Публикувано на: 5 май, 2009

Франк Абъгнейл е удивително успешен млад измамник и фалшификатор на чекове, който прескача от професия на професия, сменяйки своето амплоа и фалшива самоличност от пилот на самолет до доктор. Това е неговата истинска история, която стои зад успешния филм „Хвани ме, ако можеш“, в който Леонардо Дикаприо играе в ролята на Франк.

Надбягване със закона

Затворът Перпинян във Франция

Затворът Перпинян във Франция

Франк имал повече късмет от своите колеги затворници, които оставил зад гърба си в тъмничния френски затвор Перпинян. Той излежава шест месеца зад решетките и за малко щял да умре от недохранване и пневмония. Това не е изненадващо, имайки предвид, че спял на каменния под в собствените си урина и изпражнения.

Франк бил преместен от Перпинян в един по-слабо охраняван затвор в Швеция, където условията и отношението към затворниците били далеч по-добри. Франк изкарал в тази почти луксозна обстановка още шест месеца, които минали като миг. Тогава, обаче неговият паспорт бил анулиран и той очаквал да го депортират от Швеция обратно в Щатите.

Макар да се страхувал от по-суровите американски присъди, те щели да бъдат нищо в сравнение със затворите на дванадесетте страни, които искали той да бъде екстрадиран и съден за фалшифициране на чекове. Самата мисъл, че може да прекара голяма част от младостта си зад решетките плашела Франк. Той решил да предприеме дръзко бягство.

При депортирането си от Швеция Франк бил качен на самолет за Ню Йорк, където американските власти го чакали, за да го арестуват. Във въздуха той измислил начин да се измъкне от самолета. Десет минути преди кацането на американска земя Франк се запътил към тоалетната. Той имал представа от конструкцията на самолетите и знаел, че под тоалетната чиния има отвор, който води към долната част на самолета.

Според собствената му автобиография „Хвани ме, ако можеш“, той се заключил в тясното помещение и незабавно започнал да разхлабва плоскостите, заобикалящи тоалетния модул. Щом успял, той повдигнал цялото съоръжение и пропълзял под самолета, където останал да чака кацането. В тъмнината на нощта скочил от самолета и побягнал. Франк бил свободен, но не за дълго.

В Ню Йорк Франк се добрал до едни свои стари познати, при които държал резервни дрехи и пари. Той останал там съвсем за кратко, преди да замине за Монреал, където го очаквала депозитна кутия пълна с хиляди долари. Франк възнамерявал да използва парите, за да си купи билет за Бразилия – една страна, в която не се практикувала депортацията на престъпници.

Докато чакал заминаването си за Южна Америка, Франк бил разпознат и арестуван от канадската полиция. Скоро след това бил предаден на ФБР, които го вкарали на сигурно място във федерален затвор. Няколко месеца по-късно той бил прехвърлен в един затвор в Джорджия, където щял да чака процеса си. Още веднъж Франк решава да предприеме дръзко бягство. Този път той използвал помощта на външен човек – една негова бивша приятелка.

По онова време федералните наказателни институции били наблюдавани под лупа от обществените и държавни служители. Много от заведенията били разследвани за нарушаване на гражданските права на затворниците. Тогава не било необичайно агенти под прикритие да се преструват на затворници, за да се сдобият с информация, касаеща разследването на даден затвор. Много от пазачите дори се обзалагали помежду си, кой от затворниците е истински и кой е агент.

От момента, в който Франк стъпил в затвора, пазачите предположили, че той е агент под прикритие, който е изпратен да проучи тайно условията в затвора. Той усетил това и направил всичко по силите си, за да затвърди подозренията им.

Бившата приятелка на Франк се престорила на журналист и отишла в Щатското бюро на затворите във Вашингтон, Окръг Колумбия, за да проведе фалшиво интервю с един затворнически инспектор. Преди да си тръгне тя се сдобила с визитната картичка на човека. По-късно дала визитката на Франк, за да я използва в своя план за бягство.

Той показал визитката на пазачите и им казал, че е инспектор по затворите. Пазачите се изсмяли и заявили, че винаги са подозирали това. За негова изненада те се хванали на въдицата и го освободили от затвора. Франк моментално взел полет за Ню Йорк и после за Вашингтон.

Докато бил в столицата, Франк отседнал в един хотел, където започнал да обмисля преместването си на друго място. Един ден той усетил, че агентите на ФБР се готвят да завардят стаята му. Притиснат в ъгъла, той разполагал само със секунди, за да планира измъкването си от това ново препятствие.

Франк Абъгнейл

Франк Абъгнейл

Франк безочливо минал покрай въоръжените агенти, въпреки виковете им да спре на място. Той хладнокръвно заявил, че също е агент от ФБР и чака пристигането на друг инспектор. След това наредил на агентите да продължат преследването на престъпника. Мъжете свалили оръжията си и тръгнали към стаята, където смятали, че се крие той. Те не осъзнавали, че току-що са го пуснали да си тръгне. Франк се изпарил светкавично от хотела и изчезнал в нощта.

Без съмнение всеки човек има таланти било те скрити, или явни. Франк У. Абъгнейл не правел изключение от това правило. Той не само че имал много таланти, но бил гений в истинския смисъл на думата, въпреки че бил кривнал от правия път. Истината е, че сред някои от най-добре познатите и най-малко оценявани таланти на Франк е неговата забележителна способност да създава и използва фалшиви самоличности, както и невалидни чекове. Той бил измамник-артист и вероятно един от най-необикновените мошеници на столетието. Неговото умение да се изплъзва от властите, и да измъква от банките, авиокомпаниите и хотелите милиони долари, е безпрецедентно. Още по-необикновен е фактът, че когато извършва по-голямата част от престъпленията си, той е на възраст от 16 до 21 години.

Създаването на измамника

Докато бил разпределен в град Оран в Алжир, Франк У. Абъгнейл старши се запознава и влюбва в красивата, млада французойка Полет. Двамата скоро се оженват и след войната се преместват в предградията на Ню Йорк. Франк отваря магазин за офис материали на „Медисън Авеню“, който потръгва изключително добре. Двамата имали една дъщеря и трима сина, сред които Франк У. Абъгнейл младши, който е роден на 27 април 1948 г.

Франк младши имал нормално детство и се разбирал добре с родителите си и особено с баща си, с когото бил изключително близък. Но в средата на тинейджърските му години животът на младия Франк внезапно се преобръща, когато майка му решава да напусне баща му. Раздялата била трудна за Франк и другите деца, и още повече за Франк старши, който продължавал силно да обича съпругата си.

Животът на Франк младши се променя завинаги след раздялата и развода на родителите му. Той избира да живее с баща си и се изнася от семейния дом в Бронксвил Ню Йорк. Двамата били много близки и прекарвали много време заедно. Франк старши понякога водел сина си на бизнес срещи, където се срещал с други видни бизнесмени, професионалисти и политици. Франк младши научил много от общуването си с контактите на баща му. Макар да показвал очевидни признаци на висок интелект, това не попречило на подрастващия младеж да се забърка в неприятности.

Когато родителите му се развеждат, Франк се забърква с една банда от малолетни престъпници, които се занимавали с дребни кражби. Не след дълго Франк прекъсва отношенията си с бандата, тъй като краденето на дребно не му изглеждало никак изискано, особено след като веднъж били арестувани и изпратени в изправителен център. Вместо да го откаже завинаги от кражбите, този инцидент поставя началото на неговата изключителна криминална кариера. Франк младши бил умен тинейджър и започнал да развива по-изкусни и доходни методи, за да се сдобива с пари.

Бащата на Франк му простил лошото поведение и дори му подарил Форд от 1952 г. и кредитна карта за гориво. Младият Франк би трябвало да използва колата и картата, за да ходи на работа на половин смяна в близката железария. Но той имал други планове.

Също като другите тинейджъри, момичетата заемали първо място в мислите на Франк. Той бил привлекателен младеж и без проблем привличал вниманието на младите дами. За негово удоволствие колата привличала още повече погледи от страна на нежния пол, в резултат на което той не можел да се отърве от срещи. Единственият проблем бил, че не изкарвал много от работата си. Налагало се да измисли начин, чрез който да си позволи да извежда приятелките си навън. Не след дълго решил, че картата за гориво би могла да се окаже ключът към решаването на проблемите му.

Франк изработил изкусна, макар и доста неетична система,  за печелене на пари. В период от няколко месеца той обикалял града и купувал разни неща от бензиностанциите с кредитната си карта. Той бил сключил сделка със служителите на бензиностанциите, при която те начислявали на картата му безброй гуми, акумулатори и други аксесоари, след което му давали в брой част от печалбата. Служителите прибирали остатъка от парите, обикновено 50%. Изглежда всички печелели от тази ситуация. Служителите пълнели гушите, Франк се сдобивал с лесни пари, а и бензиностанцията щяла да спечели, когато дойдело време да се плати сметката. Но ситуацията не била никак печеливша за бащата на Франк, който в крайна сметка се оказал задлъжнял с няколко хиляди долара.

След този негов непочтен подвиг Франк бил изпратен обратно под попечителството на майка си и записан в частно училище за проблемни момчета, където останал една година. Точно по времето на безразсъдната измама на сина му Франк старши бил започнал да изпитва финансови затруднения в бизнеса си. Вероятно огромният картов кредит още повече влошава паричните му проблеми. В крайна сметка Франк старши обявява фалит и затваря магазина си.

По-късно Франк младши изразява съжаление за начина, по който бил подхлъзнал баща си, когото обичал и уважавал безкрайно. Той просто бил млад човек с нарастващи нужди и неутолим апетит към жени и приключения. За съжаление, парите играели важна роля в преследването на интересите му. Франк старши, от своя страна, бил опрощаващ и изпълнен с вяра човек и не показал голямо безпокойство за загубата на състоянието си и за злодеянията на сина си.

Заради стреса заобикалящ развода на родителите му и финансовия крах на баща му, Франк напуснал дома си през 1964 г., когато бил на шестнадесет години. Той бил твърдо решен да „подправи“ свой собствен път в света и точно това направил. В действителност, той се превръща в един от най-прочутите фалшификатори в страната.

Готов за излитане

Франк напуска дома си с чекова книжка и 200 долара в банковата си сметка и се отправя за Ню Йорк Сити. За известно време той живял у семейството на едно младо момче, с което се бил запознал във влака. Не след дълго си намерил работа в магазин за офис материали, използвайки опита придобит от работата в магазина на баща му.

Да се печелят пари по честен начин било по-трудно отколкото си мислел Франк, особено без диплома за средно образование. Ако искал да живее самостоятелно някой ден, трябвало да изкарва повече от 1,50 долара на час, които печелел в момента. Франк имал идея, която щяла да увеличи нетните му приходи, що се отнася до надницата му.

Той решил да подправи рождената дата на шофьорската си книжка, като добави към нея още десет години. Тази негова тактика щяла да бъде достоверна, защото той бил висок 1,80 м., изглеждал зрял за възрастта си и косата му била започнала да се прошарва преждевременно. Франк решил да развие измамата дори още повече. Той започнал да преувеличава степента на образованието си, знаейки, че това ще доведе до увеличаване на надниците му. Обаче бързо осъзнал, че дори да лъже за възрастта и дипломата си, работите които намирал едва биха покрили минималните му изисквания за комфорт. Франк имал по-големи очаквания.

Най-лесният път се появява под формата на чекова книжка. Веднага щом пристигнал в Ню Йорк Франк си отворил разплащателна сметка и получил празни чекове. Той решил да използва чековете по един доста неконвенционален начин.

Вместо да работи за прехраната си, Франк решил да напусне работа и да попълва невалидни чекове, с които да се издържа. Не след дълго той вече бил написал стотици недействителни чекове и бил изтеглил от сметката си хиляди долари. Франк знаел, че полицията ще надуши следите му рано или късно, ако продължава да стои на едно място. Така че решил, че ще е най-добре да се премести и да смени името си. Докато се чудел какво да направи и къде да отиде, Франк получил откровение.

Находчивата идея да смени самоличността си му хрумва, когато един ден видял няколко пилоти и стюардеси, които се забавлявали в хотел „Комодор“ в Ню Йорк. Франк си помислил, че ако успее да сложи ръка на пилотска униформа, ще може много по-лесно да осребрява чекове, понеже на пилотите се гледа като на уважавани професионалисти. Така, банковите чиновници щели да бъдат по-малко подозрителни, когато отивал при тях с фалшивите си чекове.

От този момент нататък Франк привежда своята сложна схема в действие. Тази измама щяла да се окаже по-трудна за изпълнение, отколкото бил очаквал.

Пилотска униформа на Пан Ам

Пилотска униформа на Пан Ам

Той решава да се сдобие с пилотска униформа от авиокомпанията „Пан Американ“, като се представи за пилот. Франк се свързал с централния офис на Пан Ам и им казал, че е пилот на компанията и, че от хотела, в който е отседнал в Ню Йорк, са загубили униформата му. Той бил инструктиран да отиде в една фирма на 5-то Авеню, която шиела техните униформи, и той го направил. Същият този ден Франк вече бил оборудван с пилотска униформа на Пан Ам, която била писана на сметката на фиктивен служителски номер, който той измислил, докато попълвал документите.

Франк излязъл от сградата с униформата в ръка. Той бил преодолял първото от, както щяло да се окаже, многото препятствия в неговия план. Той осъзнал обаче, че, за да изиграе убедително ролята на пилот, ще има нужда от служебна карта на Пан Ам. Прегледал „Жълтите страници“ и след като провел няколко телефонни разговора разбрал, че тези карти се изготвят от компанията „3М“.

Франк се свързал с компанията, преструвайки се на служител, който се интересува от поръчването на нови карти за авиокомпанията. Той си уговорил интервю. По време на срещата с търговските представители Франк разгледал каталозите с картите, които фирмата предлагала. Вътре в каталога видял мостра на карта, която приличала на тези на Пан Ам. Той казал на представителите, че би искал да му изготвят примерно копие на карта с неговото име и снимка, за да могат въображаемите му колеги да видят крайния резултат на продукта, от който се интересували. Представителите се съгласили с молбата на Франк и му направили мострена карта. Тя била почти пълно копие на тези от Пан Ам, но без логото на компанията.

Логото на Пан Ам

Логото на Пан Ам

Франк решил проблема с логото, купувайки модел за сглобяване на самолет на Пан Ам, в който била включена емблемата на компанията и я залепил на картата. Завършеният продукт изглеждал почти безупречно. Още една пречка била премахната от грандиозния план на Франк.

Той трябвало да покрие още две области, преди да може да използва новата си самоличност – лиценз от Федералната Авиационна Администрация (ФАА) и събирането на познания в областта на авиационния бизнес. Първо решил да събере колкото се може повече информация за авиацията, пилотирането и терминологията, използвана в индустрията. Той научил повечето от тези неща от книгите в библиотеката; макар информацията в тях често да била остаряла.

Франк решил, че ще е по-целесъобразно да получи знания от първа ръка. Той си уредил няколко интервюта с изпълнителни директори и служители на Пан Ам, представяйки се за студент, който работи по проект за компанията и пилотите й. Идеята му била гениална. Той се сдобил с планини от полезна информация, сред която подробности за политиката на компанията, помощник-пилотите, видовете самолети и международните дестинации, до които летят те.

Той научил също, че е възможно служител на компанията да използва други авиокомпании, за да лети до далечни дестинации, когато това му се налага служебно. Франк бил особено заинтересован от тази концепция защото, ако бъдел в състояние да се представя за пилот, щял да може да лети по целия свят.

Следващият проблем за разрешаване бил лицензът от ФАА. Той научил, че без този лиценз няма да може да се представя за пилот, понеже екипажът бил длъжен да го показва на летищните служители, преди да се качи в самолета. Франк решил проблема като се сдобил с плакет от една фирма, която специализирала в поставянето на лицензи в сребърен обков. Той научил, че ФАА имат клон за поръчки по пощата в компанията. Франк фалшифицирал името си на Франк Уилямс и направил поръчка на плакета. Когато го получил, той го отнесъл на печатар, където го смалили, поставили го на специална хартия и го ламинирали. Франк бил готов да се понесе в синята небесна неизвестност.

В полет

Сега Франк разполагал с лиценз от ФАА, с карта на Пан Ам, с практически знания за авиационната индустрия, с униформа на компанията, и с дързостта да извърши една забележителна измама. Използвайки псевдонима Франк Уилямс, той обикалял банките в района в своята пилотска униформа и отварял сметка след сметка. Банковите служители го обгръщали с внимание и уважение, заслепени от възхитителния му статус на помощник-пилот.

През 1960 г. авиационната индустрия и работещите в нея били високо уважавани. Да бъдеш пилот било престижна позиция, дори повече от днес. А да бъдеш пилот на Пан Ам се считало за още по-знаменито, тъй като авиокомпанията била символът на Щатите и „Риц Карлтън“ на авиолиниите. Затова не било необичайно, че Франк бил опсипван с внимание, когато влизал в някоя банка или просто си вървял по улицата, издокаран в своята пилотска униформа.

Франк Абъгнейл със стюардеса

Франк Абъгнейл със стюардеса

За негово удоволствие голяма част от това внимание идвало от страна на красиви жени и той решил да се възползва от него. По време на честите си посещения на летището, където събирал информация, Франк се срещал с много стюардеси, които не криели увлечението си по него. Комбинацията от неговия чар, приятен външен вид и униформата му донася поредица от краткотрайни връзки. Излизайки със стюардесите, Франк не само, че научил загадките на по-зрелите жени, но събрал и огромно количество знания за устройството на индустрията.

Постепенно Франк се почувствал достатъчно уверен, за да се опита да се качи на полет за Маями. Той се качил на борда на самолет на Източна Авиолиния 727 в своята униформа, след като попълнил формуляр със своето име, служебен номер и друга съществена информация. Той влязъл в пилотската кабина, открил сгъваемата седалка и се приготвил за всякакви въпроси, които пилотите можели да му зададат. Една единствена грешка можела напълно да срине прикритието му и да го приземи в затвора.

За изненада на Франк пилотите почти не му обърнали внимание и полетът като цяло бил спокоен. Франк се приземил в Маями и въздъхнал с облекчение. През следващите няколко години този начин на пътуване щял да бъде предпочитан от него. Той бил безплатен и освен това му давал достъп до всяка точка на света, където искал да осребрява своите невалидни чекове. Още повече, че Пан Ам плащали сметката по настаняването му в чужбина, което било за него един добре дошъл бонус.

Чековата схема на Франк придобила много измерения и станала много по-сложна, отколкото той я бил замислил в началото. Всъщност, той се превръща не само в успешен чеков измамник, но и в завършен самозванец.

Франк проучвал осребряването на чековете с особено внимание и задължително изменял техните номера, така че идентифицирането им като фалшиви да отнеме възможно най-дълго време. Това му позволило да осребри няколко лоши чека в една и съща банка. Франк казва:

„Аз осъзнавах, че номерата на чековете са нещо като пощенски код и, когато ги промениш, те ще отидат някъде другаде. Колкото по далече ги изпратиш, толкова по-дълго време ще отнеме да се върнат. Така бях в състояние да използвам една и съща банка отново и отново“.

Освен това той отварял истински чекови сметки под фиктивни имена. Често правел истински депозити в брой и осигурявал на банката действителния адрес, на който пребивавал, или пощенска кутия, където да получи пратката с чековата си книжка. Тези детайли правели цялата транзакция много по-правдоподобна. След това Франк изтеглял значителни суми, пишейки чекове за стотици и дори хиляди долари. Той правел това в банките в страната и целия свят, правейки невъзможно за властите да се свържат с него. Докато някой осъзнаел, че чековетe са невалидни, Франк вече бил на път към поредната дестинация, където отварял нови сметки.

Франк Абъгнейл позира като пилот

Франк Абъгнейл позира като пилот

За да избегне залавянето си, той бил постоянно в движение. Хилядите долари, които измъквал от банките, държал в депозитни кутии из цялата страна. Всеки би предположил, че този млад мъж, разполагащ с всичките тези пари, женска компания и възможност да обикаля целия свят, вероятно страшно се е забавлявал. Но истината е, че Франк не бил щастлив. Той бил уморен да бяга от полицията и се чувствал много самотен.

В крайна сметка Франк се сблъсква със закона за първи път по време на един полет до Маями. Когато самолета се приземил в Дейд Каунти, трима полицаи го задържали на борда. Франк енергично настоявал, че той е Франк Уилямс и е истински пилот, но въпреки това бил отведен в полицейския участък за разпит.

По време на разпита той извадил фалшивите си документи за самоличност и дал на полицаите имената на няколко души, на които да се обадят за потвърждение на неговия статус. За щастие на Франк, по време на нелегалните му полети, той се бил запознал с доста служители на авиокомпании, които му били повярвали, че е истински помощник-пилот. Те потвърдили позицията на Франк в Пан Ам. Щом статусът му бил доказан, полицаите му поднесли извиненията си и го освободили.

Франк бил на косъм да изгуби свободата си и след този сблъсък със закона решил да се оттегли за известно време. Той намерил убежище в Атланта Джорджия, където животът му щял да поеме в съвсем неочаквана посока.

Д-р Уилямс

В Атланта Франк намерил един елегантен и населен с млади хора квартал, където решил да наеме апартамент за период от една година. В договора за наем написал, че по професия е лекар от друг град, надявайки се така да осуети евентуална проверка на самоличността му. Той казал на хазяина си, че е педиатър, който иска да се откъсне за известно време от работата си и да се наслади на заслужена почивка.

Веднъж един лекар, който наскоро се бил преместил в квартала, направил неочаквано посещение на Франк в новия му дом. Първоначално Франк бил нервен, опасявайки се, че докторът ще разбере преструвките му. Но бързо се оказало, че лекарят няма интерес да говори за работа, а за жени. След няколко срещи те се опознали по-добре и разбрали, че имат много общи неща. Не след дълго двамата станали приятели.

Докторът попитал Франк дали иска един ден да посети болницата, в която работел, и Франк с готовност се съгласил. Скоро той започнал често да посещава здравното заведение и постепенно се запознал и сприятелил и с други болнични служители. Той дори получил достъп до медицинската библиотека, което го зарадвало, тъй като нямал търпение да научи колкото се може повече за своята нова роля на педиатър.

Явната амбициозност на Франк и неговата предразполагаща личност привличат вниманието на болничната администрация и един ден той бил поканен на среща. Франк приел, но вътре в себе си изпитвал страх, че може би измамата му е разкрита. За своя изненада получил едно необичайно предложение. Франк бил запитан дали желае да поеме временна позиция като обучаващ стажанти в нощната смяна. Франк първоначално отказал, но администрацията успяла да го убеди да поеме поста. Не след дълго той бил назначен в болницата и получил оторизация за временно практикуване на медицина в щата Джорджия.

Франк използвал хумора, за да скрие факта, че му липсват основни знания по педиатрия. Когато не знаел нещо, или му бил задаван неудобен въпрос, той го обръщал на шега и заобикалял темата, като оставял решението на проблема в ръцете на стажантите. Неговото остроумие му вършело добра работа. То успешно прикривало невежеството му и в същото време му спечелило репутацията на весел, макар и ексцентричен доктор, който станал любимец на целия болничен персонал.

Франк бил в състояние да задържи позицията си, защото от него не се очаквало да извършва каквито и да било медицински процедури върху пациентите. Той знаел, че в момента, когато бъдел помолен да се погрижи за пациент и да направи диагноза, прикритието му щяло да се срине, поради липсата му на познания по медицина. Било само въпрос на време преди шарадата на Франк да бъде подложена на тест, който щял да го накара да преосмисли своята опасна игра.

Едно дете било докарано в спешното отделение на болницата с нараняване на крака. Франк бил повикан да асистира. Вместо сам да се погрижи за детето, той оставил тази работа на стажантите, които изгаряли от желание да го впечатлят. Франк се справил със ситуацията, но тя го накарала да се замисли, че животът на хората е в неговите ръце. Тази игра вече не била за него.

Осъзнавайки, че е можел да застраши детския живот, Франк решил да напусне болницата. Скоро след този случай той си подава оставката. Той бил работил в болницата почти цяла година. Франк решил да напусне щата. Неговата следваща дестинация била Луизиана, където за пореден път животът му щял да се преобърне.

Практикуване по право

В Луизиана Франк се натъкнал на една стюардеса, с която се познавал от пилотските си приключения. Двамата се срещали за кратко, но тя никога не разбрала истинската му самоличност. Франк я накарал да повярва, че освен пилот на самолет, има и диплома по право, но никога не е практикувал.

На едно парти приятелката на Франк го запознала с един адвокат, който работел в офиса на щатската областна прокуратура. Адвокатът проявил интерес към него, тъй като Франк заявил, че е завършил право в Харвард. Той казал на Франк, че в прокуратурата има свободна позиция, която е точно за него. Той трябвало само да занесе копие от дипломата си в офиса и да вземе изпитите за практикуване на право в Луизиана.

Това предизвикателство заинтересувало Франк и той вярвал, че ще е в състояние да се справи с него. Не след дълго измайсторил една фалшива диплома от Харвард. Крайният резултат бил впечатляващ и той решил да опита.

Следващата стъпка била да се яви на изпита. Франк изучавал книгите по право седмици наред, преди да се почувства достатъчно уверен, за да се яви на теста. Той бил скъсан, което не било изненадващо при положение, че никога не бил стъпвал в училище по право през живота си.

По онова време в Луизиана било възможно да се явяваш на изпита колкото пъти е необходимо, докато го вземеш. Той просто трябвало да забележи къде греши и да внимава следващия път да не повтаря същите грешки. Франк взел изпита си на третото явяване и получил лиценз за практикуване на право.

Не след дълго кандидатствал за работа в офиса на областната прокуратура и бил назначен като правен асистент в отдела по корпоративно право. Годишната му заплата била приблизително 13 000 долара.

Франк се наслаждавал на новата си служба, въпреки факта, че не бил нищо повече от момче за всичко със звучна титла. Той носел документи и дори кафе на началниците си. Макар да бил получил работата си по втория начин, сега Франк изкарвал парите си с честен труд. Изглежда бил намерил своето място, но фалшивото чувство за сигурност не продължило дълго.

В прокуратурата започнал работа един адвокат, който наистина бил завършил в Харвард. Той се опитал да се сприятели със своя предполагаем състудент и Франк започнал да се чувства натясно. Когато адвокатът започнал да задава твърде много въпроси за миналото му, Франк наистина се притеснил. Той знаел, че остане ли по-дълго измамата му ще бъде разкрита и властите ще го пипнат. Франк решил да напусне работата си и да преследва друга кариера.

Той се върнал временно към предишното си амплоа на помощник-пилот. Този път се сдобил с униформа на Транс Уърлд Авиолинии (ТУА) и си направил нов лиценз от ФАА и служебна карта. Сега разполагал с документи от две авиокомпании – Пан Ам и ТУА. За пореден път се отправил на околосветски пътешествия, осребрявайки невалидните си чекове в нищо неподозиращите банки.

Дипломиран висшист

По време на своите пътувания Франк посетил щата Юта, който го впечатлил с природните си красоти и прекрасните си жени. Той бил особено привлечен от университетските кампуси в областта, където дамите били наистина изумителни. Франк не бързал да напусне това място и затова решил да остане и да преподава, въпреки факта, че не разполагал с нужните акредитиви и опит в учителската професия. Но той не позволил на тези малки подробности да му попречат.

Франк се свързал с декана на Университета Бригам Йънг и си уговорил среща, представяйки се за професор по социология. Той уведомил декана, че е работил като университетски преподавател няколко години, преди да напусне тази област и да стане пилот. Той заявил, че би желал да се върне към учителската професия и да работи в университет. Деканът бил повече от впечатлен от биографията на Франк и неговия чар, и с нетърпение очаквал срещата им.

Франк се запътил към уговореното интервю с фалшивите си акредитиви под ръка. След кратко беседване деканът взел решението си. Франк бил назначен за по-малко от час да преподава два шестседмични летни курса, на заплата от 1600 долара на семестър. Франк незабавно започнал да изучава социологията, за да може да бъде подготвен за новата си работа.

Маскарадът му в ролята на професор се оказал успешен. Неговите часове били интересни и студентите го обожавали. Франк също много се наслаждавал на своята новооткрита, макар и временна позиция. За негово нещастие след края на лятото бил освободен, като деканът му отправил покана да се върне, когато се освободи постоянно място.

Франк напуснал Юта и се отправил към Калифорния, където се захванал с онова, което вършел най-добре – осребряването на невалидни чекове. Той станал още по-изтънчен в ролята си, като измъквал десетки хиляди долари повече от преди. Франк бил толкова изкусен в своята криминален занаят, че успял да събере почти 100 000 долара.

Франк бил в късните си тинейджърски години и безумно богат за възрастта си. Но той все още бил самотен. Тази самота свършила, когато срещнал и се влюбил в една млада стюардеса. Двамата били толкова обсебени един от друг, че започнали да обсъждат женитбата си. Но Франк се чувствал неспокоен, защото не знаел всъщност кой е. Още повече, че тя била добро момиче, и той не бил сигурен, че би приела истината за тъмното му минало.

Един ден той решил да излезе на чисто. Франк й разкрил истинската си самоличност и своя престъпен начин на живот, надявайки се, че тя ще превъзмогне недостатъците му и ще го приеме безусловно. Той бил изненадан, когато вместо да го приеме, тя уведомила полицията и ФБР за местонахождението му. Той се измъкнал на косъм от залавянето и за пореден път се озовал в изгнание.

Франк се отправил на път към далечни дестинации, използвайки пилотските си униформи. Той продължил да пробутва чековете си, колкото често било възможно. По време на пътуването си във Франция започнал връзка с една стюардеса. Не след дълго научил, че бащата на момичето държи семейна печатница. Естествено, Франк бил много заинтересован да му даде поръчка за огромното количество от 10 000 бройки чекове за заплати на Пан Ам и бащата на девойката се съгласил да поеме работата.

За удоволствие на Франк чековете били направени превъзходно. Без знанието на момичето и баща й той успешно ги пробутвал на местните банки в замяна на големи суми пари в брой. След това се върнал в Щатите, където събрал дори още по-големи суми от своите незаконни подвизи.

Малко след завръщането му в Съединените Щати полицаите прихванали Франк на летището в Бостън, докато чакал полета си. Те незабавно го откарали в затвора по обвинения в скитничество, докато успеят да съберат достатъчно информация, с която да докажат, че той е скандалният Франк У. Абъгнейл младши. Но полицията така и не получила шанса да разкрие истинската му самоличност. Франк бил освободен под гаранция малко преди пристигането на ФБР, което взело случая му под своята юрисдикция. За пореден път Франк се отървал на косъм от властите, но отказал да позволи на този инцидент да го забави. Той дори станал още по-дързък в своите опити да се сдобие с пари.

Малко след като бил освободен от затвора, той взел под наем една униформа на охранител и застанал пред гишето за депозити на същото летище, където бил заловен само преди няколко часа. Франк държал пред себе голяма платнена торба, изчаквайки хората да пуснат в нея своите депозити. Когато торбата се напълнила, той решил да остави плячката във взетата под наем кола. Но торбата била твърде тежка, за да може да я носи. За негова изненада двама полицаи му предложили помощта си и занесли товара до колата, без да осъзнават, че му помагат в кражбата. Франк потеглил с повече от 60 000 долара в брой, надхитряйки служителите изпратени да го заловят.

Арест и признания

Франк сякаш бил недосегаем. Той успявал почти във всичко, с което се захващал, включително и с изплъзването от лапите на полицията и ФБР. Той усъвършенствал своите техники в измамите, фалшификациите и превъплъщенията с всяко ново начинание. Един специфичен план, който изработил, показва без съмнение величината на неговия талант в престъпния занаят.

Обмисляйки начин, по който да може да осребри много чекове едновременно, Франк измислил една необикновена идея. Той решил, че вече няма да пътува сам, а с екип от красиви стюардеси. Ако успеел да намери жени, които да му служат за фасада, той щял да бъде в състояние да осребри още повече чекове, да изглежда още по-правдоподобен и да избегне подозренията.

Докато бил в Аризона, Франк уговорил интервю с директора по назначаване на студенти в щатския университет. По време на срещата Франк объдил възможността да наеме няколко студентки, които да играят ролята на рекламни лица на Пан Ам. Той изтъкнал, че избранничките ще имат удоволствието да прекарат лятото, пътувайки из Европа, и всичките им разноски щели да бъдат поети от компанията. Момичетата щели да бъдат осигурени с униформи на стюардеси и със завидна заплата, както и с препоръки, които щели да им позволят да работят в авиокомпанията след завършването си. За избраните късметлийки това предложение звучало като шанс, който се случва един път в живота.

Леонардо Ди Каприо и Том Ханкс във филма "Хвани ме, ако можеш"

Леонардо Ди Каприо и Том Ханкс във филма "Хвани ме, ако можеш"

Осемте млади избранници били страшно развълнувани, че ще видят чужди страни и ще опитат от живота на стюардесите. Освен това заплащането било изключително добро и то при положение, че работата им се състояла в това да се забавляват. Те нямали представа, че са част от една изкусна измама. Групата жени пътувала в дузина страни в Европа през лятото, участвайки във фотосесии, които уж били предназначени за рекламните цели на Пан Ам. Снимките, които Франк уреждал с разни фотографски компании, нямали друга цел, освен да направят измамата по-достоверна за момичетата.

Истинската цел на Франк била да изфабрикува фалшиви чекове на Пан Ам за всяко момиче и те да ги джиросват на негово име. До края на лятото, когато момичетата получили парите си и се върнали у дома, Франк бил прибрал в джоба си около 300 000 долара.

След тази безочлива измама Франк решил да успокои малко играта с чековете, страхувайки се да не бъде засечен от закона. На двадесетгодишна възраст той се премества в Монпелие Франция, недалеч от мястото, където била родена майка му. Франк бързо се установил в новата си, уютна виличка и променил името си на Робърт Монжо. Той се представял за преуспял холивудски режисьор и писател.

За първи път от години Франк се опитал да живее нормален живот. Той обаче знаел, че шансът да бъде заловен се увеличава значително, когато стои на едно място за дълъг период от време, но решил да рискува. Той бил прекарал твърде много време в криене и се чувствал изморен.

Джоузеф Шиа

Джоузеф Шиа

Било само въпрос на време преди властите да го надушат. Всъщност, те били по петите му. Начело на разследващия екип на ФБР стоял Джоузеф Шиа, който бил прекарал години в търсенето на Франк. По-скоро му били необходими години, за да осъзнае, че Франк не е възрастен човек, а едно голямо дете. Само четири месеца, след като Франк се премества във Франция, Шиа научава за неговото местонахождение. Една негова бивша приятелка-стюардеса го разпознава на плакатите за издирването му и незабавно уведомява френската полиция, която на свой ред съобщава на ФБР.

Властите пристигнали в малкия град, за да арестуват младежа, който бил причинил такива невероятнии финансови поразии по целия свят. Общата сума на осребрените от него чекове надхвърляла 2,5 милиона долара. Те намерили Франк да пазарува в един магазин близо до дома си. Той бил арестуван и отведен в полицейския участък в Монпелие, където му били повдигнати обвинения за престъпленията му във Франция. След кратък разпит Франк си признал, че е Франк Абъгнейл младши, но отказал да даде каквато и да било информация, касаеща престъпленията му.

След по-малко от седмица, Франк бил изправен пред френския съд и два дни по-късно бил признат за виновен по няколко обвинения, сред които измама. Той бил осъден на една година в прочутия затвор Препинян, но излежал само шест месеца от присъдата си. Това било повече от достатъчно време, имайки предвид ужасните условия в изправителното заведение.

След екстрадицията му в Швеция и после в Съединените Щати Франк отново успял да избяга от полицията и ФБР и то няколко пъти. Но за него не били останали много места, където да се скрие. За последен път бил заловен в Ню Йорк, след което бил взет под юрисдикцията на ФБР и осъден за престъпленията си.

Франк бил признат за виновен и получил присъда от 12 години. Той бил изпратен във Федералния изправитилен център в Питърсбърг Вирджиния, но след пет години, на 26-годишна възраст, получил предсрочно освобождаване. Франк бил свободен и имал шанса да започне отначало, макар че това се оказало доста трудно.

След освобождаването си Франк работил за кратко на няколко нископлатени служби. Той се опитвал да скрие от работодателите си, че е бивш затворник, осъзнавайки, че няма да получи работата, ако им каже това. Но в крайна сметка това се разбирало и те го уволнявали.

След известно време Франк започнал да се разстройва, защото знаел, че притежава таланти, които биха могли да бъдат от полза на някого. Просто трябвало да намери клиент, който да се заинтересува от уменията му и да спечели от тях. Той знаел, че е наложително да започне да се рекламира.

Абъгнейл и бившите агенти на ФБР

Абъгнейл и бившите агенти на ФБР

За негова изненада, точно хората, които го били заловили, му предложили втори шанс. ФБР и други агенции били точно хората, които можели да извлекат полза от неговите знания. Те имали нужда да разберат от първа ръка как работи един престъпен ум и да използват това знание за залавянето на престъпниците. Франк започнал да ги обучава безплатно, осъзнавайки, че така изкупува по някакъв начин дълга си към обществото.

Не след дълго Франк получил още предложения за работа, но този път платени. В действителност, с течение на годините, знанията на Франк се оказват необходими за голям брой важни компании по света. Те осъзнавали, че биха могли да спестят милиони и дори милиарди долари, ако се защитят от измамници и фалшификатори, а Франк бил точно човекът, който би могъл да им осигури нужната информация.

Франк Абъгнейл

Франк Абъгнейл

Днес Франк е един от най-големите авторитети в света по документни измами, включително чекови измами, фалшификации и незаконни присвоявания. Според уебсайта на неговата компания Abagnale.com, Франк консултира, изнася лекции и инструктажи по семинари в целия свят, и продължава да предлага услугите си безплатно на ФБР. Освен това публикува няколко книги, учебници и статии, и създава дизайна на сигурни чекове, които се използват от предприятия по целия свят.

Няма съмнение, че Франк полага огромни усилия да изкупи миналите си прегрешения. Той успява да се реабилитира и да насочи талантите си в по-положителна посока. Понастоящем той живее в Средния Запад, заедно със своята съпруга и тримата си сина.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

5 Коментари за “Франк Абъгнейл: Хвани ме, ако можеш”

  1. AvatarМосквич 412

    На това му се вика мошеник от класа :D

  2. AvatarMarti

    Този ми е любимец:))) В биографията на неговия сайт е написал за себе си: „Г-н Абъгнейл е рядко съчетание между знания и опит, започнали преди повече от 40 години, когато той става известен като един от най-сомоуверените мъже в света. Това е обрисувано най-детаилно в неговата книга бестселър „Хвани ме, ако можеш“. По нея Стивън Спилбърг прави филм с участието на Леонардо ди Каприо и Том Ханкс. На възраст между 16 и 21, г-н Абъгнейл успешно се представя като пилот, адвокат, преподавател в колеж и педиатър. В допълнение на това той успява да осребри и чекове за над 2,5 милиона щатски долара във всички американски щати и 26 чужди страни. На 21 години е задържан от френската полиция и прекарва известно време във френски, шведски и американски затвори. Пет години по-късно е освободен при условие, че ще помогне безплатно на ФБР чрез обучение на техни служители.“

    Силве, линкът ти в статията отива на грешен адрес. Казвам го, защото сайтът на този „цар“ си е истинска красота.

    http://abagnale.com/

  3. AvatarСилвия

    Мда, беше изпусната една буквичка от адреса… Мерси, че ми каза, Марти ;)

  4. AvatarEllenaa

    И на мен този ми е любимец ! Възхищавам му се страшно много, защото е правил грешки , но те са били вредни само за него ! Да фалшифицира чекове, за да има пари за себе си и семейството си, не е като да убива или да бъде сериен убиец , или пък да се занимава с дрога, за да има някакви пари! Той ако вреди на някого, то вреди само на себе си…

  5. AvatarТаня

    Напълно съм съгласна с горния коментар. Това е един наистина забележителен човек, ум и житейски път. Браво

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняДжефри Дамър: Чудовището от... { Жалко и за този болен мозък и за всичките му... } –
  • User AvatarТаняЦутому Миязаки: Канибалът-педофил или... { Когато има да се случи нещо страшно то се случва,... } –
  • User AvatarТаняФранк Абъгнейл: Хвани ме,... { Напълно съм съгласна с горния коментар. Това е един наистина... } –
  • User AvatarТаняДороти Стратън: Смъртта на... { Жалко за красивото момиче, можела е да постигне много а... } –
  • User AvatarТаняДрога: Джордж Йънг -... { Живот като на кино, живот между затворнически стени. } –
  • User AvatarТаняКултът на Небесните Порти { Много объркана случка, много объркана колективна психика. } –