Божествени създания: Полин Паркър и Джулиет Хюм

Убийството, извършено от Полин Паркър и Джулиет Хюм, и последвалият съдебен процес в Крайстчърч, Нова Зеландия през 1954 година, се сдобива с огромна популярност. Една майка е убита брутално от две тийнейджърки: дъщеря й и нейната най-добра приятелка.

Убийството вдъхновява номинирания за Оскар филм от 1994 г. „Божествени създания“, с участието на Кейт Уинслет.

Предистория

Д-р Хенри Хюм
Д-р Хенри Хюм

Полин Паркър идва от работническо семейство; а Джулиет Хюм е най-голямата дъщеря на д-р Хенри Хюм – виден физик, пристигнал от Англия през 1948 г., за да стане ректор на Университета „Кентърбъри“ в Крайстчърч.

Джулиет, тогава деветгодишна, не се радвала на добро здраве. Тя се сприятелила с Полин Паркър в гимназията и макар родителите им първоначално да се радвали на приятелството им, скоро неговата интензивност ги накарала да се притесняват.

Полин Паркър
Полин Паркър

Полин гостувала на Джулиет в нейния дом в Илам с дни и изглежда била запленена от яркия начин на живот на заможното семейство Хюм. Със задълбочаване на връзката им, момичетата се потапяли в един измислен свят, изпълнен с плодовито писане и измислени персонажи.

Като малка Полин била страдала от остеомиелит (остро гнойно възпаление на костния мозък), а Джулиет от туберкулоза, заради която била изпратена да се възстановява на Бахамите. Първоначално момичетата се сближили покрай болестите си, но с развитието на връзката им създали заедно един сложен фантастичен живот.

Често се измъквали от къщи през нощта, разигравайки историите на измислените от тях герои. Родителите им сметнали това за обезпокоително и се притеснили, че връзката им може да е сексуална. Хомосексуалността по онова време се смятала за сериозно умствено заболяване, така че и двете родителски тела се опитали да попречат на момичетата да се виждат.

Родителите на Хюм се разделили през 1954 година; баща й подал оставка от поста на ректор в колежа „Кентърбъри“ и правел планове да се върне в Англия. Решено било Джулиет да бъде изпратена при роднини в Южна Африка – привидно заради здравето й, но също за да се разделят момичетата по-ефективно и дори завинаги. Полин казала на майка си, че иска да придружи Джулиет, но Онора й заявила категорично, че това няма да стане. Тогава девойките замислили план да убият майката на Полин и да заминат за Съединените Щати, където вярвали, че ще успеят да публикуват своите фантастични истории и ще работят в киното.

Джулиет Хюм
Джулиет Хюм

Във фантастичния свят на двете момичета имало едно единствено място, където щели  да отидат – столицата на издателите Ню Йорк. Джулиет и Полин били сътворили купища истории и не изпитвали никакво съмнение, че светът изпитва отчаяна нужда от творчеството им. Докато се потапяли все по-дълбоко в своя измислен свят, който ги отвел по пътя на убийството, двете вперили взор отвъд Пасифика и дори започнали да спестяват пари за пътуването.

Планът им бил да открият нюйоркска фирма, която да публикува техните книги, преди да отидат в Холивуд, за да изберат актьори и да наглеждат филмирането на произведенията си. После решили да изпратят снимките си в Холивуд, където очаквали, че ще бъдат приветствани като обещаващи актриси.

Доктор Реджиналд Медликот, който свидетелствал за невменяемостта на двете момичета по време на процеса, описва впоследствие техния план за бягство в Ню Йорк така:

„Амбициозните планове не са необичайни при юношите, но тук се наблюдава повече от необичайно пренебрегване на реалността. Паркър и Хюм не изпитвали ни най-малко съмнение, че са изключителни гении, нямащи нужда от ничие одобрение“.

В крайна сметка двете наистина се сдобили с международна известност, но само заради планирането и извършването на убийството на майката на Полин.

Научи повече за:   По-лоши от животни: Убийството на бебето Брияна Лопез

Инцидентът

На 22 юни 1954 г. тялото на Онора Рийпър е открито във Виктория парк в Крайстчърч. Същата сутрин Онора била тръгнала на разходка с дъщеря си Полин и нейната най-добра приятелка Джулиет. Изминавайки около 130 м надолу по горската пътека край малък дървен мост, Джулиет и Полин пребили жената до смърт с тухла, напъхана в стар чорапогащник. След старателно планираното убийство двете момичета побягнали обратно, покрити с кръв, към чайната, където трите били закусвали само преди минути. Там разказали на собствениците на заведението Агнес и Кенет Ритчи страховита история, според която Онора била паднала и си била ударила главата.

Тялото на Онора било открито от Кенет Ритчи на мястото, описано от момичетата. По главата, шията и лицето й имало тежки наранявания и по-леки – по пръстите й. Полицията скоро намерила оръжието на престъплението в близката гора. Историята на момичетата за смъртта на Онора бързо се разпаднала на пух и прах.

Дневникът на Полин

Момичетата се изстреляли към лошата слава, когато подмамили Онора Паркър в парка Виктория и смазали главата й с тухла, напъхана в чорап. Но не жестокостта на нападението привлякла международно внимание към случая, а дневникът на Полин, който разкривал в детайли фантастичния свят на момичетата и техните планове за убийство.

Съдебният процес се фокусирал върху умственото състояние на момичетата, като адвокатите на защитата настоявали, че записките в дневника ясно показват тяхната невменяемост. Но според старши прокурор Алан Браун записките показвали, че престъплението е„коравосърдечно планирано и предумишлено убийство, извършено от две крайно интелигентни, но преждевременно развити момичета с мръсно съзнание“.

Мотивът им все още оставал под въпрос. Съдебното жури отхвърлило тезата за невменяемост и решило, че двете са виновни в убийство. Оставяйки настрана въпроса с умственото им здраве, изглеждало очевидно, че конфликтите в семейството, заплахата от разделяне, плановете на семейство Хюм за връщане в Англия и измисленият свят, в който живеели, са допринесли за страховития финал в съдбите на двете девойки.

Прокуратурата многократно жилела защитата с препратки от дневника; записки, неоставящи никакво съмнение, че двете са планирали убийство. Колкото по-реален ставал фантастичният им свят, толкова по-ясно било, че техните животи, планове и писания са безнадеждно сплетени. Полин била написала в дневника си на 19 юни:

„Практически довършихме книгите си и основното ни занимание за деня бе как да убием мама. Тази идея не е нова, но този път е окончателен план, който смятаме да осъществим. Внимателно сме го обмислили и двете сме развълнувани от идеята. Естествено, чувстваме се малко нервни, но очакването е страхотно“.

Джулиет Хюм
Джулиет Хюм

Доктор Медликот и покойният Браян Макклеланд, младши защитник на Джулиет Хюм, прочели заедно творбите на девойките. През 1991 г. г-н Макклеланд си спомня очевидното вълнение на момичетата заради сюжет на пиеса, написана от Джулиет:

„Те наистина вярваха, че пиесата е толкова блестяща, че ще бъде филмирана в Холивуд. Смятаха да отидат там и да организират всичко. Цялата история бе абсурдна“.

Браян Макклеланд бил разстроен от присъдата, вярвайки, че Джулиет Хюм е умствено болна. Той никога повече не я видял след процеса.

Научи повече за:   Корейска загадка: Изчезването на Момчетата жаби

„Честно казано, не исках. Нямаше какво да направя. Джулиет се нуждаеше от лекар, не от адвокат“.

Доктор Медликот споменава често творбите на двете момичета в своя доклад за британския „Журнал по медицинска психология“ през 1965 г., в който описва своята психиатрична диагноза на девойките. Докторът описва младата Джулиет Хюм като лесно възбудима, упорита, взискателна и нетърпяща критика. Още от тригодишна възраст била ранно развита, чувствителна, пълна с фантазии, трудно прекратявала ролевите игри, предпочитайки да остане фея или друга фантастична фигура, дълго след като другарчетата й по игра се оттегляли отегчени. Тестовете за интелигентност, направени преди влизането й в гимназия, показвали резултат от около 170 точки.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Plamen
350
22

Според д-р Медликот „привидно нормалното“ приятелство на Полин и Джулиет продължило само месец преди двете да се отдадат на нещо „много по-силно“:

„Те започнали да изграждат и споделят един богат въображаем живот. До края на 1952-а у тях се появило нарастващо желание за писане. Измъквали се през нощта, за да разиграват сцени с измислените си персонажи до изгрев слънце. Наричали тези измислени герои свое „семейство“. Подлагали на съмнение цялото устройство на нещата и постепенно същността на писанията им се изменило от обичайните младежки фантазии до нарастващо нездрав интерес към злото. Бързо се превърнали в самодостатъчна единица, подкрепящи се взаимно и все по-малко зависими от другите. Така сцената била подготвена за сблъсък с обществото и неговия морал“.

Джулиет Хюм
Джулиет Хюм

В Крайстчърч Джулиет Хюм развила туберкулоза и била приета в санаториум. През цялото време двете си пишели усилено, приемайки ролите на героите от техните истории.

„Внезапната смърт, самоубийството и убийството приемали екстравагантни измерения. Интересували ги идеите за неизмерима власт, особено убийство без наказание и най-много ценели злите персонажи“ – казва д-р Медликот.

Волумния е една от техните измислени държави. Нейната императрица е само на 13 години и има жесток нрав, избивайки всеки, предизвикал гнева й.

Двете пишели трескаво в месеците преди убийството. „До момента на убийството били завършили съвместно шест книги, в допълнение към пиеси, поезия и дори една опера. Любимите герои в техните истории винаги действали над закона“. Доктор Медликот заключава, че двете са развили параноя от екзалтиран тип, в условията на folie a deux (лудост на двама):

„Те показвали груба самонадеяност и арогантност, екзалтирано настроение, грандиозни самозаблуди и падение на морални ценности, в крайна сметка убивайки майката на една от тях“.

Съдбата на техните творби е неизвестна, но дневникът на Полин осигурил повече от достатъчно боеприпаси на обвинението.

Процес и последствия

Полин и Джулиет напускат сградата на съда в Крайстчърч
Полин и Джулиет напускат сградата на съда в Крайстчърч

Преди началото на процеса станало ясно, че жертвата Онора Рийпър никога не е сключвала брак с Хърбърт Рийпър – мъжът, когото всички смятали за неин съпруг. Затова тя и Полин били наричани с моминското й име Паркър по време на съдебните заседания.

Процесът се превърнал в сензация, благодарение на спекулациите, че момичетата са лесбийки и умствено болни. Двете били осъдени на 30 август 1954 г., като всяка от тях прекарала в затвора 5 години, тъй като били твърде млади да бъдат осъдени на смърт. Освободили ги при условие, че никога няма да се видят отново.

Присъдата виновни означавала неизбежна раздяла за Полин и Джулиет. Хюм била изпратена в затвора „Майнт Идън“, а Паркър в затвора „Папаруа“ за известно време, докато не бъде завършен по-строго охранявания затвор „Арохата“ край Уелингтън. Двете се озовали в наказателна система, претърпяваща реформи, и по време на петте години, прекарани зад решетките, ударението се преместило от наказание към реабилитация, макар условията в „Маунт Идън“, където лежала Джулиет, да били крайно примитивни и неприятни. Не им било позволено да си пишат писма.

Научи повече за:   Сатанинското житие на непълнолетния убиец Шон Селърс
Хилда Хюм
Хилда Хюм

Джулиет Хюм била освободена първа и напуснала страната дни след освобождаването си, за да се присъедини към майка си Хилда Хюм и нейния нов съпруг Уолтър Пери.

Пери бил бивш наемател в дома на семейство Хюм и Джулиет приела неговата фамилия. Полин Паркър останала в Нова Зеландия до средата на 80-те години, когато свършил изпитателният й срок. После заминала през океана.

Три години след излизането й от затвора Джулиет Хюм била вече в Англия и работела като стюардеса в Нортъмбърланд.  До средата на 80-те работила като закупчик за универсален магазин, а после като застраховател на имоти.

Сбъдната фантазия

Ан Пери (Джулиет Хюм)
Ан Пери (Джулиет Хюм)

По странно стечение на съдбата младежката фантазия на Джулиет изглежда най-накрая се сбъднала след години: тя се превърнала в прочута авторка на криминални романи, пишейки под псевдонима Ан Пери. Нейните книги, развиващи се във викториански Лондон, се публикуват в Ню Йорк и се сдобиват с популярност в Обединеното Кралство. Говори се дори за филм и телевизионни сериали.

Доказателствата, че Ан Пери и Джулиет Хюм са едно и също лице са огромни. Рождената дата на г-ца Пери според справочника „Съвременни автори“ е 28 октомври 1938 г.. Тя би трябвало да е била почти на 16 години по време убийството. Името на майка й е Х. Марион Пери (по баща Рийвли), а баща й се казва Уолтър Пери. Тези детайли са идентични с Джулиет Хюм. (Уолтър Пери е любовника на Хилда Хюм, за когото тя по-късно се омъжва). Снимките на Джулиет Хюм и Ан Пери също доста си приличат.

От 1967 до 1972 година тя живее в Калифорния. Сега Ан Пери живее в Портмахомак в северноизточна Шотландия и е издала поредица от криминални романи, първият от които излиза през 1979 година.

Главната героиня в нейните викториански криминални истории е Шарлот Пит, жена от висшето общество, омъжена „под нивото“ си за полицейски инспектор. Заедно с по-младата си сестра Емили тя работи зад кулисите на престъпленията, разследвани от инспектор Пит, често без неговото знание и одобрение.

Хилари Нейтън (Полин Паркър)
Хилари Нейтън (Полин Паркър)

Полин Паркър прекарва известно време в Нова Зеландия под засилен контрол преди да й бъде позволено да замине за Англия. От 1997 г. тя живее в малко селце край Струд в Кент и е собственик на детско училище по езда под името Хилари Нейтън. Приема католицизма и от много години отказва да дава интервюта, свързани с убийството на майка й, изразявайки силни угризения за стореното.

През март 2006 г. Ан Пери (Джулиет Хюм) споделя, че макар отношенията й с Полин Паркър да са били обсебващи, двете не са били лесбийки.
———————————————————————————————————————————————
Източници: christchurchcitylibraries.com, gaynz.net.nz, wikipedia.org, stuff.co.nz, andrejkoymasky.com, cmm.lefora.com

Филм: „Божествени създания

Криминални Досиета има нужда от помощта ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Plamen
350
22
The following two tabs change content below.

8
Напиши коментар

avatar
8 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
8 Автори на коментари
arimanДжийнkleo70UnknownЕмилия Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Галин Тодоров
Гост
Галин Тодоров

щом един човек би могъл да убие майка си, значи нищо не би го спряло да убие всеки. за бесилото са си.

bleak
Гост
bleak

Тотална лудост!Печелят класация за най-филмирани хора на света.Не са били лесбийки,а са си преставяли,че са героите от историите си,които не могат да живеят ако не са заедно.Гледах и филма.Когато идеята е по истински случай си личи просто,жесток беше.

Ди
Гост
Ди

Интересни неща стават по света – очевидно девойки с психически проблеми убиват майката на едната, лежат в институции и в крайна сметка на едната й се разрешава след това да работи с деца…? Не мога да си го обясня…..

Емилия
Гост
Емилия

Галин е напълно прав! 5 години не е наказание за извратено престъпление (меко казано, и то планирано. Не вярвам в реинтеграцията на такива твари. Трябвало е да ги свитнат!

Unknown
Гост
Unknown

Какво е било това правосъдие в Америка през 1954-та ???

kleo70
Гост
kleo70

ВИНАГИ МИ Е БИЛО СТРАНО КАК Е ВЪЗМОЖНО ПОДОБНИ СОЦИОПАТИ ДА ИМАТ ТОЛКОВА ВИСОК КОЕФИЦИЕНТ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ???

Джийн
Гост
Джийн

kleo70, хората с висок коефициент на интелигентност са склонни да се задълбочават в самотни занимания с цел личностно развитие, което развитие може да е в абсолютен разрез със социалните схващания и морал именно поради тази изолираност,в която личността доброволно се поставя. Това съвсем не означава, че интелекта и престъпността са взаимообвързани, просто убийствата на хората с по-високо IQ печелят популярност със сложността си.

ariman
Гост

Само ми кажи какво му е сложното на това престъпление, банално и глупаво убийство, описано в два дневника, не се връзва!