Публикувано на: 18 ноември, 2009

Преди три десетилетия една необичайна верига от събития довежда до смъртта на повече от 900 души в средата на южноамериканската джунгла в Гаяна. Случилото се на 18 ноември 1978 г. е известно като „Клането“ в Джоунстаун, макар да става въпрос за масово самоубийство.

Култът Джоунстаун (официално известен като „Народния храм“) е основан през 1955 г. от проповедника Джим Уорън Джоунс от Индианаполис. Джоунс, който не бил теолог, а комунист, създал своето либерално духовенство, осланяйки се на комбинация от религиозни и социалистически идеи.

Официалната история

Конгресмен Лио Райън

Конгресмен Лио Райън

Първите новини от Гаяна за събитията на 18 ноември 1978 г. съобщавали, че конгресмен Лио Райън и четирима негови придружители са били застреляни при опита си да се качат на самолет на пистата в Порт Каитума. След броени часове дошла шокиращата новина, че 408 американски граждани са извършили самоубийство в комуната, построена от тях в джунглата в северозападна Гаяна. Поселището било известно като Джоунстаун. Загиналите били членове на групата, известна като „Народния храм“, чийто лидер бил преподобният Джим Джоунс. Скоро станало ясно, че 913 от 1100-те жители на Джоунстаун са загинали при масовото самоубиство.

Веригата от събития, която довежда до смъртта на конгресмен Райън, започва година по-рано, когато той прочита една статия в „Сан Франциско Екзаминър“. В нея един баща, на име Сам Хюстън, разказвал за смъртта на сина си Боб, който бил загинал под колелата на влака. Според бащата, причината за смъртта му било решението на Боб да напусне „Народния храм“. Хюстън бил разтревожен и от изчезването на двете си внучки, които според него били изпратени в Гаяна.

През следващите шест-осем месеца конгресмен Райън продължил да се сблъсква с култа под формата на статии във вестниците и директни молби, отправени към него от загрижени семейства, чийто роднини били изчезнали в гаянската джунгла, за да се присъединят към култа. Говорело се за злоупотреба със социални осигуровки, нарушения на човешките права и че хората са държани в Джоунстаун против волята им. През юни 1978 г. Райън прочел част от клетвената декларация на избягалата от Джоунстаун Деби Блейки, която твърдяла, че комуната редовно провежда репетиции за масово самоубийство. Интересът на Райън към Народния храм станал всеобщо достояние и той бил затрупан от сигнали за култа. Той наел адвокат, който да интервюира бившите членове на Храма и роднините на настоящите, за да установи дали групата е нарушавала федералните и калифорнийските закони.

На 4 октомври Райън получил разрешение от Държавния департамент да предприеме пътуване до Гаяна. Неговите планове да посети Джоунстаун скоро станали всеобщо достояние и мнозина журналисти и роднини изразили желание да го придружат на собствени разноски. Официалната група, наречена „Кодел“, се състояла от Райън, Джеймс Шулъерт и личния асистент на конгресмена Джаки Спайър.

Райън се свързал с преподобния Джим Джоунс и го уведомил за намерението си посети Джоунстаун. Той научил чрез американското посолство в Гаяна, че трябва да изпълни определени условия за посещението. Трябвало да се увери, че комисията „Кодел“ не е предубедена, на срещата трябвало да присъства правният съветник на Храма Марк Лейн, и медиите не можели да отразяват събитието. На 6 ноември Лейн писал на Райън, за да го информира, че няма да бъде в състояние да присъства на уговорената дата и че, според него, комисията не е нищо повече от лов на вещици, насочен срещу Народния храм. Райън му отговорил, че въпреки това възнамерява да посети комуната.

Проблемите започнали още когато групата пристигнала в Гаяна през нощта. Един журналист бил задържан на летището, защото нямал виза. Роднините прекарали нощта в лобито на хотел „Пегасус“ в Джорджтаун, въпреки че имали резервации. Правните съветници на Храма Лейн и Гари протакали преговорите, поради което посещението на комуната се отложило за 17 ноември.

Самолетът излетял за Джоунстаун в 2:30 ч. през нощта. На борда пътували Райън, Спайър, заместник-управителят на комуната Ричард Дуайър, съветниците Лейн и Гари, девет журналисти, и представителят на правителството на Гаяна Невил Аниборн.

Полетът бил посрещнат на пистата Порт Каитума от областния управител на северозападна Гаяна ефрейтор Ръдър. Той бил получил инструкции от Джоунстаун, че само Лейн и Гари могат да бъдат допуснати да слязат от самолета. След известни преговори било постигнато съгласие, че всички, без един репортер, който някога бил критикувал Храма, могат да посетят комуната.

Делегацията пристигнала в Джоунстаун, където им била сервирана вечеря и изнесена музикална програма от членовете на Народния храм. Журналистите интервюирали Джим Джоунс, докато Райън и Спайър разговаряли с някои от членовете на култа, които били издирвани от близките си. Двама от членовете на Храма говорили тайно с репортерите, казвайки им, че искат да напуснат Джоунстаун заедно със семействата си. Това било съобщено на Райън.

Джим Джоунс отказал на делегацията да прекара нощта в комуната и в 23:00 ч. нейните представители били върнати на летището.

В Порт Каитума журналистите говорили с някои местни жители, които им разказали за случаи на побои в комуната. Те се оплакали, че местните власти нямат право да влизат там, и разказали, че в поселището има дупка за мъчения, изкопана в земята.

На следващия ден делегацията била върната в комуната, където Райън продължил да разговаря с нейните членове и до 15:00 ч. цели 15 души от култа изразили желание да се върнат с него и вече се качвали в камионите на делегацията. Райън имал намерение да остане още, но бил нападнат с нож от един от сектантите. Конгресменът не бил ранен, но Дуайър настоял Райън да се върне с него.

Групата пристигнала на летището в 16:30 ч., но двата самолета пристигнали чак в 17:10 ч. Едната шестместна Чесна била натоварена и вече правела маневри за излитане, когато един от дезертьорите на борда, Лари Лейтън, открил огън по останалите пътници.

Групата на Райън вече се качвала в другия самолет, когато по тях бил открит огън от един трактор и една каравана. Конгресмен Райън, трима репортери и един от дезертьорите били убити. Спайър и петима други били сериозно ранени. Стрелбата продължила около 4-5 минути и самолетът бил повреден. Чесната успяла да излети и да съобщи за нападението на контролната кула в Джорджтаун, която от своя страна предупредила гаянските власти. Нападателите напуснали летището, а оцелелите потърсили сигурност в прикритието на нощта.

Според официалните доклади, масовото самоубийство е започнало в около 17:00 ч. Посланик Бърк бил уведомен за стрелбата на летището в около 18:00 ч. В 19:40 ч. полицията в Гаяна съобщила на един от роднините в делегацията, че неговата съпруга и трите им деца са открити мъртви в централата на Народния храм в Джорджтаун.

Новините за масовата смърт в Джоунстаун достигнали Порт Каитума в 2:00 ч. в неделя сутринта, когато в града пристигнали оцелелите от трагедията Станли Клейтън и Одел Роудс.

На 19 ноември спасителните войски на Гаяна пристигнали в Джоунстаун и потвърдили сигналите за масово самоубийство. Ранените и оцелелите били качени на американски евакуационен самолет и закарани в Джорджтаун.

Време за смърт

Докато делегацията на Райън се готвела да се качи на самолета, Джим Джоунс събрал паството си. Той им обяснил, че Райън ще бъде убит и че политическите сили ще направят всичко възможно да унищожат Народния храм. Врагът щял да се спусне над тях и да ги убие без милост. Това не била нова заплаха за жителите на Джоунстаун, нито чували за първи път решението на Джоунс за изход от нея. Той ги бил подготвял от години за онова, което наричал „революционно самоубийство“. Те често били правили репетиции, за да се подготвят за това събитие.

Подправено с цианид питие било внесено в залата и раздадено на хората. Първи били бебетата и малките деца – над двеста на брой. Отровата била налята в устите им с помощта на спринцовки. Гледайки умиращите си деца, родителите също погълнали или се инжектирали с фаталната отрова. В последния момент неколцина променили решението си, но били застреляни от въоръжената охрана, която заобикаляла тълпата. От приблизително 1100-те души, които се предполага, че са били в Джоунстаун в онзи момент, загиват 913, сред които и Джим Джоунс; останалите успяват някак си да избягат в джунглата. Не е ясно дали Джоунс се е застрелял сам или някой му е помогнал.

Телата на жертвите от масовото самоубийство в Джоунстаун

Телата на жертвите от масовото самоубийство в Джоунстаун

Най-объркващият въпрос, който изниква след тази трагедия, е как един човек е успял да постигне подобен контрол над умовете на огромна група хора, убеждавайки ги да умрат доброволно по негова команда.

За да разберем Джоунстаун е необходимо да разгледаме развилите се в него социални и психологически процеси, които стават причина за подобна екстремна степен на конформизъм и подчинение. Тези процеси се наблюдават във всички социални групи, но в случаите като този, те са доведени до крайност, което от своя страна води до крайни резултати.

Членовете на Народния храм били обучавани години наред в готовност за масовото самоубийство. Джим Джоунс споделял с последователите си своето параноично убеждение, че американското правителство крои заговор да унищожи всеки, който е замесен в Народния храм. Той ги бил приучил да търсят в него спасение. През годините им бил показвал много „заплахи“, от които после ги спасявал, и те се били научили да имат доверие на човека, когото наричали Отеца.

Джоунс и неговите последователи се били преместили в Джоунстаун с идеята да създадат едно напълно автономно общество, основано на идеите на социализма и комунализма. Всеки трябвало да работи за общото благо, осигурявайки храна, подслон, облекло, здравни грижи и образование за себе си. Това била благородна идея, за която, както Джоунс им напомнял непрекъснато, си заслужавало да умрат.

Мечтателят

През двете десетилетия преди събитията в Джоунстаун преподобният Джим Джоунс увеличавал последователите си из цяла Америка, привличайки към себе си прокудените от обществото и онези, които искали да помагат на хората в нужда. В началото на 60-те години Джоунс проповядвал за нуждата от расово братство и интеграция. Тази непопулярна за времето си доктрина му донесла много критики от църковната йерархия. За да избяга от тях, през 1963 г. той основал Народния храм, в който черните и белите се молели рамо до рамо. Бедните и онеправданите от съдбата били приемани с отворени обятия. Конгрегацията на Джоунс била посветена да помага на бедните, да намира работа на безработните и да помага на бившите затворници и наркомани да вкарат живота си в релси.

Джим Джоунс

Джим Джоунс

С нарастването на паството му нараствали и изискванията на Джоунс към него. За да станеш член на Народния храм се изисквало да направиш големи жертви и да докажеш верността си. През 1965 г., за да избяга от критиките към практиките на църквата си, Джоунс се преместил в северна Калифорния заедно с 100-има от най-верните си последователи. Там Народният храм нараснал значително и установил централата си в Сан Франциско.

Джоунс привличал нови членове, обещавайки чудеса, като изцеление от рак и връщане зрението на слепите.

Изискванията към новите членове били малки, а нивото на избор голямо. Посвещаването на допълнително време и енергия за организацията ставало постепенно. Членовете били учени, че постигането на един идеал изисква жертви. Колкото по-голяма е жертвата, толкова по-голямо е постижението. Постепенно новите членове започвали да приемат дългите сбирки и часовете труд за църквата като удовлетворяващи и ценни. Джоунс увеличавал изискванията си лека-полека. По този начин с всяко ново ниво на посвещаване, резервите изпитвани от новия член биха могли лесно да бъдат рационализирани и оправдани. В момента, когато изискванията на Джоунс вече ставали деспотични, човек предпочитал да се примири с тях, вместо да отрече напълно всичките досегашни компромиси със здравия си разум и нормите си на поведение.

Едновременно с това се увеличавали и финансовите изисквания. В началото даването на пари било напълно доброволно, но сумите били обявявани на всеослушание. Така се оформил един негласен паричен минимум, с който повечето хора се съобразявали, изпитвайки неудобство от това, какво ще си помислят останалите за тях, ако не дадат пари. След време тази сумата била вдигната официално с 25% и вече била задължителна.

Най-високото ниво на отдаденост се постигало, когато даден човек се преместел да живее в Народния храм, предавайки на култа цялото си имущество, спестявания и социално осигурителни чекове. Идеалът на Джоунс за комунален живот стоял в центъра на ученията му. Той заклеймявал външния капиталистически свят като зъл и разрушителен. Силите на тази зла система виждали в идеалите на Народния храм заплаха и щели да се опитат да го унищожат. Чрез тези си учения Джоунс успял да създаде илюзията, че единственото сигурно и безопасно място е Народният храм. Членовете виждали във всяка външна критика, насочена към църквата, доказателство за правотата на Джоунс.

Още в най-ранните стадии на индоктринация всеки член бил учен, че постигането на висока духовност изисква борба със собствените му слабости. Джоунс редовно изкарвал критиците пред събраното множество и публично порицавал липсата им на вяра. След това карал останалите да отсъдят какво да бъде тяхното наказание. Родителите трябвало да бият публично децата си, а съпрузите и съпругите също трябвало да се наказват един друг.

Желанието да дават все по-голям контрол над живота си на Джоунс било още повече подсилено от новооткритата хармония и спокойствие, което намирали в църквата новите й членове. Споровете в семействата изчезвали. Разногласия не съществували, защото имало ясно определени правила. Всекидневният стрес от миналото, когато се налагало да взимат решения и да правят избор, сега бил изчезнал. Животът е къде по-лесен, когато не ти се налагала да мислиш за всичко.

Всяка мисъл за напускане на Храма бързо бивала потискана у членовете му, поради множество причини. Абсолютното им посвещаване на църквата обикновено означавало, че те са се отчуждили от приятелите и семействата си. Напускането щяло да бъде равносилно на признаване на грешките им или оставането им без никаква подкрепа. Отношението на църквата към други дезертьори, които били мразени като предатели и врагове, също правело напускането много трудно. Последната бариера към независимостта била икономическа. Всеки член бил предал цялата си собственост и доходи на Народния храм. Напускането щяло да ги остави бездомни и безпарични.

Изолацията на хората от външния свят означавала, че дори да изпитват несъгласия с ученията и действията на църквата, тези съмнения не можели да бъдат потвърдени от независим източник и те били принудени да ги преглъщат. Това се подсилвало още повече от факта, че Джоунс изисквал от всеки свой последовател да му докладва за прояви на разкол и недоволство. Децата предавали родителите си, съпрузите жените си, а родителите – собствените си деца. Никой никому не можел да има доверие.

Тази изолация достигнала още по-високи нива в Джоунстаун. Комуната била разположена в центъра на джунгла, а пътищата към цивилизацията били охранявани от въоръжени пазачи. Дори някой да успеел да напусне комплекса, той не разполагал с пари и паспорт, за да може да избяга.

Отецът

Джим Джоунс е роден в Лин щата Индиана през 1931 г. по времето на Голямата депресия. Докато родителите му се борели да свържат двата края, той бил свободен да изследва света около себе си. Още в ранна възраст попаднал на едно паство на Петдесетниците, известно като Евангелския молитвен дом, чийто членове били смятани за сектанти от по-консервативните жители на Лин.

Още като тинейджър Джоунс не се интересувал от нормалните занимания на своите връстници. Той бил потопен в емоционалната и религиозна страст, която открил в Молитвения дом. През 1957 г. на 16-годишна възраст Джоунс проповядвал по улиците в черните и белите квартали. Той вярвал в братството на народите, без оглед от тяхната раса и социален статус. Симпатизирал на бедните и онеправданите.

В ученическите си години Джоунс започнал да проявява интерес към живота на могъщи мъже, като Адолф Хитлер и Йозеф Сталин. Когато срещнал бъдещата си съпруга Марселин, той вече бил експерт по въпросите за социалните проблеми и световните събития. Двамата се оженили, когато Джоунс постъпил в колеж. Той бил ревнив, доминиращ и неуверен в себе си съпруг, но вярата на Марселин, че бракът е за цял живот, я карала да търпи емоционалните му тиради.

През този период Джоунс започнал да се съмнява във вярата си в един любящ и милостив Бог, тъй като виждал колко страдания и бедност го заобикалят. Той обявил, че няма Бог, и очаквал Марселин да сподели новата му мъдрост, заплашвайки, че ще се самоубие, ако я види да се моли. Той смекчил възгледите си през 1952 г., когато Методистката църква показала социална съпричастност към собствените му възгледи. Църквата признала правата на малцинствата и насочила усилията си към борбата с бедността, което впечатлило Джоунс.

През същата година, докато продължавал следването си, Джоунс приел позицията на студентски пастор в Методистката църква Съмърсет, в един не особено заможен бял квартал в южен Индианаполис. Той тайно посещавал няколко афроамерикански църкви в района и канел хората, които срещал там, на свои собствени служби и в дома си.

Преподобният Джим Джоунс

Преподобният Джим Джоунс

След две години Джоунс вече успешно проповядвал на сбирки на Петдесетниците, привличайки огромни тълпи със своите изцеления и чудеса. Този успех му позволил да основе своя собствена църква. През 1956 г. започнал да нарича дейността си движение, а църквата си Народен храм. Междувременно Джоунс и Марселин осиновили едно чернокожо дете и едно корейче, и им се родил син.

Интензивността на Студената война в средата на 50-те години оказала голямо влияние върху Джоунс и той вярвал, че най-доброто средство за борба с комунизма е комунализма. Неговата работа и вярата му в гражданските права били скоро наградени, когато го назначили за глава на Комисията по човешките права в Индианаполис. Неговите радикални идеи и действия обаче, предизвиквали много оплаквания и критики от по-консервативните граждани.

Точно тогава Джоунс получил „видение“ за ядрена атака. Вярвайки, че Средният Запад би бил най-вероятната цел за тази атака, той започнал да търси „по-сигурно“ място, където да премести паството си. Заминал за Хаваите и после за Бразилия, където останал две години. По време на отсъствието си за първи път посетил Гаяна и бил впечатлен от социалистическата доктрина на правителството.

През 1965 г., две години след връщането си в Индианаполис, Джоунс се преместил заедно с 140 свои последователи в Юкая Калифорния, тъй като бил прочел в едно списание, че този район щял да бъде сигурен при евентуална ядрена атака.

Не след дълго Марселин решила, че иска да сложи край на брака им. Сексуалните забежки на Джоунс били станали твърде чести, а неговата жажда за власт и контрол била нараснала неимоверно. Неговият син Стивън хранел малко уважение към баща си, заради неговото лицемерие. Джоунс създавал правила, които самият той не спазвал. Той използвал най-различни наркотици, за да контролира настроенията си.

През 1968 г., когато семейството му се разпаднало, а паството му наброявало едва 68 души, Джоунс станал партньор на Последователите на Христа – религиозно движение, което имало милион и половина членове. Благодарение на ниския контрол на църковната администрация, Джоунс бил в състояние да проповядва социализъм и кръщавал новите членове в святото име на социализма.

Като член на призната църква Джоунс се ползвал от облагите на данъчните облекчения и по-високото си самочувствие. До 1973 г. паството му било достигнало 2500 души.

През 1974 г. Джоунс получил разрешение от правителството на Гаяна да започне изграждане на комуна върху 300 акра държавна земя, разположена на 140 мили от Джорджтаун. Джоунс решил да разпространи ученията си в Джоунстаун и се свързал с отец Андрю Морисън, който му позволил да изнася служби в Светата католическа църква. Отец Морисън не бил добре осведомен за практиките на Джоунс и бил ужасен, когато видял очевидно фалшивите изцеления и чудеса, които той разигравал.

Разочарованият Джоунс се върнал в Калифорния, където неговите театрални постановки били приемани много по-добре.

Джоунс гледал на себе си като на социален революционер, въпреки че организацията му била всичко друго, но не и социалистическа. В нея нямало колективно ръководство, а служителите му, които били предимно от бялата раса, нямали право да оспорват решенията му.

Двойнствеността и лицемерието на Джоунс си проличавали и в ученията му за сексуалните взаимоотношения. Той вярвал в сексуалната освободеност, но бил привърженик на брака. Той атакувал браковете без сексуална свобода като контрареволюционерски; всеки съпруг/а, който проявявал ревност към изневярата на половинката си, бил порицаван публично. В същото време проповядвал за добродетелите на целомъдрието и безкомпромисно се ровел в сексуалния живот на последователите си. Всеки от тях трябвало да признава за сексуалните си занимания и фантазии, а на жените било разрешено публично да се оплакват от сексуалните неумения на съпрузите си. Джоунс казвал на паството си, че той е единственият истински хетеросексуален човек, но през декември 1973 г. бил арестуван за разгулно поведение в известния като сборище на хомосексуалисти Макартър парк. Обвиненията били свалени, но Джоунс бил принуден да подпише документ, в който признавал, че за ареста е имало основателна причина.

Той успял да запази ареста си в тайна и продължил да разгръща влиянието си в района на Сан Франциско. Последователите му работели в политически кампании и той установил връзки с голям брой влиятелни политически фигури.

Въпреки нарастващото си влияние, той не бил в състояние да предотврати негативните критики, насочени срещу Народния храм, макар да се опитвал. За целта пращал членове на Храма да работят под прикритие в редакциите на вестниците и да го предупреждават, когато се готви публикация срещу него. Още преди статиите да отидат за печат, той заплашвал вестниците със съд.

ЦРУ стои зад всичко?

Макар официалното обяснение за събитията в Джоунстаун да било прието от повечето обикновени хора, мнозина се съмняват, че това е истината. Съществуват най-различни теории, като най-разпространената от тях е, че ЦРУ стои зад всичко.

Според тази теория, Джоунстаун е продължение на програмата за контролиране на съзнанието на ЦРУ, което прониквало в култове, подобни на Народния храм, за да извършва експериментите си. Защитниците на тази версия твърдят, че Джим Джоунс е имал голям брой съмнителни връзки с ЦРУ, през годините в които създава Народния храм. Най-значимата от тях е предполагаемото му приятелство с Дан Митрион, което датирало от детството им. Дан Митрион бил полицейски началник в Индианаполис в ранните години на паството на Джоунс. След това той постъпил в Международната полицейска академия, за която се смята, че е подразделение на ЦРУ, насочено към обучението в контрареволюционерство и техники за изтезания.

Когато Джоунс отишъл да живее в Бразилия, Митрион вече бил там. Джоунс няколко пъти посещавал Белу Оризонти, където се намира щабквартирата на ЦРУ в Бразилия и където живеел Митрион.

Скоро след завръщането си в Америка Джоунс преместил Храма в Калифорния. Там той бил в състояние да отвори сиропиталище, без да има лиценз и квалифициран болничен персонал. Говори се, че през този период Джоунс е осиновил 150 деца, повечето от които били изпращани в Народния храм със съдебна заповед. Храмът бил тясно свързан с организацията „Уърлд вижън“, зад която мнозина смятат, че стои ЦРУ. Един негов консултант идвал от бунтовническата армия UNITA, за която също се предполага, че е подкрепяна от ЦРУ.

Другите предполагаеми връзки на ЦРУ с Джоунстаун са следните:

  • Името на Ричард Дуайърс се появява в публикацията „Кой кое е в ЦРУ“.
  • Посланикът на Щатите Джон Бърк и служителят в посолството Ричард Маккой имали силни връзки с ЦРУ.
  • Подразделението на ЦРУ в Джорджтаун се помещавало в сградата на американското посолство.
  • Дан Уебър, който бил изпратен в Гаяна непосредствено след клането, е служител на ЦРУ.
  • Джоузеф Блачфорд, който бил назначен за адвокат на оцелелите от Джоунстаун, е замесен в скандал, свързан с инфилтрацията на ЦРУ в Корпуса на мира.

Участието на Лари Лейтън (който открива стрелба в самолета Чесна) в засадата над конгресмена Райън също предизвиква интерес, заради миналото на семейството му. Баща му бил началник на Химичното военно подразделение през 50-те години. Консултантът на Джоунс от UNITA бил зет на Лейтън и точно той преговарял с правителството в Гаяна за изграждането на Джоунстаун.

Друг интересен факт в полза на тази теория е, че въпреки скандалите и критиките, които заобикаляли Народния храм, преместването му в Джоунстаун получило пълното одобрение на Американското посолство в Гаяна.

Мнозина виждат в убийството на Лио Райън нещо повече от случайност. Той бил заклет критик на ЦРУ и бил автор на поправката Хюс-Райън, която, ако бъдела приета, щяла да изисква от ЦРУ да докладва пред Конгреса всичките си тайни операции, преди да пристъпи към осъществяването им. Скоро след смъртта му поправката била отхвърлена.

Очевидците на летището, където бил убит Райън, описали стрелците като ходещи зомбита със стъклен поглед и механични движения. Не е ясно кои са били хората от въоръжената охрана, които пазели периметъра на комуната и били свободни да я напускат, когато пожелаят.

Девет дни след масовото самоубийство в Джоунстаун били убити кмета на Сан Франциско Джордж Москон и общинският съветник и гей-активист Харви Милк. Двамата получавали финансова подкрепа от Джоунс и били разследвани за евентуалното си участие в изчезването на средства от Народния храм. Техният убиец Дан Уайт също е описван от очевидците като „ходещо зомби“.

Малко по-късно бившият член на Народния храм Майкъл Проукс обявил на една пресконференция, проведена в хотелската му стая, че ЦРУ и ФБР разполагат с таен аудиозапис от клането в Джоунстаун и че той самият е бил информатор на ФБР. Непосредствено след това изявление Проукс влязъл в банята си и се самоубил.

Джийн и Алан Милс, членове на Храма, които дезертирали преди преместването на култа в Гаяна, били открити вързани и убити в дома си почти година след клането. Те били написали книга за Народния храм и многократно били изразявали вярата си, че ще бъдат убити.

Телата на жертвите от клането в Джоунстаун

Телата на жертвите от клането в Джоунстаун

Последният щрих, подсилващ теорията за ЦРУ, е решението на Щатите да не се прави аутопсии на жертвите от клането; като основание за това бил изтъкнат фактът, че причината за смъртта им е очевидна. Резултатите от патологичните изследвания на съдебния лекар от Гаяна Лесли Муту обаче, показват, че почти 700 от жертвите са били убити, а не са се самоубили. Муту твърди, че той и асистентите му са преглеждали телата на 137 жертви в продължение на 32 часа. Всички те били инжектирани с цианид на места по тялото, които не биха могли да достигнат сами, като например между лопатките на гърба, а много от жертвите били застреляни.

Несъответствието в броя на жертвите в първите доклади и окончателно обявеният брой навежда мнозина на мисълта, че от първия кръг на самоубийството са успели да избягат приблизително 500 души, които са били преследвани и убити в джунглата, а после телата им са били върнати и хвърлени при останалите в комуната.

Дали трагедията в Джоунстаун е била резултат от някакъв чудовищен експеримент за контролиране на съзнанието не би могло да се установи без солидни доказателства. След случая Държавният департамент решава да засекрети над 8000 документа, касаещи клането в Джоунстаун. Вероятно, когато тази документация излезе на бял свят, част от мистерията ще бъде разбулена.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Един коментар за “Народният храм и масовото самоубийство в Джоунстаун”

  1. AvatarТаня

    Колко много ненужна смърт, колко много семейни трагедии са белязали пътя на един комплексиран откачалник. Лоша работа! Дано вече не се случва!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняНародният храм и масовото... { Колко много ненужна смърт, колко много семейни трагедии са белязали... } –
  • User AvatarТаняПодмяната: Изчезването на Уолтър... { Много объркана и странна история. Жалко за децата и родителите.... } –
  • User AvatarЖелязкоИрина Гайдамачук: Блондинката с... { Благодаря за интересната статия, надявам се да пускате по -... } –
  • User AvatarТаняПедро Алонсо Лопез: Чудовището... { Да, правилно, точно така! Напълно съм съгласна с Аз. Не... } –
  • User AvatarТаняАлисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи... { Лека му пръст на доктора! Освен, че е сътворил чудо,... } –
  • User AvatarИванИрина Гайдамачук: Блондинката с... { Поредната интересна статия ! Благодаря } –