Наташа Кампуш: Австрийската пленница

Наташа Кампуш: Австрийската пленница

На 2 март 1998 г. десетгодишната Наташа Кампуш тръгнала на училище. По пътя 36-годишният Волфганг Приклопил я вкарал насила в бял минибус и я отвлякъл. Провело се мащабно издирване на момиченцето, включително и бърз поглед в белия минибус на Приклопил, но местонахождението на Наташа останало загадка, която била разкрита след 8 дълги години, през 2006 г.

Родителите на Наташа били в паника.

Търси се Наташа Кампуш
Търси се Наташа Кампуш

Приклопил бил планирал отвличането много внимателно и отвел момиченцето в дома си в Щрасхоф, на половин час път от Виена, където живеел с родителите си. Той вече бил приготвил помещение – лишена от прозорци килия с размери 1,80 на 2,70 м, в която се влизало през вратичка с размери 50 на 50 см, скрита за шкаф в гаража му. Вентилатор доставял свеж въздух в килията.

Приклопил искал от Наташа да го нарича „Господарю“, но тя отрича някога да го е правила. След като момичето прекарало шест месеца в килията, Приклопил започнал все по-често да я пуска навън и вътре в къщата. Четяла книги и се образовала чрез радиото. По едно време, въпреки заплахите на Приклопил, че е минирал с експлозиви мазето и че то ще избухне, ако се опита да избяга, Наташа замислила план за бягство, като знаела точно на кого ще се обади, веднъж щом се измъкне. Освен това разполагала с план, който да не позволи на медиите да я експлоатират – урок, който била научила от радиото.

Вратата към килията
Вратата към килията

С настъпването на февруари 2006 г. на Наташа вече й било позволено да излиза от къщата за кратки периоди и на 23 август 2006 г. най-накрая успяла да избяга. Щом осъзнал, че се е измъкнала, Приклопил се хвърлил под един влак и сложил край на живота си.

След като се сдобила със свободата си, вместо да изпитва гняв или да се страхува от неизвестното, както се случва с повечето подобни жертви, Наташа пуснала изявление в пресата, в което казала, че похитителят й е бил „част от моя живот“ и това, че е била заключена толкова дълго време, не я било лишило от нищо. Девойката дори намерила положителни страни в изпитанието си: никога не била започнала да пие или да пуши и й било спестено разочарованието от близостта с „фалшиви приятели“. Последното много напомняло на доводите, които похитителите обикновено използват, за да убедят жертвите си, че на свобода ще бъдат по-зле отколкото в сигурното убежище, което им предлагат. Възможно е през изминалите години на свобода Наташа да е осъзнала, че е била манипулирана да мисли по този начин.

Волфганг Приклопил
Волфганг Приклопил

Наташа едва ли осъзнавала това през първите си дни на свобода, но начинът, по който защитавала Приклопил показвал, че се е привързала към него и затова не разбира колко много е навредил той на живота й. Тя била пропуснала моментите на обич и подкрепа от семейството си в една изключително ранима възраст, каквато е пубертетът. Но тя също казва следното: „Винаги съм си мислила: Със сигурност не съм дошла на този свят, за да бъда заключена и животът ми да бъде напълно съсипан. Тази несправедливост ме потапяше в отчаяние. През цялото време се чувствах като нещастно пиле, затворено в кокошарник. Вие видяхте моята тъмница по телевизията и медиите и знаете колко малка беше тя. Това беше място на безнадежност“.

Наташа отказала да отговоря на въпросите, свързани с онова, което може би й е причинил Приклопил, и помолила да бъде оставена на мира. „Чувствам се добре там, където съм сега“ – казала тя. Що се отнася до килията, която Приклопил й бил помогнал да украси, тя казва:

Наташа Кампуш

„Това бе моята стая и тя не трябва да става всеобщо достояние“.

Наташа изразила скръбта си за смъртта на своя похитител, заявявайки че според нея тя е била „ненужна“. Нейното семейство също се въздържа от споделянето на подробности. Но когато мъже отвличат малки момичета, за това обикновено има неустоима причина, имайки предвид риска, който поемат. В повечето случаи мотивът им е да си осигурят достъп до секс по всяко време.

Според Наташа обаче мотивът на Приклопил било желанието му да не бъде сам, макар да живеел с родителите си. Момичето твърди, че всичко, което е било принуждавано да прави ден след ден, било „чистене, четене, гледане на телевизия и готвене. И така с години“.

The following two tabs change content below.
Подкрепи ме, за да мога да пиша редовно:
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

14 коментара on “Наташа Кампуш: Австрийската пленница

  1. Natashke , po izduhana si i ot Prikolpin , Priklopin pin pin min da znaesh .. „kak shte gi stignem amerikancite “ hich da ne gi stigame nai-dobre izduhanqcite im s izduhanqciiii

  2. Според мене не лъже има хора ,които просто се нуждаят от компания ,но защо ли я е отвлякъл ;??

  3. Според мен е излъгала,едва ли този Приклопил е щял да се самоубие ако я е карал само да чисти,готви и т.н.

  4. От 10 годишна е живяла при този и 8 години (през цялото си детство)е познавала само него , напълно нормално ми се струва как говори и , че го защитава. Не говори правилни неща , но това за нея е истината и само това познава. И наистина това е – Стокхолмски Синдром и е напълно нормален в подобни случаи.

  5. Напълно ясно е,че я е изнасилвал навярво сексуално и й е промивал мозъка,че е нормално и израз на любов!Тя е била на 10 когато е изчезнала,защо след като се е прибрала в тях родителите й не са я заставили да иде на гинеколог да се констатира девствена ли е или не.Ако не-то е ясно кои,кога и къде го е направил и защо тя го защитава.Ммм да класически случай на Хелзинския синдром или наричан още Стокхолмски синдром.А знаете ли защо се нарича така?Защото за пръв път при обир на банка преди мн. време в Стокхолм са задържани и похитени 5 банкови служители в продължение на 5 дена.След като са заловени и обезвредени похитителите след близо седмица,похитените хора очудващо за всички излизат пред всички медий и говорят добре за престъпниците дори ги защитават.Затова в това дело,на този обир на банка-за пръв път е употребена думата „Стоклонмски/Хелзински синдром“който символизира привързаността на жертвата към похитителя…

  6. Има филм по този случай- заглавието му е 3096 дни, който изключително добре пресъздава отвличането и психологията на похитителя.

  7. А защо пък трябва да я заставят да отиде на гинеколог? Не е ли това нейн избор? Все пак е пълнолетен човек, и да не беше пак съм против. Мисля че достатъчно е преживяла, за да й гледат девствената ципа. Със сигурност е преживяла много и този е един извратен изрод, но също така е й благодарна че не е свършила в чувал, заровена в гората. Както става в повечето случаи…

  8. Учудена съм, че информацията тук е толкова оскъдна. Но ако някой се интересува, има още материали за случая в интернет. Може да прочетете книгата й, или поне да гледате филма. Колкото до коментарите- no coment! Да, това е Стокхолмски синдром и точно по този случай е лесно да се обясни защо се е стигнало дотам, все пак има достатъчно източници на информация за случая.

  9. Дано този нещастник сега гори в ада и дано всеки пикае на гроба му ! А на тези , които наричат момичето лъжкиня ще кажа едно да не дава Господ да се случва и с вашите дъщери !

  10. Точно така! Напълно съм съгласна с 333, защото това са 8 безвъзвратно загубени за момичето години, които никога няма да се върнат или наваксат по някакъв начин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *