Публикувано на: 7 май, 2012

Убийството, извършено от Полин Паркър и Джулиет Хюм, и последвалият съдебен процес в Крайстчърч, Нова Зеландия, през 1954 година, се сдобива с огромна популярност. Една майка е убита брутално от две тинейджърки: дъщеря й и нейната най-добра приятелка. Убийството вдъхновява номинирания за Оскар филм от 1994 година „Божествени създания“, с участието на Кейт Уинслет.

Предистория

Д-р Хенри Хюм

Д-р Хенри Хюм

Полин Паркър идва от работническо семейство; а Джулиет Хюм е най-голямата дъщеря на д-р Хенри Хюм – виден физик, пристигнал от Англия през 1948 г., за да стане ректор на Университета Кентърбъри в Крайстчърч.

Джулиет, тогава деветгодишна, не се радвала на добро здраве. Тя се сприятелява с Полин Паркър в гимназията и, макар родителите им първоначално да се радвали на приятелството им, скоро неговата интензивност ги накарала да се притесняват.

Полин Паркър

Полин Паркър

Полин гостувала на Джулиет в нейния дом в Илам с дни и изглежда била запленена от яркия начин на живот на заможното семейство Хюм. Със задълбочаване на връзката им, момичетата се потапяли в един измислен свят, изпълнен с плодовито писане и измислени персонажи.

Като малка Полин била страдала от остеомиелит (остро гнойно възпаление на костния мозък), а Джулиет от туберкулоза, заради която била изпратена да се възстановява на Бахамите. Първоначално момичетата се сближили покрай болестите си, но, с развитието на връзката им, създали заедно един сложен фантастичен живот. Често се измъквали от къщи през нощта, разигравайки историите на измислените от тях герои. Родителите им сметнали това за обезпокоително и се притеснили, че връзката им може да е сексуална. Хомосексуалността по онова време се смятала за сериозно умствено заболяване, така че и двете родителски тела се опитали да попречат на момичетата да се виждат.

Родителите на Хюм се разделят през 1954 година; баща й подава оставка от поста на ректор в Колежа Кентърбъри и прави планове да се върне в Англия. Решено било Джулиет да бъде изпратена при роднини в Южна Африка – привидно заради здравето й, но също и за да се разделят момичетата по-ефективно, и дори завинаги. Полин казала на майка си, че иска да придружи Джулиет, но Онора й заявила категорично, че това няма да стане. Тогава девойките замислили план да убият майката на Полин и да заминат за Съединените Щати, където вярвали че ще успеят да публикуват своите фантастични истории и ще работят в киното.

Джулиет Хюм

Джулиет Хюм

Във фантастичния свят на двете момичета имало едно единствено място, където да отидат – столицата на издателите Ню Йорк. Джулиет и Полин били сътворили купища истории и не изпитвали никакво съмнение, че светът изпитва отчаяна нужда от творчеството им. Докато се потапяли все по-дълбоко в своя измислен свят, който ги отвежда по пътя на убийството, двете вперили взор отвъд Пасифика и дори започнали да спестяват пари за пътуването. Планът им бил да открият нюйоркска фирма, която да публикува техните книги, преди да отидат в Холивуд, за да изберат актьори и да наглеждат филмирането на произведенията си. После решили да изпратят снимките си в Холивуд, където очаквали че ще бъдат приветствани като обещаващи актриси.

Доктор Реджиналд Медликот, който свидетелства за невменяемостта на двете момичета по време на процеса, описва впоследствие техния план за бягство в Ню Йорк така:

„Амбициозните планове не са необичайни при юношите, но тук се наблюдава повече от необичайно пренебрегване на реалността. Паркър и Хюм не изпитвали ни най-малко съмнение, че са изключителни гении, нямащи нужда от ничие одобрение“.

В крайна сметка, двете наистина се сдобиват с международна известност, но само заради планирането и извършването на убийството на майката на Полин.

Инцидентът

На 22 юни 1954 година тялото на Онора Рийпър е открито във Виктория парк в Крайстчърч. Същата сутрин Онора била тръгнала на разходка с дъщеря си Полин и нейната най-добра приятелка Джулиет. Изминавайки около 130 метра надолу по горската пътека край малък дървен мост, Джулиет и Полин пребиват жената до смърт с тухла, напъхана в стар чорапогащник. След старателно планираното убийство двете момичета побягват обратно, покрити с кръв, към чайната, където трите били закусвали само преди минути. Там разказват на собствениците на заведението, Агнес и Кенет Ритчи, страховита история, според която Онора била паднала и си ударила главата.

Тялото на Онора е открито от Кенет Ритчи на мястото, описано от момичетата. По главата, шията и лицето й са открити тежки наранявания и по-леки – по пръстите й. Полицията скоро намира оръжието на престъплението в близката гора. Историята на момичетата за смъртта на Онора бързо се разпада на пух и прах.

Дневникът на Полин

Момичетата се изстрелват към лошата слава, когато подмамват Онора Паркър в парка Виктория и смазват главата й с тухла, напъхана в чорап. Но не жестокостта на нападението привлича международно внимание към случая, а дневникът на Полин, който разкрива в детайли фантастичния свят на момичетата и техните планове за убийство.

Процесът се фокусира върху умственото състояние на момичетата, като адвокатите на защитата настояват, че записките в дневника ясно показват тяхната невменяемост. Но според старши прокурор Алан Браун, записките показвали, че престъплението е„коравосърдечно планирано и предумишлено убийство, извършено от две крайно интелигентни, но преждевременно развити момичета с мръсно съзнание“. Мотивът им все още остава под въпрос. Съдебното жури отхвърля тезата за невменяемост и решава, че двете са виновни в убийство. Оставяйки настрана въпроса с умственото им здраве изглежда очевидно, че конфликтите в семейството, заплахата от разделяне, плановете на семейство Хюм за връщане в Англия и измисленият свят, в който живеели, са допринесли за страховития финал в съдбите на двете девойки.

Прокуратурата многократно жилела защитата с препратки от дневника; записки, неоставящи никакво съмнение, че двете са планирали убийство. Колкото по-реален ставал фантастичният им свят, толкова по-ясно било, че техните животи, планове и писания са безнадеждно сплетени. Полин написала в дневника си на 19 юни:

„Практически довършихме книгите си и основното ни занимание за деня бе как да убием мама. Тази идея не е нова, но този път е окончателен план, който смятаме да осъществим. Внимателно сме го обмислили и двете сме развълнувани от идеята. Естествено, чувстваме се малко нервни, но очакването е страхотно“.

Джулиет Хюм

Джулиет Хюм

Доктор Медликот и покойният Браян Макклеланд, младши защитник на Джулиет Хюм, прочитат заедно творбите на девойките. През 1991 година г-н Макклеланд си спомня очевидното вълнение на момичетата заради сюжет на пиеса, написана от Джулиет:

„Те наистина вярваха, че пиесата е толкова блестяща, че ще бъде филмирана в Холивуд. Смятаха да отидат там и да организират всичко. Цялата история бе абсурдна“.

Браян Макклеланд бил разстроен от присъдата, вярвайки че Джулиет Хюм е умствено болна. Той никога повече не я вижда след процеса. „Честно казано, не исках. Нямаше какво да направя. Джулиет се нуждаеше от лекар, не от адвокат“.

Доктор Медликот споменава често творбите на двете момичета в своя доклад за британския „Журнал по медицинска психология“ през 1965 година, в който описва своята психиатрична диагноза на девойките. Докторът описва младата Джулиет Хюм като лесно възбудима, упорита, взискателна и нетърпяща критика. Още от тригодишна възраст била ранно развита, чувствителна, пълна с фантазии, трудно прекратявала ролевите игри, предпочитайки да остане фея, или друга фантастична фигура, дълго след като другарчетата й по игра се оттегляли отегчени. Тестовете за интелигентност, направени преди влизането й в гимназия, показвали резултат от около 170 точки.

Според д-р Медликот „привидно нормалното“ приятелство на Полин и Джулиет продължило само месец пред двете да се отдадат на нещо „много по-силно“:

„Те започват да изграждат и споделят един богат въображаем живот. До края на 1952-а у тях се появява нарастващо желание за писане. Измъквали се през нощта, за да разиграват сцени с измислените си персонажи до изгрев слънце. Наричали тези измислени герои свое „семейство“. Подлагали на съмнение цялото устройство на нещата и постепенно същността на писанията им се изменя от обичайните младежки фантазии до нарастващо нездрав интерес към злото. Те бързо се превръщат в самодостатъчна единица, подкрепящи се взаимно и все по-малко зависими от другите. Така, сцената била подготвена за сблъсък с обществото и неговия морал“.

Джулиет Хюм

Джулиет Хюм

В Крайстчърч Джулиет Хюм развива туберкулоза и е приета в санаториум. През цялото време двете си пишели усилено, приемайки ролите на героите от техните истории. „Внезапната смърт, самоубийството и убийството приемат екстравагантни измерения. Интересували ги идеите за неизмерима власт, особено убийство без наказание, и най-много ценели злите персонажи“ – казва д-р Медликот. Волумния е една от техните измислени държави. Нейната императрица е само на 13 години и има жесток нрав, избивайки всеки, предизвикал гнева й.

Двете пишели трескаво в месеците преди убийството. „До момента на убийството те били завършили съвместно шест книги, в допълнение към пиеси, поезия и дори една опера. Любимите герои в техните истории винаги действали над закона“. Доктор Медликот заключава, че двете са развили параноя от екзалтиран тип, в условията на folie a deux (лудост на двама):

„Те показвали груба самонадеяност и арогантност, екзалтирано настроение, грандиозни самозаблуди и падение на морални ценности, в крайна сметка убивайки майката на една от тях“.

Съдбата на техните творби е неизвестна, но дневникът на Полин осигурява повече от достатъчно боеприпаси на обвинението.

Процес и последствия

Полин и Джулиет напускат сградата на съда в Крайстчърч

Полин и Джулиет напускат сградата на съда в Крайстчърч

Преди началото на процеса става ясно, че жертвата Онора Рийпър никога не е сключвала брак с Хърбърт Рийпър – мъжът, когото всички смятали за неин съпруг. Затова тя и Полин са наричани с моминското й име Паркър по време на съдебните заседания.

Процесът се превръща в сензация, благодарение на спекулациите, че момичетата са лесбийки и умствено болни. Двете са осъдени на 30 август 1954 година, като всяка от тях прекарва в затвора 5 години, тъй като били твърде млади да бъдат осъдени на смърт. Освобождават ги при условие, че никога няма да се видят отново.

Присъдата виновни означавала неизбежна раздяла за Полин и Джулиет. Хюм е изпратена в затвора Майнт Идън, а Паркър в затвора Папаруа за известно време, докато не бъде завършен по-строго охранявания затвор Арохата край Уелингтън. Двете се оказват в наказателна система претърпяваща реформи и по време на петте години прекарани зад решетките ударението се премества от наказание към реабилитация, макар условията в Маунт Идън, където лежала Джулиет, да били крайно примитивни и неприятни. Не им било позволено да си пишат писма.

Хилда Хюм

Хилда Хюм

Джулиет Хюм е освободена първа и напуска страната дни след освобождаването си, за да се присъедини към майка си Хилда Хюм и нейния нов съпруг Уолтър Пери.

Пери бил бивш наемател в дома на семейство Хюм и Джулиет приема неговата фамилия. Полин Паркър остава в Нова Зеландия до средата на 80-те години, когато свършва изпитателният й срок. После заминава през океана.

Три години след излизането й от затвора Джулиет Хюм е вече в Англия и работи като стюардеса в Нортъмбърланд.  До средата на 80-те работи като закупчик за универсален магазин, а после като застраховател на имоти.

Сбъдната фантазия

Ан Пери (Джулиет Хюм)

Ан Пери (Джулиет Хюм)

По странно стечение на съдбата младежката фантазия на Джулиет изглежда най-накрая се сбъдва след години: тя се превръща в прочута авторка на криминални романи, пишейки под псевдонима Ан Пери. Нейните книги, развиващи се във викториански Лондон, се публикуват в Ню Йорк и се сдобиват с популярност в Обединеното Кралство. Говори се дори за филм и телевизионни сериали.

Доказателствата, че Ан Пери и Джулиет Хюм са едно и също лице са огромни. Рождената дата на г-ца Пери, според справочника „Съвременни автори“, е 28 октомври 1938 година. Тя би трябвало да е била почти на 16 години по време убийството. Името на майка й е Х. Марион Пери (по баща Рийвли), а баща й се казва Уолтър Пери. Тези детайли са идентични с Джулиет Хюм. (Уолтър Пери е любовника на Хилда Хюм, за когото тя по-късно се омъжва). Снимките на Джулиет Хюм и Ан Пери също доста си приличат.

От 1967 до 1972 година тя живее в Калифорния. Сега Ан Пери живее в Портмахомак в северноизточна Шотландия и е издала поредица от криминални романи, първият от които излиза през 1979 година.

Главната героиня в нейните викториански криминални истории е Шарлот Пит, жена от висшето общество, омъжена „под нивото“ си за полицейски инспектор. Заедно с по-младата си сестра Емили тя работи за кулисите на престъпленията, разследвани от инспектор Пит, често без неговото знание и одобрение.

Хилари Нейтън (Полин Паркър)

Хилари Нейтън (Полин Паркър)

Полин Паркър прекарва известно време в Нова Зеландия под засилен контрол преди да й бъде позволено да замине за Англия. От 1997 година тя живее в малко селце край Струд в Кент и е собственик на детско училище по езда под името Хилари Нейтън. Приема католицизма и от много години отказва да дава интервюта, свързани с убийството на майка й, изразявайки силни угризения за стореното.

През март 2006 година Ан Пери (Джулиет Хюм) споделя, че макар отношенията й с Полин Паркър да са били обсебващи, двете не са били лесбийки.
———————————————————————————————————————————————
Източници: christchurchcitylibraries.com, gaynz.net.nz, wikipedia.org, stuff.co.nz, andrejkoymasky.com, cmm.lefora.com

Филмът „Божествени създания“ в Замунда

8 Коментари за “Божествени създания: Полин Паркър и Джулиет Хюм”

  1. AvatarГалин Тодоров

    щом един човек би могъл да убие майка си, значи нищо не би го спряло да убие всеки. за бесилото са си.

  2. Avatarbleak

    Тотална лудост!Печелят класация за най-филмирани хора на света.Не са били лесбийки,а са си преставяли,че са героите от историите си,които не могат да живеят ако не са заедно.Гледах и филма.Когато идеята е по истински случай си личи просто,жесток беше.

  3. AvatarДи

    Интересни неща стават по света – очевидно девойки с психически проблеми убиват майката на едната, лежат в институции и в крайна сметка на едната й се разрешава след това да работи с деца…? Не мога да си го обясня…..

  4. AvatarЕмилия

    Галин е напълно прав! 5 години не е наказание за извратено престъпление (меко казано, и то планирано. Не вярвам в реинтеграцията на такива твари. Трябвало е да ги свитнат!

  5. AvatarUnknown

    Какво е било това правосъдие в Америка през 1954-та ???

  6. Avatarkleo70

    ВИНАГИ МИ Е БИЛО СТРАНО КАК Е ВЪЗМОЖНО ПОДОБНИ СОЦИОПАТИ ДА ИМАТ ТОЛКОВА ВИСОК КОЕФИЦИЕНТ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ???

  7. AvatarДжийн

    kleo70, хората с висок коефициент на интелигентност са склонни да се задълбочават в самотни занимания с цел личностно развитие, което развитие може да е в абсолютен разрез със социалните схващания и морал именно поради тази изолираност,в която личността доброволно се поставя. Това съвсем не означава, че интелекта и престъпността са взаимообвързани, просто убийствата на хората с по-високо IQ печелят популярност със сложността си.

  8. Avatarariman

    Само ми кажи какво му е сложното на това престъпление, банално и глупаво убийство, описано в два дневника, не се връзва!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –