Джунко Фурута: Циментираната ученичка

Мнозина смятат, че мъчителната смърт на Силвия Лайкънс е най-ужасното и страховито престъпление, извършвано някога от повече от един човек… Грешат. Смъртта на Джунко Фурута е може би най-смразяващият и зловещ случай на убийство чрез изтезания в историята. И най-сърцераздирателният. Шестнадесетгодишното момиче преминава през невъобразима болка и загива в мъчителна агония. Цели 44 дни никой не идва на помощ. Сега нейните убийци са свободни хора. Справедливостта така и не възтържествува – дори след 20 години.

Страховитата участ на изтезаваната 44 дни и погребана в цимент ученичка се „радва“ на огромна популярност не само в Япония, а и в целия свят. Подобно на не по-малко прочутия случай с японския канибал Исеи Сагава, нейните мъчители се отървават с възмутително леки присъди. Въпреки съдебната забрана имената им да бъдат оповестявани в медиите, пресата не спи и публикува истинските им самоличности.  Дори и най-безчувствените са потресени от кошмарното престъпление на четиримата младежи.

Похитена

Ужасът започва през ноември 1988 година. Шестнадесетгодишната Фурута, по фамилия Джунко, се прибира към къщи от училището си в район Мисато в град Токио. Не забелязва, че е следена от четирима около 17-годишни младежи. Един от тях се прокраднал зад нея и извадил нож. Заплашил я: „Обърнеш ли се – ще те довърша!“. Пред нея се появил друг от младежите и гласът с ножа наредил: „Сега върви след него!“.

Водачът уверено закрачил по улицата. Девойката решила да се подчини на указанията на похитителите. Стигнали до двуетажна къща и вкарали треперещото момиче вътре. Но в дома се оказали родителите на едно от момчетата. Техният син съвсем спокойно им обяснил, че Фурута е негова приятелка, която е избягала от къщи.

Той им наредил да не звънят на родителите й и на полицията и възрастните обещали, че ще правят каквото им казва. Те се страхували от него. За това имало основателна причина – техният син бил член на Якудза…

Не е известно как момичето прекарало първата си нощ в този дом, който щял да се превърне в неин затвор. Сутринта на следващия ден спящата на пода Фурута се събудила рано. Побързала да намери телефон в една от стаите и набрала номера на полицията. Сигналът свободно се проточил твърде дълго. Фурута започнала да нервничи. Изведнъж слушалката замлъкнала. Вдигайки глава, девойката видяла сина на собствениците на дома. В ръцете си държал запалка.

„Отдавна трябваше да прегоря кабела на телефона. Както и ръката ти!“.

Сграбчил момичето за ръката и поднесъл пламъка към дланта й. Фурута закрещяла от изгарящата болка. Младежът я блъснал на пода и изсъскал: „Още веднъж ако се опиташ да звъниш, ще убия родителите ти. Разбра ли?“

Фурута кимнала утвърдително със сълзи на очи.

После я заставили да се обади на родителите си и да им каже, че е у приятелка и всичко е наред – да не се тревожат за нея.

Гавра

Дребният гангстер от Якудза Джо Камисаку поднесъл на Фурута суши с развалена риба и чаша с нещо подобно на прокиснал ябълков сок. „Яж“ – наредил той. Фурута с мъка изяла половината суши. „Какво има в чашата? Сок?“ – попитала тя. „Да“. Фурута вдигнала чашата към устните си и усетила противна миризма. „Това не е сок“. „Извинявай, излъгах те. Това е пикнята ти!“. С тези думи младежът насила се опитал да я накара да изпие отвратителната течност. Когато не успял, извикал другарите си и им наредил „Съблечете я!“.

Момчетата изпълнили указанията му и свалили дрехите на съпротивляващото се момиче. Из дома се разнесли отчаяните писъци на Фурута, изнасилвана групово от четиримата негодници. Това продължило и в следващите дни. Похитителите й даже канели свои приятели, които също участвали в гаврата. Родителите на Камисаку се правели на слепи и глухи през цялото време. Отдавна били разбрали, че не бива да се бъркат в заниманията на сина си…

Детската стая на Камисаку се превърнала в сборен пункт на непълнолетните начинаещи гангстери. Идвали тук ден след ден, за да се порадват на пленницата си. Смазаната телом и духом Фурута обикновено седяла свита в ъгъла на стаята и чакала с ням ужас кога ще се сетят за нея.

Един ден четиримата младежи пушели цигари в стаята и се чудели как да преборят скуката. На един от тях му хрумнала ужасна идея. Той повикал момичето, съблякъл я и я заставил да легне на пода.

„Момчета, сега това същество е нашият пепелник!“ – казал той.

Идеята им се сторила много забавна и те дружно затръскали цигарите си върху тялото на момичето. После ухилени до уши започнали да гасят фасовете в тялото на девойката. В очите й бликнали сълзи от унижение и болка.

В утрото на десетия ден Фурута вече копнеела това да е последната й сутрин сред живите. Не издържала повече издевателствата на похитителите си.

„Днес ще можеш да си починеш“ – казал един от тях. – „Нямаме време да си играем с теб“.

След дълго мълчание Фурута им се примолила: „Моля ви, убийте ме. Не издържам повече!“.

„Да не искаш и ковчег да ти купим? Глупачка такава, не разбираш ли? Това не са мъчения, а игра с младото ти тяло. Млъкни и си избий глупостите от главата“.

Опит за бягство

Следващите десетина дни преминали в непрекъснати жестоки побои и извращения. Обезумелите тийнейджъри я изнасилвали, ритали и скачали върху нея. Провесвали я за ръцете от тавана и я използвали като боксова круша. Пускали спортни гири върху корема й. Носът й се напълнил с толкова засъхнала кръв, че Фурута можела да диша само през устата. Държали я гладна, ако изключим хлебарките, които „на шега“ я карали да яде. Състоянието й било толкова тежко, че когато най-накрая се сетили да й дадат вода, девойката не можела да я задържи в стомаха си. Повръщала всичко.

„Обикновеното“ изнасилване като че ли омръзнало на четиримата изверги. Вероятно жертвата вече не им се струвала толкова привлекателна. Мръсното, пребито и плюещо кръв момиче не успявало да възбуди нагона им. Сега се събудил изследователският им интерес. Какво ще стане, ако натикат бутилка в ануса й? Колко дълбоко ще проникне? А тя как ще реагира? Важни въпроси за всеки уважаващ себе си подрастващ сексуален садист, в чийто ръце е попаднал подходящ обект за експерименти. Бутилката причинила жестоки разкъсвания в ректума на момичето. За съжаление, този епизод по-късно имал още по-страховито продължение.

Някъде в този период Фурута събрала малкото си останали сили и решила да избяга от страшната къща. Промъкнала се тихичко по коридора, докато мъчителите й спели и почти успяла да отвори входната врата, когато Камисаку я усетил. Наказанието не закъсняло – по-ужасно от всякога.

Урокът започнал с вече добре познатото гасене на цигари в тялото й. Това, разбира се, било само за загрявка. Не бивало да й позволяват да бяга отново. Вече били стигнали твърде далеч. Решили да я обездвижат. За целта полели краката и стъпалата й с течност за запалки и ги подпалили. Писъците на Фурута и миризмата на изгорено месо изпълнили тясната и задушна стая. Момчетата усилили музиката и загасили пламъците преди да погълнат припадналата от болка жертва и нейния затвор.

Фойерверки

Времето, прекарано от Фурута в този дом, приличало на някакъв кошмарен сън. Всеки ден ставало все по-лошо и по-лошо. Струвало й се, че агонията никога няма да свърши – ще продължава вечно. Изгорените крака й причинявали ужасна болка, но мъчителите й не проявили и капка съчувствие. Дори не оставили раните й да зараснат малко преди да продължат с чудовищните си експерименти.

Побоят се превърнал във всекидневие или по-скоро в загрявка преди по-страшните наказания. Биели я с бамбукови пръчки, стикове за голф и арматурни железа. Една леденостудена, декемврийска нощ прекарала полугола на терасата. Премазали пръстите на ръцете й с тежести, но любимото им занимание си оставали сексуалните извращения. Четиримата не страдали от липса на болно въображение и измисляли едно от друго по-отблъскващи забавления.

Един ден Джо Камисаку донесъл със себе си наръч фойерверки. Обърнали жертвата си по корем и рязко набутали фойерверките в ануса й. Джо ги запалил с цигарата си.

„Ей, гледайте как хубаво горят!“ – пошегувал се той злобно, а момичето изкрещяло при избухването на пиратките.

В последните десетина дни униженията продължили със завиране на най-различни предмети в срамните й части. Запалени цигари, гореща електрическа крушка и шишчета за барбекю и ножици, които й причинили жестоки разкъсвания. Фурута не била в състояние да уринира, а травмите й били толкова тежки, че й отнемало половин час пълзене, за да стигне до банята на долния етаж.

Изгорили клепачите й с цигари и лицето й с горещ восък. Забивали игли в гърдите й. В пореден изблик на садизъм откъснали лявото зърно на гърдата й с клещи. Вследствие на безмилостните удари по главата Фурута почти загубила слуха си – тъпанчетата й били жестоко увредени. По-късно при аутопсията се установило, че мозъкът на жертвата е силно намален по размери.

Последен ден

По Коледа не винаги се случват чудеса. Вместо подаръци и светеща елха, Фурута получила кратка почивка от мъченията. Момичето дори не осъзнавало вече къде се намира. Не била в състояние да се движи и само шепнела през разбитата си уста: „Убийте ме и да се свършва!“. Те не обръщали внимание на молбата й.

Последният  44-ти ден от агонията на Фурута настъпил на 4 януари 1989 година. Мъчителите й се прибрали в сборния пункт побеснели от загубата на доста пари в игра на маджонг. Скарали се помежду си, обвинявайки се взаимно за загубата. Сигурно щели да се сбият, ако в разгара на скандала не се сетили за нея. Ето как щели освободят гнева си. Нахвърлили се върху осакатеното й тяло въоръжени със спортна гира. Редували се да блъскат тежкото желязо в лицето й, превръщайки го в неузнаваема кървава пихтия. След това поднесли пламъка на горяща свещ към лицето и очите й.

Момичето не помръдвало – лежала жива, но безжизнена и безучастна към случващото се с нея. Това ги вбесило още повече. Искали да видят някаква реакция – тя сякаш обезсмисляла усилията им, просната отпуснато като някаква парцалена кукла на пода. Извадили течността за запалки и полели краката, ръцете, лицето и стомаха й. Сетне драснали клечката. Тялото й лумнало в пламъци.

Джунко Фурута намира спасение от мъчителите си по-късно същия ден, умирайки в болка и самота.

Погребана в цимент

Смъртта й леко изненадала четиримата. Естествено те знаели дълбоко в себе си, че това ще се случи един ден, но винаги били потискали тази мисъл. Сега реалността на стореното ги ударила като с парен чук. Цялото им самозалъгване, че това е безобидна игра, която ще им се размине, както им се били разминавали в миналото детските пакости, се разбило на пух и прах. Очаквал ги съд и затвор. Не можели да позволят това да се случи. Тялото на момичето трябвало да изчезне. Завинаги.

Благодарение на връзките си в Якудза Джо Камисаку знаел как мафията се отървава от труповете на жертвите си. Варел с цимент и нежеланото тяло изчезвало завинаги под водата или в основите на някой строеж.

На 5 януари се сдобили с празен 200-литров варел и чувал цимент и под прикритието на нощта напъхали изтерзаното тяло на Фурута в импровизирания й ковчег. Напълнили го с цимент и го закарали на един строеж в района на Кото. Това се оказало фаталната им грешка. Работниците на обекта открили контейнера и незнайно как разбрали, че в него има нещо нередно. Оказало се, че са много прави.

Колкото и да се опитвали да скрият следите си убийците, не след дълго ги заловили. Хироши Мияно (по-късно сменя името си на Йокояма), Джо Огура (сменя името си на Камисаку), Синджи Минато и Ясуши Уатанабе. Улики имало в изобилие: семенна течност в тялото на Фурута, следи от течност за запалване, кръв, кожа от четиримата под ноктите на момичето и много други. Момчетата разбрали, че няма измъкване и започнали да си признават.

Когато майката на Джунко Фурута научила новините и подробностите за случилото се с дъщеря й, загубила съзнание. Години наред след това й се налагало да търси психиатрична помощ, за да се справи с кошмарите си. Животът й се превърнал в безкрайна болка.

Справедливост?

Японското законодателство изисква имената на непълнолетните обвиняеми да бъдат пазени в тайна. Въпреки това седмичното списание „Шукан Буншун“ публикува истинските им самоличности, заявявайки че „човешките права не са за зверове“.

Решението на съда не било лесно. Такова престъпление заслужава смъртна присъда. За съжаление според закона това не се отнася за непълнолетните убийци. Не оставало друго, освен да им бъде наложена присъда от 8 години лишаване от свобода в затвор за непълнолетни. Самите престъпници пледирали за виновни само по обвиненията в „нанасяне на особено жесток побой, причиняване на жестоки изгаряния“, но не и в убийство.

Решението на съда възмутило цяла Япония. През 1999 г. Джо Камисаку излиза на свобода, но през юли 2004-а отново попада зад решетките за нападение над свой познат, за когото вярвал, че се опитва да му отмъкне приятелката. Този път получил 7 години.

Родителите на Джунко били изумени от присъдите на убийците на дъщеря им и завели гражданско дело срещу родителите на момчето, в чиято къща били извършени престъпленията. Когато някои от присъдите били отменени на база проблемни веществени доказателства (семенната течност и срамните косми, намерени по тялото, не съвпадали с тези на арестуваните момчета), адвокатът, занимаващ се с гражданското дело решил, че няма да може построи случая си и отказал да ги представлява по-нататък.

През юли 1990 г. по-низш съд осъжда лидера на групата на 17 години затвор. Съдът дава на един от съучастниците от 4 до 6-годишна присъда, на втори от 3 до 4, а на трети – от 5 до 10 години. Лидерът и първите двама от тримата обжалват присъдите си. Върховният съд им налага още по-сурови наказания. Върховният съдия обяснява решението си с естеството на тяхното престъпление, неговият ефект върху семейството на жертвата и ефекта му върху обществото. Лидерът получава 20 години затвор – втората по тежест присъда след доживотната.

Печалният случай привлича вниманието на цялата нация към осъждането и реабилитацията на млади нарушители на закона и се превръща в медийна сензация.

По случая са написани поне две японски книги.

През януари 2004 г. излиза японската манга „17 Sai“, написана от Фуджии Сейджи и илюстрирана от Камата Юджи, която описва събитията около престъплението.

През 1995 г. е направен експлойтейшън филмът „Concrete-Encased High School Girl Murder Case“. Друг филм – „Concrete“, режисиран от Хирому Накамура, излиза през 2004-а и е базиран на една от книгите, написани по случая.

През 2006 г. японската рок група „GazettE“ посвещава песента си „Taion“ (Температура на тялото) от албума „NIL“ на момичето.

Комиксът на Уайта Узига „True Modern Stories of the Bizarre“ включва историята „Ученичката в бетон“, разказваща за убийството на Джунко Фурута.

———————————————————————————————————————————————
Материалът е написан по идея на Ritsuka
Източници: unexplained-mysteries.com, japantimes.co.jp, wikipedia.org, lynnaisha.wordpress.com, mamba.ru

The following two tabs change content below.
Подкрепи ме, за да мога да пиша редовно:
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

69 коментара on “Джунко Фурута: Циментираната ученичка

  1. Елена, ти майка ли си? Ако си, най-добре прати детето ти в дом за сираци, сигурно ще му е най-добре там. Ненормалница такава. Тук говорим за отношението на един човек към друг. Не за якудза, макудза или каквито и да са там извратени мафии. И да е била член, какво? И да е била проблемно дете, какво? И сама да е искала да тръгне с тях, какво? Това ли е заслужавала? Че има непълнолетни кифли и к**ви има, но никоя не заслужава това, тя е човек все пак! Кой го е направил няма значение, дали са били те, или някои по-свирепи членове, важното е че това НЕ трябва да се случва и трябва да има наказани ама май и тяхната държава е мафиотска, като нашата. Всичко се връща.

  2. Елена, много ме е срам, че си ми адашка, честно!
    Не знам как може да ти мине през малоумната глава мисълта, че си го е заслужила. Не знам какво трябва да направи едно 16-годишно момиче, за да заслужи такова нещо. Контактувала с проблемни момчета, не се прибирала вкъщи, била тръгнала доброволно (и това как го реши, след като то си е написано, че са я отвлекли). Егати огромните прегрешения, че да заслужиш да те запалят, изнасилят 500 човека и да те смажат от бой – и това в продължение на повече от месец! „Искаш да пребиеш поне една“, въпреки че е твоя работа да им помагаш? Ти нормална ли си изобщо?

  3. Трябвало е те да бъдат оставени да страдат по същия начин ,както момичето да им бъдат причинени същите страдания да умират бавно малко по – малко всеки ден като нея . Как са могли да ги накажат толкова леко сега да си живеят щастливо , а нея кой ще я върне от студената земя .

  4. Не разбирам,знам че са я принудили да се обади и да каже че е в приятелка и е добре. Но никой ли 44 дена няма да забележи,че Фурута не ходи на училище,не се прибира, не излиза. Много е тъжно, такова нещо никога не съм си помисляла някой да стори на едно невинно младо момиче. Дори смъртното наказание и същите изтезания за тези животни не е достатъчно, това няма да върне горкото момиче. Това е нечовешко, надявам се сега тя да почива в мир.

  5. Попаднах случайно на тази история.Прочетох я,но четейки вече някъде накрая бях като вцепенен-от тази жестокост.Иска ми се тези четиримата да са пред мен,якудза-макудза,нищо няма да ги отърве.
    Бог да те прости невинно момиче!!!!!!!!!!

  6. Не е задължително да си член на Якудза и да се издъниш, за да те накажат ! Това е първото, второ, мафиотите наказват всеки, който според тях смятат, че заслужава и когато имат жертва в ръцете си, тя винаги е подлагана на всевъзможни мъчения просто, защото знаят, че могат да го направят.
    Трето, според мен е вярна версията, че просто един от тях е бил влюбен в нея и тя не му е обръщала внимание. За това са решили да я принудят да тръгне с тях, което не е било доброволно, щом е била заплашена с нож и тогава са имали възможност да правят каквото си искат с нея и да се забавляват по всякакъв начин.
    Четвърто, те са я накарали да се обади на родителите си, така че отпада версията, че не е била потърсена. 🙂
    Пето, няма значение дали си невинно цвете или лошо момиче, попаднеш ли в ръцете на подрастващи гангстерчета, си обречен и единственото, което може да се нарече достойно за такива заслуги, е ти самият да си постъпвал така. Не вярвам Фурута да е стигала толкова далеч, а и какво толкова може да е направила? Не им е обръщала внимание? Или просто е разигравала някой от тях, без да знае, че са членове на Якудза?

  7. пореден ден във страшен ад,
    мечтая да напусна този свят,
    сред сенки мрачни и кошмари,
    под техните юмруци и шамари,

    със смазани душа и тяло,
    пречупена съвсем нацяло,
    сред никотин и наркотици
    празнуват шумно моите убийци……

    да, те отнеха мойта свобода,
    умирайки във болка, самота,
    със счупени ръце, глава, нозе,
    замира тихо моето сърце….

    и вместо в тих и скромен гроб,
    след края на един отнет живот,
    не с некролог и спомен блед,
    а във цимент студен и лед

    положиха останките разбити,
    ръцете и краката неизмити,
    остатъците от един човек,
    заспала в сън дълбок и лек……

  8. Със изпочупени криле (За момичето, чийто криле бяха отнети)
    Хиляда жерава летят към мен. С усмивка гледам полета им, душата ми се смее. Приближават се и чак тогава виждам… Хиляда жерава летят към мен, ала са всичките със изпочупени криле.

    Гледаш ме. Усмихваш се. А в очите ти чета зимата на коравото сърце. Треперя. Харесва ли ти? Да виждаш мъката в очите ми, да гледаш как тялото ми танцува под агонизиращите импулси на болката, харесва ли ти? Страх ме е. Боли. Това ли искаш да чуеш? Не. Няма да го кажа. Вече цялата съм твоя. Насилствено притежание, но пак съм твоя. Но няма да ти се моля. Не….
    Замахваш. Удряш, късаш, рушиш. Плътта ми страда, а с нея се разкъсвам и аз. Отново, отново, отново, отново… Всеки ден, всеки час. Отново, отново, отново…
    Замахваш. Защо? Защо аз? Защо на мен? Какво ти направих? В ураган от болка, кръв и сълзи, тези въпроси изникват на повърхността. Изливаш цялата си агония върху мен, изстискваш последната капчица чистотата. И не спираш. Като художник, който смесва цветове, ти пълнеше моята неопетнена палитра с черното на своята душа. Но аз нямам повече бяло. Сега и аз съм черна…
    Лежа привита на пода, уморена да танцувам със смъртта. Плътта се извива, кръвта целува пода. Замахваш. Отново, отново, отново…
    Гледаш ме. Усмихваш се. А в очите ти чета зимата на коравото сърце. Треперя. Харесва ли ти? Да виждаш мъката в очите ми, да гледаш как тялото ми танцува под агонизиращите импулси на болката, харесва ли ти? Страх ме е. Боли. Спри. Моля те, умолявам те, спри! Убий ме вече.

  9. Може ли някой, който е намерил източници на информация с повече подробности за тази история, да ги прати в коментарите. Историята наистина е потресаваща, но ми се иска да разбера още, ако може на български, защото материалите на английски и немски са много по-оскъдни от тези тук, а от японски нищо не разбирам. Благодаря предварително!

  10. Това е изключитрлно страшна съдба. Не можеш да четеш за тези мъки, без фантазията ти да ги връща отново и отново в съзнанието и да скъсява нощите на четящия го. Много е страшно!!!!!

  11. Ужас!!! Тия педерасчета заслужават да им се направи същото,каквото те са направили на момичето,но ТРОЙНО пъти повече,и после да ги линчуват и да ги убият публично!!! Така ме е яд,че в момента си се разхождат най спокойно из улицата най необезпокоено и нагло,а това момиченце никога нямаше шанса да порастне и да се разхубавее!!!

  12. мръсни гадни долни говеда дано някой направи същото и с тях бясна съм това не са хора а говеда и още нещо съветвам родителите на такива изверги като тея да изпращат децата си в изправителен дом или просто да ги изхвърлят на улицата където им е мястото или да ги зарежат на улицата където им е мястото

  13. Ако бях на мястото на почернените родители лично щях да светя маслото на тези уроди и да ги излежа после !

  14. Същото да сполети един ден и дъщерите на тези отрепки ! Само това би ги накарало да съжаляват за това , което са сторили на момичето нищо друго !

  15. Сега на тия веднага им се режат ръсете краката езика и се избождат очите хвърлят ги на улицата ида се оправят е тва бих
    направила ако бвше мое дете

  16. Нямам думи! НЕ ОБВИНЯВАЙТЕ ЕЛЕНА! Дори да греши, всеки има право на мнение. Помислете за човека от другата страна когато пишете нещо против него! Браво на мечопух, че я защити! За несправедливостта много ме е яд, но гадовете са си на свобода и няма какво да се прави! Ами ако същото стане с мен? Или с вас? Не знам… Бог да прости момичето!

  17. На територията на Япония се случват най-страшните престъпления, които светът е видял. А що се отнася до присъдата, би трябвало да е ясно каква е причината. Якудза! Мафиотите или са подкупили съдията, или са сплашили когото трябва и за това сега тия изроди са си на свобода.
    Между другото съм откривала противоречиви факти за тази история. Тук някъде в коментарите пишеше, че едното момче й е било съученик, а някъде пишеше, че Джунко никога не ги е виждала и не ги е познавала. Не знам кое е истина и кое е лъжа, освен фактът, че момичето е минало през нечовешки ад, а извършителите са се отървали леко.
    Но след като са били членове на Якудза, тогава можем да се досетим какъв ще бъде техният собствен финал- също като нейният. Гаври, сексуален тормоз, мъчения и накрая смърт.

    Бтв, една малка препратка към дискусията в коментарите- никъде не се споменава, че родителите на момичето не са я търсили. Може да е била обявена за издирване, но не са я открили, защото е била затворена в къщата на оня изверг. А тях никой не ги е търсил, защото не са знаели кой е отвлякъл Джунко, просто е очевидно.
    Имаше някакви сведения, че когато четиримата нещастници са викали гости да се гаврят с момичето, двама от включилите се насилници са били учители. И честно казано за мен не е странно, защото японците са си извратени копелета. Но дори за Япония тази история е шокираща.

  18. Боже,Боже колко простотия има по света Боже.
    Чета коментари на некакви ,,психолози,, че жените били изнасилвани щото били лоши.Хем ми е смешно,хем ми се повръща.
    Еленке пък и аз съм от мафията,щом ти си психолог,аз съм гангстер разбираш ли.
    Сега по-сериозно насилието си е насилие.Никой не заслужава подобна съдба.Моето мнение е че заслужават доживотна присъда,без право на помилване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *