Публикувано на: 31 юли, 2008

Маделин Хамилтън Смит е дама от хайлайфа на Глазгоу, която през лятото на 1857 г. става обвиняема в един от най-сензационните процеси в Шотландия. Въпреки че е осъдена като убийца, в действителност вината й никога не е доказана със сигурност.

Също като в случая с Лизи Бордън, учените и аматьорите криминалисти прекарват десетки години в изучаване на най-малките подробности от случая, опитвайки се да решат „виновна ли е тя или не?“.

Смърт в Глазгоу

Малко след 2:00ч. през нощта Емил Ланжел се препъвал по тъмните глазгоуски улици към своята квартира, превит на две, стиснал с ръце корема си.

Емил Ланжел

Емил Ланжел

Неговата хазяйка му помогнала да се качи в стаята си и го сложила в леглото. Тя го попитала дали е ял нещо, което би могло да е причината за болестта му. Емил казал, че не бил ял нищо, но хазяйката се съмнявала. Това бил третият му пристъп на стомашни болки за по-малко от два месеца.

Междувременно, в близкия дом на бележития архитект Джеймс Смит, някой в къщата не спял и една свещ хвърляла дълги сенки в елегантната стая.

В 5:00 ч. сутринта, виждайки, че състоянието на наемателя й се влошава, хазяйката отишла да доведе лекар. Докторът й казал да дава на Емил вода, подправена с лауданум, и да се върне при него, ако е необходимо, по-късно сутринта.

Прислугата в дома на Смит се събудила в шест часа сутринта и започнала да изпълнява задълженията си. Семейство Смит закусвало по стаите си и дори и някой да забелязал странното поведение на най-голямата дъщеря Маделин, той би я отдал на притеснението на една млада булка, на която й предстои да се омъжва.

Докторът посетил Емил още два пъти през онази сутрин: първо в около 7:00 и после към 11:00 часа. При второто му посещение хазяйката отбелязала, че Емил е заспал като бебе. Докторът прегледал пациента и тихо казал на хазяйката да дръпне завесите. „Човекът е мъртвъв“.

С дърпането на завесите в стаята на Емил започва разплитането на една паяжина, която в рамките на седмица довежда до разкриването на купчина любовни писма, кара едно интимно близко на починалия лице да напусне Глазгоу, и предизвиква ареста на най-голямата дъщеря на Джеймс Смит Маделин, която е обвинена в убийството на своя любовник Емил Ланжел.

Маделин Смит

Емил е роден през април 1823 г. и е първото от петте деца на родителите си – французи от островите в Ламанша. Семейството търгувало със семена, а техни клиенти били местните френскоговорящи жители.

Бащата на Емил искал да привлече за клиенти богатите англичани, които посещавали островите. С тази цел в ума си той изпраща Емил като чирак в един съседен разсадник, който работел с британска клиентела. Там Емил се превръща в отдаден работник и усъвършенства основния английски, който бил изучавал в училище.

През 1842 г., в края на чиракуването на Емил, сър Франсис Макензи го харесал и му предложил да го вземе със себе си, за да работи в шотландските му имения. Семейството му сметнало, че това е отличен начин да се привлекат още повече британски клиенти и Емил заминал, за да работи в Единбург. Една година по-късно сър Франсис умира внезапно и тъй като нямал достатъчно средства, за да се върне у дома, Емил е принуден да остане в Единбург. За щастие, в разсадника, където той се обучавал, били доволни от работата му и му предложили да продължи. През следващите няколко години Емил работил като градинар в Шотландия, островите на Ламанша, и във Франция. През 1852 г. той се премества в Глазгоу, където го очаквала трагичната му участ.

Докато Емил бил в началото на своето чиракуване, се ражда първото дете на заможния глазгоуски архитект Джеймс Смит и неговата съпруга Елизабет. Детето е кръстено Маделин и също като Емил тя е първото от петте деца в семейството си.

Маделин Смит

Маделин Смит

Като дъщеря на заможни родители Маделин получава съответното културно и благородническо възпитание. Разделението между класите представлявало доста стриктно спазвана концепция и Маделин от съвсем малка придружавала родителите си на приеми и други събития, както се полагало на хората от нейния кръг.

Когато навлиза в ранните си юношески години тя заминава за Лондон, за да учи в Академията за млади дами на г-жа Алис Гортън, където усвоява подходящите обноски и взима уроци по пиано, елегантна походка, плетене на дантели и други женски умения. Тя се връща у дома през лятото на 1853 г., на 18-годишна възраст, и отново влиза в благопристойната роля на млада дама от висшето общество. Това била твърде смирена роля за нейния темперамент и тя така и не се почувствала удобно в нея.

Не е известно кога точно Емил е видял Маделин в Глазгоу, но тя била достатъчно привлекателна, за да го подтикне да потърси начин да се запознае с нея чрез един техен общ познат, както било прието по онова време.

След няколко седмично търсене той намира общ контакт и така през ранната пролет на 1855 г. Маделин, дъщерята на едно от най-видните семейства в Глазгоу, се запознава с Емил, който тогава работел като служител в някакъв склад.

Това запознанство скоро довежда до смъртта на единия от тях и щяло завинаги да преследва живота на другия.

Опасна връзка

Макар и да знаела, че един склададжия не би могъл да бъде приемлив партньор за млада дама от висшето общество, Маделин била привлечена от Емил и той й осигурявал така нужното облекчение от досадния й и рутинен живот. Скоро след тяхната първа среща тя му написва една приятелска бележка, която започва така:

„Скъпи Емил, чувствам се така, сякаш не ти пиша за първи път. Ние с теб станахме близки приятели. Надявам се това да продължи да бъде така.“

Двамата започват да си разменят писма и няколко пъти си уреждали срещи на улицата, или в някой магазин наблизо. Скоро, обаче бащата на Маделин научава за това приятелство и настоява то да бъде прекратено. Разочарована, но подчиняваща се на тогавашните общоприети норми, Маделин неохотно писала на Емил, че тяхното приятелство трябва да приключи и му пожелала много щастие за в бъдеще.

Емил я умолявал да се срещнат отново и убедил една своя приятелка, г-ца Мери Пери, да им позволи да се срещат тайно в дома й. Маделин се поддала на молбите му и техните срещи и кореспонденция продължили, макар и тайно.

Времето минавало, тяхната любов се усилвала, двамата вече мислели за женитба и през юни 1856 г. те станали любовници – немислимо табу за Викторианската епоха. Въпреки че нямали сключен брак те се наричали един друг съпруг и съпруга.

Емил пазел всички писма на Маделин, но твърдо настоявал тя да изгаря неговите, вероятно, за да предотврати тяхното случайно намиране от някой член на семейство Смит. Те се срещали у г-ца Пери, когато това било възможно – понякога се виждали и в дома на Маделин, след като нейното семейство било дълбоко заспало.

Без да знаят, че връзката й с Емил продължава, родителите на Маделин започнали да й търсят подходящ съпруг. Те се спират на около 30-годишният Уилям Минок, богат търговец и съсед на семейството. През септември 1856 г. Минок отсяда в лятната къща на семейство Смит в долината Клайд и прекарва доста време в компанията на Маделин.

Знаейки, че, според родителите й и според обществото, Минок е много по-подходящ партньор за нея от Емил, Маделин окуражила чувствата му, и в края на януари 1857 г. приела предложението му за женитба.

В началото на февруари Маделин, която сега трябвало да се отърве от Емил, му писала:

..тъй като има студенина в отношенията ни, нашият годеж трябва да бъде прекъснат.

Причината е в студенината и безразличието между нас – нищо повече – и е по-добре за в бъдеще да останем непознати.

Осланям се на твоята мъжка чест, че никога няма да разкриеш какво се случи между нас. Ще ти бъда задължена, ако ми донесеш писмата и другите мои вещи в четвъртък вечерта в седем. Чакай пред портата и прислужницата ще дойде да вземе пакета. В петък вечерта аз ще ти пратя твоите писма по същия начин.

П.П. Сигурно си изумен от тази внезапна промяна – но би трябвало да си забелязал, че от известно време насам в писмата ми има студенина. Любовта ми към теб вече я няма и затова бях толкова студена. Някога наистина те обичах истински, но от известно време вече не е така. Няма друга причина за моето поведение и сметнах, че е справедливо да ти обясня това. Бих могла да продължа и да стана твоя жена, но нямаше да те обичам както заслужаваш.

Знам, че ти никога не би наранил някого, когото искрено си обичал. Не, Емил, аз знам, че ти притежаваш честта на джентълмен. Не би споменал онова, което се е случило. Знам, че ще се съобразиш с тази моя молба.“

Но Емил не се съобразил.

Тя му писала отново, но този път той вече бил чул слуховете за нейната предстояща женитба с Минок и настоял да знае дали те са верни. Тя разгорещено отричала съобщението за годежа си и отново го помолила да й върне писмата. Емил отново отказал, казвайки, че възнамерява да ги покаже на баща й.

Маделин написала две умоляващи писма до Емил, молейки го да не разкрива миналите им любовни срещи на никого, защото това щяло да й донесе голям срам и вероятно прокуждане от дома й. Тя го помолила да се срещнат отново тайно.

Февруари и март 1857 г.

Полицията и съдът щели да разнищват събитията от следващите няколко седмици до най-дребните подробности.

По време на вечеря с мис Пери на 17 февруари Емил й казал, че има планове да се срещне с Маделин в нощта на 19-ти. Не се знае дали двамата наистина са се видели на 19-ти, но през онази нощ Емил е покосен от жестоки стомашни болки. Той се възстановява на следващата сутрин.

На 21-ви, в събота, Маделин се отбива в местната аптека и купува малко количество арсеник като обяснява, че ще го използва за плъхове. Тя се подписва в Книгата за отровите, както изисквал законът. По онова време арсеникът се продавал примесен с някакво вещество с индигов или саждив цвят – вероятно, за да се предотврати объркването му с брашно, захар или друга готварска съставка.

След като цяла нощ бил навън, незнайно къде, рано сутринта на 22-ри февруари Емил се прибира в квартирата си, изпитвайки още по жестоки пристъпи на стомашни болки от преди, които го повалят на легло за осем дни.

На 6 март Маделин отново посещава аптеката и купува още арсеник.

На 9 март Емил пил чай с мис Пери и й казал, както тя щяла да свидетелства по-късно, следното: „Не мога да разбера защо се почувствах толкова зле след като приех кафето и шоколадовите бонбони от нея“. Мис Пери разбрала това „нея“ като Маделин. Емил след това й казал, че толкова много обича Маделин, че „ако възнамерява да ме отрови аз ще й простя“. Пери го сгълчала, че си мисли подобни неща и го попитала каква причина би имала Маделин да постъпи така. „Не знам каква“ – отговорил Емил. – „Може би иска да се отърве от мен“.

На 17 март Маделин и нейното семейство се връщат от пътуване и на следващия ден тя за трети път купува арсеник.

На 19-ти Емил заминава за Бридж ъф Алан, разположен на около 8 км. северно от Стърлинг, за едноседмична ваканция. Той се завръща неочаквано вечерта на 22 март, казвайки на хазяйката си, че е получил писмо, с което го викали обратно, но щял да замине пак за Бридж ъф Алан на следващия ден. Той й поискал ключа от входната врата, тъй като щял да се прибере много късно, но не споменал какви са плановете му за вечерта.

След полунощ, рано сутринта на 23-ти, неговата хазяйка се събужда от силен шум пред входната врата и заварва Емил превит от болка. Той умира десет часа по-късно.

Писмото, което „го повикало обратно“ е намерено в джоба на жилетката му и било написано от Маделин. През следващите няколко дни още от писмата на Маделин са открити в стаята и кабинета на Емил.

Маделин, обаче не казвала нищо за загадъчната смърт, която вече се превръщала в източник на много местни клюки.

В четвъртък сутринта, на 26 март, сестрата на Маделин Джанет се събужда и вижда, че по-голямата й сестра не е в леглото, което двете деляли. Не била и в стаята. Нямало я в цялата къща.

Делото на века

Уилям Минок се отбива в дома на семейство Смит в четвъртък сутринта, за да се види с бъдещата си невеста. Той заварва семейството и слугите в паника и, разбирайки, че Маделин е изчезнала, преполага, че тя може би е отишла в лятната къща на семейството в Клайд. Останалите се съгласили, че това е възможно и Минок предложил той и братът на Маделин Джак да заминат за там, а останалите членове на семейство Смит да останат вкъщи в случай, че тя се върне.

Минок и Джак се качили на първия влак от Глазгоу за Грийнок и оттам на парахода в посока към Хеленсбърг. Пробивайки си път през тълпите от хора на борда, те заварили Маделин да си седи спокойно, загледана във водата. Тя се била качила на парахода по-рано в Глазгоу и не показала особена изненада от това, че ги вижда. Минок седнал до нея и нежно я попитал защо е трябвало да бяга и да причинява такава тревога на семейството и приятелите си. Тя тръгнала да отговоря, но той й казал да почака, тъй като наоколо имало твърде много хора, които можели да чуят разговора им.

Щом стигнали в уединението на голямата лятна къща, Минок отново я попитал за причините, довели до бягството й. Маделин тайнствено му отговорила, че се е страхувала, че родителите й ще бъдат много разстроени, когато разберат какво е направила, и обещала да му каже повече по-късно. След дълго пътуване с карета, нарушавано само от откъслечни разговори, тримата пристигнали в Глазгоу.

На 31 март, след като полицията намира купчините нейни писма в квартирата и кабинета на Емил, Маделин е арестувана и дава дълги обяснения на заместник-шерифа на Ланаркшър, заявявайки, че за последен път е виждала Емил три седмици преди смъртта му. Тя не отрекла, че двамата са били любовници, че е писала писма до него, и, че са възнамерявали да се оженят. Тя не отрекла и това, че три пъти е купувала арсеник в рамките на предишния месец. Тя смесвала арсеника с вода и миела с него ръцете и лицето си, козметичен трик, който била научила в училище. Тя трябвало да излъже аптекаря, тъй като се притеснявала да му каже, че ще го използва за избелване на кожата си. Тя казала „никога не съм давала на мосю Ланжел арсеник или каквото и да е – и заявявам, че това е самата истина“.

В съдебната зала

В съдебната зала

Поради неимоверния и внезапен обществен интерес предизвикан от случая, делото е преместено от Глазгоу в Единбург и започва на 30 юни 1857 г. Маделин е представлявана от цял адвокатски екип сред членовете, на който е един от най-великите умове на закона по онова време – Джон Инглис. Тогавашните съдебни правила не позволявали на Маделин да дава показания в своя защита. Тя трябвало да разчита единствено на своите защитници за това. По време на процеса хората се тълпели в съдебната зала, за да зърнат Маделин, а когато вечер файтонът я откарвал към Източния затвор в Единбург, тя била изпращана от върволици зяпачи, наредени покрай улицата. Вестниците предлагали подробна информация от всеки аспект на делото, а заседанията се превърнали в основна тема на разговор в цяла Шотландия.

Обвинението настоява пред съда всички писма на Маделин и документи на Емил да бъдат допуснати като доказателства. Инглис протестирал, че дневникът, който бил открит в стаята на Емил, не би трябвало да участва в процеса. Обвинението настояло, че дневникът трябва да бъде допуснат, тъй като съдържа бележки, които вероятно показвали, че Емил се е срещал с Маделин точно преди първия и втория пристъп на стомашни болки. Инглис изтъква, че тъй като собственикът на дневника е вече мъртъв, то тези бележки няма как адекватно да бъдат разследвани. Аргументите и на двете страни били убедителни, но Инглис спечелил и дневникът не бил допуснат като доказателство на процеса.

Извън съдебната зала

Извън съдебната зала

Делото продължава девет дни и много свидетели, сред които сестрата на Маделин Джанет, (която казала, че не си спомня сестра й да е ставала от леглото на 22 март), и Уилям Минок (който бил побързал да оттегли предложението си женитба), застават на свидетелската скамейка. Обвинението призовава свидетели, които да дадат показания относно противоречията в историята на Маделин, но защитата ги оборва с експерти, които говорили за козметичната употреба на арсеника, и свидетели, които заявили, че Емил им бил признавал за няколко свои предишни опити за самоубийство.

Маделин показала забележително спокойствие и уравновесеност по време на процеса, отказвайки храна и вода в съда, но държала едно малко шишенце с ароматни соли, които нито веднъж не използвала. Тя внимателно следяла разпитването на свидетелите и показала дискомфорт единствено при четенето на някои от нейните писма до Емил.

Обвинението изтъкнало, че Маделин е излъгала вече веднъж при покупката на арсеник и заявило, че отказът на Емил да върне писмата и да прекрати връзката им е преставлявал достатъчен мотив за нея, за да го убие. Инглис протестирал като казал, че няма причини твърдението на Маделин, че не била виждала Емил от три седмици пред смъртта му, да не е вярно. Емил бил изпитал първия си пристъп на болки два дни преди Маделин да купи арсеник от аптеката.

Обвинението и защитата представили аргументите си брилянтно. Съдебните заседатели се оттеглили само за 30 минути и, поради факта, че нямало как да се докаже действителността на срещите между Маделин и Емил преди пристъпите на последния, журито стигнало до решение „недоказано“ (уникално решение в Шотландия, което означава, че обвиняемият не е намерен за невинен, защото обвинението не е разполагало с достатъчно солиден случай, за да се стигне до присъда). Маделин е освободена още същия този следобед и се връща в дома на семейство Смит.

Популярността на процеса така и не се охлажда и в крайна сметка се налага Маделин да напусне Шотландия.

Тя заминава за Лондон и през юли 1861 г. се омъжва за Джордж Уордъл, бизнес мениджър на художника Уилям Морис. Тя продължавала да мълчи по отношение на престъплението, а вестникарите и любопитните непрекъснато я преследвали. След дългогодишен брак и две деца Маделин и Джордж се разделили.

Следите на Маделин след раздялата й с Джордж са неясни. Във вестниците се появяват слухове, че живее (или е умряла) на места като Австралия и Франция. Общоприетата теория е, че тя е умряла под друго име (Лина Уордъл Шийхи) в Ню Йорк през 1928 г., но тя силно противоречи на смъртния акт на г-жа Шийхи, според който тя е била с 30 години по-млада от Маделин.

Когато и където да се е споминала Маделин, тя отнася онова, което знаела за смъртта на Емил, в гроба си.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –