Мерибет Тининг: Девет убити деца

Мерибет Тининг: Жената, която уби деветте си деца

Когато Сюзън Смит убила двете си деца в Южна Каролина през октомври 1994 г., хората не искали да повярват, че една майка е способна да причини подобно нещо на собствените си рожби.

Сюзан Смит
Сюзън Смит

Общественият гняв, насочен към Смит, нараснал, когато станало ясно, че тя е подвела полицията да търси несъществуващ заподозрян и е използвала медиите, за да спечели съчуствие. Смит хвърлила вината за своето поведение върху проблемите с приятеля й, който не искал да се нагърбва с отговорността към децата й.

Андреа Йейтс
Андреа Йейтс

В Тексас страшно обърканата Андреа Йейтс (36 г.) удавила петте си малки деца, сред които и 6-месечното си бебе, в семейната вана. След това се обадила на съпруга си и му казала: „Време е. Направих го“. По-късно адвокатите й заявили в съда, че тя е извършила убийствата вследствие на силна следродилна депресия.

Подобно престъпление е немислимо за повечето хора, защото мисълта за загубата на собствено дете е подсъзнателен страх, който изпитват повечето родители. Това обяснява липсата на съчувствие от страна на обществото към жени, които нараняват децата си. Макар съдилищата да са склонни да изслушват обясненията на обвиняемите, обикновено не проявяват снизхождение към тях. Сюзан Смит получила доживотна присъда без право на помилване, а Андреа Йейтс доживотен затвор с право на помилване.

Беглият поглед към подобни престъпления разкрива дълга редица от сходни дългогодишни присъди. Един от най-необикновените случаи на детеубийства в САЩ се случва в Скънектъди, щат Ню Йорк. За разлика от случаите на Смит и Йейтс, в които жертвите са убити наведнъж, тези престъпления били извършени в период от близо 14 години. На 5 февруари 1986 г. домакинята и бивш шофьор на училищен автобус Мерибет Тининг (43 г.) била арестувана и обвинена в убийството на четиримесечната си дъщеря Тами Лин.

Мерибет Тининг била позната гледка в травматологичните центрове в града. Обикновено се втурвала в спешното, объркана и истерична, носейки някое от бебетата си на ръце. Децата били или вече мъртви, или берящи душа. Медицинските екипи добре познавали Мерибет. Някои дори я мразели. Други изпитвали към нея дълбоко съжаление и съчувствие. Причината за това била, че от 3 януари 1972 г., когато умряла дъщеря й Дженифър, до 20 декември 1985 г., когато Тами Лин била открита мъртва в дома й, всичките девет деца на Мерибет Тининг умирали  внезапно и обикновено без никакво рационално обяснение.

И никой не знаел защо.

Мерибет Роу е родена на 11 септември 1942 г. в Дуейнсбърг – малко градче, разположено на около 30 км от Скънектъди. Имала по-малък брат и двамата посещавали местната гимназия, където не била особено блестяща ученичка. Нейният баща Алтън Роу работел като оператор на преса в близката компания „Дженеръл Илектрик“ –  най-големият работодател в района. Впоследствие Мерибет разказва, че баща й я биел и заключвал в килера като дете, но по-късно се отрича от тези показания.

Въпреки че Мерибет възнамерявала да постъпи в колеж след завършването на гимназията, това никога не се случило. През следващите няколко години работела на нископлатени, непрестижни места, които не й предлагали никакво бъдеще. В крайна сметка успяла да стане медицинска сестра в болница „Елис“ в Скънектъди, където изпълнявала задълженията си напълно адекватно. През 1963 г. се запознала с Джо Тининг. Той бил стеснителен и мил младеж. Двамата се оженили през пролетта на 1965 г.

Джо и Мери изглеждали като много други млади семейтсва в тази част на щат Ню Йорк. Работели здраво, опитвайки се да устроят живота си. Но младоженците се сблъсквали с един упорит и постоянен проблем, който помрачавал щастието им: децата им непрекъснато умирали.

Парад на смъртта

Мистериозен низ от съвпадения заобикалял смъртта на деветте здрави деца на Мерибет, които умирали едно след друго в период от 14 години. Не че никой не забелязвал, че децата й умирали. Всички го забелязвали. Но малко хора, много малко, били запознати с подробностите около смъртта им. Социалните служби, съдебните лекари, няколко полицейски управления, приятели, съседи, семейството и дори местната погребална агенция в един или друг момент изразявали шока и недоумението си от странната злочестина на семейство Тининг. Факт е, че не всички смятали това за съвпадение. Но в нито един от случаите не било предприемано нищо срещу Мерибет или Джо. Просто нямало доказателства за умишлено убийство.

Барбара и Мерибет Тининг
Барбара и Мерибет Тининг

В първите пет години от брака им двамата имали две деца – Барбара и Джоузеф младши. През октомври 1971 г. бащата на Мерибет починал от сърдечен удар. През декември същата година Мерибет родила третото си дете, Дженифър. На 3 януари 1972 г. Дженифър починала в болницата от жестока инфекция, диагностицирана като менингит. Никой не сметнал смъртта й за подозрителна, тъй като детето се родило болно и така и не било изписано от болницата. Последователната смърт на баща й и бебето й вероятно се отразили неблагоприятно на крехкото психическо здраве на Мерибет. Тя никога не била щастлива и често била описвана от приятелите и семейството си като „странна“. След смъртта на Дженифър Мерибет като че ли още повече се откъснала от реалността.

Джоузеф Тининг младши
Джоузеф Тининг младши

Седемнадесет дни по-късно, на 20 януари 1972 г., Мерибет завела 2-годишния Джоузеф в спешното отделение на болница „Елис“. Обяснила на лекарите, че детето е изпаднало в гърчове. Малкият бил поставен под наблюдение за известно време, но след като докторите не установили нищо нередно, го изписали. Няколко часа по-късно Мерибет се върнала в спешното с малкия Джо. Този път той бил мъртъв. Тя казала на лекарите, че го е сложила в креватчето му и когато се върнала да го провери, го заварила целия посинял и оплетен в завивките.

След по-малко от шест седмици Мерибет отново пристигнала в спешното с 4-годишната си дъщеря Барбара. Казала на персонала, че момиченцето е изпаднало в конвулсии. Макар лекарите да настоявали детето да остане за през нощта, Мерибет предпочела да го прибере у дома. Няколко часа по-късно се върнала, носейки изпадналото в безсъзнание дете. Момиченцето починало в болничното легло от неизвестни причини.

Научи повече за:   Пародия на невинността: Загадъчното убийство на Джонбеней Рамзи

За смъртта на Барбара било заподозряно рядко срещано заболяване, известно като Синдром на Рейес, но това така и не било установено със сигурност.

И трите деца на Мерибет били мъртви. Те били починали в период от 90 дни, доста необичайно съвпадение, дори да ставало въпрос за Синдрома на Рейес или Синдрома на внезапна детска смърт. Смъртта била изненадваща за всички; Джоузеф и Барбара били здрави и жизнени деца. Някои хора смятали, че става въпрос за някакво генетично заболяване. На следващата година Мерибет забременяла с четвъртото си дете.

В Деня на благодарността през 1973 г. тя дала живот на Тимъти – малко бебче, тежащо едва 2,30 кг. Два дни по-късно Мерибет отнесла Тимъти у дома си. На 10 декември, само три седмици след раждането, Тимъти се озовал обратно в болницата. Той бил мъртъв. Мерибет казала на докторите, че го е намерила безжизнен в люлката му. И този път лекарите не могли да установят нищо нередно от медицинска гледна точка. Тимъти бил напълно нормално бебе. Причината за смъртта му била отдадена на Синдрома за внезапна детска смърт.

Две години по-късно, във Великденския ден на 30 март 1975 г., Мерибет родила петото си дете, Нейтън.

На 2 септември Мерибет се появила в болницата „Сейнт Клеър“ с петмесечния Нейтън на ръце. Той бил мъртъв. Казала, че шофирала с бебето на предната седалка, когато забелязала, че то е спряло да диша. И този път нямало рационално обяснение за смъртта му. Приятелите и роднините били потресени. Пет от децата на Мерибет били мъртви. Това било ужасно, плашещо и невероятно съвпадение.

И не всичко било свършило.

Смъртта се завръща

Мери Франсис
Мери Франсис

През 1978 г. Мерибет и нейният съпруг Джо направили постъпки за осиновяване на дете. През същата година Мерибет забременяла отново. Но семейство Тининг не се отказало от осиновяването. Вместо това решили да запазят и двете деца. През август 1978 г. агенцията по осиновяване им дала малко момченце на име Майкъл. Два месеца по-късно, на 29 октомври, Мерибет родила шестата си рожба, момиченце на име Мери Франсис. През януари 1979 г. според твърденията на Мерибет бебето изпаднало в гърчове. Тя се втурнала в спешното на болница „Сейнт Клеър“, което се намирало точно срещу апартамента й. Способният медицински екип успял да съживи бебето. Спасили мъничкото момиченце, но само за кратко. На 20 февруари Мерибет пристигнала с четиримесечното си бебе, което било изпаднало в мозъчна смърт. Обяснението й било същото като преди. Била открила детето си в безсъзнание и не знаела какво му се е случило.

Джонатан Тининг
Джонатан Тининг

Щом Мери Франсис била погребана, Мерибет не губила време да забременее отново. На 19 ноември същата година родила седмото си бебе, Джонатан. Междувременно семейство Тининг продължавало да се грижи за осиновеното си дете Майкъл, който вече бил на 13 месеца и изглеждал в отлично здраве. През март 1980 г. Мерибет се появила в болницата „Сейнт Клеър“ с изпадналия в безсъзнание Джонатан. Също като Мери Франсис, лекарите успели да го съживят. Но поради семейната история той бил изпратен в болница в Бостън, където бил изследван от най-добрите педиатри и експерти. Лекарите не могли да открият адекватни медицински причини за спирането на дишането му. Джонатан бил изпратен у дома при майка му. Няколко дни по-късно Мерибет отново се появила в болницата, носейки изпадналия в мозъчна смърт Джонатан. Той умрял на 24 март 1980 г.

Майкъл Тининг
Майкъл Тининг

След по-малко от една година в домочадието на Тининг се случило нещо съдбовно. В утрото на 2 март 1981 г. Мерибет се появила в педиатричния кабинет с Майкъл, който вече бил на две и половина години. Увитото в одеяло момченце било в безсъзнание. Мерибет казала на лекарите, че не е могла да го събуди и нямала представа какво не е наред.

Когато докторите го прегледали, момчето вече било мъртво. Последвалата аутопсия открила следи от пневмония, но те не били достатъчни, за да причинят смъртта му. Тъй като Майкъл бил осиновен, теорията за генетичната предразположеност към смъртта на децата на семейство Тининг била изоставена. Тук ставало въпрос за нещо друго, но никой не знаел точно какво. След смъртта на Майкъл някои от медицинските сестри поставили под въпрос странното поведение на Мерибет. Отбелязали факта, че когато в онази сутрин била забелязала, че Майкъл е болен, лесно би могла да пресече улицата и да потърси помощ в спешното отделение. Вместо това била изчакала няколко часа, докато кабинетът по педиатрия отвори врати.

В това нямало никакъв смисъл.

Тами Лин

Тами Лин Тининг
Тами Лин Тининг

На 22 август 1985 г. Мерибет (42 г.) родила осмото си дете, Тами Лин. Също като останалите й деца тя била обречена на кратък живот. На 19 декември съседката Синтия Уолтър, която била медицинска сестра, отишла на пазар с Мерибет и след това я посетила в дома й.

По-късно през нощта Уолтър получила френетично телефонно обаждане от Мерибет. „Синтия!“ – казала тя. – „Ела веднага!“. Когато отишла да види какво става, Синтия заварила малката Тами Лин да лежи на масата за повиване. „Тя не се движеше“ – казва по-късно Уолтър в съда, – „беше посиняла, не дишаше и нямаше пулс“.

Уолтър се опитала да установи какво не е наред, но не забелязала нищо очевидно. Междувременно пристигнала кола на спешна помощ и откарала бебето в болницата. Когато Синтия я попитала какво се е случило, Мерибет отговорила, че била заварила бебето „оплетено в завивките му“. Тами Лин починала в спешното отделение. Медицинският екип не могъл да установи причината за смъртта й, но имайки предвид историята на семейство Тининг, подозренията бързо паднали върху Мерибет.

На погребението на Тами Лин Мерибет се усмихвала и разговаряла оживено с всички. Изобщо не изглеждала разстроена.

Полицията, която подозирала, че нещо лошо се случва в дома на семейство Тининг, поискала да разпита Мерибет същия ден. „Знам какво целите“ – казала тя. – „Искате да ме арестувате и да ме вкарате в затвора“. Последвалата аутопсия не успяла да установи причина за смъртта на Тами Лин и тя била записана като Синдром на внезапна детска смърт.

Научи повече за:   Анатолий Москвин: Повелителя на мумиите

Колкото до съпруга на Мерибет – нищо изглежда не можело да разтревожи Джо. След всяка смърт той обличал черния си костюм и чинно уреждал погребенията в една и съща агенция. Седял тихичко на опелото без да се оплаква и рядко разговарял с някого.

„Имаше неща, които ме правеха подозрителен“ – казва той по-късно, – „но човек трябва да има доверие на жена си“.

Генетичният фактор

Някога Синдромът за внезапна детска смърт (СВДС) се смятал за отговорен за смъртта на хиляди деца всяка година в Америка. Наричан още „смърт в люлката“, СВДС е състояние, което не било добре разбирано през 70-те години на XX век. Оттогава това загадъчно бедствие, което отнема живота на бебетата в люлките им, е доста добре проучено. СВДС е диагноза на изключването. Това означава, че синдромът се обявява за причина за смъртта, когато всички останали възможности са проверени и отхвърлени. Докторите смятат, че СВДС се дължи на респираторни проблеми и бебетата вероятно умират от апнея – внезапно и необяснимо спиране на дишането. То обикновено се случва на бебета по-малки от годинка и в 80% от случаите жертвите са на възраст между два и четири месеца. Повечето експерти не смятат, че едно бебе би могло да се задуши, ако се оплете в завивките си.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126

Три от бебетата на семейство Тининг били диагностицирани с СВДС. Това би трябвало да предизвика съмнения, тъй като статистически е почти невъзможно в едно семейство да умрат две от три деца по този начин, защото СВДС няма генетичен характер. Следователно е невероятно да се случат две такива съвпадения в едно семейство.

През годините няколко лекари проучвали мистерията в дома на Тининг, която довела до смъртта на деветте им деца. Подозрението било хвърлено до голяма степен на наследствени фактори, макар че смъртта на осиновения Майкъл намалявала възможността за някакъв „смъртоносен ген“, който се предавал на децата.

Синдромът на Рейес – състояние, което причинява подуване на мозъка – също бил подозиран, но много малко факти поддържали тази теория. Синдромът на Рейес проявява ясни симптоми, а бебетата на Мерибет изглеждали напълно здрави преди смъртта си.

„Не съм добра майка“

Мерибет Тининг
Мерибет Тининг

След смъртта на Тами Лин полицейски следователи от няколко управления се събрали в Олбъни, за да обсъдят странната история на семейство Тининг. Смъртта на деветте деца и уликите от всеки отделен случай били внимателно разгледани. Медицинските експертизи били разнищени, заявленията били преразгледани и резултатите от аутопсиите били проучени из основи. Дори планината от документация, покриваща период от 14 години, не била достатъчно основание за повдигане на обвинения без допълнителни доказателства. Било взето решение Мерибет да бъде разпитана отново за смъртта на Тами Лин.

В следобеда на 4 февруари 1986 г. детектив Боб Имфелд от полицията в Скънектъди и щатският следовател Джоузеф Карас отишли в дома на Тининг, за да поканят Мерибет в полицейското управление за разпит. Разбира се, Мерибет не била длъжна да ги последва, тъй като нямали заповед за арест. Полицията й казала, че нейното доброволно сътрудничество ще й помогне да изчисти името си от подозрения. Мерибет се съгласила, макар по-късно да заявила, че се е почувствала заставена да ги последва. След пристигането си в участъка изслушала правата си и се съгласила да говори с полицаите. На процеса обаче Мерибет отрекла да е получавала инструкции за правото й на адвокат и казала, че е била заплашвана от полицията.

Мерибет разказала за детството си в Дуейнсбърг. Заявила, че е скърбяла за загубата на всяко едно от деветте си деца и отрекла да има нещо общо със смъртта им. С изключение на Дженифър, чиято смърт се дължала на инфекция, предполагала, че останалите й рожби са починали от СВДС или генетични проблеми. Що се отнася до смъртта на Тами Лин, Мерибет казала, че в нощта на 19 декември 1985 г. била сложила дъщеря си да спи както обикновено. Тами Лин плакала цяла нощ, което я раздразнило, понеже я накарало да се чувсва като лоша майка. Седнала да погледа телевизия известно време и когато се върнала да провери бебето, установила, че то не диша. Мерибет се опитала да го съживи, но не успяла. Тогава събудила съпруга си и се обадила за линейка.

Но полицията не повярвала на историята й. Тя била твърде подобна на другите седем смъртни случая в дома на Тининг, всеки от които бил станал, когато Мерибет била сама с децата. А СВДС се случва единствено, когато бебето е в креватчето си, а не в ръцете на майка си. Всъщност вдигането на бебето е единственият познат начин за предотвратяване на внезапната детска смърт. В нито един от случаите нямало свидетели. Повечето от фактите за всяка смърт идвали от Мерибет. Тя разказвала първоначалната история; тя осигурявала нужните подробности; тя описвала последните моменти от живота на децата й. Всичко било твърде удобно и нямало кой да опровергае нейната версия.

„Аз ги задуших!“

Разпитът на Мерибет продължил с часове, през които Имфелд и Карас повдигнали въпроса за смъртта на всички деца. Някои от събитията се били случили преди 14 години и подробностите, които Мерибет си спомняла, не съвпадали с известните факти. Но след толкова много смъртни случаи било нормално майката да е объркана. В около два часа следобед към разследването се присъединил щатският следовател Уилям Барнс, който познавал Мерибет от детинство.

Първоначално Мерибет отричала да има нещо общо със смъртта на децата си. Но след няколко часа упорит разпит започнала да поддава. Макар че продължила да настоява, че никога не е наранявала повечето от децата си, признала, че Тами Лин, Нейтън и Тимъти правят изключение.

Научи повече за:   Джейн Топан: Новата Лукреция Борджия

„Не съм сторила нищо на Дженифър, Джоузеф, Барбара, Майкъл, Мери Франсис и Джонатан“ – казала тя на Барнс и Карас. – „Само на три, Тимъти, Нейтън и Тами. Задуших ги с възглавница, защото не съм добра майка“.

По време на разпита полицията се свързала със съпруга й Джо и той пристигнал в полицейското управление. Джо помолил Мерибет да му каже истината, каквато и да е тя. Тя се разплакала, а полицаите стояли наблизо. След няколко минути Мерибет си признала за убийствата пред Джо, казвайки, че е убила Тами Лин „много бавно“.

Полицията извикала стенограф и задавайки въпроси на Мерибет, съставила нейното признание, простиращо се на 36 страници. Мерибет признала, че е задушила три от децата си, но продължавала да настоява, че никога не е наранявала останалите.

Мерибет била арестувана и официално обвинена в убийството на Тами Лин.

„Всички си свършиха работата“

Мерибет Тининг
Мерибет Тининг

След ареста на Мерибет Тининг сред обществото в Скънектъди имало доста посочване с пръст. Медиите обърнали голямо внимание на случая и историята за деветте мъртви деца добила широка популярност. Репортерката от „Ню Йорк Таймс“ Ейми Уолъс пише:

„Въпреки че били извършени шест аутопсии, никога не били установени следи от насилие. Плъзвали слухове и шепоти. Но някак никой – нито полицията, нито съдебните лекари, нито докторите, нито социалните работници, нито съседите, нито дори съпругът г-н Тининг, не заподозирали нищо нередно в странното сходство на смъртните случаи“.

Част от проблема в разследването била липсата на комуникация между офиса на съдебна медицина и лекарите, в чиито ръце починали бебетата, на които не била извършена аутопсия. Някои от смъртните случаи, като този на Барбара през 1972 г., имали адекватна причина за смъртта, описана в смъртния акт. След като една смърт не може да бъде характеризирана като убийство, следователно, поне на теория, няма престъпление. „Всички си вършеха работата“ – казал шефът на полицията в Скънектъди, – „но когато има легитимна причина за смъртта, какво можеш да направиш?“. Но някои от другите деца на Тининг били починали от неясни причини, които докторите определили като СВДС. Макар полицията да била направила проверка и в тези случаи, разследването й не довело доникъде.

Скоро след ареста на Мерибет, полицията и прокуратурата решили да разгърнат разследването си още повече. На 29 май 1986 г. били ексхумирани телата на три от децата. Поради объркване по погрешка било извадено чуждо тяло. Другите две тела били твърде разложени, за да могат да бъдат подложени на адекватен преглед.

Процесът

Мерибет Тининг
Мерибет Тининг

Мерибет Тининг била обвинена в убийството само на едно от децата си, Тами Лин. Полицията и прокуратурата чувствали, че в този случай разполагат с най-силни доказателства срещу нея.

Процесът започнал на 22 юни 1987 г.

Медицинските показания били изнесени от няколко лекари-експерти, които имали различно мнение за причините, довели до необяснимата смърт на децата на Тининг. Някои от тях помогнали на обвиняемата, а други й навредили.

Съдебните заседатели не могли да не забележат една важна подробност. Мерибет Тининг, обвинена в най-лошото престъпление, което една майка може да извърши, заклеймена като детеубийца и заплашена от доживотна присъда, отказала да се качи на свидетелската скамейка, за да се защити.

Журито заседавало в продължение на 20 часа, в период от три дни. На 17 юли 1987 г. Мерибет Тининг (44 г.) била призната за виновна в убийството на Тами Лин.

След произнасянето на присъдата Мерибет покрила лицето си с ръце и започнала да ридае. Джо Тининг както обикновено останал безучастен.

На 2 октомври 1987 г. Мерибет била изправена пред съда за последен път, за да чуе присъдата си. Прокурорът настоявал за максимална присъда – от 25 години до доживот. Защитата искала минимума от 15 години. Когато съдията попитал Мерибет дали иска да каже нещо, тя започнала да чете предварително подготвено изявление:

„Искам да кажа на хората в тази съдебна зала, че много съжалявам за смъртта на Тами Лин“ – казала тя. – „Не минава ден без да си мисля за нея. Много ми липсва. Искам само да знаете, че нямам нищо общо със смъртта на дъщеря ми. Ще се опитам да продължа с вдигната глава и ще приема наказанието, което обществото изисква за престъплението, за което бях осъдена. Не съм извършила това престъпление, но ще излежа времето си в затвора по най-добрия начин. Все пак няма да спра да се боря, за да докажа невинността си. Бог вижда всичко и знае, че аз съм невинна. Един ден целият свят ще разбере, че съм невинна и може би тогава ще мога да продължа живота си или това, което е останало от него“.

Веднага след това изявление Мерибет била осъдена на от 20 години до доживотен затвор.

Мерибет Тининг, сега затворник № 87G0597, била изпратена в женския затвор „Бедфорд Хилс“ в Ню Йорк. На 29 март 2007 г. се явила пред Комисията по предсрочно освобождаване.

Комисията отхвърлила молбата й, взимайки предвид очевидната й липса на разкаяние и фактът, че просто не си спомняла какво точно се е случило с Тами Лин.

Мерибет Тининг се явила пред Комисията отново през март 2009 г. и молбата й за помилване била отхвърлена повторно.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

6
Напиши коментар

avatar
6 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
5 Автори на коментари
НинаЗорницаТаняМосквич 412Джуди Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
trackback

[…] This post was mentioned on Twitter by Криминални Досиета. Криминални Досиета said: "Мерибет Тининг: Жената, която убива деветте си деца" http://bit.ly/bVjE8z […]

Джуди
Гост
Джуди

Някак си не мога да разбера защо тази жена ражда ли ражда дете след дете при положение, че знае, че има проблем! Отлично знае, че е убийца, няма начин да не го съзнава и въпреки това ражда отново и убива отново и отново. Възмождно ли е да си произвежда „материал“ за да задоволява тъмната страна на престъпните си ум и садистични пориви?

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Колко леко се е отървала,при това да го направи на собствените си деца…

Таня
Гост
Таня

Жалка откачалка!!! Тя и всички като нея, явяващи се като конврйер на бебета и смърт

Зорница
Гост
Зорница

Според мен, на нея просто й е харесвало да е бременна. И след раждането, когато идва времето да полага грижи за бебетата тя, понеже е умопомрачена, и най-вероятно не й се е занимавало с тях – просто ги е убивала.

Нина
Гост
Нина

Допълнете статията – през 2018-та, макар и на 76-годишна възраст е била одобрена поредната ѝ молба и е била освободена. Сега поне не може да забременее отново и да убие още едно детенце. И въпреки това, смятам, че прекалено леко се е разминала като цяло.