Публикувано на: 13 септември, 2010

Това е историята на върховния култ: една високотехнологична, образована, неизмеримо богата и оборудвана с оръжия за масово унищожение армия от фанатици, предвождана от един сляп, брадат и невзрачен мъж, който се провъзгласява за месия и предрича Деня на страшния съд.

Шоко Асахара и неговият култ на Аум привличат в редиците си едни от най-светлите умове на японската младеж и ги използват за създаването на антракс, нервнопаралитични газове, наркотици и други чудати изобретения.

Фалшивият пророк обявява война на правителството, изпращайки хората си да извършат един нечуван „подвиг“, който шокира света. През 1995 г. петима членове на „Върховната истина на Аум“ разпръскват нервнопаралитичния газ зарин в токийското метро. Но това не е нито първият, нито последният терористичен атентат на тази зловеща организация.

Сляпа амбиция

Още от съвсем малко дете Чизуо Мацумото искал едно единствено нещо – да бъде богат. Една доста голяма амбиция, имайки предвид обстоятелствата.

Роден в Кюшу през 1955 г., той е четвъртият син на беден тъкач, борещ се за оцеляването на семейството си с плетенето на татами (сламени килимчета). За ирония, семейството било толкова бедно, че не можело да си позволи въпросните килимчета и живеело в къща с пръстени подове.

Бедността не била единственото предизвикателство пред малкия Чизуо. Белязан от раждането си с глаукома, той бил напълно сляп с лявото око и виждал само частично с дясното.

Заради своя недъг и кроткия си характер, той бил постоянно тормозен и подиграван в училище, докато родителите му не го записали в държавно училище за слепи.

Чизуо бързо установил, че разполага с огромното предимство да бъде единственото частично виждащо дете в клас пълен със слепи ученици. Не след дълго той се превърнал в училищния побойник, доминирайки и манипулирайки съучениците си да му се подчиняват.

Жаждата за пари се превърнала в негова всепоглъщаща страст. Той много рядко вършел услуги за незрящите си съученици без да им иска някакво възнаграждение под една или друга форма.

С годините той изградил репутацията на човек, който би направил всичко, за да се сдобие с популярност и влияние. Чизуо се опитвал многократно, и безуспешно, да стане президент на ученическото тяло. Той така и не разбрал, че неговите съученици не го уважават, а се страхуват от него.

В гимназията той вече бил развил тялото и ума си. Оценките му били добри и той се сдобил с черен колан по джудо.

Способността му да прави пари се развила дотолкова, че когато завършил гимназията, той разполагал с над 30 000 долара.

Амбицията му продължавала да расте. Той казал на приятелите и роднините си, че възнамерява да се присъедини към управляващата политическа партия и някой ден да стане премиер-министър на Япония. Като част от грандиозния си план, той се записал в подготвително училище в столицата, търсейки достъп до елита на Токийския университет. Плановете му били осуетени, когато, въпреки многото месеци усилено учене, Чизуо не бил приет в университета.

Младият мъж се върнал в родния си град ядосан и с горчив вкус в устата. Скоро след пристигането си бил задържан за нападение след скарване в един местен салон за масажи.

Томоко, съпругата на Чизуо

Томоко, съпругата на Чизуо

Няколко месеца по-късно той се върнал в Токио, където се запознал и впоследствие се оженил за една умна и млада студентка. Тяхното първо дете се родило скоро след това и било последвано от още пет. Неговата съпруга Томоко имала огромно влияние в живота му и убедила семейството си да вложи пари в една клиника, която щяла да бъде ръководена от съпруга й.

Клиниката за акупунктура „Мацумото“ пожънала успех още в самото начало – най-вече благодарение на съмнителните билкови лекарства, които Чизуо пробутвал на нищо неподозиращите граждани. Тези „цярове“, придружени от тримесечен акупунктурен курс и упражнения по йога, се продавали за 7000 долара.

Един от неговите „чудни лекове“ се състоял всъщност от обелки от мандарина, напоени в алкохол. В крайна сметка измамите му привлекли вниманието на полицията, след като Чизуо тръгнал да продава „универсалните си лекарства“ на възрастните гости в луксозните хотели в града.

Той бил глобен само с 1000 долара. Малка сума, сравнена с 200 000-те долара, които бил изкарал от лукавата си измама.

Чизуо Мацумото се доближавал все повече до сбъдването на детската си мечта. Парите буквално се сипели от небето, а репутацията му на лечител, макар и съмнителна, растяла. Въпреки успеха си, той копнеел за нещо повече. Някаква „висша цел“, която да придаде смисъл на живота му.

Той се потопил в ученията на геомантията (отдавна забравено изкуство за оптимизиране на жизнената енергия) и китайското пророкуване. Чувствайки нуждата от духовно съществуване, той започнал да взима участие в странни религиозни ритуали и прекарвал дълги периоди в медитация. След един от тези сеанси Чизуо заявил, че е почувствал прилив на „физическа енергия“, който разтърсил тялото му, давайки му способността да вижда аурите на заобикалящите го „зли“ хора. Той вярвал, че е предопределен за величие и започнал да крои планове за утвърждаване на новооткритата си духовност.

Метаморфоза

През 80-те години на миналия век, докато Мацумото откривал своята новопридобита „духовност“, Япония била покосена от същинска епидемия на духовна треска, дължаща се на здравата икономика и нуждата на нацията да прегърне религиозната си свобода. Чизуо искал да се приобщи към някоя установена религия, за да получи официално обучение и по този начин да утвърди още повече безусловната духовна дарба, която вярвал, че притежава.

Сред стотиците секти и сенчести култове, които проучил, той се спрял на една наречена Агоншу. В основата си будистка, сектата била прегърнала модерните технологии, рекламирайки се във водещи издания и изпращайки посланията си на своите хиляди последователи по своя собствен телевизионен сателитен канал.

Мацумото бил заинтригуван и в началото на 1981 г. се подложил на стриктен режим за постъпване в сектата. Режимът се състоял от всекидневно медитиране в продължение на хиляда дни. Когато завършил ритуала, той се оплакал, че в процеса бил загубил спокойствието на духа си. Разочарован от Агоншу, Чизуо обърнал гръб на сектата и решил да създаде своя собствена.

През 1984 г. той създал компания наречена „Аум Инкорпорейтед“, която скоро станала известна като „Асоциацията Аум на Магьосниците от планината“ – едно твърде помпозно заглавие за бизнес, който оперирал от една стая под наем и изкарвал приходите си от продажбата на съмнителни здравословни напитки.

Левитацията на Асахара

Левитацията на Асахара

Скоро след регистрирането на Аум няколко последователи се приобщили към неговата секта, която първоначално представлявала училище по йога с главен инструктор Чизуо. Но тогава Асахара се сдобил със завидна слава, появявайки се в статия в популярното списание „Зоната на здрача“, в която бил показан как левитира във въздуха. Йогите от векове практикували тази техника, която се изразява в извиване на бедрения мускул, така че да имитира левитация. Мацумото я използвал успешно в публичното пространство като средство за реклама на своето училище. Рекламата сработила и той скоро бил наводнен от стотици нови членове, което му осигурило достатъчно средства за отварянето на още училища в цялата страна.

Той бил известен като мил, грижовен и харизматичен лидер и последователите му се увеличили до такава степен, че Чизуо вече можел да си назначава заместници и да се оттегля в духовно уединение в планините и по плажовете на Япония. По време на една от неговите ваканции той срещнал един студент по история, който го уведомил, че Армагедон наближава и само расата на най-чистите духом ще оцелее. Чизуо ревностно изслушал тази невероятна история и решил, че точно това е неговото духовно призвание. Той не само вярвал, че е предопределен да бъде лидер на една такава раса, но бил убеден, че собственоръчно ще спаси света.

Когато се завърнал от тази просветителна почивка, той съобщил на последователите си, че възнамерява да преустрои света и че те са важна част от плана му. Чизуо започнал да се облича в надиплени чисто бели роби и оставил косата и брадата си да пораснат дълги и неподдържани. За да завърши метаморфозата, той променил името си. Според него Чизуо Мацумото звучало твърде прозаично за един религиозен лидер от неговата величина и той уведомил последователите си, че оттук нататък трябва да се обръщат към него единствено с Шоко Асахара.

Раждането на един гуру

Шоко Асахара се захванал да развива новооткритото си призвание с изключителен устрем. Той изнасял всекидневни лекции пред растящото си паство, което попивало жадно неговото виждане за бъдещето. С помощта на увеличаващите се приходи от курсовете и личните му изяви, Асахара предприел пътувания до други страни не само, за да разпространява словото на Аум, но и да се отърка в други духовни движения.

Далай Лама и Шоко Асахара

Далай Лама и Шоко Асахара

През 1987 г. Асахара заминал за Дарамсала, малко индийско градче сгушено в южните Хималаи. Той пристигнал с голям антураж точно навреме, за да вземе участие в новогодишните празници и да получи лична благословия от Далай Лама. Благословията се изразявала в проста фотография с тибетския водач, но Асахара твърдял, че Далай Лама го бил избрал лично за изпълнител на божествената мисия да покаже на японците „истинските“ учения на Буда.

Завръщайки се, подплатен от новото си просветление, Шоко Асахара написал първата си книга, озаглавена „Тайните на усъвършенстването на вашите духовни сили“. Самовлюбеното произведение, което обещавало да разкрие тайни от рода на четене на мисли, левитация, виждане в бъдещето и сдобиване с рентгеново зрение, се продавало доста добре. Последвала серия от лекции, на които „преподобният господар“, както той сам се наричал, лично „инжектирал божествената си енергия“ във вярващите, като полагал ръце на челата им само за 350 долара на сеанс.

Много от неговите ученици разказали на приятелите си за удивителните резултати от тези сеанси. Откъсване на душата от тялото, чудотворно възстановяване от наранявания и болести, и засилена острота на ума, били само някои от многото подобрения, с които учителят сенсей успял да ги дари.

След няколко месеца Асахара уведомил последователите си, че „Асоциацията Аум на Магьосниците от планината“ вече няма да съществува. Сега движението щяло да се нарича „Аум Шинрикьо“ (Върховната истина на Аум) и нямало да бъде просто йога училище, което усъвършенства физическите способности, а ще положи началото на нова световна религия.

За да разшири империята си още повече, Асахара поискал от учениците си да направят парични дарения, за да подпомогнат своето собствено духовно развитие. Те били окуражавани да разпространяват словото на Аум чрез раздаването на листовки, продажба на книги и от уста на уста. Под ръководството на Асахара, „Върховната истина на Аум“ постепенно се превърнала в една еклектична смесица от източна религия и мистицизъм, щедро посолена с будистки, зен и индуистки учения и доктрини.

От всичките учения на многото религии, които изучавал Асахара, никое не го впечатлило толкова, колкото християнското пророчество за Армагедон. Скоро то се превърнало в негова основна доктрина. Асахара започнал да подправя лекциите си с предсказания за неминуемата гибел на света, който щял да избухне от ядрен взрив през 2003 г. Той обещавал, че единствените спасени от този холокост ще бъдат онези, които следват неговия пример и се сдобият с духовно просветление чрез неговите учения.

Стотици японски граждани се хванали на неговите апокалиптични бълнувания и се разделили с милиони йени, за да слушат неговите учения и да вземат участие в най-различните ритуали, които той измислял.

Ритуална лудост

„Върховната истина на Аум“ се разраснала бързо. С всеки изминал месец Асахара чувствал как влиянието му достига месиански пропорции, без да вижда, че изгубва връзка с реалността.

Странните ритуали се превърнали в норма. Един от тях бил ритуалното приемане с кръв.

Асахара предлагал на последователите си „изключително преживяване“, което се изразявало в изпиването на малка порция от кръвта на господаря. Около двайсет-трийсет верни последователи сядали в главната зала, където им раздавали малки чашки, пълни с кръв. „Научно е доказано“ – научавали те, – „че кръвта на Шоко Асахара има магически свойства“. В замяна на тази огромна чест, те трябвало да заплатят по 7000 долара на сеанс.

Подобни сеанси се прилагали на вярващите през равни интервали от време. Мръсната вода от ваната на Асахара се бутилирала и се продавала като „Чудотворното езеро“ за 800 долара литъра. Косми от брадата му, накиснати във вряла вода, се предлагали само за 375 долара за половин инч. Съвсем обикновената благословия на Асахара превръщала чешмяната вода в „Нектар“ – глътка от нея, освен други удивителни свойства, дарявала и със способността да светиш в тъмното.

Към края на 1987 г. членовете на култа достигнали 1500 души само в Япония, с клонове в най-големите градове. Няколко месеца по-късно в Ню Йорк отворил врати и първият международен офис, под името „Аум САЩ“. С разрастването на влиянието на сектата се увеличавал и ненаситният й апетит за пари. Последователите били окуражавани да „дарят на Аум и да изчистят себе си“. Асахара създал „Плана Шамбала“, който представлявал операция за привличане и вербуване на нови последователи – и техните пари.

Хората, които се присъединявали към Аум, откривали една атмосфера не много по-различна от тази в японските държавни училища. Онези, които нямали време да се подложат на двугодишния подготвителен курс, който струвал 2000 долара, имали възможността да се обучават дистанционно.

Освен цената за курсовете, кандидатите трябвало да заплатят и такса за присъединяване в размер на 700 долара. От всеки от тях били измъквани дарения, като онези, които даряли повече от 2000 долара, получавали специална награда – 7 литра мръсна вода от ваната на Асахара.

Членовете разказвали на приятелите и семействата си невероятни истории за това как са постигнали пълна промяна в живота си, подлагайки се на най-различни ритуали. Те говорели за това как божественото вдъхновение на Асахара и Аум променяло съдбите им в секундата, в която господарят отворел устата си.

Славата на Асахара растяла, както и тази на Аум, и през 1988 г. той бил събрал достатъчно средства, за да може да закупи земя и подходящи помещения за бъдещия храм и щабквартира на „Върховната истина на Аум“.

Свещената планина

Един от най-познатите образи, които западняците свързват с Япония, е връх Фуджи. Някога активният вулкан сега се извисява спокойно над заобикалящата го провинция, зловещо красив, но вече безопасен.

Щабквартирата на Аум

Щабквартирата на Аум

През 1988 г. един не толкова впечатляващ силует започнал да придобива форма в подножието на планината. Няколкото паянтови сгради, които щели да се превърнат в щабквартирата на Аум, никога не достигнали красотата на заобикалящата ги природа, но можели да бъдат не по-малко опасни от активен вулкан.

Селището, което приютявало Аум, се изразявало в сглобяеми бараки, каравани и складове, заобиколени от висока ограда. Зад тези стени Асахара, този свят човек, започнал да гради своята империя. Стотици хора идвали да го чуят и плащали доволно, за да получат благословията му. Те спели на голите подове със седмици, хранейки се по веднъж на ден с варени зеленчуци, и търпеливо попивали безкрайните серии от лекции, които, освен други неща, учели присъстващите да скъсат всички връзки с невярващото си семейство и приятели и да се присъединят към Аум. Цената? Само 2000 долара на седмица.

Мнозина почувствали нуждата да последват сляпо сектата и се отказали от работата си, семейството си и социалните си контакти. След като бивали приветствани в новия начин на живот някои доброволно дарявали спестяванията и имуществото си на каузата. Онези нови членове, които искали да играят по-голяма роля в проникновението на Асахара, ставали „монахини“ и „монаси“ и посвещавали живота си в услуга на господаря. За да покажат лоялността си, те трябвало да дарят всичките си пари, спестявания, осигуровки, имоти, бижута и всичко ценно на Аум. След тази благотворителност полагали следната клетва: „Поверявам духовното си и физическо аз и всичките си притежания на Аум“.

В замяна получавали едно жалко съществуване с оскъдна диета и лишаване от сън. Това, и потопът от ученията на Асахара, успявало да ги превърне в истински вярващи. Цели семейства се присъединявали към сектата, като родителите трябвало да подпишат документ, в който се съгласявали, че Аум не носи никаква отговорност в случай, че децата им пострадат.

Млади и стари, бедни и богати се присъединявали към култа. Сред тях имало и много деца избягали от къщи. Когато родителите им се свързвали със сектата, за да търсят децата си, те не получавали никакво съдействие и били предупреждавани да не се опитват да ги търсят повече.

Много млади хора били обхванати от еуфорията около Аум. През 1990 г. 15% от последователите на Аум били на около 20-годишна възраст. Ако тези младежи търсели свобода, то илюзиите им скоро бивали разбити на пух и прах. Отклоненията от правилата се наказвали бързо и жестоко. Нарушителите се лишавали от храна и топлина, а по-сериозните провинения се възнаграждавали със заключване в малки стаички без храна и легло, в които денонощно се пускали записи с усилен до край звук от ученията на Асахара.

Увеличаващите се приходи изправили ново предизвикателство пред Асахара – данъците. След като се консултирал с адвокати и инвестиционни експерти, той подал молба за официален религиозен статус на сектата. Според японския Религиозен корпоративен закон, всяка религиозна група може да поиска такъв статус, който осигурява щедри данъчни облекчения, докато се придържа към определени правила.

Тъй като много хора (главно родители, които искали да измъкнат децата си от сектата) смятали Аум за антисоциален култ, молбата била отхвърлена. Последвали режисирани кампании, в които членовете на Аум безпокояли служителите, обсаждали офисите и пишели заплашителни писма. Срещу губернатора на Токио били заведени дела и в крайна сметка, тъй като не искал да нарушава чувствителните закони за религиозни свободи, губернаторът одобрил молбата и Асахара се сдобил с данъчни облекчения.

Аум успяла да спечели една важна победа и продължила да натрапва присъствието си в публичното пространство. Японските медии публикували няколко статии, разказващи за „извратените доктрини“ и „нездравото влияние“ на Аум върху младото население.

Асахара, ядосан от статиите, повел група свои последователи към офисите на един вестник и настоял те да бъдат свалени от печат. Когато редакторът Таро Маки му отказал, Асахара подел срещу него и семейството му жестока кампания, чрез която успял да ги унижи публично. Накрая Маки получил масивен удар и членовете на Аум възприели това като „отмъщение свише“.

Въпреки че оплакванията срещу Аум се трупали, както от страна на медиите, така и на гражданите, полицията не предприемала нищо. Те нямали желание да разследват предполагаемия култ, защото се страхували да не бъдат обвинени в потискане на религиозните свободи, за които Япония така дълго се била борила.

Нова ера

Човек лесно би могъл да стигне до заключението, че култът Аум привличал само по-ниско интелигентни хора. Разбира се, много от последователите му били по-лесно впечатлителни особи, а други просто търсели алтернатива на стреса в работната среда, който се бил превърнал в неизменна част от живота в Япония. Много студенти посвещавали живота си на Аум и после разказвали на приятелите си истории за чудотворните събития, случващи се сред мир и хармония. Сред подмамените имало и много талантливи млади мъже и жени.

Хидео Мураи

Хидео Мураи

Хидео Мураи бил един от тези обещаващи млади хора. Гениалният астрофизик обърнал гръб на корпоративния свят след като прочел една брошурка на сектата. Хидео бил дребен, тих човек, който изглеждал напълно неспособен на насилие. След срещата си с Асахара обаче, той бил погълнат от неговото виждане за неизбежен Апокалипсис и повярвал, че е предопределен за главен учен и архитект на терора, който Аум се готвел да освободи из целия свят.

Последвали и други като него. Сеичи Ендо бил студент в Университета в Киото, когато чул за първи път за Аум. Като генетичен инженер с докторска степен по молекулярна биология, неговото време било посветено главно в извършването на медицински експерименти в Центъра по вирусология към университета.

Масами Цучия

Масами Цучия

Масами Цучия се отказал от брилянтна кариера в органичната химия, а Фумихиро Джою бил експерт в телекомуникациите. Той тъкмо бил започнал работа по изучаването и усъвършенстването на изкуствен интелект в Националната агенция за космическо развитие. За съжаление, подмамен от магията на Аум, той напуснал само след две седмици.

Едно от първите изобретения на Хидео Мураи била платнена шапка, снабдена с мрежичка от малки електроди, която той нарекъл „Перфектно начало на спасението“. Шапката изпращала в скалпа импулси електрическа енергия, която, според Мураи, „стимулирала мозъка и синхронизирала мозъчните вълни с тези на господаря“.

Елекронната шапка

Елекронната шапка

Шапките, захранвани с шестволтови батерии, се пуснали в масово производство и се раздавали безплатно на постоянно пребиваващите последователи. Останалите можели да я наемат срещу 7000 долара на месец или да си я купят за 70 000. Странното изобретение на Мураи се продавало добре и донесло милиони долари за каузата.

После той измислил „Астралния телепортьор“. Уредът представлявал система от жици, които били свързани с килимчето за медитации на Асахара, за да „записват вибрациите от мантрите на господаря“. След това записаните вибрации били изпращани към килимчетата на последователите, за да могат те да „прочистят астралните си измерения“.

С помощта на многото учени и лекари, които се присъединили към култа, Асахара възнамерявал да създаде „Астрална болница“ и „Институт за космически науки“. Болницата щяла да бъде първата, която да „работи с медицина от едно по-висше измерение„. Научният институт щял да се заеме с проекти, като например по-нова версия на кръвната церемония за присъединяване към култа. От господарската кръв щяла да се извлича ДНК, която естествено притежавала „магически свойства“, и когато последователите я погълнели, тя щяла да ги дари с по-високо ниво на просвещение и удивителни „свръхестествени сили“. Цената на тази процедура? 7000 долара, разбира се.

Еуфорията била краткотрайна, понеже под повърхността на добронамереното поведение на Асахара горяло непрестанното му желание да отмъсти на света, който така грубо се бил подиграл с него в зората на живота му.

Смъртоносно намерение

Животът в сектата не бил само радост и просветление. Някои последователи, разочаровани от липсата на обещаната промяна в живота им, започнали да се бунтуват срещу строгия режим. Един млад мъж решил, че иска да напусне и осведомил своите инструктори за решението си. Асахара бил уведомен за случая и призовал 25-годишния младеж в частните си покои. Той казал на грешния си последовател, че всеки, който иска да си тръгне, би трябвало да е „умствено нестабилен и нуждаещ се от напътствия“. Асахара установил, че нестабилността на младежа е причинена от „топлина в главата му“ и заповядал той да бъде потопен многократно в ледено студена вода. Мъжът скоро получил хипотермичен шок и впоследствие починал.

Най-близкият приятел на младежа Шуджи Тагучи бил шокиран, че Асараха е способен на подобна жестока постъпка и започнал да изразява неодобрението си на глас пред други членове на сектата. През февруари 1989 г. Тагучи бил извикан да се яви пред Асахара, за да обясни критицизма си към култа. След като изслушал оплакванията му, Асахара заповядал на човека да премине през „регулиране на температурата, за да проясни ума си“. Страхувайки се, че ще бъде последван от съдбата на приятеля си, Шуджи отказал. Тогава той бил вързан с въжета и отведен в една малка килия, където бил разпитван интензивно в продължение на часове.

Накарая, умствено и физически изтощен, той избухнал и издал омразата и недоверието си към сектата и особено към Асахара. Когато чул признанието му, Асахара свикал късна среща с Мураи и шестима други, за да обсъдят бъдещето на Тагучи. Асахара казал на последователите си, че Тагучи не може да бъде освободен, защото би могъл да се свърже с властите; нито пък можел да остане в култа, тъй като представлявал подривен елемент.

Мураи получил нареждане да говори със затворника и да му даде последен шанс да промени решението си за напускане. „Ако откаже“ – казал му Асахара, – „знаеш какво трябва да направиш“.

Тагучи бил изплашен, но непреклонен. Той искал да си тръгне. Вместо да го пуснат, четирима мъже го хванали здраво, докато пети му завързал очите, увил въже около врата му и го стегнал. Шуджи се съпротивлявал, но силите били неравни. Един от мъжете хванал главата му с ръце и прекършил врата му.

Тялото му било увито в найлони, поставено в един варел и подпалено с бензин. Асахара инспектирал останките и наредил да бъдат горени, докато „се превърнат в пепел“.

Пепелта била изхвърлена под някакви храсти. Няколко дни по-късно семейството на Тагучи се свързало с Аум и пожелало да говори със сина си. Съобщили им, че той в момента е на интензивно обучение и не може да бъде прекъсван. След няколко месеца семейството получило анонимно съобщение, което гласяло: „Върховната истина на Аум е опасна организация, чийто членове са по-опасни от гангстерите“. Те се свързали с полицията, но тяхното разследване не дало резултати.

След това убийство Асахара станал още по-параноичен. Макар сектата да била в период на растеж и рентабилност, той се страхувал от външни влияния. Сред обществото се наблюдавало нарастващо недоволство от действията на Аум. Родителите, които искали да върнат децата си, повече не се задоволявали с жалките извинения на служителите на сектата. Полицията, която била получила многобройни сигнали от разтревожени родители за предполагаеми „отвличания на деца“, започнала да проявява по-голям интерес към Аум, но така и не провела адекватно разследване. Обезкуражени от липсата на подкрепа от властите, няколко от родителите потърсили правен съвет. Един адвокат решил да се заеме със случая им и започнал да събира доказателства, с които да пребори апокалиптичния култ.

Предизвикателство

Цуцумо Сакамото със съпругата и сина си

Цуцумо Сакамото със съпругата и сина си

Цуцумо Сакамото, 33-годишен адвокат от Йокохама, предложил услугите си на родителите, които искали да съдят Аум. Сакамото бил изградил кариера, защитавайки потиснатите и онеправданите.

Макар работата му да била важна за него, гордостта на живота му било неговото семейство – съпругата му Сатоко и малкият му син Тацухико.

Първоначално Сакамото се съгласил да поеме случая на едно семейство, което искало да измъкне непълнолетната си дъщеря от лапите на Аум. Слухът за неговата работа бързо се разпространил. Скоро и други семейства се свързали с него. През октомври Сакамото вече работел по 23 индивидуални случая.

Първата работа на Сакамото била да организира отделните ищци в група наречена „Съюз на жертвите на Върховната истина на Аум“. След това се свързал със сектата, за да преговаря с нея за достъпа на родителите до децата им. Служителите на Аум посрещнали исканията му с учтиво безразличие. В резултат на това Сакамото влязъл в директен контакт с правния съветник на сектата Йошинобу Аояма (29 г.).

Първият ход на Аояма в отговор на исковете на Сакамото бил да предложи организиране на среща между една от ищците и нейната дъщеря. Сакамото не бил в настроение за преговори на дребно и твърдо настоял за освобождаването на всички деца. Той споменал на Аояма, че един от клиентите му е бивш член на сектата, който е преминал през „кървавото посвещаване“ на Асахара. Жалбата на човека се основавала на твърдението му, че е заплатил за сеанса, но не е получил обещания му ефект. Той искал парите си обратно.

Скоро медиите научили, че Сакамото си има вземане-даване с Аум и той бил поканен на няколко интервюта в радиото и телевизията, в които обвинил сектата в задържане на хора против волята им, измама и неетични практики.

Отговорът на Асахара бил мълниеносен. Из целия град били разпространени позиви, опитващи се да дискредитират Сакамото, последвани от заплашителни обаждания в дома и офиса му. Сакамото отговорил на заплахите като увеличил натиска си върху сектата.

На 31 октомври 1989 г. една делегация начело с Аояма посетила Сакамото в неговия офис и се опитала да се защити по въпроса с „кървавото причастие“. Аояма настоявал, че според едно „научно изследване“ кръвта на Асахара наистина съдържа „тайнствена сила“.

Сакамото го уведомил, че е говорил с медицинското училище, в което уж били извършвани тестовете, и е разбрал, че такива не са правени. Аояма обяснил, че всъщност един студент от въпросното училище бил провел тестовете в лабораторията на Аум. Сакамото настоял да види резултатите от теста черно на бяло.

Два дни по-късно Асахара свикал среща, за да обсъди проблема Сакамото. Инструкциите му били кратки и ясни; адвокатът трябвало да замлъкне.

Съветниците на гуруто му казали, че разполагат с вещество, което може да убие човек за пет минути. След това били обсъдени детайлите около прилагането на отровата и било решено, че Сакамото ще бъде вкаран в насила в кола и инжектиран. Д-р Томамаса Накагава, един от лекарите на култа, нямал търпение да изпълни заръката на господаря. Асахара решил покушението да се извърши на следващия ден.

Култ на смъртта

На 3 ноември 1989 г. малка група мъже напуснала пределите на комуната и се насочила към Йокохама. Сред тях бил главният учен Хидео Мураи, експертът по бойни изкуства Саторо Хашимото и д-р Накагава, който носел торбичка със седем спринцовки, пълни с калиев хлорид.

Планът бил да чакат Сакамото на връщане от работа пред железопътната гара, да го вкарат в колата си, да го инжектират и след това да откарат тялото му в комуната на Аум, където да го изгорят. Но Сакамото закъснявал. Мъжете чакали няколко часа и накрая осъзнали, че денят е национален празник и адвокатът вероятно е у дома със семейството си. Те съобщили това на Асахара и той им наредил да изчакат падането на нощта и тогава да отидат в апартамента на Сакамото и да убият цялото семейство.

В 3:00 ч. през нощта групата проникнала в жилището през незаключената задна врата и се отправила към главната спалня. Когато влезли в стаята, бебето се събудило и започнало да пищи. Един от мъжете покрил устата му с ръка и го държал, докато Накагава инжектирал масивна доза от смъртоносното лекарство в мъничкото телце. Сакамото бил следващият. Двама мъже го нападнали в съня му и го заудряли с чукове по главата. Шумът събудил Сатоко, която се разпищяла и се нахвърлила върху нападателите, ухапвайки ръката на един от тях. Жената била повалена с удари, душена и инжектирана. Сакамото също бил инжектиран, но продължил да се съпротивлява. Най-накрая двама от убийците го удушили.

Семейството било увито в собствените им чаршафи и откарано в комуната. Асахара бил доволен от резултата и наредил на мъжете да се отърват от телата. Те ги поставили в метални варели, качили ги в един камион и карали в продължение на няколко дни, преди да намерят подходящо място. Бебето Тацухико било скрито в блатата край Японските алпи. Цуцуми бил погребан в една гора, а Сатоко била заровена в плитък гроб край един планински поток.

Преди това зъбите на всички жертви били извадени. Чаршафите били изгорени, а чуковете изхвърлени в океана. Когато убийците се върнали в щабквартирата, Асахара ги посрещнал с думите:

„Не се чувствайте виновни. Детето ще се прероди в един по-добър свят“.

Последици

Когато Сакамото не дошъл в офиса си през следващата седмица, неговите колеги се разтревожили. Роднините на семейството му отишли в апартамента да проверят какво се е случило. Гледката, която ги посрещнала, ги объркала. Стаите и личните вещи на семейството били непокътнати. Единственото, което липсвало, били чаршафите от леглата.

Майката на Сакамото намерила на пода един странен предмет – значка със знака на „Върховната истина на Аум“. Полицията провела рутинно разследване, но изглеждала незаинтересована от изчезването на семейството. Когато им било споменато, че Аум са отговорни, властите отклонили тази теория и предположили, че изчезналият Сакамото е измислил цялата история, за да дискредитира сектата.

Новината за събитието достигнала до медиите и скоро името на Аум било свързано с изчезването на семейството. Общественият натиск не позволил на полицията да продължава да пренебрегва връзката. В крайна сметка, 16 дни след изчезването полицията неохотно се свързала с Аум и поискала да разговаря с Асахара. Той избягвал властите в продължение на няколко дни и накрая напуснал страната, заминавайки за Германия под предлог, че ще наглежда европейския клон на Аум.

Шоко Асахара

Шоко Асахара

Докато Асахара и антуражът му обикаляли Германия, медийният интерес към случая на Сакамото се увеличавал. Вестникът „Съндей Маиничи“ изпратил свой репортер в Бон, за да интервюира Асахара. Той бил изгонен от резиденцията на Аум.

Скоро след това Асахара свикал пресконференция, на която отрекъл всякакво участие в предполагаемото отвличане на Сакамото. Когато един репортер повдигнал въпроса за значката, открита на местопрестъплението, Асахара отговорил, че всеки би могъл да има такава, защото организацията му била раздала 40 000 бройки. В действителност броят на тези значки бил по-малко от сто. Полицията загубила интерес към случая и, в крайна сметка, медиите също.

Преследване на властта

Очевидно окуражен от способността си да се измъква от закона, Асахара започнал една странна кампания, с която се надявал да спечели на предстоящите национални парламентарни избори. Стратегията му била да издигне кандидатурите на група от подбрани свои последователи за 25 места в Долната камара.

Предизборните кампании на Аум

Предизборните кампании на Аум

Те проповядвали за неминуем край на света и в същото време обещавали свобода, равенство и милосърдие. Бюджетът на кампанията се измервал в милиони долари. Стотици последователи марширували по улиците, носейки нелепи маски с лика на Асахара.

Подобно на другите неща, с които се захващала сектата Аум, подходът й към предизборната кампания бил радикален и неетичен, като поддръжниците и кандидатите нарушавали всякакви избирателни правила. Плакатите на кандидатите от опозицията бивали късани, телефоните им подслушвани, а гласоподавателите заплашвани.

Въпреки високия бюджет и крайните стратегии, опитът на Аум да влезе в политиката пропаднал безславно, когато всичките 25 кандидати, сред които и Асахара, били победени. Резултатите от изборите не били единствената лоша новина за култа. Цяла Япония обърнала критичния си взор към тях. Асахара говорил за „крайните мерки, които са необходими за образоването на света за силата на Аум“.

Той говорел за създаването на армия, която да се бори срещу всеки несъгласен с ученията му. Загубата на изборите изглежда подействала като катализатор на неговите маниакални планове, защото той започнал да окуражава учените си да създават високотехнологични оръжия за предстоящата война. В началото на 1990 г. дневният ред на Асахара се изразявал в една единствена дума – отмъщение.

Странна наука

Главните учени на Аум Хидео Мураи и Сеичи Ендо създали една неповторима химическа лаборатория. След месеци проучвания на екзотични оръжия те съобщили на Асахара, че химическите оръжия са най-доброто средство за унищожение. Макар ядрените оръжия да са предпочитани от терористите, те са скъпи и трудни за намиране. Химическите оръжия, от друга страна, биха могли да бъдат създадени в собствените, специално конструирани за целта, биолаборатории на Аум.

След седмици на тестове и проби те успели да създадат най-отровната форма на токсин, позната на човека – синтезиран от бактерията клостридиум ботулинум. Това вероятно е най-отровното вещество в природата, 10 000 пъти по-силно от отровата на кобрата и 16 милиона по-мощно от стрихнина. Само един милиграм от него се счита за смъртоносна доза.

Първоначално тествали смъртоносната субстанция върху плъхове, като я смесили с храната им. Нищо не се случило. Разстроеният Ендо наредил токсинът да бъде инжектиран в плъховете, но отново нямало резултат. Накрая екипът установил, че токсинът се неутрализира при досег с въздуха. Асахара бил разочарован, тъй като изгарял от нетърпение да изпита новото си оръжие. Той наредил на Ендо да продължи с опитите. Лабораториите били подобрени, но методите за защита на учените били крайно неефективни. Макар да разполагали с последните защитни „биокостюми“, те имали съвсем малка представа за процедурите по обеззаразяване.

Следващият опит на Ендо изглежда проработил. Те планирали да оборудват един камион със специален уред, с който да разпръснат токсина в центъра на Токио, предимно в района на парламента. Асахара искал да даде на управляващите добър урок. Докато Асахара чакал с над хиляди от своите последователи на далечния остров Окинава, екипът с пръскачката се захванал за работа. Идеята била да убият правителството наведнъж, оставяйки страната в хаос. Тогава щял да се отвори път за един нов лидер. Този лидер, разбира се, щял да бъде Шоко Асахара.

За щастие, въпреки че пръскачките проработили, токсинът не подействал. Започнали нови изследвания за разработката на друга субстанция. Макар покушението да се оказало пълен провал, островното убежище организирано от Асахара донесло на култа допълнителни два милиона долара. Асахара бил в екстаз и макар сектата да търпяла постоянни критики, тя продължавала да процъфтява.

Руска връзка

Асахара и съпругата му в Москва

Асахара и съпругата му в Москва

Докато учените работели по усъвършенстването на химическите си оръжия, Асахара сложил началото на най-голямата еволюция на Аум от създаването на сектата досега.

Аум пристигнала в Москва през 1992 г. с гръм и трясък. Асахара и последователите му бързо изградили щаб в сърцето на съветската империя. Стотици хора се стичали да чуят ученията на Асахара и бълнуванията му за края на света. След няколко месеца усилено вербуване, подкрепено от мощна медийна кампания, Аум превзел Русия като снежна буря. Руски граждани от всички социални нива, включително и правителствени служители, се присъединили към култа. Асахара завързал връзки с много висши чиновници, като най-важният от тях бил Олег Иванович Лобов, секретар на Съвета за безопасност на Руската федерация.

Руски последователи на Аум

Руски последователи на Аум

Аум направила щедри дарения под формата на компютри, медицинско оборудване и 14 милиона долара в брой. Руските лидери били впечатлени и отворили вратите си за култа. Последвала редовна седмична телевизионна програма, възхваляваща добродетелите на Аум. По времето, когато Асахара и антуражът му се върнали в Япония, хиляди руснаци се били присъединили към сектата, а хазната на Аум се пръскала по шевовете.

Освен успешния растеж на сектата, мисията на Асахара в Русия му донесла и много по-голяма награда. Чрез новите си политически контакти сега той имал достъп до руското научно общество и неговото изобилие от съветски оръжия.

За да наглежда доставките на оръжия за масово унищожение от Съветите, Асахара наредил на един от доверените си лейтенанти, Кийохиде Хаякава, да остане в Русия. Неговата задача била да събере колкото се може повече информация за химическите оръжия и други устройства, включително и ядрени бойни глави. Инженерът Хаякава създал много контакти с водещи учени, физици и инженери, които притежавали знанието, което търсел Асахара. Хаякава създал и няколко „снабдителни линии“ с пазари на черно, продаващи военно оборудване.

Смъртоносна империя

„Времето настъпи“ – казал Асахара на събралата се група. В личните му покои седяли Мураи, Хаякава, Ендо и Цучия – ключовите фигури в неговия план за военизирането на Аум. Целта на срещата била да се фокусират усилията им към постигането на главната им цел – началото на Армагедон.

Било взето решение членовете на сектата да се въоръжат тайно за предстоящата битка. По отношение на оръжията били обсъдени много варианти. Биологичните оръжия били първи в дневния ред, последвани от ядрени устройства, енергийни лъчове и лазери. Били обсъдени и нормални оръжия. Асахара прекратил споровете, решавайки, че одобрява плановете за сдобиването и производството на всички тях.

Сградата за производство на зарин

Сградата за производство на зарин

Мураи получил задачата да ръководи производството на химически оръжия и развитието на ядрената, лазерна и микровълнова технология. Цучия получил контрол над нова лаборатория, която щяла да произвежда нервнопаралитичния газ зарин. Хаякава, освен че бил натоварен с изграждането на нови фабрики и инфрастуктура, получил и задачата да набавя по-конвенционални оръжия: огнестрелни, експлозиви, танкове и самолети.

Всички членове на Аум трябвало да минат през военна подготовка. За инструктори били назначени членове на сектата с военен опит. От най-способните новобранци бил създаден боен отряд, специализиран в сигурността и разузнаването. Сектата се сдобила с един западащ чугунолеярен завод и хвърлила милиони долари за машини, които щели да бъдат използвани в най-големия проект досега. Край поселището под връх Фуджи се строяла една нова сграда. Тя имала три етажа – един над земята, а другите два под нея – с площ от 14 кв./км. Тя била наречена „Храм на чистия поток“ и била оборудвана като фабрика за традиционни оръжия.

Фабриката, наричана от членовете на култа „Върховен научен институт“, била пусната в операция в началото на 1993 г. Тя произвеждала части за руските АК-74, които са предпочитано оръжие за много партизански армии и международни терористични организации. Асахара искал да бъдат произведени достатъчно пушки и муниции, за да въоръжи всеки член на култа, както и хиляди индивидуални оръжия, до 1995 г.

Междувременно, учените на Аум екипирали лабораториите си с подходящото оборудване и суровини за производството на огромни количества смъртоносен нервнопаралитичен газ и най-различни биологични токсини. С разрастването на Аум била изградена сложна структура от компании, които да наливат средствата в легитимни предприятия. Чрез една от тези компании, „Махапося“, Аум хвърлила мрежите си върху почти всеки бизнес, свързан с услуги и продукти за всекидневието. От земеделие до производство, от продажби на дребно до комисионерство, компанията държала всичко.

За да задоволи растящата нужда на Япония от технологии и информация, компанията отворила верига от магазини за евтини компютри в цялата страна. Продавайки предимно американски хардуер, в края на 1993 г. веригата вече била открила над 300 магазини.

Финансово Аум нямала грешка. Когато цените на имотите се сринали, сектата закупила земи, къщи и търговски и индустриални сгради. Вербуването на нови членове продължавало, като Асахара хвърлял по 120 000 долара на кампания. Една статистика изчислява богатството на Аум на над 150 милиона, в които не са включени 23-те милиона годишни печалби на „Махапося“ и 10-те милиона годишни дарения от членовете на сектата. В края на 1995 г. финансите на Аум щели да набъбнат на над един милиард.

Освен че се грижели за увеличаване на печалбите, компаниите на Аум изпълнявали двойна функция, предавайки посланието на Аум. Всеки бизнес имал достъп до голям диапазон от „потенциални новобранци“. Студентите били основна мишена.

Въпреки че Асахара проповядвал за прост и набожен живот, това не му пречело да се наслаждава на прелестите на живота. Той живеел като цар, заобиколен от луксозни коли и яхти, докато членовете на сектата работели дълги часове, хранели се оскъдно и живеели в мръсни и претъпкани колиби.

Биотерористични планове

Сеичи Ендо

Сеичи Ендо

Докато култът се разраствал, учените продължавали необезпокоявано изследванията си в биолабораториите на Аум. Ендо най-сетне бил убеден, че е усъвършенствал своя щам на бутулиновия вирус.

Асахара вече губел търпение. Той искал да предприеме атака срещу лидерите на страната и предложил, че най-добрият момент за това ще бъде сватбата на принц Нарухито. Първоначално той искал да атакува императорския дворец с лазерно оръжие и така да изличи от лицето на земята всички японски управници наведнъж.

Мураи обяснил на господаря, че макар такова оръжие да е възможно, те не разполагат с достатъчно време да го усъвършенстват и приготвят за кралското събитие. Асахара бил разочарован.

Все пак той признал, че организацията му наистина не е готова за изпълнението на подобен дързък план. Вместо това, решил да опита отново да разпръсне ботулинов токсин в центъра на Токио. Скоро към столицата потеглил нов камион, оборудван с пръскачки, а Асахара щял да ръководи лично операцията. Докато жителите на Токио се приготвяли за кралската сватба, Асахара и неговите хора започнали да разпръскват, както се надявали, епидемия по улиците на града. Планът се провалил – сватбата дошла и си отишла без нито един сигнал за заразени хора.

Очевидно, размишлявал Ендо, ботулизмът не е подходящ, но той имал наум друго оръжие в арсенала си, което щяло да бъде.

В края на 1993 г. той разкрил плана си да разпръсне друга смъртоносна субстанция над Токио. Аум притежавала една осеметажна сграда в източната част на града, която била пригодена да приюти нова лаборатория, където щяла да се произвежда бактерията бациликус антрацис, по-добре известна като антракс.

Британците разработили антракса като потенциално биологично оръжие през Втората световна война. Той бил тестван върху овцете на остров Гринярд, намиращ се край бреговете на Шотландия. Като биологично оръжие, антраксът е създаден да се вдишва. Няколко дни по-късно жертвата проявява симптоми, подобни на грип, последвани от висока температура и повръщане. Тялото започва да се покрива с огромни, болезнени мехури и кожата става черна и твърда. Мозъкът се разширява и започва да кърви, а тялото посинява от липсата на кислород и жертвата изпада в кома и умира бавно и мъчително. Болестта е почти винаги фатална, както установяват руските учени през 1979 г., когато без да искат изпуснали антракс в град Свердловск. Повече от 60 души били убити.

Произвеждането на антракса като оръжие не е лесна задача. Ендо се уверил в това по трудния начин. Първо антраксът трябва да бъде култивиран, след това направен на прах или течност, без да бъде убита бактерията, и накрая разпределен на прахчета или в аерозолни опаковки, така че нужната доза да достигне носоглътката на жертвите.

Първи опити за биотероризъм

На 29 септември 2001 г. Ричард Манчи пише в писмото си до „Ню Сайънтист“: „изборът на сектата за антракс като биологично оръжие е логичен, тъй като антраксът произвежда резистенти спори, които остават живи в продължение на години“. Британците биха могли да потвърдят тази истина, след като техните опити с антракс на остров Гринярд го правят необитаем за повече от 40 години. Наложило се буквално да изкоренят цялата растителност на острова и да третират почвата с формалдехид и други химикали, за да унищожат антраксовите спори, които продължават да живеят в почвата десетилетия след това.

Японските власти установяват, че един от членовете на култа – студент по биология, се е сдобил с проба от антракс чрез друг член – медицинско лице. След това Ендо култивирал бактерията в големи цилиндри. Той имал избора да произведе антракса в течна форма за разпръскване или на прах за вдишване. Поради някаква причина Ендо избрал течната форма, която има по-малък шанс да се установи в белите дробове на жертвите.

На покрива на сградата била монтирана индустриална пръскачка, която с помощта на мощен вентилатор разпръсквала бактерията в квартала. Облечен в защитен костюм, Асахара наблюдавал освобождаването на заразата. Уредът работил непрекъснато в продължение на най-малко 24 часа и дори вероятно няколко дни.

Скоро местните жители се оплакали на властите от странната миризма носеща се в района. Според някои сигнали, растенията започнали да вехнат, домашните любимци се разболявали, а хората изпитвали загадъчни стомашни болки. Никой не умрял, нито проявил симптоми на антракс, но мнозина подали сигнали в полицията, която в крайна сметка установила, че източникът на миризмата е сградата на Аум. И този път властите не предприели действия. Те се задоволили с обяснението на Асахара, че миризмата е комбинация от парфюм и соево олио, което изгаряли, за да „прочистят“ сградата от зли сили. Все пак полицията взела проби от течността, която изтичала от една тръба извън сградата.

Защо разпръскването на антракса не успяло да създаде епидемия? Според „Ню Сайънтист“, течността, взета от полицията, и до днес съдържа много здрави антраксови бактерии, но пробата, която Ендо използвал, била щам от ветеринарна ваксина и нямала способността да причини зараза.

Изглежда така, сякаш, въпреки изобилието от пари, Ендо и колегите му са били технически некомпетентни. Но истината е, че ако култът бил използвал болестотворен щам, много хора са щели да се заразят.

Асахара наредил на Ендо да увеличи усилията си в откриване на подходящ вирус. Един екип бил изпратен в Африка, за да проучи възможността за култивиране на вируса Ебола. Не е ясно дали групата се е върнала с някакви проби от Ебола.

В Америка също били изпратени екипи, чиято задача била да претършуват националните библиотеки за повече информация, касаеща химическите и биологични оръжия. Ендо бил изпратен в Русия, за да научи повече за биологичната война и да се сдобие с достъп до най-големия запас в света на химически и биологични оръжия.

Руският хеликоптер закупен от Аум

Руският хеликоптер закупен от Аум

Хаякава също се върнал в Русия, въоръжен с „приоритетен“ шопинг лист. Той се опитал да закупи един бивш военен хеликоптер, един самолет изтребител МИГ-29 и една ракетна остановка. Успял да купи само хеликоптера. Една записка в неговия дневник, открита по-късно от полицията, показва до колко далече била готова да стигне сектата Аум в подготовката си за Армагедон. Хаякава бил написал в бележника си: „Ядрена бойна глава – колко струва?“.

Перфектното оръжие

Една безлична сграда в комплекса на Аум под връх Фуджи приютявала едно от най-модерните предприятия за производство на химически оръжия. Сградата, наричана „Сатиан 7″, струвала 10 милиона долара. Името „Сатиан“ произхожда от древната санскритска дума за истина. Всички сгради в поселището носели това име, последвано от номер.

Сатиан 7

Сатиан 7

Тази сграда имала една единствена цел: да произвежда най-смъртоносния нервен токсин в света – газът зарин. Компютърно контролираната лаборатория била в състояние да създава по два тона зарин на ден. Асахара бил наредил да се произведе количество от 70 тона – достатъчно да убие всяко живо същество на планетата.

Германските химици откриват зарина през 1936 г., докато експериментирали с органофосфорни съединения, използвани в инсектицидите. Нацистките лидери разбрали за новото съединение и бързо наредили то да бъде пригодено за военни цели. Заринът обаче не е използван в сражения, защото така и не бил усъвършенстван достатъчно чак до края на войната.

Ендо се спрял на зарина, заради лесното му произвеждане и достъпността на съставките му. Той е едно от най-смъртноносните съединения откривани някога. Само една капка по кожата е достатъчна да убие възрастен човек. Също като антракса, и зарина причинява жестока смърт.

Минути след излагане на отровата в течна или газообразна форма, носът на жертвите започва да тече, придружен от стягане в гърдите. Следват жестоки спазми, повръщане и изпускане на урина и изпражнения, конвулсии, кома и накрая смърт.

Талантливият химик Масами Цучия най-сетне успял да добие зарин през октомври 1993 г. Той, подобно на Ендо, бил подложен на месеци натиск от страна на Асахара, който натяквал, че двамата само пилеят пари без никакви резултати. Крайният резултат дошъл на голяма цена, не само финансова, но и физическа. По време на процеса имало много инциденти, като няколко човека пострадали тежко. От всички формули и методи само един се оказал успешен. Асахара бил във възторг; най-сетне разполагал с „апокалиптичното“ си оръжие. Сега имал нужда само от място, на което да го изпробва.

През април 1993 г. Хаякава се опитвал да се сдобие с уран за един бъдещ ядрен проект. Тъй като не могъл да го намери в Япония, той и неговият асистент заминали за Австралия, където съществува едно от най-големите находища на уран в света. Той имал нужда от помощ в търсенето и се обърнал към услугите на един минен консултант и един агент по недвижими имоти. През май 1993 г. той вече бил създал две компании в Австралия, чрез които да извърши покупката. Агентите го водели по разни терени в австралийската пустош, където той замервал почвата с електронни уреди. Един от имотите изглеждал идеален за нуждите им – овчарският развъдник Банджауор в Западна Австралия. Той струвал 400 000 долара, което си било чиста далавера. Хаякава похарчил още 110 000 долара, за да извади разрешително за миньорски разкопки.

Новата собственост изглеждала като идеалното място за изпробването на новия арсенал и Асахара и неговият антураж се запътили към Австралия, за да присъстват на тестовете. Пристигането им било затруднено, когато митницата открила у тях незаконни опасни химикали. Властите вече били предупреждавали сектата веднъж, заради лошото поддържане на имота, и настоявали във фермата да бъде назначен австралийски управител.

Опитният овцевъд Невил Броснан бил нает да управлява фермата. Скоро той намерил присъствието на сектата за тревожно, особено след като открил някакви химикали, скрити в една барака, и му било казано да си гледа работата.

Костите на убитите със зарин овце

Костите на убитите със зарин овце

Не е известно как заринът е внесен в Австралия, но той не бил направен там, тъй като фермата не предлагала необходимите условия за това. Сектантите не губили време и го тествали върху едно стадо овце. Само минути след като вдишали отровните пари двадесет и девет овце паднали в конвулсии на земята и скоро умрели. Асахара бил извън себе си от радост. Сега той нямал търпение да изпробва зарина върху човек и вече си имал някого наум.

Морски свинчета

Дайсаку Икеда бил лидерът на „Сока Гаккаи“ – една от най-популярните „нови религии“ в Япония. Асахара го смятал за свой конкурент и се възползвал от всяка възможност да го критикува публично. Той избрал Икеда за своя мишена и наредил на хората си да монтират поредната пръскачка върху един камион. Те избрали за покушението си една вечер, в която Икеда щял да изнася публична реч. Камионът бил паркиран до сградата, в която се състояло събирането, и пръскачката била активирана. Уредът не се задействал и покушението било прекратено. Те направили повторен опит на друго събрание. Всичко вървяло добре, докато уредът не протекъл, опръсквайки с отровна течност Томомицу Ниими, началникът на охраната на Асахара. За щастие на Ниими, Наякава бързо му дал антидот и предотвратил срив на нервната му система.

Първото опитно зайче се измъкнало от теста, но заринът доказал ефективността си въпреки това. Започнало търсене на нова мишена. Няколко месеца преди това Асахара се бил опитал да купи едно хранително предприятие в град Мацумото. Когато разбрал, че купувачът е сектата Аум, собственикът завел дело за анулиране на сделката.

Адвокатският екип на Аум оспорил иска и последвал един проточен процес, комбиниран с обичайната мръсна кампания, която сектата предприела в опит да опетни името на собственика. Когато съдиите се оттеглили да решават присъдата, адвокатите предупредили Асахара, че има голяма вероятност да загубят делото.

Асахара бил бесен и спешно свикал събрание с „военния“ си персонал. Той им дал заповед да убият съдиите със зарин. Екипът бързо се захванал за работа. Хидео Мураи наредил на хората си да оборудват един голям камион със сложен пулверизатор, зареден с 20 кг. зарин. Друг екип бил изпратен да огледа района около съда, а сектата наела още една кола, която да служи за наблюдателен пост.

В утрото на 27 юни 1994 г. двете возила напуснали поселището. Хидео Мураи закъснял с потеглянето, защото се успал. Щом излезли на пътя станало ясно, че конвоят може да се движи само с половината от предвидената скорост, заради тежкия товар в камиона. В резултат на това забавяне, когато пристигнали в Мацумото, те установили, че съдиите са свършили работа и са си отишли вкъщи.

Мураи бил твърдо решен, че покушението трябва да продължи въпреки пречките и подкарал конвоя към общежитието, в което нощували съдиите.

В 22:40 ч. членовете на екипа взели антидот против зарина и надянали собственоръчно направени противогази. Пулверизаторът бил активиран и камионите бавно потеглили по набелязания маршрут. Скоро обаче устройството се развалило и изпуснало смъртоносен облак от водороден хлорид. Парата била толкова гъста, че хората в камиона не можели да видят какво правят.

Докато терористите се опитвали да отстранят проблема, вятърът променил посоката си и отнесъл газа встрани от набелязаната цел, към околните жилищни сгради. Скоро след това кучетата започнали да умират в агония, а техните собственици били покосени от заслепяващо главоболие и жестоки стомашни спазми.

Седем невинни души загинали през онази нощ, а други 150 били приети в болницата. Съдиите, които били изложени на газа в малка степен, се отървали само с леки симптоми. Обръщането на вятъра ги спасило от сигурна смърт. Макар атаката да била провалена, Асахара бил доволен от резултата.

Инцидентът предизвикал мащабно полицейско разследване, но сектата не била обвинена в нищо, дори когато един анонимен сигнал я обвинил за обгазяването. Вместо това, властите задържали един от оцелелите, Йошиюко Коно, понеже намерили химикали в бараката му. Анонимното съобщение, изпратено до полицията гласяло:

„Мацумото беше просто репетиция. Резултатът от този експеримент в открити условия: седем мъртви, над 200 обгазени. Ако заринът се пусне в затворено пространство, като да речем претъпканото метро, е лесно да си представим една масивна катастрофа“.

Очевидно някой член на сектата близък до Асахара бил изпратил това съобщение, за да предупреди полицията за предстоящото огромно нещастие.

Време за война

Мегаломанията на Асахара достигнала върха си. Той бил успял да се заобиколи с армия от верни последователи, които били готови да го последват в смъртта. Учени, физици, войници и дори членове на Якуза се били заклели във вярност на „господаря“.

Недоволството от сектата растяло бавно, но сигурно. Всяка седмица властите получавали многобройни оплаквания от Аум, свързани със зловонните пари, разпръсквани от комуната, увредени реколти, загадъчни заболявания и непрекъснатите странни шумове. Полицейски акции били извършени в няколко от сектантските селища в страната, но Асахара успявал да държи властите настрана. Вътре в редиците му обаче, много от последователите започвали да губят илюзиите си. Една от тях, 62-годишна жена, която била посветила живота си и 600 000 долара на Аум, избягала от сектата и се укрила. Асахара наредил да я открият и върнат обратно. Един от неговите хора се опитал да я намери, но не успял.

Тогава задачата била поверена на Йошихиро Иное, бруталният и смъртоносен шеф на разузнаването на Асахара. Иное и неговият отряд опитали различна тактика – те отвлекли 68-годишния брат на жената Кийоши Кария. Преди това в дома му били получавани заплашителни обаждания, настояващи той да издаде местонахождението на сестра си, но човекът отказал да говори. Това, че той се е страхувал за живота си, ставало ясно от бележката, която оставил на семейството си: „Ако изчезна, значи съм бил отвлечен от Върховната истина на Аум“.

Кария бил пребит, упоен и откаран в комуната под планината Фуджи. Иное изтезавал човека с часове с помощта на лекарите Накагава и Наяши. Въпреки че бил натъпкан с наркотици, той отказал да издаде сестра си. Накрая Кийоши изпаднал в кома и умрял.

Тялото му било поставено в огромна индустриална микровълнова фурна, в която било готвено в продължение на два дни, след което било потопено в азотна киселина. Малкото останки на Кийоши Кария били изхвърлени в близкото езеро. След неговото отвличане полицията започнала да се подготвя за най-мащабната акция в историята на Япония.

Междувременно Асахара планирал един грамаден преврат. Първоначално той искал да нахлуе във всички правителствени учреждения, в комбинация с въздушни бомбардировки. Планът, на който се спрял накрая, бил доста по-простичък, но също толкова смъртоносен. Мишената щяла да бъде токийското метро, а оръжието – зарин. Като прелюдия към начинанието, Асахара събрал над сто свои последователи и ги окуражил да се принесат в жертва и да се „борят като един“. Той предрекъл, че сигурно ще бъде заловен, но ги успокоил, че ще се завърне.

Системата на токийското метро пренася по 2,7 милиарда пътници в годината. Дневно, системата превозва по 5 милиона души. Главната цел била станцията Касумигасеки, а атаката щяла да започне в понеделник на 20 март 1995 г. в 8:00 ч. – в най-голямото утринно оживление.

Начело на операцията стоял Хидео Мураи. Уморен от постоянните технически проблеми, той се постарал този път да разработи непробиваем метод. Избраните членове щели да се качат на влака, носейки торби пълни със зарин. Те щели да пробият торбите и да оставят смъртоносния газ да изтече в метрото. Мъжете, избрани за операцията – Кеничи Хиросе, Ясуо Хаяши, Масато Йокояма, Тору Тойода и д-р Икуо Хаяши – чакали, докато учените на Аум приготвяли техния смъртоносен товар. Малките торби били изработени от платна от устойчив на токсини полиетилен и били напълнени със зарин. Тези торбички, от своя страна, били поставени в по-големи раници. Пет чадъра със специално наострени върхове били раздадени на всеки от мъжете. След няколко „сухи тренировки“ терористите били готови за действие.

С раниците пълни със зарин и подсигурени с антидот, членовете на ударния екип напуснали комуната няколко часа преди зазоряване. По пътя петимата мъже увили пакетите си във вестници и тиксо. Всеки от тях бил оставен на различна станция, за да се качат на пет отделни влака, които щели да се срещнат на станция Касумигасеки. Хаяши бил оставен на станция Уено в 7:00 ч., където се качил на влака си.

Следващият оставен бил Тойода. Той спокойно влязъл в станция Хибия, купил си билет и седнал на мястото си. Хиросе не бил толкова хладнокръвен като Тойода – той се потял, докато заемал мястото си и внимателно поставял пакета на пода между краката си. Йокояма се качил на влака, пътуващ по линията Марунучи. Доктор Хаяши взел линията Чийода. Когато петте влака наближили станция Касумигасеки, петимата мъже пробили пакетите с чадърите си и слезли на следващата спирка.

Всеки от пакетите започнал да тече и зариновите пари се разпръснали почти мигновенно. Скоро много от пътниците се разкашляли и се почувствали зле. Когато влаковете пристигнали на следващите си спирки, няколко пътници се строполили на платформите, а други се затичали към изходите на станциите. За отрицателно време района, заобикалящ станциите, се осеял с мъртви и умиращи хора. Запристигали линейки, а полицията, армията и други агенции спекулирали за причината, несигурни дали става въпрос за изтичане на газ, бомба или терористичен акт.

За няколко часа загинали 12 пътници, а 5500 други пострадали в различна степен. Някои от тях щели завинаги да носят следи от жестоките наранявания. Лещите на една жена се „споили“ с очните й ябълки под влиянието на нервнопаралитичния газ и се наложило очите й да бъдат отстранени по оперативен път. Методът на атаката останал неизвестен, докато военните специалисти не огледали метрото и установили, че използваното съединение е било зарин.

Междувременно петимата терористи успели да се измъкнат. Те пристигнали в поселището няколко часа по-късно. Асахара ги поздравил, дал им пари и им казал да бягат и да се укрият.

Ударна сила

Атаката в метрото успяла да всее ужас из цяла Япония. Токио, някога един от най-безопасните градове в света, сега се превърнал в град под обсада. Докато жителите се опитвали да се справят с шока, Столичната токийска полиция правела последните си приготовления за една от най-мащабните операции в криминалната история на страната.

Макар операцията да била секретна, слуховете за нея бързо достигнали до обществото на Аум. В интернет били публикувани съобщения, вероятно от шпиони на сектата в полицейското управление, в които се цитирало времето и мястото на акциите.

Комплексът в планината Фуджи се превърнал във френетичен кошер, докато сектантите бързали да унищожат и да скрият доказателствата за смъртоносните си занимания. Химикалите бивали заравяни или изгаряни, оборудването премествано другаде, а записките унищожавани. Стотици последователи, включително и най-приближените до Асахара, напуснали поселището, за да се укрият в сигурни убежища.

По-рано през същия ден Ролс Ройсът на Асахара бил забелязан да напуска щабквартирата и да се насочва с висока скорост към Токио. Впоследствие колата била забелязана в паркинга на един луксозен хотел. Полицията пристигнала на мястото, но изгубила следите на автомобила, който увеличил скоростта си и се скрил в трафика. Асахара се измъкнал от полицията и щял да го прави още цели два месеца.

Малко след зазоряване в сряда на 22 март над хиляда полицаи нахлули в поселището на Върховната истина на Аум край връх Фуджи. Много от офицерите били облечени със специални защитни костюми. Те носели необходимите уреди, за да си осигурят достъп в помещенията – лостове, горелки и триони. Членовете на Аум, които били останали в селцето, протестирали срещу полицейското нахлуване, но не оказали съпротива.

През следващата седмица полицията се натъкнала буквално на тонове опасни химикали и апаратурата за тяхното модифициране в смъртоносни оръжия. Изровени били над 200 различни химикали. Някои от съставките били достатъчни за производството на достатъчно количество зарин, с който биха могли да бъдат убити 4 милиона души. Освен химикали, властите открили болница, заредена с екзотични лекарства, сейф пълен с милиони долари в брой и злато, многобройни килии за изтезания, в много от които все още имало затворници. Въпреки акцията и последвалия обиск, полицията не била в състояние да арестува никого във връзка с обгазяването в метрото.

Адвокатският екип на Аум отговорил на акциите, завеждайки дела срещу града за причинените щети. Те казали на пресата, че химикалите и оборудването са били за производството на торове и хранителни продукти. Асахара се провъзгласил за невинен в едно видео съобщение, настоявайки, че „атаката в токийското метро е опит на американските военни да набеди култа“.

Снимки на терористите, разлепени в метрото

Снимки на терористите, разлепени в метрото

Лидерите на култа се превърнали в най-търсените престъпници в страната. Все още в нелегалност, някои от тях продължавали да планират бъдещи атаки. Началникът на националната полиция Такаджи Кунимацу бил застрелян четири пъти с тежко калибрен револвер, докато влизал в офиса си. За щастие той оцелял. Два часа след това покушение един японски телевизионен канал получил анонимно обаждане, заплашващо, че ако разследването на Аум не бъде прекратено, ще загинат още много полицаи.

Заради присъствието на Аум в Съединените Щати, ФБР започнало официално разследване на дейностите на сектата. То скоро било затруднено от отказа на японските власти да споделят информация. Въпросът в крайна сметка бил разрешен чак когато американското правителство изпратило официален дипломатически протест на японските си колеги.

Полицейското разследване започнало да дава резултати в началото на април. Доктор Икуо Хаяши бил първият арестуван член от вътрешния кръг на сектата. Макар повече от 100 члена да били вече задържани, повечето били обвинени единствено в леки провинения. Наемният убиец на култа Томомицу Ниими бил следващия арестуван. Той и Хаяши били обвинени в задържане на последователи против  волята им. Последвали още арести, сред които и този на Кийохиде Хаякава. Всички затворници били държани в изолация, без достъп до адвокати. Полицията се надявала, че този метод скоро ще доведе до признания.

Междувременно Асахара все още се укривал, но това не му попречило да издаде брошури, в които, освен други неща, предричал нещастие, което „ще накара земетресението в Кобе да изглежда по-незначително и от муха кацнала на бузата“. Предречената дата била 15 април 1995 г. Властите приели заплахата много сериозно, обявили критично положение и увеличили акциите си, надявайки се да заловят членовете на култа със зарин или други подобни субстанции. Но всичко, което открили, била една заплашителна бележка. Тя гласяла:

„Ако полицията някога нахлуе в мястото, където се крие Господарят Асахара, ние ще им хвърлим зарин и ще умрем заедно с тях“.

С наближаването на фаталния 15 април се увеличили слуховете за неминуема гибел. Заплахи за отровена вода, газови атаки и погроми кръжали над Токио, карайки магазините и индустриите да затворят врати. Градът се приготвял за най-лошото. Армейски специалисти по химически оръжия били разпределени на стратегически позиции, а болниците били заредени с антидоти за нервнопаралитични газове.

Накрая настъпил съдбовният ден. Градът чакал в тих ужас, докато хиляди полицаи патрулирали по улиците, готови да посрещнат следващата вълна на тероризъм, но такава така и не дошла. Четири дни по-късно, когато градът се връщал към обичайната си рутина, се появило съобщение за газова атака в станция Йокохама. След изчистването на газа около 600 души били откарани в болницата с възпалени очи и гърла. Първоначално за нападението била обвинена сектата Аум, но впоследствие за акта си признал един единствен извършител.

Полицейското разследване се проточило. Макар да било доказано, че Аум е произвеждала нервнопаралитични вещества, сред които и зарин, никой не бил арестуван и обвинен за обгазяването в токийското метро. Междувременно медиите успели да превърнат в герои някои от членовете на сектата. Един от тях, Фухимиро Джою, се радвал на почти звезден статус сред младите жени в Япония.

Смърт и предателство

Много от членовете на вътрешния кръг на сектата били все още на свобода, тъй като срещу тях нямало издадени заповеди за арест. Някои от по-видните сектанти били забелязани да влизат в щабквартирата на Аум в Токио от огромния медиен контингент, който се бил разположил на лагер около сградата.

Хидео Мураи се държи за стомаха след удара

Хидео Мураи се държи за стомаха след удара

На 23 април няколко коли пристигнали пред сградата и култовите фигури, сред които адвокатът Йошинобу Аояма, си запробивали път през тълпата от журналисти. Приблизително в 8:30 ч. главният учен на Аум Хидео Мураи слязъл от една кола и се запътил към входа. Точно, когато достигнал вратата, един мъж пристъпил към него и забил нож в стомаха му. Журналистите и гражданите гледали с ужас как мъжът продължава да забива ножа си в Мураи, докато накрая той се сринал на земята, целият покрит с кръв.

Нападателят, впоследствие идентифициран като Хироюки Джо, се предал на полицията и обяснил, че е действал воден от гняв заради онова, което култът бил извършил в метрото. По-късно той щял да промени историята си и да каже на детективите, че е бил нает от един бос на Якуза.

След това убийство полицията организирала още 90 акции над поселища на Аум. По време на обиска на комплекса в планината Фуджи полицията открила под сградата „Сатиан 2″ едно мазе, което било останало скрито от погледите им при предишните набези. Влизайки вътре, полицаите с изненадата се натъкнали на двамата основни архитекти в личния Армагедон на Асахара – Масами Цучия и Сеичи Ендо.

Предстояло залавянето на още трима от основните фигури. Сред тях бил и най-опасният сектант Йошихиро Иное. В неговата компания били физикът Тору Тойода и личният лекар на Асахара Томомаса Накагава. Иное все още имал няколко аса в ръкава си.

Пети май е национален празник в Япония, което означава, че линиите на метрото са пълни с хора, заминаващи извън града. Хиляди полицаи патрулирали из станциите и туристическите забележителности. Една такава локация била Шинджику – една от най-оживените станции в Токио.

По-късно вечерта служителите на станцията получили сигнал за някаква горяща чанта в една от публичните тоалетни. Пламъците били угасени с вода, но чантата започнала да изпуска отровни газове. Пожарникарите успели да потушат изпаренията. Полицията установила, че уредът е направен от два презерватива, пълни със натриев цианид и сярна киселина. Устройството било направено така, че когато киселината прояде първия кондом, да се смеси със съдържанието на втория, създавайки водороден цианид – смъртоносен газ, който бил използван от нацистите при изтребването на евреи.

Ако устройството бе реализирало пълния си потенциал, изпаренията щели да попаднат във вентилационната система и биха могли да убият над 20 000 пътници. Десет дни по-късно Иное бил забелязан от полицията на една друга станция и бил арестуван.

Шоко Асахара в ареста

Шоко Асахара в ареста

Шоко Асахара все още се измъквал от мрежите, които властите били хвърлили над цялата страна. Невероятно, но накрая се оказало, че той се крие в сграда „Сатиан 6″, която била многократно претърсвана от полицията. На 16 май 1995 г., следени от камерите на националните медии, полицаите нахлули в „Сатиан 6″ и арестували Шоко Асахара. Той бил облечен в лилава роба и, според някои полицейски източници, „миришел лошо“. Впоследствие медиите спекулират, че властите са знаели за местонахождението на Асахара от известно време, но са се въздържали от ареста му, докато не са се уверили, че събитието ще получи максимално медийно покритие.

Въпреки че всички лидери на култа били в ареста, покушенията продължили. Едно писмо бомба било доставено в офиса на Юкио Аошима – губернаторът на Токио. Когато то било отворено от един от неговите асистенти, устройството избухнало и отнесло пръстите на лявата ръка на човека.

В метрото били открити още две устройства с цианид, но нито едно от тях не успяло да се задейства. Впоследствие били открити още четири, всяко от които имало потенциал да убие хиляди хора.

На съд

Скица на Асахара в съда

Скица на Асахара в съда

Процесите срещу членовете от вътрешния кръг на култа започнали през 1996 г. Асахара вече бил обвинен в 23 убийства. Заобиколен от дузина адвокати, той пледирал за невинен по всички обвинения. Обвиненията срещу останалите лидери били убийство, опит за убийство, отвличане, производство на опасни вещества и много други по-леки нарушения.

Някои от лидерите на култа, сред които Иное, Хаякава, Ниими, Цучия и Ендо, направили пълни самопризнания в опит да избегнат смъртното наказание. Експертите предвиждали, че делата ще се точат през идните 30 години, тъй като армията от адвокати на Аум продължавала да оспорва обвиненията и протестирала срещу „нарушаването на религиозните свободи“.

На 8 октомври 1998 г. съдът осъжда един от членовете на Аум, Казуаки Оказаки, на смърт за убийството на четирима души: Цуцуми Сакамото, неговата съпруга и техният невръстен син, както и един член на култа, който се бил опитал да се измъкне от сектата. Докато властите умували дали да забранят съществуването на култа, Аум продължавала да набира нови последователи. През март 1999 г. сектата купува имоти и отваря нови офиси в най-големите японски градове.

Съпругата на Асахара Томоко Мацумото също била арестувана по обвинение в убийството на един от членовете на Аум. Тя била осъдена на шест години затвор през 1999 г.

Въпреки че Аум официално била лишена от религиозния си статус и данъчните си облекчения, тя продължавала да осъществява огромни приходи. Все още придържайки се към оригиналните пророчества на Асахара, неговите верни последователи правели приготовления за Деня на страшния съд. Те вярвали, че когато този ден дойде, цялото население на света ще бъде унищожено. Само онези, които се придържали към ученията на своя гуру, щели да оцелеят.

Сектата закупува земя в непосредствена близост до затвора, в който лежал Асахара по време на процеса си. Членовете на култа считали затвора за „свято място“.

Според слуховете, една от дъщерите на Асахара, Рика Мацумото, поела ролята на лидер на Върховната истина на Аум. Групата я счита за негов естествен наследник, тъй като тя е родена след като баща й получава „просвещението“ си през 1982 г. Самата секта променя името си от Аум на Алеф през 2000 г.

В края на юни 2001 г. се състояло 200-то заседание на процеса срещу Шоко Асахара. Обвинението се подготвяло да се оттегли, а защитата тепърва щяла да изложи случая си. Асахара причинявал много от отлаганията на заседанията като постоянно мърморел или заспивал в залата.

Хората от култа си имали свои собствени проблеми. Властите не позволявали на членовете на сектата да се регистрират за жителство, като по този начин ги лишавали от социални и здравни осигуровки.

През октомври 2001 г. адвокатите на Асахара поискали отлагане на делото с една година, за да имат време да подготвят защитата си и да изберат свидетели.

Томомицу Ниими е осъден на смърт за ролята си в обгазяването на метрото и други убийства. Той е осмият осъден на обесване последовател на Аум, но десетки други, включително и Асахара все още очаквали присъдите си.

Култът е жив

На 11 септември 2002 г. японската преса съобщава, че обществото все още не се доверява на сектата Аум, въпреки че официално последователите й били отхвърлили Шоко Асахара като свой лидер. Култът признава за миналите престъпленията на Аум и изплаща 330 милиона йени (2,8 милиона долара) като компенсации за жертвите.

Сега култът се нарича Алеф и членовете му са паднали от над 10 000 до 1650 души, които продължават да са обект на постоянно полицейско наблюдение.

650 от членовете на Аум живеят в комуни със семействата си. Смята се, че повече от половината от всички настоящи членове на сектата са се присъединили към нея след атаката в метрото. Култът продължава да държи доходоносния си бизнес с компютри и получава значителни дарения.

Фухимиро Джою, един от лидерите на Аум, който не бил изправен пред съда, се представя за настоящия лидер на култа. Той казва, че организацията е претърпяла реформи и е изоставила всякакви методи на насилие в идеологията си.

На 27 февруари 2004 г. Районният съд в Токио осъжда основателя на Върховната истина на Аум Шоко Асахара на смърт чрез обесване за убийството на 27 души.

Докато изслушвал присъдата си, Асахара се усмихнал, засмял и се прозял няколко пъти, без да покаже никаква емоция. Той бил отведен в затвора, където да изчака екзекуцията си.

Когато най-малката от четирите му дъщери най-сетне била допусната на посещение, тя заварила баща си в инвалидна количка и с памперс.

Строгите правила за посещение в затвора били затегнати още повече по отношение на шестте деца на Асахара и неговите роднини. Дъщерите му чакали в продължение на девет години, за да го посетят. През това време единствените му посетители били неговите адвокати, лекари и психолози.

Шоко Асахара

Шоко Асахара

Властите имали основателна причина за това: те се страхували, че Асахара може да се опита да предаде съобщение на последователите си, а освен това се носели слухове, че третата му дъщеря го е наследила като лидер на култа.

Адвокатите на Асахара съобщили, че ще обжалват присъдата му, но се сблъскали с един сериозен проблем – те не можели да комуникират с клиента си.

Асахара бил започнал да се държи странно. Той мърморел, кикотел се, говорел безмислици и често изпадал в пълно мълчание. Сляп и почти глух, човекът, който се смятал за месия, изглежда бил изгубил и разсъдъка си.

Само на 51 години той изглеждал стар и крехък. По време на една от следващите визити на дъщеря си, той мастурбирал пред нея.

Изпълнението на екзекуцията му се отлага непрекъснато заради продължаващите дела срещу неговите съмишленици, последният от които е арестуван през 2012 година.

Екзекуция

Смъртната присъда на Шоко Асахара влиза най-сетне в сила след цели 22 години в затвора. На 6 юли 2018 година той е екзекутиран чрез обесване, заедно с още седем членове на неговия култ. Още шестима увисват на въжето десет дни по-късно – на 26 юли.

Екзекуциите в Япония протичат тайно, като затворникът и неговите близки и адвокати не се уведомяват предварително за това. Според „Амнести Интернешънъл“, осъдените обикновено научават за края си едва няколко часа преди да бъдат убити.

Зала за екзекуции в японски затвор

Зала за екзекуции в японски затвор

Японският министър на правосъдието Йоко Каваками казва, че правителството е разглеждало аргументите срещу смъртното наказание, но е на мнение, че наказателната система на страната би следвало да се опира на общественото мнение. Според нея, японската общественост приема смъртното наказание за престъпления от тази величина и не смята, че прекратяването на тази практика би било от полза за Япония.

 

 

5 Коментари за “Фалшивият пророк Шоко Асахара и Върховната истина на Аум”

  1. AvatarЦецо

    Идиот…

  2. AvatarВойн на Аллах

    Истински мъченик за вярата ! Трябва да се поучим от такива хора !

  3. AvatarJJR

    A? Ко риечи? Ми бягай при тях бе душко! С удоволствие ще те пратят при Господа ти с помощта на някоя самоделка.

  4. Avatarоооо

    Това беше най-завладяващата история, която съм чел във този сайт. Пред нея историите за серйините убийци бледнеят и приличат на детски приказки. Въпреки злото, историята е уникална.

  5. AvatarТаня

    Най- накрая му светиха маслото на този ненормалник. Все си мислех, че ще му се размине, защото се е побъркал, но явно “ дръпнатите“ не си поплюват и браво за което!!!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняЛуди години: Тинейджърки осъдени... { Да, по първия случай, присъдата е повече от неуместна. Момичето... } –
  • User AvataravangardИрина Гайдамачук: Блондинката с... { Една забележка. Името на първата заподозряна в източниците е записано... } –
  • User Avatar333Наташа Кампуш: Австрийската пленница... { Дано този нещастник сега гори в ада и дано всеки... } –
  • User AvatarТаняМайкъл Суанго: Докторът с... { Да, точно защото е болно, нарцистично, егоистично ко...ле, е разкрит.... } –
  • User AvatarТаняСестрите Папен: Скандалното престъпление... { Е, как да й отрежат главата, като е доказала, колко... } –
  • User AvatarТаняКазахстанският канибал Николай Джумагалиев:... { Колко жени е погубил този изрод и да не получи... } –