Публикувано на: 31 октомври, 2011

В криминалните архиви на бившия Съветски съюз се крият забравени много случаи на жестоки масови убийства, извършени с дивашка, необуздана агресия от привидно нормални хора. В онези времена на безмилостна държавна цензура никой не се наема да изучи подбудите на тези престъпници. Обявявали ги с лека ръка за крадци и алкохолици, за да бъде приключен случая възможно най-бързо. А един поглед върху психическото им състояние би довел до крайно интересни заключения.

Mежду масовите и серийните убийства има голяма разлика. Произходът им, по принцип, е един и същ. Престъпникът предприема несъзнателно насилствени действия, искайки да снеме натрупалата се фрустрация. Или както казват психолозите – “да компенсира”.

Фрустрация

Фрустрация е термин от психологията, който обозначава емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от възможността да постигне силно желана цел. Проявява се най-често под 3 форми: агресия – когато човек „експлодира“; регресия – когато човек не е в състояние да избухва и таи всичко в себе си; ресигнация – това е по-характерно за жените поведение – избухване в сълзи. Характеризира се с двигателно безпокойство, апатия или агресия. Фрустрацията се дели на два вида: псевдо-фрустрирано поведение – частична загуба на контрол, но остава целесъобразно и регулирано; действителна фрустрация – без контрол, ограничено осъзнаване на действията.

Според психолога Н.Е. Милър „фрустрацията предизвиква подбуди към различни видове реакции, една от които е подбуда към някаква форма на агресия“.
Фрустрацията може да се дължи както на липсата на обекта на желанието, така и на срещане на препятствие по пътя към неговото задоволяване. Препятствията или трудностите са външни и вътрешни. Външните произлизат от средата (Детето не може да извади играчката, защото шкафът е заключен.), а вътрешните зависят от индивида (от неговите вътрешни ценности, морал). Все пак фрустрацията не се определя чрез препятствието, защото нищо не помага да се разбере, какво точно ще бъде възприето като препятствие от субекта. Една и съща ситуация може да се приема като благоприятна от един човек и като фрустрираща от друг. Следователно, само когато се изучава поведението на един субект, може да се разбере дали той изпитва фрустрация.

Под “фрустрация” криминалната психология разбира състоянието на остър вътрешен конфликт, при който не съществува приемлив изход. Убийците, за които става дума по-долу, са решили, че за тях няма изход. Много хора в различни моменти от живота преживяват фрустрация – боксьорът, който е бил нокаутиран, невинно осъденият, изоставеният съпруг и т.н. Абсолютното мнозинство от тези хора се старае да придаде на своята психологическа компенсация разумна форма. Или такава, която е обяснима – когато войник взривява под себе си граната, за да не попадне в плен, действията са логични и понятни. Същото може да се каже за тежко болен човек, който е решил да приключи живота си със самоубийство… За съжаление съществуват незначително малък брой хора, при които компенсирането на фрустрацията приема формата на крайна, дивашка, необуздана агресия, направена не към самите тях, а към заобикалящите. Подобен изблик на насилие се струва на околните немотивиран, неоправдан и лишен от всякакъв смисъл. Ето защо престъпленията се наричат “немотивирани”. Точно такива престъпления са и серийните и масови убийства.

С термина “масови убийства” съвременната криминалистика определя убийството на четирима или повече души в един криминален акт. Задължително жертвите са групирани на едно и също място. Много често масови убийства се оказват семейните – когато член от семейството избива в дома си своите роднини. Разновидност на масовото убийство е “верижното”, което се характеризира с дълга продължителност. Жертвите на този вид деяние се откриват на различни места, а отдалечеността зависи от мобилността на убиеца. Разбира се – ако е с кола, ще има възможност да нанесе по-големи поражения на по-далечни разстояния.

Масовите и верижни убийства се различават коренно от серийните. При първите два вида липсва всякакъв вид “емоционално охлаждане” на престъпника. С други думи – той е винаги във възбудено агресивно състояние. Тази фаза може да продължава десетки часове. Между престъпните епизоди серийният убиец се намира в състояние на “емоционално охлаждане”. Успокоил се, той смята, че с убиването е свалил натрупаното чувство на неудовлетвореност. Неговото спокойствие може да продължи седмици и месеци. Съществуват примери, в които паузата между две последователни убийства надхвърля няколко години, макар че такива дълги паузи са нетипични.

Александър Лабуткин – Убиецът с “правилен” произход, действал 1933-35 г.

Александър Лабуткин

Александър Лабуткин

Лабуткин е роден 1910 г. в семейство от работническата класа. Будните пролетарски родители очаквали техният син да изгради комунизма и да стане господар на света. Имайки такова хубаво отношение към съветската власт, те без проблем намерили работа на Саша, когато завършил училище на 17 години. “Правилният” му произход го уредил за работник-прострелчик във военния завод “Краснознаменец” – изключително престижна работа, предназначена само за предани на властта хора. А и без друго Лабуткин от малък обожавал оръжията.

През 1930 г. младият работник губи дясната си ръка. За нещастния случай, който довел до това, че успешен представител на властващата класа се превърнал в кървав убиец, има няколко версии. Според една версия, Лабуткин откраднал от фабриката блокче тринитротолуол (TNT) да изкорени един пън в семейната градина и тогава се случил инцидента. Но има втори вариант, който е по-вероятен. През почивните дни Александър, по линия на Комсомола, ходел да помага на земеделските стопани. Участвал в разширяването на обработваемата земя, взривявайки пънове в областта. Каквото и да е – случило се нещо лошо и той загубил дясната си ръка. По-вероятна е втората версия. Ако се установяло, че е крадял от военен завод, от местоработата си – тогава са щели да му дадат и 20-ина години затвор.

С такова нараняване Лабуткин не можел да остане повече в “Краснознаменец”. Пенсионирали го с почести на 20-годишна възраст. По препоръка на Комсомола го уредили на друга работа – парнаджия в Охтинския комбинат.

Година и половина по-късно се оженил за някоя си Мария, родена 1913 г. Тя вече имала присъда за кражба, но се била поправила. Преместили се да живеят в Ржевка – покрайнините на Санкт-Петербург.

Всичко започнало на 30 август 1933 г. На този ден в горичката до един от заводите в Ржевка намерили четири трупа (двама мъже и две жени) и тежкоранена жена. Последната починала няколко дни по-късно без да дойде в съзнание и без да успеят да вземат показания от нея. Петимата загинали се намирали по протежението на пътечка в гората на разстояние около 500 метра един от друг. Внимателният оглед на местността установил, че убиецът е действал сам. За умъртвяване на жертвите си е използвал револвер, тъй като не намерили гилзи. Стрелбата била от упор.

Най-голямото откритие обаче било, че куршумите са самоделни. Това били изпилени сачми от лагер, нагласени да са с размера на дулото. Това означавало, че убиецът ги изготвял сам или ги получавал от нелегален майстор. И в двата случая това било лесно откриваемо.

Всичките жертви били ограбени. Но грабежът не изглеждал някак си “естествен”. Престъпникът бил обискирал труповете на съпрузите Костромини, но по някаква причина не взел паспортите им. Откраднал дреболия – кошничка с гъби, нещо, за което не би трябвало да се убиват хора!

Предприели енергични мерки по издирването на жестокия убиец. Разследването се водело по няколко направления. Особено перспективна се оказала версията, че престъпникът е искал да се разправи само с една от жертвите, а останалите били лъжливи “цели” за замаскирване на деянието. Очаквали, че убиецът си е свършил “работата” и повече няма да посегне към оръжието.

Да, но на 2 декември 1933 г. тайнственият стрелец убил още двама човека в същата тази гора зад завода. Този път плячката била чифт валенки, кошница с продукти (риба, зърнени храни, брашно) и 85 рубли в брой. За да имате представа за размера на парите – месечната заплата на работник четвърти разряд тогава била около 120 рубли. Цената на чифт кожени ботуши – 220-250 рубли. Извършителят отново стрелял с домашни муниции и не оставил гилзи.

След това убиецът изчезнал за по-дълго време – четири месеца и половина. На 11-и април 1934-а жертва станал възрастен механик, служител в завода, който минавал през гората. Оръжието, разбира се, било същото. Плячката – чанта с шлосерски инструменти, части за брави, както и 150 рубли. Убиецът не се притеснил дори да извади от устата на трупа три златни коронки!

Разследващите започнали да разбират, че убиецът неслучайно е активен в този район. Явно живеел наоколо, работил е или работи в завода, а можело да има приятели в близкото работническото общежитие. През пролетта на 1934-а започнали масови проверки на лицата, живеещи в околността.

Убиецът се скрил за повече от половин година. Можело да се помисли, че е разбрал за издирването на милицията и се е укрил. Но почивката траяла до 13-и ноември 1934 г. Тогава престъпникът застрелял възрастен ловец на птици, плячкосвайки клетката с уловените животинки.

Служителите от издирването изпаднали в безизходица. Повече от година усилията им не давали резултат. Не им оставало нищо друго освен да организират съвместно с други служби патрулиране в гористия район около завода. Но на 11 януари 1935 г. добилият самочувствие убиец ударил пак. Това убийство би могло да се класифицира като “верижно”. В интервал от два часа той застрелял две семейни двойки. Разстоянието от последното убийство на 13-и ноември до новите местопрестъпления не надвишавало километър.

Месец по-късно стрелецът със самоделни патрони отново се появил в гористия район – на 17-и февруари 1935 г. бил застрелян възрастен работник.

Трябва да се отбележи, че убийствата от ноември, януари и февруари дали на следствието важни детайли. Станало ясно, че този, който устройвал засадите, очаквал жертвите си скрит зад дърветата. С голямо изумление издирвачите открили също, че към престъпника се е присъединил съучастник, по-точно съучастничка! На едно от местопрестъпленията ясно се виждали стъпки от жена, които се пресичали с тези на убиеца. Съвсем явно престъпникът и неизвестната жена били дошли заедно и продължили да се придвижват съгласувано.

Попаднали и на друга следа – шлосер от местната кооперация, за когото получили информация, че има връзки с криминално проявени лица и се занимава с незаконни дейности. Следствието все още не знаело, че този човек изготвял патроните за убиеца, че дори бил никелирал неговия револвер. Правоохранителните органи били съвсем близко до решаване на случая, но продължавали хаотичните действия, а това можело да продължи дълго време.

Разбира се – случайността била в основата за разобличаване на убиеца. По-точно – уникалната му самовлюбеност и наглост.

През един топъл и слънчев ден – 18-и март 1935 г., той нападнал влюбена двойка, които се разхождали из гората. Застрелял мъжа и смъкнал златните накити на жената. А после… После я помолил да й запише адреса и да излязат на среща! Най-уникалното в случая е, че жената, връщайки се от разходката, при която бил убит нейния любим – не отишла в милицията! Изтърчала директно при нейна другарка, за да й разкаже за случката. Трупът на мъжа бил вече открит, а в милицията получили информация, че някаква жена се хвалела на приятелката си как пред нея убили приятеля й. Издирили за нула време тази жена. Тя описала в детайлни подробности убиеца. Накрая отбелязала, че той нямал дясна ръка.

Револверът на Лабуткин със самоделни патрони

Револверът на Лабуткин със самоделни патрони

През това време Лабуткин живеел в отделна къщичка с двор и малко стопанство. Заедно с него били неговата жена и майка му. От милицията го знаели – все пак в района нямало много едноръки мъже, които да са работили във военен завод и да разбират от оръжия. Ограбената на 18-и март жена го разпознала веднага. При обиска на дома открили както револвера със самоделни патрони, така и много вещи, принадлежали на жертвите от нападенията в периода 1933-1935 г. Фактът, че убиецът не продал тези вещи, недвусмислено говори за липсата на каквито и да било користни цели, с които да са извършвани нападенията.

Лабуткин, заедно с още четирима човека застанал на подсъдимата скамейка още през лятото на 1935 г. Неговата жена Мария, не само знаела за убийствата, а и примамвала някои от жертвите. Майката на престъпника също знаела за деянията на сина си, но го снабдявала със самоделните патрони. Подсъдим бил и шлосерът, който ги правел. Техен съсед също бил разбрал кой е виновен за убийствата, но не казал в милицията. Това му струвало само пет години затвор. Лабуткин бил осъден на разстрел, а останалите получили присъди между 10 и 20 години.

За съжаление този убиец не бил предоставен на специалистите по криминална психология и съдебна психиатрия. Мотивите за убийствата били претупани набързо – “с цел грабеж”. Да, но семейството на Лабуткин живеело достатъчно охолно – имали прасе, кокошки, кожени обувки, прилични костюми, че дори скъп радиоприемник – нечуван разкош по онова време. Видно е, че той не е разглеждал грабежа като източник на доходи още повече, както отбелязахме – нищо не е продал от плячката си…

Масовото убийство в Челябинск или клането от 13-и април 1973 година

Фамилията на 15-годишния Владимир никога не е огласявана поради неговата възраст. Тогава съдебните заседания с непълнолетни обвиняеми винаги се провеждали при закрити врати.

Володя започнал да попийва на седем годинки. На 15 вече бил алкохолик със стаж. В навечерието на престъплението на 12-и април, той отпразнувал Денят на космонавтиката. На 13-и сутринта зачакал хокейния мач СССР-Чехословакия. За изтрезняване вкарал девет половинки наливна бира, а после четири бутилки евтино вино. “Заредил” стабилно, Владимир забравил за хокея и привечер се отправил в търсене на приключения.

На спортната площадка седяла пийнала жена, която се чудела с кого да си поприказва. В съда младежът така и не успял да обясни причината за своя гняв. След втората разменена дума с нея той забил четири пъти нож в гърба й. Медиците спасили жената, въпреки че малолетният изверг твърдял убедено и в съда, че я е убил.

Владимир продължил нататък. Насреща му попаднал 13-годишен младеж, който по принцип не му бил симпатичен и той решил да се разправи с него. Заплашил го с ножа и го завел на спортната площадка, за да се похвали какво е направил. Там – за негова голяма изненада труп нямало, а убитата жена била изчезнала! Това спасило живота на младежа. Докато търсел трупа, Владимир се натъкнал в храсталаците на трима спящи мъже, който били мъртво пияни. По заповед на Володя момчето започнало да ги пребърква. Единият от тях се разбудил. Без да се замисля малолетният изверг го намушкал с ножа и продължил да го удря яростно по главата с намерената наоколо тръба. Пребил го до смърт, а на другите двама прерязал гърлата. Това не му стигнало. Продължил известно време да налага телата с тръбата. Обискирал труповете и, прибирайки парите им, Владимир неочаквано пуснал 13-годишното момче. Решил, че трябва да отиде при другарите си да догледа мача.

Арестували непълнолетния убиец на следващия ден. Психиатричната експертиза го признала за вменяем с едно единствено отклонение – алкохолна зависимост. Осъдили го на 10 години колония – това било максималното наказание за непълнолетен убиец.

Този “герой” определено бил масов убиец. Нищо, че от неговата ръка загинали само 3-ма човека, а по щастлива случайност първата жертва останала жива. Убиецът нямал мотивация. Такава не открили и по време на делото. Всъщност – съветското правосъдие не наблягало особено много на мотивацията. Психиатрите казали – “виновен е алкохолът”, а следователите видели в извършеното банален обир. При това – извършен по предварителна уговорка! Да! Момчето, което било заложник на Владимир и едва не загинало, попаднало в ареста! Прокурорът го включил като съучастник в престъплението на основание това, че младежът пребърквал дрехите на жертвите и не оказал съпротива на въоръжения престъпник. По думите на самия Владимир, той завел момчето на спортната площадка, за да се похвали с убийството на жената и да го убие, но някой си следовател решил, че това е “постановка”.

Междувременно косвените доказателства потвърждавали думите на Владимир. Бащата на 13-годишното момче като дружинник към Доброволните отряди (ДНД – Добровольная народная дружина – организация оказваща помощ на милицията в СССР – б.пр.) бил задържал на няколко пъти бъдещия убиец, че дори го и ошамарвал. Пред свидетели Владимир неколкократно се заричал да отмъсти на дружинника. Знаейки, че 13-годишното момче е негов син, това било удобен повод като го убие да отмъсти на бащата. Е, съдът оправдал момчето, но е важно да се отбележи шаблонното мислене на следователя в това не твърде обичайно дело.

Това, че Владимир С. се напил здраво преди убийствата, по никакъв начин не обяснява поведението му. Алкохолното опиянение, както и наркотичната интоксикация, не подменят и не унищожават човешката личност – пада единствено функцията за самоконтрол, за която отговаря кората на човешкия мозък. В рода на непълнолетния убиец се забелязвали и видимо усилвали девиантните тенденции – сред роднините му имало алкохолици, самоубийци и откачени. Безусловно за криминалните психолози малкият изверг би бил много интересен като живо въплъщение на теорията на Ломброзо за “родения убиец”¹. Но, както е казал другарят Вишински² – социализмът не поражда престъпност, значи за всичко е виновен алкохолът! И това обяснение устройвало всички. Мисълта, че причината за страшните немотивирани убийства на непознати хора се крие не в пиянството, а в самата личност на престъпника, дори да минавала на някого през главата – веднага отзвучавала. За такива скандални разсъждения идеолозите от КПСС биха взели партийния билет на следователя и биха разбили неговите кариера и живот.

1. Чезаре Ломброзо – италиански психиатър. Роден на 18 ноември 1836 година във Венеция. Известен е именно с теорията си за „родения“ престъпник. От 1855 година започва да публикува статии на тема психиатрия и в частност кретенизъм. През 1862 година става професор по психиатрия, известно време след това е директор на клиника за душевно болни, а след 1876 година е професор по юридическа психиатрия и криминална антропология в университета в Торино. Остава там до смъртта си на 19 октомври 1909 година. Теорията на Ломброзо за „родения престъпник“ се основава основно на наблюдения и опитни проучвания. Според тази теория човек става престъпник заради определени черти, предавани по рождение. При това става въпрос за нещо съвсем естествено и непреодолимо. Престъпните наклонности са заложени, като инстинкт – също както половото влечение или пък страхът от високо. В този ред на мисли няма нищо неестествено при извършването на дадено престъпление – не можем да укоряваме тигъра, че убива антилопата. При такава представената постановка основното, което правилно прави Ломброзо, е да определи биологическите аномалии и антопометричните белези, по които може да бъде познат престъпника. Според него работата на съда е единствено да открие тези признаци в подсъдимия и евентуално да го осъди на биологическо лечение и изолация.

2. Андрей Вишински – роден 1883 г. в Одеса, произхожда от стар полски род. Дълго време главен прокурор на РСФС, по-късно външен министър на СССР. Един от хората, чиито имена се свързват с репресиите по времето на Сталин. В периода 1937-38 г. Вишински и шефът на МВР Н.Ежов са в състава на комисия (т.нар. “двойка”), която извънсъдебно разглеждала делата за шпионаж. Всеки ден в МВР събирали по 200-300 “дела”, оформяли ги надлежно, давали ги за подпис на Ежов, надвечер куриер ги носел при Вишински. На следващия ден “шпионите” бивали или разстрелвани, или пращани в Сибир на каторга. Особено много пострадали има сред поляците, които живеели на територията на СССР.

Масовото убийство в Пермска област или декемврийската касапница от 1975 г.

Това престъпление било извършено по каноните на американските убийства от този род. Удивително е как обикновен съветски рецидивист успява да повтори действията на свои американски предшественици без дори да подозира за тяхното съществуване.

Събитията се развили във втората половина на деня – 13-и декември 1975 г. Сутринта Александър Жидков, 29-годишен рецидивист с 16 години “стаж” в изправителни заведения и затвори, и 18-годишният Михаил Веретелник, също престъпник с опит, се чудели какво да правят. Решили да отскочат до селцето Силва при някакъв приятел от затвора. Искали да го поканят да се присъедини към тях, за да оберат колхозната каса в съседното село Денисово. Въоръжили се с четири ловни пушки и два ножа.
Срещата се състояла. Дори полели идеята със самогон (самогонът е домашно приготвен алкохол, който правят руснаците, ферментирайки каквото имат – картофи, цвекло, плодове – б.пр.). И потеглили. Недалеч от селото Жидков се скарал с приятеля си и без много да му мисли го застрелял. Продължили нататък, но се сетили, че една от пушките я няма. Решили да се върнат, защото загубата на оръжие не е хубаво нещо. Представете си какво било изумлението им, когато на мястото, където оставили трупа, нямало никого! Съдейки по следите в снега, “убитият” просто си тръгнал…

Жидков и Веретелник се втурнали да преследват беглеца. Настигнали го буквално след сто метра, но той бил вече в компанията на две жени и един мъж. Това били неговата майка, сестра и съсед. Дошли да видят какво става след като чули изстрел в гората. Сега влачели ранения и не подозирали, че зад гърба им са се появили убийците. Разяреният Жидков, без каквито и да било обяснения, открил огън. Майката и сестрата загинали на място, ранен – съседът успял да избяга. Саша се доближил до своя приятел и го прострелял от упор в стомаха. По странно решение на съдбата го открили половин час по-късно – замръзнал в снега с изтичаща кръв. Натоварили го на линейката и го пратили в болница, където благополучно се оправил.

Жидков с чувство на дълбоко задоволство, че най-накрая е доубил приятеля си, продължил по пътя към гарата. Михаил Веретелник, подтичвайки като пале около по-възрастния си другар, не използвал много оръжието си. По-късно експертизите показали, че повечето от куршумите, попаднали в телата на жертвите, са от пушката на Александър Жидков. На перона чакали възрастни мъж и жена. Саша стрелял в жената, после и по мъжа, който успял да скочи през релсите и това спасило живота му. Престъпниците решили да не хабят повече муниции и, изоставяйки ранената жена на платформата, тръгнали нататък.

Недалеко от гарата Жидков и Веретелник нападнали девойка. Престъпниците й нанесли 12 удара с нож и прибрали дамската й чантичка с три рубли и малко козметика. Жертвата починала след минути. Извергите продължили пътя си. Харесали си една барака, която се ползвала като работническо общежитие. Било рано и мъжете били на работа. Издевателствайки над беззащитните деца и жени, двамата успели да съберат 22 рубли. После поискали от млада бременна жена да им прави орален секс. Изплашена, че ще я изнасилят, тя успяла да избяга в стаята си и се заключила отвътре. Разярен от неподчинението, Жидков стрелял през вратата. Нероденото дете загинало на място, а младата жена била тежко ранена.

Дотук от ръцете на Жидков загинали четири човека. Това обаче му се струвало недостатъчно и решил да не спира. Влакът, който трябвал на Саша и Веретелник, щял да дойде след известно време. Двамата решили да минат през село Троица, където живеела майката на Жидков. По пътя престъпниците се натъкнали на участъковия милиционер в компанията на две жени. Саша отдавна мечтаел да убие служител на реда и на гарата специално погледнал в милиционерската стая дали има някого, но тя била празна. Сега с радост насочил пушката към участъковия, който в този ден не бил на работа и не носел оръжие. Наредили му да легне по лице, но той отказал и им предложил да се предадат. Побеснял Жидков се нахвърлил върху него, нанасяйки шест удара с ножа в гърдите и ръцете му. Убедени, че падналият милиционер не дава признаци на живот, престъпниците продължили. За щастие не обърнали внимание на неговите спътнички, които успели да извикат бърза помощ и участъковият по-късно се възстановил.

Междувременно “героите” достигнали ж.п. прелеза и решили да устроят засада и да отмъкнат автомобил. Успели да спрат камион, в който се возели две момчета и две момичета. Измъкнали ги от кабината и ги пребили жестоко. За щастие, по някаква причина този път не употребили оръжие и пострадалите се отървали леко. В Троица престъпниците решили да се разделят. Жидков тръгнал към майка си, за да превърже дланта си, която бил порязал докато мушкал хората. Веретелник бил останал без патрони и се чудел от чий дом да задигне. Разбил вратата на първата къща. Не намерил патрони. За щастие хората не били у дома и това ги спасило от разправа. Михаил открил бутилка водка и я изпил почти цялата. От алкохола внезапно придобил сили и смелост. Обрал чаршафите и бельото на хората, натъпкал ги в раницата си и се отправил към колхоза в Денисово да ограби сам касата.

През същото време Жидков бинтовал ръката си и излязъл на улицата да изчака своето другарче. Веретелник го нямало никакъв и той почнал да обикаля безцелно из селото. Вниманието му било привлечено от сватба в една къща. Саша снел пушката и открил огън по прозорците. Когато изплашените хора заизлизали навън, открил стрелба по тях. По време на разстрела на беззащитните хора Жидков ранил смъртоносно бащата на невестата. Още пет човека получили различни рани. Неудовлетворен от устроената касапница, Саша се вмъкнал в опустелия дом и започнал да троши с приклада на оръжието всичко, което му се изпречило. Не след дълго се изморил, а и успял да строши пушката. Оставала му още една. Решил, че е крайно време да отиде да ограби колхозната каса. Веретелник вече бил тръгнал по същия път.
От село Денисово, където ги чакала колхозната каса, тръгнали два милиционерски патрула, тъй като разбрали за стрелбата в Троица. Пияните “герои” с пушки на рамо и затъкнати в пояса ножове привлекли вниманието на милиционерите. Арестували ги един след друг. Веретелник се предал без бой, стреснат от насочените към него пистолети. На Жидков му се приискало да се постреля малко със служителите на реда, но получил набързо куршум в корема. Вече в болницата, под въздействие на анестезията, Александър се разбърборил: “много ми се искаше да убия за един ден двадесет, че дори повече човека”! Това някак си напомня на кървавите фантазии на американския сериен убиец Карл Панцрам, който в своите записки разсъждава как можело да се убият повече хора: да се взриви язовирната стена над града или да се изсипе отрова в главния водопровод…

Жертвите на Жидков и Веретелник били почти двадесет, а от тях загинали пет. Престъпниците никога не успели да дадат какъвто и да е логичен мотив за своите действия. Нека да си припомним – първоначално тръгнали да ограбят колхозната каса. Вместо това в продължение на няколко часа с маниакална упоритост натворили куп безчинства, пребили и убили абсолютно непознати, случайни хора. При това тези им действия изобщо не ги доближавали, както би трябвало да е, до основната им цел. Те не успели дори да зърнат колхозната каса!

Безусловно този ден Жидков се намирал в някакво състояние на умопомрачение и крайна неадекватност. Следствието не си дало особен труд да разгадава действията му – бил пиян и толкова! Да, но Александър не се бил напил безпаметно. При следствените ескперименти помнел отлично детайлите, единствено се затруднявал да обясни защо е правил така. Събитията от декемврийската касапница през 1975 година не привлекли вниманието на криминалните психолози и психиатри. Тълкуването на това, което се е случило, би било полезно за разгадаването и обяснението на условията, при които се е формирала дисфория (дисфорията е форма на болестно потиснато настроение, характеризиращо се със злоба, мрачни мисли, раздразнителност, чувство на враждебност към другите – б.пр.) у Александър. Няколко дни преди 13-и декември заедно с двама съучастници Жидков извършил друго зверство. В продължение на две денонощия той и другарите му подложили на нечовешки изтезания и накрая убили един мъж. Били чули, че имал много пари, но така и не успели да ги намерят. Жидков решил да ликвидира единия от съучастниците си, но той – бидейки стар рецидивист с богат опит от затворите, скочил от влака и успял да се спаси. Другият също изоставил Александър и затова по-късно се наложило той да търси компанията на младия Веретелник. Безусловно Жидков бил безкрайно потиснат, защото нищо не вървяло според неговите планове – останал и без пари, и сам. Той трябвало да “компенсира” своята фрустрация, започнала в началото на декември. Когато не успял, неговата потиснатост преминала в дисфория. С тази дума криминалните психолози наричат немотивираното злобно-раздразнително насторение, съчетано с желанието за конфликти и необуздана агресия. Би могло да се каже, че дисфорията е агресивна депресия.

Защо трябва да се знаят тези неща за фрустрацията и дисфорията? Познаването на техния механизъм и развитие може да даде важна информация за престъпника. На практика всички серийни убийци са започнали да извършват престъпленията си след събития, които са предизвикали у тях фрустрация. Американските профайлъри поставят на първо място между тези “събития” уволняването от работа, т.е. загубата на източника на доходи. Почти всеки ден в САЩ стават убийства, в чиято основа е уволнен служител. (Много ми е интересно защо в други държави загубата на работа не е причина да хванеш пистолета и да гръмнеш шефа и двама-трима колеги, а е 99% “патент” на САЩ? – Б.пр.) Съществуват много други най-различни “събития”, които могат да отпушат “компенсиране”. Около 20 май 1991 г. под заплаха с нож обират Джефри Дамър на улицата. На 24-и и 27-и май той убива двама тийнейджъри. Месец и нещо по-късно случката се повтаря – отново ограбили Дамър. Неговата компенсация – убити трима младежи (на 5, 15 и 19-и юли). Това наблюдение е валидно и за съветските/руски престъпници. Пикът на убийствата извършени от Чикатило е през първите осем месеца на 1984 г. – 15 жертви. Тогава той бил в състояние на краен стрес – уволнили го от работа, повдигнали му обвинение за разхищение на акумулатор, дали го на партийна комисия, а това довело до изключването му от КПСС. През лятото на 1984-а Чикатило окончателно станал импотентен – никога повече през живота си не осъществил полов акт. Стресът, по-скоро стремежът да го преодолее, довели до почти безумна активност на убиеца.

Връщайки се към касапницата от декември остана да се добави, че и двамата – Жидков и Веретелник, били осъдени на разстрел. Първият сам поискал от съда това наказание с мотива, че е по-добре да загине, отколкото още 15-ина години да търпи “затворническото тегло”.

Дедовщина, фрустрация и масови убийства

Дедовщина – руски термин, с който се нарича традиционно наложената йерархическа система между низшите чинове (редници, ефрейтори, сержанти) във въоръжените сили на дадена държава, която не се регулира от каквито и да било нормативно правни актове. Свързана е най-вече със срока на отслужено време. Проявява се обикновено във вид на експлоатация, психическо и физическо насилие. Повече или по-малко е присъща на всички войнски колективи, включително и на най-елитните части. На български няма точна дума, която да съответства на типа взаимоотношения, който руснаците наричат “дедовщина”. Всеки, който е ходил в казарма знае какво означава “новобранец”, “бомбе”, “киртак” и защо може да ти се наложи при “проверка” от стар войник в джоба ти да има камък, пирон и сламка – за да може, ако му се прииска, “да забие с камъка пирона в тъпата ти манерка и да ти изпие мозъчето”. В СССР и по-късно в Русия дедовщината е нещо, за което има издадени хиляди изследвания и статии, а ако пуснете думата в Youtube ще видите доста интересни случаи…

Това явление не толкова ясно изразено съществува в някои училища, интернати и други образователни и социални учреждения. Жертвите обикновено са по-слабите, по-неуверени, по-млади или новодошли.

В криминалната история на СССР дедовщината и породените от нея престъпления са специфично и забележително явление. В армиите на НАТО през 20-и век също са се случвали конфликти между старослужещи и новобранци, но те никога не са стигали то такива безумия и извращения, каквито са се случвали в гарнизоните на Съветската Армия. Печално следствие от дедовщината са множество масови убийства извършени от новобранци, които разчистват сметки със “старите”. Въпреки че тези масови убийства формално не се отнасят към “престъпленията без очевидни мотиви (най-очевидният от тях е отмъщение)”, ще е грешка, ако не се споменат и те. Психологическата верига, отключващият механизъм и “спусъкът”, който се натиска, съответстват точно на онези, които наблюдаваме при класическите масови и серийни убийци: тежка фрустрация, безизходица, от която сякаш няма изход и нарастваща дисфория. Това кара новобранеца, току-що застъпил наряд с бойни патрони, да обърне автомата и да отмъсти на насилниците.

Типичен пример е масовото убийство извършено от служещия във Вътрешни Войски редник Артурас Сакалаускас. На 23 февруари 1987 г. той разстрелва седем души от конвоя, в който участва, и един жп служител. Сакалаускас напуска вагона с убитите си колеги на спирка Бабаево във Вологодска област и е задържан четири дни по-късно в Ленинград (на около 400 километра по-далеч – б.пр.). Властите по онова време направили нещо нечувано – снимката на Артурас била излъчвана във всички телевизионни новини, а описанието му четено по всички радиостанции. Случаят вдъхновява филма „Караул“ (1989) на режисьора Александър Рогожкин.

Двадесет години по-рано през септември 1968 г. – двама новобранци, дезертирали от частта си с автомати, устройват в Курск истинска касапница. Напивайки се до безпаметност, те първо разстреляли семейството, което ги било приютило – загинали пет човека. След това от прозореца на къщата открили огън по хората на площада. В резултат на това още осем човека били убити. След събитията в Курск всяко дезертьорство от войсковите части с оръжие предизвиквало остра реакция у правоохранителните органи. Те не се спирали пред нищо дори разпространявали новината по медиите. Това е нещо нечувано и нетипично за онези времена, в които не е трябвало да има каквито и да било лоши новини!

———————————————————————————————————————————————
Автор: Марти
Източници: allkriminal.ru, murders.ru, areal.ucoz.ru, wikipedia.org, rpgazeta.ru

Филмът „Караул“ (1989) – свали торент или гледай онлайн

6 Коментари за “Опасна фрустрация или Масовите убийства в бившия Съветски съюз”

  1. AvatarМосквич 412

    Интересна статия,само дето пропуснахте да кажете за Чикатило,че освен кражбата на акумулатора е привлечен и като обвиняем на 22 февруари 1984 в изчезването на топ (голяма ролка) линолеум (балатум).Кражбата става от предприятието „Ростовнеруд“,в което Чикатило е старши инженер експедитор със свой собствен кабинет,
    Когато шофьора на камиона пристига с доставката,Чикатило вместо да се подпише,прибира списъка в тъмнокафявата кожена чиновническа чанта,заради която инспектор Костоев го нарича „високия призрак с шапка,чиновническа чанта и очила“ и тръгва на лов в гората,една от служителките прибира линолеума за лична употреба.И все пак се намира справедливост но немърлива от съветски тип.Прекарва 3-месеца в затвора от 13 септември до 12 декември когато делото му влиза в съда,осъден е на 3 месеца поправителен труд за кражбата на акумулатора,но е оправдан за линолеума.По съветско време поправителен труд за човек с неговата длъжност означава,че всеки месец ще му се удържа четвърт от заплатата в продължение на 1 година,но той лежи 3 месеца забравен и от Бога в затвора,за това съдът смята всеки един ден прекаран в затвора за 4 дни и от 3 месеца,те стават 12,присъдата му официално се счита за „изпълнена“ и го пускат по живо по здраво.

  2. AvatarMarti

    Леле, Москвич, бе някаква рода си на Чикатило – само дъщерята не се знае къде е, ама…

  3. AvatarМосквич 412

    Е,както казах е жива,в статията за сина ти беше дал снимка на Чикатило младщи с майка си,но това е изрязаната снимка.На оригиналната снимка от дясната страна на майката седи дъщерята на Чикатило,права и с коса боядисана в червено пред купа с руска салата.

  4. Avatar123

    Как е имал деца след като е бил импотентен и не е можел да осъществи полов акт,а само да еякулира вследствие на жестоките убийства?!?А също така в една статия пишеше,че е открита негова сперма в ануса на една от жертвите-момче и е доказано,че е извършен полов акт….А навсякъде се твърди,че цял живот е бил импотентен….

  5. AvatarМосквич 412

    Той е бил импотентен,но е успявал понякога да постигне някакъв ефект,но крайно незадоволителен,и за всичко си е помагал с ръце,децата му се раждат след като с пръсти набутва спермата във вагината на жена си.

  6. Avatarkiro

    Москвич ти верно маи си му рода

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –