Бебето П: Нечовешките изтезания и смъртта на Питър Конъли

Синини по лицето на Питър

Малкият Питър Конъли умира на годинка и половина, изтърпявайки месеци на зверски изтезания, нехайство и емоционален тормоз в ръцете на своята „майка“ Трейси Конъли, нейния приятел Стивън Баркър и неговия брат Джейсън Оуен. По времето на смъртта му теглото на Питър било с 50% под нормата за възрастта, а по тялото му били открити над 50 наранявания, сред които счупен гръбначен стълб. Неговото истинско име и имената на неговите мъчители излизат наяве едва след процеса, тъй като медиите имали съдебна забрана да разкриват самоличностите им. Той бил известен само като Бебето П.

Трейси „Клошарката“

Трейси Конъли
Трейси Конъли

Майката на Питър Трейси Конъли (с бащина фамилия Кокс), е родена в Лестър през 1981 г. Детството й било сложно и нестабилно. Нейната майка Мери била наркоманка и пияница, а връзката й с Гари Кокс, когото Трейси смятала за свой баща, бурна и изпълнена с насилие. Домът им бил невъобразимо мръсен, а Трейси и нейният доведен брат – мърляви и занемарени. Мери и Гари Кокс се разделят през 1984 г. и Трейси се премества с майка си в Лондон. Доведеният й брат останал с баща си в Лестър.

Когато Трейси навършила 12 години, майка й я информирала, че Гари не е неин баща, а тя всъщност е продукт на пиянското й сношение с омъжен приятел на семейството.

Гари Кокс починал през 1988 г. и братът на Трейси се преместил при нея и майка й в Лондон. Той трудно свиквал с новата обстановка и проявявал насилие към децата в училище и към сестра си у дома. Ако Мери се надявала, че преместването в Лондон ще подобри живота на семейството, децата й едва ли смятали така. Съученичка от детството на Трейси си я спомня така:

„Никой не искаше да играе с нея в училище. Тя беше пълна, мръсна и влизаше в час, обута с разпадащи се обувки и странни развлачени панталони. Децата я наричаха Трейси „Клошарката“, заради размъкнатия й вид. Често ядеше бой от другите деца и неведнъж се появяваше в училище с цепната устна“.

Трейси бързо се научила да се прави на твърд непукист. Стигнала до заключението, че е най-добре да мълчи и да търпи, особено след като веднъж се оплакала на майка си, че е физически малтретирана от техен близък роднина, само за да бъде обявена за лъжкиня.

Самотна, без баща и без никакво самочуствие, Трейси се задоволявала с всяка трохичка привързаност, до която можела да се докопа. Запознала се със секса на доста крехка възраст, вероятно търсейки по този начин вниманието, което така й липсвало вкъщи.

В периода от 1991 до юни 1992 г. Трейси била вписана в регистъра на детските служби заради липсата на грижи от страна на майка й, макар че служителите имали подозрения и за физически тормоз. Социалните служби се намесили и Трейси била изпратена в пансион за деца със специални образователни нужди и поведенчески и социални проблеми, където изкарала успешно изпитите си за средно образование. Вероятно точно този неин ранен сблъсък със социалните служби помогнал на Трейси да манипулира с лекота социалните работници години по-късно, когато проявявили интерес към сигурността на собствените й деца.

Завършвайки училище на 16-годишна възраст, Трейси се запознала с бащата на Питър – 33-годишен железопътен работник, чието име остава в тайна от медиите. След година двамата се преместили в общинска къща в Тотнъм, където Трейси родила в бърза последователност трите си дъщери, преди на бял свят да се появи бебето Питър. Сключили брак шест години по-късно, през септември 2003 г. Преди да се запознае с Трейси бащата на Питър никога не се бил сблъсквал със социалните служби.

Питър бил едва на три месеца, когато съпругът на Трейси я напуснал, заради скандали за домакинстването й – или липсата на такова – и подозрения, че флиртува с други мъже в интернет. По същото време тя била диагностицирана с депресия.

Само след три месеца Трейси започва връзка с 33-годишния общ работник Стивън Баркър, с когото се запознала в дома на своя приятелка, където правел ремонт.

Стивън Баркър

Стивън Баркър
Стивън Баркър

Роден през юни 1976 г. като второто от пет деца и израснал в Лондон, Баркър посещавал специално училище за трудновъзприемащи деца в Тотнъм и имал коефицициент на интелигентност от едва 60 точки. Макар по време на процеса да твърдял, че не може да пише и чете, обвинението успява да опровергае това, излагайки като доказателство СМС-ите, които бил изпращал от телефона си.

Висок 1,90 м и тежащ 114 кг, Баркър запалено събирал ножове и оръжия за бойни изкуства, притежавал арбалет и завидна колекция от свастики и друга нацистка меморабилия. Често се разхождал около дома си в бойно облекло. Като дете обичал да наранява животни и изтезавал морски свинчета и жаби – одирайки последните, преди да им счупи краката. Той донесъл в дома на Трейси две змии, които хранел с пилета, мишки и зайци.

Стивън и неговият брат Джейсън Оуен (който също бил изправен на съд за смъртта на Питър), се били сблъсквали със закона и преди. Двамата били обвинени във физически тормоз над своята баба, която искали да принудят да промени завещанието си в тяхна полза. Те затворили 82-годишната старица в гардероба и я пребили, когато отказала да изпълни исканията им. Процесът срещу тях обаче не се състоял, защото баба им починала от пневмония преди делото да отиде в съда.

Стивън се нанесъл у Трейси през февруари 2007 г. в техния първи дом на улица „Хермитаж Роуд“ в Тотнъм. Жилището им било описано от социалните работници като тясно, неподдържано и смърдящо на урина.

Джейсън Оуен (Баркър)
Джейсън Оуен (Баркър)

Скоро се преместили в друго общинско жилище близо до улица „Пенсхърст Роуд“, което делели със семейния ротвайлер Кайзер, една немска овчарка и един стафордширски бултериер. Това бил домът, в който Питър щял да загине от жестока, самотна и агонизираща смърт.

Социалните работници, които посещават къщата над 60 пъти преди смъртта на Питър, твърдели, че не са имали представа за присъствието на Баркър там и за неговата огромна роля в живота на четирите деца на Трейси, които той къпел, хранел и наглеждал, докато тя се ровела в интернет или спяла по цял ден.

Някъде през юни 2007 г. братът на Стивън Джейсън Бъркър (който по-късно променя фамилията си на Оуен, в опит да запази анонимността си), се премества в дома на Конъли заедно с 15-годишната си приятелка Анджела Годфри и четирите си деца. Оуен винаги бил упражнявал доминиращо влияние над своя брат и насилието върху Питър се засилило след неговото идване. След смъртта на Питър Оуен (който се бил хвалил пред познати: „аз и едно приятелче измъчвахме някой… ама май отидохме твърде далеч“), се опитал да избяга от страната, за да избегне правосъдието.

Животът на Питър

Питър Конъли
Питър Конъли

Питър е роден в Университетската болница на Северен Мидълсекс на 1 март 2006 г. Първите му посещения в лекарския кабинет не се отличават с нищо необикновено. Развивал се като съвсем нормално бебе и получил първите си ваксинации.

На 22 март здравният работник Ивон Дъглас направила първото си домашно посещение. Отбелязала в доклада си, че Питър се развива добре и се храни с майчина кърма, но е развил млечница (гъбична инфекция на устната кухина). Заради историята на семейството случаят на Питър бил поставен в синя папка, което означавало, че са налице причини за безпокойство.

На 4 май Трейси отново завела Питър в клиниката, за да бъде прегледан от здравен работник (в Обединеното кралство това са регистрирани медицински сестри, чиято роля е да се грижат за умственото, физическо и социално добруване на обществото, чрез даването на съвети и подкрепа на семейства от всички възрастови групи).

Питър Конъли
Питър Конъли

През лятото на 2006 г. родителите на Питър се разделили и баща му напуснал семейната къща на 17 юли, отблъснат от невярната си съпруга. Тук започнала връзката на Питър със Стивън Баркър. Само след три месеца Баркър се преместил при майката на Питър и децата й.

На 18 септември Трейси завела Питър при личния му лекар с кашлица и обрив по дупето. По време на консултацията се оплакала на доктора, че Питър лесно се насинява и се притеснявала да не бъде обвинена за това.

На 13 октомври Трейси се върнала при личния лекар, заявявайки че Питър е паднал по стълбите. При прегледа докторът открил охлузвания отдясно на гърдите му и по лявата част на черепа му и посъветвал Трейси да сложи перила на стълбището си. Тук е важно да отбележим, че Питър тогава бил само на седем месеца и все още не можел да ходи.

На 11 декември Трейси се обадила по телефона на лекаря и казала, че Питър има подутина на главата и не знае какво да прави. Докторът й дал направление за болницата, където Питър да бъде прегледан на скенер и да му се направят тестове за съсирване на кръвта.

В болницата, освен подутината на челото на Питър, лекарите открили натъртвания по дупето, лицето и гърдите му. Трейси не могла да обясни подутината, но предположила, че детето се е катерило, падало и се е удряло само, и отново наблегнала на твърдението си, че кожата му е много чувствителна и лесно му излизат синини. Освен това подметнала, че е напълно възможно да е паднал от дивана и да е бил одраскан от кучето. По-късно, вече пред полицията, Трейси отново не могла да даде адекватно обяснение за раните на сина си, но предложила известен брой хипотетични ситуации и намекнала, че травмите може да са се случили, докато детето е било поверено на грижите на майка й. Тестовете показали, че Питър не страда от никакво заболяване, което би направило кожата му толкова чувствителна към наранявания.

На 12 декември се провела стратегическа среща на социалните работници и полицията, на която било решено, че Питър не може да се върне в семейния си дом, докато не приключи полицейското разследване. Тогава бащата на Питър предложил да си вземе отпуска, за да може да гледа сина си, но Трейси заявила пред властите, че той бил удрял децата си преди и не бива да му се има доверие. От записките, направени по време на срещата, става ясно, че родителите на Питър са разделени и че „майката си има приятел, г-н Х, който не остава насаме с децата“. Нито полицията, нито социалните работници си направили труда да разследват този „г-н Х“ или да го призоват като свидетел.

Научи повече за:   Вайълет Бърлинг: Акордеонът на мъченията

На 13 декември социален работник и полицейски служител интервюирали две от сестрите на Питър след училище. Те не забелязали никакви признаци, че децата са жертва на домашно насилие.

На 14 декември консултант-педиатърът от болницата „Уитингтън“ Хедър Макинън заявила, че комбинацията от натъртвания по тялото на Питър „предполага умишлено нараняване“. Добавила в доклада си следната препоръка: „Да не се връща вкъщи. Да се постави под полицейска протекция, ако е необходимо“.

На 15 декември Питър бил изписан от болницата и поверен на грижите на представената като близка приятелка на майка му Анджела Годфри. Силвия Хенри, тим мениджър в офиса на социалните служби в Тотнъм, била намерила за Питър подходящи приемни родители и с „голяма неохота“ позволила той да бъде даден на г-ца Годфри, но била принудена от Детския указ от 1989 г., според който в такива случаи предимство винаги имат близките и познатите на родителите на детото. В изявлението си пред полицията, разследваща смъртта на Питър, Силвия Хенри казва:

„Моето впечатление от Анджела бе, че тя вярва, че местните власти преувеличават и че твърденията на майката, че Питър се е наранил при игра, са напълно достоверни“.

Силвия Хенри също така разказва, че г-ца Годфри била поискала „голяма сума пари, около 320 лири на седмица, за да се грижи за детето и непрекъснато настояваше то да се върне колкото се може по-скоро на родителите му“.

На 18 декември социалната служителка Агнес Уайт посетила дома на Трейси и написала в доклада си, че къщата е мръсна, неподдържана, мирише на урина и вътре живеят три големи кучета.

На 19 декември Трейси и нейната майка били арестувани по подозрение в жестоко отношение към дете. По време на полицейските разпити и двете не предложили никакви специфични обяснения за нараняванията, а цитирали същите възможни причини като преди. И двете казали, че в къщата живеят само Трейси и четирите й деца, а бабата ги посещавала само от време на време. На никоя от тях не бил зададен директно въпросът, дали до дома имат достъп други възрастни хора. Майката на Питър заявила в записания разговор:

„Никога не съм го удряла през живота си и не смятам да го правя. Каквото и да говорите, аз съм много добра майка.  Може да не съм най-добрата на света, но съм добра майка“.

Двете жени били пуснати под гаранция, с условието да се върнат отново на 11 януари 2007 г.

На 22 декември било проведено съвещание, на което присъствали социален работник, представител на местните власти и полицията. На срещата било отбелязано, че нараняванията на Питър не са инцидентни и нито един от възрастните му близки не е могъл да даде адекватно обяснение за това как са се случили или кой е бил с детето по това време. Питър, както и най-малката му сестра, били вписани в регистъра за детска защита на основание физически тормоз и липса на грижи. Никой от присъстващите на събранието не подкрепил идеята за вписване в регистъра и на другите му две сестри.

Докато Питър бил при Анджела, тя съобщила, че по тестисите му има натъртвания и заявила, че са били причинени от болничния персонал по време на рентгеновите снимки. Трейси често посещавала сина си, като го видяла три пъти само в Коледния ден. Социалните и здравни работници също посещавали Питър и според тях през този период връзката между бебето и неговата майка се била подобрила значително.

На 24 януари се състояла стратегическа среща, на която се стигнало до съгласието, че макар нараняванията на Питър да не са инцидентни, няма как да се разбере кой е извършителят. Полицията одобрила връщането на Питър у дома му, но при условие, че майката уреди преместването на трите кучета.

На 26 януари Питър се върнал в къщи, въпреки че кучетата били все още там и проблемите със сигурността му не били разрешени. Силвия Хенри твърди, че се била опитала да отложи завръщането му, но тъй като срещу майката не били повдигнати обвинения за жестокост към детето, нямала друг избор освен да го върне у дома.

Мария Уорд
Мария Уорд

На 2 февруари Питър получил третите си ваксинации. На същата дата за негов социален работник била назначена Мария Уорд.

На 19 февруари семейство Конъли се преместило в новия си дом с четири спални. Все още никой не подозирал, че Стивън Баркър живее с тях.

На 22 февруари Мария Уорд направила първото си домашно посещение и отбелязала в доклада си, че между Питър и майка му се наблюдават добри отношения. При следващите й посещения на 5 и 8 март Питър дори й се усмихнал.

Важно е да отбележим, че по някое време през март 2007 г. Трейси Конъли била интервюирана от социален работник и разговорът им бил записан на видео. На записа тя разказва въодушевено за своя „приятел“ и как щяла да му готви вечеря за Свети Валентин. Въпреки това социалните служби отричат да са знаели за присъствието на Стивън Баркър и заявяват, че Питър е щял да бъде отнет от майката, ако било така. Полицията никога не получила подобен запис, нито пък такъв бил предложен като доказателство в последвалия процес. Полицаите твърдели, че ако в ръцете им бил попаднал такъв запис, са щели на всяка цена да се опитат да издирят въпросния г-н Х, дори само за да го елиминират като възможен заподозрян в разследването на физическия тормоз над Питър преди смъртта му.

На 2 март социалният и здравният работник посетили дома на Конъли и забелязали, че Питър си удря главата в пода. Той бил насочен към Центъра за детско развитие.

На 5 март медицинската сестра от училището на сестрите на Питър се обадила на Мария Уорд и й казала, че е видяла как майката Трейси крещи и удря шамар на едно от момичетата. Службите разговаряли с детето насаме и то потвърдило случилото се. Тогава тя също била добавена в регистъра за протекция.

На 13 март Мария Уорд разговаряла с бащата на Питър. Това била първата му среща със социалните служби от декември насам. Бащата заявил, че иска да се вижда по-често с децата си и ще да търси юридическа помощ. Освен това споменал, че Трейси си има приятел, когото бил виждал в дома й. Тя ожесточено отрекла и заявила, че това е бил просто някакъв работник, който й помагал вкъщи. Бащата на Питър споделил убеждението си, че Трейси не би удряла децата си.

На 15 март Трейси започнала да посещава курсове по програмата „Добри родители“. От социалните служби й съобщили, че ще увеличат неочакваните си посещения в дома й.

На 22 март социалният работник забелязал червена следа по лицето на Питър, която неговата майка обяснила с падането му върху маса.

На 23 март Питър се явил на годишния си преглед в здравната клиника. Здравният работник Полет Томас написала в доклада си, че „няма място за тревоги“. По време на визитата Трейси гневно споделила раздразнението си от честите посещения на социалните служители, които й пречели да се радва спокойно на децата си.

На 7 април Питър бил  забелязан от съседите да седи в градината и да яде пръст, а на челото му имало огромна синина. Той бил тих и отдръпнат в себе си.

Синини по лицето на Питър
Синини по лицето на Питър

На 9 април личният лекар установил синини по лицето на Питър. Той бил приет в болницата, където медицинската сестра забелязала огромна мека подутина от лявата страна на главата му. Обяснението на Трейси било, че преди четири дни дете на неговата възраст било бутнало Питър и той се бил ударил в мраморния ръб на камината. Казала, че е изглеждал омърлушен, но бил добре през следващите два дни, а тази сутрин се бил събудил с болки във врата и си държал главата на лявата страна. Питър имал малка, кръгла синина на дясната буза, голяма подутина и охлузване от лявата страна на главата, охлузвания около очите, драскотини по лицето и ушите, обрив по задната страна на ръцете и очевидно въшки в косата. По тялото му също били установени натъртвания и драскотини. Тестовете за менингит се оказали негативни, макар че майка му се опитвала да пробута тази болест като извинение за нараняванията и дори била чута да се хвали, че синът й има менингит. КТ скенерът също не показал никакви отклонения.

При приемането на Питър в болницата майка му споменала, че с нея е дошъл един приятел, който бил станал свидетел на падането на детето и се страхувал, че то ще й бъде отнето, тъй като е вписано в регистъра за защита. Сега властите смятат, че този приятел е бил Стивън Баркър.

Медицинска сестра от болницата казала на социалния работник, че не смята нараняването за не-инцидентно, тъй като все пак е било причинено от друго дете. Полицията не била информирана за случая.

На 11 април Питър бил изписан и се върнал у дома. Лекарите заявили, че е претърпял „тривиално нараняване на главата по време на детска игра, няколко дни преди приемането му в болницата“. На 24 април социалният работник забелязал, че Питър не се държи добре на краката си.

На 9 май здравният работник направил планираното си посещение в дома на Конъли и отбелязал в доклада си, че Питър е живо и активно дете, чисто и спретнато облечено. На следващия ден Трейси не се явила на курса „Добри родители“. Пропуснала и следващите няколко занимания. През същия месец социалните работници идвали още няколко пъти, като в един от случаите вратата им отворил самият Баркър, но не забелязали нищо нередно в поведението на малкото момче или в здравословното му състояние. В края на месеца Трейси пропуснала назначения преглед при здравния работник на Питър в детската клиника.

На 1 юни социалният работник направил неочаквано посещение и заварил Питър да лежи завит с одеяло на дивана, с червено лице, одраскана брадичка и червена линия под окото. Трейси обяснила, че малкият се е сбил със свое другарче. Социалната служителка настояла Трейси да заведе Питър на лекар.

Научи повече за:   Ерик Смит: Малолетният детеубиец от Савона

Лекарят, който знаел, че Питър е в регистъра за защита, открил по тялото му 12 области с натъртвания и одрасквания и отпечатък от грубо стискане с ръка в долната част на левия му крак. Трейси обяснила отпечатъка, разказвайки как Питър щял да падне от дивана и се наложило да го сграбчи за крака в последния момент.

Социалната служителка информирала полицията, но те решили да не предприемат съвместно разследване, а да оставят нещата в нейни ръце и тя да им се обади, ако прецени, че намесата им е наистина необходима. Питър бил изписан и отново се озовал в дома си.

Пълният списък с нараняванията на Питър включвал 12 синини и натъртвания, одрасквания и белези по дясната част на долната челюст, лявото ухо, под лявото око, на лявата ноздра и в левия ъгъл на устата, дясната част на гърдите, долната част на гърба, под пъпа, връхчето на левия му среден пръст и долната част на левия му крак.

Полицията била убедена, че нараняванията на Питър не са инцидентни и свикала спешно съвещание със социалните служби, на което било решено, че Питър не може да остане при майка си.

На 5 юни Трейси била арестувана за втори път и откарана за разпит в полицейското управление в Хорнси. Тя предложила най-различни версии за нараняванията на сина си. Казала:

„Никога не съм го удряла и затова още повече се разстройвам, когато непрекъснато ме обвинявате в нещо, което не съм направила“.

Детективът, който провеждал разпита, казал: „Само за една седмица по детето ви са се появили най-различни синини и рани. Той трябва да е или детето с най-лош късмет на света, или тук става нещо друго“.

Майката отговорила: „Нищо друго не става, кълна се“ – и добавила – „Светът ми ще се разпадне без него. Толкова дълго чаках да родя момче и съм щастлива, че го имам“.

Криминални Досиета има нужда от помощта Ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Tsvetomir
350
2

В същия ден Анджела Годфри дала писмено съгласие на социалните служби, че не бива в никакъв случай да оставя Питър насаме с майка му. Освен нея, няколко дни в седмицата за Питър и сестрите му щяла да се грижи и регистрираната бавачка Ан Уокър. Това споразумение щяло да бъде преразгледано след две седмици. Полицията била на мнение, че момченцето изобщо не бива да бъде връщано на майка му, докато тече разследването. Социалните служби обаче върнали Питър в дома му успокоени, че семейната приятелка Анджела Годфри ще бъде там.

На следващия ден Питър бил посетен от здравен работник, който забелязал, че детето е изгубило доста тегло от месец март досега и има струпеи по главата. Трейси заявила, че те са се появили от някаква алергична реакция.

На 12 юни бавачката споделила със социалния работник, че е разтревожена от раната на главата на Питър, която сълзи и кърви, и от това, че детето често не е къпано, мирише на повръщано и изглежда постоянно гладно. През следващите дни тя постоянно подавала сигнали за лошото състояние на Питър. По-късно бавачката Ан Уокър казва за пресата:

„Той умираше. Аз им казах за състоянието му. Но нищо не беше направено. Ако някой беше предприел нещо, сега нямаше да оплакваме загубата на един детски живот. Всички предупредителни знаци бяха налице. Непрекъснато се обаждах за синините, белезите, обривите и съсирената кръв в ухото му. Той винаги миришеше на повръщано, дрехите му бяха мръсни. Пръстите му бяха черни, а ноктите му счупени. Веднъж сам си махна един нокът, който едвам се държеше. Имаше огромен струпей на главата, от който сълзеше кръв. Беше в ужасно състояние“.

На 29 юни Ан Уокър се обадила на социалния работник с новината, че майката на Питър е дошла и е взела детето си неправомерно. Служителката се опитала да се свърже три пъти с Трейси, но без успех.

В същия ден братът на Баркър Джейсън Оуен, неговата 15-годишна приятелка и децата му се нанесли в дома на Конъли. Очевидно било напълно възможно шестима допълнителни души да се скрият в къща с три спални, в която вече живее петчленно семейство, защото социалните служби заявили по-късно, че не са имали никаква представа за тяхното присъствие, въпреки многобройните посещения на най-различни професионалисти в последните седмици от краткия живот на Питър.

Социалният работник успял да се свърже с Трейси чак на 2 юли. Майката на Питър казала, че е заминала в Крикълуд, където трябвало да се погрижи за болния си чичо и ще се върне на 4 или 9 юли, в зависимост от здравето му. Впоследствие това се оказва пълна лъжа, измислена вероятно за да прикрие някои нови видими наранявания по детето.

На 18 юли Трейси завела Питър в детската клиника с инфекция на ухото и скалпа. Теглото му било доста под нормата, макар апетитът му да бил отличен. Имал въшки и кръв около лявото ухо, където се бил чесал. Детето имало болнав вид, а нокътят на средния му пръст бил възпален.

На 23 юли бавачката Ан Уокър се обадила в социалните служби и казала, че не може повече да се грижи за Питър и сестрите му, заради неговата инфекция и въшките им. Социалната служителка се свързала с Трейси и изразила загрижеността си за бавното заздравяване на раната на Питър.

На 25 юли се състояла планирана среща на социалните служби, на която било взето решението, че засега случаят на Питър не изисква спешни мерки, но ще се преразгледа, ако се появят нови сигнали.

На 30 юли социалният работник направил планирано посещение в дома на Конъли. Служителката разговаряла с децата и с майката поотделно. Питър бил сложен в детско камионче и се усмихвал, но изглеждал твърде уморен. Ухото му било подуто и зачервено. Главата му била намазана с бял крем и Трейси казала, че инфекцията му се подобрява. Цялото лице на Питър било омазано с шоколад и социалната служителка помолила да го измият. Анджела Годфри го извела от стаята и не се появила повече, докато служителката не си тръгнала. Впоследствие станало ясно, че шоколадът е бил използван за замаскиране на раните по лицето на детето.

На 31 юли полицията организирала среща с прокуратурата, която отказала да предприеме действия срещу майката и бабата на Питър, поради липса на доказателства.

На 1 август Трейси завела Питър в Центъра за детско развитие, където бил прегледан от педиатърката Саба ал Зайят. Направлението на Питър ясно посочвало, че той е вписан в регистъра за защита, но не споменавало нищо за текущото разследване на нараняванията му. Детето било зле, с температура, течащ нос и видими синини. Теглото му било стряскащо ниско.

Д-р Саба ал Зайят заключила, че състоянието на Питър се дължи на вероятна вирусна инфекция. В картона му пишело, че той има история на повтарящи се натъртвания и инфекции, абнормално поведение (агресия, блъскане на главата в пода, хиперактивност) и че вероятно страда от някакво метаболично разстройство. Докторката посъветвала Трейси да заведе Питър при личния му лекар, ако състоянието му не се подобри. Тя не извършила пълен преглед на детето, защото бил „хленчещ и кисел“.

Според доклада от аутопсията на Питър в онзи момент детето имало многобройни фрактури на ребрата и вероятно счупен гръбнак. Момченцето сигурно е било парализирано от счупения гръбнак и неспособно да изпразни пикочния си мехур. Въпреки това д-р Саба ал Зайят заявява по-късно: „Той не изглеждаше с нищо по-различен от всяко друго дете с настинка“. Настоявала, че той е движел краката си, седял е без чужда помощ и във вида му не е имало нищо подозрително.

На 2 август полицията и социалните служби съобщили на Трейси Конъли, че няма да бъде подвеждана под отговорност. Тя се разплакала от облекчение и казала, че сега ще се прибере вкъщи, ще целуне момчето си и ще му опече сладкиш.

На 3 август в 11:35 ч. сутринта лондонската спешна помощ получила обаждане от Трейси Конъли, която казала, че 17-месечният й син, който бил на антибиотици, е спрял да се движи. Казала на медицинския екип, който пристигнал в 11:43 ч., че за последно била проверила детето в 01:00 ч. през нощта и че той не бил добре напоследък и страдал от гъбична инфекция. Трейси се качила в линейката при Питър и двамата пристигнали в болницата в 12:19 ч., където смъртта на детето била официално установена. Трейси Конъли била арестувана в 13:45 ч.

Медицинският екип на Бърза помощ установил, че Питър е бил мъртъв от известно време преди Трейси да им се обади и разказал, че майката на детето е изглеждала по-разтревожена от състоянието на косата си и намирането на цигарите си, отколкото от факта, че синът й е мъртъв. Също така били забелязали отвратителното състояние на дома, из който били разпилени разчленени животни (вероятно храната за змиите и кучетата на Баркър), а по стените били размазани изпражнения.

Окървавените дрешки на Питър
Окървавените дрешки на Питър

Преди линейката да пристигне Баркър, Оуен и неговата 15-годишна приятелка Анджела Годфри вече се били отървали от окървавените чаршафи на Питър и други доказателства и си били плюли на петите. Те били открити от полицията в един къмпинг, като у тях били намерени оръжия. Всичките дрешки на Питър, които полицията иззела от къщата, били окървавени.

Основен свидетел

Съдът забранил на медиите да споменават имената на задържаните мъчители и на тяхната жертва, за да им осигури честен процес, но истинската им самоличност бързо се разпространила в интернет. Само дни след първоначално обявената им присъда Фейсбук се принуждава да затваря страници и групи, които разкривали тяхната самоличност и обещавали жестока саморазправа.

В главен свидетел на обвинението се превърнала 15-годишната приятелка на Джейсън Оуен Анджела Годфри, чието име тогава се държало в тайна. През очите на момичето, което всъщност открило тялото на Питър, съдебните заседатели се сблъскали с жестоката бруталност, на която било подложено малкото момченце в ръцете на втория му баща.

Избягалата от къщи Анджела живеела заедно с любовника си Оуен в мърлявия и пълен с въшки общински дом на семейство Конъли, с размазани по стените изпражнения и неописуема воня на урина, която те стиска за гърлото.

Все още измъчвана от чувство за вина, задето е била твърде изплашена, за да реагира навреме, тийнейджърката разказала пред съда как Стивън Баркър бил рязал връхчетата на пръстите на Питър с макетен нож и изтръгвал ноктите му с клещи.

Научи повече за:   Народът срещу Лари Флинт

Най-чудовищната сцена, на която момичето станало свидетел, е тази, в която Баркър осакатява малкия Питър, оставяйки го парализиран от кръста надолу. Извергът седял на дивана във всекидневната и гледал телевизия, а момченцето лежало в скута му, напряко на коленете му.

Свидетелката разказва: „Той седеше самодоволно ухилен на дивана, пушеше канабис и подмяташе Питър като парцалена кукла. Изведнъж се чу силен пукот, който прокънтя из цялата къща. Той беше счупил гръбнака на малкото бебе. Питър нададе сърцераздирателен писък. Беше толкова силен, че аз излязох в градината и запуших ушите си с ръце, за да не го чувам“.

Невероятно, но точно тази ужасяваща травма останала незабелязана от социалните работници и педиатърката д-р Саба ал Зайят. Тя пропуснала да забележи и счупените ребра и двата липсващи нокътя на детето.

След това Анджела разкрила истината за мрачната съдба на Питър в нощта на 3 август 2007 г. Неговият непрекъснат плач безпокоял цялото семейство.

„Той не спираше да вие в креватчето си. Просто не можеше да спре. А лежеше в собствената си урина и изпражнения от няколко дни“.

„Тогава Стивън слезе долу и каза: „Аз ще се погрижа“. Влезе в стаята, затръшна вратата и внезапно плачът спря“.

Баркър ударил беззащитното детенце в лицето толкова силно, че то погълнало едно от долните си зъбчета. Свидетелката добавя:

„Открих бебето в креватчето му около 09:00 ч. Цветът му беше странен, бледосин и беше вкочанен. Казах на майка му, че той не диша, но тя изчака до 11:30 ч. преди да се обади на Бърза помощ“.

„Междувременно Баркър излезе, взимайки със себе си спарените, окървавени и смрадливи чаршафи, непрани от месеци, и ги изхвърли в гробището, за да скрие доказателствата“.

Непълнолетното момиче събирало кураж в продължение на осем месеца, преди да се осмели да разкаже тази потресаваща история, защото се страхувало, че и тя ще стане мишена.

„Баркър разтърсваше силно Питър, удряше го като боксова круша, хващаше го за краката и го въртеше с всичка сила наоколо, седнал на компютърния стол, и накрая го пускаше и той падаше по глава на земята. След това го вдигаше и го правеше отново. Затискаше с палец гръкляна му толкова силно, че детето посиняваше и спираше да диша. Стивън се засмиваше, отпускаше хватката си и сетне натискаше дори още по-силно, за да види колко ще може да понесе детето. Притискаше и извиваше ноктите на бебето, карайки го да пищи от болка. Отряза връхчетата на пръстите му с макетен нож, сякаш режеше циреи. Каза, че така щял да има по-добър захват, за да изтръгне ноктите му. Това ме накара да потреперя“.

„След това караше малкия Питър да коленичи пред него и да протегне ръчичките си с кървящите пръсти за още наказания„.

„Всичко това не го задоволяваше и той вдигаше бебето над главата си и го пускаше на пода“.

Нараняванията на бебето представени пред съда
Нараняванията на бебето представени пред съда

Главата и тялото на момченцето били покрити с белези и рани, защото Баркър го хапел, за да покаже на стафордширския си бултериер и ротвайлер как да правят същото.

Анджела разказва: „Баркър слагаше Питър да легне по гръб в средата на стаята и го хапеше и ръмжеше пред кучетата. Хапеше го по главата, ръцете, тялото и краката. След това караше кучетата да го имитират“.

„Риташе бебето по гениталиите с обувка и го увиваше стегнато в одеяла, оставяйки го с часове в креватчето му без вода“.

Всяка вечер преди лягане, вместо приказка, Питър бил вдиган от пода като парцалена кукла и хвърлян грубо в леглото му.

„През нощта го чувах да плаче и да удря главата си в дървената решетка на креватчето си. Продължаваше с часове“.

Само няколко дни преди смъртта на Питър, след счупването на гръбнака му, Анджела излязла на разходка с него и Стивън Баркър. Детето не можело да стои изправено и падало непрекъснато.

Тя казала на Стивън, че сигурно гърбът му е счупен и след това повече не го видяла да ходи без чужда помощ. В последния ден от живота му, 2 август, Питър бил оставен сам в стаята си през целия ден.

В 23:00 ч. Баркър я извикал да гледа как извива пръстите на бебето със страшна сила. Момченцето дори нямало сили да изпищи.

Той нямал сили и да седи и непрекъснато падал, изглеждал наистина много зле и се потял. Баркър го ударил по главата, но детето сякаш не усетило нищо. Братът на Баркър Джейсън Оуен отбелязал, че детето изглежда така, сякаш ще умре всеки момент, но Стивън отговорил, че нищо му няма.

Свиделката разказва, че високият културист Стивън Баркър управлявал мръсната къща с желязна ръка. Той прекарвал цял ден в пушене на трева и гледане на телевизия, заобиколен от бирени кутии и опаковки от храна.

Животни

Съседите на зловещото семейство често се оплаквали, че телевизорът им работи по цял ден, а децата тичат наоколо като диви животни. Запуснатата майка на Питър взимала хиляди лири в социални помощи и спяла по цял ден.

Вместо да се грижи за четирите си деца, тя използвала помощите, за да играе на онлайн покер. Трейси пренебрегвала постоянния плач на Питър и с часове висяла в разни интернет чатове. Без никакво чувство за срам, дори обичала да се хвали онлайн, че страшно й харесва да бъде майка.

В действителност пищящият Питър прекарвал по 23 часа на ден, захвърлен в детското си креватче, заключен в малка, тъмна стая със спуснати завеси. Понякога никой не го проверявал изобщо и той просто си седял там сам без играчки.

Стивън Баркър не позволявал на никой да влиза в безрадостната стая, дори за да сменя мръсните му пелени. Трейси искала позволение, за да го храни.

Анджела разказва: „Тя се страхуваше от него. Всички ние се страхувахме. Ден след ден слушах писъците, които идваха от креватчето на Питър. Но не смеех да направя нищо. Пелените му не бяха сменяни от толкова дълго, че кожата му беше почнала да гние. Дупето му беше като отворена рана, на мехури и покрито с язви“.

Момичето разказва как майката е лъгала приятелите си и социалните служби, прикривайки варварското насилие на приятеля си.

„Обясняваше гнойните, инфектирани рани по лицето на бебето с цяла поредица от глупости, които просто бяха приемани на доверие от професионалистите. Тя беше чудовищна майка, пълен боклук. Казваше им, че той е несръчен и пада сам непрекъснато и си удря главата. Всичко това бяха лъжи“.

Лицето на Питър, намазано с шоколад
Лицето на Питър, намазано с шоколад

„Не можех да повярвам, че социалните работници продължаваха да се връзват на нейните истории“ – казва момичето.

Четири дни преди Питър да умре, когато лицето му било покрито със синини и рани, социалната работничка Мария Уорд направила последната си визита в дома им. Тийнейджърката разказва:

„Той беше в такова състояние, че дори майка му се беше разтревожила. Дори каза, че социалната работничка трябва да е идиот, за да не забележи, че нещо не е наред. Затова Трейси разтопи един шоколад и намаза лицето му с него, за да прикрие раните“.

„После го сложи в детското му камионче, защото и без това не можеше да седи на столчето си и пъхна в ръката му шоколадова бисквита. Сетне намаза главата му с лекарство, за да прикрие кървящите му рани“.

„Социалната работничка не забеляза нищо. Трейси не можеше да повярва на късмета си, когато тя просто му хвърли един бърз поглед и му каза: „Здравей, малко приятелче!“. Това беше. След това беше отведен в кухнята. Вратата се затвори след него. И това беше последният път, когато някой външен човек го видя жив“.

Най-тъжното нещо било, че Питър се усмихнал на жената. Той седял в камиончето си със счупен гръбнак, осем счупени ребра, изтръгнати нокти и пелени пълни с изпражнения, и все пак бил в състояние да се усмихне.

Присъди

На 11 ноември 2008 г. Стивън Баркър и неговият брат Оуен са признати за виновни в „причиняване или допускане на смъртта на дете или уязвим човек“. Трейси Конъли вече се била признала доброволно за виновна в това обвинение. По време на процеса обвиненията в убийство към нея и Оуен били свалени, поради недостатъчно доказателства. Стивън Баркър пък бил признат за невинен по обвинението в убийство от съдебните заседатели.

Трейси Конъли и Стивън Баркър са изправени повторно пред съда през април 2009 г. Този път били обвинени в изнасилването на двегодишно момиченце, което също било вписано в регистъра за защита (вероятно става въпрос за най-малката дъщеря на Трейси Конъли, но поради наложената на медиите съдебна забрана за разкриване на името на жертвата, това все още е непотвърдена информация). Самоличностите им били скрити от медиите, за да им бъде осигурен честен процес. Баркър е признат за виновен в изнасилването, а Конъли за невиннна по обвиненията в жестокост към дете. Техните защитници оспорват справедливостта на процеса с основанието, че блогъри са публикували информация в интернет, която разкривала истинските им имена и следователно е възможно съдебните заседатели да са били предубедени.

Присъдите по двата процеса са обявени на 22 май 2009 г. Трейси Конъли получава неопределена присъда, което означава, че ще лежи в затвора минимум пет години, докато се установи, че вече не представлява риск за обществото и особено за малките деца. Стивън Баркър е осъден на доживотен затвор, с минимум от 10 години, за изнасилването на все още неизвестната жертва и 12 години за ролята му в смъртта на Питър. Джейсън Оуен също получава неопределена присъда, с минимум от три години.

Социалният работник Мария Уорд и нейната колежка Джили Кристоу, които се признават за виновни в неизпълнение на служебните си задължения, са временно отстранени от работа, но е напълно възможно да се върнат на постовете си през идващата есен.


Статията е написана по идея на Дани Динчева

Криминални Досиета има нужда от помощта Ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Tsvetomir
350
2
The following two tabs change content below.

119
Напиши коментар

avatar
118 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
101 Автори на коментари
Лилия КостоваТаняtemidaAngelswish Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Марина
Гост
Марина

Ще повърна ! ;(

sdsdsd
Гост
sdsdsd

nemoga da povqrvam che ima takiva hora,tezi macheniq im dostavqt udovolstvie..neznam vie kak si obqsnqvate vsi4ko tova..no za men nqma obqsnenie, tova sa izrodi,koito netrqbva da sa sred nas..!

Вики
Гост
Вики

Социалните работници,медицинския персонал и полицията са също толкова виновни,колкото мръсният изрод,причинил това.Лошото е,че докторите на всякъде са алчни и безотговорни(нашия принос към подобни престъпления е освобождаването на убийците от Либия)

lollypop
Гост
lollypop

Не мога да повярвам,че има такива изроди.Това е отвратително-тези животни заслужават да получат съшото наказание като това,коеъо са причинили на горкото момченце!

Джени
Гост
Джени

Хора какво очаквате от малоумнио бавноразвиващо се копеле обсебената от любов по него жена с умствени отклонения, пропадналия му брат, уплашено момиче и подкупни, нехаещи държавни служители… В главата ми е картината как този, меко казано, психар размята като „парцалена кукла“ това толкова красиво, беззащитно момченце ;( представям си как е страдало…
PS: Вики само да ти разясня, че ония либиичета бяха заразени със СПИН защото обществените болници в тази страна са истински кенефи, а именно българи бяха изкупителни жертви защото тоя краварник мангалски Либия имаше дълг към нас 😉

Москвич 412
Гост
Москвич 412

В болниците в Либия,100 човека им взимат кръв с 1 спринцовка и за хигиена,докторите избърсват иглата в престилките си и айде пак.Какво друго можем да очакваме в мюсюлманска държава?

Вече много ми липсва смъртното наказание…

Мони
Гост
Мони

Не мога да повярвам, че има хора способни на такова нещо, как може собствената му майка да бездейства дотолкова, че да остави детето си да умре в адски мъки.. ума ми не го побира. Такива хора не заслужават да са живи! ;(

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Такъв изрод може ли да се нарече майка?

dani dincheva
Гост

Silviq, blagodarq za statiqta. Bqh mn depresirana kato chetoh za sluchaq, sred nas horata ima naistina izvergi za sujalenie. Po princip ne bqh Za smurtnoto nakazanie, ma sled ato 4etoh za slu4aq sum tvurdo Za .

Legion
Гост
Legion

Това не е единствения случай, разбира се. Какво ми стана интересно – за охлузвания едва не ги вкарват в затвора, а като е пребит и изпочупен го пускат да си ходи в тях. Не разбирам нещо системата. Защо детето не е пратено в детски дом, както е в началото на статията, те общетвенните служители са също толкова виновни както и полицията, да не говориям за лекарката, която има странно име, най верочтно и странен цвят на кожата и мозъка. Нямам думи, такива изроди трябва да се пекат в медния бик, доста известно гръцко произведение на творческия гений, за което в… виж още »

Вал
Гост
Вал

Ума ми не го побира – как може да има такива хора ?! .. По дяволите, какво му е направило това малко детенце, че да заслужи такава съдба ?! .. Едно малко, сладко, беззащитно, русоляво и синеоко дете, толкова невинно и чисто ?! .. На този изрод трябва да му изтръгнат ноктите, да му счупят двата крака, всичките ребра, гръбнака, таза, бедрата, да му разкървавят носа, да му спукат черепа, да му извадят очите, да му отрежат езика, да го душат и да му режат пръстите парченце по парченце докато не остане нищо от тях !! .. И това даже… виж още »

Някой си
Гост
Някой си

Въобще не съм изненадан,все пак какво друго може да се очаква от фанатизиран нацист, с IQ по-ниско от на повечето животни…
Само смъртно наказание за това нищожество!

Almirena
Гост
Almirena

Потресена,погнусена и вбесена съм! :О >:( ;( И само като си помисли човек,че някои семейства се опитват най-отчаяно да се сдобият с рожба и пак не успяват. 🙁 А тази ангелска невинна душичка е станала изкупителна жертва на нечии долни влечения-тези на собственото й т.нар. „семейство“ (?!?!? ) Присъединявам се твърдо към мнението на Вал (колкото и крайно да е то)!След като са посегнали на едно от децата си и другите ще го последват много скоро след това (както става ясно от материала).Заслужават да бъдат кастрирани,за да не създават нови жертви,или още по-лошо-хора като тях самите!За такива изверги доживотната присъда… виж още »

Gergana
Гост
Gergana

Какви са тези наказания? Тва нищо не е.Какво са 3 години..Или пък 10.А детето е страдало мълчеливо всеки ден,всеки час без да може да каже какво му е.За краткия си живот е преживяло такива неща,който едва ли някой ще понесе за целия си живот.Хора,които се гаврят по този начин с деца,животни..Не заслужават да живеят.Не заслужават и един миг спокойствие.А тези служители просто дано им тежи на съвестта цял живот,че са се отнесли така нехайно към живота на това крехко и невинно същество.

pa6ata
Гост
pa6ata

Koi bog pozvolqva tova? Vsevijda6tiq,milosardniq,koito obi4a vsi4ki svoi deca… Da be… Spravedlivosta e samo v dvete mi ryce…

kristiqn
Гост
kristiqn

po4ti se razplakah prostooo .. tova e ne4ove6koo kato znam 4e imam brat na 3 tolko sladakk nemoga da si prestavq ..

Ваня
Гост
Ваня

Потресаваща история… просто нямам думи. Безмълвна съм от този ужас. Но струва ми се вина за случилото се имат не само умствено изостаналите извършители на това нечовешко деяние. Английската социална система отдавна създава т.н. „white trash“ – хора без каквито и да било морални ценности , които завършвайки училище, получават социални помощи, жилище, безплатна медицинска помощ и единствената цел в живота им е да се дрогират още рано сутрин, да пият през целия ден и евентуално да участват в някоя оргия вечер.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Айде бе то пък щото в България не е същото,само дето тука на такъв безгрижен живот и даване на държавна пара имат право само циганите.Правят чаве,след чаве,на всяко родено българче се раждат 5-6 циганета,да му мислим след 25-30 години като станем шепа народ,а те милиони…тогава Господ да ни е на помощ.Разликата е,че във Великобритания всеки има право да се възползва и там се намират доста съвестни същества,които с държавна помощ да станат хора,а не както тук само да се дои бюджета без да има социален резултат сред „малцинствата“.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Ами..какво да кажа..потресаващите факти говорят сами за себе си.Жал ми е за детенцето..то не е виновно а е имало тежък,макар и кратък,живот,в който след 60-те посещения на социалните служби никой не е забелязал на какво е подложено малкото момченце за да му помогне.Аз имам дъщеря,трудно се гледа дете но нищо на този свят не извинява убийството на собственото ти дете.Дано Бог бди над нещастната му душица и нека накаже жестоко онези грешки на човешката природа,наричащи себе си негови “родители“.Почивай в мир,малко приятелче.

beti
Гост
beti

potersena sam ot tazi statiq i sam vazmutena ot bezdeistvieto na socialnite i policiqta!te imat sa6to tolkova vina kolkoto i bolniq mozak koito e pri4inil vsi4ki tezi gadosti na detenceto.i kakvi sa tezi absurdni prisadi?qvno e 4e ne samo v Balgaria nqma pravosadie.za takiva jivotni sam tvardo ZA smartnoto nakazanie!!!

вики
Гост
вики

Просто….ммм нямам думи.Това да убиеш собственото си дете е…такава зверщина дори и животно няма да го направи.Това хората са нещо което не може да се опише….незнам защо сме създадени толкова „интелигентни“…..като тая интелигентщина за какво я ползваме-за насилие на себеподобни.Аз не го прочетох цялото защото просто неможах да издържа имам брат на 3 годинки и като си помисля…..И в бог отдавна съм спряла да вярвам защото както всички го описват всевишият даряващ щастие на добрите и наказания за лошите…даа бе до сега не съм чула история със смислен краи….пълен е света със лайна с нищо друго..и тва дете е изстрадало… виж още »

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Господ няма нищо общо.Хората са тези,които посягат на ближния си и извършват най-големият грях,да убият детето си.
За това рано или късно всеки си плаща.Ако ще и в следващият си живот.

KODAK99
Гост
KODAK99

😉

KODAK99
Гост
KODAK99

ТОВА БЕШЕ ОПИТ ЗА ПЛАЧЕЩО ЧОВЕЧЕ НАСЪЛЗИХЯ МИ СЕ ОЧИТЕ ДОКАТО ГО ЧЕТЯХ ТЕ СА ГО ТРЕТИРАЛИ КАТО ХЛЕБАРКА

LIVERPOOL-girl
Гост
LIVERPOOL-girl

Искам само да поправя, че градът се казва Тотнъм, а не Тотенхам. Историята е потресаваща..

Сиса
Гост
Сиса

Плитък гроб за всички изверги участвали в това!

Zlati
Гост
Zlati

Use6tam ujasna buca v gurloto si! ^te mi se skusa surceto otmuka! Ako ima Bog na tazi zemq go umolqvam, sega tova milo, nevinno i tolkova izstradalo suzdanie da e na e na po-dobro mqsto!Dano tm,kudeto e da uspee da poznae 6tastieto, dobrotata i obi4ta, koito sa mu bili otneti po tozi sadisti4en na4in! Otnosno socialnite rabotnici, mnogo bi mi se iskalo da gi pogledna v o4ite i da im izkre6tq nenavista mi kum deistviqta im i kum bezotgovornite im personi!6to za hora ste vie be, 6to za izrodi, edna diva vul4ica 6te proqvi pove4e um otgovornost i sustrsdsnie ot… виж още »

мими
Гост
мими

мога да кажа само,че сърцето ми плаче за това малко човече,което е имало такъв лош късмет да се роди при такива хора.Това е потресаващо!И не става въпрос за мюсюлманска държава,а за Англия.А е такова красиво детенце,няма значение,че майка му е такава,от него можеше да излезе човек.Милото дете,незнам и какъв социален работник трябва да си ,за да не видиш страданията на детето???И на тая пикла дето и трябвали 8 месеца да се осмели да каже….да бе да,ще чувам аз писъцитена детето и ще живея там спокойно…глупости!И какви са тия прусъди отново?Майката и всички трябва да са най-малко зад решетките!Боклуци долни!Почивай в… виж още »

Рей
Гост
Рей

E, не… Това вече ми дойде в повече. ТЕЗИ ХОРА (ако въобще могат да се нарекат такива) СА БОЛНИ МОЗЪЦИ 🙁 Много ми е мъчно за малкия Питър ;( И изпитвам гняв, че никой не му е помогнал. По дяволите, как в възможно едно дете да има синини и охлузвания ЕДВА ЛИ НЕ ПОСТОЯННО и властите да нехаят за това???? Умът ми не го побира, наистина. И много, много, много се надявам да няма други такива случаи в историята, нито пък в бъдеще. Ужасно!!! :(((

hlfkererj
Гост
hlfkererj

чувствам се омърсена

Elena
Гост
Elena

Не знам що за порода сме ние хората, че сред нас да има такива субекти, обетки, екземпляри, животни, изроди… Дори нямам правилен епитет, за да ги определя тези… неща… Да посегнеш на невинен детски живот е ужасно, покъртително, нечовешко, но да причиниш такава болка на собственото си дете, на собствената си плът и кръв, е просто… Не мога да опища с думи какво искам да кажа. Невероятно е просто написаното в тази статия, изглежда нереално, но за жалост е. Според мен на такива просто не трябва да се позволява да създават деца, най-малкото защото не ги заслужават. Има семейства, които… виж още »

hlfkererj
Гост
hlfkererj

горкичкото детенце…усмихнало се на последния външен човек които го заварва жив….а каква болка е изпитвало и не е можело да си каже…такива изроди като „роднините“ му трябва да умират в най-най-гадните концлагери

Petya Peeva
Гост
Petya Peeva

Takav gnyav ne byah izpitala ot nikoya statia do sega i za da se uspokoya se predstavyam kak onezi maniacite ot Dnepropetrovsk gi razmazvat s chuka…Kak ponyakoga mi se iska vaobrajenieto da dobiva realna forma!Nikakvo drugo nakazanie ne e dostata4no za tezi dve chudovi6ta,osven da badat razmazvani s 4uk za asvalt i da im barkat s otverka v o4note yabalki dokato hripat v karvava pihtia i razmazan mozak!Dano v Ada im se slu4i to4no tova!!!A na takiva maiki tryabva da im se iztragvat deterodnite organi i da gi nakarat da gi izyadat darjani sedmici samo na voda!!!

Силвия
Гост
Силвия

Как ми се иска статията да е журналистическа измислица!!!
На тия чудовища, в това число и съществото, което по странна приумица на природата му се води „майка“, каквото и да им сторят ще им е малко. Горкото детенце родено и протягащо ръчичики за обич, а вместо това жестоко изтезавано и убито.
А за „социалните“ работнички, които било напълно възможно да се върнат на работа просто нямам думи. Нали в т.нар. цивилизовани страни, за разлика от България такива неща не се случвали……..!!!

gabka
Гост
gabka

ole toq e syper maloymen..gorkoto mom4ence.. iztragval my noktite i go maltretiral kato ni6to.. pitam se kak moje da ima takova ne6to..te sa lydi lydi lydi xora.. pla4e mi se tolkova e tragi4no 4e prosto ot tfa nqma na kade.. 🙁 🙁

NoOne
Гост
NoOne

4ela sum tolkova mnogo istorii v tozi sait… ne sum plakala…do sega.MRUSNI 4udovishta.da gniqt v ada, dano.Gorkoto mom4ence :X ;((

diana petkova
Гост
diana petkova

Най – жестоката история , която прочетох тук . Не мога да повярвам , че има хора , които им доставя удоволствие да изтезават хора . Отвратена съм .

Nevi
Гост
Nevi

Бог да ги съди.Просто не ми се мисли.УЖАС!

Nevi
Гост
Nevi

Не мога да повярвам,как една майка не прави нищо,за да спаси детето си.Дори се опитва да прикрие сините му.Всичките ги убивам и си взимам детето.Аз не съм майка,но пак ще ги изтрепя,как никой нищо не е направил не мога да разбера!

Nevi
Гост
Nevi

Просто не мога да спра да мисля за това дете.Как никои не го е спасил!УЖАС НА УЖАСИТЕ!!!

NEVENA
Гост
NEVENA

Ax тези животни..как са могли да тормозят горкото детенце по този начин.Очите ми се насълзиха.Заслужаваат присъда до живот.Все пак фактически те са убили горкото създание. :((((((

Svilen
Гост
Svilen

Az obache neshto ne razbiram zakona.Prikrivane na imena za da imali chesten proces.Kakav chesten proces??Ubili sa edno malko choveche,deto ne moje da se zashtiti.Gavrili sa se s nego.Kakav chesten proces?Trqbvalo e da sa im publikuvali imenata ta horata da znaqt s kakvo si imat rabota.Ami tova malko dete imalo li e chesten proces za nego.Maikata shtqla da leji neopredeleno vreme..Vaobshe da ne izliza taq shmatka.Bila se strahuvala ot onq.Izvinqvam se no tuka stava duma za sobstvenoto i dete!!

oooooo
Гост
oooooo

Potresena sam!Za men sa vinovni kakto izvergite nad malkoto i bezza6titno detence, taka i vsi4ki socialni rabotnici i dori policiqta , koqto ne si e svar6ila rabotata da razni6ti slu4aq, otkade idvat vsi4ki tiq rani i sinini, prez tolkova kratki periodi ot vreme.Tova za men e ludost i nehaino sledene na tozi slu4ai.Nekadarnost ot policiqta ,ot socialnite i ot doktoritete.A samite te sa imali postoqnen kontakt sas samoto detence.

alba
Гост
alba

Просто нямам думи!Аз съм баба на 4-годишно момченце.Той е всичко за мен ,но не мога да си представя,по скоро ума не ми го побира,не зная,не мога да го изразя със думи,цялата треперя докато пиша.Виновни са всички,които са участвали във това животинско деяние.Почивай в мир малко слънчице!Дано невинната ти душица е намерила покой!

albul alhazred
Гост
albul alhazred

кой знае още колко такива истории има по ромските махали

Ваня
Гост
Ваня

А ето, че Джейсън Оуен е вече на свобода, след само 2 години в затвора.
http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/news/3776075/Baby-P-killer-Jason-Owen-on-the-street.html

kremena
Гост
kremena

otvratitelno prosto ne iskam da viarvam 4e tova se e slu4ilo naistina,niamam dumi a i te sa izli6ni ni6to ne mogat da promeniat nito da varnat tova detenze.takiva izrodi samo smart s ma4enie zaslujavat kato prisada,a ne zatvor.

dinko.gospodinov17
Гост
dinko.gospodinov17

Надявам се,че в Англия все пак ще се намерят и достойни хора,които,ако някой ден тия ги пуснат от панделата,да ги обесят с главата надолу от някой мост на Темза,след като предварително са ги одрали живи…

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Сега както е на вън на улицата,дано си намери майстора!