Публикувано на: 26 юли, 2018

Някои престъпления смразяват кръвта – особено, когато се касае за убийства на беззащитни хора, особено когато за тях няма основателна причина.

Ирина Гайдамачук е родена в руския град Няган на 26 септември 1972 година. Още в тийнейджърските си години Ирина се пристрастява към алкохола и в следствие на мимолетна връзка ражда дъщеря, която обаче ѝ е отнета заради пристрастеността ѝ. Малко след това, тя се мести в град Красноуфимск, запознава се с мъж на име Юри, от когото има още една дъщеря – Даша. Те живеят заедно 14 години, преди Ирина да бъде арестувана и обвинена в 17 убийства и един опит за убийство. Жертвите ѝ са жени на възраст между 61 и 89 години.

„Майка ми е маниак“

- Обичам майка си! Но тя е убийца, ще бъде съдена – кротко изрича 14-годишната Даша Гайдамачук и бърза да се отдалечи от репортерите.

Когато майка ѝ е отведена от полицията, момичето се чуди как ще живее.

Даша живее в продължение на една година с мисълта, че майка ѝ е кошмарният убиец, когото опитвали да заловят осем години в уралският град Красноуфимск. Тя се научава да не забелязва как хората я гледат накриво и да не слуша как говорят зад гърба ѝ. В противен случай може да полудее, опитвайки се да разбере защо майка ѝ – красива, усмихната блондинка – взима чук в ръка и отива да убива

„Такава хубава жена” – казват всички, които я познават.

„През цялото време беше заета с дъщеря си, всеки ден я водеше на училище, чак до пети клас. Помагаше на съседите с ремонтите, помагаше на учителите в училище.“ Само семейството и близките съседи знаят срамната ѝ тайна: Ирина пие. Не толкова, че да се докара до делириум, но запоите са чести.

Но Ирина има и друга тайна – тя ненавижда старите хора. Мрази ги дотолкова, че се опитва да ги унищожи. В продължение на осем години тя извършва 18 нападения с чук над безпомощни пенсионери. Само една от жертвите оцелява.

„Отворете, аз съм от социалните служби“

„Отворете, аз съм от социалните служби, нося Ви храна” – женският глас зад вратата звучи нежно и грижовно.

Самотната пенсионерка Билбинур Макшаева отваря вратата и… Ирина започва да я налага с чук, но без да успее да я убие. Това е третата жертва на Ирина. Първите две вече са мъртви, но тази възрастна жена крещи толкова силно, че съсед отгоре чува и нападателката трябва да захвърли чука и да хукне да се спасява.

Баба Билбинур оцелява и успява да опише нападателката пред полицията достатъчно добре, за да се направи фоторобот.

Ирина, вдясно, до фоторобота, изработен по описанието на Билбинур Макшаева

Ирина, вдясно, до фоторобота, изработен по описанието на Билбинур Макшаева

На всеки стълб в Красноуфимск се появява снимката на миловидна жена на средна възраст, със следният текст:

„Никога в историята на Красноуфимск не е имало такава серия от жестоки убийства. Настана време, в което всички ние, жителите на града и района, трябва да се обединим срещу убийцата, както американците се обединиха срещу снайпериста, който ги тероризираше. В случай, че Ви позвъни непознат, трябва да имате уговорен сигнал със своите съседи. Само с общи усилия ще заловим убийцата”.

Фотороботът на Ирина

Фотороботът на Ирина

Фотороботът на серийната убийца виси навсякъде – дори на вратата на къщата, където живее Ирина.

Под подозрение – всички блондинки

Фотороботът сработва, но не точно както полицията се надява. Блондинките на средна възраст боядисват косите си за всеки случай. Уплашени пенсионери дават последните си копейки за метални врати и се уговарят със съседите си да им сигнализират по някакъв начин ако видят жена, която прилича на фоторобота. И паниката се разраства, когато полицията взима пръстови отпечатъци от всички жители на града. Но съвпадение с отпечатъците от местопрестъпленията няма.

Така или иначе, убийствата в Красноуфимск престават. Вместо това се преместват в съседните градове – Ачит, Серов и дори в Екатеринбург. Разследващите казват, че Ирина носела перука и пътувала до съседните градове с влак или автобус.

Заподозряна – Марина Валеева

На 25 февруари 2008 година, в апартамент на улица „Газетная” в Нижни Тагил, е убита майката на началника на отдел „Вътрешни разследвания” в полицията. Такива престъпления не се разследват дълго време. Шест дни по–късно, на гарата, полицаите залавят измамницата на дребно Марина Валеева. Тя е на същата възраст като убийцата и прилича на нея. И, разбира се, признава всичко още на първия разпит.

Но Красноуфимск не успява да си отдъхне с облекчение. В град Серов е извършено поредното убийство на пенсионер. Шестнайсето поред. И отново почеркът е същия – жертвата е убита чрез удари по главата с тъп предмет. На местопрестъплението са открити отпечатъци, които съвпадат с тези от предишните местопрестъпление. Марина Валеева не е серийната убийца. Тя пише показания, че признанието ѝ е изтръгнато чрез бой и мъчения.

Марина Валеева – заподозряна в убийствата, но в последствие освободена

Марина Валеева – заподозряна в убийствата, но в последствие освободена

Последна жертва

Юни, 2010. Ирина Гайдамачук е заловена в Красноуфимск след последното си, седемнайсето убийство.

По това време Ирина вече си мисли, че никога няма да я заловят и започва да действа в средите на познати. Последната ѝ жертва е Анна Поварицина, на 81 години. Приятелка на жертвата казала, че малко преди смъртта си Анна започнала ремонт и наела жена на име Ирина. Полицаите издирили въпросната Ирина и били смаяни колко много тя прилича на фоторобота на серийната убийца. Взимат отпечатъци и те напълно съвпадат с тези от последното местопрестъпление. В жилището на Анна, те намират бележка: „В 11 часа си бъди вкъщи, социална работничка ще те посети.” Направена е графологична експертиза – почеркът напълно съвпада с този на Гайдамачук.

Леля Поля – приятелка на последната жертва на Ирина Гайдамачук

Леля Поля – приятелка на последната жертва на Ирина Гайдамачук

„Мразя всички дъртаци!“

„Убивах за пари. Мъжът ми не ми даваше пари, за да не си купувам пиене”, съвсем простичко обяснява Ирина на следователите защо е извършила ужасяващите престъпления. Но схемата е твърде сложна, за да има толкова просто обяснение. За всичките 8 години, през които убива толкова много пенсионери, Ирина се сдобива с едва 50 000 рубли (около 4000 лв.)

Криминалното дело съдържа 400 тома. В тях е цялата история на живота на Гайдамачук. Тя пристига в Красноуфимск в края на деветдесетте години на 20 век от Няган.

Пред следователите Ирина разказва, че не е имала нормална връзка с родителите си. Тя е лишена от родителски права над най–голямата си дъщеря заради алкохолизъм, неглижиране и оставяне на детето само. Заради това родителите ѝ, добре обезпечени хора, се отказват от нея. След лишаването от родителски права, Ирина се мести в Красноуфимск и се запознава с работещия в локомотивното депо Юри и ражда от него дъщеря – Даша.

Те живеят от заплатата на Юри, Ирина не работи. С тях живее и бащата на Юри. От време на време Ирина се наема да помага при ремонти, но не получава много пари, а Юри я държи строго и не ѝ дава никакви средства, за да не си купува алкохол. Той знаел, че са ѝ отнели първата дъщеря заради пиене и се страхувал да не се случи същото и с Даша.

Съседите ѝ давали на заем 200–300 рубли, които тя не връщала с месеци.

Изведнъж Ирина изчезнала за няколко дни. Нейна съседка – Светлана Мухутзинова разказва, че след това се върнала с пари, платила дълговете си и казала, че е била при родителите си.

Всъщност Ирина не е стъпвала при родителите си в Няган от много години. Тя ги мразела – „Имат толкова пари, живеят си живота, а на младите не дават”, казва Ирина.

В кой момент тази омраза се превърнала в желание за отмъщение над всички стари хора? В началото Ирина не иска да убива. Тя просто иска да ограби старица, която я наема при ремонт в жилището си. Но бива заловена от възрастната жена, грабва чук и я удря по главата. С откраднатите пари си купува водка.

В някои случаи Ирина успява да вземе само около 1000 рубли, в други – изобщо нищо – възрастните хора държат парите си в банка. Понякога ги крият в тайници, които Ирина намира.

Дългото 8 години разследване

Защо залавянето на Ирина отнема осем дълги години?

Разследващите разказват, макар да не е за вярване, че Ирина през цялото време е живяла в Красноуфимск без да има адресна регистрация. Когато полицията взима отпечатъци от всички жители на града, Ирина не е привикана, защото няма такава регистрация. Тя идва в Красноуфимск без документи и дава живот на Даша по същия начин – актът за раждане на детето е даден на бащата. Изглежда всичките ѝ документи за самоличност остават при родителите ѝ, които Ирина не посещава.

Може ли Ирина да бъде смятана за луда, за алкохоличка?

Гайдамачук е изследвана от експерти от Института в Серебск и не са намерени никакви отклонения от нормата. Тя е годна да отговаря за престъпленията си в съда. Това казва следовател Кирил Меленков. Тя има психични отклонения, но те не са свързани със способността ѝ да разбира престъпленията, които е извършила.

Вместо послеслов

Ирина Гайдамачук смята възрастните хора за по–низши. Въпреки четиристотинте тома документи, разследващите не успяват да установят със сигурност защо Ирина Гайдамачук систематично унищожава възрастни хора. Алкохолиците обирджии са често срещано явление, но не и такива, които убиват 17 души.

Председателят на Асоциацията на психотерапевтите в Свредловск Георги Амусин казва, че „… в Русия вече не се ценят възрастните хора. Плащат им мизерни пенсии и те живеят в мизерия и бедност. И обществото, колкото и чудовищно да звучи, е свикнало с мисълта, че така трябва да бъде. Може би заради това, Гайдамачук е започнала да мисли, че възрастните хора са по–низши. И затова ги е нападала без угризения отново и отново. Тя е действала като животно.”

Въпреки това, същият психолог казва, че е почти невъзможно да бъде подбудена една жена, майка, към подобна серия убийства. По принцип целта на жената е да даде живот, да го защитава и подсигури. И ако обратният случай е налице „… то той свидетелства за дълбоко увредена психика.” Въпреки че експертизата не установява шизофрения или забавено развитие, Гайдамачук определено има отклонения. Нейните престъпления не могат да бъдат приписани на психичните ѝ отклонения, обаче. „Тя не е психопат, не е Чикатило. Това е просто история за алкохоличка, която е станала толкова арогантна, че е убивала хората, които не могат да се защитят, за суми от 1000 рубли. Нещо не е наред в Русия, щом подобни неща са възможни. И това е изключително сериозно и плашещо”, завършва Амусин.

Жилищна сграда, в която е извършено едно от убийствата.

Жилищна сграда, в която е извършено едно от убийствата.

Дело и присъда

Делото срещу Ирина Гайдамачук се води в съда в Екатеринбург. Неин адвокат е Сурен Саркисян. Тя е съдена по 436 обвинения. Психиатричната експертиза доказва, че тя е компетентна да отговаря в съда за престъпленията си и в пълно съзнание е убила и ограбила жертвите си.

Когато Ирина Гайдамачук най–накрая влиза в съда през януари 2012, пресата я нарича „Дяволът в рокля”.

За изненада на всички „Дяволът в рокля” получава само 20 години затвор. Съдът ѝ опрощава 5 години от първоначално дадените 25, защото е майка на две деца. За всяка от жертвите си Ирина получава по малко повече от година затвор. Освен това тя трябва да заплати 30 000 рубли за съдебни разходи.

Ирина Гайдамачук в съда

Ирина Гайдамачук в съда

Тя ще бъде на 61 години при освобождаването си. Адвокатът ѝ обжалва присъдата и настоява тя да бъде намалена. Съпругът на Ирина – Юри се премества и заживява с друга жена, надявайки се да избегне стигмата, която го съпровожда като съпруг на серийна убийца. Той твърди и днес, че не е имал абсолютно никаква представа за извършените от съпругата му ужасяващи престъпления.

Автор: Стела Георгиева | Източници: balkans.kp.ru, hellbeasts.com, murderpedia.org, ru.wikipedia.org, rg.ru

5 Коментари за “Ирина Гайдамачук: Блондинката с чук”

  1. Avataravangard

    Една забележка. Името на първата заподозряна в източниците е записано Марина Валеева. Но на снимката от телевизионното интервю е записана Ирина Валеева, затова е объркването в статията.

  2. AvatarИван

    Поредната интересна статия !
    Благодаря

  3. AvatarЖелязко

    Благодаря за интересната статия, надявам се да пускате по – често, защото това е единственият такъв сайт с поднесена по – толкова добър и увлекателен начин информация.
    Колкото до случая 20 години затвор за толкова убийства е немислим, та тя ще излезе още със сили, може дори да започне да убива отново. По – добре доживотен, тази жена е психопат и трябва хората да бъдат защитени от типове като нея. Няма по – мило от един дядо или една баба, не знам как и е давало сърце да посяга на невинни и беззащитни хорица. Дълбоко съм потресен.

  4. Avatarанонимен

    Интересна статия. Може ли някой път да напишеш за някои български случаи (Белнейски, Яна Кръстева и т.н.)

  5. AvatarТаня

    Браво за новата история. Продължавайте все така, и наистина написаната на статията Марина, на снимката е Ирина.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняДороти Стратън: Смъртта на... { Жалко за красивото момиче, можела е да постигне много а... } –
  • User AvatarТаняДрога: Джордж Йънг -... { Живот като на кино, живот между затворнически стени. } –
  • User AvatarТаняКултът на Небесните Порти { Много объркана случка, много объркана колективна психика. } –
  • User AvatarТаняИрина Гайдамачук: Блондинката с... { Браво за новата история. Продължавайте все така, и наистина написаната... } –
  • User AvatarТаняУилям Хайренс: Убиецът с... { Разбира се, че не е виновен за тези убийства. Горкия... } –
  • User AvatarТаняХарис и Клеболд: Клането... { Каквото и да е ставало, колкото и да са били... } –