Публикувано на: 18 май, 2008

В началото това бе просто едно двойно убийство, което се превърна в грандиозен процес или по-скоро в шоу спектакъл. Делото срещу О Джей Симпсън стана най-спряганата от медиите и обикновените хора тема, докато законът правеше всичко по силите си да го осъди.

Той се превърна в най-прочутия обвиняем в американската история и стана толкова популярен, че хората го наричаха просто О Джей. Делото продължи девет месеца. Зад обвиняемия стояха 11 адвокати, а 25-ма прокурори работеха денонощно, за да го вкарат в затвора.

Процесът се превърна в най-публикувания случай в историята на Щатите, а също така и в най-дългото дело водено някога в щата Калифорния, разноските по което се изчисляват на 20 милиона долара.

Едва ли сценаристите на някой адвокатски филм биха се осмелили да развият историята по подобен начин. Не случайно всичко това се случва в Лос Анджелис, наричан често от циниците „Ку-Ку Ленд“ и единственото място на света където бъркат културата с киселото мляко. Останалата част от страната не остава по-назад и била обсебена от звездните съдебни репортажи.

За мнозина, особено за хората от малцинствата, делото срещу Орентал Джеймс Симпсън се превръща не толкова във въпрос дали е виновен или не, а дали един черен човек може да получи правосъдие от една законова система, създадена и администрирана главно от бели. За други, основно от бялата раса, ключовият въпрос бил дали съдебното жури, съставено предимно от представители на малцинствата, би осъдило една черна знаменитост.

За трети трагичната смърт на Никол Браун Смит и Роналд Голдман останала на заден план, докато телевизионните канали предавали на живо как обвиняемият отстоява тезата си, че истинските причини за делото са сляпата непримиримост и расизмът, а неговите хлъзгави адвокати заобикаляли границите на законовия етикет, успявайки да превърнат клиента си в нещо като политически затворник.

Кървава неделя в Брентууд

Къщата на Никол в Брентууд

Къщата на Никол в Брентууд

Кучето не спирало да лае в късната, мъглива, неделна вечер на 12 юни 1994 г. Сценаристът Пабло Фенжвес си спомня, че чул лая за първи път в около 22:15 ч. Елзи Тистеърт, живееща от другата страна на улицата, също го чула и когато погледнала през прозореца, видяла как бялото куче от порода Акита обикаля напред-назад пред къщата на „Саут Бънди Драйв“ №875. Луис Каупф, който живеел в съседство с №875, се прибрал късно от летището и излязал към 22:50 ч. да прибере пощата си. Кучето все още лаело и обикаляло неспокойно. Малко преди 23:00 ч. по улицата минал Стивън Шуаб, който разхождал собственото си куче. Бялата Акита го последвала до дома му, където той забелязал, че козината по коремчето и лапите на кучето е изцапана с червено.

Шуаб помолил съседа си Сука Бозтепе да гледа кучето за през нощта. Той се съгласил, но тъй като животното продължавало да бъде неспокойно, Бозтепе и неговата приятелка Бетина Расмусен, решили да го разходят, за да се успокои. Кучето ги повлякло обратно към №875, където спряло и се втренчило в мрачната, засенчена от дървета алея, водеща към къщата. Те погледнали в същата посока и видели силуета на някакво тяло, лежащо пред стъпалата, като част от него била под желязната ограда.

Тялото на Никол Браун

Тялото на Никол Браун

В 00:13 часа, в отговор на обаждането на съседката Тистеърт, пристигнала първата полицейска кола. В нея били полицаите Робърт Риск и Мигел Теразас. Те предпазливо тръгнали по алеята, водеща към входа на къщата.

Тялото на Роналд Голдман

Тялото на Роналд Голдман

Те били на път да станат действащи лица в една драма, за която всеки сценарист или писател би дал мило и драго. В ранните часове на тази лятна утрин откриването на две жестоко обезобразени тела дало началото на събития, които обсебват вниманието на американските и световни медии, унищожават не една професионална кариера и най-важното – променят междурасовите отношения в Щатите.

В онзи момент обаче полицай Риск бил по-загрижен да не стъпи в малкото езерце от кръв, когато се натъкнал на първото тяло. То било на жена, лежаща с лицето надолу, а десният й крак бил затиснат под металната ограда. Тя била облечена с къса, черна рокля, напоена с кръвта, изтекла от раните по торса и гърлото й. Вдясно от нея, зад един храст, лежало тялото на мъж. Очите му били отворени, а светло кафявата му риза и сините му джинси били пропити с кръв.

Тялото на Никол Браун

Тялото на Никол Браун

След като установили, че и двамата са мъртви, Риск и Теразас се обадили за подкрепление. След няколко минути пристигнали сержант Мартин Куун и полицаите Едуард Макгоуан и Ричард Уокър, и започвали да отцепват района на местопрестъплението.

В 00:45 ч. пристигнала една линейка от близката пожарна и екипът потвърдил смъртта на мъжа и жената. Риск и един друг патрулен полицай вече били установили, че жената най-вероятно е Никол Браун Симпсън, собственичка на къщата и бивша съпруга на О Джей Симпсън – бивш футболист и настоящ спортен новинар. Вътре в къщата се натъкнали на двете й деца, 9-годишната Сидни и 6-годишният Джъстин, които спели дълбоко в леглата си. Полицаите ги събудили и уредили закарването на децата в полицейския участък, където щели да изчакат формалното си разпознаване от роднина. Кучето също било откарано в кучкарник. До този момент не била установена самоличността на убития мъж.

Краката на Никол

Краката на Никол

В 00:10 ч. инспектор Рон Филипс и детектив Марк Фърман пристигнали на „Саут Бънди“ и направили предварителен оглед на района, без да доближават телата и фактическото местопрестъпление. В 2:30 ч. пристигнал партньорът на Фърман Брад Робъртс, който бил осемнадесетият полицейски служител дошъл до този момент.

Малко след това Филипс бил уведомен, че разследването се предава на Специалния отдел за убийства на лосанджелиската полиция. Съставен само от дузина следователи, този отдел бил считан за най-добрия екип за разследване на убийства в Лос Анджелис.

Убитата Никол

Убитата Никол

Главният капитан на отдела Уилям О. Гартланд назначил детективите Том Ланг и Фил Ванатър да водят разследването. Те пристигнали на местопрестъплението съответно в 4:05 и 4:25 ч.

До този момент никой от полицаите не бил приближавал до телата. Филипс извикал полицейски фотограф, който пристигнал в 3:25 ч., но бил ограничен само до снимането на района, тъй като политиката на полицейското управление му забранявала да прави снимки на тела и улики, без надзор от главен детектив или криминалист от Специалния отдел за разследване. Това са цивилни служители на лосанджелиската полиция, които се занимават с научни анализи на физически и химически улики и материали. Главните им функции са да събират, тестват и анализират доказателства като наркотици, кръв, бои, стъкла, експлозиви, косми, дрехи и други свързани с престъплението материали. От тях се очаква също да дадат показания в съда за събраните данни. Детектив Филипс докладвал на Ванатър и го завел на местопрестъплението.

детектив Том Ланг

детектив Том Ланг

Без физически преглед на телата, който можел да бъде извършен само от съдебен лекар, двамата полицаи не можели да бъдат сигурни каква е причината за смъртта. Двамата не се доближили на повече от два метра от сгърчените фигури, но забелязали няколко предмета до тялото на мъжа.

Там имало ключодържател, тъмносиня плетена шапка, пейджър, опръскан с кръв бял плик за писма и покрита с кървави петна лява кожена ръкавица, лежаща под храста на няколко сантиметра от тялото на Никол Браун. Виждала се следа от кървави стъпки, водеща от телата към задната част на къщата, както и диря от кървави капки.

Докато Филипс, Фърман, Ланг и Ванатър обсъждали как да процедират по-нататък, главен командир Кийт Буши се свързал с тях и им дал нареждане да открият О Джей Симпсън, за да прибере децата си. Фърман споменал, че, докато е бил патрулен полицай, е посещавал къщата на Симпсън, която се намирала на около 3 километра на север. Лейтенант Джон Роджърс се съгласил да контролира местопрестъплението в отсъствието на Ланг и Ванатър.

детектив Фил Ванатър

детектив Фил Ванатър

В качеството си на бивш съпруг на жертвата О Джей Симпсън бил потенциален заподозрян от самото начало; но тъй като на местопрестъплението нямало директни доказателства срещу него, той все още не бил главен заподозрян.

През последвалия час четиримата детективи предприели първото от веригата действия, които оказали огромно влияние върху изхода на разследването.

Находки в нощта

В 5:00 ч. четиримата детективи тръгнали към къщата на Симпсън. Пред портите на дома на „Рокингам Авеню“ бил паркиран бял Форд от 1994 г. Колата гледала на север, предните гуми били качени на тротоара, а задницата стърчала в тясната уличка.

Детективите се опитали безуспешно да събудят обитателите на къщата по интеркома вграден в портата. Тогава Фърман осветил с фенерчето си белия Форд Бронко. Макар да предполагали, че колата е на Симпсън, тъй като вътре имало пакети с надпис „Орентал Продъктс“, а детективите знаели, че Орентал е „О“-то в инициалите на О Джей, те все пак проверили номера на колата по радиостанцията. Оказало се, че автомобилът е собственост на корпорацията „Херц“, която използвала Симпсън за свой говорител.

Марк Фърман

Марк Фърман

Докато траела проверката, Фърман открил кърваво петно близо до дръжката на шофьорската врата. Детективите се сдобили с домашния номер на Симпсън и звъняли многократно, но без отговор. Тогава решили да влязат в имението, в чиято алея имало паркирани коли, а лампите вътре в къщата светели. Те преценили, че става въпрос за спешен случай, което им позволявало да проникнат в частната собственост без заповед за обиск.

На мястото пристигнал един служител на частната охранителна фирма „Уестек“  и потвърдил, че Симпсън и домашната му помощница би трябвало да са си вкъщи. Загрижен, че може да са изправени пред второ местопрестъпление, Фърман се прехвърлил през каменната стена и отключил портата отвътре.

В приблизително 5:45 часа четиримата детективи започнали да звънят и тропат по входната врата, но тъй като отново не получили отговор, заобиколили къщата и открили отзад три бунгала. Почукали на вратата на първото и им отворил някакъв мъж, който се представил като Като Кейлин, приятел и гост на Симпсън. В следващото бунгало събудили една атрактивна млада дама, която се представила като Арнел Симпсън, дъщеря на О Джей. Фърман останал с Кейлин, докато останалите трима детективи, заедно с Арнел, отишли да проверят дали всичко е наред в къщата. Къщата се оказала празна и те се върнали да разпитат Кейлин.

Като Кейлин

Като Кейлин

Той им казал, че предната вечер двамата с О Джей са ходили  до един ресторант на Макдоналдс в Санта Моника и са се върнали в къщата по-късно вечерта. Той се прибрал в бунгалото си, а Симпсън в къщата. В около 22:45 ч., докато говорел с приятелката си по телефона, той чул гърмежи откъм задната част на сградата, близо до климатика. Звукът и вибрациите били толкова силни, че си помислил, че става земетресение, грабнал фенерче и излязъл да провери какво става.

Навън пред портите видял паркирана кола. Симпсън бил поръчал лимузина, която да го откара до летището в Ел Ей, за да хване полет до Чикаго. Кейлин и шофьорът на лимузината Алан Парк натоварили куфарите му в багажника, с изключение на една малка, черна чанта, която Симпсън запазил у себе си. След това Парк потеглил към летището.

Детективите разпитали и Арнел Симпсън, която не знаела къде е баща й, но се свързала с личната му асистентка Кати Ранда, с чиято помощ установили, че е отседнал в хотел „Охеър Плаза“ в Чикаго. Когато Арнел научила, че втората й майка е убита, тя незабавно се обадила на Ал Каулингс, най-добрият приятел и бивш съотборник на баща й.

Арнел Симпсън

Арнел Симпсън

Докато тя говорела с Каулингс, Филипс се свързал със Симпсън в Чикаго и му казал, че жена му е убита. Въпреки очевидно шокираната му реакция от новината и тревогата, която показал за състоянието на децата си, той не задал никакви въпроси, касаещи подробности за убийството. Той казал на Филипс, че ще хване първия възможен полет за Лос Анджелис.

Том Ланг осъзнал, че щом медиите научат за станалото, то ще се превърне в топ новина по радиото и телевизията и затова решил сам да съобщи на семейството на Никол Браун, преди да го научат по друг начин. В 6:21 ч. позвънил в дома на родителите й в Дейна Пойнт в Ориндж Каунти и говорил с бащата на Никол Лу Браун. Когато му съобщил тъжната новина, той чул в слушалката писъците и вайканията на женски глас: „О Джей го е направил! О Джей я е убил! Знаех си, че този кучи син ще я убие!“ – това била Денис, сестрата на Никол.

Детектив Фърман, който през това време оглеждал района около къщата, се върнал и казал на Ванатър, че е открил нещо в градината. Зад бунгалото на Като Кейлин, на една покрита с листа алея, те осветили с фенерчетата си окървавена кожена, дясна ръкавица, съвпадаща с лявата такава, която била открита на местопрестъплението.

Те оставили ръкавицата недокосната и Филипс и Фърман тръгнали обратно към „Саут Бънди“, като оставили Ланг и Ванатър да установят дали имението не е сцена на второ престъпление свързано с първото. По-късно Ланг също се върнал на улица „Саут Бънди“, където полицаите все още чакали съдебния лекар и криминалистите.

Оставайки сам в имението, Ванатър открил следа от капки кръв близо до двата автомобила – Бентли и Сааб, паркирани пред къщата. Тя водела навън през портите до задната част на белия Форд Бронко. Вътре в автомобила той забелязал още червени петна по шофьорската врата и по пътническото място. Връщайки се в градината открил, че следата води и до предната врата на къщата.

Денис Фънг

Денис Фънг

В 7:00 ч. Марк Фърман се върнал заедно с полицейски фотограф, който направил снимки на ръкавицата и кървавите петна. Тъй като били открити „случайно“,  те можели да се използват като доказателства и без заповед за обиск.

Ванатър заключил, че имението е свързано с двете убийства и отцепил района. В 7:10 ч. криминалистът Денис Фънг и неговата асистентката Андреа Мазола започнали събирането на улики под контрола на Ванатър. Инструкциите им били да опишат кървавите петна и ръкавицата и след това да уредят преместването на Форда в полицейски гараж за по-нататъшни изследвания.

Оставяйки Фърман на местопрестъплението, Ванатър се присъединил към партньора си Том Ланг на „Саут Бънди“. След това се насочил към управлението в западен Лос Анджелис, за да подготви заповед за обиск в дома на О Джей Симпсън.

Защитавам и служа

Когато Том Ланг се върнал на „Саут Бънди“, той уредил идването на съдебните лекари да стане в 8 часа, за да може през следващия час да направи оглед на мястото и да събере всички улики. Другите детективи вече се били пръснати из квартала и разпитвали съседите, записвали номерата на колите и претърсвали кофите за боклук за оръжието на убийствата.

Медиите вече прииждали на тълпи и заели позиции на едно хълмче от другата страна на улицата. За да защити тялото на Никол от очите на камерите, а също и уликите по и около тялото й, Ланг наредил да я покрият с едно одеяло от къщата. Тази постъпка го преследвала дълго след това, защото станала част от стратегията на адвокатите по защитата в последвалата съдебна сага.

В задната част на имението Ланг забелязал един паркиран черен джип Чероки. Той бил собственост на Никол, както и бялото Ферари в гаража с регистрация L84AD8, (номерът се произнася като „Late for а date“, в превод „Закъснявам за среща“). На перилата на стълбището, водещо към къщата, била оставена купичка с разтопен сладолед, на което той не обърнал особено внимание, защото го сметнал за нещо естествено в къща с деца. В кухнята върху печката имало нож с дълга дръжка. Нищо друго не изглеждало разместено.

Навън той проследил кървавите стъпки и капки до задната порта и на една от рейките й също открил две малки капки кръв. Продължил надолу по алеята, обратно към местопрестъплението. Поглеждайки в белия, покрит с кръв плик край телата, Ванатър намерил чифт очила.

Съдебният лекар и неговият асистент пристигнали в 9:10 ч. и детектив Ланг им показал района. Те разгледали тялото на Никол. Босите й крака били чисти, което показвало, че тя най-вероятно е паднала преди младия мъж и впоследствие е умряла на същото място, тъй като не била стъпвала нито в неговата, нито в собствената си кръв. Гърлото й било прерязано, като главата била почти отделена от тялото, а кръвта от раната била потекла надолу по алеята, стигайки почти до отдалечената на 4-5 метра порта. Кървавите следи от лапите на кучето водели от локвата кръв до тротоара. Ланг забелязал по голия  гръб на жертвата някаква странна шарка от кървави пръски; най-вероятно оставени от убиеца или от оръжието на убийството.

Денис Фънг

Денис Фънг

В 10:15 ч. пристигнали фотографът Денис Фънг и неговият асистент, които вече били приключили със задачите си в дома на Симпсън. Те направили снимки на тялото на Никол от всеки възможен ъгъл, запечатвайки местоположението му спрямо околните предмети и другото тяло, в случай че при залавяне на извършителя неговите защитници в съда решат да търсят пропуски в действията на полицията. Най-сетне безжизненото и обезкървено тяло на Никол било сложено в сив пластмасов чувал и  пренесено в буса на съдебния лекар.

Тогава следователите обърнали вниманието си към окървавеното мъжко тяло. Той лежал на дясната си страна с извивка в кръста, а отворените му очи се взирали безжизнено. Лицето му било надраскано, а кръвта била засъхнала на ручейчета от носа и лявото му ухо. Левият му крак, изпънат върху десния, бил подгизнал от кръв. Светло кафявата му риза била вдигната и усукана около гърба, което може би означавало, че убиецът го е сграбчил и завъртял в борбата, или, че го е убил на алеята и после го е завлякъл зад храста. Гърлото му било прерязано и по тялото и лявото му бедро имало още прободни рани.

Роналд Лайл Голдман

Роналд Лайл Голдман

След като приключили със снимките и прегледа на тялото то също било сложено в найлонов чувал. Съдебният следовател Клодин Ратклиф претърсила дрехите му и открила портфейл в задния джоб на джинсите. Шофьорската книжка идентифицирала мъжа като 25-годишния Роналд Лайл Голдман. Той бил висок 1.85 м. и тежал 77 кг. Щом тялото било изнесено, детектив Ланг и Денис Фънг разгледали лявата ръкавица. Тя била с голям размер, скъпо изглеждаща, от тъмнокафява кожа и с кашмирен хастар, а на етикета пишело „Aris-Isotoner.“

В около 11:00 ч. Фил Ванатър се върнал на „Саут Бънди“ с вече готовата заповед за обиск в дома на Симпсън, проверена, одобрена и подписана от съдия Линда Лефковиц от Областния съд в Западен Лос Анджелис. Детективът не предполагал колко неприятности ще му донесе този документ в бъдеще. Той извадил заповедта чрез заместник-областен прокурор Марша Кларк и поискал от нея да присъства в имението на „Рокингам авеню“ по време на обиска. Тя била изпечен и агресивен адвокат, с над 20 съдебни дела за убийство, сред които и спечеленото от нея дело срещу лудия фен, който уби холивудската актриса Ребека Шефър.

Ванатър бил работил с Кларк и по други случаи и уважавал способностите й на криминален прокурор. Той разпитал партньора си за хода на разследването на местопрестъплението и се запътил към дома на Симпсън, където пристигнал малко преди обяд.

Там заварил Хауърд Уайзман, известен криминален адвокат, който бил извикан от Симпсън. Вътре в къщата го чакал Бърт Лупър от полицията в Ел Ей, който щял да му помогне с претърсването.

О Джей Симпсън

О Джей Симпсън

Докато разисквали как да подходят към обиска, те чули някаква глъчка навън. Когато излезли да проверят какво става, видели, че О Джей Симпсън е окован в белезници от патрулния полицай Дон Томпсън и детектив Бръд Робъртс – партньорът на Фърман. Ванатър бил наредил на Томпсън да не пуска Симпсън извън имението, но никога не бил споменавал да се използват белезници за тази цел. Той бързо се запътил да освобождава О Джей и, докато отключвал белезниците, забелязал, че средният пръст на лявата му ръка е бинтован. Детективът не искал да задържа все още заподозряния. Ванатър знаел, че веднъж щом го арестува, полицията ще разполага с максимум от 48 часа да повдигне обвинения срещу него, което не било достатъчно време да приключат с разследването и да получат потвърждение от кръвните анализи.

Важно било обаче да разпитат Симпсън и, със съгласието на адвокат Хауърд Уайзман, се запътили към Централното полицейско управление. По пътя Ванатър се обадил на партньора си и двамата се разбрали Ланг да напусне местопрестъплението и да се срещнат в участъка.

В полицията Симпсън се посъветвал с личните си адвокати Уайзман и Скип Тафт. За удивление на полицаите адвокатите били толкова спокойни, че дори оставили Симпсън сам в участъка и отишли да обядват.

Разпитът на Симпсън, провеждан от Ванатър и Ланг, започнал в 13:35 ч. и продължил точно 37 минути. Двамата детективи били широко критикувани впоследствие за начина, по който провели разговора. Но повечето наблюдатели пренебрегват факта, че тогава това било по-скоро интервю, отколкото официален разпит на заподозрян, срещу когото има солидни доказателства, свързващи го с убийствата. На този етап полицията не разполагала с такива и детективите знаели, че във всеки един момент Симпсън може просто да стане и да си тръгне. Той не бил арестуван и не бил длъжен да отговаря на въпросите им.

От изключително значение било Симпсън да се чувства спокоен и предразположен към разговор: колкото повече говорел, толкова по-вероятно било да изпусне нещо. Но те също толкова отчаяно искали да вземат проба от кръвта му и да получат разрешението му да снимат раната на ръката му, преди тя да заздравее, както и да вземат отпечатъци от пръстите му. Всичко това изисквало пълно желание за съдействие от негова страна.

Детективите не научили почти нищо от интервюто, въпреки че Симпсън изпаднал в някои противоречия: времето, през което бил използвал Форда, начинът, по който си бил наранил ръката, твърдението му, че е носил обувки за тенис във вечерта на убийствата, а снимките на полицейския фотограф доказвали обратното. В един момент той казал, че страшно много е бързал да се приготви за пътуването си; а в следващия, че съвсем спокойно е подходил към същото, като дори е ударил няколко топки за голф на ливадата в имението си.

Когато интервюто приключило, двамата детективи съпроводили Симпсън в друга част на сградата, където му снели отпечатъци. След това направили снимки на раната му и го отвели в медицинския диспансер, където му взели кръвна проба. Пробата била взета от мъжката медицинска сестра Тано Ператис и съхранена в епруветка съдържаща EDTA, съкращение от Trisodium Ethylenediaminetetraacetate Trihydrate – аминокиселинен консервант, използван за запазването на кръв и други субстанции от бързо разваляне, преди да бъдат замразени. Епруветката била надписана и сложена в официален плик за улики на лосанджелиската полиция.

Много предположения се направили впоследствие за количеството кръв, взето от Симпсън през онзи следобед. На предварителното изслушване Ператис твърди, че е изтеглил 8 куб. см. Тъй като от полицията предоставили само 6,5 куб. см., защитата на Симпсън заявила, че разликата е била подхвърлена, за да го обвинят в двете убийства. Всъщност, Ператис никога не е знаел колко кръв е взел от Симпсън. Количеството не било официално документирано и твърдението за 8 куб. см. било просто неговата преценка „на око“.

Присъствието на EDTA и в кръвните проби, взети от местопрестъплението, впоследствие се превърнало в неизчерпаем източник на спорове между защитата и обвинението.

Симпсън напуснал сградата на полицейския участък в 15:30 ч., придружен от двамата си адвокати. Детективите докладвали на началника си капитан Гарланд, убедени, че О Джей Симпсън е убил жена си и Роналд Голдман.

Докато говорили с капитана, те научили, че детектив от чикагската полиция е направил оглед на стая 915 в хотел „Охеър Плаза“, в която Симпсън бил отседнал предната нощ. Той открил счупена чаша в мивката в банята. Симпсън заявил, че бил порязал ръката си преди да тръгне за Чикаго и след това отново е отворил раната си в хотела, порязвайки се на счупената чаша.

Ланг и Ванатър напуснали участъка и се върнали на местопрестъплението в Брентууд, където Денис Фънг вече бил приключил с работата си. За Ванатър било повече от ясно, че анализът на кръвните проби е от огромно значение за разрешаването на случая.

Следващата му постъпка щяла да го преследва месеци наред. Действията му довели до масивни критики за етиката му на работа и до обвинения, че е участвал в конспирация срещу О Джей, с цел да го натопи в убийствата, като подхвърли негова кръв на местопрестъплението. Всъщност, действията му изхождали от необходимостта да следва правилните процедури и да задвижи работата по кръвните проби възможно най-бързо.

В лосанджелиската полиция се използва каталожна система за съхранение на данни, известна като Раздел протоколни номера. Главният детектив в разследването предава данните по случая в съответния раздел и тогава му се издава протоколен номер, под който се съхранява цялата информация за разследването. Всички доклади, циркулиращи в разследването, трябва да носят този номер и нищо не може да бъде класифицирано като доказателство без същия. Случаят „Браун/Голдман“ щял да има два номера, по един за всяка жертва, но самото разследване щяло да се води под номер 94-0817431, издаден за убийството на Никол.

Криминалистът Денис Фънг бил отговорен за описването, събирането и съгласуването на уликите от двете местопрестъпления. Преди кръвта взета от Симпсън да бъде пратена за анализ, тя трябвало да бъде описана от Денис Фънг.

Ванатър пристигнал в къщата на Симпсън в 17:16 ч. Криминалистите работещи там вече приключвали и се готвели да си тръгват.

Детектив Ванатър дал плика, съдържащ кръвта на Симпсън, на Денис Фънг, който проверил съдържанието му и го надписал: „Получен от Ванатър на 6-13-94 в 17:20 часа“. Той дал плика на асистента си Мазола, която го прибрала. До този момент всички процедури били спазени според закона.

Всичко това станало пред очите и камерите на журналистите, които записали на видео как детективът влиза в имението, носейки сивия плик, как го подава на Фънг и как Мазола го слага в черна торба за доказателства и го отнася в колата.

Адвокатите на Симпсън обаче направили от мухата слон, когато се захванали с тази проста процедура.

Обикновени хора

Докато Ланг и Ванатър разпитвали Симпсън, Фънг и асистентът му събирали доказателства от дома му на „Рокингам авеню“, под надзора на детектив Бърт Лупър, който наглеждал местопрестъплението от името на главните детективи.

Сред намерените и описани предмети са: „чорапи №13, морскосини, открити в голямата спалня“. Също като одеялото, използвано да се покрие тялото на Никол, и кръвната проба, подадена на Денис Фънг, и тези чорапи щели да създадат проблеми от страна на защитниците на Симпсън.

Лосанджелиската полиция обикновено използва видеокамери, с които заснема претърсването. Това ги застрахова срещу всякакви бъдещи обвинения за грешки. Фотографът Уили Форд заснел къщата на Симпсън, включително и спалнята, в 15:00 часа. Фънг намерил чорапите и ги описал и прибрал като доказателство преди заснемането на видеото. Камерата не била използвана дълго време и часовникът й не бил верен, което довело до твърдението от страна на защитата, че чорапите са били подхвърлени от полицията. Те стават важно доказателство, тъй като били пропити с кръв. След анализ на ДНК се установява, че шансовете кръвта да не е на Никол Браун Симпсън са 1 на 7,7 милиарда.

Кръгът от доказателства за бруталните убийства в Брентууд се стеснявал все повече около Симпсън.

Никол Браун Симпсън

Никол Браун Симпсън

Никол Браун Симпсън била на 35 години по времето на смъртта си. Тя е родена на 19 май 1959 г. в Германия. Малкото момиче се превърнало във висока, платинено руса красавица – идеалът за хубава жена в Южна Калифорния. Според един неин приятел, тя била: „много семпла, неподправена жена, която не беше подготвена да се справя сама в живота. Нямаше никакви професионални умения“.

Когато за първи път влиза в контакт с О Джей Симпсън, тя работела като сервитьорка в нощен клуб „Маргаритката“ в Бевърли Хилс. Тогава била на 18, а той на 30 години и женен със семейство. Осем години по-късно той се развел и на 2 февруари 1985 г. се оженил за Никол.

Тя се нанесла в просторния му дом на „Рокингам авеню“ и заживяла щастливо, или поне така изглеждало, до януари 1992 г., когато двамата се разделили и тя и децата отишли да живеят под наем, само на няколко пресечки от „Саут Бънди Драйв“. Впоследствие подала молба за развод, който приключил на 15 октомври същата година.

Симпсън изглежда прибягвал до физическо насилие по време на брака им. В новогодишната вечер на 1989 г. един инцидент приключил с идването на полицията в дома на „Рокингам авеню“. Срещу Симпсън било повдигнато обвинение за телесна повреда над съпругата му, което той не оспорил и бил осъден на 120 часа общественополезен труд и две години пробация.

На 25 октомври 1993 г. двамата били вече разведени, но Никол отново се обадила в полицията. Диспечерката чула как някакъв мъж крещи неразбираемо на заден план. При пристигането си в дома на Никол полицаите заварили там О Джей. Той бил изритал френските прозорци в задната част на къщата. Никол отказала да повдигне обвинения, но по-късно същата вечер разказала на сержант Крег Лали колко се страхувала от него и неговите настроения: „Когато О Джей се побърка така, умирам от страх. Той става като животно, очите му потъмняват, стават студени – като на животно.“

О Джей Симпсън бил посягал на жена си и през 1985 г., когато тя се обадила в полицията бременна с първото им дете. Дошлият на място полицай Марк Фърман видял, че Симпсън е удрял колата на Никол (която била на негово име) с бейзболна бухалка, но нито полицията, нито тя повдигнали обвинение.

Според дневника на Никол, домашното насилие започнало някъде през 1977 г. и, когато стартира делото за убийствата през 1995 г., обвинението вече разполагало със списък, съдържащ 62 инцидента от физическо и психическо естество, както и многобройни заплахи и примери за манипулативен контрол, упражнявани от Симпсън върху Никол в продължение на години.

Никога не се разбира защо в действителност се е разпаднал бракът им. Освен на насилието, това може би се дължало и на неговото залитане по други жени. Една от приятелките на Никол, Робин Грийн, казва пред полицията, че основният проблем в брака им са били неговите постоянни изневери. Никол била очевидно разстроена и притеснена, че той може да я зарази със СПИН. Когато се опитвала да му обясни това, той се ядосвал и й посягал.

Според терапевтката на Никол д-р Сюзан Форуърд: „Никол беше малтретирана постоянно и редовно, през цялото време. Не казвам по 24 часа на ден, но честотата на побоите беше необичайно висока.“

Като Кейлин в Плейгърл

Като Кейлин в Плейгърл

Без съмнение Никол е била много разтревожена от физическия тормоз и най-вече от страха, че някой ден О Джей ще прекали. Нейната майка Джудита казва на следователите, че месец преди убийствата дъщеря й повторила пред нея думите на Симпсън: „Ако някога те видя с друг мъж, ще те убия.“

Възможно е Никол да е започнала да си наваксва пропуснатите покрай ранната й връзка със Симпсън сексуални авантюри, тъй като след развода се впуснала в няколко несериозни връзки.

Докато живеела под наем в къщата на „Гретна Грийн“, тя преотдала под наем една от стаите на един младеж, когото срещнала в Аспен Колорадо, на име Брайън Джерад Кейлин, по прякор „Като“. Той бил амбициозен актьор, чийто функции в къщата се изчерпвали с безплатно гледане на децата и чистене. Когато Никол купила къщата на „Саут Бънди“ и се преместила там през 1993 г., тя отново предложила стая на Кейлин. Тогава Симпсън, очевидно притеснен от присъствието на млад мъж в нейното жилище, му предложил бунгалото в имението си.

Децата на Никол и О Джей

Децата на Никол и О Джей

В следобеда, в деня на убийствата, Никол и децата й, придружени от родителите й и няколко приятели, присъствали на танцов рецитал в училището на Сидни. О Джей Симпсън също бил там, но седял отделно и не общувал с тях.

След това, в около 19:00 ч., Никол и компанията й отишли в „Мезалуна Тратория“, приятен италиански ресторант на булевард „Сан Висенте“ в Брентууд. Там Никол им представила сервитьора Роналд Голдман, младеж с мечти за кариера на модел и актьор, които никога нямало да се сбъднат. Истинска жертва на съдбата, по-късно същата вечер той се озовал в смъртоносен капан, от който нямало изход.

Роден в Чикаго през юли 1968 г., той се преместил със семейството си в Лос Анджелис през 1987 г. Тук, от срамежливо момче се превърнал в щастлив и общителен млад мъж, който обожавал калифорнийския начин на живот, играел тенис, волейбол, баскетбол, карал сърф и ходел на фитнес. Понякога помагал в грижите за хора с церебрална парализа. Близък негов приятел го описва като: „Един от най-обичливите и раздаващи се хора, които някога съм познавал.“. Неговата сестра казва за него: „Брат ми беше човек с голямо сърце, земен, трудолюбив, с ясно определени цели. Искаше да се ожени, да има семейство и да преуспее в живота.“.

На 20 години той се изнесъл от къщата на родителите си и попаднал в Брентууд, където му харесала дружелюбната атмосфера. През февруари 1994 г., за да си помогне финансово, започнал работа като сервитьор в „Мезалуна“.

Няколко месеца преди смъртта си той срещнал Никол и тя му позволила да я кара с нейното Ферари, изживяване, което той описал на приятелите си като „най-якото нещо“, което е правил. И двамата ходели в една и съща фитнес зала, недалеч от ресторант „Мезалуна“, и, въпреки че изглеждали близки, всички знаели, че са просто добри приятели.

Той имал много приятели, обичал семейството си; бил от онзи тип хора, които са винаги готови да помогнат, но накрая това довело до смъртта му.

Компанията на Браун приключила с вечерята и излязла от ресторанта в около 21:00 ч. Никол, нейните две деца и още едно момиченце пресекли улицата, за да си купят сладолед. Майката на Никол Джудита си спомня как е гледала след нея: „Те пресичаха улицата. Нещо ме накара да спра и да погледна след нея. Помислих си ‘Страхотно момиче; прекрасни крака.’ Това ми мина през главата. Тогава я видях жива за последен път.“.

След около 40 минути майката на Никол установила, че си е забравила очилата и позвънила на управителя на ресторанта. Един от служителите намерил очилата навън в канавката. Джудита вече била говорила и с дъщеря си и Никол се обадила в ресторанта на Голдман, който се съгласил да й донесе очилата, когато му свърши смяната. Когато приключил работа, той първо се прибрал у дома, за да се преоблече, и после тръгнал към къщата на Никол. Карал кола, взета от приятел, която паркирал на „Дороти Стрийт“, където била открита на следващия ден.

Така Роналд Голдман станал жертва на съдбата. Шансовете да умре по този начин са по-невероятни от това да го удари гръм. Той бил висок 1.80 м., як и силен, владеел бойни изкуства и въпреки това бил елиминиран от убиец, притежаващ нещо повече от физическа сила. Човекът, който наръгал Роналд Голдман до смърт, бил обсебен и кипял от заредена с адреналин ярост, или някаква лудост, която го правела непобедим.

Третият ключов играч в тази драма Орентал Джеймс Симпсън е роден на 9 юли 1947 г. в Сан Франсиско, а негови родители са Джими и Юнис Дърдън Симпсън. На две години му открили рахит и се наложило да носи шини на краката си до петгодишна възраст. На тринайсет години станал член на бандата Персийски воини и през 1962 г., когато бил на петнайсет, го затворили за известно време в изправителен дом. Баща му се оказал хомосексуалист и напуснал майка му заради друг мъж. Той умрял от СПИН през 1986 г.

Едва 18-годишен Симпсън се оженил за училищната си любов Маргарет Уайт и тяхното първо дете Аарон се родило през декември 1968 г. Второто им дете Арнел се ражда на 21 април 1970 г.

Той станал почетен играч и в двата футболни сезона в Университета в Южна Калифорния, поставил няколко национални рекорда и отбелязал завършването си със спечелването на трофея Хайсман. След това се превърнал в професионален футболен играч, като прекарал по-голямата част от кариерата си в Бъфало Билс, а я приключил в Форти Найнърс от Сан Франсиско.

Той се отказал от професионалния футбол през 1979 г. и направил специално появяване на Олимпийските игри през 1984 г. Пез 1985 г. бил приет в Отбора на славата на Националната Футболна Лига и отдал заслугата за успеха на майка си, на което тя отговорила така:

„Не вярвах, че ще стане такъв какъвто е, но той винаги ми казваше, че някой ден ще чета за него във вестниците, а най-голямата ми дъщеря добавяше ‘В криминалната хроника’“.

Десет години по-късно това пророчество се сбъдва.

Хващай пътя, Джак

На 14 юни по обяд д-р Ървин Голдън приключил с аутопсиите на двете жертви. Той работел в Отдела по съдебна медицина от 1980 г. и бил извършил над 5 000 аутопсии. Прегледът на двете тела направил в присъствието на двамата главни детективи.

Никол имала четири дълбоки прободни рани, една от които почти била причинила обезглавяването й. Тя също имала голяма контузия в задната част на главата, говореща за удар с тъп предмет. По ръцете й имало прорезни рани, които означавали, че се е опитвала да се защити от нападателя си. Съдейки по раните, патологът заключил, че нападателят е прерязал гърлото й отзад с дясната си ръка.

Роналд Голдман също имал тежка контузия на главата и най-вероятно също бил нападнат в гръб. По лицето и шията му имало шест рани и още няколко по тялото му, общо 19. Някои от раните се пресичали, което говорело за свирепа атака; четири от прорезите били фатални.

Тъй като бил открит само един чифт кървави стъпки се предполагало, че убиецът е един. Ножът, използван за убийствата, най-вероятно е бил с острие дълго 15 см. По-късно се разбира, че Симпсън е купил точно такъв нож.

В около 8:00 ч. на 15 юни детектив Ванатър посетил съдебно-медицинския отдел и изписал двете кръвни проби, взети от жертвите и оставени на съхранение в залата за аутопсии. Той ги занесъл лично в Отдела по серология и ги предал на кръвния специалист Колин Ямаучи.  Отделът щял да извърши всички кръвни тестове, с изключение на ДНК анализите, които били твърде сложни и щели да бъдат пренасочени към друга държавна агенция.

ДНК анализите на кръвните проби щели да обхванат две области – PCR (Полимеразна верижна реакция) и RFLP (Анализ на полиморфизми по дължината на рестрикционните фрагменти). Методът PCR се използва обикновено, за да се елиминират заподозрени, докато RFLP анализът може да докаже категорично виновността на един от милиони, дори милиарди хора.

Робърт Шапиро

Робърт Шапиро

По обяд Ланг и Ванатър се срещнали с лосанджелиския адвокат Робърт Шапиро, който ги уведомил, че е поел защитата на Симпсън.

През същия следобед шофьорът на лимузината на Симпсън Алан У. Парк казал на полицията, че е бил инструктиран да дойде пред имението не по-късно от 22:45 ч. Той пристигнал двадесет минути по-рано. Опитал се безуспешно да намери някой в къщата по интеркома на портата. В 22:50 ч. видял някакъв мъж в тъмно облекло да бърза към къщата от страната на „Рокингам авеню“, и когато пак се обадил по интеркома, му отговорил мъж, който се представил за Симпсън и му казал, че се е успал и веднага ще слезе. Когато Симпсън слязъл, той се потял забележимо и настоял климатикът да остане включен по целия път до летището.

Детективите получили обаждане и от една съседка на Никол, на име Джил Шивли. Тя им разказала, че в неделя вечерта, докато карала към близкия магазин, видяла как две коли за малко да се сблъскат на пресечката между булевард „Сан Висенте“ и „Саут Бънди“. Един бързодвижещ се бял Форд Бранко преминал на червено в посока север и почти ударил друга кола, движеща се на запад по булеварда. Тя разпознала О Джей Симпсън като шофьора на Бронкото и казала, че това се случило в около 23:00 ч. Шивли живеела отдавна в квартала и била виждала Никол и Симпсън много пъти.

Шивли обаче се дискредитирала като свидетел, тъй като заявила, че е обсъждала този инцидент само със семейството си, а се оказало, че е участвала в телевизионно предаване, където разказала за случая, за което й били заплатени 5 000 долара. В резултат на това, обвинението се отказало да я призове като свидетел.

В четвъртък на 16 юни предварителните ДНК резултати показали, че кръвта по ръкавицата, намерена в „Рокингам“, принадлежи на Симпсън и на двете жертви. Предполагало се, че по-сложните RFLP тестове ще потвърдят това становище.

Същата вечер Ванатър и Ланг прегледали доказателствата, събрани по случая. Всички те сочели, че Симпсън е убиецът и двамата детективи решили да повдигнат официални обвинения.

Гробът на Никол

Гробът на Никол

Никол Браун била погребана по-рано през същия ден  в гробището „Лейк Форест“ в Ориндж Каунти. Джудита Браун по-късно си спомня как по време на опелото О Джей Симпсън се навел над ковчега, целунал Никол по устните и прошепнал: „Толкова съжалявам, Ники, толкова съжалявам“.

На следващата сутрин Ланг, Ванатър и Марша Кларк подготвили заповед за арест, дълга четири страници, която била проверена и одобрена от областния прокурор Гил Гарсети. Тогава Том Ланг се свързал с Робърт Шапиро и го инструктирал да придружи клиента си в 11:00 ч. до Централното управление, където трябвало се предаде, защото в противен случай щял да бъде арестуван. След погребението на Никол Симпсън бил отседнал в дома на Робърт Кардашиан в долината Сан Фернандо.

В 12:35 ч. Симпсън и адвокатът му още ги нямало и три патрулни коли се запътили към дома на Кардашиан, за да го арестуват. Там научили, че Симпсън и неговият близък приятел Ал Каулинг са заминали нанякъде в бял Форд Бронко.

В 14:00 ч. официалният говорител на полицията съобщил на пресконференция, че е издадена заповед за ареста на Симпсън, който е на свобода и се издирва.

Гонитбата на Симпсън

Гонитбата на Симпсън

В 17:00 ч. адвокатът на Симпсън Робърт Шапиро се появил по телевизията и го призовал да се предаде незабавно. Робърт Кардашиан открил в дома си самоубийствено писмо, написано по-рано от Симпсън. Писмото било дълго, несвързано, сантиментално и мрачно и в него той твърдял, че е невинен. Полицията проследила мобилните телефони на Каулинг и Симпсън и установила, че те се движат с колата някъде из Ориндж Каунти. В 18:45 ч. един полицай от Ориндж Каунти забелязал бялото Бронко, движещо се на север по Международен път №5. Той наредил на колата да отбие и да спре, но Каулинг продължил да кара, въпреки че включил аварийните си светлини и намалил скоростта до 60км/ч. В този момент Каулинг се обадил на 911 и казал на полицията да не се приближава, защото Симпсън е насочил пистолет в главата си.

Медиите научили за ставащото и небето над Форда се изпълнило с хеликоптери на телевизията. Бавното преследване се превърнало в най-гледаното живо предаване в историята на американската телевизия. Единственото събитие, което се доближава до него, е кацането на Луната.

Докато конвоят се придвижвал на север по Магистрала 405, Каулинг поискал да му позволят да кара направо към дома на Симпсън на „Рокингам авеню“. Капитан Уилям О. Гартланд, началник на Отдела за кражби и убийства, удовлетворил искането му и заповядал на парламентьорите и специалните части да отцепят периметъра около имението.

Приблизително в 19:50 ч. дългото, бавно, маниакално пътуване дошло към своя край, когато Каулинг спрял в алеята пред дома на Симпсън и изключил двигателя.

Двамата били посрещнати от малка армия полицейски служители. Почти цял час по-късно, в 20:45 ч., след неспирни увещания от страна на Каулинг и екипа от парламентьори, Симпсън най-накрая излязъл от колата и се предал. Преследването свършило, но ловът за справедливост тепърва започвал.

Първото нещо

„Първото нещо, което трябва да направим – нека убием всички адвокати.“
Шекспир, „Хенри VI“

Орентал Джеймс Симпсън бил арестуван на 17 юни 1994 г., а процесът за двойното убийство бил насрочено за 25 януари 1995 г.

Той и най-добрият му приятел Ал Каулинг били отведени в Централното управление и срещу тях били повдигнати обвинения. В белия Форд Бронко детективите открили пътническа чанта, съдържаща паспорта на Симпсън, комплект за дегизиране, състоящ се от фалшиви мустаци и брада, и един револвер 357 Магнум. У Каулинг били открити 8 000 долара в брой, дадени му от Симпсън.  Два дни по-късно О Джей пледирал за невинен и бил изпратен обратно в областния затвор в Лос Анджелис.

Там, в една килия с размери 3×2 метра, и съвсем сам в цялото отделение на затвора, му предстояло да прекара следващите 15 месеца, . Извън килията му имало обща стая с мебелировка, телевизор, вестници и списания, както и платен телефон. Въпреки че бил обвинен в две брутални убийства, Симпсън не бил третиран като обикновен престъпник още от самото начало.

Съдия Ланс Ито

Съдия Ланс Ито

През същия този ден съдията от Върховния съд Сесил Дж. Милс определила съдия Ланс Ито като председателстващ по делото.  Дребният човечец с кръгло като луна лице, пронизващи черни очи, нервно изкривена уста и черна брада бил съпруг на топ полицайката капитан Пеги Йорк – началник на Отдел Вътрешни афери.

Ланс Ито е от японско-американски произход. В тинейджърските си години той бил смятан за хаймана, защото декорирал стените на стаята си с плакати на „Плейбой“ и карал секси Бос 302 Мустанг. Известен е и с това, че празнувал Деня в памет на Пърл Харбър, като си слагал авиаторски шлем на главата и тичал из студентския кампус, крещейки „Банзай“.

Назначаването му за съдия от губернатора на Калифорния през 1989 г. се счело за мъдър политически ход, главно заради азиатския му произход. Но, като съдия в делото на Симпсън, Ито се оказал човек твърде податлив на емоциите си и оставил чувствата да диктуват решенията му.

Еф Лий Бейли

Еф Лий Бейли

През това време Робърт Шапиро събирал екип от адвокати, който да води защитата на Симпсън. Сред тях били Еф Лий Бейли и Алън Дершовиц, а също и Джони Л. Кокрън, един високоплатен, елегантен лосанджелиски адвокат.

По-късно към тях се присъединили Джералд Улман, Робърт Кардашиан, Карл Дъглас, Скип Тафт, Робърт Блейзиър, както и станалите впоследствие известни с прякора „ДНК близнаци“ – Бари Шек и Питър Нюфелд – нюйоркски адвокати, специализирани в ДНК показанията. Всички те били скъпоплатени професионалисти със силни характери и не случайно им излязло името „Отборът на мечтите“.

Според Кристофър Дардън, асистент-прокурор по делото, единственото нещо, по което си приличали членовете на „Отбора на мечтите“, е склонността им да защитават богати хора, както и умението им да създават публичност. Главните детективи Ланг и Ванатър гледали по-непредубедено на групичката, като ги наричали „Плъх патрул“. За полицията и служителите от прокуратурата „Отборът на мечтите“ бил хлабав откъм логика, но пък ловък в инсинуациите.

Названието „Отбор на мечтите“ било измислено от медиите, които имат навика да слагат заглавия на всичко, без оглед на правдивостта. Защитата на Симпсън от тази групичка адвокати, някои от които нямали никакъв опит в дела за убийства, му струвала хиляди долари на седмица.

Джони Кокрън

Джони Кокрън

Шапиро никога не бил участвал в дело за убийство; Кокрън бил основно адвокат по граждански дела и също нямал почти никакъв опит в тази сфера. Последният порив за слава на Еф Лий Бейли бил преди 20 години, когато загубил делото, в което защитавал Пати Хърст за нейния прочут банков обир, и оттогава кариерата му тръгнала надолу. Алън Дершовиц бил отличен адвокат, но в областта на апелативното право, а не в криминалното и съдебно производство. Срещу тях били изправени групата обвинители, представляващи гражданите на Калифорния.

Главният прокурор Марша Кларк била на 41 години. Родена в Бъркли щата Калифорния, тя завършила местния университет през 1974 г. и получила диплома по право през 1979 г. от Югозападния университет. Две години работила като криминален защитник, преди да се присъедини към Районната прокуратура на Лос Анджелис през 1981 г. Там през нея минали 60 съдебни производства, сред които и 20 дела за убийство.

Като тинейджърка тя била изнасилена по време на едно пътуване в Европа. По-късно била емоционално тормозена от първия си съпруг и преживяла горчив развод и борба за попечителството над двете й деца с втория си мъж.

Кристофър Дардън

Кристофър Дардън

Кристофър Дардън бил асистент-ветеран четвърта степен от Главна прокуратура, участвал в 19 дела за убийство без споразумение, преди да бъде въвлечен в делото на Симпсън.

Те били ключовите играчи на обвинението, поддържани от поне още 10 адвокати и помощен персонал. Винсент Булиоси, човекът, който успешно осъжда семейство Менсън, обаче ги нарича най-некомпетентният обвинителен състав, който някога е виждал.

Дершовиц също не изпитвал голямо уважение към тях. В едно телевизионно интервю той казва: „Практикувам право от 35 години и никога не съм се сблъсквал с по-некомпетентни некадърници от Кларк и Дардън“. Той твърди, че бил чул как Кларк шепне на друг адвокат в залата: „Искам да запомниш, че не нося никакво бельо“ – и Дершовиц добавя -  „Това беше един от най-добрите й моменти“.

Алън Дершовиц

Алън Дершовиц

Всички те, разбира се, трябвало да се съобразяват с главния играч в съда, а именно съдия Ито. Кристофър Дардън заявява: „Съдия Ито нямаше никакъв контрол над съдебната зала. Той предаде съдийското си чукче. Залата се контролираше от Джони Кокрън, а не от него“. Булиоси казва: „Съдия Ито показа малко здрав разум и неговите неправилни преценки станаха нарицателни“.

За обвинението случаят изглеждал сравнително прост и подкрепен от „планина от доказателства“: Симпсън е упражнявал насилие над Никол; станал е ревнив след раздялата им; поръчал е нож, подобен на този използван в убийствата. Симпсън е загубил окървавените ръкавици – една на местопрестъплението и една в дома си.

Гил Гарсети

Гил Гарсети

Носил е същия размер обувки, като отпечатъците от стъпки на местопрестъплението. Кръвта му е навсякъде, като част от нея е смесена с тази на жертвите. Той е имал мотив и възможност; и няма алиби за времето на убийствата.

За защитата случаят бил още по-лесен. Техният клиент е невинен, натопен от безкрупулните, непочтени, лъжливи полицейски служители, насочени и подбудени от некомпетентните си началници и държавни служители. Защитата обрисувала Симпсън като поредната черна жертва на бялата наказателна система.

О Джей Симпсън обаче не бил идеалният пример за разделението между черни и бели. Той имал бяла жена и богат живот в света на белите, с които правел бизнес, играел голф и завързвал приятелства. Той по-скоро символизирал разделението между бедни и богати, показвайки как парите могат да купят правосъдието.

Главният прокурор Гил Гарсети дал началото на цирка, като направил едно загадъчно и спиращо дъха с нелогичността си решение, което предопределило бъдещето на процеса още преди той да е започнал.

Да натопиш виновен?

Стандартна практика в окръг Лос Анджелис е делото да се подаде в най-висшия съд в района, в който се е случило престъплението. В случая с убийствата на Браун и Голдман делото попадало в Санта Моника. Вместо там обаче, Гарсети решил да подаде делото в центъра на града. Според него Санта Моника не разполагала с подходящите условия, за да разглежда процес от такъв мащаб. Другата причина била желанието му да прати Симпсън на съд чрез разширен съдебен състав, вместо чрез метода на предварителното изслушване. Разширеният съдебен състав или т.н. „голямо жури“, включва повече съдебни заседатели – граждани, обикновено 12-23 души – и работата му е да реши дали обвинението има достатъчно доказателства за предаване на делото в съда.

Изборът на разширен съдебен състав е стратегическо предимство за обвинението, защото изслушванията се провеждат тайно и защитата не участва в тях, което позволява на обвинението да не разкрива тактиката си пред защитата преди започването на процеса. В Лос Анджелис има само един разширен съдебен състав и той обикновено се свиква в центъра на града. Въпреки всичко, защитата успяла да разпусне голямото жури под предлог, че заседателите са покварени от голямата публичност на случая.

В месеците, оставащи до процеса, станало ясно, че стратегията на защитата ще бъде базирана на улики, показващи, че полицията е натопила клиента им. Те се захванали първо с детектив Марк Фърман.

На 25 юли в списание „The New Yorker“ се появила статия от Джефри Р. Тубин, в която се намеквало, че детективът, който свидетелствал на предварителното изслушване за намирането на ръкавицата в имението на Симпсън, всъщност сам я бил подхвърлил там. Статията също споменавала за обезпокоителни прояви в поведението на детектива в миналото, както и силно расистките му възгледи. Очевидно авторът на статията бил извлякъл голяма част от информацията в нея от разговорите си с Робърт Шапиро.

За детективите, водещи разследването, самата мисъл, че Фърман би могъл да подхвърли ръкавицата била смехотворна. Той бил седемнадесетият поред детектив дошъл на местопрестъплението почти два часа след патрулните полицаи Риск и Теразас. Много полицаи преди него видели местопрестъплението и нито един от тях не докладвал за повече от една ръкавица около телата.

На 18 август защитата предприела действия за сдобиване със служебното досие на детектив Фърман.

Главните детективи, разпитани от Шапиро на предварителното изслушване, били обвинени в нарушение на правата на Симпсън по Четвъртата поправка за това, че са проникнали незаконно в собствеността му. Детективите изтъкнали, че са си позволили това, защото в онзи момент са се опасявали за сигурността му, а не защото са го смятали за главен заподозрян.

На 9 септември Гил Гарсети обявил, че няма да търси смъртно наказание за Симпсън. Въпреки че убийствата били свирепи и жестоки, те не попадали в рамките, изискващи тази крайна мярка.

На 21 септември адвокатите от защитата заявили, че заповедта за обиск е била неправилно попълнена, надявайки се, че всички доказателства, намерени при обиска, ще бъдат обявени за неприемливи. Въпреки суровите обвинения на съдия Ито, че действията по издаване на заповедта от страна на детектив Фил Ванатър са „небрежни и безразсъдни“, той все пак подкрепил документа и приел доказателствата.

Всъщност грубите критики на съдия Ито срещу процедурните действия на детективите били сами по себе си „небрежни и безразсъдни“ – класически пример за понякога странното му поведение на правист. В заповедта за обиск Ванатър бил направил само едно неправилно предположение, другите две били верни, но все още непотвърдени в онзи момент, и бил пропуснат един факт: Ванатър написал, че пътуването на Симпсън до Чикаго е било „неочаквано“. Всъщност то било планувано от доста време. Ванатър бил извадил заключенията си от отговора на Като Кейлин, когато го запитал за местонахождението на Симпсън в онази нощ, а той се обърнал към Арнел, тъй като не бил сигурен. Арнел от своя страна заявила, че баща й сигурно е в къщата. В резултат на казаното от Кейлин и Арнел, Ванатър предположил, че пътуването на Симпсън до Чикаго е било „неочаквано“.

Друг факт, който Ванатър бил пропуснал, е, че Симпсън доброволно се съгласил да се върне в Лос Анджелис от Чикаго. Но той не присъствал на телефонните разговори, проведени с него от Ланг и Филипс, които пропуснали да му споменат, че не те са накарали Симпсън да се върне, а той сам е изявил това желание.

Друга грешка на Ванатър била прибързаното му заключение, че червените петна по шофьорската алея и дясната ръкавица са от кръв. Въпреки че това заключение се потвърдило по-късно при анализите на Денис Фънг, Ванатър го включил в заповедта без основание, разчитайки само на наблюденията си и дългогодишния си опит да разпознава кръв на местопрестъпленията.

Коментарът на съдията — въпреки че нямало доказателства за злонамереност или преднамерена лъжа от страна на Ванатър – бил следният: „Не мога да установя дали това се дължи просто на небрежност или на чисто безразсъдство“. Все пак Ито се съгласил, че доказателствата от обиска, извършен с „безразсъдната“ заповед на Ванатър, са приемливи.

В края на септември защитата решила да използва стратегията, че не само Фърман, а и други полицаи са подхвърлили доказателства на местопрестъпленията. Началникът на детективите командир Джон Уайт получил информация, че екипът на Симпсън е подхвърлил слух в списание „Тайм“ за сложна полицейска конспирация, имаща за цел да очерни клиента им.

На 26 септември защитата изискала проби от косите на главните детективи и Фърман, както и претърсване на дрехите и колите, които те били използвали в онзи ден. Те също поискали снимки на подметките на обувките им, за да установят дали някой от тях е оставил кървавите отпечатъци на „Саут Бънди“. Такива действия били нечувани в лосанджелиската полиция и, за да станат нещата още по-лоши, на 5 октомври Джералд Улман обвинил детективите в „добре организирана лъжлива платформа“ и лъжливи показания.

До 8 ноември било сформирано съдебно жури, състоящо се от осем афроамериканци, двама от смесен произход, един латиноамериканец и един бял заседател. Избрано било и резервно жури в състав от седем афроамериканци, един латиноамериканец и четирима бели. До края на процеса останали само шестима от първоначално избраните. Председател на журито бил съдебен заседател №230 Арманда Кули.

На 30 септември 1996 г. „Нюзуийк“ пише: „обвинението на теория загуби делото в момента, в който бяха избрани предимно афроамерикански заседатели“.

На 9 януари съдебните заседатели били свикани и уведомени, че от 11 януари ще бъдат уединени на петия етаж в хотел „Интерконтинентал“, където ще останат до края на делото, което в крайна сметка продължило 267 дни.

Съдебните заседатели в делото срещу Симпсън изслушали маса подробни доказателства, сочещи за вината му. В сърцевината на действията на всяко обвинение лежат събраните доказателства, анализирани от многобройни специалисти и експерти в дадената област – детективи, криминалисти, патолози и др. Както изтъкват прокурорите по време на процеса – при такава „планина от доказателства“ да се окаже, че О Джей Симпсън е невинен, означава, че абсолютно всеки замесен в случая е корумпиран лъжец, участващ в огромна конспирация.

В областната прокуратура конспирацията срещу Симпсън се превърнала в работна шега. Крис Дардън казал: „Разполагаме с достатъчно доказателства, за да осъдим Исус Христос“. Тогава Лусиен Колман, ветеран асистент-прокурор, му отговорил: „Може би трябва да съдите него тогава“. Но според защитата, Симпсън бил на позорния стълб, заради цвета на кожата си, а не защото е заподозрян в две брутални убийства.

Нека циркът започне

Процесът, известен като „Гражданите на щат Калифорния, като тъжител, срещу Орентал Джеймс Симпсън, като обвиняем, Дело №BAO97211″, започнал на 23 януари 1995 г.

На 24 януари Марша Кларк и Крис Дардън изложили пред съда фактите по делото във встъпителната си реч.

Симпсън не могъл да се примири с липсата на Никол след развода им. Тя от своя страна продължила живота си, като започнала да излиза с други мъже. Подтикнат от неспособността си да я контролира повече, и след като бил пренебрегнат от нея и семейството й на училищния рецитал в онзи следобед, той решил да я убие. Роналд Голдман просто нямал късмет и попаднал в лош момент на неподходящото място. Според доклада на патолога, убиецът бил нападнал жертвите в гръб, което не му е позволило да се опръска с кръв. Убийството на Никол Браун било епилогът на една изпълнена с насилие 17-годишна връзка и било предизвикано от скъсването й с него и последвалата й молба за развод.

Той нямал алиби за времето от 21:40 ч., когато се върнал с Като Кейлин от Макдоналдс-а в Санта Моника, до момента, в който се появил пред шофьора на лимузината в 22:55 ч. Обвинението смятало, че убийствата са станали в около 22:15 ч., когато съседите на Никол за пръв път чули лая на бялата Акита.

Марша Кларк

Марша Кларк

След това прокурор Марша Кларк описала доказателствата срещу Симпсън, казвайки, че е имало пътека от „кръв там, където не би трябвало да я има“, водеща от къщата на Никол до дома на Симпсън. „Тази кървава диря от Саут Бънди, в неговия Форд и оттам в имението му на Рокингам авеню е унищожително доказателство за вината му“, казала тя на заседателите. Върху плетената шапка бил открит косъм, съвпадащ с косата на Симпсън, чорапите, открити в спалнята му, носели следи от кръвта на жертвите, порязването на ръката му…  “Планината от доказателства“ растяла все повече с напредването на делото. На следващия ден адвокатът на Симпсън Джони Кокрън казал на заседателите, че бившата футболна легенда е  невинен човек, несправедливо обвинен от прокуратурата, която иска да спечели делото на всяка цена. Той започнал обръщението си с цитат от Мартин Лутър Кинг младши: „Неправда, където и да е, е заплаха за справедливостта навсякъде“. След това продължил, напомняйки на журито, съставено главно от чернокожи, че те са съвестта на обществото, в което ще трябва да живеят след края на процеса.

Централната тема във встъпителната реч на Кокрън била критиката към прибързаните съждения на обвинението. „Този случай почива на прибързани заключения и желание да се спечели на всяка цена“ – казал той на журито. Според Кокрън, Симпсън се бил примирил с края на брака си. Той бил приятелски настроен и общителен по време на рецитала на дъщеря си. Той не бил в близост до „Саут Бънди“ по време на убийствата и не бил показал никакви признаци на стрес и паника по време на полета си до Чикаго, като дори бил раздавал автографи.

Кокрън заявил, че полицията е пренебрегнала поне двама свидетели, които можели да оневинят Симпсън. Единият свидетел била жена, на име Мери Ан Герчас, собственичка на бижутерия, която разказала, че, докато е вървяла в близост до местопрестъплението в нощта на 12 юни, е видяла четирима мъже, носещи плетени шапки, които идвали тичешком от мястото на убийствата и отпрашили в автомобил без номера. Другата свидетелка, Роза Лопез, която била домашна помощничка в дома на един от съседите на Симпсън, твърдяла, че колата му е била паркирана пред имението по времето на убийствата. Впоследствие и двете свидетелки се оказали напълно ненадеждни и защитата никога не ги призовала.

В края на встъплението Симпсън се изправил и бавно закуцукал към скамейката на заседателите, показвайки им белязаните си и обезформени от спорта колене, очевидно с идеята да докаже, че не е физически годен да убие когото и да било.

Според закона за размяна на доказателства, в Калифорния и двете страни са длъжни да предоставят една на друга всякаква информация, касаеща доказателствата, които ще бъдат представени, и свидетелите, които ще бъдат призовани по време на процеса. Защитата нахално пренебрегнала тези правила, представяйки 26 отделни нарушения, в опит да обърка обвинението. Обвинителят Уилям Ходжман пледирал пред съдията да прекрати така наречената от него „съдебна засада“, но Ито, отново показвайки неспособността си да контролира нещата, позволил на Кокрън да продължи с встъпителната си реч.

Все пак на 30 януари съдия Ланс Ито преосмислил подхода си към този проблем и порицал защитата, че споменава необявен свидетел във встъпителните си изявления. Съдията казал, че защитата преднамерено е укрила от обвинението имената на 14 нови свидетели. Той посъветвал заседателите да пренебрегнат коментарите, направени за шестима от тези свидетели. Ито отхвърлил молбата на обвинението за 30-дневна отсрочка на процеса, но отсъдил правото на прокурорите да изложат отново встъпителната си реч.

След това решение Кокрън продължил с изложението си и казал на заседателите, че доказателствата, събрани по случая, са „компрометирани, осквернени и напълно подправени“. Той отбелязал също, че през онази вечер в 22:10 ч. Симпсън е упражнявал своите голф умения в задния си двор, пет минути преди посочения от обвинението за време на убийствата час, като същевременно се е приготвял за пътуването си до Чикаго.

Той също парирал кървавата следа, която обвинителите приписвали на Симпсън, като изтъкнал, че полицаите са разнасяли кръвната му проба наоколо няколко часа, вместо веднага да я пратят в лабораторията. В резултат на това, казал той, част от кръвта липсва. Той изложил твърдо предположението си, че липсващата кръв е била подхвърлена върху чорапите, намерени до леглото на Симпсън.

„Отборът на мечтите“ положил основите на бъдещата си стратегия. Техният клиент не само, че не бил виновен, но е бил натопен за убийствата.

Възползвайки се от рядката възможност да изнесе наново встъпителната си реч, на 31 януари обвинението призовало първия си свидетел – Шарин Гилбърт, диспечерка на телефон 911. Гилбърт дала показания, че е била на смяна в нощта на 1 януари 1989 г., когато Никол Браун Симпсън се обадила, за да търси закрила от съпруга си. След кръстосан разпит, проведен от защитника Кокрън, Гилбърт признала, че не е говорила лично с Никол, а около 3-4 минути е слушала какво става в къщата в телефонната слушалка.

Уилям Ходжман

Уилям Ходжман

Вторият свидетел бил детектив Джон Едуърдс, който отишъл на мястото след обаждането. Той разказал как жестоко пребитата Никол изскочила от храстите и го сграбчила, крещейки: „Той ще ме убие, той ще ме убие“, като имала предвид О Джей Симпсън. Лицето й било зле ударено, с цепната устна и подути и насинени ляво око и буза; полицаят можел да види отпечатъци от пръсти по шията й. Никол казала, че това е осмият път, в който се обажда на полицията, за да се спаси от побой.

В късния следобед на 25 януари прокурор Уилям Ходжман колабирал в сградата на съда и бил откаран в болница. Стресът от делото и 18-часовият работен ден най-сетне си казали думата. Той предал щафетата на Кристофър Дардън, на когото му предстояло да носи тежък товар – черен мъж изправен срещу друг черен мъж, пред предимно черно съдебно жури. Много хора виждали в това някаква символика.

Според много наблюдатели, Дардън бил единственият обвинител, който можел спокойно да се изправи срещу расистките атаки на защитата. Но според собствената му равносметка за процеса, въпреки усилията му, той не успял да спаси справедливостта от коварните похвати на Кокрън и неговия екип.

Да гониш Михаля

В слънчевата неделна утрин на 12 февруари съдия Ито повел целия съдебен състав на опознавателна екскурзия в света на богатите и известните.

Образувайки кавалкада от коли, минивани и автобуси, съдията, съдебните заседатели и екипите на защитата и обвинението се насочили към Брентууд по същата магистрала, на която се състояла полицейската гонка на Симпсън и Ал Каулинг през юни миналата година. Охраняван от полицията и специалните части с коли и хеликоптери, и следван по земя и въздух от медийни екипи, конвоят се придвижил на север от центъра на града. Части от магистралата били затворени за гражданите и цялата процесия силно напомняла на карнавално шествие.

Първата спирка на шествието бил апартаментът, в който живял под наем Роналд Голдман, след това минали през ресторант „Мезалуна“ на булевард „Сан Висенте“ и после се насочили към „Саут Бънди“. От там се запътили към „Рокингам авеню“. Въпреки че имало съдебно постановление и двете местопрестъпления да останат недокоснати, защитата се била потрудила да създаде подходяща атмосфера за клиента си.

В дома на Симпсън всички картини на полуоблечени жени, включително и голата снимка на Пола Барбиери – приятелката на Симпсън по времето на убийствата, както и тези на белите му голф-приятелчета, били заменени от по-пристойни образи — фотографии на майка му и Мартин Лутър Кинг и копие от картина на Норман Рокуел, изобразяваща интеграцията на черно момиченце в училище за бели. На нощното шкафче до леглото на Симпсън, като красиво допълнение, се мъдрела Библията.

Каква била ползата от тази екскурзия е трудно да се каже. Единствената книга, написана от член на съдебното жури, изобщо не споменава за него. Крис Дардън смята, че заседателите са подходили към пътуването като към развлечение, добре дошло след дългото им заточение в хотела. Сигурно им е било трудно да повярват на очите си – 600 кв. м. жилищна площ, със седем спални и седем бани, тенис корт и басейн с олимпийски размери, заобиколен от водопади. Симпсън купува имота през 1977 г. за 650 000 долара и хвърля още 2 милиона в подобрения по него. Къщата била далеч над представите на заседателите, мнозинството, от които били обикновени работещи хора, живеещи в далеч не толкова здравословните предградия на Лос Анджелис.

Главните детективи за първи път виждали подобно нещо и се чудели защо съдията не организирал пътуването по тъмно, когато щяло да има по-малко движение, а и убийствата били станали през нощта. Но съдията смятал, че е над законите, както обвинението и защитата щели да се убедят през идните месеци.

На 17 февруари детектив Том Ланг бил призован на свидетелската скамейка, с което започнало 8-дневното му даване на показания. Той бил избран от обвинението като своеобразен гид, който да пресъздаде пред съда намирането на доказателствата на местопрестъплението.

По време на кръстосаните разпити, проведени от адвокат Джони Кокрън, компетентността и почтеността на детектива били подложени неколкократно на съмнение. Кокрън се опитал да направи от мухата слон от решението да се покрие тялото на Никол с одеяло, за да бъде защитено от хищните очи на репортерските камери. Но при лабораторните анализи по тялото и дрехите й не били открити чужди влакна и косми.

Сред другите си доводи Кокрън изтъкнал и въпроса защо от кървавите петна, открити по задната порта на къщата на Никол, не са били снети проби чак до 3 юли, двадесет дни след убийствата. Ланг бил дал инструкции на Денис Фънг да събере и опише всички доказателства от местопрестъплението, а самият той трябвало да се срещне с Фил Ванатър за разпита на Симпсън. Никой не могъл да обясни защо от петната не били взети проби чак до момента, в който Бил Хогман ги забелязал, докато обхождал района отново на 3 юли.

Кокрън запитал Ланг и защо полицията не е разследвала възможността убийствата да са свързани с наркотици. Той се обосновал с приятелството на Никол с Фей Резник, която била замесена с наркодилъри и сама взимала дрога.

Фей Резник в Плейбой

Фей Резник в Плейбой

Резник, 27-годишна купонджийка от Бевърли Хилс, е родена в Чикаго. Тя била омъжена първо за продавач на прахосмукачки, след това за наркопласьор и накрая станала петата съпруга на бизнесмена от Бевърли Хилс Пол Резник. Тя била близка приятелка с Никол и описала О Джей Симпсън като човек със „свиреп характер, с мания за контрол , чието усмихнато за пред обществото лице бързо лъсва в ужасяващата маска на чиста омраза“. Кокрън се опитал да прокара тезата, че Никол и Голдман може да са убити от наркопласьори, опитващи се да сплашат Резник да си върне дълговете за дрога.

Полицията получила 518 различни следи, по които да разследва случая, включително и 50, които се отнасяли за други заподозрени, освен Симпсън. Всички те били проверени и предадени на защитата, която назначила бившия полицай Бил Павелич да ги разследва. Защитата така и не успяла да открие връзка между убийствата и наркопласьорите. Цялото това „гонене на Михаля“ била просто една от тактиките на защитата да обърка заседателите, като ги прати за зелен хайвер.

С настъпването на месец март обвинението продължило да строи стената от доказателства, която се издигала около Симпсън. Защитата се хвърлила в битката с всички сили, фокусирайки се върху две от най-силните карти в стратегията си. Първата – расисткото отношение на полицията, и втората – подхвърлянето или небрежното отношение към кръвните и ДНК проби от страна на криминалистите.

Ченге под обсада

След като изплували свидетелства за расисткото му отношение в миналото, детектив Марк Фърман се превърнал в главната цел на защитата. Много наблюдатели считат за недопустимо това, че съдия Ито е позволил на защитата да попита детектива дали е използвал думата „негър“ през последните десет години. Допускайки това, Ито коренно променил характера на делото.

Марк Фърман се превърнал в средството, чрез което защитата възнамерявала да отърве клиента си от този привидно неспасяем процес.

Било очевидно, че Фърман не е могъл да отмъкне втората ръкавица от Саут Бънди (поне 17 полицаи огледали мястото и всички те видели само една ръкавица в близост до телата), да я занесе на „Рокингам авеню“ и да я подхвърли там, с цел да натопи Сипмсън. Защитата завъртяла целия случай около две неща, отклонявайки вниманието на заседателите от Симпсън и прицелвайки се в предполагаемата расова нетърпимост на Фърман, като комбинирала това с неправилното боравене с кръвните проби и тяхното събиране и представяне от обвинението.

Както бащата на Роналд Голдман казва в една пресконференция: „Делото сега е срещу Фърман, защитата дотолкова отклони нещата, че е направо срамота. Ако позволим това да им се размине, ще бъде убийствено само по себе си“.

Патрик Джеймс Маккена бил частен детектив, нает от защитата на Симпсън. Чрез един свой контакт той разбрал за съществуването на записи, собственост на жена на име Лора Харт Маккинли, професор в Училището по изкуства в Северна Каролина.

Записите били направени преди 10 години, за период от шест месеца, когато Маккинли живяла и работела в Лос Анджелис. Тогава тя направила доста журналистически разкрития, касаещи расизма и сексизма в лосанджелиската полиция. Тя се запознала с детектив Марк Фърман в един ресторант и двамата станали приятели. Тя възнамерявала да използва записите като основа за пиесата, която пишела, наречена „Мъже срещу жени“.

Според Фърман, тези записи били художествена измислица. В тях той споменава думата „негро“ най-малко 41 пъти. Първоначално съдия Ито решил само два откъса от тях да бъдат пуснати на заседалите, но на 29 август уважил частично искането на защитата и пуснал всичките 61 записа в съдебната зала, но без присъствието на журито.

Съдия Ито заявил, че не е искал да бъде обвинен в „задържане на информация от голям публичен интерес“, но всъщност единственото, което постигнал, е да възпламени страстите сред черното население. Отново действайки нерационално, съдия Ито отнел правото на защитата да включи и останалите изявления на Фърман от записите с мотива, че: „предположението, че Фърман е подхвърлил ръкавицата в Рокингам, за да натопи Симпсън в бруталните убийства, би изисквало твърде свободно боравене с логиката и закона, представяйки това доказателство пред журито“.

Не ставало ясно защо, ако останалите скандални изявления на Фърман в записите не означават, че той се е опитал да натопи Симпсън, как тогава използването на думата „негро“ означава, че го е направил.

В записите Фърман описвал многобройни свои действия, които дали кураж на адвокатите на Симпсън да го заклеймят като расист и полицай-единак, който неведнъж е вземал закона в свои ръце.

Лора Маккинли

Лора Маккинли

Цели шест месеца Вътрешни афери провеждали разпити с хора, арестувани от Фърман, както и със сегашни и бивши прокурори, занимавали се със случаите му. Много от тези хора били от малцинствата и повечето казвали за него само добри неща. Това разследване било направено с цел да се установи дали казаното от Фърман е истина или просто е преувеличавал, за да впечатли интервюиращата го Лора Маккинли. Не се намерили никакви доказателства, които да потвърдят казаното от него в записите.

Но нанесената вреда в съдебната зала била непоправима. Защитата направила голям въпрос от твърдението, че детектив Фърман е опасен полицай, със склонност към създаване на лъжлива информация срещу афроамерикански подсъдими. Сред другите доказателства те представили и писмените клетвени показания на бившата му агентка по недвижими имоти, която твърдяла, че Фърман е казал пред нея: „Ако можех, щях да събера всички негри накуп и да ги изгоря“.

В разпалената си и емоционална заключителна реч адвокат Кокрън призовал заседателите да оневинят Симпсън, като сравнил действията на Фърман с тези на Адолф Хитлер. Кокрън апелирал към журито да се изправи срещу едно „лъжливо, геноцидно ченге“, срещу полициятa, която го прикрива и прокурорите, които търсят победа на всяка цена. Той се обърнал към тях: „Вие имате властта да кажете, че това е грешно. Спрете криенето на истината! Спрете криенето!“.

Вбесеният баща на убития Роналд Голдман възроптал срещу манипулацията на Кокрън: „Ние видяхме един човек, който сам по себе си е най-големият расист. Този човек е най-долното човешко същество, което можем да си представим. Той твърди, че расизмът е най-важното нещо, в което трябва да се вслушаме и че заради расизма трябва да оставим настрана всички други мисли и аргументи и да пуснем неговия клиент-убиец на свобода. Този човек е болен и трябва да бъде затворен“.

Коментарът на Кокрън бил: „Аз просто си върша работата“.

По време на заключителната си реч обвинителят Кристофър Дардън показал на заседателите голяма фотография на Никол Браун.  Тя изглеждала като великолепен модел от реклама за козметика, с брадичка подпряна на ръцете й и дълга, свободно пусната, руса коса. Той напразно се опитал да напомни на журито, че тя е единствената думичка с „Н“ (негър/Никол), която е от значение в това дело.

Кървава диря

„На кого ще повярваш – на мен или на очите си?“
Граучо Маркс във филма „Патешка супа“.

След като положила неимоверни усилия да унищожи репутацията на полицаите, замесени в разследването, защитата насочила унищожителните си умения към свидетелите на обвинението, призовани да дадат показания за кървавите проби, намерени на местопрестъпленията. Това се оказала най-сложната и техническа част от процеса и много наблюдатели останали с впечатлението, че заседателите, като пълни лаици по тези въпроси, изпитват трудност да вникнат в понякога замайващо глупавите доказателства.

Заседател №98 Кери Бес, по професия пощенски служител, казва следното за тази техническа част от делото: „По-късно разбрахме, че хората, следящи ДНК показанията по телевизията, са изпитвали трудност в проследяването на подробностите. Точно така се чувствахме и ние“.

Алан Дершовиц, професор по право в Харвард и може би най-опитният адвокат в съда, също бил затруднен понякога. Той казва: „Много от показанията на експертите бяха неразбираеми за мен — а аз преподавам право от четвърт век“.

Главният криминалист Денис Фънг бил призован на 3 април и прекарал следващите три седмици на свидетелската скамейка под кръстосания разпит на адвокатите на Симпсън. Той бил опитен професионалист, с единадесетгодишен стаж и над 500 местопрестъпления зад гърба си.

Той обяснил на заседателите старателния процес на събиране на кръвни проби и други улики и за тяхното описване и съхранение. Обвинението отстоявало тезата, че ДНК уликите свързват Симпсън и с двете убийства чрез кръвта по ръкавицата, намерена зад бунгалото за гости, в белия Форд Бронко, по чорапите в спалнята му и кървавите следи от стъпки на „Саут Бънди“.

Бари Шек

Бари Шек

Адвокатите Бари Шек и Питър Нюфелд („ДНК близнаците“) от защитата атакували тази ДНК теза. Пионер в областта на генетичните отпечатъци, Шек имал славата на експерт в съдебната медицина, който използва научни доказателства, за да защитава хора, обвинени в сериозни престъпления, които нямат средства за скъпоплатени адвокати. Шек и неговият партньор Питър Нюфелд създават „Проект Невинност“, про боно организация, която помага на несправедливо обвинени в убийство чрез ДНК анализи.

44-годишният Нюфелд, който се дипломира в Университета по право в Ню Йорк, работел в отдел за правна помощ в южен Бронкс, когато се запознал с Шек. Нюфелд е пионер в съдебната психология и един от първите адвокати, които успешно използват „синдрома на малтретираната жена“, като защитен похват в дело за убийство.

Питър Нюфелд

Питър Нюфелд

Шек се захванал първо с Фънг и пожелал да разбере, защо Фордът не е бил запечатан като обекту съдържащ важни улики, защо той е бил единственият криминалист, работещ и на двете местопрестъпления, и какво влияние би могло да окаже одеялото върху тялото на Никол. Той също се фокусирал на въпроса, защо е било позволено на младши криминалиста Андреа Мазола  да събира повечето кървави улики.

По време на кръстосания разпит той изтъква и факта, че на една от снимките от местопрестъплението се вижда ръка без ръкавица, която държи опръскания с кръв плик, съдържащ очилата на г-жа Браун. Фънг признал, че е събирал само „характерни“ кървави петна от Форда и затова по колата все още можели да бъдат открити такива дори шест месеца след конфискацията й. Той признал също, че е поставял кръвни проби в найлонови пликове, но твърдял, че това е била временна мярка, която, обаче би могла да доведе до развитието на бактерии, които да провалят по-нататъшните тестове.

Шек обвинил Фънг в унищожаване на доказателства и в опит да прикрие това, когато получил пробата от кръвта на Симпсън. Криминалистът си спомнил, че е дал кръвта на асистентката си Мазола и тя я е отнесла в колата им в черен найлонов плик. Разгорещил се дебат и за липсващата страница от контролния списък на местопрестъплението, за която Шек смятал, че е била подменена, защото доказвала, че Фънг не е могъл да получи кръвната проба във времето, в което твърдял, че я е получил. Тази страница впоследствие била открита в една лабораторна тетрадка и съдия Ито постановил, че липсата й е била непредумишлена.

Показанията на Фънг приключили на 18 април. Той отрекъл да е прикривал грешки, използвайки избирателна памет и „казвайки това, което обвинението му е наредило да каже“ вместо истината. След това изумил залата като се приближил до масата на защитата и се здрависал със Симпсън и неговите адвокати. Според някои наблюдатели, това се е дължало на облекчението му, че най-накрая мъката с показанията е приключила.

Освен изнурителните дни на свидетелската скамейка, той бил подложен и на не една шега. Местен китайски ресторант подарил на адвокат Шапиро кутия с курабийки с късметчета и той започнал да я разнася наоколо, представяйки я за комплимент от ресторант „Hang Fung“ („Обесете Фънг“). Шегата се разчула и станала хит в медиите.

Андреа Мазола била призована на 20 април и четири дни била въртяна на шиш от Питър Нюфелд, който я подложил на същите мъки, изпитани преди това от Денис Фънг.

Тя се съгласила, че е събирала повечето от кръвните проби без надзора на Фънг, въпреки че по време на предварителното изслушване той твърдял обратното. Нюфелд направил всичко по силите си да докаже, че тя е вършила небрежно работата си, използвайки видеозапис, на който се виждало как тя слага голата си ръка на мръсната алея, бърше пинсети с мръсни ръце и изпуска няколко тампони за събиране на кръвни проби. Тя признала, че понякога е допускала грешки, но отрекла категорично възможността някой, включително и тя самата, да е съсипвал злоумишлено доказателствата.

Мазола не била в състояние да потвърди, че тя е отнесла пробата с кръвта на Симпсън в колата на криминалистите и по този начин затвърдила убеждението на защитата, че тази проба изобщо не е била давана на Фънг в онзи ден, като това забавяне е дало предостатъчно време на полицията да подхвърли кървавите улики на местопрестъпленията.

Мазола приключила показанията си на 27 април. Шек и Нюфелд свършили блестяща работа, създавайки съмнение у заседателите за уместността на действията на криминалистите през онзи юнски ден. Това объркване обаче било нищо в сравнение с последвалите събития.

Генетични отпечатъци

На 1 май обвинението призовало Грег Матсън, главен съдебен химик и отговорник в Отдела по серология на криминалната лаборатория. Той защитил действията на Мазола показани във видеото, заявявайки че те не са предпоставка за замърсяване на уликите.

Матсън свидетелствал, че кървавите капки, открити на местопрестъплението, са съвместими с кръвта на Симпсън, наблягайки на факта, че само един от 200 000 души има тази кръвна група. Той потвърдил, че лабораторните тестове не включват ДНК анализите, които щели да бъдат представени по-късно пред съда.

От Форда, „Рокингам авеню“ и „Саут Бънди“ били взети общо 45 кръвни проби за ДНК анализи. Стратегията на защитата била да намекне не само, че кръвта на Симпсън е подхвърлена от корумпирани полицаи, но и че тестовете, извършени с тези проби, са съмнителни.

д-р Робин Котън

д-р Робин Котън

На 8 май обвинението призовало д-р Робин Котън, лабораторен директор на „Сел Марк Дайъгностикс“ в Джърмантаун щата Мериленд, където били извършени повечето от ДНК тестовете на кръвните проби, взети от местопрестъпленията.

В продължение на три дни д-р Котън обяснявала природата и функциите на ДНК и тестовете, използвани за разпознаването й. В същността си, ДНК е тази част от хромозомите, която носи информацията, програмираща един организъм от момента на зачеването му. С изключение на еднояйчните близнаци, няма двама души с едно и също ДНК.

За така наречените тестове за извличане на генетичен отпечатък се използват два метода. RFLP (Анализ на полиморфизми по дължината на рестрикционните фрагменти) и PCR (Полимеразна верижна реакция). Вторият изисква по-малко кръв и е по-бърз, но не е така надежден като RFLP теста.

В показанията си от 10 май д-р Котън твърди, че ДНК тестответе са показали съвместимост между кръвта на Симпсън и дирята от кървави стъпки на „Саут Бънди“. Тя потвърдила и че част от кръвта по чорапите, намерени в спалнята в „Рокингам“, носи същия генетичен отпечатък като този на Никол, характеристики съвпадащи само с 1 от 9,7 милиарда представители на бялата раса; с други думи – кръвта е нейна. Тя заявила, че шансът кръвта, намерена близо до телата, да е дошла от някой друг, а не от Симпсън, е 1 на 170 милиона.

Адвокатът на защитата Питър Нюфелд се опитал да подложи на съмнение статистическите изчисленията на компания „Селмарк“ и намекнал, че може да има грешка в базата данни с ДНК. Той предположил също, че, ако криминалистите от полицията са събирали и съхранявали неправилно уликите, то резултатите от тестовете на „Селмарк“ може да са грешни. Нюфелд извадил наяве и факта, че лабораторията на д-р Котън неведнъж е допускала процедурни грешки в миналото, като по този начин хвърлил съмнение върху ефикасността и надеждността й, но Котън не се поддала на провокацията му и отстояла позициите си.

На 16 май бил призован вторият ДНК свидетел Гари Симс. Той имал 19-годишен стаж като криминалист в ДНК лабораторията на калифорнийския Департамент по правосъдие. Симс свидетелствал, че кръвта по чорапите съвпада с тази на Никол. Като допълнение потвърдил, че кръвните проби, взети от вътрешността на Форда, носят смесица от генетичните отпечатъци на Симпсън, Никол и Роналд Голдман. За първи път се представяло доказателство, че в колата, която според обвинението е била шофирана от Симпсън в нощта на убийствата, е имало кръв от Голдман.

С настъпването на 18 май журито било засипано със статистическа информация за генетични съвпадения, достигаща невероятни размери. Имайки предвид тестовете, направени от „Селмарк“ и Департамента по правосъдие, шансът кръвта по чорапите да не е Никол, достигнал 1 на 21 милиарда. Но така представената техническа и научна информация била отвъд възможностите за възприятие на повечето хора, включително и на заседателите.

Защитникът Бари Шек се върнал на бойното поле и подел спор със Симс, задавайки му сложни хипотетични въпроси за възможността ДНК тестовете да са били неточни и че биха могли да бъдат тълкувани по различни начини. В един момент Шек задал толкова объркан въпрос, че съдия Ито се обърнал към свидетеля Симс: „Разбирате ли факторите, засегнати във въпроса?“

„Около половината“ – отговорил Симс.

На 23 май обвинението представило третия си експертен свидетел Рени Монтгомъри, криминалист от Държавния департамент по правосъдие, който обяснил, че дирята от капки кръв на местопрестъплението би могла да е оставена от Симпсън. Кръвта във Форда съдържала следи от ДНК-то на Никол и Голдман. Кръвта по ръкавицата, намерена зад дома на Симпсън, също носела следи от ДНК-то на Симпсън, Браун и Голдман, и чорапите съвпадали с ДНК-то на Никол.

Последният технически експерт, призован от обвинението, бил Колин Ямаучи, криминалист от лосанджелиската полиция, който първи анализирал повечето от ключовите доказателства.

Бари Шек прекарал целия 30 май в опити да докаже, че Ямаучи е работил неправилно с уликите, като не си е сменял ръкавиците между отделните тестове, не е документирал правилно резултатите и по принцип не е следвал правилата за съхранение на кръвни проби.

Ямаучи признал, че в един момент без да иска е изсипал малко от кръвната проба на Симпсън върху ръкавиците си и Шек направил заключението, че може би по този начин е попаднала кръв по кожената ръкавица, открита в дома на Симпсън. Ямаучи категорично отрекъл да е участвал в каквато и да е конспирация, целяща да натопи Симпсън в убийствата.

Журито било засипвано с подобна техническа информация в продължение на цели два месеца. В 50 000 страници от записките по делото има 10 000 препратки към ДНК. Ако всичко това било трудно за разбиране дори за защитника Алън Дершовиц, не било ясно как точно заседателите биха могли да го възприемат. Свързването на Симпсън с жертвите чрез кръвта на местопрестъпленията била най-съществената част от делото, но обвинението очевидно не успяло да обясни както трябва тези връзки на журито.

Председателят на журито Аманда Кули разказва: „свидетел след свидетел, ден след ден, ние изпуснахме нишката. Тя (д-р Котън) ни говореше снизходително, а когато говориш така на хората, те не те слушат. Когато излязохме в почивка, всички въздъхнаха облекчено. Колин Ямаучи бе твърде зает да защитава отдела си. Смятам, че Фънг и Мазола бяха хванати в небрежност и бързаха да прикрият нещата с обяснения, които ги накараха да изглеждат още по-несериозно. Трудно е да се повярва, че това е първият случай, в който правят 30-40 грешки. Кой знае колко хора са в затвора, заради тяхната небрежност – това се повтаряше отново и отново всеки път, когато изникнеше въпросът за събирането на доказателства“.

Обвинителят Крис Дардън и неговият екип смятали, че са показали на журито солидна стена от доказателства: кръв, косми и влакна от три различни места, следата от улики била толкова ясна, сякаш Симпсън бил заснет с видеокамера как извършва убийствата. Той бил оставил отпечатъци от обувките си на „Саут Бънди“, шапка с неговите косми по нея и поне осем отделни капки от неговата кръв. В дома си бил изпуснал ръкавица, която съвпадала с тази до телата и по нея имало кръв от Голдман. Чорапите в спалнята му били пропити с кръвта на Никол. В колата му била открита кръв от Никол и Голдман.

Тестовете били проведени под строг контрол в две отделни лаборатории, потвърждавайки без капка съмнение, че Симпсън е свързан с убийствата. Никога в историята на съдебната система в Калифорния не били събирани и представяни толкова много улики от кръв и ДНК, които да докажат вината на обвиняемия.

Здравият разум би трябвало да насочи заседателите в посоката, в която разсъждавало обвинението. Но, както е казал великият френски философ Волтер: „Здравият разум въобще не е толкова здрав“.

На 6 юли, след като представя 58 свидетели и 488 доказателства, обвинението се оттеглило и преотстъпило сцената на „Отбора на мечтите“, който се хвърлил в атака, за да защити клиента си. В този момент положението не било никак розово за обвинителите. Техните главни свидетели, полицейските следователи и техническите експерти били компрометирани. Планината от доказателства се стопила без следа и, за да станат нещата още по-лоши, ръкавицата излязла на преден план.

Ръкавици, обувки, влакна и косми

Очевидно е, че кожените ръкавици били крайъгълният камък в процеса срещу Симпсън. И на двете местопрестъпления била открита по една от тях. От всички веществени доказателства, събрани през онзи ден, ръкавиците са може би най-същественото. Голяма ирония има и във факта, че те са подарък на Симпсън от съпругата му, а той може би ги бил използвал, за да отнеме живота й.

Ръкавиците били много голям размер, изработени от тъмнокафява кожа, с кашмирена подплата. Те са произведени от „Арис Глоувс“, дъщерна фирма на „Консолидейтид Фуд Корпорейшън“, с търговската марка „Изотонер Лайтс“, модел №70263, и на пазара били пуснати само 300 чифта, които се предлагали основно в Търговския център на Блумингдейлс, намиращ се на 3-то авеню в Ню Йорк, в периода от 1989 до 1992 г. Магазинът продал само 240 чифта и върнал останалите на производителя. На 20 декември 1990 г. Никол Браун поръчала два чифта от тези ръкавици за $110. Те имат характерен шеф и V-образна шарка на дланта, което ги прави лесно разпознаваеми. Обвинението представило снимки от пресата и видеозаписи, на които Симпсън носи такъв тип кожени ръкавици във футболни репортажи от 1993 и 1994 г.

На 15 юни прокурор Кристофър Дардън призовал на свидетелската скамейка Ричард Рубин. Бившият вицепрезидент на „Арис Глоувс“ потвърдил, че ръкавиците са част от партидата, продадена на Блумингдейлс. Той измерил ръката на Симпсън и я определил като голям или много голям размер. Полицията вече била установила това и сред вещите на Симпсън били открити още три чифта ръкавици със същия размер.

По-рано през същия ден обвинението изпробвало идентични ръкавици върху детектив Фил Ванатър. Неговите ръце и пръсти били със същите размери като симпсъновите и ръкавиците му паснали идеално. Вместо да чака защитата да се сети първа за това, Дардън решил да направи демонстрация, при която самият О Джей да ги изпробва.

Симпсън мери ръкавиците

Симпсън мери ръкавиците

Кокрън обаче настоял клиентът му да си сложи латексови ръкавици и да пробва кожените върху тях. Телевизионните камери в съда заснели как Симпсън се бори с ръкавиците и казва: „Твърде тесни са“.

Когато бил попитан по-късно защо ръкавиците не са станали на клиента му, Джони Кокрън отговорил: „Не мисля, че той би могъл да „изиграе“, че ръцете му са по-големи. Ако можеше да го направи, би бил страхотен актьор“.

Впоследствие Рубин свидетелствал, че влагата от кръвта би могла да е причинила смаляването на ръкавиците и по-късно в процеса Симпсън отново премерил, този път чисто нови „Изотонер“ ръкавици, които му прилегнали идеално. Но непоправимата вреда вече била нанесена.

Адвокат Кокрън вдигнал голям шум около объркалото се мерене на ръкавиците. Във финалното си обръщение към заседателите той казал, че делото се е изплъзнало на обвинението в момента, в който са накарали клиента му да си сложи ръкавиците.

„Вие винаги ще помните онези ръкавици“ – казал той, – „как Дардън го накара да си ги сложи, а те не му станаха. Каквото й да правят, те не могат да променят това. Обвинението би направило всичко, за да промени този факт, но“ – и той шеговито римувал пред журито тезата си, – „Щом пробата не става, клиентът се освобождава!“.

Интересното е, че поне двама от заседателите не били чак толкова впечатлени от изпълнението на Симпсън през онзи ден.

Заседател №98 Кари Бес казва: „Ръкавиците му ставаха. Той просто не ги слагаше правилно… Вярвам, че му ставаха и нямам съмнение по въпроса. Демонстрацията не ме впечатли изобщо. Ни най-малко“.

Марш Рубин-Джаксън, №984, се съгласява: „Разбира се, че му ставаха. Биха станали на всеки“ – казва тя.

Имало и други доказателства, свързващи Симпсън с убийствата. Било установено, че кървавите отпечатъци от стъпки идват от подметките на една определена марка обувки.

Уилям Боджиак, агент от ФБР и един от най-изтъкнатите специалисти по обувни отпечатъци, свидетелствал, че стъпките са оставени от обувки на „Бруно Мали“, модел „Лоренцо“, с вафлена подметка тип „Силга“. Обувките, произвеждани в Италия, стрували 160 долара и се продавали само от 160 търговци в Америка. От размера на Симпсън (46) били продадени всичко на всичко само 300 чифта. Само 9% от населението носи номер 46. Симпсън отричал някога да е притежавал такива обувки, наричайки ги „ужасно грозни“.

Но на 26 септември 1993 г. фотографът Хари Скъл младши бил заснел Симпсън да носи точно такива обувки на стадион „Рич“ в Ню Йорк. Това обаче не впечатлило журито.

Дъг Дийдрик, също агент от ФБР и специалист по влакната и космите, свидетелствал, че космите по шапката и 12-те косъма намерени по ризата на Голдман носят характеристиките на косата на Симпсън. Той идентифицирал космите, открити по ръкавицата в „Рокингам“, като съвместими с тези на Никол и Голдман.

Той казал още, че синьо черните памучни влакна, открити по ризата на убития Голдман, съвпадат с тези по чорапите, намерени в спалнята на Симпсън. Кашмирените влакна, открити по плетената шапка, съвпадали с тези от подплатата на ръкавиците. Влакната, открити във Форда, съвпадали с тези по ръкавицата от „Рокингам“ и плетената шапка. Това също не впечатлило журито.

Онова, което впечатлило заседателите, било свързано с EDTA (аминокиселинен консервант, използван за временно съхранение на кръв).

Съдебният токсиколог Фредрик Райдърс, призован от защитата, свидетелствал, че EDTA бил открит по чорапите и в едно от кървавите петна, намерено по задната порта на къщата на Никол. Според адвокатите на Симпсън, това доказвало, че кръвта е дошла от кръвната проба, взета от клиента им в полицейското управление. Въпреки, че EDTA се използва за съхранението на кръв в лабораторни условия, той също се среща и в човешката кръв, както и в химикали като прах за пране и бои.

Д-р Котън свидетелствала, че в „Селмарк“ също използват EDTA. Когато проверявала кръвната проба, взета от аутопсията на Никол, тя установила, че тази кръв е в по-напреднала степен на разлагане от тази по чорапите. Веднъж започне ли разложителният процес, ДНК тестовете се затрудняват значително. Според теорията за конспирация на защитата, кръвта по чорапите би трябвало да е дошла от аутопсията на Никол, но същата е с много по-лошо качество от тази по чорапите. С други думи, била е много по-прясна, когато е опръскала чорапите на Симпсън, отколкото два дни по-късно, когато съдебният лекар извършва аутопсията. Невъзможно е разлагаща се вече кръв да стане прясна отново, което доказвало, че кръвта на Никол по чорапите не може да е била подхвърлена.

Заседателите обаче не можели да проумеят как така EDTA е попаднал по чорапите и портата, а не е попаднал в дирята от кървави капки, която според защитата идвала от порязания пръст на Симпсън, докато е напускал дома си. Те също се чудели как ДНК отпечатъците от кървавите петна по портата са повече от тези в другите проби, особено щом тази кръв е била събрана 20 дни след убийствата. Журито не можело да разбере, как тази кръв не се е разложила непоправимо, след като е стояла толкова дни на слънце и дъжд.

„Планината от доказателства“ изглежда започвала да се срива, дали защото обвинението не свършило добра работа в подготвянето и излагането им, или защото адвокатите на Симпсън били достатъчно умели, за да ги интерпретират по такъв начин, че да всеят съмнение в умовете на съдебното жури.

Би било интересно да се види как биха погледнали заседателите на останалите доказателства, които обвинението, поради една или друга причина, избрало да не изложи в съда.

Завесата се спуска

Имало и друга „планина от доказателства“, която обвинението решило да не използва в процеса срещу Симпсън. Вероятно обвинителите са се чувствали уверени, че съдебно-медицинските доказателства ще бъдат достатъчни за спечелването на делото. Това, което можели да представят пред съдебните заседатели, било:

Показанията на Джил Шивли, която била очевидец на замалко станалата катастрофа между Симпсън в неговия Форд Бронко и един светлосив Нисан с две врати на пресечката между булевард „Сан Висенте“ и „Саут Бънди“, малко преди 23:00 ч. в нощта на убийствата.

Преследването на Симпсън. Въпреки че изглеждало, сякаш Симпсън се опитва да избяга от правосъдието, стягайки в багажа си маскировка, паспорт и над 8 000 долара в брой, обвинението се опасявало от емоционалните проблеми, които можели да възникнат, поради самоубийственото му настроение в онзи момент и това да надделее над фактическата полза от излагането на гонитбата като доказателство за вината му.

Ножът, закупен от Симпсън от „Рос Кътлъри“ в центъра на Лос Анджелис, който бил с острие подобно на оръжието на убийствата. Обвинението решило да не излага това доказателство, когато разбрало, че от „Нешънъл Енкуайърър“ са заплатили 12 500 долара на продавачите в магазина, за да им разкажат историята за покупката на ножа.

Показанията от Центъра за малтретирани жени „Соджурн“, който получил обаждане от Никол четири дни преди смъртта й, в което тя търсела помощ и съдействие срещу бившия си съпруг, който я преследвал и я заплашвал, че ако я види с друг мъж ще я убие. Обвинението обаче било сигурно, че съдия Ито няма да приеме показанията под предлог, че са основани на слухове.

Подобни разговори на Никол с нейните приятелки Фей Резник и Синтия Шахиян, които казват: „Никол знаеше, че животът й ще свърши. Тя многократно ми е казвала по време на връзката им, че той ще я убие, ако някога я види с друг мъж“.

Освен това имало улики, засягащи Рузвелт „Роузи“ Гриър.

След ареста на Симпсън Гриър бил редовен посетител в общинския затвор на Лос Анджелис. Той е бивш гигантски футболен нападател, който впоследствие е ръкоположен за свещеник.

На 13 ноември 1994 г., в около 16:30 ч., той говорил със Симпсън в телефоната слушалка през разделящото ги стъкло в залата за свиждания. Един пазач на име Джеф Стюърт, който седял наблизо, чул как Симпсън тряска телефонната слушалка и извиква: „Не исках да го направя. Съжалявам“. Приятелят му Гриър се навел напред и извикал в отговор: „О Джей, трябва да излезеш начисто. Трябва да кажеш на някого!“.

Тогава Симпсън заровил лице в ръцете си и изглеждал объркан. После говорили още няколко минути и Гриър си тръгнал.

Въпреки че пазачът Стюърт и Гриър дали показания пред съдия Ито за този разговор, той не разрешил на обвинението да представи показанията на пазача.

Процесът вече бил счупил рекорда, поставен от делото срещу Чарлз Менсън, за най-дълъг процес в историята на Калифорния. Заседателите били изтощени от деветмесечното си отшелничество. Съдия Ито бил критикуван, че е позволил делото да се проточи толкова, както и за очевидната му неспособност да контролира адвокатите.

Прокурорите Кларк и Дардън направили всичко възможно да смекчат последиците от атаката срещу детектив Фърман, показваща го като расист и като най-лошия полицай в лосанджелиската полиция, и призовали заседателите да не използват това като основателна причина, за да оправдаят Симпсън.

„Вие разполагате с изобилие от доказателства“ – казала Кларк на журито, – „и всички те сочат към един човек – обвиняемият.“

Превеждайки журито стъпка по стъпка през убийствата, гонитбата и ареста на Симпсън, обвинителят Кристофър Дардън осмял идеята, че полицията би могла да се наговори да натопи О Джей. „Ако това е било прибързано заключение“ – казал той, – „защо полицията е ходила осем пъти в дома на Симпсън преди да го обвини в побоя над Никол през 1989 г.? Защо са чакали пет дни преди да го арестуват за убийствата?“.

Той призовал журито: „Претеглете доказателствата и отсъдете правилно“.

Заключителната реч на адвокат Джони Кокрън внесла още противоречия и в без това обърканото дело. Впоследствие Робърт Шапиро  заклеймява Кокрън, че не само е използвал картата с расизма, но и че я е изтеглил от дъното на тестето. Кокрън бомбардирал Фърман и обвинението, изтъквайки прилики между тях и Адолф Хитлер, защото защитавали унищожението на черните и особено на онези със смесен брак. Той нарекъл детектив Фърман: „геноциден расист, лъжесвидетел, най-лошият американски кошмар и олицетворение на злото“.

В залата царяло впечатлението, че язвителната атака на Кокрън ще спомогне за оправдателна присъда. Но, според заседателката Марша Рубин-Джаксън: „След като излязохме с изненада установих, че всички смятаха че сме се хванали на думите на Кокрън. Искам да изясня нещата. Единственото, което заключителната реч на г-н Кокрън направи за мен е, че ми помогна да си припомня много неща. Той не ме впечатли изобщо. Изявлението му бе твърде крещящо за моя вкус“.

В късния следобед на 29 септември съдия Ито дал инструкциите си на съдебните заседатели и ги изпратил обратно в хотела, като им казал да не започват обсъждането на присъдата до понеделник 2 октомври.

Със заседател №230 Аманда Кули като негов председател, журито седнало в заседателната зала в 9:16 ч. и започнало да решава присъдата. В 14:28 ч. заседателите уведомили съдия Ито, че са стигнали до съгласие. Той обявил пред съда, че решението им ще бъде изслушано на следващата сутрин в 10:00 ч.

В деня на присъдата новинарски хеликоптери кръжали над съда, полицейски коли обикаляли улиците на Лос Анжделис и барикади блокирали движението пред сградата на Криминалния съд.

В 8:00 ч. растящата тълпа била изтикана от полицията извън района. Стотици полицаи патрулирали по улиците. Президентът Клинтън бил уведомен, че може да се наложи намесата му в помощ на властите в Калифорния.

В 9:45 ч. съдебната зала била пълна; възцарила се абсолютна тишина, докато съдебните заседатели заемали местата си. Съдията открил заседанието и помолил председателя на журито да предаде решението си на секретарката Диърдре Робъртсън.

Нервно и със запъване, тя прочела на глас:

„Върховният съд на Калифорния, окръг Лос Анджелис, в процеса на щата Калифорния срещу Орентал Джеймс Симпсън, дело номер BA 097211. Ние съдебните заседатели, намираме обвиняемия Орентал Джеймс Симпсън за невинен по обвинението в убийство“.

Поздравления след присъдата

Поздравления след присъдата

Реакцията от присъдата била лесно предсказуема. Черните хора в цяла Америка ликували, а белите изпаднали в отчаяние.

Този безпрецедентен медиен цирк в Америка се превърнал във важна новина и за останалата част от света.

В Англия редакторът на Независимата Телевизионна Мрежа Майкъл Джереми казал: „Мисля, че много хора гледат на американското общество през призмата на процеса срещу О Джей Симпсън, виждайки расовото разделение, правораздаването, подпомогнато от извънмерно богатство, което може би довежда и до някои изводи за социалната система в Щатите“.

Един обикновен англичанин, интервюиран в лондонски пъб, е доста по-директен: „Това дава доста лошо отражение на американската правораздавателна система“ – казва той – „Мисля, че съдебната им система смърди“.

Британският репортер Бари Уигмор казва за новините по CNN: – „Това е като цирк с три арени, пълен хаос. Има повече шоу бизнес, отколкото стремеж да се търси истината и правосъдието“. Той казва, че неговият вестник ще издаде статия за делото със заглавието „Какъв фарс!“.

В Италия вестник „Ла Стампа“ пише: „На италианците им е трудно да разберат американската правораздавателна система. Сюзън Смит не получава смъртна присъда в южна Калифорния, братята Менендез са оправдани, О Джей Симпсън е оправдан, биячите на Родни Кинг са оправдани, за нас това е непонятно… как американската система работи или не работи“.

Един телевизионен коментатор в Бразилия казва: „Това, което се решава в делото, е всъщност расизмът в Съединените Щати.“

Повечето коментатори и наблюдатели на дългия, проточен процес, се съгласяват с това.

Междувременно, говорителят на областната прокуратура обявил, че Марша Кларк и Кристофър Дардън ще получат „награда за извънмерни заслуги“ за времето и усилията, положени в процеса. Наградата възлизала на 14 330 долара за Кларк и 10 747 за Дардън. Тя им била заплатена върху годишните заплати, възлизащи на 96 828 долара. Някои от така наречените „експерти“ на защитата печелели толкова само за седмица.

Справедливост за мъртвите

Криминалният процес дошъл към своя край, но законът още не бил приключил с Орентал Джеймс Симпсън. Година по-късно, на 23 октомври 1996-а, започнал още един процес, в който той отново бил обвиняем.

Този път мястото на действието била съдебната зала в Санта Моника. Пред съдебни заседатели в състав от един чернокож, един латиноамериканец, един азиатец и деветима бели, срещу него започнало гражданско дело за убийствата на Роналд Лайл Голдман и Никол Браун Симпсън.

Луис и Джудита Браун

Луис и Джудита Браун

В това гражданско дело, заведено от семействата на Голдман и Браун, Симпсън нямал право да се позове на Петата поправка, както направил в криминалния процес и бил заставен да свидетелства. Стандартът за доказване на вина също бил доста по-нисък. В криминалния процес вината трябва да се докаже „извън всякакво съмнение“. В гражданския, вината се доказва по-скоро чрез „превес на доказателствата“. С други думи, целта му е да реши дали е по-вероятно обвиняемият да е извършил престъплението или не.

На 4 февруари 1997 г. съдебните заседатели присъдили 8,5 милиона долара обезщетение за нанесени вреди на Фред Голдман и бившата му съпруга Шарън Руфо за загубата на обичния им син. Няколко дни по-късно те присъдили обезщетение от 25 милиона долара, които да бъдат поделени между децата на Никол и Фред Голдман.

Журито взело решение за шест дни, след четиримесечен процес. Решението им изглеждало доста по-премислено от това на криминалното жури, което взело своето само за пет часа, след деветмесечен процес.

Водачът в битката срещу Симпсън Фред Голдман казва на репортерите: „Най-сетне получихме справедливост за Рон и Никол. Семейството ни е благодарно за тази отговорна присъда“.

Изглежда най-накрая правосъдието си казало думата. Парите, разбира се, никога не били изплатени. Адвокатът на Симпсън Робърт Бейкър заявил пред журито, че Симпсън е фалирал, с дългове от 856 157 долара, при положение, че преди това богатството му се изчислявало на 10 милиона долара. Той дължал пари на адвокатите си, дължал 685 248 долара  на данъчните служби, имал неплатени вноски по ипотеката на къщата си и като резултат от това нямал никакви средства. Малко вероятно било някой да си получи парите.

Симпсън обаче продължава да си живее живота, благодарение на пенсионния си фонд на стойност 4 милиона долара, натрупан през футболните му години. Този фонд му носи повече от 20 000 долара всеки месец и съдът не може да ги пипне. Това е доста приличен доход за повечето хора, но далеч от дните, изпълнени с шампанско и рози, с които той бил свикнал.

Симпсън се преместил в Кендал щата Флорида, в една къща на стойност 1,5 милиона долара, със сина и дъщеря си. След гражданското дело родителите на Никол подели горчива съдебна битка за попечителство над децата, която загубват през 2000 г. Преместването на Симпсън било ловко обмислен ход. Според законите на Калифорния, всички пари, които той спечели в бъдеще, могат да му бъдат отнети, за да се изплатят присъдените обезщетения. Но във Флорида законите са различни. Както той казва на журналистката Каролин Греъм: „Не могат да ми пипнат парите тук. И по-скоро адът ще замръзне, отколкото да им дам и една стотинка“.

Междувременно собственикът на ипотеката на къщата му, компанията за недвижими имоти „Хоторн Истейтс“, продала на търг имението на „Рокингам авеню“ за малко под 3,9 милиона долара и новият собственик го разрушил, за да построи на негово място още по-величествен палат.

Интересът към Симпсън отслабнал и убийствата и процесите били оставени за анализ на писателите и коментаторите, които да ги предъвкват. След края на делото заседателите също имали какво да кажат.

Марша Рубин-Джаксън споделя: „Ако бяха представени повече доказателства, например дневникът на Никол с описания на побоите, или маскировката, открита във Форда след гонитбата, щях много повече да се замисля“.

Председателят на журито Арманда Кули също има какво да каже за представянето на доказателствата: „Когато обвинението излагаше случая, смятах, че г-н Симпсън е виновен… Промених си мнението, когато изслушах доказателствата за ръкавицата… друг момент, който ме накара да размисля бе… събирането на улики седмици по-късно… голямата разлика в резултатите… съдържанието на ДНК беше толкова различно“.

Тя коментира още: „Въз основа на представените доказателства… много от тях сочеха вината на г-н Симпсън… тъй като нямахме преки доказателства… нямах друг избор, освен да мисля, че той не е виновен. Много въпроси останаха без отговор“.

Може би най-уместният коментар идва от заседателката Кари Бес: „Според мен, г-н Симпсън щеше да е зад решетките, ако полицията си беше свършила работата както трябва“.

Дълго преди одисеята да приключи, тя се превръща от борба за справедливост и налагане на закона в грандиозен по рода си медиен спектакъл, предназначен да убие скуката у отегчената публика, като я хвърли в сложния, вълнуващ и понякога трагичен свят на известните и богатите.

източник: trutv.com

23 Коментари за “О Джей Симпсън: Делото на века”

  1. AvatarРей

    Не го дочетох докрая, но и не беше нужно. УЖАС!!! УЖАС!!! И пак УЖАС! За снимките да не говорим….

  2. Avatarbozhidara

    Нищо чудно, че Рей не го е дочел докрая.
    Много ви моля, при такива дълги публикации (и не само) и с толкова много имена в тях, от време- на време пишете в скоби кой кой е. Понякога се връщам за да си припомня. Имам предвид адвокати, детективи, свидетели, роднини… То е ясно, че на жертви, заподозрени и обвиняеми се помнят имената, но за останалите „участници“…объркващо е.
    Това не се отнася само за тук. И друг път съм искала да ви помоля за това.
    Отдавна ви чета, но за 1-ви път коментирам.

  3. AvatarСилвия

    Това е една от първите статии в сайта, затова е по-неизпипана, така да се каже. Ще имам в предвид забележката ти, Божидара, благодаря ти ;)

  4. AvatarМосквич 412

    Жалко,че процесът е завършил така…
    Но в днешния свят виновните са невинни,а невинните са виновни.

  5. AvatarBra1nSicK

    Много хубава статия. Прочетох я с голям интерес, жалко за крайния изход от нещата. Присъединявам се към Божидара за забележката. Специално в този случай има толкова много адвокати и други лица, че става доста объркващо :)

  6. AvatarBra1nSicK

    Може да се добави и още нещо към статията. В това дело с/у О Джей Симпсън за първи път се използва като доказателство сателитна снимка, на която се вижда белия джип на Симпсън, паркиран пред къщата на Никол.
    В статията се споменава и че одеялото е ключово за защитата, но не се казва защо. Адвокатът Кокрън изтъква, че разследващите завиват тялото на Никол с това одеало, което Симпсън е позлвал всеки път като е идвал в къщата на Никол и по този начин е възможно да са попаднали негови косми в/у тялото на жертвата.

  7. Avatarvalentin

    нямам думи как може толкова доказателства и накрая невинен.това е абсолютен фарс.20 000 000 похарчени,вместо за 3 минути да го сложат на стола.сигурно тия пари са отишли при съдиите.ВЕРНО Е ДЕЛОТО НА ВЕКА. СЛЕД ВСИЧКИ ТИЯ УЛИКИ. НЕВИНЕН.САМО НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА КАКВО ОБЩО ИМА ЧЕРНИ И БЕЛИ.УБИЛГИ Е В ЗАТВОРА. ОТ УТРЕ ЩЕ ИМА ПОВЕЧЕ УБИЙСТВА.КАТ НЕ ГИ ВКАРВАТ.

    ——————————————————————
    Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

  8. AvatarКалоян

    Просто полицията е виновна в случаят и нямат право да се жалват. Найстина имаше прекалено много доказателства но полицията се „усра“ (с извинение) !

  9. Avatarata

    Ако журито ни беше пълно с афроамериканци,присъдата щеше да е друга.Всички знаят,че той е убиеца.

  10. AvatarElena

    Чудно ми е какво е чакала тази женица цели 17 години, преди да се разведе с този изрод? Е не мога да ги разбера такива жени, честно, до известна степен сами са се докарали до това положение! Ни най-малко не одобрявам това, което е станало, но човек трябва да си има себеуважението, в крайна сметка!

  11. AvatarНадежда Янева

    Относно забележката-на който му е трудно да чете да не го прави.И на който му е по-лесно да възприема някакви обяснителни думички(русият,дебелият,азиатецът,вторият адвокат и т.н.-например) да чете приказки,басни или някой жълт вестник,а не статии,изпълнени с ФАКТИ т.е ИМЕНА,НОМЕРА,ДАТИ!

  12. AvatarНадежда Янева

    Статията е много подробна и добра,за жалост с нежелания край.

  13. AvatarИвелина

    Потърсих информация защото филма почна вчера по FOX …благодаря,на мене не ми беше досадно да изчета всичко…а и филма наистина показа всичко точно както го описвате…дори актьорите приличат на прототипите си…интерсно ми беше това което сте публикували …а истината,тя ще си остане тайна за нас ,уви.

  14. AvatarVarg

    Несъмнено Симпсън е убиецът и справедливостта възтържествува през 2008 година,коато го осъдиха на 33 години за въоръжен грабеж.
    Тогава вече беше почти фалирал и нямаше кои да го спаси.

  15. AvatarAlexa

    В края на миналата година излезе един доументален филм, който е доста сполучлив – O.J. Speaks: The Hidden Tapes. Включва интервюта както с хора познавали Симпсън, така и родинини на двете жертви и хора, работили по случая. Цялата информация е представена доста стегнато, включва и кадри от самото дело. Аз го гледах по канал CI.

  16. AvatarAlexa

    Всъщност филмите са два: The Secret Tapes of the O.J. Case: The Untold Story – за криминалното дело и O.J. Speaks: The Hidden Tapes – за гражданското.

  17. AvatarЕли

    Благодаря за статията и съм съгласна а Надежда Янева относно забележката!!!

  18. AvatarСилвия

    Ако полицията, не беше сгафила, О Джей Симсън нямаше да бъде на свобода! Обаче се чудя, защо тя не се е развела с него при първото вдигане на ръка и да замине някъде далеч, където той няма да открие нея и децата!

  19. AvatarСтанимир

    Само на мен ли ми се струва, че нещо в този случей не е както трябва, и че е прекалено очевадно кой е убиецът, за да бъде истина. Не знам… изгледах доста филми по темата и някак си не мога да приема, че О Джей е извършителят. Има доста неща, които за мен не се връзват.

    Ако искате да видите и друга гледна точка към това престъпление, препоръчвам ви да изгледате този филм на BBC: „BBC – OJ Simpson the Untold Story“ (https://www.youtube.com/watch?v=QG5CPhGoT3M). След това пак се запитайте дали този случей ви се вижда толкова ясен и дали „планината от доказателства“ наистина е толкова голяма…

  20. AvatarPolly.t

    Планината от доказателства наистина е голяма. Гледах филмите, които представят и друга гледна точка, но като цяло те са неубедителни. Може би единственото, което ми допадна като алтернативна версия е тезата за големия син на О Джей, който е копие на баща си. Никога не е било тайна,че О Джей е бил просто отвратителен човек – безскрупулен, безпардонен,егоцентричен,над-
    Менен,агресивен и непредвидим като поведение. Подобна смесица от характеристики си е бомба със закъснител. Синът е бил същия – с не много добро алиби и мотив за убийствата. Като цяло О Джей
    е патологичен случай и психопорпретите му го доказват, психопат още от малък. За мен това е много силно, за такива типове не е въпрос дали, а кога ще убият.

  21. AvatarСтанимир

    Polly.t, от това, което си написал, може би това ще ти е интересно(ако не си го гледал вече разбира се :) ):

    https://www.youtube.com/watch?v=v4Puonm_Fgw

  22. AvatarДени

    Прокурорите се издъниха тотално.Това е.

  23. AvatarТаня

    Доколкото разбирам всъщност цялото дело се е проточило само, защото през цялото време докато прокуратурата е подавала доказателства срещу Симпсън, работата на неговите адвокати е била да поставят под съмнение всяка улика и да размотават съда, докато самите доказателства придобият съмнителен смисъл и олекнат като тежест, пред заседателите. Жалко за жената, жалко и за децата, както и за всички, онези косвени жертви на този човек.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняДоктор Харолд Шипман:... { Лудо, откачено старче! Никой никога няма да узнае кои са... } –
  • User AvatarТаняЧерната Далия: Убийството на... { Много жестоко и мистично убийство. Жалко за посеченият млад живот,... } –
  • User AvatarТаняСлучаят на Оскар Слейтър... { Луда работа! Нали един напълно невинен е "опрал пешкира" какво... } –
  • User AvatarТаняПортрет на един сериен... { Да, точно така Хана Монтана, напълно съм "за" това, което... } –
  • User AvatarТаняДженийн Джоунс: Смяната на... { Още първия поглед на физиономията й издава невероятен изрод- душегубка.... } –
  • User AvatarТаняСмъртта на Джеймс Бълджър... { Браво Светла, много добре казано. Аз макар, че препрочитам почти... } –