Лизи Бордън: Обвинена в отцеубийство

Лизи Бордън: Обвинена в отцеубийство

Това класическо убийство е вероятно една от най-големите мистерии в криминалната история на Америка. Докато възрастният Андрю Бордън дремвал на мохерното канапе в дома си, неговата съпруга Аби лежала на пода в стаята за гости на горния етаж – мъртва от около час и половина и убита със същата секира, която щяла да се стовари и върху него както си спял.

Двойното убийство било стряскащо брутално и кърваво, а вместо откачен маниак, размахващ брадва, обвиняемият се оказал редовно ходещата на църква, неомъжена дъщеря на жертвите. Срещу нея било повдигнато обвинение за убийството на родителите й – престъпление, достойно за класическа древногръцка трагедия. Мнозина вярват, че тя е убила баща си и втората си майка, но разследванията, проведени от съвременни криминалисти, сочат противното.

Лизи хваща секирата

Лизи Бордън
Лизи Бордън

Денят бил душен и горещ, над 37 градуса още преди обяд. Докато възрастният Андрю Бордън дремвал на мохерното канапе, неговата съпруга Аби лежала на пода в стаята за гости на горния етаж – мъртва от около час и половина и убита от същата секира, която щяла да се стовари и върху него както си спял.

„… едно от най-подлите и жестоки престъпления, извършвани някога в Масачузетс… Кой би могъл да извърши подобно деяние? В тишината на дома, посред белия августовски ден, на улица, чийто къщи почти се докосват една до друга – кой би могъл да го направи?

Огледът на жертвите показа, че г-жа Бордън е била посечена с помощта на остър и тежък инструмент, с който по главата й са нанесени осемнадесет удара, тринадесет от които са счупили черепа й; на долния етаж, лежащо на дивана се намирало мъртвото и осакатено тяло на г-н Бордън, с единадесет удара нанесени по главата му, четири от които са счупили черепа му“.

(Извадка от заключителната реч на защитата на Лизи Бордън, изнесена от нейния главен адвокат Джордж Д. Робинсън.)

Лизи Бордън като дете

Повече от сто години случаят на Лизи Бордън озадачава и очарова онези, които се интересуват от престъпленията. Много малко случаи в американската история са привличали толкова много внимание, като убийството със секира на Андрю Джей Бордън и неговата съпруга Аби Бордън. Кървавостта на деянието в иначе изисканата домашна обстановка, типична за края на ХІХ век, е потресаваща. Освен зловещата природа на престъплението, се появява и неочакваната личност на обвиняемата, която се оказала не маниак, размахващ брадва, а религиозна учителка в неделното училище. Неомъжената дъщеря на убитите била обвинена в смъртта на родителите си – престъпление, достойно за класическа древногръцка трагедия. На процеса обвиняемата била оправдана за жестокото и кърваво двойно убийство. Обстоятелствата били необичайни, имайки предвид бързото правораздаване в онази епоха, огромния интерес от страна на пресата, предимно косвените доказателства, противоречивото обществено мнение за или против вината на обвиняемата, некомпетентното обвинение и накрая оневиняването й.

Първото убийство

В около 11:10 ч.  в четвъртък на 4 август 1892 г. Бриджит Съливан, прислужницата в дома на сем. Бордън, която в този момент си почивала в таванската си стаичка, се стреснала от вика на Лизи Бордън: „Меги, слез долу!“.

Андрю Бордън
Андрю Бордън

„Какво има?“ – попитала Бриджит, която сестрите Бордън наричали Меги.

„Ела бързо долу! Татко е мъртъв! Някой е влязъл и го е убил!“

70-годишният Андрю Бордън бил един от най-богатите мъже във Фол Ривър, директор на управителния съвет на няколко банки, собственик на търговски площи, които му носели значителни приходи. Той бил висок и слаб, мрачен човек с бели коси, известен със своята пестеливост и прочут със своя бизнес нюх. Живеел с втората си съпруга и двете си големи, неомъжени дъщери в малка къща, в не особено модерната част на града, където бил по-близо до бизнеса си. Той не бил твърде симпатичен човек, но въпреки стиснатата си натура, понякога проявявал щедрост към съпругата и дъщерите си.

Андрю Бордън лежи мъртъв на дивана
Андрю Бордън лежи мъртъв на дивана

Когато Бриджит слязла бързо по стълбите, заварила Лизи да стои на задната врата. Лизи не й позволила да влезе във всекидневната с думите: „Не влизай там. Върви и доведи лекар. Тичай!“.

Бриджит отишла да извика техния съсед и семеен лекар д-р Боуен. Той не си бил у дома, но Бриджит казала на г-жа Боуен, че г-н Бордън е убит. Прислужницата се върнала обратно в къщата и Лизи я изпратила да доведе приятелката на сестрите Бордън, г-ца Алис Ръсел, която живеела през няколко пресечки.

Бриджит Съливан
Бриджит Съливан

Портретът на Бриджит, направен в началото на двадесетте й години, показва една яка, не особено красива ирландска прислужница. По времето на убийствата тя била на 26 години и работела в дома на Бордън от 1889 г. Тя била емигрирала от Ирландия през 1886 г. и принадлежала към  социално дискриминираната класа на ирландците в Масачузетс. Нейните показания били последователни и прями, като нито помагали, нито навреждали на Лизи. Тя не била прекарала нощта на убийствата в дома на Бордън, а у съседи. Бриджит прекарала следващата нощ, петък, в таванската си стаичка и напуснала къщата в събота завинаги. Една от легендите гласи, че Лизи е платила на Бриджит, за да си тръгне, и то достатъчно пари, за да може да си купи огромна ферма в Ирландия. Тази история е малко вероятна, тъй като Бриджит се върнала обратно в Щатите след няколко години, омъжила се и се преместила в Бът, Монтана, където умряла през 1948 г. в съвсем скромна обстановка.

Второто убийство

Междувременно съседката от северната страна на къщата г-жа Аделейд Чърчил забелязала, че в дома на Бордън се случва нещо лошо. Тя се провикнала към Лизи, която стояла на входа на къщата и я попитала какво става. Лизи отговорила: „О, г-жо Чърчил, моля ви елате! Някой е убил татко!“.

Къщата на сем.Бордън
Къщата на сем.Бордън

Г-жа Чърчил попитала: „Къде е майка ви?“.

Лизи казала, че не знае и че нейната мащеха Аби Бордън била получила бележка, в която я викали при някакъв болен човек. Тя казала на г-жа Чърчил, че Бриджит не е могла да намери д-р Боуен. Г-жа Чърчил предложила да изпрати своя слуга да издири доктора, както и да се обади по телефона за помощ. В полицейския участък, който се намирал само на около 350 м. от дома на Бордън, получили сигнала за убийството, извършено в дома на улица „Втора“ 92 в 11:15 ч. сутринта.

След като изпратила слугата и информирала един минувач за случилото се, г-жа Чърчил се върнала в кухнята на Бордън. Доктор Боуен пристигнал заедно с Бриджит, която се връщала от г-ца Ръсел. Докторът прегледал тялото и поискал чаршаф, за да го покрие. Бриджит казала: „Ако знаех къде е г-жа Уайтхед (по-малката сестра на Аби Бордън), щях да отида да проверя дали г-жа Бордън не е там и да й кажа, че г-н Бордън е много зле“.

Лизи казала: „Меги, почти съм сигурна, че я чух да се прибира. Качи се горе да провериш“.

Бриджит отказала. Г-жа Чърчил решила да се качи, а Бриджит неохотно я последвала. Двете тръгнали заедно нагоре по стълбите и още преди да ги изкачат вече можели да видят, че г-жа Бордън лежи на пода в стаята за гости.

Научи повече за:   Бебето П: Нечовешките изтезания и смъртта на Питър Конъли

Бриджит зърнала тялото. Г-жа Чърчил се втурнала покрай нея, стресната от гледката на очевидно мъртвото тяло, спуснала се по стълбите и извикала: „Има още един!“.

Стаята за гости
Стаята за гости

Аби Бордън била ниска, пълна жена на 64 години, която се омъжила чак на 36 години за вдовеца Андрю Бордън. Тя била отдадена на по-малката си доведена сестра Сара Уайтхед, за която се грижела като майка. Нямала по-близки хора от Сара и нейната дъщеря. Очевидно осигурявала добър дом за съпруга си, който оценявал това. Нейните доведени дъщери не били особено близки с нея. Лизи даже я наричала „г-жо Бордън“ вместо „Майко“.

Междувременно в къщата пристигнала Алис Ръсел, а д-р Боуен излязъл за малко, за да телеграфира на по-голямата сестра на Лизи Ема, която била на гости у приятели в съседния град Феърхейвън. След като се върнал, докторът продължил да преглежда тялото на Андрю Бордън. То лежало на дясната си страна на дивана, с крака на пода. Главата му била леко извита надясно, а лицето му разрязано от единайсет удара. Едното му око било разполовено и почти извадено, а носът му бил отрязан. Повечето от раните били нанесени в областта на едното око, носа и ухото. От раните все още капела кръв. По пода имало кървави петна, както и на стената над дивана и по картината висяща там. Изглежда нападението било извършено отзад и отгоре, докато е спял.

Аби Бордън
Аби Бордън

Д-р Боуен установил, че г-жа Бордън е ударена повече от дузина пъти в гръб. По-късната аутопсия разкрила, че ударите са били деветнадесет. Главата й била разцепена от същата секира или брадва, с която бил убит и г-н Бордън. Кръвта й била тъмна и съсирена.

Д-р Боуен идвал в къщата и по-рано същата сутрин, когато г-жа Бордън го извикала, оплаквайки се от неразположение, което той приписал на хранително отравяне. Той бил първият човек, който прегледал телата и след това асистирал на д-р Долан при аутопсиите и предписал успокоително на Лизи. Той бил постоянно присъствие в къщата от около 11:30 ч. Това го превърнало в основна фигура в някои от последвалите конспирации, възникнали около убийствата.

Минути след получаването на сигнала в полицията, градският съдия-изпълнител Руфъс Б. Хилард изпратил полицай Джордж У. Алън в къщата на Бордън. Джордж видял, че Андрю Бордън е мъртъв и хванал случайния минувач Чарлз Сойер да стои на пост, докато той се върне в управлението за помощ. На местопрестъплението пристигнали още седем полицая. Съдебният лекар Уилям Долан пристигнал в къщата в 11:45 ч.

Разследването

Разследването на убийствата, колкото и хаотично и несръчно да било, може да бъде реконструирано с помощта четирите официални съдебни събития, свързани със случая: дознанието, предварителното разглеждане, заседанието на Голямото жури и процесът. Лизи била изправена пред съда въз основа на косвени доказателства, без точно идентифицирано оръжие на престъплението и без уличаващи физически доказателства – както и липса на ясен и убедителен мотив. Пречка се оказал и неуспехът на разследващите органи да докажат, че Лизи е била в състояние да извърши убийствата в съответния период от време.

В продължение на няколко седмици разследващите създали времева линия на събитията, покриваща периодът от деня преди убийствата – сряда 3 август, до неделя 7 август – денят, в който г-ца Ръсел видяла как Лизи изгаря една рокля – действие, което се оказало решаващо за разследването.

3 август

Следователите установили, че на 3 август са се случили четири важни събития. Първото е, че Аби Бордън посетила съседа си д-р Боуен в седем часа сутринта, твърдейки че тя и Андрю са били отровени. И двамата се били чувствали ужасно зле през цялата нощ. Докторът й казал, че не смята гаденето и повръщането й за сериозни и я изпратил вкъщи. По-късно отишъл в дома им, за да прегледа Андрю, който неблагодарно му заявил, че не е болен и няма намерение да плаща за тази домашна визитация. Слугинята Бриджит също се чувствала зле през онази сутрин. При аутопсиите на Андрю и Аби не били открити следи от отрова.

Втората важна случка бил опитът на Лизи да купи синилна киселина за 10 цента от Илай Бенс, продавачът в дрогерията. Тя обяснила на Бенс, че отровата й трябва, за да премахне някакви насекоми, които били нападнали наметката й от тюленова кожа. Бенс отказала да й продаде киселината без рецепта. Още двама очевидци – един клиент и другата продавачка – идентифицирали Лизи като жената, която видели в дрогерията между 10 и 11:30 ч. сутринта. Лизи отрекла да се е опитвала да купи синилна киселина, заявявайки на дознанието, че наистина е била навън онази сутрин, но не в дрогерията на Смит, след което съвсем променила версията си, казвайки че изобщо не е излизала от къщата чак до вечерта на 3 август.

Третото събитие. Чичо Джон Морс пристигнал в ранния следобед. Той нямал багаж, но възнамерявал да пренощува, за да може да посети своите роднини в града на следващия ден. Той и Лизи дали показания, че не са се виждали чак до след убийствата на следващия ден, макар Лизи да знаела, че той гостува в дома й.

Накрая, същата вечер Лизи посетила своята приятелка г-ца Алис Ръсел. Според г-ца Ръсел Лизи била превъзбудена, притеснена от някаква заплаха, надвиснала над баща й, и разтревожена, че нещо щяло да се случи. Лизи се прибрала у дома в около 21:00 ч., дочула високия разговор на чичо Джон и родителите си във всекидневната и се качила в спалнята си без да ги види.

4 август

Утрото на убийствата започнало в 6:15 ч., когато слугинята Бриджит се захванала със задълженията си. Чичо Джон също станал от леглото. Аби слязла да закусва в около седем часа, а Андрю няколко минути по-късно. Лизи останала в стаята си и слязла чак в 8:45 ч., след като чичо Джон бил излязъл. Според съседката г-жа Чърчил Андрю бил тръгнал за работа в около 9 ч. Той посетил няколкото банки, в които имал участие, както и магазина си, който се ремонтирал. Според дърводелците в магазина той си бил тръгнал към къщи в 10:40.

Малко преди 9 ч. Аби наредила на Бриджит да измие прозорците, а тя се качила в стаята за гости, където чичо Джон бил прекарал нощта.

Някъде в периода между 9 и 10 ч. (вероятно в 9:30 ч.), Аби била убита в стаята за гости. Тя не била излизала от къщата. Бележката от болен приятел, която според Лизи била получила мащехата й, така и не била открита, въпреки старателното търсене. Лизи казала, че може неволно да я е изгорила.

Научи повече за:   Ирина Гайдамачук: Блондинката с чук

Андрю се прибрал малко след 10:40 ч. Бриджит миела вътрешната страна на прозорците. Входната врата била заключена отвътре с три ключалки и Бриджит трябвало да отвори на г-н Бордън. Докато се занимавала с отключването, тя дочула смеха на Лизи от горния етаж. Но Лизи настоявала пред полицията, че е била в кухнята, когато баща й се прибрал у дома.

Г-н Бордън, който държал стаята си заключена след обир през миналата година, взел ключа за спалнята от полицата над камината и се качил по задното стълбище. Лизи приготвила дъската за гладене и започнала да глади носни кърпички. Бриджит продължила с миенето на прозорците още около пет минути.

Бриджит се качила в стаята си и легнала да си почине в 10:55 ч. Андрю слязъл във всекидневната и легнал на дивана да си подремне. Лизи излязла на двора или в хамбара, където стояла от 20 до 30 минути. Къде точно е била не е съвсем ясно. Тя казала, че е отишла в хамбара, за да намери нещо метално, което да й послужи за тежест на въдица, защото смятала да отиде при сестра си Ема във Феърхейвън, където щели да ходят за риба. Когато се върнала в къщата в 11:10 ч., тя заварила баща си мъртъв.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240

Разследването продължава

Следващите 35 минути протекли така:

11:15: Полицията получила сигнал.

11:30: Д-р Боуен пристигнал.

11:45: Чарлз Сойер, седем полицейски служителя и съдебният лекар Уилям Долан се появили на местопрестъплението.

Счупената секира
Счупената секира

Полицията започнала разследването. Полицай Мълали попитал Лизи дали в къщата има някакви брадви. „Да“, казала тя, „Те са навсякъде“. След това наредила на Бриджит да му ги покаже. Мълали и Бриджит слезли в мазето и намерили четири брадви, две от които били прашни. Една от тях била без дръжка и покрита с пепел. Счупването изглеждало съвсем скорошно. Тази брадва била взета като доказателство.

Някъде по това време чичо Джон се завърнал, минавайки през задния двор и събирайки круши от земята. Той бил помолен от Андрю същата сутрин да се върне за обяд. По-късно свидетелствал, че не помни дали вратата на мазето е била отворена или затворена.

След като разпитали Лизи за действията й по време на убийствата, сержант Харингтън и един друг полицай отишли в хамбара. Установили, че подът на хамбара е покрит с прах и няма признаци някой да е влизал вътре.

В 15:00 ч. телата на Андрю и Аби били внесени в трапезарията, където д-р Долан извършил аутопсиите върху масата за хранене. Стомасите им били отстранени и изпратени със специален пратеник на д-р Ууд, професор по химия в Харвард.

На горния етаж полицай Джон Флийт разпитвал Лизи, интересувайки се дали има някаква представа кой би могъл да е извършил убийствата. Тя не можела да се сети за друг, освен за мъж, с когото баща й имал спречкване преди няколко седмици и когото не познавала. Когато детективът я попитал направо дали чичо Джон или Бриджит биха могли да са убили майка й и баща й, тя казала, че това не е възможно. Чичо Джон бил напуснал къщата в 8:45 ч., а Бриджит била на горния етаж по време на убийството на г-н Бордън. Непрекъснато поправяла полицая, че Аби не е нейна майка, а мащеха.

Ема се завърнала от Феърхейвън малко преди седем часа вечерта. Телата на двамата Бордън все още лежали на масата в трапезарията, очакващи идването на погребалния агент. Сержант Харингтън продължавал да разпитва Лизи. Накрая полицията си тръгнала, оставяйки кордон около къщата, който да държи настрана многобройните любопитни жители на Фол Ривър, които започнали да се събират там още от обяд. Бриджит отишла да пренощува у съседите, г-ца Ръсел пренощувала в спалнята на Бордън, Ема и Лизи в своите стаи, а чичо Джон в стаята за гости, където била убита Аби.

От 5 август до декември

5 август

На следващия ден във вестник „Фол Ривър Глоуб“ се появило интервю с чичото на Лизи Хайрам Харингтън, съпруг на единствената сестра на Андрю Бордън. Той твърдял, че е говорил с племенницата си вечерта в деня на убийствата и тя не била показала никакви признаци на емоции и скръб.

Сержант Харингтън (без роднинска връзка с Хайрам) разпитал продавача Илай Бенс за опита на Лизи да купи отрова. Ема наела г-н Андрю Дженингс за техен адвокат. Полицията продължила разследването, но не открила нищо съществено. Градът и вестниците в околността били обсебени от убийствата.

6 август

Събота бил денят на погребенията на Андрю и Аби Бордън. Службата била извършена от преподобните Бък и Джъд. Но погребението не се състояло, защото полицията била уведомена, че д-р Ууд иска да извърши нова аутопсия. Главите на Андрю и Аби били отделени от телата им и кожата им била свалена. От черепите били взети отливки. Поради някаква причина черепът на Андрю не бил върнат в ковчега му.

7 август

В неделя сутринта г-ца Ръсел видяла как Лизи изгаря някаква рокля в кухненската печка. Тя казала: „Ако бях на твое място, щях да внимавам да не ме види някой, Лизи“. Лизи й обяснила, че роклята била изцапана с боя и не ставала за нищо. Точно показанията на г-ца Ръсел за тази случка подтикнали съдия Блейсдел от Втори районен съд да повдигне обвиненията в убийство срещу Лизи.

От 9 до 11 август

Съдия Блейсдел водел дознанието, чийто заседания се провеждали в тайна. В крайна сметка срещу Лизи били повдигнати обвинения за убийството на баща й и тя била поставена под арест. На следващия ден пледирала за невинна. Лизи била държана в затвора „Тонтън“, който разполагал с удобства за жени-затворнички.

От 22 до 28 август

Предварителното изслушване протекло под председателството на съдия Блейсдел. Лизи не свидетелствала, но записките от нейните показания по време на дознанието били представени от адвокат Дженингс. Съдия Блейсдел печално обявил вероятната вина на Лизи и я предал на Голямото жури.

От 7 ноември до 2 декември

Голямото жури изслушало случая на Лизи Бордън през последната седмица от сесията си. Прокурорът Хоузи Ноултън приключил с изложението си и изненадващо поканил адвоката на защитата Дженингс да изложи случая си. Това било нещо нечувано в Масачузетс. В резултат пред Голямото жури се провел същински процес. За известно време изглеждало, че обвиненията срещу Лизи ще бъдат свалени. Тогава, на 1 декември, г-ца Ръсел дала показанията си за изгарянето на роклята и на следващия ден срещу Лизи били повдигнати три обвинения в убийство. (едно за баща й, едно за майка й и едно за двамата заедно). Процесът бил насрочен за 5 юни 1893 г.

Научи повече за:   О Джей Симпсън: Делото на века

Процесът

В допълнение към съдебните архиви още две творби (разгледани по-долу), дават представа за хода на делото. Първата е книгата на Едмънд Пиърсън „Делото на Лизи Бордън“, а втората е „Сбогом, Лизи Бордън“ на Робърт Съливан.

Хоузи Ноултън
Хоузи Ноултън

Едно кратко резюме на хода на процеса ще бъде полезно, за да разберем как журито стига до своето решение. Делото продължило четиринадесет дни, от 5 юни до 20 юни 1893 г. След деня, в който са избрани съдебните заседатели – дванадесет фермери и търговци на средна възраст – обвинението изложило случая си в продължение на седем дни.

Хоузи Ноултън поел неохотно обвинението, заставен от политически коректния главен прокурор на Масачузетс Артър Пилсбъри, който би трябвало да бъде на неговото място. С приближаването на процеса обаче Пилсбъри започнал да чувства натиск от поддръжниците на Лизи – женски групи и религиозни организации. Пилсбъри наредил на окръжния прокурор на Фол Ривър Ноултън да води обвинението и назначил за негов помощник Уилям Мууди, прокурор на окръг Есекс. Скоро след края на процеса Ноултън заел поста на Пилсбъри като главен прокурор.

Според автора Съливан, Мууди бил най-компетентният адвокат, въвлечен в процеса срещу Бордън. Той бил най-подробен в разпитите на свидетелите – докато Ноултън често захващал една тема и след това се отдръпвал от същността й. Аргументите на Мууди за това дали да бъдат допуснати доказателствата били впечатляващи, макар да не успели да въздействат на тримата съдии. Мууди бил избиран в Конгреса три пъти, служил като секретар във флота и като главен прокурор по време на управлението на Тиодор Рузвелт, негов състудент от Харвард. През 1906 г. Рузвелт назначил Мууди за съдия във Върховния съд на Съединените Щати.

Уилям Мууди
Уилям Мууди

В излагането на случая си Уилям Мууди представил три аргумента. Първо, че Лизи е била предразположена към убийството на баща си и втората си майка и че го е планирала. Второ, че тя наистина ги е убила и трето, че нейното поведение и противоречиви показания не се връзват с твърдението й за невинност. Мууди хвърлил една рокля върху прокурорската маса, която по-късно щял да предложи като доказателство. Когато роклята паднала на масата, покривката, която покривала черепите на жертвите се свлякла. При тази гледка Лизи се строполила на земята в безсъзнание.

Особено важно за обвинението било да представи доказателства, свързани с мотива за убийствата. Ноултън и Мууди призовали свидетели, които разказали, че г-н Бордън е възнамерявал да напише ново завещание. Старото така и не било намерено или не съществувало, въпреки че чичо Джон свидетелствал, че г-н Бордън му бил казал, че има такова. Новото завещание според чичо Джон щяло да остави на Ема и Лизи по 25 000 долара, а остатъкът от половин милион щял да отиде за Аби – това са около десет милиона долара в днешни пари.

В събота, на 10 юни, обвинението се опитало да внесе показанията на Лизи от дознанието в архива. Робинсън протестирал, тъй като това били показанията на официалния обвиняем. В понеделник, когато заседанията били възобновени, съдиите отхвърлили искането на обвинението.

В сряда, на 14 юни, обвинението призовало Илай Бенс, продавачът в дрогерията. Защитата протестирала. След като изслушали аргументите на обвинението и защитата за значението на опита на Лизи да купи отрова, съдиите постановили, че показанията на г-н Бенс, както и въпросът с отровата изобщо, няма да бъдат използвани в процеса.

Защитата разполагала едва с два дни, за да представи тезата си.

Андрю Дженингс
Андрю Дженингс

Дженингс бил един от най-изтъкнатите граждани на Фол Ривър. Преди убийствата той бил адвокат на Андрю Бордън, а след това адвокат на Лизи. Той бил мълчалив човек, който не продумал нито дума за процеса цели 30 години след края му. Дженингс и колегата му Мелвин Адамс направили всичко по силите им да не допуснат показания и доказателства, които биха могли да навредят на Лизи.

Защитата призовала свидетели, които да потвърдят присъствието на подозрителен, млад мъж в района около къщата на Бордън, а Ема Бордън свидетелствала за липсата на мотив у сестра й.

В понеделник, на 19 юни, защитата изложила заключителните си аргументи и Ноултън започнал да излага аргументите на обвинението, приключвайки на следващия ден. Тогава Лизи била попитана дали иска да каже нещо. Тя проговорила за първи път по време на процеса: „Аз съм невинна. Ще оставя моя адвокат да говори от мое име“.

В 15:24 ч. съдебните заседатели се оттеглили и след малко повече от час се върнали с решението си. Лизи била обявена за невинна по трите обвинения.

След процеса

Пет седмици след процеса Лизи и Ема купили и се нанесли в сива, каменна, викторианска къща с тринадесет стаи, разположена на „Хълма“ – моден жилищен квартал във Фол Ривър.

През 1897 г. Лизи била обвинена в кражбата на две картини, на стойност по-малко от сто долара, от магазин „Тилдън-Търбър“ във Фол Ривър. Спорът бил разрешен извън съда.

През 1904 г. Лизи се запознала с младата актриса Нанс О’Нийл и през следващите две години двете били неразделни. Точно в този период Ема напунала дома им, вероятно обидена от интимните отношения между сестра й и актрисата. Ема заживяла у семейството на преподобния Бък и през 1915 г. се преместила в Нюмаркет, Ню Хампшир.

Лизи умряла на 1 юни 1927 г. на 67 години след дълго боледуване, което последвало операция на жлъчката. Ема починала девет дни по-късно от падане по стълбите в дома й в Нюмаркет. Те били погребани в семейния гробищен парцел заедно с майка си, втората си майка и безглавия си баща.

Лизи и Ема завещали състоянията си на благотворителни каузи. Лизи се погрижила предимно за организации, защитаващи животните, а Ема оставила парите си на различни хуманитарни организации във Фол Ривър.

източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Мони Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Мони
Гост
Мони

Бях чела и преди тази статия, но чак след като прочетох книгата на Мери Хигинс Кларк – Домът на малката Лизи Бордън ми направи впечатление. Прочетете я, струва си 🙂