Милионерът Джон Джамелски и неговите секс робини

Милионерът Джон Джамелски и неговите секс робини

Застаряващият ексцентричен милионер Джон Джамелски построява бетонен затвор в своята порутена къща в американския град Сиракюз, където държал своите сексробини. Всяка от отвлечените пет жени била от различен етнически произход: индианка, латиноамериканка, виетнамка, чернокожа и бяла. Джамелски предшествал всяко изнасилване с четене на пасаж от Библията.

Въведение

Джейми Гъм е името, измислено от писателя Томас Харис, с което нарича побъркания сериен убиец от „Мълчанието на агнетата“. Гъм отвличал жени от улицата и ги хвърлял на дъното на кладенец в мазето на своята усамотена къща. След това ги подлагал на неописуеми мъчения. Героят на Джейми Гъм е вдъхновен от няколко истински серийни убийци, които Харис изучавал, за да може да пресъздаде достоверно неговото поведение в книгата си.

Както е известно обаче истинският живот понякога е доста по-странен от книгите.

През пролетта на 2003 г. един ексцентричен, 67-годишен милионер от щата Ню Йорк бил арестуван и обвинен в отвличането на шестнадесетгодишно момиче. Първоначално случаят изглеждал като обикновено сексуално нападение. Но с разкриването на повече подробности, картината на истинския ужас, случвал се в продължение на петнадесет години в град Сиракюз, накарал сюжета на „Мълчанието на агнетата“ да изглежда като детска приказка.

Неговото име било Джон Т. Джамелски. Той бил обикновен на вид, крехък старец, обвинен в отвличането на жени от улиците на Сиракюз и превръщането им в свои лични сексробини. Част от плана на Джамелски включвал построяването на страховит бетонен затвор под къщата му, където оковавал жертвите си и ги принуждавал да правят секс, често по няколко пъти на ден. Възрастта на жертвите му варирала от 14 до 53 години. Държал ги затворени за периоди от два месеца до три години в толкова мизерни условия, че е цяло чудо как оцелели. Джамелски се тъпчел с виагра, за да се поддържа във форма и заставял жените да се снимат в секс филми, хранел ги с трохи по един път на ден и ги държал затворени в мрака на неговата готическа тъмница.

Колекционерът

„Баща ми винаги е бил странен“ – казал синът му на репортерите. Джон Т. Джамелски е роден в предградието Деуит на град Сиракюз в централната част на щата Ню Йорк. Той бил единственото дете на баща часовникар.

Къщата на Джамелски
Къщата на Джамелски

Джамелски посещавал гимназията в близкия град Файетвил, където го познавали като тих и необщителен ученик. „Той не говореше много“ – спомня си по-късно негов съученик. – „Казваше здрасти и с това разговорът приключваше“. Избягвал спортните занимания и се справял под средното ниво в останалите предмети. Младият Джамелски обичал часовете по история, но изпитвал трудности с математиката. Окуражен от баща си, Джамелски успял да отиде в колеж и по-късно получил диплома от щатски университет.

Впоследствие Джон Джамелски се оженил и имал трима сина. Семейството останало да живее в Деуит, където момчетата играели в малката бейзболна лига и посещавали местните училища. През онези години Джамелски работел в местните магазини за хранителни стоки.

Къщата на Джамелски от въздуха
Къщата на Джамелски от въздуха

Той бил изключително пестелив и често се карал с хората за дребни стотинки. Освен това бил убедил служителите в местната библиотека да му запазват купоните за храна от вестниците.

Почти всеки ден Джамелски обикалял пътищата на окръг Онондага, в търсене на празни бутилки и консерви, които връщал на вторични суровини. Но въпреки че цепел стотинката на две, не бил никак беден. Още преди години бил убедил баща си да инвестира на борсата. Инвестицията се оказала успешна и след смъртта на родителите му, той влязъл във владение на ценните книжа. Но Джамелски никога нямал вид на богаташ. Често обличал стари джинси и овехтели фланелки. Той бил добре познат в района на Файетвил като размъкнатия мъж, който събира бутилки и боклуци. Макар да не влагал нищо в подобрения по дома си в Деуит, той инвестирал в недвижими имоти в Калифорния и Невада. През 1988 г. голям участък от земята зад къщата му бил продаден на местен строителен предприемач. До 2000 г. Джамелски вече бил милионер, поне на хартия.

Дворът на Джамелски
Дворът на Джамелски

Но неговият дом, разположен на „Хайбридж Роуд“ в Деуит, представлявал все същата бъркотия от бутилки, боклук, разнебитени мебели и отпадъци. Всеки в квартала бил запознат със състоянието на къщата на Джамелски. Властите били посещавали имота няколко пъти. Там виждали изоставени коли, стари кухненски уреди, столове, лампи и множество други предмети, разпръснати по земята. „Каквото и да посочехме, той казваше, че му трябва. Или ще му потрябва. Той пазеше всичко!“.

С течение на годините местният предприемач, който закупил земята на Джамелски, застроил района и го нарекъл „Уотърфорд Уудс“. Десетки модерни и просторни домове, които стрували хиляди долари, били построени на неговата улица. Но Джамелски отказвал да се премести или да подобри състоянието на къща си. Вместо това поръчал двуметрова дървена ограда от колове, с която заградил своя имот от един акър. Съседите били отвратени от боклучавия му двор и порутената му къща. Контрастът между спретнатите, скъпи къщи, с техните поддържани морави, и ужасната съборетина на Джамелски, бил драматичен и шокиращ. Но нищо не можело да се направи по въпроса.

Първата

Едно от любимите занимания на Джамелски било да обикаля улиците в своя разнебитена кола. Още като тинейджър обичал да кара безцелно по широките булеварди в центъра на Сиракюз. На 17 септември 1988 г. той правел точно това, когато се натъкнал на 14-годишно момиче, разхождащо се само по улица „Саут Гедес“.

Първата жертва
Първата жертва

„Щяхме да правим секс… без съмнение… подкарах право към къщата на майка ми“ – разказва Джамелски по-късно. Само за няколко минути той успял да убеди момичето да се качи в колата му. Закарал я в дома на майка си в Деуит. „Взех една верига и я сложих на глезена й, след което намерих къде да я закача“ – разказва той. – „На нея никак не й хареса!“. Хвърлил затворничката си в дълбок кладенец до къщата и я заплашил, че ако се опита да избяга, ще убие семейството й. „Събудих се там и нямах никакви дрехи“ – разказва по-късно момичето, наречено „Кирстен“, в шоуто на Лари Кинг – „Там беше студено“. Макар момичето да било държано едва на няколко метра от къщата, не съществуват директни доказателства, че майката на Джамелски е знаела какво става.

„Никога не съм ги смятал за жертви на отвличане“ – казва Джамелски на пресата – „За мен отвличане е тогава, когато вземеш някой, който има пари и му кажеш, че ще го убиеш… ако не ти даде половин милион долара или нещо такова“. Но за Кирстен онзи ден през 1988 г. бил началото на години на сексуално насилие. Джамелски я заставил да си води дневник, в който да записва всичко, което й се случва, включително и изнасилванията. Трябвало да записва кога си мие зъбите и кога се къпе. След време Джамелски започнал да й носи подаръци и да се преструва, че между тях съществува нормална любовна връзка. Изплашена от странния човек и принудена да се подлага на всекидневните му сексуални похождения, Кирстен ставала все по-покорна и податлива.

„Той я контролирал, заплашвайки я, че ще убие брат й“ – казва по-късно полицейски източник – „Брат й бил малко момче. Как е знаел това, не знам. Той би могъл да е подбирал жертвите си случайно, или да ги е дебнел преди това„. Но страхът на жертвата бил съвсем истински. „Той ми показа снимка на малкото ми братче и каза, че ще го нарани“ – разказва Кирстен. – „И ми донесе снимка на семейството ми и къщата ни!“. Семейството на момичето я обявило за изчезнала още на следващия ден, но полицията не успяла да я открие. В крайна сметка тя се превърнала в една от хилядите бегълки, чийто лица са разлепени из полицейските управления в цяла Америка.

Стените на подземието
Стените на подземието

Джамелски скоро осъзнал, че всеки път, когато изважда момичето от кладенеца, за да прави секс с нея, се излага на риск. Решил, че има нужда от по-сигурно убежище, в което да държи жертвата си. През 1998 г. започнал изграждането на сложен бетонен бункер в имота си. Казал на съседите, че това е бомбоубежище. Тъй като Джамелски вече бил известен като ексцентрик, никой не се замислил особено над обяснението му. Снабдил се с машини, с които да изкопае дълбоки дупки в задния си двор. В тях излял от бетон две помещения, в които щяло да се влиза през гаража му. Монтирал тежки стоманени врати, които се заключвали и от двете страни. Вътре в стаите нямало електричество, тоалетни и прозорци. Единственият приток на свеж въздух идвал през осеминчова тръба, която идвала от къщата. Конструкцията била завършена за няколко месеца и Джамелски вече разполагал със свой собствен затвор. Извратеният скъперник щял да бъде едновременно пазач, надзирател и съдия.

През лятото на 1989 г., под прикритието на нощта, той преместил Кирстен в новия й дом. Там оковал крака й с верига за пода и й дал кофа, която да използва за тоалетна. Носел й храна един път на ден и впоследствие й позволил да се къпе няколко пъти в месеца с градинския маркуч. През следващите две години изплашената тийнейджърка била подлагана на всекидневни изнасилвания и психологически тормоз, а Джамелски тържествувал над новото си кралство. Той бил преизпълнен от собственото си могъщество, безкрайно доволен от себе си и нямал търпение да засити сексуалните си перверзии.

Лоши неща

„Правил съм някои лоши неща“ – казва по-късно той за първата си жертва – „Но смятам, че тя щеше да свърши някъде мъртва, ако не беше прекарала това време с мен“.

Семейството на Кирстен подало сигнал за изчезването й на следващия ден след нейното отвличане.

Научи повече за:   Магдалена Солис: Върховната жрица на кръвта
Леглото на жертвите
Леглото на жертвите

Те казали на полицията, че за последен път са я виждали у дома в петък, на 16 септември. Родителите й признали, че и друг път не се е прибирала вкъщи, но „приятелите й винаги са знаели къде е“. Това, което разтревожило семейството й било, че приятелите й се обадили у тях, за да питат къде е. През следващите няколко седмици полицията разпитвала приятелите и семейството на Кирстен, но разследването не довело до нищо.

В края на септември семейството получило писмо от Кирстен, написано с нейния почерк, в което казвала, че много й липсват и че ще се прибере с автобуса през октомври. Казала им да поместят обява в „Ню Йорк Пост“, ако не са й ядосани. Родителите й поместили обявата, плюс телефонен номер, на който да се обади, но месеците минавали без никакъв контакт от нейна страна. Тогава, през декември, Кирстен оставила съобщение на телефонния секретар на своя приятелка, казвайки че е добре и ще се върне скоро. От време на време Кирстен продължавала да пише писма, да се обажда и дори им изпращала аудиокасети. Полицията знаела, че Кирстен е жива, но нямала представа къде е тя. На един от записите Кирстен казвала: „Нямам търпение да ви видя. Липсвате ми!“. Семейството можело да чуе как гласът й се задавя от сълзи.

Зарешетените прозорци на гаража
Зарешетените прозорци на гаража

В края на 90-те години неизвестно защо Джамелски решил да освободи Кирстен. Той й сложил превръзка на очите и качил вече 17-годишното момиче в колата си. Перверзникът накарал сина си Брайън да ги закара на летището в Сиракюз. Казал му, че Кирстен имала проблем с наднормено тегло и родителите й го били помолили да я държи в къщата си, докато отслабне. Когато стигнали на летището, махнал превръзката от очите й и двамата заедно се качили на самолета за Лейк Тахо, Невада. Обикаляли града цяла седмица и дори посетили казино. След като й дал билет за връщане в Сиракюз, Кирстен се върнала сама в щата Ню Йорк. Не казала какво й се било случило през годините на нейното изчезване и се престорила пред семейството си, че просто е избягала. Благодарение на крехката му възраст, момичето останало изплашено и объркано за години напред. Междувременно Джамелски се върнал към събирането на боклук и празни бутилки по магистралите в окръг Онондага. Но очевидно не бил доволен, че се е отървал от първото си отвличане.

Мишел

В нощта на 31 март 1995 г. Джамелски отново обикалял улиците на Сиракюз със своята кола, търсейки следващата сексробиня. Карал нагоре-надолу по авенютата в центъра на града и се озовал на улица „Катрин“, недалеч от улица „Саут Гедес“, където бил отвлякъл Кирстен преди седем години.

Тайният вход към бункера
Тайният вход към бункера

Джамелски видял много младо момиче от латиноамерикански произход, което се разхождало само. Спрял колата си и я заговорил. Тя казала, че се казва Мишел (не е истинското й име). Той й предложил да достави някакъв пакет за него. Скоро Мишел седнала до него в колата му и двамата потеглили към предградието Деуит.

Когато пристигнали в дома му, Джамелски отвел момичето долу в подземието, където била незабавно окована и оставена сама в тъмното. Част от плана на Джамелски бил да сплашва жертвите си веднага, за да развие у тях чувството на страх и примиреност. Дал на Мишел хапчета, от които загубила съзнание. Когато се събудила, осъзнала, че е гола и с оковани глезени. Но Мишел била борбена натура. Удряла Джамелски, псувала го и дори го наплюла. Джамелски я снимал с Полароид, докато лежала безпомощна на пода и почти всеки ден идвал да прави секс с ужасеното момиче. Взимал непрекъснато виагра и някакво друго незаконно лекарство за засилване на потентността. Казал на Мишел, че продава млади момичета като секс робини в други страни. Джамелски показал на Мишел снимки на семейството й и я заплашил, че ще ги убие, ако не прави каквото той иска.

Джамелски позволявал на жертвата си да се къпе само веднъж на една или две седмици. Пъхал градинския маркуч през една дупка в стената и пускал от него да тече ледено студена вода.

Друг изглед на тайния вход
Друг изглед на тайния вход

В една от стаите поставил стара, разнебитена вана върху дървена платформа. В нея имало канал, но той не бил свързан с водопровода. Когато ваната се изпразвала, водата нямало къде да отиде, освен да се разлее по циментовия под, където оставала, докато се изпари. Това направило тъмницата влажна и усойна.

Семейството на Мишел я обявило за изчезнала почти незабавно. Полицията не се отнесла с пренебрежение към нейния случай, но всичко било въпрос на приоритет, а съмнението, че може би е избягала и фактът, че е употребявала наркотици, не накланяли везните в нейна полза. Тя също станала част от растящата полицейската статистика за избягали от дома си младежи.

Гаражът на Джамелски
Гаражът на Джамелски

През 1997 г. Джамелски решил да я освободи. Мишел се обадила на майка си и й казала, че се прибира у дома. Джамелски я откарал до къщата на майка й в Сиракюз, където била посрещната с бурни сълзи. Когато я попитали какво се е случило с нея, Мишел им разказала, че е била държана насила от някакъв стар мъж, който я изнасилвал почти всеки ден. Семейството й искало да подаде сигнал в полицията, но тя била ужасена, защото той й бил казал, че ще я убие, ако някога съобщи какво се е случвало в дълбините на бетонния бункер.

През няколкото седмици след нейното завръщане майката на Мишел забелязвала, че покрай дома им често минава с колата си някакъв стар човек, който доста втренчено заглеждал дъщеря й. Мъжът бил блед, слаб, носел очила и имал посивяла коса. Когато попитала Мишел за непознатия, тя казала, че това е човекът, който я бил отвлякъл.

Семейството обаче решило да не съобщава за случая в полицията.

Нощен хищник

До лятото на 1997 г. Джамелски вече бил изработил модел на действие за своите отвличания. Обикновено дебнел през нощта из улиците на Сиракюз в своята разнебитена кола и търсел определен тип жена, която според него нямало да липсва на никого. Негова мишена били обърканите тийнейджърки, които взимали наркотици и често отсъствали от къщи. Следващата жертва на Джамелски обаче била по-възрастна от предишните две, макар начинът й на отвличане да бил същият.

На 30 август 1997 г. Джамелски карал колата си по улица „Джон“, район на града населяван главно от азиатци. Видял 52-годишна виетнамка, която се разхождала сама. Заговорил я, казал й, че е самотен и има нужда от приятели. Тя му казала името си – Тина (не е истинското й име) и той я убедил да се качи в колата му. Когато стигнали в дома му, той натикал Тина в подземието и затръшнал вратата след нея. На 3 септември разтревоженият приятел на жертвата я обявил за изчезнала, но и този път полицията не стигнала доникъде.

През следващите няколко месеца Джамелски многократно изнасилвал своята пленница в подземния бункер. „Тя ми пееше на виетнамски“ – казва по-късно той – „Имаше най-красивия глас и то без никакъв акомпанимент. Абсолютно прекрасен!“. Занесъл телевизор на затворничката си и й позволил да гледа вечерната програма.

„Плачех и се молех през всеки ден от моето пленничество“ – разказва Тина – „Но никога не заплаках отново пред него, след като ме зашлеви толкова силно, че нарани ухото ми… Правех всичко, което ми казваше с надеждата, че ще ме освободи. Не исках да умра там долу в онези стаи, защото никой никога нямаше да открие тялото ми и душата ми щеше да остане завинаги на онова студено място!“.

За период от няколко седмици Джамелски поставял изкуствен скелет в човешки ръст до рогозката, на която спяла Тина. „Бях толкова изплашена“ – казва тя на полицията. – „Той беше бял и имаше черни очи!“. В нощта на 23 май 1998 г. Джамелски изкарал ужасената си жертва от бункера и без обяснение я оставил на една автобусна спирка. Тя имала превръзка на очите и не знаела къде се намира. Тази жертва обаче отишла директно в полицията и им разказала за случилото се.

„Тя каза на полицията, че е била държана в някаква постройка в Рочестър“ – спомня си детектив Джак Шмитд  – „Описа заподозряния като бял мъж, около 45-годишен, висок 1,72 м, тежкосложен, с кръгло петно по рождение на челото“.

През следващите месеци детектив Шмитд и неговите колеги щели да изиграят важна роля в разследването на Джон Джамелски.

От трите отвлечени жени, само една подала сигнал за престъплението. Още в началото полицията се усъмнила в историята на Тина.

„Те ми крещяха и казваха, че не ми вярват!“ – казва по-късно тя на пресата – „Удряха с юмруци по масата и казваха… че си измислям!“.

Според Тина един детектив й бил казал, че „обикновено, когато някой бъде отвлечен, той не се връща в къщи“. Без да разполага с реални следи и заподозрени разследването на полицията не довело до нищо.

Самият Джамелски има съвсем различна версия за събитията от тази на Тина.

„Вероятно, ако се бяхме срещнали навън, нали се сещате, тя щеше да зареже приятеля си незабавно. Смятам, че тя трябва да гледа на случилото се положително… Аз така правя“.

Дженифър

В края на 1999 г. съпругата на Джамелски починала след дълго боледуване. Макар да живеела в къщата по времето, когато Джамелски държал момичетата в подземието си, не съществуват индикации, че е знаела за зловещите му практики.

През пролетта на 2001 г. Джамелски бил готов за следващата си секс робиня. Нощ след нощ обикалял из околностите в търсене на подходящата жертва. В нощта на 11 май паркирал колата си на улица „Гедес“ в Сиракюз. Там забелязал млада жена, която се прибирала след гостуване у приятелка наблизо. Момичето работело в заведението „Аутбек Стекхаус“ в Деуит. Тя била на 26 години и майка на две малки деца. Джамелски се провикнал след нея и я попитал дали й трябва превоз.

Научи повече за:   Д. Б. Купър: Легендарният самолетен похитител

„Намирах се в лош квартал“ – разказва тя по-късно – „а преди малко след мен вървяха някакви мъже, които ми подвикваха глупости. Така че бях леко изнервена“.

Жената, която използва пред медиите името „Дженифър“, се качила в колата на Джамелски и му казала, че иска да се прибере у дома. Според собствените й показания Дженифър била подпийнала и не можела да си спомни точно какво се е случило по време на пътуването. Пътували известно време и накрая пристигнали в гаража на Джамелски. Без да знае къде се намира Дженифър се опитала да излезе от колата. „Опитах се да изляза от колата и не можах. Това е последното нещо, което си спомням“. По-късно се осъзнала в тъмна, бетонна килия, напълно гола и сама в студения мрак. „Не можех да виждам. Беше тъмно като в рог“. Няколко дни по-късно семейството й я обявило за изчезнала, но последвалото разследване не донесло никакви резултати.

През следващите два месеца Джамелски правел секс със своята затворничка почти всеки ден. Казал й, че положението й е безнадеждно и полицията нищо не може да направи. Заплашил я, че ще я продаде в интернет за 30 000 долара и й давал да яде само по веднъж на ден. Трябвало да използва импровизирана тоалетна, която се състояла от пластмасова кофа, поставена под изтърбушен стол, и да спи върху тънък дунапрен, метнат на влажния, хлъзгав под. Контролирал всеки аспект от нейното съществувание. „Той имаше талант за промиване на мозъци“. Джамелски прекарвал часове в бункера при Дженифър, като й четял и проповядвал от Библията. Смятала да го удари с нещо и да избяга, но той бил помислил за тази възможност. Когато влизал в подземието, заключвал вратата с някаква комбинация. „Трябваше да правя секс с него всеки ден. Казваше, че това е част от ритуала. Къпех се веднъж на всеки две седмици… Ходех до тоалетна в кофа. Беше отвратително!“.

Джамелски решил да я пусне само след два месеца. На 7 юли влязъл в тъмницата, където Дженифър била прикована за пода.

„Влезе в стаята и ми даде дрехите, с които бях дошла. Хвърли ги към мен и каза, че си отивам вкъщи. А аз бях ужасена! Помислих си, че ще ме убие!“.

Но Джамелски сложил качулка на главата й и я оковал в белезници. Качил я в колата си и пътували в продължение на около трийсет минути. Дженифър нямала представа къде се намира и къде отиват. Внезапно колата спряла. Джамелски махнал белезниците и качулката. Тя установила, че стои пред къщата на майка си.

„Никога не му бях казвала къде живее майка ми“ – разказва тя – „Благодарях на Бога!“.

Детектив Шмитд и полицията в Сиракюз внимателно изслушали историята на жената.

„Тя каза, че е била държана в тъмница и описа стаята, в която е била затворена. Каза, че думите „СТЕНА ОТ ГЛАВОРЕЗИ“ били написани на стената с червена боя, заедно със знака на мира“.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

Но Дженифър смътно си спомняла други подробности. Нейното обяснение за начина, по който била отвлечена, не съвпадало с това на другите свидетели. Не знаела къде се намирал бункерът, защото очите й били покрити. Шмидт напразно се опитал да открие къщата на заподозрения.

„Обикалях с нея из целия град“ – казва той – „Опитахме се да намерим и колата му“.

Дженифър била описала колата като меркюри „Комет“ от 1975 г. Шмидт прегледал данните за подобни коли и открил само една регистрирана в щата Ню Йорк. Но се оказало, че това не е търсеният автомобил.

В крайна сметка случаят увиснал във въздуха, докато Джамелски, който ставал все по-безочлив с всяко следващо отвличане, продължавал да събира празни бутилки и жени от градските улици.

Мийка

Както и преди, след освобождаването на Дженифър Джамелски се върнал за известно време към обичайните си занимания. Всеки понеделник сутрин се появявал пред местния пункт за вторични суровини с празните бутилки. Но продължавал да обикаля, като жаден вампир, нощните улици на града.

Една нощ през октомври 2002 г. Джамелски минавал с колата си през кръстовището на улиците „Елк“ и „Салина“, където забелязал да се разхожда само чернокожо момиче. След няколко минутен разговор тя се качила в колата му доброволно.

„Аз казах „Искаш ли да изкараш малко пари?“, и тя каза, „Да“. Накрая се разбрахме за цифрата и че ще бъдем заедно около месец“.

Но момичето по-късно казало на полицията, че това е лъжа. Разказала, че когато Джамелски я хвърлил в мазето си, разкъсал дрехите й на парчета и й казал, че ако се опита да избяга ще бъде разкъсана от свирепи кучета. Момичето не знаело, че семейството й не е подало сигнал за изчезването й в полицията. Никой не я търсел.

Момичето било на шестнадесет години и било изнасилено още в първия ден от пленничеството си. Джамелски й дал името „Мийка“ и й казал, че и други мъже искат да я изнасилват. След известно време момичето се сприятелило с Джамелски убедено, че това е единственият начин да оцелее и може би започвайки да се привързва към мъчителя си.

„Определено в този случай си имахме работа със Стокхолмски синдром. За разлика от другите жертви Мийка е имала някакъв достъп до къщата над бункера и дори е била допускана в спалнята на Джамелски“ – казва детектив Шмитд.

Но с минаването на месеците, пленничеството й ставало все по-странно. Мийка изглежда разполагала с доста голяма свобода за затворник, много повече от предишните момичета. Когато по-късно Джамелски получил възможност да говори с пресата, той направил някои стряскащи твърдения:

„Вместо да се движи с хората, с които се е движила преди, тя се забавляваше… очакваше с нетърпение да отидем на боулинг… нямаше търпение да играем билярд. Да, аз исках да имам огромно влияние над нея“.

Караоке

До известна степен Мийка се различавала от останалите жертви, защото била чернокожа. Останалите момичета били, по реда на отвличането им: индианка, латино, виетнамка и бяла. Вероятността нарочно да е избирал жени от пет различни етнически групи е доста голяма.

Джамелски започнал да показва специално отношение към Мийка. След няколко седмици й позволил да излиза от затвора и да се качва горе в къщата. Макар да можела да се разхожда свободно наоколо, Джамелски бил поставил метални решетки отвътре на прозорците си. Той позволявал на Мийка да посещава банята, но и там прозорците били покрити с шперплат. Мийка не можела да махне шперплата и да избяга.

„Единственото нещо, което ме държеше през този ужасен кошмар, бе моята силна вяра в Бог, на когото се молех всеки ден да ми помогне да се върна у дома!“.

Но сексуалното насилие продължавало. Тя била заставяна да се снима на видео и да задоволява всяка фантазия на Джамелски. Той редовно взимал виагра и никога не се насищал.

До април 2003 г. Мийка вече била успяла да изгради някаква връзка с мъчителя си, която почивала на известна степен на доверие между тях. Даже я бил извеждал от къщата, за да ходят на пазар в близките градове и поне в един случай я бил водил на боулинг. Всеки път стоял близо до нея, страхувайки се да не направи нещо, но постепенно започвал да се чувства все по-удобно със своята затворничка на публично място.

На 3 април Джамелски завел Мийка във „Фреди Бар енд Грил“ в Матидейл. Това било известно заведение, където често се организирали караоке-вечери.

„Двамата страшно биеха на очи“ – казва по-късно управителят на заведението – „Беше очевидно, че не са двойка“.

Но Мийка се записала за караокето и скоро се качила на сцената, за да пее пред публиката. Според хората в бара тя изглеждала съвсем нормално и никой не се досетил, че е затворничка. Защо просто не е изкрещяла за помощ, веднъж щом се е качила на сцената, бил въпрос задаван от мнозина впоследствие.

Сутринта на 8 април 2003 г. Мийка убедила Джамелски да й позволи да ползва телефона. Казала му, че иска да се обади в местната църква, за да провери в колко часа започва службата. Вместо това се обадила на сестра си и й казала, че Джамелски я държи затворена в мазето си и я изнасилва.

Само след минути пристигнала полицията. Не заварили двамата в къщата, но бързо ги открили във фирма за продажба на коли наблизо и Джамелски бил арестуван.

„Стена от главорези“

„Най-голямото ни опасение е, че не знаем колко жени е отвлякъл през годините“ – казал шериф Кевин Уолш на пресата на следващия ден. – „Някои от тях са били много млади, други може да са загинали там долу, а трети може и сами да са отнели живота си“.

Дървеният кръст с главата
Дървеният кръст с главата

След разпита на Джамелски полицията решила да посети дома му. Към мястото се запътили детектив Джак Шмидт и неговият партньр детектив Еди Браг. Онова, което открили, надминало всичките им очаквания.

В предния двор на къщата стоял триметров дървен кръст, върху който била закрепена малка реплика на човешка глава.

„Не знаехме какво трябва да представлява това“ – разказва детектив Шмидт – „Може би е било нещо като помен за жертвите му“.

Вътре в къщата имало боклуци и вехтории, натрупани чак до тавана. На всяка врата, включително и тази на банята, имало катинар и резе. Прозорците в гаража били покрити с решетки от хладилник, което му придавало вид на клетка. Навсякъде били разхвърляни вестници, полуизядена храна, дрехи, книги, мебели, тенджери, тигани, счупени уреди и всякакви други отломки. В кухненските шкафчета детективите намерили спретнато подредени салфетки, зърнени закуски и други готварски пособия. В мазето ченгетата открили редици от стелажи пълни догоре с празни бутилки от различни напитки. Шишетата били разделени по цвят, размер и марка, и подравнени като по конец. По-късното преброяване установило, че в къщата има 13 000 празни бутилки.

Научи повече за:   Изчезването на Маделин О'хеър: Най-мразената жена в Америка
Надписите по стената
Надписите по стената

Вътре в гаража, зад един стелаж с бирени бутилки, детективите Шмидт и Браг открили метална врата. Отворили я и влезли в тясното пространство. В тъмното напипали къс тунел, който водел към друга метална врата. Когато отворили и тази врата, трябвало да направят още няколко крачки преди да могат да се изправят напълно. „Беше тъмно и миришеше ужасно, като в някаква средновековна тъмница“ – разказва Шмидт. Запалили фенерчетата си, за да разгледат наоколо. Това, което видели, накарало кръвта на Шмидт да изстине. Защото на стената точно пред него, първото нещо, което забелязал, било написаното с огромни червени букви „СТЕНА ОТ ГЛАВОРЕЗИ“. Това били точно думите, които Дженифър била казала, че е виждала по време на нейното отвличане преди три години.

„Бях поразен. Веднага разбрах, че сме открили похитителя на Дженифър и бетонния затвор, който тя описваше“.

Полицаите напуснали къщата и направили постъпки за издаване на заповед за обиск на целия имот.

В подземията

На следващия ден полицаите се върнали с брадви, фенери, камиони и още десетки служители, които да помагат в претърсването. Координацията на мащабната операция се извършвала от мобилния команден център на шерифското управление в окръг Онондага. Специален радар бил използван, за да се търсят тела, заровени под земята. Екипите от криминалисти започнали да сортират невероятните купища вехтории, натрупани от Джамелски през годините. Всяко нещо би могло да се окаже доказателство. На имота и къщата били направени хиляди снимки.

Стелажите с бутилки
Стелажите с бутилки

Вътре в къщата Джамелски разполагал с десетки метални шкафове, пълни с хартии, календари и бизнес документация. Той бил събрал стотици броеве от стари списания от 30-те и 40-те години, старателно сортирани по дати. Стотици пощенски пликове съдържали стари сметки, касови бележки, фактури и други. „Всичко, което този човек бе правил някога в живота си, се намираше в тези шкафове“ – казва детектив Шмидт. Но чак когато полицаите слезли в дълбините на бетонното подземие, осъзнали колко умопобъркан е Джон Джамелски в действителност.

Сутринта на 9 април, докато пред къщата се събирала истинска армия от репортери, детективите се приготвяли да влязат в подземния затвор на Джамелски. Командният център бил разположен в края на автомобилната алея. Въоръжена със заповед за обиск и предвождана от детектив Джак Шмидт, групата стигнала до входа на бункера. Над вратата висяло малко разпятие, окачено на пирон. Точно до него се мъдрели думите: „МИР ЗА ВСЕКИ, КОЙТО ВЛИЗА ТУК“, написани с бяла боя. Полицаите пропълзяли през тесния тунел и стигнали до първата по-голяма стая.

Видели думата „ОМРАЗА“, написана с червено на отсрещната стена, и лозунга „ГОТОВИ ЗА БУНТ, ДАЙТЕ НАСАМ БОЛКАТА“, отпечатан на стената в тъмнопурпурен цвят. Стаята била влажна, задушна и миришела ужасно. Помещението било плашещо тихо и полицаите осъзнали, че дори жертвите да са крещели с всичка сила, виковете им нямало как да бъдат чути отвън. В средата на стаята, върху дървена платформа, стояла мръсно сива, петносана вана. В нея жертвите били принуждавани да се къпят с градинския маркуч. Тоалетната представлявала кофа, поставена под алуминиев стол без седалка. Върху мръсния преносим хладилник стоял радиочасовник.

Във втората стая имало кирливо парче дунапрен, което жените били използвали за легло. То не било сменяно от години.

„Стаята, в която са спели, е наистина страховита“ – казва заместник окръжният прокурор Рик Труфино – „Мястото изглежда отвратително. Влажно. Тъмно. Без да има светлина вътре сигурно е много страшно“.

Срещу импровизираното легло били поставени два сини тапицирани стола, а по влажния под имало разхвърляни вестници. Всичко в килията било ръждиво и плесенясало.

На една от стените бил грубо нарисуван символът на мира. Други части от стената били изрисувани от самите жертви. Върху малка дървена маса стояла стара микровълнова печка. Кабел от жълт разклонител се спускал от дупка в горната част на една от стените. Точно до него алуминиева тръба вкарвала в килията топъл въздух от къщата на Джамелски.

Полицейските фотографи направили стотици снимки на подземието, докато Шмидт и Браг продължавали с претърсването. Видели десетки фрази, надраскани по стените. Полицията се натъкнала и на календар, който очевидно бил използван от някоя от жертвите. Дните в него били маркирани с буквите „С“, „Б“ и „З“. По-късно било установено, че жертвите са били принудени да отбелязват по този начин дните за Секс, Баня и миене на Зъбите.

Колкото до Джамелски, той останал зад решетките на окръжния затвор в Сиракюз. Неговите обяснения за действията му през изминалите петнадесет години озадачавали детективите. Отказвал да поеме отговорност за стореното и се измъквал от вината под предлог, че някои от девойките били „извлекли полза“ от пленничеството си.

„Болен страхливец“

На 14 юли 2003 г. Джамелски бил изправен пред съда в окръг Онондага, за да получи присъдата си. Той бил въведен от съдебните служители в залата, претъпкана до тавана от семействата на жертвите, служители на полицията и десетки репортери от пресата и телевизията. Изглеждал същия крехък, безобиден човечец за онези, които го познавали, и никак не приличал на „владетел на робини“.

Окованият Джамелски в съда
Окованият Джамелски в съда

Окръжният прокурор Уилям Фицпатрик прочел показанията на жертвите. Първата жертва, чието име остава поверително, разказвала, че все още чувства болката от престоя си в средновековния затвор на Джамелски. „Заплахите и ужасът… оставят в нея неизличими следи, които я преследват с години“ – казал Фицпатрик пред съда.

„Преследвана съм във всеки един момент, дори и в съня ми, от мисълта за месеците прекарани с г-н Джамелски“ – пише Кирстен в своите показания. – „Студът, влагата, тъмнината и самотата. Никога не ще забравя постоянния глад, жажда и умора. Мисълта за смъртта… Не мога да говоря за ужасните неща, които причини той на тялото ми и ме караше да правя с него… Когато мисля за нещата, които трябваше да правя, само за да остана жива, не ми се вярва, че още съм тук!“.

Съдия Антъни Алои, както и голяма част от обществото, бил разярен от стореното от подсъдимия и от очевидно безразличното му отношение.

„Вие сте един болен страхливец“ – отбелязал той – „Вие сте зъл човек. Вие сте похитител и изнасилвач… Вашето кралство на терора рухна!“.

Съдията осъдил Джамелски на затвор от 18 години до живот – присъда, която излежава в Щатския затвор в Ню Йорк. По всяка вероятност той ще умре в затвора. Джамелски седял на масата на защитата без да показва никакви емоции и очевидно без да се трогне от присъдата. Когато го запитали дали има да каже нещо, Джамелски се обърнал към съда:

„Наистина искрено съжалявам за онова, което направих“ – казал той – „Имах доста време да мисля за това и просто съжалявам за това, което сторих, и как то се е отразило на всички, и Бог да благослови всички тях!“.

Джамелски бил изведен от сградата на съда и отведен в затвора на окръг Онондага, който се намира от другата страна на улицата. По-късно бил преместен в затвора Клинсън, по-известен като „Данемора“, който е краят на пътя за най-жестоките престъпници в щата Ню Йорк.

Част от уговорката между страните била, че имуществото на Джамелски ще се продаде и сумата ще бъде разделена между жертвите му. Спекулациите на пресата измервали състоянието му на два милиона долара, но действителната сума не е известна. Жертвите му се опитвали да се върнат към нормалния живот, но това не било лесно. Две от тях, Дженифър и Кирстен, се появили в шоуто на Лари Кинг по телевизия CNN, а другите също били интервюирани от медиите. Колкото до Джамелски, той си оставал загадка.

„Както винаги съм казвал, нали се сещате, аз не съм общоприет. Казвал съм на стотици хора, че съм леко луд“ – казва той на един репортер.

От всичките му интервюта и разпити в полицията ясно си личи, че наистина няма представа от сериозността на престъпленията си. Ннастоявая, че никога не е възнамерявал да нарани тези жени и дори твърдял, че им е направил добро, като ги е отвлякъл. Изразявал загриженост за начина, по който го представят медиите. Джамелски казвал, че този образ на зъл човек не е точен и дава на хората грешна представа за това, какъв е всъщност. Казвал, че когато е бил дете, е другарувал с момичетата в училище.

„Аз бях най-доброто малко момче, за което можете да се сетите“ – хвали се той.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
ТаняCveti Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Цветелина
Сътрудник

Всякакви болни мозъци на този свят!!!Да пази Господ!!!

Таня
Гост
Таня

Лудо, откачено старче дано изгние в затвора.