Публикувано на: 15 май, 2008

Доктор Притчард е човек с внушително присъствие, който можел да се похвали със забележителен талант да убеждава. Той притежавал щедра и чаровна натура. Привидно поддържал любящи отношения със съпругата си, но освен нея имал силна връзка и с Мери Маклеод – 15-годишната слугиня. Тъщата и съпругата му знаели за тази негова афера и вероятно това бил мотивът за тяхната кончина, в допълнение към постоянното им мърморене за пари.

Убийствата на г-жа Джейн Тейлър и нейната дъщеря Мери Джейн Притчърд през 1865 г. се превръщат в широко разисквана и популярна тема за разговор в цяла Шотландия.

Притчард е обесен за престъпленията си на 28 юли, три седмици след произнасянето на присъдата му. Това е последното публично обесване в Глазгоу, което привлича десетки хиляди зяпачи. В 20:10 ч. той е „изпратен във вечността“ на бесилката издигната на площада пред Южния затвор. През 1910 г. на това място, по време на ремонтни дейности, е открит гроб с инициалите ЕУП.

Едуард Уилям Притчард произлиза от военноморско семейство и е роден в Хемпшир през 1825 г. Той учи за хирург в Портсмут и твърди, че е учил и в Кралския Колеж в Лондон, където завършва през 1846 г. Той служи в Кралския флот като помощник-хирург на борда на „Виктъри“ и за четири години обикаля света на борда на други кораби. Докато е на сушата в Портсмут, той се запознава с бъдещата си съпруга Мери Джейн Тейлър, чийто баща е високоуважаван и преуспяващ търговец на коприна в Единбург.

Двойката сключва брак през 1851 г., след което д-р Притчърд напуска Флота и започва работа като общопрактикуващ лекар в Йоркшир. По време на престоя си там, той успява да си изгради доста незадоволителна репутация и през 1959 г. изчезва безследно, оставяйки зад себе си купчина дългове.

Отваряйки кабинет в Глазгоу, той се опитва да се докаже в обществото като се присъединява към Атиниум Клуб и завръзва връзки с някои добре известни социални кръгове. Той изнася публични лекции за своите пътувания и се хвали за приятелството си с Гарибалди. Поръчва си диплома за доктор по медицина и се опитва да се добере и до други квалификации, но не могъл да намери връзки нито във Факултета по медицина нито в този по хирургия.

През 1863 г. той живеел с жена си и семейството си в Бъркли Терас: сега те имали четири деца. В този дом се случва един мистериозен пожар, при който загива тяхната млада слугиня. Семейството се премества на 22 „Роял Терас“ и след това на „Кларънс Плейс“, като тъщата г-жа Тейлър им помога да получат добра цена за къщата.

През октомври 1864 г. става очевидно, че г-жа Притчърд не е добре със здравето и тя решава да замине в Единбург при родителите си, които живеели на 1 „Лаудър Роуд“. Там здравето й се подобрява и тя сметнала, че може да се върне в Глазгоу за Коледа. У дома тя се разболява отново, като симптомите й били гадене и повръщане и майка й решава да дойде да се грижи за нея. След идването си г-жа Тейлър също се разболява, но решава, че просто се е заразила от дъщеря си.

Г-жа Тейлър умира на 25 февруари. Нейният съпруг Майкъл Тейлър повиква своя съсед д-р Джеймс Патерсън, за да удостовери смъртта на съпругата му, но докторът не бил подготвен за това. Тогава смъртта била прилежно удостоверена от самия доктор Притчард като „първична причина – парализа, продължение – 12 часа. Вторична причина: апоплексия, продължение – един час“. След това той придружава тялото до Единбург, където урежда погребението да се извърши в гробището „Грейндж“.

Връщайки се в Глазгоу, д-р Притчард заварва жена си в същото лошо състояние. На 17 март тя получава жестоки гърчове и главата й се замайва, след като съпругът й дава нещо за пиене. Д-р Патерсън, когото повикали, установява, че състоянието й рязко се е влошило. Тя умира два дни след това, а Притчърд удостоверява причината за смъртта й като гастритна треска продължила два месеца. Същият ден той придружава тялото на съпругата си до Единбург и урежда то да бъде погребано до това на майка й в гробището „Грейндж“. По негово искане бдението в дома на г-н Тейлър се извършва при отворен ковчег и той целува устните на мъртвата, показвайки „огромна скръб“, според присъстващите. Въпреки скръбта си, щом слиза от влака на гарата на „Куин Стрийт“ в Глазгоу, той е арестуван. Арестът е в следствие от анонимно писмо, изпратено в прокуратурата, в което се изтъквали подозрителните обстоятелства, заобикалящи кончината на тъщата и съпругата му.

Доктор Притчард бил представителен мъж с внушително присъствие и самоувереност. Той притежавал щедра и чаровна натура. Неговата тъща се гордеела с него и дори го била подпомагала финансово в името на семейството. Неговите квалификации, обаче били съмнителни и той често прибягвал до „бели лъжи“. Привидно поддържал любящи отношения със съпругата си, но освен нея имал силна връзка и с Мери Маклеод – 15-годишна слугиня. Тъщата и съпругата му знаели за тази негова афера и вероятно това бил мотивът за тяхната кончина, в допълнение към постоянното им мърморене за пари.

Процесът се разглежда пред Върховния съд в Единбург, под председателството на лорд Инглис. Той продължава четири дни и включва кръстосани разпити и показания на медицински лица. Установено е, че г-жа Тейлър и нейната дъщеря са починали от отравяне. Двете жени били приемали големи количества от „Успокоителния разтвор на Батли“ (опиум) за облекчаване на болките им, но това лекарство било гарнирано с отровите антимон и тинктура от аконит – с които д-р Притчард можел лесно да се сдобие и които вероятно по негови инструкции са били давани на жените от неговата слугиня-любовница Мери Маклеод.

По време на целия процес Притчард упорито настоява, че е невинен, а неговото семейство и приятели били убедени в същото, както и обществеността като цяло. Когато е извършена ексхумация на тялото на г-жа Тейлър, аутопсията показва без никакво съмнение наличието на антимон. Прегледът на тялото на г-жа Притчард дава същия резултат.

Притчард е обесен за престъпленията си на 28 юли, три седмици след произнасянето на присъдата му. Това е последното публично обесване в Глазгоу, което привлича десетки хиляди зяпачи. В 20:10 ч. той е „изпратен във вечността“ на бесилката издигната на площада пред Южния затвор. През 1910 г. на това място, по време на ремонтни дейности, е открит гроб с инициалите ЕУП.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –