Ерик Смит: Малолетният детеубиец от Савона

Тридесет и една годишният Ерик Смит има червена коса, очила с дебели стъкла и лице, обсипано с лунички. Затворническата му униформа изглежда с един номер по-голяма. Неговата външност никак не подхожда на престъплението му.

На 13-годишна възраст той се превръща в център на медийна буря. Рижавата му физиономия и крехката му възраст били в такъв контраст с жестокостта на престъплението му, че убийството за малко щяло да му се размине.

Буря в тихото градче

Дерик Роби
Дерик Роби

Савона е малко тихо провинциално градче с един единствен светофар. Всички съседи се познават, децата играят свободно из дворовете и тротоарите без родителски надзор. Повечето хора оставят домовете си отключени без изобщо да се замислят. Всичко това се променя през лятото на 1993 г.

Четиригодишният Дерик Роби бил момче на място. Смятали го за нещо като неофициален кмет на малкото градче Савона, разположено в западната част на щат Ню Йорк, с население от 970 души. Той заставал с колелото си край пътя и махал на минаващите коли за добре дошли.

Ерик Смит живеел в другия край на града и обичал да ходи на гости при своите баба и дядо – Ред и Иди Уилсън.

„Винаги ни прегръщаше и целуваше“ – спомня си Ред. – „Обичаше да се прави на клоун“.

„Определено харесваше да му се обръща внимание“ – добавя баба Иди.

Но ярко червената коса на Смит, дебелите стъкла на очилата му, клепналите му уши и обсипаното му с лунички лице го правели мишена за училищните побойници в продължение на години. Той обикалял с часове града с колелото си – съвсем сам.

През лятото на 1993 г. Смит се записал в лятната занималня, организирана в парка на пресечка от дома на семейство Роби. Дерик също посещавал програмата.

На 2 август Дерик се готвел да тръгне към парка, но майка му още не била готова да го заведе. Обикновено го изпращала дотам, но онази сутрин малкото братче на Дерик й създавало грижи. Тогава Дерик казал: „Всичко е наред, мамо. Ще отида сам“. Той я целунал, казал: „Обичам те, мамо“ и щастливо заподскачал по тротоара.

Не трябвало да пресича улици, защото парка бил съвсем наблизо. „Тогава за първи път го пуснах да излезе сам“ – казва с горчивина Дорийн.

Не след дълго небето се покрило с буреносни облаци и Дорийн почувствала прилив на паника:

„Кълна се, че това беше момента, в който той е умрял. Мисля, че се опитваше да ни го каже“.

Макар Дорийн все още да не осъзнавала това, мрачното й чувство за надвиснала беда било напълно оправдано. Пет минути след като целунала Дерик за сбогом той бил мъртъв.

Тялото му било открито на същия ден в малка горичка по средата на пътя от дома му към парка. Полицията предположила, че момченцето е било примамено встрани от пътя и задушено и пребито с камъни. Но засега все още не се знаело кой е убиецът.

Неизвестният злодей бил изровил два камъка – един много голям и друг по-малък, с които разбил главата на детето. Преровил кутията за обяд на Дерик и смачкал един банан на пихтия. След това взел безалкохолната му напитка (червен „Кул Ейд“) и я излял в дупката на главата му, зейнала след ударите. Накрая съблякъл Дерик и го изнасилил с пръчка, намерена наблизо.

После убиецът се заел да аранжира тялото на жертвата. Лявата маратонка на Дерик била събута от крака му и грижливо поставена край дясната му ръка. Дясната маратонка лежала край лявата му ръка. Тялото изглеждало нарочно поставено в тази поза.

Ерик Смит продължил да се занимава с трупа на момчето след смъртта му не само защото искал, а защото изпитвал удоволствие от това.

Удоволствие

Ерик Смит
Ерик Смит

Думата „удоволствие“ щяла да изниква отново и отново по време на разследването. Първият път бил четири дни след убийството, когато Смит се появил в полицейското управление и предложил помощта си в разкриване на престъплението.

„Определено се наслаждаваше на момента. Не му се искаше да свършва“ – спомня си следовател Джон Хибч, който разговарял многократно със Смит и нямал никаква идея, че убиецът седи точно пред него. – „Гледаше ме в очите. Много весел, много щастлив. Харесваше му факта, че разговарят с него“.

Първоначално Смит отрекъл да е виждал Дерик. Но после внезапно променил историята си. Казал:

„Бях точно през улицата срещу полето. И тогава видях Дерик“. Когато казал това Хибч за малко щял да падне от стола си.

„Това го поставяше право на местопрестъплението. Само е трябвало да прекоси полето и е щял да се озове на мястото на убийството“.

Детективът попитал Смит с какво е бил облечен Дерик и той описал дрехите му и факта, че е носил кутия за обяд в ръката си.

Смит започнал да показва емоции, когато следователите го запитали къде за последно е видял Дерик.

„Гласът му се пречупи. Наведе глава“ – разказва Хибч. – „Вдигна юмруците си и ръцете му потрепнаха леко, когато каза: „Мислите, че аз съм го убил, нали?““.

Смит поискал почивка и вторият му баща му донесъл чаша с безалкохолно – червен „Кул Ейд“. Ерик грабнал чашата и я хвърлил на земята.

„Всички знаехме, че убитото момче е било залято с червен „Кул Ейд““ – казва Хибч. – „Тогава си помислих, че това дете е видяло нещо много травматизиращо и се опитва да блокира спомените си“.

На следващия ден полицаите помолили Смит да вземе колелото си и да им покаже къде е бил, когато за последно е видял Дерик Роби. Хибч забелязал как момчето кипяло от радостна възбуда през цялото време. Изглежда истински се забавлявал, показвайки им мястото.

Не обичам банани!

Дерик Роби
Дерик Роби

Но дядото на Смит Ред Уилсън разказва, че семейството знаело, че Ерик крие нещо. Разбира се не смятали, че той го е направил, но подозирали, че може би някой го е заплашвал да не говори. Същите опасения изпитвало и приятелското съседско семейство Джон и Марлийн Хескел. След убийството Ерик прекарвал почти всяка вечер в дома им.

„Ерик ме попита: „Какво ще стане, ако се окаже, че го е направило дете?“. И аз казах: „Вероятно ще има нужда от психиатрична помощ“. „О, добре“, каза той“ – спомня си Марлийн Хескел. – „И ДНК тестове. Искаше да знае какво биха показали“.

Постепенно подробностите от престъплението се разчули и скоро Марлийн получила обаждане от своя приятелка.

„Тя ми каза, че според нея убиецът е дете, което не обича банани, защото извършителят е смачкал банана. Възрастен човек просто би го изхвърлил. Нямаше да го прави на каша“.

Марлийн Хескел предприела свое собствено разследване на убийството. Отишла в магазина и купила сладолед с ядки, сироп и банани. Занесла го у дома и попитала всички дали искат мелба. Всички искали.

Ерик казал, че иска мелбата си с ядки и сироп, но няма да яде бананите: „Не! Не обичам банани!“. Марлийн се обадила на приятелката си и й казала: „Ерик не обича банани, а аз съм изплашена“.

Пет дни след смъртта си Дерик бил погребан в бейзболната му униформа. Само два дни по-късно неговият убиец направил самопризнания.

Семейството му го притиснало и замолило да им каже какво знае. Но истината била много по-ужасна от всичко, което си представяли.

Защо го е направил?

В ретроспекция хората, които го познавали казват, че са забелязвали знаци, че Смит – който живеел със своята майка, втория си баща и двете си сестри в запусната къща в другия край на града – е меко казано леко чудат. Много обичал да чете романи на Стивън Кинг и други страховити истории, поставял плодове в ауспусите на колите на хората, които не се държали добре с него, и най-сериозното – бил обвинен от възрастен съсед, че е удушил котката му по преднамерен и садистичен начин преди четири години.

Макар да го смятали за умен, той изостанал с един клас в училище. Но момчето също така вършело дребни услуги на няколко негови възрастни приятели. Повечето хора го съжалявали, вместо да се страхуват от него и го смятали за недодялан смотаняк, копнеещ за човешко внимание.

В основата на делото, което се провел през август 1994 г., стоял натрапчивият въпрос: „Защо Ерик е убил?“.

Прокурор Тъни настоявал: „Факт е, че Ерик е избрал да извърши нещо ужасно“.

Но защитата, в лицето на адвокат Кевин Брадли, се противопоставила, че той не е имал избор.

„Ерик Смит страда от много сериозно умствено заболяване“ – казал Брадли. – „Фактът, че изглежда нормален след всичко това показва, че всъщност не е“.

Майката на Ерик разказала от свидетелското място как е разбрала за стореното от сина й:

„В един момент той се обърна към мен и каза, че го е направил. Загубих контрол. Попитах го защо, защо го е сторил. А той само повтаряше: „Не знам. Не знам“. И се разплака““.

Съдебните заседатели чули, че като едва проходило дете Смит е изпадал в гневни изблици и е удрял главата си в пода. Имал говорни проблеми, изостанал в училище и бил безмилостно тормозен от връстниците си. Когато потърсил съвет от втория си баща Тед Смит как да се справи с гнева си, той не бил подготвен да му помогне.

„Наистина беше разстроен. Стискаше юмруци и се тресеше, когато ми каза: „Татко, имам нужда от помощ““ – разказва Тед от свидетелската скамейка. – „Аз му казах: „Преглътни го. Когато аз се ядосвах на твоята възраст, просто грабвах една торба в хамбара и започвах да я удрям и блъскам до изтощение““.

Ерик излязъл от стаята. Малко по-късно Тед отишъл до прозореца и го видял да се връща съвсем спокоен. Погледнал надолу и забелязал, че кокалчетата на ръцете му са обелени и кървящи. Когато го попитал какво е станало, Ерик му отговорил: „Ударих едно дърво няколко пъти“. Тед решил, че с това проблема с гнева на доведения му син е приключен.

Свидетелят експерт на защитата, психиатърът д-р Стивън Хърман, диагностицирал Смит с периодично експлозивно разстройство – неконтролируема ярост.

„Буквално смъртоносен гняв и ярост“ – казал Хърман. – „След епизодичен гняв, детето може да изглежда съвсем нормално“.

Но прокурорът изтъкнал, че това е изключително рядко разстройство, което почти не се наблюдава при деца на възрастта на Смит. Ерик бил подложен на продължителни медицински изследвания, проведени от експертите на двете страни. Изследвали мозъчните му функции, хормоналните нива и не открили нищо, което да обяснява свирепото му поведение.

Майката на Смит Тами споделила, че по време на бременността си е взимала лекарство за епилепсия. Лекарството – Тридион – би могло да причини родилни дефекти.

Доктор Хърман казал, че не твърди, че лекарството е направило Ерик избухлив, а че е причинило изоставането в развитието му, което е повлияло непоправимо на неговото самочувствие. В крайна сметка болката и гневът на Смит са надделели у него.

„Напевът в този етап от процеса като цяло е „Бедният Ерик““ – се изказал язвително прокурор Тъни. – „Имал ли е проблеми? Да. Но това по принцип не превръща хората в убийци. Знаел ли е, че когато души Дерик, убива дете – човешко същество? Ако е знаел, че върши нещо грешно, дори да страда от всичките психологични и психиатрични проблеми на света, все пак е отговорен за онова, което е извършил пред закона“.

Освен това Тъни изтъкнал, че Смит е знаел много добре, че действията му са погрешни, защото сам си признал, че е подмамил Дерик в гората, за да го убие без никой да го види.

През цялото време в съдебната зала лицето на Ерик било зловещо пребледняло. Не показал нито някаква емоция, нито разкаяние.

Дерик Роби
Дерик Роби

Смит бил осъден за бруталното убийство на 4-годишния Дерик Роби. Съдебните заседатели единодушно го признали за виновен в непредумишлено убийство.

Родителите на Смит Тед и Тами, били опустошени от тази присъда. Те били убедени, че детето им е болно. Той получил максималната присъда за подобно обвинение – минимум девет години в затвора.

Родителите на убитото момченце Дейл и Дорийн Роби се разплакали от облекчение. Тогава още не осъзнавали, че над тях също е надвиснала тежка присъда.

„Най-трудното нещо за мен е, когато някой ме попита: „Колко деца имате?““ – казва Дорийн. – „Обикновено отговарям: „Имам едно момче у дома и още едно, което ме чака в рая“.

В края на процеса основният въпрос останал все така без отговор. Тогава Смит така и не обяснил защо е убил Дерик. Направил го чак десет години по-късно.

Молба за помилване

Ерик Смит
Ерик Смит

Десет години по-късно, на 8 юни 2004 г., се провело заседание при закрити врата за освобождаването на Ерик Смит.

Семейство Роби вече било научило по най-бруталния начин, че нищо не е сигурно, така че изпратили писмо до Комисията по помилванията, придружено с домашно видео, посветено на краткия живот на Дерик.

„Разстройва ме това, че трябва да ги моля да държат този убиец зад решетките“ – казва Дорийн. – „Най-голямата ми тревога е, че имам още един 12-годишен син. Имам достатъчно проблеми с пубертета му, че да се тревожа и за убиец пуснат на свобода“.

Тази несигурност тежи и на прокурора Джон Тъни – човекът, осъдил Ерик Смит. Дали комисията ще види нещата различно от съдебните заседатели?

„В много отношения това е като повторно провеждане на процеса – несигурността от изхода“ – казва той.

Новият адвокат на Смит Сюзан Безжитомир е майка на пет деца и бивш професор в колеж. Той й плаща символичния хонорар от 5 долара на месец. Тя вярва, че Смит трябва да бъде освободен.

„Проблемът не е какво объркано дете е бил той тогава“ – казва Безжитомир. – „Въпросът сега е в какъв млад мъж се е превърнал? Това е отговорът, който интересува комисията“.

Според нея огромната промяна в Смит се дължи на интензивното му лечение през шестте години, които прекарва в затвора за непълнолетни. Когато навършва 21 години, Смит е преместен в затвора за възрастни „Клинтън“.

За да демонстрира промяната у него, Безжитомир му позволява да прочете по телевизията извинението си към семейство Роби, което бил приготвил. Но му забранила да отговаря на всякакви въпроси.

„Знам, че действията ми причиниха ужасна загуба за семейство Роби. И за това аз наистина съжалявам“ – казва Смит. – „Опитвах се да си представя какви са нещата, които Дерик никога няма да изпита. Шестнайсетгодишният му рожден ден. Да празнува Коледа. Да си купи къща. Да завърши училище. Да отиде в колеж. Да се ожени. Да има дете. Ако мога да се върна назад във времето, бих сменил мястото си с Дерик и бих изтърпял цялата болка, която съм му причинил. Ако по този начин мога да му върна живота, бих го направил, но не мога“.

Спомняйки си за детството, Смит описва жестоката болка, която изпитвал от подигравките на връстниците си:

„След няколко години на словесни обиди и мачкане на самочувствието ми, просто изключих чувствата си. За да не изпитвам емоционалната болка, която ме правеше уязвим и слаб. Но вредата беше нанесена. Започнах да вярвам, че съм никой и нищо. Виждах живота в мрачни тонове. Когато отивах на училище, сякаш отивах в ада“.

В този момент Смит почти се доближил до отговора, който преследва толкова много хора вече дълги години. Защо го е направил?:

„Независимо колко дребен или сериозен е даден тормоз, той се натрупва. Докато не стигне до точката, в която детето не може повече да търпи“ – казва той.

„След известно време това дете би могло да изсипе огромния си емоционален гняв върху някой напълно невинен като Дерик. Не защото е зло или сатанично дете. А защото иска тормозът да спре. И това е единственият начин, който познава“.

Но прокурор Тъни посочва, че Смит е дал на комисията доста по-смразяващо обяснение за убийството. Когато го попитали дали убивайки Роби е изпитал удоволствие, той казал:

„В онзи момент, да“. Когато го попитали защо го е направил, Смит отговорил: „Защото вместо да бъда нараняван, аз наранявах някой друг“.

След това Смит споделил мислите си по въпроса какво кара децата да убиват и споменал, че е бил тормозен в дома си:

„Макар всеки случай да е различен, общото между тях е, че децата, които извършват тези немислими престъпления, са изтърпели години на тормоз. Дали в училище, дали у дома или навсякъде. Аз имах проблеми вкъщи. Но няма да говоря за тях“.

Поради сексуалното естество на престъплението му, въпросът дали Смит е бил насилван бил повдиган няколко пъти по време на процеса и нееднократно отхвърлян. Все пак имало показания, че по-голямата му сестра Стейси е била насилвана от втория им баща Тед.

Но категорични доказателства за сексуален тормоз върху Смит не съществуват. Всъщност едно десетилетие по-късно самият той казва на комисията, че не е бил насилван.

Смит дори си позволил да сподели с комисията, че е уникално квалифициран да помага на тормозени деца и един ден се вижда като криминален психиатър, изследващ децата, които убиват.

„Може би смятате, че съм заплаха за добруването на обществото“ – казал той, – „и аз разбирам защо се чувствате така. Но факт е, че не съм. Мога да бъда принос за обществото“.

Семейство Роби и семейство Смит не са разменяли нито дума през годините. Няколко месеца след убийството семейство Роби се премества в нова къща в Савона, за да избяга от мъчителните спомени на стария си дом. За да почетат Дерик, доброволци изриват с булдозер мястото на престъплението и изграждат на него ново игрище в памет на малкия бейзболист.

Ерик Смит
Ерик Смит

Но най-важното за семейство Роби е комисията също да не забравя Дерик и да не позволи на неговия убиец да излезе на свобода. След агонизиращо очакване комисията най-накрая стига до решението си. Молбата на Смит за помилване била отхвърлена.

Сега близките на Дерик искат да дадат и на други семейства като тяхното повече време да излекуват болката си, преди да се сблъскат с мъчителното изживяване на предсрочните освобождавания. Те се борят да прокарат „Закона на Пени“, който цели да удължи минималните присъди на децата, които убиват, на 10-15 години.

Всички молби на Смит за освобождаване досега са отхвърлени. Следващото му явяване пред комисията ще бъде през април 2012 година. Той казва, че ако го помилват, възнамерява да се върне в Савона.

———————————————————————————————————————————————
Материалът е написан по идея на Kpaxian
Източници: cbsnews.com, people.com, digitaljournal.com, wikipedia.org

The following two tabs change content below.
Подкрепи ме, за да мога да пиша редовно:
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

16 коментара on “Ерик Смит: Малолетният детеубиец от Савона

  1. Според мен няма значение, че е бил дете.Осъзнавал е какво е вършил.Отнел е един човешки живот и заслужава и неговият да бъде отнет.Но така няма да може да страда и да съжелява, както и трябва, нали.Заслужава да остане до живот в затвора.

    Много яка статия 🙂

  2. За съжаление това е само върха на айберга. Не достатъчно и не правилно отделено време за възпитание на човека. Не е бил подготвен за живота и лабилната психика само е усложнила нещата. Не е бил подготвен да се справя със средата си, като връсниците му, държанието на които не е било нищо друго като лошо възпитание, а следователно родителите им са косвено виновни в цялата тази случка. Ако се вземе всеки един случай на каквото и да е взаимодействие на индивида със средата си действат не само един-два фактора, действа множество от тях. В никакъв случай не оправдавам човека, само искам да изскажа мнение, че тъй наречената „цивилизованност“ все още е много ново понятие за хората, колкото те и да се правят, те си остават говорещи „маймуни“ не толкова отдавна слезли от дървото и намерили начин да правят огън. А да се разсъждава с примитивни определения по повод какво е лошо, а какво е добро – бих казал, че това е заблуда, точно затова хората убиват един друг, започват войни и т.н. За съжаление нашия вид няма да еволюира скоро време, като се вземе впредвид все по-низкото ниво на образованност във всички държави… скоро тръгваме за дървета пак, така че тр. да си тренираме навиците. Тъкмо Декстер почва скоро време )))

  3. Потресена съм! Но смятам , че наказанието е справедливо , имайки се предвид тогавашната възраст на извършителя. Смъртно наказание би било жестоко да се приложи на едно дете , но затвор и то доживотен , да.

  4. Каквото и да му направят повече, няма да върне Дерик. Понесъл си е наказанието – все пак е израстнал в затвора. Ако не представлява риск за обществото, трябва да го пуснат и да му дадат възможност да бъде пълноценен човек.

  5. Каква свобода той заслужава да му направят това което той е направил.Дори и дете да е,удошил го е удрял го е с камъни и му е направил дупка в главата в която е излял безалкохолно и после го изнасилил с пръчка а най-ужасното е,че това му е доставило удоволствие,заслужава всичко най-лошо за напред и му го пожелавам.Да гори в ада дано!

  6. Тоя не заслужава затвор, трябва да му направят същото което той е направил. Да усети тръпката… някой хора ми се струва че са тотално изтрещели. Направо е трудно за вярване че мозъка ти може да роди подобни неща.

  7. В крайна сметка е интересно какво се е случило на последното му обжалване през април тази година? Моля ви, ако има начин да се разбере, да публикувате отговор на този въпрос.

  8. Някой има ли инфо как е минало явяването пред комисията през април тази година? Би било хубаво статията да се допълни с актуална информация от 2012 🙂

  9. На изслушването през май 2012 г. отново му е отказано предсрочно освобождаване, следващото изслушване ще е през април 2014.

  10. Той е убивал един път,ще го прави пак независимо какво казва,щом му е харесало ще го направи пак ако го пуснат

  11. Хей пуснете и историята Джон Силва , който убива своя приятел Джери Лий през 2000 г.

  12. creature Такова понятие като бивш наркоман бивша проститутка и бивш убиец НЯМА ! Щом веднъж е отнел живот пак ще го направи ! Уродите Робърт Томпсън и Джон Венабълс ,които преди 25 г. отнемат по също толкова жесток начин живота на 2 годишно детенце да не мислиш , че са се поправили ? Не не са единият от тях на няколко пъти го арестуват ,че притежава и разпространява детска в Интернет детска порнография . При 100 % доказана вина за убийците трябва да има смъртна присъда без значение от възрастта !

  13. на всеки 5 мин. мин. в дарк уеб убиват и измъчват хора ,жени деца и др. на живо така наречения live steem и нокой не взема драконови мерки правителствата знаят но нищо всвки ден ги гледт миризливи извратеняци дайе могат да бъдат режисйори да казват на изверга какво даправи на жертвата а ние кво…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *