Пародия на невинността: Загадъчното убийство на Джонбеней Рамзи

Първите образи на Джонбеней Рамзи, излъчени по света, показват едно красиво момиченце с тежък грим и безвкусно ярки дрехи, позиращо щастливо пред обектива на камерата. Медиите я описват като „боядисано бебе, сексуализирана невръстна кралица на красотата“.

От деня през 1996 година, когато Джонбеней е открита мъртва в мазето на дома си в град Боулдър щата Колорадо, полицията и огромна част от световните медии вярват, че нейните родители, Джон и Патси Рамзи, са отговорни за смъртта й.

Бележката

Джон и Патси Рамзи
Джон и Патси Рамзи

Преди убийството на дъщеря им животът на Джон и Патси Рамзи изглеждал почти идеален. Бившата кралица на красотата Патси се омъжила за преуспял бизнесмен. Преместили се в град Боулдър в щата Колорадо през 1991 г., откъдето Джон управлявал компютърната компания, чийто основи бил положил в гаража си. Семейство Рамзи бързо се приспособило към новия си живот в Колорадо и се сдобило с много нови приятели. Издигнали огромна къща в елитно предградие и често посрещали гости. Тяхното последно парти, състояло се три дни преди убийството, било особено щастливо. На коледната им забава присъствали над сто гости. Семейство Рамзи вярвали, че имат добър повод за празнуване. Патси била преодоляла ремисия на рак на яйчниците, а Джон бил избран за бизнесмен на годината в град Боулдър.

В коледната вечер семейство Рамзи гостувало у приятели наблизо. Когато се прибрали, сложили заспалата още в колата Джонбеней в леглото й в 21:30 часа. Малко след това Патси и Джон също си легнали, тъй като смятали да стават рано, за да се приготвят за пътуването си до техния ваканционен дом на езерото Мичиган.

На следващия ден Патси се събудила малко след 5:00 часа сутринта и тръгнала към кухнята. На стълбите намерила дълга две страници и половина бележка, която твърдяла, че Джонбеней е била отвлечена от „малка чуждестранна фракция“ и е държана за откуп в размер на 118 000 долара. Щяла да бъде разменена за парите на следващия ден. Писмото предупреждавало, че ако парите не бъдат доставени, детето ще бъде екзекутирано. Патси изкрещяла на Джон да дойде и се затичала обратно нагоре по стълбите към стаята на дъщеря си. Джонбеней не била там. Патси решила да се обади в полицията. Диспечерът от телефон 911 записал обаждането й в 5:25 часа. Полицията пристигнала в къщата седем минути по-късно.

Униформените полицаи изпитали подозрение още в самото начало. Възприемайки бележката за откуп много сериозно, семейство Рамзи вече правели опити да съберат парите. Писмото твърдяло, че похитителите ще се свържат с Джон Рамзи, обаче така и не го направили.

Бележката за откуп гласяла:

Г-н Рамзи

Слушайте внимателно! Ние сме група лица, представляващи малка чуждестранна фракция. Уважаваме вашия биззнес [sic], но не и страната, на която той служи. В този момент държим дъщеря ви в рацете си [sic]. Тя е жива и здрава и ако искате да види 1997 г., трябва да следвате нашите инструкции буква по буква.

Ще изтеглите 118 000 долара от вашата сметка. 100 000 ще бъдат в 100-доларови банкноти, а останалите 18 000 в 20-доларови банкноти. Постарайте се да донесете достатъчно голямо куфарче в банката. Щом се приберете вкъщи, ще поставите парите в кафява хартиена торба. Ще ви се обадя между 8 и 10 часа утре сутринта, за да ви инструктирам за предаването. Предаването ще бъде изтощително и затова ви съветвам да си починете. Ако засечем, че вземете парите рано, може да ви се обадим по-рано, за да уредим по-ранно предаване на парите и съответно по-ранно предаване [sic] прибиране на дъщеря ви.

Всяко отклонение от моите инструкции ще доведе до незабавната екзекуция на вашата дъщеря. Освен това няма да получите останките й за да я погребете подобаващо. Двамата господа, бдящи над дъщеря ви не ви харесват особено, така че ви съветвам да не ги провокирате. Ако говорите с някого за ситуацията ви, като Полицията, ФБР и т.н., дъщеря ви ще бъде обезглавена. Ако ви хванем да говорите с бездомно куче, тя умира. Ако предупредите служителите в банката, тя умира. Ако парите са маркирани или манипулирани по какъвто и да е начин, тя умира. Ще бъдете сканиран за електронни устройства и ако такива се намерят, тя умира. Можете да се опитате да ни измамите, но бъдете предупреден, че сме запознати с контрамерките и тактиките на праовохранителните органи. Вероятността да убиете дъщеря си е 99%, ако се опитате да ни из играете [sic]. Следвайте нашите инструкции и ще имате 100% шанс да си я върнете обратно.

Вие и вашето семейство сте под постоянно наблюдение, както и властите. Не се опитвайте да се правите на умен Джон. Не сте единствената важна клечка наоколо, затова не мислете, че убийството ще бъде трудно. Не ни подценявайте Джон. Използвайте този ваш добър южняшки здрав разум. Сега всичко зависи от вас Джон!

Победа!

S.B.T.C

Подозренията се засилват

Докато чакали обаждане от похитителите, полицаите допуснали няколко критични грешки. Не извършили цялостно претърсване на къщата, районът не бил отцепен и приятелите на семейството влизали и излизали, когато си поискат. Не били предприети мерки за опазването на веществени доказателства. Мащабът на грешките на полицията станал очевиден по-късно същия следобед, когато детектив Линда Арндт помолила приятеля на семейството Флийт Уайт да вземе Джон и заедно да прегледат къщата за „нещо необичайно“. Уайт и бащата започнали от мазето. Впоследствие Джон Рамзи описва:

„Отворих вратата към една стая и веднага знаех, че съм я намерил, защото там имаше бяло одеяло – очите й бяха затворени, страхувах се за най-лошото, но все пак – бях я намерил“.

Джон Рамзи намерил тялото на 6-годишната си дъщеря в малка стаичка в мазето, покрито с бяло одеялце. Окото шията й била увита найлонова връв, вързаните й ръце били вдигнати високо над главата, а устата й била залепена с тиксо. На лявата й ръчичка имало нарисувана с червено мастило фигура, наподобяваща сърце.

Художествено пресъздаване на тялото на Джонбеней
Художествено пресъздаване на тялото на Джонбеней

Полицията изпратила покрусените родители в дома на техни приятели, а къщата им се превърнала във важно местопрестъпление. Това било единственото убийство в Боулдър през онази година и разследващите полицаи нямали почти никакъв опит с подобни престъпления, а някои от тях за първи път се сблъсквали с убийство. Въпреки това веднага предположили, че родителите са виновни. Фактът, че Джонбеней е открита в собствения й дом от собствения й баща бил счетен за особено подозрителен. Още преди тялото да бъде изнесено от къщата същата вечер, властите споделили част от подозренията си с местен журналист.

На 27 декември вестник „Роки Маунтинс Нюз“ цитирал областния прокурор да казва:

„Много е необичайно тялото на жертва на отвличане да бъде открито в дома й… не се връзва“.

Според журналиста Чарли Бренан, който написва материала, полицията му била дала да разбере, че изпитва силна увереност във вината на родителите. Телевизионният репортер Джули Хейдън, която отразявала случая по същото време, също си съставила подобно впечатление. По-късно тя обяснява, че още в началото полицията й била дала ясно да разбере, че не претърсва района за „някакъв луд похитител“, а вместо това концентрира усилията си върху Джон и Патси Рамзи.

От този ден насетне се оформил ясен модел на отразяване на случая. Макар началникът на полицията Том Коби да правел малко коментари, репортерите разполагали с техни собствени източници, които имали склонността да уличават семейство Рамзи. В този момент Джон и Патси били поставени под полицейска закрила, но все още нямали голяма представа за трупащите се срещу тях подозрения. Един човек обаче видял ранните знаци и решил да действа. Адвокатът и приятел на Джон Майк Байнъм наел друг адвокат – Брайън Морган, да действа като личен защитник на семейството.

Медийни доказателства

Снежната покривка около дома на Рамзи
Снежната покривка около дома на Рамзи

С настъпването на 28 декември местните медии вече били успели ясно да втълпят на читателите си, че двамата Рамзи са основните заподозрени в случая. Макар полицията да избягвала да коментира доказателствата, уличаващи родителите, медиите започнали да цитират свои собствени „доказателства“. Първата „следа“, върху която се фокусирали, била предполагаемата липса на следи от стъпки в снега около къщата, което предполагало, че някои от живущите в нея е виновен. Впоследствие медиите признават, че това тяхно мнение е било базирано на официално изказване на полицай на мястото на престъплението, който отбелязал: „Странно, няма стъпки“. Следващата им следа също идвала от полицейско сведение, което гласяло, че в дома няма следи от влизане с взлом.

Кметът на Боулдър Лесли Дърган добавил допълнителна тежест към историята, когато заявил по телевизията:

„Според всички сведения няма видими следи от влизане с взлом. Тялото е открито на такова място, което според запознати подсказва, че извършителят трябва да е познавал къщата“.

Фактите, заобикалящи така наречените „улики“, разказвали съвсем различна история.

Първата разкритикувана „следа“ била снежната покривка. Новинарските видео репортажи от 26 декември ясно показват, че големи участъци около къщата въобще не са покрити със сняг.

Отвореният прозорец в мазето
Отвореният прозорец в мазето

Въпреки крещящо очевидните кадри, доказващи, че тази теория е безпочвена, историята за липсата на стъпки в снега продължавала да циркулира. Още по-съмнително било твърдението за „влизане без взлом“. Полицейският доклад от 26 декември отбелязвал, че в дома има няколко отворени прозорци и поне една незаключена врата; следователно нямало нужда от влизане с взлом. Едно от възможните места за влизане бил прозорецът в мазето. Не само че решетката му се вдигала лесно, но и бил счупен малко преди Коледа. Тези факти, макар добре документирани от полицията, станали публично достояние чак година след инцидента.

Бялото одеяло, с което е покрито тялото на Джонбеней
Бялото одеяло, с което е покрито тялото на Джонбеней

Всичко това подсказвало, че нарушителят би могъл лесно да проникне в къщата през прозореца в мазето и да се движи буквално необезпокоявано вътре. Стаята на Джонбеней се намирала един етаж под тази на родителите й, а стълбите били покрити с дебел килим, заглушаващ стъпките. Застланото с килим стълбище на няколко метра от стаята й водело надолу към кухнята. От кухнята само на няколко стъпки се намирала вратата, която водела до стълбите на мазето. В дъното на тези стълби имало къс коридор, водещ право в стаята, наричана от семейството „винарска изба“, а от медиите „тайна стаичка“, където било открито тялото.

Крайният резултат? Нямало тайна стая, нямало нужда от влизане с взлом и имало много малко сняг, което водело до едно или две заключения – или пресата е изкривила фактите, за да разкраси историята си, или вътрешен човек от полицията е издал фалшива информация, преднамерено или не. Макар и доказано неверни, тези три сведения продължили да се въртят в медийното пространство.

Лична атака

На 29 декември, четири дни след убийството, в местната църква била извършена мемориална служба за Джонбеней. Докато родителите оплаквали дъщеря си, полицията и медиите насочили вниманието си към тяхното поведение. Според една история, публикувана в списание „Венити Феър“, Джон Рамзи бил напуснал къщата преди пристигането на полицията. Той бил използвал извинението, че излиза да вземе пощата. Историята се оказала фалшива – поредното изтекло от полицията сведение. Любопитното е, че дори след като било потвърдено със сигурност, че историята не отговаря на истината, полицията не направила никакъв опит да поправи ситуацията. Може би се надявали, че подобни публикации ще упражнят допълнителен натиск върху семейство Рамзи.

Следващата атака била насочена срещу нивото на скръб у родителите. „Венити Феър“ цитира думите на полицай, който заявил, че в онази първа сутрин Патси Рамзи ридаела, но „надничала през пръсти“. Приятелите и близките на семейството разказвали доста различна история, описвайки как Джон и Патси били толкова съкрушени от мъка, че не можели да говорят без да плачат. Мнението им бързо било отминато като предубедено.

В понеделник на 30 декември семейство Рамзи вече било в Атланта, където щели да погребат Джонбеней. В медиите се появила поредната история, обясняваща как са стигнали там. Според статията Джон Рамзи откарал семейството си в Атланта с частния си самолет. Публикацията, опитваща се да изкара бащата безчувствен снобар, също не отговаряла на истината. Самолетът всъщност принадлежал на „Локхийд-Мартин“, които вече били купили компанията на Джон Рамзи „Аксес Графикс“. Научавайки за загубата им, те предложили на семейството един самолетите си.

Гробът на Джонбеней Рамзи
Гробът на Джонбеней Рамзи

Погребението на Джонбеней се състояло на Нова година в църквата, посещавана от семейството в Атланта. В този ден близките им трябвало да предпазват Джон и Патси от растящата враждебност, създадена от медийното отразяване. Още докато погребвали детето си, се появила нова история, която разкрила, че Джон и Патси са си наели няколко криминални адвокати. Макар не те, а техният приятел Майк Байнъм да бил наел адвокатите, присъствието им било сметнато за още един признак за вината на родителите. Разтревожени от трупащите се критики адвокат Байнъм и близките им подтикнали Джон и Патси да се появят по телевизията и да се защитят. На следващия ден двамата дали интервю за телевизия CNN.

Убиец на свобода

Един от въпросите в това интервю бил: „Вярвате ли, че някой извън вашия дом е убил Джонбеней?“.

Патси отговорила с просълзен глас:

„Има убиец на свобода, не знам кой е, не знам дали е той или тя – но ако е жител на Боулдър, бих посъветвала приятелите си да пазят своите деца близо до себе си“.

Вместо да обясни гледната им точка, предаването още повече засилило теорията, че семейство Рамзи се преструват и биха говорили по-скоро с телевизията, отколкото с полицията.

На следващия ден кмет Лесли Дърган дал пресконференция, за да отхвърли твърденията на Патси:

„Хората в Боулдър няма защо да се страхуват, че някои дебне по улиците на града и напада малки деца, както твърдят някои хора. Боулдър е сигурно място, винаги е бил безопасен и ще продължава да бъде“.

Семейство Рамзи се почувствали страшно оскърбени. Просто не можели да разберат защо някой, като кмет Дърган, би заявил нещо подобно публично, когато е очевидно, че убиецът на Джонбеней е все още някъде навън. За нещастие тепърва щели да осъзнаят, че коментарите на Дърган отразявали мнението на полицията и голяма част от обществото, които вярвали, че Джон и Патси са единствените отговорници за смъртта на дъщеря им.

В интервю от 1997 г. кмет Дърган обяснява причината за изявлението си:

„Направих го до голяма степен, за да успокоя страховете на гражданите и да им кажа, че според информацията, с която разполагах в онзи момент, по улиците на града не дебне някакъв умопомрачен убиец“.

Когато я запитали откъде е взела тази информация, кметицата отговорила: „От началника на полицията“.

Сериозни твърдения

Джонбеней с баща си Джон Рамзи
Джонбеней с баща си Джон Рамзи

Когато се върнали в Боулдър, за да съдействат на полицейското разследване, семейство Рамзи нямали представа, че лошото тепърва предстои. Нанесли се у приятели, където били обсадени от медиите, които прибавили трети елемент в случая си срещу тях. Появили се репортажи, според които полицията вярвала, че Джонбеней е била насилена сексуално преди убийството. Телевизионни записи от конкурсите за красота на Джонбеней и предположението, че родителите й биха могли да са я подлагали на сексуален тормоз привлекли над 300 журналисти в Боулдър. Скоро след това историята експлодирала.

Сериозните журналисти последвали жълтите таблоиди. Всяко споменаване на името Рамзи привличало читатели и вдигало рейтинги. Историите постоянно критикували Джон и Патси, че са „унижавали“ дъщеря си в „сексуализирани“ конкурси за красота, и за наемането на двамата адвокати; това според пресата ги карало да изглеждат „два пъти по-подозрително“. Двамата били обвинени, че отказват да съдействат на полицията и че нарочно забавят разследването. Според техния адвокат Брайън Морган реалността била съвсем различна:

„Семейство Рамзи бяха разпитани на 26-и, а после и на 27-и. На 27-и дадоха проби от кръв, косми и пръстови отпечатъци. Когато се върнаха от Атланта, дадоха доброволно проби от почерка си. Да се каже, че не са съдействали на разследването, е грубо манипулиране на фактите“.

По-късно било установено, че почеркът на Джон не носи никаква прилика с този от бележката за откуп, но този на Патси не можел да бъде изключен категорично.

Желанието на семейство Рамзи да съдейства на полицията не продължило дълго. Отношението им към властите се променило рязко, когато се върнали в Боулдър и научили от Майк Байнъм, че предната седмица полицията била отказала да освободи тялото на Джонбеней, докато Джон и Патси не се съгласят да бъдат разпитани. Макар Байнъм да успял да освободи тялото навреме за погребението, полицията продължила да настоява за допълнителни разпити. Чувайки това, Джон и Патси най-сетне осъзнали, че полицията по думите на Джон – „Не искаха да ни помогнат, искаха да ни обесят“. Двамата станали много подозрителни и недоверчиви към властите и се впуснали в нови опити да се защитят.

Патси и Джон Рамзи
Патси и Джон Рамзи

С минаването на седмиците полицията започнала да упражнява все повече натиск върху семейство Рамзи. През февруари 1997 г. областният прокурор Алекс Хънтър казал на журналистите:

„Искам да кажа нещо на лицето или лицата, отнели това дете от нас – списъкът със заподозрени се стеснява. Скоро единствените в него ще бъдете вие“.

Изказването му сякаш намеквало, че има предвид директно Джон Рамзи и от този момент нататък бащата бил открито заклеймен като убиец.

Скоро след това поредното изтичане на информация от полицията подсказало, че властите уреждат заповед за обиск в къщата на Рамзи, за да търсят порнографски материали. Медиите се впуснали в истории как извратеното сексуално поведение на бащата е довело до смъртта на дъщеря му. През май семейство Рамзи дало пресконференция. Джон Рамзи погледнал право в камерите и заявил категорично: „Не съм убил дъщеря си Джонбеней“. Това бил последният им отчаян опит да заявят невинността си, но никой не им повярвал.

Джон го направи!

Джон Рамзи с бебето Джонбеней
Джон Рамзи с бебето Джонбеней

В основата на новите „доказателства“ лежало твърдението, че Джон Рамзи е бил чест посетител в порнографски магазин в центъра на Денвър. Той ожесточено отрекъл обвинението, заявявайки, че никога не е бил в подобен магазин през живота си. Въпросният магазин никога не бил назован и така и не се появили доказателства за тази теория. Щателното полицейско претърсване за порнографски материали не донесло нищо, но резултатите от обиска никога не били обявени. След като не успяла да докаже, че Джон Рамзи е забъркан в порнография, полицията насочила взора си към нещо още по-зловещо: предполагаем сексуален тормоз от негова страна върху дъщеря му. И този път Джон Рамзи непреклонно отхвърлил обвиненията.

Научи повече за:   Народът срещу Лари Флинт

Както преди, историите били подхванати от медиите, чиито мнения тенденциозно клоняли в подкрепа на „доказателствата“ на полицията. Една от историите им описвала как Джонбеней е била водена в местната педиатрична клиника 27 пъти в период от 4 години. Педиатърът д-р Франсиз Буф заявил по-късно в интервю, че не счита броя на посещенията за прекален и смята, че медицинската история на Джонбеней е сходна с нормалното за нейната възраст. Що се отнася до следи от сексуален тормоз, той казва, че никога не е виждал признаци за нещо подобно.

Други теории твърдели, че „вагиналното изтъркване“, споменато в съдебномедицинската експертиза, предполага сексуално насилие, но това заключение не било подкрепено от преобладаващите мнения на медицинските лица. Патологът д-р Томас Хенри от Денвър казва:

„От това, което забелязах в експертизата, няма признаци за наранявания по ануса, няма признаци за наранявания по кожата около вагината и малките срамни устни, и няма никакви други индикации за зараснали белези в тези зони.“

Семейна снимка с децата от предишния брак на Джон - Мелинда (горе вляво) и Джон Андрю (горе вдясно)
Семейна снимка с децата от предишния брак на Джон – Мелинда (горе вляво) и Джон Андрю (горе вдясно)

За съжаление, отсъствието на веществени доказателства само по себе си не е убедително, но изявленията, дадени пред медиите от бившата съпруга на Джон Рамзи и от неговия брат и балдъза, категорично отричали той някога да е бил детски насилник. За да защитят още повече тезата си, децата на Джон Рамзи от предишния му брак – синът му Джон Андрю и по-голямата му дъщеря Мелинда, казали на журналистите, че техният баща винаги е бил обичлив и внимателен човек, който много обичал децата си и никога не ги бил насилвал по какъвто и да е начин. И двете деца били разпитани като възможни заподозрени, но по-късно съмненията отпаднали.

Макар че показанията на семейството биха могли да са предубедени, техните коментари били подкрепени от Службата за грижа на семейството в Боулдър. След убийството те записали на видео дълго интервю с деветгодишния брат на Джонбеней Бърк, наблюдавано от полицията през двупосочно огледало. Социалните служби докладвали впоследствие, че: „Няма индикация за физическо или сексуално насилие“.

Всички обвинения срещу семейство Рамзи се оказали напълно безпочвени, но липсата на каквито и да било истински доказателства срещу тях и провалът на полицията да разгледа други обяснения за убийството, не намалил натиска върху родителите. Медиите продължили по гребена на вълната, като водещият на популярно американско ток шоу стигнал даже до там да проведе „процес за убийство“ на живо. Присъдата на предаването била, че Джон и Патси Рамзи са „отговорни за убийството на дъщеря си Джонбеней“.

Няма начин – Патси го направи!

Жълтото телевизионно предаване „Хард Копи“ предлага история, според която в нощта на убийството Джонбеней била отишла в спалнята на родителите си, защото подмокрила леглото си. Предаването предполагало:

„Най-вероятният сценарий е, че нейната побесняла майка напълно е загубила контрол и я е пребила“.

Семейство Рамзи отрича това твърдение като „абсурдно“.

Джон Рамзи
Джон Рамзи

Последвало твърдението, че Джон Рамзи си има любовница. Предполагаемата „друга жена“ Кимбърли Балард била попитана по националната телевизия дали смята, че Джон Рамзи е способен да извърши такова престъпление. Тя отговорила:

„Не знам дали наистина го е направил, но чувствам, че определено е замесен, познавайки го добре“.

След излъчването на репортажа Джон Рамзи отрекъл да е имал любовна афера и дори да е познавал жената. Тези твърдения никога не са разследвани, а историята и Кимбърли Балард изчезват в небитието.

На 29 октомври журналистка от „Венити Феър“ се появила по телевизията и съобщила, че полицията в Боулдър е толкова сигурна в случая си срещу семейство Рамзи, че вече има декларации за ареста им, подготвени още през май. Заявила, че декларациите „включват доказателства срещу двете лица в доста специфични подробности“. Полицията не пожелала да потвърди или отрече историята й.

Загрижеността на семейство Рамзи за медийната агресия била подкрепяна от много журналисти, вярващи, че тяхната професия е в упадък заради отслабения контрол и възприемането на новините като средство за печалба, вместо като журналистическо разследване. За съжаление, новините са се превърнали в средство за забавление, вместо за осведомяване и личните трагедии често се израждат в публичен спектакъл.

В края на 1997 г. кмет Лесли Дърган направила опит да се дистанцира от медийния цирк, заобикалящ случая на Джонбеней, като казала:

„Научих важен урок и той е да не вярвам повече на онова, което чета в пресата и чувам по новините и по радиото. Бях доста наивна, смятах, че щом е в пресата, значи вероятно е истина“.

Това бил странен коментар, имайки предвид твърдението й, че била получила информацията си от полицията.

Последната дума в този „медиен процес“ била на Джон Рамзи, който казал:

„Къде е здравият ни разум на човешки същества? Американското общество е болно от рак, приел формата на нашата информационна система“.

Кой го направи?

Импровизираната гарота, направена от счупената дръжка на четка
Импровизираната гарота, направена от счупената дръжка на четка

Следва въпросът, ако семейство Рамзи не са го направили, тогава кой? Има две основни теории. Първата е, че Джонбеней е убита от неизвестен нападател, влязъл в къщата през прозореца на мазето. Тя била открита увита в одеяло и залепено тиксо върху устата й. Лежала с ръце, вдигнати над главата, а около шията й било увито хлабаво бяло въженце. Същата връв била вързана хлабаво около китките й. Връвта била омотана около счупена дръжка от четка за боя, дълга около 10-12 см, за да образува нещо като гарота. Главата на четката била намерена в кутията с принадлежности за рисуване на Патси Рамзи, но долната третина от дръжката така и не била открита, въпреки старателното претърсване. Според експерти направата на гаротата изисквала специални познания по връзване на възли.

По времето на смъртта си Джонбеней носела тениска над блуза с дълъг ръкав. Долната половина от тялото й била обута в долнище на пижама върху бели гащички.

На средния пръст на дясната й ръка имало тънък златен пръстен, а на лявата й китка гривна с нейното име, гравирано от едната страна, и датата „12/25/96“. На шията й висяла златна верижка с кръстче. Уликите подсказвали, че някой е извел насила момиченцето от стаята му или я е подмамил в кухнята с обещанието за храна, което обяснявало несмлените остатъци от ананас в стомаха й. На кухненската маса наистина имало купа с нарязан ананас. Според полицията по купата имало отпечатъци от Патси, но тя твърдяла, че не си спомня да е поставяла ананаса на масата.

Джонбеней била отведена в мазето, устата й била залепена с тиксо и била вързана с найлоновата връв. След това била насилена сексуално, удушена с гаротата и удряна по главата. После убиецът или убийците написали бележката за откуп на тефтерче, намерено в къщата, и я оставили в подножието на стълбището.

Ако тази теория е вярна, то убиецът би трябвало да е някой, който:

  • е запознат с разположението в къщата.
  • познава семейството достатъчно добре, за да знае, че Джон Рамзи е получил бонус в размер на 118 000 долара.
  • е достатъчно дребен, за да се промъкне през прозорчето в мазето и вероятно да излезе по същия начин.
  • е достатъчно уверен, за да прекара в къщата време достатъчно за извършване на убийството и написването на дългата бележка.

Бившият агент от ФБР и криминален профайлър Робърт Реслър вярва, че:

  • Джонбеней е познавала убиеца си.
  • убиецът би могъл да идва от малкия кръг приятели около семейния дом на Рамзи в Боулдър.
  • кръгът включва семейството, съседите и служителите на Рамзи.

Анализът на Реслър е допълнително подсилен от откъс от писмото за подаване на оставка, което детектив Лу Смит изпраща на областния прокурор Алекс Хънтър:

„Случаят ми казва, че съществуват солидни, достоверни данни за нарушител и липса на доказателства, че родителите са замесени“.

Външен човек

Прозорецът на мазето
Прозорецът на мазето

Уликите, забелязани от полицията на местопрестъплението, внушават убедително, че нападението е дошло от външен човек, например:

  • Отпечатък от туристическа обувка е намерен в праха на пода в мазето. Той не е свързан с никого от семейството, нито с над 400-те човека, влизали в къщата.
  • Неидентифициран отпечатък от длан е намерен на вратата на винарската изба. Той не принадлежи на Джон, Патси или Бърк Рамзи. (Впоследствие е установено, че този отпечатък принадлежи на Мелинда – по-голямата дъщеря на Джон Рамзи от предишния му брак).
  • Срамен косъм е открит на одеялото, с което е увита Джонбеней. Той не принадлежи на Джон, Патси или Бърк Рамзи.
  • Парче счупено стъкло е открито под прозореца в мазето. Прозорецът бил отворен и по перваза личали следи от проникване.
  • На стената на мазето под прозореца има следа от ожулване, подсказваща, че някой е влязъл или излязъл през този прозорец.
  • Тиксото и връвта, използвани в убийството, не са открити в къщата. Нападателят трябва да ги е донесъл и отнесъл със себе си.
Следата от ожулване по стената
Следата от ожулване по стената

Списъкът с възможни заподозрени в този случай е огромен. Не само че семейство Рамзи приемали стотици гости в дома си, но използвали и услугите на голям брой строително-ремонтни работници, докато ремонтирали къщата. Една теория предполага, че тъй като семейство Рамзи били раздали ключове от дома си на няколко свои приятели, то някои от тях е отговорен. Ако това е вярно, защо убиецът си бил направил труда да влиза през прозореца на мазето?

Другата възможност е убиецът да е бил човек с история на минали сексуални престъпления срещу деца, който често е посещавал детските конкурси за красота в търсене на бъдеща жертва. Имайки предвид гостоприемството на семейство Рамзи, не би било трудно за бъдещия извършител да се внедри в техния социален кръг, за да се сдобие с необходимата информация за извършване на престъплението. Полицията проверила дали известните им подобни престъпници са имали връзка с хора, познаващи семейството или имащи достъп до къщата.

Друга странична теория е, че убиецът може да е бил забъркан в мрежа за детска порнография, действаща във или около Боулдър, и да е набелязал Джонбеней като подходящ обект. Връзката между детската порнография и сексуалните убийства на деца не е нова. През 1997 г. 18-годишният Джереми Строхмайер издебва 7-годишно момиченце в казино в Лас Вегас и го изнасилва и убива в тоалетната. Строхмайер се оказал отдаден почитател на детската порнография в интернет. Ако връзката с порнографията е вярна, то убиецът би могъл да е само част от по-голяма организирана група, която е целяла отвличането на Джонбеней – план, който е бил изоставен, когато жертвата им е умряла, преди да може да бъде изведена от къщата.

Времето на смъртта

Друг важен фактор е времето на смъртта на Джонбеней. Нормалната температура на човешкото тяло е 36-37°, а тялото започва да се охлажда постепенно след смъртта. Скоростта на охлаждане се определя от температурата на въздуха, от големината на тялото и от неговото облекло. Температурата на трупа обикновено се измерва ректално. Топлината напуска тялото на мъртвец с около 0.5° в час, но това често зависи от външната температура и от възрастта и пола на жертвата.

Рисунката на лявата ръка на Джонбеней
Рисунката на лявата ръка на Джонбеней

Скоростта на настъпване на ригор мортис (послесмъртно вкочаняване) е друг метод за установяване на времето на смъртта. Ригор мортис е вцепеняването на мускулите, причинено от физико-химични и биохимични процеси в мускулните тъкани след смъртта. То започва обикновено след 2-4 часа след смъртта и отнема от 6 до 12 часа за пълното вцепеняване на тялото. След 24-36 часа въздействието на ригор мортис изчезва.

Според полицейския доклад Джонбеней е видяна жива за последно около 22:00 часа на 25 декември 1996 г. Джон Рамзи и неговият приятел Флийт Уайт я намират мъртва в мазето в 13:05 часа на следващия ден. Когато полицията вижда тялото за първи път, забелязва, че то е в състояние на напреднал ригор мортис. Ригор мортис се разпространява първо в малките мускулни части на тялото и постепенно обхваща и по-големите. Тялото на Джонбеней подсказвало, че тя е умряла между 22:00 часа на 25 декември и 6:00 часа на 26 декември.

Полицията съобщила също и за миризма на разлагане, носеща се от тялото. Скоростта на разлагане също зависи от околната температура, нивата на бактерии в тялото и ензимната активност. Обикновено скоростта се удвоява с всяко петградусово покачване на външната температура. За да може полицията да усети миризма, Джонбеней би трябвало да е умряла в долната граница (22:00 ч.) на изчислената времева рамка. Ако това е така, извършителят би трябвало да е разполагал с достатъчно време да извърши нападението, да напише бележката за откуп и да избяга.

Втората теория е, че убийството е извършено от някого в къщата. Имайки предвид, че уликите срещу двамата Рамзи са основани до голяма степен на слухове и инсинуации, остава само една друга възможност – братът на Джонбеней Бърк Рамзи. Но полицията никога не го е разглеждала сериозно като заподозрян.

Продължаваща сага

Алекс Хънтър
Алекс Хънтър

На 10 октомври 1999 г. членовете на екипа на областния прокурор Алекс Хънтър се срещнали с добре познатия криминалист д-р Хенри Лий, за да обсъдят съдебномедицинските експертизи, извършени по случая. Тестовете, направени от Бюрото за разследване в Колорадо, били извършени върху проби, взети от под ноктите на Джонбеней, кръв от гащичките й и космени проби. Някои от тях съдържали следи от кръвта на жертвата и друго ДНК, което би могло евентуално да осигури връзка с убиеца. Но тестовете върху проби, взети от семейство Рамзи и други заподозрени не намерили съвпадение. Д-р Лий, прочул се покрай случая с О Джей Симпсън, станал криминален съветник на Хънтър още в началото на разследването.

На 13 октомври 1999 г. Алекс Хънтър свикал пресконференция, за да съобщи, че голямото жури, събрано 13 месеца преди това да изслуша доказателствата по случая, е решило, че няма достатъчно основания за повдигането на обвинения срещу който и да е заподозрян в убийството на Джонбеней. Освен Джон и Патси, полицията не била назовала публично никакви други заподозрени.

Три седмици след това съобщение, губернаторът на Колорадо Бил Оуенс казал на журналистите, че все още счита Джон Рамзи за „главен заподозрян“ в убийството.

Губернаторът не бил единственият държавен служител, хвърлящ обвинения. Въпреки провала на голямото жури да обвини семейство Рамзи, новоназначеният началник на полицията в Боулдър Марк Бекнър заявил, че според него родителите все още са „под сянката на съмнение“.

В края на октомври семейство Рамзи отговорили на коментарите на губернатора със заплахата, че ще предприемат съдебни действия срещу тези „клеветнически забележки“. В отговор кабинетът на Оуенс се произнесъл, че губернаторът е бил напълно в правото си, когато е отбелязал, че родителите трябва „да спрат да се крият зад адвокатите си“ и да съдействат на следствието, търсещо убиеца на дъщеря им „без значение къде ще ги отведе тази следа“.

Смъртта на невинността

Джонбеней Рамзи
Джонбеней Рамзи

В средата на този скандал, опитвайки се да отбият враждебното обществено мнение, Джон и Патси Рамзи направили доста ненавременното съобщение, че са подписали договор за книга с едно религиозно издателство. Обявили, че са решили, че е време да напишат книгата „Смъртта на невинността„, за да могат да обяснят своята страна от историята и да покажат на света своята невинност и вярата си в Бог.

Появили се бурни критики и обвинения, че двамата родители се опитват да изкарат пари от смъртта на дъщеря си. Джон Рамзи обяснил, че печалбите от книгата щели да отидат за съдебни разходи и във фондацията „Децата на Джонбеней Рамзи“, която той и съпругата му основали, за да „помагат за духовното израстване на децата“.

Дни след обявяването на книгата семейство Рамзи отново се появило в новините, когато станало ясно, че са наели адвокат Л. Лин Ууд, специалист в дела за клевета. Ууд потвърдил назначението си, завявайки:

„Джон и Патси Рамзи са вероятно най-осъжданите индивиди в близката история, срещу които никога не е повдигано обвинение в престъпление. Те не са убийци. Сигурен съм в това“.

Той казал на репортерите, че не би поел случая, ако се съмнява във вината им и заявил, че ще му бъде платено, ако спечели делото. Ууд казал, че ще започне с гражданско дело срещу седмичника „Дъ Стар“ от името на 12-годишния син на Рамзи Бърк. Първата страница на „Дъ Стар“ от 25 май 1999 г. публикува история под заглавието „Джонбеней убита от брат си Бърк“. Вестникът оттеглил твърденията си по-късно.

Една от главните критики на Ууд към медиите е тяхното обвинение, че семейство Рамзи са се „държали странно“ след убийството на дъщеря им. Самият Ууд имал опит с подобна внезапна загуба.

„Открих тялото на майка си, когато бях на 16“ – казва той. – „Няма учебник, който да те научи как да изглеждаш и реагираш в подобна ситуация. Ако смятате, че не се държат правилно, съветът ми е да се въздържате от обвинения, докато самите вие не изпитате същото“.

Губернатор Оуенс настоявал на своето: „Ако са невинни, със сигурност не се държат като такива“.

Случаят изстива

Джонбеней Рамзи
Джонбеней Рамзи

Въпреки упоритите твърдения в противното, с минаването на месеците разследването на смъртта на Джонбеней Рамзи показало очевидни признаци, че започва да замира.

Документацията по случая била преместена в склада; водещият прокурор на голямото жури Майкъл Кейн се преместил на Източния бряг; а детективите били разпределени по други случаи. Най-накрая областният прокурор на Боулдър Алекс Хънтър обявил, че кабинетът му няма повече пари за разследване и в момента не прави планове да търси повече средства.

Изглежда разследването най-сетне започвало да издиша, въпреки изявлението на ключовите играчи през октомври: „Не се отказваме от този случай“.

До този момент щатът Колорадо бил похарчил общо 2 063 456, 42 долара за трите години разследване на смъртта на Джонбеней Рамзи. От тях останали само 25 500 долара, които били използвани, за да задържат договора със специален прокурор Майкъл Кейн, въпреки че той се бил преместил в Пенсилвания.

В средата на ноември областната управа одобрила бюджета на Алекс Хънтър в размер на 2,9 милиона долара, като нищо от него не било предвидено за разследването на случая Рамзи.

Ответен удар

Още преди края на ноември Джон и Патси показали ясно как смятат да продължат. Искали разследването да продължи и по него да работят хора, наистина опитни в подобен вид престъпления. Последното нещо, което желаели, е да видят случая в архивите.

В отговор на тяхното изявление пред медиите, прокурор Майкъл Кейн и бележитият криминалист д-р Хенри Лий се заели да прегледат доказателствата от местопрестъплението. В същото време говорителят на полицията в Боулдър потвърдил, че по уликите все още се работи.

Научи повече за:   10 зловещи начина за отмъщение след раздялата

Следващият месец семейство Рамзи обявили чрез адвокатите си, че ще продължат със съдебните действия срещу вестник „Дъ Стар“ и ще търсят обещетение в размер на 25 милиона.

Лу Смит
Лу Смит

В края на 1999 г. бившият член на прокуратурата Лу Смит съобщил, че работи заедно с Джон и Патси Рамзи по доказване на теорията, че външен човек е убил детето им. Смит бил подал оставката си от кабинета на Алекс Хънтър, притеснен, че екипът му погрешно се е прицелил в семейство Рамзи.

През януари 2000 г. единствената дейност по случая Рамзи било заснемането на минисериала „Перфектно убийство, перфектен град“ на телевизия CBS, създаден по едноименната книга на Лорънс Шилер.

Януари дошъл и си отишъл, д-р Хенри Лий сложил на масата откритията в последните си криминални анализи, но никакви мерки не били предприети, освен че Лий казал на пресата, че все още смята разследването за „топъл случай“. Той обяснил, че все още има много доказателства за изследване.

През февруари обикновените граждани успели да хвърлят поглед в разследването, когато показанията под клетва на Джон Рамзи били направени публично достояние.

Макар да разкривали много малко за самото убийство, дългите показания показали още по-добре как семейството се справяло с нещастието и със законовите и медийни аспекти на разследването.

Най-обсъждано било признанието на Джон Рамзи, че от две години е под лекарско наблюдение и приема антидепресанта „Прозак“.

На въпроса дали подозира някого за убийството на дъщеря си, той отговаря:

„Нека ви кажа две неща. Първо, когато нещо такова се случи в живота ти, губиш доверие“.

„Значи подозирате всички?“

„Да“ – казва той. – „Второ, опитвам се да си напомням да не бързам да раздавам присъди, както очевидно става в този случай, и не искам да бъда обвиняван в същото“.

Рамзи разкрил също, че интервюто за телевизия CNN, което дал седмица след убийството, било направено по предложение на семейния им приятел Флийт Уайт.

Клетвените показания излезли на бял свят като част от делото за клевета, заведено от фотографа Стивън Майлс срещу „Нешънъл Инкуайърър“ и Джон Рамзи. Той обвинявал Рамзи, че е издал информация на таблоида за това кой е извършил убийството. Делото в крайна сметка било отхвърлено от федералния съд, но клетвените показания на Рамзи видели бял свят в материал, публикуван от всекидневник „Дейли Камера“ в Боулдър. Въпреки появата си по CNN, Рамзи казвал в декларацията си, че иска да запази случая далеч от „светлините на медиите“, тъй като вярва, че това ще затрудни полицията да свърши работата си.

Клетвените показания описвали също как семейство Рамзи, с помощта на своите адвокати и други лица, се опитвали да разкрият случая. Техният адвокат Брайън Морган споделил притесненията си, че полицията доста често допуска изтичане на информация в пресата.

Полицията и областната прокуратура също били подложени на прицел от адвокат Лий Хил, който взел клетвените показания. Началникът на полицията в Боулдър Марк Бекнър и представител на прокуратурата признали, че не са знаели за клетвените показания преди да бъдат публикувани в „Дейли Камера“. Бекнър отрекъл, че в тях има нещо съществено за криминалното разследване и добавил, че Джон и Патси Рамзи са преминали през 40-часов разпит от членове на разследващия екип.

На 27 февруари четиричасовият телевизионен филм „Перфектно убийство, перфектен град“, направен по книгата на Лорънс Шилер, се излъчил по националната телевизия. Един човек го гледал с повече от случаен интерес. Бившият полицейски началник Джон Елър бил командир на детективски отдел, когато полицията пристигнала в дома на Джон и Патси Рамзи в утрото на изчезването.

Елър е един от четиримата полицейски служители, чиито кариери били унищожени от случая Рамзи. Той напуснал Боулдър през 1998 г., за да работи в прокуратурата във Флорида.

След излъчването на филма Елър дал интервю за „Роки Маунтинс Нюз“, в което споделил наблюденията си по случая.

Според него полицията разполагала с достатъчно улики за арест, но не с достатъчно, за да повдигне обвинения в убийство и да спечели в съда.

Той добавил, че е могъл да остане в разследването, ако си бил „държал устата затворена“ и следвал указанията на прокуратурата в Боулдър.

Възможен свидетел?

Също през февруари частен терапевт казал на пресата, че една от клиентките му разполага с решаваща информация за смъртта на Джонбеней Рамзи.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240

Мери Биенковски, лицензиран брачен, семеен и детски консултант, заявила, че нейната клиентка е дала на полицията имената на лица, станали свидетели на убийството на Джонбеней, както и на продължаващия сексуален и физически тормоз над други деца.

Биенковски твърдяла, че е лекувала клиентката си повече от 10 години от травма, причинена от сексуално насилие, и разполагала с информация, че зад убийството на Джонбеней стои огромна мрежа за детска порнография.

На следващия ден офисът на шерифството в Боулдър съобщил, че жената, разпространяваща тези твърдения, има дълга история на подаване на фалшиви сигнали и като такава нейната история не бива да се приема на сериозно.

Все пак Алекс Хънтър дал натиск за пълно разследване, казвайки, че свидетел, страдащ от проблеми с паметта от насилие в миналото, не бива автоматично да се пренебрегва. От ФБР също признали, че са разпитвали жената, която по-късно се укрила.

В началото на март, след месеци на спекулации Алекс Хънтър обявил, че няма да се кандидатира отново за поста на областен прокурор, обяснявайки, че решението му е било повлияно от случая Рамзи.

Теорията за външен човек

Лу Смит демонстрира как похитителят е влязъл в мазето
Лу Смит демонстрира как похитителят е влязъл в мазето

В средата на март пенсионираният детектив Лу Смит предложил досега неизвестни доказателства, каращи го да вярва, че Джон и Патси Рамзи не са отговорни за смъртта на дъщеря им.

Според Смит тези доказателства включват:

  • Метална бухалка за бейзбол, намерена извън дома на Рамзи. Влакна по бухалката съвпадали с килима в мазето, близо до стаичката, където било открито тялото на Джонбеней. Бухалката била намерена на „място, където не биха играли деца“, казал Смит без да даде повече уточнения.
  • ДНК улики, не съвпадащи с Джон Рамзи, показвали, че нападателят на Джонбеней е бил мъж.
  • Парченце изолационна пяна с формата на фъстък и листа, намерени в мазето, карали Смит да смята, че са били внесени вътре от някого, проникнал през прозореца в мазето.

Смит не бил просто опитен детектив. Той бил отговорен за разкриването на един от най-объркващите случаи в щата Колорадо – убийството на 13-годишната Хедър Чърч край нейния дом в Блек Форест през 1991 г.

Снимка от аутопсията на Джонбеней
Снимка от аутопсията на Джонбеней

Лу Смит разгледал снимките от аутопсията на Джонбеней и забелязал по тялото й следи, които го накарали да вярва, че върху нея е употребено електрошоково оръжие (тейзър).

Според патолога Майкъл Добърсон разстоянието между двата електрода на върха на тейзър съвпада идеално с двете ранички под брадичката на момиченцето. Той отбелязва, че елекрошокът едва ли би могъл да бъде смъртоносен.

Началникът на полицията Бекнър заявил, че вече са наясно с теорията на Смит, обаче казал, че „разполагаме с доказателства, сочещи противното“.

Няколко седмици по-късно Джон и Патси продължавали да настояват за теорията на Смит, съветвайки полицията да хвърли поглед върху хората от техния „вътрешен кръг“, за да открие убиеца на дъщеря им. Някой, запознат със семейството и вероятно педофил.

Книгата

На 16 март излязла книгата на семейство Рамзи „Смъртта на невинността“. В нея присъстват остри критики към действията на полицията. Книгата изброява седем ключови доказателства, които според Джон и Патси биха помогнали за разкриването на убиеца. Освен това двамата назовават имената на няколко потенциални заподозрени:

  • Една от бившите икономки на семейство Рамзи, която би могла да е искала да отвлече Джонбеней, тъй като имала проблеми с парите.
  • Мъж, който играел ролята на Дядо Коледа на техните партита, включително и онова, състояло с в седмицата на убийството.
  • Бивш служител на „Аксес Графикс“, напуснал компанията с особено лоши чувства към Джон.
  • Бивш писател на свободна практика, за когото приятелката му съобщила, че се е държал подозрително в деня след убийството.

В отговор на тези твърдения шефът на полицията Марк Бекнър казал на репортерите, че всички лица, изброени в книгата, са били разследвани индивидуално и не се считат за „активни заподозрени“.

Отпечатъкът от туристическа обувка, намерен близо до тялото
Отпечатъкът от туристическа обувка, намерен близо до тялото

Книгата изброява също и доказателствата, които семейство Рамзи смятали, че трябва да бъдат изследвани наново:

  • ДНК, открито под ноктите на Джонбеней.
  • Връвта, намерена около врата й и тиксото, залепено на устата й.
  • Срамният косъм, открит по одеялото.
  • Бележката за откуп.
  • Тейзърът, който би могъл да е използван, за да я зашемети.
  • Отпечатъкът от длан, открит на вратата на мазето.
  • Отпечатъкът от туристическа обувка, намерен близо до тялото.

В книгата Джон и Патси предлагат също профил на убиеца, описващ го като мъж педофил, на възраст 25-35 години, който би могъл да е бивш затворник и да е използвал техники, видени във филма „Откуп“ с участието на Мел Гибсън. Филмът бил излъчен в Боулдър малко преди убийството на Джонбеней. Двамата предполагат, че първоначалният план на похитителя е бил да използва електрошок, за да зашемети Джонбеней и да я отвлече за сумата от 118 000 долара.

Според тях планът му е пропаднал, когато Джонбеней се е събудила и го е познала. Тогава кандидат-похитителят се е превърнал в убиец.

Родителите вярват, че убиецът е влязъл в дома им, докато са били на гости у Флийт и Присила Уайт. Вероятно е познавал разположението на къщата, понеже я е посещавал преди като гост и би могъл да знае за бизнес състоянието на Джон от историите в местните вестници.

Според книгата Джон и Патси били съдействали на полицията неколкократно:

Джон и Патси Рамзи
Джон и Патси Рамзи

Полицията ги разпитала и двамата на 27 декември, а Джон отново на 28-и. Властите били в дома им денонощно от 6:00 часа сутринта на 26 декември, когато било открито тялото на Джонбеней, до 14:00 часа на 29-и, когато семейството заминало за погребението в Атланта.

Полицията разпитала сина им Бърк на 26 декември. Разговорът се записвал без присъствието на нито един от родителите му и без тяхно съгласие. Полицейски психолог разговарял с Бърк на 6 януари. Той бил разпитан отново, в период от три дни, през май 1998 г.

Джон дал мостра от почерка си на 26 и 27 декември и на 5 януари 1997 г. Патси на 28 декември, 4 януари, 28 февруари, 12 април, 20 май, а Бърк на 28 декември.

След завръщането им от погребението в Атланта, техните адвокати предложили на полицията клиентите им да дойдат за разпит на 18 януари. Полицията отклонила предложението и заявила, че подобен разговор не би бил „полезен“, защото „времето за разпит на Джон и Патси Рамзи като свидетели, които биха могли да осигурят съществена информация, която да е от полза в началните стадии на разследването, вече отмина“.

Полицията отправила контрапредложение. Семейство Рамзи да дойде в полицията в 18:00 часа вечерта и да се подложи на разпит без определено време за край. Това предложение било отхвърлено.

Патси и Джон дали проби от кръв и косми, както и пръстови отпечатъци, веднага щом полицията поискала това; същото направили и останалите членове на семейството. През февруари 1997 г. и двамата дали доброволно проби от срамни косми.

В началото на разследването семейство Рамзи предложило полицията да претърси и двете им къщи, офисът на Джон, колите им и неговия самолетен хангар без заповед за обиск.

Джонбеней Рамзи
Джонбеней Рамзи

На 11 април 1997 г. Джон и Патси, придружени от адвокатите си, се срещнали с Питър Хофстром от прокуратурата и Том Уикман от полицията в Боулдър. Семейството получило извинение за начина, по който е било третирано. Джон и Патси се съгласили да бъдат подложени на допълнителни разпити и да продължат да съдействат. Джон приел извинението и се съгласил да продължи напред. Не били поставени условия за това как ще бъдат проведени разпитите.

На 12 април 1997 г. двамата пуснали властите да претърсят дома им отново без заповед за обиск и се съгласили да бъдат подложени на отделни разпити на 23 април. Полицията отменила разпитите на 22 април.

Джон и Патси се съгласили да бъдат разпитани от полицията и областната прокуратура на 30 април. Разговорът продължил 2 часа за Джон и 6 часа за Патси.

Двамата били разпитвани от прокуратурата в продължение на три пълни дни през юни 1998 г.

Те дали на полицията медицинските си картони, извлечения от кредитните си карти и дори списък с видеокасетите, взимани под наем.

Бърк Рамзи и децата от предишния брак на Джон – Джон Андрю и Мелинда, били призовани да свидетелстват пред голямото жури.

Джон и Патси също предложили да свидетелстват пред голямото жури, но така и не били призовани. Искали да се срещнат с губернатора, но молбата им останала без отговор.

Все още под подозрение

През март 2000 г. губернатор Бил Оуенс се появил по телевизия ABC и обявил, че са открити нови доказателства по случая Рамзи, без обаче да разкрие повече подробности.

Губернаторът казал също, че има „много добра причина“ Джон и Патси Рамзи да са заподозрени. На въпроса дали вярва, че двамата или един от тях са отговорни за смъртта на детето им, отказал да отговори директно.

Три дни след телевизионното участие на губернатор Оуенс, полицейски началник Марк Бекнър съобщил, че вероятно ще приеме предложението на семейство Рамзи да се подложат на тест с детектора на лъжата. Но в края на март областен прокурор Хънтър заявил, че според него това не е добра идея, защото двамата били на лекарства, които можели да повлияят на показателите за сърдечен ритъм и кръвно налягане.

На 9 април един от бившите водещи детективи в случая Стив Томас също стъпил на медийната арена, когато казал по телевизия ABC, че според него Патси е написала бележката за откуп. Томас, който си подал оставката заради „липсата на агресивно разследване“, също написал книга по случая, озаглавена „JonBenet: Inside the Ramsey Murder Investigation„.

Бележката за откуп
Бележката за откуп

В нея обяснява как от 73-имата заподозрени, чийто почерци били анализирани от експертите, Патси Рамзи е единствената, която не може да бъде изключена категорично като автор на бележката. Според него тя се била постарала да промени почерка си след убийството.

Томас изтъква и това, че Патси имала навика да подписва писмата си с абревиатури, подобно на подписа в бележката за откуп: „S.B.T.C.“. Хартията съвпадала с тази от личното й тефтерче, а мастилото – с нейната химикалка.

Стив Томас базира теорията си на графологичния анализ, направен на бележката за откуп от Доналд Фостър – учен лингвист, който, както става ясно впоследствие, бил предложил услугите си на семейство Рамзи на 18 юни 1997 г., защото бил „твърдо уверен в невинността на Патси“. Тогава Фостър описал писмото като дело на „млад човек с незряло въображение, повлияно твърде много от криминална литература и холивудски трилъри“. Предложението му за помощ било отхвърлено.

Стряскащо откровение

Патси на гроба на дъщеря си
Патси на гроба на дъщеря си

Друга стряскаща подробност, която Томас предлага в своята книга, е, че полицията била поставила подслушвателно устройство и скрита камера край гроба на Джонбеней. Детективите наблюдавали гроба в продължение на три дни с надеждата, че ще чуят признанията на опечалените родители. Но Джон и Патси не посетили гроба нито веднъж през това време.

Четири месеца по-късно детективите се върнали на гробището и поставили микрофон под фалшив надгробен камък, поръчан от фирма за специални ефекти. Планът им обаче пропаднал, когато едно дете открило плочата и съобщило на висок глас, че е направена от дърво.

Книгата на Томас описва как детективите са планирали да проникнат в къщата на семейство Рамзи в Атланта и да инсталират там подслушвателни устройства. Този план в крайна сметка бил изоставен, тъй като не получил одобрение от ръководството.

Стив Томас, който е детектив от отдел „Наркотици“ без никакъв опит в разследването на убийства, излага теорията си, че Патси Рамзи е убила Джонбеней случайно, вбесена, че детето е подмокрило леглото си, и след това е замаскирала случилото се като отвличане.

Заради твърденията на Томас Патси Рамзи се съгласила да осигури на властите четвърта проба от почерка си, този път и от двете ръце. Семейството обявило, че възнамерява да съди писателя.

Време за тестове

В крайна сметка, след като променили мнението си няколко пъти, властите в Боулдър съобщили, че ще приемат предложението на семейство Рамзи да се подложат на тест с полиграф и се съгласили с техните условия – тестовете да бъдат проведени от независим експерт в Атланта и резултатите да бъдат обявени публично.

Планираните тестове обаче пропаднали, когато полицията в Боулдър обвинила семейството, че е променило критериите си, отказвайки да позволи на служител от ФБР да проведе теста, тъй като не смятали, че той е „независим експерт“.

Несъгласията около тестовете продължили и през месец май, когато Джон и Патси се появили по телевизия CNN, за да опишат как са предложили няколко имена на изтъкнати експерти в сферата на полиграфските изследвания, които полицията отхвърлила в полза на служителя на ФБР.

По-късно Рамзи предложили тестовете да бъдат проведени от признатия експерт от Лос Анджелис Едуард Гелб, но полицията в Боулдър продължавала да настоява за ФБР.

Няколко дни след това председателят на Американската полиграфска асоциация Ричард Кийфър обявил, че дружеството е готово да осигури квалифицирано лице за провеждане на тестовете по същия начин, който се използва от ФБР. Адвокатът на семейство Рамзи се съгласил. На 16 май полицията в Боулдър отхвърлила официално предложението на Кийфър.

Резултатите

Джонбеней Рамзи
Джонбеней Рамзи

Няколко дни по-късно полицията съобщила, че не е открила доказателства в подкрепа на теорията, че Джонбеней Рамзи е убита от организирана мрежа за детска порнография.

На 24 май Джон и Патси Рамзи се подложили на тест с детектор на лъжата, проведен от Едуард Гелб, и обявили, че резултатите ги оневиняват напълно за смъртта на дъщеря им. Полицията реагирала незабавно, наричайки тестовете „публична кампания“ и настояла, че единствено правителствена агенция би могла да проведе надеждно такъв тест.

Семейство Рамзи отговорили на това, предлагайки на полицията да разпита Ед Гелб за методите му на провеждане на теста. Не получили отговор.

Резултатите на Гелб впоследствие били разгледани и потвърдени от основателя на полиграфския отдел в ЦРУ и създател на техниките за отчитане на резултатите, които се смятат за стандарт в индустрията.

Научи повече за:   Бебето П: Нечовешките изтезания и смъртта на Питър Конъли

Въпросите към Джон и Патси били следните:

„Нанесли ли сте някои от нараняванията, причинили смъртта на Джонбеней?“

„Знаете ли със сигурност кой уби Джонбеней?“.

„Криете ли самоличността на лицето, убило Джонбеней?“.

Патси Рамзи получила допълнителни въпроси, касаещи бележката за откуп:

„Вие ли написахте бележката за откуп, открита в дома Ви?“.

„Ваш ли е почеркът на бележката за откуп, открита в дома Ви?“.

Заключението на Гелб е следното:

„Нито Джон, нито Патси Рамзи направиха опит да излъжат, когато даваха отговори на съответните въпроси“.

Официалният отговор на полицията?

„Резултатите от тестовете не са валидни, защото не са проведени от ФБР“.

Медийният цирк

Стив Томас
Стив Томас

През юни 2000 г. семейство Рамзи предизвикали Стив Томас да се изправи по националната телевизия и да отправи обвиненията си срещу тях лично. Томас се съгласил и тримата се появили на малкия екран в живото предаване на Лари Кинг по CNN.

Срещата им бързо се превърнала в състезание по надвикване с водещия Кинг в ролята на рефер. Накрая Томас предизвикал семейството да реализира предложението си да се срещнат с детективите от Боулдър.

Джон Рамзи казал, че има готовност да се срещне с тях, за да сподели разкритията си и да им зададе въпроса: „Защо трябва да доказваме, че сме невинни?“.

Томас отговорил, че съществуват доказателства, сочещи вината им.

„Кажете ми едно доказателство, което би се приело в съда?“ – предизвикал го Джон.

Томас се обърнал към Патси Рамзи и заявил, че срещу нея има достатъчно доказателства, за да бъде арестувана за убийство.

Патси отговорила: „Иска ми се да бях“, обяснявайки, че ако е била арестувана е щяла да бъде оневинена в съда.

Няколко дни след шоуто станало ясно, че Джон и Патси са се съгласили да се срещнат с полицията, само ако детективите са склонни да подходят различно към случая и да разнищят убийството на дъщеря им вместо да ги разпитват.

Анкета, проведена от местен вестник, показала, че само една осма от жителите на Колорадо вярват, че резултатите от тестовете с полиграф доказват, че Джон и Патси не са замесени в смъртта на Джонбеней.

В отговор на тази анкета адвокатът на семейството Лин Ууд коментирал, че тя акуратно отразява „анти-Рамзи“ кампанията, водена от медиите още от деня на убийството.

Зад всички тези събития важен факт оставал все по-назад в общата картина: едно невинно момиченце било брутално убито, а убиецът му все още бил на свобода.

Разпитите

На 28 август 2000 г. така дългоочакваните разпити на семейство Рамзи най-накрая станали реалност, когато Патси се срещнала със следователите за първи път от две години. Тя била интервюирана в продължение на 7 часа, разпределени в два дни, докато разговорът с Джон протекъл само за два часа.

На следващия ден началникът на полицията Бекнър заявил пред CNN и други медии, че срещата между детективите и семейство Рамзи е донесла „по-малко, отколкото очаквахме“.

Екипът на Бекнър първоначално възнамерявал да обясни на двамата родители доказателствата, заради които ги смятат за заподозрeни и да провери дали имат обяснения за тях. Това не се случило, защото се разгорял спор с адвокатите заради въпросите на полицията, касаещи сина на Джон и Патси Бърк.

Адвокатът на семейството Лин Ууд обяснил, че бил посъветвал Патси да отговаря на всички въпроси, освен на тези, засягащи сина й, защото смятал, че те нямат отношение към разследването.

На 31 август 2001 г. телевизия CNN съобщила, че Патси Рамзи е отправила предизвикателство към полицията, подканяйки ги да „я обвинят, ако смятат, че могат да докажат, че е убила дъщеря си“.

Случаят се върнал обратно в медийното пространство на 10 септември 2001 г., когато „Дейли Камера“ съобщил, че имейл, изпратен до началника на полицията Марк Бекнър на 8 август от информатор, твърдял, че интернет потребител на AOL е публикувал мнение във форум, твърдящо, че е бил свидетел на убийството на Джонбеней.

Властите в Боулдър се свързали с полицията в окръг Лаудън в щата Вирджиния, където е базирана компанията AOL, за да потърсят информация за самоличността на потребителя.

Проверката установила, че предполагаемото „признание“ не е нищо повече от лоша шега на 14-годишно момиче от щата Охайо.

Разследването на Лу Смит

2002 г. не започнала добре за семейство Рамзи. През февруари Патси разбрала, че ракът на яйчниците й отново се е завърнал. Междувременно пенсионираният детектив Лу Смит представил доказателствата си, каращи го да вярва, че Джонбеней е била убита от външен човек:

  • Джон и Патси са любящи родители без никакъв мотив за убийството на дъщеря им и без история на криминално или агресивно поведение.
  • Красивата Джонбеней е „мечтата на всеки педофил“ и популярността й в обществото я е направила лесна мишена. Също така богатството и статуса на родителите й са ги направили потенциални мишени за похитителя.
  • Три подозрителни събития сочат към външен човек: непозната кола паркирала пред дома на Рамзи около времето на убийството; Джонбеней казвала на хората, че ще получи „специална визита от Дядо Коледа“, макар Патси никога да не я била чувала да казва нещо такова.
  • Твърденията на полицията, че няма отпечатъци от стъпки в снега са подвеждащи, защото в по-голяма част от периметъра около къщата нямало сняг.
  • Отвореният прозорец на мазето, преместването на решетката на прозореца и присъствието на листа и боклуци под него, както и други следи сочат, че похитителят е влязъл точно оттам.
  • Същите листа и боклуци били открити в стаичката, където е намерено тялото на Джонбеней.
  • Куфарът под прозореца в мазето
    Куфарът под прозореца в мазето

    Куфарът под отворения прозорец, преместен там не от семейството, изглежда е послужил на похитителят да се изтласка нагоре, за да излезе от къщата.

  • Много косми и влакна, свързани с престъплението, не принадлежат на никой член от семейството.
  • Следите по тялото на Джонбеней съвпадат с употребата на електрошок, който имал за цел да я зашемети, за да бъде изнесена от спалнята й.
  • Пресни неидентифицирани отпечатъци от стъпки, видими по праха на пода в мазето, не принадлежат на никой от семейството.
  • Тестовете показват, че писъкът, за който разказала една съседка, би могъл да е дошъл от мазето без да бъде чут от родителите.
  • Умелата употреба на гаротата показва, че убийството е дело на опитен сексуален садист.
  • Жестоките наранявания на Джонбеней са станали преди смъртта и не биха могли да са част от инсцениране на убийство.
  • ДНК от неизвестен мъж е открита под ноктите на Джонбеней и друга непозната ДНК – по тялото и гащичките й.
  • Бележката за откуп е написана почти със сигурност преди смъртта на Джонбеней от брутален, спокоен и предпазлив индивид.
  • Експертите заключават, че Джон Рамзи не е написал бележката, а Патси също не може да бъде определена категорично като неин автор.

През ноември 2002 г. станало ясно, че ДНК-то от неизвестен мъж би могло да е попаднало по плата на гащичките още при произвеждането им. Проверявайки тази теория, детективите се сдобили с неразопаковани „контролни“ мостри от идентично бельо, произведено в Югоизточна Азия, и тестовете открили по тях човешка ДНК.

В края на 2002 г. полицията в Боулдър обявила, че повече няма да работи по случая и прехвърлила разследването към кабинета на областната прокуратура.

Най-сетне оправдани

Леглото на Джонбеней
Леглото на Джонбеней

В продължение на години медиите и жълтата преса провеждат публичен процес срещу Джон и Патси Рамзи за убийството на дъщеря им. Доказателства за вината им не са нужни – според пресата всеки родител, набутал детето си в нещо толкова политически некоректно като детските конкурси за красота, е способен на всичко.

Слуховете и инсинуациите се сипели в абсурдна лавина: Рамзи трябва да са виновни, защото ги съветва адвокат. „Мотивът“ на Патси за убийството на дъщеря й е напикаване в леглото. Джонбеней била насилвана сексуално. Поведението на властите в Боулдър с нищо не помагало за вкарване на здрав разум във вестникарските заглавия. Те упорито държали семейство Рамзи „под чадъра на съмнението“ и настоявали, че в дома им не е влизал външен човек. През 1999 г. губернатор Оуенс заявил, че двамата се крият зад адвокатите си.

Най-сетне, след години на мъка по загубеното им дете и стрес от демонизирането им в медиите, семейство Рамзи намерили реабилитацията, която търсели от първия ден. Съдът в Атланта и областният прокурор на Боулдър се съгласили, че те може би са били прави през цялото време и че тежестта на доказателствата подкрепя убеждението им, че за смъртта на Джонбеней е отговорен чужд човек.

Анализ на бележката за откуп

Ключово доказателство за разкриването на убийството на Джонбеней Рамзи е бележката за откуп. Полицията, както и семейство Рамзи, вярват, че който е написал тази бележка е убиецът. Ако полицията успее да намери съвпадение в почерка, случаят ще бъде разкрит. Проблемът е, че категорично съвпадение все още няма. Бившият щатски шериф Марк Маклиш се опитва да разбули загадката чрез анализ на съдържанието на бележката.

Едно от първите неща, които правят впечатление според Маклиш е, че бележката за откуп е доста дълга. Повечето подобни бележки са кратки и ясни, например:

„Детето ви е при нас и е добре. Ще ви струва 500 000 долара да си я върнете обратно. Не се обаждайте в полицията. Ние ще се свържем с вас“.

Но тази бележка е написана на три листа хартия. Това е първата следа, навеждаща на мисълта, че тя би могла да е фалшива.

Освен това писмото като че ли няма много смисъл. „Ние сме група лица“. Какво точно има предвид авторът с това? Всяка група се състои от лица. Това я прави група. Може би авторът иска да каже, че въпреки че са група, те поддържат своята индивидуалност?

Авторът също така твърди, че те „представляват малка чуждестранна фракция“. Употребата на думата „чуждестранна“ няма смисъл. Дори да са чужденци, похитителите не биха се нарекли сами така. Те не са чужденци в собствените си очи. Биха казали например „Ние сме Ислямски джихад“. Ако човек отиде в Иран и отвлече някого, едва ли ще остави бележка с твърдението, че е чужденец.

Авторът продължава с изявлението: „Ние уважаваме вашия биззнес [sic], но не и страната, на която той служи“. Трябва ли да повярваме, че Джонбеней е била отвлечена и убита, защото някой изпитва омраза към Съединените Щати? Повечето хора ще се съгласят, че това престъпление не е международен инцидент.

Авторът изписва неправилно две често употребявани думи – „бизнес“ и „ръцете“, обаче изглежда не изпитва затруднение в правописа на думи като „attache“ (куфарче), като дори слага ударението. Това навежда на мисълта, че той нарочно е сгрешил първите две думи, за да си даде вид на необразован човек или чужденец. Двете правописни грешки са в първия параграф. След това писмото е граматически правилно, с изключение на един непълен член. Това е още едно доказателство, че грешките са направени нарочно.

Сумата от 118 000 долара е сравнително малка. Похитителите обикновено са алчни и биха поискали много повече пари.

Фразата „вашата сметка“ е доста интересна. Един похитител едва ли би ви казал откъде да се сдобиете с парите. А ако го направи, вероятно би казал „от банката“, а не от „вашата сметка“.

Авторът казва на семейство Рамзи да „донесат достатъчно голямо куфарче в банката“. Повечето похитители няма да си правят труда да ви напомнят това. Също така е съмнително, че един похитител би ви посъветвал да „си починете“, защото „предаването ще бъде изтощително“.

По-нататък авторът предупреждава: „Ако засечем, че вземете парите рано“. Думата „засечем“ предполага непрекъснато наблюдение. Това е подсилено допълнително малко по-надолу с фразата „Вие и вашето семейство сте под постоянно наблюдение“. Похитителите искат да повярваме, че държат семейството под непрекъснато наблюдение, което е малко вероятно.

Авторът задрасква думата „предаване“, може би защото осъзнава, че един похитител не би предал заложника си, а би казал на семейството къде да го намери. Затова променя думата на „прибиране“. Съмнително е, че един похитител би направил подобна грешка.

Похитителят осведомява, че „Двама господа бдят над дъщеря ви“. Каква е разликата между това да „бдиш над някого“ и да „пазиш някого“? Най-добрият пример е може би сравнението с Бог. Когато казваме, че Бог бди над нас, ние си представяме, че той го прави отдалеч. Той ни вижда, но също така вижда и целия останал свят. Той ни вижда, защото сме част от този свят. Докато бди над нас, той бди и над всички останали. Ако обаче кажем, че Бог ни „пази“, нещата стават много по-лични. Макар да вижда целия свят, той фокусира вниманието си върху нас.

В едно отвличане, похитителите „пазят“ жертвата си. Те биха искали да я държат под око, за да не се измъкне. Написвайки „бдят“ в бележката за откуп, авторът сякаш ни казва, че не наблюдават Джонбеней от непосредствена близост. Има само две причини един заложник да не бъде пазен добре: 1. Ако сте сигурни, че той е добре и не може да избяга; 2. Ако знаете, че е мъртъв. Тъй като мъртвото тяло не може да отиде никъде, то над него може да се „бди“.

Авторът твърди, че семейството е под непрекъснато наблюдение, но сам си противоречи, казвайки „Ако ви хванем да говорите“.

В бележката фразата „тя умира“ е използвана четири пъти. Проблемът е, че авторът би трябвало да използва бъдеще време – „тя ще умре“. Може би Джонбеней е била вече мъртва при написването на бележката.

Бележката е адресирана до „Г-н Рамзи“. Но към края г-н Рамзи става „Джон“. Авторът се обръща към него с „Джон“ три пъти. Ако това е чуждестранна фракция, те биха продължили с употребата на термина „Г-н Рамзи“. Използването на малко име е твърде лично за неизвестен похитител.

Изучавайки местоименията става ясно, че това престъпление не е извършено от група. Ако пишете от името на група, бихте говорили в множествено число през цялото време. Но авторът сякаш забравя това и пише „Всяко отклонение от моите инструкции“ и „Ще ви се обадя“.

След обстоен анализ на съдържанието на бележката Марк Маклиш стига до заключението, че отвличането не е дело на терористична група. Според него тя е написана от един човек, вероятно жена. Той клони към теорията, че това е Патси Рамзи.

Джон Марк Кар

Минават цели 7 години преди полицията в Боулдър да изпрати на ФБР ДНК пробата, открита по гащичките на Джонбеней. Отдавна вече било установено, че това ДНК не принадлежи на никого от семейството.

В края на декември 2003 г. ФБР се произнася, че част от пробата, взета от кръв, открита по гащичките на Джонбеней, е с достатъчно добро качество, за да бъде вкарана в ДНК индексиращата система и сравнена с проби от други престъпления и престъпници. ФБР не открива съвпадение, но продължава да проверява пробата всяка седмица.

Патси Рамзи не дочаква да види как ще продължи разследването на смъртта на Джонбеней. Тя умира от рак на яйчниците на 24 юни 2006 г. на 49 години и е погребана до дъщеря си.

Джон Марк Кар
Джон Марк Кар

На 16 август 2006 г. бившият учител Джон Марк Кар (41 г.) признава неочаквано за убийството на Джонбеней, когато е задържан за детска порнография. Властите го проследяват чрез интернет, когато той изпраща имейли, касаещи случая Рамзи, на професора по журналистика Майкъл Трейси.

През юни 2006 г. професорът изпраща на областната прокуратура в Боулдър копия от писмата на заподозрения, чийто имейл адрес бил „[email protected]“. 26 декември 1996 г. е датата на смъртта на Джонбеней. С помощта на този имейл адрес имиграционните власти засичат местоположението на заподозрения в Банкок, Тайланд, където е задържан. Джон Марк Кар признава, че е бил с Джонбеней по време на убийството и заявява, че смъртта й е нещастен случай. Когато го попитали дали е невинен, казал: „Не“.

Но ДНК-то на Кар не съвпаднало с пробата, открита по тялото на Джонбеней. На 28 август 2006 г. прокуратурата обявила, че няма да му повдига обвинения за смъртта й.

Освен това властите така и не успяват да открият доказателства, че Кар е бил в Боулдър около Коледа на 1996 г. Уликите, свързващи го с убийството, са косвени. Почеркът му обаче като че ли съвпадал с бележката за откуп. Особено буквите Е, Т и М, които пишел по особено рядък начин според медиите.

Джон Марк Кар направил някои необичайни изявления, противоречащи на резултатите от аутопсията на Джонбеней. Казал на медиите, че я е упоил, макар аутопсията да не открила следи от лекарства в тялото.

Сетне казал, че бил прибрал момиченцето от училище, макар тогава да била коледната ваканция.

Когато го попитали как е влязъл в къщата, отказал да коментира.

В крайна сметка властите се отказали да го разследват като заподозрян. Обвиненията за детска порнография също били свалени, когато полицията загубила конфискувания му компютър. Джон Марк Кар се подложил на операция за смяна на пола и понастоящем живее като жена под името Алексис Райх.

Загадъчното убийство на Джонбеней Рамзи продължава на измъчва детективите, медиите и нейните близки. Случаят е отворен наново през октомври 2010 година. Комисия от щатски и федерални служители провежда нови разпити и се надява да разбули загадката с помощта на последните ДНК технологии.

———————————————————————————————————————————————
Материалът е написан по идея на bubka46
Източници: trutv.com, wikipedia.org, cbsnews.com, statementanalysis.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

23
Напиши коментар

avatar
21 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
19 Автори на коментари
мариян - rambo 2трифонЗизуемаЛилия Костова Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Luiza
Гост
Luiza

Измъчих се, докато прочета статията ,но пък бе интересна

B.
Гост
B.

Много благодаря за статията.Отдавна исках да прочета историята.Поздравления за старанието.

Мими
Гост
Мими

Още помня случая-тогава го отразиха в списание Паралели и на корицата беше много красива снимка на същото момиченце

pa6ata
Гост
pa6ata

Силвия можеш ли да намериш нещо свързано с този случай? http://zamunda.net/details.php?id=297574&hit=1

Reginella
Гост
Reginella

Много интересен сайт. Само ако позволиш една забележка към статията – името на момиченцето е Джонбенет (Jonbenet).

Габи
Гост
Габи

Личи си, че статията е пристрастна. Нещата са извъртяни, все едно родителите са жертвите, а ако се поинтересувате и от други статии, ще разберете, че не е точно така.

Йоанка-Барабанка
Гост
Йоанка-Барабанка

Та кой в крайна сметка е убиеца така и не става ясно на края и до ден днешен точно като убийствата на Зодиака-на скоро,гледах филм за него и мисля и тук някъде бях чела историята но не помня къде…

Кристина
Гост
Кристина

Горкото дете! Дори майка и е умряла от рак на яйчниците!

Лилия
Гост

Този случай за съжаление е доказателство , че детските конкурси за красота не водят до нищо добро . Всеки път като гледам по TLC „Детски конкурси за красота “ от една страна ми става мъчно за тези деца . Ненормалните им алчни за слава и пари родители ги превръщат в големи в името на короната и парите ,слагайки им бронзанти , изкуствени зъби , мигли ,перуки и какво ли още не , с което заличават всичко невинно и чисто в тях. По този начин сякаш ги поднасят на сребърен поднос на педофилите , които не се и съмнявам са щастливи… виж още »

Лилия
Гост

Вината за смъртта на детето до голяма степен е и на родителите и техния стремеж да го направят известно . С влаченето по конкурси те не само са само са и отнели детството гримирайки я и обличайки я като голяма ,като и с дългите репетиции за следващото участие ,но и благодарение на тях се е стигнало до този фатален край .

Елена
Гост
Елена

Кой нормален човек оставя отворени прозорци в къщата си, не си заключва вратата и раздава ключове от къщата си на външни хора?? :O

Александра Арсов
Гост

Доста материал гледах и четох за случая и мисля, че родителите са невинни.

Александра Арсов
Гост

Съгласна съм с Лилия! И аз съм на мнение, че тези конкурси не са подходящи за толкова малки момиченца. Убедена съм, че точно това е причината това красиво дете да го няма днес на този свят. Как може да облечеш 3-4 годишната си дъщеричка като танцьорка на пилон, да и сложиш грим, нокти, мигли, да я учиш да се кълчи пред очите на хората и да се гордееш с това???! Да не говорим, че в споменатия от Лилия конкурс, който излъчват по TLC се появяват и по-малки деца. Нямам думи просто!Какви са тези извратени родители, каква е тая жажда за… виж още »

Лилия
Гост
Лилия

https://www.youtube.com/watch?v=Urn6tg8xb0E Вече се знае и кой е убиецът дано го осъдят на смърт гадния изверг !

Саманта
Гост
Саманта

Гледах по ID Extra предаване именно за убийството на Джонбеней ,дадоха и видео от разпита на родителите и по всичко си личи че са те и много умело го прикриват ,яърво почерка на бележката и този на майка и са идентични ,второ във въпросната сутрин когато тя открива че дъщеря и я няма е слязла по стълбите от задната страна не от предните и въпросната бележка за откуп е била на задните стълби ,няма как убиеца да е знаел че тя ще слезе точно от там ,другото което е че на масата е имало купа с ананас ,родителите и твърдят… виж още »

damnson
Гост
damnson

Хора вижте и тази статия , още по митично става -> http://www.nydailynews.com/life-style/conspiracy-theorists-claim-katy-perry-jonbenet-ramsey-article-1.2545246

Лилия Костова
Гост
Лилия Костова

Снощи даваха за нея по ТЛС. Всичко сочи към родителите и прекалено дългата бележка за откуп с почерка на Патси, химикалката , с която е писана бележката също е нейна , отпечатъците им по купата с ананас, бързането им да заминават дни след убийството на детето . Хипотезата беше , че е възможно Патси да се е ядосала за това , че малката понякога подмокряла леглото и този път се е вбесила за пореден път ударила я е смъртоносно и след това е инсценирала театъра с отвличането . Интересно ми е как толкова години не са ги окошарили досега ?

ема
Гост
ема

Моето мнение е, че брат й Бърк я удря на шега, защото е поискала от ананаса му.Но тъй като все пак е дете на 9 години не е преценил силата.Родителите изпадат в паника и правят всичко възможно да го прикрият.

Зизу
Гост
Зизу

Добре, ако са родителите, откъде се взима двата вида чужда ДНК едната по гащичките, а другата по тялото на детето? Да не говорим за това под ноктите й. Също споделям мнението и съмнението, че може да е бил брат й, но родителите да го прикриват.

трифон
Гост
трифон

няма как да е брат и, и то заради ананаса..защото тя е яла от него а не му е поискала..

мариян - rambo 2
Гост
мариян - rambo 2

Aз бих започнал със следното: малко преди убийството на момиченцето, Джон Рамзи признава че е счупил прозореца на мазето уж неволно..имало е и уставена бележка за откуп, която била необичайно голяма – три страници..в нея е поискана необичайно ниска сума в размер на 118000 хил.долара. майката е бивша кралица на красотата, а бащата е преуспял бизнес мен, който малко преди убийството на Джон БЕНЕТ, ТОЙ получва 118000 хил.долара от работата си в брой. случайно или не, тази сума съвпадала със сумата поискана при откупа..и така на сутрината след трогателното обаждането на майката, на тел 911..започнало най голямото ДОМАШНО разследване ако… виж още »