Публикувано на: 12 октомври, 2009

Денят бил 1 октомври 1993 г. Дванадесетгодишната Поли Хана Клаас поканила две свои приятелки да пренощуват в дома й. В разгара на пижаменото парти един непознат мъж въоръжен с нож нахлул в детската стая, завързал момичетата и нахлузил на главите им калъфки от възглавници. След това непознатият отвел хълцащата от страх Поли в нощта.

Тялото на Поли е намерено на 3 декември 1993 г. Нейното отвличане и убийство предизвиква нечуван отзвук из целите Съединени Щати и води до създаването на обществената благотворителна Фондация „Поли Клаас“, чиято цел е оказването на помощ в откриването на изчезнали деца.

Отвлечена от къщи

Поли Клаас

Поли Клаас

Поли Хана Клаас е родена на 3 януари 1981 г. във Феърфакс Калифорния. Нейните родители Марк и Ив Клаас се развеждат, когато тя е само на две годинки и половина. Двамата запазват приятелските си отношения и Марк често посещавал единствената си дъщеря.

Докато Поли растяла, майка й често се местела от град на град, което до известна степен обяснява защо хората често описват Поли като „срамежливо дете“, което трудно се сприятелявало.

Ив се омъжва за Алан Никъл, който имал три деца от предишен брак. През 1987 г. им се ражда още една дъщеричка на име Ани. Поли се разбирала добре с останалите деца, но често имала конфликти с втория си баща.

Поли харесвала актьора Мел Гибсън и футболиста Джо Монтана. Тя имала две котки – Спуки и Майло.

Въпреки стеснителността си у Поли се наблюдавала актьорска жилка. Тя много обичала да участва в училищните пиеси и мечтаела някога да стане професионална актриса. Музиката също й се отдавала и тя свирела в училищния оркестър.

Марк Клаас

Марк Клаас

Тя била много близка с родителите на баща си – Джо и Би Джей Клаас, които често я водели на почивки в Мексико и Йелоустоун Парк. Поли била още по-близка с баща си Марк Клаас, с когото прекарвала повечето си ваканции и уикенди.

Поли била красива, тъмноока девойка с бяла кожа, трапчинки и дълга, вълниста, тъмна коса.

Тя изпитвала дългогодишен страх от тъмното. Не можела да заспи на загасена лампа. Страхувала се от загадъчния торбалан и от възможността да бъде отвлечена. Поли често говорела за това с родителите си. Марк Клаас си спомня с горчива ирония как бил уверявал дъщеря си:  „всичко ще бъде наред, аз винаги ще бъда до теб, за да те пазя“.

По времето на отвличането си 12-годишната Поли Клаас живеела с майка си и по-малката си сестра Ани в малкото градче Петалума в Калифорния. Ив Никъл се била разделила с втория си съпруг.

На 1 октомври 1993 г. Поли поканила двете си най-добри приятелки Кейт Маклийн и Джилиън Пелам на пижамено парти. Трите момичета посещавали едно и също училище и свирели на кларинет в училищния оркестър.

По-късно няколко човека си спомнят, че били забелязали някакъв едър, брадат мъж с гъста, сива коса да се мотае по тротоара пред дома на Поли. Той не правел нищо застрашително и приличал на човек излязъл да направи вечерната си разходка.

Поли решила, че е време да донесе спални чували за приятелките си от всекидневната. Тя отворила вратата на стаята си и се изправила лице в лице някакъв тежкосложен мъж на средна възраст, който бил напълно непознат. Той държал нож и незабавно се разпоредил: „Не викайте или ще ви прережа гърлата!“.

Трите момичета замлъкнали.

„Кой живее тук?“ – попитал той.

„Аз“ – отговорила Поли.

Кейт и Джилиън си мислели, че това е някакъв номер за предстоящия Хелоуин. Поли обичала да прави подобни номера.

„Правя това само за парите“ – казал непознатият.

Поли му предложила една кутия, в която имало 50 долара. Той отказал да я вземе и казал на трите момичета да легнат на пода. След това завързал ръцете им отзад на гърба и нахлузил калъфки от възглавници на главите им.

„Няма да ви нараня“ – уверил ги той. – „Правя това само заради парите“.

„Моля ви, не наранявайте мама и сестричката ми“ – примолила му се Поли.

Кейт и Джилиън чули ужаса в гласа на приятелката си и им станало ясно, че това не е никакъв номер.

Непознатият вдигнал 12-годишната Поли от земята и наредил на приятелките й да „броят до 1000″, преди да се опитат да се освободят.

След което извел Поли от собствения й дом.

Джилиън и Кейт изобщо не си направили труда да броят. Те се освободили от въжетата и панически събудили Ив Никъл, за да й разкажат за преживяния току-що ужас. Майката се обадила на 911 и ловът започнал.

Нарушител

Полицията в Петалума започнала незабавно да претърсва района. Описанието на високия, брадат, бял мъж било разпространено по полицейските радиостанции из окръг Сонома – но не до всички. Този пропуск попречил на бързото разкриване на случая и вероятно бил станал причина за фаталния край на Поли Клаас.

Някъде към полунощ в онази ужасна вечер Дейна Джаф се обадила на полицията, за да подаде оплакване за някакъв нарушител в имота й на Питиан Роуд, намиращ се на 40 км. от дома на Поли. Тя била уведомена за този нарушител от 19-годишната Шанън Линч, която гледала малкото й момиченце. Когато Джаф се прибрала у дома, бавачката се качила в колата си и подкарала към къщи. Когато се спуснала по хълма, тя видяла някакъв непознат, облечен в тъмни дрехи, който се ровел в заседналия си Форд Пинто.

Линч свалила леко прозореца си, за да говори с мъжа. Той пъхнал пръстите си в пролуката и извикал: „Заседнал съм. Трябва ми въже!“.

Нещо в непознатия накарало Линч да потрепери. Тя подкарала с мръсна газ и спряла до един обществен телефон, за да се обади на Джаф и да й разкаже за тайнствения мъж. Поради някаква причина Джаф не се обадила на ченгетата от дома си. Тя се почувствала уязвима в отдалечената къща и решила първо да сложи малко разстояние между себе си и детето и непознатия мъж. Въоръжена с бейзболна бухалка и спрей, тя се качила в Тойотата си и минала покрай закъсалото Пинто. Обадила се на полицията от телефона в една бензиностанция.

Полицаите Томас Хауърд и Майкъл Ранкин били изпратени да проверят сигнала.

Те спрели до затъналото в канавката на тесния път Пинто, принадлежащо на Ричард Алън Дейвис. Големият мъж бил мръсен, косата му била сплъстена на гъсти кичури и той се потял обилно, въпреки че нощта не била гореща. Той обаче не изглеждал нервен или възбуден.

Офицерите го попитали какво прави тук.

„Любувам се на природата“ – отговорил той със спокоен, премерен тон.

Ченгетата го погледнали скептично, тъй като районът бил доста отдалечен, а навън било съвсем тъмно.

Дейвис безгрижно извадил една кутия бира от полупразната опаковка в колата си. Той я отворил и си сръбнал от нея.

Полицаите му казали, че не може да прави така. Дейвис хвърлил кутията в едни храсти край пътя. Те му наредили да я вдигне, но не го глобили за хвърляне на боклук.

Ранкин и Хауърд проверили името му за настоящи нарушения, но пропуснали да проверят миналото му. Ако го бяха направили, щели да открият, че си имат работа с човек, който е бил осъждан за кражба, взлом, нападение, отвличане и има доста дълга история на проява на насилие срещу жени. Те също щели да осъзнаят, че той е освободен под гаранция, която току-що бил нарушил. По-късно полицията щяла да заяви, че проверката на миналото на нарушители в подобни случаи не е част от стандартната процедура.

Тъй като Дейвис говорел отчетливо и не изглеждал пиян, полицаите не го проверили на дрегера. Те попитали Дейна Джаф дали иска мъжът да бъде арестуван, но тя желаела той просто да се махне от имота й.

Дейвис отговорил, че ще си тръгне с удоволствие, но колата му е заседнала в канавката. Услужливите полицаи му помогнали да я издърпа и по този начин несъзнателно допринесли за смъртта на едно изтерзано дете.

В 9:00 ч. на следващата сутрин криминалистите вече били успели да идентифицират един отпечатък от длан, намерен в стаята на Поли, като принадлежащ на Ричард Алън Дейвис. Тази информация обаче не била пусната в медиите, както и историята за среднощната екскурзия на Дейвис и срещата му с полицията.

По-късно през същия ден Бил Роудс, собственик на печатница в Петалума, започнал да организира гражданска група за търсенето на Поли. Той отпечатал хиляди листовки с нейната фотография и описание, плюс телефонен номер на полицията за подаване на информация свързана с местонахождението на детето.

Уинона Райдър

Уинона Райдър

Два дни след отвличането телевизионното шоу „Най-търсените в Америка“ направило кратък обзор на случая. Снимките на Поли и скици на нейния похитител били разпространени в супермаркетите, разлепени по уличните стълбове, и пуснати в пощите на гражданите не само в Калифорния, но и по целия свят. Полицаи с кучета претърсвали района, търсейки следа от изчезналото момиче. Скоро бил създаден Центърът Поли Клаас, където се приемали сигнали и се организирали групите за търсене.

Както е обичайно в подобни случаи, Ив Никъл и бившият й съпруг Марк Клаас минали през детектора на лъжата. Двамата били освободени от подозрения.

Актрисата Уинона Райдър, която била израснала в Петалума, обявила награда от 200 000 долара за намирането на Поли. Райдър заявила по „Най-търсените в Америка“, че се чувства свързана с Поли „защото това се случва в градчето, в което съм израснала“ и казала „за щастие съм в положение да окажа помощ. Искам Поли да се върне жива и здрава“.

Задържан

Всяка година в Щатите изчезват около 300 деца. Защо отвличането на Поли привлича толкова повече внимание в сравнение с други подобни трагедии? Мнозина смятат, че това се дължи на изключителната безочливост на нейния похитител, който прониква в детската й стая. На по-дълбоко ниво случаят е свързан с страха от торбалан, който всеки един човек е изпитвал в детството си – страх, който бил изпитван и от самата Поли.

Полицейски робот на заподозряния

Полицейски робот на заподозряния

Дните преминавали в седмици. Художничката Джийн Бойлан създала нова скица на похитителя, която била разпространена нашир и надлъж. Към търсенето на детето били привлечени и гадатели и екстрасенси. Властите продължавали да се изказват оптимистично пред медиите, че Поли ще бъде открита жива и здрава, но в действителност били повече от убедени, че детето е вече мъртво.

На 19 октомври 1993 г. Ричард Алън Дейвис бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние. Нито полицаите, нито пазачите в изтрезвителното забелязали приликата му със скицата на заподозряния. Той бил освободен след по-малко от пет часа и се качил в бялото си Пинто от 1979 г.

На 25 октомври бил проведен благотворителен концерт с участието на много поп звезди и комици, сред които и Робин Уилямс, който провел търг на вещи на знаменитости. Събраната от продажбата на билетите и търга сума наброявала 12 000 долара.

На 11 ноември Фондацията „Поли Клаас“ получила статут на организация с идеална цел. Неин президент станал Бил Роудс.

Но само след девет дни изплували някои шокиращи истории за Роудс и той бил принуден да си подаде оставката. Една жена завела срещу него гражданско дело, в което го обвинявала, че той я бил малтретирал сексуално, когато била на девет години. Полицията установила, че Роудс е регистриран сексуален нарушител. През 1967 г. той бил осъден за мастурбиране пред малки момиченца. През следващата година Роудс бил арестуван отново, тъй като заплашвал малки момичета с нож, заставял ги да се съблекат, връзвал очите им и се гаврел с тях. Той бил оправдан по последните обвинения, но те изглеждали стряскащо подобни на онова, което се било случило с Поли.

Мнозина се питали, дали е възможно така посветеният на каузата на Поли Бил Роудс, всъщност да е нейният похитител? Извършителите на престъпления често изпитват специална тръпка, преструвайки се, че помагат за разследването на собственото си деяние. Участието в търсенето на Поли също така би поставило извършителят в благоприятната позиция да отклонява и обърква разследването.

Скоро полицията изчистила името на Роудс от всякакви подозрения свързани с изчезването на Поли. Роудс заявил, че се е включил в търсенето на детето, за да компенсира злината от лошите си постъпки в миналото.

На 28 ноември Дейна Джаф и две нейни приятелки се разхождали из имота й, когато се натъкнали на няколко предмети в един храсти. Те представлявали един тъмен суичър, вързан на възел червен чорапогащник, опаковка от презерватив, неизползван презерватив хвърлен наблизо, ивици от скоч, и парче бял плат, което било приспособено в нещо като качулка. Тя си спомнила за нарушителя от нощта на изчезването на Поли. Възможно ли било да има връзка между тях? Тя изтръпнала от тази вероятност.

Джаф се обадила в полицията и съобщила за находката си. Полицаите прегледали отново нейното оплакване от онази нощ и се натъкнали на името на човек, когото били задържали и пуснали да си върви: Ричард Алън Дейвис – същият мъж, чийто отпечатък от длан бил открит в стаята на Поли.

Дейвис бил арестуван два дни по-късно. Той не се опитвал да скрие лицето си от фотографите и камерите, нито пък благоволявал да отговори на въпросите, задавани му за Поли Клаас.

Приятелките на Поли, Кейт и Джилиън, го разпознали моментално.

Най-сетне, на 4 декември Дейвис си признал за отвличането и убийството на Поли Клаас. Той отвел следователите на мястото, където бил оставил тялото й.

Лоши родители = дете садист

Ричард „Рик“ Алън Дейвис е роден в Сан Франциско на 2 юни 1954 г. Той е третото от петте деца в семейството. И двамата му родители, Боб и Евелин, били алкохолици. Евелин била строга майка и сурово наказвала провиненията на децата си. Веднъж тя изгорила ръката на Рик, защото го била хванала да пуши цигари.

Когато Рик бил на 11 години родителите му се развели. След развода бащата Боб, който работел като докер, получил попечителство над петте деца „понеже майката показва непристойно поведение в присъствието на децата си“, както гласял един доклад. Малкият Рик често се местел, живеейки за кратко в Чоучила, Фремонт и Сан Франциско. По-голямата част от детството си той прекарва в малкото градче Ла Хонда.

Боб Дейвис се оженил три пъти след това и Рик ненавиждал всяка една от своите мащехи. Тези ранни негативни отношения с майчинските фигури очевидно са станали причина за омразата и отвращението му към жените като цяло и са довели до последвалото насилие срещу тях.

Макар да се бил борил за попечителството над децата си, старият Дейвис често не бил в състояние, или просто нямал желание, да се грижи за тях, затова те били непрекъснато прехвърляни между майка си и баща си, както и на бабите и дядовците им. Боб Дейвис бил умствено нестабилен и понякога страдал от халюцинации. Той имал навика да излиза от къщи въоръжен с пистолет и да стреля по своите миражи. Малкият Рик пораснал в среда лишена от стабилност и обич.

Объркан и лишен от любовта и одобрението, които са така важни за децата, Рик се превърнал в проблемно и лошо момче. Той започнал да измъчва и убива животни още в ранна възраст. Потапял котки в бензин и ги подпалвал, или ловял улични кучета и ги заколвал с нож.

Все пак Рик не бил загубил напълно способността си да се грижи за някого. Неговата по-малка сестра Дарлийн го помни като отговорен заместник-родител. „Рик ме отгледа“ - твърди тя. – „Той готвеше и чистеше. Той ми беше и баща и майка“.

Още преди да навлезе в тинейджърските си години Дейвис вече бил затънал дълбоко в престъпния начин на живот. Той се опиянявал от опасностите. По-късно споделил с един психиатър как чрез кражбите успокоявал напрежението, което се трупало в него.

Той отпаднал от гимназията в последния клас.

На 17-годишна възраст навъсеният Дейвис бил изправен пред съдия, който казал на младия рецидивист, че има два варианта – или да отиде в изправителен дом, или да постъпи в армията. Той избрал армията.

Дейвис бил разпределен в Германия, където работил като шофьор на военен камион. Той продължил да извършва разни дребни престъпления. В крайна сметка армията надушила деянията му и той бил освободен без никакви почести само след 13 месеца служба. Неговите дебели, едри ръце сега били покрити с най-различни черни татуировки. Повечето от тях представлявали паяжини.

Връщайки се в Калифорния, той издирил някои от своите училищни другари. На 12 октомври 1973 г. отишъл на парти в дома на 18-годишната Марлийн Ворис. Дейвис твърдял, че тя е негово гадже. Поводът за партито бил приемането на Ворис във Военноморския флот. Момичето не било на себе си от радост и нямало търпение да започне новия си живот. Вероятно за Дейвис не било лесно да бъде около някого, който се радва, че ще постъпи в армията -  една система, от която той самият бил наскоро прокуден.

Когато партито свършило и хората си тръгнали, Дейвис казал на приятелите си, че ще се върне в къщата за нещо.

След няколко минути прозвучал изстрел.

Ворис била мъртва. На местопрестъплението били открити цели седем самоубийствени бележки и полицията заключила, че момичето наистина е посегнало на живота си. Но хората, които я познавали, твърдели, че тя е била щастлива през онази нощ. Те вярвали, че Дейвис я е заставил да напише бележките под дулото на оръжието и после я е убил.

Самият Дейвис разказал, че Ворис се е застреляла „почти пред очите му“ и че той бил страшно травматизиран от случилото се.

Няколко седмици след тази трагедия Дейвис бил арестуван, когато се опитал да заложи крадени вещи. Той си признал за серия от грабежи извършени в Ла Хонда, заявявайки, че е бил подтикнат от глад. На това било лесно да се повярва, тъй като той не можел да си намери работа заради богатото си криминално досие. Дейвис излежал шест месеца в областния затвор.

На 13 май 1974 г., пет седмици след освобождаването си, той бил арестуван за поредния обир. На 21-годишна възраст той получил присъда от шест месеца до петнадесет години затвор. Дейвис излежал по-малко от две години от присъдата си.

Престъпления срещу жени

На 24 септември 1976г., по-малко от два месеца след като бил освободен от затвора, Дейвис извършил първото си доказуемо престъпление с насилие срещу жена. Той си набелязал 26-годишната Франсиз Мейс, която вървяла към един паркинг. Часът бил около 18:00 и навън все още не било тъмно. По-късно Дейвис щял да разкаже на един психиатър, че бил чул женски глас в главата си, който бил казал: „Чудя се какво ли е да те изнасилят“. Той твърдял, че, когато видял Мейс, бил сигурен че това е нейният глас – и решил да й помогне да разбере какво е да те изнасилят.

Ричард Алън Дейвис

Ричард Алън Дейвис

Мейс точно се готвела да отвори вратата на колата си, когато усетила зад гърба си някакво присъствие. Тя се обърнала и видяла озверелия Рик Дейвис, който я заплашвал с нож.

„Влизай вътре“ – грубо й заповядал той. Тя го направила и той й казал да се премести на пътническото място. След това взел ключовете от колата и я запалил. Тя започнала да плаче.

„Млъквай!“ – изкрещял вбесеният Дейвис и я ударил.

Мейс попитала дали той не иска портмонето й. Той го искал и го пъхнал в джоба си.

„Току-що излязох от затвора“ – казал мъжът, чието име тя не знаела. – „Следят ме и трябва да се измъкна“.

Дейвис отбил колата в една отдалечена местност, разкопчал ципа си и извадил пениса си. „Ще броя до три“ – казал той. – „Знаеш какво искам да направиш“.

Изпадналата в паника Франсиз Мейс се опитала да сграбчи ножа му, но острието порязало ръката й. Пищяща и кървяща, тя отворила вратата на колата и побягнала. За щастие успяла да спре една преминаваща кола – тази на патрулиращия полицай Джим Уенц, който отивал на работа.

Уенц извадил оръжието си и го насочил към Дейвис. След това прочел правата му и го арестувал.

В затвора Дейвис настоявал, че е бил непрекъснато преследван от гласа на Франсиз Мейс. Той бил прехвърлен в щатската болница в Напа, за да му бъде направена оценка на умственото здраве. На 16 декември 1976 г. той избягал от болницата.

През същата тази нощ Дейвис проникнал в дома на 32-годишната Марджъри Арлингтън. Тя спяла блажен сън. Той я ударил по главата с ръжена от камината, при което тя се събудила с писъци и той напуснал къщата. По-късно заявил пред психиатъра, че един глас му бил казал, че жената искала да бъде ударена по главата. Той просто се подчинявал на желанията й.

На следващия ден проникнал в Областния център за подслон на животни, откъдето откраднал някои лекарства, плюс оръжие и муниции.

Рано в утрото на 20 декември Дейвис видял как Мари Елис се качва в колата си. Когато седнала зад волана, Дейвис допрял откраднатата пушка до тила й през отворения прозорец. „Трябва да ме закараш до Санта Роса“ – казал й той. Той отместил за малко пушката, за да извади от джоба си нещо, с което да я върже. Жената моментално натиснала газта и се спасила.

Следващият ден заварил Дейвис на 70 мили южно от Напа, в неговите стари ловни земи в Ла Хонда. Той проникнал в един дом и откраднал дрехи и ценни бижута.

Той обаче бил забелязан от някого, който се обадил на полицията. Дейвис бил осъден на от една до 25 години за отвличането на Франсиз Мейс, на от две години до доживот за двете нападения в Напа, и на от шест месеца до десет години за кражбите.

Непокаялият се престъпник бил освободен предсрочно на 4 март 1982 г., излежавайки само шест години от присъдите си.

Партньорка

Тогава Дейвис срещнал закръглената, руса, около 20-годишна Сю Едуардс, която изкарвала прехраната си, продавайки наркотици. Двамата споделяли много общи интереси и склонности. Скоро те станали не само любовници, но и партньори в престъпленията. Двамата обикаляли Калифорния, Орегон и Вашингтон и търгували с наркотици, обирали магазини и ресторанти, винаги опитвайки се да са с една крачка пред органите на реда.

На 30 ноември 1984 г. Дейвис и Едуардс ограбили една жена на име Селина Варич, която някога била любовница на сестрата на Едуардс.

Двамата започнали да заплашват Варич още преди тя да отвори вратата на дома си в Редууд Сити. Тя чула: „Ще ни слушаш, защото иначе ще убием дъщеря ти, баща ти и теб самата: и трима ви“.

Варич пуснала озверялата двойка вътре и Едуардс изтръгнала телефона от стената, докато Дейвис държал ужасената и разтреперана жертва под дулото на оръжието си. Тя се опитала да избяга, но Дейвис я ударил с пистолета, разбивайки лицето й.

„По-добре спри да крещиш, защото ще те убием“ – казали й те.

Ранената жена се опитала да се успокои. Едуардс и Дейвис й казали, че трябва да отиде до банката, да изтегли 6000 долара и да им ги даде. Варич отишла до банката, придружена от Едуардс. Очевидно раните по лицето на Варич и нейният явен ужас не направили впечатление на банковите служители, защото транзакцията минала без проблеми. Варич предала парите на Едуардс и двамата престъпници си заминали предоволни.

Те заминали за щат Вашингтон, където Едуардс набелязала една банка, в която според нея нямало никакви камери. Дейвис и Едуардс отмъкнали 4000 долара от тази банка, но, докато се отдалечавали с колата си, чули зад себе си сирени. Късметът обаче бил на тяхна страна. Завалял сняг и за разлика от полицията, те били сложили вериги на гумите си.

На 21 март 1985 г. безкрупулната двойка се озовала в Модесто Калифорния. Един от стоповете на пикапа им се бил развалил. Те били спрени от един патрулен полицай, който направил проверка на имената им и открил, че са издирвани за престъплението си срещу Селина Варич.

Дейвис бил осъден на шестнадесет години затвор, а Сю Едуардс, която нямала такова богато досие, получила само шест месеца.

Дейвис бил освободен през 1993 г. и давал вид, че се е поправил. Той се преместил в един подслон за бездомни в Сан Матео, ходел редовно на срещите със своя надзорник, и минавал на тестовете за наркотици.

Той си намерил работа като тенекеджия и скоро събрал достатъчно пари, за да купи белия си Форд Пинто.

Тази кола той карал в нощта, когато била отвлечена Поли Клаас.

Последната нощ на Поли

Трудно е да се разбере какво действително се било случило с Поли след отвличането й. Единственият човек, който знае това е Дейвис – а той има причини да не говори за него.

Преди да си признае, няколко полицаи се опитали да изтръгнат истината от него. Повечето използвали груб и рязък подход. Заподозряният оставал ням като мумия. Тогава сержант Майк Мийс опитал по-внимателен подход, на който Дейвис се поддал.

Той казал на Мийс, че когато пристигнал в Петалума, смятал да потърси майка си, която живеела там. Той не могъл да я намери. Случайно се натъкнал на някакви типове, които продавали марихуана. Дейвис казал на Мийс, че според него джойнтът бил подправен с фенциклидин, понеже спомените му за случилото се след това били неясни.

Историята за марихуаната вероятно е лъжа, тъй като на следващия ден той минал на теста за наркотици.

Той не си спомнял как е отишъл до дома на Поли, но си спомнял как бил влязъл в него. Дейвис не могъл да изтъкне причина за отвличането на момиченцето.

След това бил карал безцелно наоколо, опитвайки се да измисли какво да прави с детето. Той бил развързал Поли в колата. В един момент Пинтото заседнало в калта край пътя в имота на Дейна Джаф. Той заявил, че бил изкарал момичето от колата и го бил оставил зад един хълм – без да го връзва и да му запушва устата.

След това дошли полицаите, помогнали му да издърпа колата си, и той отишъл да търси жертвата си. Тя била заспала, но се събудила при идването му и казала: „Помислих си, че си ме изоставил“.

Спомените на Дейвис за тези събития трябва да бъдат разглеждани с голяма доза скептицизъм. Твърдението, че Поли го е чакала пасивно в храстите, звучи крайно неправдоподобно. Според полицията, ако Поли е била още жива в онзи момент, то тя е била завързана и със запушена уста.

Той отрекъл да е изнасилвал, или да се е гаврил с Поли, преди да я убие, но тялото на детето било открито с високо вдигната пола и разтворени крака. Останките й били изложени на атмосферните влияния в продължение на два месеца и били твърде разложени, за да може да се докаже сексуално престъпление. Близо до тялото лежал един неизползван презерватив, с който може би Дейвис е възнамерявал да предотврати попадането ДНК-то му в момичето.

Процесът

Поради необикновената публичност около случая, делото на Дейвис било преместено в Санта Клара. Журито било в състав от шест жени и шест мъже съдебни заседатели. Дейвис бил обвинен в убийство от първа степен, извършено при специални обстоятелства. „Специалните обстоятелства“, като отвличане и сексуално насилие, са необходими, когато се търси смъртно наказание. Дейвис не бил обвинен в изнасилване, а в „предумишлена гавра с дете“.

След прочитането на решението Дейвис показал на залата два предизвикателни средни пръста

След прочитането на решението Дейвис показал на залата два предизвикателни средни пръста

На 18 юни 1996 г. съдебните заседатели намират Дейвис за виновен. Единствените възможни присъди били смърт или доживотна без право на помилване. След прочитането на решението Дейвис показал на залата два предизвикателни средни пръста.

В деня, когато щяла да бъде произнесена присъдата над убиеца на дъщеря му, Марк Клаас казал на журито, че ако не осъди Дейвис на смърт „ще позволи на злото да победи доброто“. След това се обърнал към обвиняемия и казал:

„Г-н Дейвис, когато отидете там, за където сте тръгнал, предайте поздрави на Хитлер, Дамър и Бънди. Прав ви път и колкото по-скоро стигнете там, толкова по-добре за всички нас“.

Ричард Алън Дейвис получил позволение да се обърне към съда. Той отново натъртил, че не е упражнявал сексуално насилие върху жертвата, но начинът, по който го казал, шокирал залата:

„Главната причина, да не предприема нищо сексуално в онази нощ, беше изявлението на малкото момиче, което то направи, докато вървяхме по насипа: `Само не ме оправяй като татко`“.

Всички ахнали. Марк Клаас изкрещял: „Да гориш в ада, Дейвис!“. Тогава пазачите извели покрусения баща от залата, а някои от наблюдателите избухнали в сълзи.

Препоръката на журито била Дейвис да бъде осъден на смърт. Съдията Томас Хейстингс обявил, че последното отвратително изявление на обвиняемия срещу бащата на жертвата правело „още по-лесно“ произнасянето на смъртната присъда. И съдията я произнесъл.

По-късно Марк Клаас казва, че чака с нетърпение да види как Дейвис ще умре.

„Последното нещо, което Поли е видяла преди да умре, са били очите на Ричард Алън Дейвис“ – отбелязва той. - „Последното нещо, което се надявам, че ще види Ричард Алън Дейвис, са моите очи“.

Дейвис в съда

На 23 юли 2006 г. пазачите в затвора забелязват, че Ричард Алън Дейвис лежи проснат върху тоалетната в своята килия в отделението за смъртници на затвора в Сан Куентин. Изпадналият в безсъзнание Дейвис бил преместен в лазарета, където успели да го свестят, и после бил закаран в болница, където се установило, че е взел свръх доза опиати. Той бил върнат в килията си още в същия ден.

Дори по стандартите на отделението за смъртници Дейвис е парий. Той е низвергнат от затворническия кодекс, според който престъпленията срещу деца са най-низкото деяние. Затворниците го мразят и защото неговият случай прокарва калифорнийския закон „имаш право на три грешки“, който бе одобрен през 1994 г.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

11 Коментари за “Отвличането и убийството на Поли Клаас”

  1. Avatarkris

    Педофил ли е-режи му главата и я ритни на боклука!Това са извратени нещастници които не трябва да съществуват въобще.

  2. AvatarHanna Montana

    Един много показателен случай за некадърност от страна на органите на реда (няколко дни след отвличането на детето Дейвис е бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние и полицията не е обърнала внимание на скицата и приликата със заподозрения престъпник)и последиците от израстването на човек в нестабилна и нездравословна семейна среда.
    Престъпниците се създават,не се раждат.
    Често омразата към майчината фигура се проектира върху други жени в по-късния етап от съзряването на мъжа.Подсъзнанието я подтиска заради свръх аз-а,който „цензурира“ неприемливите мисли.Увредената психика в случая просто заменя обекта на омразата и гнева за да бъде той по-приемлив за съзнанието.И така омразата към майката се превръща в омраза към всички жени защото те олицетворяват нея.
    Разбира се не оправдавам престъпленията на това човекоподобно същество.
    Според прогресиращата му престъпна кариера през годините започвайки със жестокост към животни,халюцинации,отпадането от училище и по-късно вече нападенията над жени е било закономерно този рецидивист да премине към убийствата.Наблюдаваме „градация“ на антисоциалното поведение,което не предполага затихване на проявите а именно разргръщането им на максимум.
    И накрая-въпреки твърденията на Дейвис аз съм убедена,че се е гаврил с детето,изнасилил я е и я е убил накрая.
    Единствено послесмъртното разлагане на трупа на момичето го освобождава от веществените доказателства за това,което й е направил преди да я убие.
    Произнасянето на смъртната присъда е било най-логичното наказание за Ричард Алан Дейвис.

  3. AvatarMarti

    Ето и линк към една снимка на Дейвис, която може да сложите в статията:
    http://prisonboundserialkillers.com/yahoo_site_admin/assets/images/Richard20Allen20Davis20of20Polly20Klass20Fame.10112707.jpg

    От нея се вижда колко уникално нагъл е този човек! Дано някога да го пуснат заедно с другите затворници – те ще му измислят наказание.

  4. AvatarСилвия

    Благодаря, Марти! Добавих я ;)

  5. AvatarDoni

    След като не пише кога е убит да го приемам ли, че още не е?

  6. AvatarСилвия

    Да, все още не е екзекутиран. В уикипедия пише, че имал право на още обжалвания. http://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Allen_Davis

  7. AvatarПарфюми

    Ако беше в Русия до сега да го бяха думнали вече този. Или пък щеше да гние в „Черния делфин“ и нямаше бял ден да види.

  8. AvatarВалентина

    Хората не стават масови убийци,изнасилвачи и психопати ей така.Не може един ден да се събудиш и да кажеш : Искам да убия някой.Това зло в човека се поражда именно от семейството с което е израснал.95 % да не кажа и повече от убийците са хора които като малки са били малтретирани физически и най-вече психически.Този човек едва ли е осъзнал,че това не е нормално след като е бил малтретиран.Не знам как да коментирам такива ужасни неща,които се случват по света.Никога няма да цари 100%-тен мир на тази планета.Създадени сме за да ни разрушават и да разрушаваме.
    Статията е страхотна,интересна и те кара да се замислиш!

  9. Avatarвенци

    Moля, напиши нещо за този закон за 3те грешки. интересно е.

  10. AvatarАлександра Арсов

    Никакви обжалвания! Да умира!Не заслужава да бъде на този свят негодника!
    Хора, които без съвест отнемат детски животи, трябва да бъдат изтребвани!

  11. AvatarТаня

    Прави впечатление, че зад всеки трагичен случай на насилие се крие поредица от полицейски грешки, или такива на хора, които изобщо не са си направили труда да погледнат очевидните белези на надвисналата беда. Понякога за да предотвратиш нещастие е нужно само да бъдеш малко по-мнителен

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняХарис и Клеболд: Клането... { Каквото и да е ставало, колкото и да са били... } –
  • User AvatarТаняОтвличането и убийството на... { Прави впечатление, че зад всеки трагичен случай на насилие се... } –
  • User AvatarТаняУбийството на известния холандски... { Браво на всички, дръпнали да покажат колко извращения има в... } –
  • User AvatarТаняДоротеа Пуенте: Черната вдовица... { Както винаги- чудесна статия. Браво! } –
  • User AvatarТаняКлането на семейство Уесън:... { Много е жалко, когато в опитите си за изясняване на... } –
  • User AvatarанонименИрина Гайдамачук: Блондинката с... { Интересна статия. Може ли някой път да напишеш за някои... } –