Публикувано на: 28 февруари, 2011

Дори след повече от 35 години призрачният образ на къщата в Амитивил, с нейните подобни на очи прозорци, продължава да всява ужас. Фактите около истинската история, която се крие зад зловещите й стени, са размити от невероятните легенди за демонично присъствие и екзорсизъм, които се дължат на книгата „Ужасът в Амитивил“ и филмите, създадени по нея. Всичко започва, когато през една нощ на 1974 година най-големият син на семейство Дефео Роналд „Бъч“ убива майка си, баща си, двамата си братя и двете си сестри. Въпреки красноречивата му скръб, скоро вниманието на полицията се насочва към единствения оцелял в къщата на ужасите.

Истерично обаждане

Нощната смяна в диспечерската служба за спешни обаждания в окръг Съфолк протичала съвсем обикновено във вечерта на 13 ноември 1974 година. Нямало кой знае колко обаждания, а и това спокойно нюйоркско предградие по принцип не можело да се похвали с висока престъпност, поне според стандартите на големия град. Внезапно спокойствието било прекъснато в 18:35 часа от едно телефонно обаждане, което щяло да разкъса ореола на безопасност, който обгръщал окръга. Записките от разговора показват душевното състояние на младежа, който се опитвал да предаде на диспечера ужасяващата сцена, на която той и приятелите му се били натъкнали:

Оператор: Тук е полицията на окръг Съфолк. Мога ли да ви помогна?“
Мъж: „Имаше стрелба тук. Ъ-ъ, у Дефео.“
Оператор: „Вашето име, господине?“
Мъж: „Джоуи Йесуит.“
Оператор: „Как се произнася?“
Мъж: „Й-Е-С-У-И-Т“
Оператор: „… У-И-Т. Вашият телефонен номер?“
Мъж: „Нямам телефонен номер тук.“
Оператор: „Добре, откъде се обаждате?“
Мъж: „От Амитивил. Обадете се на полицията в Амитивил, намирам се, ъ… на „Оушън авеню“ в Амитивил.“
Оператор: „Остин?“
Мъж: „Оушън авеню. Какво по … ?“
Оператор: „Оушън … Авеню? Къде е това?“
Мъж: „Надясно от Мерик Роуд. Оушън Авеню.“
Оператор: „Мерик Роуд. Какво… Какъв е проблемът, господине?“
Мъж: „Стрелба!!“
Оператор: „Има стрелба. Някой ранен ли е?“
Мъж: „А?“
Оператор: „Има ли ранени?“
Мъж: „Да, ъ-ъ – всички са мъртви.“
Оператор: „Какво искате да кажете, всички са мъртви?“
Мъж: „Не знам какво се е случило. Едно хлапе дойде тичешком в бара. Каза, че всички в семейството му са убити, и ние дойдохме тук.“
Оператор: „Изчакайте секунда, господине.“
(Обаждането се поема от полицейски служител)
Полицай: „Здравейте.“
Мъж: „Здравейте.“
Полицай: „Как се казвате?“
Мъж:
„Казвам се Джо Йесуит.“
Полицай: „Джордж Едуардс?“
Мъж: „Джо Йесуит.“
Полицай: „Как се пише?“
Мъж: „Какво? Аз просто… Колко пъти ще ме питате. Й-Е-С-У-И-Т.“
Полицай: „Къде сте?“
Мъж: „На Оушън Авеню“.
Полицай: „Кой номер?“
Мъж: „Нямам номер тук. Няма номер на телефона.“
Полицай: „Кой е номера на къщата?“
Мъж: „Дори и това не знам.“
Полицай: „Къде сте? Кажете пресечка на Оушън Авеню?“
Мъж: „В Амитивил. Обадете се на полицията в Амитивил и им кажете да изпратят някого. Те познават семейството.“
Полицай: „Амитивил.“
Мъж: „Да, Амитивил.“
Полицай: „Добре. Сега ми кажете какво става.“
Мъж: „Не знам. Един дойде в бара. Влетя в бара и каза, че майка му и баща му са застреляни. Ние отидохме до къщата му и всички вътре са застреляни. Не знам от колко време, нали се сещате. Така че, ъ-ъ . . .“
Полицай: „Какъв е адресът на къщата?“
Мъж: „Ох, почакайте. Нека отида и погледна номера. Така. Задръжте. 112 Оушън Авеню, Амитивил.“
Полицай: „Амитивил или Северен Амитивил?“
Мъж: „Амитивил. На юг от Мерик Роуд.“
Полицай: „В границите на града ли е?“
Мъж: „В границите е, да.“
Полицай: „Добре, кой е телефонният ви номер?“
Мъж: „Нямам такъв. На телефона тук няма номер. “
Полицай: „Добре, откъде се обаждате? От публичен телефон?“
Мъж: „Не, обаждам се от къщата, но не виждам върху телефона да е изписан номер.“
Полицай: „Вие сте в самата къща?“
Мъж: „Да.“
Полицай: „Колко тела има там?“
Мъж: „Мисля, ъ, не знам – ъ, мисля, че казаха четири.“
Полицай: „Четири?“
Мъж: „Да.“
Полицай: „Добре, стойте там в къщата, а аз ще се обадя на полицията в Амитивил да изпратят някой при вас.“

До края на вечерта полицаите щели да открият още две тела, с които бройката на жертвите на „Оушън авеню“ ставала шест. Шест от седемте члена на семейство Дефео били методично убити както спели в леглата си. Единственият оцелял от тази зловеща кървава баня бил Роналд Дефео младши.

Ярост и негодувание

Къщата в Амитивил

Къщата в Амитивил

Роналд Дефео старши се сдобил с истински трофей на Американската мечта, купувайки къщата на 112 „Оушън Авеню“ в Амитивил Лонг Айлънд. Роден и израснал в Бруклин, Роналд работил здраво във фирмата за продажба на коли на своя свекър и след много години най-сетне започнал да жъне ползите от труда си. Парите вече не представлявали грижа за семейството и той взел решението да напусне големия град и да се премести в Лонг Айлънд. Домът, който избрал, бил класически пример за стила „Американа“ – два етажа плюс таванско помещение, няколко стаи, и къща за лодки на река Амитивил. Там имало достатъчно място за него, неговата съпруга Лоуис и петте им деца. Една табела в предния двор гласяла „Големи надежди“ – точно това, което този нов дом символизирал за семейство Дефео.

Роналд Дефео старши

Роналд Дефео старши

Но под лустрото на успеха и щастието си, Роналд бил избухлив човек, склонен към пристъпи на ярост и насилие. Между него и Лоуис често избухвали бурни скандали, а в очите на децата си той бил една изискваща и властна фигура. Първото им дете Роналд младши е роден на 26 септември 1951 година. Като най-голям син той бил непрекъснато на топа на устата на бащиния си нрав и очаквания. В един момент баща му го прегръщал, а в следващия бил способен да го захвърли грубо в другия край на стаята. Като малък Роналд младши, известен още като Бъч, бил доста пълен и начумерен. Той се превърнал в постоянна жертва на училищните побойници, които му се подигравали и го наричали с имена като „Буцата“, „Свинската пържола“ и „Тлъстия бобър“. Неговият баща го окуражавал да отстоява позициите си, но докато съветът му се отнасял до училищните хулигани, той очевидно не бил приложим у дома. Роналд старши нямал търпимост към отговарянето и неподчинението, държал най-големия си син на къса каишка и отказвал да му позволи да има собствено мнение.

Братята на Роналд младши - Джон и Марк

Братята на Роналд младши - Джон и Марк

Навлизайки в пубертета, Бъч заякнал и пораснал на ръст, благодарение на което вече бил в състояние да се противопоставя на бащиния тормоз. Скандалите между тях двамата често преминавали в боксови срещи и бащата и синът си разменяли удари при всеки нищожен повод. Макар Роналд старши да не бил особено вещ в изкуството на междуличностните отношения, той бил достатъчно проницателен, за да осъзнае, че изблиците на гняв и агресивното поведение на сина му са изключително неестествени, дори сравнени с неговите собствени. Той и съпругата му уредили сина им да посещава психиатър, но от това нямало никаква полза, тъй като Бъч подходил с пасивна агресия към терапевта, отказвайки да признае, че има нужда от помощ.

При липса на друго решение семейство Дефео се обърнало към една доказана от времето стратегия за усмиряване на непокорни деца: те започнали да купуват на Бъч всичко, което поиска, и да му дават пари. На 14-годишна възраст баща му му подарил моторна лодка на стойност 14 000 долара, с която да обикаля по течението на река Амитивил. Когато Бъч имал нужда от пари, трябвало само да си ги поиска, а ако не бил в настроение да моли, просто си ги взимал.

Преди да навърши 17 години Бъч бил принуден да напусне енорийското училище, което посещавал. Той вече използвал сериозни наркотици като хероин и ЛСД и освен това се бил забъркал в няколко схеми за дребни кражби. Неговото агресивно поведение ставало все по-маниакално и вече не се проявявало само зад стените на дома му. Един следобед, докато бил на лов с няколко свои приятели, той насочил заредената си пушка срещу един от тях – момче, което познавал от години. Той наблюдавал с каменно изражение как лицето на младежа побелява от страх. Момчето побегнало, а Бъч спокойно свалил пушката си. Когато по-късно през деня срещнал отново беглеца, Бъч го попитал защо си е тръгнал толкова бързо.

Лоуиз Дефео

Лоуис Дефео

На 18 години Бъч получил работа в автокъщата на дядо си. Според собствените му думи, това била сладка работа и от него не се очаквало да върши почти нищо. Без значение дали се появявал на работа, той получавал издръжка от баща си в края на всяка седмица. Използвал парите за колата си (която също била подарък от родителите му), за алкохол, и за наркотици като амфетамини и хероин. Препирните с баща му ставали все по-чести и съответно по-насилствени. Една вечер между г-н и г-жа Дефео избухнал скандал. За да сложи край на разпрата им, Бъч грабнал една 12-калиброва пушка от стаята си, заредил я, и се втурнал надолу по стълбите към сцената на раздора. Без да се колебае или да викне, за да спре караницата, Бъч насочил дулото на оръжието към лицето на баща си и изкрещял: „Остави жената на мира. Ще те убия, тлъст шибаняк такъв!“. Бъч натиснал спусъка, но оръжието мистериозно засякло. Роналд старши замръзнал на място и наблюдавал с мрачно удивление как синът му сваля пушката и просто излиза от стаята с небрежно безразличие към факта, че току-що за малко е щял да убие хладнокръвно собствения си баща. Тази битка приключила, но действията на Бъч предвещавали насилието, което той скоро щял да упражни не само върху баща си, но и върху цялото си семейство.

Инсцениран грабеж

Роналд Дефео младши

Роналд Дефео младши

В седмиците преди убийствата отношенията между 23-годишния Бъч Дефео и неговия баща достигнали точката на пречупване. Бъч, очевидно разочарован от парите, които „печелел“ от баща си, разработил план за измъкване на още пари от семейството си. Две седмици преди клането Бъч бил изпратен от един от служителите на автокъщата да вложи 1800 долара в брой и 20 000 долара в чекове в банката. Вместо това, Бъч уредил да бъде „ограбен“ по пътя си към банката от един свой познат, с когото по-късно разделил плячката.

Бъч и един друг негов съучастник от автокъщата потеглили към банката в 12:30 часа. Те не се върнали цели два часа, а когато го направили, съобщили, че са били обрани под дулото на оръжие, докато са чакали на един червен светофар. Роналд старши бил във фирмата, когато синът му се върнал, и избухнал от ярост, щом чул историята на Бъч, и здраво нахокал служителя, който го бил изпратил да свърши тази работа на първо място. Пристигнала полиция и естествено поискала да говори с Бъч. Но, вместо хитро да им окаже съдействие, или поне да измисли някакво фиктивно описание на несъществуващите бандити, Бъч се държал с офицерите напрегнато и раздразнително. Поведението му дори преминало в агресия, когато те започнали да подозират, че той лъже, и въпросите им се завъртели главно около двата часа, в които бил отсъствал. Не трябвало ли да побърза да се върне в автокъщата веднага щом е бил ограбен с такава солидна сума? Къде е бил през цялото това време? В отговор на техните въпроси, Бъч започнал да ги псува и да тропа по предния капак на една от колите на паркинга, за да подчертае гнева си. Полицаите се отдръпнали за момент, но Роналд старши вече си бил направил собствени изводи за мотивите, криещи се зад поведението на сина му.

В петъка преди убийствата Бъч бил помолен от полицията да погледне няколко полицейски снимки, за да се опита да разпознае крадеца. Първоначално той се съгласил, но се отметнал в последния момент. Когато Роналд старши чул това, той се изправил пред сина си в службата, настоявайки да знае защо той не желае да сътрудничи на властите. „Дяволът се е качил на гърба ти“ – крещял бащата на сина си. Бъч не се поколебал: „Дебело копеле такова, ще те убия!“. Сетне изтичал до колата си и потеглил с пилене на гуми. Но финалният сблъсък бил неизбежен.

Изстрели в нощта

Тихият покров на нощта обгръщал градчето Амитивил в ранните часове на четвъртък, 14 ноември 1974 г. Бездомните котки и кучета, и от време на време някоя преминаваща кола, били единствените признаци на живот в заспалата махала. Но омразата и свирепостта кипели под привидното спокойствие в дома на 112 „Оушън Авеню“. Цялото семейство Дефео било по леглата си, с изключение на Бъч. Докато седял в тишината на стаята си, той знаел какво иска да направи – какво всъщност щял да направи. Баща му и семейството му нямали да му вадят повече душата.

Бъч бил единственият член на семейството, който разполагал със своя собствена стая. Неговата склонност към насилие и фактът, че е най-голямото дете, били причината за този малък лукс. Това му давало възможност да колекционира на спокойствие най-различни оръжия, които понякога продавал. В нощта на убийствата Бъч избрал една 35-калиброва пушка Марлин от шкафчето си и се отправил, безшумно и решително, към спалнята на родителите си.

Убитите родители на Роналд Дефео

Убитите родители на Роналд Дефео

Той тихо бутнал вратата на стаята им и поспрял за момент да ги погледа как спят, без да осъзнават какъв ужас ги чака край леглото. После, без да се колебае, Бъч вдигнал пушката на рамото си и дръпнал спусъка, изпращайки първия от осемте фатални куршума, които щял да изстреля през тази нощ. Този първи изстрел пробил гърба на баща му, разкъсвайки бъбрека му, и излязъл през гърдите му. Бъч стрелял пак, отново уцелвайки баща си в гърба. Този изстрел пронизал основата на гръбнака на Роналд старши и заседнал във врата му.

Лоуис Дефео вече се била надигнала и имала едва няколко секунди да реагира преди синът й да открие огън по нея. Бъч се прицелил в майка си и стрелял два пъти в тялото й. Куршумите разбили гръдния й кош и пронизали десния й бял дроб. Сега и двете тела лежали тихо в пресни локви от собствената им кръв.

Убитият Джон Дефео

Убитият Джон Дефео

Въпреки резкия звук от всеки изстрел на пушката, никой друг не помръдвал в къщата. Бъч бързо прегледал разрушенията, които бил нанесъл, преди да премине към клането на невинните. Неговите двама братя Джон и Марк щели да станат следващите жертви на смъртоносната ярост на Бъч.

Той влязъл в спалнята на двете момчета и застанал между леглата им. Надвесен над двамата си безпомощни братя, Бъч изстрелял по един куршум във всяко от заспалите момчета. Куршумите пронизали техните млади тела, разкъсвайки вътрешните им органи и отнемайки животите, които лежали пред тях. Марк не помръдвал, но Джон, чийто гръбначен стълб бил прекъснат от безмилостното нападение на брат му, се загърчил в спазми за няколко секунди. И този път изстрелите не събудили единствените останали живи членове на семейство Дефео и Бъч се прокраднал необезпокояван към спалнята на сестрите си Доун и Алисън. Доун била най-близко до неговата възраст, а Алисън посещавала основно училище заедно с Джон и Марк.

Убитият Марк Дефео

Убитият Марк Дефео

Щом Бъч влязъл в стаята, Алисън се стреснала и надигнала глава точно когато той насочил пушката си в лицето й и дръпнал спусъка. Неговата по-малка сестра била убита незабавно. Бъч насочил оръжието си в главата на Доун, буквално отнасяйки лявата страна на лицето й.

Часът бил малко след 3:00 сутринта. За по-малко от 15 минути Роналд „Бъч“ Дефео младши убил брутално и хладнокръвно всички беззащитни членове на семейството си. Кучето на Дефео Шаги било завързано в къщата за лодки и яростно лаело срещу жестокостите случващи се в дома. Неговият лай не разсеял Бъч ни най-малко. Осъзнавайки, че е приключил задачата си, сега той насочил вниманието си към това да се почисти и да си измисли алиби, с което да обърка неизбежното полицейско разследване.

Убитата Доун Дефео

Убитата Доун Дефео

Бъч спокойно си взел душ, подрязал брадата си, и облякъл джинсите и работните си ботуши. След това събрал окървавените си дрехи, пушката и гилзите, увил ги в една калъфка от възглавница, и се запътил към колата си. Той хвърлил уликите вътре и потеглил в ранните часове преди зазоряване. Бъч се насочил от предградията към Бруклин и изхвърлил калъфката с нейното съдържание в един отводнителен канал. След това се върнал в Лонг Айлънд и отишъл на работа в автокъщата на дядо си както обикновено. Часът бил 6:00 сутринта.

Няма никой вкъщи

Бъч не останал за дълго в службата. Той се обадил няколко пъти у дома, когато баща му не се появил в автокъщата, и по обяд си тръгнал, заявявайки, че е отегчен от липсата на работа. Обадил се на приятелката си Шери Клайн, за да й каже, че ще се прибере по-рано и ще мине да я види. По пътя си към Амитивил Бъч срещнал своя приятел Боби Келске и спрял да си поговори с него. След това продължил към къщата на Шери, пристигайки там в около 13:30 часа. Шери била пищна и популярна 19-годишна сервитьорка и работела в един от многото барове, които Бъч често посещавал с приятелите си. Той небрежно й подметнал, че няколко пъти е звънял у дома и, въпреки че всички коли били в алеята пред къщата, никой не му вдигал телефона. За да демонстрира това, той се обадил вкъщи от апартамента на Шери, както може да се очаква, отново без успех.

Реагирайки озадачено, но не и загрижено, Роналд завел Шери на пазар. От търговския център в Масапека двамата потеглили към къщата на Боби. Роналд разказал на Боби същата история, която бил казал на Шери, че семейството му изглежда си е у дома, но никой не вдига телефона. Рязко сменяйки темата, Бъч попитал Боби дали ще излиза по-късно. Боби отговорил, че ще подремне и ако Бъч иска да се видят по-късно, ще бъде в местния бар „При Хенри“ в около 18:00 часа.

Бъч прекарал остатъка от следобеда в посещения у приятели, пиене и друсане с хероин. Накрая пристигнал в „При Хенри“ след 18:00 ч. и Боби дошъл малко след него. За пореден път Бъч изразил загриженост за това, че не може да се свърже с никого у дома. „Ще се наложи май да отида до вкъщи и счупя прозорец, за да вляза“ – казал той на Боби. „Ами, направи каквото трябва“ - отговорил приятелят му. Роналд излязъл от бара уж за да отиде до дома си, само за да се върне след няколко минути възбуден и разтревожен. „Боб, трябва да ми помогнеш“ – замолил го той. – „Някой е застрелял майка ми и баща ми!“.

Към двамата приятели се присъединили няколко други клиенти на заведението и всички се натъпкали в колата на Бъч, с Боби зад волана. От убийствата били изминали приблизително 15 часа. Пристигайки в къщата, Боби Келске се качил на втория етаж и открил в спалнята телата на Роналд старши и неговата съпруга Лоуис. Той се върнал отвън и заварил Бъч сам, потънал във видимо отчаяние и смут. Джоуи Йесуит намерил телефона в кухнята и се обадил на полицията. След десет минути пристигнал първият полицай, офицер Кенет Гегуски. Той заварил приятелите скупчени на предната морава. Бъч хлипал неконтролируемо. „Майка ми и баща ми са мъртви“ - казал той, когато Гегуски се приближил към тях.

Наемен убиец

Сестрите на Роналд младши - Алисън и Доун

Сестрите на Роналд младши - Алисън и Доун

Полицаят влязъл в къщата и незабавно се качил на втория етаж. Той открил телата на Роналд и Лоуис, както и тези на Джон и Марк Дефео. Върнал се долу в кухнята, за да повика подкрепления. Роналд седял на кухненската маса и ревял неутешимо. Когато чул разговора на Гегуски, той го уведомил, че има и две сестри. Гегуски оставил слушалката и забързал нагоре по стълбите. В този момент пристигнал още един полицай, офицер Едуин Тиндал. Двамата заедно открили телата на Доун и Алисън.

В 19:00 часа слухът за случилото се в къщата „Големи надежди“ вече се разпространявал из квартала. Самата къща била пълна със служители на полицията, а съседи и най-различни зяпачи се събирали на предната морава. Детектив Гаспар Рандацо от Съфолк Каунти първи разпитал единствения оцелял в клането. Двамата седнали в кухнята и Рандацо попитал Бъч дали знае кой би извършил подобно нещо. „Луис Фалини“ – отговорил Бъч след кратка пауза. Фалини бил наемен убиец от мафията, за когото Бъч твърдял, че мрази семейството му, заради някакъв спор между тях двамата от преди няколко години.

Роналд Бъч Дефео

Роналд Бъч Дефео

Разпитът продължил в съседната къща, където бил сформиран временният команден център. Детектив Джерард Гозалоф се присъединил към разговора. Полицаите предположили, че ако убийствата наистина са свързани с организираната престъпност, то Бъч би могъл все още да е мишена и разпитът трябва да продължи в полицейския участък за негова безопасност. В управлението в разпита се включил и трети детектив, Джоузеф Наполитано. Бъч дал на полицията писмени показания. В тях твърдял, че си е бил у дома предната нощ и че е стоял буден до 2:00 часа, гледайки филм по телевизията. В 4:00 часа бил минал покрай банята на горния етаж и инвалидната количка на брат му била пред вратата. Той заявил, че е чул пускането на водата в тоалетната. Понеже не му се спяло,  решил да отиде рано на работа. Бъч описал остатъка от деня си – как си бил тръгнал по обяд, срещата си със Шери и Боби, пиенето, и опитите да се свърже със семейството си по телефона. Той казал, че когато най-накрая се върнал у дома да провери какво става, бил влязъл в къщата през кухненския прозорец и се качил горе, където открил телата на родителите си. При тази находка той се втурнал обратно към бара, където събрал няколко човека и всички заедно се върнали в къщата.

След като Бъч предал писмените си показания детективите продължили да го разпитват за семейството му и за предположението му, че Луис Фалини може да е убиецът. Бъч отговорил, че Фалини бил живял у тях известно време и бил помогнал на Бъч и баща му да изкопаят скривалище в мазето, където Роналд старши криел пари в брой и скъпоценни камъни. Неговото скарване с Фалини се дължало на един инцидент, при който мафиотът критикувал работата му в автокъщата. Бъч доброволно си признал, че понякога употребява хероин, както и за това, че бил подпалил една от лодките на баща си, за да може той да вземе пари от застраховката, вместо да сменя мотора, който Бъч бил повредил. В около 3:00 часа през нощта детективите приключили разпита си и Бъч отишъл да спи на едно походно легло в стаята с архивите. Роналд младши бил оставил впечатление за крайно услужлив свидетел и засега детективите нямали причина да го подозират.

Разпитът

Кашоните от пушките на Дефео

Кашоните от пушките на Дефео

Тези обстоятелства започнали обаче да се променят, когато разследващите се запознали по-отблизо с веществените доказателства. Решаващо откритие било направено в около 2:30 часа през нощта на 15 ноември, когато детектив Джон Шървел правел последен оглед в спалните на семейство Дефео. Стаите, в които били извършени убийствата, били проверени под лупа, но досега в стаята на Роналд не бил направен щателен оглед. Детектив Шървел забелязал два кашона, чиито етикети описвали скорошното им съдържание: пушки Марлин, калибър 22 и 35. Шървел все още не знаел, че оръжието на убийствата е пушка Марлин, но все пак прибрал кутиите в случай, че се окажат важно доказателство. Така и станало! Скоро след като пристигнал в управлението с новата улика, Шървел научил точно какво оръжие е било използвано за убийствата. Последвалият разпит на Боби Келске установил, че Бъч е фанатик на тема оръжия. Боби разказал на властите и за обира, който двамата били инсценирали, за да си присвоят парите на автокъщата.

Роналд Дефео младши арестуван

Роналд Дефео младши арестуван

Детективите започнали сериозно да се замислят над възможността, че Бъч ги разиграва и би могъл да е техният заподозрян, или поне да знае повече за престъплението, отколкото им бил казал досега. В 8:45 часа детектив Джордж Харисън събудил Бъч, който попитал: „Намерихте ли вече Фалини?“. Но Харисън не бил дошъл с подобни новини: той идвал, за да прочете правата му. Бъч протестирал и дори отхвърлил правото си на адвокат с надеждата, че така ще докаже, че е невинен свидетел, който няма какво да крие.

Гозалоф и Наполитано били вече изтощени и разпитът поели други двама полицаи – лейтенант Робърт Дън и детектив Денис Рафърти. Тези двамата не си играели. Рафърти прочел отново правата на Бъч и го разпитал за действията и местонахождението му през последните два дни. Рафърти се фокусирал върху времето на убийствата. В първоначалните си показания Бъч бил написал, че е бил буден до 4:00 часа и че е чул брат си в банята по това време. „Бъч, цялото ти семейство беше намерено да лежи в леглата си по пижами“ – казал Рафърти. – „Това ми подсказва, че не се е случило, да кажем, в един часа следобед след като си отишъл на работа“. Рафърти продължил да го притиска, докато накрая Бъч се отметнал от първоначалната си версия за времето на убийствата, променяйки го на между 2:00 и 4:00 часа.

С тази пукнатина грубо скалъпената история на Бъч започнала да се разпада. Дън и Рафърти се заровили в несъответствията между показанията на Бъч и онова, което подсказвали веществените доказателства. Веднъж, щом времето на убийствата било установено, Бъч бил свързан физически с местопрестъплението. Първоначално се опитал отчаяно да се измъкне от влошаващата се ситуация, казвайки на детективите, че макар наистина да е бил в къщата по време на убийствата, той бил влизал в спалните чак след това – тоест не бил извършителят.

„Бъч, това е трудно за вярване“ – казал Рафърти. – „Почти невероятно. Бъч, ние знаем, че разполагаме с 35-калиброво оръжие, намерено в спалнята ти. Всяка една от жертвите е била застреляна с 35-и калибър. А ти просто си бил там. Едва ли това е всичко. Използвано е твоето оръжие.“

По-отчаян от всякога Бъч продължил да лъже, въпреки че лъжите му го уличавали още повече в убийствата. Той казал на разпитващите, че Луис Фалини го бил събудил в 3:30 часа и опрял револвер в главата му. Бъч твърдял, че в стаята присъствал още един мъж, за когото обаче впоследствие не бил в състояние да осигури каквото и да било физическо описание. Според новата му версия, Фалини и неговият придружител повели Бъч от стая в стая, убивайки близките му един по един. Полицаите го оставили да говори и в крайна сметка той сам се уличил, описвайки как е събрал и след това е изхвърлил улики от местопрестъплението.

„Чакай малко“ - казал Рафърти. - „Защо си вдигнал гилзата, ако си нямал нищо общо с това? Нали не си знаел, че е използвано твоето оръжие?“.

Бъч не отговорил на този въпрос и детективите го оставили да поприказва още малко. Те вече били събрали завидно количество доказателства срещу него. Веднага щом получили убедително обяснение за това как са били извършени убийствата, Дън преминал в действие:

„Те сигурно са те накарали да участваш“ – казал той на Бъч. – „Трябва да са те накарали да застреляш поне един от тях – или няколко“. Бъч захапал примамката и капанът щракнал.

„Не се случи така, нали?“ – попитал Рафърти.

„Дайте ми една минута“ – отговорил Бъч и се хванал за главата.

„Бъч, те никога не са били там, нали? Фалини и другият тип никога не са били там“.

„Не“ – признал Бъч най-накрая. – „Всичко се случи толкова бързо. Веднъж като започнах и не можех да спра. Свърши толкова бързо“.

„Аз ги убих“

Процесът срещу Бъч Дефео започнал на 14 октомври 1975 година, почти една година след убийствата. С отговорната задача да вкара убиеца зад решетките се заел заместник-областният прокурор на окръг Съфолк Джерард Съливан. Въпреки признанията на Бъч, въпреки факта, че отвел следователите право на мястото, където се бил отървал от уликите, и въпреки факта, че неговата пушка била идентифицирана като оръжието на убийствата, Съливан не подходил лековато към случая. По време на предварителните заседания и селекцията на съдебни заседатели той изучавал Дефео, разпитвал го, наблюдавал поведението му и общуването му с околните. Той знаел, че подсъдимият е патологичен лъжец и е хлъзгав като змия. Бъч бил наел добре познатия в областта адвокат Уилям Уебър, който възнамерявал да пледира за невменяемостта на клиента си. Но Съливан знаел, че Бъч Дефео не е луд, а в действителност е един жесток, хладнокръвен убиец, и бил твърдо решен да го прибере зад решетките завинаги. Неговото встъпително обръщение към съдебното жури било решаващо, тъй като положило основите за разкриването на престъпния характер на Дефео.

Въпросът за умственото състояние на Дефео по времето на убийствата се превърнал в предопределящо доказателство, от което зависело неговото оправдаване или осъждане.

Съливан призовал голям брой свидетели, сред които полицейски служители, роднини и приятели на Бъч. Чрез техните показания той искал да създаде за съдебните заседатели един триизмерен образ на обвиняемия. Но нито един от свидетелите не му помогнал повече в това от самия Дефео.

Роналд Дефео в съда

Роналд Дефео в съда

Уебър призовал клиента си като свидетел и повел разпита, задавайки му въпроси, чиито отговори подкрепяли претенцията за невменяемост на обвиняемия. Държейки снимка на майка му, която лежи убита в леглото си, Уебър попитал клиента си:

„Рони, това е твоята майка, нали?“.

„Не, сър“ – отговорил Дефео. – „Казах ви преди и ще го кажа пак. Никога през живота си не съм виждал тази жена. Не знам коя е тя“.

Уебър продължил, показвайки му снимка на тялото на баща му, и го попитал: „Бъч, ти ли уби баща си?“.

„Дали съм го убил? Убих ги всичките. Да, сър, убих ги при самозащита“.

Съливан посрещнал това с каменно изражение, а някои от съдебните заседатели ахнали в отговор на признанието на Дефео. Уебър продължил, питайки Бъч защо е направил подобно нещо.

„Според мен, ако аз не ги бях убил, те щяха да ме убият. И според мен, каквото направих беше при самозащита и в това няма нищо лошо. Когато държа оръжие в ръка, аз нямам съмнения кой съм. Аз съм Бог“.

За средностатистическия съдебен заседател показанията на Дефео трябва да са изглеждали като бълнуванията на умопобъркан лунатик. Точно от това се опасявал Съливан. Той побързал да атакува твърденията на Дефео в кръстосания си разпит. Той подиграл престорената неспособност на Бъч да си спомни собствената си майка, наблегнал на несъответствията между неговите показания и признанията му в полицията. Съливан натискал агресивно бутоните на Дефео, с намерението да срине самообладанието му и да разпали неговите високомерие и омраза. Съливан искал журито да види, че Рони „Бъч“ Дефео не е жертва на лудостта си, а хлъзгав, хищен и хладнокръвен убиец.

Въпросите му започнали да се насочват към самите убийства и противоречивите показания на Дефео за събитията от онази нощ. Съливан знаел, че няма да може да измъкне надеждни спомени от него, но също така знаел, че ще може да подхлъзне убиеца да разкрие перверзното чувство на удовлетворение, което бил изпитал, избивайки цялото си семейство.

„Добре ли се почуства тогава?“ – попитал той.

„Да, сър. Мисля, че се почувствах много добре“ – отговорил Бъч.

„Защото знаеше, че са мъртви ли, защото беше стрелял по два пъти във всеки от тях?“.

„Не знам защо. Не мога да отговоря на това честно“.

„Спомняш ли си дали почувства задоволство?“.

„Не помня да съм бил доволен. Помня, че се чувствах много добре. Добре“.

Усилията на Съливан до този момент довели до това, че Бъч даже си позволил да заплаши живота му. „Да не мислите, че си играя“ – излаял той с омраза от скамейката. - „Ако имах малко здрав разум, какъвто нямам, щях да сляза долу и да ви убия“.

Експертите

Без да оставят нищо на случайността в опитите си да докажат или опровергаят невменяемостта на подсъдимия, двете страни в процеса се обърнали към услугите на двама местни високоуважавани психиатри. Доктор Даниъл Шуорц бил експертът на защитата. По-късно той се прочува в цялата страна с това, че обявил „Сина на Сам“ Дейвид Бърковиц за невменяем.

Съливан бил наясно, че процесът е достигнал критичната си точка. Всичко щяло да отиде напразно, ако позволи на Уебър и Шуорц да поемат контрол над финалния етап от делото. Въпреки факта, че се бил обърнал към услугите на друг виден психиатър, Съливан знаел, че трябва да разчита не само на показанията на своя експерт, а и на своите умения в кръстосаните разпити.

По щастливо стечение на обстоятелствата защитата предложила на Съливан златен шанс. Очевидно прекалено уверен в авторитета на д-р Шуорц, Уебър му задал само няколко въпроса, след което позволил на доктора да изнесе мини-лекция на тема психоза и криминална невменяемост. Съливан забелязал, че съдебните заседатели наистина са повлияни от професионално поднесеното му мнение за действията на Бъч в нощта на убийствата. Но, освен това, той обърнал внимание на няколко ключови забележки на Шуорц, в които Уебър не си направил труда да задълбава. Съливан се усмихнал, тихо планирайки да поправи тази грешка при кръстосания разпит.

Съливан започнал като се поинтересувал от предишния опит на Шуорц като експертен свидетел, опитвайки се да го разклати, като демонстрира степента, в която е изучил свидетеля. След това атакувал неговото мнение за поведението на Дефео след убийството на семейството му.

„Това не е ли показателно за лице, което е направило всичко възможно да отстрани от местопрестъплението уликите, които биха го свързали с убийствата?“ - попитал скептично Съливан.

„Това също е доказателство за някой, който се опитва да отстрани уликите, за да скрие от самия себе си, че го е извършил“ - отговорил Шуорц. – „Сега ние спекулираме за мотива за почистването. Ако сте запознати с роптанието на Лейди Макбет – `Нима тези ръце никога вече няма да бъдат чисти?` – тя не крие убийството, но не може да живее с въображаемата кръв по ръцете си“.

Съливан не се хванал на това и бил твърдо решен да не остави и съдебните заседатели да го направят.

„Докторе“ - изгърмял той, – „това ли е вашето обмислено мнение на психиатър?“.

„Моето обмислено мнение е, че прибирайки гилзите, той не крие това престъпление от никого“ – разгорещено отговорил Шуорц. – „Телата са там. Куршумите са в хората“.

„Той е махнал от къщата всичко, което би го свързало с престъплението, нали така?“ – настоял Съливан.

„Това, за което говорите, е нищожно в сравнение с шестте тела“ – отговорил Шуорц с равен тон.

Неговият безразличен отговор разпалил гнева на прокурора.

„Нищожно е това, че е махнал от къщата доказателствата, които го свързват с убийствата? Нищожност, която няма нищо общо с това дали той е смятал, че престъплението е грешно?“ – избучал Съливан.

„Доказателствата са там в жертвите“ – бил единственият отговор на Шуорц.

Но Съливан го бил подгонил и впечатлението от предишните му показания вече изчезвало. Следващата му стъпка била да се прицели в диагностицирането на Дефео като неврастеник.

„Значи, според вашите показания, както аз ги разбирам, д-р Шуорц, фактът, че не е било достатъчно светло, за да изхвърли всичко в онзи канал, ви кара да вярвате, че той е невротик?“.

Шуорц отговорил утвърдително, отбелязвайки, че Дефео изглежда е действал без ясна цел в ума си, като параноик, разсейван от невротичните си делюзии. По този начин той паднал право в капана на Съливан.

„Той каза ли ви, че не е искал да оставя улики за полицията?“ – попитал Съливан.

Той припомнил един пасаж от показанията на Шуорц за защитата, в който докторът бил споменал точно това.

„Попитах го за гилзите и той каза, че не е искал да оставя никакви следи на полицията за оръжието. Той не е приятел на ченгетата и не е искал да им помага“.

Капанът щракнал и сега Шуорц бил в плен на собствените си показания, а Съливан стоял триумфиращо над плячката си.

„Добре, сега знаете защо е махнал гилзите, нали?“ - попитал той с насмешка.

„Знам една от причините. Има и други“ – отговорил ядосано Шуорц.

Но неговите показания били фатално ранени от агресивния разпит на Съливан.

„Нямам повече въпроси“ – обявил прокурорът, оттегляйки се към мястото си.

За обвинението свидетелствал д-р Харолд Золан. За разлика от подхода на Уебър към неговия експертен свидетел, Съливан предприел сложна размяна на въпроси и отговори със Золан, полагайки големи усилия да даде на съдебните заседатели представа за мисловния процес на доктора, така че те да могат да разберат защо той е стигнал до своите заключения, и дори те самите да могат да стигнат до тях. Золан приписал поведението на Дефео на антисоциално разстройство, което разграничил от каквато и да е форма на умствено заболяване. Страдащите от подобно разстройство са напълно наясно с действията си и са напълно способни да разграничават добро и зло, но са мотивирани от своята самонадеяност и егоцентричност. Съливан и неговият свидетел внимателно подложили Дефео на дисекция, доказвайки на кристално ясен език пред съдебното жури, че Бъч наистина е бил отговорен за действията си в нощта на 14 ноември 1974 година.

След експертите Съливан призовал още няколко свидетели, чиито показания допълнително подкрепили тезата на обвинението. Накрая Уебър и Съливан изложили заключителните си аргументи. Сетне, на 19 ноември 1975 година съдията инструктирал журито да се събере в заседателната стая и да се върне в съдебната зала, когато достигне до решението си.

Въпреки всичките си усилия, Съливан знаел, че осъдителната присъда не е сигурна. Той бил награден за скептицизма си, когато първият вот на съдебните заседатели се оказал 10-2 – което означавало, че само двама от тях все още са несигурни за умственото състояние на Дефео. След разглеждането на записките от показанията на обвиняемия обаче, гласуването приключило с 12 на 0 гласа. В петък, на 21 ноември 1975 година Роналд Дефео младши бил признат за виновен по шест обвинения в убийство от втора степен. Две седмици по-късно получил присъда от 25 години до доживотна. Понастоящем той е затворен в изправителното заведение „Грийн Хейвън“ в щата Ню Йорк и всички негови молби до Комисията по помилванията досега са отхвърлени.

Книги и филми по случая

"Ужасът в Амитивил" от Джей Ансън

"Ужасът в Амитивил" от Джей Ансън

Книгата на Джей Ансън „Ужасът в Амитивил“ се превръща в национален бестселър през 1977 година. Тя разказва за 28-дневния период от декември 1975 до януари 1976 година, когато Джордж и Кати Луц и техните три деца се преместват да живеят в къщата на семейство Дефео на 112 „Оушън Авеню“. Макар от убийствата да били изминали едва 13 месеца, семейството се нанесло в дома без никакви суеверни притеснения.

Отец Манкузо осветил новия дом на Луц още същия ден, в който се нанесли. Докато те разтоварвали багажа си, католическият свещеник влязъл в къщата и започнал да я благославя. Той се качил на втория етаж и влязъл в североизточната спалня, която била стаята на Марк и Джон Дефео.

Докато пръскал със светена вода стаята и рецитирал молитви, той чул някакъв силен мъжки глас да казва: „Махай се!“. Макар свещеникът да не казал на семейството за гласа, той ги предупредил за стаята с думите:

„Не я използвайте за спалня. Не оставяйте никого да спи там“.

Семейство Луц последвало съвета на отец Манкузо и превърнало стаята в шивачница.

Още през първата нощ семейството почувствало някакво странно присъствие. Техните характери също рязко се променили. В един епизод от книгата родителите бият децата си с колан и голяма дървена лъжица. Децата започнали да се държат все по-непокорно и невъзпитано.

Джордж и Кати Луц

Джордж и Кати Луц

Нещата се влошили през следващите няколко седмици. Семейството усещало най-различни загадъчни аромати – от вонята на лошокачествено уиски, до миризмата на евтин парфюм. В тоалетните се появили черни петна, които не можели да бъдат почистени дори с най-силните препарати. По стените потекла зелена слуз, чийто източник бил неоткриваем. В стаята за шиене се появили стотици мухи, макар че било средата на зимата. Авторът дори споменава обърнато наопаки разпятие.

Според Ансън, феноменът започнал да придобива физически измерения. Кати била докосвана от невидими ръце, които понякога дори я пращали в безсъзнание. Джордж стоял с часове пред камината, защото изпитвал постоянен студ. Те се събуждали всяка нощ в 3:15 часа, осъзнавайки, че това е времето, по което е било убито семейство Дефео. В действителност, времето на убийствата никога не е установявано с такава точност.

Една нощ Джордж се събудил, за да види, че съпругата му се е превърнала в 90-годишна вещица. На следващата нощ тя започнала да левитира над леглото.

Осъзнавайки, че имат нужда от помощ, семейство Луц се свързали със същия католически свещеник и го помолили да се върне и да благослови къщата отново. Според книгата на Ансън, отец Манкузо също чувствал влиянието от първото си посещение в дома на Дефео. Онова, което преследвало семейство Луц, очевидно тормозело и него.

Свещеникът отказал да пристъпи отново прага им и семейството се принудило да вземе нещата в свои ръце. Въоръжени с разпятие, те обиколили къщата, рецитирайки „Отче наш“. В отговор изригнал хор от гласове, който ги умолявал: „Ще спрете ли?“.

Най-невероятната част от историята на Ансън е неговото твърдение, че дъщерята на Луц се сприятелила с някакво невидимо прасе с червени очи на име Джоуди.

„Джоуди не можеше да бъде видяна от никого, освен ако не пожелаеше. Понякога тя беше малко по-голяма от плюшено мече, а друг път – по-голяма от къщата“ – обяснява впоследствие Джордж Луц в едно телевизионно предаване.

Книгата разказва, че нечистото присъствие причинило значителни повреди в къщата, като изтръгнало входната врата от пантите, разбило прозорците, откъснало перилата на стълбите, повредило вратата на гаража, и причинило ураганни ветрове и дъждове, които останали незабелязани от местната метеорологична станция.

Дори тяхното куче Хари, смеска между хъски и лабрадор, страдало от загадъчните сили. Макар обикновено животното да било хиперактивно, при престоя си в къщата то ставало все по-летаргично.

След като прекарали 28 дни в дома на Дефео, семейство Луц решили, че не могат да понесат повече. Те събрали малко вещи и напуснали къщата, подслонявайки се при майката на Кати.

Книгата „Ужасът в Амитивил“ се продава в над 3 милиона копия и по нея е създаден филм, който докарва повече от 80 милиона долара приходи. Семейство Луц с радост тръгва на турне, за да рекламира книгата като тяхната „истинска история“. Но мнозина си задават въпроса дали на техните твърдения може да се вярва.

Бъч Дефео вярва, че историята им е скалъпена с помощта на неговия адвокат Уилям Уебър. В едно свое писмо Бъч пише:

„Амитивил е измислица, съчинена от Уебър и семейство Луц. Тя започна, докато течеше процеса ми“.

———————————————————————————————————————————————

Източници: trutv.com, wikipedia.org, amityvillehorror.com, amityvillemurders.com

10 Коментари за “Истинският Ужас в Амитивил: Убийството на семейство Дефео”

  1. Avatarанонимно

    Ужас!

  2. Avatarpa6ata

    Днес си изтеглих документален филм за случая Амитивил и според филма голямата сестра на Бъч де Фео е убийцата на семейството,а Бъч от своя страна е убил само нея.Също се казва че е възможно двамата да са правили заговор за убийството,но във въпросната нощ Бъч е бил дрогиран и неспособен на цялата тая касапница.Във филма се споменава че са чули на другия ден как дядото на Бъч го кара да поеме цялата вина.

  3. Avatarpppp

    gledaite filma the amityville horror (2005) s mellisa george i rayn reynolnds

  4. AvatarDark_Side

    Паша, кой е този документален филм????

  5. Avatardddiamonddd

    Предполагам,че този филм има предвид Пашата http://sites.google.com/site/paranormalirgsite/home/videos-2/the-real-amityville-horror-documentary. Впрочем току-що се натъкнах на това http://www.bloody-disgusting.com/news/23710. 2О12 ще е премиерата на този документален филм със съдействието и помощта на Даниел Луц,синът на Катлийн и Джордж Луц.

  6. Avatarpa6ata
  7. AvatarДжу

    Филма изобщо не ми хареса .Всичко адски си противоречи : 1во дете на снимка ,2ро индиански вожд , 3то намесват голямата сестра … и става някво мега мазало .
    Но за едно обаче са прави – как така са чули кучето ,но не и пушката …

  8. AvatarDark_Side

    Blagodarq

  9. Avatarelityy13

    lele tazi nosht nqma da spq ;(

  10. AvatarПетя

    Определено тази история е потресаваща

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –