, давайки го за „морален пример“.

Когато идва редът на Флинт да даде показания, болката му била под контрол и той нямал нищо общо с френетичния човек отпреди, отговарял на въпросите спокойно и рационално. Айзъксън го попитал, дали е имал намерение да навреди на Фолуел с пародията на Кампари.

„Ако исках да навредя на преподобния Фолуел“ – заявил Флинт, – „щяхме на напишем сериозна статия, да направим журналистическо разследване и да говорим за частния му самолет или за банковата му сметка в Швейцария. Ако наистина искаш да навредиш на някого, трябва да използваш неща, които са правдоподобни„.

Давайки наставленията си на съдебните заседатели, съдията отхвърля обвиненията за незаконно използване на името и образа на Фолуел. Журито заседава само един ден и излиза с раздвоено решение. Въпреки че пародията била нанесла емоционални вреди на ищеца, тя не го била очернила. На Фолуел се присъждат $100 000 за компесаторни вреди и $100 000 за наказателни.

Флинт си отдъхва с облекчение. Глобите били „плясване през китката“ в сравнение с онова, което можело да се случи и сумата била капка в морето за един издател мултимилионер. Но тъй като според него въпросът бил принципен, той незабавно обжалвал решението, рискувайки още веднъж да се съсипе финансово в защита на правата си по Първата поправка.

„Пълен с глупости“

Апелативният съд на Четвърти съдебен окръг в състав от трима съдии разглежда жалбата на Флинт, но на 5 агуст 1986 г. отказва да отхвърли решението по делото на Фолуел. Флинт е бесен. Както пише в автобиографията си: „За първи път в един такъв голям случай, съдът прие концепцията, че може да търси отговорност за неволно причинена емоционална вреда, въпреки че публикуваният материал не е нито клеветящ, нито представлява нахлуване в личното пространство“. Ако това решение се наложи, то пресата ще трябва да подхожда по-внимателно, когато публикува материали за публични фигури и ще трябва да се отстранява част от информацията под заплахата от съдебно преследване. Флинт нямал никакво намерение да допусне това, затова упражнил правото си да поиска ново изслушване, което да бъде разгледано от всички членове на Четвърти съдебен окръг, но съдът решава с един глас разлика да не преразглежда делото.

На Флинт му оставало само едно: да се отнесе към Върховния съд, където миналата година бил арестуван заради лудориите си. Адвокатите му подават молба за преразглеждане на решението на Апелативния съд и тя е одобрена на 20 март 1987 г.

Сега председател на съда бил Уилям Ренкуист, известен с решенията си против правата на журналистите по Първата поправка. Осъзнавайки важността на процеса на Флинт, пресата – отначало неохотно – застава в негова защита. Зад каузата на Флинт се изправят, в качеството си на amicus curiae (консултант на съда), първо „Ричмънд Таймс-Диспач“ и „Ричмънд Нюз Лийдър“, последвани от компаниите „Таймс Мирър“ и „Ню Йорк Таймс“, Американската вестникарска асоциация, Сдружението на издателите на списания, Сдружението Вирджиния Прес, Сдружението на американските карикатуристи, Американският писателски съюз, Американският съюз за граждански свободи, HBO, и политическият сатирик Марк Ръсел.

Съдебната зала е препълнена със зрители в деня на изслушването. Фолуел и Флинт също присъстват, но този път Флинт се държи прилично и позволява на адвоката си Алън Айзъксън да говори. Както е обичайно, всяка от страните разполагала с по 30 минути да изложи случая си, като съдиите отпрявали въпросите си към адвокатите в същото време.

„Съществува обществен интерес в полза на правото на Hustler да заяви, че твърденията на Джери Фолуел са… глупост.“ – изтъква Айзъксън – „И Hustler има пълното право да обяви всеки, който не е съгласен с това, казвайки че… тровим умовете на Америка… за пълен глупак“.

Решението на съда е обявено година по-късно, на 24 февруари 1988 г. То било единодушно – 8 гласа в полза на Флинт.

Съдия Ренкуист обяснява решението си: „Фактът, че обществото възприема дадено изказване като обидно, не е достатъчна причина то да се забрани. Ако човек изразява личното си мнение, то той трябва да получи защита от конституцията. Защото в основата на Първата поправка е заложено, че правителството трябва да остане неутрално на пазара на идеи“.

Решението ясно показва, че публичните фигури представяни в пародии и сатири, не могат да съдят авторите им, само защото чувствата им са наранени.

Семеен мъж

Докато Върховния съд вземал решението си, съпругатана Флинт, 33-годишната Алтеа, която била болна от СПИН, се удавя във ваната, в дома им в Калифорния. Флинт я погребва в семейната гробница в Лейквил, Кентъки. Тяхната връзка била  много специална. Според автора Джон Нийдънри, Флинт понякога я биел. В едно интервю за „Hustler“, Алтеа казва: „Не виждам нищо лошо в това един мъж да удари жена. Всъщност, доста жени се възбуждат от това“. По време на брака си с Флинт, тя имала и няколко връзки с други жени.

В своята книга „Това диво Екстъзи“ Хийдънри твърди, че смъртта на Алтеа всъщност е убийство, поръчано от мафията в южна Флорида за неизплатени дългове. Според него, Флинт „бил дълбоко обвързан“ с мафията, която решила, че Алтеа „знае твърде много“ и трябва да бъде елиминирана.

Флинт, баща на пет деца, се жени за петата си съпруга Лиз Бериос през 1998 г. Бериос била негова медицинска сестра.

В близките години, една от дъщерите на Флинт, Тоня Флинт-Вега, го обвинява в сексуален тормоз и през 1998 г. публикува книга за преживяванията си от детството и по-късното си духовно пробуждане. Според списание „Slate“, един бивш зет на Флинт е дал интервю за „Penthouse“, в което го обвинява в сексуално насилие и над друга негова дъщеря. Обвинения срещу него никога не са повдигнати.

Ако не морал, то скрупули

Докато хулителите на Флинт виждат в негово лице най-вулгарния порнограф в страната, той самият предпочита да носи мантията на защитник на Първата поправка и разобличител на двуличните политици и самопровъзгласили се спасители. През 1998 г., когато преобладаващият от републиканци Конгрес надава вой за импийчмънт на президента Бил Клинтън, размахвайки лъжелицемерно пръст срещу аферата му с Моника Люински, Флинт предлага $1 милион награда на всеки, който му предостави доказателства, касаещи любовните лудории на републиканските законодатели. Той публикува същата оферта и през 2007 г. в „Уошингтън Поуст“, търсейки доказателства за сексуалните забежки на правителствените служители и членовете на Конгреса.

Възкачен на позлатения си инвалиден трон, Флинт носи своята лоша слава със същата гордост, с която носи крещящите си ризи и безвкусните си бижута. Както самият той неведнъж е заявявал, лошата слава не е престъпление и американците имат конституционното право да пишат и четат за нея, ако искат. За мнозина той е човек без морал, но Флинт показва, че дори той има скрупули. Той се сдобива с голи снимки на редник първа степен Джесика Линч, която бе драматично спасена от иракските си похитители през 2003 г. Първоначално той възнамерява да ги публикува, но после размисля. Флинт и други критици на администрацията на Буш смятат, че момичето е било нечестно използвано от правителството, за да събере подкрепа за войната. Въпреки че, според неговите думи, е платил $750 000 за снимките, Флинт решава да не ги публикува, заявяйки че Линч е „добро хлапе“ неволно попаднало в пропагандната машина на правителството.

През 1996 г., режисьорът Милош Форман прави филм за неговия живот, наречен „Народът срещу Лари Флинт“, с участието на Уди Харълсън в ролята на Лари Флинт и рок-звездата Къртни Лав, в ролята на Алтеа.

източник: crimelibrary.com

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –