Маркъс Уесън: Фанатика от Фресно

Клането на семейство Уесън: Фанатикът, който погуби деветте си деца

Това е потресаваща история за кръвосмешенията, насилието, лудостта и убийствата, изстрадани от едно семейство в ръцете на властния и манипулативен религиозен фанатик Маркъс Уесън, който бил потопен във фантазии за отмъстителни богове и вампири. Той контролирал напълно живота на най-близките си хора, преди накрая да им го отнеме в кървавата касапница състояла се на 12 март 2004 г.

Тъмна стая

Полицай Илой Есканеро пълзял в мрачно осветения коридор с извадено оръжие, подканяйки децата да излязат от скривалището си.

Домът на семейство Уесън
Домът на семейство Уесън

Действието се развива в късния следобед на 12 март 2004 г. в бедно предградие на калифорнийския град Фресно. Есканеро бил един от полицаите, извикани в малката синя къща на авеню „Уест Хамънд“, за да разрешат конфликт за детско попечителство, преминал в насилие. Две жени, придружени от голяма група поддръжници, искали децата им да бъдат върнати, но многобройните обитатели на къщата отказвали да им ги дадат. В центъра на конфликта стоял 140-килограмов мъж, със сива коса на раста кичури, висящи до коленете му. Докато двете страни си крещели една на друга, мъжът стоял кротко на вратата и помагал на полицията да изясни ситуацията.

Когато спорещите страни прибегнали до удари, мъжът казал на полицията, че иска да се сбогува с децата и изчезнал във вътрешността на къщата, затваряйки вратата след себе си. Появил се отново 80 минути по-късно с дрехи, опръскани с кръв, и полицаите се втурнали в къщата.

Ако имал нужда от още доказателства, че нещо наистина не е наред, Есканеро ги получил, когато забелязал ковчези, наредени покрай стената във всекидневната. Продължил да вика децата, казвайки им, че вече е безопасно да излязат. Докато се придвижвал по коридора, колегите му претърсвали стаите зад него.

Отворил вратата на една от стаите и пред него се разкрил пълен мрак. Държейки оръжието в едната си ръка и фенерчето в другата, Есканеро насочил слабия лъч светлина в стаята и видял на пода някаква неясна купчина. Опипвайки стената, намерил ключа за осветлението и включил лампите.

Онова, което видял, приличало на сцена от филм на ужасите. На пода имало купчина тела – бебета, деца и млади момичета. Общо девет. Около тях се разливала кръв. Телата били все още топли и Есканеро изкрещял на останалите да извикат линейка. След това започнал да опипва китките на жертвите, търсейки признаци за пулс. Не усетил такъв.

Илой Есканеро се натъкнал на най-голямото масово убийство в историята на Фресно, чиято предистория е не по-малко зловеща. През следващите месеци излезли наяве доказателства за систематичен детски тормоз, обсебеност от вампири и умопобъркан баща, който, изопачавайки Библията, бил създал харем от собствените си дъщери и племенници.

Маркъс Делън Уесън

Грамадният мъж, станал причина за конфликта, бил 57-годишният Маркъс Уесън – патриарх на домочадието, живеещо в къщата на авеню „Хамънд“. С лице на диво куче и коси, развяващи се като пипалата на Медуза Горгона, Уесън представлявал страховита гледка.

ДНК тестовете бързо щели да разкрият мръсните тайни на семейството: Уесън се оказал баща на деветте жертви, седем от които били родени от собствените му дъщери и племеннички.

Седем от деветте жертви
Седем от деветте жертви

Списъкът на жертвите включвал три деца на 1 годинка, едно момче на 4 и две на 7 години, и още три момичета на възраст 8, 17 и 25 години.

От изброените само двете най-големи деца били родени от съпругата му. Останалите били продукт на кръвосмешение.

За да разберем защо Маркъс Уесън е започнал да води подобно изкривено съществуване, се налага да обърнем поглед към детството му. Уесън имал нещастието да има за родители сексуално дегенерирал баща-алкохолик и майка религиозна фанатичка. Тези две крайности се комбинирали перфектно, за да създадат размахващия Библията перверзник, в който щял да се превърне Маркъс Уесън.

Роден в Канзас през 1946 г., младият Уесън се местел заедно със семейството си от Мисури в Идиана, Калифорния и Вашингтон. Баща му Бенджамин Уесън никога нямал постоянна работа и стоял в къщи, пиейки и „флиртувайки“ със собствените си деца. Съществуват предостатъчно доказателства, че Бенджамин е имал хомосексуални наклонности. Впоследствие той напуснал семейството си и заминал със свой млад хомосексуален роднина в Сан Хосе, но след десет години отново се върнал при съпругата си.

Майката на Маркъс Уесън Кери била член на Църквата на адвентистите от седмия ден и заставяла децата си всекидневно да изучават Библията, биейки ги с електрически кабел. Любимата игра на Маркъс като дете била да се преструва на свещеник и с течение на годините усъвършенствал това забавление, изопачавайки писанията на Библията в угода на собствените му перверзни фантазии.

Научи повече за:   Истинският Ужас в Амитивил: Убийството на семейство Дефео

Сексуалната история на Уесън напомня на древногръцка трагедия, в която главния герой е обречен да извършва едни и същи зверства отново и отново, без надежда за изкупление. През 60-те години Маркъс Уесън правил секс с жена, години по-късно с нейната дъщеря, а след това и с внучките й. Трагедията приключила с убийството на заченатите по този начин деца.

След завръщането му от войната във Виетнам Уесън се установил в Сан Хосе. Там се запознал с Роуз Солорио, която била с 13 години по-възрастна от него и вече имала осем деца. Той се преместил да живее при нея и двамата скоро се сдобили със син.

Когато дъщерята на Солорио Елизабет била на 14 години, а той на 27, момичето забременяло от него. Те сключили брак през 1974 г. и Елизабет се превърнала в покорната невръстна слугиня на един властен възрастен мъж. Тя му родила пет момчета и четири момичета.

През 1989 г. сестрата на Елизабет Розмари оставила своите седем синове и дъщери в дома на Уесън, понеже зависимостта й от наркотиците не й позволявала да се грижи за тях. Общият брой на децата, живеещи в семейството на Уесън, достигнал 16.

Семейството нямало постоянни доходи и голямото домочадие преживявало от помощи и се приютявало където свари – във военна палатка, каравана и в изоставени лодки – преди да се установи във Фресно. Макар децата често да били принуждавани да се ровят в боклука за храна, самият Уесън винаги разполагал с пари за хамбургери и други удоволствия.

Години по-късно, когато Елизабет била попитана на свидетелската скамейка защо съпругът й не е работил, тя отговорила без следа от ирония: „Не можеш да работиш, когато взимаш помощи“.

Промит мозък

Уесън разбирал света по доста злокобен начин. Вярвал, че обществото е развъдник на грехове и рискове и изолирал децата си от външния свят, за да ги предпази. Зад стените на дома им те били безмилостно изложени на най-голямата опасност, която познавали: техният баща.

Уинифред Райт
Уинифред Райт

Случаят Уесън носи много прилики с този на Уинифред Райт – религиозен и полигамен откачалник от Сан Франциско, който управлявал своето царство от 3 жени и 13 деца с железен юмрук, докато едно от децата му не починало от недохранване. Също като Уесън Райт не работел, държал децата си изолирани от обществото и заставял жените си да го издържат финансово.

Детският тормоз е другата обща черта в тези два случая. Когато децата на Уесън не си пишели домашните или не учели Библията, той ги биел с пръчка, облепена с тиксо, или с малка бейзболна бухалка. Не им било разрешено да имат приятели и рядко били допускани да излизат от къщи. Когато децата се сблъсквали с непознати, почти не говорели, създавайки впечатлението, че са добре възпитани и учтиви, докато в действителност малките просто не умеели да общуват нормално. Многобройните деца на Уесън били така добре скрити в къщата във Фресно, че повечето съседи даже не подозирали за съществуването им до тяхната смърт.

Умовете на децата били промити от най-ранна възраст и те вярвали на всичко, което им казвал Уесън. Нямали представа кои неща са морални и приети от обществото – познавали единствено законите на Уесън. Той им казвал, че е Исус Христос, изисквал тяхното непоколебимо подчинение и го получавал.

Собствен харем

В един момент Уесън разделил домочадието си на два лагера, забранявайки на братята и сестрите да общуват помежду си. Неговата изкривена логика го карала да мисли, че децата ще развият сексуални отношения едни с други.

Междувременно тренирал дъщерите и племенниците си да се държат като негови покорни гейши. Те миели растафарианската му коса, търкали го под мишниците и корема и се отзовавали при най-лекото му кимване.

Уесън започнал да насилва момичетата, когато били едва на 8-9 години. Първо само си играел с гърдите и гениталиите им, след това ги научил да правят орален секс и накрая минал към пълната програма. Наричал тези рутинни изнасилвания „любов“ и им казвал, че това е начинът, по който „един баща показва обичта си към своите дъщери“.

Макар дори най-примитивните култури в света да отричат кръвосмешението като табу, Уесън ентусиазирано го подкрепял. Оправдавал извратеността си, посочвайки пасажи от Библията, в които един мъж имал няколко съпруги.

Научи повече за:   Йозеф Фрицъл: Чудовището от Амщетен

„Господ повелява един мъж да има повече от една жена“ – казвал той на децата си.

По-късно неговата племенница Руби Санчез разказва пред шокираната съдебна зала, че се е съгласила да се „омъжи“ за Уесън, когато била на 13 години, а той на 44. Уесън направил същото със своите две дъщери и други две свои племенници. Окуражавал своите деца-булки да се състезават за неговото благоволение и те често изпитвали ревност една от друга.

Деца за Господ

Когато момичетата постъпили в гимназията, той им забранил да говорят с момчета. Срещите били абсолютно забранени.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
Дейвид Кореш
Дейвид Кореш

Уесън бил очарован от Дейвид Кореш – водач на култ в Тексас, който имал много жени. Цялото семейство било заковано пред телевизора по време на федералната обсада на ранчото на култа през 1993 г, в която загинали Кореш и 80 от неговите последователи.

„Така светът атакува хората на Господа“ – казал Уесън на семейството си – „Този човек е точно като мен. Той прави деца за Господа. Това трябва да правим и ние – деца за Господ“.

Не след дълго Уесън започнал да опложда дъщерите и племенниците си. Казал им, че иска да има по едно дете от всяка от тях, но не можел да се спре и продължил да ги осеменява. Младите момичета гледали на себе си като на сурогати за Елизабет Уесън, която повече не можела да има деца.

Някои от девойките все пак се впускали в нормални тийнейджърски отношения. В един момент Уесън открил, че Руби Санчез флиртува с момчета и жестоко я пребил. Тя бягала от къщи три пъти, но винаги се връщала, понеже нямала къде да отиде и не искала да изоставя детето си. Но когато навършила 22 години, си тръгнала завинаги и се омъжила. Нейната сестра Софина Солорио също избягала. Далеч от гибелния поглед на Уесън двете момичета осъзнали какво означава да водят нормален живот. Изпитвали ярост от мисълта, че той продължава да спи с техните сестри и братовчедки и се притеснявали за сигурността на своите малки деца. В онзи фатален мартенски ден те се върнали на авеню „Хамънд“, за да спасят децата си.

Самоубийствен пакт

Сестрите знаели, че им предстои тежка битка. Маркъс Уесън бил сключил сделка с тях преди много време: ако някога напуснат дома му, децата им оставали при него.

Уесън бил раздал на харема си смразяващи инструкции в случай, че детските служби, или друга държавна агенция, направят опит да разделят семейството.

Казал на дъщерите и племенниците си, че ако властите се опитат да вземат децата, първо трябва да убият рожбите си, а после и себе си. Според плана му той щял да остане жив, за да обясни тяхното решение на обществото. Семейството провеждало ежемесечни събрания, на които били обсъждани подробностите на този план.

Уесън често говорел за Второто пришествие и питал децата дали са готови да „отидат при Господа“ – с други думи да се самоубият.

Полицията изнася ковчезите
Полицията изнася ковчезите

Малко след като семейството се преместило във Фресно, Уесън поръчал 12 махагонови ковчега от един антикварен магазин.

Възможно е ковчезите да са били част от манията на Уесън за вампирите. Семейството непрекъснато гледало филми за вампири и дори се наричали помежду си с вампирски имена. Уесън не виждал никакъв конфликт между вярата си в християнския бог и вампирите, защото по неговите думи „всички те са безсмъртни“.

Собственикът на антикварния магазин разказал на пресата, че ковчезите били натоварени в училищен автобус (собственост на семейството) от група навъсени деца. Чудно е, дали децата са осъзнавали тяхното предназначение?

12 март

Руби Санчез и Софина Солорио пристигнали пред къщата на Уесън в около 14:00 ч на 12 март, придружени от група младежи.

„Дойдох да взема сина си“ – казала Солорио и се втурнала в къщата, за да намери 7-годишния Джонатан. Взела момченцето за ръка и вече го извеждала, когато нейната сестра Роса го измъкнала изпод носа й и го затворила в една от стаите, заедно с другите деца. Солорио видяла сина си за последен път.

Тя била изгонена от къщата и Уесън изправил масивното си телосложение на входната врата, за да й попречи да влезе отново. Поддръжниците на Уесън започнали да наричат двете сестри „курви“ и „кучки“ и им заповядвали да си вървят. Себрена Уесън посочила към краката на баща си и казала на Руби Санчез „Поклони се на господаря си“ преди да отиде в стаята при другите деца.

Научи повече за:   Чарлз Менсън и неговото Семейство

Към 14:30 ч пристигнала полицията.

Докато говорел със застаналия на вратата Маркъс Уесън, един от полицаите чул бебешки плач. Уесън не поканил ченгетата вътре, а те не можели да влязат без заповед за обиск или основателна причина. Първоначално Уесън се държал спокойно, докато тълпата отпред го кълняла и полицаите сметнали, че патриархът възнамерява да приключи проблема по мирен начин.

Но тогава той внезапно се обърнал, прибрал се в къщата и затръшнал вратата след себе си.

Изстрели

„Той ще нарани децата!“ – запищели двете майки. Един от синовете на Уесън казал, че баща му притежава .22-калибров пистолет и полицията се обадили на специалния отряд. Полицаите наредили на тълпата да се разпръсне, а те самите заели позиции зад храстите и училищния автобус.

По време на последвалата обсада от вътрешността на къщата се чули изстрели. Но полицаите останали по местата си и впоследствие отричат да са чули нещо.

Всичко свършило преди да пристигне специалния отряд. Уесън се появил за малко на вратата, а черната му риза и панталони били опръскани с кръв. Полицаите се нахвърлили върху него и му сложили белезници. Кръвта по дрехите му била достатъчно основателна причина за проверка и полицаите нахлули в къщата, викайки децата.

Не след дълго ги открили, струпани в спалнята. Всяка жертва била простреляна в окото и телата били подредени от най-малкото до най-голямото. На върха на купчината лежала Себрена, а под ръката й бил пъхнат .22-калибров пистолет.

Полицаите огледали под леглата и в шкафовете за евентуални оцелели, но такива нямало.

Уесън бил вкаран в окръжния арест във Фресно по обвинение в 9 убийства и му била определена гаранция в размер на 9 милиона долара. ДНК експертизите дали на следователите железни доказателства, че жертвите на Уесън са продукт от кръвосмешението му със собствените му дъщери и племенници и срещу него били повдигнати 14 допълнителни обвинения в сексуално насилие. Той пледирал за невинен по всички обвинения.

Неговата съпруга Елизабет, дъщеря му Киейни и племенницата му Роса Солорио продължавали да го подкрепят, отричайки да е вършил нещо лошо. Описвали го като чудесен баща и съпруг.

В затвора Уесън пишел кънтри песни, които пеел на своите посетители. В разговори със семейството си, които били тайно подслушвани, казвал, че чувства в главата си електрически ток, тъй като Господ го е дарил с „ангелски мозък“.

Смърт плюс 102

Маркъс Уесън в съда
Маркъс Уесън в съда

Съдебно назначените защитници  на Маркър Уесън се опитали да убедят съдебните заседатели, че 25-годишната дъщеря на обвиняемия Себрена е извършила убийствата и след това се е самоубила, тъй като пистолетът бил намерен под ръката й. Въпреки това, след като заседавало малко повече от два дни, съдебното жури намерило Маркъс Уесън за виновен по всички обвинения.

Докато се четяла присъдата му, много от оцелелите членове от семейството на Уесън хлипали от местата си, но той самият останал спокоен. Облечен бил със същата черна риза с къси ръкави, с която се явявал по време на целия процес и бил стопил наполовина 140-те си килограма.

Месец по-късно, на 27 юни 2005 г., съдът във Фресно уважил препоръката на съдебните заседатели за смъртно наказание. Освен това съдията осъдил Уесън на още 102 години затвор за сексуалното насилие, което бил упражнявал върху дъщерите и племенниците си.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

7
Напиши коментар

avatar
7 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
7 Автори на коментари
ТаняДесиZlatiХристо ДимитровVessy Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
beti
Гост
beti

nqmam dumi.moga samo da kaja che sam potresena.ne moga da gi proumeq…..

legion
Гост
legion

тоя негър е за систематичен тормоз, ама по-добре да го изследват и да се предупреждава такава активност, за съжаление е невъзможно без намяляването на свободи на хората, които и така на пръсти могат да се изброят

Vessy
Гост
Vessy

Ето до къде води религията …

Христо Димитров
Гост
Христо Димитров

Vessy, при цялото ми уважение към Вас.
Не религията води до такива действия. За да се стигне до това психопатско поведение на индивида, у него със сигурност има неща, които да го подтикнат към това. Няколко неща, разглеждани самостоятелно винаги дават различен резултат при тяхното сумиране. Отровите първоначално са били замислени като лекарства, което в последствие се променя – променя се не защото отворите в техните минимални количества са „полезни“, а защото хората с проблеми в психиката ги променят…
Статията, както всички останали, които съм изчел, е написана изключително.

Zlati
Гост
Zlati

Много съм съгласна с Христо Димитров! Съвкупността от различните сами по себе си, умствени извратений в ума на този тип, правят една взривоопасна лудост! Но отново забелязвам и тук, както и в много други такива случаи, липсата на общността! Тези деца не са изглеждали като нормалните, били са по-различни и външно и вътрешно, и аз лично смятам, че все някой е забелязал или се е замислил, че нещо в това семейство не е както трябва, но никой не е сигнализирал, нито социалните, нито полицията!

Деси
Гост
Деси

Всяко нещо в прекалени количества е вредно – също и религията. Аз не съм вярваща, но нямам нищо против хората, които вярват, АКО това ги прави по-добри хора! Този е извратен – напълно залужена присъда е получил – смърт + 102 години затвор. В нашата прелестна родина за сексуален тормоз е получават условни присъди или макс до 3-4 години, в зависимост колко извращения е имало (аз лично не се сещам за някой осъден ефективно за по-дълго време). Още едно доказателство, че колкото и извратеняци д аима в Щатите, поне има някакво правосъдие. На онази огромна площ е нормално да има… виж още »

Таня
Гост
Таня

Много е жалко, когато в опитите си за изясняване на нечия психология като виновник се посочва Бог, религията или пък други външни фактори. Няма такова нещо. Човек е една вселена и от него и добрата му воля зависи в каква светлина ще взаимодейства със заобикалящия го свят. Страшното е тогава, когато от лудостта на такива изроди патят много други околните невинни и най- вече деца. Затова на този изрод му е малко да го разкъсват на парчета ежедневно дори.