Публикувано на: 2 май, 2011

Нейното име е Мегън Канка. Неговото име – повечето хора до този момент не знаели.
На 29 юли 1994 година „кварталният“ педофил Джеси Тимендекас, за чието зловещо хоби съседите не подозирали, изнасилва и удушава едва 7-годишното момиченце. Благодарение на нейната страшна съдба е създаден закон, чието спазване информира гражданите, когато в квартала им се настани осъждан насилник на деца.
Това е историята за най-големия страх на всеки родител.

Корените на злото

Джеси К. Тимендекас е роден на 15 април 1961 година. Насилието над него започва още от утробата. Майка му пиела толкова много по време на бременността си, че малкият Джеси се родил с алкохолен синдром на плода и по-късно бил диагностициран като умствено изоставащо дете.

Неговата майка Дорис имала 10 деца от 7 различни мъже. До 1978 година семейството на Джеси се местило цели 21 пъти.

Като дете Джеси често бил насилван сексуално от своя баща Чарлз, който го принуждавал да прави орален и анален секс с него. Освен това го насилвал да гледа как прави секс и с другите си деца. Когато бил на 8 години, Джеси станал свидетел как собственият му баща изнасилил едно 8-годишно момиченце.

Години по-късно пред съда Джеси щял да разкаже как баща му е измъчвал и убивал домашните им любимци, като заплашвал него и другите си деца, че ще ги сполети същото, ако разкажат какво прави с тях.

Впоследствие, бащата на Джеси, който променя името си на Едуард Джеймс Хауърд, отрича да е насилвал децата си.

Следвайки семейната традиция, Тимендекас прави първия си опит за посегателство над дете, когато е 18-годишен.

Начало на престъпната му кариера

В онзи тих есенен следобед на 1979 година никой в Пискатауей не би заподозрял нещо нередно в квартала. Две 5-годишни момиченца кротко си играели недалеч от дома на едното от тях.

Джеси минавал по „Уилям стрийт“ с колелото си на път за апартамента, където живеел с майка си Дорис и четири от нейните деца. Забелязвайки децата, той отбил с колелото си и убедил двете момичета да тръгнат с него към един хълм, за да търсят патици. Едното от момиченцата се уплашило, успяло да се отскубне от ръцете на Джеси и побягнало да търси помощ.

Още на следващия ден, когато го хванали, Джеси разказал на полицията:

“Хванах я за ръка и я поведох към хълма. Когато стигнахме до подножието му, до потока, аз я повалих на земята и й свалих панталоните“.

Той  казал на полицията, че искал само да разгледа гениталиите на момичето, но детето твърдяло, че той я бил помирисал. Тя казала: “Тогава аз започнах да плача и той затисна устата ми с ръка“.

По това време другото момиченце вече било стигнало близо до дома си и разказало за случилото се на свой съсед. Тимендекас и момичето вече се били изкачили обратно на хълма.“Тя започна да плаче и аз се изкачих обратно по хълма, качих се на колето си и си тръгнах обратно към къщи’‘- били думите му при разпита.

След залавянето си той пледира за виновен по обвинение в опит за сексуално нападение с утежняващо вината обстоятелство.

Джон Бакман – съдия във Върховния съд в областта Мидълсекс в Ню Джърси, заключава: “Въпреки че той със сигурност има психични проблеми, смятам, че неговият случай позволява лечение в извънболнична обстановка’‘. Съдията дава условна присъда на Джеси Тимендекас при условие, че посещава консултация с психиатър.

Според наблюденията на съда обаче, Джеси не спазил условията поставени му от съдията и бил изпратен в затвора за 9 месеца.

Свободен и опасен

В края на юни 1981 година Тимендекас вече бил вън от затвора. Той се настанил в един апартамент недалеч от мястото, където извършил нападението над малкото момиченце.

На около четвърт миля от апартамента, в който живеел, имало гориста местност. В най-далечния край на гората се намирали обществения басейн и тенис игрището в Мидълсекс. Точно на това място Джеси Тимендекас нападнал две 7-годишни момичета. Джеси дебнал в местността около час и, когато забелязал децата, ги попитал дали искат фойерверки по случай 4-и юли. Едно от момичетата обаче изпаднало в паника. То запищяло, качило се на колелото си и тръгнало да търси майка си.

Отново арестуван, Джеси дал показанията си в полицията за това, какво се било случило с другото момиче:

“Повървяхме известно време по пътеката и тогава аз я сграбчих за гърлото, завлякох я по-навътре в гората и, когато забелязах, че започна да посинява, я пуснах“.

Той също казал при разпита, че е бил “възбуден в известна степен“. Станало ясно и това, че 20-годишният тогава Джеси е започнал да изпитва сексуално привличане към деца от около 1 година насам.

Майката на 7-годишното момиченце я намерила в безсъзнание в гората и веднага повикала полиция. В същото време Джеси, мислейки, че е убил детето, се измъквал през гората на път към апартамента си, но патрулната кола вече го очаквала в края на гората.

В болницата лекарите не констатирали наличие на сексуален контакт. Бащата на детето казал пред полицията, че със съпругата му никога не биха могли да забравят гледката от синините по врата на дъщеря си и огромния отпечатък от ръката на Джеси Тимендекас върху корема на детето им.

След години, когато Мегън Канка умира от ръцете на Джеси Тимендекас, бащата на похитеното момиченце казва:

“Годините минават и човек се опитва да потисне спомена за случилото се. Когато научих за смъртта на Мегън, си казах – Господи, това можеше да бъде моето дете“.

Заради инцидента в Мидълсекс към Джеси Тимъндекас е повдигнато обвинение в 5 престъпления, включително отвличане и опит за убийство. Както обаче често се случва в такива случаи, обвиненията били трудно доказуеми. Прокурорът по случая – Джойс Мънкакси, казва в едно интервю, че жертвата на Тимедекас не помни нищо, което да може да докаже сексуалния аспект на престъплението. А и нейните родители се надявали да избегнат съдебен процес.

Прокурорът се споразумял с Тимендекас – той трябвало да се признае виновен в опит за изнасилване и опит за причиняване на сериозни телесни щети, и впоследствие щял да бъде изпратен в изправителния център за сексуални престъпници на Ню Джърси в Авенел. Другите обвинения отпаднали. Максималната присъда, която съдията препоръчал за Тимендекас, била 10 години. Както обаче често се случва, престъпниците с добро поведение излежават само 6-8 години от присъдата си в такива случаи.

По-късно, след убийството на Мегън Канка, законодателството в Ню Джърси е подложено на натиск да бъдат променени законите така, че обвиняемите да могат да излежават максимума от присъдите си.

Джеси Тимендекас прекарал 6 години в изправителния център в Аванел. През времето, което прекарал там, той по никакъв начин не се възползвал от терапията, която се провеждала със сексуални насилници като него. Според думите на други престъпници, които били заедно с Джеси на лечение в центъра, той изглеждал абсолютно неангажиран с терапията. Един от терапевтите там, Едуард Балик, го описва като “мрънкало“, което прекарвало повечето от времето си в спане. Друг негов терапевт заявява, че по негова лична преценка Джеси Тимендекас би извършил сексуално нападение отново, но тогава не смятал, че би стигнал до убийство.

Трима изнасилвачи заживяват в квартала

Джеси Тимендекас

Джеси Тимендекас

В Авенел Тимендекас се запознал с още двама сексуални насилници, с които в крайна сметка се преместил да живее в квартала на Мегън Канка. Единият от тях е Брайън Дженин – с 5 години по-възрастен от Джеси и обвинен в блудство с 11-годишно момче. Другият съквартирант на Джеси е Джоузеф Сифели, който бил с 6 години по-възрастен от него. Сифели бил обвинен в сексуална злоупотреба и содомия с 5-годишно момиченце.

След като бил освободен от Авенел през 1988 година, Тимендекас  работил за кратко в един парк в Монтгомъри Тауншип като общ работник. През 1991-1992 година той съобщил на полицията, че заедно с Дженин живеят в Сан Диего. После обаче се преместили в двуетажна къща на „Барбара Лий драйв“, която е съвсем близо до улицата, на която живеела Мегън Канка. Тази къща принадлежала на майката на другия им познайник от Авенел, Сифели. Сифели живял там като дете и се завърнал отново след освобождаването си от Авенел през 1987 година. Малко след като се нанесъл, Джеси и Сифели започнали работа в Принстън Тауншип. Те косели тревни площи в паркове и детски площадки.

Някои от съседите на улицата знаели какво е миналото на Сифели, но майката на Мегън, Морийн, която живеела на същата улица от 16 години, казала по-късно, че никой не й бил казал за него. Тя нямало за какво да се безпокои, когато Мегън излязла в онази вечер през лятото на 1994 година, за да играе със своя приятелка, която живеела в къщата до дома на Джоузеф Сифели.

Смъртта на Мегън Канка

Мегън Канка

Мегън Канка

На 29 юли 1994 година Мегън Канка (7 г.) излиза от дома си в Хамилтън Тауншип, за да играе със своя приятелка. Докато двете момичета си играели, Тимендекас забелязал Мегън. Воден от похот, той отишъл при двете момичета и успял да убеди Мегън да отиде с него в дома му, с обещанието да й покаже там малко кученце. След като Мегън прекрачила прага на къщата, в която живеел Тимъндекас, я очаквало нещо ужасно.

Джеси Тимендекас изнасилил Мегън, след което разбил главата й, блъскайки я в един гардероб. След това увил две пластмасови торби около окървавената й глава и я задушил до смърт с колана си. След като я убил, Тимендекас пренесъл трупа в камиона си и изнасилил мъртвото тяло на Мегън още веднъж, преди да я захвърли в един сандък за играчки в парка Мърсър Каунти.

Двадесет и три часа след изчезването на Мегън полицията вече я издирвала. Съседите от цялата улица се включили в търсенето на Мегън, включително и самият й убиец – Джеси Тимендекас, който загрижено помагал, раздавайки листовки с лика на изчезналото момиче. Когато полицията претърсвала къща по къща, съквартираните на Джеси могли да докажат своето алиби, както и факта, че в същия ден, когато Мегън е изчезнала, не са били в дома си. Джеси, от друга страна, бил изключително нервен, палел цигара след цигара, и детективите забелязали това. Те веднага проучили миналото му и установили, че той е осъждан сексуален насилник. Джеси бил привикан за разпит в полицията. След не много дълго време от началото на разпита Джеси признал на детектив Швартз, че е убил Мегън Канка, докато я е изнасилвал в дома си. Според неговите показания, той я убил, тъй като се опасявал, че момичето ще разкаже на майка си за изнасилването. Той се съгласил да отведе полицията до мястото, където бил захвърлил трупа й.

Когато се качил в патрулната кола, Джеси залегнал долу, за да не могат да го видят съседите. Детектив Швартз го придружил до мястото. По пътя към парка Мърсър Каунти Джеси разказвал на детектива подробностите около убийството на Мегън Канка и, според Швартз, нито в думите, нито в тона на Тимендекас имало дори капка съжаление за стореното от него предният ден.

“Дори тогава той беше заинтересован единствено за себе си: „Колко ли години ще прекарам в затвора заради това?“- всичко опираше единствено до самия него“ – споделя впечатленията си по-късно детектив Швартз.

В хода на разследването били открити веществени доказателства потвърждаващи, че Тимендекас е извършителят на това престъпление. По ръката му имало следи от ухапване, които напълно съвпадали с отпечатъците от зъби на Мегън Канка. В къщата, където живеел, били открити петна от кръв и коса.

Срещу Джеси Тимендекас било повдигнато обвинение за убийство от първа степен, изнасилване и отвличане. Един от членовете на съдебното жури – Дик Зимър, казал: “Вярвам, че той е точно типът сексуален хищник, който законодателството е имало в предвид, когато смъртното наказание е влизало в сила“. Джеси Тимендекас е намерен за виновен по всички обвинения и осъден на смърт. Присъдата му е потвърдена от Върховния съд в Ню Джърси.

До 17 декември 2007 година Джеси все още очаквал изпълнението на смъртната си присъда в затвора в Ню Джърси, когато законодателството на щата отменя тази форма на правораздаване и така смъртната присъда на Тимендекас е заменена с доживотен затвор без право на помилване.

От 2010 година той е преместен в щатския затвор на Ню Джърси в Трентън.

Законът на Мегън

Морийн Канка наблюдава подписването на Закона на Мегън

Морийн Канка наблюдава подписването на Закона на Мегън

По време на процеса срещу Джеси Тимендекас родителите на Мегън, Морийн и Ричард Канка, често изразявали възмущението си в съда заради факта, че ако са знаели, че в къщата до тях живее сексуален престъпник, са щели да опазят детето си. Те създават петиция, благодарение на която се създава нов указ за сексуалните престъпници в закона на САЩ. Петицията е разписана от 400 хиляди граждани и, само 89 дни след създаването й, законодателството в Ню Джърси приема един съвсем нов закон.

Този закон изисква сексуалните престъпници да се регистрират в местната полиция след освобождаването си. Макар че във Вашингтон е приета такава нормативна уредба още през 1990 г., чак след бруталното убийство на Мегън Канка проблемът със сексуалните насилници, пребиваващи в близост до семейства, става причина да бъде приет един по-специален закон в САЩ.

През 1996 президентът Бил Клинтън приема федерален закон наречен “Законът на Мегън“, с който полицейските служби във всички щати се задължават да предоставят на разположението на обществеността информация за регистрираните по местонахождение сексуални престъпници. Всеки един щат в Америка към момента, с изключение на Хавай, предоставя по достъпен начин на гражданите си информация за регистрираните престъпници чрез специален уеб сайт за тази цел.

Пол Тимендекас

Пол Тимендекас

Според sexoffenders.com, освободените сексуални престъпници са задължени всяка година да потвърждават текущия си адрес в базата данни. Също така сексуалните насилници биват класифицирани според степента на риска, който представляват за обществото.

Интересен факт е, че един от братята на Джеси Тимендекас също тръгва по неговите стъпки. Девет месеца след като брат му е осъден за убийството на Мегън Канка, Пол Тимендекас (34 г.) се явява пред съда по обвинения в сексуалното посегателство над една негова 15-годишна родственица, и в сексуална гавра с 12-годишната дъщеря на един негов приятел. На 9 август 1999 година Пол Тимендекас получава 7 години затвор за сексуално насилие.

Към настоящия момент на мястото на къщата, където през 1994 година Джеси Тимендекас изнасилва и убива 7-годишната Мегън Канка, се намира възпоменателен парк в нейна памет.

———————————————————————————————————————————————

Автор: Хана Монтана
Източници: nytimes.com, wikipedia.org, trutv.com

Един коментар за “Джеси Тимендекас: Педофилът в съседство”

  1. AvatarLumpy

    Струва ми се, че прототипът на оня убиец от „Няма място за старите кучета“ е именно този Джеси Тимендекас

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      • Марихуаната (40%, 4 573 Гласа)
      • Проституцията (26%, 2 967 Гласа)
      • Интернет пиратството (26%, 2 951 Гласа)
      • Гей браковете (25%, 2 889 Гласа)
      • Нито едно от посочените (24%, 2 709 Гласа)
      • Лесният достъп до оръжия (11%, 1 274 Гласа)
      • Порнографията (10%, 1 147 Гласа)
      • Алкохолът под 18 години (6%, 656 Гласа)
      • Полигамията (4%, 450 Гласа)
      • Всичко (2%, 222 Гласа)

      Общо гласували: 11 461

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –