Публикувано на: 30 май, 2011

Странната любовна история на Даян Замора и Дейвид Греъм се превръща в един от най-обсъжданите криминални случаи в Америка през 90-те години.Тяхното безразсъдно престъпление става известно като „Убийството на Тексаските кадети“. Пред двамата се очертавало блестящо бъдеще в американската армия, а силата на любовта им би вдъхновила дори Шекспир. Но любовта може да бъде коварна, ако не си готов да се справиш с трудностите, които идват с нея. Даян и Дейвид се убеждават в това с цената на един невинен живот, свободата, бъдещето и любовта си.

Даян Замора

Даян Замора

Даян Замора

Даян Замора е родена на 21 януари 1978 година в Кроули – Тексас, като най-голямото от четирите деца в семейството на електротехник и медицинска сестра.

Семейство Замора било изключително религиозно.

Тъй като били бедни, родителите на Даян живеели под покрива на нейния дядо, който бил свещенник в местната църква, за да могат да свързват двата края. Къщата не била никак голяма и за обитателите й било меко казано тясно, а освен това родителите на Даян имали доста проблеми в брака, заради които тя страдала, тъй като осъзнавала добре положението вкъщи.

Животът й не бил никак безоблачен, особено след като открила, че баща й изневерява на майка й. Болката от предателството и лъжата на баща й се отразили много зле на Даян и белязали дълбоко душата й.

През детските си години тя често изоставяла своите домакински задължения и отивала на своето “специално място“, качвайки се на покрива на къщата, за да може да съзерцава звездите. Чувството за изоставяне и отчужденост, което тлеело в сърцето й, събудило друго чувство – това на самоненавист.

Понякога, когато била депресирана и нещастна, Даян се порязвала. Самонараняването бил нейният начин да облекчи стреса и тя често споделяла пред приятели колко много “мрази живота си“. Подобно на много други хора, които имат същия проблем със самонараняването, Даян не усещала физическата болка от раните, които си причинявала, а само облекчение и измамната представа, че кръвта, която изтича от нея, ще отмие цялата болка, която тежи на сърцето й.

В училище Даян била описвана като съвестна и дисциплинирана ученичка, която много внимавала с кого се среща и общува. Тя рядко носела грим и не била особено общителна, била концентрирана  изцяло върху обучението си. Освен това Даян членувала в “Обществото за национална чест“, както и в още няколко клуба в училище, един от който бил “Гражданиският въздушен патрул“.

Независимо от трудностите в живота си, Даян имала високи цели. Когато била в трети клас в нея се зародил интересът към военното дело. “Бях все още малка, когато научих за това“- казва тя, – “тъй като ми звучеше много добре, аз реших един ден да се присъединя към армията“. Родителите на Даян били много горди с нея и постиженията й. Майка й проявила разбиране към мечтите и въжделенията на дъщеря си, казвайки по-късно – “Винаги съм знаела, че тя ще постигне всичко, което си постави за цел“.

По времето, когато завършвала гимназията, Даян вече планирала да постъпи във Военноморската Академия в Анаполис – Мериленд, където щяла да постигне най-голямата си цел в живота – да постъпи като специалист на мисия в NASA. Въпреки това по-късно щяло да стане ясно, че зад целия този стремеж се криела една нереалистична цел, преследвана под натиска на обстановката в семейството й.

През септември 1995 година Даян претърпяла инцидент, в който ранила ръката си сериозно, и това се оказала голяма тревога за нея, тъй като се опасявала, че няма да може да покрие нормативите за физическа издръжливост на Академията. Тези безпокойства се оказали напразни – Даян преминала тестовете успешно. Това не било никаква изненада, тъй като тя имала много добра физическа подготовка – започнала да тренира още в гимназията в очакване на момента, когато ще постъпи в Военноморската Академия.

Въпреки дисциплинираността и устрема, които демонстрирала пред близките си, тъмната страна на Даян тепърва предстояла да се разкрие…

Дейвид Греъм

Дейвид Кристофър Греъм

Дейвид Кристофър Греъм

Дейвид Кристофър Греъм, най-малкото дете в семейството, е описван от приятели и съученици като “отличен ученик“, който бил вежлив и мил с хората.

Интересът към въздушния патрул възникнал у него в първи клас, докато гледал първата си въздушна демонстрация в Браунсвил. “Исках да се включа още тогава,но трябваше да изчакам, докато не навърша 12 години. Тогава се присъединих към въздушния патрул и не съм се отказвал от него до сега“ - казвал Дейвид.

Родителите на Дейвид знаели за стремежите за военна кариера на сина си и, по неговоте думи, те били щастливи за него, но и  “никак изненадани’‘.

Греъм завършил училище с отличие, следвайки примера на родителите си, които били бивши учители. Хората си го спомняли като командир на батальона в училище във военно тренировъчната програма. Нищо обаче не изглеждало толкова изрядно под повърхността, където се криели сериозни проблеми вкъщи и желание за контрол и манипулиране на други кадети под неговия надзор.

Вярва се също, че дори майката на Дейвид се е изнесла от дома им, тъй като се страхувала от деспотичния нрав на сина си.

Дейвид работел също и като чиновник през уикендите в администацията на паркинга на магазин “Уин-Дикси“.

На пръв поглед никой не можел да предположи, че двама отлични кадети като Даян и Дейвид ще се превърнат в една смъртоносна комбинация, докато те не се влюбили един в друг и чувствата им не прераснали в мания, която в крайна сметка резултирала в убийство.

Любов и вярност

Дейвид и Даян били на по 14 години, когато се срещнали за първи път, но официално започнали да се излизат като двойка едва след 4 години. Те били включени към групата за издирване и спасяване на хора в Гражданския въздушен патрул за обучение на доброволци от 12 до 21-годишна възраст. Даян мечтаела да стане астронавт, а Дейвид – пилот на изтребител. Следвайки сходните си интереси, Даян и Дейвид започнали да се срещат заедно с група тийнеджъри всеки вторник, за да участват в тренировки на едно малко летище. Тази програма не само ги събира като двойка, но им предоставя възможност да съберат повече опит в полза на своите бъдещи  военни кариери.

Те обявили годежа си само месец след като започнали да излизат заедно, като планирали да се оженят веднага след завършването на Военната академия.

Дейвид и Даян

Дейвид и Даян

Близките им разказват – “На практика те бяха непрекъснато заедно“. Неразделни още в края на гимназията, те често нощували ту в дома на единия, ту при другия. Някои от техните близки и приятели били очаровани от отношенията на Греъм и Замора, но други ги виждали по съвсем различен начин – като двама обсебени един от друг младежи, с нездравословна привързаност един към друг. Според близките на Замора, Дейвид бил човекът, който доминирал в отношенията им. Когато били сред хора, Дейвид притискал Даян към себе си, без да й позволява да се отделя от него, и дори отказал да й разреши да се прегърне с родителите си, когато завършила гимназия. Говорело се също, че Дейвид настоял Даян да се присъедини към училищния отбор по лека атлетика – нещо, което на Даян никак не й се нравело, но се съгласила само защото Дейвид й наредил.

Според други мнения обаче, Даян също не отстъпвала на Дейвид по отношение на собственическото държание – тя принуждавала Дейвид да напуска всяка работа, която си намирал, тъй като се опасявала, че това ще попречи на отношенията им.

Дейвид съпровождал Даян навсякъде – на работа, на училищни срещи и т.н – на практика те били заедно всеки ден. А когато Даян претърпяла катастрофа и постъпила в болница, Дейвид бил до нея денонощно, дори това да значело да отсъства от училище.

В малкото моменти, когато не били заедно, Даян непрекъснато говорела за Дейвид и описвала връзката им като “чиста“ и “необикновена любов“.

По-късно в едно интервю за “Хюстън Хроникъл“ съдебният психолог Шари Джулиан описва случая Замора-Греъм като класически пример за folie à deux (лудост на двама, или едно психично отклонение, споделяно едновременно от двама души в близки отношения).

Тук наблюдаваме две личности, които отделно една от друга не биха извършили нещо подобно. Но, тъй като са вплетени толкова здраво една в друга, те образуват трета личност“- казва тя. – “Това са двама интелигентни младежи с висок морал, но поотделно. Щом се съберат заедно, те образуват взрив подобен на този, който се получава от сблъсъка на две небесни тела в космоса“.

И наистина, само няколко месеца след началото на обсебващите им отношения се случило нещо, което довело до ужасяващи последствия.

Дейвид признал на Даян една опустошителна за нея новина, въпреки че знаел как ще реагира тя в предвид факта, че те вече били правили секс след като се сгодили – “Имам да ти кажа нещо много важно“- казал Дейвид, – “Ти не си единственото момиче в живота ми, вече съм бил с друга преди теб“.

“Аз го гледах потресена“- разказва Даян, – ‘‘После го попитах дали има в предвид, че вече не е бил девствен, когато се е запознал с мен, и той отговори, че е бил. Мисля, че това ме накара да се чувствам още по-зле, фактът, че е загубил девствеността си с мен и аз не съм била единствената жена в живота му след това“.

Дейвид обяснява нещата от своя гледна точка – “Даян винаги ми е казвала, че нашите отношения са чисти и перфектни. Любовта, която изпитваме един към друг, никога не ще бъде разбита и никой никога не би могъл да застане между нас. Никой, с изключение на онова момиче, което отне чистотата на нашите прекрасни отношения“.

За двама души, попаднали в състояние на нездравословна зависимост един към друг, резултатът от едно такова опустушително откровение щял да бъде потресаващ.

Ейдриън Джоунс трябва да умре

Една вечер Дейвид се появил на прага на дома на Даян с доста разтревожен вид.

“Той изглеждаше просто ужасно. Гледаше някак уплашено. Можех да предположа, че нещо не е наред, но тогава помислих, че той е просто изморен“ - разказва Даян.

В същата тази нощ Дейвид премълчал за онова, което толкова го тревожело. Месец по-късно те провели един разговор, седейки в колата пред дома на Даян. Тя разпитвала Дейвид за минали връзки, когато той някак си между другото споменал името на едно момиче – Ейдриън Джоунс.

Даян никога преди това не била чувала за нея и, още щом Дейвид споменал името й, се почувствала заплашена от това момиче.

Даян продължила да разпитва Дейвид за отношенията му с Ейдриън. Сторило й се странно, че Дейвид й бил казал, че тя е единственото момиче в живота му, а сега се оказвало, че не е така. Даян обяснява начина си на мислене тогава в своите по-късни признания:

Помня, че Дейвид четеше от някакъв лист имената на момичета, с които е излизал, или с които по някакъв начин е бил свързан някога. Никога няма да забравя когато спомена  името Ейдриън. То просто заседна в ума ми. Това ме накара да задавам още и още въпроси за нея“.

Още щом влезли в къщата, спорът между тях прераснал в скандал. Даян отчаяно се нуждаела от потвърждение дали наистина Дейвид й е изневерил. Накрая той й разказал какво се е случило между него и Ейдриън.

Една нощ Дейвид се връщал от крос в Лъбок, когато Ейдриън, която той приел да закара вкъщи същата нощ, изненадващо го помолила да свие по една уличка до някакво старо училище. Когато Дейвид паркирал, те правили секс в колата.

Както се очаквало, Даян загубила самоконтрол.

“Когато й казах, си помислих как съм разбил целия й свят. Тя беше бясна. Беше разбита“ – разказва Дейвид.

Реакцията на Даян можела да бъде описана като истеричен пристъп, в който тя нападнала Дейвид, опитвайки се да го удари, като крещяла през цялото време. В един момент заблъскала главата си в стената и, дори когато безсилна се свлякла на пода, продължила да се наранява:

Когато паднах на пода, продължих да удрям главата си в него. Исках да си разбия черепа. Просто не можех да живея с мисълта за това, което Дейвид ми каза“.

Дейвид осъзнал колко много болка е причинил на любимата си.

Даян се чувствала предадена и измамена в онази ноемврийска нощ. Чистата любов, която издигала на пиедестал, сега била опетнена от един мръсен акт. За Даян девствеността била едно от най-ценните неща сред всички морални добродетели.

В ума на Даян всичко било съсипано:

‘Чувствах, че съм загубила всичко, ръката ми не беше наред, родителите ми бяха зле финансово и изведнъж той ми каза, че онова нещо, което съм ценяла повече от всичко друго на света, ми е било отнето. Тогава не мислех изобщо, единственото, което правех, беше да му крещя-“Убий я,убий я!““.

В показанията си на по-късен етап Дейвид разказва:

Молбата на Даян относно Ейдриън изобщо не беше приета с лека ръка от мен. Дори не можех да повярвам в онова, което тя искаше от мен тогава… Е, нейните очи винаги са докосвали една специална струна в сърцето ми, така че не можех да си представя живота без нея дори и за секунда. Не изпитвах лоши чувства към Ейдриън, но никой не можеше да застава между мен и Даян. Бях дълбоко влюбен в нея и завинаги ще бъда“.

Така двамата с Даян взели решение да убият Ейдриън Джоунс и замислили план как точно да осъществят това свое намерение.

Планът им, според техните по-късни показанията пред полицията, бил следният: Дейвид да успее да убеди Ейдриън да се качи в колата му, после да я откарат до езерото Джо Пул, и най-накрая Дейвид да строши врата на Ейдриън, след което да захвърли трупа й на дъното на езерото.

Ейдриън

Ейдриън Джесика Джоунс

Ейдриън Джесика Джоунс

Ейдриън Джесика Джоунс била една красива 16-годишна ученичка с руса, сякаш целуната от слънцето коса и искрящи зелени очи. Тя обичала спорта и била много популярна сред връстниците си. Ейдриън била отлична ученичка, която държала на образованието, както и на външният си вид, а нейните приятели си я спомнят като момиче, което обичало да флиртува. Един типичен неин ден минавал в учене след часовете, а после прекарвала времето си с приятелки. Нейните родители били доста строги с нея, все пак тя била единствената им дъщеря и те зорко бдяли над нея и репутацията й в обществото.

Бил Джоунс и съпругата му Линда се преместили от Далас заедно с трите си деца – Ейдриън и двамата им по-малки синове, в един малък и скромен квартал, с пощенски кутии в двора и зелени ливадки. Мястото определено им изглеждало като спокойно и безопасно за живеене.

Една вечер алармата на часовника на Ейдриън иззвъняла в 2 часа посред нощ, събуждайки по-малкия й брат, който се качил в стаята на сестра си, за да изключи настойчиво звънящата аларма. Момчето установило, че сестра му не е в стаята си и помислило, че тя отново е на някоя от своите среднощни разходки.

Понякога Ейдриън се измъквала от къщи без знанието на родителите си, навивайки алармата на часовника си, за да се събуди само няколко часа след лягане.

Поглеждайки през прозореца в тъмната нощ, детето видяло черен пикап, който бързо се отдалечавал от къщата, и мислейки, че Ейдриън вече е излязла, отишъл отново да си легне. Все пак той не издавал сестра си.

В 5 часа сутринта майката на Ейдриън Линда станала, за да направи обяд за съпруга си. В около 6 часа, докато си говорели в кухнята на закуска, Бил и Линда Джоунс чули познатия звън от алармата на дъщеря си.

Очаквало се да бъде поредният обичаен ден, така че Линда отишла да си полегне, а Бил тръгнал за работа.

В 7 часа Линда отишла да провери Ейдриън, но когато влязла в стаята й видяла, че нея я няма. Линда помислила, че дъщеря й е станала по-рано и вероятно е излязла да тича, но й се сторило странно, че оттогава все още не се е върнала. Ейдриън имала травма на коляното след един инцидент при игра на футбол и Линда се притеснила да не би дъщеря й сега да лежи някъде ранена. В този момент забелязала, че леглото на Ейдриън е оправено, а учебниците й са на бюрото. Линда започнала да се тревожи и, след като закарала сина си на училище, се върнала вкъщи притеснена и затърсила някаква следа за това къде може да бъде дъщеря й.

Тя открила тефтерчето с телефонни номера на дъщеря си и започнала обезпокоена да звънни на няколко от тях. Тогава Линда случайно забелязала, че маратонките на Ейдриън са в стаята й и веднага се досетила, че с нея трябва да се е случило нещо ужасно.

Линда побързала да се обади на Бил да се прибере вкъщи, след което двамата отишли в полицията, където подали сигнал за изчезването на Ейдриън. През цялото време Линда се опитвала да си спомни събитията от предната вечер, които биха могли да дадат някаква насока в издирването на Ейдриън. Тя си спомнила как двете заедно отишли на фитнес и към 22:30 ч. тя и Бил неохотно разрешили на дъщеря си да разговаря по телефона с Трейси Смит (19 г.) – новият приятел на Ейдриън, когото родителите й никак не харесвали, тъй като смятали, че е твърде голям за дъщеря им.

Така Линда си спомнила, че докато Ейдриън говорела с Трейси по телефона, няколко минути след това я чула да казва – “Почакай, търсят ме на другата линия“. След като разговорът по телефона приключил, Линда запитала Ейдриън с кого е говорила току-що и тя отговорила – ‘‘Беше Дейвид Греъм от групата по крос и звучеше разтроен“, след което си отишла в стаята.

Малко по-късно Линда наминала да види Ейдриън, която гладела панталоните си за училище. Тя й казала да гаси лампата след като приключи и да си ляга.

Няколко часа след това Ейдриън тайно излязла от къщи и оттогава никой повече не я видял.

В опит да сглобят историята около изчезването на Ейдриън, Линда и Бил Джоунс телефонирали на треньора по крос на дъщеря им Лий Ан Бърк, разпитвайки за човек на име Дейвид Греъм. Бърк потвърдила, че действително въпросният Дейвид Греъм е в отбора по крос. Обезпокоена от получената за него информация, треньор Бърк изпратила свой ученик да попита Дейвид дали предната вечер е разговарял с изчезналото момиче.

Дейвид Греъм отговорил на въпроса така: “Дали съм говорил с Ейдриън? Не. Защо ми е да го правя?“.

Престъплението

На 4 декември 1995 година Дейвид Греъм и Даян Замора привели в действие своя план.

Около 10:30 вечерта Дейвид позвънил на Ейдриън, за да я помоли за среща. Същата нощ Ейдриън се измъкнала от стаята си без знанието на родителите си и потеглила с Дейвид, който я чакал пред дома й. Според полицейския доклад, Дейвид подкарал колата към една безлюдна местност близо до Гранд Преъри щата Тексас. В това време Замора се криела отзад в колата.

Първоначалният план бил Даян да изскочи иззад седалката на Ейдриън и, удряйки я с дъмбел, да й счупи врата. После Дейвид щял да помогне на Даян да изхвърлят тялото в близкото езеро. Замора и Греъм възнамерявали да завържат някаква тежест за тялото на Ейдриън и по този начин трупът да потъне на дъното езерото, така че никой да не го открие.

Нещата обаче не се случили така както Дейвид и Даян предвиждали.

Докато Ейдриън седяла нищо неподозираща на предната седалка до Дейвид, Даян внезапно я сграбчила и двете започнали да се борят. Тогава Дейвид опитал да счупи врата на Ейдриън, рязко завъртайки главата й, както се прави по филмите, но бързо разбрал, че този метод е неефективен. В този момент Замора ударила Ейдриън по главата с дъмбела, но тя някак си все пак успяла да слезе от колата и да побегне от похитителите си. Според показанията на Дейвид, тогава Даян му казала следното – ‘‘Не можеш да я оставиш просто да избяга“. Греъм взел пистолета си, подгонил Ейдриън из полето и успял да я простреля 2 пъти в главата. Ейдрън била мъртва и Дейвид се върнал в колата при Даян. В показанията си, дадени на по-късен етап, Даян твърди,че тогава е казала на Дейвид – “Не биваше да го правим“.

Тялото на Ейдриън лежало на тревата, проснато по гръб. Хубавото й лице било почти неузнаваемо след двата изстрела в главата й.

Дейвид запалил двигателя на колата и потеглил обратно към къщи заедно с Даян. Той й казал – “Обичам те, скъпа, сега вярваш ли ми?“. Даян отвърнала – “Да, вярвам ти. Аз също те обичам“, и някак, сякаш между другото, запитала Греъм:

Какво сторихме?“

Не знам. Не мога да повярвам, че току-що направихме това...“ – отговорил нервно Дейвид, след което с мръсна газ отпрашил от местопрестъплението.

На изгрев слънце един местен фермер на име Гари Фостър забелязал човешка фигура, просната на полето. Объркан и уплашен, фермерът повикал властите, които скоро пристигнали на мястото и, както и се очаквало, бързо щели да индентифицират трупа на Ейдриън Джоунс.

Дейвид и Даян не можели да се приберат по домовете си, не и преди да почистят кръвта от дрехите си и да успокоят нервите си. Изпаднали в паника, двамата поели към дома на един от приятелите на Дейвид, Джон Грийн, който също бил в армията. Греъм знаел, че приятеля му ще го пусне в дома си без да задава излишни въпроси. Когато пристигнали пред къщата на Джон Грийн някъде между 2 и 3 часа през нощта, Дейвид и Даян почукали на прозореца му. Грийн се събудил от шума и пуснал двойката вътре. Виждайки изненаданото лице на приятеля си, Греъм казал – ‘С теб сме най-добри приятели, ние никога не сме били тук и ти не искаш да знаеш“.

Греъм и Замора прекарали около 30 минути в банята, докато се измият и почистят дрехите си от кръвта. През цялото това време избягвали погледите си.

След като излезли от банята Даян и Дейвид стояли известно време безмълвни в стаята на Грийн, прегръщайки се и молейки се Бог да им прости за стореното.

На връщане към дома на Замора те спрели до едно сметище, където захвърлили окървавените си дрехи и паркирали в гаража, за да могат да почистят и колата от кръвта на Ейдриън. Няколко часа по-късно бащата на Даян Карлос щял да използва колата, за да откара децата си на училище.

Според Даян: ‘‘На Дейвид му беше твърде зле, за да може да почисти каквото и да е в колата. Той дори не можеше да седи в нея, заради ужасния спомен от случилото се. Така че аз почистих колата, докато той спеше в стаята ми. Казах му да си легне, защото не му беше добре и отиде да повърне в банята. Каза, че му се повдига от всичко това“.

След като изчистила колата Даян отишла да полегне до Дейвид, но сънят им бил доста неспокоен, тъй като и двамата ужасно се страхували, че полицията ще се озове пред прага на къщата всеки момент, за да ги арестува. Малко по-късно Дейвид скрил оръжията на убийството – 9-мм. пистолет и 25-килограмов дъмбел, на тавана в къщата на баща си.

В някакъв момент след убийството Даян и Дейвид отбелязали в своите бележници, че онова, което били сторили, е в името на запазването на чистотата на техните отношения. Военната политика в Академията насърчавала кадетите си да описват в бележници важни за тях събития, като рожденни дни, изпити и други подобни събития.

В бележниците и на двамата били описани някои важни улики, свързани с убийството на Ейдриън Джоунс.

Даян била зачертала следните дати: 1-ви декември Дейвид ми призна“; и „4-ти декември - Ейдриън“.

Дейвид от своя страна имал почти същите отбелязвания, най-важното от които била оградената с кръгче дата 4 декември, където Дейвид дори бил записал 1:38 – часът, установен от полицията като приблизителното време на настъпване на смъртта на Ейдриън Джоунс.

Индентификация на трупа – положителна

‘Тялото принадлежи на една добре развита подрастваща девойка“ - диктувал съдебният специалист доктор Марк Краус, надвесен над тялото на мъртвото момиче.

В кабинета по съдебна медицина било докарано тялото на неиндентифицирана жена. С входящ номер #954705T, и именуван като Джейн Доу, трупът бил оставен в хладилната камера в очакване на аутопсия.

Всяка фаза от щателния оглед на трупа изисквал фотографиране на тялото (общо 49 снимки) под всеки възможен ъгъл, за да може да бъде открита причината за смъртта.

Някои от патологичните изледвания потвърждавали, че “няма следи от генитални травми’‘, и други, че е „открит  тампон във влагалището“, от което следвало да се състави заключение, че не е имало сексуално нападение над жертвата. Въпреки че липсвали доказателства за сексуална травма, ожесточената борба преди настъпването на смъртта на жертвата била очевидна.

Множество от охлузвания и повърхностни рани се наблюдават по краката, някои от тях с явни кръвоизливи’ ‘- обяснявал патологът доктор Краус.

“Това е била една мъчителна борба за оцеляване, чиято продължителност обаче, за съжаление не може да бъде установена“.

Причината за смъртта на жертвата била установена като следствие от удар по главата с тъп предмет или от куршум. Според патолога, убиецът е бил в непосредствена близост, когато е произвел изстрелите, може би само на няколко метра от жертвата, но за съжаление не можело да се установи коя от раните по главата на убитата е била нанесена първо.

Първият куршум бил изстрелян изотзад на жертвата, а вторият директно срещу нея – право между очите й.

Един от куршумите бил открит в косата на момичето и запазен от патолога като бъдещо съдебно доказателство.

Междувременно, в около 4 часа следобед, съдебният следовател Франко получил обаждане от полицията в Мансфийлд за изчезнала 16-годишна бяла жена. Следовател Франко си отбелязал, че изчезналото момиче има белег на лявото коляно от операция и че в деня на изчезването си е носела спортен екип. Получената информация веднага била сравнена с данните на неиндентифицирания женски труп, открит на поляната на фермера.

Сержант Крейк Магнисън, приятел на семейство Джоунс, тъкмо отивал към дома на родителите на Ейдриън, когато патологът от съдебна медицина му се обадил, за да помоли за снимка на Ейдрън Джоунс.

Магнисън знаел, че това не е никак хубаво.

След като патологът видял снимката на Ейдриън, той вече нямал съмнение чий е трупът, който току-що бил аутопсирал. Положително това била Ейдриън Джоунс.

Сержант Магнисън изслушал патолога, затворил телефона и се отправил към дома на семейство Джоунс, за да съобщи на Бил и Линда, че дъщеря им е открита мъртва.

Разкритието

На Даян и Дейвид предстоял летен лагер по време на който щял да бъде проведен строг изпит, за да може чрез него да се откроят най-обещаващите кадети.

Дейвид усилено се подготвял за физическите изпитания, благодарение на което 5 седмици по-късно бил произведен официално в кадет във Военновъздушните сили. С това свое постижение Дейвид стремително се доближавал до най-голямата си цел – да бъде пилот във военновъздушната отбрана на САЩ.

Колкото до Даян, тя била една от 9962 кандидати, желаещи да бъдат приети във Военноморската Академия, и единствената жена от първокурсниците, която живеела в общежитието до брега на река Севърн. Статистически погледнато само 10% от всички първокурсници щели да успеят да преминат 6-те трудни седмици в лагера, на който предстояло да се провеждат изпитите. Само след няколко седмици 4000 момчета и момичета щели да дадат клетва като служители във Военноморския флот.

Малко след това Даян щяла да рецитира строгия код на честта на Академията, изискващ от кадета качества като почтенност, честност и справедливост във всички предприети действия.

Било време за празнуване – съквартирантките Дженифър Маккерни, Манди Гоч и Даян Замора празнували оцеляването си в лагера.

Това било голямо облекчение за Даян и тя си позволила същата нощ да сподели със съквартирантките си доста повече отколкото било необходимо.

Напрежението във връзката й растяло и тя била притискана от заплахите, които получавала по имейла от Дейвид, който опитвал да си възвърнe контрола над Даян, която била започнала да се сближава с командира на отряда Джей Гилд, красив мъж от Чикаго.

Така, след многото намеквания от страна на Даян към момичетата как тя и Дейвид взаимно си съсипвали живота, Дженифър шеговито попитала Даян – “Нима си убила някого“?

Мога само да ти кажа, че някой бе убит заради мен“- отговорила Даян.

Макар и потресени, в началото Дженифър и Манди били скептични към изповедта на Даян. Тя била споделяла това и с Джей Гилд, който бил слушал разказите й много пъти, но незнайно защо ги игнорирал. След като истината била разкрита Гилд щял да загуби поста си във армията заради факта, че не е докладвал на съответните власти в Академията. Дженифър и Манди от друга страна, верни на своя код на честа, още на следващия ден споделили за разговора си с Даян на пастора във флота. Пасторът се свързал адвоката в Академията, който в крайна сметка стигнал до неразкритото убийство в Гранд Преър.

Тогава двама от детективите там отлетели до Анаполис с молбата да разпитат Даян в кабинета на коменданта. След няколкото часа увъртане от страна на Даян по повод нейното признание, че тя и Дейвид са извършили убийство, детективите решили да я изпратят в дома на родителите й. Тя обаче имала съвсем други планове и, вместо да отлети към вкъщи, се качила на самолет за Колорадо Спрингс, за да се срещне с Дейвид. Вече заедно, двамата правили секс в колата и поговорили известно време. Двамата били арестувани скоро след срещата им – Дейвид, докато изпълнявал задълженията си като кадет във Академията на Военновъздушните сили, а Даян - посред нощ в дома на баба й.

Ареста на Даян и Дейвид разбунил духовете в Мансфийлд. Случаят с убийството на Ейдриън Джоунс привлякъл медийното внимание, като историята била възприемана и отразявана по много различни начини в публичното пространство. Само няколко месеца след ареста на Замора и Греъм бил направен документален филм за тях, предвиден за излъчване по телевизията. Филмът ‘‘Love’s Deadly Triangle: The Texas Cadet Murder“ (1997)  бил излъчен по BBC само 5 месеца след ареста на Даян и Дейвид и месец преди процесите срещу тях.

Известно време след залавянето им Дейвид и Даян останали верни на връзката си. От килиите си в затвора в окръг Терант, против препоръките на своите адвокати, Даян и Дейвид си пишели писма, в които прокламирали неугасващата си любов. Те били толкова обсебени от нуждата от контакт един с друг, че на практика си изписали хиляди писма.

Процесът на Даян

Даян Замора в съда

Даян Замора в съда

Двуседмичният процес срещу Даян Замора започнал през февруари 1998 година във Форт Уърт и бил воден от съдия Джо Драго III. Делото срещу Замора привлякло медийното внимание и Даян била представяна по два начина – като покорна жертва или като движещата сила, стояща зад убийството.

Даян Замора била обвинена в углавно убийство.

Спред законодателството на щата Тексас, убийството е умишлено умъртвяване на друго човешко същество, докато углавното убийство е извършено углавно престъпление, освен самото убийство, включващо и отвличане, грабеж, сексуално посегателство, палеж или умишлено възпрепятстване на правосъдието. В този случай прокурорът смятал, че Ейдриън Джоунс е била привлечена с измама да излезе от дома си и да се качи в колата с Дейвид под претекст, че г-н Греъм е искал да се уговорят за среща, в противен случай тя изобщо не би тръгнала с него. Впоследствие Замора и Греъм извършили углавно престъпление, а именно възпрепятстване на правосъдието, когато Даян Замора наредила на Дейвид да застреля Ейдриън Джоунс насред полето, така че по този начин тя да няма възможност да докладва на властите.

Не отнело твърде дълго преди обсебващата любов на Даян и Дейвид да започне да се разпада под натиска на инстинкта за оцеляване и борбата всеки един от тях да прехвърли вината за убийството на другия.

Даян плаче по време на показанията си в съда

Даян плаче по време на показанията си в съда

Процесът на Даян започнал с обвиненията й, отправени към Дейвид и към поставените вече под съмнение предполагаеми сексуални отношения с жертвата – Ейдрън Джоунс. Прокуратурата опитала да представи Даян като жена, управняваща контрол върху действията и чувствата на Дейвид Греъм, но адвокакът на защитата Джон Линебаргър показал пред съда една съвсем различна картина на взаимоотношенията Замора-Греъм.

По време на встъпителната си реч адвокат Линебаргър се аргументирал, като обяснил пред съда, че довереничката му е имала силна и дълбока връзка с Дейвид, помагала е в грижите за братята и сестрите му, имала е висок морал, и в действителност е била под негов контрол през цялото време.

Дейвид Греъм се превърнал в майка, баща и любим за Даян Замора“ – твърдял той.

Защитата искала да докаже, че Даян е била жертва на контролиращия и доминиращ характер на Дейвид Греъм.

Съдебният психолог Майкъл Лоб свидетелствал, че това действително е било така, и обосновал твърдението си, използвайки за пример някои фрагменти от писмата, които Дейвид пращал на Даян в затвора. Едно от тях било с дата 9 август 1996 и показвало ясно Дейвид, огрян от светлината на доминацията и контрола:

Даян, моля те, отговори ми на това писмо колкото може по-скоро.

Аз съм ЛУД ПО ТЕБ. Знаеш ли това?

Ти си само МОЯ, така че не позволявай на никого да те доближава. Ще трябва да спазваш моите условия, както аз ще спазвам твоите. Ето какви са те, моля те, изпрати ми и твоите изисквания:

  1. НЕ ДОПУСКАЙ МЪЖЕ В СТАЯТА СИ, АКО ИМА ТАКИВА ВЪТРЕ, ТИ ИДИ НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ.
  2. НЕ РАЗГОВАРЯЙ С НИКАКВИ БИВШИ МОРСКИ ПЕХОТИНЦИ, ОСВЕН АКО НЕ Е ПО СЛУЖЕБЕН ВЪПРОС.
  3. АКО НЯКОЙ, НЕЗАВИСИМО МЪЖ ИЛИ ЖЕНА,ТЕ ЦЕЛУНЕ ИЛИ ДОКОСНЕ ПО КАКЪВТО И ДА Е НАЧИН, ОТБЛЪСНО ГО!
  4. ПИШИ МИ ПОНЕ ПО 30 СТРАНИЦИ ВСЯКА СЕДМИЦА

С обич, твоят рицар, Сър Дейвид.“

Според адвокатите на Даян, Дейвид бил главният виновник.Той пожертвал живота на Ейдрън Джоунс с единствената цел да държи Даян под своя контрол.

Мисля,че той е имал план, с който да се подсигури и да може да се обвърже по-силно с Даян“ - казал Линебаргър на съдебните заседатели. – “Този план е бил убийството на Ейдриън Джоунс“.

Прокуратурата обаче показала и другото лице на Замора. Според психиатричния доклад на д-р Лоб, Даян била “човек с нестабилна психика, склонност към девиантно поведение и параноя“.

Въпреки това защитата на Даян останала твърдо на позиция, представяйки Замора като емоционално зависима млада жена.

Някои от хората, призовани да свидетелстват срещу Даян, били тъкмо онези, на които тя се доверявала.

Не било никак изненадващо, че Даян, със своите натрапчиви мисли, споделила за убийството само седмица след това на най-добрата си приятелка Кристина Масън.

Кристина свидетелствала пред съда как Даян е отишла при нея и й е разказала за убийството, което са извършили с Дейвид. Даян твърдяла, че именно тя му е наредила да убие Ейдриън, като това е щяло да засвидетелства неговата любов към нея. Кристина Масън разказала още и, че не е отишла в полицията, тъй като се е страхувала за живота си.

Други нейни приятели също дали показания в съда.

Джей Гилд казал – ‘‘Даян заяви, че Ейдриън е трябвало да умре, защото е взела нещо, за което е знаела, че принадлежи на друг“.

Дженифър Маккирни, съквартирантака й в Академията, свидетелствала – ‘‘Според Даян, всеки, който застанеше между нея и Дейвид, трябваше да умре“.

В заключителната си реч прокурор Майк Париш казал пред съдебните заседатели следното:

“Животът има значение. Истината има значение. Ейдриън Джоунс има значение. С всички тези доказателства, с които разполагате, бихте могли да излезете само с едно решение – виновна в углавно убийство“.

След шест часа обсъждания в рамките на два дни, на 17 февруари 1998 съдебното жури намерило Даян Замора за виновна в углавно убийство за смъртта на Ейдриън Джоунс.

Семейството на жертвата пожелало заседателите да не търсят смъртна присъда и поради тази причина Даян била осъдена на доживотен затвор с право на освобождаване след период от 40 години.

Даян изслушала мълчаливо присъдата, но случаят все още не бил приключен.

Приключихме само наполовина.Човекът, натиснал спусъка, предстои да бъде изправен пред съда“ – казал прокурор Майк Париш.

Процесът  на Дейвид Греъм

“За тези от вас, които не си спомнят, това беше едно брутално и напълно лишено от смисъл убийство. Дейвид бе излъгал Даян за уговорена сексуална среща между него и Ейдриън Джоунс, която никога не се е осъществявала. Ако той беше казал тогава – “Шегувам се. Просто исках да те накарам да ревнуваш“, Ейдриън Джоунс щеше да бъде сред над сега“- Сержант Алън Патън от полицейското управление в Гранд Преър.

Дейвид Греъм в съда

Дейвид Греъм в съда

Дейвид Греъм изглеждал спретнат в своя строг и консервативен костюм – бил идеален за защита от гледна точна на външността. Делото срещу него по обвинение в углавно убийство било водено от съдия Дон Леонард във Форт Уърт.

Адвокатът на Дейвид Дон Когдел отказвал да отговаря на въпроси, касаещи стратегията на защитата му, но признал, че действително се е нагърбил с трудна задача като адвокат на Дейвид Греъм. Сред минусите за защитата били вече дадените признания от страна на Дейвид, намереният на тавана в дома на баща му пистолет, с който е била засреляна Ейдриън, и фактът, че бившата му годеница е вече осъдена за престъпление, в което и той е замесен. Освен това Тексас се слави като щата с най-консервативна и безкомпромисната правораздавателна система.

По време на съдебния процес излезли наяве доста детайли срещу Дейвид. А именно, че Дейвид Греъм никога не е имал сексуален контакт с жертвата си, факт, с който прокуратурата се съгласила.

Някой свидетелствал, че Дейвид е откарал Ейдриън  до дома й в същата онази нощ, за която се твърдяло, че двамата са правили секс. Станало ясно, че Дейвид просто си е играл с Даян, и, измисляйки си тази лъжа, е причинил фатални последици за невинен човек. Той просто е искал да манипулира Даян, за да може да изтръгне от нея реакцията, която искал да предизвика. И това, което получил, било всепоглъщащият гняв на Даян.

В повечето престъпления от любов убиецът е дълбоко убеден във вината на жертвата си и на практика е било необходимо малко време преди морбидните наклонности на Даян да се проявят. Имайки в предвид емоционалната обвързаност между Даян и Дейвид по онова време, безумната и обсебваща ревност лесно би могла да доведе до убийство.

Вместо да накаже или напусне Дейвид, Даян се е ядосала на Ейдриън. Като цяло по-голямата част от насилствените действия са репресивни по своята същност и природа, основната емоция е онази, която ни кара да отмъщаваме. В този случай отмъщението завършва с убийство, защото Даян е интерпретирала акта на жертвата си като персонална обида, следователно наказанието е вид механизъм за освобождаване от натрупания стрес.

Даян Замора имала възможността да наблюдава процеса на бившия си годеник от затвора. Големият въпрос бил дали Даян ще свидетелства срещу Дейвид, или ще се позове на Петата поправка.

Кулминацията на това дело била драматична, но кратка.

Поне 10 камери на различни телевизии проследили Даян, която влязла в съда по време на процеса срещу любимия й. Близо година била изминала от последната им среща. Когато влязла в съда, Даян Замора носела син костюм, тъмната й дълга коса била спусната назад, а очите й се срещнали с тези на мъжа, заради когото сега била изпратена в затвора. Престоят на Замора в съдебната зала продължил точно толкова време, колкото й било нужно, за да заяви пред съдебните заседатели, че отказва да свидетелства, позовавайки се на Петата поправка и правото си да не свидетелства, когато това би довело до самоинкриминиране.

На 28 юли 1998 година съдебното жури в Тексас излиза с решение по делото на Дейвид Греъм, а именно – виновен по обвинение в углавно убийство за причиняването на смъртта на Ейдриън Джоунс на 4 декември 1995 година.

Присъдата, която получава Дейвид, е доживотен затвор, с право на замяна след излежаване на поне 40 години от присъдата в затвора.

Датата, определена за подаване на молба за предсрочно освобождаване на двамата, Дейвид и Даян, е 5 септември 2036 година.

Равносметката

Дейвид Греъм и Даян Замора ще бъдат на по 58 години, когато евентуално ще имат възможност да излязат от затвора, прекарвайки де факто цялата си младост и половината си живот изобщо, зад решетките.

Даян към момента е затворничка в Мъри Юнит в близост до Гейтсвил щата Тексас. Надзирателите в затвора я описват като тиха, незамесваща се в проблеми личност, която с готовност изпълнява дадените й нареждания.

На 17 юни 2003 Даян сключва брак със Стивън Мора, затворник в друг изправителен център в Тексас.

Към юли 2001 Дейвид Греъм е помощник-редактор в издателството на вестника на затвора в Тексас.

Очевидно строгата дисциплина, възприета в армията, ще бъде от полза на Даян и Дейвид, но в затвора.

Съдия Джо Драго III обобщава в изявление за медиите резултата от случилото се в тази история:

Няма печеливша страна в този случай.

Семейство Джоунс загубиха прекрасната си дъщеря.

Семейство Замора бяха горди да имат дъщеря, приета в Американската Военноморска Академия, а сега Даян ще излежава доживотна присъда в затвора, вместо да служи в армията. Същото се случи и с Дейвид Греъм, който също ще излежава доживотна присъда.

И, разбира се, Джей Гилд, който беше обещаващ кадет с бъдеще в армията, но прикри едно престъпление и сега разнася пици в Илинойс“.

В градчето на Ейдриън – Мансфийлд, нейната загуба е непрежалима.

В чест на Ейдриън е засаден червен дъб в близост до пистата за лекоатлети, където тя се упражнявала преди трагичната си смърт. На него е поставена гравирана бронзова плоча, на която пише - Единство. Сила. Смелост.

Майката на Ейдриън Линда Джоунс казва – “Единство – има единство в тези думи. Сила – ние черпим сила от това единство. Това ни дава смелост да се изправим срещу злото“.

*Тази статия е посветена на Cold_body.

———————————————————————————————————————————————

Автор: Хана Монтана
Източници: wikipedia.org , www.trutv.com

30 Коментари за “Любовта е лудост: Историята на Даян Замора и Дейвид Греъм”

  1. AvatarCrow

    Изключителна история. Знам, че много от вас няма да ме разберат, но направо станах фен на Даян Замора. Така е, човек трябва да си търси правата… Омръзна ми от това всеки да си гледа собствения кеф и въобще да не му дреме как се чувства другият. Поздрави на авторката!

  2. Avatarpa6ata

    Crow ако те учистят тебе по погрешка,едва ли ще разсъждаваш така .

  3. AvatarМосквич 412

    Да не говорим,че заради чувствата на това грозно същество са погубили едно наистина красиво момиче…

  4. AvatarCrow

    Pa6ata, ако мен ме учистят, надали после ще мога да разсъждавам. Москвич, външния вид няма значение, чувствата са едни и същи за всички. И като казвам, че съм фен, не фен на убийствата,а на това, че тази жена е проявила смелостта да си потърси правата в любовта. Някои хора наистина са много нахални и заслужават възмездие и урок!

  5. AvatarМосквич 412

    Съгласен съм,че няма значение,но заслужава ли си всичко това,дето са сторили?

  6. AvatarХана Монтана

    Може би щеше да си заслужава ,ако изневярата е била действителна.
    Не,че оправдавам убийството,но разбирам напълно чувствата им,които са ги отвели до това положение.

  7. AvatarМосквич 412

    Чувствата никога няма да бъдат оправдание,ако всеки се водеше от чувства вместо от разум,всеки ден щяхме да сме свидетели на кървави сцени.

  8. AvatarНякой си

    Напротив, чувствата са напълно и достатъчно оправдание ! И в този ред на мисли бих казал следното,че ако за едни най-силното нещо е любовта,а за други омразата, то в действителност най-силно е това чувство,когато любовта е изразена чрез омраза, а именно да мразиш,да ненавиждаш и да се опитваш да унищожиш по всевъзможен начин всичко онова,което застрашава нещото,което обичаш !

  9. AvatarХана Монтана

    Може природата да е дарила човека с разум,но много често чувствата,особено когато са силни, ни ръководят.
    В случая това убийство наистина е извършено без каквото и да е основание,но когато пишех статията акцента падна именно върху чувствата и това,на което е способен човек заради тях.

  10. Avatarpa6ata

    Така като ви чета коментарите,оставам с впечатление че ги оправдавате.Това всъщност е много наивна детска постъпка тяхното.Голямата любов уж,ама после се опитват да се натопят един друг.
    Любов Любов,ама всичко е до обстоятелствата.

  11. AvatarХана Монтана

    Pa6ata,ти явно не разбираш български език.
    Къде в мой коментар по темата срещна словосъчетанието “оправдавам ги“?!
    Аз мисля се изразих съвсем ясно и недвусмислено,а именно,че не оправдавам убийството(нито това,нито което и да е друго),но разбирам чувствата и на двамата.
    Всеки гледа от собствената си камбанария,но когато някой пише нещо чети и после обобщавай.

  12. AvatarНякой си

    О,да паша представи си чак ги защитавам. Много е потресаващо и немислимо да се защитават убийци нали,още по-немислимо е някой да им се възхищава, като мен и то на убийци от всякакъв тип и най-вече като държа да отбележа,че на особена почит за мене са масовите убийци,които извършват етнически прочиствания над малцинствата.

  13. Avatarpa6ata

    „Някой си “ не ме занимавай с душевните си проблеми.
    Хана,казах че оставам с такова впечатление.Ако искам да се заям с тебе,мога да бъда много по гаден.Успокойте се малко,мили хора.

  14. AvatarCrow

    Няма да се караме заради различните ни гледни точки, в края на краищата всеки има право на мнение. А случайно някой да знае откъде мога да си намеря да гледам филма по темата, чието заглавие е Swearing Allegiance? Хана, разчитам най-вече на теб за помощ.

  15. AvatarНякой си

    Паша,ти не ми казвай да се успокоя -първо,защото това си е моя работа и второ,защото съм бил спокоен,когато съм го писал – за разлика от сега,а и бъди сигурен,че това далеч не е нападание от моя страна.

    Кроу,много силно се надявам да си от женски пол,защото ако не си просто жална ти майка !

  16. AvatarCrow

    Някой си,какво? Ще дойдеш да ме арестуваш ли? Или може бе ще ме натупаш? Голям самарянин, нямаш то. Като четеш коментарите освен да даваш мнение ще трябва и да приемаш такова….без ненужните заплахи! Всеки е свободен да напише това, което мисли. Възмущаваш се на мойте коментари по темата,като сигурно,смяташ че не съм в час, а в същото време ти заплашваш. Много странно…

  17. AvatarСилвия

    Хана, Някой си, СПРЕТЕ да заплашвате коментиращите! НЯМА да публикувам последните ви коментари!

  18. AvatarAaa

    Някой си отдавна трябваше да бъде баннат.Май само в този сайт се толерират такива като него…

  19. Avatarpa6ata

    Силвия,мисля че е време да удариш по масата и да покажеш кой е шефа.

  20. AvatarLuissa

    Taka kato gledam mai avtorkata na tazi statiq,Hanna Montana,nqma da pishe poveche.Jalko,zashtoto haresvam saita i neinite statii sushto.

  21. AvatarNoOne

    Не мога да разбера Дейвид.Защо после не си е признал за шегата, след като е видял реакцията на Даян?Защо е позволил един човешки живот да бъде отнет? А и то загиналият да е напълно невинен! И от всичко преживяно нищо да не излезе.Най-накрая Даян да се омъжи за друг. .. иначе отново една страхотно написана история. :) Браво.

  22. AvatarNoOne

    Днес гледах документалния филм направен за тях.Голямата им любов?!! Те се обвиняват един-друг и до днес.И дваата твърдят, че другия е виновен.Дейвид казва, че в нощта на убийството дори не е бил там.Твърди че Даян е извършила всичко сама.тя пък от своя страна твъпри, че се е опитала да го спре и че не е искала да я убие, а само да я попита защо го е направила.Също така казва, че Дейвид я е контролирал и че се е опитвал да прави секс с опрян до главата й пистолет.
    Когато Замора е подложена на детектора на лъжата, всичко което е казала е отбелязано като ГРЕШНО.В крайна сметка, няма смисъл да се обвиняват един-друг.И двамата ще остана по още 30 години в затора.

    Иначе още веднъж – много добре е написано, БРАВО :) ..

  23. AvatarМосквич 412

    „Не мога да разбера Дейвид.Защо после не си е признал за шегата, след като е видял реакцията на Даян?Защо е позволил един човешки живот да бъде отнет?“

    Защото е дудук,и малко съмнително стои,че я обичал безкрайно,ако е така никога няма да се изгъбарка с такова нещо..

  24. AvatarBoom

    Crow – ти си много зле. Как „да си търси правата“. Дори гаджето да й беше изневерил да се разправя с него, момичето не й е виновно. Дори и да е знаела, че той е обвързан, пак вината щеше да си е негова, че е спал с нея.

    Тази убийца е жалка жена. За изневяра по принцип или му теглиш майната или се разправяш с него, 3-тата страна нищо не ти дължи.

    „проявила смелостта да си потърси правата в любовта. Някои хора наистина са много нахални и заслужават възмездие и урок!“ – к’во значи урок, ако някой иска да изневери вината си е негова!

    Всяка жена готова да се сбие или убие за мъж, поради каквато и да е причина различна от това да защити живота му, е жалка жена без достойнство.

  25. AvatarCrow

    Boom,ще прочета мнението ти и без да казваш, че съм зле. И знаеш ли? Ако „третата страна“, както ти я наричаш, ми се бърка в живота и то нарянявайки ме, ми дължи обяснение! Сигурна съм, че, ако на теб ти изневери твоят човек, ще мислиш за „третата страна“ и но те толкова позитивно и опровергаващо. Ненавиждам поведението на хора, които се забъркват с обвързани хора, било то и чисто сексуално, изключвам разбира се факта, когато не знаят за това.

  26. AvatarДеси

    Покъртителна история…..

  27. Avataralex

    Boom,аз обаче напълно подкрепям твоето мнение,смятам че ако един човек е толкова верен на своята половинка ще устои на каквито и да било провокации и ‘обсади’от ‘третата страна’,на времето моят бивш съпруг ми изневери близо 4 години с едно момиче,аз се разведох с него,но с нея станахме добри приятелки и до ден днешен,а той и до сега се чуди какво точно се е случило,как и защо…на Crow искам да кажа,че никой от ‘третата страна’ не се забърква току-така с нечия половинка ако не е имало ‘зелен семафор’от същата тази ‘вярна’ половинка!Човек сам се ражда и сам умира,но изборът си е негов!Въпросният Дейвид е трябвало да и каже че се е пошегувал и да предотврати тази грозна развръзка,но пък от друга страна Хана много ясно го е написала по-горе в историята че двамата по отделно са били с висок морал,но взети заедно образуват трета личност,така че според мен някакъв вид инцидент рано или късно такива индивиди предизвикват.Това е лично мое мнение,което се възползвам от правото си да напиша,без да карам другите да мислят като мен,но и без да обиждам тези,които не мислят като мен.Много ми е неприятно когато чета коментари от хора които не се познават да се наричат такива и онакива,да си изкарват негативната енергия понеже анонимността по форумите им дава кураж,който може би по принцип нямат.На Хана,браво и благодаря!

  28. AvatarРей

    Crow, не знам ти за какви права говориш, но мисля, че забравяш нещо важно – никой няма право да отнема чуждия живот, при каквито и да било обстоятелства. Точка.

  29. AvatarГеорги Банков

    Нямало е нужда от убийство. Можеше тази Даян Замора да се срещне с въпросното убито момиче и да й поиска обяснение въпреки, че това момиче вина няма единствения виновник е Дейвид аз заставам зад тезата, че когато не си хванат няма престъпление ходил си къде си ходил врял си го тук там жената до теб щом не е разбрала, продължи и го забрави все едно не се е случило. Ако те хванат чак тогава се оправдавай.. па ако толкова ти тежи на съвестта за Бога има църкви и свещеници да ходи да се изповяда…

  30. AvatarAnniinna

    Ами да беше гръмнала възлюбения си тогава в десятката? Оправдавате с чувства, но третият човек не е виновен по принцип. Снажнят младеж като се е бил толко у гърдите за чиста и девствена любов има уста да каже не на този „трети човек“. Да не говорим, че момичето въобще нищо не е и било направило… Никой извън връзката не ви е виновен ако са ви преебали с изневяра,търсете вината вътре.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –