Бащата отмъстител Андре Бамберски и доктор Дитер Кромбах

В продължение на 27 години бащата с разбито сърце Андре Бамберски държи под око беглецът и сериен изнасилвач, който убива неговата 14-годишна дъщеря Калинка. В крайна сметка той организира отвличането на осъдения задочно във Франция немски доктор Дитер Кромбах, за да го предаде на властите.

Отвлечен беглец

Обикновено нищо не се случвало в ранните часове на деня във френския град Мюлуз.

Градът с население малко над 110 000 души се намира в областта Елзас в източна Франция и скептичните французи често казват, че неговите жители са с германски сърца. Причината за това е, че Германия започва само на няколко километра от Елзас и вследствие на това районът бил анексиран от немската армия цели три пъти. Първата анексия се случва след поражението на Франция във Френско-пруската война (юли 1870-май 1871), втората – през Първата световна война (1914-1918), и третата през Втората световна война, когато, през юни 1940 година, Франция капитулира пред нацистката армия на Адолф Хитлер. Тази трета анексия продължава чак до края на войната през май 1945 година. От тогава областта Елзас е френска територия.

В ранните часове на неделното утро на 18 октомври 2009 година тишината в Мюлуз е нарушена, когато на компютърните екрани на служителите в центъра за спешни обаждания присветва входящо обаждане.

Обаждал се мъж с характерен руски акцент, въпреки перфектния му френски език, който дал на полицията името на местна улица: „Тиьол“. На тази улица, казал мъжът преди да затвори, можели да намерят беглеца Дитер Кромбах. Полицията не загубила много време, за да установи, че въпросният човек е беглец от френското правосъдие.

Кардиологът с немско гражданство бил осъден от френския съд през 1995 година за убийството на 14-годишната французойка Калинка Бамберски. Той получил присъда от 15 години затвор, но тъй като престъплението било извършено в Германия, където бил постоянният му адрес, германците отказали да го екстрадират във Франция и той бил осъден задочно.

Полицията изпратила кола на малката уличка, намираща се само на четири пресечки от полицейския участък.

Беглецът в действителност бил там. Облечен в тъмни панталони и анорак, здраво завързан с дебело въже и с уста, запушена с парцал, залепен с тиксо, той лежал в ембрионална поза край желязната порта на входа на алеята. Тънката му посивяла коса била опръскана с кръв; по главата и лицето му имало няколко кървящи рани. Попитали го за името му и той казал с носов немски акцент, че е германски гражданин. Поискал да знае къде се намира; казал, че е бил отвлечен от дома си в град Линдау в Германия. Когато му казали, че е във Франция, в граничния град Мюлуз, той настоял да бъде развързан и освободен незабавно, за да може да отиде на хотел и да се почисти.

Полицаите се съгласили.

Те откарали доктор Дитер Кронбах на хотел – в полицейското управление.

Според френските закони в момента, в който потвърдил самоличността си пред полицията, той признал, че е осъденият убиец Дитер Кронбах, който бил избягал от правосъдието през 1995 година. Докторът бил поставен автоматично под арест.

Казали му, че каквото каже от този момент нататък, би могло да се използва като доказателство срещу него.

Той казал, че не се чувства добре. Получавал сърдечен удар. Тъй като бил кардиолог, можел да разпознае болката в гърдите си.

Полицейската кола продължила невъзмутимо към управлението.

Инжекция за тен

Предисторията на гореописаните събития започва преди 36 години, през лятото на 1982-а.

Калинка Бамберски

В края на горещия петъчен ден на 9 юли 14-годишната Калинка Бамберски се прибрала у дома след цял ден сърфиране. Домът ѝ представлявал удобна вила, разположена в град Линдау на Боденското езеро. Езерото, известно още като Констанц, е дълго 64 км и широко 14 км и граничи с три държави – Австрия, Германия и Швейцария. Град Линдау, със своите 25 000 жители, попада в територията на Германия.

Първото нещо, което Калинка направила, когато се прибрала у дома, било да се погледне в огледалото, за да провери дали е почерняла. Тя била руса и синеока, с много светла кожа, а слънчевият загар в онези години се смятал за последен писък на модата. Затова искала да почернее, преди да отиде в новото си училище през септември. Новото ѝ училище се намирало във френското селце Пешбюск, край югозападния град Тулуза, където живеел баща ѝ. Вилата в Линдау била домът, в който живеела нейната майка, вторият ѝ баща Дитер Кронбах, родният ѝ брат Никола и доведените ѝ брат и сестра – Борис и Диана.

Семейната история на Калинка била доста заплетена.

Семейство Бамберски

Тя е родена през 1967 година в Казабланка, Мароко. Майка ѝ Даниел е французойка, а баща ѝ Андре Бамберски е натурализиран френски поляк. През Втората световна война едва 3-годишният Андре бил депортиран с родителите си от Полша в германски концентрационен лагер, но семейството успяло да оцелее като по чудо и след войната се установило в северна Франция, където старият Бамберски работил като миньор. Когато пораснал Андре станал счетоводител и след женитбата с Даниел двамата заминали за Мароко. Кръстили първото си дете Калинка – на цветята, които растели в горите край бреговете на полските Мазурски езера. През 1976 година се върнали във Франция и се установили в Пешбюск с вече двете си деца. Там се сприятелили с немския кардиолог Дитер Кромбах, който живеел наблизо. Той бил вдовец и баща на две деца, малко по-големи от техните. Не след дълго Даниел напуска Андре и двете си деца, за да замине с Кромбах в Германия.

Даниел била толкова влюбена в Кромбах, че не протестирала изобщо, когато Андре подал молба за развод и съдът присъдил правата над децата им на него.

Любовта ѝ към нейния нов съпруг била толкова сляпа, че тя дори не го попитала за смъртта на първата му съпруга. Първата г-жа Кромбах била починала при подозрителни обстоятелства: тя умряла само на 24 години след като Кромбах ѝ бил някаква инжекция. В последвалото разследване полицията не открила причина да вярва, че смъртта ѝ е била в резултат на нещо нередно.

През 1980 година Даниел, вече щастливо омъжена за Кромбах, се връща във френския съд, за да си върне попечителството над децата и успява. Тя изпраща Калинка в училище-пансион близо до Линдау. Затова през юли 1982 година момичето карало лятната си ваканция във вилата в Линдау. Но Калинка не харесвала пансиона и нямало да се върне там; тя убедила майка си да ѝ позволи да се върне да живее при баща си във Франция, където била най-щастлива и това щяло да се случи в началото на новата учебна година през септември.

Андре Бамберски с двете му деца

Но преди това Калинка искала да се сдобие с тен.

Нейният втори баща ѝ казал, че ще ѝ помогне да постигне загар по-бързо. За целта щял да ѝ инжектира някаква субстанция.

Поне това била историята, която Дитер Кромбах разказва впоследствие на полицията и лекарите.

Смъртта на Калинка

Калинка Бамберски

Събитията, случили се през 48-те часа след вечерта на 9 юли 1982 година, са объркващи, понеже всеки от присъстващите във вилата в Линдау разказвал различна история.

Но едно нещо било сигурно – в 9 часа сутринта на 10 юли Калинка била намерена мъртва в леглото си.

Според казаното от доктор Кромбах на неговия колега д-р Джобст от спешното отделение, когото той извикал във вилата онази събота сутрин, предната вечер в 19:30 часа той бил инжектирал Калинка с някаква субстанция, за да ѝ помогне да почернее. Направил ѝ инжекцията преди вечеря. Тя седяла на стол във всекидневната и майка ѝ присъствала. Той не казал каква е била въпросната субстанция. По-късно около 22:30 вечерта той отишъл в стаята ѝ да провери как се чувства и ѝ донесъл чаша вода, защото тя му казала, че е жадна. Кромбах не обяснил защо е намерил за необходимо да я проверява. В полунощ се върнал в стаята ѝ , защото лампата ѝ още светела. Момичето му казало, че не му се спи. Затова той ѝ дал хапче за сън. На сутринта я намерил мъртва в леглото ѝ. Кромбах не дал основателна причина защо е решил да влезе в стаята ѝ на сутринта.

Научи повече за:   Марк Дютру: Белгийския педофил-убиец

Доктор Джобст и неговият асистент пристигнали във вилата между 9 и 9:30 часа сутринта. Те направили електрокардиограма на безжизнената Калинка и в 10:30 часа докторът я обявил за мъртва. Той написал смъртен акт, без да поясни причината за смъртта (във Франция и Германия причината за смъртта не се описва в акта). След това закарали тялото на момичето в моргата за аутопсия.

Аутопсията се състояла на 12 юли. Двамата хирурзи д-р Хьоман и д-р Дохман извършили процедурата в присъствието на прокурор Шнабл и полицейски комисар Гебат. Край масата за аутопсия стоял и още някой – д-р Дитер Кромбах.

Съдебномедицинската експертиза била 16 страници и гласяла:

1. Тялото на Калинка вече било в напреднал стадий на разлагане.

2. В горната част на дясната ѝ ръка имало следа от убождане с интравенозна игла.

3. Имало още две следи от убождания по тялото ѝ. Едното в гръдния кош, а другото в десния крак.

4. В стомаха ѝ имало следи от несмляна храна, както и в хранопровода и в алвеолите на белите ѝ  дробове.

5. По големите и малки срамни устни на момичето имало следи от прясна кръв.

6. Дясната устна на вулвата ѝ била разкъсната и окървавена.

7. Във вагината ѝ имало бяла субстанция.

Съдебните медици не предложили обяснение за състоянието на половите органи на момичето, освен че разкъсването било настъпило преди смъртта ѝ. Не уточнили и каква точно била бялата субстанция. Не казали дали Калинка е била девствена и кога е бил последният ѝ менструален цикъл. Макар в стомаха, хранопровода и белите ѝ дробове да имало храна, което показвало, че тя вероятно се е задавила до смърт, двамата хирурзи обявили, че Калинка е починала от срив на сърцето. Съдебните медици не обяснили и на какво би могло да се дължи напредналото разлагане на тялото.

Изчислили, че времето на смъртта е настъпило между 3 и 4 часа в събота сутринта, въпреки че храната в тялото ѝ все още не била смляна; ако момичето било вечеряло около 19:00 часа предната вечер, то храната вече би трябвало да е била усвоена 8-9 часа по-късно.

Различен разказ

Кромбах не бил разпитан от полицията за случилото се в петък вечерта и събота сутринта чак до следващия ден. А разпитът бил проведен по телефона от комисар Гебат.

В този телефонен разговор Кромбах разказва на комисаря малко по-различна история от онази, която бил разказал на д-р Джобст.

Докторът казал, че Калинка е страдала от анемия и била винаги уморена, затова той ѝ бил инжекция в присъствието на майка ѝ след вечеря. Инжекцията съдържала Kobalt-Ferrlecit. Това е смес от желязо и кобалт, която помага при желязодефицитна анемия. Също така сместа се използвала навремето от дерматолози за увеличаване на тена – практика, която вече е забранена заради рисковете, които носи.

Доктор Дитер Кромбах и Калинка Бамберски
Доктор Дитер Кромбах и Калинка Бамберски

Около полунощ отишъл в стаята ѝ да провери как се чувства и тя му се оплакала, че не може да заспи. Тогава ѝ дал таблетка Фризиум. Лекарството е успокоително средство и мускулен релаксант, който обикновено се предписва на хора с тежко безпокойство и страдащи от епилепсия. То не бива да се приема за дълги периоди, защото понижава концентрацията и бдителността и може да причини кошмари и халюцинации.

На сутринта, когато заварил Калинка неподвижна в леглото ѝ, я инжектирал с допамин и дилаудид. Първото е невротрансмитер, който ускорява сърдечния ритъм и увеличава кръвното налягане, а второто е болкоуспокояващо с висок риск от пристрастяване.

Полицията нямала повече въпроси към Кромбах. Останалите членове на семейството не били разпитани изобщо.

Бащина клетва

Андре Бамберски научил за смъртта на дъщеря си по телефона в 11:00 часа в събота сутринта от бившата си съпруга Даниел. Той бил опустошен, но също така бесен.

Андре поискал да знае какво точно се е случило. Даниел му казала, че все още никой не е сигурен, но ще бъде извършена аутопсия. Той пожелал дъщеря му да бъде погребана при него в гробището в Пешбюск и тя се съгласила.

Но след няколко дни, във вторник на 13 юли, Даниел отново му се обадила по телефона. Тя искала да знае защо Андре бил казал на прокурор Шнабл, че иска дъщеря им да бъде кремирана. Така ѝ бил казал прокурорът. Андре я уверил, че не е давал на Шнабл подобно разрешение и подготовката за кремация била спряна.

Отново под претекст, че действа от името на Андре, Шнабл дал нареждане на комисар Гебат да не бъдат правени повече изследвания на тялото на Калинка. Бащата започвал да си мисли, че прокурорът иска да помогне на Кромбах да избегне правосъдието.

На 17 август, шест седмици след смъртта на Калинка, Шнабл наредил на комисар Гебат да прекрати разследването. Изводът бил, че нямало престъпление, макар следствието да не предлагало официална причина за смъртта на момичето.

Тялото на Калинка най-накрая било освободено за погребение.

Андре Бамберски се заклел на гроба на дъщеря си, че няма да позволи нейния убиец да избегне правосъдието. Той бил сигурен, че смъртта ѝ не е настъпила естествено. Твърде много въпроси витаели без отговор.

Въпроси без отговор

На 22 септември, 10 седмици след смъртта на Калинка, Андре получил доклада от аутопсията. Той бил написан на немски и се наложило да го даде за превод. Шестнадесет дни по-късно той прочита експертизата и се убеждава напълно, че Калинка е била убита. Убита от нейния втори баща д-р Дитер Кромбах. Андре вярвал, че Кромбах я е приспал с инжекция и я е изнасилил.

Седмица по-късно той писал до прокурор Шнабл с искането да бъде извършен повторен анализ на тъканите и органите, взети от тялото на дъщеря му, които все още били в полицията. Шнабл му отговорил след седмица, че няма основателна причина за повторна експертиза.

На 11 ноември Андре наема адвокат Ролф Боси от Мюнхен. Адвокатът писал до Шнабл с въпросите без отговор около смъртта на Калинка. Поискал чрез повторен анализ да му бъде казано какво точно е имало в инжекциите, които Кромбах бил сложил на дъщерята на неговия клиент.

В отговор на писмото Шнабл изпратил тъканите за изследване в Съдебномедицинския институт в Мюнхен.

Криминални Досиета има нужда от помощта Ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Tsvetomir
350
2

Повторната експертиза потвърждава, че Калинка е получила интравенозна инжекция с Kobalt-Ferrlecit, която била причинила незначително кървене. Медиците се съмнявали обаче, че инжекцията е била поставена непосредствено преди или след вечеря; ако било така, то времето между поставянето ѝ и смъртта на момичето – 3-4 часа сутринта – би следвало да е много по-кратко. Също така се съмнявали, че инжекцията е причинила смъртта ѝ, но отхвърлили версията, че се е задавила до смърт с повърната храна, без да уточняват защо точно смятат така. Не можели да определят със сигурност причината за смъртта. Съдебните медици не коментирали състоянието на половите органи на момичето.

Недоволен от това, адвокат Боси поискал от прокурор Шнабл повече яснота. Той искал да знае дали половите органи на Калинка са били отстранени по време на аутопсията за по-внимателен анализ. В отговор получил писмо от д-р Хьоман, който бил извършил първата аутопсия, в което пишело, че няма какво повече да се добави в съдебномедицинската експертиза, като напълно игнорирал въпроса за отстранените органи.

Още противоречия

В началото на 1983 година, по настояване на адвокат Боси, комисар Гебат разпитал Даниел, Борис и Диана за първи път.

Даниел казала на комисаря, че не е присъствала, когато съпругът ѝ поставял инжекция за анемията на Калинка, което се било случило след вечеря. Сетне изпаднала в противоречие, казвайки че детето е било в отлично здраве. Съпругът ѝ я бил събудил „преди 9“ в събота сутринта, за да ѝ каже, че Калинка е мъртва. Не знаела нищо повече за смъртта на дъщеря си.

Научи повече за:   Семейна „чест”: Убийството на Баназ Махмуд

Борис не можел да си спомни много от случилото се, освен че Калинка се оплаквала, че не почернявала толкова бързо, колкото ѝ се искало.

Диана също не помнела подробности от онези два дни. Но си спомнила, че е била навън и, прибирайки се вкъщи около полунощ в петък, заварила баща си на първия етаж и двамата си побъбрили малко. После отишла до стаята на Калинка да вземе малкото кученце на семейството, което спяло в леглото ѝ. Не погледнала дали доведената ѝ сестра спи. Научила, че Калинка е умряла на следващата сутрин.

Калинка Бамберски
Калинка Бамберски

Никола, който вече живеел с баща си в Пешбюск, бил разпитан на 4 септември от френската полиция. Той казал, че Калинка е била в отлично здраве. Чувствала се превъзходно през целия ден. Той прекарал вечерта с нея в хола, но не си спомнял кога точно е отишла да си легне. Момчето било непреклонно, че вторият му баща не бил поставял никаква инжекция на сестра му в онази петъчна вечер. Но знаел, че Кромбах е слагал инжекции за тен на Калинка в продължение на поне две години преди това. Рано в събота сутринта бил събуден от сирената на линейката и тогава научил за смъртта на сестра си.

Когато Боси получил показанията на четиримата, той поискал от името на Андре прокурор Шнабл да отвори наново случая. В отговор получил писмо от главния прокурор, който го информирал, че няма достатъчно доказателства срещу Кромбах за подновяване на разследването.

Изчезнали органи

Отчаян от германската липса на съдействие, Андре заминал за Линдау. Там започнал да разпространява брошури, в които изобличавал Кромбах като изнасилвач и убиец. Вбесеният доктор го дал на съд за уронване на престиж. Той спечелил делото и Андре трябвало да му плати обезщетение в размер на половин милион германски марки (около 200 000 долара).

Но Андре нямало да се предаде лесно.

Изминали две години.

През това време Андре продължавал да разпространява брошури из Линдау. Говорил с медиите както във Франция, така и в Германия. Апелирал към френските и германски политици да обърнат внимание на случая. Основал група за подкрепа „Справедливост за Калинка“, която набрала 300 последователи.

През 1985 година Андре най-накрая получил потвърждение от германските власти, че половите органи на Калинка са били отстранени по време на аутопсията и поискал да им бъде направен повторен анализ. Казали му, че това не е възможно, тъй като органите са били върнати във Франция заедно с тялото. Той поискал тялото да бъде ексхумирано, но френският съд не можел да одобри това без официално искане за ексхумация от страна на германците.

През декември 1985 година германският съд най-накрая изпраща искането за ексхумация на тялото на Калинка. Но половите органи на момичето не били в ковчега. Оказало се, че никой не знае къде са те. Андре вярвал, че д-р Хьоман ги е унищожил, за да скрие факта, че Калинка е била изнасилена от неговия колега и приятел Кромбах.

Германските власти отказали да подновят разследването.

Осъден задочно

Но клетвата си е клетва.

Годините минавали. Андре Бамберски остарял. Той бил на 30 години, когато се родила Калинка и на 44, когато тя умряла. Кромбах бил на 46 години, когато момичето се споминало в неговата вила. Сега и двамата мъже карали шейсетте.

Андре Бамберски
Андре Бамберски

През 1995 година Андре най-накрая успял да накара френските власти да повдигнат обвинение срещу Кромбах за убийството на Калинка на база на доказателствата, които бил събрал за тях – аномалиите в съдебномедицинската експертиза, липсващите полови органи и различните истории, разказани от свидетелите.

Делото щяло да се гледа в Париж. Франция поискала Кромбах да бъде екстрадиран от Германия, но те отказали да го предадат на основание, че германските власти вече били разследвали смъртта на Калинка и не били открили доказателства, че докторът я е изнасилил и убил.

Делото все пак се гледало и Кромбах бил осъден задочно на 15 години затвор за убийство по непредпазливост. Френският съд не успял да установи, че той е изнасилил Калинка, но постановил, че тя е умряла в резултат от инжекциите, които подсъдимият ѝ  бил поставил. Майката на жертвата Даниел дала показания в полза на Кромбах, но бракът ѝ с него скоро щял да приключи.

Убиецът на дъщеря му вече бил осъден беглец от правосъдието и Андре насочил всичките си усилия към неговата екстрадиция.

Още жертви

През изминалите години много бивши пациентки на Кромбах от Германия се били свързали с Андре, споделяйки му своите опасения, че докторът ги е изнасилил, след като ги е инжектирал с приспивателно.

Отлетели още две години и настъпила 1997-а. Френската държава не правела никакви усилия да поиска екстрадицията на Кромбах от Германия. Причината за това не била, че не знаели къде е той. Напротив. Андре им бил казал. Кромбах бил сменил много адреси, но Андре го намирал всеки път; неговите поддръжници, жените, изнасилени от Кромбах, държали доктора под око. Самият Андре също ходел до Германия три-четири пъти в годината, за да се увери, че адресът на убиеца е правилен. Дори бил звънял на вратата му, за да му каже в очите, че ще го хване.

Същата година германските власти най-сетне проявили интерес към Кромбах. Родителите на 16-годишно момиче го обвинили, че е изнасилил дъщеря им, след като я инжектирал с приспивателно. Макар още петима негови пациентки да дали показания, че са били упоени и изнасилени от доктора, той получил само две години условна присъда. Но лицензът му за практикуване на медицина бил отнет завинаги.

Тогава Франция поискала от Интерпол да издаде международна заповед за ареста на Кромбах, но Германия все още отказвала да го предаде. Това накарало Кромбах да се чувства толкова сигурен, че през 2001 година завел дело срещу Франция в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, за това че е бил несправедливо осъден за изнасилването и убийството на Калинка. Той спечелил делото; съдът постановил, че Франция му е отказала честен процес. Френската държава трябвало да му плати обезщетение в размер на 100 000 франка (23 000 долара).

Това не обезсърчило Андре и неговите сподвижници.

През 2006 година германка от Кобург изпратила на Андре вестта, че Кромбах практикува медицина в нейния град. Тя била посетила своя кардиолог д-р Гросе и разбрала, че той се е самоубил, а практиката му бил поел друг кардиолог – д-р Дитер Кромбах.

Доктор Дитер Кромбах
Доктор Дитер Кромбах

Андре уведомил за това германската полиция и на 20 ноември Кромбах бил арестуван. Той бил осъден на 2 години и 4 месеца за нелегално практикуване на медицина и измама на държавната здравна система. Доживотното отнемане на лиценза му било потвърдено. Един от свидетелите в процеса била неговата любовница. Тя била с 35 години по-млада от него и преди това била любовница на д-р Гросе – самоубилият се кардиолог, чиято практика бил поел Кромбах. Семейството и пациентите на д-р Гросе не били забелязали той да е бил в депресия и да има склонност към самоубийство. Но разследването стигнало до заключението, че смъртта му не е убийство.

Кромбах излежал няколко месеца от присъдата си и бил освободен за добро поведение. Той се върнал на Боденското езеро, където сменил няколко пъти адреса си и накрая наел скромен апартамент на тиха уличка в градчето Шнайдег, намиращо се край Линдау. Изглежда се наслаждавал на своето усамотение, въпреки подозрителните погледи на съседите; те знаели кой е той.

През април 2009 година германският съд отхвърлил международната заповед за арест на Интерпол. Кромбах бил свободен. Поне, докато не стъпи на френска земя. Той нямал никакво намерение да го прави.

Научи повече за:   Виктор Саенко и Игор Супрунюк: Маниаците от Днепропетровск

Андре Бамберски преминава в действие

В полунощ на 9 октомври в Шнайдег човек, разхождащ кучето си, видял петно от кръв на улицата край паркирана кола. Това била колата на неговия съсед Кромбах. Приближавайки се, мъжът се препънал в обувка, а наблизо лежал захвърлен шлифер. Съседът се обадил в полицията, които потвърдили, че петното е от кръв. Кръв имало и по шлифера. Почукали на вратата на апартамента на Кромбах, но никой не им отворил. Тогава запечатали този участък от улицата и входната врата на Кромбах, оставяйки му бележка да се свърже с полицията, когато се прибере.

Той не се свързал с тях, но на следващата сутрин им се обадила полицията на Мюлуз. Те казали на германските си колеги, че държат Кромбах в ареста си.

Междувременно полицията в Мюлуз вече издирвала Андре. Той не бил в дома си в Пешбюск и те проследили мобилния му телефон. Оказало се, че той се намира в хотел в Мюлуз. Андре не бил изненадан, когато полицаите почукали на вратата му.

Андре съдействал изцяло на полицията. Той не бил отвлякъл Кромбах лично. Похитителите му били казали къде са го оставили. Самият той се бил обадил в полицията, преправяйки гласа си, за да им каже къде да го намерят.

Полицаите намерили 19 000 евро в стаята на Андре и той не скрил факта, че тези пари са предназначени за похитителите. Не знаел имената им. Срещал бил само един от тях. На 9 октомври 2009 година, докато бил в австрийския град Брегенц (също на Боденското езеро), го извикали в лобито на хотела, където го чакал някакъв мъж, който се представил като „Антон“. Двамата се качили в колата на Антон, който му казал, че е прочел за случая на Калинка в интернет и му предложил да докара Кромбах във Франция. Мъжът не му поискал никакви пари. Андре бил настоял да плати разходите. Двамата разговаряли на английски, като Антон имал изразен немски акцент.

Андре не за първи път получавал подобно предложение.

Той се бил срещал с хора, предлагащи му да отвлекат Кромбах, два пъти. Първият път бил дал на ръка над 50 000 франка (11 000 долара) и повече никога не видял човека. Вторият път дал 75 000 франка (17 000 долара)  и отново го измамили. Дори получавал предложения за убийството на Кромбах, които отхвърлял категорично.

Около 22 часа във вечерта преди отвличането получил обаждане от мъж с преправен глас, който му казал да се стяга за заминаване в Мюлуз. В 3:30 часа телефонът му звъннал отново и същият глас му казал, че Кромбах може да бъде намерен на улица „Тиьол“. Той заминал за Мюлуз още същата сутрин. Преди обаче да може да предаде парите на похитителите, полицията почукала на вратата му

Два процеса

На 29 март 2011 година нервен, но доволен, 72 годишният Андре Бамберски пристига в Съдебната палата в Париж. Денят, който бил чакал цели 29 години, най-накрая настъпил. Днес Дитер Кромбах щял да бъде изправен пред съда.

Крехката и прегърбена фигура на Кромбах стискала здраво ръба на подсъдимата скамейка. Той заявил:

– Не съм убил Калинка! Искам да подчертая, че не съм виновен, не съм убил Калинка и не съм я изнасилил.

Андре Бамберски седял на първия ред в залата. Там била и неговата – и на подсъдимия – бивша съпруга. Тя имала нов брак и вече не подкрепяла Кромбах.

Защитниците на Кромбах се опитали да анулират процеса на основание, че германският съд бил постановил, че няма доказателства срещу доктора. Не успели. Обвинението разполагало с нови свидетели и било уверено, че техните показания ще го изпратят обратно в затвора до края на живота му.

С напредването на процеса Кромбах видимо вехнел и линеел. От време на време се хващал за гърдите. Адвокатите му били предупредили, че съществува реална възможност той да получи инфаркт. На 5 април Кромбах се свлякъл в съдебната зала. Откарали го в болницата, където го сложили на изкуствено дишане и процеса бил отложен за 6 месеца.

Делото се подновява на 5 октомври. Кромбах влязъл в залата, подпирайки се на бастун. Изглеждал доста по-добре.

Обвинението призовало като свидетели две сестри германки на около 40 години, които разказали как Кромбах им бил посегнал сексуално, когато двете били на 15-16 години. Той бил лекар на тяхната разведена майка и скоро се превърнал в неин любовник и в нещо като техен втори баща. По време на ваканция във Франция Кромбах бил резервирал само една стая за тях четиримата и се наложило всички да спят в едно легло. Тогава се случило сексуалното посегателство. Двете жени разказали, че впоследствие Кромбах ги бил придружавал и на ваканция в Лондон, където им бил поставил инжекции, от които заспали за няколко часа. Те смятали, че тогава той е правил секс с тях, докато са били в безсъзнание.

Даниел Кромбах
Даниел Кромбах

Даниел също заела свидетелското място. Тя разказала как Кромбах винаги е бил привлечен от „необичайното“. За смъртта на дъщеря си казала, че докторът бил поставил инжекция на Калинка за нейната анемия след вечеря. „Това беше неговото лекарство-фетиш. Той го даваше на стотици пациенти“, казала тя. Докторът поставил инжекция и на нея, която я приспала. Когато се събудила на сутринта, Калинка била мъртва. Виждайки дъщеря си безжизнена в леглото, тя веднага се сетила за инжекцията, но Дитер ѝ казал: „Не, никога не е имало проблем с тези инжекции“.

Попитали я защо го е подкрепяла в началото.

– Първоначално исках да го защитя от Бамберски – казала тя. – Впоследствие научих неща, които ме притесниха. Разбрах, че ми е давал приспивателни хапчета, за да спи със съседското момиче в нашата къща. Щом е могъл да го направи веднъж, значи го е правил и друг път.

На 22 октомври Дитер Кромбах е намерен за виновен в „умишлено насилие, довело до смърт по непредпазливост“.

Съдията потвърдил присъдата от 15 години, която Кромбах бил получил задочно през 1995-а. В известен смисъл присъдата била доживотна, имайки предвид възрастта му – 76 години, и крехкото му здраве. Неговите адвокати обжалвали безуспешно наказанието му.

Но не всичко свършвало тук.

На 23 май 2014 година Андре Бамберски е намерен за виновен в поръчката на отвличането на Дитер Кромбах. Както и двамата похитители – Антон Красниги, 43-годишен мъж от Косово и 28-годишният Каха Бабловани от Грузия. Полицията не успяла да задържи третия похитител, известен само като Иван. Пред съда бил изправен и четвърти обвиняем: 54-годишната австрийска журналистка и приятелка на Бамберски Аделайд Ринке Йарош, която го била свързала с похитителите.

Доктор Дитер Кромбах
Доктор Дитер Кромбах

Присъдите на бащата отмъстител и неговите съучастници са обявени на 18 юни. Бамберски получил една година условно. Двамата похитители били осъдени на по една година затвор всеки. Журналистката останала без наказание. Красниги и Бабловани вече били лежали една година в ареста, затова напуснали съда като свободни мъже.

На 29 март 2018 година Европейският съд по правата на човека отхвърля като недопустима молбата на 83-годишния Дитер Кромбах, в която се оплаквал, че е осъден несправедливо във Франция за престъпление, което вече било отхвърлено от съда в Германия. Най-вероятно той ще лежи зад решетките до края на живота си.

––––––––––––––––––––––––––––––-
Източници: crimemagazine.com, wikipedia.org, thegardenisland.com, nytimes.com

Криминални Досиета има нужда от помощта Ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Tsvetomir
350
2
The following two tabs change content below.

6
Напиши коментар

avatar
6 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
ЕленаЖелязкоПитане-ИдеяТаняIvanka Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Mari
Гост
Mari

По този случай, има направен филм, които никак не е лош:

https://www.imdb.com/title/tt4228810/

Ivanka
Гост
Ivanka

Чудесна статия!

Таня
Гост
Таня

Така е! Никой не може да спре родителя търсещ отговори за мъртвото си дете. Според мен, обаче първостепенна вина има и майката- любовкарка на горкото момиче.

Питане-Идея
Гост
Питане-Идея

Силвия, защо не публикуваш статия за навярно най – зловещия педофил от онези, за които би могло да се намери информация в Интернет? Става дума за австралиеца Peter Scully. Извергът е осъден на доживотен затвор за трафик на деца и за производството на снъф филми включващи блудство, изтезания и убийство спрямо деца. Имал е две жени за съучастнички…

Желязко
Гост
Желязко

Много интересна история, хубаво е, че макар и късно правосъдие е имало. Браво на бащата!

Елена
Гост
Елена

Много ми е интересно, какво стана с Антон Красничи и къде е той в момента.