Публикувано на: 17 септември, 2012

На 11 април 1947 година внушителната Луис Пийт умира в газовата камера на затвора „Сан Куентин”. Датата заядливо е избрана от управата на затвора – осем години по-рано на същата дата, Луис излиза от женския затвор „Техачапи”, след като е излежала 18 години за убийство. Тогава тя казва на репортерите: „Сега не дължа нищо на света”. Едва ли е очаквала, че й предстои да се срещне със затвора „Сан Куентин”. В деня на екзекуцията й, тя спокойно отива до газовата камера, покланя се на осемдесетте сведетели и сяда на стоманения стол. Докато я оковават, тя улавя погледа на детектив Хари Хенсън през стъклото и му казва: „Благодаря за всичко, Хари”.

След това капсулите цианид падат на пода на камерата.

Страст към бижута

40 години по-рано пленителната красавица от Юга Лофи Луис Преслар, петнадесетгодишна, кротко си приготвя багажа, за да се изнесе от училището за млади дами и да се върне в дома си в Биенвил, Луизиана. Бижута, принадлежали на някои от съученичките й, някак се озовават в нейната стая. Младата Луис никога не изгубила вкус към студения блясък на диамантите. Скандалът е покрит, но животът на Луис е тръгнал по нанадолнището. Когато се прибира вкъщи, издателският бизнес на баща й отива от зле, към по-зле, след което майка й умира. Най-голямото желание на Луис е да се махне веднъж завинаги от Биенвил.

Според други източници, скандалът е породен не от кражба, а от сексуалните й приключения.

Спасението идва за нея в образа на Хенри Боузли, търговски пътник, който вижда Луис да се мотае в местната аптека. Когато той напуска града, красивата госпожица Преслар скромно върви до него. Женят се в Ню Орлиънс няколко дни по-късно. (1903 г.)

В продължение на две години този брак е сбъдната мечта за Хенри, който дълго време бил сам, мечтаейки за перфектната съпруга. „Никога не обичай друг, скъпа”, често й повтарял той. „Ще полудея, вероятно ще се самоубия, ако разбера, че вече не ме обичаш”.

Но Хенри не знаел, че неговите ангажименти няма да са достатъчни, за да изкара парите, необходими за лукса, за който мечтаела Луис. Един ден в Тълса, Оклахома, Луис била арестувана, когато бижута, принадлежащи на други обитатели на къщата, в която семейство Боузли отседнало, били открити в нейното бюро. След сълзливо извинение и неудобни обяснения, семейство Боузли потеглили за Уако, Тексас. Там манията на Луис за притежание на бижута се задълбочила. Скоро тя била заловена с ръка в куфарчето на местен бижутер. Отново умението на Хенри да убеждава, както и нейните сълзи, й спечелили висяща присъда и строго предупреждение от съдията.

Хенри накрая осъзнал, че се е нагърбил с куп проблеми, женейки се за Луис, а и тя скоро потвърдила всичките му опасения, оплаквайки се от мизерните хотелски стаи, които обитавали. Хенри бил толкова зает да угажда на младата си, красива жена, че не му оставало време да върши работата си.

Краят дошъл една година по-късно в друг малък град. Хенри се завърнал от пътуване два дни по-рано от предвиденото. В хотелската стая той заварил Луис напълно гола с прислужник, който изглеждал изключително виновен.

Два дни по-късно Хенри е намерен в хотелска стая в Уако мъртъв, с 32-калибров пистолет в ръката.

Чаровна крадла

Когато Луис се появява в Бостън след няколко седмици, тя е само на 20 години. Фигурата й била красиво заоблена, чарът й – неотразим и тя се регистрирала в хотел под името Ана Лий Гулд. Оставяла у другите гости впечатлението, че е богата наследница на няколко имота в Европа.

За една година в Бостън Луис успяла да омае застаряващ ерген да й даде няколко златни украшения от сейфа си, но възрастна вдовица намерила ръката й в кутията със семейни бижута и Луис бързо напуснала и се преместила в Далас.

Там не открила тексаски милионер, но пък срещнала хотелския мениджър Хари Фоурот. Не след дълго Хари вече се наслаждавал на ласките на Луис и тя получила комбинацията за сейфа на хотела. Загубата възлизала на 20 000 долара в бижута, а Луис надхитрила полицията като не оставила никакви улики. Все пак шерифът я посъветвал да напусне града и да не се връща.

Хари се застрелял, тъй като репутацията му била буквално унищожена. Така той станал жертва номер две.

Въпреки че разполагала с много малко пари в брой, Луис имала достатъчно, за да наеме внушителна къща в предградията на Денвър. През 1914 г., докато се разхождала на изложение за коли в Денвър, Луис срещнала следващата си жертва – Ричард С. Пийт, собственик на автокъща. Тя спряла, за да огледа един Хъдзън Фейтън и Пийт решил, че е намерил жената на живота си.

Сватбата им била голямо социално събитие. Бракът им бил като приказка, особено когато се родила малката им синеока дъщеричка. Америка влязла във война и Ричард просперирал. Но когато войната свършила, дошла рецесията от 1920 година и Ричард бил заплашен от банкрут. В този момент, след шест години честен и почтен живод, Луис решила да продължи напред. Когато обаче отишла в банката, намерила общата им сметка почти празна. В опит да възстанови семейното богатство, Ричард играл на зърнената борса със собствени пари, а и с чужди. Луис се прибрала, за да си събере багажа. Ричард се прибрал, когато тя вече си тръгвала.

„На пътешествие ли отиваш, скъпа?”, попитал той без упрек. „Мисля, че се нуждая от промяна във въздуха, Ричард”, отговорила Луис, като избягвала темата за банкрута, тъй като очевидно той не искал да го обсъжда. „Вероятно ще е по-добре и за двамата, ако предприема пътуване до Лос Анджелис”. Ричард кимнал.

Икономката

Джейкъб Дентън

Джейкъб Дентън

Когато пристигнала в Лос Анджелис, в отговор на вестникарска обява, Луис се запознала с мъж на име Джейкъб Чарлс Дентън, който имал нужда от икономка, която да поддържа 14-стайното му жилище на улица „Южна Каталина”.

Когато се срещнала с Дентън, Луис хвърлила бърз поглед на проспериращия си бъдещ работодател. Той бил около 45-годишен, червендалест и мъжествен. Тя минала директно на въпроса: „Не ми е необходима работа, господин Дентън. Аз виждам предизвикателство във вашата къща. Мисля, че се нуждае от женска ръка”. Дантън, който бил направил малко състояние в мините, преглътнал, смаян от директността й и казал: „Съгласна ли сте на 50 долара на седмица, стая и храна?”. Дентън само преди няколко месеца бил изгубил жена си и новородената си дъщеричка от тежък грип.

„Да, всъщност приемам”, отговорила Луис. На следващата сутрин тя се преместила заедно с петгодищната си дъщеря. За около седмица Луис намерила личните документи на Дентън и открила, че в банковата му книжка има повече от 100 000 долара. Също така открила трикаратов диамантен пръстен, точно когато той обявил, че заминава на бизнес пътуване в Аризона.

През май те посетили много социални събития заедно. След това Дентън накарал племенницата си – госпожа Оумент да опише всичките му вещи. Няколко дни по-късно Луис и Дентън посетили парти в къщата на госпожа Оумент заедно. Това бил последният път, когато госпожа Оумент видяла чичо си жив.

След няколко дни един търговец на коли се обадил в дома на Дентън и попитал дали господин Дентън е променил решението си относно кола, от която се интересувал. Луис казала на търговеца Хал Хейдън, че „съпругът й е ранен в ръката и раната се е инфектирала, така че ръката му е била ампутирана”. „Ампутирана!”, възкликнал Хейдън, ужасен и шокиран. „Но как, онзи ден той беше тук и съвсем нищо му нямаше!”.

Луис отминала възклицанието му и го помолила да докара колата, за да може съпругът й да се вози в нея, когато се оправи. Тогава започнала да плете невероятни мрежи от лъжи, за да се добере до имотите и парите на Дентън, давайки противоречиви сведения за местонаходжението му. Първо казала, че е в Портланд, после в Сан Франциско, после обявила, че „ужасно засрамен от ампутираната си ръка, той не ми даде адреса си”.

Накрая, дъщерята от първия брак на Дентън, учеща в Аризона, не получила месечната си издръжка и звъннала на братовчедка си, госпожа Оумънт, която посетила Луис и предложила да отидат до банката, за да проверят дали има някакви скорошни чекове. Луис отклонила предложението, като казала, че Дентън щял много да се ядоса от намесата в делата му, а тя не искала това.

Тогава, на 6 юни, Луис отишла в банката на Дентън, въоръжена с ключ от неговия сейф. Заместник-директорът на банката не й позволил да отвори сейфа, затова тя се опитала да осребри чек, който според нея бил написан от Дентън. Но подписът не съвпадал и чекът не бил осребрен. От банката официално попитали къде е господин Дентън. „Той избяга с една испанка”, казала Луис, „и тя е причината за всичките му странности и неприятности напоследък. Тя казала също, че работодателят й и „испанската жена” са имали жесток скандал точно преди заминаването му, по време на който Луис чула крясъци и изстрел. Сутринта, когато Дентън потеглил, ръката му била превързана. Тя предположила, че тази рана е причината за ампутацията.

Два месеца тя успешно отклонявала опитите на властите да проследят Дентън, след което се завърнала в Денвър, за да се сдобри със съпруга си Ричард Пийт. Поне така казала на съседите си в Лос Анджелис.

Адвокат Ръш Блоджет, нает от първата съпруга на Дентън, започнал да издирва Дентън в момента, в който Луис напуснала града. След няколко дни, Блоджет започнал да мисли, че никой не успява да го намери, защото Дентън е мъртъв. Той наел частен детектив – Ей Джей Коуди. Заедно, те претърсили дома на Дентън и открили тялото му в мазето. Ръцете и краката му били завързани и мазето миришело ужасно от разлагащото се тяло.

От областната прокуратура били убедени, че липсващата домоуправителка е виновна, но се чудели как да я екстрадират от Денвър. Накрая двама детективи отишли в Денвър и казали на Луис, че Дентън е открит мъртъв в дома си и я помолили да се върне с тях в Лос Анджелис, за да изясни случая. Казали й, че нейното свидетелство ще ги заведе при убиеца. И този път лукавството на Луис я подвело, тя се качила на влака с тях.

В ранчото „Глен”, където я завели, Луис повторила историята за „испанската жена”, твърдейки, че тя е заплашила Луис, че ще отвлече дъщеря й и ще я отведе в Мексико, ако Луис разкриела връзката й с Дентън. Тя обяснила една покупка на цимент, който бил предназначен за поправка на пътеката пред къщата. Отрекла да е крила нещата на Дентън преди да замине.

Заместник-шериф Доран саркастично припомнил на Луис, че въпреки смъртта му в началото на юни, тя е твърдяла, че го е виждала към края на юни и началото на юли. Тя нагло предположила, че мъжът, когото е помислила за Дентън, трябва да е бил измамник. Казала на Доран: „Аз не разбирам напълно начина на мислене на жените”.

Но Луис, както винаги, имала последната дума: „Аз скоро ще бъда осъдена за убийство, защото знам за това”. Тя била държана в хотел, докато полицията продължавала да претърсва къщата на Дентън за улики. Аутопсията показала, че Дентън е умрял от задушаване и несигурността на полицията идвала от факта, че Дентън тежал 110 кг, а очевидно е бил замъкнат в мазето.

Тогава „Ел Ей Таймс” разбили на пух и прах всички теории като обявили, че 32-калибров пистолет е открит в гардероб на втория етаж в къщата – с един изстрелян куршум. При по-внимателна аутопсия, куршумът бил открит в гръбнака на Дентън. Тази сензационна улика довела до това, че Луис била изправена пред съда през януари 1921 година.

Осъдена

Върволица от свидетели застанали пред съда, давайки неоспорими доказателства, които пробивали едно след друго показанията на Луис. Делото се водело от областния прокурор Томас Лий Улуайн, който имал репутацията на майстор на кръстосания разпит. Той заклеймил „испанката” като плод на въображението на Луис. И страшно се усъмнил, че Дентън е подарил на подсъдимата всичките си картини, мебели и диаманти.

Все пак защитата на Луис представила свидетел, който твърдял, че е виждал „жена от испански тип” в къщата на Дентън през май. Друг свидетел се заклел, че е виждал Дентън в края на юни с липсваща ръка. А приятелката на Луис, госпожа Ида Грегъри, свидетелствала, че в деня на убийството тя е била с Луис, която била с приповдигнато настроение, танцуваща около къщата. „Това не е нещо, което човек прави, когато е извършил убийство”, казала госпожа Грегъри.

Репортерите, които отразявали процеса, били впечатлени от железните нерви на Луис. Заведена в къщата на Дентън, тя стояла спокойно, докато всеки сантиметър от къщата бил подложен на внимателен оглед.

През последната седмица на делото, спекулациите дали Луис ще свидетелства, както твърдяла, нараснали. Накрая защитата се оттеглила без да повика обвиняемата на свидетелското място.

На съдебните заседатели, всички мъже, им трябвали четири часа, за да стигнат до решение: виновна. Първо, те гласували за смъртна присъда, но с 8 гласа „за” и 4 против, Луис отървала въжето. Тя била осъдена на доживотен затвор в „Сан Куентин”.

„Затворът променя хората“

Луис Пийт

Луис Пийт

След време случаят бил забравен, Луис продължавала да твърди, че е невинна. Тогава, през 1924 година, тялото на Ричард Пийт било открито в третокласен хотел в Тусон. Той се самоубил, поредната жертва на Луис не успял да преодолее срама от това, че жена му е осъдена за убийство. Малко разтревожена, Луис се свързала с властите в Тусон и ги помолила да се обадят на роднините на Ричард, за да му уредят прилично погребение.

Всяка година Луис подавала молба за помилване и всяка година, такова й било отказвано, защото управата на затвора не виждала начин Луис да се впише в обществото. Тя била преместена в новопостроения женски затвор в Техачапи. В тъмната й здрава коса започнали да се появяват бели нишки. Приятелите й – семейство Логан, често я посещавали. Докато течала присъдата й, тръгнали слухове, че тя не е съвсем безимотна и ако бъде освободена, ще може да се справи сама.

В началото на 1939 година случаят на Луис бил отново преразгледан. Каролин Уокър, репортер, отразяващ процеса на Луис, казала пред един от членовете на комисията за предсрочно освобождаване: „Тази жена е твърде опасна, за да бъде пуната на свобода. Тя през целия си живот е оцелявала крадейки, лъжейки и извършвайки насилие. Запмнете ми думите – ако я пуснете, това ще е трагедия за някого”.

„Това ви е проблемът на вас, журналистите”, казала Емили Латъм, член на комисията за предсрочно освобождаване, „просто не можете да повярвате, че затворът променя хората”.

На 11 април 1939 година Луис била освободена от затвора.

Отново в действие

Под името Ана Б. Лий, тя се потопила в неизвестност и никой не чул за нея през следващите 5 години. Работила като икономка и редовно докладвала на надзорника си – Емили Латъм. През лятото на 1943 г. госпожица Латъм починала от сърдечен удар. Когато си тръгнала, Луис взела 32-калибровия пистолет, принадлежал на покойния съпруг на Емили. Но през първите 5 години, след като излязла от затвора, изглеждало, че Луис напълно е оправдала доверието, което й било гласувано.

В този момент старата приятелка на Луис – Маргарет Логън предложила на Луис работа като гледачка на почти неподвижния й съпруг Артър Логън, тогава на 75 години. Комисията одобрила и Луис се преместила в удобната къща на Логън, с изглед към океана. Било ноември 1943 година. Маргарет Логън, която работела в самолетна фабрика, имала и лиценз за брокер на недвижими имоти. Тя твърдо вярвала в невинността на Луис и с радост подписала необходимите документи.

Преди време Луис и Маргарет били обсъжали възможността Артър да бъде приет в дом за умствено болни хора. През ноември 1943 година Луис успяла да попълни документите за това, но съдията отказал да ги подпише. Вместо това, той поставил господин Логън под наблюдение в болница. На Деня на благодарността Маргарет, измъчвана от гузна съвест, го прибрала вкъщи. Тогава, в началото на 1944 година, тя напуснала работата си във фабриката и се отдала на работата си като брокер, което й позволявало да се грижи повече за съпруга си.

През тези първи месеци в къщата на Логън Луис се изпуснала, че домът на Дентън в Денвър е оставен на нея и тя скоро щяла да получи първия чек от наема. С обещание за финансова помощ от Луис, Маргарет инвестирала много пари в собственост, която се надявала да продаде с голяма печалба, но без да плати пълната сума. Когато наследството не се получило, Маргарет заела пари на Луис, която заминала за Денвър да провери какво става.

Луис, разбира се, се завърнала без определени новини и няколко дни по-късно се запознала с банковия касиер Лий Бордън Джъдсън. Сивокосият мъж, който носел позлатени очила, бил репортер във вестник преди да започне работа в банката. Като Боузли, Пийт и Дентън преди него, веднъж щом усетил ласките на Луис, той се влюбил в нея. Седмица по-късно те се оженили тайно, тъй като сватбата нарушавала пробацията на Луис. Маргарет Логън посрещнала Джъдсън с отворени обятия.

Тази пролет Луис започнала да работи по въпроса с Артър Логън. Тя казала на приятели и роднини, че той става опасно неуправляем и трябва да бъде затворен. До това време Маргарет е притисната да плати последната вноска за имота, който е закупила, а „наследството” на Луис все не пристигало. Маграрет, заплашена да понесе сериозна загуба, била обяснимо много раздразнена, но чашата преляла чак когато Луис фалшифицирала подписа й на чек за 200 долара. Когато чекът бил открит, Маргарет казала на банката, че ще оправи нещата и казала на Луис, че тя трябва да стори това. Луис опитала всичко, за да изкара парите, дори се сближила със сина на Лий Бордън, който обаче й се подиграл.

На 29 май 1944 година Луис казала на съпруга си да остане в хотел „Глендейл“, където живеели, докато тя отиде да обсъди нещо с Маргарет Логън.

Никой повече не видял Маргарет жива.

Новодомци

На 31 май Луис осребрила няколко билета за Денвър. След това тя и Лий Джъдсън се нанесли в дома на Логън.

В началото на юни Луис казала на служител в психиатричната клиника, че Артър Логън е обезумял. На 29 май той ударил Маргарет в лицето и я бил по носа и врата. Луис му казала, че двете с Маргарет не могли да се справят с Артър, умолявайки го да приеме Логън. На 5 юни Артър Логън бил въдворен в „Болница за умствени заболявания Патън стейт” със съдебна заповед.

През следващите няколко седмици много приятели идвали да навестят Маргарет, но неизменно откривали, че тя не си е вкъщи. За всеки един Луис имала логично, макар и различно обяснение. Основното обяснение се въртяло около това, че Маргарет не искала никой да я вижда заради обезобразяващите я белези, следи от побоя на Артър над нея.

Междувременно, Артър Логън, вярващ, че жена му грубо го е изоставила да доживее старините си в болница, починал на 6 декември. Уведомена за смъртта му, Луис предоставила тялото му за медицински опити, както „господин Логън желаеше”.

Със смъртта на Артър Логън Луис се почувствала съвсем сигурна в малката си къщичка. Тя била заблудила всички – своята благодетелка, съпруга си, всичките приятели на Маргарет, всичките й роднини, служителите в психиатричната болница, съдията, банката и властите в Патън. Тя дори заблуждавала служителката по пробацията си госпожа Уайсбърг няколко месеца.

Един ден през декември, малко след смъртта на Артър, госпожа Уайсбърг, четейки стари документи за пробация, забелязала нещо странно около пробацията на Луис през месеците юни, юли и август. Тя занесла документите на началника си Уолтър Ленц, главен следовател към прокуратурата. Той внимателно проучил почерка. „Няма съвпадение. Тя очевидно подправя документи”, казал той, „Между другото, за какво беше лежала?”. „Предумишлено убийство – случаят Дентън”, отговорила госпожа Уайсбърг. Ленц надлежно дал документите на областния прокурор Фред Хаузър. Хаузър, който си спомнял убийството, назначил шефът на отдел убийства Тад Браун да разследва случая. Дискретните разпити на Браун, разговарящ с приятелите и съседите на семейство Логън, го убедили, че убийството на Дентън се е повторило. Никой не бил виждал двамата Логън от приблизително седем месеца. Луис и съпругът й живеели в къщата им от юни насам, правейки промени и ремонти, все едно я притежават. На всеки приятел била разказана различна история за отсъствието на Маргарет. Полицията открила и че Артър не е имал никакви посетители между юни и декември.

Сенчест гроб

Луис Пийт

Луис Пийт

На 20 декември 1944 година било студено и мъгливо. Две коли с полицаи пристигнали в къщата на Логън. Докато детективите Рей Воугън и Хари Хенсън претърсвали мазето, Тад Браун и следовател Марджъри Джоунс се промъкнали на предната веранда и надникнали през венецианските щори. Те видели Луис и съпруга й разглеждащи съдържанието на голям сандък. Браун позвънил на вратата. Изненадана и недоволна, Луис неохотно го пуснала вътре. Той започнал да я разпитва: „Луис, къде е госпожа Логън?”.

„О, ами тя е в санаториум, близо до Патън. Съпругът й почина там на 6 декември”, бил хладнокръвният отговор. „Защо питате? Маргарет беше тук преди няколко дни. Сега ще си прави пластична операция, за да прикрие онези ужасни белези, които съпругът й и направи, когато я преби. Беше истински кошмар. И мен ме удари по ръката. Имаше много кръв, видях се в чудо да я почистя. Маргарет отиде на лекар и от време на време се връща тук, но отказва да спи в къщата”.

Тад Браун се бил наслушал на измислици и не скрил нетърпението си. „Предлагам да свалим картите. Вие все още сте под надзор, нали?”. Луис отговорила утвърдително. Браун: „Кой е подписвал документите за пробацията от юни насам?“.

Луис: „Маргарет, разбира се“.

Браун: „Тя не е подписвала документите от май насам, вие сте ги фалшифицирали, нали?“.

„Е, подписвах ги”, признала Луис като дете, хванато в лъжа. „Но госпожа Логън ме помоли да го направя. Докато я няма, аз отговарям за всичките й дела”.

„Какво наистина се случи, Луис”, попитал я Браун. „Отпусна му края и извърши ново убийство ли?”.

За момент се възцарила тишина и тогава Луис въздъхнала, все едно се предавала пред неизбежното. „Знаете ли, Джийн Бискелъс (шерифът на област Лос Анджелис), ми каза, че някой ден пак ще избухна. Ще говоря пред него и пред никой друг. Искам да видя Джийн”.

Луис била напъхана в кола, заедно със следовател Марджъри Джоунс и откарана в прокуратурата, където Фред Хаузър я чакал. През това време детективите предприели изтощително претърсване на имота на Логън. През прозореца на къта за закуска, опитното око на Тад Браун забелязало нещо, което не изглеждало както трябва. Прясно разкопана пръст, обградена от цветя и обрамчена с тухли, под голямо авокадово дръвче. Стърчаща като надгробен камък, там имало боядисана в бяло дъска. Браун смушкал Рей Пинкър – полицейският химик и му казал: „Няма защо да търсите повече, Рей, там е погребана Маргарет. Не съм луд, просто разкопай там и ще намерим, каквото търсим”.

Хенсън, Воуган и Браун на смени разкопали прясната пръст и открили човешко ходило и смрад от разлагащо се тяло. Маргарет Логън била закопана така, че да се вижда от малкия прозорец в къта си за закуска, с авокадово дръвче, да й пази сянка.

Последна жертва

Луис Пийт

Луис Пийт

След като била разпитана от областния прокурор, Луис била замъкната обратно на местопрестъплението. Било почти полунощ и само светлините на полицейските фенери осветявали градината. Мястото гъмжало от репортери и фотографи. Луис била заведена до ръба на гроба.

„Не искам да го виждам! Няма да погледна”, извикала тя.

„Какво не искаш да видиш? За какво говориш? Кой мислиш, че е там?”, попитал я детектив Хари Хенсън.

Луис не отговорила.

Хенсън изхвърлил още малко пръст и се показал и другият крак. „Луис, това тяло ли е? Това госпожа Логън ли е?“.

Разпитвана отново за историята със заминаването на Маргарет, Луис признала, че е излъгала. Попитана защо е трябвало да лъже, тя отговорила: „Поради същата причина, както винаги, за да прикрия една лъжа с друга”.

След тричасов разпит с шериф Бискейлъс, през което време дала девет страници показания, тя признала, че е погребала тялото на госпожа Логън. Но отрекла да я е убивала, твърдейки, че Артър Логън в състояние на умопомрачение пребил и застрелял жена си. Тя го успокоила със седативи и обмислила ситуацията. Вероятно никой нямало да й повярва, че не я е убила, заради предишното обвинение в убийство. Тогава решила, че единственото решение е да погребе Маргарет и да изпрати Артър в лудницата.

Докато Хаузър и Бискейлъс се опитвали да смелят тази фантастична измислица, Рей Воугън претърсвал спалнята на Луис. В едно от чекмеджетата, той открил 32-калибров пистолет с инициали E.B.L – този, който Луис откраднала от Емили Латъм.

Криминалистите от лабораторията открили кървави следи и следа от 32-калибров куршум в дневната на Логън – достатъчно, за да възстановят сцената на убийството. Госпожа Логън стояла до телефона, когато била застреляна отзад, във врата. Съдебният хирург Франк Уеб, който извършил подобна аутопсия в случая „Дентън”, казал, че госпожа Логън е била бита с тъп предмет по главата, като това е причинило смъртта й.

По молба на следователя, доктор Уеб направил графика на нараняванията, причинили смъртта на Маргарет. Лий Джъдсън свидетелствал, че е вярвал на всяка дума на съпругата си. „Всичко, което тя казваше, звучеше толкова убедително, че аз никога не се усъмних в нея. Тя е най-милата, най-скъпата, най-нежната жена, която съм познавал. Тя не би могла да убие госпожа Логън”.

На делото следователят призовал Джъдсън като свидетел. Той бил изключен като заподозрян. Един ден по-късно, с разбито сърце заради проваления си брак, открил, че съпругата му е убийца, Джъдсън се качил с асаньора на дванайсетия етаж на офис сграда в центъра на града и се хвърлил в асасьорната шахта.

Нежният, доверчив Лий Джъдсън станал седмата и последна жертва на Луис Пийт.

Безкрайна нощ

Отново защитавана от обществен защитник, Луис се изправила пред съдия Харолд Ладрет и съдебни заседатели – 11 жени и 1 мъж. Луис била спокойна и прокурор Джон Барнс започнал да разказва историята й. Имало 37 прилики между убийствата на Дантън и Логън.

Тя убила Маргарет, за да придобие имуществото й, защото си умирала за луксозен живот. Убила я по същия начин, по който убила и бедния Джейкъб Дентън, в съвсем същата точка. Но пропуснала гръбнака й. Маргарет не умряла. Тогава Луис взела оръжието и пребила госпожа Логън с дръжката. Самата дръжка съвпадала съвсем точно с раните по главата на Маргарет.

Миловидната съседка на Логън, госпожа Едит Фиш, дала показания. „Вечерта, когато Артър Логън умря, ми доставиха погрешка телеграма. Аз я занесох на госпожа Пийт и тя я прочете. Изглеждаше много развълнувана. Каза ми: „Ще ти покажа двете си нови шапки”. Донесе шапките, като държеше по една във всяка ръка, слагаше някоя и танцуваше из стаята. Бях изумена от поведението й. Казах й, че съм мислела, че е близка приятелка на семейство Логън. Тя ми отговори със смях: „О, той е само един стар, болен човек, сега е на по-добро място”“.

С пълна сила се видели приликите между двете убийства, извършени от Луис, когато на другия ден в съда бил представен протоколът от делото Дентън.

Независимо от тежестта на доказателствата, Луис настоявала да свидетелства. Тя била страхотен свидетел, говорейки меко и възпитано. Нейният чар направил показанията й достоверни и на всички убийствата вече не изглеждали така зловещи. Тя мъркала на прокурора по време на кръстосания разпит. Когато била попитана дали е убила господин Дентън, тя отговорила кристално ясно: „Не! До ден днешен не знам дали той е жив или мъртъв!”.

Когато спокойно разказала своята версия за това как Артър е убил жена си и как тя погребала тялото, Барнс бил готов с въпросите: „Колко време ви отне да изкопаете гроба и да погребете Маргарет Логън?”.

„О, господин Барнс, отговорила Луис – нощта беше безкрайна и не ми се говори за това!”.

Газовата камера в затвора Сан Куентин

Газовата камера в затвора Сан Куентин

В заключителната си реч Барнс попитал съдебните заседатели: „Чудя се колко нощи през тези 18 години, които тази жестока жена е прекарала в затвора, е изчислявала какво точно е сгрешила в случая с Дентън и как да извърши следващото си престъпление?”.

На 28 май, след тричасово обсъждане, съдебните заседатели произнесли присъдата си „виновна”. Препоръчали да не й се оказва никаква милост. На 1 юни 1945 година съдия Харолд Ладрет произнесъл смъртна присъда.

В своята автобиография, надзирателят в Сан Куентин, Дъфи, пише, че Луис непрекъснато казвала, че е невинна, макар и да била приела присъдата си. Тъжно й било да мисли за това. Че ако хората я искали мъртва, тя нямало какво да направи. Той я оставил сама, тя пуснала радиото. На другата сутрин дошъл да я вземе, тя спокойно излязла и 15 минути по-късно останала в историята.

Книги, написани за нея: „Издирването на Лофи Луис” – Хелън Антъни

———————————————————————————————————————————————
Автор: Стела Георгиева
Източници: wikipedia.org, cwcfamily.org, crimezzz.net, palisadespost.com

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      • Марихуаната (40%, 4 573 Гласа)
      • Проституцията (26%, 2 967 Гласа)
      • Интернет пиратството (26%, 2 951 Гласа)
      • Гей браковете (25%, 2 889 Гласа)
      • Нито едно от посочените (24%, 2 709 Гласа)
      • Лесният достъп до оръжия (11%, 1 274 Гласа)
      • Порнографията (10%, 1 147 Гласа)
      • Алкохолът под 18 години (6%, 656 Гласа)
      • Полигамията (4%, 450 Гласа)
      • Всичко (2%, 222 Гласа)

      Общо гласували: 11 461

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –