Публикувано на: 28 юни, 2010

След като е арестуван за убийството на един хомосексуалист през 1994 г. Никола Клокс разкрива пред полицията една ужасяващата история, свързана с оскверняване на гробове, канибализъм и пиене на кръв. Макар да е заподозрян в серия от убийства, полицията не успява да докаже връзката му с тях и той получава сравнително кратка присъда, излизайки на свобода след седем години. Нико се превръща в популярна личност, благодарение на своите картини, лекции, уебсайтове и участията си в телевизионни и радио програми.

Зловещ обиск

На 15 ноември 1994 г. офицерите от парижката „Криминална бригада“ арестуват 22-годишния Никола Клокс пред световноизвестното кабаре „Мулен Руж“ по подозрение в убийството на Тиери Бисонер (34 г.). Насилствената смърт на Бисонер на 4 октомври е част от серия хомосексуални убийства, седем от които се случват само през октомври. Ръководителят на екипа за разследване Жилбер Тиел смятал, че за престъпленията е отговорен един единствен убиец и нямал търпение да разпита Клокс. Но ветеранът-полицай не бил подготвен за мрежата от смърт, канибализъм и садистични актове, която Клокс бил изплел през краткия си живот.

Домът на Нико Клокс

Домът на Нико Клокс

Самият Клокс разказва:

„След ареста ме отведоха в управлението за разпит. Междувременно, без мое знание, криминалистите вече обискирали апартамента ми на улица „Кусто“ 9. Там, под леглото ми открили един 22-калибров пистолет и незабавно го изпратили за балистична експертиза. Макар вероятно да не са били изненадани от намирането на оръжието, те едва ли са били готови за зловещата гледка, която ги очаквала в жилището ми“.

„Те се натъкнали на разхвърляни кости и човешки зъби из целия ми апартамент; от тавана висели прешлени и кости от крака, а по рафтовете били наредени стотици видеокасети – главно ужаси и садо-мазо филми. Мога само да предположа какво е минало през главите на детективите, докато са оглеждали квартирата ми. На една от стените висяла надупчена от куршуми мишена, а в другия край на стаята е телевизорът, върху който са подредени буркани с човешка пепел. В ъгъла е захвърлена купчина с бондидж списания, близо до която е открита моята раница, пълна с белезници, хирургически инструменти и тиксо. Освен всичко това, полицаите откриват и няколко откраднати банки с кръв в хладилника ми“.

Защо?

Никола Клокс

Никола Клокс

Не след дълго балистичната експертиза била готова и когато разбрал, че резултатите от теста са позитивни, Нико си признал за убийството на Бисонер. Детективите се радвали, че са успели да разкрият едно брутално престъпление, но, съвсем разбираемо, били доста разтревожени от всичките човешки кости, разпръснати из жилището на Клокс, както и от кръвта в хладилника му.

Без много да се колебае, Клокс ги информирал, че е крал части от трупове от няколко парижки готически гробища. Когато го попитали защо съхранява крадена кръв в хладилника си, той просто отговорил, че понякога, даже съвсем редовно, пие кръв. Той работел като асистент в моргата от 10 месеца и бил използвал позицията си, за да изпълни своята дългогодишна мечта да се занимава с канибализъм. Когато го оставяли сам да зашие телата след аутопсия, той си отрязвал от тях ивици месо и ги изяждал. Понякога занасял парчета плът у дома си, където ги сготвял и изяждал.

Изслушвайки неговите показания, детективите го попитали: „ЗАЩО? Защо убиваш? Защо ядеш плът и пиеш кръв? И защо изравяш трупове?“. Трудно е да се отговори на тези толкова прости въпроси без да се потърсят следи в миналото на Нико.

Ранни мании

Никола Клокс е роден на 22 март 1972 г. в африканската държава Камерун. Баща му е френски гражданин, който работел в банка и често бивал изпращан заедно със семейството си в чужди страни за дълги периоди от време. Макар Нико да бил твърде малък, за да помни ранните си години в Камерун, той си спомня как семейството му се преместило в Лондон, когато бил на пет, и после в южните райони на Париж, когато бил на седем, където останали до 12-годишната му възраст.

Неговото детство е предимно нормално, с изключение на това, че Клокс бил много затворен и имал малко приятели. Той бил самотно дете, нямал братя и сестри, с които да си играе, и прекарвал повечето време в стаята си.

Макар родителите му да били много мили и да му давали всичко, от което се нуждаел, той никога не почувствал истинска привързаност към тях. Те никога не го прегръщали и целували, а просто го оставяли да се занимава сам със себе си. Така той развил емоционална студенина и трудно изпитвал съпричастност към околните, а само безразличие.

По същото време той развил интерес към смъртта и окултното. Нико прекарвал часове наред погълнат от книги за вампири и върколаци. Особено го очаровала една снимка на статуя на шумерския демон Пазузу. Той я намерил в една книга, която родителите му му били купили в Англия. За него тя символизирала нещо изключително древно и могъщо – нещо, което го карало да се прекланя. Няколко години по-късно, той видял същата статуя във филма „Екзорсистът“ и интересът му към окултното станал още по-силен.

Един ден, когато бил на десет години, Нико се скарал с дядо си и старецът внезапно паднал мъртъв в резултат на церебрална емболия. Подобен травмиращ инцидент би повлиял разрушително и на най-нормалното дете, а за Нико се превърнал в повратен момент от живота му. Той станал буквално обсебен от физическата смърт и се вманиачил по погребалните обреди, бденията и атмосферата на моргите.

На 12-годишна възраст Нико и неговите родители се преместили в Лисабон Португалия, където останали четири години. Смяната на обстановката не се отразила върху интересите му. Никой от съучениците му не споделял неговите мании и той отново се оказал без приятели. Чувството за самота се увеличавало още повече и той започнал да изпитва непреодолима омраза към всички около себе си.

Гробището Пер-Лашез

Гробището Пер-Лашез

На 16 години той се преместил отново в Париж, където заживял сам с баща си. Не след дълго той опознал всяко едно гробище в Париж като дланта на ръката си. В периода 1990-93 г. прекарвал по-голямата част от свободното си време в гробищата. Както ботаниците изучават растенията и цветята, така той изучавал ръждясалите ключалки и пресмятал тежестта на циментовите плочи. Мавзолеите му били любими.  Най-впечатляващите се намирали в гробищата „Пер-Лашез“, „Монмартр“ и „Паси“. Той надничал през прозорците им, за да види какво има вътре. Някои били декорирани с мебели, картини или статуи. Не след дълго започнал да обмисля как да влезе вътре.

В крайна сметка Нико си изработил собствени уреди за разбиване на ключалки. Ако ключалката на някой мавзолей била твърде ръждясала, за да се отвори, той използвал лост или влизал през прозореца. Оказвайки се вътре, той се чувствал като „императора на Ада“. Мястото се превръщало в негово царство. Често се случвало да влезе в мавзолея през деня и да излезе чак през нощта, когато портите на гробището се затваряли, и да продължи да се занимава необезпокояван със своите чудатости.

Осквернител на гробове

След време вече не било достатъчно просто да разбива мавзолеите и да обикаля гробищата, за да задоволи желанията си. Фантазиите му придобивали все по-садистичен привкус.

Един ден се събудил с непреодолимото желание да изрови някой труп и да го разчлени. Нико събрал един малък лост, клещи, отверка, черни свещи и чифт хирургически ръкавици в една раница. После, някъде по обяд, се качил на метрото до станция „Трокадеро“. Вратите на гробището „Паси“ били широко отворени, но вътре нямало никого. Служителите били отишли да обядват.

„Паси“ е малко готическо гробище с доста огромни мавзолеи, построени през 19-и век. То се намира точно между две големи авенюта, така че вътре е невъзможно да се проникне през нощта. Едва ли на някого би му хрумнало, че някой би тръгнал да осквернява гробове посред бял ден.

Мавзолеят, осквернен от Нико

Мавзолеят, осквернен от Нико

Нико си бил набелязал един определен гроб. Ставало въпрос за малък мавзолей, последният дом на руски имигранти от революцията през 1917 г. Той вече бил разбил вратата преди няколко дни и я бил оставил затворена, за да не си личи че някой я е пипал. Сега просто трябвало да я ритне… В онзи момент в ума му царял абсолютен хаос. В главата му проблясвали мъртвешки образи. Той си поел дълбоко въздух и поел по стълбите, водещи надолу към криптата.

Тя била доста малка, с влажни стени и изкопана дълбоко в земята на гробището. Нямало друг източник на светлина, освен свещите, които Нико бил донесъл със себе си. За един час той успял да измъкне един от тежките ковчези от каменното му легло.

Той огледал добре ковчега, който бил от солиден дъб и с големи винтове. Изглеждал като нов и Нико очаквал да намери вътре пресен труп. Той развил винтовете и отворил капака с лоста. Тогава отвътре се разнесла ужасяваща миризма на разложение.

В ковчега лежало тялото на изгнила млада жена, обвита в бял чаршаф, покрит с кафяви петна. Лицето й сякаш било намазано с олио, но това били просто телесни течности. Смрадта била толкова интензивна, че той замалко щял да припадне. Нико се опитал да повдигне единия край на чаршафа, но той бил залепен за изгнилата кожа. Зъбите се подавали от устата й, но очите й ги нямало. Нико се вгледал в празните орбити и изведнъж нещо в ума му се пречупило. Почувствал се така, сякаш пропада във водовъртеж.

Той взел отверката и започнал да мушка с нея в корема, гръдния кош и раменете на трупа. Намушкал тялото най-малко 50 пъти. Когато се осъзнал, ръцете му били покрити до лактите със слузта на мъртвата.

След това преживяване Нико посветил голяма част от времето си в оскверняването на нови гробове и тази негова рутина продължила чак до ареста му.

Нова кариера

На 20 години Нико се присъединил към армията, където се обучавал в боравене с оръжия. Но скоро намерил този живот за отегчителен. Неговото единствено удоволствие идвало от фантазиите за смъртта. След като служил една година Нико решил, че иска да стане погребален агент.

Единственото местно училище за балсамиране отхвърлило молбата му през 1993 г. и той започнал работа в детската болница „Сен Винсен-де-Пол“ в Париж. Това бил единственият начин, по който можел да прави онова, което харесва, както и единственият начин да бъде в контакт с трупове. Нико получил работа като помощник в моргата и първият му досег с мъртво тяло била аутопсията на едно десетгодишно момиченце. Един друг служител му показал как да зашие корема й и това бил първият път, в който той се докосвал до пресен труп. Нико бил изумен от свежестта и чистотата на органите.

Моргата в болница "Сен Жозеф"

Моргата в болница "Сен Жозеф"

Той не останал в болницата за дълго и през декември 1993 г. получил работа като асистент в моргата в болница „Сен Жозеф“, също в Париж. Неговите задължения се изразявали в асистиране при аутопсиите, почистване на масите и подготвяне на труповете за бдение. На горния етаж имало малък параклис, където опечалените роднини можели да видят телата на обичните си покойници.

Повечето аутопсии били извършвани от асистентите в моргата. Патологът само правел дисекция на органите и ги поставял в кутия.

Нико оставал насаме с тялото след аутопсията, за да го зашие, което било по неговата специалност. Междувременно, той си отрязвал ивици от плътта и ги изяждал. Винаги проверявал медицинския картон на починалия преди това. Един касапин му бил казал, че месото става за ядене до три-четири дни след смъртта.

Понякога отнасял отбрани парчета плът у дома си за готвене, но предпочитал суровото месо. Според него то имало вкус на стек тартар или карпачо. Големите мускули на бедрата и гърба били добри на вкус, но по гърдите нямало месо, а само тлъстини. Нико разказва, че хората често го питат какво е минало през ума му, когато е хапнал човешко месо за първи път. Той им отговарял: „Ами, честно казано си помислих: `Еха! Вече съм канибал! Жестоко!`“.

Другото задължение на Нико в болницата било да доставя банки с кръв в коремната хирургия. Не след дълго открил начин да задига торбичките. Нико ги занасял вкъщи и ги оставял да се изстудят в хладилника. Щом достигнели желаната температура, той смесвал кръвта с протеини на прах или с пепел от човешки останки и я изпивал. Предпочитал да сгъстява кръвта, тъй като в торбите нямало плазма и тя била изключително рядка.

Фатален обрат

Никола Клокс

Никола Клокс

В утрото на 4 октомври 1994 г. Никола Клокс си казал, че е време да превърне още една от фантазиите си в реалност. Той бил чакал точния момент и най-сетне бил готов да прекрачи линията, която щяла да промени живота му завинаги.

Нико прекарал сутринта в търсене на жертва, която и да е – нищо нямало значение, нито възраст, нито раса, нито пол. В ранния следобед решил да опита късмета си в Минител (ранна версия на Интернет) и скоро започнал да си чати за бондидж и садо-мазо с един мъж на име Тиери. Скоро двамата решили да се срещнат и мъжът дал на Нико адреса си. Тиери нямал представа, че сексът е последното нещо в ума на Нико.

Клокс се съгласил да се срещне с Тиери по обяд. Той взел със себе един 22-калибров пистолет, който скрил в якето си. Когато пристигнал в едностайния апартамент, той почукал на вратата и се представил на Тиери с фалшивото име, което му бил казал по Минител. Тиери отворил вратата, а Нико влязъл вътре и извадил оръжието си.

След няколко напрегнати секунди Нико дръпнал спусъка. Тиери паднал безмълвно по лице на пода. Нико гледал как кръвта му изтича на килима. След това решил да огледа жилището и се поразходил наоколо.

Когато се върнал, забелязал, че Тиери все още мърда и се опитва да диша. Той го прострелял отново, този път в тила, но жертвата все още не умирала и Нико стрелял в него още няколко пъти. За негова изненада Тиери продължавал да диша.

Нико отишъл в кухнята, взел си бисквити и поседнал в ъгъла, наблюдавайки умиращия човек. Когато приключил с яденето, решил, че трябва бързо се изнесе от апартамента и изпратил един последен изстрел в гърба на жертвата. След това вдигнал една тежка саксия и я разбил в главата му. После изтрил всичките си отпечатъци и, преди да напусне местопрестъплението, прибрал чековата книжка на Тиери, както и кредитната карта, портфейла му, шофьорската му книжка, един будилник и телефонния му секретар.

Разследване

Тялото на Тиери Бисонер останало на пода в апартамента му три дни, преди да бъде открито от разтревожените му родители. За живота на жертвата няма много данни. Той бил ресторантьор, класически музикант и имал сериозна връзка с по-възрастен от него мъж.

Един от първите следователи, които пристигнали на местопрестъплението, бил Жилбер Тиел. Шокиращото убийство не било нещо ново за него. Много хомосексуалисти стават жертва на убийство в Париж, а само през този месец имало още седем почти идентични случаи. Според новинарската агенция „Франс Прес“ хомосексуалните убийства представляват около една трета от всички убийства в Париж. Жертвите обикновено споделят един и същ профил и имат сходни навици.

Според доклада от аутопсията на Тиери Бисонер, първият куршум бил влязъл през очната му ябълка и бил спрял преди да проникне в мозъка. Следващите изстрели се разбили в черепа, като само един засегнал леко мозъка му. Последният изстрел влязъл през гърба му и пронизал сърцето на Тиери, причинявайки незабавната му смърт. Сега за разследването оставали два въпроса: кой и защо?

Нико Клокс може би щял да се размине с убийството на Тиери Бисонер, ако не допуснал една фатална грешка. В средата на октомври той направил опит да подправи един от чековете на Тиери, за да си купи видеокасетофон. Когато му поискали документ за самоличност, той показал шофьорската книжка на Бисонер, на която бил залепил собствената си снимка. Продавачът бързо разкрил измамата, когато сравнил подписите. Нико Клокс избягал преди пристигането на полицията. Той бил обявен за издирване.

На 5 ноември 1994 г. Клокс е арестуван пред „Мулен руж“ след скарване с някаква жена. Полицията го разпознала по снимката от подправената шофьорска книжка на Бисонер и в ареста той си признал за убийството му. По-нататъшното разследване установява, че той е осквернявал няколко гробища в Париж, задигайки части от мумифицираните останки. Когато го попитали защо държи крадена кръв в хладилника си, той отговорил, че редовно пие от нея. Освен това Нико признал, че е на много специална диета и описал работата си в моргата и канибализма.

Разследването се фокусирало върху мотива и дали убийството е било преднамерено или не. Защо Нико е започнал да убива? Първоначално, той заявил, че мотивът му е бил обир. Но хладнокръвно пресметнатият метод на действие, многото изстрели в жертвата, както и внимателното премахване на отпечатъците, подсказвали, че убийството е било предварително обмислено, макар и безразсъдно. Детективите се чудели дали в престъплението няма хомосексуален мотив. Но такъв нямало. Оказало се просто, че Нико е търсил смъртта. Скоро той бил изпратен в затвора „Фльори-Мерожис“, на юг от Париж, в който обвиняемите се държат до началото на процеса им. Често се случва престъпниците да останат там по три-четири години, преди случаят им да отиде в съда.

Намалена отговорност

През следващите две години Клокс е преглеждан от съдебно назначен екип от психиатри и психолози. Десетките тестове разкрили, че той страда от гранично личностово разстройство. Освен това експертите го диагностицирали като страдащ от некрофилия и сексуален садизъм. Те обаче не открили никакви признаци за психически или неврофизически разстройства, които биха могли да се отразят на преценката му, или да му попречат да контролира действията си.

Процесът срещу Нико Клокс започнал на 9 май 1997 г. Той пледирал за невинен. Първият ход на прокуратурата бил да шокира съдебното жури със зловещите фотографии от местопрестъплението и апартамента на Клокс.

Обвинението се опитало да докаже, че Нико преднамерено е убил Бисонер. Освен това то представило на журито и списък с останалите му престъпления – кражбата на чековата книжка, кредитната карта, портфейлът и т.н. Накрая прокурорите се опитали да докажат, че убийството на Бисонер е било част от серията убийства, които се случват в Париж през 1994 г.

Те го нарекли „пристрастен към смъртта“ и „истински вампир“. Според теорията им той бил имитатор на един друг сериен убиец – Реми Р. (Убиецът с розата от Минител). Основните показания в подкрепа на тяхната теза идвали от двамата водещи разследването детективи. Подложен на кръстосан разпит обаче, един от инспекторите признал, че полицията не разполага с никакви физически доказателства, които да свързват Клокс с други убийства, освен с това на Тиери Бисонер.

Обвинението било принудено да насочи аргументите си главно към убийството на Бисонер. Няколко от експертите, които преглеждали Нико, се качили на свидетелската скамейка и подели дълъг дебат за различните му диагнози.

Експертите установили психоза, най-вече заради актовете му на канибализъм и оскверняването на трупове в гробищата. Това, според психиатрите, говорело за пълна откъснатост от реалността. Тестовете на Роршах показали наличието на „вътрешна празнина“, така типична за шизофренията. Според експертите, Нико би могъл да се възползва от постановление 242, отнасящо се до намалената отговорност, тъй като медицинското му състояние намалявало неговата способност да контролира импулсите си.

Заседателите стигат до присъдата само за три часа. Нико Клокс е обявен за виновен в предумишлено убийство, въоръжен грабеж, фалшификация и измама. Той получава 12 години затвор.

Клокс никога не е осъждан за оскверняване на гробове и кражба на кръв.

Нико в затвора

Никола Клокс в затвора

Никола Клокс в затвора

Нико Клокс прекарва ранните си затворнически години във „Фльори-Мерожис“, където остава в продължение на четири години и два месеца, до февруари 1999 г., когато е прехвърлен в „Мезон Сентрал“ в Поаси, на около 20 км. северозападно от Париж. В цяла Франция им шест централи „Мезон“, всяка от които приютява най-малко 200 затворници. Строго охраняваният затвор в Поаси има репутацията на място, където излежават присъдата си серийни убийци и терористи. Клокс разказва, че по време на престоя му там, в неговия блок имало поне шестима серийни убийци.

В продължение на две години Клокс изучавал компютърни науки, за сметка на държавата, но в действителност прекарвал повечето си време в гимнастическия салон, в стаята за рисуване и на двора, отколкото над учебниците. Той започнал да рисува през 1997 г. и скоро установил, че притежава вроден талант. Той също става част от филмовия екип на затвора, където се научава да заснема и редактира филми.

Когато едно списание го помолило да оприличи с нещо емоцията си от поглъщането на човешка плът, Нико отговорил: „Сякаш докосваш лицето Божие. Кара те да се чувстваш така, сякаш вече не принадлежиш към човешката раса“. Повечето хора вероятно биха се съгласили поне с втората половина от това негово изказване.

Професорът по психология Кланси Макензи казва в едно свое интервю, че канибализмът е психотично поведение, което почти винаги се дължи на предишна травма, най-често от бебешка възраст. Той поддържа теорията, че в края на първата година от живота си, когато децата биват отбивани от кърменето, те фантазират как поглъщат майка си. След години някаква травма, особено в критично млада възраст, би могла да накара детето да се върне отново в онзи стадий на развитие. „Потръпвам, когато пускат тези хора от институциите и ги пращат обратно у дома“ – казва Макензи.

Нико Клокс е лъжец?

Никола Клокс след освобождаването си

Никола Клокс след освобождаването си

Никола Клос е освободен от затвора на 22 март 2002 . след като излежава седем години и четири месеца от 12-годишната си присъда.

Мнозина смятат предполагаемото странно поведение на Нико и неговият хладен и рационален интелект за несъвместими. Човек с неговия остър ум би следвало да осъзнае, че бъркането в изгнили трупове и яденето на човешка плът са свързани, ако не с друго, то с реална опасност за здравето му. Някои хора смятат, че сензационната история на Клокс е просто халюцинация или най-малкото чиста фабрикация.

Единственото нещо, което знаем със сигурност е, че Нико Клокс е ограбил и убил един човек, след което се опитал да фалшифицира чековете му. В документите по случая не се споменава нищо за оскверняване на гробове, некрофилия, вампиризъм или канибализъм, а във френските медии по времето на ареста му не присъства нищо, което да описва Клокс като нещо повече от крадец и убиец. Всичко това той разказва впоследствие, може би, за да си уреди по-снизходителна присъда.

Скоро след освобождаването си от затвора Клокс използва своето обучение като програмист, за да създаде няколко уебсайтове, в които да продава своите рисунки и картини на прочути убийци, да дава съвети на бъдещите осквернители на гробове и рецепти на начинаещите канибали. Неговите истории му осигуряват покани за доста радио и телевизионни програми, което още повече увеличава звездния му статус. Макар да твърди в уебсайтовете си: „Не извличам полза от миналото си“, очевидно той прави точно това.

Той казва още,че никога отново няма да се занимава с канибализъм – което очевидно е добра новина.

За да поддържа известността си и притока на пари, Клокс посещава вампирски и Гот конвенции, на които изнася лекции за миналия си начин на живот и продава картини на феновете си. Той изглежда най-сетне се научава да създава приятелства с живите. Те може и да не са приятелите, които повечето хора биха предпочели до себе си, но важното е, че го държат достатъчно приземен, за да не убие или изяде някого в бъдеще.

За известно време Нико се премества в Швеция и Англия, но през септември 2004 г. се връща в Париж, където живее заедно с постоянната си приятелка. Той прекарва времето си в „рисуване, гледане на филми на ужасите, трениране, кореспонденция с други убийци и гледане на документални филми за сакати и недъгави хора“.

И накрая Вампирът от Париж си позволява да дава на читателите си дори здравословни съвети:

„Искам да кажа на хората, които пушат, взимат наркотици, ядат нездравословна храна и пият алкохол… Вие не уважавате собственото си тяло… Спортувайте, спрете да пушите, минете на протеинова диета, грижете се за артериите си. Ще се почувствате много по-секси“.

4 Коментари за “Никола Клокс: Вампирът от Париж”

  1. Avatarklachiankata

    Много интересно!И така излязъл от затвора и вече не убива,не канибалства и не осквернява гробове – нов човек,едва ли не.И съвети здравословни дава,постоянна приятелка си има,нормален живот води.Много добре.Разни разтревожени доктори се чудят как са го пуснали,ама как да му нарушиш правата – води се човешко същество.Дали пък това не е начина да се спасяват тия души – публичност и свобода да говорят за маниите си във виртуалното пространство и медиите,да се радват на фенове и почитатели,да бъдат боготворени,белким им се запълнят емоционалните празнини от невръстните години.И да не изпитват пак онази жажда…

  2. AvatarСилвия

    Интересна теория, още повече че той не е единственият подобен случай. Японският канибал Исеи Сагава също става мега известен и спира да канибалства… Може би наистина славата им действа благотворно или просто е по-трудно да изядеш някого, когато си в светлините на прожекторите.

  3. AvatarGergana

    Да Сагава наистина не е изял никого до сега,но все още му се иска.И все пак не можем да сме сигурни,че няма да го удари шайбата и да се върне към страстите си :D

  4. AvatarНякой си

    Преди няколко години си спомням,че писаха във вестника за него,тъй като той беше съставил календар със серийни убийци,канибали,некрофили и тн – до колкото си спомням беше в 168часа,ако на някой му се занимава може да потърси.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –