Публикувано на: 30 август, 2010

Малкият Питър Конъли умира на годинка и половина, след като изтърпява месеци на зверски изтезания, нехайство и емоционален тормоз в ръцете на своята „майка“ Трейси Конъли, нейния приятел Стивън Баркър и неговия брат Джейсън Оуен. По времето на смъртта му теглото на Питър било с 50% под нормата за възрастта, а по тялото му били открити над 50 наранявания, сред които счупен гръбначен стълб. Неговото истинско име и имената на неговите мъчители излизат наяве едва след процеса, тъй като медиите имали съдебна забрана да разкриват самоличностите им. Той бил известен само като Бебето П.

Трейси „Клошарката“

Трейси Конъли

Трейси Конъли

Майката на Питър Трейси Конъли (с бащина фамилия Кокс), е родена в Лестър през 1981 г. Детството й било сложно и нестабилно. Нейната майка Мери била наркоманка и пияница, а връзката й с Гари Кокс, когото Трейси смятала за свой баща, бурна и изпълнена с насилие. Домът им бил невъобразимо мръсен, а Трейси и нейният доведен брат – мърляви и занемарени. Мери и Гари Кокс се разделят през 1984 г. и Трейси се премества с майка си в Лондон. Доведеният й брат останал с баща си в Лестър.

Когато Трейси навършила 12 години, майка й я информирала, че Гари не е неин баща, а тя всъщност е продукт на пиянското й сношение с един омъжен приятел на семейството.

Гари Кокс починал през 1988 г. и братът на Трейси се преместил при нея и майка й в Лондон. Той трудно свиквал с новата обстановка и проявявал насилие към децата в училище и към сестра си у дома. Ако Мери се надявала, че преместването в Лондон ще подобри живота на семейството, децата й едва ли смятали така. Една съученичка от детството на Трейси си я спомня така: „Никой не искаше да играе с нея в училище. Тя беше пълна, мръсна и влизаше в час обута с разпадащи се обувки и странни развлачени панталони. Децата я наричаха Трейси „Клошарката“, заради размъкнатия й вид. Тя често ядеше бой от другите деца и неведнъж се появяваше в училище с цепната устна.“.

Трейси бързо се научила да се прави на твърд непукист. Тя стигнала до заключението, че е най-добре да мълчи и да търпи, особено след като веднъж се оплакала на майка си, че е физически малтретирана от техен близък роднина, само за да бъде обявена за лъжкиня.

Самотна, без баща и без никакво самочуствие, Трейси се задоволявала с всяка трохичка привързаност, до която можела да се докопа. Тя се запознала със секса на доста крехка възраст, вероятно търсейки по този начин вниманието, което така й липсвало вкъщи.

В периода от 1991 до юни 1992 г. Трейси била вписана в регистъра на детските служби заради липсата на грижи от страна на майка й, макар че служителите имали подозрения и за физически тормоз. Социалните служби се намесили и Трейси била изпратена в пансион за деца със специални образователни нужди и поведенчески и социални проблеми, където изкарала успешно изпитите си за средно образование. Вероятно точно този неин ранен сблъсък със социалните служби помагнал на Трейси да манипулира с лекота социалните работници години по-късно, когато те проявявили интерес към сигурността на собствените й деца.

Завършвайки училище на 16-годишна възраст, Трейси се запознава с бащата на Питър – 33-годишен железопътен работник, чието име остава в тайна от медиите. След година двамата се преместват в общинска къща в Тотнъм, където Трейси ражда в бърза последователност трите си дъщери, преди на бял свят да се появи бебето Питър. Те сключват брак шест години по-късно, през септември 2003 г. Преди да се запознае с Трейси бащата на Питър никога не се бил сблъсквал със социалните служби.

Питър бил едва на три месеца, когато съпругът на Трейси я напуснал, заради скандали за домакинстването й – или липсата на такова – и подозрения, че флиртува с други мъже в интернет. По същото време тя била диагностицирана с депресия.

Само след три месеца Трейси започва връзка с 33-годишния общ работник Стивън Баркър, с когото се запознава в дома на една своя приятелка, където той правел ремонт.

Стивън Баркър

Стивън Баркър

Стивън Баркър

Роден през юни 1976 г. като (второто от пет деца) и израснал в Лондон, Баркър посещавал специално училище за трудновъзприемащи деца в Тотнъм и имал коефицициент на интелигентност от едва 60 точки. Макар по време на процеса да твърдял, че не може да пише и чете, полицията успява да опровергае това, излагайки като доказателство СМС-ите, които бил изпращал от телефона си.

Висок 1,90 м. и тежащ 114 кг., Баркър запалено събирал ножове и оръжия за бойни изкуства, притежавал арбалет и завидна колекция от свастики и друга нацистка меморабилия. Често се разхождал около дома си в бойно облекло. Като дете обичал да наранява животни и изтезавал морски свинчета и жаби – одирайки последните, преди да им счупи краката. Той донесъл в дома на Трейси две змии, които хранел с пилета, мишки и зайци.

Стивън и неговият брат Джейсън Оуен (който също бил изправен на съд за смъртта на Питър) се били сблъсквали със закона и преди. Двамата били обвинени във физически тормоз над своята баба, която искали да принудят да промени завещанието си в тяхна полза. Те затворили 82-годишната старица в един гардероб и я пребили, когато тя отказала да изпълни исканията им. Процесът срещу тях обаче не се състоял, защото баба им починала от пневмония преди делото да отиде в съда.

Стивън се нанася у Трейси през февруари 2007 г. в техния първи дом на „Хермитаж Роуд“ в Тотнъм. Жилището им било описано от социалните работници като тясно, неподдържано и смърдящо на урина.

Джейсън Оуен (Баркър)

Джейсън Оуен (Баркър)

Скоро те се преместили в друго общинско жилище близо до „Пенсхърст Роуд“, което делели със семейния ротвайлер Кайзер, една немска овчарка и един стафордширски бултериер. Това бил домът, в който Питър щял да загине от една жестока, самотна и агонизираща смърт.

Социалните работници, които посещават къщата над 60 пъти преди смъртта на Питър, твърдели, че не са имали представа за присъствието на Баркър там и за неговата огромна роля в живота на четирите деца на Трейси, които той къпел, хранел и наглеждал, докато тя се ровела в интернет или спяла по цял ден.

Някъде през юни 2007 г. братът на Стивън Джейсън Бъркър (който по-късно променя фамилията си на Оуен, в опит да запази анонимността си), се премества в дома на Конъли заедно с 15-годишната си приятелка Анджела Годфри и четирите си деца. Оуен винаги бил упражнявал доминиращо влияние над своя брат и насилието върху Питър се засилило след неговото идване. След смъртта на Питър Оуен (който се бил хвалил пред познати: „аз и едно приятелче измъчвахме някой… ама май отидохме твърде далеч“), се опитал да избяга от страната, за да избегне правосъдието.

Животът на Питър

Питър Конъли

Питър Конъли

Питър е роден в Университетската болница на Северен Мидълсекс на 1 март 2006 г. Първите му посещения в лекарския кабинет не се отличават с нищо необикновено. Той се развивал като съвсем нормално бебе и получил първите си ваксинации.

На 22 март здравният работник Ивон Дъглас прави първото си домашно посещение. Тя отбелязала в доклада си, че Питър се развива добре и се храни с майчина кърма, но е развил млечница (гъбична инфекция на устната кухина). Заради историята на семейството случаят на Питър бил поставен в синя папка, което означавало, че са налице причини за безпокойство.

На 4 май Трейси отново завежда Питър в клиниката, за да бъде прегледан от здравен работник (в Обединеното кралство това са регистрирани медицински сестри, чиято роля е да се грижат за умственото, физическо и социално добруване на обществото чрез даването на съвети и подкрепа на семейства от всички възрастови групи).

Питър Конъли

Питър Конъли

През лятото на 2006 г. родителите на Питър се разделят и баща му напуска семейната къща на 17 юли, отблъснат от невярната си съпруга. Тук започва връзката на Питър със Стивън Баркър. Само след три месеца Баркър се премества при майката на Питър и децата й.

На 18 септември Трейси завежда Питър при личния му лекар с кашлица и обрив по дупето. По време на консултацията тя се оплаква на доктора, че Питър лесно се насинява и тя се притеснява да не бъде обвинена за това.

На 13 октомври Трейси се връща при личния лекар, заявявайки че Питър е паднал по стълбите. При прегледа докторът открил охлузвания от дясно на гърдите му и по лявата част на черепа му и посъветвал Трейси да сложи перила на стълбището си. Тук е важно да отбележим, че Питър тогава бил само на седем месеца и все още не можел да ходи.

На 11 декември Трейси се обажда по телефона на лекаря и казва, че Питър има подутина на главата и тя не знае какво да прави. Докторът й дал направление за болницата, където Питър да бъде прегледан на скенер и да му се направят тестове за съсирване на кръвта.

В болницата, освен подутината на челото на Питър, лекарите открили натъртвания по дупето, лицето и гърдите му. Трейси не могла да обясни подутината, но предположила, че детето се е катерило, падало и се е удряло само, и отново наблегнала на твърдението си, че кожата му е много чувствителна и лесно му излизат синини. Освен това подметнала, че е напълно възможно той да е паднал от дивана и да е бил одраскан от кучето. По-късно, вече пред полицията, Трейси отново не могла да даде адекватно обяснение за раните на сина си, но предложила известен брой хипотетични ситуации и намекнала, че травмите може да са се случили, докато детето е било поверено на грижите на майка й. Тестовете показали, че Питър не страда от никакво заболяване, което би направило кожата му толкова чувствителна към наранявания.

На 12 декември се провела стратегическа среща на социалните работници и полицията, на която било решено, че Питър не може да се върне в семейния си дом, докато не приключи полицейското разследване. Тогава бащата на Питър предложил да си вземе отпуска, за да може да гледа сина си, но Трейси заявила пред властите, че той бил удрял децата си преди и не бива да му се има доверие. От записките, направени по време на срещата, става ясно, че родителите на Питър са разделени и че „майката си има приятел, г-н Х, който не остава насаме с децата“. Нито полицията, нито социалните работници си направили труда да разследват този „г-н Х“, или да го призоват като свидетел.

На 13 декември един социален работник и един полицейски служител интервюирали две от сестрите на Питър след училище. Те не забелязали никакви признаци, че децата са жертва на домашно насилие.

На 14 декември консултант-педиатърът от болницата „Уитингтън“ Хедър Макинън заявява, че комбинацията от натъртвания по тялото на Питър „предполага умишлено нараняване“. Тя добавя в доклада си следната препоръка: „Да не се връща вкъщи. Да се постави под полицейска протекция, ако е необходимо“.

На 15 декември Питър е изписан от болницата и е поверен на грижите на представената като близка приятелка на майка му Анджела Годфри. Силвия Хенри, тим мениджър в офиса на социалните служби в Тотнъм, била намерила за Питър подходящи приемни родители и с „голяма неохота“ позволила той да бъде даден на г-ца Годфри, но била принудена от Детския указ от 1989 г., според който в такива случаи предимство винаги имат близките и познатите на родителите на детото. В изявлението си пред полицията, разследваща смъртта на Питър, Силвия Хенри казва: „Моето впечатление от Анджела бе, че тя вярва, че местните власти преувеличават и че твърденията на майката, че Питър се е наранил при игра, са напълно достоверни“. Силвия Хенри също така разказва, че г-ца Годфри била поискала „голяма сума пари, около 320 лири на седмица, за да се грижи за детето и непрекъснато настояваше то да се върне колкото се може по-скоро на родителите му“.

На 18 декември социалният работник Агнес Уайт посещава дома на Трейси и пише в доклада си, че къщата е мръсна, неподдържана, мирише на урина и вътре живеят три големи кучета.

На 19 декември Трейси и нейната майка са арестувани по подозрение в жестоко отношение към дете. По време на полицейските разпити и двете не предложили никакви специфични обяснения за нараняванията, а цитирали същите възможни причини като преди. И двете казали, че в къщата живеят само Трейси и четирите й деца, а бабата ги посещавала само от време на време. На никоя от тях не бил зададен директно въпросът, дали до дома имат достъп други възрастни хора. Майката на Питър заявява в записания разговор: „Никога не съм го удряла през живота си и не смятам да го правя. Каквото и да говорите, аз съм много добра майка.  Може да не съм най-добрата на света, но съм добра майка“. Двете жени били пуснати под гаранция, с условието да се върнат отново на 11 януари 2007 г.

На 22 декември е проведено съвещание, на което присъствали един социален работник, един представител на местните власти и полицията. На срещата било отбелязано, че нараняванията на Питър не са инцидентни и нито един от възрастните му близки не е могъл да даде адекватно обяснение за това как са се случили те, или кой е бил с детето по това време. Питър, както и най-малката му сестра, били вписани в регистъра за детска защита на основание физически тормоз и липса на грижи. Никой от присъстващите на събранието не подкрепил идеята за вписване в регистъра и на другите му две сестри.

Докато Питър бил при Анджела, тя съобщила, че по тестисите му има натъртвания и заявила, че те са били причинени от болничния персонал по време на рентгеновите снимки. Трейси често посещавала сина си, като го видяла три пъти само в Коледния ден. Социалните и здравни работници също посещавали Питър и, според тях, през този период връзката между бебето и неговата майка се била подобрила значително.

На 24 януари се състояла стратегическа среща, на която се стигнало до съгласието, че макар нараняванията на Питър да не са инцидентни, няма как да се разбере кой е извършителят. Полицията одобрила връщането на Питър у дома му, но при условие, че майката уреди преместването на трите кучета.

На 26 януари Питър се връща в къщи, въпреки че кучетата са все още там и проблемите със сигурността му не са разрешени. Силвия Хенри твърди, че се била опитала да отложи завръщането му, но тъй като срещу майката не били повдигнати обвинения за жестокост към детето, тя нямала друг избор освен да го върне у дома.

Мария Уорд

Мария Уорд

На 2 февруари Питър получил третите си ваксинации. На същата дата за негов социален работник била назначена Мария Уорд.

На 19 февруари семейство Конъли се преместило в новия си дом с четири спални. Все още никой не подозирал, че Стивън Баркър живее с тях.

На 22 февруари Мария Уорд направила първото си домашно посещение и отбелязала в доклада си, че между Питър и майка му се наблюдават добри отношения. При следващите й посещения на 5 и 8 март Питър дори й се усмихнал.

Важно е да отбележим, че по някое време през март 2007 г. Трейси Конъли била интервюирана от един социален работник и разговорът им бил записан на видео. На записа тя разказва въодушевено за своя „приятел“ и как щяла да му готви вечеря за Свети Валентин. Въпреки това социалните служби отричат да са знаели за присъствието на Стивън Баркър и заявяват, че Питър е щял да бъде отнет от майката, ако било така. Полицията никога не получила подобен запис, нито пък такъв бил предложен като доказателство в последвалия процес. Полицаите твърдели, че ако в ръцете им бил попаднал такъв запис, са щели на всяка цена да се опитат да издирят въпросния г-н Х, дори само за да го елиминират като възможен заподозрян в разследването на физическия тормоз над Питър преди смъртта му.

На 2 март социалният и здравният работник посещават дома на Конъли и забелязват, че Питър си удря главата в пода. Той е насочен към Центъра за детско развитие.

На 5 март медицинската сестра от училището на сестрите на Питър се обажда на Мария Уорд и й казва, че е видяла как майката Трейси крещи и удря шамар на едно от момичетата. Службите разговаряли с детето насаме и то потвърдило случилото се. Тогава тя също била добавена в регистъра за протекция.

На 13 март Мария Уорд разговаряла с бащата на Питър. Това била първата му среща със социалните служби от декември насам. Бащата заявил, че иска да се вижда по-често с децата си и ще да търси юридическа помощ. Освен това споменал, че Трейси си има приятел, когото бил виждал в дома й. Тя ожесточено отрекла и заявила, че това е бил просто някакъв работник, който й помагал вкъщи. Бащата на Питър споделил убеждението си, че Трейси не би удряла децата си.

На 15 март Трейси започва да посещава курсове по програмата „Добри родители“. От социалните служби й съобщили, че ще увеличат неочакваните си посещения в дома й.

На 22 март социалният работник забелязва червена следа по лицето на Питър, която неговата майка обяснява с падането му върху една маса.

На 23 март Питър се явява на годишния си преглед в здравната клиника. Здравният работник Полет Томас пише в доклада си, че „няма място за тревоги“. По време на визитата Трейси гневно споделила раздразнението си от честите посещения на социалните служители, които й пречели да се радва спокойно на децата си.

На 7 април Питър бил  забелязан от съседите да седи в градината и да яде пръст, а на челото му имало огромна синина. Той бил тих и отдръпнат в себе си.

Синини по лицето на Питър

Синини по лицето на Питър

На 9 април личният лекар установява синини по лицето на Питър. Той бил приет в болницата, където медицинската сестра забелязала огромна мека подутина от лявата страна на главата му. Обяснението на Трейси било, че преди четири дни едно дете на неговата възраст било бутнало Питър и той се бил ударил в мраморния ръб на камината. Тя казала, че той е изглеждал омърлушен, но бил добре през следващите два дни, но тази сутрин се бил събудил с болки във врата и си държал главата на лявата страна. Питър имал малка, кръгла синина на дясната буза, голяма подутина и охлузване от лявата страна на главата, охлузвания около очите, драскотини по лицето и ушите, обрив по задната страна на ръцете и очевидно въшки в косата. По тялото му също били установени натъртвания и драскотини. Тестовете за менингит се оказали негативни, макар че майка му се опитвала да пробута тази болест като извинение за нараняванията и дори била чута да се хвали, че синът й има менингит. КТ скенерът също не показал никакви отклонения.

При приемането на Питър в болницата майка му споменала, че с нея е дошъл един приятел, който бил станал свидетел на падането на детето и се страхувал, че то ще й бъде отнето, тъй като е вписано в регистъра за защита. Сега властите смятат, че този приятел е бил Стивън Баркър.

Медицинска сестра от болницата казала на социалния работник, че не смята нараняването за не-инцидентно, тъй като все пак е било причинено от друго дете. Полицията не била информирана за случая.

На 11 април Питър бил изписан и се върнал в дома си. Лекарите заявили, че той е претърпял „тривиално нараняване на главата по време на детска игра, няколко дни преди приемането му в болницата“. На 24 април социалният работник забелязва, че Питър не се държи добре на краката си.

На 9 май здравният работник прави планираното си посещение в дома на Конъли и отбелязва в доклада си, че Питър е живо и активно дете, чисто и спретнато облечено. На следващия ден Трейси не се явява на курса за „Добри родители“. Тя пропуска и следващите няколко занимания. През същия месец социалните работници идват още няколко пъти, като в един от случаите вратата им отваря самият Баркър, но не забелязват нищо нередно в поведението на малкото момче или в здравословното му състояние. В края на месеца Трейси пропуска назначения преглед при здравния работник на Питър в детската клиника.

На 1 юни социалният работник прави неочаквано посещение и заварва Питър да лежи завит с одеяло на дивана, с червено лице, одраскана брадичка и червена линия под окото. Трейси обяснила, че малкият се е сбил с едно свое другарче. Социалната служителка настояла Трейси да заведе Питър на лекар.

Лекарят, който знаел, че Питър е в регистъра за защита, открил по тялото му 12 области с натъртвания и одрасквания и отпечатък от грубо стискане с ръка в долната част на левия му крак. Трейси обяснила отпечатъка, разказвайки как Питър щял да падне от дивана и се наложило тя да го сграбчи за крака в последния момент.

Социалната служителка информирала полицията, но те решили да не предприемат съвместно разследване, а да оставят нещата в нейни ръце и тя да им се обади, ако прецени, че намесата им е наистина необходима. Питър бил изписан и отново се озовал в дома си.

Пълният списък с нараняванията на Питър включвал 12 синини и натъртвания, одрасквания и белези по дясната част на долната челюст, лявото ухо, под лявото око, на лявата ноздра и в левия ъгъл на устата, дясната част на гърдите, долната част на гърба, под пъпа, връхчето на левия му среден пръст и долната част на левия му крак.

Полицията била убедена, че нараняванията на Питър не са инцидентни и свикала спешно съвещание със социалните служби, на което било решено, че Питър не може да остане при майка си.

На 5 юни Трейси е арестувана за втори път и откарана за разпит в полицейското управление в Хорнси. Тя предложила най-различни версии за нараняванията на сина си. Казала: „Аз никога не съм го удряла и затова още повече се разстройвам, когато непрекъснато ме обвинявате в нещо, което не съм направила“. Детективът, който провеждал разпита, казал: „Само за една седмица по детето ви са се появили най-различни синини и рани. Той трябва да е или детето с най-лош късмет на света, или тук става нещо друго“. Майката отговорила: „Нищо друго не става, кълна се“ – и добавила. - „Светът ми ще се разпадне без него. Толкова дълго чаках да родя момче и съм щастлива, че го имам“.

В същия ден Анджела Годфри дава писмено съгласие на социалните служби, че не бива в никакъв случай да оставя Питър насаме с майка му. Освен нея, няколко дни в седмицата за Питър и сестрите му щяла да се грижи и регистрираната бавачка Ан Уокър. Това споразумение щяло да бъде преразгледано след две седмици. Полицията била на мнение, че момченцето изобщо не бива да бъде връщано на майка му, докато тече разследването. Социалните служби обаче връщат Питър в дома му успокоени, че семейната приятелка Анджела Годфри ще бъде там.

На следващия ден Питър бил посетен от здравен работник, който забелязал, че детето е изгубило доста тегло от месец март досега и има струпеи по главата. Трейси заявила, че те са се появили от някаква алергична реакция.

На 12 юни бавачката споделя със социалния работник, че е разтревожена от раната на главата на Питър, която сълзи и кърви, и от това, че детето често не е къпано, мирише на повръщано и изглежда постоянно гладно. През следващите дни тя постоянно подавала сигнали за лошото състояние на Питър. По-късно бавачката Ан Уокър казва за пресата: „Той умираше. Аз им казах за състоянието му. Но нищо не беше направено. Ако някой беше предприел нещо, сега нямаше да оплакваме загубата на един детски живот. Всички предупредителни знаци бяха налице. Непрекъснато се обаждах за синините, белезите, обривите и съсирената кръв в ухото му. Той винаги миришеше на повръщано, дрехите му бяха мръсни. Пръстите му бяха черни, а ноктите му счупени. Веднъж той сам си махна един нокът, който едвам се държеше. Имаше огромен струпей на главата, от който сълзеше кръв. Беше в ужасно състояние“.

На 29 юни Ан Уокър се обажда на социалния работник с новината, че майката на Питър е дошла и е взела детето си неправомерно. Служителката се опитала да се свърже три пъти с Трейси, но без успех.

В същия ден братът на Баркър Джейсън Оуен, неговата 15-годишна приятелка и децата му се нанасят в дома на Конъли. Очевидно било напълно възможно шестима допълнителни души да се скрият в къща с три спални, в която вече живее петчленно семейство, защото социалните служби заявяват по-късно, че не са имали никаква представа за тяхното присъствие, въпреки многобройните посещения на най-различни професионалисти в последните седмици от краткия живот на Питър.

Социалният работник успява да се свърже с Трейси чак на 2 юли. Майката на Питър казва, че е заминала в Крикълуд, където трябвало да се погрижи за болния си чичо, и ще се върне на 4 или 9 юли, в зависимост от здравето му. Впоследствие това се оказва пълна лъжа, измислена вероятно за да прикрие някои нови видими наранявания по детето.

На 18 юли Трейси завежда Питър в детската клиника с инфекция на ухото и скалпа. Теглото му било доста под нормата, макар апетитът му да бил отличен. Той имал въшки и кръв около лявото ухо, където се бил чесал. Детето имало болнав вид, а нокътят на средния му пръст бил възпален.

На 23 юли бавачката Ан Уокър се обадила в социалните служби и казала, че не може повече да се грижи за Питър и сестрите му, заради неговата инфекция и въшките им. Социалната служителка се свързала с Трейси и изразила загрижеността си за бавното заздравяване на раната на Питър.

На 25 юли се състояла планирана среща на социалните служби, на която било взето решението, че засега случаят на Питър не изисква спешни мерки, но ще се преразгледа, ако се появят нови сигнали.

На 30 юли социалният работник направил планирано посещение в дома на Конъли. Служителката разговаряла с децата и с майката поотделно. Питър бил сложен в детско камионче и се усмихвал, но изглеждал твърде уморен. Ухото му било подуто и зачервено. Главата му била намазана с бял крем и Трейси казала, че инфекцията му се подобрява. Цялото лице на Питър било омазано с шоколад и социалната служителка помолила да го измият. Анджела Годфри го извела от стаята и не се появила повече, докато служителката не си тръгнала. Впоследствие станало ясно, че шоколадът е бил използван за замаскиране на раните по лицето на детето.

На 31 юли полицията организира среща с прокуратурата, която отказва да предприеме действия срещу майката и бабата на Питър, поради липса на доказателства.

На 1 август Трейси завежда Питър в Центъра за детско развитие, където той е прегледан от педиатърката Саба ал Зайят. Направлението на Питър ясно посочвало, че той е вписан в регистъра за защита, но не споменавало нищо за текущото разследване на нараняванията му. Детето било зле, с температура, течащ нос и видими синини. Теглото му било стряскащо ниско.

Д-р Саба ал Зайят заключила, че състоянието на Питър се дължи на вероятна вирусна инфекция. В картона му пишело, че той има история на повтарящи се натъртвания и инфекции, абнормално поведение (агресия, блъскане на главата в пода, хиперактивност) и че вероятно страда от някакво метаболично разстройство. Докторката посъветвала Трейси да заведе Питър при личния му лекар, ако състоянието му не се подобри. Тя не извършила пълен преглед на детето, защото той бил „хленчещ и кисел“.

Според доклада от аутопсията на Питър, в онзи момент детето е имало многобройни фрактури на ребрата и вероятно счупен гръбнак. Момченцето сигурно е било парализирано от счупения гръбнак и неспособно да изпразни пикочния си мехур. Въпреки това д-р Саба ал Зайят заявява по-късно, че той „не изглеждаше с нищо по-различен от всяко друго дете с настинка“. Тя настоявала, че той е движел краката си, седял е без чужда помощ и във вида му не е имало нищо подозрително.

На 2 август полицията и социалните служби съобщават на Трейси Конъли, че няма да бъде подвеждана под отговорност. Тя се разплаква от облекчение и казва, че сега ще се прибере в къщи, ще целуне момчето си и ще му опече сладкиш.

На 3 август, в 11:35 ч. сутринта, лондонската Бърза помощ получава обаждане от Трейси Конъли, която казва, че 17-месечният й син, който е на антибиотици, е спрял да се движи. Тя казала на медицинския екип, който пристигнал в 11:43 ч., че за последно била проверила детето в 1:00 ч. през нощта и че той не бил добре напоследък и страдал от гъбична инфекция. Трейси се качила в линейката при Питър и двамата пристигнали в болницата в 12:19 ч., където смъртта на детето била официално установена. Трейси Конъли била арестувана в 13:45 ч.

Медицинският екип на Бърза помощ установил, че Питър е бил мъртъв от известно време преди Трейси да им се обади, и разказал, че майката на детето е изглеждала по-разтревожена от състоянието на косата си и намирането на цигарите си, отколкото от факта, че синът й е мъртъв. Те също така били забелязали отвратителното състояние на дома, из който били разпилени разчленени животни (вероятно храната за змиите и кучетата на Баркър), а по стените били размазани изпражнения.

Окървавените дрешки на Питър

Окървавените дрешки на Питър

Преди линейката да пристигне Баркър, Оуен и неговата 15-годишна приятелка Анджела Годфри вече се били отървали от окървавените чаршафи на Питър и други доказателства и си били плюли на петите. Те били открити от полицията в един къмпинг, като у тях били намерени оръжия. Всичките дрешки на Питър, които полицията иззела от къщата, били окървавени.

Основен свидетел

Съдът забранява на медиите да споменават имената на задържаните мъчители и на тяхната жертва, за да им осигури честен процес, но истинската им самоличност бързо се разпространява в интернет. Само дни след първоначално обявената им присъда Фейсбук се принуждава да затваря страници и групи, които разкривали тяхната самоличност и обещавали жестока саморазправа.

В главен свидетел на обвинението се превръща 15-годишната приятелка на Джейсън Оуен Анджела Годфри, чието име тогава остава в тайна. През очите на момичето, което всъщност открива тялото на Питър, съдебните заседатели се сблъскали с жестоката бруталност, на която било подложено малкото момченце в ръцете на втория си баща.

Избягалата от къщи Анджела живеела заедно с любовника си Оуен в мърлявия и пълен с въшки общински дом на семейство Конъли, с размазани по стените изпражнения и неописуема воня на урина, която те стиска за гърлото.

Все още измъчвана от чувство за вина, задето е била твърде изплашена, за да реагира навреме, тинейджърката разказва пред съда как Стивън Баркър е рязал връхчетата на пръстите на Питър с макетен нож и е изтръгвал ноктите му с клещи.

Най-чудовищната сцена, на която момичето станало свидетел, е тази, в която Баркър осакатява малкия Питър, оставяйки го парализиран от кръста надолу. Извергът седял на дивана във всекидневната и гледал телевизия, а момченцето лежало в скута му, напряко на коленете му.

Свидетелката разказва: „Той седеше самодоволно ухилен на дивана, пушеше канабис и подмяташе Питър като парцалена кукла. Изведнъж се чу силен пукот, който прокънтя из цялата къща. Той беше счупил гръбнака на малкото бебе. Питър нададе сърцераздирателен писък. Беше толкова силен, че аз излязох в градината и запуших ушите си с ръце, за да не го чувам“.

Невероятно, но точно тази ужасяваща травма остава незабелязана от социалните работници и педиатърката д-р Саба ал Зайят. Тя пропуска да забележи и счупените ребра и двата липсващи нокътя на детето.

След това Анджела разкрива истината за мрачната съдба на Питър в нощта на 3 август 2007 г. Неговият непрекъснат плач безпокоял цялото семейство. „Той не спираше да вие в креватчето си. Просто не можеше да спре. А лежеше в собствената си урина и изпражнения от няколко дни“.

„Тогава Стивън слезе долу и каза: `Аз ще се погрижа`. Той влезе в стаята, затръшна вратата и внезапно плачът спря“.

Баркър ударил беззащитното детенце в лицето толкова силно, че то погълнало едно от долните си зъбчета. Свидетелката добавя: „Открих бебето в креватчето му в около 9:00 ч. Цветът му беше странен, бледосин, и беше вкочанен. Казах на майка му, че той не диша, но тя изчака до 11:30 ч. преди да се обади на Бърза помощ“.

„Междувременно Баркър излезе, взимайки със себе си спарените, окървавени и смрадливи чаршафи, които не бяха прани от месеци, и ги изхвърли в гробището, за да скрие доказателствата“.

Непълнолетното момиче събирало кураж в продължение на осем месеца, преди да се осмели да разкаже тази потресаваща история, защото се страхувало, че и тя ще стане мишена.

„Баркър разтърсваше силно Питър, удряше го като боксова круша, хващаше го за краката и го въртеше с всичка сила наоколо седнал на компютърния стол, и накрая го пускаше и той падаше по глава на земята. След това го вдигаше и го правеше отново. Затискаше с палец гръкляна му толкова силно, че детето посиняваше и спираше да диша. Стивън се засмиваше, отпускаше хватката си и сетне натискаше дори още по-силно, за да види колко ще може да понесе детето. Той притискаше и извиваше ноктите на бебето, карайки го да пищи от болка. Отряза връхчетата на пръстите му с макетен нож, сякаш режеше циреи. Каза, че така щял да има по-добър захват, за да изтръгне ноктите му. Това ме накара да потреперя“.

„След това караше малкия Питър да коленичи пред него и да протегне ръчичките си с кървящите пръсти за още наказания„.

„Всичко това не го задоволяваше и той вдигаше бебето над главата си и го пускаше на пода“.

Нараняванията на бебето представени пред съда

Нараняванията на бебето представени пред съда

Главата и тялото на момченцето били покрити с белези и рани, защото Баркър го хапел, за да покаже на стафордширския си бултериер и ротвайлер как да правят същото.

Анджела разказва: „Баркър слагаше Питър да легне по гръб в средата на стаята и го хапеше и ръмжеше пред кучетата. Той го хапеше по главата, ръцете, тялото и краката. След това караше кучетата да го имитират“.

„Той риташе бебето по гениталиите с обувка и го увиваше стегнато в одеяла, оставяйки го с часове в креватчето му без вода“.

Всяка вечер преди лягане, вместо приказка, Питър бил вдиган от пода като парцалена кукла и хвърлян грубо в леглото си.

„През нощта го чувах да плаче и да удря главата си в дървената решетка на креватчето си. Продължаваше с часове“.

Само няколко дни преди смъртта на Питър, след счупването на гръбнака му, Анджела излязла на разходка с него и Стивън Баркър. Детето не можело да стои изправено и падало непрекъснато.

Тя казала на Стивън, че сигурно гърбът му е счупен и след това повече не го видяла да ходи без чужда помощ. В последния ден от живота му, 2 август, Питър бил оставен сам в стаята си през целия ден.

В 23:00 ч. Баркър я извикал да гледа как извива пръстите на бебето със страшна сила. Момченцето дори нямало сили да изпищи.

Той нямал сили и да седи и непрекъснато падал, изглеждал наистина много зле и се потял. Баркър го ударил по главата, но детето сякаш не усетило нищо. Братът на Баркър Джейсън Оуен отбелязал, че детето изглежда така, сякаш ще умре всеки момент, но Стивън отговорил, че нищо му няма.

Свиделката разказва, че високият културист Стивън Баркър управлявал мръсната къща с желязна ръка. Той прекарвал цял ден в пушене на трева и гледане на телевизия, заобиколен от бирени кутии и опаковки от храна.

Животни

Съседите на зловещото семейство често се оплаквали, че телевизорът им работи по цял ден, а децата тичат наоколо като диви животни. Запуснатата майка на Питър взимала хиляди лири в социални помощи и спяла по цял ден.

Вместо да се грижи за четирите си деца, тя използвала помощите, за да играе на онлайн покер. Трейси пренебрегвала постоянния плач на Питър и с часове висяла в разни интернет чатове. Без никакво чувство за срам, тя дори обичала да се хвали онлайн, че страшно й харесва да бъде майка.

В действителност пищящият Питър прекарвал по 23 часа на ден захвърлен в детското си креватче, заключен в малка, тъмна стая със спуснати завеси. Понякога никой не го проверявал изобщо и той просто си седял там сам без играчки.

Стивън Баркър не позволявал на никой да влиза в безрадостната стая дори за да сменя мръсните му пелени. Трейси искала позволение, за да го храни.

Анджела разказва: „Тя се страхуваше от него. Всички ние се страхувахме. Ден след ден аз слушах писъците, които идваха от креватчето на Питър. Но не смеех да направя нищо. Пелените му не бяха сменяни от толкова дълго, че кожата му беше почнала да гние. Дупето му беше като отворена рана, на мехури и покрито с язви“.

Момичето разказва как майката е лъгала приятелите си и социалните служби, прикривайки варварското насилие на приятеля си. „Тя обясняваше гнойните, инфектирани рани по лицето на бебето с цяла поредица от глупости, които просто бяха приемани на доверие от професионалистите. Тя беше чудовищна майка, пълен боклук. Казваше им, че той е несръчен и пада сам непрекъснато и си удря главата. Всичко това бяха лъжи“.

Лицето на Питър, намазано с шоколад

Лицето на Питър, намазано с шоколад

„Не можех да повярвам, че социалните работници продължаваха да се връзват на нейните истории“ – казва момичето. Четири дни преди Питър да умре, когато лицето му било покрито със синини и рани, социалната работничка Мария Уорд прави последната си визита в дома им. Тинейджърката казва: „Той беше в такова състояние, че дори майка му се беше разтревожила. Тя дори каза, че социалната работничка трябва да е идиот, за да не забележи, че нещо не е наред. Затова Трейси разтопи един шоколад и намаза лицето му с него, за да прикрие раните“.

„После го сложи в детското му камионче, защото той и без това не можеше да седи на столчето си, и пъхна в ръката му шоколадова бисквита. Сетне намаза главата му с лекарство, за да прикрие кървящите му рани“.

„Социалната работничка не забеляза нищо. Трейси не можеше да повярва на късмета си, когато тя просто му хвърли един бърз поглед и му каза: `Здравей, малко приятелче!`. Това беше. След това той беше отведен в кухнята. Вратата се затвори след него. И това беше последният път, когато някой външен човек го видя жив“.

Най-тъжното нещо било, че Питър се усмихнал на жената. Той седял в камиончето си със счупен гръбнак, осем счупени ребра, изтръгнати нокти и пелени пълни с изпражнения, и все пак бил в състояние да се усмихне.

Присъди

На 11 ноември 2008 г. Стивън Баркър и неговият брат Оуен са признати за виновни в „причиняване или допускане на смъртта на дете или уязвим човек“. Трейси Конъли вече се била признала доброволно за виновна в това обвинение. По време на процеса обвиненията в убийство към нея и Оуен били свалени, поради недостатъчно доказателства. Стивън Баркър пък бил признат за невинен по обвинението в убийство от съдебните заседатели.

Трейси Конъли и Стивън Баркър са изправени повторно пред съда през април 2009 г. Този път те били обвинени в изнасилването на двегодишно момиченце, което също било вписано в регистъра за защита (вероятно става въпрос за най-малката дъщеря на Трейси Конъли, но поради наложената на медиите съдебна забрана за разкриване на името на жертвата, това все още е непотвърдена информация). Самоличностите им били скрити от медиите, за да им бъде осигурен честен процес. Баркър е признат за виновен в изнасилването, а Конъли за невиннна по обвиненията в жестокост към дете. Техните защитници оспорват справедливостта на процеса с основанието, че блогъри са публикували информация в интернет, която разкривала истинските им имена и следователно е възможно съдебните заседатели да са били предубедени.

Присъдите по двата процеса са обявени на 22 май 2009 г. Трейси Конъли получава неопределена присъда, което означава, че ще лежи в затвора минимум пет години, докато се установи, че вече не представлява риск за обществото и особено за малките деца. Стивън Баркър е осъден на доживотен затвор, с минимум от 10 години, за изнасилването на все още неизвестната жертва и 12 години за ролята му в смъртта на Питър. Джейсън Оуен също получава неопределена присъда, с минимум от три години.

Социалният работник Мария Уорд и нейната колежка Джили Кристоу, които се признават за виновни в неизпълнение на служебните си задължения, са временно отстранени от работа, но е напълно възможно да се върнат на постовете си през идващата есен.

————————————————————————————————————————————————-
Статията е написана по идея на Дани Динчева
————————————————————————————————————————————————–

119 Коментари за “Бебето П: Нечовешките изтезания и смъртта на Питър Конъли”

  1. AvatarМарина

    Ще повърна ! ;(

  2. Avatarsdsdsd

    nemoga da povqrvam che ima takiva hora,tezi macheniq im dostavqt udovolstvie..neznam vie kak si obqsnqvate vsi4ko tova..no za men nqma obqsnenie, tova sa izrodi,koito netrqbva da sa sred nas..!

  3. AvatarВики

    Социалните работници,медицинския персонал и полицията са също толкова виновни,колкото мръсният изрод,причинил това.Лошото е,че докторите на всякъде са алчни и безотговорни(нашия принос към подобни престъпления е освобождаването на убийците от Либия)

  4. Avatarlollypop

    Не мога да повярвам,че има такива изроди.Това е отвратително-тези животни заслужават да получат съшото наказание като това,коеъо са причинили на горкото момченце!

  5. AvatarДжени

    Хора какво очаквате от малоумнио бавноразвиващо се копеле обсебената от любов по него жена с умствени отклонения, пропадналия му брат, уплашено момиче и подкупни, нехаещи държавни служители… В главата ми е картината как този, меко казано, психар размята като „парцалена кукла“ това толкова красиво, беззащитно момченце ;( представям си как е страдало…
    PS: Вики само да ти разясня, че ония либиичета бяха заразени със СПИН защото обществените болници в тази страна са истински кенефи, а именно българи бяха изкупителни жертви защото тоя краварник мангалски Либия имаше дълг към нас ;)

  6. AvatarМосквич 412

    В болниците в Либия,100 човека им взимат кръв с 1 спринцовка и за хигиена,докторите избърсват иглата в престилките си и айде пак.Какво друго можем да очакваме в мюсюлманска държава?

    Вече много ми липсва смъртното наказание…

  7. AvatarМони

    Не мога да повярвам, че има хора способни на такова нещо, как може собствената му майка да бездейства дотолкова, че да остави детето си да умре в адски мъки.. ума ми не го побира. Такива хора не заслужават да са живи! ;(

  8. AvatarМосквич 412

    Такъв изрод може ли да се нарече майка?

  9. Avatardani dincheva

    Silviq, blagodarq za statiqta. Bqh mn depresirana kato chetoh za sluchaq, sred nas horata ima naistina izvergi za sujalenie. Po princip ne bqh Za smurtnoto nakazanie, ma sled ato 4etoh za slu4aq sum tvurdo Za .

  10. AvatarLegion

    Това не е единствения случай, разбира се. Какво ми стана интересно – за охлузвания едва не ги вкарват в затвора, а като е пребит и изпочупен го пускат да си ходи в тях. Не разбирам нещо системата. Защо детето не е пратено в детски дом, както е в началото на статията, те общетвенните служители са също толкова виновни както и полицията, да не говориям за лекарката, която има странно име, най верочтно и странен цвят на кожата и мозъка. Нямам думи, такива изроди трябва да се пекат в медния бик, доста известно гръцко произведение на творческия гений, за което в интерес на истината този творчески гений бил го изпитал първи.

  11. AvatarВал

    Ума ми не го побира – как може да има такива хора ?! .. По дяволите, какво му е направило това малко детенце, че да заслужи такава съдба ?! .. Едно малко, сладко, беззащитно, русоляво и синеоко дете, толкова невинно и чисто ?! .. На този изрод трябва да му изтръгнат ноктите, да му счупят двата крака, всичките ребра, гръбнака, таза, бедрата, да му разкървавят носа, да му спукат черепа, да му извадят очите, да му отрежат езика, да го душат и да му режат пръстите парченце по парченце докато не остане нищо от тях !! .. И това даже няма да му е достатъчно !!! .. Потресена съм от дъното на душата си !!! ..

  12. AvatarНякой си

    Въобще не съм изненадан,все пак какво друго може да се очаква от фанатизиран нацист, с IQ по-ниско от на повечето животни…
    Само смъртно наказание за това нищожество!

  13. AvatarAlmirena

    Потресена,погнусена и вбесена съм! :О >:( ;( И само като си помисли човек,че някои семейства се опитват най-отчаяно да се сдобият с рожба и пак не успяват. :( А тази ангелска невинна душичка е станала изкупителна жертва на нечии долни влечения-тези на собственото й т.нар. „семейство“ (?!?!? ) Присъединявам се твърдо към мнението на Вал (колкото и крайно да е то)!След като са посегнали на едно от децата си и другите ще го последват много скоро след това (както става ясно от материала).Заслужават да бъдат кастрирани,за да не създават нови жертви,или още по-лошо-хора като тях самите!За такива изверги доживотната присъда е крайно незадоволителна мярка…

  14. AvatarGergana

    Какви са тези наказания? Тва нищо не е.Какво са 3 години..Или пък 10.А детето е страдало мълчеливо всеки ден,всеки час без да може да каже какво му е.За краткия си живот е преживяло такива неща,който едва ли някой ще понесе за целия си живот.Хора,които се гаврят по този начин с деца,животни..Не заслужават да живеят.Не заслужават и един миг спокойствие.А тези служители просто дано им тежи на съвестта цял живот,че са се отнесли така нехайно към живота на това крехко и невинно същество.

  15. Avatarpa6ata

    Koi bog pozvolqva tova? Vsevijda6tiq,milosardniq,koito obi4a vsi4ki svoi deca… Da be… Spravedlivosta e samo v dvete mi ryce…

  16. Avatarkristiqn

    po4ti se razplakah prostooo .. tova e ne4ove6koo kato znam 4e imam brat na 3 tolko sladakk nemoga da si prestavq ..

  17. AvatarВаня

    Потресаваща история… просто нямам думи. Безмълвна съм от този ужас. Но струва ми се вина за случилото се имат не само умствено изостаналите извършители на това нечовешко деяние. Английската социална система отдавна създава т.н. „white trash“ – хора без каквито и да било морални ценности , които завършвайки училище, получават социални помощи, жилище, безплатна медицинска помощ и единствената цел в живота им е да се дрогират още рано сутрин, да пият през целия ден и евентуално да участват в някоя оргия вечер.

  18. AvatarМосквич 412

    Айде бе то пък щото в България не е същото,само дето тука на такъв безгрижен живот и даване на държавна пара имат право само циганите.Правят чаве,след чаве,на всяко родено българче се раждат 5-6 циганета,да му мислим след 25-30 години като станем шепа народ,а те милиони…тогава Господ да ни е на помощ.Разликата е,че във Великобритания всеки има право да се възползва и там се намират доста съвестни същества,които с държавна помощ да станат хора,а не както тук само да се дои бюджета без да има социален резултат сред „малцинствата“.

  19. AvatarHanna Montana

    Ами..какво да кажа..потресаващите факти говорят сами за себе си.Жал ми е за детенцето..то не е виновно а е имало тежък,макар и кратък,живот,в който след 60-те посещения на социалните служби никой не е забелязал на какво е подложено малкото момченце за да му помогне.Аз имам дъщеря,трудно се гледа дете но нищо на този свят не извинява убийството на собственото ти дете.Дано Бог бди над нещастната му душица и нека накаже жестоко онези грешки на човешката природа,наричащи себе си негови “родители“.Почивай в мир,малко приятелче.

  20. Avatarbeti

    potersena sam ot tazi statiq i sam vazmutena ot bezdeistvieto na socialnite i policiqta!te imat sa6to tolkova vina kolkoto i bolniq mozak koito e pri4inil vsi4ki tezi gadosti na detenceto.i kakvi sa tezi absurdni prisadi?qvno e 4e ne samo v Balgaria nqma pravosadie.za takiva jivotni sam tvardo ZA smartnoto nakazanie!!!

  21. Avatarвики

    Просто….ммм нямам думи.Това да убиеш собственото си дете е…такава зверщина дори и животно няма да го направи.Това хората са нещо което не може да се опише….незнам защо сме създадени толкова „интелигентни“…..като тая интелигентщина за какво я ползваме-за насилие на себеподобни.Аз не го прочетох цялото защото просто неможах да издържа имам брат на 3 годинки и като си помисля…..И в бог отдавна съм спряла да вярвам защото както всички го описват всевишият даряващ щастие на добрите и наказания за лошите…даа бе до сега не съм чула история със смислен краи….пълен е света със лайна с нищо друго..и тва дете е изстрадало толкова много дори не м мога да си го обясня…

  22. AvatarHanna Montana

    Господ няма нищо общо.Хората са тези,които посягат на ближния си и извършват най-големият грях,да убият детето си.
    За това рано или късно всеки си плаща.Ако ще и в следващият си живот.

  23. AvatarKODAK99

    ;)

  24. AvatarKODAK99

    ТОВА БЕШЕ ОПИТ ЗА ПЛАЧЕЩО ЧОВЕЧЕ НАСЪЛЗИХЯ МИ СЕ ОЧИТЕ ДОКАТО ГО ЧЕТЯХ ТЕ СА ГО ТРЕТИРАЛИ КАТО ХЛЕБАРКА

  25. AvatarLIVERPOOL-girl

    Искам само да поправя, че градът се казва Тотнъм, а не Тотенхам. Историята е потресаваща..

  26. AvatarСилвия

    Благордаря ти, LIVERPOOL-girl! Поправих се :)

  27. AvatarСиса

    Плитък гроб за всички изверги участвали в това!

  28. AvatarZlati

    Use6tam ujasna buca v gurloto si! ^te mi se skusa surceto otmuka! Ako ima Bog na tazi zemq go umolqvam, sega tova milo, nevinno i tolkova izstradalo suzdanie da e na e na po-dobro mqsto!Dano tm,kudeto e da uspee da poznae 6tastieto, dobrotata i obi4ta, koito sa mu bili otneti po tozi sadisti4en na4in!
    Otnosno socialnite rabotnici, mnogo bi mi se iskalo da gi pogledna v o4ite i da im izkre6tq nenavista mi kum deistviqta im i kum bezotgovornite im personi!6to za hora ste vie be, 6to za izrodi, edna diva vul4ica 6te proqvi pove4e um otgovornost i sustrsdsnie ot vas! kak ne vi sram da se nari4ate hora i da zaqvqvate,4e rabotite v usluga na ob6testvoto? Ako ne drug, to Bog 6te vi nakaje! Dano gorite v ada!

  29. Avatarмими

    мога да кажа само,че сърцето ми плаче за това малко човече,което е имало такъв лош късмет да се роди при такива хора.Това е потресаващо!И не става въпрос за мюсюлманска държава,а за Англия.А е такова красиво детенце,няма значение,че майка му е такава,от него можеше да излезе човек.Милото дете,незнам и какъв социален работник трябва да си ,за да не видиш страданията на детето???И на тая пикла дето и трябвали 8 месеца да се осмели да каже….да бе да,ще чувам аз писъцитена детето и ще живея там спокойно…глупости!И какви са тия прусъди отново?Майката и всички трябва да са най-малко зад решетките!Боклуци долни!Почивай в мир,малко слънчице,дано да си по-добре!И ако има Господ на тази земя,нека си отвори църцето и очите и да се заеме да раздаде малко справедливост на този свят!

  30. AvatarРей

    E, не… Това вече ми дойде в повече. ТЕЗИ ХОРА (ако въобще могат да се нарекат такива) СА БОЛНИ МОЗЪЦИ :( Много ми е мъчно за малкия Питър ;( И изпитвам гняв, че никой не му е помогнал. По дяволите, как в възможно едно дете да има синини и охлузвания ЕДВА ЛИ НЕ ПОСТОЯННО и властите да нехаят за това???? Умът ми не го побира, наистина. И много, много, много се надявам да няма други такива случаи в историята, нито пък в бъдеще. Ужасно!!! :( ((

  31. Avatarhlfkererj

    чувствам се омърсена

  32. AvatarElena

    Не знам що за порода сме ние хората, че сред нас да има такива субекти, обетки, екземпляри, животни, изроди… Дори нямам правилен епитет, за да ги определя тези… неща… Да посегнеш на невинен детски живот е ужасно, покъртително, нечовешко, но да причиниш такава болка на собственото си дете, на собствената си плът и кръв, е просто… Не мога да опища с думи какво искам да кажа. Невероятно е просто написаното в тази статия, изглежда нереално, но за жалост е.
    Според мен на такива просто не трябва да се позволява да създават деца, най-малкото защото не ги заслужават. Има семейства, които прекарват живота си, дават едно малко богатство по лекари и болници, за да има едно-единствено дете, а тези тук, „хора“, тези „родители“ са унищожили с наслаждение невинна детска душа.
    Не трябва да се съди тази Анджела, защото когато в продължение на месеци гледаш как се отнасят възрастните към децата, защото да не забравяме, че тя е дете, започваш да изпитваш страх, да не си следващият. Не си мислете, че на нея й е било лесно да слуша как Питър плаче, да не може да му помогне. Цял живот ще чува писъците му в съня си. Това е достатъчно наказание.
    Относно тези „расови човешки екземпляри“ – да беше тук Инквизицията, едно добре дело щеше да направи като им предостави пълна и детайла обиколка на уредите за измъчване + услугата за лично преживяване. И пак не би било достатъчно.
    Мир на праха ти, Питър. Дано там, където си е, получиш това, което тук ти бе отказано и отнето.

  33. Avatarhlfkererj

    горкичкото детенце…усмихнало се на последния външен човек които го заварва жив….а каква болка е изпитвало и не е можело да си каже…такива изроди като „роднините“ му трябва да умират в най-най-гадните концлагери

  34. AvatarPetya Peeva

    Takav gnyav ne byah izpitala ot nikoya statia do sega i za da se uspokoya se predstavyam kak onezi maniacite ot Dnepropetrovsk gi razmazvat s chuka…Kak ponyakoga mi se iska vaobrajenieto da dobiva realna forma!Nikakvo drugo nakazanie ne e dostata4no za tezi dve chudovi6ta,osven da badat razmazvani s 4uk za asvalt i da im barkat s otverka v o4note yabalki dokato hripat v karvava pihtia i razmazan mozak!Dano v Ada im se slu4i to4no tova!!!A na takiva maiki tryabva da im se iztragvat deterodnite organi i da gi nakarat da gi izyadat darjani sedmici samo na voda!!!

  35. AvatarСилвия

    Как ми се иска статията да е журналистическа измислица!!!
    На тия чудовища, в това число и съществото, което по странна приумица на природата му се води „майка“, каквото и да им сторят ще им е малко. Горкото детенце родено и протягащо ръчичики за обич, а вместо това жестоко изтезавано и убито.
    А за „социалните“ работнички, които било напълно възможно да се върнат на работа просто нямам думи. Нали в т.нар. цивилизовани страни, за разлика от България такива неща не се случвали……..!!!

  36. Avatargabka

    ole toq e syper maloymen..gorkoto mom4ence.. iztragval my noktite i go maltretiral kato ni6to.. pitam se kak moje da ima takova ne6to..te sa lydi lydi lydi xora.. pla4e mi se tolkova e tragi4no 4e prosto ot tfa nqma na kade.. :( :(

  37. AvatarNoOne

    4ela sum tolkova mnogo istorii v tozi sait… ne sum plakala…do sega.MRUSNI 4udovishta.da gniqt v ada, dano.Gorkoto mom4ence :X ;((

  38. Avatardiana petkova

    Най – жестоката история , която прочетох тук . Не мога да повярвам , че има хора , които им доставя удоволствие да изтезават хора . Отвратена съм .

  39. AvatarNevi

    Бог да ги съди.Просто не ми се мисли.УЖАС!

  40. AvatarNevi

    Не мога да повярвам,как една майка не прави нищо,за да спаси детето си.Дори се опитва да прикрие сините му.Всичките ги убивам и си взимам детето.Аз не съм майка,но пак ще ги изтрепя,как никой нищо не е направил не мога да разбера!

  41. AvatarNevi

    Просто не мога да спра да мисля за това дете.Как никои не го е спасил!УЖАС НА УЖАСИТЕ!!!

  42. AvatarNEVENA

    Ax тези животни..как са могли да тормозят горкото детенце по този начин.Очите ми се насълзиха.Заслужаваат присъда до живот.Все пак фактически те са убили горкото създание. :( (((((

  43. AvatarSvilen

    Az obache neshto ne razbiram zakona.Prikrivane na imena za da imali chesten proces.Kakav chesten proces??Ubili sa edno malko choveche,deto ne moje da se zashtiti.Gavrili sa se s nego.Kakav chesten proces?Trqbvalo e da sa im publikuvali imenata ta horata da znaqt s kakvo si imat rabota.Ami tova malko dete imalo li e chesten proces za nego.Maikata shtqla da leji neopredeleno vreme..Vaobshe da ne izliza taq shmatka.Bila se strahuvala ot onq.Izvinqvam se no tuka stava duma za sobstvenoto i dete!!

  44. Avataroooooo

    Potresena sam!Za men sa vinovni kakto izvergite nad malkoto i bezza6titno detence, taka i vsi4ki socialni rabotnici i dori policiqta , koqto ne si e svar6ila rabotata da razni6ti slu4aq, otkade idvat vsi4ki tiq rani i sinini, prez tolkova kratki periodi ot vreme.Tova za men e ludost i nehaino sledene na tozi slu4ai.Nekadarnost ot policiqta ,ot socialnite i ot doktoritete.A samite te sa imali postoqnen kontakt sas samoto detence.

  45. Avataralba

    Просто нямам думи!Аз съм баба на 4-годишно момченце.Той е всичко за мен ,но не мога да си представя,по скоро ума не ми го побира,не зная,не мога да го изразя със думи,цялата треперя докато пиша.Виновни са всички,които са участвали във това животинско деяние.Почивай в мир малко слънчице!Дано невинната ти душица е намерила покой!

  46. Avataralbul alhazred

    кой знае още колко такива истории има по ромските махали

  47. AvatarВаня

    А ето, че Джейсън Оуен е вече на свобода, след само 2 години в затвора.
    http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/news/3776075/Baby-P-killer-Jason-Owen-on-the-street.html

  48. Avatarkremena

    otvratitelno prosto ne iskam da viarvam 4e tova se e slu4ilo naistina,niamam dumi a i te sa izli6ni ni6to ne mogat da promeniat nito da varnat tova detenze.takiva izrodi samo smart s ma4enie zaslujavat kato prisada,a ne zatvor.

  49. Avatardinko.gospodinov17

    Надявам се,че в Англия все пак ще се намерят и достойни хора,които,ако някой ден тия ги пуснат от панделата,да ги обесят с главата надолу от някой мост на Темза,след като предварително са ги одрали живи…

  50. AvatarМосквич 412

    Сега както е на вън на улицата,дано си намери майстора!

  51. AvatarМосквич 412

    Съмнява ме да се намерят честни и достойни хора там. ;)

  52. AvatarNoOne

    Изчела съм почти всичките ви истории! Даже някои съм ги препрочитала по няколко пъти.Не искам да чувам повече за тази история.Единствената, на която плаках като бебе .. ужасна история!Но пък е написана много добре :)

  53. Avatarmaise

    Здравейте, статията е ужасяваща и не че това е най-важно, но ако ми позволите също да поправя авторката, че градът е Лестър, а не Личестър. Въпреки че на английски се пише Liecester се произнася Лестър.

  54. AvatarСилвия

    Здравей, maise, благодаря ти за поправката, веднага ще оправя името ;)

  55. Avatarбонавентюр

    днеска на улицата видях едно подобно момченце
    имаше рана на окото
    и един чичка му се караше ………..

  56. Avatareternal

    Ума ми не го побира – как може да има такива хора ?! .. По дяволите, какво му е направило това малко детенце, че да заслужи такава съдба ?! .. Едно малко, сладко, беззащитно, русоляво и синеоко дете, толкова невинно и чисто ?! .. На този изрод трябва да му изтръгнат ноктите, да му счупят двата крака, всичките ребра, гръбнака, таза, бедрата, да му разкървавят носа, да му спукат черепа, да му извадят очите, да му отрежат езика, да го душат и да му режат пръстите парченце по парченце докато не остане нищо от тях !! .. И това даже няма да му е достатъчно !!! .. Потресена съм от дъното на душата си !!! ..

    Евала!!!

  57. Avatareternal

    Предай го и на мен после…измислил съм му и още такива подобни “награди“!!!

  58. AvatarDidi Todorova

    Това е нечовешко което са направили с детето. Тази жена не може дори да се нарече ‘майка“.Заслужават затвор до живот и дори това пак няма да е успокоение за зверското отношение към невинното детенце. Аз също съм майка на малко бебе и не мога да си представя дори и да викна по детето си камо ли да го ударя.Не мога да повярвам че има такива хора.Как може да посегнеш на бебе?На такива хора трябва да им отнемат децата още при първите симптоми и изгледи за домашно насилие.Социалните служби твърде много са чакали и се е стигнало до фатален край.Много жалко за детето.
    …………………………………………………………………………………………………………….
    Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

  59. Avatar6666

    И този изрод е осъден за детето само на 12 години и има друга присъда доживотна за изнасилване на др 2 детенце.от дожиеотната тр да излежи поне 10 и смятайте значи общо 22 години затвор,а той трябва да умре там!!!!

  60. AvatarАнуннакин

    666 КАЗА: „И този изрод е осъден за детето само на 12 години и има друга присъда доживотна за изнасилване на др 2 детенце.от дожиеотната тр да излежи поне 10 и смятайте значи общо 22 години затвор,а той трябва да умре там!!!!“
    - Като не могат да го гледат да го дадът на социалните, а не да го тепат . От това което прочетох излиза, че тези като са убили детенцето не са психично болни, А НАПРАВО КАТО САМАТА СИ ДЪРЖАВА, САТАНИСКО болни, ДЕМЕК ТИП БОЛЕСТНО СЪСТОЯНИЕ . Психично болни са тези който за такива престъпления не им дават доживотни, а им помпат 12 години или там смешни години който 666 е написал . За такива сатаниски държави това изглежда е нормално .
    пп: Все пак, в тавика сатаниски хора има и нормални .

  61. AvatarКатерина

    Леле … Видях окървавените дрехи на снимката и си казах „О,Божичко,нима има такива хора!“ … Ето защо ги има Уницеф и други подобни….

  62. AvatarТодор

    Винаги съм знаел е има всякакви откачалки ама тея направо надминаха очакванията ми. Мислех че в белите страни законите са наистина закони и че социалните служби следят по-строго за насилие над децата. Смятам че съм човек който трудно се впечатлява от убийства, мъчения и т.н. но тука си признавам че и аз бях потресен. И за капак на всичко получават едни смешни присъди,майката невинна, а социалните временно отстранени от работа ??????????????
    Направо си глътнах граматиката. Къв е тоя съд кво е това нещо…

  63. AvatarApple

    Възмутена съм, не само се просълзих докато четох статията, аз направо се разплаках. Стана ми обидно за това дете, толкова лъчезарно на снимките. И тази и аз незнам как да я нарека, се нарича майка на 4 деца, да пази Бог от такива изруди, те трябва въобще да нямат деца или да се допускат деца в тяхно присъствие. Независимо колко си „влюбена“ това е твоето дете, носила си го 9 месеца, то е твоя плът и кръв. Да гледаш как го пребиват и осакатяват и да искаш разрешение да го нахраниш?!?! Една истинска майка би предпочела тя да не яде и да я пребиват, защото знае, че детето е всичко което има- то е нейно и тя е негова майка. Никога през живота си не съм виждала кървави детски дрешки, как може да нараниш същество, което може да бъде свързвано само с копринено мека кожа, нежни и меки ръчички, ухаещо на сладко и винаги чисто и усмихнато, да го измъчваш и да се подиграваш с него, знаейки, че то нито може да каже, нито да се защити. Изверг е този човек и звяр е майката, която не бива да се нарича майка, та тя е прикривала този изверг през цялото време. Нищо те в затвора ще им покажат, има страшно голяма йерархия в затворите. Там насилници на деца не са обичани и нещата които съм чела да им правят са толкова ужасни, че ни е бедна фантазията. Те ще си получат заслуженото….. Нямам думи, гадно е и много обидно…

  64. AvatarRenito

    Аз просто останах без думи!!!!!!!!!!!! След прочитането на цялата статия изпитвам огромен гняв към подобни нищожества, които смеят да наричат себе си родители и „хора“!!! Това никъде го няма, дори животните не постъпват по подобен начин с малките!! Хайде обяснете сега, Вие които сте против смъртното наказание, какво трябва да се направи в този случай???????? Нека аз се опитам да обясня своята теза (ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ) за такава измет, но не какво да е (НЕКА ТОЗИ ЛЕВЕНТ, КОЙТО Е ПОКАЗВАЛ ГОСПОДСТВОТО СИ НАД БЕБЕТО, КОЕТО Е БИЛО НЕСПОСОБНО ПО НЯКАКЪВ НАЧИН ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИ, ДА БЪДЕ УБИТ ПО СЪЩИЯТ ЖЕСТОК, ГНУСЕН НАЧИН, ПО КОЙТО Е БИЛО УБИВАНО МАЛКОТО МОМЧЕНЦЕ)!!!!!! Сигурно на някои хора няма да им хареса моят коментар,защото може би ще им се стори прекалено краен и изпълнен с насилие, но просто мята глава (сигурно не само мята) не може да си и помисли за друг начин за възмездие!!!! МИР НА ПРАХА НА ТОВА МАЛКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО Е ВИДЯЛО ПРЕКАЛЕНО МНОГО БОЛКА И ГНУСОТИЯ В КРАТКИЯ СИ ЖИВОТ!!! (представете си само колко е било силно духом и буквално жадно за дори капка внимание и обич, че дори пребито до смърт, гладно и изнемощяло, се е усмихвало)???? ВЪЗХИЩАВАМ МУ СЕ, ДЪЛБОК ПОКЛОН!!!!!!!!!!!!!

  65. AvatarRedPoppy

    Има нещо много болно в нас хората. Този който ни е създал, яко е оплескал нещата. Чета тук всякакви меко казано, ужасяващи истории, за всякакви зверства и си мисля със страх, че това е в природата ни. Всеки един от нас може в определени обстоятелства да откачи и да изпита нужда да наранява други хора. В един момент те е страх и от теб самия и се молиш никога да не разбираш на какви злини си способен като човешко същество с толкова бъгната природа и ценности. Ами децата, които убиват? Това е още по-плашещо. Да убиваш и изтезаваш за мен не е слабост, а напротив, мощна сила, задвижвана от чистото зло, което се съдържа във всеки един от нас. Не знам за какъв Бог става дума, но в съществуването на дявола, нямам и капка съмнение…

  66. AvatarСияна

    Не мога да повярвам колко бездушни хора има. Колко хора, които не си вършат работата…Накрая цената плащат невинните…А е можело да им бъде помогнато!

  67. AvatarЙоанна

    За пръв път в живота си докато чета статия тук(а съм чела мн.)ми се случва да ми се подовдига…Почувствах се зле,и направо ми призля…Най-тъжнот е,че това дете по цели нощи е стояли седнало в кошчето си и си е биело главичката (всякаш му се е искало по-скоро да умре завинаги и всичко това да свърши,всякаш е искало някои просто да го види и защити) що за чудовище може да намаже сина си с шоколад за да прикрие синините и да слуша безучастно как някои си изверг изтезава родното й дете?Що за хора могат просто така безучастно да прикриват всички тези злияния…Най-тъжно е,че детето се е усмихвало със счупени ребра и гръбнак,с прикрити синини!Нямам думи!Повдига ми се от човешкия род!Що за майка може да прикрива всичко това?ЩО ЗА СЪЩЕСТВО???А тази тийнеиджърка не е ли можела някои следобед просто да го вземе на ръце и да го изведе да избяга и да иде при социалните или полицията да разкрие всичко и всичко да приключи?Не страх!Безучастие!Нехаберие!Съучастие това е… ;( МИР НА ПРАХА НА ТОВА ДЕТЕ!!!!И ДАНО НЯКОИ ДА ГО УБИЕ ТОЗИ КАТО Е ВЕЧЕ НА СВОБОДА,ЗАЩОТО ЕДВА ЛИ СЕ Е ПОПРАВИЛ!!!!!

  68. AvatarX

    да не дава господ такива..чудовища

    Горкото дете..Мир на праха му

  69. AvatarNiky

    Стивън Хокинг(може би най добрия жив учен) в последната си книга стига до заключението че бог няма…
    О колко ми се иска да не е прав, но май е…
    Насилието на деца би трябвало да се третира от съда по най-безкомпромисния начин, та те не може да се защитават. Потресен съм, и се надявам че в затвора този „субект“ (визирам мъжа) ще получи заслуженото, там не обичат много насилниците на деца…
    А колкото за тая „крава“ (визирам жената)е виновна също толкова колкото него с бездействието си…
    Човека е върховния хищник на нашата планета в момента и незнам дали тия инстинкти не са ни заложени в гените и хората със по-слаба психика правят нечовешки неща…
    Те и динозаврите бяха хищници пък заминаха, сами ще се погубим :(

  70. Avatarkriii

    Каква изродщина :X Колко болен и безчувствен трябва да си, за да се направи това. Тези индивиди заслужават смъртната си присъда…

  71. Avatarzimmer55

    Горкото детенце,като го гледам кво сладурче е било…..

  72. AvatarMiriam

    Като гледам тази нощ няма да заспивам. То все съм чела потресаващи истории, но това дори на мен ми дойде в повече. Направо съм ужасена, как е възможно всичко това да премине през толкова хора без наказание. И сега тези изроди пак ще излезнат на свобода. Те не са за доживотен затвор, те са за смърт. Такива като тях на неговите мъчения да ги подлагат! Ама не, сега ще излежат няколко години, и после пак на свобода, защото не само в България ами на всякъде правосъдието е такова!

  73. AvatarМилена

    Това просто не мога да го възприема от седмица насам, не може да ми излезе от ума – моето дете е на годинка и 4 месеца и не мога да възприема, че някой човек би навредил на такова. Искрено се надявам /и вярвам/, че думите на хората, които имат способностите на баба Ванга са верни – тя винаги за мъртвите е твърдяла, че са много добре и щастливи. Искрено се надявам малкото ангелче да е обградено от любов и светлина, аз поне винаги ще се моля за това. И ще стана още по – голям параноик, още по – стресиран родител явно. Само ако някой от възрастните около детето – социален или роднина беше проявил не параноя, а съмнение поне….

  74. Avatardesperadaporamor

    Господ да не дава деца на такива родители!!!!!

  75. AvatarLautrec

    Някой си мислят, че има бог. Е, изглежда, че няма. Четейки тази статия усетих, че започвам да озверявам!!! Само си представете…. детето е със счупен гръбнак и ребра и се усмихнало, милото. Абе защо нямах властта да работя над такива изчадия. Господ ми е свидетел(не, че има бог), такива „ЧУДЕСА“ ще сътворя, че самия дявол ще дойде да ме иска. РЯЗАНЕ НА ПРЪСТИ, СЧУПЕН ГРЪБНАК…. ЗАЩО НЯМАХ ВЛАСТ…. „ШЕДЬОВРИ“, „ШЕДЬОВРИ“ ЩЯХ ДА СЪТВОРЯ С ТАКИВА ХОРА…. НИКАКВА МИЛОСТ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  76. Avataralex

    Такова красиво сладко момченце,милото пиленце!Не съм агресивен човек,но когато чета за такива случаи,особенно в които жертвите са такива малки деца си мисля че съм способна да пръсна туберкулозните мозъци на тези изчадия адови!Да почива в мир милото детенце,а тези които са го убили по този зверски начин да се пържат в ада,където им е мястото!Амин!!!

  77. AvatarDanielaNed

    По време на статията ми се повдигна, което за първи път ми се случва. Майка съм и разбирам, че много от читателите са потресени, както и аз самата съм покрусена от факта за присъдите които са получили тези личности накърнили 2 годишно момиченце което е било изнасилено и смъртта на малкия Питър. Навсякъде по света е зловещо и агресията расте и вече достига своя апогей (сред коментарите има наказания, които ме карат да мисля, че всички ние не сме по различни от тях…и всеки човек е способен на лошо деяние в зависимост какво ще накара агресията да бъде събудена).
    Задавам си един въпрос – Адвокатите им дали спят спокойно своя сън с такива минимални присъди?!?

  78. Avatarshokovika

    „А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.“! Добро няма да видят тия дали рано, дали късно! Чела съм всякакви истории, но на тази плаках като малко дете! Милото ангелче, какво е преживяло, захвърлено само в стаята си, а когато тия са го подмятали…нямам думи! Аз съм майка на 10 месечно момченце и ума ми не го побира каква майка е тая????
    Това е античовешко…Дано сега да е на по-добро място, да почива в мир!

  79. AvatarМарита-Елизабет

    МАМА ВИ СТАРА !!!!!!!!!!не мога да разбера що за изроди са това !!!??? кълна се ЧЕ ако ги хвана с ГОЛИ РЪЦЕ ще ги убия !!!заслужават да гният в затвора и да преживеят МНОГО повече от това кото са им причинили!!!!!!то па трябва да си ИДИОТ да не видиш че детето не е добре!!!!!!!а и са имали наглостта да го измъчват тапанарите с тапанари!!!!!!! аз ви казвам — това направо ме разби!!!!!!!! Почивай в мир малко приятелче,ангелче,сладурче,мъниче,бонбонче,сладкишче,славянче и нека Господ бди над теб и в душата ти мир да има.

  80. Avatar

    Марита-Елизабет, не разбрах каква връзка има това, че детето изглежда, като „славянче“ – ако беше негърче по-различно ли щеше да се чувстваш?

    На някои хора трябва да им се забранява да имат деца…А на други да работят за правителството.
    Заобиколени сме от некадърни изроди, които едва ли не си помагат в престъпленията.
    А най-тъжното е че в България всеки ден се случват подобни неща…Особено при ромите.

  81. AvatarZlati

    Аз се разплаках-ужасена съм,срам ме е от такива хора и от тези съдебни власти…срам ме е че допускаме такива неща да се случват….просто не мога да си обясня как тези меко казано невнимателни и безотговорни лекари не са забелязали тези ужасяващи неща причинени на детето…И съм убедена че са били подкупвани с жалки пари за да си мълчат…просто нз какво повече да кажа освен че това са животни и трябва да бъдат наказани по същия начин както са наказвали детето и после да оставят да умират в мъки както се е случило с детето…нека се замислим докъде е стигнала омразата у хората-лудостта-дрогата-безразличието-животинското-та даже животните не се държат така…съжалявам единствено за детенцето и за др момиченца пострадали от таз случка-и според мен са виновни полицаите, леарите-които са искали да преминат случая и мисля че и за тях трябва да има присъди- и само се замислете че ткива неща е възможно да се случват навсякъде и ние да не знаем за това-жалко наистина

    ————————————————————
    Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

  82. AvatarВещицата

    Потресена съм,разтреперана и ми се повръща!!!Много съм видяла,но седя пред монитора и ми текат сълзите.И в същото време изпитвам огромен гняв!Бих ги избила до един – със собствените си ръце – и извергите,и социалните работници!Бедно слънчице,мъничко съкровище,почивай в мир,ангелче!

  83. Avatarchaotic

    …опитвам се да се изключа но болката кара сърцето почти да спре да бие, душата ми вие. парализирах се от мъка…. ????????????????????????

  84. AvatarAlly

    Още не мога да се съвзема от историята.Просто не бихте искали да знаете какво бих направила с такива „хора“.И защо ПО ДЯВОЛИТЕ не убият тези изверги.По ВЪЗМОЖНО НАЙ-ЖЕСТОКИЯ НАЧИН.ДА ИМ ИЗВАДЯТ ОЧИТЕ И ДА ИМ ГИ НАТЪПЧАТ В Ш***НАТА УСТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  85. AvatarТеодора Касабова

    Леле…. просто не мога да повярвам как може да има такива жестоки хора .. толкова малко дете .. просто съм потресена .. ужас.. животни .. толкова ли са прости бе? смърт смърт и смърт ! само това заслужават.. Боже мили .. :Х

  86. AvatarЙоанка-Барабанка

    Случаят на „бебето П“ и „бебето Брияна“ според мен трябва да са показни-световни известни и благодарение на тях да се промени социалната политика и поправки в съдебната система!Насилието над деца и инвалиди със сигурна,че е най-големия смъртен грях!Съжалявам за случилото се!Не знам дали ви е известно но в този сайт бях чела някъде,че същност убийците и тираните на Питър са вече на свобода!Съдебната с-ма не е достатъчна!Дано гражданите се саморазправят с тези същества(не мога да ги нарека хора)!!!

  87. Avatarmihail

    тоя изрод заслужава да го сложат в боксова круша и посли да я удрят с железа после да го кастрират без упойка после да го бодат с игли нагорещени до бяло да го хранят с лайна и урина и накрая да му счупат всяка става и кост в тялото му да му разпорят корема да му отрежат мускулите и накрая да почнат да ву махат космите зъбите и ноктите и да го накарат да ги изяде да му смажат пръстите с менгеме и носа и ушите и накрая да го одерат да го пуснат в гнездо на тайпани и с макетен нож да го накълцат като салата

    ротресин съм :’( :’( :’( :-[

  88. Avatarmihail

    * потресен съм

  89. AvatarBubbleGum

    Докато четях историята през цялото време плачех! Сълзите сами се стичаха от очите ми. Не мислех, че такава жестокост може да съществува. Умът ми не го побира как тая пача, която се нарича „майка“ на Питър е позволила така да се гаврят с детенцето и. Влюбена била, айде моля ти се. Аз ако бях ако ще и сърцето ми да изгаря от любов бих поставила детето си на първо място, бих го защитила и никога дори не бих допуснала косъм да падне от главата му пък камоли да го тормозят. Що за изверги са способни да се гаврят така с едно мъничко, беззащитно, русо, синеоко ангелче. Какво е направила тази душичка та е заслужило такива мъки да изживее за краткият си живот. Най-ме трогна момента, когато е дошла социалната работничка на посещение отново и Питър е стоял в детското си камионче с счупено гръбначе, с изтръгнати нокти и с синини и въпреки всичко, то милото е намерило сили и макар всички болки и изтезания, които е преживяло се е усмихнало на тая работнича, дето въобще не заслужава. Това детенце е било много по-силно отколкото някой от нас някога ще бъде. Умът ми обаче не побира, как може да и доведат на тая лекарка Питър и тя да не забележи, че е с счупени ребра и гръбнак. Какво невежество само?!?!?! Толкова съм гневна, огорчена, потресена. Една буца е застанала в гърлото ми и ръцете ми треперят докато пиша тези редове. Колкото и пъти да погледна снимката на Питър толкова пъти не мога да спра сълзите си. Жалкото обаче е, че е имали и ще продължава за има такива брутални хора, които да се гаврят с деца и животни и да ги убиват. Вече не вярвам и в Бог, защото, ако имаше Бог никога не би допуснал тази малка душичка да страда така. Дано намериш покой, приятелче и макар, че не съм те познавала с цялото си сърце ти желая да намериш това, което тук ти е било отнето, а именно щастието. Твоята душичка е била най-силната зя която някога съм чувала. Почивай в мир сладко ангелче Питър! На „родителите“ ти пожелавам да отидат в ада и всеки ден да им причиняват по 100 пъти всички мъчения, които те са причинили на теб и на следващия ден телата им да се възстановяват и всички мъчения да започват отначало и така завинаги, докато душите им не започнат да крещят за милост… и дори тогава пак няма да им е достатъчно.. Изверги долни мръсни не е трябвало да се раждате.. Толкова огорчена никога не съм се чувствала. Тази история остави голям отпечатък върху душата ми…

  90. AvatarBubbleGum

    Извинявам се за правописните грешки в коментара си.

  91. AvatarСветлето

    Всеки ден влизам в този сайт и съм останала с впечатлението,че изроди като тези никога не влизат в затвора до живот,а обикновено им дават някаква смешна присъда!Да вземем за пример Джунко Фурута.Нейните убийци са свободни ,а тя не е единствената с този „проблем“.Нямам думи..наистина

  92. AvatarЧерешката

    Аз самата съм майка на такова синеоко прелестно създание. И също като майка знам как няма сила, която да ме накара да нараня детето си, а камо ли някой друго да го стори. Потресаващи истории съм чела, слушала, но като че ли тази ме жегна ужасяващо дълбоко и за пореден път осъзнавам, че по-жесток и зъл от човека няма.
    И като майка и жена мога да твърдя, че не всяка жена е майка по сърце и душа. И тези жени не трябва да стават майки, за да не се случва това с децата им. Но стават. И децата им биват изтезавани, тормозени, бити, недохранени или просто родени и подхвърлени някъде си – в тинята, в канавката на живота, който са обречени да живеят в нищета и садизъм.

  93. AvatarЯвор

    За такива същества,като тези ,си струва да наемеш склад извън града и след няколко седмици мъчения да отнемеш и последните капки живот от болните им тела!Макар ,че след това аз бих съжалявал,че не съм утроил времето ,през което са се мъчили!

  94. AvatarЛилия

    Защо не са иззели всичките деца от майка им още при първите прояви на насилие , ако и социалните служби си бяха свършили работата навреме сега това слънчице щеше да е все още живо и може би щеше да е осиновено от добри хора , които да му дадат цялата обич , която е заслужавало . Дано някой ден онези изроди си получат заслуженото . Искрено им го пожелавам , тези мръсници нараняващи до смърт беззащитни възрастни жени и деца не заслужават да живеят .

  95. AvatarVevil

    Чела съм статията, гушнала 3-годишната си сестра. Дори не е за коментиране. Социалните работнички ще бъдат върнати на работа, за да продължават да нехаят за подобни състояния.

  96. AvatarJJR

    Точно такива са – бели боклуци, и тъпата държава само го подпомага. Лежат на дебелите си гъзове, получават хилядарки месечно за помощи, живеят в общински жилища без да плащат наем или други сметки. Децата са им само източник на приход, пълно е с малолетни курволетини, родили на 16. То това е дебилно, вижте му снимката. Изнасилено 2-годишно дете. Как се изнасилва 2-годишно дете?
    Не разбирам защо няма смъртно наказание. Заради някакви слабоумни хуманисти, предполагам.
    Ама той не бил със здравият си разум по време на деянието, ама той бил малоумен, депресиран бил, психично болен бил. Е, и? Убил ли е? Убил е. Изнасил ли е? Изтезавал ли е? Да. Какво значение за истинското правосъдие има дали е бил със здравият си разум? За такива като гореописаните нужно е правосъдие както през 17 век: скопяване, осакатяване и смърт чрез разчленяване.
    Толкоз.

  97. Avatardeneris

    Как не съм разбрала до сега за този случай. Случайно попаднах на този сайт.И това което прочетох ме потресе, шокира, вбеси… И се питам дали наистина е било така както е описано в статията. Такова нещо го няма и във филмите на ужаси. Как , защо защо го е направил..? а тези съседи къде са ..не са ли чули писака на детенцето..оф боже ..толкова съм потресена че немога да пиша…за такива трябва да има смъртно наказание..и като си помисля на тях им трябва испанската инквизиция ..да ги мъчат толкова време колкото са измъчвали малкия Питър и после да ги хвърлат на прасетата… боже немога да се спра да плача и да се ядосвам…сега няма да мога спя цяла нощ… Миличкото какво е изтърпяло..Почивай в мир слънчице..

  98. Avatarmimi_ta

    С интерес чета всякакви криминални истории и съм прочела страшно много през живота си- за всякакви психопати, серийни убийци и тнт, НО нищо което съм чула, чела или гледала през живота ми не ме е шокирало толкова колкото тази история. И сто пъти да я прочета ми се струва, че е толкова ужасяваща, че не ми се струва реална. Аз имам момченце на 2годинки и дори когато се глези, че го боли коремчето за да го гушна ми става мъчно, а това което е преживяло това детенце е немислимо. Още по- шокиращ е факта, че това е било дело не само на някоя самотна откачалка отвлякла детето и гаврила се с него в някоя изоставена сграда, а се е случвало пред очите на толкова много възрастни хорав собствения му дом – майка, другото момиче, братът на лудия, социалните работници, лекарите, съседите и кой знае още кой и не се е намерил нито един човек който да защити това невинно същество от издевателствата. А когато е било изведено навън на „разходка“ със счупен гръбнак – нима не е имало поне един случаен минувач който да види нелепото му състояние. Нямам думи.

  99. AvatarАлос Унищожителя

    За такива хора трябва да има това универсално наказание:първо да им счупят пръстите на краката,после стъпалата им да се отрежат,сготвят и жертвата да бъде накарана да ги изяде,после да им се разпори останалата част от краката им да се разпори и да се извадят костите и от тях да се направи оръжие с което да им се отрежат краката,после да разширят дупката направена от отрязаните крака на жертвата и през нея да се извадят червата на жертвата,от тях да се оплетат въжета чрез които да се изтръгнат ръцете на жертвата,най-накрая,полуживия остатък от жертвата да се напълни със пластичен динамит и той да се взриви.Готово

  100. AvatarМедея

    Днес за първи път прочетох тази история и… толкова силна физическа реакция съм имала само 1 път – миналата година когато случайно прочетох историята на Бриана Лопез. Плаках дни наред, а сега откакто съм я прочела не мога да спра да плача също. Как е възможно и защо??? Не спирам да се питам, напът съм почти да се отрека и от Господ Бог…
    Имам син на възрастта, на която е починало това невероятно сладко ангелче, това невинно малко момченце. Те не могат да се защитят, не могат да кажат, могат само да обичат и искат да бъдат обичани. А той е получил най-страшното… Умирал е всеки ден по малко в болка и мизерия, оставен сам, с рани и агония. ВСЕКИ ШИБАН ДЕН! Докато четях усещах почти физически болката му и как е умирал от страх в малкото си легълце, целият в лайна, гладен и умиращ от болка. Без никой който да го погали по главичката, напротив, идвал е този изверг само, за да му причини нови болки. А тази жена, която го е родила, защото тя нищо друго не е направила за него…. нямам думи, не мога да го изкажа. Само мога да си фантазирам какво бих има причинила аз ако ми паднат.
    И финала: най най най-гадното е че този човек е вече на свобода. Досега се рових в английски сайтове и групи във фейса. Излежал е присъдата си и е свободен, а детенцето гние в земята и никога няма да стане на 12г. на колкото трябваше да е сега. ПОЧИВАЙ В МИР МАЛЪК АНГЕЛ, ИСКАМ ДА ВЯРВАМ ЧЕ ТАМ КЪДЕТО СИ СЕГА СИ СПОКОЕН, ЩАСТЛИВ, ОБИЧАН И ОБГЪРНАТ С ЛЮБОВ!

  101. AvatarThe Undertaker

    Дайте ги на мен тези идиотски копелета,ще им покажа какво значи болка и страдание.Ще ги накарам да страдат не само физически,но и психически и душевно.REST IN PEACE малко приятелче.

  102. AvatarВаля

    Прочетох тази история случайно и… Имам син на годинка и два месеца. Не мисля, че вече някога ще успея да го погледна без да видя в лицето му чертите на малкия Питър от снимката – омазан с шоколад, със счупен гръбнак и ребра, с изтръгнати нокти… и все пак усмихнат, с все така по детски невинни сини очички.
    Ако някога имам възможност, бих си пожелала хора като тези, които са му причинили всичко това, да страдат. Да страдат така, както никой друг не е. Но да живеят дълго, много дълго. И всяка секундичка от жалкия им живот да е болка и страдание.
    И още нещо. Никога не съм била религиозна. Но когато чуя някоя такава история за страдание и смърт на дете, се убеждавам отново, че Бог не съществува.

  103. AvatarCveti

    Място не мога да си намеря след като прочетох материала!Това детенце не ми излиза от главата,толкова красиво,мъничко,чисто ангелче и немога да повярвам,че съществува човек,чието сърце му е дало да вдигне ръка срещу тази невинна душичка!Ще спестя коментарите си,за това какво мисля и какво според мен би трябвало да бъде наказанието на тези садисти..вярвам,че някога Питър ще бъде отмъстен!!!

  104. Avatarnikita popov

    Чел съм за какви ли не случай на нечовешки мъчения,но тази покъртителна история няма равна на себе си.Бавно ,методично,предумишлено и със злост да извършваш подобни неща върху едно невинно,зависимо от теб,и в невъзможност да се защитава човешко саздание…..няма наказание което да е достатъчно и справедливо като възмездие. ….нямам думи…….

  105. AvatarЛилия Костова

    nikita popov Прочети и историята на бебето Бриана , още по- страшна и покъртителна,живяла е само 5 месеца , през които е била изнасилвана е пребивана от собствените си родители . Няма по – гнусно престъпление от това да отнемеш живота на едно дете . За мен убийците на деца не заслужават изобщо да живеят

  106. AvatarБооби

    Като самотен баща на две деца съм невероятно потресен. Не бива да се случват подобни неща.

  107. AvatarВержиния

    Мразя хората ,обичам животните!!!!!!!!!!!! На тия олигофрени,квато и гадост да им направиш,все ще им е малко!!!!

  108. AvatarМаги

    Боже мили!!! Не съм от хората, които лесно плачат, но тази история е толкова покъртителна, че и най-коравото сърце ще се размекне. Четох и плаках. Горкото мъничко момченце! Не мога да си представя как може някой да причини такива неща на това невинно човече. Не е имало късмет, нещастничето, родено от дебилна майка и попаднало в ръцете на садистичния и приятел. Ако зависеше от мен бих ги оставила на хората, за да ги линчуват, а не да се прикриват имената им.

  109. Avatarmimi

    Всеки душевно и умствено здрав човек би изпитал силна агресия към извършителя и дълбока скръб към жертвата. Един здрав ум е неспособен да възприеме или рабере проявената жестокост нито пък е способен да я извърши.
    Отричам смъртното наказание по 2 причини
    1 Не можем да искаме от напълно здрав и нормален човек да извърши убийство (служителите на реда и правната система се очаква да са умствено и псехически стабилни)
    2 Ако служител на тази система изварши умишлено, а не при самозащита убийство (изпълнението на смъртна присида е предумишлено убийство) това с какво го прави по различен от този на електрическия стол освен, че се крие зад закона!
    На този етап науката и медицината не могат да се справят с болести от този характер. В никакав случай обаче тези болни хора не бива да се оправдават и пускат на свобода. Има много начини да бадат използвани в услуга на обществото.
    Нехайството от страна на социaлните работници в случая е недопустимо както и освобождаването и оневиняването на изъвршителите!!!

  110. Avatarani

    Немога да опиша колко плаках това е било там самия ад а онзи самия дявол–желая му в затвора да се гаврят с него сяка секунда за маиката да умре като куче на улицата такава омраза не сам изпитвала никога

  111. Avataramgul

    Някъде бях чела, че бебетата, не само човешките, ни изглеждат сладички и изпадаме в умиление като ги видим, за да може да оцелеят и да не бъдат изяждани/убивани от човека или други видове. Гледах и в предаване за някакви животни как хищник изяде някакво животно, майка, не помня вида, но пощади децата й, които изглеждаха просто сладички и беззащитни. Този човек очевидно е луд, пък и проявява жестокост към животни…

  112. AvatarАлекс Арсова

    Животни!!!!

  113. AvatarJuliet Ilieva

    Такава майка не заслужава да живее ..Поздрави за страхотната статия!!

  114. AvatarТони

    Плаках толкова много че в гърлото ми буца застана, но това което бебенцето е понесло просто надали някой ще понесе и дано никога! Тези безсърдечни болни мозъци заслужават Ада там да гният за век и веков никой да не ги чува и безкрайно да крещят от болка но да се молят за смърт но такава да няма… И тези „служители“ ми били тъпанари кълнете си дните дето не успяхте да предодвратите ужасните изтезания на клетото бебе…Почивай в мир съкровище малко дано там Бог ти даде това което тук ти отнеха.

  115. AvatarAngelswish

    Като майка не можах да дочета историята….нямам сила…потресена съм от съдизма, покварата и ужаса на постъпката спрямо едно невинно създание. Като жена се чувствам омерзена от факта, че съществуват такива индивиди( това не е жена за мен), които ще стоят и ще гледат безмълвно, как някакво си животно ( и това не мога да нарека този изрод) наранява и измъчва собственото ми дете. Не мога да си представя дори, колко бездушен трябва да си да търпиш и гледаш как бавно, но сигурно убиват детето ти и да лъжеш, че всичко е наред. Като социален работник също съм потресена от безхаберието на работещите по случая и криенето на бездействието им с разни извинения….това са месеци наред….не дни. Мога само да кажа Почивай в мир малко ангелче и да се моля виновниците ( а те не са само „майката“, онзи изрод- приятеля , а и всички онези в къщата на възраст над 10 години, които ясно са виждали какво става, всички служители от полицията, социалните служби и лекарите, които не са си направили труда да алармират и да вземат своевременни действия)

  116. Avatartemida

    Незнам как да коментирам. Това не са хора, това са изроди, долни мръсни изроди. Знам, че има Господ и той забавя, но не забравя. Те ще си получат заслуженото. Не мога само да разбера как тази така наречена майка не е защитила детенцето, а е защитавала онзи звяр пред лекари и социални лъжейки най-безсрамно. А що за институции и хора са тия, които са били поне по веднъж около детето и не им е направило впечатление отчайващо положение в което се е намирало. Имам позната, която роди в Англия, заради проблеми в брака започва дело за развод и поради измислени причини и взеха детето социалните.Със становище, че имало риск от бъдещо емоционално нараняване на детето. А кажете ми, тогава как по дяволите са оставили това клето дете в онази къща, как са преценили, че детенцето не е в риск. Питам се и как заспиват вечер, като знаят че са виновни, поне наполовина толкова, колкото и физическите убийци на Питър. Колкото до така наречените присъди, смятам че само бааааавна и мъчителна смърт би била подходящо наказание за тези изверги.

  117. AvatarТаня

    Никоя майка не може да остане безучастна към страданието на невинно детенце.Не буца, скален камък ми засядаше докато прочета тази, статията за бебето Бриана, Джонбеней и всички малки ангели които сякаш са дошли на този свят за да разредят от лошотията на хората и си отидат като мъченици

  118. AvatarАнонимен

    Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На 50 години съм, а се разплаках от мъка.

  119. AvatarЛилия Костова

    За жалост е истината .

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarМихаилЕди Гийн: Гробокопачът от... { За домашно имах да правя проект по някое убиец и... } –
  • User AvatarАЛЕЛуис Върмилия: Гробарката отровителка { СТРАХОТНО Е ЧЕ ИМА НОВА СТАТИЯ. ТОВА СИГУРНО Е ЕДИНСТВЕНИЯТ... } –
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –