Публикувано на: 1 октомври, 2012

Забулен в мистерия, митове, символизъм, страх и спекулации, канибализмът присъства в историята на повечето култури като най-върховното табу. Смята се, че първият известен сблъсък с човекоядци е станал при пристигането на Христофор Колумб на Карибските острови. До края на живота си Христофор Колумб е убеден, че е достигнал до Азия, затова нарича региона „Западни Индии“, а местното население -„индианци“. Той и екипажът му откриват, че местните племена се занимават с особено отблъскваща практика – поглъщат плътта на други човешки същества.

Исторически поглед

Изследователите разбрали неправилно името на племето Кариби и ги нарекли Каниби, означаващо „храбри и жестоки“ на испански, което с течение на времето се променило на „канибали“. Испанската дума навлиза в английския език, преведена като канибализъм, което е най-използваният термин, обясняващ човекоядството. Латинската форма на думата канибализъм е антропофагия и се използва най-вече в антропологията и археологията.

Съществуването на канибализма от край време е широко обсъждана тема в академичните среди. Доказателствата, подкрепящи неговото съществуване, са изобилни и се срещат къде ли не – в приказки, символи, легенди, писания, археологически находки и разкази на очевидци. Канибализмът е практика, обхващаща столетия и култури. В много народи тя се счита за отблъскваща и светотатствена, а в други се почита като свещен и тачен обичай. Канибализмът е неоспоримо явление, здраво вкоренено в древността и простиращо клони дори в наши дни.

Божествен глад

Точният произход на канибализма е загадка и вероятно ще си остане такава. Някои антрополози вярват, че човекоядството е започнало в най-ранната човешка история, разпространявайки се благодарение на упорството на хората да угодят на боговете, да победят глада, да отмъстят или потиснат враговете си. Днес, археологическите доказателства сочат, че канибализмът се е практикувал още в неолита и бронзовата епоха в днешна Европа и американския континент.

Според книгата на Тим Уайт „Имало едно време канибали“, доказателства, открити в Хърватия, подсказват за наличието на канибализъм сред неандерталските племена. Кости на неандерталци, открити в археологически разкопки, подсказват, че хора са изяждали мозъците да свои събратя. Авторът Панче Хаджиантонов пише в своя труд „Канибализъм и Археология“, че някои от критериите, използвани от археолозите за разпознаване на канибализма от човешки останки, включват наличието на разбити черепи, обезобразени лица, изгорени кости, разчленяване, белези от рязане, счупване на кости, следи от удари с тъпи предмети и липсващи прешлени. Макар не всички от тези критерии да били спазени по време на изучаването на костите в Хърватия, най-важните ключови елементи били налице. Разбитите черепи и кости и изгарянето на телата предполага, че жертвите са били печени на огън. Наблюдават се и доказателства за разбиването на черепа с тъпи предмети.

Цяло съкровище от археологически и антропологически находки, открити в Африка, Австралия, Нова Зеландия, Далечния и Близкия Изток, хвърлят още по-ярка светлина върху мащабите на канибалската практика. Мотивите зад канибализма могат да бъдат както културно обособени, така и предизвикани от ситуацията, и не е лесно да бъдат поставени в категория. Все пак, съществуват няколко форми на човекоядство, които изглежда преобладават в определени части на света, както и в определени ситуации.

Духовен и ритуален канибализъм

Съществуват много форми на духовен и ритуален канибализъм по света. Екзоканибализмът например, представлява цяла култура – група племена поглъща други племена. Тази форма на канибализъм се свързва с нуждата за племенна власт, убийство и агресия и се използва в усилие да сплаши възможните нашественици, да се отърве от военнопленници и роби по време на война. Много канибалски племена вярват, че поглъщането на врага им ще ги дари с духа и способностите на жертвата.

Обратно, поглъщането на членове от собствената ти култура, група или племе, се нарича ендоканибализъм, често сравняван с ритуалните погребални церемонии. Нерядко е наричан и съчувствен канибализъм. Погребалното човекоядство се счита за най-широко разпространената форма на ендоканибализъм. Практикуващите го се въздържат от убийство и се фокусират върху вече починалите трупове.

Например, според една статия на антропологът Бет Конклин, при канибализмът в племето Уари от Амазонската джунгла се наблюдава нюанс на социална интеграция. При изяждането на починалия член на групата се вярва, че духът на умрелия бива погълнат от цялото племе. Те смятат, че това е най-достойният начин за изпращането на едно мъртво човешко тяло.

Индианци, практикуващи канибализъм

Индианци, практикуващи канибализъм

Антрополози от целия свят откриват, че племената човекоядци практикуват най-различни форми на канибализъм. Често се случва една обособена група, култура или племе да упражнява смесица от ритуалистичен ендо и екзоканибализъм, както и други форми – като човекоядство за оцеляване и епикурейски/питателен канибализъм (поглъщането на човешка плът заради нейния вкус или хранителна стойност).

Смята се, че древните ацтеки в Мексико са жертвали и изяждали хиляди хора годишно. Вярва се, че ацтеките са практикували екзоканибализъм, както и ендоканибализъм и човекоядстство за оцеляване. Прибягвали са до човешки жертвоприношения и канибализъм, опитвайки се да създадат универсален баланс между света и космоса.

Ацтеките вярвали, че принасянето в жертва на човешки същества от тяхната собствена култура, или от друга външна, ще угоди на боговете и, ако не стане така, това би било възвестие за унищожението на човечеството. Според Пеги Санди, в нейната книга „Божествен глад“, канибализмът е свещенодействие, позволяващо на хората да се сдобият с божествени сили чрез общуване с техните богове. Канибализмът също така се практикува във времена на жесток глад.

Канибали убийци

Известни са и други култури, упражняващи едно и екзоканибализъм, водени от подобни мотиви, като например северноамериканските индианци Ирокези. Те вярвали, че принасянето в жертва и поглъщането на телата на враговете им ще задоволи техния бог на войната, а духът на изядените ще се прехвърли и попие в собствените им тела. Смятало се, че погълнатият дух дарява канибала с уменията на умрелия. Мойра Мартингейл, автор на книгата „Канибали убийци“, твърди, че тази форма на ритуален канибализъм се е практикувала от племето Ирокези чак до 1838 година.

Канибалски вожд от Нова Гвинея

Канибалски вожд от Нова Гвинея

Съществуват сведения за племена в Папуа Нова Гвинея, които са се занимавали с ритуален ендо и екзоканибализъм до 60-те години на 20-и век. Други племена се обръщали към човекоядството, водени от различни причини, като например вкуса на месото. Но по-голяма част от туземците поглъщали плътта и мозъка на своите мъртви роднини, за да им засвидетелстват уважение, както повелявали традициите им. Тази практика обаче имала смъртоносни последици.

Установило се, че много от туземците страдат от фатална болест, която според учените се дължи на човекоядските им занимания. Според антропологът Маргарет Макензи, екип от учени, начело с Карлтън Каждусек и Барук Блумбърг, открива, че жените предават болестта на децата си. Смята се, че тази канибалска зараза може би е човешкият еквивалент на Лудата крава.

Болестта, която започвала все по-бързо да се разпространява, се дължала на заразен агент, намиращ се в плътта на починалите, и особено в мозъка им. Наречено Куру, това заболяване е изключително заразно и се предава по най-различни начини, като например по кръвен път. Разпространяването му спряло чак когато била прекратена човекоядската практика.

Повечето общества гледат с лошо око на ритуалния канибализъм; но той играе важна роля за онези култури, които го упражняват. В повечето случаи той е традиция, представяща техните ценности и вярвания от стотици, а може би и хиляди години. Но страхът от болести, способни да затрият цели цивилизации завинаги, принуждава много племена да намерят други, по-символични начини да упражняват обичаите си.

Не само болестите са причина за изчезването на много форми на ритуален и духовен канибализъм. Разпространяването на християнството също води до значителен спад на подобни занимания. Една статия на „Нешънъл Джиографик“ твърди, че към края на 19-и век влиянието на християнската религия слага край на човекоядските практики на остров Фиджи.

Канибализъм за оцеляване

Вероятно най-добре приеманата форма на канибализъм е когато човек яде плътта на други хора, за да остане жив в безизходна ситуация. Канибализмът с цел оцеляване е рядък и обясним в много от случаите, но все пак е деяние често наказвано от закона. Известни са няколко прочути случая на подобно човекоядство през последните двеста години, сред които експедицията на Донър и самолетната катастрофа на ръгби отбор в Андите, вдъхновила филма „Живи„.

През 1846 година група от 89 мъже, жени и деца, водени от човек на име Джордж Донър, се отправят през планините Сиера Невада на път за Калифорния. По време на прехода времето внезапно се влошава и те са принудени да търсят заобиколен маршрут. Пътешествениците скоро усещат липсата на храна, вода и други необходими неща. Мнозина умират от глад и студ.

Половината от преселниците загиват и тогава останалите живи се примиряват с неизбежното и започват да се хранят с телата на мъртвите в опит да оцелеят. Четиредесет и шестима от тях в крайна сметка са спасени, но, достигайки цивилизацията, са заклемейни като чудовищни престъпници и съдени за деянията си. Оцелелите излежават средно по около шест месеца в затвора, преди да бъдат върнати обратно в обществото.

През 1972 година група от ръгби играчи, техните приятели и семейства, излита със самолет от Уругвай на път за Чили. Самолетът се разбива в снежните върхове на Андите, убивайки 13 от 45-имата пътници на борда. Много от тях умират в последвалите седмици от раните си. Останали без провизии, оцелелите прибягват до канибализъм. Онези, отказали да ядат човешка плът, умират от гладна смърт. След 70 дни в планината, 16 оцелели са спасени и върнати у дома.

Дори най-екстремните случаи се приемат с отвращение и презрение в много общества, а канибалите са наказвани със социална изолация, изпращане в заведение за душевно болни, арест, затвор и дори смърт. Канибализмът като цяло се приема за епитом на дивашко поведение. Макар болестите и религията да са намалили до голяма степен тази практика, тя продължава да съществува по целия свят.

Неорганизираните канибалски актове сред престъпниците се увеличават непрекъснато през миналия век, особено в Запада. Законотворци в целия свят са принудени да обновят законите, отнасящи се до човекоядството, или да създадат нови такива. Криминалният канибализъм се превръща в проблем на бъдещето.

Криминален канибализъм

В модерните времена убийството на човек, или използването на труп за храна в каквито и да било обстоятелства, освен за избягване на гладна смърт, се смята за форма на криминална антропофагия. Но дефиницията на законите, регулиращи престъпното човекоядство, се различава значително в отделните култури.

В много части на света канибализмът не се счита за престъпление сам по себе си и често се разглежда в комплект с друго престъпление. Например, във Великобритания и Съединените Щати канибализмът не се счита за углавно престъпление, но е социално недопустим. Практикуващите тази ужасяваща дейност обикновено се обвиняват за друго престъпление, което е пряко свързано с акта на канибализъм, като убийство, оскверняване на гробове или некрофилия.

Онова, което някои култури заклеймяват като криминален канибализъм, обаче, би могло да е съвсем приемливо в други общества. Смята се, например, че в разгара на Втората световна война японските врагове са били изяждани от племена в Папуа Нова Гвинея, което е било съвсем в реда на нещата за туземците по онова време.

Мнозина отказват да повярват, че канибализмът се практикува в тази модерна, цивилизована епоха. Въпреки това, съществуват много доказателства, че това се случва и то доста често. Известни са много документирани случаи на канибализъм през последните 100 години.

Съществуват четири основни форми на криминален канибализъм:

  • сексуален канибализъм
  • враждебен/агресивен канибализъм
  • духовен и ритуален канибализъм
  • епикурейски/питателен канибализъм

    Тези форми в значителна степен се застъпват. Например, човек може да консумира човешка плът по много причини – нужда от власт и контрол (враждебен канибализъм), а друг би могъл да хареса вкуса на месото (епикурейски/питателен канибализъм). Трети би могъл да се обърне към човекоядството, за да достигне висотата на духа на жертвата си, същевременно постигайки дълбоко сексуално удоволствие.

    Сексуален канибализъм

    Албърт Фиш

    Сексуалният канибализъм се счита за психосексуално разстройство, при което човек сексуализира поглъщането на човешка плът. Това не означава непременно, че канибалът постига сексуално удовлетворение от самото човекоядство, той също така би могъл да освободи натрупано сексуално безсилие или гняв. Сексуалният канибализъм се смята за форма са сексуален садизъм и често се свързва с некрофилията (секс с трупове). Известни са няколко прочути случаи на сексуален канибализъм, сред които тези на Андрей Чикатило, Едуард Гийн, Албърт Фиш, Армин Майвес и Джефри Дамър.

    През 20-те години на 20-и век американците са потресени от ужасяващите дела на Албърт Фиш, който изнасилва, убива и изяжда няколко деца. Фиш е сексуален канибал в най-истинския смисъл на думата. Той твърдял, че изпитва изключително сексуално удоволствие, когато си представял, или наистина изяждал човек.

    Андрей Романович Чикатило

    Андрей Романович Чикатило

    Съветският сериен убиец Андрей Чикатило е отговорен за смъртта на голям брой момчета и момичета. През по-голямата част от живота му Чикатило страда от импотентност и успявал да получи сексуално удоволствие единствено чрез мъчения и убийства. Той често осакатявал и консумирал плътта на жертвите си, като гърди, гениталии и вътрешни сексуални органи, както и други части на тялото. Вероятно е получавал сексуално удоволствие от канибализма. Чикатило твърди, че се е отвращавал от „разпуснатия морал“ на много от неговите жертви, напомнящ му за неговото собствено полово безсилие. Според книгата на Мойра Мартингейл „Канибали убийци“, Чикатило извършва много от убийствата си, повлиян от гледането на сексуално извратени и насилствени филми.

    Ед Гийн

    Смята се, че фермерът от Плейнфилд Едуард Гийн е убил поне трима души – брат си, местната кръчмарка Мери Хоган и собственичката на железария Бърнис Уордън. През 1957 година полицията претърсва дома му и открива тялото на Уордън, както и останките на повече от петнайсет други жени. Голяма част от останките на местопрестъплението били задигнати от близкото гробище. Вярва се, че Гийн е правел секс с труповете.

    Освен това той се оказал трансвестит, намиращ удоволствие в разчленяването на телата. Гийн обелвал кожата на труповете, така че да може да я носи като костюм в къщата. Известно е, че той е ял от някои от телата – сърцето на Уордън, например, е заварено от полицията в тиган на печката. Не е ясно дали Гийн е сексуализирал поглъщането на жертвите си. Но все пак в неговия случай се наблюдава силна връзка между некрофилията и канибалското поведение.

    Интересно е да се отбележи, че някои хора, смятащи се за канибали, твърдят че изпитват еуфория и/или силна сексуална стимулация, когато консумират човешка плът. В статията „Сдъвчи това: Теб ще вечеряме“ на Клара Брус, антропофагите сравняват яденето на човешка плът с получаването на оргазъм. Смята се, че преживяването причинява чувство на отделяне на душата от тялото, сходно с ефекта от приемането на мескалин.

    Според Лесли Хенсъл, автор на „Канибализмът като сексуално разстройство“, яденето на човешка плът може да увеличи нивото на витамин А и аминокиселини, което причинява химични ефекти в кръвта и мозъка. Тази химична реакция би могла да обясни странните възприятия на някои канибали. Но тази теория не е подкрепена от научни доказателства.

    В своята книга „Обаянието на канибализма има сексуални корени“ Джош Кенън пише за психолога Стивън Шер и неговия екип, които провеждат единственото известно изследване на секса и канибализма в Университета на Източен Илинойс през 2002 година. Изследването обхваща няколко групи хора, на които са задавани въпроси, касаещи канибализма и сексуалните им интереси. Резултатите от изследването разкриват, че хората са по-склонни да изядат някого, към когото изпитват сексуално влечение. Това предполага, че в практикуването на канибализма се крие значителен сексуален елемент.

    Враждебен канибализъм

    Повечето актове на канибализъм са до известна степен мотивирани от желанието за власт и контрол над жертвата. Канибализмът е крайният израз на доминация над друго човешко същество. Враждебният канибализъм включва актове на човекоядство, задвижени от чувство на враждебност и/или страх, силно желание за упражняване на власт, отмъщение или контрол над жертвата чрез убийство и изяждане.

    Враждебният канибализъм е една от най-често срещаните форми на човекоядство и не рядко се застъпва с други форми на антропофагия, особено духовния, ритуалния и сексуалния канибализъм. Някой прояви на враждебен канибализъм привличат вниманието на цял свят. Сред най-известните случаи са тези на Анна Зимерман и Ед Кемпер.

    През 1981 година 26-годишната Анна Зимерман, майка на две деца, убива своя приятел в гнева си и разчленява тялото му. Тя замразява останките му и известно време храни с тях нищо неподозиращите си деца. Зимерман е един от редките случаи на криминални канибали от женски пол.

    Едмънд Кемпер

    Едмънд Кемпер е признат за виновен в убийството на шест млади жени, неговите баба и дядо, майка му и нейна приятелка. Смята се, че неговата смъртоносна серия е резултат от презрението към майка му и нещастното му детство. Според Кемпер, неговата майка го подлагала на психически тормоз, като веднъж го заставила да спи в студеното и тъмно мазе. Именно в мазето, омразата към майка му започва да гнои. За да освободи натрупания си гняв, Кемпер често се отдавал на смъртоносни фантазии.

    В много от убийствата, извършени от Кемпер, се наблюдава силен сексуален елемент: той изнасилвал някои от жертвите си, убивал ги, а после насилвал сексуално труповете им. Все пак се смята, че убийствата му са основно мотивирани от чувството на гняв и желанието за отмъщение, насочени пряко и непряко към неговата майка. Всъщност, Кемпер твърди, че точно неприятните отношения с майка му са го накарали да осъществи жестоките си фантазии, сред които и канибализма.

    Ритуален и епикурейски канибализъм

    Модерните форми на духовен и ритуален канибализъм са много сходни с онези, наблюдавани сред племенни групи. Но в днешната криминална версия на този вид канибализъм като че ли се наблюдава повече сходство със сатанинските ритуали.

    В Хелзинки, Финландия, през 1999 година, двама мъже и тинейджърка са изпратени в затвора за изтезаването и канибализма на 23-годишен мъж. Тримата индивиди заявяват, че са сатанисти и са извършвали ритуално убийство. В своята книга „Архив на сатанизма и ритуалните нападения“ Карън Джоунс твърди, че всеки от убийците е получил малко повече от две и половина години за ритуалното жертвоприношение.

    Джоунс споменава също друг случай, в който младо момиче попада в подобен сатанински ритуал. През 1999 година мъж, на име Дмитрий Дьомин и двама негови съучастници отвличат 15-годишно момиче от Киев. Момичето е убито, а езикът й отрязан и изяден от Дмитрий. Той и съучастниците му обезглавяват девойката и запазват черепа й като трофей.

    Духовният и ритуален канибализъм не е ограничен задължително до групи. В много случаи на индивидуален канибализъм се наблюдават същите аспекти. Канибали като Дамър и Кемпер твърдят, че когато са консумирали жертвите си, са смятали, че се сливат духовно с тях. Също така вярвали, че техният канибализъм им позволява да се сдобият с някои атрибути на жертвите, като могъщество, например.

    Епикурейският и питателен канибализъм се отнасят към поглъщането на човешка плът, мотивирано от вкуса на месото или от хранителната му стойност. Тази форма на канибализъм е по-рядка и обикновено се счита за подмотив на друга форма, като човекоядство при оцеляване или сексуален канибализъм. Макар и рядка, известни са няколко случаи, попадащи в тази категория, които се радват на завидно медийно внимание.

    Исеи Сагава

    През 1981 година японският студент Исеи Сагава е арестуван във Франция защото осъществил фантазиите си за канибализъм. Той предложил любовта си на холандска студентка, само за да бъде отхвърлен. Сагава застрелва момичето и след това насилва сексуално трупа й. После изрязва парченца от гърдите и задника й и ги изяжда. Мартингейл цитира Сагава в своята книга, където той казва, че не бил опитвал нещо по-вкусно! Френският съд решава, че Сагава е умствено некомпетентен да бъде съден. Той е изпратен в заведение за душевно болни за малко повече от година, преди да бъде върнат в Япония, където е свободен вече дълги години и се радва на звезден статус.

    Никола Клокс

    Отново във Франция, Никола Клокс е осъден през 1994 година за убийството на 34-годишният Тиери Бисонер. Но убийството не е единственият му порок. Клокс, който някога работил в моргата за деца в Париж, признава, че е крадял плът от мъртвите деца и я отнасял вкъщи, за да се храни с нея. Той споделя, че поглъщал човешката плът, заради вкуса й, като я предпочитал сурова. Напомняла му за вкуса на стек тартар. Смята се, че Клокс е бил сатанист, което би могло да е допълнителна мотивация за канибалската му практика.

    Психологически поглед

    В сферата на психологията се спори кои фактори карат човек да практикува криминален канибализъм. Съществуват много теории, вариращи от прекалената грижа за детето през първите няколко месеца от живота му или излагането на човек на прекален стрес. Но, доказателствата в подкрепа на която и да е от тези теории са твърде малко. Все пак, те спомагат за по-доброто разбиране на възможните психологически фактори, криещи се зад канибализма.

    Професорът по психология д-р Кланси Макензи вярва, че канибализмът е резултат от травма, обикновено причинена в детството. Той твърди, че след отбиването му от майчината гръд, детето изпитва силно безпокойство и фантазира за изяждане на майката. Човек, преживял това, би могъл да се възвърне към този етап от детството му, поради стрес или травма, и да се опита да постигне отказаното му някога удоволствие, прибягвайки до канибализъм.

    Тази теория се подкрепя и от едно междукултурно изследване, проведено от Ели Сейгън, който твърди, че канибализмът се явява психологически отговор на гнева и безсилието, изразено чрез орална агресия и импулс за буквалното поглъщане на човек чрез изяждането му. Сейгън смята, че този импулс може да бъде насочен към враг, заплашващ силата на индивида.

    Сейгън вярва, че децата, прекомерно зависими от твърде грижовните им майки, са по-склонни да прибегнат до орална агресия и безсилие, когато се наложи да се отделят от тях. Освен това смята, че възрастен мъж, носещ подсъзнателно тази орална агресия, е по-вероятно да я изрази по свръхдоминантен начин върху жени, прибягвайки до канибализъм.

    Доказателствата, придобити по време на разговори на психолози с канибали, подкрепят до известна степен твърдението, че агресията към майката би могла да е един от възможните фактори за човекоядство, какъвто е случаят с Ед Кемпер. Все пак, не е ясно дали тази агресия води директно до канибализъм. Съществуват твърде малко доказателства в подкрепа на цялата тази теория, а дори да съществуваха, би било трудно да се открият. Дори да има някаква истина в теорията, малко вероятно е всички канибали, особено криминалните, да попадат в тази категория.

    Джефри Дамър

    От друга страна, д-р Парк Диец, криминален експерт и ключов свидетел в процеса срещу Джефри Дамър, настоява, че психолозите не бива да се ровят твърде дълбоко в детските преживявания на канибалите, за да обяснят техните действия. Диец вярва, че човек би могъл да прибегне до канибализъм, когато е подложен на внезапен травматичен стрес, както става в случая с Дамър, който убива първата си жертва след разпада на семейството му. Наистина, стресът може да е важен фактор, но не е единственото обяснение.

    Тази теория вероятно е правилна до известна степен, но дава само частично обяснение на мотивацията зад канибализма и не би могла да се отнесе до всички човекоядци. Освен това не обяснява докрай защо Дамър е изпитвал човекоядски фантазии в детството си. Важно е да се вгледаме в цялостната психологическа рамка, заобикаляща това поведение, вместо само в малка част от него. Вероятно отговорите на въпроса, защо хората изяждат други хора, се крият както в детството, така и в зрелостта им.

    Съществуват и други непотвърдени теории, според които канибализмът би могъл да е сексуално и дори хранително разстройство. Обща характеристика между всички канибали е, че много от тях са били диагностицирани с шизофрения или някаква друга форма на личностно разстройство.

    Тази теория предполага за наличието на съществен неврохимичен компонент, свързан с канибалистичното поведение. Много канибали, като Андрей Чикатило, Албърт Фиш, Едуард Гийн и Исеи Сагава, са били диагностицирани с шизофрения. Речникът по психология на Ребер дефинира шизофренията като общо название на голям брой психически разстройства с най-различни познавателни, емоционални и поведенчески прояви, водещи до разделение или разпадане между функциите на чувства и емоции, както и разпад между мисленето и познавателната способност.

    Ребер посочва няколко общи характеристики на шизофренията, сред които нарушения в мисленето, заблуди, халюцинации и откъсване от реалността. Тази диагноза би могла да обясни случващото се с много канибали, които твърдят, че са изпитвали загуба на паметта, повишена чувствителност към собствената им личност и преживявания, халюцинации и други форми на хаотични мисли или поведение, преди, по време или след човекоядските им занимания.

    Освен това, шизофренията може би се явява важен елемент в историческите данни за племенен канибализъм. Смята се, че психотичните белези на шизофренията могат да бъдат предавани по генетичен път от поколение на поколение. Така че, не е невъзможно тя да се вкоренила в някои малки туземни племена, притежаващи един и същ генофонд. Но, тази теория е спекулативна и не е изследвана обстойно.

    Видно е, че изследването на модерния криминален канибализъм е оскъдно. Макар да съществуват много теории, малко от тях са в състояние да обяснят напълно, защо някои хора прибягват до поглъщането на човешка плът.

    —————————————————————-
    Източници: trutv.com, thefreedictionary.com, wikipedia.org

    6 Коментари за “Канибализмът: Древното табу на модерните времена”

    1. AvatarMarina

      Интересно! : )

    2. Avatarhamali-atila

      Доста интересна статия

    3. AvatarKing

      Инуитските индианци живеещи в региона наричат Уендигото с много имена, като Уитиго, Уикио или Уии-Тии-Го, вясо от тези имена обаче, в най груб превод означава „злият дух който лакомо поглъща човечеството ”Легендата за Уиндиго е добре известна сред доста индиански племена в Америка от централни до югоизточните щати . Никое друго чудовище или зъл дух не вселява толкова страх сред тези хора .
      Легендите варират в спрямо детайлите но основното винаги е едно и също : Загубени ловци или хора които са останали твърде дълго в състояние на глад (особено през зимата) се обръщат към канибализма като последен ресурс ще се превърнат в Уиндиго или ще бъдат обладани от неговия дух и тогава ще бъде подтикнат да яде хора . Когато това се случи те стават буйни и антисоциални . Дори след като се върне в цивилизацията и се храни нормално желанието за човешка плът ще се върне . Вярвало се че единственият начин да убиеш Уиндиго и злият дух е да се изгори тялото на на неговият домакин (тялото което обитава) и да се превърне в прах . Друг вариант на легендите освен горепосоченото е : да бъдеш прокълнат от шаман , да сънуваш Уиндиго , да бъдеш ухапан от Уиндиго или дори факра да го чуете как минава покрай вас .
      Повечето ракзкази споменават че приемникът на Уиндиго се превръща в нещо като огре или грозен великан който расте с всяка жертва която изяде

    4. AvatarKing

      Уендиго се появява в митологията на някои индиански племена живеещи предимно на територията на днешна Канада. Описва се като голям звяр с кучешки черти. Те са зли и канибали. Асоциират се със зимата, севера и студа.

      Хората стават уендиго ако извършат канибализъм. Тези чудовища са символ на ненаситността и алчността. Те никога не се задоволяват само с убийството и изяждането на един човек. Те постоянно търсят нови жертви.

    5. AvatarPearl

      чудесна статия!

    6. AvatarКатило

      Чикатило бил повлиян от сексуално извратени и насилствени филми? И ние така го помним СССР от онова време – по 24 часа в денонощието само филми по кабелната, един от друг по-сексуални и насилствени…

    Остави коментар

    Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

    Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  1. Най-новите коментари
  2. User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  3. User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  4. User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  5. User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  6. User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  7. User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –