Публикувано на: 2 януари, 2009

„Някой току-що стреля по децата ми!“ – изкрещяла русата жена на сестрите от спешното отделение.

Двете сестри изтръпнали, когато погледнали през прозорците на Нисана. Вътрешността на колата била потънала в кръв, а вътре лежали три малки деца, едно на предната и две на задната седалка. Сестрите разбрали от пръв поглед, че по децата е стреляно от упор. Две от тях още дишали, макар и на пресекулки. За момичето на предната седалка било твърде късно; тя била обявена за мъртва минути след като я вкарали на носилка в спешното.

Кой, в името на Бога, би насочил оръжие към три малки деца и би дръпнал спусъка?

Скоро истината излиза на бял свят и фактите се оказват съвсем различни от онова, което твърдяла майката Даян Даунс.

Кола опръскана с кръв

Макар слънцето отдавна да било залязло зад зелените хълмове на Спрингфийлд Орегон, нощта била все така топла в онзи четвъртък на 19 май 1983 г. Нищо не подсказвало на нощната смяна в болницата „Макензи-Уиламет“ за драмата, която щяла да се разиграе буквално пред вратите на спешното в 22:48 часа. Всичко било спокойно, докато червеният новичък Нисан с аризонски номера не спрял пред спешното, надувайки истерично клаксона си. Нощната смяна веднага разбрала, че тихата нощ, на която се надявали, няма да я бъде. Главният лекар Д-р Джон Маккий и двете сестри бързо се втурнали към звука, заедно с рецепционистката Джуди Патерсън.

Пред двойните, автоматично отварящи се врати на спешното, им махала една руса жена на около 25 години; тя изглеждала пепелява на светлината на флуоресцентните лампи и сочела истерично към вътрешността на колата си.

„Някой току-що стреля по децата ми!“ – само това успяла да каже тя. Чувайки думите на майката, Патерсън направила онова, което винаги правела при спешни случаи, свързани с жестоко престъпление: обадила се в полицията.

Сестрите Мартин и Дей изтръпнали, когато погледнали през прозорците на Нисана. Вътрешността на колата била потънала в кръв, а вътре лежали три малки деца, едно на предната и две на задната седалка. Сестрите разбрали от пръв поглед, че по децата е стреляно от упор. Златокосото момиче на предната седалка било на не повече от 7-8 години; на задната седалка лежало едно току-що проходило момченце и още едно момиченце малко по-голямо от него.

Състоянието им било много тежко. Персоналът от интензивното бил извикан на помощ в спешното отделение и, подобно на спецотряд от хора в бели престилки – сред които и топ-хирургът Фред Уилхайт – те нахлули на сцената, докато вайкащите се и пребледнели сестри пренасяли трите ранени деца. С идването на подкрепленията д-р Маккий им обяснил ситуацията с краткото и ясно: „Рани в гърдите!“.

Две от децата все още дишали, макар и трудно; момчето се борело за въздух. Детето, намерено превито на предната седалка, изглежда било отвъд надеждата за спасение; тя била обявена за мъртва минути след като я вкарали на носилка в спешното.

Медиците научили имената и възрастта на децата едва по-късно – Кристи Даунс на 8 години; Черил Ан Даунс на 7 години; и Дани Даунс на 3 години – но те не били най-важният фактор в онзи момент. Това, което имало значение, било да направят всичко по силите си, за да победят смъртта.

Умелите ръце на лекарите се заели с двете операции. Виждайки, че децата се поддават на тежката кръвозагуба и недостиг на кислород, те им приложили трахеотомия, за да освободят потока на кръв и да осигурят така необходимия въздух. Машините започнали да помпат малките сърчица и да съживяват останалите органи. Въпреки крехкото състояние на децата, Маккий и неговите професионалисти ги запазили живи. По чудо.

Черил Даунс

Черил Даунс

Писателката Ан Рул, която разказва за трагедията в своята отлична книга „Малки жертви“, пише:

„Едно от децата (Черил) беше мъртво. Второто дете (Кристи) успя да оживее, благодарение на операцията, въпреки тежката загуба на кръв и спиране на сърцето. Третото дете (Дани) изглежда се стабилизираше, но при него съществуваше риск от парализа. Кой, в името на Бога, би насочил оръжие към три малки деца и би дръпнал спусъка?“.

Мъж с рунтава коса

Майката на децата Даян не можела да даде отговор на този въпрос. Тя казала на рецепционистката Патерсън, че тя и децата й са се връщали от посещение при приятели, когато един „непознат с голяма, рунтава коса“ й махнал да спре на усамотен участък от магистралата. Мислейки, че той се нуждае от помощ, Даян отбила колата. И тогава, казала разплаканата Даян, той насочил оръжието си през прозореца на автомобила й и започнал да стреля по трите й беззащитни деца.

Даян Даунс

Даян Даунс

На сигнала се отзовала полицията в Спрингфийлд и окръг Лейн. Тя разказала и пред тях за засадата и повторила странното описание на нападателя. Реагирайки на чутото, двата полицейски отдела издали заповед за повишено наблюдение в града и околностите, страхувайки се, че по улиците на Спрингфийлд може би броди маниак. Специалните отряди влезли в действие и районът, описан от Даян като мястото на атаката – в околностите на Маркола и „Олд Мохоук Роуд“ – се превърнало в центъра на издирването.

Тъй като престъплението било извършено на територията на окръг Лейн, с разследването се заел шерифският отдел. Сержант Робин Ръдърфорд бил първият служител на окръга, който говорил с майката в болницата. Когато пристигнал, сестрите се грижели за ръката й, по която имало малки, повърхностни рани – между китката и лакътя – причинени от опитите й да отблъсне изстрелите на нападателя. Виждайки, че нараняванията на г-жа Даунс са леки, и, че тя изглежда в необичайно спокойно състояние – всъщност, тя се контролирала напълно – той я помолил да дойде с него и да му покаже точното място на престъплението.

Мястото, което тя намерила по памет, близо до сливането на два селски пътя, било, според Ан Рул, „напълно уединено място от едната страна на което течала реката; а от другата имало поле с шумолящи от вятъра диви цветя…“. Това не било място, където млада жена с три деца би спряла колата си заради някакъв непознат.

Когато Даян се върнала в болницата, там я чакала ужасната новина за кончината на Черил, както и за тревожното състояние на другите й две деца. Тя приела новините със спокойствие, което изумило болничните служители, които очаквали тя да изпадне в истерия; но майката изглеждала направо примирена. Когато й казали, че съществува голям шанс Дани да оцелее, тя реагирала по твърде озадачаващ начин:

„Да не искате да кажете, че куршумът е пропуснал сърцето? Божичко!“.

Разследването започва

Детективите, които разговаряли с нея в болницата, били също толкова изненадани от нейното поведение. Един прозорлив ветеран от отдел Убийства, с подходящото име Дик Трейси, обърнал внимание на факта, че тя не се държи така, както се държи обикновено една жена при подобни обстоятелства. Той по-късно я описва като „твърде здравомислеща, имайки предвид през какво е минала“.

Даян Даунс

Даян Даунс

Заедно със своя партньор Дъг Уелч, който също намирал стоицизма на Даян за твърде странен за една майка, чието цяло потомство е било простреляно, Трейси я разпитал, с цел да събере повече лична информация за нейното минало и това на децата й, както и да започне да гради хронологията на събитията довели до стрелбата.

До този момент било установено, че куршумите са изстреляни от пистолет или пушка .22 калибър; най-вероятно пистолет. Нагарите от барут по кожата на децата показвали, че те са застреляни от упор, особено починалото момиче Черил, което било на предната седалка. Пръските от кръв по вратите, седалките, прозорците и вътрешността на колата говорели, че убиецът е стрелял отляво, или от шофьорското място, което съвпадало с историята на Даян, която твърдяла, че нападателят се е протегнал през нейния прозорец.

Специално за майката детективите научили, че тя е на 27 години и работи като пощальон. Преди това била работила в Чандлър Аризона, където наскоро се била развела (с мъж на име Стийв Даунс), и, след като получила преназначението си, се преместила в Орегон, близо до родителите си Уила и Уес Фредериксън. Семейство Фредериксън били бивши жители на Аризона и се преместили в Орегон преди няколко години. Уес Фредериксън също бил пощенски служител.

Даян нахвърлила набързо предисторията на вечерта: тя и децата й вечеряли у дома, след това се запътили към дома на една нейна колежка, намиращ се на „Съндърман Роуд“. Нейната приятелка Хедър Плуърд била казала на Даян няколко дни преди това, че възнамерява да си купи кон. Даян попаднала на обява във вестника за продажба на коне и решила, че Хедър ще иска да я види. Тя не знаела телефонния номер на колежката си – двете не били много близки – и Даян решила да й занесе обявата лично. Пътуването, обяснила тя, щяло да бъде отлична възможност да измъкне децата от застоялата къща за два часа.

След краткия разговор с Хедър и съпруга й, по пътя към къщи, тя решила да мине напряко по „Олд Мохоук Роуд“. Смятала, че ще е забавно да се насладят на пейзажа; децата се забавлявали да гледат луната, огряваща полетата. Тогава тя забелязала мъжа. Той стоял по средата на чакъления път и махал с ръце, сякаш търсел помощ. Тя го описала като „бял… в края на двайсетте… около 1,80 м., 70-80 кг… тъмна обемна рунтава коса и леко набола брада“. Той бил облечен с „дънково яке и избеляла тениска“.

Тя спряла и слязла от колата. Тогава непознатият извадил пистолет изпод якето си и поискал от нея да му предаде ключовете от автомобила. Тя отказала и тогава той се протегнал покрай нея през шофьорския прозорец и открил огън по децата й. Когато се опитал да вземе ключовете, тя го отблъснала. Когато се вмъкнала обратно в колата, той стрелял още веднъж, този път по нея, наранявайки ръката й. Тя натиснала газта и Нисанът отпрашил. Децата й били ранени, тя виждала това, и мислела само за едно: да ги закара в болницата възможно най-скоро.

Подозрения

Мислите на Трейси се отнесли за момент, докато Даян говорела. Той бил прочел доклада на лекаря за раните по ръката на Даян: „Единичен куршум е проникнал в предната част на ръката й… той се разделя на две, разтрошава радиуса и след това излиза, оставяйки две по-малки рани“.

Полицейската скица на нападателя

Полицейската скица на нападателя

Докато тя разказвала за бягството си от мъжа на пътя, и как куршумът я бил ударил, Трейси не можел да не се замисли, че мястото на раната й е същото като онова, на което други убийци се прострелват сами, за да се опитат да подведат полицията, че са били атакувани от мним нападател.

Но той не би изказал тези подозрения освен, ако не разполага с доказателства. А засега такива не съществували.

Преди края на разпита Даян се съгласила да подпише заповед за обиск на дома си. Тя признала, че притежава пистолет .38 калибър, който носела за самозащита по време на работа, и пушка .22 калибър, която държала у дома, но и двете оръжия не били използвани никога. Едното лежало скрито под парцалите в багажника й, а другото събирало прах на един рафт в къщата й.

Междувременно полицията била заета да оглежда района около болницата. Те подготвили червения Нисан Пулсар за транспортиране в криминалната лаборатория. В моргата сержант Джон Пекълс фотографирал раните на мъртвото момиче. Детектив Рей Пуул събрал кървавите дрехи, свалени от трите деца. Всички лица натоварени с това разследване знаели без съмнение, че през предстоящия уикенд ги очаква много работа.

Няколко сестри и един следовател присъствали, когато Даян Даунс най-сетне получила разрешение да посети Кристи в интензивното. Присъстващите забелязали, че тя стиска ръката на детето и шепне „Обичам те“ по някакъв особен, лишен от топлина начин; тя произнасяла думите сякаш насила. Следователят Пол Алтън забелязал и още нещо: очите на детето, надничащи над кислородната маска, проблеснали от ужас, когато видяло майка си.

„Тогава хвърлих поглед на монитора със сърдечния пулс“ – разказва той. – „Сърцето на Кристи биеше с 104 удара в минута, но, когато Даян я хвана за ръката… пулсът скочи на 147!“

В петък сутринта цивилно облечени полицаи навестили семейство Плуърд, за да се уверят, че Даян и децата й са ги посещавали предната вечер. Г-жа Плуърд потвърдила посещението, както и причината за него.

Под наблюдението на Трейси и Кърт Уелч, щатските полицаи претърсили дома на Даян в Спрингфийлд и реквизирали няколко предмета, сред които един дневник, гореспоменатата пушка (Гленфийлд .22 калибър) и кутия със стандартни патрони .22 калибър, същите като онези извадени от телата на децата.

Един определен предмет привлякъл вниманието на Дик Трейси: снимката на някакъв млад мъж с брада, която била поставена върху телевизора, сред другите снимки. Трейси бил осведомен, че Даян е провела телефонен разговор с някакъв мъж от Аризона, малко след пристигането си болницата. Още преди да знае какво е състоянието на децата й, и преди да уведоми техния баща за случилото се, тя се държала така, сякаш е жизнено необходимо да се обади на този мъж.

Изучавайки снимката на мъжа Трейси се зачудил дали не гледа обекта на спешното обаждане на Даян.

Оръжията

Фред Хюги от прокуратурата почти веднага усетил нещо нередно, още щом бил назначен от областния прокурор да се занимава със случя. Каквото и да се било случило през онази нощ, фактите започвали да изплуват по особено подозрителен и противоречащ на разказаното от майката начин.

Въпреки че бил относително зелен в прокуратурата, Хюги умеел да разпознава нередностите. Първо му направили впечатление лицата на двете объркани и уплашени деца, оплетени в жици и тръби в интензивното на болницата. Щом чул от Пол Алтън каква е била реакцията на Кристи, когато видяла майка си за пръв път след стрелбата, той знаел, че това не е нормалната реакция на едно измъчвано от болка и заобиколено от непознати дете, което би трябвало да се радва при вида на майчиното лице.

Хюги наредил децата да бъдат денонощно охранявани. Той уредил до леглото на Кристи през деня да дежури детски психолог, който да изгради доверие у детето, за да може, когато то укрепне, да му довери истината за случилото се на „Мохоук Роуд“.

Съмненията към историята на майката се увеличавали. През следващите дни нейната версия за случилото се започнала да търпи леки промени. Нейното положение по време на стрелбата променило мястото си няколко пъти, както и действията й срещу предполагаемия нападател. Когато Дъг Уелч провел разговор със Стийв Даунс, бившият съпруг на Даян в Аризона, той научил, че Даян притежавала три, а не две оръжия – и едното от тях е пистолет .22 калибър, за който Даян не била споменала нищо.

Уелч намерил Стийв Даунс за открит и разговорлив човек, който очевидно се радвал, че се е отървал от бившата си жена, която, според него, обичала да кръшка. Той не таял лоши чувства към нея и щастливо живеел настоящия си ергенски живот. Той казал, че той и Даян са „все още приятели“, но техните разговори по телефона не се простирали по далеч от въпроси за здравето и учението на децата. Стийв изглеждал искрено разстроен от случилото се и горещо се надявал, че Кристи и Дани ще успеят да прескочат трапа. Той направил всичко възможно, за да замине моментално за Орегон при тях.

Уелч попитал Стийв Даунс, дали знае кой е загадъчният мъж от Аризона и бившият съпруг, без да се изненада от въпроса, отговорил, че това трябва да е жененият мъж, с когото Даян въртяла гореща афера преди да напусне Аризона. Той бил пощенски служител в Чандлър и, каквото и да се било случило с връзката им, срещите им в един момент прекъснали. Мъжът се върнал при съпругата си, но Даян изглежда още носела пламъка на чувствата си към него. Нейното увлечение към този женен мъж било фанатично, но той изглежда не бил от онези мъже, които биха изоставили вярната си съпруга, заради три чужди деца.

Когато Уелч се поинтересувал от оръжията, които двамата притежавали, и попитал кои от тях Даян била взела със себе в Орегон, Даунс му казал, че Даян е имала „пушка .22 калибър, револвер .38 калибър и полуавтоматичен пистолет Рюгер Марк .22 калибър“. Тя обикновено се упражнявала в стрелба в местното стрелбище в Чандлър. Защо е носила оръжие? Защото била жена и чувствала необходимост да се защитава, докато обикаля по пощенския си маршрут, предположил Стийв Даунс.

Тогава детективът почувствал, че трябва да зададе очевидния въпрос:

„Стийв, жена ти би ли наранила децата ви, за да си върне онзи мъж?“

„Няма начин!“ – поклатил глава Стийв. – „Тя обича децата си“.

Когато била запитана след това за оръжията, Даян отрекла да притежава пистолет .22 калибър.

Уликите показват истината

Никой от офиса на прокуратурата, включително и Фред Хюги, не вярвал, че на „Мохоук Роуд“ в действителност е имало нападател. Още от незапомнени времена престъпниците имат навика да си измислят похитители и бандити, за да прикриват своите собствени престъпления.

Пол Алтън обобщава опасенията си : „Нещо не се връзва… Тя отива до Съндърман, за да се види с Хедър Плуърд, след това решава да си направи излет по селския път към Маркола… Внезапно решава да свие по стария Мохоук Роуд. Да кажем, че вярваме на историята с излета. Въпреки че навън е тъмно като в рог… Как ще обясним това, че нападателят е знаел, че тя ще мине оттам? Само, ако я е следял преди това със собствената си кола… би могъл да я проследи до Мохоук Роуд. Но тя ни казва, че непознатият е стоял пред нея на пътя и й е махал да спре. Как е стигнал дотам?“.

За тренираното следователско око картината била неправилна – недовършена – и дори подправена. Ако убиецът е искал колата, нямаше ли да застреля първо шофьора, Даян? Тя е била възрастният и е представлявала най-сериозната пречка, а не трите малки дечица, криещи се в колата. Какво би постигнал „непознатият с рунтавата коса“, застрелвайки Кристи, Черил и Дани?

През уикенда криминалистът Джеймс О. Пекс от щатската полиция в Орегон проучва интериора на колата на Даунс и открива някои многозначителни неща. Пекс се натъква на две U-образни медни гилзи от .22 калибър. В купето на колата нямало забити куршуми, което означавало, че всички куршуми са ударили живите си мишени. Вратата до предната седалка, където била простреляна Черил, била омазана с кръв, а локви с кръв имало и по задната седалката, където били ударени Кристи и Дани. Но, както съобщава Пекс: „На шофьорската седалка нямаше никаква кръв, както и по волана на колата“.

Ако куршумът е проникнал в Даян, докато тя се е качвала в колата си, както тя казва, то логично би било тя да се хване инстинктивно за раната със свободната си ръка. На тази ръка би трябвало да попадне кръв, която от своя страна да се озове по волана, когато тя потегли с колата.

Също: Когато куршумът се изстрелва, дулото изхвърля малко количество бездимен барут към целта. Такива следи от барут били открити на три места в колата – по облицовката на дясната врата и по протежение на задната седалка. По шофьорското място, обаче не били открити такива частици.

Какво означавало всичко това? Това би могло да означава, че онзи, който е стрелял, е седял на шофьорското място.

Както и, че Даян Даунс се е простреляла сама преди да пристигне в болницата.

Писмата на Даян

Претърсването на района около местопрестъплението не довело до намирането на оръжието, но били открити гилзи от .22 калибър. В реката, минаваща покрай мястото, били спуснати водолази, но и те не открили оръжието. За нещастие през пролетта реката образувала бързеи и експертите решили, че ако оръжието е било хвърлено във водата, то би могло да е вече на няколко мили надолу по течението. Хюги, който осъзнавал, че без оръжието на престъплението за процес срещу Даян Даунс не можело да става дума, дори тръгнал да го търси сам. Той вървял покрай реката, обръщал разхлабените камъни, ритал из тръстиката, ровел с върха на обувките си в глината – но нищо.

Надеждите му се сринали още повече, когато научил, че Кристи Даунс е претърпяла удар, директна последица от огнестрелната рана. Говорът й бил затруднен и лекарят му съобщил, че тя може и никога да не проговори отново. Лявата половина на мозъка й, която контролира говора, била увредена. Но имало надежда, макар и слаба. Докторите се надявали нейната младост да допринесе към терапията и тя да възвърне говора си.

Нямало оръжие, с което да уличат Даян. И вероятно единственият жив свидетел, собствената дъщеря на убийцата, нямало да може да обвини майка си. Хюги още по-силно започнал да се убеждава във вината й, когато му показали дневника и писмата иззети от дома й. От тях се леел копнежът й по мъжа в Аризона, нейната изгубена любов, мъж, който очевидно я бил изоставил. Причината за раздялата може би е била – и дневникът го намеквал – че съпругата му се е намесила, за да прекрати отношенията им.

Един пасаж грабнал вниманието на Хюги. Той бил с дата 21 април, по-малко от месец преди престъплението на „Мохоук Роуд“. Както и останалите, той бил написан под формата на писмо, предназначено за някого. Този пасаж бил адресиран до бившия й любовник и гласял:

„Какво се случи? Толкова съм объркана. Какво би могла да каже тя, за да постъпиш така? Говорих с теб тази сутрин за последен път. Сърцето ми бе сломено, когато те чух да казваш `не ми се обаждай и не ми пиши`,… Все още те смятам за най-добрия ми приятел и единствен любим, а ти продължаваш да ми казваш да стоя настрана и да си намеря някой друг. Сигурно се шегуваш…“

Хюги решил да стигне до дъното на цялата тази работа. Той продължавал да се пита кой е този мъж и дали е свързан по някакъв начин с убийството? Съмнявал се, че е така, но не можел да се отърве от чувството, че тази нейна обсебеност към бившия й приятел я е накарала да насочи оръжие срещу собствените си деца. Те били пречка по пътя й към него – и, ако предположенията на Хюги били верни, вероятно неговата съпруга щяла да бъде следващата жертва на Даян.

Писмата на Даян представлявали въжделения и фантазии; те разказвали за мастурбациите й, вдъхновени от мислите за нейната единствена любов. В едно от писмата, между описанията за самозадоволяване, се мъдрела следната поема:

„Обичам те повече/от твоята съпруга/Но това донесе ми/само тъга, и нищо друго/ Ще продължа да чакам/и да се надявам/Но не знам докога/ще продължа да оцелявам?“

Преди да свърши уикендът Хюги изпратил двама свои служители в Чандлър Аризона, за да разберат кой е мъжът от мокрите сънища на Даян.

Дани Даунс

Дани Даунс

Седмицата, която започнала на 23 май, била тъжна, но донесла и оптимизъм. Погребението на Черил Даунс се състояло на 25-и май. Добрите новини дошли от болницата: Кристи и Дани били извън опасност. Едната от ръцете на Кристи била парализирана и тя говорела завалено засега, но докторите вярвали, че това ще се оправи; Дани вероятно щял да остане инвалид за цял живот, но мозъкът му не бил засегнат и той щял да живее.

Даян в Страната на чудесата

Дъг Уелч и Пол Алтън били изпратени в Аризона, за да използват професионалните си умения в откриването на миналото на Даян Даунс – и специално на Лю Люистън, нейният бивш любовник. Тяхното пътуване в последните седмици на месец май донесло плодове. Те научили точно онова, което искали да узнаят за своя основен заподозрян г-жа Даян Даунс.

Една от първите им задачи била да се уверят, че нито Стийв Даунс, нито загадъчният Лю са „непознатият с рунтавата коса“ на Даян. Двамата имали солидно алиби за точния час на престъплението.

Детективите разговаряли с няколко от бившите колеги на Даян в пощата. Мненията им се различавали. Очевидно някои от тях изобщо не я харесвали; никой не я похвалил.

„Някои от колегите й я описваха като егоистка и ужасно амбициозна жена. Други бяха на противоположното мнение; Даян Даунс е луда и тъжна личност. Няколко – много малко – се опитаха да я защитят, но не особено усърдно“.

След разпитите в пощата се очертал образът на една своеволна жена; нейните приоритети били размити и объркани. Тя самата скачала от мъж на мъж, но отказвала да доставя списание „Плейбой“ на абонатите по маршрута си.

Лю Люистън също работел в пощата в Чандлър, но следователите го разпитвали отделно, у дома му. Той им се понравил; харесали неговата честност и директност. Лю настоял неговата съпруга Нора да остане до него, докато той открито разказвал дори за сексуалните изживявания със старата си любов. Нора, казал той, знаела всичко и му била простила. Двамата се били сдобрили и Лю Люистън не искал повече и да чуе за Даян Даунс.

Въпреки че споменът за извънбрачната му афера бил без съмнение болезнен за него, той отговарял на въпросите на детективите искрено и стегнато. Той се бил запознал с Даян в службата си, в края на 1981 г., след развода й със Стийв Даунс. Лю бил омаян от нейната сексуалност и предизвикателно облекло. Тяхното приятелство се преминало от еднократно преспиване, към серия от срещи в долнопробни хотелски стаи.

Лю очаквал аферата им да приключи също така гладко, както приключвали и останалите й връзки – никоя от тях не продължавала дълго. Но с течение на месеците разбрал, че тя няма намерение да се отказва от него; даже напротив, започнала да го обсебва и да настоява той да се разведе с Нора колкото се може по-скоро. Изведнъж го озарило прозрението, че е затънал до гуша в една нежелана от него връзка.

Той се опитал да прекрати срещите им, но Даян се възпротивявала жестоко всеки път.

„Връзката продължаваше, ли продължаваше“ – казал Лю, – „аз бях с Даян по цял ден в службата, бях с нея по цяла нощ и по цял ден месеци наред. В един момент не ми оставаше време дори да мисля, нали се сещате. Бях с Даян през цялото време“.

Уелч и Алтън забелязали нещо, което Люистън добавил и, което се връзвало с подозренията на шефа им Фред Хюги – че децата на Даунс са се изпречили на пътя на нейната любов. Въпреки молби й, Лю отказвал да се среща с нея, когато тя била с Дани, Кристи и Черил.

„Не исках да бъда с нея, когато децата бяха наоколо“ – обяснил той. – „Това беше афера – не ми се струваше редно“.

След като се борил с чувството за вина месеци наред, Лю най-сетне решил да каже сбогом на Даян. Нейните протести нямали край, но през една февруарска вечер на 1983 г. Лю ги прекратил окончателно.

„Даян ме попита кого обичам повече – нея или Нора. Аз казах, че обичам Нора. Тя избухна. Тя нареждаше, беснееше и крещеше по мен. Никога преди това не бях виждал някой да се държи така“.

Лю се запътил към къщи, но Даян го последвала чак до вратата на дома му, където била Нора.

„Тя удряше по вратата цяла нощ“ – спомня си съпругата на Лю. - „След това започна да звъни по телефона“.

После, на следващия ден, тя се появила отново и се изправила лице в лице с Нора на вратата.

„Тя започна да ми казва какво би трябвало да направя с брака си, с моите отношения с Лю – с всичко… Аз й затръшнах вратата в лицето“.

Лю нарекъл това „последната капка“, след която не желаел повече да я вижда.

Скоро след това Даян подала молба за преназначение в Орегон и се преместила в Спрингфийлд, за да бъде близо до родителите си.

Но писмата и телефонните обаждания до Лю продължили.

Имало и още нещо. Детективите попитали Лю дали знае какви оръжия е притежавала Даян. Той знаел. Едно от тях, казал той, е пистолет .22 калибър.

Но Даян продължавала да отрича съществуването му.

Елизабет Даян Даунс

Даян Даунс е родена на 7 август 1955 г. във Финикс Аризона. Нейните родители Уиладийн и Уес Фредериксън я кръщават Елизабет Даян. Двамата се оженили още като тинейджъри и все още били такива, когато тя се появила на бял свят. Те не били напълно съзрели, за да й дадат топлината и грижите, които очаква едно дете.

Даян Даунс като тинейджърка

Даян Даунс като тинейджърка

Като ученичка Даян била умна, но не особено популярна сред връстниците си. Нейните старомодно възпитани родители-баптисти й забранявали модерните дрехи и прищявки и като резултат тяхната дъщеря била отритната от връстниците си. Където и да отидела тя била считана за „смотана“ – за грозното пате.

Според книгата на Ан Рул „Малки жертви“, бащата на Даян я бил малтретирал сексуално, когато тя била на 11 години. Даян казала на властите, че тези случаи никога не са свършвали с проникване, а само с прегръдки и опипване. В един от случаите той я бил завел на разходка в пустинята; щом се отдалечили от цивилизацията, баща й я накарал да си свали блузата и сутиена, докато я гледал.

Даян разказва, че тези перверзии приключили също толкова тихо, колкото били започнали, и Уес Фредериксън се превърнал в типичния баща – сякаш самото прекъсване било изтрило паметта му. Той й позволил да се запише в „училище за чар“, когато била на 14 години. Това било началото на новата Даян, тази, която – с модерно подстригана коса и облечена по последна мода – местните момчета започнали да забелязват. А тя, гладна за любов, им отговаряла като пърхала с мигли, люлеела бедра и се кикотела глуповато.

Стивън Даунс, едно от момчетата в гимназията, се влюбил моментално в хубавата и пищна блондинка. Двамата станали неразделни и ходели навсякъде заедно хванати за ръце. След завършването се разделили за малко – той отишъл в армията, а тя в баптиско-библейския колеж „Пасифик Коуст“. Те редовно си пишели, но дори Даян да била обещала на Стийв „да се пази“, тя едва ли е спазила клетвата си, защото след една година била изключена от колежа за разврат.

Стийв се завърнал у дома и двамата се оженили на 13 ноември 1973 г.

Още от самото начало бракът им бил крехък. Стийв работел през половината от времето и Даян започнала да вижда в него не толкова прекрасно бягство, колкото повторение на доминиращия си баща. Тя искала любов и осъзнала твърде късно, че Стийв не е тази любов.

Тя намерила утеха в бремеността си; износването на бебето я накарало да почувства за първи път отговорност към една любов, която зависи изцяло от нея. Но с идването на Кристи през октомври 1974 г. положението се върнало обратно към сервирането на вечерята на Стийв, който не се интересувал, че тя трябва да се грижи за бебето и да работи на половин смяна в местния магазин. За да запази разсъдъка си тя имала нужда отново да почувства как в нея расте онова семенце на любовта. Даян забременяла отново. Черил Лин последвала сестра си на белия свят през януари 1976 г.

Нещастно омъжена

В периода от 1976 до 1977 г. Даян няколко пъти взимала децата си и напускала Стийв, но винаги се връщала обратно. Стийв я издирвал и откривал в домовете на многобройните й роднини. Веднага щом се събирали, колелото се завъртало отново. Той бил нещастен и тя била нещастна, но бракът им продължавал да крета.

Семейство Даунс

Семейство Даунс

„Даян чакала нещо да се случи“ – пише Рул. – „Враждебна, но пасивна, тя била едновременно отегчена и ядосана. Животът бързо минавал покрай нея; нещата, които си била обещала не се случвали“.

Тя решила отново да зачене – но този път не от Стийв. Семейството им вече се било преместило в Меса, където и двамата работели в една фирма, произвеждаща подвижни къщи. На поточната линия тя открила своя „жребец“, когото страстно прелъстила. Коремчето й отново се подуло и тя била замаяна от любов. Дани се родил четири дни след Коледа на 1979 г.

Стийв приел момчето, въпреки че не било негово. Но бракът им вече бил напълно изчерпан и след по-малко от година те решили да се разведат. Даян се преместила при бащата на Дани и точно през онзи период започнала да се променя. Чувствайки се освободена от съпружеските окови вменявани й от обществото и баптистите, тя започнала да игнорира и задълженията си на майка. Опиатът на любовта към децата й започвал да се износва. Тя предпочитала да работи далеч от къщи и захвърляла децата на всяка детегледачка, до която успявала да се добере.

Една от тези гледачки разказва за един инцидент, който сякаш предсказвал трагедията.

„Даян поставяше всичко останало пред децата си. Ако Дани искаше внимание, тя го отблъскваше… но най-лошото беше – веднъж хванах Черил да скача по леглото и й казах, че това е забранено. Накарах я да седне на стола и да помисли над постъпката си. Черил поседя тихо известно време и след това ме погледна. `Имаш ли пистолет?`, `Разбира се, че не. Защо?`, `Искам да се застрелям. Мама казва, че съм лоша’“.

Даян най-сетне успяла да си намери постоянна работа в пощенските служби през 1981 г. и била разпределена в Чандлър. Точно там тя среща Лю Люистън и се влюбва в него. Но този път другият, а не тя, решил кога и къде ще приключи връзката им.

Сломена от този неочакван обрат, тя заминава за Орегон, без нито да разбира, нито да приема факта, че този път нещата не зависят от нея.

Мрежата се затяга

През юни Фред Хюги събрал своя разследващ екип, за да обобщят откритията си. Въпросът бил дали да арестува или не Даян Даунс. Той искал да я види зад решетките, но не и за сметка на репутацията на прокуратурата, ако случаят бъдел отхвърлен на предварителните заседания. Хюги и неговите хора били убедени във вината й, но се страхували, че без да разполагат с оръжието на престъплението, или със свидетел, който буквално да я е видял да стреля, онова, което били събрали досега, щяло да бъде сметнато за купчина косвени и неприемливи доказателства във всеки един американски съд.

Екипът пресметнал с какво разполага до този момент. Няколкото гилзи .22 калибър намерени на „Олд Мохоук Роуд“, доста нагледното клане в червения Нисан на Даян, приблизителните данни за траекторията на куршумите, изчислени от уважавани експерти, дневникът, който крещял за обсебеността на Даян към бившия й любовник, писмата оцветени с порнографски мечти, и показанията на двама мъже (Стийв Даунс и Лю Люистън), които се кълнели, че тя наистина притежава пистолет .22 калибър.

Най-изразителното доказателство идвало от криминалния експерт Джим Пекс, според когото някои от неизстреляните патрони .22 калибър, открити в дома на Даян, някога са минавали през механизма на същото оръжие, с което са били простреляни децата. Колкото и впечатляващо да било това, Хюги знаел, че докато не разполагат със самото оръжие, съдът едва ли ще го уважи.

Следователите успяват да хвърлят съмнение и върху твърдението на Даян, че незабавно се е запътила към болницата, след нападението над децата й. Според показанията на болничния персонал, тя пристигнала точно в 22:48 ч., крещейки „Някой току-що стреля по децата ми!“. Приблизителното време, в което била напуснала дома на приятелката си, било 21:45 ч. Следователно, стрелбата трябва да се е случила в около 22:15 ч., за да има Даян достатъчно време да се осъзнае, да провери състоянието на децата си, и да ги откара (както тя твърди) незабавно в болницата, където да пристигне в 22:48 ч. Но, междувременно се появява очевидец, който съобщава, че е видял червения Нисан на Даян в около 22:20 ч. да се движи много бавно – с десетина километра в час – по пътя „Олд Мохоук“.

„Колата“ – казал очевидецът Джоузеф Инман, - „не се движеше като при спешен случай“.

Съдебната система, която стояла зад Хюги, също вярвала във вината на Даян и прокуратурата направила всичко възможно, за да помогне на своя служител в залавянето на детеубийцата. Голямото жури било свикано зад закрити врати. Комисията искала да изслуша директно основните играчи – онзи списък от свидетели, който Хюги бил предал на областния прокурор – сред които били нейният бивш любовник г-н Инман, Хедър Плуърд, Джим Пекс и други, като накрая дошъл редът и на самата Даян Даунс.

Междувременно се случили и други позитивни неща. Областният съдия Грегъри Фуут поставил двете оцелели деца на Даян под попечителството на щата. Това означавало, че поне засега Даян нямала право да вижда децата си. Това всъщност бил ответният удар Хюги, с който да й натрие носа, след като тя заплашила да си вземе децата от болницата и да ги отведе, ако детективите не престанат да я преследват.

Дани, все още прикован към леглото си, бил поставен под пълната протекция на полицията до изписването си, след което щял да последва сестра си в подходящо приемно семейство. Домът, в който била настанена Кристи, се пазел в тайна и само няколко служители на реда знаели за нейното местонахождение.

„Принцеса Дай“

В средата на заседанията на голямото жури и продължаващото търсене на още доказателства, и в частност на изчезналото оръжие, шерифското управление започнало да прави съкращения. Субсидирането от щата било прекратено и Пол Алтън бил съкратен. Дъг Уелч и още един от хората на Хюги, Кърт Уест, били осведомени с едномесечно предизвестие за освобождаването си. Всъщност всичките детективи на Хюги били или освободени, или прехвърлени другаде.

През настъпващата зима и през пролетта на 1984 г. Даян бързо се превърнала в любимата звезда на медиите. Новинарските хрътки й влизали в положението. Някои от тях й нямали доверие, но за повечето тя била храбра девойка, която злият Чичо Сам бил решил да принесе в жертва, тъй като не бил в състояние да открие митологичния звяр с рунтавата коса. Понеже бегло напомняла на принцеса Даяна, тя се превърнала в модната знаменитост на Източния бряг.

Жълтите вестници започнали да я наричат „Принцеса Дай“.

Хюги виждал в нея всичко останало, но не и принцеса, било то добра или лоша. Тя била по-скоро като зла вещица, създаваща хаос навсякъде в живота си. Децата й били отнети и тя започнала да търси отмъщение. Даян лаела пред репортерите, че е била недоразбрана и е станала жертва на предразсъдъци и злоупотреба с властта. Хюги я оставил да говори, без да обръща внимание на перченето й. За сметка на това се постарал да спъва всяка нейна стъпка. Ето защо той позволил на Уелч и Уест да подклаждат огъня преди да бъдат съкратени. Двамата я подгонили безмилостно.

Накрая Даян се свързала с тях, надявайки се на примирие, за да обясни своята страна на нещата и да предостави нова информация, която била премълчала в нощта на нападението. Първоначално детективите се хванали, надявайки се, че новите разкрития могат да доведат до нещо. Но, чувствайки, че тя ги мами, разговорът се превърнал в онова, което става известно по-късно като „безкомпромисния разпит“.

По време на преговорите Даян обяснила, че според нея убиецът може би е някой, който тя познава; той я бил назовал по име. Ако това било вярно, то щяло да окаже огромно влияние върху целия случай. Но за двамата мъже, които разговаряли с нея, било пределно ясно, че това е театър – опит да отложи обвиненията, които чувствала, че ще бъдат повдигнати срещу нея всеки един момент. Детективите я подложили на такъв вербален натиск, че накрая на разпита тя се оказала измамената.

Защо им казвала това едва сега? Тя не знаела. Как той е знаел по кой път ще тръгне тя, след посещението си у Хедър? Тя не знаела. Приятел ли й е той от Орегон или Аризона? Тя не знаела. Какъв мотив би имал той, за да убие децата й? Тя не знаела. Наистина ли се била втурнала незабавно към болницата след като децата й били простреляни, или е спирала за малко? Тя не знаела. Защо не се била опитала да спре стрелеца, когато е започнал да стреля по децата в Нисана? Тя не знаела отговора и на този въпрос.

И, когато я запитали в очите дали се е опитала да убие децата си, защото са били пречка за любовта й… ами, тя имала отговор за тях. Започнала да ги обижда и заплашва, казала им, че са „извратени“ и излетяла от стаята.

Дали с цел да привлече съчувствие – в случай, че й потрябва, ако бъде изправена пред съда – или просто отново е искала да почувства „любовта“ в себе си – тя забременява за пореден път. Тя обяснява символизма на постъпката си пред един телевизионен репортер така:

„Забременях, защото толкова много ми липсват Кристи, Дани и Черил… Децата са незаменими – но можеш да заместиш въздействието, което имат върху теб. Те ми дават любов, удовлетворение, стабилност и причина да живея и да бъда щастлива…“

Както и начин да избегне смъртното наказание, подмята саркастично Хюги, гледайки изпълнението й по телевизията.

Паула Крогдал, психоложката натоварена със задачата да отърве Кристи от нейните кошмари, напредвала доста добре в работата си. Детето започнало да говори, да си спомня и да се изправя срещу действителността. Крогдал все още обикаляла на пръсти около темата за убийството, но накарала Кристи да говори за семейния живот и за майка си. Кристи признала, че Даян е удряла нея и нейните брат и сестра „доста“. Когато дошъл подходящият момент, терапевтката я помолила да си спомни какво се е случило в нощта, която Кристи наричала „ужасното нещо“:

„Имаше ли там някого, когото не познаваш, през онази нощ?“ – попитала Крогдал, имайки предвид непознатия на пътя.

„Не“ – отговорило момичето.

„Дани и Черил плачеха ли?“

„Не“.

„Защо не плачеше Черил?“

„…мъртва“.

Пауза и след това, по-меко:

„Знаеш ли кой стреля по вас, Кристи?“

„Мисля…“ – но Кристи не могла да изрече думите и Крогдал я оставила за сега.

Полицията ескортира Даян

Полицията ескортира Даян

Хюги решил да поеме риска. Експертите му казвали, че разполага с достатъчно доказателства, за да изгради стабилен случай. Но щяло да му се наложи да пресъздаде онова „ужасно нещо“ в съдебната зала и така да съедини парченцата от пъзела, че заседателите да видят това, което виждал той – и да му повярват.

Голямото жури вече привършвало с интервютата, които отнемали вече девет месеца; членовете на журито били говорили, разпитвали и дискутирали думите на мнозина – включително и на Даян Даунс – и в края на деветте месеца стигнали до решение: едно обвинение в убийство, две обвинения в опит за убийство и две обвинения във физическо насилие.

Щатът Орегон искал главата на детеубийцата.

На 28 февруари 1984 г. полицията щракнала белезниците на Даян, когато тя излизала от колата си на паркинга пред пощата.

Подготовка за битката

Областният прокурор Пат Хортън, заедно с шерифа на Лейн Каунти Дейвид Бъркс, организирали пресконференция след ареста на Даян. Хортън казал на медиите: „Търпението бе главния фактор в това разследване. Истинската битка… ще бъде в съдебната зала“.

Даян Даунс като по-възрастна

Даян Даунс като по-възрастна

Репортерите прииждали на тълпи, точещи лиги по предстоящата битка. Техните вестници и списания вече били обявили, че Даян Даунс е арестувана и в крайна сметка двойничката на Принцеса Даяна може би наистина ще се окаже убийца.

Бащата на Даян казва за един вестник: „Ако дъщеря ми го е направила, то аз вярвам, че тя трябва да си плати. Но нищо не може да наруши бащината ми обич към нея“.

В зората на предстоящия процес Даян наема за свой представител брилянтния и високоуважаван адвокат Мелвин Бели; той самият изявява желание да се включи, заради огромния интерес около процеса. Но той имал и лични планове, които не можел да пренебрегне, и щял да я защитава само, ако делото можело да бъде отложено с два месеца. Съдът отказал да помръдне. Хюги бил чакал достатъчно дълго, а едно отлагане сега щяло да доведе и до второ отглагане по-късно, за да може бременната Даян да роди детето си.

„Фред Хюги разполагал с 24 тома доказателства, показания, доклади и транскрипции на записи – планина от възможности, които да бъдат пресявани и използвани за случая“ – пише Ан Рул. – „Той работел по 18-24 часа на ден. Както и хората в неговия екип“.

Наложило се Даян бързо да си намери друг адвокат. Тя избрала криминалния адвокат Джим Джагър, човек, известен със своите простовати, но ефективни маниери.

Процесът, който продължил 6 седмици, започва на 10 май 1984 г. в съда в Юджийн. Процесът водел съдия Фуут, който бил отнел Кристи и Дани от тяхната заподозряна майка. Млад и емоционален, той бил известен със своето чувство за справедливост.

В своето обръщание към заседателите Фред Хюги изтъква мотива – нейната обсебеност от един женен мъж, който не смятал, че децата й трябва да бъдат част от връзката им – и начина – пистолетът Рюгер .22 калибър, който тя била донесла от Аризона, и отричала, че го притежава в Орегон. Той прочитаоткъси от дневника й, които крещели за нейната любов към един мъж, който не я искал така, както тя него. Прокурорът предизвиква известно смущение сред присъстващите в залата, когато прочита на глас една от поемите на Даян за мастурбацията.

Представителят на защитата Джагър се съгласява, че е съществувала обсебеност, но не толкова дълбока, че да накара клиентката му да унищожи трите неща, които най-много обича на този свят – собствените си деца. Той обърнал внимание на детството й, на предполагаемото сексуално насилие от страна на баща й, и дори на ранното й запознаване със секса. Той възнамерявал да докаже, че историята на Даян за въоръжения мъж на „Мохоук Роуд“ не е лъжа.

На 14 май съдебните заседатели били откарани с автобус до „Мохоук Роуд“, за да видят с очите си местопрестъплението. След това журито било отведено на общинския паркинг, където да разгледа колата на смъртта – червения Нисан; Хюги искал заседателите да погледнат вътре в колата и да усетят ужаса изпитан от децата.

Покъртителен свидетел

Съдебните заседания започнали и бил призован първият свидетел на обвинението – свидетелите били основно от персонала на болницата „Маккензи-Уиламет“, където били приети простреляните деца.

Сестра Роуз Мартин си спомнила за странното поведение на Даян:

„Тя попита как са децата и аз й казах, че докторите се грижат за тях в момента“ – спомня си Мартин. - „И тогава тя – майката – се изсмя и каза `Само най-доброто за децата ми!`, пак се изсмя и добави `Е, имам добра здравна осигуровка`“.

Доктор Джон Маккий описал гръдните рани на децата и първите спонтанни усилия на медицинския екип да спаси живота им. Сетне си припомнил своите впечатления от Даян:

„Тя бе изключително спокойна. Невероятно спокойна. Аз не можех да повярвам, че е близка на децата. Нямаше сълзи… нямаше обезвереност… нямаше `Защо това се случи на мен?`“.

Рентгенологът Карлийн Елбридж не проумявала как Даян, майка на три жестоко ранени деца, можела да се оплаква, че й се било наложило да се показва пред хората без грим.

Кристи Даунс

Кристи Даунс

Свидетелите идвали и си отивали и всеки от тях оставял някакъв отпечатък, голям или малък. Но съдбовният момент настъпил, когато на свидетелското място била призована Кристи Даунс. Трепереща и потънала в сълзи, тя била придружена до скамейката от Фред Хюги.

С бащински глас Хюги започнал разпита на малката Кристи. От време на време той й подавал кърпичка, за да избърше сълзите си. Гласът й често бил приглушаван от ридания и се налагало прокурорът да доизяснява въпросите си, така че журито да може напълно да разбере какво казва слабото гласче.

Хюги започнал, обяснявайки на момичето колко е важно да се казва истината в съда; тя разбрала. След това й задал няколко рутинни въпроса за семейството, училището и нея самата. Чувствайки, че вече е готова за тежката артилерия, той преминал към въпросите за деня на престъплението и за посещението у Хедър Плуърд.

Кристи била очевидно разстроена. Хюги я потупал по рамото и й се усмихнал окуражително. Когато детето се поуспокоило, той я попитал какво е направила майка й.

„Тя се наведе към задната седалка и стреля по Дани“ – казала Кристи.

„Какво стана после?“ – подканил я Хюги. – „Какво стана след като Дани бе прострелян?“

Детето отново потънало в сълзи и Хюги го прегърнал.

„Помниш ли как беше простреляна?“ – попитал я Хюги.

„Да“ – отговорила тя.

„Кой стреля по теб?“

„Майка ми“ – отвърнало момичето.

Виновна като дявола

Този трогателен момент оказва огромно влияние върху останалата част от процеса. Даян Даун била виновна като дявола. Обществеността извън съдебната зала, която отказвала да повярва, че една майка би могла съзнателно да стреля по беззащитните си деца, най-сетне се предала.

На 14 юни 1984 г. съдия Фуут прочита на глас единодушното решение на съдебните заседатели. Виновна в опит за убийство от първа степен. Виновна във физическо насилие от първа степен. Виновна в убийство.

В онзи период в щата Орегон не се практикувало смъртното наказание. Съдията произнесъл доживотна присъда, плюс допълнителни петдесет години, заради употребата на огнестрелно оръжие.

„Съдът се надява обвиняемата никога отново да не излезе на свобода. Аз направих всичко възможно да подсигуря това“.

Междувременно Даян ражда красиво момиченце, което кръщава Ейми. Бащата на бебето се отрича от него и след време детето е осиновено от едно грижовно семейство. През октомври 2010 година Ейми, вече носеща името Ребека Бабкок, се появява в токшоуто на Опра Уинфри. Тя разказва, че е разбрала за биологичната си майка от една детегледачка. Животът й тръгнал надолу на 16-годишна възраст и, навършвайки 20 години, тя се озовава бедна, бездомна и бременна с второто си дете. Тогава Беки решава да се свърже с Даян, с надеждата, че ще намери подкрепа в нейно лице. Но твърде бързо осъзнала, че срещу нея не стои здравомислещ човек и съжалила, че е установила контакт.

Търси се Даян Даунс

Търси се Даян Даунс

През 1987 г. Даян успява за кратко да избяга от женския затвор в Орегон. След залавянето й тя е прехвърлена в строгоохранявания затвор Клинтън в Ню Джързи. Понастоящем тя излежава присъдата си в женския затвор Вали в Чаучила Калифорния.

Бившият любовник на Даян и неговата съпруга все още са щастливо женени.

Стийв Даунс все още живее в Орегон.

Децата Кристи и Дани оцеляват след покушението. Дани е прикован към инвалидната количка, но въпреки това е щастливо момче. И двамата смятат, че тяхната история е имала щастлив завършек.

През 1986 г. те се преместват в дома на техните любящи осиновители Фред и Джоан Хюги.

Даун се явява за втори път пред Комисията по помилванията на 10  декември 2010 година. Молбата й е отхвърлена и, благодарение на един нов закон, следващото й явяване ще може да се състои чак след десет години, когато тя ще бъде на 65 години.

5 Коментари за “Даян Даунс: Майка-детеубийца или невинна жертва?”

  1. Avatardddiamonddd

    Не ми го побира ума как една майка е възможно да причини такова ужасно нещо на собствените си деца.Историята й ме заинтригува и се поразрових из нета и открих,че всъщност бащата на Даян е създал уебсайт,чрез който се опитва да докаже по някакакъв начин ,че Даян и невинна.В сайта си той публикува неща,които биха могли да бъдат приложени като доказателства,че дъщеря му е невинна.В сайта се споменава,че Кристи е казала на някого, че в действителност не знае и не помни кой е стрелял по нея,просто е казала това,което са искали да чуят следователите и детективите от нея.Два дни след инцидента с Даян и децата й ,мъж на име James Claire Haynes започва да съобщава на семейството и приятелите си,че той е човекът убил Черил Даунс и стрелял по останалоте две даца и майка им,като за това бил получил голяма сума пари. И всъщност полицейската скица на нападателя,удивително прилича на Джеймс.Има още много доказателства,които бащата на Даян е приложил..полицията е направила тест на Даян,който се нарича Trace Metal Test,с който се доказва дали тя е държала оръжие в нощта на стрелбата и тестът бил отрицателен,следователно тя не е стреляла по децата си. Има много твърдения,доказани и недоказани относно делото Даян Даунс,твърди се,че свидетелите са били манипулирани,че има допуснати съществени грешки относно доказателствата по делото.Тук можете да прочете повече http://www.dianedowns.com/ ,това е сайта създаден от бащата на Даян.Но..дали Даян Даунс се е опитала да убие собствените си деца,за да не бъдат пречка на любовта й с Люистън или историята,която тя самата разказва за „човека с рунтавата коса“ е истинска и дали наистина въпросният Джеймс е стрелеца убил едно от децата й..остава загадка!Доколкото знам 25 години след инцидента процесът е отново възобновен,но Даян Даунс и в момента продължава да излежава доживотната си присъда като и до ден днеешен твърди,че обича децата си и никога не би им сторила нещо толкова ужасно!

  2. AvatarРей

    Е, хайде сега, dddiamonddd, искаш да кажеш, че едно дете ще обвини майка си просто ей така? Неправдоподобно е. Дори първоначално да се е объркало, момичето едва ли би се примирило с мисълта, че майка му излежава присъда несправедливо. Освен това е съвсем в реда на нещата един баща да защитава дъщеря си, не е ли така?
    Както и да е. Аз лично смятам, че Даян е виновна. Може и да греша, разбира се. При всички случаи обаче изпитвам огромно съчувствие към невинните дечица. :(

  3. AvatarЙоанка-Барабанка

    И аз мисля,най-вече,че дете не би могло да обвини неправдо способно майка си,още повече би опитало да я прикрие и защити,и след като не го прави-явно има защо!Всеки баща би защитил дъщеря си-това също е ясно.Потресаващо е това,че жена и още повече майка би убила собствената си кръв и плът за да е пречка на бъдещето и съвместно съжителство и щастлив брак и живот… :/

  4. AvatarАлекс Арсова

    dddiamonddd, това са пълни глупости. Никога дете не би обвинило майка си в нещо, което не е извършила. Усъмнили са се в Даян още в самото начало, особено след реакцията на дъщеричката и. Била е ужасена, когато е видяла майка си :( Горкото дете. Има не едно престъпления, в които хвърлят вината на невинен човек, но този не е такъв. Даян трябва да изгние в затвора!! Люистън никога не е имал намерение да се развежда със жена си. Понеже обаче много пъти е казвал на Даян, че не иска децата и да са около тях, тя си е помислила, че трябва да се отърве от тях. Мислела си е, че само така той ще се разведе. Човека обаче просто е спал с нея и не е искал децата и да го виждат – нямал е никакви сериозни намерения.

  5. AvatarСилвия

    Тази жена как й е дало сърцето да застреля децата си просто ей така без да й мигне окото и то заради един мъж? Мъже има много, но децата са най – святото нещо. Твоя плът и кръв! Не мога да повярвам, че има такива майки.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarСилвияДаян Даунс: Майка-детеубийца или... { Тази жена как й е дало сърцето да застреля децата... } –
  • User AvatarЖелязкоЛуис Върмилия: Гробарката отровителка { Пускайте по - често, супер интересна история. } –
  • User AvatarДениО Джей Симпсън: Делото... { Прокурорите се издъниха тотално.Това е. } –
  • User AvatarазПогребана жива: Убийството на... { Лансфорд знаел, че нещо трябва да се направи, за да... } –
  • User AvatarOrasfetyНай-известните теории на конспирацията { Възможно е самолетите от видеото на атаките 11/9 да са... } –
  • User AvatarМихаилЕди Гийн: Гробокопачът от... { За домашно имах да правя проект по някое убиец и... } –