Публикувано на: 3 декември, 2018

Всички, които познавали Джон Лист, го смятали за мил и внимателен човек. Дълбоко религиозен, той никога не пропускал църковна служба, никога не кълнял и не бил спал с жена чак до преди брака си. Но нещо в него не било както трябва. Не можел да се задържи задълго на работа и трудно се справял с грижите за своите три деца. В един студен ноемврийски ден през 1971 година, съвсем неочаквано за всички, той извършва нещо немислимо.

Клане

Имението „Брийз Нол“ е триетажна викторианска постройка с 19 стаи – най-скъпата къща в заможния квартал „Уестфийлд“ в щата Ню Джърси. Домът разполагал дори с огромна бална зала. Там живеел 46 годишният Джон Лист, неговата съпруга Хелън (45г.); дъщеря им Патриша (16г.); и двамата им сина – Джон младши (15г.) и Фредерик (13г.). Неговата майка, 85 годишната Алма, обитавала апартамент на тавана. Лист бил религиозен мъж, изпитващ непреодолима нужда да държи всичко под контрол. Маниакално подреден и рядко усмихнат, той дори косял собствената си ливада, облечен в костюм и вратовръзка. През октомври 1971 година Джон Лист кандидатствал за регистрация за притежание на огнестрелно оръжие за защита в дома си. Той обаче възнамерявал да използва оръжието за нещо съвсем друго.

Имението "Брийз Нол"

Имението "Брийз Нол"

Преди два месеца неговата дъщеря Пат била прибрана от полицията за среднощно скитане по улиците и пушене. Според Джон Лист тя била жива беля и той бил сигурен, че момичето ще отиде право в ада. А, това, че съпругата му, която вече не ходела на църква, защитавала дъщеря им от неговия гняв, било сигурен признак, че нещата са излезли извън контрол. През ноември 1971 година той взел решение да промени всичко, но никой не осъзнал какво е сторил чак до 7-и декември.

През изминалия месец съседката, живееща до имението на авеню „Хилсайд“ 431, забелязала неведнъж, че всички светлини в къщата са запалени и сметнала това за странно. Тя знаела, че семейство Лист е заминало на почивка, но къщата била осветена. Освен това забелязала и някаква странна кола да спира в алеята няколко пъти. Накрая съседката решила да се обади в полицията.

Горе-долу по същото време учителят по театрално изкуство на Патриша Ед Илиано решил да провери собствените си опасения. Пати трябвало да се яви на репетиция за предстоящо представление, а дори не му била изпратила бележка кога смята да се върне от предполагаемата семейна почивка в Северна Каролина. Веднъж, малко преди да замине, тя дори му казала, че баща ѝ ще я убие. Ед Илиано ходил до къщата няколко пъти, но когато най-сетне решил да въвлече полицията, властите вече пътували натам. (Според някои сведения Ед дори бил влизал в къщата, където се натъкнал на зловеща гледка и впоследствие не казал нищо на никого в продължение на два дни.)

Полицаите проникнали в къщата през недобре затворен прозорец. Отоплението било спряно и вътре било студено почти колкото навън. Очевидно нямало никого, макар от интеркома да гърмяла музика. Църковна музика. Мебелите липсвали, сякаш семейството се било изнесло.

Полицаите минали през празната столова и влезли в килера, където забелязали тъмни петна по стените. Шахматният под в кухнята бил покрит с тъмни ивици. Както и коридора отвън, от който се носела ужасна миризма. Ченгетата разбрали, че се е случило нещо страшно. Изглеждало сякаш някой безуспешно се е опитвал да почисти кръвта. Те последвали петната по коридора към балната зала. Край камината имало купчина дрехи, от която се носела тежка миризма. Щом очите им свикнали с тъмнината, те различили четири трупа, разположени един до друг върху бойскаутски спални чували. На лицата им били сложени парцали. Следите от кръв подсказвали, че жертвите са били влачени дотук. Учителят по театрално изкуство незабавно идентифицирал мъртвите като Елън Лист и нейните три деца.

Убитото семейство на Джон Лист

Убитото семейство на Джон Лист

Трите деца лежали едно до друго, а майка им била разположена под прав ъгъл над главите им. Очевидно било, че жертвите са били тук доста време. Полицаите претърсили останалата част от къщата под звуците на органова музика и скоро открили майката на Джон Лист Алма, убита на тавана. Тялото ѝ било затворено в складово помещение в кухнята, а лицето ѝ – покрито с парцал. Тя била положена в странна поза по гръб, с разтворени колене и прасци под тялото, сякаш била паднала първо на колене и после назад. На лицето ѝ, под кърпата, било изписано изражение на ужас. Застреляна била над лявото око.

Тялото на майката на Джон Лист Алма

Тялото на майката на Джон Лист Алма

Хелън била застреляна в лявата част на главата в кухнята и довлечена за краката по коридора до балната зала. Ръцете ѝ били покрити с кръв. Убиецът я бил оставил с вдигната над бедрата нощница. Стомахът ѝ бил извънредно подут.

Тялото на Хелън Лист

Тялото на Хелън Лист

Пати лежала на лявата си страна. Тя била облечена с палто, сякаш е щяла да излиза навън. Момичето също било застреляно в главата и завлечено на мястото, където лежало. Фред бил по корем и също бил облечен с яке. Под главата му имало локва кръв. И двамата изглеждали като заспали. Не такъв бил случаят с Джон младши. Зимното му яке било разкопчано, показвайки че е бил прострелян многократно в гърдите и лицето.

Тялото на Джон младши

Тялото на Джон младши

Стените и подовете били покрити с кръв, но си личали следи от опити за почистване. Втвърдени от кръв кърпи и вестници били открити в хартиени торби в балната зала и кухнята. Вероятно убиецът е възнамерявал да ги изнесе на боклука. Дупките от куршуми в стените показвали, че са били изстреляни доста изстрели.

Кухнята на Алма Лист

Кухнята на Алма Лист

Това било първото убийство в Уестфийлд от осем години насам и то се оказало жестоко клане.

Улики

Патологът на област Юниън пристигнал на местопрестъплението. Той прегледал тялото на Джон младши и изказал мнение, че момчето се е съпротивлявало. То било простреляно осем-девет пъти. Телата били подути, а по пръстите на ръцете и краката се виждали очевидни признаци на разлагане – малки личинки били започнали работата си.

Съсед на семейството дошъл да идентифицира телата и споменал, че един от тях не присъства сред жертвите – бащата на децата, Джон Лист.

Междувременно в офиса на г-н Лист в къщата била открита находка. На един от шкафовете били залепени няколко бележки, всяка адресирана до различен човек.  В една от тях се споменавало местонахождението на ключовете за шкафа, в чието най-горно чекмедже имало две оръжия – 9мм автоматичен и 22-калибров пистолет и малко муниции. В бюрото имало голям пощенски плик, адресиран до пастора на църквата на семейство Лист Юджийн Риуинкъл, както и чекови книжки, банкови книжа, застрахователни полици и данъчни документи. Вътре имало и книга, показваща натрупаните дългове на семейството, пет бележки и дълго писмо. В него Джон изказвал съболезнования към членовете на семейството, давал съвети на колегите си и организирал последното изпращане на убитото си семейство.

На 9 ноември 1971 година Лист бил написал бележка до директора на училището на Пати, в която казвал, че тя ще отсъства няколко дни. Подобни бележки били написани и до училищата на останалите деца. На шефа си Джон бил написал: „Съжалявам, че всичко трябваше да свърши по този начин, но с толкова малки доходи просто не мога да запазя единството на семейството. А не искам да изпитват лишения.“. Същите извинения бил поднесъл и на майката на Хелън. Освен това споменавал, че не можел да бъде сигурен, че душите им ще се запазят чисти в бъдеще, намеквайки по този начин, че ги е убил за тяхно добро. Затова бил убил и собствената си майка.

На пастора си Джон бил надраскал признание от пет страници, в които описвал подробно цялото си мерзко деяние. Казвал, че съпругата му била болна и се била отвърнала от Бога. Дъщеря му също. Молил се бил Бог да му покаже пътя, но без отговор. Страхувал се, че светът ще бъде опасен за душите на децата му, когато пораснат. Настоявал, че е направил всичко възможно да им подари лека смърт – споменавал, че синът му Джон младши се е съпротивлявал, но не бил страдал дълго.

Когато приключил, Лист бил паднал на колене и се молил за всяка една от жертвите си. В писмото си той давал подробни указания за кремация и църковна служба, която да осигури бърз преход до Рая на неговите близки. Джон бил благодарен, че всички били умрели като християни. Накрая добавял в послепис: „Майка е на тавана. Беше твърде тежка, за да я преместя.“.

Време било да се претърси къщата, за да се сглоби пъзелът на случилото се в онзи страшен ден.

Реконструкция

Разследването повел главен инспектор Джеймс Моран. Той твърдо вярвал, че Лист не бива да се измъква от правосъдието. Само час след откриването на телата била издадена заповед за издирването му. След това жертвите били откарани в моргата за аутопсия, а гилзите събрани и преброени, в опит да се установи колко изстрели са били произведени.

Впоследствие се оказало, че Лист притежавал много книги, описващи как да извършиш убийство безнаказано. Неведнъж бил говорил пред близки и познати как, като счетоводител с достъп до личните данни на много хора, за него би било изключително лесно да се сдобие с нова самоличност. Развил бил и мания по военно-стратегически игри, в които се чувствал победител – за разлика от реалния свят.

Неговият липсващ автомобил шевролет „Импала“ бил намерен, оставен на дългосрочен паркинг в международното летище „Кенеди“.  Датата на квитанцията била 10 ноември. Името му не присъствало в списъците на пътниците на нито един полет, но паспортът му не бил намерен в къщата. Следата свършвала там и, тъй като се налагало разследването на напусне границите на щата, а може би и на страната, юрисдикцията била дадена на ФБР. В негово отсъствие, съдебен състав издава обвинителен акт срещу Лист по обвинения в пет убийства и бягство от местопрестъпление извън границите на щата.

Документацията му показвала, че той се бил провалил с гръм и трясък като застрахователен агент и бил затънал в дългове за няколко хиляди долара. Изостанал бил с вноската за ипотеката и сметките за домакинството, а парите, изкарани за цяла година, били по-малко от 5000 долара. Дължал на майка си 10 000 долара за вноска за къщата, за която вече била започнала процедура за възбрана. Джон Лист се бил възползвал и от всичките спестявания на майка си – около 200 000 долара.

С провеждането на разпити на близките и познати на семейството станало ясно, че Лист имал проблеми не само със съпругата си, която го презирала и поради напредващото си заболяване все по-рядко излизала от къщи, а и с контролиращата си майка. Намирал се между чука и наковалнята.

Според познатите на семейството, децата били проявявали ясни признаци на тревожност, страх и паника в седмиците преди убийствата. Пати дори била казала на своя учител по театрално изкуство, че ако чуе, че заминават на почивка, това щяло да бъде сигнал, че баща ѝ се кани да ги убие. Учителя не приел това сериозно.

Експертизата на куршумите в телата и тези, намерени в стените, както и пръските от кръв и следите от почистване, помогнала на следователите да сглобят картината на събитията в онзи ден и подготовката на Лист. Той бил отказал доставките на вестници, поща и мляко предварително. (Млекарят всъщност дошъл, но прочел бележката на вратата и не оставил мляко.). Също така Лист бил изпратил до самия себе си писмо със специална доставка, което съдържало ключ от неговия шкаф с документи. В утрото на 9 ноември той изчакал децата да отидат на училище, знаейки че ще ги убие по-късно следобяд, когато се върнат вкъщи.

Убиването започва

Джон Лист изчакал млекарят да си тръгне и се захванал за работа. Първа трябвало да си отиде Хелън. Тя влязла в кухнята, облечена в червен сатенен комбинезон и пеньоар, за да си направи нещо за хапване. Лист излязъл от офиса си на първия етаж и се промъкнал зад нея, докато седяла и гледала през прозореца. Вдигнал своя автоматичен 9мм пистолет Щаер от 1912 година на около 45см от главата ѝ и я прострелял в челюстта. Тя се ударила в масата и паднала на пода, умирайки мигновено, с кръв, бликаща от раната. Препечената филийка, която ядяла, останала заседнала в гърлото й. Много вероятно е Хелън да е зърнала с крайчеца на окото си как той вдига оръжието. Лист изстрелял още няколко изстрела в стената зад масата. Един от куршумите рикоширал в съседната стая.

Докато Хелън лежала на линолеума в кухнята, Лист се качил по задното стълбище до третия етаж и без да чука влязъл в апартамента на майка си. Изненадал я в кухнята. Тя държала чиния, в очакване на филийките да изскочат от тостера. Стреснала се от нахлуването му и попитала какъв е бил този шум, който чула отдолу. В отговор той я застрелял от упор над лявото око, а после произвел още два изстрела в стената, вероятно от автоматичен рефлекс. (Също е възможно да е стрелял по нея, но да е пропуснал.). Възнамерявал да я свали по стълбите, но тя била едра жена и не могъл да я замъкне много далеч. Избутал я върху една пътека и я натикал в килера. Коленете ѝ се били счупили от начина, по който била паднала назад. Джон се опитал да почисти пода с влажен вестник и кърпа.

Кухнята на Алма Лист

Кухнята на Алма Лист

Сетне Лист слязъл обратно долу и завлякъл Хелън за краката по коридора в балната зала. Оставил 12 метрова следа от кръв. Взел три бойскаутски спални чувала и отворил два от тях един до друг. Третият поставил перпендикулярно на другите два и върху него поставил трупа на Хелън, с лицето надолу. Покрил я с хавлия за баня, а върху главата ѝ поставил кухненска кърпа. И тук се опитал да почисти следите от кръв. В този момент осъзнал, че неговите собствени дрехи са пропити с кръвта на жертвите му.

Лист отишъл в спалнята на съпругата си, която не делял с нея, седнал на неоправеното легло и избърсал окървавените си ръце в чаршафите. После влязъл в банята, където повърнал, оставяйки кървав отпечатък от дланта си на капака на тоалетната чиния. Сетне се изкъпал и се преоблякъл в чист костюм и вратовръзка, зарязвайки пропитите си с кръв дрехи и обувки на купчина в спалнята.

Следващата му стъпка била да остави съобщение за шефа си, че няма да може да присъства на събранието и не знае кога ще може, понеже ще пътува със семейството си до Северна Каролина, за да посетят болната майка на съпругата му. Старицата наистина била болна, което ѝ попречило да ги посети и да стане шестата му жертва. Лист написал бележки до училищата на децата и местата, където работели след училище, със същото съобщение.

А, сега, децата

Сега трябвало да чака. Децата щели да се върнат след няколко часа. За да убие времето, той излязъл на двора и започнал да чисти есенните листа, както си бил в костюм и вратовръзка. Една съседка го видяла, но Лист се престорил, че не я забелязва. После се прибрал в къщата и си направил обяд.

Патриша Лист

Патриша Лист

Телефонът звъннал и го стреснал. Обаждала се дъщеря му Пати. Момичето не се чувствало добре и искало той да я вземе от училище. Това представлявало проблем за него, тъй като не влизало в плановете му, но той все пак отишъл да я вземе с неохота. Пристигайки у дома, Лист побързал да влезе първи в къщата. Той клекнал зад една врата и зачакал. Когато Пати влязла, той я застрелял от упор в тила, убивайки я на място. Лист я завлачил за краката до балната зала и я поставил върху един от спалните чували. Той се измил отново и излязъл по задачи. Изтеглил колкото се може повече пари и изпратил писмата, които бил написал.

Фред Лист

Фред Лист

По-късно следобяд той взел сина си Фред от следучилищната му работа. И този път побързал да влезе първи в къщата, за да грабне оръжието си. Фред нямал време дори да свали палтото си. Загинал моментално от един изстрел в главата. Лист го изтеглил до балната зала и го положил до сестра му, така че главата му докосвала тази на майка му. Джон младши щял да се прибере у дома чак след тренировката си по футбол, така че Лист започнал да се приготвя, за да може да тръгне веднага след като отстрани и последното от децата си. Синът му обаче се задал по алеята към къщи много по-рано от очакваното. Лист не можел да допусне той да види кървавата мръсотия в кухнята.

Джон младши

Джон младши

Джон младши влязъл откъм пералното помещение и забелязал, че баща му е насочил оръжие срещу него. Той сграбчил ръката на баща си и куршумът се забил в тавана. Двамата се сборичкали и още два изстрела отишли в пода. Четвърти ударил скрина, а петият се забил в дограмата на прозореца на трапезарията. Следващите куршуми пронизали момчето в гърба, във врата и в главата. Падайки на пода, той счупил челюстта си. Лист изстрелял още един куршум, но момчето все още било живо. Той взел и другото си оръжие и започнал да стреля като подивял с двата пистолета, без да го е грижа за шума, в отчаянието си да убие най-големия си син.

Джон младши се опитал да се спаси от дъжда от куршуми, пълзейки по пода. Обърнал се с лице нагоре и Лист стрелял право в очите на сина си. Но той все още не умирал. Лист продължил да сипе куршуми отгоре му – момчето било улучено десет пъти. Най-сетне оръжието било празно, а Джон младши – неподвижен. Той бил мъртъв. Лист го изтеглил до балната зала, за да го положи до останалите. Подредил спалните чували и поставил вкочанената ръка на Хелън върху Фред. Покрил лицата им с кърпи. Накрая коленичил и се помолил душата на всеки от тях да почива в мир.

Последни детайли

Докато се приготвял за бягство, на вратата се позвънило. Това бил пощальонът, който носел писмото със специална доставка, което самият Лист си бил изпратил. Той изчакал пощальонът да пъхне плика под вратата и да си тръгне.

Около седем часа Лист се обадил на своя пастор преподобния Риуинкъл в лутеранската църква. Казал, че семейството му пътува към Северна Каролина и той ще се пресъедини към тях по-късно. Нямало да може да преподава в неделното училище следващата седмица. Пасторът казал, че ще се моли за семейството му.

После Лист се обадил на Ед Илиано със същата информация. Последната задача на Лист била да седне и да напише писмата върху купчина листа, озаглавени „Няколко думи от Джон Е. Лист“. Той поставил писмата в плик, адресиран до преподобния Риуинкъл. Сетне написал многословно признание на пастора, тъй като, според него, само той би го разбрал. Помолил семейството му да бъде кремирано. Майка му имала парцел в Мичиган и трябвало да бъде погребана там. Споменавал също, че първоначално е смятал да извърши убийствата на Хелоуин, но е бил възпрепятстван. Чувствал се сигурен, че Бог ще му прости, тъй като Христос бил умрял заради него и всички останали грешници.

Лист се помолил отново и си приготвил вечеря, която изял бавно. Легнал си в билярдната зала в мазето, недалеч от телата на семейството му и спал до зазоряване. Когато се събудил, намалил термостата до 10 градуса. После запалил лампите във всички стаи и пуснал силна музика по интеркома. С близо 2500 долара в джоба, малко дрехи в куфара и никого, за когото да мисли, той потеглил с колата си към своя нов живот.

Ед Илиано, спомняйки си за предупреждението на Пати, минал с колата си покрай къщата вечерта на 9 ноември и видял запалените светлини. Казал си, че всичко е наред и продължил по пътя си.

Профил на убиеца

Джон Емил Лист

Джон Емил Лист

Джон Емил Лист е роден в Бей Сити, щата Мичиган, на 17 септември 1925 година. Неговият баща Джон Фредерик бил на 64 години – четвърт век по-стар от съпругата му Алма. Женени били само от година. Двамата били с германско потекло и затова принадлежали към германската лутеранска църква Мисури Синод. Живеели под наем в апартамент в къща във викториански стил. Джон спял във всекидневната и нямал никакво лично пространство или място за личните си вещи. Така той се научил да бъде спретнат и винаги да прибира нещата си.

Бащата на Джон общувал с него чрез съпругата си, наричайки го „момчето“. От него се очаквало да се държи възпитано, да бележи успехи в училище и да поддържа вярата на тяхната църква. Джон почти никога не прекарвал време с баща си, когото всички смятали за кварталния кисел мърморко. Джон старши държал магазин и очевидно не харесвал деца.

Алма Лист - майката на Джон

Алма Лист - майката на Джон

Майката на Джон го закриляла и го въвела в нейния социален живот, който се въртял главно около църквата. Понеже баща му бил попечител и ковчежник на църквата, Алма очаквала синът ѝ да последва неговите стъпки. Почти всяка вечер той и майка му четяли заедно Библията – практика, която Джон продължил да спазва чак до деня, в който я убива.

Алма много се страхувала, че Джон може да се разболее, затова постоянно го държала под око, обличайки го с катове дрехи, за да му бъде топло и сухо. Не му било разрешено да излиза да играе навън с другите момчета. С други думи, тя го задушавала, внушавайки му, че светът отвъд стените на дома е опасно място. Той приемал това за истина през по-голямата част от детството си.

В училище Джон успял да създаде приятелства, но не и с момичета. След като завършил той се записал в армията без съгласието на майка си. Година по-късно, през 1944-а, баща му починал и той се прибрал у дома за погребението. Хората забелязали, че младежът не проявява признаци на скръб. Той изглеждал студен и равнодушен.

В края на Втората световна той бил изпратен в Тихия океан, но войната свършила преди да има възможността да участва във военни действия. Прибрал се вкъщи с новоразвит интерес към оръжията и нова придобивка – австрийски пистолет Щаер, който щял да използва, за да убие собственото си семейство след около три десетилетия.

След войната Алма окуражила сина си да избере кариерата на счетоводител. Това била една уважавана, стабилна и сигурна професия. Той посещавал Университета в Мичиган в Ан Арбър. Един от неговите колеги се наричал Робърт Кларк и Джон го запомнил достатъчно добре, че по-късно да използва неговото име, макар самият Робърт да не си спомнял изобщо за него.

Алма го посещавала веднъж месечно и двамата ходели заедно на църква и на вечеря. Те обичали да четат и да обсъждат Библията. Той завършил с бакалавърска степен по бизнес администрация и бил повишен в чин младши лейтенант от резерва. Искал да вземе и магистратура, но бил призован да служи в Корейската война. И този път не взел участие във военни действия и след края на войната бил разпределен във Вирджиния.

Бракът

Хелън Лист

Хелън Лист

Там, на алеята за боулинг, Лист срещнал бъдещата си съпруга. Хелън Тейлър била излязла онази вечер със сестра си. Тя била наскоро овдовяла млада майка на 9-годишна дъщеря. Джон я ухажвал с ентусиазъм, а тя нямала търпение да се сдобие с нов съпруг. Той приличал на мамино синче, но бил мил и стабилен.

Майката на Джон обаче изобщо не се зарадвала от този развой на събитията. Тя не харесвала Хелън най-вече, защото 24 годишната жена вече била имала няколко спонтанни аборта зад гърба си и защото не принадлежала към тяхната църква. Тя не била една от тях.

Но тогава Хелън обявила, че е бременна и Джон знаел, че ще трябва да се оженят и то скоро. Той изглеждал горд, че има доказателство, че вече е спал с нея. Двамата скрепили съюза си два месеца след първата им среща, на 1 декември 1951 година. Чак тогава Джон представил Хелън на майка си. Алма никога не му позволила да забрави, че се е оженил под нивото си. Хелън, от своя страна, скоро признала, че всъщност не е бременна. Не след дълго тя вече съжалявала, че е прибързала да се омъжи за него.

Тъй като щял да бъде разпределен в счетоводен център на армията в Калифорния, Джон решил да покани майка си, понеже тя никога не била посещавала щата. За първи път Хелън усетила колко силно е присъствието на Алма в живота на съпруга й. Двете не се харесали от пръв поглед, а Джон бил винаги хванат по средата.

Когато се уволнил от армията, Джон отвел Хелън обратно в Детройт, където започнал работа като счетоводител в престижна фирма. Тяхното първо дете, Патриша Мари, се родило през януари 1955 година и спечелило сърцето на баба си Алма. По-късно Джон приел да работи за развиваща се компания и преместил семейството си в Каламазу, в южната част на Мичиган, където се родило второто им дете Джон младши.

Хелън, която изобщо не се интересувала от религията на Джон, започнала да избягва ходенето на църква, което го карало да се чувства изоставен. Той изпитвал чувство на гняв и често се цупел в усамотение.

Тогава Хелън забременяла отново, което я хвърлило в депресия. Нейното първо дете, Бренда, растяло отчуждено. Вече на 16 години, тя искала да се махне от къщи и често правела проблеми. След раждането на Фредерик Майкъл през 1958 година, Хелън прибегнала до противозачатъчни. Освен това се пристрастила към успокоителни и започнала да посещава психиатър. Тя харчела повече, отколкото Джон изкарвал и пренебрегвала грижите за децата, оставяйки ги най-често на него. Той рядко се оплаквал, но от време на време, когато Хелън прекалявала, лицето му се зачервявало на петна и той се разтрепервал от ярост. Веднъж дори обърнал кухненската маса. Тя заявила, че няма да почисти и го оставила той да оправя бъркотията. Той паднал на колене и започнал да събира счупените чинии.

Кариерата

Компанията, за която работел Джон, се сляла с друга и той бил освободен. Той си намерил друга работа в Рочестър, Ню Йорк, за компанията „Ксерокс“. Двамата с Хелън харчели твърде много и Джон започнал да лъже хората за ситуацията им. Хелън го презирала с всичките му чудатости, а той се вбесявал, когато виждал, че тя предизвиква интереса на други мъже. В крайна сметка, Лист загубил и работата си в „Ксерокс“. Изпитвал трудности да си намери нова, а здравето на Хелън се влошавало. Тя все още не го знаела, но имала сифилис, който разрушавал мозъчната ѝ тъкан. Тя се била сдобила с това заболяване от първия ѝ съпруг и вече било късно за каквото и да било лечение. Алкохолът и хапчетата само утежнявали състоянието й.

Джон най-накрая си намерил друга работа като вицепрезидент и регулатор на Първа национална банка в Джърси Сити в Ню Джърси. Те са преместили в Уестфийлд през 1965 година. Джон помолил майка си за пари за първата вноска по ипотеката, за да могат да закупят имението „Брийз Нол“ на авеню „Хилсайд“. Алма с готовност се съгласила, но при едно условие: да живее с тях. Остатъкът от живота ѝ обаче се оказал изключително нещастен. Веднъж, щом дала правото на сина си да се разпорежда с парите ѝ, тя загубила всичко, което имала.

Новата работа на Джон продължила само година. Тя изисквала социални умения и способността да привличаш нови клиенти. Джон не ставал за търговски посредник и много скоро го уволнили. Над главата му висяла опасността от огромна вноска за къщата и битови сметки, без да смятаме разходите на семейството покрай децата тийнейджъри. Страхувайки се да каже на Хелън, той излизал от къщи всяка сутрин, сякаш отивал на работа и вместо това седял на гарата по цял ден, четейки вестник или книга. Това продължило шест месеца, като плащал сметките от парите на майка си, без да ѝ казва.

Накрая си намерил друга работа, но тя била в Ню Йорк и заплатата била значително по-ниска. Тази работа също не продължила повече от година. Той направил втора ипотека на къщата, за да може да плаща сметките. Хелън била диагностицирана с атрофия на мозъка и Джон бил посъветван да я изпрати в лудница, но той отказал.

За да не мисли за проблемите си, той се потопил в своите хобита: книги за военна стратегия, криминална литература и оръжия. В онзи период той споменавал пред зет си колко лесно би било за човек като него да започне нов живот.

Намерил си още една работа – да продава взаимни фондове от дома си. Хелън продължавала да пие. Джон се стараел да ѝ угоди, като ѝ купувал подаръци, но така ѝ не спечелил нейното одобрение. Започнал да спи в други стаи в къщата, за да избегне острия ѝ език. Молел на Господ за отговори, за някаква помощ, но не я получавал. Още повече се напрягал от духа на времето – социалните катаклизми на 60-те години на миналия век разрушавали обществото, което познавал и той се чувствал в постоянно напрежение. Сякаш животът му се разпадал, а за човек, който има нужда от контрол, това било истинско нещастие. Започнал да се отнася по-строго с децата си, опитвайки се да ги принуди да спазват неговите непреклонни правила.

Тогава дъщеря му Пати започнала да се бунтува. Тя се обличала според модата на времето, пораснала независима и развила силен интерес към театъра. Нейният баща не знаел, но момичето било започнало да взима наркотици и имала силен интерес към окултното. Тя чувствала, че баща ѝ не я харесва и двамата често се карали.

Семейството на Джон Лист

Семейството на Джон Лист

На 5 ноември 1971 година Джон Лист събрал децата си след вечеря в кухнята. Казал им, че трябва да се приготвят да умрат и ги попитал дали предпочитат да бъдат погребани или кремирани. Те били шокирани, но успели да кажат, че предпочитат да бъдат погребани. Без да каже нищо повече, Джон излязъл от стаята. Пати и Джон младши били убедени, че баща им ще ги убие… и то скоро.

Търсенето започва

Властите вярвали, че Лист ще се предаде сам. Самият той бил сигурен, че ще го заловят за една-две седмици. Неговият пастор отправил апел с молба към загубения член на паството му да се свърже с него. Никой не очаквал, че търсенето на масовия убиец Джон Лист ще продължи цели 18 години. Още в самото начало полицията се чудела как е възможно едно семейство да липсва цял месец без училището или църквата да изпрати някого да провери какво става.

Оказало се, че някои хора са звънели на вратата, но са си тръгвали, когато никой не отварял. Единственият човек, който се интересувал достатъчно, за да търси отговори, бил учителят по актьорско майсторство. Той дори бил помолил свой приятел в полицията да направи проверка, но тъй като липсвали доказателства за нещо нередно, нищо не било предприето.

Разследващите се сдобили със 150 доказателства от местопрестъплението в подготовката си да изправят убиеца пред правосъдието. Тъй като паспортът му липсвал от къщата те заподозрели, че Лист може да е напуснал страната. Въпреки това, дузина офицери с готови оръжия стояли на стража по време на погребението. Алма била погребана в Мичиган, а останалите един до друг в евтини метални ковчези, понеже нямало пари за по-хубаво погребение. Майката и сестрата на Хелън настояли жертвите да бъдат погребани, противно на указанията на Джон в неговото писмо. Лист не се появил на погребението.

ФБР разпространява обява „Търси се“ с лика на Лист и неговото физическо описание, част от което гласяло, че той страда от жестоки хемороиди и има много лошо късогледство. Листовките били разпратени до аптеки и очни лекари из цялата страна, но не и до лутеранските църкви.

Запознавайки се по-подробно с миналото на Лист открили, че той бил наел лична пощенска кутия, в която получавал порнографски материали. Все пак имал някакъв таен живот. Скоро станало ясно, че Лист просто е изчезнал.

Имението "Брийз Нол" изгаря в пожар

Имението "Брийз Нол" изгаря в пожар

Девет месеца след убийството, на 30 август 1972 година, имението „Брийз Нол“ изгаря в пожар. Много любопитни деца били влизали през изминалото време в изоставената къща, но не те били причината за пожара. Според експертизата, палежът бил умишлен – престъпление, което също останало неразкрито.

Ново начало?

Междувременно, Лист бил наел каравана в подножието на Скалистите планини край Денвър, Колорадо. Той променил името си на Робърт П. Кларк. Използвайки фалшив номер на социална осигуровка, си намерил работа като готвач на нощна смяна в „Холидей Ин“. После се преместил на друго място, като заместник-управител и счетоводител. До 1975 година набрал достатъчно смелост, за да посети лутеранската църква „Сейнт Пол“ в Денвър.

На следващата година се сдобил с шофьорска книжка и си купил кола. Използвал я, за да вози членовете на църквата насам-натам. После станал част от финансовия съвет на църквата. Постепенно се успокоил, че няма да го хванат и свикнал с новия си живот.

Скоро отново се влюбил – в разведената Делорес Милър. Срещнали се на сбирка на необвързани хора. Той бил сменил обичайните си костюм и вратовръзка с джинси и разкопчана риза и дори се съгласил да взима уроци по танци. Тя го мислела за толкова мил мъж. Той ѝ разказал, че съпругата му е починала от рак. Никога не ѝ показал нейна снимка.

През 1985 година Делорес и Джон се оженили. Скоро след това Джон бил уволнен от работа, защото не могъл да се справи с промените в компанията, а освен това бил помолен да напусне поста си на учител в неделното училище, защото бил твърде строг и изискващ към учениците. Опитът му да се превърне в независим финансов консултант също се провалил. Сякаш старият му живот се повтарял отново.

За него било трудно да намери работа на 55 годишна възраст в тази лоша икономика и Делорес започнала да съжалява, че е свързала живота си с неговия. Тя се отнасяла към него с все по-голямо презрение и заплашвала, че ще го напусне. Докато Лист прекарвал все повече време у дома, неговата съседка Уонда Фланъри започнала да го опознава. Скоро той щял да съжали, че я е допуснал в живота си.

В живота на Лист и неговата съпруга се случила поредица от лоши неща: кварталът им западнал и имотът им загубил от цената си. Кучето им било пребито пред портата им. Нещо трябвало да се промени.

Идентифициране

Уонда Фланъри обичала да купува таблоиди, с които да си убива времето. През февруари 1987 година тя преглеждала брой на „Уърлд Уийкли Нюз“ и вниманието ѝ привлякла статия за мъж на име Джон Лист, който бил избил цялото си семейство пред много години и се бил измъкнал. Впечатлило я колко много снимката на този убиец прилича на нейния съсед Боб Кларк. Дори чудатите им навици били същите.

Тя преместила поглед от вестника към прозореца, за да види съседа си на портата и разбрала, че гледа към мъжа, извършил перфектното убийство. Прочела отново статията и премислила възможностите. Подобно на Лист, Кларк се обличал в костюм и вратовръзка. И двамата били религиозни мъже, които преподавали в неделното училище.

Тогава прочела описанието на ФБР за белега, който Лист имал зад дясното ухо в резултат на мастоидектомия. Бол Кларк имал точно такъв белег. Той бил счетоводител, като Лист, и бил от щата Мичиган. И двамата имали хронични проблеми с парите, със задържането на работа и харчели прекалено. А Боб изглеждал с няколко години по-стар, отколкото твърдял, че е -  достатъчно стар, за да е Джон Лист. Тя се запитала дали трябва да каже на Делорес за подозренията си. Със сигурност Делорес знаела повече за миналото на съпруга си и би могла да я увери, че Кларк е невинен.

Тя занесла вестника в къщата на съседите, когато Джон излязъл и ѝ го показала. Окуражила озадачената Делорес да го покаже на Боб и да види как ще реагира той. Тя казала, че ще го направи, но после изхвърлила вестника. Уонда не казала нищо повече.

Междувременно Боб си намерил работа във Ричмънд, Вирджиния и той и Делорес опаковали багажа си и се преместили на изток, оставяйки зад себе си Уонда и нейните притеснения.

Мнение на екстрасенс

Тринадесетата годишнина от чудовищното престъпление, 9 ноември 1971 година, дошла и си отишла, а с нея интересът към случая на Лист внезапно се подновил. Детектив Джефри Пол Хъмел, назначен да разследва случая през 1985 година, за разлика от своите колеги вярвал, че Джон Лист е жив. До този момент опитите да се осигури съдействието на лутеранската църква били неуспешни и фотороботът на вече остарелия беглец не бил довел до никаква следа. Хъмел обаче не искал да се предава и решил да предприеме една доста необичайна стъпка: той се обърнал към екстрасенс.

През май 1985 година детективът научил, че в област Оушън, Ню Джърси, живее екстрасенс на име Елизабет Лърнър. Той разбрал, че тя била помагала в други случаи преди и решил да се свърже с нея. Въоръжен със снимки от местопрестъплението, Хъмел прекарал с г-ца Лърнър около два часа и тя му споделила своите чувства и впечатления, докосвайки гърба на фотографиите.

Макар да не получил конкретни следи, той се сдобил с информация, която в ретроспекция се оказала учудващо точна. Гадателката казала, че Лист е жив и не бил пътувал със самолет, каквото било заключението на властите, а с влак или автобус. В живота му имало нова жена и той имал някакви връзки в Балтимор. (Той се бил оженил за втората си съпруга Делорес в Балтимор). Лист бил заминал на югозапад. (Той наистина бил отишъл в Колорадо). Лърнър получила видения и за Флорида или Вирджиния. Тя направила предсказание, което дало на Хъмел нещо, за което да се захване. Лист, казала тя, ще посети гроба на семейството на рождения си ден – 17 септември.

Хъмел се сдобил с разрешение да извърши наблюдение върху гробището в Уестфийлд на 16 септември 1985 година. Облечен в тъмни дрехи, той прекарал цяла нощ на хълма, надвиснал над гробовете. За съжаление, нищо не се случило, затова той повторил акцията си и на следващата нощ. Отново нямал успех. Лист не се появил.

Впоследствие Хъмел спрял работа по случая, тъй като бил прехвърлен в отдел „Наркотици“, но поискал да бъде информиран за евентуалното му развитие. Такова нямало, но Хъмел скоро получил друго прозрение. След като гледал няколко епизода от новото телевизионно шоу „Най-търсените в Америка“, което издирвало бегълци от закона с помощта на зрителите, той се замислил над възможностите, които предаването би могло да предложи за неговото „студено досие“. Хъмел разговарял за това с капитан Франк Маранка – новият отговорник по случая.

Франк Маранка се съгласил да прегледа почти 20 годишното досие, но без да храни особени надежди.

Най-търсеният в Америка

През 1988 година телевизия „Фокс“ излъчва предаване за бегълци от закона, извършили сериозни престъпления, разчитайки на помощта на зрителите за идентифицирането на потенциални заподозрени. Шоуто пресъздавало действителното престъпление и предлагало цялата необходима информация, за да улесни онези, които биха могли да живеят в близост до издирваните престъпници в разпознаването им. След всяко седмично излъчване скоро се обаждали около шест милиона зрители. Някои от сигналите дори довели до арести – около един на излъчване. Тази статистика накарала капитан Маранка да реши да разпространи своя неразкрит случай в национален ефир.

Случаят обаче бил твърде стар. Телевизията първоначално го отхвърлила. Но Маранка предприел друг ход. Изпълнителният продуцент на предаването Майкъл Линдър щял да говори на конференция на органите на реда и капитанът отишъл там с досието на Лист. Линдър намерил случая за завладяващ и наредил да бъде направен сегмент за него. Според детективите това била последната възможност да изправят Лист пред правосъдието. Всички очевидци били все още живи.

Скулпторът Франк Бендър изработва бюст на Джон Лист

Скулпторът Франк Бендър изработва бюст на Джон Лист

Но имало един проблем: никой не разполагал със скорошна снимка на Лист. Това бил един от най-важните фактори при другите арести, извършени с помощта на предаването. Фотографията на Лист, която имали, била на 19 години. Продуцентът Майкъл Линдър познавал Франк Бендър – скулптор и фотограф от Филаделфия, който правел успешни реконструкции на разложени лица с помощта на глина. Той се съгласил да опита да покаже чрез своя метод как би изглеждал Лист след много години и направил негов бюст за предаването.

Бендър работил с криминалния психолог Ричард Уолтър, който специализирал в това как личностните характеристики биха могли да се проявят във физическите черти на човек. Двамата стигнали до заключението, че тъй като Лист бил водил такъв строг живот, той едва ли се бил променил толкова много, освен че може би бил станал по-шкембест и отпуснат. Може би имал и оредяваща коса. Все още щял да има белег зад ухото си. И все още щял да се облича консервативно.

Предаването се излъчило на 21 май 1989 година. Водещият Джон Уолш представил сегмента като най-прочутия случай на убийство в Ню Джърси. Драматизацията на историята продължила 10 минути и достигнала 22 милиона зрители. Ако Лист бил някъде там, то със сигурност някой го бил виждал.

Самият Лист също редовно гледал предаването, тъй като харесвал предизвикателството да разкрива престъпленията. Но точно тази вечер той и Делорес отишли на сбирка на църквата и го пропуснали.

Тяхната бивша съседка Уонда Фланъри обаче гледала. Бюстът, показан на екрана, според нея изобщо не приличал на нейния бивш съсед Робърт Кларк. Но, въпреки това, тя чувствала, че е направила вярно заключение. Знаела, че трябва да действа, за да спаси Делорес. Уонда накарала своя зет да се обади на номера на предаването и да им даде новия адрес на семейство Кларк във Вирджиния.

Бюстът на Лист, сравнен с него самия след залавянето му

Бюстът на Лист, сравнен с Робърт Кларк

Същата вечер постъпили над 300 обаждания за случая на Лист, които били поети от агентите на ФБР. Детектив Барнард Трейси от Уестфийлд също бил там, но пропуснал съдбоносното обаждане. То било изпратено във ФБР и после препратено към офиса в Ричмънд.

Арестът

Двама федерални агенти отишли да проверят адреса на Кларк на 1 юни 1989 година. Агент Кевин Огъст доближил къщата и почукал на вратата. Отвътре се чувал шума на прахосмукачка. Вратата отворила жена.

- Робърт П. Кларк?  – попитал той.

- На работа е. – отговорила Делорес.

Двамата агенти поискали да влязат и да разговарят с нея. Тя ги поканила и те ѝ показали плаката „Търси се“ на Джон Лист. Попитали я дали това би могло да бъде нейният съпруг. Тя видимо пребледняла и се разтреперила. Признала, че има прилика, но отрекла това да е съпругът й. Разплакала се. Показала им снимка от сватбата им и щом я погледнали, не останало никакво съмнение – това бил техният човек.

Агентите разпитали Делорес за белега, откъде е родом съпругът ѝ, какво работи. Всичко се връзвало. Един от тях останал при нея, а другият се запътил към работата на Боб Кларк, като по пътя извикал за подкрепление още двама агенти. Влизайки в сградата, те видели Боб Кларк да се задава срещу тях по коридора, държейки документи в ръка. Той не изглеждал изненадан. Те се идентифицирали като агенти на ФБР и поискали неговите лични документи. Задали му няколко идентифициращи въпроси, на които той отговорил утвърдително, и накрая го попитали дали е Джон Емил Лист. „Не“ – казал той, без никакво колебание. Отговорът му бил твърде бърз, като че ли се бил упражнявал многократно за този момент. Не показвал и никакви признаци на раздразнение или любопитство, което само по себе си било подозрително.

Претърсили го за оръжие и отново го попитали: „Вие сте Джон Лист, нали?“. Той отново отговорил, че е Робърт Кларк. По лицето му избили червени петна. Агент Огъст му сложил белезниците и му казал, че трябва да дойде с тях за снемане на отпечатъци. Кларк безропотно се съгласил да правят с него каквото решат. Дори не попитал в какво е обвинен.

Джон Лист при залавянето си

Джон Лист при залавянето си

Отпечатъците потвърдили, че Лист най-сетне е арестуван за убийствата на петима души – неговото собствено семейство. Той поискал служебен защитник, но му било отказано. Делорес уредила адвокат, който да напише изявление за медиите. Тя повтаряла без умора, че нейният съпруг не е Джон Лист и не е извършил онези ужасни деяния. Той не бил способен на подобно нещо.

Лист пледирал, че е невинен и му била определена гаранция в размер на 1 милион долара. Той останал в ареста, в очакване да бъде екстрадиран в Ню Джърси. За изненада на всички, той се съгласил да бъде екстрадиран, но при условие, че ще му позволят да отиде там като Робърт Кларк – макар да не бил в състояние да докаже, че е съществувал под това име преди 1971 година. В края на месец юни той отново се озовал в Ню Джърси – за първи път от 18 години. Лист вече отговарял на условията за служебен защитник и съдът му назначил такъв в лицето на адвокат Илайджа Милър.

Докато очаквал началото на процеса си, Джон Лист се срещнал с някого, когото познавал. Сестрата на Хелън Джийн го посетила и го попитала защо го е направил, а неговият отговор бил прост: „Защото нямаше друг начин.“.

Делото

Адвокат Илайджа Милър

Адвокат Илайджа Милър

Защитникът Илайджа Милър настоявал за промяна на мястото на процеса и за неприемане на писмото с признанията на Лист като доказателство. Тъй като трябвало да направи това от името на Джон Лист, а не на Робърт Кларк, той изоставил първоначалния си план, според който щял да хвърли върху обвинението тежестта да докаже, че двамата са едно и също лице.

В началната си реч пред съда Милър признал, че Лист е извършил онова, в което бил обвинен. Но, според него, обвиняемият имал обсесивно-компулсивна индивидуалност и бил зле пригоден да функционира в лицето на огромни трудности. Той вярвал, че действа за спасението на неговото семейство в един безбожен свят, в който не намирал вече смисъл.

Прокурор Елинор Кларк, от своя страна, го описала като жесток и пресметлив злодей. Той искал нов живот и затова просто закрил всички сметки в стария и го оставил зад гърба си. Той бил извършил убийствата доброволно, напълно съзнателно и злоумишлено. Балистичните експертизи, отпечатъците, аутопсиите и собствените му писма го уличавали извън всякакво съмнение.

Защитата изложила информацията, че Хелън Лист е била болна от сифилис, придобит от първия ѝ съпруг. Джон бил разбрал за това през 1969 година, след като тя го била крила от него през целия им брак. Този детайл обаче нямал смекчаващия ефект, на който разчитал адвокат Милър.

Обвинението призовало експерт-психиатър, който оборил идеята на защитата, че Лист има личностно разстройство, наричайки състоянието му ситуационна депресия, дължаща се на криза на средната възраст.

Процесът срещу Джон Лист, обвинен в пет особено жестоки убийства, продължил седем дни. На 22 април 1990 година той бил намерен за виновен по всички обвинения. Получил пет последователни доживотни присъди. Никога нямало да излезе от затвора.

Край

Джон Лист

Джон Лист

В затвора Джон Лист работил като счетоводител, а имайки предвид неговата стриктна индивидуалност, вероятно е намирал дисциплината на затворническата рутина за успокояваща. Той написал книга за „случилата се трагедия“, озаглавена „Съпътстващи щети: Историята на Джон Лист“, пълна с правописни грешки. В нея Лист се описва като грижовен баща и съпруг и хвърля вината за убийствата върху посттравматичен стрес от Втората световна война. Липсата на угризения за стореното прозира през страниците.

През 2002 година Лист дава интервю за телевизия ABC, в което на въпроса защо не е отнел собствения си живот, вместо тези на близките си, щом се е чувствал в такава безизходица, той отговорил, че самоубийството би му затворило портите към Рая, където се надявал да се събере отново със семейството си.

Джон Лист умира от усложнения при пневмония на 21 март 2008 година. Никой не се появява да вземе тялото му, а опитите на властите да се свържат с неговата бивша съпруга Делорес се оказват безуспешни. Затворническата управа използва парите от неговата сметка, заработени в затвора, за да плати за кремацията и погребението му.

През годините Джон Лист се превръща във фокус на няколко книги и филми, сред които „Денят на Страшния съд: Историята на Джон Лист“ от 1993 година. Неговата личност служи за вдъхновение на героя Кайзер Созе от филма „Обичайните заподозрени“, с участието на Кевин Спейси, а по едно време мнозина вярвали, че именно Лист е легендарният самолетен похитител Д. Б. Купър.

—————————————————————————–

Източници: crimelibrary.com, murderpedia.org, thecriminalcode.com, nj.com, nytimes.com, findagrave.com, wikipedia.org, denverpost.com, Collateral Damage: The John List Story

 

 

Един коментар за “Джон Лист: Бащата убиец”

  1. AvatarЖелязко

    Много увлекателна история, благодаря!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЖелязкоФил Спектър: Лудият гений... { Една от историите с най - необичайни обстоятелства. Не съм... } –
  • User AvatarЖелязкоДжон Лист: Бащата убиец { Много увлекателна история, благодаря! } –
  • User AvatarЖелязкоСемейна „чест”: Убийството на... { Отврат. Всички с доживотни присъди, заедно е с майката на... } –
  • User AvatarДимитърНародният храм и масовото... { Нямаше да стане ако някой от избягалите бяха вдигнали самолетите } –
  • User AvatarЙоанка-БарабанкаСемейна „чест”: Убийството на... { Колко тъжно! } –
  • User AvatarЙоанка-БарабанкаИрина Гайдамачук: Блондинката с... { Пълен потрес! Алкохоличка , убийца ! } –