Фил Спектър: Лудия гений на рокендрола

Фил Спектър: Лудия гений на рокендрола

Ексцентричният музикален гений Фил Спектър е обвинен в убийството на залязващата филмова актриса Лана Кларксън. Съдът трябва да реши дали Спектър, под влияние на алкохолен пристъп на ярост, е пъхнал зареден револвер в устата на Лана и е дръпнал спусъка, или тя самата е била достатъчно отчаяна, за да извърши самоубийство.

Мисля, че просто я застрелях

Мъртвата Лана Кларксън
Мъртвата Лана Кларксън

Жертвата била намерена във фоайето на имението, известно като Замъка Пиренеи, разполагащо с десет спални и намиращо се на улица „Саут Грандвю Драйв“ 1700 в лосанджелиското предградие Алхамбра. Някога този дом бил хотел с 28 стаи. Високата блондинка седяла свлечена в един стол, застреляна с куршум в устата. Тя била облечена с малка черна рокля, черен чорапогащник и черни обувки. От рамото й висяла леопардова чанта. По червения килим били разпръснати счупените й зъби. Два чифта доспехи стояли изправени наблизо и сякаш тихо бдели над нея.

Стоманеносин револвер „Колт“ .38 кал с двуинчова цев лежал на пода под левия й крак. В него имало още пет пълни и един празен патрон. Полицията открила на пода в банята до фоайето напоена с кръв покривка и мокра хавлиена кърпа за ръце в мивката. Кръв била открита върху дръжката на вратата, по стълбището и парапета, и по мъжките палта, окачени в дрешника на втория етаж.

Върху камината във всекидневната горели свещи. На масичката за кафе стояла наполовина пълна чаша за бренди. Кутия с безалкохолно и бутилка с текила били намерени на друга маса.

Претърсването на къщата донесло други девет огнестрелни оръжия, сред които още два стоманеносини револвери „Колт“.

Името на жертвата било Лана Кларк. Тя била залязваща вече актриса, участвала в многобройни второкласни филми, известна най-вече с ролите си в „Варварска кралица“ и „Амазонки на Луната“. Неин бивш приятел я характеризирал като много шумна, много енергична и винаги подхващаща нещо ново. Преди смъртта си Кларксън се надявала да вдигне кариерата си отново на крака, но на 40-годишна възраст трудно получавала роли. За да свързва двата края, започнала работа като салонна управителка в „Къщата на блуса“ в Западен Холивуд. Там, в ранните часове на 3 февруари 2003 г., срещнала легендарния рокендрол продуцент, 62-годишният Фил Спектър. Той е създател на „Стената от звук“ – техника, която се превръща в златен стандарт за рок хитовете от 60-те години. Неговото студио работило с легендарни изпълнители като Бийтълс, Рамонес и др.

През онази нощ Спектър и Кларксън напуснали „Къщата на блуса“ заедно в неговата лимузина, отивайки към имението в Алхамбра, където той живеел сам. Спектър и неговата гостенка влезли вътре, а шофьорът Андриано Де Суза чакал навън в колата. Десет минути по-късно Спектър излязъл, за да си вземе кафявото кожено куфарче, което бил оставил в лимузината. Един час след това Де Суза чул изстрел.

Имението на Спектър
Имението на Спектър

Спектър напуснал къщата през задния вход с оръжие в ръка. Според клетвените показания Спектър бил казал: „Мисля, че току-що я застрелях“.

Когато полицията пристигнала в 5:02 ч., заварили Спектър надвесен над тялото на Кларксън с ръце в джобовете си. Помолили го да им покаже ръцете си, но той отказал. Според полицейските доклади, оказал съпротива, когато се опитали да го арестуват и се наложило да използват електрошок, за да го усмирят. Макар да твърдял, че Кларксън се е застреляла сама, той бил арестуван в 6:09 ч. и по-късно бил освободен срещу гаранция от 1 милион долара.

Полицията и прокуратурата се заели със задачата да разберат какво точно се е случило между кралицата на второкласните филми и прочутия ексцентричен рок продуцент в Замъка на Пиренеите.

Тя целуна оръжието

Детективите събрали пъзела на движенията на Спектър в нощта на 2 февруари 2003 г., преди да се срещне с Лана Кларксън. Преди да отиде в „Къщата на блуса“ той бил посетил три ресторанта: „Грилът“ в Бевърли Хилс, където вечерял, „Дан Танас“ в Западен Холивуд и „Трейдър Викс“ в Бевърли Хилс.

Лана Кларксън
Лана Кларксън

Свидетелите разказват, че Спектър е консумирал алкохол във всяко от тези заведения. В „Къщата на блуса“ си поръчал коктейл и бутилка вода, като оставил 450 долара бакшиш. Той казал по-късно на полицията, че през онази нощ не той, а Кларксън е била пияна.

В интервю на Спектър, публикувано в „Ескуайър“ през юли 2003 г., рок-продуцентът разказва, че Кларксън била целунала оръжието преди да се застреля. Твърдял, че няма представа откъде е взела револвера и че никога преди това не я бил срещал. „Не я познавах“ – казва той. – „Преди онази нощ дори не я бях виждал. Нямах представа коя е тя и какви са намеренията й“.

Спектър казва, че в „Къщата на блуса“ Кларксън е била пияна и шумна, и на излизане от клуба взела със себе си бутилка текила. „Помоли ме да я закарам до дома й, но после поиска да види Замъка ми“ – разказва той за „Ескуайър“. – „Няма основание за процес. Тя се самоуби… Това е класически случай на лъжливи обвинения“.

Фил Спектър
Фил Спектър

Спектър наел за свой адвокат Робърт Шапиро, който бил ключова фигура в „Отбора на мечтите“ в процеса срещу О Джей Симпсън.

Дали наистина Кларксън е имала намерение да се самоубие през онази нощ, както твърди Спектър?

Лана Кларксън е родена в Южна Калифорния и получава първата си роля на 18 години във филма „Щури времена в Риджмънт Хай“ (1982). По-късно се появява във филма „Белязаният“ с участието на Ал Пачино. Участва и в доста телевизионни продукции. Според официалния й сайт, нейните изпълнения били вдъхновени от русата сексбомба Мерилин Монро. Тя работила усилено през 20-те и 30-те си години, използвайки успешно своя висок ръст и атрактивен външен вид, като дори в един момент се сдобила с къща на венецианските канали в Калифорния. Получила първата си главна роля, когато режисьорът на второкласни филми Роджър Корман я избира за филма „Варварска кралица“, роля, която повтаря и във „Варварска кралица 2: Императрицата отвръща на удара“.

Но когато навлязла в средната си възраст, започнала трудно да си намира роли. На Коледа 2001 г. Кларксън паднала, докато танцувала на детско парти, и счупила двете си китки, което я извадило от играта за цялата 2002 г. Поради липсата на роли, започнала работа като салонна управителка в „Къщата на блуса“. Нейният бивш приятел Робърт Хол разказва за „Тайм Юръп“: „Тя се стараеше да мисли позитивно, но през последните няколко години едва успяваше да си изплати вноските за колата“. Възможно е да е видяла в Спектър възможност да съживи кариерата си. От години в Холивуд се въртял слухът, че се готви филм за живота на продуцента. Може би Кларксън се е надявала да изкопчи някаква роля за себе си. Може би това е бил нейният план. Ако намеренията й са били да сложи край на живота си през онази нощ, защо би го направила в дома на един непознат?

Неговата лична тъмнина

Фил Спектър е роден в Бронкс и на 13-годишна възраст, четири години след като баща му се самоубива, се премества в Лос Анджелис заедно с майка си. През 1958 г. Спектър издава първия си хит със своята група „Теди Беърс“. Заглавието на песента му „Да го познаваш, значи да го обичаш“ е взето от посвещението върху надгробната плоча на баща му.

Въпреки че бил изключително талантлив музикант, той страдал от много тежка степен на сценична треска. Групата „Теди Беърс“ се разпаднала и Спектър започнал работа като стенограф, докато учел в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Но музиката била неговата страст и той открил своята ниша в продуцирането й. Наставляван от независимите продуценти Лий Хейзълууд и Лестър Сил, Спектър изучил бизнеса и доказал, че може да създава хитове и зад контролното табло. През 1960 г. Спектър участвал в създаването на хитове като „Корина, Корина“ на Рей Питърсън, „Хубави малки, ангелски очи“ на Къртис Лий, „Обичам как ме обичаш“ на Парис Систърс и „Испански Харлем“ на Бен Е. Кинг. През следващата година, заедно с Лестър Сил, създава „Филис Рекърдс“, с което започва формирането на неговия уникален стил на записване.

За да постигне ефекта на своята стена от звук, Спектър натъпкал своето малко студио в Холивуд с цяла плеяда от музиканти – много китаристи, беквокали, двама басисти, трима пианисти, барабанисти, перкусионисти и други. Без значение с кои изпълнители работел, песните които продуцирал, били безгрешно разпознавани, заради техния увличащ и динамичен стил. За три години създал 20 хита. Спектър бил обявен за първия тийнейджър магнат, тъй като спечелил първия си милион преди да навърши 21 години.

Но неговият феноменален успех трудно можел да се конкурира с британската инвазия, която нахлула в Америка. През 60-те години класациите били превзети от Бийтълс и други британски групи, които успели да засенчат американските изпълнители. Все пак Спектър успял да се задържи на крака, продуцирайки хитовете на синеокото соул-дуо „Райтчъс Брадърс“. Опитал се да повтори този успех с Айк и Тина Търнър с парчето „River Deep, Mountain Wide“, но то не се харесало особено на публиката и кариерата започнала да му се изплъзва.

През онзи период Фил Спектър станал по-саможив и започнали да изпуват някои тъмни черти от характера му. Той се оженил за Рони Бенет, вокалистката на групата „Ronnie and the Ronettes“, но през 1966 г. започнал да я малтретира, държал я като затворничка в имението си и дори заплашвал, че ще наеме човек да я убие.

През 1969 г. получил малка роля във филма „Волният ездач“, където играе дилър на наркотици. За следващата Коледа изпратил на познатите си картичка, изобразяваща сцена от филма, в която шмърка кокаин. Посланието гласяло: „Малко снежец на Коледа не е навредил никому!“.

В началото на 70-те години Спектър започнал да работи с Бийтълс и някои техни индивидуални проекти. Той бил извикан за довършването на техния последен албум „Let It Be“, тъй като по онова време членовете на Великолепната четворка почти не разговаряли един с друг и имали нужда от някой, който да движи проекта.

Спектър и Джордж Харисън
Спектър и Джордж Харисън

През 1970 г. Спектър копродуцирал първия солов опит за изява на Джон Ленън – групата „Plastic Ono Band“, както и много негови соло хитове, като „Instant Karma“ (We All Shine On), „Power to the People“ и прочутата балада „Imagine“, която Ленън написва в дома на Спектър.  Също така работил върху соло дебюта на Джордж Харисън – „All Things Must Pass“ и „The Concert for Bangla Desh“.

През 1975 г. Спектър отново бил в студиото с Джон Ленън, продуцирайки неговия албум „RocknRoll“ – колекция от интерпретации на Ленън на ранни класики в рока. Времената били трудни и за двама им и те често се напивали, докато записвали песните. Проектът потънал в алкохолна мъгла и Спектър бил много разтроен. Накрая избухнал. Според автора Марк Рибовски в книгата „Той е бунтовник“, Спектър стрелял в тавана на студиото си, за да накара музикантите да се осъзнаят. Ленън подскочил с ръце на ушите си. „Фил“ – казал той, – „ако ще ме убиваш, убий ме. Но не се ебавай с ушите ми. Те ми трябват“. Спектър бил развил обсебеност към оръжията и този инцидент е само преглед на онова, което предстояло да се случи.

През 1977 г., по време на записа на албума „Death of a Ladies Man“ на певеца Ленърд Коен, цигуларят Боби Брус се осмелил да имитира фъфленето на Спектър право в лицето му. В отговор Спектър извадил пистолет, насочил го към Брус и го изгонил от студиото.

Твърде съм зъл

През 2000 г. Фил Спектър споделя в свое интервю за „Венити Феър“ какъв е най-големият му страх.

„Страхувам се, че Бог няма да ме пусне в рая, защото съм твърде зъл“ – казва той, – „а Дяволът няма да ме пусне в ада от страх, че ще го изместя“.

През цялата му кариера Спектър приемал публичния си образ на луд гений, но когато славата му на създател на хитове била застрашена, започнал да показва една своя по-зловеща черта. Историите за неговите ексцентричности попаднали в пресата, която рисувала картината на един умопобъркан отшелник, обитаващ своя замък в Калифорния.

Появили се слухове, че Спектър е забелязан да тича около имението си, облечен в костюм на Батман. Говорело се, че държи стъклен ковчег в мазето си и се е заканвал, че ако неговата съпруга Рони някога го напусне, щял да я убие и да изложи тялото й в ковчега, също като в приказката за Снежанка.

Спектър обикновено се преобличал по четири пъти на ден и всеки път сменял оръжието си, за да е в тон с облеклото му.

Четири седмици след смъртта на Лана Кларксън Спектър казал за „Лондон Дейли Телеграф“: „Взимам лекарства за шизофрения, но не бих казал, че съм шизофреник, по-скоро имам биполярно разстройство. Аз съм най-лошият си враг. Обсебен съм от демони, които са по-силни от мен“.

Вероятно на това се дължало неговото опасно поведение през годините. Неговата бивша съпруга Рони твърди, че той я е държал като затворничка в къщата им. Басистът на групата „Рамонес“ Дий Дий Рамоне също отправя подобни обвинения към него. „Спектър винаги носеше оръжие“ – казва Рамоне – „и понякога не ме пускаше да изляза от дома му дни наред“.

Атмосферата в студиото по време на записите на албума на „Рамонес“ „End of the Century“ била напрегната и маниакална. Спектър пиел непрекъснато и вдигал скандали. Накрая Дий Дий не издържал и избухнал, казвайки на Спектър, че ще го убие. Последният отново реагирал твърде бурно, насочвайки оръжието си към главата на басиста.

След убийството на Кларксън изникнали още предполагаеми потърпевши, пострадали от особените маниери на Спектър. Детективите от Лос Анджелис издирили бившата стриптизьорка Сенди Кейн, която заявила, че преди 25 години Спектър я бил принудил да му прави орален секс под дулото на пистолет.

Кейн се била съгласила, страхувайки се за живота си, но не подала оплакване в полицията. „Бях стриптизьорка“ – разказала тя. – „Смятах, че ще изкарат мен виновна“.

Вероятно най-уличаващите обвинения дошли от двамата осиновени синове на Спектър Донте и Гари, които през декември 2003 г. разкрили ужасите от детството си пред пресата. „Години наред бяхме като животни в клетка, които се пускаха навън само за забавлението на татко“ – споделя Донте. Насилственото поведение на баща им се засилило след развода му с Рони Спектър.

Донте твърдял, че като дете е бил принуждаван да симулира секс с една от приятелките на баща му. На 9-годишна възраст бил окован и очите му били завързани, след което приятелката на баща му се захванала с него.

Гари Спектър също твърдял, че е бил връзван и малтретиран сексуално, а баща му му казвал, че прави това, за да му даде ценен житейски опит.

Братята също били държани като затворници в имението на Спектър, където прозорците на къщата са обезопасени с решетки и бодлива тел. „Ние бяхме заключвани в отделни стаи от нашата гувернантка, пускаха ни за закуска и после ни отвеждаха с охрана на училище“ – разказва Гари.

Висене на нокът

Обвиненият в убийството на Лана Кларксън се явил на предварителното заседание на съда на 17 февруари 2004 г. със своя адвокат Лесли Ейбрамсън. Спектър бил сменил адвоката Робърт Шапиро, но нито един от двамата не дава обяснение за решението му.

Лесли Ейбрамсън
Лесли Ейбрамсън

Ейбрамсън, която е известна със защитата на братята Менендез, отложила планираното си пенсиониране, за да поеме случая на Спектър.

Спектър пристигнал в съда облечен целия в черно. Черна риза, закопчана до шията, дълго черно палто, черни панталони и черни ботуши с 10-сантиметрови подметки. Единственият цвят по бледия продуцент идвал от розовите му очила. Проблемът, поставен пред съда, се състоял в едно доказателство, за което обвинението смятало, че се укрива от защитата: ставало въпрос за счупения нокът от палеца на Лана Кларксън, който бил почернял от барутен нагар.

След заседанието Ейбрамсън казала на репортерите, че не разполага с нокътя. „Ако разполагах с нокътя щях да окача снимката му на всички билбордове в Лос Анджелис“.

Но обвинението мислело другояче, водено от информацията, получена от пенсионирания детектив от отдел „Убийства“ Стан Уайт, който работел като следовател за екипа на защитата.

Фил Спектър и Робърт Шапиро
Фил Спектър и Робърт Шапиро

Прокурорите твърдели, че през лятото на 2003 г. Уайт се похвалил на бившите си колеги за нокътя, казвайки им че е бил намерен след като криминалистите вече били приключили работата си в дома на Спектър. Ейбрамсън, от своя страна, контраатакувала обвинението за това, че са вкарали шпионин в редиците й.

Нокътят можел да определи изхода от процеса срещу Спектър. Ако обвинението успеело да докаже, че е бил счупен,, защото Кларксън е вдигнала ръката си, за да защити лицето си от изстрела на оръжието, то Спектър щял да бъде признат за виновен. Но ако защитата съумеела да докаже, че нокътят се е счупил, докато Кларксън е стреляла сама в себе си, то Ейбрамсън би могла да убеди журито в невинността на клиента си. В случай, че нокътят излезел наяве, защитата възнамерявала да го изпрати за анализ при експерта-криминалист Хенри Лий, който бил свидетелствал в процеса срещу О Джей Симпсън.

Първоначално върховният съдия Карлос Уранга наредил на защитата да предостави нокътя, но след среща при закрити врати с двете страни, отложил решението си за 21 май 2004 г., когато било насрочено заседание за разглеждане на доказателствата.

Спектър бил освободен под гаранция в размер на 1 милион долара. На съдебните заседатели им предстояло да решат дали той ще продължи да създава своите стени от звук, или ще бъде затворен зад каменни такива. Адвокат Ейбрамсън била убедена, че ще спечели последното си дело преди пенсия. „Честно, момчета, победата ми е сигурна“ – казала тя на репортерите. – „Ако смятам да приключа кариерата си с този случай, няма да допусна да го загубя“.

Смъкнати панталони

Съдебният процес срещу известния продуцент Фил Спектър започнал на 25 април 2007 г. във Върховния съд на Лос Анджелис. Спектор бил обвинен в убийството на актрисата Лана Кларксън. В своята предварителна реч заместник окръжният прокурор Алан Джаксън казал на журито, че Спектър е „напъхал зареден пистолет в устата й и я е застрелял“.

Фил Спектър
Фил Спектър

Джаксън обещал да докаже, че Спектър е имал и предишни случаи на заплашване на жени с оръжие и щял да призове на свидетелската скамейка четири от тях, които били оцелели от неговите предизвикани от алкохол пристъпи на ярост. „Кларксън“ – казал той, – „е била просто последната от дългия низ жени, ставали жертва на Фил Спектър“.

В залата избухнал фурор, когато защитата разбрала от речта на обвинението, че държавата няма да представи пред съда показанията на Спектър, дадени на полицията на самото местопрестъпление. Според закона в Калифорния подобни изявления се разглеждат от съда като свидетелски показания, основани на факти, дочути от трето лице. Те не се допускат в процеса, освен ако не бъдат представени от самото обвинение. На предишните заседания обвинението се било борило за допускането на показанията на Спектър, а сега се отказвало от тях.

Научи повече за:   Убийството на Ани Деуани: Красота, богатство и мъртва невеста

Водещият адвокат на Спектър Брус Кътлър казал на съдия Лари Фидлър: „Чувствам се така, сякаш някой ми е смъкнал панталоните и сега стоя гол пред цялата зала“. Част от защитната стратегия на Кътлър почивала върху включването на тези показания в процеса.

Полицейските служители, пристигнали в имението на Спектър в Алхамбра в нощта на убийството, го били записали как говори с пренебрежение за жертвата, наричайки я лайно. Спектър бил записан да казва: „Не знам какъв беше шибаният й проблем, но със сигурност нямаше право да идва в шибания ми замък, за да си пръсне шибаната глава“.

Защитата възнамерявала да използва ядосаната декламация на клиента си, за да подкрепи своето твърдение, че Кларксън е отнела сама живота си, а Спектър е бил вбесен и разстроен, че го е направила в дома му.

„Това е абсолютно нечестно“ – оплаквал се яростно Кътлър.

„Такъв е законът“ – отговорил му съдия Фидлър.

Кътлър бил третият адвокат на Спектър след освобождаването на Робърт Шапиро и Лесли Ейбрамсън. Той бил най-добре познат като адвокат на мафиота Джон Готи и често предизвиквал недоволството на съдия Фидлър, заради бруклинския си маниер. Съдията го предупредил да не говори и да не заплашва свидетелите, а да ги проучва от адвокатската скамейка, както е по правило в Лос Анджелис.

Кътлър изложил своята защитна реч на следващия ден. Казал, че смъртта на Лана Кларксън е едно трагично самоубийство. Съдията подкрепил почти дузина възражения, повдигнати от обвинението срещу коментарите на Кътлър.

Сред зрителите на първия ред в залата присъствали майката на Кларксън Дона, нейната сестра Фоун и 26-годишната съпруга на Спектър Рейчъл Шорт.

Фил-режим

Първият свидетел на обвинението описал състоянието на обвиняемия под влиянието на алкохол, като изпадане във Фил-режим. Дороти Мелвин, някога мениджър на комедийната актриса Джоан Ривърс, казала пред журито, че когато Спектър пиел: „изведнъж си променяше настроението и се превръщаше в лунатик“. Тя била помолена да разкаже за инцидент от 1993 г., в който Спектър я бил заплашил с пистолет и я бил заставил да си съблече дрехите.

Всичко започнало като „една прекрасна вечер“, спомня си Мелвин. В един момент Спектър седнал пред пианото в неговия дом с петата водка до себе си. Времето минавало и Мелвин се унесла на кушетката. Когато се събудила посред нощ, Спектър не бил там, а тя забелязала, че водката в шишето е почти изпита. Тръгнала да го търси и го открила навън, където той насочвал пистолета си към нейния нов мерцедес. Изкрещял й да се „връща веднага в шибаната къща“. Тя отказала и той я ударил с оръжието. След това й вдигнал скандал, че я бил търсил навсякъде, защото била откраднала някакви рокендрол сувенири от дома му.

Тя се върнала обратно вътре и той я последвал. Наредил й да се качи на горния етаж и да се съблече. Тя отказала и той отново я ударил с оръжието. Мелвин грабнала ключовете си и се затичала към колата, опитвайки се да избяга. Но когато стигнала до края на алеята, установила, че портите са заключени.

Спектър се втурнал след нея, този път въоръжен с пушка. „Казах ти да се махаш от тук, мамка ти!“ – крещял той.

„Портата не се отваря!“ – извикала тя, страхувайки се, че ще я застреля.

Тогава Спектър внезапно престанал да я заплашва и изтичал обратно в къщата, за да отвори портата.

Тя се обадила в полицията и поискала помощта им, за да си върне дамската чанта, която била забравила в дома му, но не повдигнала обвинения, макар да имала рани и подутини по главата. Обяснила, че не е искала да привлича негативно публично внимание. Мелвин била принудена да признае, че е продължила да поддържа контакти със Спектър и дори се е чувствала поласкана, когато той показвал интерес към нея.

Малко бяло нещо

Проведено било специално заседание без присъствието на съдебните заседатели, което разгледало въпроса със съществуването на доказателство, за което се предполагало, че е било намерено от екипа на защитата, но не е било предоставено на полицията.

Д-р Хенри Лий
Д-р Хенри Лий

Грег Дайъмънд, бивш служител на първия адвокат на Спектър Робърт Шапиро, свидетелствал, че е присъствал във фойето в дома на обвиняемия, заедно с адвокатите на защитата, в деня след смъртта на Кларксън. Там били и експертът по анализ на кървави петна д-р Хенри Лий и криминалният патолог д-р Майкъл Бедън. Тялото на Лана Кларксън било открито на един стол във фоайето. Според Дайъмънд един от адвокатите бил забелязал някакъв малък бял предмет на килима. Тогава д-р Бедън разгледал предмета и казал, че това е парче от зъб. Полицията обаче никога не била получавала зъб от защитниците на Спектър.

След това на свидетелската скамейка се качил д-р Бедън и заявил, че подобен инцидент никога не се е случвал, добавяйки че досега не е бил обвиняван в подправяне на доказателства.

Адвокат Сара Каплан, част от екипа на защитата, свидетелствала, че е видяла доктора да вдига „малко бяло нещо“ от килима и да го поставя в плик за доказателства. Описала предмета като „плосък, с неравни краища“ и горе-долу с размера на нокът. Казала, че няма представа какво се е случило с този предмет, след като д-р Лий го поставил в плика.

Частният следовател Станли Уайт свидетелствал, че също е присъствал във фоайето и е чул д-р Лий да казва, че белият предмет е от човешки произход. След това той и Лий били спорили за естеството на предмета. Уайт бил сигурен, че това е нокът, но Лий не бил съгласен и му казал: „Имаш нужда от очила“. Когато го помолили в съда да определи по скалата от 1 до 10 до каква степен е сигурен, че това е било нокът, Уайт казал „9,5“. Добавил, че преметът „изглеждаше като наранен при самозащита нокът“. Според него той бил сивкав на цвят, което може би се дължало на барутния нагар, а част от него била червена, но не можел да каже със сигурност дали това е била кръв или лак за нокти.

Д-р Лий пътувал за Китай и не могъл да присъства на заседанието.

Този загадъчен бял предмет представлявал голяма важност, тъй като в нощта на смъртта й Кларксън носила изкуствени нокти, а криминалистите били установили, че от десния й палец липсва малко парченце от нокътя. Защитата възнамерявала да докаже, че счупеният нокът със сигурност говори за това, че жертвата сама е насочила оръжието към себе си и вероятно е натиснала спусъка с палец.

Показанията на свидетелите си противоречали на места. Грег Дайъмънд казал, че д-р Лий изобщо не е докосвал предмета. Твърдял, че Сара Каплан го била намерила, вдигнала го и го показала на д-р Бедън. Каплан обаче заявила, че никога не го е докосвала и казала също, че Станли Уайт не е бил във фоайето по време на тази случка. Според нея той бил сложен на пост отвън.

Но Бил Павелик – друг следовател на защитата, който също бил на мястото, свидетелствал, че не е виждал д-р Лий, или някой друг, да държи малък бял предмет. Когато по-късно телевизия „Court TV“ поискала коментара му за показанията на Уайт, той ядосано отговорил, че счита Уайт за „свидетел на обвинението“ и „доносник“.

Обладан от демон

На свидетелското място седнала кастинг координаторът Даян Огдън и описала две покъртителни случки, които била преживяла с Фил Спектър през 1989 г. Огдън, която работила като личен асистент на Спектър през 1988 г., отишла на парти в неговия дом през март 1989 г.

Даян Огдън
Даян Огдън

Когато гостите си тръгнали и Огдън решила да се сбогува с домакина, Спектър внезапно грабнал пушка и започнал да й крещи. След това извадил пистолет, насочил го към лицето й и, псувайки, настоял тя да остане. Според Огдън Спектър бил пил по време на цялото събиране.

„Това не беше моят Фил“ – казала Огдън. – „Това не беше човекът, когото обичах… не беше той. Сякаш се беше превърнал в демон“.

Тя разказала на журито как Спектър я завлякъл под дулото на пистолета в спалнята си и се опитал да прави секс с нея, но не успял. На следващата сутрин се събудила от звука на неговото пеене под душа.

Няколко седмици след този инцидент Огдън отишла на вечерно парти в дома на Спектър и той отново пил през цялото време. Когато се опитала да си тръгне, той пак настоял тя да остане и тръгнал да я гони с Узи. Изтичала до колата си и се заключила вътре, но той започнал да удря с оръжието по прозорците. Подкарала колата и видяла в огледалото за обратно виждане как той насочва оръжието си към нея. От този момент нататък Огдън внимавала никога да не остава насаме със Спектър.

Стефани Дженингс
Стефани Дженингс

Фотографът Стефани Дженингс разказала подобна история. През 1995 г. била в Ню Йорк за церемонията по въвеждане на музиканти в Залата на славата на рокендрола. Тя се била запознала със Спектър миналата година и те били станали „интимни“, според „Лос Анджелис Таймс“. Тя свидетелствала, че двамата били отседнали в хотел „Карлайл“ в Манхатън, но в отделни стаи. Една нощ тя спяла в стаята си, когато охранителят на Спектър почукал на вратата й и я поканил в апартамента на шефа си. Стефани Дженингс отклонила поканата и се опитала да заспи отново, но тогава на вратата пак се почукало. Този път отпред стоял самият Спектър и бил очевидно много пиян. Настоял тя да се качи с него в апартамента му.

„‘Аз плащам за тази стая“ – казал той. – „и ти ще дойдеш в апартамента ми, щом ти казвам“.

Но тя отказала и избухнал скандал. Втурнала се към банята, потънала в сълзи, и той тръгнал след нея. Спектър я зашлевил и тя го бутнала във ваната. Той се измъкнал от там и застанал пред вратата, извадил пистолет и й казал, че не може да излезе. По-късно тя съобщила за случая в полицията, но отказала да повдигне обвинения.

При кръстосания разпит Дженингс признала, че в онзи момент не е смятала, че той ще я застреля нарочно, а се е страхувала, че това може да стане случайно. Адвокатът на защитата Роджър Дж. Росен подчертал факта, че тя била казала на полицията, че Спектър не е насочвал оръжието си към нея.

„Тогава ли излъгахте или лъжете сега?“ – попитал я той, но съдия Фидлър го порицал и казал на заседателите да игнорират въпроса.

Съдия Фидлър
Съдия Фидлър

Тогава Росен представил договор, който показвал, че от „Нешънъл Инкуайърър“ са й платили 1000 долара, за да направи интервю със Спектър и за негови снимки.

По-късно заседателите изслушали две гневни съобщения от телефонния секретар на Дженингс, които Спектър бил оставил, когато тя не се появила на партито за рождения му ден през 1996 г. В едното съобщение той заплашвал да я прогони от бизнеса. „Лос Анджелис Таймс“ направили преброяване на думите и съобщили, че „от 166 думи, около 20 са нецензурни“.

Още една жена, която се познавала със Спектър, разказала на журито за своите преживявания с пияния звукозаписен продуцент. През 1992 г. Мелиса Гросвенър работела като сервитьорка в Ню Йорк, когато Спектър я поканил да прекара известно време с него в Калифорния. Щом пристигнали, я завел на вечеря. След това отишли в неговия дом в Пасадена, където танцували. Според Гросвенър, Спектър бил „определено малко пиян и заваляше думите си“.

Мелиса Гросвенър
Мелиса Гросвенър

В около 02:00 ч. Гросвенър решила, че е време да си ходи и изведнъж „цялото поведение на Спектър се промени“. Излязъл от всекидневната и се върнал, носейки кобур с пистолет. Извадил оръжието, вдигнал го пред лицето й и казал: „Ако се опиташ да си тръгнеш, ще те убия“. Тя останала да седи на стола си, страхувайки се какво може да направи и накрая заспала там с чантата си на рамо. Лана Кларксън също била намерена да седи в стол, във фоайето на имението на Спектър, с преметната през рамото й чанта.

По време на кръстосания разпит защитата се опитала да дискредитира Гросвенър, повдигайки въпроса за нейния престой в затвора в миналото. През 1989 г. тя била осъдена за незаконно присвояване на средства от банката, в която работела. Гросвенър признала, че е пропуснала този факт в молбата си за работа и разкрила, че през 1992 г. Спектър бил платил половината от сумата за операцията на едното й око.

Да, трябва

Тогава обвинението обърнало вниманието си към нощта на смъртта на Лана Кларксън и събитията, довели до срещата й със Спектър. Роми Дейвис била първата среща на Спектър през онази нощ. Двамата били стари приятели и бивши съученици. Той я завел на вечеря в ресторант „Grill on the Alley“ в Бевърли Хилс, по време на която си поръчал две дайкирита.

Роми Дейвис
Роми Дейвис

Дейвис не могла да заяви със сигурност, че нейният стар приятел е бил пиян през онази вечер. „Не съм експерт по алкохолизъм и не мога да определя какво точно значи да бъдеш пиян“. Но все пак признала, че Спектър „не беше на себе си“.

Следващата среща на Спектър за вечерта била с Кати Съливан, негова приятелка и сервитьорка в „Grill on the Alley“. Тя не била на работа, а вечеряла в ресторанта с приятел. Според показанията й Спектър изпратил съобщение на нейната маса, питайки я дали иска да излязат заедно на питие. Тя приела и двамата отишли в близкия „Trader Vic’s“, където той поръчал два Моряшки грога – коктейл, съдържащ плодови сокове и 85 мл различни видове ром. След това отишли в „Dan Tana’s“, където си поръчал две дайкирита и салата, която не изял. Последната им спирка била в „Къщата на блуса“ в Западен Холивуд, където си поръчал чист ром.

Съливан свидетелствала, че Спектър не изглеждал пиян и се държал добре, докато бил с нея. Рразказала също, че раздавал щедри бакшиши през онази нощ – оставил 150 долара за сметка от 44 долара в „Trader Vic’s“, и 450 долара за сметка от 13 долара в „Къщата на блуса“.

Съливан казала на журито, че Спектър се натъкнал на Лана Кларксън в „Къщата на блуса“, където тя работела като салонна управителка. Спектър, който е висок 1,60 м, два пъти се опитал да влезе във ВИП залата на клуба и двата пъти Кларксън, която е висока 1,80 м, го спирала, защото там имало частно парти.

„Знаеш ли кой съм аз?“ – попитал я Спектър.

Когато разбрала, че той е прочутият продуцент, работил с много велики имена в рокендрола, включително и с Бийтълс, тя казала: „О, съжалявам, г-н Спектър, влезте. Казвам се Лана“.

Според CourtTV.com, когато Съливан си поръчала вода, вместо алкохолна напитка, Спектър „й наредил да напусне клуба и накарал Кларксън да я изпрати до Мерцедеса“.

Съливан се почувствала унизена и вървейки с Кларксън към колата на Спектър, казала на актрисата: „Трябва ли да го правиш“.

Кларксън отговорила: „Да, трябва“.

Заместник окръжният прокурор Алан Джаксън запитал Съливан: „Останахте ли с впечатлението, че тя следва заповедите, дадени й от г-н Спектър?“.

„Така си помислих“ – отговорила Съливан.

След това Съливан заявила, че Спектър никога не е насочвал оръжие срещу нея и не се е опитвал да я задържи против волята й, но веднъж я бил придружил от дома си до колата й с пушка в ръка, за да осигури безопасността й.

Тя казала на журито, че го е виждала с оръжие и друг път в неговото имение, но не се е чувствала заплашена. Описала отношенията си с него като такива между баща и дъщеря.

Целият им случай е Де Суза

Шофьорът на Фил Спектър Андриано Де Суза свидетелствал, че Спектър излязъл от имението си в около 05:00 ч. на 3 февруари 2003 г., държейки револвер в окървавената си ръка. Според Де Суза Спектър му бил казал: „Мисля, че убих някого“. Обвинението смятало тези думи за несъмнено признание в убийство.

Научи повече за:   Американско престъпление: Убийството на Силвия Лайкънс
Андриано Де Суза
Андриано Де Суза

Но защитникът Брус Кътлър характеризирал бразилеца Де Суза като нелегален имигрант, работещ в Щатите със студентска виза, чийто познания по английски език са доста ограничени. Кътлър поставил под съмнение точността на неговата интерпретация на казаното от Спектър през онази сутрин. „Целият им случай е Де Суза“ – казал Кътлър, визирайки обвинението.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240

Де Суза обаче се оказал надежден свидетел на обвинението. Той свидетелствал, че е започнал да учи английски език на 13-годишна възраст в Бразилия и на скамейката разбирал и отговарял без проблеми на задаваните му въпроси. Все пак признал, че английският му се е подобрил през четирите години, изминали от смъртта на Лана Кларксън. Разказал, че през онази нощ бил закарал Спектър и Кларксън в имението и че шефът му миришел на алколохол.

При кръстосания разпит защитникът Брадли Бранън запитал Де Суза дали е разбирал какво казва Спектър през онази вечер и го помолил да опише гласа му.

„Не съм добър в описанията“ – отговорил Де Суза и вместо това имитирал носовия глас на Спектър: „Андриано, Андриано, карай към „Grill““. Заседателите не могли да сдържат смеха си.

Когато го запитали за пиянството на Спектър, Де Суза заявил: „Не мога да кажа, че беше пиян, но не беше и същият човек, при когото дойдох на работа в 19:00 ч“.

Едно плюс едно е равно на пет

Първият свидетел, призован от защитата, бил д-р Винсент Димайо, бивш съдебен лекар на окръг Бексар в щат Тексас. Димайо свидетелствал: „Предметните доказателства говорят най-вече за самопричинена огнестрелна рана“, подкрепяйки по този начин тезата на защитата, че смъртта на Лана Кларксън е инцидентно самоубийство.

Д-р Винсент Димайо
Д-р Винсент Димайо

Димайо прекарал на скамейката три дни, предоставяйки обширни показания върху низ от криминални области и поставяйки под съмнение някои от показанията, дадени преди това за обвинението от помощник съдебния лекар на Лос Анджелис д-р Луис Пеня.

Д-р Пеня бил казал на заседателите, че жертвите на самоубийство от женски пол рядко използват оръжие и никога не се прострелват в лицето. Но д-р Димайо свидетелствал, че жените, които възнамеряват да отнемат живота си, най-често използват пистолет или револвер и че „99%“ от смъртните случаи, в резултат на изстрел в устата, са „самоубийства“. Така той хвърлил съмнение върху твърденията на обвинението, че Фил Спектър е застрелял Кларксън в устата.

Когато поискали мнението му въпроса защо Кларксън не е оставила предсмъртно писмо, Димайо отговорил, че повечето самоубийства представляват спонтанни актове и повечето хора, които отнемат живота си, не оставят бележки.

Анализът на кръвта на Кларксън след смъртта й показал ниво на алкохол 0,12 (законният лимит за шофиране е 0,08). Преди това д-р Пеня бил свидетелствал, че в организма й са открити следи от болкоуспокояващите „Aleve“ и викодин, но в малки количества. На скамейката д-р Димайо обяснил, че комбинацията от алкохол и викодин създава синергично въздействие. „Тогава едно плюс едно не е равно на две“ – казал той, – „едно плюс едно е равно на пет“.

След това защитата засегнала въпроса за това колко далеч биха могли да стигнат пръските кръв след изстрел в устата. Димайо се съгласил с позицията на защитата, че кръвта би могла да се разпръсне до 1,80 м, опръсквайки бялото сако на Фил Спектър. Но обвинението оспорило това твърдение, заявявайки че кръвта би могла да стигне на по-малко от метър при тези обстоятелства, което означавало, че за да опръска сакото си, Спектър трябва да е бил в непосредствена близост и да е стрелял в устата на жертвата си.

Алан Джаксън
Алан Джаксън

По време на кръстосания разпит прокурор Алан Джаксън многократно запитвал д-р Димайо дали вади заключенията си от настоящия случай или просто цитира общи криминални статистики. Въпросите на Джаксън били обстойни и често заядливи, а отговорите на Димайо сухи и граничещи със снизхождението.

Джаксън повдигнал въпроса за охлузването по езика на Лана Кларксън. Димайо заявил, че подобни охлузвания не биха могли да бъдат причинени от насилственото натикване на оръжие в устата й. Обяснил, че езикът е мускул и е необходима доста сила, за да бъде охлузен. Според него то се е появило в резултат от газовете, причинени от изстрела.

Прокурор Джаксън поставил на съмнение изявлението на Димайо, че жените най-често отнемат живота си с оръжие. Той цитирал статистики, показващи, че жените от възрастовата група на Лана Кларксън най-често се самоубиват с отрова.

След смъртта на Кларксън по ръцете на Спектър не била открита кръв, но тя била размазана навсякъде из къщата. Полицаите били намерили окървавена кърпа до една от тоалетните. Джаксън попитал Димайо дали е възможно Спектър да е измил ръцете си в тоалетната чиния.

„Човек обикновено си мие ръцете в мивката, а не в тоалетната“ – отговорил Димайо, предизвиквайки смях сред журито.

„Ами, ако току-що е убил някого?“ – попитал Джаксън.

Димайо не допускал такава възможност, казвайки че хората са същества на навика и вероятно Фил Спектър би измил ръцете си в мивката, както обикновено.

Димайо коментирал също разликите между ниския, слабоват Спектър и Кларксън, която била висока 1,82 м. Според него, ако е имало борба за оръжието, по всяка вероятност тя щяла да бъде спечелена от Лана.

Джаксън запитал Димайо дали свидетелства повече като адвокат на защитата или като безпристрастен учен. Димайо заявявал многократно, че неговите мнения почиват на научната обективност, но все пак признал, че взима по 400 долара на час за услугите си.

Много, много депресирана

Обвинението призовало на свидетелското място бившия бодигард на комедийната актриса Джоан Ривърс, който разказал как две години подред е изхвърлял Фил Спектър от новогодишните партита в дома на Ривърс, понеже правел заплашителни коментари за стреляне по жени. Пенсионираният детектив от нюйоркската полиция Винсент Таназо казал, че при първия случай мениджърът на Ривърс Дороти Мелвин го била информирала, че Спектър е извадил пистолет на партито. (Самата Мелвин дала показания, според които Спектър е заплашвал лично нея с оръжие). Таназо казал, че докато изпровождал Спектър навън, можел да усети оръжието под сакото му. Бодигардът предупредил Спектър да не докосва оръжието, за да не се наложи той самият да извади неговото и да го застреля. Излизайки навън, Спектър използвал вулгарен термин, с който описал жените и заявил, че те „всички заслужават куршум в главата“.

Година по-късно Спектър направил сцена на коледното парти у Ривърс и отново Дороти Мелвин помолила Таназо да го изхвърли. Според Таназо, когато свалил Спектър в лобито, в същия момент една жена излизала от асансьора и Спектър бил казал: „Ще я застрелям в главата“. Таназо извел войнствения продуцент навън и го вкарал в лимузината му.

Защитата продължила да представя случая си, призовавайки серия от свидетели, чиито показания създали у журито образа на една разтревожена Лана Кларксън. Медицинският служител от пожарната служба Дейвид Старк свидетелствал, че когато оказвал помощ на Кларксън по време на едно коледно парти през 2001 г., бил подушил алкохол в дъха й. Тя била счупила и двете си китки, падайки на партито.

Приятелят на Кларксън, писателят Дейвид Шапиро, казал на журито, че тя му се оплаквала от паричните си неволи. В имейл до него от 2000 г. тя пишела: „Смятам да си подредя нещата и да се откажа, защото не издържам повечеТвърде съм изморена, за да се насилвам да ям“. При кръстосания разпит Шапиро признал, че Лана била известна със склонността си да преувеличава нещата.

Драматургът Джон Барънс свидетелствал, че три месеца преди смъртта на Кларксън я бил уволнил от своята продукция „Brentwood Blondes“, тъй като била непредсказуема и с нея било трудно да се работи.

Според нейната приятелка Дженифър Хейс-Рийдл, в дните преди смъртта си Лана Кларксън била „абсолютно не на себе си и депресирана“. Принудена да работи в „Къщата на блуса“, за да свърже двата края, Кларксън се чувствала „унижена“. В добавка към финансовите й проблеми, наскоро била приключила връзката си с мъж, за когото мислела, че е „избраният“. Хейс-Рийдл казала на съдебните заседатели, че Кларксън пиела твърде много и често комбинирала викодин с шампанско или текила.

При кръстосания разпит прокурор Патрик Диксън запитал Хейс-Рийдл по какъв начин Кларксън е гледала на своята кариера. Хейс-Рийдл признала, че тя е била изпълнена с надежди, но това била надежда от типа „притиснат в ъгъла“. Кларксън, казала тя, била „много, много депресирана“.

Защитата продължила с най-добрата приятелка на Лана Кларксън Пънкин Лафлин, която подкрепила показанията на Дженифър Хейс-Рийдл, отнасящи се до злоупотребата на Кларксън с алкохол и лекарства, и нейното състояние на депресия. Лафлин свидетелствала, че само няколко дни преди смъртта си Кларксън й била казала, че е загубила волята си за живот. Лафлин разказала за определен инцидент, който бил причинил огромен стрес на Кларксън. По време на едно парти холивудският режисьор Майкъл Бей не могъл да я познае. Клърксън, която била работила с него в някаква реклама за коли, която той режисирал, била неутешима. В интервю за „Лос Анджелис Таймс“ самият Майкъл Бей казал, че този инцидент „никога не се е случвал“.

„Не искам да живея повече“ – била казала Кларксън на Лафлин в телефонен разговор. – „Не искам да живея в този град. Искам да сложа край“.

Труден въпрос

Защитата поставила под съмнение точността на тестовете на пробата от урина, която била взета от Спектър в утрото на 3 февруари 2003 г. Криминалният токсиколог Робърт А. Мидълбърг заел свидетелското място и казал на журито, че тези тестове не са надеждни, тъй като тестът с урина не е най-добрият метод за определяне на наличието на алкохол. Обяснил как от естествено присъстващите в урината захар и мая би могъл да се получи алкохол и в случай че човек не е уринирал от известно време, нивото на алкохола би се вдигнало.

Прокурор Джаксън попитал Мидълбърг дали човек тежащ 61 кг, колкото тежал Спектър, би се опиянил след консумирането на толкова много напитки, колкото Спектър бил изпил според свидетелите в нощта на смъртта на Кларксън.

Мидълбърг казал, че това е „много, много труден въпрос“. За да отговори, имал нужда от повече информация, като например колко бързо са били изпивани питиетата. Казал също, че хората имат различни нива на поносимост към алкохола и биха били нужни още тестове, за да се определи дали Спектър е бил под въздействието на алкохол.

Защитата призовала експерта по анализ на кръвни петна Стюарт Джеймс. Джеймс свидетелствал, че кръвта при изстрел би могла да измине до 1,80 м, но при кръстосания разпит признал, че не би могъл да определи със сигурност дали Спектър е стоял твърде далече от Кларксън, за да може да я застреля в устата. Джаксън посочил, че пръските от кръв са намерени върху предната част на роклята на жертвата, но не и по опънатите й крака и попитал свидетелят как това би могло да се случи, ако Спектър е бил твърде далеч, за да блокира пръските. Джеймс казал, че се съмнява, че краката на Кларксън са били в тази позиция, когато спусъкът е бил натиснат. Джаксън се приближил до свидетеля и протегнал ръката си, за да демонстрира колко близко би трябвало да е бил обвиняемият, за да е могъл да я застреля в устата и Джеймс се съгласил, че може би Спектър наистина е бил толкова близо.

Следващият свидетел на защитата бил д-р Вернер Спиц, бивш главен съдебен лекар в окръг Уейн, Мичиган, който свидетелствал, че по негово мнение смъртта на Лана Кларксън е била самоубийство. През 50-годишната си практика не бил виждал нито един смъртен случай в резултат на изстрел в устата, който да се дължи на убийство. Спиц казал, че комбинацията от изстрела в устата, нейната депресия, наличието на алкохол и лекарства в организма й и нагара, кръвта и тъканите, открити по ръцете й, говорели, че Лана Кларксън сама е отнела живота си.

Джаксън запитал Спиц колко му плаща защитата и докторът отговорил, че взима по 5 000 долара на ден, като до този момент бил получил 45 000 долара. Джаксън го попитал дали очакването, че ще получи толкова много пари не е повлияло на професионалното му мнение. Спиц отговорил, че няма такова нещо.

Да се върнем на въпроса

Двадесет и четиригодишната дъщеря на Фил Спектър Никол се появила закратко на свидетелската скамейка. Защитата се опитала да измъкне от нея показания, които да представят обвиняемия в светлина, различна от досега създаденото за него впечатление. Описвайки своите отношения с баща й след развода му с майка й, когато тя била на осем години, Никол започнала да обрисува портрета на един любящ и грижовен баща, но съдия Фидлър бързо пресякъл сладките й спомени. „Да се върнем на въпроса“ – смъмрил той защитата. Съдията позволил на Никол да свидетелства, че баща й е десняк.

В същия този ден защитата призовала компютърния анализатор от шерифското управление Томас Фортиър, който бил преровил лаптопа на Лана Кларксън за думите самоубийство, убийство и депресия. Фортиър разказал как е попаднал на имейл от 2002 г., който тя била написала на приятел и който съдържал изречението: „Степента на депресия, в която съм изпаднала, ме кара да се чувствам изчерпана и изхабена“. Кларксън била запазила също един имейл от Актьорската гилдия, в който се рекламирала прожекция за депресията в Медицинския център Седърс-Синай.

При кръстосания разпит прокурор Джаксън запитал дали е истина, че думата самоубийство не присъства никъде в лаптопа на Лана Кларксън. „Точно така“ – отговорил Фортиър.

На съдебните заседатели било показано 30-минутното промоционално видео, което Кларксън била заснела, за да показва талантите си. На видеокасетата, озаглавена „Lana Unleashed“, тя играе моханиня, самотна жена, която няма късмет със срещите, стриптизьорка от Вегас, рок-фенка, кукла Барби и певеца Литъл Ричард, продаващ гримове по телевизията. Записът предизвикал смях и сълзи от зрителите в залата, сред които била и сестрата на Кларксън.

Записът бил излъчен във връзка с показанията на свидетеля на защитата Ник Терзиан, който бил агент на Кларксън от много години. Но вместо да подкрепи тезата на защитата, че Кларксън е била една депресирана и отчаяна безработна актриса, Терзиан заявил, че тя е била „истинска машина за пари“ с „много добра кариера“. През 2002 г. останала без работа за девет месеца, след като счупила китките си, но според Терзиан след възстановяването й била щастлива, че е „обратно в играта“ и добавила дублажите към репертоара си. Терзиан разкрил, че тя била получила две участия само три дни преди смъртта си. Снимките за едното от тях, в която щяла да се появи в реклама за мобилни телефони, щели да започнат пет дни след кончината й.

Близката приятелка на Кларксън Нили Хъдсън свидетелствала, че тя е била „много въодушевена да продължи напред“, след като се е възстановила. Хъдсън казала, че Кларксън е била депресирана, заради загубата на приходите й по време на възстановителния й период, но твърденията, че е била склонна към самоубийство били „абсурдни, напълно абсурдни“. Хъдсън казала също, че в деня преди смъртта си, Кларксън й била споменала, че възнамерява да отиде да си купи удобни обувки, които да носи по време на работата си в „Къщата на блуса“.

Филмовият режисьор Майкъл Бей се качил на свидетелското място и опровергал показанията, дадени от Пинкин Лафлин, според които не бил познал Лана Кларксън на някакво парти. Бей, сред чийто филми са заглавия като „Пърл Харбър“ и „Трансформърс“, свидетелствал, че Кларксън не била повяхнала теменужка и той със сигурност би я забелязал на парти. „Тя беше забавна, беше секси и не изпитваше притеснение да заговори някого“. Добавил, че тя би го зашлевила през лицето, ако се опитал да се надува по този начин пред нея. Макар Бей да не си спомнял точната дата на въпросното парти, той бил уверен, че не е виждал Кларксън през този период от време. „Нямах контакт с Лана“ – казал той. – „Тя също не се беше свързвала с мен“.

Последни опити

Невропатологът д-р Ян Лийстма се явил като свидетел на защитата и заявил, че позата на тялото на Кларксън съвпадала с тази, която обикновено се наблюдава при такъв тип самоубийства. Обяснил, че доста хора записват самоубийствата си и той бил изучавал тези записи, за да установи някои типични „смъртни динамики“. Все пак при кръстосания разпит д-р Лийстма признал, че не е в състояние да каже със сигурност дали смъртта на Кларксън е била самоубийство или убийство.

На 9 август 2007 г. дванадесетте съдебни заседатели и още шестима техни резерви посетили имението на Фил Спектър в Алхамбра, за да видят с очите си местопрестъплението. Спектър също бил там, облечен небрежно в синя фланелка с дълги ръкави, спортни панталони и сандали.

Съдия Фидлър и други съдебни служители наблюдавали, докато заседателите разглеждали фоайето, в което била умряла Кларксън. Четирима заседатели изпробвали да седнат в копие на стола, в който било открито тялото й. Предоставени им били увеличени фотографии на ключовите места, както и снимки на тялото на Кларксън, така както било намерено. Заседателите не били допуснати в стаята, където било открито опръсканото с кръв бяло сако на Спектър.

На мястото, на което бил паркиран мерцедесът на Спектър в онази нощ, сега стоял форд „Краун Виктория“. Някои от заседателите попитали дали биха могли да влязат в колата, докато е със запален двигател и пуснат климатик, за да могат да добият представа за нивото на шума, на което е бил изложен шофьорът Андриано Де Суза, но съдия Фидлър не удовлетворил молбата им под предлог, че климатикът на форда може да не шуми по-същия начин като този на мерцедеса. Той отказал също и на молбата им във фоайето да бъде възпроизведен силен шум, подобен на изстрел, докато те стоят отвън.

Научи повече за:   Оксана Макар: Момичето, което събуди Украйна

Нова теория

Защитата призовала на свидетелската скамейка майката на Лана Дона Кларксън, за да разкаже за писмата, които била намерила в апартамента на дъщеря си. Те приличали на препоръки от директори на големите филмови студия, но защитата и обвинението били единодушни, че са подправени. Лана Кларксън очевидно била използвала тези препоръки, за да вземе заем от своя приятел, покойния Хюго Куокенбуш, основател на корпорацията „Чарлз Шуоб“. Защитата възнамерявала да докаже , че тези писма демонстрират колко отчайваща е била ситуацията на Кларксън. Една от препоръките била написана от името на кастинг-директора в NBC Марк Хършфийлд, който по-късно свидетелствал, че никога не е писал или подписвал подобно писмо.

При кръстосания разпит прокурор Джаксън се възползвал от възможността да разпита майката на Кларксън за нейната последна среща с дъщеря й. Дона Кларксън обяснила, че в следобеда преди смъртта на Лана двете били ходили да купуват обувки. Лана възнамерявала да си купи един чифт, но накрая си купила седем. Според майка й след шопинга била отишла направо на работа.

Следващият свидетел, бележитият криминален патолог д-р Майкъл Бедън, разпалил страстите в залата, когато заел свидетелското място и предложил обяснение за това, как кръвта на Лана се е озовала върху бялото сако на Спектър. Количеството течност в дробовете на Кларксън показвало, че гръбнакът й не е бил напълно прекъснат от изтрела. Докторът смятал, че Кларксън е продължила да диша между 2 и 4 минути след изстрела. Продължил с теорията, че след като се е застреляла, Спектър се е затичал да й помага и тя е изкашляла кръв върху сакото му.

Обвинението гласовито протестирало, тъй като не било предупредено за тази нова теория, което било ясно нарушение на правилата. Ядосаният съдия Фидлър изпратил съдебните заседатели навън и скастрил екипа на защитата за това крещящо нарушение, отбелязвайки че това не е първият път, в който укриват доказателства от обвинението.

Адвокатите на Спектър се възпротивили, че тази нова теория е възникнала толкова скоро, че не са имали възможност да я споделят. Но съдията не се вързал на това. „Нямам съмнения и ще го кажа пределно ясно – това бе направено с цел да се придобие тактическо превъзходство“. Съдията заявил, че ще обясни поведението на защитата в своите инструкции към заседателите и ще ги посъветва да не взимат под внимание показанията на този свидетел.

Когато заседанието било възобновено, д-р Бедън казал, че не би могъл да заключи от доказателствата, че Лана Кларксън е възнамерявала да се самоубие. „Тя може да си е играела с оръжието, да го е разглеждала или просто да е била безразсъдна“ – казал той.

При кръстосания разпит Бедън бил запитан дали в този случай няма конфликт на интереси, тъй като неговата съпруга била една от адвокатките на Спектър. „Единственият ми интерес е г-н Спектър да получи справедлив процес с помощта на информацията, с която разполагам“ – казал Бедън. Признал, че таксата за услугите му по случая ще достигне около 110 000 долара.

Прокурор Джаксън запитал Бедън дали по някакъв начин е режисирал показанията на двамата предишни експерти, д-р Вернер Спитц и д-р Винсент Димайо, които споделяли неговото мнение, че Кларксън се е застреляла сама. Бедън отхвърлил тази възможност, казвайки че те са по-изтъкнати в областта на криминалистиката от него самия. „В сравнение с тях аз съм некадърник“.

Студено дуло в челото

Тогава обвинението призовало бившата служителка и интимна приятелка на Спектър Девра Робитейл, която свидетелствала, че Спектър два пъти е насочвал оръжие срещу нея. Първият инцидент се случил през 70-те години, след едно парти, на което той се бил напил.

Девра Робитейл
Девра Робитейл

Той заключил вратата, за да не й позволи да си тръгне, след това опрял оръжието в главата й и заплашил, че ще дръпне спусъка, ако се опита да си отиде. „То докосваше слепоочието ми“ – казала тя. – „Студено“.

Робитейл, която е от Лондон, казала „тогава показах британския си характер, казах му да престане и да свали оръжието“. В крайна сметка той го направил и й отключил вратата.

През 1987 г. Спектър повторил изпълнението си след едно парти в дома му в Пасадена, където живеел тогава. Според Робитейл, Спектър заключил вратата и я заплашил с пушка, настоявайки да остане с него. Този път тонът й на британска гувернантка нямал ефект и той я държал затворена за няколко часа.

При кръстосания разпит тя свидетелствала, че тогава не мислела, че пушката е заредена. Признала също, че е приела 9 000 долара от един жълт вестник, за да разкаже за преживяванията си със Спектър.

След това на скамейката се качил невропатологът Джон Андрюс, за да опровергае показанията на д-р Майкъл Бедън. Той обяснил защо според него Лана Кларксън не би могла да е дишала след изстрела. Казал, че дори гръбначната хорда да не е била напълно прекъсната от куршума, тя би изпаднала в гръбначен шок, който би довел до краткотрайна парализа. Вярвал, че гръбнакът на Кларксън е бил напълно прекъснат от куршума, предотвратявайки по този начин всякакви нейни движения.

Що се отнася до наличието на течности в дробовете, д-р Андрюс предположил, че те биха могли да са попаднали там в часовете, през които тялото е седяло във фоайето, или по време на местенето му в моргата. Друго възможно обяснение било, че сърцето й би могло да е продължило да бие за кратко след изстрела, създавайки достатъчно налягане за пренасянето на кръв и течности в белите дробове.

Криминалният патолог д-р Вернер Спитц бил призован отново, за да окаже подкрепа на теорията на д-р Бедън, че Кларксън е живяла достатъчно дълго, че да изкашля кръв върху сакото на Спектър. При кръстосания разпит прокурор Джаксън запитал д-р Спитц дали е съгласен с теорията, че гръбнакът на Кларксън е бил прекъснат само отчасти. Спитц започнал да разтяга локуми, отбягвайки да се съгласи напълно с мнението на Бедън.

В последния ден от призоваването на свидетелите главният адвокат от защитата Брус Кътлър поискал от съдията позволение да се оттегли от случая. По-късно Спектър обяснил, че е бил недоволен от агресивния подход на нюйоркския адвокат. „Освен това той беше трън в очите на съдията“ – казал Спектър.

Лана, не си отивай!

В заключителната си реч прокурор Алан Джаксън помолил членовете на журито да си представят, че са на паркинга пред „Къщата на блуса“ в нощта на смъртта на Лана Кларксън, когато тя се готвела да си тръгне с обвиняемия Фил Спектър.

Лана Кларксън
Лана Кларксън

Джаксън казал: „Вие бихте се приближили и бихте й прошепнали: „Не отивай. Не отивай. Лана, не отивай“. Причината да го кажете е, че вие знаете нещо, което тя не знае. Вие знаете в сърцата си, че той е виновен за смъртта й. Той я е убил“.

„Лос Анджелис Таймс“ характеризирал продължилата 4 часа и 13 минути реч на Джаксън като „пламенно изпълнение“, което включвало Power Point презентация от 130 слайда и видеозаписи на различните свидетели на обвинението и самата Кларксън, които предизвикали сълзи в съдебната зала. Той нарекъл подхода на защитата на Спектър „купуване на показания“, заявявайки че обвиняемият е платил огромни суми на експертите, които са свидетелствали за него.

Бавно и премерено Джаксън казал на журито: „На нас не ни се налага да доказваме намерение за убийство“. Сравнил Спектър с човек, който пуска топка за боулинг от мост над магистралата, само  за да види какво ще стане. Топката уцелва кола и убива шофьора. Джаксън обяснил, че според закона в Калифорния, подобно съзнателно незачитане на човешкия живот изисква присъда за непредумишлено убийство.

По-късно, когато съдът разпуснал заседанието в обедна почивка, защитата възразила срещу начина, по който Джаксън е охарактеризирал закона, казвайки че той е объркал журито с твърде обширна дефиниция на непредумишленото убийство. Защита поискала процесът да бъде прекратен, поради неправилно провеждане. Съдия Фидлър отхвърлил искането им, но помолил Джаксън да коригира изявленията си, когато продължи с излагането на заключителните си аргументи.

Джаксън говорил дълго през целия следобед. Приключил презентацията си с видеозаписи на петте жени, които били свидетелствали как Спектър ги е заплашвал с оръжие, както и със запис на шофьора Андриано Де Суза, който разказал как шефът му бил излязъл от дома си с окървавени ръце, казвайки: „Мисля, че убих някого“. Презентацията приключила с показването на бляскавите образи на Лана Кларксън от нейната промоционална видеокасета. Джаксън завършил, казвайки на журито, че Кларксън „има право на вашата справедливост“.

Всичко е от значение

Защитата започнала заключителната си реч на следващия ден, обвинявайки обвинението в опит да спечели своята „първа червена точка в голямата книга на правителството“ и по този начин да компенсира своите предишни „лоши резултати“, свързани с криминални процеси срещу известни личности като О. Дж. Симпсън и Робърт Блейк. Защитничката Линда Кени Бедън наблегнала на убеждението на защитата, че доказателствата говорят за невинността на клиента им.

Кени Бедън разгледала някои от ключовите аргументи на обвинението, изтъквайки пред журито, че много от тях не са били доказани „извън всякакво съмнение“.

В къщата на Спектър нямало следи от борба, а по тялото на дребния обвиняем нямало никакви белези.

В центъра на презентацията на Кени Бедън била липсата на по-голямо количество кръв по сакото на Спектър. Ако той е държал оръжието и е натиснал спусъка, кръвта по бялото му сако би трябвало да е много повече.

„В този случай и сантиметрите имат значение… Всеки сантиметър в повече или по-малко предизвиква съмнение. А тук, дами и господа, говорим за метри съмнение“.

„Те искат от вас да мразите Фил Спектър“ – казала Кени Бедън на журито, имайки предвид обвинението – „и искат от вас да направите безумното заключение, че щом той е лош човек, то би трябвало да е убил Лана Кларксън“.

Наблегнала на факта, че това да си известна личност с неприятно поведение не е достатъчна причина да бъдеш осъден за убийство.

След това прокурор Пат Диксън представил опровержението на обвинението. С помощта на анимации, които илюстрирали теорията на обвинението за случилото се в нощта на смъртта на Кларксън, Диксън представил с тих и приятелски тон аргументите си. В пълна противоположност заключителните аргументи на Кени Бедън били изнесени с професионалния тон на лектор, който чете от дебела, научна книга.

Нахалната съпруга

В понеделник сутринта на 10 септември 2007 г. съдия Фидлър обърнал внимание на едно тревожно развитие в често странната одисея, каквато представлявал процесът срещу Спектър. Съдията предупредил неговата съпруга Рейчъл Спектър да спре да говори пред медиите.

Съдия Фидлър
Съдия Фидлър

Предишната седмица тя се появила по „Court TV“ , защитавайки съпруга си, а през уикенда се била свързала и с други медии, приканвайки ги да гледат видео от интервюто й, качено на нейния уебсайт.

Действията на Рейчъл Спектър съвпаднали по време с публикация в британския вестник „The Mail“, в която се казвало, че Фил Спектър е критикувал журито. Вестникът цитирал казаното от Спектър така: „Аз съм в ръцете на 12 души, които са гласували за Джордж Буш“. Адвокатът на защитата Линда Кени Бедън заявила пред съда, че клиентът й никога не е правил подобно изказване, но авторът на статията Викрам Джаянти казал за „Асошиейтед Прес“, че Спектър е направил това изявление в интервю, проведено преди началото на процеса, и имал предвид всички съдебни заседатели като цяло, а не участващите в настоящото дело.

Рейчъл Спектър

Съдия Фидлър строго предупредил и двете страни да не разговарят с медиите, за да не пречат на безпристрастността на журито. След това лично порицал Рейчъл Спектър:

„Няма да говорите с пресата. Ако го направите, ще бъдете в нарушение с моята заповед“.

Г-жа Спектър шокирала всички, отговаряйки на съдията:

„Но аз не съм свидетел“ – протестирала тя. – „Значи Луис (синът на Спектър) и всички останали могат да говорят, а аз не?“.

Адвокатът на защитата Кристофър Плоърд скочил от мястото си и тръгнал към нея с разтворени ръце в знак, че трябва да спре да говори. Ядосаният съдия й казал: „Ако нарушите моята заповед, бъдете готова за последствията“.

Щом редът в съдебната зала бил възстановен, журито било въведено и съдията му дал последните си инструкции. Заседанието на журито започнало в 10:45 ч.

Рейчъл Спектър по-късно изпратила извинителна бележка до съдията. Приемайки извинението й, съдия Фидлър признал, че продължилото пет месеца дело се е отразило стресиращо на всички.

Прекратен процес

След като заседавали седем дни, съдебните заседатели уведомили съдия Фидлър, че са изпаднали в безизходица. Председателят на журито му казал, че гласовете са разделени на 7 на 5.

Журито казало на съдията, че проблемът е в неговата „Специална инструкция №3“. В своите последни наставления към заседателите съдия Фидлър бил казал:

„Обвинението твърди, че деянието, извършено от обвиняемия, което причинява смъртта на г-ца Кларксън, се състои в насочването на оръжие към нея, като при това то е попаднало в устата на г-ца Кларксън, докато е било в ръката на г-н Спектър. Обвинението е натоварено с отговорността да докаже, че обвиняемият Спектър е извършил този акт. Ако вие не смятате, че обвинението е доказало извън всякакво съмнение, че обвиняемият е извършил този акт, трябва да стигнете до присъдата невинен“.

Изглежда не всички заседатели били съгласни със сценария на обвинението, относно това какво е причинило смъртта на Лана Кларксън.

Адвокатите се препирали три дни по въпроса за написването на нови инструкции. В крайна сметка съдия Фидлър се произнесъл, че Специална инструкция №3 „не формулира правилно закона“ и представлява „абсолютна грешка“. За да излекува ситуацията, той казал на журито да я игнорира и издал коригирана инструкция, в която се казвало, че за да намерят Спектър за виновен в непредумишлено убийство, ще трябва да се съгласят по въпроса, че той „е действал с огнестрелно оръжие по начин, който е довел до смъртта на Лана Кларксън, като например:

a. Поставил е оръжието в устата й или я е заставил да го постави в устата си, в което време то е възпроизвело изстрел;

b. Насочил е оръжието към или го е опрял в главата й, при което то е попаднало в устата й и е възпризвело изстрел;

c. Насочил е оръжието към нея, с цел да й попречи да напусне къщата му, което е довело до борба и в резултат на това оръжието е попаднало в устата й и е произвело изстрел“.

Съдия Фидлър обяснил, че това са просто примери и за да го обявят за виновен, заседателите ще трябва да се съгласят, че Спектър е действал със „злонамерена предумишленост“.

Защитата протестирала срещу пренаписаната инструкция и поискала прекратяване на делото, поради неправилно провеждане. Съдията отхвърлил искането им и журито продължило да заседава.

Фил и Рейчъл Спектър
Фил и Рейчъл Спектър

Но на 26 септември 2007 г., на дванадесетия ден от заседанията, журито изпратило бележка на съдия Фидлър, съобщавайки му, че не могат да стигнат до съгласие. Гласовете били 10 на 2 в полза на решението виновен. Съдията обявил прекратяване на процеса.

Спектър, който можел да получи от 15 години до доживотна присъда зад решетките, останал на свобода срещу гаранцията от 1 милион долара.

На последвалата пресконференция говорителят на окръжната прокуратура в Лос Анджелис заявил: „Ние сме разочаровани и незабавно ще започнем подготовка за повторно провеждане на процеса“.

Селекцията на състав от съдебни заседатели за новия процес била насрочена за 20 октомври 2008 г.

Спектър бил застрашен и от граждански иск, подаден от семейството на Лана Кларксън, който вероятно щял започне след произнасяне на присъда по криминалния процес.

Виновен

Преразглеждането на процеса срещу Фил Спектър започнало на 20 октомври 2008 година, отново под председателството на съдия Фидлър. Този път процесът не се предавал по телевизията. На 13 април 2009 г., след 30-часово заседание, журито в новия процес срещу музикалния продуцент Фил Спектър стигнало до решението, че той е виновен в убийството на актрисата Лана Кларксън, извършено преди повече от шест години.

Облеченият в черен костюм Спектър не показал никаква реакция при обявяването на решението. Съдията отказал да пусне Спектър на свобода под гаранция до датата за обявяне на присъдата му, цитирайки неговата дългогодишна „история на насилие“, свързана с огрестрелни оръжия.

Наказателната присъда на 69-годишния Спектър била обявена на 29 май 2009. Той получил от 19 години до доживотна присъда. Спекър ще бъде на 88 години, когато ще може да се яви пред Комисията по предсрочно освобождаване.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
ЖелязкоТаня Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Таня
Гост
Таня

Личи си му, че е откачен! Колкото грозен, толкова и луд! Е,наистина не разбирам жени като неговата как приемат да спят до мумия , пък било и то за пари

Желязко
Гост
Желязко

Една от историите с най – необичайни обстоятелства. Не съм напълно сигурен дали я и убил или сама се е самоубила, но всичко звучи някак много неизяснено. Най – вече, че няма следи от съпротива, а не може да пъхнеш оръжие в устата на човек без да се противи, освен ако евентуално не е била заспала, което може да звучи по – верояно, но каква е причината да го прави?! Дори да е бил пиян и не на себе си, изглежда тя не е била и би трябвало да направи нещо за да се защити, но и цялата идея да… виж още »