Ефектът „От местопрестъплението“: Как телевизията влияе на престъпността?

Ако не съществуваха ченгета, прокурори и адвокати, телевизионният ефир сигурно щеше да бъде много по-постен. През последните 60 години тези професии присъстват постоянно в телевизионната програма. Защо? Защото предлагат готова формула за драма: героите се изправят пред чисто нов случай във всеки епизод, винаги пълен с мистерия, интриги и… предсказуемост. Зрителите могат да разчитат на факта, че в края на епизода ще се появи жизненоважно доказателство, което ще доведе до залавянето на лукавия убиец или до оправдаването на несправедливо обвинения заподозрян. Това е последвано от подходящо философско размишление, което слага нещата в ред и отваря чиста писта за следващия епизод.

Истинският живот не е толкова спретнат и подреден. Макар мнозина да твърдят, че криминалните сериали са чисто забавление, истинските ченгета и адвокати настояват, че тези предавания превръщат трудните им професии в тежък сизифов труд.

Перфектно престъпление

Марина Калабро
Марина Калабро

Жизнерадостната 84-годишна старица Марина Калабро живеела от дълги години в своята хубава къща в Куинси, щата Масачузетс. Благодарение на своята работа била успяла да спести значително богатство – около половин милион долара. Когато нейният праплеменник Антъни дошъл да живее при нея през 2001 г., тя го посрещнала доста щедро. Марина дори променила завещанието си в негова полза и му позволила да покани в дома й приятелите си Джим Морел, Джейсън Уиър и Том Лали, които били част от неговата музикална група, наречена „Electronic Kill Machine“.

Младежите с голямо удоволствие следели различните криминални сериали и програми по телевизията. В онзи момент излъчвали достатъчно филми, от които да избират: вторият сезон на „От местопрестъплението“, „Закон и ред“ и любимото предаване на много зрители „Криминални архиви“. Трима от групата били особени фенове на „Криминални архиви“. Гледали всеки епизод и след това проверявали подробностите за разследването на истинския криминален случай в интернет.

Антъни Калабро
Антъни Калабро

В крайна сметка решили, че ще бъде сравнително лесно да извършат убийство, което да изглежда като нещастен случай, като приложат наученото от телевизията на практика. Няколко дни преди Коледа Антъни останал отвън в колата си да пази, а Том и Джейсън нападнали Марина в кухнята. Един от тях я ударил по главата с тиган и чайник; след това тримата я преместили под стълбището и я поставили така, че да изглежда сякаш е паднала случайно. Добавили край нея торба с боклук за ефект и очевидно били свършили толкова добра работа, че полицаите, отзовали се на обаждането им през онази нощ, направили само няколко снимки на „произшествието“.

Смъртта на старата жена била обявена за нещастен случай и вероятно щяла да си остане „перфектното убийство“, ако тримата млади убийци не били почувствали нуждата да разкрият пред някого гениалността си. През следващия октомври Джейсън признал за престъплението на Джим Моръл. Джим бил изумен и в крайна сметка отишъл в полицията. Той се съгласил да носи микрофон, за да запише признанието. Джейсън не само, че му разказал всичко отново, но дори му показал къде са изхвърлили оръжията на престъплението. Казал, че Марина през цялото време е пищяла и викала Антъни на помощ.

Джейсън Уиър
Джейсън Уиър

Тримата младежи били арестувани и обвинени в предумишлено убийство. Том хвърлил вината върху Джейсън, но Джейсън станал държавен свидетел. В замяна на признанията си щял да получи десет години за непредумишлено убийство. Доказателствата сочели, че Том се е борил с Марина, тъй като по лицето му имало драскотини от онази нощ. ДНК пробата, взета от под ноктите на жертвата, съвпадала частично с неговата и изключвала останалите. Джейсън казал, че Том и Антъни са замислили престъплението заедно, а той само им бил помогнал да инсценират „инцидента“.

Том Лали
Том Лали

Том Лали бил признат за виновен и получил доживотна присъда. Антъни Калабро пледирал за виновен и получил присъда за непредумишлено убийство. Получил също доживотна присъда, но с възможност за предсрочно освобождаване след 12 години.

Този случай е сред онези, в които престъплението изглежда е вдъхновено и извършено с помощта на информацията, излъчвана по безумно многото криминални предавания и сериали, показвани по телевизията. През 2005 г. адвокатите налагат термина „Ефект От местопрестъплението“ и медиите бързо го популяризират. Сега този феномен се обсъжда в научните списания, семинарите на криминалистите и конференциите на служителите от правосъдната система. Но какво всъщност представлява той?

„Ефектът“

"От местопрестъплението: Лас Вегас"
„От местопрестъплението: Лас Вегас“

„От местопрестъплението“ – телевизионен сериал, проследяващ разследванията на екип от криминалисти в Лас Вегас – тръгва на малкия екран в късната есен на 2000 г. и реализира феноменален успех още с първия си сезон. Скоро се появяват и неговите клонинги, чието действие се развива в Маями и Ню Йорк. „Закон и ред“ излъчва поредното си продължение, а междувременно се появяват и още сериали, като „Престъпни намерения“, „Кости“, “ Срещи с Джордан“, „Без следа“, „Забравени досиета“ и „Военноморски специален отдел“, както и предавания от сорта на „Студени досиета“, „Криминални архиви“ и други. Според статистиките от 2005 г. шест от десетте най-популярни телевизионни сериали са криминални драми и тази тенденция продължава. През ноември 2007 г. „От местопрестъплението“ става номер едно в класациите за най-гледан сериал в САЩ, а неговата версия в Маями се превръща в номер едно за света. Всъщност „От местопрестъплението“ намеква за съществуването на „Ефекта“ в един от епизодите си, когато шефът на криминалната лаборатория Гил Грисъм казва:

„Твърде много криминални сериали дават по телевизията“.

Тези програми до известна степен образоват зрителите в тънкостите на криминалистиката и полицейските разследванията, което от своя страна оказва тризначен ефект върху съдебните заседатели. Съвсем доскоро основният проблем в един криминален съдебен процес бе как да се преведат сложните научни термини на обикновените хора от журито, но тези телевизионни предавания превърнаха потенциалните заседатели в специалисти по криминалистика. Те вече слушат внимателно, вместо да гледат призованите в съда експерти с празни, неразбиращи погледи.

Но с това знание идва и очакването, че типът доказателства, които биват откривани във всеки телевизионен филм, трябва да присъстват ако не във всички, то поне в повечето дела. Съдебните заседатели очакват по-добри резултати и по-добри техники от реално съществуващите. По този начин, казват прокурорите, те възприемат показанията в едно нискотехнологично разследване като „съмнителни“ и отказват да осъдят обвиняемия. Трето, гледат предавания, които хипотетично решават случая още преди доказателствата да бъдат представени в съда и смятат, че точно така се провежда едно истинско разследване.

Когато потенциални съдебни заседатели биват извикани да участват в разглеждането на случаи, които вече са вдъхновили някое измислено криминално шоу, много от тях казват, че вече знаят какъв ще бъде крайния изход. Това може да бъде пагубно за провеждането на справедлив процес.

Като цяло „Ефектът От местопрестъплението“ представлява това: благодарение на тези предавания, съдебните заседатели вярват, че знаят всичко за криминалистиката и полицейските разследвания и процедури. Проблемът се влошава, когато сериалите са вдъхновени от действителни случаи и си позволяват да смесват фактите с измислици.

Изтръгнат от заглавията

На 27 октомври 2001 г. в един парк във Форт Уърт, щата Тексас, е открито тялото на пребит до смърт мъж. Първоначално детективите смятали, че 37-годишният бездомник Грегъри Бигс е бил неволно блъснат от кола и смъртта му била обявена за нещастен случай.

Шанте Малард
Шанте Малард

Четири месеца по-късно започнала да се очертава една странна история. Медицинската сестра Шанте Малард се прибирала една вечер, шофирайки под влиянието на наркотици и алкохол, когато блъснала Бигс, който ходел край пътя. Тя споделила това с неин познат, който се свързал с полицията. При разпита Малард признала, че е блъснала човека, но настоявала, че е било нещастен случай.

Детективите претърсили дома й и открили нейния повреден шевролет „Кавалер“ в гаража. Предното стъкло било почти избито, а седалката липсвала. Криминалистите се заели за работа и скоро открили онова, което търсели. Кървавите пръски в купето на колата се оказали от Бигс, както и кръвта, с която било пълно джобчето на вратата. Това не само доказвало, че е бил там, но различните кървави петна предлагали карта на вероятното развитие на събитията през онази нощ.

Един кървав участък очевидно бил причинен от изкашляна на хрипове кръв, а по ръбовете на остатъците от предното стъкло били открити частици от косми и плът на бял човек. Освен това на задната седалка бил открит чук, чийто анализ показал, че е бил използван за разбиване на стъкло. Всички улики говорели, че човекът бил заседнал в счупеното предно стъкло на колата и е умирал там в продължение на дълги часове, без да може да се измъкне.

В следствие на инцидента Бигс бил претърпял счупени кости и почти отрязан крак. На процеса съдебният лекар, който извършил аутопсията, заявил, че нито едно от нараняванията не говорело за незабавна смърт, което означавало, че Бигс е могъл да оцелее, ако му е била оказана бърза медицинска помощ. Вярвал, че Бигс се е борил за живота си в продължение на няколко часа, а Малард е могла да използва уменията си на медицинска сестра, за да го спаси. Най-малкото е знаела на кого да се обади за помощ, вместо да го остави да умре и да го захвърли в парка.

Научи повече за:   Убийствата на гангста рапърите Тупак Шакур и Ноториъс Би Ай Джи

Но Малард просто закарала колата си вкъщи, шофирайки със заседналия в стъклото й Бигс и паркирала в гаража си, оставяйки човека да умре там. Когато Бигс умрял няколко часа по-късно, все още заседнал в стъклото, тя се обадила за помощ на приятеля си Клит Джаксън. Тя, Джаксън и неговият братовчед захвърлили тялото на бездомника в парка и дори се опитали да запалят колата, в опит да заличат доказателствата.

Малард била обвинена в убийство и осъдена на 50 години затвор, плюс още десет за укриване на доказателства. Двамата й помощници също били осъдени. Не е изненадващо, че този странен случай вдъхновява не само сценаристите на „От местопрестъплението“ (епизод „Anatomy of a Lye“, сезон 2, епизод 21), но и създателите на други криминални сериали. По случая са създадени филмите „Заседнал“/ „Stuck“ (2007, с Мена Сувари и Стивън Риа) и „Инцидент на Хил Роуд“ / „Accident on Hill Road“ (2009).

Криминалните сериали вплитат в сюжетите си и елементи от други известни случаи, като този на Скот Питърсън, обвинен в убийството на съпругата и нероденото си дете; Будисткото клане, в което автобус-бомба уби 33 монаси в Шри Ланка; изчезването на гимназистката Натали Холоуей от Аруба; и нюйоркският журналист Питър Браунстайн (известен като „Хелоуинския изнасилвач“ и „Фалшивия пожарникар“).

Негативно въздействие

Макар повишената образованост на съдебните заседатели да помага в разбирането на доказателствата и показанията на криминалните експерти в съда, тя понякога вдига летвата твърде високо и хвърля в отчаяние служителите на закона. Много малко полицейски управления са оборудвани с високотехнологичните джаджи и професионални експерти, които се подвизават в сериалите и адвокатите трудно могат да поправят грешните представи на съдебните заседатели. Тези криминални предавания често допускат грешки, но зрителите няма как да знаят това.

В сериалите проблемите често се опростяват и разследването изглежда бързо и лесно. Детективите никога не грешат, а тестовете винаги дават категорични резултати, което спомага за гладкия ход на съдебния процес. Нищо не би могло да бъде по-далече от истината.

Тъй като телевизионните криминални случаи обикновено се решават по един чист и окончателен начин, за да задоволят предпочитанията на зрителите за необорими заключения, много хора, които стават съдебни заседатели, вярват, че и криминалистите в истинския живот трябва да са способни да се справят като актьорите по телевизията.

Те си мислят: „Така се прави в „От местопрестъплението““. Но тези предавания отдават много малко внимание на човешкия фактор и зрителите остават с впечатлението, че науката е желязно необорима, докато в действителност дори научните експерти могат да допуснат грешка или да проявят несъгласие с колегите си.

Науката се развива и някои стари методи вече са недопустими за днешните стандарти. Например през 1995 г. експерт от ФБР заявил в съда, че анализът на оловното съдържание в куршумите доказвало, че мъж е убил любовницата си. Заподозреният бил осъден на доживотен затвор. Но през 2005 г. ФБР отхвърля този метод на изследване като дефектен и две години по-късно гореспоменатият „експерт“ лъсва като измамник. Осъденият мъж бил прекарал 12 години в затвора заради тази „наука“. Нямало как съдебните заседатели да усетят разликата.

Въпреки името на „Ефекта“, сериалът „От местопрестъплението“ и останалите скорошни програми не носят цялата вина. Преди тях имаше други: „Пери Мейсън“ и „Куинси“ бяха много популярни и също показваха „уж“ как работят органите на реда. И двата бяха измислени и бяха пълни с неточности и грешки, също като днешните сериали.

Може би истинският проблем се крие не толкова в това, какво мислят съдебните заседатели, а какво научават за доказателствата и техниките на разследване истинските престъпници. Те са наясно как да инсценират нещастни случаи, как да измислят подходяща история, ако ги хванат и дори как да симулират заболяване, от което изобщо не страдат. Нека разгледаме един такъв случай.

Щом кърви, значи е следа

Белината унищожава ДНК или поне така казват актьорите, които си играят на детективи. Престъпниците си взимат бележка за това и добавят белината в списъка си за пазаруване. Някои дори включват в него бръснарски ножчета, за да обръснат космите си и ръкавици, за да не оставят отпечатъци. Нарушителите и потенциалните престъпници гледат с голямо внимание тези предавания, защото искат да разберат как да извършат престъпление без да бъдат заловени. Някои дори се окуражават допълнително от привидната лекота, с която телевизионните злодеи унищожават улики.

Джърмейн Маккини
Джърмейн Маккини

Когато Джърмейн Маккини (25 г.) бил арестуван край Йънгстаун в щата Охайо за двойно убийство, детективите разбрали, че е разчитал на криминалните сериали, за да измисли как да се отърве от доказателствата. Като фен на „От местопрестъплението“ той бил използвал белина, за да измие кръвта от ръцете си, след като убил с лост 70-годишна старица. После застрелял два пъти в главата нейната дъщеря. Мотивът му очевидно бил да намери пари в дома им, с които да си купи наркотици.

След убийствата споделил със съучастника си, който го бил закарал до мястото, че се притеснява да не е оставил ДНК от потта си върху по-младата жена, тъй като бил правил секс с нея. Маккини изгорил телата им в мазето и използвал одеяло, за да предотврати пренасянето на каквито и да било улики от местопрестъплението в колата. Макар че бил пушил в къщата, събрал угарките от цигари, знаейки, че полицията би могла да ги изследва за ДНК. Освен това изгорил и дрехите, с които бил облечен и се опитал да заличи всички отпечатъци. Въпреки всички тези усилия, все пак допуснал няколко грешки.

В Средния запад било зима и езерата били замръзнали. Джърмейн хвърлил кървавия лост в езеро, но той останал на повърхността. Когато го арестували, след като използвал кредитната карта на една от жертвите, полицаите намерили оръжието на убийството. Очевидно Маккини бил забравил, че сериалите показват също и как престъпниците биват залавяни, точно защото пренебрегват някоя малка подробност. Неговият случай е перфектен сценарий за едночасов криминален епизод.

Маккини получил две доживотни присъди за двете убийства. Десет от съдебните заседатели дори искали да бъде екзекутиран.

Тази история и други като нея се озовават по първите страници на вестниците точно заради сходството си с „От местопрестъплението“, но не е възможно да се каже дали някои престъпници, гледащи тези сериали, в действителност успяват да се измъкнат успешно от престъпленията си. Тримата младежи, които убиват Марина Калабро, със сигурност са щели да се разминат с правосъдието, ако един от тях не бил допуснал глупавата грешка да се разприказва за стореното. Ако не бяха заловени, никой нямаше да знае за тях.

Тенденцията в наши дни е престъпниците да оставят все по-малко следи на местопрестъпленията и да полагат много повече старания да заличат следите си. Дори „Принципът за размяна на Локард“, който гласи, че при всяко престъпление има размяна на улики между престъпника и местопрестъплението или между престъпника и жертвата, работи само когато престъпникът не си направи труда да заличи следите си. Въпреки това техниката, която позволява да се откриват улики, невидими за извършителя, става все по-добра. Някои криминалисти твърдят, че е невъзможно за един престъпник да заличи всичките си следи.

Но проблемът не е само в начина, по който извършителите прикриват престъплението си. Съществува теорията, че ако не са били вдъхновени от тези сериали, някои престъпници никога не биха станали такива. Възбудата и блясъкът, съпътстващи телевизионните разследвания, могат лесно да провокират един пакостлив ум.

Хвани ги, докато са млади

Един ден дванадесетгодишният Джон Дж. застрелва майка си в лицето с .22-калиброва пушка „Ремингтън“. Според първоначалните доклади, базирани на казаното от Джон, той взел оръжието от сейфа в бараката в задния двор и влязъл в къщата с нея, застрелвайки майка си. След това казал на двете си по-малки сестри какво е направил и тримата заедно повикали съседите на помощ. Бащата на Джон, който тогава бил на работа, настоявал, че е държал ловните си пушки незаредени и заключени в бараката. Единият от двата ключа бил в него, а съпругата му била скрила втория (но Джон го бил намерил).

Когато пристигнала полицията, първоначално Джон им казал, че в къщата е проникнал крадец и е застрелял майка му, но под натиска на баба си и дядо си накрая признал, че той го е направил. Той бил внесъл пушката в къщата, за да я покаже на майка си, но тя внезапно изгърмяла, улучвайки я в лицето както си седяла на дивана. Празната гилза била открита в задния двор и нямало следи за разбиване на бараката. Оръжието било прибрано обратно в сейфа.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
Научи повече за:   Отвличането и убийството на Поли Клаас

Уликите сочели, че след като е застрелял майка си, Джон е излязъл в задния двор, изхвърлил е празната гилза, отключил е бараката и е казал на сестрите си, че майка им е мъртва. Според съседите момичетата били много разстроени, но Джон не. Той не показал абсолютно никаква емоция.

Джон бил голям фен на телевизионни сериали от рода на „От местопрестъплението“. Споменал това, когато съседите се обаждали на полицията и очевидно очаквал да види някаква дейност, подобна на нещата, които бил гледал по телевизията. „Сега ще бъде точно като в „От местопрестъплението““ – казал той. Неговата реакция се дължала по-скоро на любопитство, отколкото на ужас.

Криминалната лаборатория открила, че Джон е държал оръжието само на сантиметри от лицето на майка си, когато я е застрелял. Освен това отпечатъците му били по кутията с муниции и станало ясно, че бил заключил сестрите си в бараката, след като е заредил оръжието.

Колкото до фактите за характера на момчето, които излезли наяве след психологическия му преглед, той не страдал от умствено заболяване, но имал „проблеми с оръжията“. Склонен бил към насилие и измами, когато се чувствал притиснат до стената. Когато бил на десет години, неговата майка му забранила да отиде на риба с приятели, при което откраднал семейния микробус, разбил го и казал на полицията,че е бил отвлечен. Джон бил прострелял в стомаха съседско момиченце с въздушен пистолет и бил виждан да стреля по кучето й. Той е пример за един готов за насилие ум, който черпи идеите си от криминалните сериали.

Но също така е вярно, че престъпниците не разчитат само на гледането на сериали, а четат и научни текстове, за да се сдобият със същите идеи, затова нека се върнем към другите тревожни последствия на „Ефекта От местопрестъплението“. Съществуват ли някакви доказателства, че криминалните предавания влияят на средностатистическия зрител така, както твърдят адвокатите?

Доказателства?

Сред първите доклади за „Ефекта От местопрестъплението“ е публикуваната през 2006 г. в „Йейл Лоу Джърнъл“ статия на професора по психология Том Тайлър. Той отбелязва, че истинският проблем на „Ефекта“ са многото оправдани обвиняеми и че тази тенденция предизвиква призиви за реформа в съдебната система. Тайлър не смята, че подобна реформа е необходима, тъй като „доказателствата“ за съществуването на подобен ефект са напълно смехотворни.

Макар Тайлър и други да твърдят, че не съществуват адекватни доказателства, че криминалните предавания оказват влияние върху правосъдния процес, много адвокати вярват във съществуването на ефекта до такава степен, че споменават за него на съдебните заседатели по време на процеса. Според тях „Ефектът От местопрестъплението“ се явява сериозна пречка за провеждането на един справедлив процес, защото вината или невинността на обвиняемия е предварително решена в очите на журито на базата на подобни случаи, които заседателите са гледали по телевизията. Адвокатите се тревожат от факта, че съдебните заседатели очакват да се сблъскат в съда със сериозни научни доказателства, от сорта на ДНК анализи, почти във всяко дело.

Според някои проучвания влиянието на сериала „От местопрестъплението“ се дължи на неговата способност да привлича 60 милиона зрители, представяйки криминалната наука като „секси, бърза и забележително сигурна“. Но дори когато шоуто не е „секси“, то показва процеса на разследването по такъв начин, че зрителят да се почувства компетентен и запознат с тайните на полицейската работа. Неколцина професори и студенти се наемат със задача да съберат твърди данни за влиянието на сериала върху съдебните заседатели, но резултатите се оказват противоречиви.

Съдия Доналд Шелтън и двама изследователи от Университета в Източен Мичиган решават да научат от самите заседатели дали са били повлияни от гледането на криминални сериали. Това проучване, в което участвали 1027 лица, е най-точното провеждано досега.

Шелтън дори бил съдия в процес, в който съдебен заседател се оплакал, че криминалистите не са снели отпечатъци от ливадата – хрумване, което едва ли може да се припише на някое предаване. Нито един криминален сериал досега не е представял подобна техника, отчасти защото тя е невъзможна. Изследователите открили, че заседателите очакват да видят значителни научни доказателства в един процес, но не толкова заради телевизията, а по скоро заради влиянието на компютъризираната и технологична епоха, в която живеем днес. Съдията Шелтън нарича това явление „технологичен ефект“: заседателите очакват модерните технологии да бъдат използвани в разследванията, особено когато става въпрос за сериозни престъпления.

Но съществуват и други фактори. Криминалните драми в действителност показват нещата от гледната точка на органите на реда, което би трябвало да доведе до повече осъждания, а не обратното. Това може би означава, че днес хората като цяло се доверяват по-малко на пазителите на закона. Възможно е това да се дължи на сравнително новите ДНК технологии, след чието появяване се оказа, че затворите са пълни с невинни хора или честите новини за това как доказателствата се замърсяват и подправят в криминалните лаборатории.

Също така е вярно обаче, че хората се поддават на неуловими влияния повече отколкото осъзнават. Не е необходимо човек да е гледал криминални сериали, за да бъде повлиян от техния ефект върху културата, която го заобикаля.

Приказки в съдебната зала

Когато процесът срещу О Джей Симпсън набра сила през 1995 г., неговите защитници се чудеха как съдебните заседатели ще преглътнат сложната терминология на експертните свидетели, говорещи например за кръвен анализ, но адвокатът Бари Шек предлага идея, която бързо се оформя в стратегия: според едно психологическо проучване, хората превръщат свидетелските показания в история, която има смисъл за тях. Те изграждат в главите си някакво повествование и попиват всяка следваща информация чрез него, избирателно пропускайки фактите, които пасват с историята и напълно игнорирайки онези, които им се струват несъвместими с нея.

Хората имат навика да конструират истината и правейки това, реагират силно на структурата на една последователна и ясно разбираема история. Ако един съдебен случай се представи на журито под формата на завладяваща история, нейният сюжет често има повече сила от доказателствата, особено ако се изложи в края на процеса. Същото нещо важи и при разследването: веднъж щом ченгето повярва в шестото си чувство, историята, която построява в ума си, може да има повече сила от фактите. Изглежда тази динамика произлиза от начина, по който работи човешкото съзнание.

Областта на социалното познание се занимава с това как хората обработват информация и си вадят заключения на базата на „познавателни схеми“. Схемата представлява сбор от факти, информация и преживявания, чрез които се обуславя начинът, по който възприемаме и запомняме света около нас. Обработването на информация чрез схеми е повлияно от нашите предразсъдъци, вярвания и начин на мислене.

С други думи, ние правим бързи асоциации на базата на натрупаните си преживявания и опит и те придобиват аурата на истина. След това „режисираме“ ситуацията според нашите очаквания.

Силата на възприятието

В експеримент, проведен през 1992 г. от Виктория Холст и Кати Пездек, са разпитани известен брой съдебни заседатели, за да се установи каква сила имат популярните схващания за често срещани сценарии, като например обир на магазин. Оказало се, че повечето от участниците в експеримента споделят сходна представа за „сюжета“, в който престъпник прониква в магазин, използва оръжие, за да открадне пари и накрая се измъква с кола. Втората част на опита целяла да изложи същите участници на примерен съдебен процес, разглеждащ подобен обир, в който обаче липсват ключови моменти от „сюжета“: крадецът не прониква с взлом в магазина, не използва оръжие и не взима пари. Въпреки това, когато ги помолили да опишат делото след това, участниците си „спомнили“ точно тези липсващи елементи. Изводът е, че вече придобитите идеи и вярвания се сливат с действителните събития, когато човек се опитва да си спомни познати ситуации. Научени сме от начина си на живот и културата на обществото да очакваме определена ситуация и разчитаме на готови „сюжети“, с които да запълним празнините в нашата памет. С други думи, създаваме материал, за да внесем смисъл в историята.

Професор Томас Кида, автор на много статии за взимането на решения, ни съветва да не се доверяваме толкова на преценката си, защото човек има склонността да прави познавателни грешки. Обикновено търсим неща, с които да потвърдим идеите си, предпочитаме историите пред статистиките, доверяваме се на паметта си, сякаш тя съдържа видеозаписи на нашите преживявания и придаваме на съвпаденията много повече смисъл, отколкото имат. Освен това сме склонни да поставяме диагноза на дадената ситуация, а веднъж повярваме ли в нея е много трудно да се вслушаме в оборващи доводи.

Научи повече за:   Най-лошите ваканции в света

Ние разказваме истории, за да придадем на събитията някакъв смисъл или за да повлияем на публиката си. Историите се стремят към правдоподобност или чувството, че „това е начинът, по който се е случило“. В съдебната зала журито изслушва история. Всъщност заседателите чуват две противоположни истории и трябва да решат коя повече им харесва. Съдът е устроен като двубой на съперници, в който едната страна описва обвиняемия с история, която го представя в благоприятна светлина, а другата страна разказва събитията така, че да наблегне на вината му. Всяка страна иска да „спечели“ и се стреми да съчини такава история, която най-добре да успее да убеди онези, които взимат решението.

Запълване на дупките

Експеримент, проведен от Смит и Студебейкър, използва 91 студенти, които трябва да вземат решения по различни криминални случаи. Оказва се, че участниците са по-склонни да запълнят празнините в доказателствата с типична, макар и подвеждаща информация, отколкото с нетипична. Тяхното схващане за криминалните категории ги кара да очакват историята да поеме в определена посока.

Участниците гледали филм за убийство, извършено в тълпата. След това получили писмена информация за него, но половината от тях били подведени за определени подробности. Например синята кола на убиеца била описана като бяла. Онези, които получили грешната информация, били склонни да разчитат на нея, а не на собствените си спомени. В подобни изследвания хората разказват за несъществуващи счупени стъкла, за гладко обръснат мъж вместо човек с мустаци, за права коса вместо къдрава и за цял несъществуващ хамбар в пусто поле. Тези резултати разкриват колко лесно биха могли да бъдат подведени съдебните заседатели.

Изследователят на паметта Елизабет Лофтус привежда още доказателства за този феномен, като го нарича „Ефекта на неверните сведения“. Излагането на човек на невярна информация след някакво събитие може да го накара да даде грешни сведения за случката.

По този начин силата на историята, която влияе и формира паметта и възприятията ни, може да надделее над фактите.

Това прави напълно възможно съществуването на „Ефекта От местопрестъплението“, тъй като криминалните сериали предлагат внимателно конструирани сюжетни нишки, пресъздаващи работата на полицията. Дори да се окаже, че „Ефектът“ съществува, неговото очевидно негативно влияние би могло да има и положителни страни.

Положителната страна

Макар служителите на закона с право да се притесняват от „Ефекта От местопрестъплението“, съдебните заседатели наистина се опитват да приложат на практика наученото в сериалите. Точно както научните експертизи постепенно подобряват процеса на правораздаване, така и повишените знания на всички участници в съдебния процес биха могли да се окажат благотворни с времето.

Техниките и случаите, показвани в криминалните сериали, привличат много внимание към областта на криминалното разследване.

Много хора се вдъхновяват дотолкова от тези предавания, че купуват книги от признати светила на криминалистиката, за да научат нещо повече за фактите – нещо, което не биха направили, ако телевизията не беше възбудила интереса им. Броят на публикуваните книги в тази област е безпрецедентен.

Общественият интерес подтиква американския Конгрес да отдели повече средства за криминалните лаборатории, което довежда до по-добри резултати в съдебните зали. Актьорът Уилям Питърсън, който играе ролята на Грисъм, присъства лично на заседанието на Конгреса, за да подкрепи тази кауза.

Учените и органите на реда търсят повече възможности да използват лабораторните открития в процеса на разследването. В резултат на това вече има процедури за идентификация на животинска и растителна ДНК, по-добри лазери, виртуални аутопсии и други нововъведения. Въпреки оплакванията, че криминалните сериали показват несъществуващи техники, това би могло да вдъхнови евентуалното им разработване и да ги превърне в реалност. Научната фантастика отдавна е източник на вдъхновение за бъдещи открития.

Научната фантастика в „От местопрестъплението“

Често се случва научния прогрес да придобие плътни очертания първо в научната фантастика. А други технологии, които хората считат за чиста фантастика, вероятно вече се използват в някоя секретна област далеч от общественото внимание. Сценаристите на „От местопрестъпление“ изглежда споделят това мнение.

В епизода „Committed“ (сезон 5, епизод 21) Гил Грисъм донася специално оборудване в психиатрична клиника, за да се опита да разреши загадъчно убийство. Неговата колежка Сара нарича метода му „акустична археология“, а Грисъм описва изследвания на картини и глинени съдове, правени през 60-те, в които учените са в състояние да уловят звуци от творческия процес на тези иначе привидно безжизнени и неми материи. Процесът прилича на свиренето на грамофон и използва механичен преобразувател, за да създава музика, когато игличката минава през неравностите на картината или глиненото гърне.

Заподозреният в убийството пациент, на име Адам, посещавал терапевтичния клас по изкуства. Той моделирал глинено гърне, точно докато спорел с другия заподозрян в убийството – медицинска сестра. Грисъм подозирал, че сестрата е всъщност вманиачената и извратена майка на Адам, която е намерила начин да бъде близо до своя син и любовник. Тъй като Адам бил работил с глината, докато двамата се карали, Грисъм предположил, че би могъл с помощта на Доплеров лазер и оптичен преобразувател да извлече звуци от глината, които да доведат до някакви следи. С помощта на компютър криминалистите чуват някакъв много висок шум и нещо, което звучи като дума – галеното име, с което майката се обръщала към сина си. Това е достатъчно, за да се изправят срещу жената. Тя признава. Случаят е решен.

Но възможно ли е това да бъде направено наистина? Интерференцията е наука, която комбинира две или повече точки от данни, за да произведе резултат с високо качество. Принципът е, че две енергийни вълни, които съвпадат, ще се увеличат взаимно. Компонентите за приемащото устройство включват светлинен източник (например лазер), детектор, две огледала и полупрозрачно огледало. Това осигурява на източниците на данни два пътя, по които да стигнат до детектора.

В епизода се предполага, че лазерът е в състояние да прочете звуци от неравностите на глината, подобно на игличката на грамофон. Интерферометърът би ги засякъл и канализирал, а преобразувателят би ги превърнал в нещо разбираемо за човешкото ухо.

Някои учени, които са гледали този епизод, се оплакват в интернет чатовете, че технологията за провеждането на подобен експеримент не съществува – според тях това е чиста научна фантастика. Но акустичната археология има своите постижения и сценаристите на „От местопрестъплението“ очевидно са запознати с тях.

Изследователят Пол Девъроу провежда серия от измервания на монолитни паметници, като Стоунхендж и други праисторически церемониални места, в опит да измъкне от техните камъни звуците на древните ритуали. С помощта на компютър лазерните оптични преобразуватели могат да изчислят честотите, за да покажат как ехото на тези места би могло да е подчертало ритуалната музика.

С други думи, тази технология е била използвана в области различни от криминалистиката и е произвела резултати, колкото и примитивни да са те. В търсене на уникални нови начини за разкриване на престъпления, сценаристите на „От местопрестъплението“ може и да са навлезли в научната фантастика в този епизод, но е напълно възможно тяхната идея да вдъхнови някого, който да я превърне в реалност.

Така че, макар Ефектът „От местопрестъплението“ очевидно да има негативни последствия в съдебната зала, той притежава и положителни страни. Тъй като рейтингът на криминалните драми винаги е най-висок, те ще продължават да се правят. За служителите на правосъдието остава само да открият как най-добре да използват положителните му страни и да сведат отрицателните до минимум.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Марко Поло
Гост

Колко малко е необходимо човек да се хлъзне!

Стефка
Гост
Стефка

Ама страшни глупости се пишат, аз съм изгледала всички сезони на CSI о какво ли още не ,пък дори и през ум не ми е минало да убивам.Сериалите не да причина-или си идиот или не си.По същата логига можем да кажем,че гледането на порно те прави порно звезда-или можеш или не!

Някой си
Гост
Някой си

Стефке,като не разбираш и грам от някои области,поне не си изказвай „компетентното“ мнение,защото ставаш за смях.Съдейки по това какви примери даваш мога със сигурност да ти кажа,че не ти си човекът, който ще определя, написаното в този сайт като глупости.
Що се отнася до Местопрестъплението – това за мен е един изключително безинтересен и повърхонстен филм – да не говоря,че е пълен с неточности, които са абсолютно фрапиращи и лесно забележими дори и за непрофесионалист като мене.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

На повечето от нас гледащи сериали като CSI не ни идва да убиваме.Това е съвсем в реда на нещата за всеки здравомислещ човек.Само дето мен ме притесни нещо в изказването на Стефка!“Или си идиот или не“ е много идиотски казано, а сравнението с порното…направо смехотворно.Моженето е въпрос на опит.И съдейки по словореда и заключенията,които прави Стефка[по специално начина,по който се изказва] трябва да е пропускала часовете по психология или те изобщо не са били част от образобателната й система.За да разбереш престъпния ум е необходимо да познаеш първо човешката природа после да даваш квалификации дали “или си идиот или не… виж още »

RazzyeL
Гост
RazzyeL

понякога има такива измислици в тези сериали. Те са за забавление, като гледам някои хора с какъв фанатизъм ги гледат, ме хваща страх.

Стефка
Гост
Стефка

„НЯКОЙ СИ „,който дори не си е написал името,много ми е интересно от къде знаеш в какво съм компетентна.От такива разбирачи и моралисти ще се изповръщам.И ооо представиси аз съм завършила психология и ако ще те накара да се чувстваш по-умен може да си говорим с психологически термини.Що се отнася до сравнението ми от психологическа гледна точка е напълно правилно-няма значение дали говоря за порно или ако ти е по-приятно ще пробваме с друго-ако гледаш мюзикъл по-музикален ли ставаш.От написаното от теб мога само да стигна до извода,че ти си един доста ограничен човек.Защото доказаното във вековете е-ЧОВЕК Е ТАКЪВ… виж още »

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Аре,Стефке,давай!Вади речника и ни запознай с посредствените си познания по психология щом си тъй начетена.Горя от нетърпение.

sdsdsd
Гост
sdsdsd

Ххахаха тука се е заформил нов спор, доста интересно става, само че мисля , че някой хора влизат тука да се заяждат, и да подценяват труда на хората.Според мен Стефка е много тъпо да кажеш, че статията е тъпа при положението, че всички статии, на Силвия са повече от интересни, дори ми е по – интересно да седна да изчета някоя статия, отколкото да гледам някой филм и го казвам съвсем сериозно.И Стефка неможеш да съдиш само по себе си за всички хора по света, има хора с много лабилна психика, които лесно се поддават и при едно такова редовно… виж още »

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Племе българско,СОПРИ се!Трябва ли да унищожаваме всяка тема с безмислени спорове?

Някой си
Гост
Някой си

Стефке,радвам се че си си написала името,за разлика от мене – все пак това е много важен елемент,който дава реална представа за нивото на умствено развитие… Колкото до факта,че от такива като мене ти се повръща,то давай -аз лично нямам нищо напротив.Само гледай да не е в/у компютъра,че след това как ще пълниш интернета с малоумните си и безмозъчни коментари. Относно „висшето“ти образование:първо – дълбоко се съмнявам,че въобще имаш някакво висше образование,а дори и да имаш,то кой знае с колко хиляди зора си го избутала.И второ нека да допуснем,че наистина имаш някакво висше(в което аз дълбоко се съмнявам)е това висше… виж още »

Москвич 412
Гост
Москвич 412

К*р за турските сериали.

Някой си
Гост
Някой си

Да,Москвич – това е един начин да се изрази отношението ми (и не само моето)към тази утайка,която се върти по телевизията. 😀

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Абе то че се върти върти се,лошото е че има проста сган дето гледа и се радва,да не говорим,че актьорите в тия сериали все са някакви бели с арийски черти.А на всеки е известно че на турците гените са си монголски и оригиналния турски вид е на циганин с полу-дръпнати очи.Бели са защото актьорите в тия филми са потомци на еничари насилствено взимани от българско,сръбско и гръцко,всеки който познава чисти турци,знае за какво говоря.

pa6ata
Гост
pa6ata

Lele moskvi4,kolko si prooos…

Gatt
Гост
Gatt

Не се ли виждате, че не умеете да пишеше и сте неграмотни?
Не ме интересува Стефка какво образование има, нито Някой си колко е умен, Стефка може и да е отчасти права, но стази своя неграмотност всичко разваляте!
Научете първо елементарните правила, пък тогава мацайте дебилни коментари!

sdsdsd
Гост
sdsdsd

Оффф ти пък откаде се взе бе Gatt , че тръгна и забележки да правиш за правописа на хората.Всеки може да си пише какъвто си коментар пожелае..не си ти човека, който ще идва и ще наитриса на хората някакви тъпи изказвания.Понеже ти си много грамотен и компетентен във всяко едно отношение, дойде тука да ни предаваш частни уроци по бг език ли.?

pa6ata
Гост
pa6ata

Stefka moje da ne e mnogo obrazovana,no ima pravo v edno-Horata prosto se rajdat takiva!!! Kakto se rajdat,cherni,beli jalti,sineoki,taka se rajdat i s razli4ni sklonnosti.Ne moje da se syrdim na nikoi…daje na nai golemite izrodi.

sdsdsd
Гост
sdsdsd

Да бе неможем да им се съдим и какво да направим да ги потупаме по рамото и да им кажем Давай пак го направи , защото си се родил различен.Така ли да направим.Баси тъпото изказване беще това pa6ata.Ние няма ко да им се сърдим , ние направо трябва да ги премахнем от света!

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Няма да им се сърдим..неееее.Аз предлагам да им връчат Нобелова награда.За приноса на “изродите“ в изтребването на невинни,нищо неподозиращи хора!Така добре ли е?Тука някой с диплома по психология?Доцент?Доктор?Някои се мислят за много наясно и преподават на останалите от нас на теория техните познания.Не просто споделят мнение,те преподават!Йе,4 години изучаване на човешката психология и най-после се намери някой,който да ме просветли!

Някой си
Гост
Някой си

Гатт,ако това с неграмотните коментари беше насочено към мене,то явно си объркал/а човека,направи си труда да погледнеш останалите ми коментари в сайта и ще разбараш колко са „неграмотни“.Това че допускам грешки в бързината,като размяна и пропускане на букви,това е в резултат на бързане.
А колкото до Стефка, нещо не я виждам да се обажда.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Ами не се обажда..аз нали й казах да намери книга,от която да ни почете/попрепише нещо с обичайната терминология по психология.Очевидно е,че все още не я е намерила.

sdsdsd
Гост
sdsdsd

Ххахахаха или е намерил книга и сега доста упорито я чете.Мейдо другото и аз доста често правя грешки – като пропускам букви или им разменям местата, но това става в бързината, а не че незнаем как се пише Гатт.Добре, че беше ти да ни направиш забележка, че какво щтяхме да правим.Ей луд и бесен взе да идва в сайта и да се прави на професор.Пашата, пък ти направо ме уби чесно ти казвам.Как ще се сърдим на някой, че ей така за разнообразие си е убил някой човек, никога небихме се сърдили.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Аз мисля,че господин Gatt[правилно ли написах псевдонима?!…Зачудих се аз след градивната му критика.Все пак сега може ако се объркам да го кирилизирам да ме скастри персонално]е доцент!

sdsdsd
Гост
sdsdsd

Ххахахахах той обаче май се засрами и се отказа да комуникира с нас..!

Някой си
Гост
Някой си

Погледни пък от хубавата му страна -може да го е страх! ХАХАХАХАХААХ!

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Тоз пашата да не е някой турканец?

pa6ata
Гост
pa6ata

Moskve,ne sym turkanec ami sym si 4ist naturalen Tur4in,i podobni izkazvaniq kato tvoite nqmat mqsto v savrmennto ob6testvo.Varni si v 16 vek po vremeto na inkviziciqta i na onezi tamni godini v balgarskata istoriq kogato se e iznaslivalo i zabivalo na kol.Misleneto ti ne e moderno.Lqgai da spi6. Za psihopatite i drugite izvrateni si darja na mnenieto.Vie s golemite pretencii deto ste u4ili psihlogiq po 352 godini,qvno ne vdqvate 4e tova si e bolest,nqkakva 4ast ot mozyka im e nastroena razli4no.Aide da ne razvivam teorii 4e 6te me iskarate pak nqkakav laik… Mojete da se syrdite na sadistite tolkova,kolkoto i… виж още »

Москвич 412
Гост
Москвич 412

То между турканец и турчин няма разлика от къде пък реши,че трябва да се сравняваш с турканците че си бил чист турчин 😀

Колкото до мисленето,по-добре остаряло от колкото безпаметно и съвременно,за всичките зверства извършени от твойте деди на българска земя!

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Никой тука не лае,pa6ata,освен тебе.И незнам кой е с повече претенции,неграмотните сред нас или тези,които не са.Усетих намигане към себе си в твоето изказване затова пак се обаждам.И как можеш да сравняваш недъзите на хората,които не са го избрали а това са стечение на обстоятелствата, със състоянието на ума на един побъркан убиец?!Той,Бога ми,така си се бил родил.Сакатите кому вредят? А убийците?Не ми отговаряй защото това е риторичен въпрос,отговорът на който се подразбира.Да ти кажа,аланогията,която направи е напълно лишена от какъвто и да е смисъл.

pa6ata
Гост
pa6ata

Moskvi4,mnogo po rano v istoriqta sa stanali ujasni zverstva,vij Angli4anite i indiicite,germancite i evreite i o6te mnogo mnogo primerni,no horata se razvivat i gledat na prede,ne sa zadalbali v istori4eskite si kompleksi i se razvivat.Vapros na mantalitet,mislq 4e ve4e na vsi4ki e qsno 6to za 4ovek e bylgarina.
Hanna,uvajavam mnenieto ti.Nqma da sporq s tebe.O4evidno si 4ovek koito ne priema drugi gledni to4ki osven tvoeto.
Vsi4ko nai hubavo i na dvamata.

Някой си
Гост
Някой си

Ханна,аз няма да бъда така красноречив като тебе и за това ще му кажа следното:
Марш в Анадола и не ни осирай форума с неграмотното си писане,което на всичкото отгоре е на шльокавица и с малоумните си изказвания!

sdsdsd
Гост
sdsdsd

Абе паша, чето ти коментарчетата по 2 пъти е убий ме неможах да ти разбера мисълта накаде върви..?Опитал си се да напишеш нещо, само че не ти се отдава,казваш едно после почваш да пишеш за друго за трето.Москвича бил смотан, хахахаха ти знайш ли кога можеш да стигнеш нивото му?Първо трябва да ходиш на училище, да се научиш да пишеш на чист български език (тука освен теб друг не пише на латиница) , после да продължиш да учиш, за да имап няква професия в живота и тогава да тръгваш да казваш кой е тъп и кой не..Ние зме българи никога… виж още »

pa6ata
Гост
pa6ata

Ha,eto go i bai Ganio 🙂