Публикувано на: 5 юли, 2010

Това е необикновената история на „Чаения отровител“ Греъм Йънг, който попада в затвора едва на 14-годишна възраст, след като убива втората си майка и дълго време слага отрова в чая на баща си, сестра си и приятелите си. Не след дълго той е освободен и продължава с токсичните си експерименти, този път прилагайки ги върху своите нищо неподозиращи колеги. Йънг е осъден за убийството на трима души и умира в затвора на 42-годишна възраст. По неговата история е направен филмът „Наръчник на младия отровител“ (1995).

Загадъчна болест

През лятото на 1961 г. някакъв странен вирус покосява обитателите на малка семейна къща в едно от северните предградия на Лондон.

През февруари 37-годишната Моли Йънг започва да страда от повръщане, диария и непоносими стомашни болки, които първоначално приписала на проблеми с жлъчката. Преди време съпругът й Фред (44 г.) също бил покосен от подобни стомашни спазми, които го мъчили с дни. Голямата дъщеря на Фред, Уинифред (22 г.), се разболяла два пъти през същото лято, и само синът му Греъм изглежда имал имунитет към странното заболяване.

Мистериозната зараза изглежда плъзнала и извън пределите на тяхното домочадие – двама от съучениците на Греъм отсъствали на два пъти от училище заради подобни болезнени симптоми.

Интригата се задълбочила още повече през ноември 1961 г. Греъм сервирал на сестра си чаша чай за закуска, но тя намерила вкуса му за толкова кисел, че го изхвърлила в мивката. Пътувайки с влака за работа по-късно, тя започнала да халюцинира и била откарана в болницата, където лекарите стигнали до извода, че някак си е била отровена с рядката отрова беладона. Тя разказала за това на баща си Фред, в чиято глава се оформила една теория. Неговият 14-годишен син Греъм вече от няколко години бил обсебен от химията и дори имал забрана да използва химикали у дома, след като при един неуспешен опит подпалил мебелите в стаята си. Възможно ли било момчето по невнимание да е заразило храната им?

Той повдигнал въпроса пред сина си, но Греъм обвинил сестра си, казвайки, че тя имала навика да използва семейните чаши, за да си смесва шампоаните.

Фред не бил убеден и претърсил стаята на Греъм, но не намерил нищо уличаващо. Все пак той предупредил сина си да бъде по-внимателен в бъдеще, когато си играе с проклетите химикали.

Семейството се тревожело за Греъм от известно време. Той бил просто… различен, изобщо не приличал на връстниците си. Още от 9 или 10-годишна възраст, когато започнал да краде лакочистителя и парфюмите на втората си майка Моли, за да изследва съдържанието им и да ги души, той бил обсебен от химията и отровите. Когато някой от семейството взимал хапче за глава, той с огромно удоволствие му описвал точните научни наименования на съставките и с особен блясък в очите му разказвал какви агонии ще изпита, ако вземе много голяма доза от лекарството.

Все пак баща му смятал, че е хубаво момчето да има хоби и затова му купил един комплект за химически опити. Той не знаел, че на този етап синът му вече бил толкова самообразован, че със същият успех можел да подари готварска книга за начинаещи на един майстор-готвач.

С помощта на книгите в библиотеката Греъм се бил сдобил със знанията на стажант химик. Но неговите самодейни експерименти били доста екстремни. Той вече не душел шишенцето с лакочистител, а използвал етер, за да се друса. Винаги носел в джоба си шишенце с киселина, която веднъж прогорила дупка в училищната му униформа. Понякога Греъм изваждал барута от фойерверките, за да прави малки бомби, с които взривил стената на съседите и една барака наблизо, но някак си успял да се измъкне от вината за инцидента.

Макар Фред Йънг да не бил особено близък със сина си, дори той не можел да допусне мисълта, че неговата собствена плът и кръв би могла умишлено да трови семейството си.

Ако знаел как симптомите на съпругата му щели рязко да се влошат след няколко месеца, той може би щял да си помисли повторно.

Смахнатият професор

Греъм Фредерик Йънг е роден на 7 септември 1947 г. Неговата майка Маргарет развива плеврит по време на бременността си и, макар детето да се ражда напълно здраво, тя умира от туберкулоза три месеца след това. Нейният съпруг Фред бил опустошен от смъртта й и намерил за трудно да се справя с отглеждането на 8-годишната си дъщеря Уинифред и новото бебе. Греъм бил изпратен при леля си Уини, а сестра му отишла да живее при баба си. Греъм много се привързал към Уини и нейният съпруг Джак и не понасял и най-малката раздяла с тях.

Когато бил на две години и половина, баща му се оженил повторно за жена на име Моли и семейството се събрало отново, премествайки се заедно в къща на оживения лондонски път „Норт Съркюлър Роуд“.

Скоро малкият Греъм започнал да показва признаци, че е доста необикновено дете.

Д-р Хоули Харви Крипън

Д-р Хоули Харви Крипън

Напълно нормално е децата да идолизират определени индивиди, като прочути спортисти или знаменитости, или дори по-големите си приятели и членове на семейството. Но Греъм Йънг избрал за свои ролеви модели някои доста необичайни фигури. Той жадно четял книги за убийци, като д-р Крипън или Уилям Палмър – викториански доктор, който отравя съпругата си и още няколко души с антимон.

Освен за тези крайно съмнителни герои, 12-годишният Греъм разказвал на всеки, който искал да го чуе, за своето преклонение пред Адолф Хитлер. Скоро след това проявил интерес към окултното.

Адолф Хитлер

Адолф Хитлер

Той бил самотно дете, с малко приятели. Повечето от съучениците му страняли от него, понеже го намирали за зловещ, а учителите не одобрявали факта, че носи значка със свастика в училище.
Той показвал слаб интерес към повечето предмети, като химията правела изключение. Особено го вълнувала токсикологията, или изучаването на отрови, към която проявявал интерес, граничещ с мания. Греъм се обучавал сам, прекарвайки дълги часове в библиотеката, заровен в книги за отрови и криминалистика.

Децата, които за кратко си играели с него, разказват как Греъм ги карал да душат етер или ги замесвал в разни окултни церемонии, като в една от тях принесъл в жертва котката на съседите. В действителност, по онова време вече били изчезнали няколко от котките в квартала, което предполага, че инцидентът не е бил единичен.

Макар неговата сестра Уинифред Йънг да твърди, че Греъм е бил близък с втората им майка Моли, самото момче често казвало пред съучениците си, че я мрази. Той им показвал малка пластелинена вуду кукла, набодена с карфици, която представлявала втората му майка. Впоследствие той разказва на психиатрите, че често си е мислел колко хубав би бил животът му, ако истинската му майка не била умряла. Част от негодуванието му се дължало на факта, че Моли била строг родител. Веднъж тя конфискувала една мъртва мишка, която Греъм бил отровил, и той нарисувал картина с надгробен камък, на който пишело „С омразен спомен за Моли Йънг, Почивай в мир“. Той нарочно оставил рисунката си на видно място, за да може мащехата му да я види.

Все пак Моли Йънг не била първият обект избран от Греъм за неговите аматьорски експерименти с отровите. Интересът му към химията му помогнал да се сприятели с още един научен ентусиаст – момче на име Кристофър Уилямс, което живеело в съседство. Двамата често обядвали заедно в училище и понякога си разменяли сандвичите. Не след дълго Уилямс започнал да страда от гадене, главоболия и болезнени стомашни спазми. Неговата майка не знаела какво да мисли и започнала да се чуди дали синът й просто не симулира. Докторът предположил, че симптомите му се дължат на мигрена. Възможността той да е тровен от някои от съучениците му не минавала през главата на никого. Все пак това били момчета на едва 13-годишна възраст.

Антимон

Антимон

Възрастните обаче не подозирали за извънмерната лукавост на новия приятел на Кристофър. Показвайки изключителни знания и убеждавайки двама местни аптекари, че е на 17 години и отровите му трябват за някакво проучване, Греъм Йънг се бил сдобил с достатъчно антимон, арсеник, дигиталис и талий, за да убие 300 души.

Все пак той внимавал с дозите, които давал на Уилямс, и в някои от случаите дори имал мотив. Например, веднъж Уилямс му се похвалил, че в петък вечер ще излиза с едно момиче, което и двамата харесвали. За удобство на Греъм той легнал тежко болен на уречената дата и Греъм излязъл с девойката вместо него. Уилямс никога не предположил, че приятелят му стои зад неговата загадъчна болест. Освен това, Греъм проявявал огромна загриженост и съчувствие към болежките му. С такива приятели кой се нуждае от врагове?

Останалите ученици били по-наясно със студената и ексцентрична същност на Йънг. Те го наричали с обидния прякор „Смахнатия професор“, който обаче се харесвал на Греъм. Един от приятелите на Уилям, Клайв Крийгър, си спомня как Йънг му бил показал зловеща рисунка, изобразяваща го да виси над цистерна с киселина и цялото му тяло било набодено със спринцовки пълни с отрова. Крийгър го смятал за зъл и се страхувал от него.

За щастие на Крийгър и Уилям, Греъм смятал съучениците си за крайно незадоволителни опитни обекти, тъй като не можел да следи симптомите им, когато отсъствали от училище, повалени от болестта си. Затова той резервирал своите най-дръзки и опасни експерименти за група пациенти, които можел да наблюдава от непосредствена близост – а именно собственото му семейство.

Смърт в семейството

Болестта на Моли Йънг се влошила прогресивно в ранните месеци на 1962 г. Тя загубила тегло, страдала от жестоки болки в гърба и косата й започнала да пада. Освен това забележимо се състарила и направо вехнела пред очите на семейството си.

Когато Моли се събудила в утрото на Великден обаче, симптомите й изглеждали съвсем различно. Вратът й бил скован, а ръцете и краката й били изтръпнали. Въпреки това тя излязла на пазар, но се върнала преди обяд, докато Фред Йънг бил в местната кръчма. Съпругът й се прибрал и заварил Греъм да гледа в захлас през кухненския прозорец как втората му майка се гърчи в агония в задния двор. Тя починала в болницата по-късно през същия ден.

Талий

Талий

Причината за смъртта й била отдадена на пролапс на гръбначна кост и тя била кремирана (по предложение на Йънг). Впоследствие се установило, че тя била развила поносимост към антимона, с който Греъм бавно я тровел в продължение на година, и затова той бил сменил отровата с талий в нощта преди смъртта й. Той бил сложил 20 зрънца от безцветната и безвкусна тежка метална субстанция във вечерята й, с което доста се престарал – това количество е достатъчно да убие пет-шест души.

Загадъчната болест на семейство Йънг изглежда продължавала да се разпространява и след смъртта на Моли – чичото на Греъм, Джон, започнал да повръща неудържимо след погребението. Той сметнал, че е ял нещо развалено…

Междувременно, вторият голям експеримент на Йънг бил вече в действие. Този път жертвата била от собствената му плът и кръв.

Фред Йънг бил страдал от редки пристъпи на диария и стомашни болки по време на боледуването на Моли, но след смъртта й симптомите му зачестили до такава степен, че той си помислил, че скоро ще умре. Когато го приели в болницата, Греъм редовно го посещавал и ентусиазирано обсъждал състоянието му с лекарите, които не можели да разберат дали става въпрос за отравяне с арсеник или антимон. В крайна сметка докторите се спрели на второто и заявили, че само още една доза би могла да убие пациента. Фред Йънг си спомня по-късно, че болестта му като че ли винаги се проявявала в понеделник, ден след като синът му го придружавал в местната кръчма в неделя.

Макар да се сетил за това чак след ареста на сина си, още в болницата Фред казал на дъщеря си повече да не води Греъм при него. Той вероятно е подозирал, че синът му трови семейството си, но идеята, че едно 14-годишно момче би могло хладнокръвно да изтезава и убива собствените си близки изглеждала твърде чудовищна, за да я изрече на глас.

Най-накрая един чужд човек вдигнал тревогата. Учителят по химия на Греъм, Джофри Хюс, от доста време изпитвал нарастващо безпокойство от екстремните експерименти, които Йънг настоявал да прави, и една вечер след училище решил да претърси чина на момчето. Когато намерил шишенца с отрова, рисунки на умиращи хора и есета за прочути отровители, той се свързал с полицията.

Заловеният Греъм Йънг

Заловеният Греъм Йънг

За да бъде проверено и констатирано умственото му състояние, Греъм бил изпратен на, както той смятал, професионално интервю, където интервюиращият (в действителност полицейски психиатър) погъделичкал суетата му и го убедил да говори надълго и широко за опита си с отровите.

Психиатърът докладвал за наученото, но когато полицията поставила въпроса пред Греъм, той отрекъл всичко, дори когато една стъкленица с антимон, която носел със себе си (и често наричал „моя малък приятел“), паднала от джоба му. В крайна сметка той се пречупил и си признал всичко, отвеждайки полицията до няколкото си скривалища за отрови, скрити в един жив плет и една барака край дома му.

Най-младият затворник в Бродмур

Болницата Бродмур

Болницата Бродмур

Въпреки факта, че нямало достатъчно доказателства, че 14-годишният Йънг е убил втората си майка, той бил осъден за отравянето на баща си, сестра си и приятеля си Крис Уилямс. Греъм бил изпратен в болницата с максимална сигурност Бродмур, където трябвало да остане най-малко 15 години, преди да може да кандидатства за освобождаване. Той бил най-младият затворник в Бродмур от 1885 г.

Още докато очаквал процеса си той казвал на психиатрите: „Липсва ми моя антимон. Липсва ми силата, която ми дава“. С желание всичко се постига, са казали хората. Няколко седмици след пристигането му в Бродмур един от затворниците, на име Джон Беридж, умрял от отравяне с цианид. Греъм се бил оплаквал в писмата си до Уинифред от същия този Беридж, изразявайки раздразнението си от гръмкото му хъркане в общата спалня. Властите били объркани, защото не могли да открият цианид никъде в затвора. Йънг обаче знаел как да извлече цианид от листата на лавровите храсти, с които било пълно около затвора. Смъртта на Беридж била обявена за самоубийство.

Друг път служителите в болницата открили белина от тоалетните в кафето си. След това те често заплашвали шеговито пациентите си: „Ако не се държиш прилично, ще накарам Греъм да ти направи кафе“.

Една от свастиките на Йънг

Една от свастиките на Йънг

Междувременно Йънг все още преследвал старите си интереси. Той си пуснал хитлеров мустак и си направил стотици дървени свастики, които носел около врата си. Това със сигурност не са действията на човек, който е излекуван от психическото си заболяване, но лекарите били убедени, че с времето Греъм ще превъзмогне своите младежки мании.

Техните надежди изглежда се оправдали в края на петата му година в болницата, когато той се превърнал в образцов затворник и бил преместен в друг блок с по-ниска степен на сигурност. Йънг разбрал, че един ден би могъл да получи университетска диплома, ако се държи добре, което изглежда го убедило да остави настрана токсикологичните си занимания.

Въпреки това, по-късно другите пациенти от Бродмур разказват, че през 1968 г. в общия казан с чай било открито, слава богу навреме, огромно количество препарат, с който се сваля боя от стените.

Д-р Едгар Удуин

Д-р Едгар Удуин

През юни 1970 г., след близо осем години в Бродмур, психиатърът на затвора д-р Едгар Удуин написал препоръка за освобождаването на Греъм, в която твърдял, че той вече не е обсебен от отровите и не представлява опасност за никого.

Йънг бил страшно развълнуван и писал на сестра си Уинифред с новината за предстоящото си освобождаване. „Вашият дружелюбен квартален Франкенщайн скоро ще бъде на свобода“ – шегувал се той. Една от медицинските сестри имала причина да се съмнява в разумността на пускането на този човек на свобода. Малко преди освобождаването си, той й бил казал: „Когато изляза, ще убивам по един човек за всяка година прекарана на това място“. Невероятно, но този очевидно искрен коментар така и не стигнал до ушите на съответните органи, въпреки че бил записан в досието му.

Диаболични планове

Въпреки безвкусните му шеги, Уинифред Йънг била щастлива от оздравяването на брат си и с нетърпение очаквала излизането му от Бродмур. Фред Йънг не споделял нейния ентусиазъм, все още не можейки да прости на сина си за смъртта на обичната си съпруга. Затова, когато Греъм прекрачил портите на затвора на 4 февруари 1971 г., той отишъл да живее при Уинифред и нейния нов съпруг Денис в Хемъл Хемпстед, намиращ се на 40 мили северозападно от Лондон. Въпреки притесненията им, той не слагал нищо в храната им, макар и да продължавал да говори за възхищението си към Адолф Хитлер и как неговото Окончателно решение би сложило ефикасен край на проблемите в Северна Ирландия. Греъм може и да бил излекуван, но продължавал да бъде един изключително особен индивид.

Едно от първите неща, които направил вече 23-годишният Йънг след излизането си от затвора, било да предприеме сантиментална обиколка на аптеките, от които се бил снабдявал с отрова навремето. Той гордо обявявал името си на персонала, надявайки се, че неговата известност е устояла на времето. Той се върнал и в старата си семейна къща в Нийсдън, представяйки се на съседите, които бил познавал като тинейджър. Сякаш предпочитал да говори повече за криминалното си минало, отколкото за предполагаемото си излекуване.

Седмица след освобождаването си Йънг започнал да се обучава за магазинер в Слоу и се преместил в един хостел наблизо. Малко след нанасянето му един от живущите в хостела, Тревър Спаркс (34 г.), започнал да страда от остри стомашни спазми и гадене. Греъм му казал, че чаша вино може би ще му помогне. Но това изглежда само засилило сиптомите. Лицето му се подуло, повръщането и диарията се засилили, и той започнал да изпитва странни болки в скротума си. Накрая Спаркс, който бил запален футболен играч, бил изнесен от игрището, тъй като краката му отказали да го носят. Лекарите не можели да намерят адекватно обяснение, а той продължил да изпитва непоносими болки години наред и никога повече не играл футбол. Един друг човек твърдял, че някъде по същото време е бил почерпен с питие от някакъв младеж, който говорел само за химикали и отрови. Този мъж впоследствие извършва самоубийство, не можейки да понесе мъчителните болки, които изпитвал.

Скоро след това Йънг си намерил работа като служител в една фирма за фотографски материали в Бовингтън, недалеч от дома на сестра му. Когато му поискали препоръки, той ги насочил към психиатъра от Бродмур д-р Удуин, който уверил работодателите му, че Йънг е напълно възстановен. Докторът не споменал нищо за пристрастеността му към химикалите, до които Греъм щял да има лесен достъп в новата си служба.

Бовингтънският вирус

Както се оказало, новият служител на „Джон Хадланд ЛТД“ нямал нужда да краде от химикалите в работата си. Той вече бил отишъл до Лондон, въоръжен с фалшиви документи, и си бил купил нова партида антимон и талий от една аптека в Уест Енд. Още в първите дни на новата си работа той с удоволствие приел задължението да прави чай за своите колеги.

Първият колега, с когото Йънг се сприятелил, е 41-годишният Рон Хюит, който скоро щял да напусне фирмата и подготвял новото момче за своето място.

Той се сприятелил и с още двама по-възрастни служители – 59-годишният управител на склада Боб Ийгъл и 60-годишният складов инспектор Фред Бигс – които му давали назаем цигари и пари за автобус. Скоро обаче Ийгъл започнал често да отсъства по болест. По същото време Рон Хюит развил диария и остри стомашни болки. Той чувствал горещо парене в гърлото всеки път, когато пиел от чая направен от Йънг. Симптомите продължили няколко дни, но лекарите предположили, че се дължат на хранително отравяне или гастричен грип. Когато се почувствал достатъчно добре, за да се върне на работа, симптомите незабавно се появили отново след първата чаша чай. През следващите три седмици той преживял дванадесет атаки на тази загадъчна болест.

Симптомите на Хюит изчезнали след като напуснал компанията, а Боб Ийгъл също се възстановил по време на почивката си. Но в деня на връщането си на работа пръстите на Ийгъл изтръпнали до безчувственост и всяко движение му причинявало агонизиращи болки. Той бил откаран в болницата, където изтръпването се пренесло по цялото му тяло и той бил фактически парализиран, без да може да говори. Той починал десет дни по-късно, на 7 юли 1971 г., за ужас на колегите си. Причината за смъртта му била отдадена на бронхиална пневмония.

Служителите се опитали да забравят трагичния инцидент, но младият помощник в склада продължавал да разнищва на глас вероятните медицински причини за странните симптоми на Боб Ийгъл. Тогава, през септември 1971 г., Фред Бигс също започнал да проявява подобни симптоми. И той не бил единственият.

Джетро Бат

Джетро Бат

Една вечер Йънг направил чай на своя колега Джетро Бат (39 г.), но той го изхвърлил, оплаквайки се, че е много горчив. „Какво ти става?“ – попитал го Йънг. - „Да не мислиш, че ще те отровя?“. Двадесет минути по-късно Бат започнал да повръща и изпитвал непоносима болка в краката. Неговите колеги Питър Бък и Дейвид Тилсън също страдали. Йънг бил приложил различни дози от няколко различни отрови на колегите си, с цел да обърка докторите, и сега жертвите му проявявали най-разнообразни симптоми. Рецепционистката Даяна Смарт се оплаквала, че краката й миришат в продължение на месеци, а Бък и Тилсън временно загубили потентността си.

Страданията им били отдадени на някаква местна зараза, която всички започнали да наричат „Бовингтънски вирус“. Някои предполагали, че водата в града е заразена, а други говорели за радиация.

След краткото си възстановяване от уникалния чай на Йънг, Джетро Бат отново легнал болен и след няколко дни се гърчел в такива болки, че се замислил за самоубийство. Той останал в болницата няколко седмици.

Състоянието на Фред Бигс било най-плачевно. Кожата му започнала да се лющи, а болките му били толкова силни, че той не можел да понася тежестта на чаршафа върху тялото си.

Но изглежда дори това не било достатъчно сериозно за вкуса на Йънг.

„Фред отговаря на лечението“ – пише той в дневника си. – „Той се оказа доста упорит. Ако оцелее и трета седмица, ще живее. Много съм раздразнен“.

Песимизмът на Йънг не се оправдал. На 19 ноември милосърдната смърт най-сетне дошла за Фред Бигс.

Преносителят на зарази

През това време спекулациите за произхода на Бовингтънския вирус достигнали истерично ниво. Рецепционистката Даяна Смарт споделила с управителния директор подозренията си, че Греъм Йънг може би е преносител на някаква зараза. Но единственият довод в подкрепа на тезата й бил фактът, че Йънг живеел в пансион, където живеело и някакво пакистанско семейство.

В деня на смъртта на Фред Бигс лекарят на фирмата събрал персонала, за да го увери, че няма признаци за липса на хигиена в пределите на компанията, които да са причината за смъртоносни болести. Но един от служителите знаел твърде много. Докторът с изненада се озовал под кръстосания разпит на Йънг, който му задал въпроса защо е отхвърлил варианта за натравяне с талий. Докторът бил озадачен от неговите очевидно дълбоки познания по темата и казал за случката на собственика на фирмата. Той от своя страна уведомил полицията.

Може би не е толкова изненадващо, че докторите не успели по-бързо да се досетят за отравянето с талий, защото преди да бъде употребено за първи път от Греъм Йънг, това вещество никога не е било използвано в качеството си на отрова във Великобритания. Смъртта от бавното натравяне с талий е агонизираща, нещо, което Греъм знаел много добре. Освен раздиращите стомашни болки, жестокото повръщане и диарията, пациентите често губят косата си и кожата им започва да се лющи. След това настъпва дегенерация на нервните влакна, слабост на крайниците и накрая парализа и понякога делириум. Жертвата обикновено умира, защото не е в състояние да диша. Положението за оцелелия също не е розово, защото тялото се изчиства от талия бавно, което означава агония в продължение на дни и седмици. Това е дълъг и бавен метод за убийство, с който би се гордял всеки садист.

Греъм Йънг може и да не бил садист в истинския смисъл на думата, но с огромно удоволствие следял и записвал всеки симптом на жертвите си, чертаейки графики за анализ на прогресирането на болестта им.

Тази почти фетишистка документация в крайна сметка довела до падението му. Щом собственикът на фирмата се свързал с полицията, детективите бързо установили, че странната болест е започнала малко след постъпването на работа на един определен индивид. Бързата консултация с двама учени криминалисти разкрила, че симптомите на жертвите говорят за натравяне с талий. Шефовете на фирмата най-накрая научили, че са взели на работа осъден престъпник.

Греъм Йънг заловен за втори път

Греъм Йънг заловен за втори път

Полицията незабавно претърсила стаята на Греъм Йънг, чийто стени били облепени със снимки на Хитлер и други нацистки лидери, както и с рисунки на съсухрени фигури с опадали коси, вкопчени с едната ръка за гърлото си, а в другата държащи шишенце с отрова. На перваза на прозореца му били наредени шишенца, стъкленици и епруветки, а под леглото бил скрит уличаващият му дневник.

В съботния ден на 21 ноември 1971 г. Йънг бил на гости на баща си Фред и леля си Уини в Шиърнес Кент, на около осемдесет мили разстояние. Когато полицията почукала на вратата в 23:30 ч. вечерта, Фред Йънг веднага разбрал кого търсят. Той посочил сина си на полицаите, а Уини попитала своя племеник – „Какво си направил?“. „Не знам за какво говорят, лельо“ – отговорил той.  Но, докато го извеждали, Фред Йънг чул как той пита един от полицаите: „За кого точно ме арестувате?“. Оставайки сам, Фред събрал накуп акта за раждане на Греъм и всички останали документи, свързани с него, и ги разкъсал на парченца.

Картина на злото

Йънг си признал за отровителството по време на разпита и дори се похвалил, че е извършил перфектното убийство, имайки предвид отравянето на втората си майка. Той знаел много добре, че ще може да отрече всичко в съда, и се изсмял подигравателно, когато поискали от него да подпише самопризнанията си.

Процесът срещу Греъм Йънг започнал през юни 1972 г.

„Той беше много горд, че е първият човек, използвал талий като отрова в Британия“ – спомня си неговият адвокат – „За него цялото това нещо беше един голям химичен експеримент“.

Йънг определено обичал да създава злокобно впечатление. Когато пресата поискала снимка на обвиняемия, той настоял да използват една фотография, на която изглеждал особено зъл и жесток.

Трудно е за вярване, но Йънг бил сериозно убеден, че ще бъде оправдан. Той разчитал на това, че обвинението няма доказателства, че лично той е сипвал отровата на жертвите си. Боб Ийгъл бил кремиран и той предполагал, че това ще попречи на следствието да открие следи от талий в тялото му. Той лично бил дал талий на Фред Бигс, още преди да почне да го трови, казвайки му, че с него може да убие паразитите в градината си, което било хитър ход от негова страна, защото сега можел да се измъкне с извинението, че Фред се е натровил сам по погрешка. Колкото до дневника му, той заявил, че писанията в него са само фрагменти от собственото му въображение, които щял да използва за написването на книга. Въпреки че бил признал за престъпленията си при първоначалния разпит, той заявил в съда, че просто е казал на полицаите онова, което те са искали да чуят, защото го били държали без храна и дрехи.

Експертите обаче успели да открият следи от талий в пепелта на Боб Ийгъл, съпругата на Фред Бигс заявила, че той никога не е използвал талия на Йънг в градината си, а когато дневникът бил прочетен на глас в съдебната зала, у никого не останали съмнения, че описанията в него далеч не са измислени.

Прибавяйки всички тези доказателства към талия и антимона, открити в стаята на Йънг, и шишенцето с отрова в джоба му, което той възнамерявал да използва като последен изход в случай че го заловят, обвинението разполагало със солиден случай.

Йънг бил осъден за две убийства, два опита за убийство и две обвинения в отровителство. Той получил четири доживотни присъди, плюс още две по пет години и, въпреки че бил обещал на пазачите си, че ще се самоубие, ако бъде осъден, така и не изпълнил обещанието си.

В съдебната зала настъпила изумена тишина, когато след прочитането на присъдата му било разкрито миналото на Йънг. Хората не можели да повярват, че той е правил тези неща и преди, и е бил освободен от строго охранявано заведение за умствено болни само преди месеци.

Епилог

Восъчната фигура на Греъм Йънг

Восъчната фигура на Греъм Йънг

Греъм Йънг излежавал присъдата си в затвора с максимална сигурност Паркхърст на остров Айл ъф Уайт, където умира през 1990 г. на 42 години. Официалната диагноза за смъртта му е сърдечен удар, но мнозина се съмняват в нея. Във филма „Наръчник на младия отровител“, създаден по този случай, се предполага, че той сам се е отровил. Според друга версия, виновници за смъртта му може да са били останалите затворници, които той се е опитал да отрови.

Каквато и да е причината за смъртта му, Йънг изглежда успява да се сдобие с безсмъртието, за което така копнеел. Той често питал хората дали смятат, че заслужава да бъде поставен като восъчна фигура в Залата на ужасите в Музея на мадам Тюсо в Лондон. Той мечтаел как заема мястото си там до един от своите герои, д-р Крипън. Неговото желание най-сетне се сбъдва няколко години по-късно.

2 Коментари за “Греъм Йънг: Чаеният отровител от Бовингтън”

  1. Avatarivan

    interesna istoria ako beshe naso4il interesa i poznaniata za dobro e shtial da napravi neshto oshte po veliko

  2. AvatarТеменужка

    Щял е да направи нещо още по – велико ли??? Нима е велико да отровиш хладнокръвно толкова хора и да се наслаждаваш на последствията? Иначе отново стои на преден план въпросът доколкото диагнозите на психиатрите за невменяемостта/вменяемостта на техните пациенти са надежден показател… Спомням си за случая с Йозеф Фрицъл, който държал собствената си дъщеря затворена в мазе без слънчева светлина 24 години, пребивайки и изнасилвайки я , вследствие на което тя ражда няколко деца, а той в крайна сметка след разкриване на престъплението е окачествен като невменяем и пратен в лудница, където има удобства като фитнес, кухня и дори право на домашен любимец. Нима е толкова трудно да се престориш успешно на невменяем, който не е осъзнавал какво върши в момента на деянието си? Но дори да е такъв, трябва ли да има подобни удобства в психиатричната клиника…Изумително е как Греъм Йънг е бил пуснат на свобода след първите си престъпления и как изказването му пред медицинската сестра за това, че щял да убива за всяка година, по време на която е бил в затвора, ще убива по един човек, не е достигнала до съответните органи…

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –