Публикувано на: 18 май, 2008

Това класическо убийство е вероятно една от най-големите мистерии в криминалната история на Америка. Докато възрастният Андрю Бордън си дремвал на мохерното канапе, неговата съпруга Аби лежала на пода в стаята за гости на горния етаж, мъртва от около час и половина и убита от същата секира, която щяла да се стовари и върху него както си спял.

Убийствата са стряскащо брутални и кървави, а вместо откачен маниак размахващ брадва, обвиняемият се оказва редовно ходещата на църква, неомъжена дъщеря на жертвите. Срещу нея е повдигнато обвинение за убийството на родителите й – престъпление достойно за класическа древногръцка трагедия. Мнозина вярват, че тя е убила баща си и втората си майка, но изследванията проведени от съвременните криминалисти сочат противното.

Лизи хваща секирата

Лизи Бордън

Лизи Бордън

Денят е душен и горещ, над 37 градуса още преди обяд. Докато възрастният Андрю Бордън си дремвал на мохерното канапе, неговата съпруга Аби лежала на пода в стаята за гости на горния етаж, мъртва от около час и половина и убита от същата секира, която щяла да се стовари и върху него както си спял.

„… едно от най-подлите и жестоки престъпления извършвани някога в Масачузетс… Кой би могъл да извърши подобно деяние? В тишината на дома, посред белия августовски ден, на улица, чийто къщи почти се докосват една до друга – кой би могъл да го направи?

Огледът на жертвите показа, че г-жа Бордън е посечена с помощта на някакъв остър и тежък инструмент, с който по главата й са нанесени осемнадесет удара, тринадесет от които са счупили черепа й; на долния етаж, лежащо на дивана се намираше мъртвото и осакатено тяло на г-н Бордън, с единадесет удара нанесени по главата му, четири от които са счупили черепа му“.

(Извадка от заключителната реч на защитата на Лизи Бордън, изнесена от нейния главен адвокат Джордж Д. Робинсън.)

Лизи Бордън като дете

Лизи Бордън като дете

Повече от сто години случаят на Лизи Бордън озадачава и очарова онези, които се интересуват от престъпленията. Много малко случаи в американската история са привличали толкова много внимание като убийството със секира на Андрю Джей Бордън и неговата съпруга Аби Бордън. Кървавостта на деянието, в иначе изисканата домашна обстановка типична за края на 19 век, е потресаваща. Освен зловещата природа на престъплението, се появява и неочакваната личност на обвиняемата, която се оказва не маниак размахващ брадва, а религиозна учителка в неделното училище. Неомъжената дъщеря на убитите е обвинена в смъртта на родителите си, едно престъпление достойно за класическа древногръцка трагедия. На процеса обвиняемата е оправдана за жестокото и кърваво двойно убийство. Обстоятелствата били необичайни, имайки предвид бързото правораздаване в онази епоха, огромния интерес от страна на пресата, доказателствата, които били предимно косвени, противоречивото обществено мнение за или против вината на обвиняемата, некомпетентното обвинение и накрая оневиняването й.

Първото убийство

В около 11:10 ч., в четвъртък, на 4 август 1892 г., Бриджит Съливан, прислужницата в дома на сем. Бордън, която в този момент си почивала в таванската си стаичка, се стряска от вика на Лизи Бордън: „Меги, слез долу!“.

Андрю Бордън

Андрю Бордън

„Какво има?“ - попитала Бриджит, която сестрите Бордън наричали Меги.

„Ела бързо долу! Татко е мъртъв! Някой е влязъл и го е убил!“

70-годишният Андрю Бордън бил един от най-богатите мъже във Фол Ривър, директор на управителния съвет на няколко банки, собственик на търговски площи, които му носели значителни приходи. Той бил висок и слаб, мрачен човек с бели коси, известен със своята пестеливост и прочут със своя бизнес нюх. Той живеел с втората си жена и двете си големи, неомъжени дъщери в малка къща, в не особено модерната част на града, където бил по-близо до бизнеса си. Той не бил твърде симпатичен човек, но, въпреки стиснатата си натура, понякога проявявал щедрост към съпругата и дъщерите си.

Андрю Бордън лежи мъртъв на дивана

Андрю Бордън лежи мъртъв на дивана

Когато Бриджит слиза бързо по стълбите, тя заварва Лизи да стои на задната врата. Лизи не й позволила да влезе във всекидневната, с думите: „Не влизай там. Върви и доведи лекар. Тичай!“.

Бриджит отива да извика техния съсед и семеен лекар, д-р Боуен. Той не си бил у дома, но Бриджит казала на г-жа Боуен, че г-н Бордън е убит. Прислужницата се връща обратно в къщата и Лизи я изпраща да доведе приятелката на сестрите Бордън, г-ца Алис Ръсел, която живеела през няколко пресечки.

Бриджит Съливан

Бриджит Съливан

Портретът на Бриджит, направен в началото на двадесетте й години, показва една яка, не особено красива ирландска прислужница. По времето на убийствата тя е на 26 години и работи в дома на Бордън от 1889 г. Тя емигрирала от Ирландия през 1886 г. и принадлежала към  социално дискриминираната класа на ирландците в Масачузетс. Нейните показания били последователни и прями, като нито помагали, нито навреждали на Лизи. Тя не прекарва нощта на убийствата в дома на Бордън, а у едни съседи. Тя прекарва следващата нощ, петък, в таванската си стаичка и напуска къщата в събота завинаги. Една от легендите гласи, че Лизи е платила на Бриджит, за да си тръгне и то достатъчно пари, за да може да си купи огромна ферма в Ирландия. Тази история е малко вероятна, тъй като Бриджит се връща обратно в Щатите след няколко години, омъжва се и се премества в Бът, Монтана, където умира през 1948 г. в съвсем скромна обстановка.

Второто убийство

Междувременно, съседката от северната страна на къщата г-жа Аделейд Чърчил забелязва, че в дома на Бордън се случва нещо лошо. Тя се провикнала към Лизи, която стояла на входа на къщата и я попитала какво става. Лизи отговорила: „О, г-жо Чърчил, моля ви елате! Някой е убил татко!“

Къщата на сем.Бордън

Къщата на сем.Бордън

Г-жа Чърчил попитала: „Къде е майка ви?“

Лизи казала, че не знае и че нейната мащеха Аби Бордън била получила бележка, в която я викали при някакъв болен човек. Тя казала на г-жа Чърчил, че Бриджит не е могла да намери д-р Боуен. Г-жа Чърчил предложила да изпрати своя слуга да издири доктора, както и да се обади по телефона за помощ. В полицейския участък, който се намирал само на около 350 м. от дома на Бордън, получили сигнала за убийството извършено в дома на 92 „Втора улица“ в 11:15 ч. сутринта.

След като изпраща слугата и информира един минувач за случилото се, г-жа Чърчил се връща в кухнята на Бордън. Доктор Боуен пристигнал заедно с Бриджит, която се връщала от г-ца Ръсел. Докторът прегледал тялото и поискал чаршаф, за да го покрие. Бриджит казала: „Ако знаех къде е г-жа Уайтхед (по-малката сестра на Аби Бордън), щях да отида да проверя, дали г-жа Бордън не е там и да й кажа, че г-н Бордън е много зле“.

Лизи казала: „Меги, почти съм сигурна, че я чух да се прибира. Качи се горе да провериш“.

Бриджит отказала. Г-жа Чърчил решила да се качи, а Бриджит неохотно я последвала. Двете тръгнали заедно нагоре по стълбите и още преди да ги изкачат вече можели да видят, че г-жа Бордън лежи на пода в стаята за гости.

Бриджит зърнала тялото. Г-жа Чърчил се втурнала покрай нея, стресната от гледката на очевидно мъртвото тяло, спуснала се по стълбите и извикала: „Има още един!“.

Стаята за гости

Стаята за гости

Аби Бордън е ниска, пълна жена на 64 години, която се омъжва чак на 36 години за вдовеца Андрю Бордън. Тя е отдадена на по-малката си доведена сестра Сара Уайтхед, за която се грижела като майка. Тя нямала по-близки хора от Сара и нейната дъщеря. Тя очевидно осигурявала добър дом за съпруга си, който оценявал това. Нейните доведени дъщери не били особено близки с нея. Лизи, даже я наричала „г-жа Бордън“ вместо „Майко“.

Междувременно в къщата пристигна Алис Ръсел, а д-р Боуен излиза за малко, за да телеграфира на по-голямата сестра на Лизи Ема, която била на гости у приятели в съседния град Феърхейвън. След като се връща, докторът продължава да преглежда тялото на Андрю Бордън. То лежало на дясната си страна на дивана, с крака на пода. Главата му била леко извита надясно, а лицето му разрязано от единайсет удара. Едното му око било разполовено и почти извадено, а носът му бил отрязан. Повечето от раните били нанесени в областта на едното око, носа и ухото. От раните все още капела кръв. По пода имало кървави петна, както и на стената над дивана и по картината висяща там. Изглежда нападението било извършено отзад и отгоре, докато той спял.

Аби Бордън

Аби Бордън

Д-р Боуен установява, че г-жа Бордън е ударена повече от дузина пъти в гръб. По-късната аутопсия разкрива, че ударите са били деветнадесет. Главата й била разбита от същата секира или брадва, с която бил убит и г-н Бордън. Кръвта й била тъмна и съсирена.

Д-р Боуен идва в къщата и по-рано същата сутрин, когато г-жа Бордън го извиква, оплаквайки се от неразположение, което той приписал на хранително отравяне. Той бил първият човек, който преглежда телата и след това асистира на д-р Долан при аутопсиите и предписва успокоително на Лизи. Той бил постоянно присъствие в къщата от около 11:30 ч. Това го превръща в основна фигура в някои от последвалите конспирации, възникнали около убийствата.

Минути след получаването на сигнала в полицията, градският съдия-изпълнител Руфъс Б. Хилард, изпраща полицай Джордж У. Алън в къщата на Бордън. Джордж вижда, че Андрю Бордън е мъртъв и хваща един минувач, Чарлз Сойер, да стои на пост, докато той се върне в управлението за помощ. На местопрестъплението пристигат още седем полицаи. Съдебният лекар Уилям Долан пристига в къщата в 11:45 ч.

Разследването

Разследването на убийствата, колкото и хаотично и несръчно да било, може да бъде реконструирано с помощта четирите официални съдебни събития свързани със случая: дознанието, предварителното разглеждане, заседанието на Голямото жури и процесът. Лизи е изправена на съд въз основа на косвени доказателства, без точно идентифицирано оръжие на престъплението и без уличаващи физически доказателства – както и липса на ясен и убедителен мотив. Пречка се оказва и неуспехът на разследващите органи да докажат, че Лизи е била в състояние да извърши убийствата в съответния период от време.

В продължение на няколко седмици разследващите създават времева таблица на събитията, покриваща периодът от деня преди убийствата - сряда 3 август, до неделя 7 август – денят, в който г-ца Ръсел вижда как Лизи изгаря една рокля, действие, което се оказва решаващо за разследването.

3 август

Следователите установяват, че на 3 август са се случили четири важни събития. Първото е, че Аби Бордън посещава съседа си д-р Боуен в седем часа сутринта, твърдейки че тя и Андрю са били отровени. И двамата се чувствали ужасно зле през цялата нощ. Докторът й казва, че не смята гаденето и повръщането й за сериозни и я изпраща вкъщи. По-късно той отива в дома им, за да прегледа Андрю, който неблагодарно му заявява, че не е болен и няма намерение да плаща за тази домашна визитация. Слугинята Бриджит също се чувствала зле през онази сутрин. При аутопсиите на Андрю и Аби не били открити следи от отрова.

Втората важна случка бил опитът на Лизи да купи синилна киселина за 10 цента от Ели Бенс, продавачката в дрогерията. Тя обяснила на Бенс, че отровата й трябва, за да премахне някакви насекоми, които били нападнали наметката й от тюленова кожа. Бенс отказала да й продаде киселината без рецепта. Още двама очевидци – един клиент и другата продавачка – идентифицират Лизи като жената, която видели в дрогерията между 10 и 11:30 ч. сутринта. Лизи отрича да се е опитвала да купи синилна киселина, заявявайки на дознанието, че наистина е била навън онази сутрин, но не в дрогерията на Смит, след което съвсем променя версията си, казвайки че изобщо не е излизала от къщата чак до вечерта на 3 август.

Третото събитие. Чичо Джон Морс пристига в ранния следобед. Той нямал багаж, но възнамерявал да пренощува, за да може да посети своите роднини в града на следващия ден. Той и Лизи дават показания, че не са се виждали чак до след убийствата на следващия ден, макар Лизи да знаела, че той гостува в дома й.

Накрая, същата вечер Лизи посещава своята приятелка г-ца Алис Ръсел. Според г-ца Ръсел, Лизи била превъзбудена, притеснена от някаква заплаха надвиснала над баща й и разтревожена, че нещо щяло да се случи. Лизи се прибира у дома в около 21:00 ч., дочува високия разговор на чичо Джон и родителите си във всекидневната и се качва в спалнята си без да ги види.

4 август

Утрото на убийствата започва в 6:15 ч., когато Бриджит се захваща със задълженията си. Чичо Джон също става от леглото. Аби слиза в около седем часа, а Андрю няколко минути по-късно. Те сязат да закусват. Лизи остава в стаята си и слиза чак в 8:45 ч., след като чичо Джон бил излязъл. Според съседката г-жа Чърчил, Андрю бил тръгнал за работа в около 9 ч. Той посещава няколкото банки, в които имал участие, както и магазина си, който се ремонтирал. Според дърводелците в магазина той си тръгнал към къщи в 10:40.

Малко преди 9 ч. Аби нарежда на Бриджит да измие прозорците, а тя се качва в стаята за гости, където чичо Джон бил прекарал нощта.

Някъде в периода между 9 и 10 ч. (вероятно в 9:30 ч.), Аби е убита в стаята за гости. Тя не била излизала от къщата. Бележката от болен приятел, която според Лизи Аби била получила мащехата й, така и не е открита, въпреки старателното търсене. Лизи казва, че може неволно да я е изгорила.

Андрю се прибира в малко след 10:40 ч. Бриджит миела вътрешната страна на прозорците. Входната врата била заключена отвътре с три ключалки и Бриджит трябвало да отвори на г-н Бордън. Докато се занимавала с отключването, тя дочула смеха на Лизи от горния етаж. Но Лизи настоява пред полицията, че е била в кухнята, когато баща й се прибрал у дома.

Г-н Бордън, който държал спалнята си заключена след един обир през миналата година, взима ключа за спалнята от полицата над камината и се качва по задните стълби. Лизи приготвя дъската за гладене и започва да глади носни кърпички. Бриджит продължава с миенето на прозорците още около пет минути.

Бриджит се качва в стаята си и ляга да си почине в 10:55 ч. Андрю слиза във всекидневната и ляга на дивана да си подремне. Лизи излиза на двора или в хамбара, където стои от 20 до 30 минути. Къде точно е била не е съвсем ясно. Тя казва, че е отишла в хамбара, за да намери нещо метално, което да й послужи за тежест на въдица, защото смятала да отиде при сестра си Ема във Феърхейвън, където щели да ходят за риба. Когато се връща в къщата в 11:10 ч., тя заварва баща си мъртъв.

Разследването продължава

Следващите 35 минути са изложени в описанието на престъплението.

11:15: Полицията получава сигнал.

11:30: Д-р Боуен пристига.

11:45: Чарлз Сойер, седем полицейски служители и съдебният лекар Уилям Долан са на местопрестъплението.

Счупената секира

Счупената секира

Полицията започва разследването. Полицай Мълали пита Лизи, дали в къщата има някакви брадви. „Да“ – казва тя. – „Те са навсякъде“. След това нарежда на Бриджит да му ги покаже. Мълали и Бриджит слизат в мазето и намират четири брадви, две от които били прашни. Една от тях била без дръжка и покрита с пепел. Счупването изглеждало съвсем скорошно. Тази брадва била взета като доказателство.

Някъде по това време чичо Джон се завръща, минавайки през задния двор и събирайки круши от земята. Той бил помолен от Андрю същата сутрин да се върне за обяд. По-късно той свидетелства, че не си спомня дали вратата на мазето е била отворена или затворена.

След като разпитват Лизи за действията й по време на убийствата, сержант Харингтън и един друг полицай отиват в хамбара. Те установяват, че подът на хамбара е покрит с прах и няма признаци някой да е влизал вътре.

В 15:00 ч. телата на Андрю и Аби са внесени в трапезарията, където д-р Долан извършва аутопсиите върху масата за хранене. Стомасите им били отстранени и изпратени със специален пратеник на д-р Ууд, професор по химия в Харвард.

На горния етаж полицай Джон Флийт разпитва Лизи, интересувайки се дали тя има някаква представа кой би могъл да е извършил убийствата. Тя не можела да се сети за друг, освен за някакъв мъж, с когото баща й имал спречкване преди няколко седмици и когото тя не познавала. Когато той я попитал направо, дали чичо Джон или Бриджит биха могли да са убили майка й и баща й, тя казала, че това не е възможно. Чичо Джон бил напуснал къщата в 8:45 ч., а Бриджит била на горния етаж по време на убийството на г-н Бордън. Тя непрекъснато поправяла полицая, че Аби не е нейна майка, а мащеха.

Ема се завръща от Феърхейвън в малко преди седем часа вечерта. Телата на двамата Бордън все още лежали на масата в трапезарията, очакващи идването на погребалния агент. Сержант Харингтън продължава да разпитва Лизи. Накрая полицията си тръгва, оставяйки кордон около къщата, който да държи настрана многобройните любопитни жители на Фол Ривър, които започнали да се събират там още от обяд. Бриджит отива да пренощува у едни съседи, г-ца Ръсел пренощувала в спалнята на Бордън, Ема и Лизи в своите стаи, а чичо Джон в стаята за гости, където била убита Аби.

От 5 август до декември

5 август

На следващия ден във вестник „Фол Ривър Глоуб“ се появява интервю с чичото на Лизи Хайрам Харингтън, съпруг на единствената сестра на Андрю Бордън. Той твърдял, че е говорил с племеницата си във вечерта в деня на убийствата и тя не била показала никакви признаци на емоции и скръб.

Сержант Харингтън (без роднинска връзка с Хайрам) разпитва Ели Бенс за опита на Лизи да купи отрова. Ема наема г-н Андрю Дженингс за техен адвокат. Полицията продължава разследването, но не открива нищо съществено. Градът и вестниците в околността били обсебени от убийствата.

6 август

Събота бил денят на погребенията на Андрю и Аби Бордън. Службата била извършена от преподобните Бък и Джъд. Но погребението не се състояло, защото полицията била уведомена, че д-р Ууд иска да извърши нова аутопсия. Главите на Андрю и Аби били отделени от телата им и кожата им била свалена. От черепите били взети отливки. Поради някаква причина черепът на Андрю не бил върнат в ковчега му.

7 август

В неделя сутринта г-ца Ръсел вижда как Лизи изгаря някаква рокля в кухненската печка. Тя казва: „Ако бях на твое място, щях да внимавам да не ме види някой, Лизи“. Лизи обяснила, че роклята била изцапана с боя и не ставала за нищо. Точно показанията на г-ца Ръсел за тази случка подтикват съдия Блейсдел от Втори районен съд да повдигне обвиненията в убийство срещу Лизи.

От 9 до 11 август

Съдия Блейсдел водел дознанието, чийто заседания се провеждали в тайна. В крайна сметка срещу Лизи били повдигнати обвинения за убийството на баща й и тя била поставена под арест. На следващия ден тя пледирала за невинна. Лизи била държана в затвора Тонтън, който разполагал с удобства за жени-затворнички.

От 22 до 28 август

Предварителното изслушване става под председателството на съдия Блейсдел. Лизи не свидетелствала, но записките от нейните показания по време на дознанието били представени от адвокат Дженингс. Съдия Блейсдел печално обявява вероятната вина на Лизи и я предава на Голямото жури.

От 7 ноември до 2 декември

Голямото жури изслушва случая на Лизи Бордън през последната седмица от сесията си. Прокурорът Хоузи Ноултън приключва с изложението си и изненадващо поканва адвоката на защитата Дженингс да изложи случая си. Това е нещо нечувано в Масачузетс. В резултат, пред Голямото жури се провежда същински процес. За известно време изглеждало, че обвиненията срещу Лизи ще бъдат свалени. Тогава, на 1 декември, г-ца Ръсел дава показанията си за изгарянето на роклята и на следващия ден срещу Лизи са повдигнати три обвинения в убийство. (едно за баща й, едно за майка й и едно за двамата заедно). Процесът е насрочен за 5 юни 1893 г.

Процесът

В допълнение към съдебните архиви още две творби (разгледани по-долу), дават представа за хода на делото. Първата е книгата на Едмънд Пиърсън „Делото на Лизи Бордън“, а втората е „Сбогом, Лизи Бордън“ на Робърт Съливан.

Хоузи Ноултън

Хоузи Ноултън

Едно кратко резюме на хода на процеса ще бъде полезно, за да разберем как журито стига до своето решение. Делото продължава четиринадесет дни, от 5 юни до 20 юни 1893 г. След деня, в който е избран съдебният състав - дванадесет фермери и търговци на средна възраст – обвинението излага случая си в продължение на седем дни.

Хоузи Ноултън поема неохотно обвинението, заставен от политически коректния главен прокурор на Масачузетс Артър Пилсбъри, който би трябвало да бъде на неговото място. С приближаването на процеса, обаче Пилсбъри започва да чувства натиск от поддръжниците на Лизи – женски групи и религиозни организации. Пилсбъри нарежда на областния прокурор на Фол Ривър Ноултън да води обвинението и назначава за негов помощник Уилям Мууди, областен прокурор на Есекс Каунти. Скоро след края на процеса Ноултън заема поста на Пилсбъри като главен прокурор.

Според Съливан, Мууди е най-компетентният адвокат въвлечен в процеса срещу Бордън. Той е най-подробен в разпитите на свидетелите – докато Ноултън често захващал една тема и след това се отдръпвал от същността й. Аргументите на Мууди за това, дали да бъдат допуснати доказателствата, са впечатляващи, макар и да не съумяват да въздействат на тримата съдии. Мууди е избиран в Конгреса три пъти, служи като секретар във Флотата и като главен прокурор по време на управлението на Тиодор Рузвелт, негов състудент от Харвард. През 1906 г. Рузвелт назначава Мууди за съдия във Върховния съд на Съединените Щати.

Уилям Мууди

Уилям Мууди

В излагането на случая си Уилям Мууди представя три аргумента. Първо, че Лизи е била предразположена към убийството на баща си и втората си майка и че го е планирала. Второ, че тя наистина ги е убила и, трето, че нейното поведение и противоречиви показания не се връзват с твърдението й за невинност. Мууди хвърля една рокля върху прокурорската маса, която по-късно щял да предложи като доказателство. Когато роклята пада на масата, покривката, която покривала черепите на жертвите се свлича. При тази гледка Лизи се строполила на земята в безсъзнание.

Особено важно за обвинението било да представи доказателства, свързани с мотива за убийствата. Ноултън и Мууди призовават свидетели, които разказват, че г-н Бордън е възнамерявал да напише ново завещание. Старото така и не било намерено, или не съществувало, въпреки че чичо Джон свидетелства, че г-н Бордън му бил казал, че има такова. Новото завещание, според чичо Джон, щяло да остави на Ема и Лизи по 25000 долара, а остатъкът от половин милион щял да отиде за Аби – това са около десет милиона долара в днешни пари.

В събота, на 10 юни, обвинението се опитва да внесе показанията на Лизи от дознанието в архива. Робинсън протестирал, тъй като това били показанията на официалния обвиняем. В понеделник, когато заседанията били възобновени, съдиите отхвърлят искането на обвинението.

В сряда, на 14 юни, обвинението призовава Ели Бенс, продавачът в дрогерията. Защитата протестирала. След като изслушват аргументите на обвинението и защитата за значението на опита на Лизи да купи отрова, съдиите постановяват, че показанията на г-н Бенс, както и въпросът с отровата изобщо, няма да бъдат използвани в процеса.

Защитата разполагала едва с два дни, за да представи тезата си.

Андрю Дженингс

Андрю Дженингс

Дженингс е един от най-изтъкнатите граждани на Фол Ривър. Преди убийствата той бил адвокат на Андрю Бордън, а след това адвокат на Лизи. Той е мълчалив човек, който не продумва нито дума за процеса цели 30 години след края му. Дженингс и колегата му Мелвин Адамс правят всичко по силите си да не допуснат показания и доказателства, които биха могли да навредят на Лизи.

Защитата призовава свидетели, които да потвърдят присъствието на подозрителен, млад мъж в района около къщата на Бордън, а Ема Бордън свидетелствала за липсата на мотив у сестра й.

В понеделник, на 19 юни, защитата представя заключителните си аргументи и Ноултън започва да излага аргументите на обвинението, приключвайки на следващия ден. Тогава Лизи е попитана, дали иска да каже нещо. Тя проговаря за първи път по време на процеса: „Аз съм невинна. Ще оставя моят адвокат да говори от мое име“.

В 15:24 ч. журито се оттегля и след малко повече от час се връща с решението си. Лизи е обявена за невинна по трите обвинения.

След процеса

Пет седмици след процеса, Лизи и Ема купуват и се нанасят в една сива, каменна, викторианска къща с тринадесет стаи, разположена на „Хълма“ – моден жилищен квартал във Фол Ривър.

През 1897 г. Лизи е обвинена в кражбата на две картини, на стойност по-малко от сто долара, от магазин „Тилдън-Търбър“ във Фол Ривър. Спорът е разрешен извън съда.

През 1904 г. Лизи се запознава с младата актриса Нанс О`Нийл и през следващите две години двете са неразделни. Точно в този период Ема напуска дома им, вероятно обидена от интимните отношения между сестра й и актрисата. Ема заживява у семейството на преподобния Бък и през 1915 г. се премества в Нюмаркет, Ню Хампшир.

Лизи умира на 1 юни 1927 г., на 67 години, след дълго боледуване, което последвало операция на жлъчката. Ема починала девет дни по-късно от падане по стълбите в дома й в Нюмаркет. Те са погребани в семейния гробищен парцел заедно с майка си, втората си майка и безглавия си баща.

Лизи и Ема завещават състоянията си на благотворителни каузи. Лизи се погрижва предимно за организации защитаващи животните, а Ема оставя парите си на различни хуманитарни организации във Фол Ривър.

източник: trutv.com

Един коментар за “Лизи Бордън: Обвинена в отцеубийство”

  1. AvatarМони

    Бях чела и преди тази статия, но чак след като прочетох книгата на Мери Хигинс Кларк – Домът на малката Лизи Бордън ми направи впечатление. Прочетете я, струва си :)

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –