Исеи Сагава: Японския канибал

Исеи Сагава: Японския канибал

Не е лесно да си изкарваш прехраната, ако си канибал и това е единственото ти умение. Ханибал Лектър поне имал работа, с която да запълва времето си между храненията, но Исеи Сагава разбирал, че известността сама по себе си не слага хляба на масата.

Едва ли можем да се сетим за друга култура с по-голяма обсебеност към перверзиите от японската. Вендинг машини за мръсни гащички на ученички, смъртоносно суши, порнофилми с анален секс със змиорки… като че ли няма дъно, до което японците да не са падали в един или друг момент. Много може да се изговори за една толкова безсрамно перверзна култура. Как бихме могли да се възхищаваме на общество, което превръща отявлен убиец и канибал в топ медийна звезда?

Исеи Сагава се прочува през 1981 г. с убийството и канибализма на своята състудентка от парижката Сорбона Рени Хартевелт. Той е депортиран в Япония, където не след дълго е освободен и се превръща в суперзвезда, като дори прави фотосесия за корицата на списание за изискани ресторанти.

Фикс идея

Исеи Сагава
Исеи Сагава

Исеи Сагава е нисък човек, едва 1,52 м. Ръцете и стъпалата му са малки и дори гласът му звучи като на момиче. В някои свои интервюта казвал, че не е от мъжете, които едно момиче би сметнало за привлекателни. Подозирал, че точно ясното осъзнаване на собствените му недостатъци е довело до захранването на фикс идеята му за „перфектната жена“.

В своята книга „Канибали убийци“ Мойра Мартингейл описва как Исеи Сагава,  блестящ японски студент, бил обсебен от мисълта за високи жени със западни черти. В един момент тази фантазия вече не му била достатъчна и докато следвал английска литература в Университета Уако в Токио, бил привлечен от една германка, която му преподавала езика си.

„Когато срещах тази жена на улицата“ – казва по-късно той пред британския репортер Питър Макгил – „се питах дали не мога да я изям“.

Един летен ден той се промъкнал през прозореца на апартамента й, възнамерявайки да я убие. За негова радост тя била заспала. Още по-хубаво било, че не носела почти никакви дрехи. Исеи се огледал за нещо, с което би могъл да я удари или намушка и забелязал чадър. Преди обаче да успее да направи каквото и да било, жената се събудила и го видяла. Разкрещяла се, което го изплашило, и той избягал от апартамента й.

Но не забравил за най-голямото си желание. Да се доближи до жената се оказало твърде лесно и той бил уверен, че ако се подготви по-добре, ще може да осъществи фантазията си. Просто трябвало да планира всичко по-ефективно. Започнал да търси следващата си жертва – някоя, която не би се измъкнала така лесно. Чак когато няколко години по-късно отишъл в Париж, попаднал на жена, която не можел да изхвърли от ума си. Нейната бяла кожа, месестата форма на бедрата й и нейните красиви черти, едновременно го отблъсквали и привличали. Започнал да се прокрадва неусетно в живота й.

Сагава вярвал, че обича тази жена и би могъл да й демонстрира това, като я изяде.

Сагава атакува

Рени Хартевелт
Рени Хартевелт

Докато следвал в Париж през 1981 г., Сагава забелязал високата и красива северноевропейка Рени Хартевелт. Когато седнал до нея по време на лекции, незабавно почувствал, че е влюбен и не можел да спре да мисли за бялата кожа на ръцете й. Тя била перфектната жена за неговите цели, но този път трябвало да бъде по-внимателен.

Рени била на 25 години, руса и независима. Говорела три езика и й предстояло блестящо бъдеще. Сагава я помолил да го научи да говори немски и тъй като баща му бил доста богат, можел да й плаща добре. Тя се съгласила.

Тя харесвала неговата очевидна интелигентност и умението му да говори на всякаква тема, от импресионизма в картините, до Шекспир в европейската литература. Той бил дребен, женствен и ходел с накуцване, но въпреки това тя често излизала с него и го канела в апартамента си на чай. Дори танцували заедно, което позволило на Сагава да добие по-физическо усещане за фантазиите си. Той намирал тези северни жени за завладяващи и въпреки че твърдял, че ги обича,  искал да ги притежава и унищожава.

Научи повече за:   Артър Шоукрос: Удушвача от Дженеси Ривър
Апартаментът на Сагава
Апартаментът на Сагава

Един ден той поканил Рени на вечеря в апартамента си. Помолил я да прочете поема от любим негов немски експресионист и тя го направила. След като си тръгнала, душил и близал мястото, на което била седяла и се заклел, че ще я изяде – това би му позволило да я притежава завинаги.

Скоро отново я поканил на вечеря. Казал, че има касетофон, на който би искал да я запише, докато тя чете поемата. Уговорили се за 11 юни 1981 г. и Сагава започнал да се приготвя да изживее своята най-голяма фантазия.

При пристигането му в Париж той си бил купил пушка .22 кал. Тя била приготвена за пристигането на Рени. Сагава настанил гостенката си по японски обичай на пода, за да пият чай. В нейното питие сложил малко уиски, за да я направи по-податлива. Известно време разговаряли, докато Сагава чакал уискито да подейства. Сетне заявил на Рени, че я обича и иска да я заведе в леглото си.

Тя го отблъснала. Намирала го за интересен, но не и сексуално привлекателен. Искала само да бъдат приятели.

Сагава кимнал. Сетне станал, за да вземе книгата с поемите, а Рени седнала на един стол. Сагава й подал поемата, тя започнала да чете, а той включил касетофона на запис.

Докато Рени рецитирала поемата на родния си език, Сагава се промъкнал зад нея с пушката и я застрелял отзад в тила. Тя паднала от стола. Той продължил да й говори, но тя не отговаряла. Той бил изненадан от нейното мълчание. Тогава забелязал количеството кръв, което изтичало от раната й. Първоначално понечил да изчисти кръвта, но после се отказал.

Най-голямата фантазия

След това Сагава я съблякъл, сваляйки с трудност дрехите от трупа й, като същевременно изпитвал задоволство, че повече не може да му се противи. Тя му принадлежала. Сетне взел нож и го използвал, за да отреже зърното на лявата й гърда и парченце от носа й. След това ги изял.

„Докоснах хълбока й“ – пише той по-късно в своята книга „В мъглата“ – „и се зачудих откъде да си отхапя първо“.

Спрял се на десния й бут, но месото там му се сторило трудно за отхапване, а и осъзнал, че го боли главата. По-нататък в книгата той продължава да описва, момент по момент, изгледът на нейната подкожна мазнина и мускулите й, както и техния вкус.

За мазнината, точеща се от една от раните, Сагава казва, че имала консистенцията и цвета на жълта царевица. Помирисал я и установил, че няма мирис. Режейки по-надълбоко, за да достигне до плътта, поставил едно парче в устата си. „То се разтопи в устата ми като сурова риба тон в суши ресторант“.

За него не съществувало нещо по-вкусно и той погледнал в мъртвите очи на Рени, за да й го каже. Сега, когато изживявал фантазията си, бил във възторг. Разполагал с това прекрасно тяло само за себе си. Трябвало да чака до 32-годишна възраст, за да изконсумира желанията си и най-сетне го бил постигнал.

После минал по същество. С помощта на електрически нож за рязане на месо Сагава започнал да разфасова Рени на парчета. Отделил си ивици месо за по-късно и си отхапал малко от няколко сурови парчета. Сетне забъркал бързо ястие от пържено човешко месо с горчица. Направил снимки на разчленения труп и правил секс с него. „Когато я прегърнах, тя сякаш въздъхна“. Казал й, че я обича.

Докато готвел и ядял още от останките й, той слушал записа от нейното четене на поемата. Когато приключил с яденето, използвал бельото й вместо кърпичка, за да избърше устата си. След това се върнал при тялото, отрязал една от гърдите й и я изпекъл, но мазната консистенция не му допаднала на вкус. Установил, че предпочита бедрата й.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

Когато най-сетне се почувствал изтощен, той отнесъл остатъците от трупа в леглото си, за да спи с него. Знаел, че на сутринта ще му се наложи да се отърве от доказателствата.

Научи повече за:   Армин Майвес: Канибала от Ротенбург

На следващия ден, откривайки че тялото не мирише, той продължил да опитва части от него, особено от ръката, която така го била пленявала преди. Цял ден я дъвчел от долната част до лакътя. „Нямах представа“ – пише той в книгата си – „че ще бъде толкова вкусна“.

Сагава проявил любопитство към някои от частите на тялото, които изглеждали по отблъскващо. Поколебал се какво да предприеме, но в крайна сметка решил да ги опита. Отрязал ануса и го поставил в устата си, но миризмата го накарала да го изплюе. Тогава се опитал да го изпържи, но и така не успял да се отърве от миризмата, така че се отказал и се върнал при тялото.

Меденият месец свърши

Някъде по това време няколко тлъсти мухи започнали да се въртят около трупа и Сагава видял в това знак, че губи Рени. „Меденият месец“ свършил.

Той използвал брадва, за да я нареже на парчета, които да се поберат в куфарите, приготвени специално за тази цел. Възбудил се, докато разчленявал тялото й и използвал ръката й, за да мастурбира. След това задъвкал носа й и чул звука от трошенето на хрущяла. Често си бил фантазирал как захапва устната й, затова я отделил и сложил настрана. Тази част щял да запази за по-късни удоволствия.

„Искам езика й“ – пише той в своята книга. – „Не мога да отворя долната й челюст, но мога да го достигна измежду зъбите й. Най-сетне той излиза“. Той го отрязал, метнал го в устата си и се наблюдавал как го дъвче пред огледалото. След това се заел с очите й.

Последната стъпка на Сагава била да изследва вътрешните органи, при което опарил ръцете си в стомашните киселини, след което използвал брадвата, за да отсече главата й. От нея били премахнати толкова много части, че тя приличала на череп. Хванал главата за косата и я вдигнал пред себе, едно изживяване, което в ретроспекция го кара да каже: „Осъзнах, че съм канибал“.

По времето, когато привършвал с опаковането на парчетата и заключването им в куфарите, вече било полунощ на втория ден. Той повикал такси.

Пристигайки в Булонския лес, той помъкнал куфарите в парка, с намерението да ги хвърли в езерцето. Обаче тежкият товар го затруднявал. Забелязал, че някакви хора го гледат, уплашил се и просто зарязал куфарите. Очевидците се приближили и видели женска ръка да се подава от покритите с кръв куфари. Обадили се в полицията, която отворила куфарите, открила останките вътре и се заела да проследява собственика им.

Междувременно Сагава се върнал у дома, за да се наслади на парчетата от Рени Хартевелт, които бил прибрал в хладилника. Поглъщайки поредното си отвратително ястие, той разглеждал порнографски списания. През дните, оставащи му на свобода, всяко следващо изядено парче му се струвало по-сладко от предишното.

Вместо процес – слава

Сагава на летището
Сагава на летището

Когато два дни след убийството полицията пристигнала в апартамента му със заповед за обиск, Сагава ги пуснал да влязат. Отворили хладилника и намерили вътре части от женско тяло, сред които и устни. Сагава свободно си признал какво е направил, добавяйки че има история на умствено болен. В действителност неговите описания били толкова подробни и пикантни, че съдията решил, че той не е годен да бъде съден. Сагава бил изпратен за неопределен период в приюта „Пол Жиро“. Тримата психиатри, които го прегледали, заявили че никога няма да бъде излекуван.

Докато бил в болницата, Сагава си кореспондирал с няколко японски писатели, които му изпратили книги за други канибали. „Осъзнах, че това не е толкова необичайно“ – казва той.

Да си богат не е лошо. През 1984 г. бащата на Исеи Акира Сагава, президент на токийската компания „Курита Уотър Индъстрис“, в крайна сметка успял да уреди прехвърлянето на сина си в психиатричната болница „Мацузава“ в Япония. Главният лекар там вярвал, че Сагава е напълно нормален и мястото му е в затвора. Сагава останал в това заведение само 15 месеца, след което, през август 1985 г., отново благодарение на баща му и в противоречие с препоръките на главния лекар, бил освободен. След като убил жена и изял останките й, Сагава можел спокойно да се разхожда на свобода, само пет години след престъплението си. Дори получил паспорт за пътуване в Германия.

Научи повече за:   Смъртта на принцеса Даяна: Убийство или нещастен случай?

Още повече влошавало ситуацията това, че се забавлявал с онова, което бил сторил и бил повече от щастлив да разказва за него в предавания по телевизията. Дори се съгласил да участва в няколко японски порнофилми и написал четири романа. Този, в който описва с големи подробности убийството, се продал в повече от 200 000 копия. Благодарение на баща си, той се отървал от наказанието за убийство и бил доста горд от този факт.

Сагава останал във фокуса на жълтата преса, участвайки охотно в интервюта и видеоклипове, с които да задоволява воайористичното любопитство на онези, искащи да се доближат до някого, който е ял човешка плът. Явно гледал на това внимание като на развлечение и не чувствал, че е извършил нещо лошо.

„Обществото ме направи кръстник на канибалите“ – заявява той – „и аз съм щастлив от този факт. Винаги ще гледам света през очите на канибал“.

Исеи Сагава в гурме списание
Исеи Сагава в гурме списание

Групата „Ролинг Стоунс“ написва и издава песен за кървавото дело на Сагава, наричайки я „Твърде много кръв“. Сагава издава манга-комикс, в който пресъздава със собствената си ръка своята история. Също така списвал ежеседмична колонка в един жълт вестник, станал редактор на антология за канибалските фантазии и снимката му била публикувана на корицата на японско гурме списание. Дори успял с помощта на измислено име да накара жени да позират голи пред него.

В уебсайта си предлагал откъси от описанието на своето престъпление и дискутирал защо канибализмът всъщност не представлява чак толкова ужасно деяние. За онези, които искали да видят неговото изкуство, показвал мостри от своите картини – основно изобразяващи месести задници на бели жени.

В статия за едно списание Сагава казва, че сега вече мечтае самият той да бъде изяден от млада западна жена, защото според него само така би могъл да бъден спасен.

Сексуален фетиш

Сагава, чийто канибалски глад очевидно се дължи на сексуална причина, казал на един британски журналист, че неговият натрапчив импулс идвал от детски сън, който му бил направил огромно впечатление. В съня седял в казан с вряща вода, заедно с брат си, и двамата щели да бъдат сварени като ястие за някой друг. От този момент нататък, редовно започнал да си фантазира за канибализъм, превключвайки от ролята на безпомощното „ястие“, в ролята на могъщия консуматор. Не бил заинтересован от момичетата от собствената му раса, а си представял как изяжда едри руси жени с бяла кожа. За него възможността да бъде интимен с тях по този начин била силно еротична.

В действителност, след първия му неуспешен опит да изяде жена в Токио, той отишъл при психиатър, за да признае мрачните си желания. Психиатърът преценил, че Сагава е много опасен – защото вече бил започнал да търси начин да изживее фантазиите – но бащата на Сагава успял да прикрие случая и изпратил сина си в чужбина в друго училище. Лекарите, които го преглеждали впоследствие, също виждали опасни наклонности у него – от психоза до психопатия.

Но в края на краищата техните диагнози се оказали без значение.

———————————————————————————————————————————————
Източник: trutv.com, francesfarmersrevenge.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

19
Напиши коментар

avatar
19 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
13 Автори на коментари
ТаняГеоргиД-р Уотсънhahahhaжжж Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Almirena
Гост
Almirena

Това е едно от най-отвратителните и потресаващи неща, които съм чела! След подобна статия, не мога да проумея в що за несправедлив и извратен свят живеем. ;(

beti
Гост
beti

potresena sam ot pro4eteneto…i ne moga da razbera kakuv e tozi ba6ta,koito ne osaznava,4e sina mu ima nujda ot pomo6t!!!vmesto tova mu pomaga za da bade osvoboden samo sled 5 godini…

Bilyana
Гост
Bilyana

Тъжна потресаваща история !!! Парите пак се оказаха мерило за справедливост…. Какво ли е станало с живота му, още ли е жив ?

Bilyana
Гост
Bilyana

Силве, искрено ти благодаря, че толкова бързо ми отговори ! Въпреки че се надявах по- скоро отговорът на моето запитване да е „не“, но…. Както и да е. С най- добри чувства за това , което правиш !

mariq
Гост
mariq

ne mi izliza linka ti ;(

mariq
Гост
mariq

za6to kade gi nameri teq snimki

mariq
Гост
mariq

mejdu dr bravo na teb malko hora biha se zaeli da pi6at za rova

ПРО
Гост
ПРО
мимитууу*
Гост

ебее нищо чудно то ъшш китайците са по тия работи да ядът всичко на четири крака амаа не се и учудвам че и япония е в тая работа етоо на и хора…“>..< аххтц!

789
Гост
789

Това е ужасяващо… догади ми се…

жжж
Гост
жжж

Аз пък съм потресен от обидите които се сипят срещу Япония във началото на статията!

hahahha
Гост
hahahha

А бе, тоя плъх за чий ч*п е още жив? Понеже тате е имал много пари сега тая гад е на свобода. Заслужава смърт на електрически стол.

Д-р Уотсън
Гост
Д-р Уотсън

Не само ,че не е получил подобаваща присъда но са го превърнали и в национален герой, за това ,че е убил и изял бяло момиче и твърди, че пак би го направил пък дори краси и корици на известни списания ,представете си как ще се почуства някой нейн роднина като види тоя боклук ухилен до ушите на витрината на някоя вестникарска бутка.Аз бих го увековечил с едно публично растрелче на стадиона пред две -три хиляди души нека тогава бъде толкова важен

Георги
Гост
Георги

Страшен ненормалник, но не съм съгласен, че може да се съди за цяла нация, че имат извратен манталитет. Това колко са извратени японците е изключително расистко и не е истина. Вярно е, че от 130 милиона души все ще се намерят 50 души, които да снимат п*рно със змиорки, но как може да се съди по това за манталитета на цяла нация! Ами все едно извън Япония всички са бели и добри и дори в България все едно няма такива ненормалници! Само да напомня на авторката, че най-големите извратеняци в историята са били европейци- Борджиите, Тюдорите, Елизабет Батори, Маркиз дьо… виж още »

Д-р Уотсън
Гост
Д-р Уотсън

Никой от нас включително и авторката нямаме комплекси към японския народ.
Имаме потив гореспоменатия откачен ненормалник погубил невинно момиче в разцвета на живота си по причини неразбрани за разумния човек.Япония се споменава като негова родина-на всички престъпници биографирани в сайта е написана родината им.Едивствения упрек от моя страна е твърде лекото наказание за откачения трол, тъй като в Япония са давани много по тежки присъди за далеч по леки престъпления.Тук ще се запитаме ,ако тролът беше убил японка дали щеше да е още жив?

Д-р Уотсън
Гост
Д-р Уотсън

Не съм видял толериран убиец в сайта ,независимо от неговата раса, кожа и страна.
За всеки престъник изложен тук се казват подробности и детайли от престъпленията му и си получава упреците и отзивите на читателите.За мен не е от значение дали извратеняка е японец или немец обаче всеки трябва да си получи заслуженото.Все пак един невинен човешки живот не струва само 15 месеца в психиатрична клиника!

Таня
Гост
Таня

Пари, пари, пари и пак пари. В която част по света да е отново бъркат пътя на справедливостта. Дори и закона в неговия случай да не е бил справедлив, то обществото е могло да бъде паралелен съдник, като го отблъсне и игнорира а не да го величая и обсипва с внимание.