Доктор Артър Уорън Уейт: Веселия вдовец

Доктор Артър Уорън Уейт е ненадминат измамник. Всичко, свързано с него, включително и стоматологичната му практика, било фалшификат. Този изключителен златотърсач се оженва за жена от заможно семейство в щата Мичиган, с идеята да убие един по един новите си роднини и да наследи значителното им богатство.

Привлекателен, добре облечен, лекомислено чаровен, остроумен, забавен и самоуверен – доктор Артър Уорън Уейт притежавал всички тези качества. Освен това бил класически пример за психопат, който пресметнал, че ако всичките роднини на съпругата му се споминат, тя ще стане много богата жена, а не след много дълго самият той ще се превърне в много весел вдовец.

Уейт бил фалшив зъболекар с подправена диплома и тъмни мотиви. Той е роден в обеднялото семейство на мичигански фермери. Липсата на пари и статус наранявали неговото крехко его и подхранвали обидата му към по-успелите в живота. Артър вярвал с твърда убеденост, че заслужава нещата, които иска, само защото ги иска и нямал никакви признаци на съвест.

Семейство Пек от град Гранд Рапидс от друга страна било едно от най-богатите в щата Мичиган. Джон Пек направил семейните пари в търговията с лекарства. Благодарение на водещото им място в мичиганската индустрия и огромното им богатство те се радвали на висок социален статус. Това ги превръща в основна цел на Уейт. Той искал да се добере до парите и статута им в обществото на всяка цена.

Семейство Пек имали две деца – Пърси и Клара. Уейт бил ухажвал Клара известно време преди да замине за Глазгоу през 1909 година, а след това за Южна Африка. Връщайки се обратно в Мичиган през 1914-а, той подновил връзката си с Клара. Тя била луда по него. Нейният брат Пърси обаче изобщо не харесвал Уейт и бил настроен крайно подозрително към него. Просто усещал, че нещо в този човек не е наред. Уейт бил твърде приемлив, ненужно чаровен и прекалено любезен към семейство Пек и особено към Клара и нейните родители.

За нещастие на Пърси никой не споделял неговото мнение. Клара обичала Уейт и се омъжила за него на 9 септември 1915 година. Нейните родители и леля й Катрин били изключително впечатлени от разказите на Артър за далечните му пътувания, процъфтяващата му стоматологична практика в Ню Йорк и таланта му в тениса.

Съвършен измамник

В действителност Уейт бил изхвърлен от стоматологичния факултет през 1909 година, защото преписал студентската работа на свой колега. След това използвал фалшиви препоръки, за да бъде приет в програма за следдипломна квалификация в Глазгоу, което му позволило да си намери работа като стоматолог в голяма минна компания в Южна Африка. Той успял да задържи тази позиция само две години. Трудовият му договор бил прекъснат, когато компанията установила липсата на средства в големи размери и заподозряла Уейт в злоупотреба.

Артър усъвършенствал своето измамничество дотам, че дори се сдобил с фалшив британски акцент, който не би могъл да заблуди нито един истински британец. Неговата „процъфтяваща стоматологична практика“ в Ню Йорк се състояла от няколко пациенти, крайно недоволни от ниското качество на работата му и от това, че прекарвал повече време в игра на тенис, отколкото в правенето на зъби. Когато не бил зает с тениса, Уейт отделял време за своята знойна афера с видната красавица Маргарет Хортън – кабаретна певица и съпруга на изтъкнат нюйоркски бизнесмен. Никой не забелязал измамите му, докато не станало твърде късно.

Никой също така не обърнал внимание на странния факт, че Артър внезапно развил силен интерес към бактериологията. Под предлог, че има диплома по стоматология от Университета в Глазгоу, той започва частни проучвания в Медицинския институт Корнел, без дори да е приет официално там. Успява да постигне това чрез връзките си в медицинската общност. Още нещо се изплъзнало от радара на медицинския институт. Проучванията на Уейт се въртели единствено около най-смъртоносните микроби. В списъка му влизали коремен тиф, холера, дифтерит, туберколоза, антракс и други. Той често се оплаквал, че бактериалните щамове на разположение в Корнел не били достатъчно смъртоносни за експериментите му. Никой не сметнал това за странно, защото никой не знаел истинската причина за проучванията му. Целта му не била да излекува болните и умиращите, а да сее смърт.

Пример за психопат

Само дни след женитбата им Артър започнал да притиска Клара за пари. Баща й им бил подарил като сватбен подарък 50 000 долара, но настоял парите да бъдат държани във фонд, от който да им бъдат отпускани само по 300 долара всеки месец. Леля Катрин също им подарила пари за сватбата – 3000 долара.

Родителите на Клара осигурили на младата двойка благоприлична издръжка и апартамент в заможен квартал в Ню Йорк. Но колкото повече получавал Уейт, толкова повече ламтял за още. Мисловният му процес бил прост за интелигентен човек, но и типично психопатичен. Неговите свекъри имали пари, а той изпитвал неутолима жажда за богатство. В случай на смъртта им неговата съпруга щяла да наследи милиони, а ако тя също внезапно умре, Уейт щял да сложи ръка на цялото имане на семейство Пек.

Научи повече за:   Роман Полански и изнасилването на Саманта Геймър

Артър притежавал издъно смразяваща и изкривена логика, отразяваща пълната липса на съвест у един типичен психопат. Психопатите често са безкрайно користолюбиви и алчни. Те живеят, за да преследват и да се сдобиват с неща и хора, от които имат нужда, само за да ги изхвърлят в момента, в който престанат да им бъдат полезни. За тях хората нямат никаква стойност, те съществуват, за да служат на целите им. Те могат да бъдат заменени, използвани и, когато целта е постигната, пожертвани. Класическият психопат гледа на живота като на шахматна дъска, а другите хора са фигурите в нея.

В известен смисъл семейство Пек били отчасти отговорни за своето падение. Само няколко месеца след сватбата на дъщеря им те ставали все по-притеснени от липсата на каквито и да било видими успехи и мотивация за постигането им от страна на техния зет. Започнали да споделят неодобрението на Пърси към Уейт, макар да не вярвали, че той се е оженил за Клара заради парите им. Самата Клара все по-често изпадала в положението да защитава съпруга си от техните неодобрителни забележки. Леля Катрин също била защитница на Уейт. Тя била очарована от красивия съпруг на своята племенница.

Тъщата умира първа

Хана Пек
Хана Пек

Нарастващото неодобрение на неговите свекъри означавало, че рискът Уейт да бъде разкрит като измамник и златотърсач се увеличавал. Нещо трябвало да се направи и той решил, че неговата тъща Хана Пек ще бъде първата белязана от смъртта. Хана дошла на гости на младото семейство след Коледа на 1915 година и само няколко седмици по-късно била изнесена безжизнена на носилка от техния апартамент. Болестта й започнала като лоша настинка и бързо се превърнала в фатален случай на дифтерит.

Уейт бил изучавал заболяването в института Корнел, откъдето бил откраднал няколко проби от дифтерия и други болести. Докато г-жа Пек била болна, Артър се превърнал в самото олицетворение на добротата и състраданието. Той затоплял краката й, попивал потта от челото й и пускал любимите й плочи, припявайки с нежен тенор край леглото й. Превърнал се в най-милия зет на света. Но всъщност самият той бил допринесъл за настинката на тъща си, като мокрел чаршафите й и оставял отворени прозорците на стаята й в най-големия студ. Когато Хана се разболяла, той я накарал да използва специално направен от него назален спрей, който съдържал токсична смес от дифтерия и антракс.

Според собствените думи на Уейт: „Започнах да я тровя още с първото хранене в момента, в който пристигна. Сложих в храната й шест различни проби от пневмония, дифтерия и грип. Когато най-накрая се разболя и легна на легло й дадох стрити на прах таблетки веронал… Събудих се рано сутринта. Тъщата беше мъртва. Върнах се в леглото, за да оставя съпругата ми да открие тялото”.

Г-жа Пек умряла на 30 януари 1916, а причината за смъртта й била приписана на тежки бъбречни проблеми.

Нейният опустошен от мъка зет се превърнал в опора на състраданието за своите опечалени роднини. Той настоял за бързо погребение и още по-бърза кремация под предлог, че това било последното желание на починалата. В мъката си и без съгласието на Пърси, семейство Пек позволили на Уейт да организира погребението и кремацията, което той сторил с учудваща и подозрителна бързина.

Имунитетът на свекъра

Джон Пек
Джон Пек

Следващият в списъка на Уейт – само два месеца след убийството на тъщата – бил неговият свекър, който пристигнал в Ню Йорк, за да утеши дъщеря си. Джон Пек се оказал доста по-устойчив на богатата колекция от микроби и отрови на Артър. Зетят дори слагал натрошено стъкло в храната на свекъра, навлажнявал чаршафите му и оставял прозорците отворени, за да предизвика пневмония, пръскал хлорен газ в спалнята му докато спял, поставял живачен хлорид в храната му, за да отслаби организма му още повече, пробутвал му своя вече изпитан назален спрей, в който към антракса и дифтерията бил прибавил и туберкулоза, но абсолютно нищо не работело. Джон Пек изглежда имал повече животи от котките. В край сметка неутолимата жажда за пари на Уейт надделяла над хладната му логика.

Една вечер, след като многократно и безуспешно се бил опитвал да причини смъртта му по удобно правдоподобен начин, Уейт просто пробутал солидна доза бял арсеник в храната на стареца. Джон Пек пак не умрял, но легнал на легло и се гърчел в страшни мъки. Напълно обладан от мисълта за предстоящото богатство, Уейт решил най-накрая да приключи работата. Той поставил върху устата на своя дразнещо жизнен свекър парцал, напоен с хлороформ, и здраво затиснал лицето му с възглавница. Колкото и твърд да бил старецът, това дало резултати. Джон Пек най-накрая затворил очи на 12 март 1916 година, но това подпечатало не само неговата съдба, а и тази на Артър Уейт.

Ето като самият Уейт описва шестседмичните си усилия да се отърве от своя влудяващо корав свекър: „Слагах проби от коремен тиф, пневмония, грип и дифтерия в супата и пудинга му. Веднъж му дадох назален спрей, пълен с туберкулозна бактерия. Нищо не му действаше, затова от време на време пръсках хлорен газ в стаята му с надеждата, че това ще отслаби съпротивата му, както става с войниците на фронта. Нарочно слагах разни неща върху електрическата печка, за да мога да кажа, че нещо гори, ако той усети странна миризма. И пак нищо не ставаше. Опитах се да го разболея от пневмония като слагах вода в гумените му ботуши, навлажнявах чаршафите му, отварях прозорците му и намокрях седалката на автомобила му. И това не помогна”.

Описвайки как най-накрая е свършил смъртоносното си дело, Уейт разказва: „В нощта на 12 март той изпитваше ужасни болки и пожела да му дам амоняк и етер. Не можах да намеря, но в шкафчето с лекарства на Клара имаше хлороформ. Дадох му от него и той се почувства по-добре, затова му дадох втора доза и затиснах с възглавница лицето му, докато не го довърших”.

Погубен от писмо

Артър Уорън Уейт
Артър Уорън Уейт

Уейт и този път се опитал да организира бързо погребение и кремация, но срещнал силно несъгласие от страна на Пърси и останалите роднини. Той и Клара откарали тялото в Гранд Рапидс, където се състояло погребението. Уейт обяснявал на опечалените, че старецът се бил споминал от усложнения от тежка настинка.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126
Научи повече за:   Антония Матева и Мария Дръндарова: Пловдивските удушвачки

На 17 март в Гранд Рапидс било прочетено завещанието на Джон Пек. То гласяло, че по-голямата част от състоянието на магната, наброяващо 1 милион долара, се разделя между между децата му Клара и Пърси. В допълнение към завещанието, написано на 9 март 1916 година, присъствала сума в размер на 2000 долара на името на Уорън Уейт – бащата на Артър.

За нещастие на Уейт, някъде около това време Пърси получил телеграма, която гласяла: „Спрете погребението. Поискайте аутопсия. Имам подозрения.”. Телеграмата било подписана с „Е“.

„Е“ всъщност била Елизабет Хардуик – сестра на директора на медицинския институт доктор Корнел. Подобно на Пърси Пек и тя хранела недоверие към смъртоносния зъболекар. Тя познавала Уейт от странните му занимания в института и била една от малкото, които смятали, че не е нормално един стоматолог да се интересува толкова дълбоко от смъртоносни бактерии. Елизабет станала още по-подозрителна, когато г-жа Пек починала, а скоро след това си отишъл и нейният съпруг. Тя забелязала в тяхната смърт две общи неща – неочаквана смъртоносна болест и Артър Уорън Уейт.

Пърси Пек незабавно се свързал с декана на медицинския университет в Мичиган и поискал да бъде направен анализ на съдържанието на стомаха на баща му. Междувременно личният лекар на Джон Пек от Гранд Рапидс и семейният свещеник пристигнали в Ню Йорк, където наели услугите на частен детектив. Пърси Пек от своя страна не губил време и се свързал с областния прокурор с молба да бъде започнато разследване на смъртта на баща му.

Резултатите от анализа на съдържанието на стомаха на Джон Пек показали наличието на арсеник. Това било достатъчно за детективите, за да се отправят право към зъболекарския кабинет на д-р Уейт и да му зададат няколко въпроси. Заварили го в безсъзнание. Убиецът бил разбрал за разследването и бил направил опит за самоубийство със същите хапчета, които бил използвал върху г-жа Пек. Артър бил закаран в болницата, където му промили стомаха и незабавно го арестували по две обвинения в предумишлено убийство. Имайки предвид планината доказателства, които щели да бъдат представени на делото, доктор Артър Уейт изглежда щял да срещне съдбата си, сядайки в най-прочутия обитател на затвора „Синг Синг“ – позорният електрически стол, който затворниците наричат шеговито  „Стария Светльо“.

Маневра за невменяемост

При разпита първият опит за защита на Уейт бил повече от абсурден. Изглежда той бил толкова дръзко уверен, че нямало никога да бъде заловен и заради това не бил подготвил никаква защита, или толкова отчаян, че би опитал абсолютно всичко, без значение колко необичайно е то. Артър направил жалък опит да убеди разследващите, че понякога страда от раздвоена самоличност. Той описал своето друго Аз като прероден египетски фараон: „Вярвам, че макар тялото ми да живее в Америка, душата ми живее тайно в Египет. Точно този египтянин е извършил тези мерзки престъпленияs…”.

Детективите не се хванали на тези глупости и в крайна сметка Уейт им предложил една много по-хитра и премислена защита. Той смятал, и то с пълно право, че полицията скоро ще разполага с достатъчно доказателства, за да го изправи пред съда. Тъй като според закона умствено болните не са годни за съд, най-добрият му шанс да докаже лудостта си бил да признае всичките си престъпления, докато се смее на глас и се шегува с полицаите. Мотивите на Уейт били прости и опитът му почти успял. Той дал подробни описания на убийствата на свекърите си и описал опита си да убие една от най-верните му защитници леля Катрин, като постави стъкла на прах в мармалада й.

„Давах й повтарящи се дози от бацили, после малко арсеник и след това натрошени стъкла. Също така инжектирах живи микроби в консерва с риба, която й дадох да изяде.”.

В действителност първата жертва на Артър трябвало да бъде именно леля Катрин. Скоро след сватбата тя му била дала 80 000 долара, които да инвестира от нейно име. Уейт признал, че се е отказал от опитите си да я убие, само защото тъща му е представлявала много по-голяма и изгодна плячка.

Научи повече за:   Погребана жива: Убийството на 9-годишната Джесика Лансфорд

Той дори разказал, че се е опитал да отстрани съпругата си Клара, като й дал от неговия „специален назален спрей“, докато била болна, но тя отказала да го ползва. Отношението му към Клара е смразяващо: „Тя не е на моето ниво в нищо. Когато се отървях от нея, възнамерявах да си намеря по-красива съпруга…”.

Маргарет Хортън
Маргарет Хортън

Основният въпрос сега бил дали той е годен да бъде изправен пред съда. Тогава на сцената се появила неговата много уплашена и ядосана бивша любовница Маргарет Хортън. Тя разказала как, докато вече бил под подозрение,  Уейт я поканил в лабораторията си, където й показал най-различни бактерии, а когато го попитала дали е виновен, думите му били: „Истина е. Направих го.”.

Маргарет Хортън цитирала съдържанието на уличаващо писмо, което Уейт й бил изпратил и което тя била унищожила. Той пишел, че вярва, че ще го екзекутират, но живее с надеждата да го обявят за невменяем и да го изпратят в лудница. След няколко години, пишел той, щели да го освободят, за да се върне при нея.

Нейните показания се оказали единственото доказателство, от което съдията имал нужда, за да отхвърли пледирането за невменяемост на Уейт и да го обяви за годен да се яви на съд.

Среща със „Стария Светльо”

Процесът бил просто формалност. Налице били солидни медицински доказателства, че Джон Пек е бил отровен с арсеник и хлороформ. Самият Уейт признал и описал подробно престъпленията си пред шокираните съдебни заседатели. Свидетелските показания на Пърси Пек, Клара Пек, леля Катрин и Маргарет Хортън не оставили и капка съмнение за вината му. Изглежда, освен ако не се случело нещо непредвидимо, срещата на Уейт със „Стария Светльо“ била неизбежна.

По време на целия процес, който продължил от края на април до началото на май, Уейт играел компетентно ролята на човек, който е твърде спокоен и открит за престъпленията си, за да бъде нормален, но нито съдията, нито съдебните заседатели се хванали на въдицата му. Не помогнало и това, че неговата икономка Дора и балсаматорът на г-н Пек дали показания как той им бил предлагал значителни подкупи. Дора разказала, че Уейт й бил предложил 1000 долара, за да не признава, че го е видяла да слага бял прах в храната на свекъра му. Балсаматорът свидетелствал как подсъдимият го бил приклещил в телефонна кабина и му бил натикал 9000 долара в джоба, искайки от него да замърси пробата от балсамираща течност, която трябвало да предаде на прокуратурата, с малко арсеник.

Артър Уорън Уейт
Артър Уорън Уейт

През май 1916 година Артър Уейт бил обявен за виновен в предумишлено убийство и получил задължителната за щата Ню Йорк в онези времена смъртна присъда. Случаят му се проточил още година в апелативния съд и в Комисията за невменяемост, която щяла да даде последната си дума за неговото умствено и психологическо състояние само дни преди насрочената му за месец май 1917 година екзекуция. Комисията решила, че той е напълно нормален, а губернаторът на щата, който имал право да го помилва в последния момент, отказал да се намесва.

На 24 май 1917 година започнал мрачният ритуал на Артър Уейт. Когато пазачите, директорът на затвора и свещеникът влезли в килията му, той спокойно четял Библията, вмъквайки стихове от любимия си поет Джон Кийтс. Уейтс запазил пълно самообладание, докато седял на стола и гледал как поставят колани и електроди по тялото му. Последните му думи били почти безкористно любопитни, сякаш бил страничен наблюдател на собствената си екзекуция: „Нима това е всичко?“.

Директорът на затвора дал сигнал с ръка и екзекуторът дръпнал лоста. През тялото на Артър Уейт преминали два електрически шока от по 2000 волта и смъртта му била обявена секунди по-късно. Аутопсията, извършена непосредствено след това, разкрила два любопитни факта за физическото му състояние. Първият бил белег от менингит – болест, от която Уейт бил страдал като дете и която би могла поне отчасти да обясни неговата психопатия. Другият бил последното нещо, което може да се очаква в един толкова хладнокръвен и безмилостен убиец – Артър Уейт имал необичайно голямо сърце.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Източници: nytimes.com, wikipedia.org, murderpedia.org, justcriminals.info, malefactorsregister.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126

The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

4
Напиши коментар

avatar
4 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
СтарозагорецЖелязкоТаняЙоанна Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Йоанна
Гост
Йоанна

Интересна статия за която благодаря

Таня
Гост
Таня

Не е имал шанса да бъде особено весел вдовец, но факт, че е изглеждал добре, което е още едно доказателство, че психопатията не е изписана на лицето.

Желязко
Гост
Желязко

След веселата вдовица ни трябваше и весел вдовец. Доста интересна и сбита историйка, бил е социопат, но не особено умен за да нанесе повече щети.

Старозагорец
Гост
Старозагорец

Много интересна статия.