Публикувано на: 29 юли, 2013

Ангелите на смъртта са рядко срещани жени-убийци, обикновено избиращи жертви сред хората, за които трябва да се грижат. Сред тях се открояват имена като Дженийн Джоунс, Бевърли Алит, Доротея Пуенте, но те не са ръководени от сексуални мотиви при извършването на престъпленията си. Някои от тях, като Бевърли Алит, страдат от индиректен синдром на Мюнхаузен, при което заболяване извършителите причиняват болка на други хора, за да привлекат вниманието върху себе си или да получат съчувстввие, какъвто е случаят на Мерибет Тининг, убила всичките си деца. Рядко срещани са убийци като Джейн Топан, която убивайки получава и сексуално удовлетворение.

Джейн Топан е родена през 1857 година в Бостън, Масачузетс с името Хонора Кели. Броят на жертвите й я прави най–профилният сериен убиец от женски пол в историята на САЩ. Джейн признава за 31 извършени убийства, но се предполага, че техният брой е много по–голям – около 100. Желанието й било да ”… убия повече хора, безпомощни хора, от всеки мъж или жена в историята”.

Детство

Данните за ранните години на Джейн Топан са оскъдни, но е известно, че родителите й са ирландски имигранти. Те имали общо четири дъщери, една от които постъпва в психиатрична клиника доста преди Хонора да извърши ужасните си престъпления. Майката на момичетата, Бриджит Кели, умира от туберкулоза, когато Джейн, или Хонора, както се казвала тогава, била много малка. Бащата на Хонора, Пол Кели, бил добре познат на властите като алкохолик и ексцентрик, с прозвището Чудатия Кели. По–късно Кели щял да стане причина за много слухове, касаещи предполагаемата му лудост, най–популярният от които е, че зашил собствените си клепачи, докато работел като шивач, поради което бил въдворен в клиника за душевно болни. Историята за това идвала от съмнителни източници и достоверността й е под въпрос, но тя отразявала всеобщото мнение за Пол, което било, че той е изключително лабилна психически личност. Докато Кели бил в клиниката, за децата му се грижела неговата майка, която обаче живеела в изключителна бедност. След като Пол бил изписан от клиниката, той също заживял при майка си, което направило положението още по–трудно за всички.

През 1863 година, няколко години след смъртта на съпругата си, Пол Кели завел две от дъщерите си – осемгодишната Делия Джоузефин и шестгодишната Хонора, в Бостънския женски приют, сиропиталище за крайно бедни момичета, основано през 1799 година от Хана Стилман. Кели оставил там двете си деца и повече не ги видял. В документацията на сиропиталището се казва, че двете момичета били „…спасени от изключително мизерен дом”. Няма данни за пребиваването на Делия и Хонора от времето, което момичетата прекарали в сиропиталището, но след по–малко от две години, през ноември 1864 година, Хонора Кели е прибрана в дома на Абнър и Ан Топан в Лоуъл, Масачузетс. Въпреки че никога не е осиновена официално, Хонора взима фамилното име на своите благодетели и след време приема и името Джейн. Така се ражда Джейн Топан. Делия останала в сиропиталището до 1868 година, когато, дванайсетгодишна, започва работа в Атол, Ню Йорк. По–късно тя се отдава на проституция и умира в мизерия от алкохолно натравяне.

Убийства

Когато се нанесла в дома на семейство Топан, Хонора вероятно очаквала, че ще бъде топло приета и третирана като собствена дъщеря от Абнър и Ан Топан. Това не се случило. Те имали дъщеря на възрастта на Хонора – Елизабет и към двете се отнасяли много различно. Елизабет била глезената принцеса, докато към Хонора се отнасяли с пренебрежение и като към прислужница. Момичето се справяло отлично в училище и изглеждало напълно нормално, малко меланхолична натура, но в общи линии без никакви отклонения. Дори имала годеник, който обаче я зарязал. След това Хонора, която по това време вече се наричала Джейн, направила два неуспешни опита за самоубийство и имала период, в който се държала странно. В един момент започнала да се занимава с гадаене на бъдещето чрез тълкуване на сънища. Едва стабилизирала се, Джейн се записала да учи за медицинска сестра през 1880 година в Кембридж Хоспитал, Масачузетс. Пълна отличничка, тя се справяла с всички поставени й задачи, но надзорниците й били притеснени от маниакалния й интерес към аутопсиите.

Госпожа Сара Конърс – една от жертвите на Джейн Топан

Госпожа Сара Конърс – една от жертвите на Джейн Топан

През 1885 година Джейн Топан постъпва на работа като медицинска сестра в Кембридж Хоспитал. По време на престоя си там, тя използвала пациентите си като опитни мишки. Експериментирала с морфин и атропин, като увеличавала предписаните дози, за да види какъв ефект ще имат препаратите върху нервната система на пациентите. Тя прекарвала много време с пациентите си, пишейки фалшиви картони, упоявайки ги до безсъзнание, след което ги изваждала от това състояние и отново ги упоявала. Дори лягала при тях. Не е известно дали е имала сексуални контакти с пациенти по това време, но по време на разпита си, Джейн признала, че лягайки при упоените си пациенти, е изпитвала „сексуална тръпка”, поради това, че нещастните й жертви били в състояние, близко до смъртта, след което се възстановявали и после пак умирали. Преподчитаният й метод на убиване бил следният: упоявала жертвите си с коктейл от морфин и атропин, лягала при тях и ги прегръщала, докато умирали. Такова поведение е рядко срещано при жените-убийци, които обикновено убиват от ревност, за материална изгода, но не и заради сексуално удовлетворение. Тя нямала никакви причини да мрази жертвите си. Напротив, дори твърдяла, че се привързвала към тях. Те й дарявали наслада и Джейн ги обичала. Единствената жертва, която истински мразела, била заварената й сестра Елизабет.

Джейн Топан

Джейн Топан

През 1889 година Джейн била препоръчана за работа в престижната Масачузетс Дженерал Хоспитал, където, според собствените й признания, умъртвила още няколко жертви, преди да я уволнят през следващата година, защото двама пациенти починали при съмнителни обстоятелства, докато тя се грижела за тях. Джейн за кратко се върнала в Кембридж, но скоро била освободена от работа за безразсъдно предписване на опиати. Тогава тя започнала да работи като медицинска сестра на свободна практика и имала огромен успех, въпреки няколкото оплаквания за дребни кражби срещу нея. Не се знае колко хора е убила Джейн по време на практиката си, но е факт, че голяма част от пациентите й умирали под нейните не дотам любящи грижи. Въпреки това, много от семействата на жертвите й я препоръчвали силно, защото по време на лечението Джейн демонстрирала (а твърде вероятно и изпитвала) дълбока привързаност и нежна грижа към пациентите. И тъй като по това време диагнозите „инфлуенца”, „туберкулоза”, малария” и други, които в днешно време не представляват опасност за живота, в много случаи били равни на смъртна присъда, никой не заподозрял Джейн в нищо по време на приблизително 20 годишната й практика като медицинска сестра. Отровителската й „кариера” се задълбочила през 1895 година, когато убила своите хазяи.

Елизабет Бригам – заварената сестра на Джейн

Елизабет Бригам – заварената сестра на Джейн

През 1899 година Джейн убила и заварената си сестра Елизабет с огромна доза стрихнин. Тя истински мразела Елизабет заради това, че била пренебрегвана за нейна сметка. Не могла да й прости, че Елизабет се омъжила и живеела щастливо и охолно със съпруга си. Тя отровила Елизабет, преструвайки се, че се грижи за нея, докато жената боледувала от невинна настинка. Скоро след смъртта на Елизабет, съпругът й започнал да показва съвсем същите симптоми като Елизабет преди да умре. Джейн, разбира се, започнала да се „грижи” и за него – убивайки сестра му и тровейки него, за да може да „го излекува”, с което да се докаже като професионалист. Джейн дори приела същата отрова, за да получи съчувствие. Уловката й обаче не сработила и той я изгонил от дома си. По това време овдовелият мъж едва ли предполагал какъв късмет е извадил с това, че Джейн не успяла да прекара достатъчно време в „грижи” за него. Топан продължила да практикува като медицинска сестра, убивайки все по–често, тъй като се била пристрастила към тръпката от причиняването на страдание. През 1901 година Джейн се нанесла в къщата на възрастния Алдън Дейвис и неговото семейство, за да се грижи за болния мъж, чиято съпруга собственоръчно убила. След няколко седмици тя убила и Алдън, и две от дъщерите му.

Госпожа Мери Гибс, заради чиято смърт Джейн е осъдена

Госпожа Мери Гибс, заради чиято смърт Джейн е осъдена

Оцелелите членове на семейство Дейвис поискали да се направи токсикологичен анализ на най–младата дъщеря на Алдън – Мери Гибс, която била близка приятелка на Джейн. Анализът установил, че дамата е била отровена и полицията започнала да следи случая. През октомври 1901 година Джейн Топан била арестувана за убийство. До началото на 1902 година Джейн си признала за 31 убийства на хора, поверени на нейните грижи. На 23 юни 1902 година тя била обявена за невинна поради невменяемост и затворена в лудницата Таунтън Инсейн Хоспитал. Малко след процеса, един от вестниците на Уилям Рандолф Харт публикувал предполагаемите признания на Джейн Топан пред адвоката й. В признанието се казвало, че тя е убила много повече от 31 човека и че се преструвала пред съда, за да може да бъде обявена за невменяема и въдворена в психиатрична клиника, откъдето евентуално можела да бъде освободена. Дали има истина в тези признания не е известно, но тя останала в лудницата до края на живота си.

Пребиваване в лудницата и смърт

По това време Джейн била изключителна медийна сензация. Според съобщение в местен вестник от 1906 година:

”… Джейн Топан, съвременната Лукреция Борджия, която извършва най–забележителната серия убийства, се намира в лудницата Таунтън, Масачузетс. Преследват я ужасни видения за многото й жертви. Преди малко повече от четири години, тя бе осъдена да излежи присъдата си в психиатрията и през тези четири години се е превърнала в истинска развалина. Преди, тя беше в превъзходно здраве – пълничка, усмихната жена, за която никой не би предположил, че е убийца. Тогава тя тежеше приблизително 100 килограма. Откакто е в лудницата, манията й се е преобразувала от желание да убива в панически страх, че пациентите, лекарите, адвокатите й, дори роднините й планират да я убият. Заради този страх, Топан отказва да приема храна. Тя умира от глад и прилича на скелет. В момента тежи около 30 килограма. Лекарите са сметнали за необходимо да я сложат на изкуствено хранене. Смъртта, казват те, може да настъпи във всеки момент и вероятно няма да чакаме дълго”.

Джейн Топан пледира за невинна в съда

Джейн Топан пледира за невинна в съда

Джейн, в интервю след процеса, казва:

„Чувствам се напълно нормална. Бих казала дори, че чувствам въодушевление, но може би това е твърде силно казано. Не познавам страха и съжалението, въпреки че напълно осъзнавам значението на тези думи. В момента изобщо не мога да изпитвам тези емоции. Изглежда не мога да осъзная колко ужасни са нещата, които извърших, въпреки че осъзнавам много добре колко ужасни са те. Опитвам се да си кажа: „Аз отрових Мери, скъпата си приятелка, отрових и госпожа Гибс, госпожа Дейвис”, но изглежда не успявам да осъзная колко ужасно е това. Защо не мога да изпитам тези чувства? Не знам. Изглежда имам някакъв блокаж в мислите и не мога да проумея истината”.

Почти две години след като била затворена в лудницата, посетителите не успявали да разберат защо изобщо тя е там, след като не проявява никакви признаци на лудост. Но след това състоянието й се влошило и тя започнала да вижда призраците на убитите от нея пациенти.

Джейн Топан по време на процеса

Джейн Топан по време на процеса

Джейн пишела писма от лудницата. В едно от тях, до доктор Стедман, един от тримата медици, наблюдаващи нейния случай, Джейн пише:

”Доктор Стедман, бих искала да Ви уведомя, че съм жива, независимо от вредната храна, която ми се дава. Има много опити за убийство срещу мен – в това съм убедена. Сега съм слаба и гладна през цялото време. Всеки нерв в тялото ми крещи за храна. Защо не можете да ми помогнете? Изядох чаша сладолед и четири портокала през уикенда. Подпис: Джейн Топан (Нора Кели)”.

Писмо до приятелката й гласи следното:

„Скъпа, аз съм жертва на нервна парализа, резултат от храната. Трябва да ям или ме хранят през тръба с парализираща нервите ми храна. О, мисля, че беше престъпление да ме пратите тук! Ужасно е да постъпите така с човешко същество и аз имам мнение за всеки, който има пръст в това. Мисля, че беше „достойно”! Мисля, че докато нервите ми отслабват, мисълта ми става остра и ми се изясняват ужасните неща, които сте направили с мен. Вероятно следващия път ще ми дадат храна, която ще ме отстрани завинаги. Това ще е милост. Подпис: Джейн Топан”.

В писмо до сестра си, Джейн заявява:

”Знаеш ли, надзорничката сложи отрова в чая ми. Пациентка я видяла и ми каза и аз не го докоснах. Дамата чула надзорничката да казва, че е оправила Дж. Т. този път„.

Поради тази нагласа на Джейн, било почти невъзможно да я накарат да се храни и тя все повече отслабвала. Освен това била и преследвана от духовете на жертвите си и имала видения. Вярвала, че те търсят отмъщение. Въпреки прогнозите за скорошната й смърт, Джейн Топан доживява до 84 годишна възраст. Тя умира в лудницата на 17 август 1938 година. Тя била запомнена като „кротка възрастна дама”, но по–дълго работилите там служители си спомняли и усмивката й, докато крещяла: „Дай малко морфин, скъпа, и ела с мен в отделението. Ще се забавляваме да ги гледаме как умират”.

Обявлението за смъртта на Джейн Топан

Обявлението за смъртта на Джейн Топан

Прототип

За Джейн Топан се вярва, че е прототип на „Безподобната Беси Денкър” – героиня от романа на Уилям Марч „Лошо семе”, който е превърнат от Максуел Андерсън в изключителна пиеса и филм. Точно като Топан, Денкър е серийна отровителка, която започва да убива много млада. В независимия филм „Американски кошмар”, написан и режисиран от Джон Кейс, Деби Рокон пресъздава Джейн Топан, като във филма Джейн убива много от героите по различен начин. Героинята също е медицинска сестра. Топан е и една от героините в пиесата, състояща се от шест монолога – „Убийците” от Ан Бъртрам. Тя е пресъздадена от Лора Уибърс в монолога „Истината за мис Топан”. Театралният критик Уилям Рандъл Беърд нарича монолога „смразяващ кръвта портрет на медицинска сестра–социопат”. —————————————————————————————————————————————— Автор: Стела Георгиева Източници: wikipedia.org, Michael Newton – An Encyclopedia of Modern Serial Killers – Hunting Humans, A-Z Encyclopedia of Serial Killers, murderpedia.org, unknownmisandry.blogspot.com, Discovery channel

2 Коментари за “Джейн Топан: Новата Лукреция Борджия”

  1. Avatardssdfsdfds

    Странна личност.

  2. AvatarЙоанна

    Откачалка…

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –